БНР, Преди всички | 23.12.2015 | 09:46
Тема: Свободата на медиите
Гости: Христина Христова, Асоциация на европейските журналисти в България, проф. Ивайло Дичев, културолог
Водещ: Асоциацията на европейските журналисти – България настоя за прозрачност относно начина на взимане на решение на Управителния съвет на Българското Национално Радио за сваляне на ефира на предаването на Петър Волгин „Деконструкция”. Сигурно няма да изненадам слушателите, ако кажа, че ние, в Националното Радио, също настояваме за такава публичност и прозрачност, доколкото научихме за сведеното решение на Управителния съвет просто информативно. БНР е обществена медия и затова трябва да е ясно по какъв начин се свалят и слагат предавания. Така ще обобщя написаното от Асоциацията. Сега Кристина Христова ще каже повече за позицията. Здравейте!
Кристина Христова: Здравейте!
Водещ: Много е труден този разговор, доколкото той беше вкаран в двата полюса – соросоиди, грантаджии и путинисти. Така че дали ще можем професионално да се ориентираме по какъв начин е редно да се случват подобни наистина крайни, чух това да казва и Георги Лозанов лозанов вчера, решения, каквото е да бъде свален един водещ и едно предаване в обществена медия?
Кристина Христова: Ами, много Ви благодаря за въведението, защото именно това е и основната точка и в нашата позиция – да се излезе точно от това крайно противопоставяне, което много лесно може да се използва за всякакви цели, например за героизиране на жертви или за обвиняване в, както Вие казахте, путинизъм или соросоизъм. Всъщност, най-важното за една обществена медия е да се знае точно на базата на какви мотиви и след какви действия е взето решение за сваляне на едно предаване. Защото свалянето на предаване е една допустима практика, когато има силни нарушения на журналистическите правила, особено в една обществена медия. За мен това е абсолютно допустимо. Но е важно…
Водещ: Само че това се установява с поредица от действия, на които всички ние трябва да сме били публично свидетели, нали така?
Кристина Христова: Да, точно така. Но важно е да се знае какво преди това е направило БНР, ръководството на БНР преди да премине към сваляне на предаване, какви мерки е предприело, защото това предаване от две години съществува в Българското Национално Радио…
Водещ: Не, то съществува от много отдавна, от повече от две години… е това ръководство ръководство на Радиото, да кажа аз.
Кристина Христова: От много години, но от две години, исках да кажа… от две години по-скоро това, което ние забелязваме, е силно влошаване на качеството на предаването от гледна точка на това, че не се дава второ мнение. Това не е от вчера. Предприело ли е нещо БНР до този момент за това ясно нарушаване на журналистическите правила или не? Какви са мотивите точно на СЕМ също ми е много интересно да видим, публично да видим какви са точно мотивите, заради които е санкционирано Радиото. И на база тези ли мотиви сваля БНР предаването или по собствена преценка? И ако го прави по собствена преценка, а не под външен натиск, какво друго е предприело преди да мине към крайната мярка? Това е важно да се знае, защото иначе изглежда като един много авторитарен жест, което в една обществена медия не би трябвало да бъде…
Водещ: Сега, само да уточним, с тази публична позиция ли оставате или смятате да се възползвате от различни законови възможности, които съществуват, за да получите исканата от Вас информация? Защото ние чухме отговора на ръководството на БНР, че в ефира на Радиото цензура се казва пред „Деконструкция” и Петър Волгин. Няма да коментирам какво значи подобно признание от страна на едно ръководство. Но смятате ли да поискате тази информация от БНР, от СЕМ, за да бъде, да стане тя обществено достояние, пък и на нас даже?
Кристина Христова: Ами, разбира се, че ще я поискаме. Иначе, оставаме в едно…
Водещ: Говорене.
Кристина Христова: … да, говорене, в което… и противопоставяне на празни думи.
Водещ: Добре. Благодаря Ви! Това беше Кристина Христова с позицията на Асоциацията на европейските журналисти. Оттук нататък продължаваме с Проф. Ивайло Дичев. Здравейте, г-н Дичев!
Проф. Ивайло Дичев: Здравейте!
Водещ: Сега аз не мога да не си призная, че до голяма степен въпросът, който Вие зададохте вчера, тъй като този дебат върви и в социалните мрежи, няма спор по въпроса, беше свързан с… ще го цитирам: „Защо говорим за Волгин, а не за Янкулов и Управителния съвет на Радиото?”. И аз това искам да знам. Според Вас, защо е по-лесно да говорим за Волгин, а не за тези, които по силата на концепция и избор отговарят за това, което е Радиото?
Проф. Ивайло Дичев: Ами, вижте, първо, тук се смесват различни неща. Както обикновено, в нашите дебати няма желание за аналитично разграничение на темите. Първо, свобода на словото. Застрашена ли е свободата на словото, отнета ли е тя на Волгин? Ако някой го накаже утре за това, че той хвали Русия или нещо от тоя сорт, аз лично ще бъда един от хората, които веднага ще го защитя и ще протестирам веднага срещу това. Няма такова нещо. Той обикаля по медиите, разказва и т. н. Второ нещо, трудовия му ангажимент. Аз не знам той уволнен ли е или не. Мисля, че не е уволнен, нали?
Водещ: Не, разбира се. Но както се казва…
Проф. Ивайло Дичев: Не е уволнен. Значи, това би било друга тема. Това би било тема на профсъюзи, на там правилник и т. н. Сега, третото нещо, това, за което всъщност трябва да говорим, госпожата преди мен, г-жа Христова го каза съвсем ясно и тя е програмирането на една медия, в случая обществена медия, как става и кой носи отговорност за това. Естествено, че за това носи отговорност нейното ръководство. Г-н Янчулев лично трябва да ходи и да обяснява защо е позволил в неговата подопечна медия да се нарушава законът, както сега беше казано, и то години наред. Значи, има различни форми на въздействие – може да помогне на журналист, може да… Г-н Волгин може просто да се увлича, може да не знае, да няма достатъчно опит, Господ знае какво, нали. Ръководството на Радиото е това, което трябва да каже: чакай сега тук, ти трябва да каниш еди какви си хора, еди какви си хора. И ако той не реагира на тая работа, има някакви форми на наказание, предупреждение и т. н. Така че не знам защо подменихме разговора за програмирането и за облика на… програмния облик на една обществена медия с личните позиции на един журналист, които той има абсолютното право, разбира се, да има и да отстоява.
Водещ: Забравяме и органа, който стои над Българското Национално Радио и Телевизия, този, който трябва да следи за всички тези баланси.
Проф. Ивайло Дичев: Ами, органът трябва да взаимодейства с директора и с Управителния съвет. Какво общо има тук журналистът, нали? Той е служител на… Аз поне така си го представям. Как да Ви кажа? Отговорност за това, което представлява медията, носи нейното ръководство. Ако е нарушаван законът, разбира се, че това ръководство трябва да понесе тая отговорност. И тук по-големият въпрос, тук който трябва да поставим, е как искаме да изглеждат обществените медии у нас, защото наистина това, което в случая може да се критикува това предаване, е, че то изразява изключително крайни позиции, понякога непроверени, понякога неверни. Аз веднъж бях дълбоко възмутен от едно антрефиле на Андролова с откровено расистка насоченост, което беше за прокуратурата направо. Тези неща, нали, трябва да ги поставяме така на дневния ред. Искаме ли да има представителство на всички възможни чувствителности в нашата държава? Искаме ли в Радиото да има предаване на "Атака" например? Защо да няма на "Атака", нали? Искаме ли да има на тези, които вярват в извънземните, нали? Вижте, казвам, това последното го казвам, то е по-общият проблем. Заливат ни медиите и то включително обществените медии ни заливат с небивалици, с глупости. Скоро тук имаше, по БНТ имаше представена една мумия, която била мумия на извънземно, пък се твърдеше, че била рептил, нали. Всеки ден там има астрология. Оня ден имаше някакво предаване за богомилите, в което някакви съвършени глупости ни се говореха за това как богомилството било със същината на християнството и т. н. Значи, проблемът е генерален. Проблемът е за един по-голям, по-сериозен контрол, по-внимателно… контрол не политически, нали. Контрол, в смисъл на сериозност, на проверяване, на спазване на някакви етични, на някакви … принципи, особено на… понеже частните медии не може да се контролират, поне на обществените медии. Да имаме един център в нашето общество, където да знаем, да се обърнем за някак си за сигурни, еднозначни неща.
Водещ: Добре, ама как да стане това? Знаете от колко години се дебатира по този въпрос или аз така си мисля, че се дебатира. Ето, сега отново е актуална темата за закон за радиото и телевизията, който да обедини двете медии, пък да има някаква обща шапка. Тоест, това решава въпроса…
Проф. Ивайло Дичев: Ако може и тези, онлайн медиите, също да вкараме в това, ще бъде много добре.
Водещ: Чудесно ще ни се получи, да. Въпросът е, че аз от дебатите, които съм чувала през годините за радиото и телевизията, все са били свързани с някакви фискални моменти – кое да икономисаме, кое да направим. А този разговор, за това кой да носи отговорност за това дали обществото получава пълна и достоверна информация, сякаш не го водим. Виждате, че сега дори председателят на СЕМ влиза в политически дебат с Волгин, а не по професионален.
Проф. Ивайло Дичев: Да. Но основното нещо, пак се връщам към това, основният контрол тук, който може да се направи над обществените медии, е чрез техните ръководства. Очевидно е, че ръководството на Радиото не си върши добре работата в момента. Това е ясно на всички. Второто, някаква рамка трябва да се направи за начина, по който функционират БНР и БНТ, най-малко те. Но също така БТА. БТА, която може да се превърне в една онлайн медия и много сериозен източник на информация. Дайте да погледнем към BBC. Англия е страна с изключително комерсиални медии, едни безсмислици се пишат в местта като “The Sun”, като “Star”, такива медии има, които са много напред от нас в тая помия. Но обаче в тази страна има един такъв концерн, който е държавната структура BBC, към която се обръща човек, когато иска сериозна, сигурна информация. Дайте да видим там как е регулирано, как те успяват да удържат някаква сериозност, някаква научност, проверяване на факти, какви са принципите, по които те работят и да ги въведем като един принцип на работа на обществените медии. Като пак добавям, към обществените медии добавям различни сайтове на министерства и т. н. Нали, то това е цялата тая среда, нали, която… Сега няма да можем да регулираме частните медии, там пазарната стихия е твърде силна. Но все пак нека да имаме някакви такива точки, опорни точки в нашата страна, където да се прави сериозна журналистика, сериозна, към която можеш да се обърнеш и може да… Аз мога да Ви дам някакви идеи, ако искате. Вие сте много по-напред от мен, нали, но… Когато става някакъв дебат, когато се покани някакъв… двама души дискутират в някакво студио, единият каже едно, другият каже обратното. Журналистът в следващата секунда, след като свърши тоя разговор, веднага трябва да излезе един експерт, независим, неутрален, който да каже какви са фактите. Fact checking, нали, проверката на фактите. Това е първото условие, от което трябва да тръгнем. И оттук нататък всички останали неща.
Водещ: Само че, знаете ли кое ми се струва най-тъжното в това, което казвате? Абсолютно сте прав, че тези правила, за съжаление, трябва да бъдат създадени от законодателя или от някой, който не е в Радиото, защото ние няма как да си напишем сами правилата, все пак законите се спазват, а пък те нямат никакъв интерес от това, което се случва в обществените медии и това е от години, просто защото искат да ги използват.
Проф. Ивайло Дичев: Ами, така е. Така е, така е. Но пак казвам, нали, за начало да направим разлика между обществени медии, частни комерсиални медии и вече жълти медии, които пък да правят, каквото си искат. Аз бих разграничил жълтите от комерсиалните с някакво ниво на ДДС примерно, де да знам.
Водещ: Да, това е интересно.
Проф. Ивайло Дичев: Тези, които се ангажират да спазват някакъв общ код на поведение, да кажем, да бъдат облекчени откъм ДДС. Но за обществените медии, които са на държавна издръжка, там е съвсем, съвсем друго нещо, нали. Просто, там трябва да има много ясно разписани правила. Сега това правило, което тук… в което се обвинява Волгин, че не кани различни гледни точки и т. н., не знам дали така трябва да звучи правилно. Постижимо ли е, не е ли постижимо не знам, нали. Аз лично бих гледал по-скоро програмната схема, като цяло.
Водещ: Ами, не. Защото аз това се питам сега, като съм Ви поканила Вас, трябва ли непременно да Ви поканя и друга гледна точка?
Проф. Ивайло Дичев: Аз мисля, че това е глупаво. Но трябва да… все пак трябва да има една палитра от различни гледни точки, различни…
Водещ: Така е, в рамките на програмата да се чуват, разбира се, гледни точки. Обаче, кажете ми, защо университетски преподаватели, като Вас и всякакви други хора над средния интелектуален елит – с извинение, ако някой се обижда от думата елит – също се подхлъзнаха по тази плоскост и оставят някакви хора, такива като мен например, да се чудят какви са – соросоиди ли са или путинисти? Аз трябва ли да правя този избор, според Вас, примерно по казуса „Волгин”? Можем ли за този казус да говорим извън тези две възможности?
Проф. Ивайло Дичев: Значи, то това е една абсолютна глупост с тия соросоиди. Нали се оказа, че Сергей Станишев е бил стипендиант на Сорос, нали, не знам дали си спомняте.
Водещ: Чух, да.
Проф. Ивайло Дичев: Това е абсолютна глупост, нали. Какво значи това? Кой плаща? Който плаща, той поръчва музиката. Ами, какво да кажем за частните медии? Примерно медиите на Пеевски, нали. Какво да кажем за тях? То там пък изобщо трябва да ги закрием, защото там те изразяват директно мненията на своя собственик, нали. Тази логика не е така добра. Аз друго бих Ви казал. Като гледаме палитрата на предаванията, гледните точки и т. н., първо аз бих поглеждал към цялата медия, като такава, дали тя покрива важните съдържателни позиции в обществото. Сега, примерно говорейки за Волгин, хубаво е да има предаване за хора с леви убеждения. Наистина има едно, така, твърде голямо присъствие на десни, неолиберални, либертариански, всякакви такива, и националистически, всякакви такива гледни точки. Малко са представени, така, хора с традиционно леви нагласи. Но значи ли това, че трябва да представяме хора с расистки позиции? Трябва ли да пускаме предавания с антиромска, антитурска и т. н. насоченост? Мисля, че това е… не е редно, нали. Не бива, защото тук има някаква отговорност, която да искаме, да държим държавата да бъде цяла, да бъде здрава. Значи, затова мисля, че трябва да се говори във вашата медия и в другите обществени места за това как да представим важните позиции в обществото без да издребняваме сега дали единият е поканен, пък после ще има обратна гледна точка, защото оттук отиваме в една друга беда, която имат нашите медии и това е дебатите, които се превръщат в пингпонг – единият казва едно, другият казва друго, единият казва едно, нали, и накрая се рипва, се казва: е, не можах да разбера.
Водещ: Нищо не можах да разбера от това, което…
Проф. Ивайло Дичев: Нали, трябва… медията, в крайна сметка, трябва да извади… да стигне до нещо, да стигне до някаква истина, до някакви факти. И това, мисля, че е основният принос, особено на обществените медии. Трябва да ни помагат да разбираме нещата. Да разбираме означава да стигнем до едно ясно, еднозначно, спокойно научно, каквото искате, мнение за случая.
Водещ: За съжаление, обаче в този случай малко по-трудно ще се стигне до подобни отговори, защото самото решение, някак си, е заченато с грях – спуснато, некоментирано, без предизвестие. И аз, не знам Вие дали така мислите, но според мен, политизирането и на този случай ще продължи. На нас много ни харесва да се делим, да се конфронтираме и да живеем взаимно от тази… това отричане.
Проф. Ивайло Дичев: Значи, аз пак Ви казвам, от една страна ми се струва, че трябва да има, във вашето радио трябва да има предаване с леви… ляв водещ. Има нови леви хора, мислещи, западно обучени, интелигентни, морални и т. н. Спокойно може да намерите такъв човек. Това е едното нещо, нали. Другото нещо обаче е темата с тези журналисти, които си правят кариера, които стават интересни на публиката чрез скандал. Вече имахме, г-н Лозанов го спомена Явор Дачков, който от този скандал в обществена медия отиде в частния сектор и така, натрупа много точки и стана много известен. Значи, има такъв жанр журналисти, които чрез много яростен сблъсък, яростна конфронтация си правят реклама. Това е нещото, което трябва абсолютно да се избягва, особено пък в обществените медии.
Водещ: Съгласна съм с Вас.
Проф. Ивайло Дичев: Такива хора не трябва да има.
Водещ: Така е, не трябва да си правим PR дори и от негативите, въпреки че, нали, тъкмо онова изречение беше така, че няма лоша реклама. Благодаря Ви! Ивайло Дичев.
Проф. Ивайло Дичев: Благодаря!
Водещ: Опитахме се да поговорим за това, което се случва около Националното Радио и начина, по който се стигна до свалянето на предаването „Деконструкция”. Дали нашето ръководство ще прецени да ни даде отговор на въпросите, които се поставят в публичното пространство, предстои да разберем. Аз припомням, че хора от Националното Радио от месец май протестират именно заради това, че решенията в БНР се взимат така, спускайки се отгоре, без обяснения и с репликата „ние ръководим, така сме решили”.
