Иво Атанасов: Има законови основания да се поиска прекратяване на мандата на директора на БНР

www.cross.bg | 13.01.2016

Членовете на Съвета за електронни медии не са потвърдили на редовното си заседание вчера акта за административно нарушение на предаването "Деконструкция", което означава, че това основание, послужило за сваляне на предаването от ефир, вече не съществува. Това каза в ефира на Националното радио Иво Атанасов от СЕМ. Той съобщи, че двама са гласували "за", двама "против" и един член на СЕМ не е участвал в гласуването. При два на два не можа да стане наказателно постановление и по този начин, ако това само е било основанието на г-н Янкулов за сваляне на предаването "Деконструкция", това основание вече не съществува, обясни той. СЕМ е разгледал отговора на генералния директор на БНР. В него той посочва и други мотиви, че системно това предаване нарушава Закона за радиото и телевизията, едностранчиво представяне на фактите, не се допускат опоненти, ограничава се свободата на словото. Общо взето, в този нюанс са аргументите за свалянето на предаването, каза Атанасов. Имаме законови основания да поискаме предсрочно прекратяване на мандата на директора на БНР, членът на СЕМ. Вие ще видите, като дойде стенограмата, относно процедурата по сваляне на предаване, че не е извървяна. В това действие на г-н Янкулов и на Управителния съвет аз видях вече основание в Закона за радиото и телевизията да се откликне на искането на протестиращите от 10-и май миналата година за предсрочно прекратяване на мандата на г-н Янкулов, тъй като вече имаме основание в самия Закон за радиото и телевизията, защото са нарушени принципите за радио- и телевизионна дейност. Затова предложих да открием тази процедура, но това не беше прието – имаше 1 глас "за", 1 "въздържал се" и 3-ма "против", коментира Иво Атанасов. По повод идеята за обединяване на БНР с БНТ по финансови причини, Атанасов заяви: Винаги съм бил против сливането на двата обществени оператора и сега, ако се иска становището на СЕМ, а ние имаме право да даваме мнение по законопроекти, моето гласуване ще бъде "против". Едва ли ще има намаление на разходите, по-скоро се преследват други цели, но това би изострило ситуацията в медийната среда, вместо да направи подобрение.
реклама

Оригинална публикация

Георги Лозанов остана председател на СЕМ, кризата в БНР продължава

www.capital.bg I 30.06.2015г.

АБРО, БНТ, БТА и Дарик подкрепиха председателя на медийния регулатор и са категорични, че излизането му от съвета няма да реши конфликта в радиото

Председателят на СЕМ Георги Лозанов предупреди, че ако тона на конфронтация в радиото не се преодолее, кризата няма да приключи

Докато напрежението между журналисти и ръководството на БНР се задълбочаваше, като жест на добра воля и опит да подсети генералния директор и Управителния съвет да разрешат кризата и да не задълбочават конфликта в медиата, председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов реши да подаде оставка. Срокът за това изтече днес. Оставка няма. Няма светлина и в тунела на радио кризата.

Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), БНТ, БТА и "Дарик радио" призоваха председателя на СЕМ да не се отказва от поста си, защото това няма да реши проблемите в БНР и ще пренесе кризата в медийния регулатор. Трима от членовете на съвета – Анна Хаджиева, Анюта Асенова и Иво Атанасов също не подкрепиха идеята за оставката на Лозанов, защото така в медийния регулатор ще настъпи "институционална криза", бяха единодушни те. На заседанието не присъства Мария Стоянова.

"Намираме за напълно неприемливо обявеното намерение на председателя на СЕМ да подаде оставка, във връзка със ситуацията в Българското национално радио, и изразяваме категорично мнение, че с това свое действие той в никакъв случай няма да реши конфликта. Напротив, считаме, че такъв акт ще пренесе проблемите на по-високо ниво – в самия регулатор, което предизвиква сериозни притеснения за атмосферата на стабилност в медийната среда", пък пише в писмото до медиите на АБРО, БНТ, БТА и "Дарик". В него се обръща внимание, че СЕМ е регулатор на всички електронни медии в страната и "неговите задачи са далеч по-многопосочни и отговорни и не са свързани само с преодоляването на проблемите, възникнали в една медийна институция", се казва в изявлението, подкрепящо Георги Лозанов като председател на медийния регулатор.

Тези заявки направиха безпредметно напускането на доц. Лозанов от регулатора. "Няма да подам оставка, защото виждам, че има фалшиви опити върху нея да се прехвърлят отношения и да се търсят кредити, каквито тя не носи", каза председателят на СЕМ. Той защити старата си теза, че решенията на проблемите са вътре в самото радио. "Все още нямаме законово основание да се намесим в кризата в БНР, но следим какво се случва", каза Лозанов. Според него мерките, които Радослав Янкулов предлага с днешна дата са "мерки в дванайсет без пет, а те трябваше да бъдат предприети много по-рано". Медийният регулатор ще поиска от генералния директор на радиото подробни разяснения около готвените от него реформи.

Ръководството на радиото и голяма част от журналистите в програмите на медията са в задълбочаващ се конфликт вече близо два месеца. Изгледи за решаване на конфликта на този етап няма. Всяка от страните е втвърдила позициите си и не отстъпва от тях. Журналистите искат оставката на генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет. Ръководството пък няма намерение да я подава и е решено в края на мандата си да прави "реформи", след като две години бездейства.

Като резултат от това управление на БНР в рамките на две години програма "Хоризонт" има трети програмен директор. Единайсет месеца позицията заемаше Калина Станчева. След като новият генерален директор Янкулов я освободи от поста обяви конкурс за него и така управлението на "Хоризонт" пое Васил Чобанов. От месеца програмата се управлява от журналистката Лили Маринкова. Вчера бе освободен от поста програмен директор на БНР Иво Тодоров. Мотивите бяха неефективност на звеното за програмно управление на радиото. Радослав Янкулов сам създаде това звено, но не даде правомощия на Тодоров да го управлява. В крайна сметка за всичко случващо се в медията последната дума имат генералният директор и управителният съвет, а програмният директор е можел да дава само препоръки. Подобна схема на работа обаче е сбъркана от самото си начало – в обществената медия програмните и административните решения трябва да са разделени, и това е записано в закона.

Оригинална публикация

 

Финалната битка за БНТ: Представянето на Вяра Анкова и Валерий Тодоров

offnews.bg I 22.07.2013

Съветът за електронни медии (СЕМ) проведе днес събеседвания с първите двама от общо шестимата кандидати за генерален директор на БНТ. Жребият отреди в първия ден от финалния етап на конкурса концепциите си да представят настоящият шеф на националната телевизия Вяра Анкова и доскорошният директор на националното радио Валерий Тодоров. Двамата са сочени за фаворити за поста. 

В заседанието за пръв път в качеството си на член на СЕМ участва и новоназначеният Иво Атанасов, който зае мястото на София Владимирова.
Първа визията си за развитието на БНТ като обществена медия в следващите 3 години презентира Вяра Анкова. Представянето й предизвика голям интерес сред гилдията и заседателната зала за СЕМ се изпълни и с правостоящи.
Анкова започна представянето си с вдъхновено слово за ценностите, които трябва да ръководят една обществена медия: плурализъм, свобода на изразяване и на информиране. Тя постави силен акцент върху технологичното предизвикателство пред телевизията на прага на цифровизацията и развиването й като телевизионна група от канали, които присъстват във всички платформи на новите медии (интернет, социални мрежи, мобилни и Андроид приложения, video on demand и др.).
Настоящият генерален директор предложи БНТ да пусне нови канали, като при липса на средства приоритет да имат два от тях – информационен (БНТ2) и културен. Според визията на Анкова БНТ1 трябва да остане основната политематична програма, покриваща интересите на широката аудитория. БНТ2 да се фокусира върху информационното съдържание и там да се излъчват преките включвания от заседанията на парламента, комисиите, различни формати на гражданското общество и др., да се разработи и тематичен канал за култура, предлага кандидатката за поста. Ако бюджетът позволява, Анкова предвижда и други програми в портфолиото на БНТ – БНТ HD, спортен канал, БНТ+ за детска и младежка аудитория. Тя предвижда и създаване на БНТ Мултимедия, която да организира разпространението на съдържанието в интернет, където то да е свободно достъпно.
Сред другите акценти в проектоуправленската програма на Анкова са създаване на съвет от медийни експерти към телевизията с консултативна функция, разработване на проекти с “добавена стойност” от типа на “история.bg”, продуциране на сериали, професионални блогове на журналистите, създаване на мини новинарско студио в нюзрума на “Сан Стефано”.
На въпрос по актуалната тема с отразяването на протестите Анкова бе категорична: “Не мога да приема тезата, че някой може да ти нареди да правиш нещо, в което ти не вярваш.”
По чувствителния въпрос при всеки конкурс за шеф на БНТ – съкращенията на щатните служители – Анкова посочи, че според нея нови не се налагат, защото след последната оптимизация крайният минимум е постигнат.
Валерий Тодоров също представи разнопосочна концепция, в която имаше и доста критики към състоянието на телевизията в момента.
Той акцентира върху вдигането на рейтинга на медията, създаването на два нови канала (един образователен и втори на младежко-развлекателенна и спортна тематика), развитието на регионалните БНТ центрове и възстановяване на намалената кореспондентска мрежа. Макар че говори за повишаване на рейтинга, Тодоров на много места в презентацията си говори за връщане на телевизионния театър, излъчване на документални кино, заснемане на ретро варианти на златните български хитове, фолклорни предавания, повече музика в програмата на БНТ. Според него регионалните центрове трябва да произвеждат собствени новини и да изградят интернет сайтове, които да са нещо като информационни портали за регионите си. Сайтът на БНТ също не бил на ниво и трябвало да се разработи и да стане двуезичен.
Валерий Тодоров предложи единен сутрешен блок на БНТ и БНТ2 и единно програмно планиране за двата канала. Той разкритикува сегашната програма на телевизията заради недостатъчното публицистика и предложи тя да се засили в следобедния блок.
Той отбеляза, че забелязва робуване на младите лица, което не винаги било подходящо за предавания, които изискват повече творчески потенциал. Тодоров също се зарече да не прави съкращения, ако бъде избран на поста. Обяви се и за хонорари над трудовите възнаграждения за тези, които вършат допълнително работа.
Връзката със зрителите трябва да се засили, да присъстват обикновените хора повече, каза Тодоров. На въпрос на член на СЕМ как да стане това, той отговори, че можело да се постигне с отворени телефонни линии в конферентните предавания, изпращане на репортери на място и с анкети сред гражданите.
Тодоров също говори за предизвикателството пред БНТ в ерата на цифровизацията и стъпването й на различни нови интернет платформи. Той предвижда и закупуване на нови многокамерни подвоижни тв станции.
Поломен да коментира информация за евентуланата си политическата си зависимост, Тодоров категорично отрече и отсече: “Аз съм подавал оставка от “Хоризонт” в случаите, когато съм смятал, че има натиск”.
За пръв път БНТ2 излъчва директно изслушванията на кандидатите. На 23 юли ще бъдат изслушани Константин Каменаров и Радостслав Главчев, а на 24 юли – Оли Груева и Красимир Ангелов.
В четвъртък петимата членове на СЕМ ще изберат с гласуване новия генерален директор.