Дарик Радио, Кой Говори I 23.03.2012

Тема: Коментар на „Голямото жури” на темите от седмицата
Гости: Емил Спахийски, журналист, Ина Бонева, Център за приобщаващо обучение, Деница Сачева, ПР специалист, Виктор Лилов, музикален продуцент

Водещ: „Голямото жури” в състав днес журналистът от в-к „Сега”. Здравей, Емо!
Емил Спахийски: Добър ден!
Водещ: И Ина Бонева. Добър ден е при теб, да. Вече 10 ч. и 10 минути. Ина Бонева от неправителствения сектор.
Ина Бонева: Здравей!
Водещ: Здравей, Ина! „Център за приобщаващо образование”, вече втори път в „Голямото жури”. PR специалистът Деница Сачева. Здравей Деница!
Деница Сачева: Здравей, Нина!
Водещ: И музикалният продуцент и издател Виктор Лилов.
Виктор Лилов: Здравей, Нина!
Водещ: Сутринта ми каза един таксиметров шофьор, че по някой път започваме много негативно разговора в „Голямото жури”. Затова поех ангажимент да започнем позитивно този разговор. Това е седмицата, в която дойде пролетта, навън вече е слънчево. Да се направим, че забравяме високите сметки за парно, които дойдоха заедно с тази пролет и нещо позитивно и хубаво можем ли да започнем разговора?
Емил Спахийски: Да. Пролет Велкова има имен ден, цяла пролет.
Водещ: Добре. По-близо до микрофона, ми дават знак. Пролет има имен ден, като че ли цяла година.
Виктор Лилов: Ами, аз да кажа сега за позитивното мислене две приказки.
Водещ: Виктор.
Виктор Лилов: Специално на вниманието на шофьора, който ти е направил забележката. Позитивното мислене не е слагането на розови очила, през които гледаме света. Самото значение на думата positum означава цялост. Тоест, ако се фокусираме естествено само на негативните страни на някакви явления, ясно, че ще звучим кофти, песимистично и без някаква дългосрочност в погледа и в коментарите. Разбира се, важно е да видим и тия неща, които са позитивни. Например негативно мислене би било да кажем – тази страна вечно ще си тъне в мизерия. Позитивно е да кажем – може би ще се промени в скоро време, и кои са сигналите и знаците за тази промяна, да ги открием.
Водещ: Аз мисля, че ние така говорим. Ние имаме правилното, второто говорене. Това е. Всеки казва с емоция, с аргументи това, което е минало през него, това, което го е зарадвало, ядосало, провокирало. Ние не сме мрънкащи хора. Ние сме мислещи хора, които изразяват позицията си на глас. Нещо позитивно. Емо Спахийски ме гледа подозрително… на моя ентусиазъм.
Емил Спахийски: Защото съм без очила. Трудно ми е да те фокусирам. Вчера случайно, не случайно де, гледах един филм за Петър Динков. Това е диск, който ние, в-к „Сега”, в момента продаваме. Образно казано, продаваме, защото искаме хората, които искат да мислят позитивно, да се вгледат в този човек. Гледах филма вчера и си казах – какви хора е имало навремето в България? И са били наистина хора, които са водили не само народа, и са заразявали всичко с нещо позитивно. Уникален човек е и сега, ако тръгна да цитирам неговите думи за позитивизма и позитивното мислене, ще откараме до утре сигурно.
Водещ: Само нещо може да кажем.
Емил Спахийски: Всичко е в мислите. Значи, ако мислиш позитивно, ако мислиш позитивно, преодоляваш всякакви препятствия в живота си, и болестите включително. Според него дори, лекуването на болестите, лекуването на обществото тръгва с позитивното в себе си. Не може да бъдеш излекуван, ако не мислиш позитивно. Ето Ви позитивно начало на деня.
Водещ: Ето позитивно начало. Ина!
Ина Бонева: Аз много се радвам. Днес в София има, в 32-ро училище, състезание, първото от местните състезания по “Spelling bee”. Това е едно национално състезание за спелуване на английски думи, в които над 4 500 ученика от цялата страна се включиха, напълно доброволно. С техните учители организират се, учат думи, спелуват, състезават се. Той е такъв, американски, английски, вече световен формат от много години, 60 или 80. Децата се изправят пред микрофона в една зала пред всички, дава им се дума и те я спелуват. Тоест, това е много трудно, много е състезателно, а те го обожават. И чакаме с нетърпение, нали, националното – финалът е на 12. май.
Водещ: И победител е този, който какво? Който най-бързо го направи, най-правилно…
Ина Бонева: Най-правилно. Защото състезанието продължава до тогава, до когато… те отпадат един по един. В момента, в който сбъркаш дума, звук, отпадаш. И така остава последният, който нито веднъж не сбърка. И миналата година на националното състезание беше много хубаво, защото минаха два часа, минаха три часа, дойде американският посланик да ги награди и той имаше час и половина. Те не грешат, те продължават да не грешат. Ние вече нямаме сложни думи, които да им дадем, те продължават да не грешат. И това беше прекрасно.
Водещ: Прекрасно. Деница!
Деница Сачева: Аз също си мисля, че начинът, по който мислим, определя начина, по който живеем, така че… Бърз преглед на профилите на моите приятели тази сутрин във Facebook показа, че всички се радват на слънцето, всички се радват на това, че идва пролет, всички се радват на това, че е петък. Тоест, щастието очевидно е в дребните неща и затова бих призовала всеки да намери нещо дребно около себе си, което да го направи щастлив днес.
Водещ: И да си направим собственото пролетно почистване, ново начало. Правителството вече си направи пролетното почистване. Това интересна тема от седмицата ли е за Вас?
Емил Спахийски: Е, да.
Водещ: Да. Айде, Емо!
Виктор Лилов: Прискръбна.
Емил Спахийски: Не е прискръбна. Според мен, се развихри наистина голямата метла този път. Не този път, за пореден път, ако бъдем честни. Но всичките мотиви, които са в публичното пространство, по никакъв начин не им вярвам, защо точно си отиде Трайчо Трайков. Здравният министър, имам някакви бегли представи защо би могъл да си отиде, но категорично не е това дали се е справил със ситуацията или не се е справил. За да се направи здравна реформа, мисля, че Деница най-много може да говори, трябва да има политическа воля и много ясна концепция на управляващата партия какво трябва да се случи и това да се наложи. Значи, налагането на концепцията и волята на правителството, това е нещо, което може да направи реформа в здравеопазването, а не един министър. Колкото до Трайчо Трайков, със сигурност не е това, Катар, нито е плажът, нито каквото там ни пробутват. Но очевидно нещата, за които си е отишъл, не могат да ги кажат публично, да ги изрекат. Но на мен ми прави впечатление, още в самия момент, в който разбрах, че в Катар отиват повече от седем министри накуп, това ми направи впечатление, че там ще се случи нещо…
Водещ: Беше знак, че нещо ще се случи.
Емил Спахийски: … защото, според мен, ей такива изнесени заседания на правителството и на важните хора в ГЕРБ отиват възможно най-далече, от където ДАНС може да не ги следи и подслушва. За мен затова е знаково, че си отиде и един емблематичен човек в ДАНС, което е също част от метлата, която се зададе. Така че следствията от тук нататък ще покажат какво се е случило точно. Факт е, че около Трайчо Трайков в момента се измита всичко, което са били негови хора.
Водещ: Факт е обаче, че се опитват като че ли да му намерят работа на него. Тоест, така Емил Спахийскиизглежда…
: Да му запушат устата, един вид.
Водещ: Да му запушат устата, да.
Емил Спахийски: И както се казва в жаргона, да си преживя спокойно от това, което е направил за себе си или за хората около себе си. Но факт е, че в това, което се случваше около енергетиката, не е само международната политика, т. е. много важните сделки, които се случват в чужбина – между Русия и България, между Америка и България, между всички тези болни за България теми, като АЕЦ, шистов газ, газопроводи, трансгранични проекти, които са толкова големи, че България е малка в тях. Но става въпрос и вече за заиграване в лобита вътре в самата страна. И това, което е със сигурност, е, че… което има такива и факти – че се е заигравал с хора от БСП или по-скоро близки до Първанов, което според мен му е коствало главата.
Водещ: Ако политиците не могат да говорят ясно и не казват ясни аргументи, ако винаги трябва да се търси втори план на думите и да наблюдаваме жестовете им, просто да четем, така, между редовете това, коео се казва, ние можем да си говорим спокойно в свободния ефир на „Голямото жури” на „Дарик радио”, като неполитици. Тъжна ли, как нарече тази смяна на министри Виктор?
Виктор Лилов: Ами, за мен е прискръбна. Първо, защото не отговаря на целите, може би обществените, икономическите цели, които е поставено на едно общество, като нашето. За мен Трайчо Трайков беше един от малкото експерти в правителството, който си стоеше на мястото. Другото, което ми направи впечатление в тази седмица на усилено приказване около тази министерска смяна, бяха нещата, които Трайчо каза след като напусна поста си. И те бяха свързани основно с енергетиката и с „Белене”.
Водещ: Винаги започват да говорят много интересно, когато паднат от власт, когато вече не са…
Виктор Лилов: Ама не всички.
Водещ: Ето, и Първанов. Докато беше президент, нямаше толкова интересно говорене, ясно. Сега много интересно говори.
Виктор Лилов: Ами, на Първанов пък изобщо не му прави чест да се обажда, след като разчисти мястото си в президентството, но това е друг въпрос. Тук по-скоро за Трайчо –това, което на мен най-силно впечатление ми направи, бяха едни въпроси, отправени към прокуратурата и по-точно въпросите за „Белене”. Може би сме забравили и това, което Трайчо каза, е, че всъщност”Атомекспортстрой” беше избран за строител на втората АЕЦ "Белене", защото по условие офертата трябваше да бъде свързана с използване на оборудването, доставено преди 89-а г. по тогавашния проект за „Белене”. Малцина от нас знаеха, че реакторът, който беше доставен от “Skoda”, от заводите “Skoda”, престоя 18 години на площадката. И това ако не е пример за безстопанственост, на мен ми е трудно да обясня за какво е. И може би малцина от нас знаят, че беше продаден след това обратно на „Атомекспортстрой” за 205 млн. Евро, което е може би една четвърт от цената, ако не е и по-малко. Също така беше разграбено или разпродадено на цена за скрап огромна част от оборудването. Може би малцина знаят, че 80% от оборудването за АЕЦ "Белене" беше доставено отпреди 89-а г. Помислете си за какво говорим! И Трайчо попита – аз, каза по-точно: аз съм сигнализирал прокуратурата за това нещо от преди много време и няма никакви действия. Значи…
Водещ: Нещата много често достигат в прокуратурата и не се придвижват никъде, стоят там някакви папки при прокурорите.
Емил Спахийски: … Комарнитски, която звучеше с, нали, главния прокурор, като едно малко … чисти пода. И пишеше: хем по-чисто, хем по-лесно, с помощта му е чудесно.
Водещ: Великият Комарнитски. Трябва да го поканим. Защо избягва медийни участия?
Водещ: Деница Сачева. Сега за смяната на здравния министър. Направи ми най-силно впечатление при неговата смяна това завещание, което той остави на новия здравен министър. Помните ли какво каза той?
Деница Сачева: Да, разбира се. Аз лично го намирам за много странно. Той каза, че за да оцелее на поста си, Десислава Атанасова трябва да не прави големи реформи, трябва да не бърка в канчето на фармацевтичния сектор, освен ако не пие от него…
Водещ: Освен ако не пие от него, да.
Деница Сачева: … и че трябва да казва винаги „да” на големите хора. Аз мисля… Първо, искам да кажа…
Емил Спахийски: Много мъдро ми звучи това.
Виктор Лилов: Като заветите на Фердинанд към сина си.
Деница Сачева: Ами, то зависи от гледната точка, да ти кажа, Емо, защото…
Емил Спахийски: От нашата гледна точка въобще не е добре
Деница Сачева: … аз не го намирам за мъдро. По-скоро пък искам да кажа, че ако трябва да коментираме това поведение на Стефан Константинов, аз пък по-скоро бих му казала за в бъдеще жабата като види, че подковават коня, да не вдига и тя крак. Какво имам предвид? Значи първо, когато говорим за здравеопазване,наистина, нали, този сектор е много комплексен и в него не може просто да си добър лекар, за да можеш да бъдеш добър здравен политик. Няма такъв механизъм. Това е сектор, в който има и икономика и право и информационни технологии и медицина, като част от целия сектор, глобален, и фармацевтичен сектор и т. н. Тоест, здравеопазването трябва да се разглежда цялостно, защото то засяга абсолютно всички политики и в крайна сметка има отражение върху всички публични политики. Тоест, човекът, който управлява тази система, трябва да има широк поглед и широк мащаб.
Водещ: Трябва да е мениджър, с една дума казано.
Деница Сачева: Трябва да е мениджър. Освен това, аз съм малко скептична по отношение на политическата воля, защото според мен политическа воля в този случай имаше, просто нямаше добри решения, които да бъдат представени. Аз не мисля, че има политическа сила, която би се отрекла от добри решения в здравеопазването, защото всяко добро, положително решение в здравеопазването носи повече гласове. Това е повече от ясно. Няма друг такъв сектор, който да засяга еднакво 7 млн. Граждани.
Водещ: Вече имаме първо решение на новия здравен министър Десислава Атанасова – отпадат лимитите за лечение на деца, лимитите от 180 000 лева отпадат.
Деница Сачева: Това е нейно предложение, което е позитивно и ние го подкрепяме, всички, предполагам. Тук в това студио сме говорили за това. То е предложено в момента на Министерски съвет и предстои да бъде гласувано от Министерски съвет и към него предстои да бъдат разрешен и отпускането на 5 млн. Допълнителни лева за този фонд. Така че битката, за мен, все още не е приключила. Разбира се, Десислава Атанасова направи добра първа стъпка. Това беше добра. Да видим от тук нататък какво ще се случи. Във връзка със смените обаче, трябва да… пак ако погледнем по-глобално на нещата, трябва да си дадем сметка, че има два сектора в бя, фармацията и енергетиката, които са ключови за развитието на държавата и в които ще корабокрушират много политици, които влизат там без да са наясно какво точно трябва да правят.
Водещ: Без да са подготвени. За възрастта на министрите не знам дали Ви се говори. Този „Клуб 30”, министри на 33. Дават ми знак, че трябва да спираме. Само Ина да чуем. Ина, за смяната в двата важни ресора, стратегически?
Ина Бонева: Аз честно казано се притесних малко от възрастта на здравната министърка. Не толкова от възрастта, колкото от опита, защото нещата са…
Водещ: Административният опит имаш предвид.
Ина Бонева: И административният опит, и житейският дори. Понеже й предстоят много сложни, трудни, комплексни, рискови, опасни неща да направи. Не знам дали ще има този опит и тази психическа устойчивост да се справи. Това ме притесни.
Емил Спахийски: Поне гледаше много щастливо, като я представяха.
Ина Бонева: Горда изглеждаше, но дали това стига, да.
Водещ: Край, край на първа част на „Голямото жури”. Много неусетно мина времето. Новините на „Дарик” и след това се връщаме.
Водещ: Стига бе. Това, което чухте е Деница Сачева, ПР специалиста. Стига сме си говорили, извън ефир. Време е да продължим да си говорим сега и в ефир. Петък, „Голямото жури”, запазена марка на „Дарик” радио. Говорим си с Емо Спахийски, журналист от в. „Сега”, говорим си с Деница Сачева, ПР специалиста, с Ина Бонева от неправителствения сектор, центъра за приобщаващо образование. Говорим си с Виктор Лилов, музикалния продуцент и издател. Започнахме много логично с позитивното, пролетно мислене, с новото начало и с пролетното почистване на кабинета. Една тема, която като че ли сега само фактите обсъждаме, но последствията от нея са много интересни. И както ние си говорим много пъти за, против „Белене”, какви са интересите, до какво ниво стигат интересите, колко са лобитата, които действат. Трябва ли референдум? Идеята за референдум. Не е нова, обаче се появи. пак се пусна Някъде в пространството за „Белене”, да се строи ли? Да има референдум?
Емил Спахийски: То е абсолютна утопия, че един референдум може да реши проблема на АЕЦ „Белене”, първо, защото това е изключително тежка материя, която е строго специфична и изобщо не касае обикновения човек, говоря като експерт…
Водещ: Много трудно можеш да формулираш въпроса за този референдум. Да?
Емил Спахийски: Не можеш, точно това е най-важното, да го формулираш. Да или не? Той и в момента е да, общо взето и е не, в същото време, така че всички печелят към този момент и това е едно безвремие, което в една каца с мед се бъркат едни лъжици от вече сигурно 30 години и няма свършване. Ако говорим за дали да се развива ядрената енергетика, да или не, това бе вечен въпрос, който стои, може да стои на дневен ред, но пак това е решение, което обикновеният човек няма как да го реши. Обикновеният човек, той няма представа дори сигурно какво представлява ядрената енергия.
Виктор Лилов: Момент.
Емил Спахийски: Да?
Виктор Лилов: Той Трайчо, между другото, беше много точен, извинявам се, че пак ще го цитирам него, но…
Емил Спахийски: Да?
Виктор Лилов: Но той каза точно по въпроса за въпроса на един такъв евентуален референдум. Даде пример с два въпроса: Единият е: Искате ли България да продължи да бъде център на ядрената енергетика? Да, не. Отговорът е очевиден и искате ли да потребяваме ток, 4 пъти по-скъп от този АЕЦ „Козлодуй”? Отново имаме очевиден отговор.
Водещ: Да или не.
Виктор Лилов: Така че много е хлъзгава тази плоскост на референдума, популистка…
Емил Спахийски: … Но ако говорим за ядрена енергетика, аз тука, от както е създадено голямото жури, сме говорили много пъти за „Белене” и за АЕЦ „Козлодуй”. Моята теза винаги е била много по-проста, че ако става въпрос за чисто икономическа обосновка, дали трябва да се развива енергетиката или не и какво ни е необходимо като България, много по-лесно е да се построят нови енергоблокове в „Козлодуй”, отколкото да се прави „Козлодуй”, защото само с един или два реактора само в момента, ако се направят в „Козлодуй”, решаваме проблемите на България, в рамките на…
Водещ: В този дебат обаче се използва и емоция.
Емил Спахийски: Естествено, че…
Водещ: Емоция е думата „независимост”. България дали да бъде независима енергийно или да бъде зависима.
Емил Спахийски: Ако зададем въпроса на референдум, бихте ли си купили по-евтин ток от Турция, от Гърция или от България? И ще видите какъв ще бъде референдума.
Виктор Лилов: Или по-евтин газ.
Водещ: Ина…
Ина Бонева: Тук, според мен, трябва много сериозна експертна оценка да се направи. Ние имаме ядрен институт към БАН и там има добри специалисти. Тук въпросът, който според мен е важен и много рядко се обсъжда е за какво правим с отработеното ядрено гориво, защото там можем да влезем в друга зависимост, нали? Ядрената енергетика има много за и много против. Аз, моето лично мнение е за, но трябва много внимателно да се подходи, да се обмисли и да се изчисли, защото това е проблем, който също къде го извозваме в момента отработеното ядрено гориво? Какво правим с него? Ако стане повече, то това е скъпа услуга. Къде отива? Кой се грижи за това?
Емил Спахийски: Трябва поддръжка за векове.
Ина Бонева: Именно, именно. То не може референдум. Това е нелепо.
Виктор Лилов: Точно затова…
Водещ: Ако не се реши от хората на референдум, тогава този въпрос на какво ниво ще се решава? Ма на политическо ниво, нов България…
Ина Бонева: Първо експертно и после на политическо, според мен.
Виктор Лилов: Може…
Деница Сачева: Излязоха вече много разнопосочни твърдения за решението, което е взето. Ние чухме дори, че вече твърдо е взето решение, че няма да се строи АЕЦ „Белене”, включително и от…
Водещ: Обаче не…
Емил Спахийски: Но ще си купим реактор.
Деница Сачева: Също така, че ще го платим, също така, че ще има и референдум. Ние чухме…
Водещ: Но че ще удължим и срока, но и че ще помислим кое е по-изгодно, така че в едно изречение чухме всичко, без запетаи.
Деница Сачева: Реално чухме всички възможни варианти, но референдум със сигурност би било абсолютен популизъм и по никакъв начин не би спомогнало за взимане на едно справедливо икономически обосновано и политически разумно решение, защото действително, когато говорим за независимост, тя, независимостта, не се изразява само в икономиката. Тя се изразява и в политиката, така че много е важно дали ние ще бъдем политически независими, специално, когато се говори по тази тема.
Ина Бонева; И също стратегически, според мен, трябва да се погледне. Да се види какви други типове енергия можем да развиваме, дали вятърна, дали слънчева?
Водещ: Т. нар. зелена енергия.
Виктор Лилов: Всъщност, когато се говори за ядрена енергетика и свободен капацитет, като че ли в дискусията непрекъснато се пропуска един много важен фактор и това е енергийната ефективност. Средствата, които бяха похарчени за доставка на оборудване за „Белене”2, в кавички. Тези средства, ако бяха вложени в програми за енергийна ефективност, този реактор щеше да се обезсмисли напълно. Мисля, че това е ясно на повечето от експертите. България, по отношение на енергийна ефективност, е на последно, на дъното от всички страни от ЕС, на дъното. Абсолютно неефективно, липсват всякакви програми. Липсва кредит и за домакинства и за малки и средни предприятия за подобряване на енергийната ефективност. Т.е. тези проблеми едва сега тръгват. Не трябва да се говори изобщо за нови мощности, при условие, че ние не сме изчерпали потенциалите и това е една неприятна страна на нещата и по отношение на референдум, в случай, че се стигне до нещо такова, всъщност ние чрез референдум, ще останем останали затънали в това блато, на липсата на взимане на адекватни решения, по отношение на енергийната ефективност.
Водещ: Ако приемем социалната мрежа „Фейсбук”, вие често сте там в нея, че е своеобразен референдум на общественото мнение, какво преобладава там?Виктор, дали…
Виктор Лилов: Много е сложен този…
Деница Сачева: Не, няма проблем. Разнообразни са мненията там.
Виктор Лилов: Да.
Деница Сачева: Доколкото виждам, по същия начин, както и правителството излъчва разнопосочни сигнали, такива са и реакциите на хората във „Фейсбук”.
Виктор Лилов: И всъщност липсата, именно на визия, на ясна визия, предизвиква тази разнопосочност, разнобой, защото аз забелязах, че и във „Фейсбук” има един доста остър конфликт между привържениците на възобновяемите енергийни източници и привържениците на традиционната енергетика. Именно това подсказва липсата на визия, на политическа воля, защото ние живеем в едно общество на изключително бързо технологическо развитие. Ние, ако говорим за ядрена енергетика, след 5 или след 10 години, ще има ново поколение реактори, които няма да имат проблем с отработено гориво по начина, по който в е в момента. И в момента има реактори, които са микрореактори, които са с много по-малък капацитет и които могат да реагират много по-гъвкаво на своеобразните енергийни нужди, но това е разговор за…
Деница Сачева: Което със сигурност обаче можеш да видиш във „Фейсбук”, това е, че липсва доверие в хората, че правителството ще вземе правилното решение и решението, което ще бъде полезно. Точно, защото постоянно има разнопосочни сигнали, защото информацията е откъслечна и защото има периодично различни проблеми и скандали, които избухват и които не се разнищват докрай, за да стане ясно какво стои зад тях.
Водещ: Иска ми се да поговорим малко за имиджа на България пред света и това как се лъска имидж на една страна, провокирани, разбира се, от този лобистки скандал „Хохегер”, който вече втора седмица залива медиите. Ти си ПР специалиста. Затова гледам към теб?
Деница Сачева: Да, благодаря, но вижте. За мен първо изразът „лъскан имидж” е абсурден, защото имидж не може да се лъска. Въобще изобщо нашата професия никой не говори вече за имидж. Всички говорят за репутация, което е много по-важно и много по-сериозно. Ако говорим за държавата България, и не само въобще за държавата България, на каквото и да е, за да му правиш ПР, то първо трябва да има съдържание, първо трябва да има какво да покажеш и какво действително да представиш пред света в такъв план, че някой да ти обърне внимание. Това, което е в случая много показателно, че години наред България няма адекватна комуникационна стратегия, не само, по отношение на ЕС, а изобщо по отношение на представянето си пред света.
Водещ: Всеки път, докато пуснем CNN тук, докато тече „Голямото жури” или някое друго предаване, има толкова прекрасни клипове на други страни, които вървят. Добре измислени, с хубави кадри, с много ясни послания, които се дават и изглежда, с кеф са ги похарчили тия пари, защото достига до всеки един човек това, което върви по CNN.
Деница Сачева: Това е рекламната страна на нещата. Аз мога да ви кажа, че точно същата тази 2008 г., която толкова много се дискутира, тогава знаете, че за страната ни имаше доста негативни публикации. Затова, че спряха ни еврофондовете. Тогава имаше много критики за корупция. Имаше страшно негативен ПР във всички вестници в Германия, Франция.
Водещ: Аз само това не разбирам. Може би, защото не съм пр.
Виктор Лилов: Басейни са дадени…
Водещ: Не разбирам защо трябва да се дават пари, за да се поправя имиджа, вместо да се поправи проблема. Ако се оправи проблема, тогава вече и имиджът ще е поправен.И ще ви дам един пример, който никога няма да забравя. Когато излезе скандалният филм за Могилино, филмът по BBC, нали помните, за дома в Могилино, и тогава излязоха политиците от правителството и казаха: Те злепоставят страната. Злепоставят ни репутацията и това, с което…
Емил Спахийски: И щяхме да съдим BBC.
Деница Сачева: Да.
Виктор Лилов: (…)
Водещ: И щяхме да съдим BBC, да. И ние тогава си казахме: Това не е точно така. Сега нещата са малко по-добре. Тези неща не трябва да се показват пред света. Ние си ги знаем тук. И това, което направи тогава правителството, за да отвърне на това, беше да направи един филм, бих казала, блудкав, за един дом, който един от малкото. Които са добри, долу-горе прилични, защото няма добър дом, горе-долу прилично живеят децата там и да покажем този филм. Вместо да решим проблема и да изведем тези деца от институциите, да им предоставим качествена грижа и услуга. Наливат се. Това са грешни пари, според мен.
Ина Бонева: Или първо … на мислене?
Деница Сачева: Всяка страна има своя комуникационна стратегия и всяка страна има свои хора, които се занимават именно с това, как изглежда тази държава пред света. Това е едната страна на въпроса. Другата страна на въпроса е това, което казваш ти, че когато имаш проблем, комуникационен, в случая някой пише негативно за теб, ти трябва да намериш адекватния отговор на това нещо, което може да бъде, както включително и представяне на друга гледна точка за България, така и решаване на самия проблем, в случая с Могилино. Ние имахме много, България беше дъвкана, общо взето, в BBC, много дълго време за какво ли не. Спомняте си скандала с Иван Славков, спомняте си и журналисти, други, които бяха тука точно, по време на газовата криза, когато представиха България в едно изключително мизерно състояние, едва ли не хората тука се топлеха само на печки и на дърва.България има голям проблем със своя образ и този проблем обаче е не само в полето на ПР-ите. Той е и в полето на политиците. Исках само да ти кажа, че точно тогава, в тази 2008-а година, когато по медиите, чуждите, бъкаха от публикации за нас, за корупция, за това, че тук няма административен капацитет за европейски фондове и програми. От друга страна, комуникационната стратегия на външно министерство по онова време беше да се правят концерти, да се правят, включително имаше и някаква среща на българо-чешката интелигенция и бяха давани пари за обучение на сръбски и турски журналисти в България. Това беше 2008 г. Не може от едната страна да имаш такива проблеми, а от другата страна отговорът да ти бъде един концерт. Когато те обвиняват в корупция, няма как просто да с получи този имидж на България.
Водещ: И когато те обвиняват в нещо такова като Могилино, всички сме чувствителни на тази тема. Според мен, логиката, най-човешкото и нормално, излизаш и казваш: Да, има проблем. Това са проблеми, натрупани с години. Ужасно съжаляваме. Ще направим нещо веднага, сега, днеска, утре. Ще измислим, ще направим нещо. Дайте ни малко време. Заповядайте след 2 месеца и нещата ще видите, че ще се оправят.
Виктор Лилов: Точно това е …
Водещ: Мисля, че е просто.
Ина Бонева: Да, но то не се е оправило. И до ден днешен не се оправя и десетки милиони са отишли в тези домове и моето лично мнение по този въпрос е вероятно цинично, но аз мисля, че в тези домове има страшно много пари и децата въобще не са в…
Водещ: Права си. Държавата дава пари за издръжката на тези деца. Да.
Ина Бонева: Да, но тези пари се консумират от други хора.
Водещ: Да, така е.
Ина Бонева: И те са много удобни. И това, което се случи с последните милиони, които дойдоха за деинституционализация, една тотална глупост. Когато вместо децата да се изведат от тези домове и да се настанят например няколко в апартаменти, които има свободни във всеки град, поради излишното строителство, а се построиха нови домове. Т.е. тези новите милиони отидоха в МРРБ, за да се строят нови домове от строителни фирми. Защо?По-фотогенични къщички, в които да настаним по 15 деца. Това не е деинституционализация. Това са усвояване за пореден път на парите за децата за нещо друго. Децата са с периферно значение. Ние говорим за това, че децата трябва да излязат от там от 89-а, нонстоп, но те не излизат и има причина за това, защото някой печели. Един дом в едно село издържа цялото село. Половината работи в селото, другата половина взима от помощите и даренията, които са безотчетни все още. Сега последните напъни, сериозни усилия отново за много милиони, десетки милиони. Какво да правим? Строим нови домове. Защо? Защото не можем да ги сложим в някой апартамент в София и те да ходят на детска градина и на училище? 5 деца с двама възрастни да живеят и да бъдат реално включени и приобщени. Не, ние ще построим нови домове. Ще ги преместим и някой ще усвои старите. Някой ще построи новите. Това не е. Това отново са някак си децата отново са извън…
Деница Сачева: И още по-важният проблем е защо децата, ние говорим за това, че те трябва да излязат, но не говорим затова защо те влизат.Защо въобще има такива…
Ина Бонева: Защо този мораториум не се наложи? Да?
Деница Сачева: Защо има толкова много деца в България, които са изоставени?
Водещ: И нерешаваме проблем,ние не можем да ги изведем децата от домовете, при условие, че те продължават да влизат в тия домове.
Ина Бонева: Да, именно.
Водещ: И този проблем е много, много сериозен и днес сигурно, по статистика, поне 2-3 деца на ден се оставят в домовете. И днес са оставени и къде да ги заведем тези деца?
Ина Бонева: Увеличено е.
Виктор Лилов: И един друг проблем има и той е чисто комуникационен. Той е в полето на комуникацията. Все още обществото ни не е преодоляло тези изключително негативни стереотипи, както по отношение на изоставените деца, така и по отношение на децата с малформации и всякакви други увреждания. Продължава да е тема табу. Продължава да не се говори за нея. Тука би трябвало да се насочат усилията на съответните институции. Хората да разберат, че не е лошо тези деца да бъдат осиновени и ако няма кой да го направи в България, то това да стане в чужбина. Не е лошо и тези деца да се гледат на някакви семейни начала, приемни семейства и т.н. Напротив. Това е позитивното и трябва да бъдат насочени усилията в тази посока.
Ина Бонева: (…)
Водещ: Мисля, че всички ние имаме заслуга за това, че постоянно говорим и има много приемни родители вече. Недостатъчно, разбира се, но много хора, които го правят.
Виктор Лилов: Да, но това не е редно. Това не е работа на неформалния сектор, нито на медиите.
Водещ: Нее решение на проблема. Работи най-вече неправителствения сектор, но това, което не мога да простя аз на много ромски НПО-та, ромски лидери, въобще политици, които търпят, това са милионите, откраднати от т. нар. ромска интеграция и продължават все още ромите да живеят в някакви ужасни гета. Да не знаят какво е презерватив, да крадат, да убиват, да правят всички тези неща, защото не знам. Хайде, Емо, кажи нещо да не се пеня аз.
Емил Спахийски: Пак ли аз?
Деница Сачева: Между другото, това за ромските лидери и за толкова много милиони, пак има в това голяма доза неяснота пред обществото, за какво точно са изхарчени тези пари и колко от тях, къде са отишли, защото аз мога да говоря за проект, който е свързан със здравеопазването. Там имаше наистина дадени много пари по програма ФАР. Тези пари отидоха за медицинска техника и апаратура, която медицинска техника и апаратура трябваше да прави мобилни прегледи по ромските квартали и по малките села, където има приоритет на ромско население. Тази мобилна техника и апаратура, по време на предишната предизборна кампания, беше раздадена в градове, където имаше подходящи водачи на листи. Така че спорно е, нали, аз не отричам, че има хора от ромска общност, които са злоупотребявали с парите, но също така бих казала, че има и обратната страна на нещата, защото наистина се дадоха много пари, но реално България като държава, отделя точно 20 хиляди лева годишно за ромската декада. Това е. Като държава. Всичко останало са международна общност, международни проекти, европейски финанси.
Водещ: Европейските са много пари. Те са много пари?
Деница Сачева: Да, да, но държавата досега не е направила никакъв опит да ги контролира тези средства, как влизат, какво. По някакъв начин да хармонизира всички тези проекти, по които толкова много хора работят в най-различна област.
Водещ: Никакъв ефект. Отпадат от училище ромски деца. Не можеш да ги вкараш в училище. Не знам. Това е такава бомба със закъснител, която цъка и докато търпим, хайде, и следващите избори, да купим гласове и по-следващите и така. И след 20 години…
Ина Бонева: Те отпадат и български деца.
Водещ: И български деца, да.
Ина Бонева: Различна е статистиката, но над 200 хиляди деца отпадат.
Водещ: Кажи нещо мъдро, без емоция, да. Нещо по-така, по мъжки мислене?
Емил Спахийски: И двете теми са много тежки изключително. Специално, което е за децата, които са с увреждания, според мен, при всички положения, едно изсветляване на процесите би дало много дисциплина в това отношение. Т.е. всеки един проект, ако бъде публично представен в някакъв сайт, където може да се следят сметките, кой какво е правил, защо е правил и какъв е крайният резултат от цялата работа, ще бъдат на бял свят доста неща. Другото нещо, което е, че в България това, което е проблем е, че услугата, която се дава в такива жилища, защитени или които са услуги в общините, се ръководят от самата община. Те назначават, те администрират, което според мен, е изключително вредно. Те, за да спестят по този начин. Родители от Пловдив знам със сигурност такъв случай, достатъчно заможни, за да могат да си позволят да спонсорират защитено жилище, тъй като детето им е с церебрална парализа. Дават пари. Построяват жилището. Всичко, което трябва да се направи. Те искат да се назначат специалисти, които разбират и им пука от тази работа. Общината обаче, тъй като тя е монополист на услугата, си назначават лелята на тази, лелята на онзи, чичото на онзи и в един момент в самия дом отиват хора, които не работят с деца, а които си взимат заплатите, които са относително мизерни, но така или иначе са поставени. И дотам с добрата воля, Ако има конкуренция на идеите и на управлението на услугите, тогава за самите деца ще бъде добре, защото в крайна сметка е важно детето. Дали е, ако примерно то е с церебрална парализа, да има достатъчно рехабилитатори, да има достатъчно хора, които работят с него, за да развиват компесаторни, всичко, което може да компенсира тези неща, в които са му вреда. Мисля, че могат да се получат добри резултати. Мисля, че в Холандия беше, в един страхотен проект, където в един град в супермаркетите има каса, където е за деца с увреждания. Те работят на тази каса и всички, които искат да подкрепят тези деца, отиват и се нареждат там. Могат да чакат и 20 минути, могат да чакат и 1 час, но те, по този начин ги подкрепят.Като отиват и се нареждат, губят от времето си…
Водещ: На въпросната каса?
Емил Спахийски: Да. И по този начин всички знаят, че има тази каса. Работи човек с увреждане. Отиваш и го подкрепяш по този начин, по който му даваш и морал и не само.
Водещ: Да, защото това показва, както е измислено, показва, че даваш не само пари, но и че даваш отношение. Даваш от времето си. Можеш да чакаш и 20 минути, но ти го правиш много съзнателно. Божидар Манов вече дойде. След малко кино премиерите на седмицата и за „София филм фест” ще говорим разбира се. Имаме финални минути от разговора на „Голямото жури” за тема, която не успяхме а кажем, но тя е ваша тема, тема от седмицата, която ви е провокирала, освен тези, които споменахме. Виктор?
Виктор Лилов: Аз нямам някаква конкретна тема от седмицата. По-скоро бих искал да кажа отново на слушателите да подкрепят българската култура и да си купят книга или да отидат на някой концерт, ако няма концерти в зали, то поне в някой музикален клуб.
Водещ: Лейди Гага ще идва в България.
Виктор Лилов: Ами, не знам дали това е особено културна новина, но…
Водещ: Деница.
Деница Сачева: Ами, аз тази седмица не бях в България. Върнах се от Косово. Бях там и за мен, аз още съм под влияние на това, което ми се е случило там, тъй като това е една много интересна държава, която е изключително млада. Средната възраст там е 26 години. Според последното преброяване, 70% от населението е между 18 и 38 години. Изключително зареждащо, независимо, че районът се намира след война, изключително зареждащо е да вървиш сред много млади хора, да общуваш с много млади хора. Там дори президентката е на 37 години. По-малка е от мен. И мисля, че това е една държава, която в рамките на Балканите трябва да бъде много сериозно наблюдавана, защото тя ще има много голям потенциал за развитие. Хубавото е, че в Косово много обичат българите, имат традиционни добри взаимоотношения, добро отношение към нас и мисля, че ще има потенциал за много съвместни проекти.
Водещ: Колко интересно. Деница ни дава за пример Косово. Ина.
Ина Бонева: За мен тази седмица бяха децата, във връзка и с училищните състезания – колко малко им трябва от нас, с колко много те правят това, което даваме и колко ние можем да им дадем е важно и ключово за тях и дали успяваме да им го даваме винаги.
Водещ: Образованието. Децата да им е интересно в училище, да не им е скучно, да направим образованието, така, по-достъпно и интересно. Емо.
Емил Спахийски: Аз си мислех и за трите неща, което казаха. Специално Косово, понеже на мен също ми е болка и тръпка. Това, което каза Деница, се сетих в Прищина вечерно време, когато излезеш, особено през уикендите, централната улица, която е, така се нарича стъргало да кажем, имаш чувството, че се намирам преди 30 години в Несебър или в някой от курортите по време на ваканция, където семейства с много деца, глъч постоянно нещо се прави, нещо се случва и има някаква много такава позитивна атмосфера. Страхотни музикални клубове са направили в Прищина, което е уникално. И да не говорим за обслужването, което ние може да ги гоним по отношение на обслужване в заведения. Специално заведенията, защото на другите места още не са се…
Водещ: Може ли да отидеш като турист в Косово?
Емил Спахийски: Може, абсолютно.
Деница Сачева: Разбира се. Има много интересни неща…
Водещ: Интересно.
Емил Спахийски: Първо, там има и много българска история в Косово, особено в Призрен, където …
Деница Сачева: Е обявено Второто българско в царство в Призрен.
Емил Спахийски: Самият град е много красив и се намира, така, в подножието на планина, една много красива река, нагоре по течението на реката се намират и много останали такива български, как да ги нарека, малцинства. Там са горе, наше, бугаре. Хора, които много често правят фестивали музикални, които …
Деница Сачева: Има и ромски филмов фестивал в Косово, всяка година, април месец. Това е тема, която за теб ще бъде много интересно.
Водещ: Добре. Много интересно е и че в неделя, не е интересно, много е хубаво, че в неделя е Благовещение. Сега, ако беше Любо Братоев, щеше да ни каже за този хубав християнски празник. Но мисля, че всички го усещаме и знаем. И само да завършим с това, че на Благовещение ще бъде създадена една нова партия.
Емил Спахийски: Как ще се казва тя – Блага вест?
Водещ: Не знам как ще се казва. Ние няма да го разваляме, обаче ще следим създаването на тази партия. Благодаря на „Голямото жури”.      

Водещ: Две министерски оставки, 100 милиона евро инвестиции в България. Ето, това ни донесе премиерът от Катар. Вижте, Колко много новини за няма 24 часа. Това обаче не беше всичко. Тази сутрин Бойко Борисов ни сюрпризира и с други вести. Пред зрителите на БНТ той съобщи 2 изключващи се новини. Едната гласеше, че още преди месец е отказал на руснаците да строим „Белене”. Другата гласеше, че отказал, неотказал, може да проведе референдум дали да се строи „Белене”, а третата новина беше, че разбира се, чакаме независим експертен доклад, който да се произнесе каква да е съдбата на „Белене”.Не знам вие, но аз се почувствах наистина изгубена в новините. Все пак да видим как голямото жури ще се справи с мътния информационен поток. Дали ще може голямото да се справи с мътния информационен поток? Така поставяме днес въпроса и пред вас и пред голямото жури, в състав днес: Деница Сачева, здравей, Деница.
Деница Сачева: Здравейте.
Водещ: Който случайно не я познава, не я е слушал тук и не знае за други нейни обществени изяви. Тя е специалист в областта на PR и на здравеопазването, което днес ще бъде особено полезно, за пореден път. Антоанета Цонева, борец за граждански права, просто казано, а иначе знам, че това вече много, сигурно не ти харесва по този начин да бъдеш представяна. Добре, официално ще те представя. Институт за развитие на публичната среда.
Антоанета Цонева: Благодаря, Пролет.
Водещ: Да, но по същество става дума за това, за граждански права. Виктор Лилов, музикален продуцент, издател и на книги.
Виктор Лилов: Мерси.
Водещ: За какво?
Виктор Лилов: Не знаете ли?
Водещ: Така е. И нов член в журито, Ива Бонева. За нас тя не е непознат човек. Надявам се и за вас, но като член за журито, така ще бъде и за нас новост твоето участие тука.Тя се опитва да помага и помага на забравените деца на България. Може и така да го кажем, нали, но тя е и директор на център за приобщаващо образование. Ива, здравей.Можеш да кажеш 2 думички за себе си, за да е по-точно и по-богато това, което ще чуят слушателите за теб?
Ива Бонева: Здравейте. То, директор съм на център за приобщаващо образование. От 97-а година, заедно с колегите, с които съм много щастлива да работя заедно, се опитваме да направим така, че всички деца в България да ходят на училище или детска градина и да имат семейства.
Водещ: Деца, които имат по някакви причини, проблеми, затруднения да бъдат приобщени, вие им помагате? Всъщност това се случи?
Ива Бонева: Ние го правим не толкова като работим с децата, а като помагаме на възрастните да разберат, че мястото на всяко дете е при другите деца и при родителите.
Водещ: Добре. Откъде да започнем сега разговора днес? Много новини,голяма бъркотия?
Деница Сачева: Те каскадно валят. Още нови и нови новини.
Водещ: Ето, последното, което научихме е, че ако до преди малко имаше дилема кой ще бъде министърът на здравеопазването, сега вече информацията гласи, че това ще бъде Десислава Атанасова, довчера и до този момент все още председател на здравната комисия в парламента. Деница, какво казваш? Изборът беше, както чухме сутринта от премиера,между нея и Менда Стоянова, председателят на правната комисия?
Деница Сачева: Да. За Менда Стоянова все още има в новините непотвърдена информация, че може би ще поеме здравната каса, поне така излиза в интернет сайтовете на този етап, Ще видим дали това ще се случи. За момента, мисля, че в рамките на политическа партия ГЕРБ, нямаше много възможности. Това е, да не кажа, може би единствената възможност, която партията имаше, ако трябваше да търси вътре в себе си политически избор, ако трябваше да търси експерти извън партията, имаше много по-удачни. Но това е политическо решение, така че да видим какво ще се случи.
Водещ: Ти , мисля,че знаеш достатъчно за Десислава Атанасова? Може ли да ни помогнеш малко повече с характеристики, някакъв бекграунд за нея?
Деница Сачева: Доколкото знам, Десислава Атанасова е работила в болницата в Русе. Била е юридически консултант там до началото на политическата си кариера през 2009 г., когато съответно поема пътя към парламента. Става народен представител в здравната комисия и след отлъчването на Лъчезар Иванов, тя съответно пое и здравната комисия. До този момент името й не е въвличано в скандали, но същевременно на мен лично, не ми е правела впечатление на човек, който е решителен и който има визия за реформи в здравеопазването. Същевременно, както вече казах…
Водещ: … имаше търкания между нея и министър Константинов, по инерция все още го наричам, в последно време?
Деница Сачева: Да. Министър Констанинов имаше…
Водещ: Тя определено не харесваше неговата политика?
Деница Сачева: Аз не мога да се сетя за човек, който харесваше неговата политика, преди всичко, защото аз не виждах каква беше тя. Той не очерта никакви такива, никаква визия. Нямаше. Говореха се само мантри в здравеопазването. Аз мислех, че на всички български граждани до гуша им е дошло да слушат за това, че те ще имат национална здравна карта или пък, че ще имат електронна карта, диагностично-свързани групи и всякакви такива думи, които по никакъв начин не са свързани с реални практически действия. Така че…
Водещ: Има ли добра новина за здравеопазването? Добра ли е новината, че си отива министър Константинов, а и б, добра ли е новината, че идва Десислава Атанасова?
Деница Сачева: Здравеопазването в момента е без екип. Трябва да се има предвид, че здравеопазването не може да бъде оправено от един, единствен човек, поради простата причина, че здравеопазването е сектор, който влияе върху всички останали други сектори. Здравеопазването, освен в своя хуманен аспект, има и много сериозен икономически аспект, който е свързан и с предоставянето на медицинските услуги и с фармацевтичния сектор и съответно с медицинските изделия и т.н. и т.н. Това е сектор, в който можеш да намериш абсолютно всички останали сектори.Поради…
Водещ: Като казваш няма екип, какво имаш предвид?
Деница Сачева: Имам предвид, че не може един, единствен човек да дойде и да оправи нещата, който и да е той. Трябва да има екип. В момента в здравното министерство няма никой. На практика до встъпването в длъжност на Десислава Атанасова, няма…
Водещ: Защо да няма? Има заместник-министри, има дирекции, шефове на дирекции
Деница Сачева: Няма, няма. Кой? Заместник…
Водещ: Няма ли там някаква система, която да е що годе устойчива на такива сътресения на смени и рокади на министри?
Деница Сачева: За съжаление, не. Тук вече може би Тони може да се включи, но законът за администрацията всъщност не се изпълнява в неговия замисъл, а именно да има несменяем мандат на главен секретар, който надолу по веригата да организира работата на дирекциите, а политическите кабинети да са тези, които да зависят от политическите бури и промени. Тъй като винаги, когато се смени някой от върха, започва каскадна смяна надолу по веригата, това довежда до факта, че ние вече в здравеопазването нямаме никаква памет.
Водещ: Случва ли се нещо важно в момента в тази сфера, което може да бъде блокирано, което може да бъде драматично провалено,заради липса на министър и на екип?
Деница Сачева: В момента болниците са със забавени плащания. Дейността на почти всички лечебни заведения боксува. Мисля, че здравеопазването въобще през последните 3-4 месеца е на автопилот, тъй като ние нямаме шеф на касата, нямаме шеф на надзорния съвет на касата. Липсва ключов заместник-министър в ресор, който е много важен, свързан с лекарствата. В момента здравеопазването е разграден двор, общо взето. Във връзка с това, което ви казах, с липсата на последователност и липсата на приемственост на институционална памет, искам само да отбележа, че на 15 март НЗОК стана на 13 години и в момента в НЗОК в София специално говоря, в централното управление, не работи нито един служител от хората, които са започнали, а те бяха близо 1800 човека.
Водещ: Така. И още нещо чух от това, което Деница каза, отекна ми в съзнанието и това е, че ако изборът на Десислава Атанасова е приемлив, поне така смятаме, защото около нея няма нищо злепоставящо. Няма основание да мислим, че не е един приемлив политически избор, то ти смяташ. Че ако трябваше експертно да бъде търсен министър, щяха да се намерят и много по-добри решения?
Деница Сачева: Определено смятам, че да.
Водещ: А вие какво смятате?
Виктор Лилов: За кадрила…
Водещ: За всичко. Каквото ви се говори?
Ива Бонева: Аз съм оптимист, по отношение на тази борба, която започна миналата седмица.
Водещ: Ива.
Ива Бонева: Да, Ива.
Водещ: Коя борба?
Ива Бонева: За сваляне на лимита за лечение, за трансплантации на деца в чужбина.
Водещ: Да, важно събитие. Трябва да го говорим.
Ива Бонева: Мисля, че вървим към победа. Така ми се струва. Още е рано да се каже, но…
Деница Сачева: Аз мисля, че това ще се случи.
Водещ: И аз вярвам, че ще се случи. Дано да не се вземе някакъв обратен завой в последния момент.
Антоанета Цонева: Не. Няма да има обратен завой, защото това премиерът го каза в едно телевизионно студио. Както знаем, България се управлява през телевизорите, така че той е в израз на вече невъзможност да отговаря пред журналистите, на водещите, в случая на БТВ. Каза: Ще направим, каквото трябва. Ще махнем този лимит. Аз искам да ви припомня нещо, изключително зловещо. В момента, в който този лимит беше наложен, партия ГЕРБ и имаше огромно недоволство тогава и реакции, партия ГЕРБ от субсидията си, дари милион и 200 хиляди на същия фонд. И понеже вече тези популистки номера не вървят към този момент, се минава на варианта. Има починало дете, смъкване на лимита и оправданието…
Водещ: Не смъкване, а падане.
Антоанета Цонева: Падане, а махане на лимита,да.
Водещ: Махане.
Антоанета Цонева: И обяснението, което също е зловещо. Аз не знам за какво става дума. Така ми каза …
Водещ: Здравният министър?
Антоанета Цонева: Финансовия министър, пък здравният министър казал така на финансовия министър. Това е образ, зловещ, на управлението на България в момента. Развихрени монополи, фармацевтични гиганти, които си правят, каквото искат. Никога нямаше да има смъкване на цени и преговори, ако не бяха почнали да се ритат големите в тоя бизнес и това всички около тая маса го знаем, нали така? Т.е. има управление, в което всичко се случва подмолно. В момента, в който избие чивията на някой монополист или на някой супер играч и обслужващите го медии започнат да атакуват, в този момент управлението се намесва. Само, че междувременно…
Водещ: Тогава ние вземем, та научим повече какво става.
Антоанета Цонева: Да. А междувременно ние сме си платили цената, нали разбирате? През лекарствата, през здравето, през липсата на политика. Големите играчи са се наиграли. Който, каквото е могъл, е взел от терена и е плячкосал и тогава ни се разиграва поредната сценка, пак през телевизора. Днеска ще гледаме през телевизора може би това е добрата новина. Ако има някаква добра новина, че ще паднат цените на яйцата, защото премиерът мисли да се намеси като ходи по бакалиите….
Водещ: Чакай сега. Хайде още малко да останем при оставките, ако не възразявате?
Антоанета Цонева: … и взима, това чух днеска, фактури, с които те си доставят и ще изчислява маржа на печалба лично.
Водещ: Не се знае какво ще бъде, защото пък министър Найденов каза…
Антоанета Цонева: Как не се знае?
Водещ: Министър Найденов каза: Нали не си представяте, че ще тръгнем ние тримата, заедно с медиите и ще правим шоу?
Антоанета Цонева:Ще падне цената.Каза го Бойко днеска, че ще ходи по бакалиите и ще…
Водещ: Зависи кой пред кой телевизор е бил. Това е много важно.
Антоанета Цонева: По единия телевизор беше и обясни цялата си стратегия, която между другото, е подход на Путин. Така смъкваше цената на свинското месо преди време.
Водещ: Добре. Значи имаме отстранен един министър, който не си е вършил работата, една дибра новина. Цената на яйцата ще падне, втора добра новина.
Антоанета Цонева: Общо взето е формулата… добра новина.
Водещ: Сега да видим един…
Антоанета Цонева: Трета добра новина дай.Недей да подбиваш министрите сега!
Виктор Лилов: Не. Нямам добра новина. По-скоро имам един въпрос. Цялата тази драма около лекарствата, която нямаше да я научим, ако не бяха почнали да се ритат…
Ива Бонева: Големите в тоя бизнес.
Виктор Лилов: За какво се ритат те всъщност? За едно парче от баницата, сериозно, което се предоставя изцяло от здравна каса. Това означава ли, че основният проблем, това ми е въпроса. Означава ли, че основният проблем всъщност е този изкуствен монопол, който е създаден с наличието на здравна каса и изобщо това говори ли за типа политика, който проведе, икономическа, по отношение на фармацията, фармацевтичната индустрия? И един въпрос, който е свързан с яйцата. Тука вече…
Антоанета Цонева: Давай, давай!
Виктор Лилов: Отива си един министър, който очевидно разбираше от икономика и беше макроикономист. Остана още един макроикономист.
Водещ: Я да видим сега тая новина. Къде ще я причислим?
Виктор Лилов: Но от друга страна, министър, който демонстрира тотално непознаване на пазарните механизми, имам предвид Мирослав Найденов, който не само, че не ги познава…
Антоанета Цонева:Това един от китовете върху принципите на управление.
Виктор Лилов: … но и създава изключително сериозни проблеми с плямпането. Защото не е сериозно говорене, по отношение на това как функционира общия пазар в ЕС. Той остава. За мен изказванията на един такъв министър, на ниво улична продавачка, с термини като спекула са толкова неадекватни, в страна, която е членка на ЕС, която би трябвало да спазва принципите, които управляват този Той демонстрира, че не ги познава. Той остава. Това означава ли, че правителството не е ориентирано към запазване свободата на пазара? Второ, правителството не е ориентирано към запазване на ниски нива на цените на лекарствата, ориентирано по-точно чрез здравната каса, да финансира благоденствието на фармацевтичната индустрия в България, създавайки монополи? И трето, означавал ли, че цената на яйцата се регулира по някакви непазарни механизми, за които ние не знаем, за съществуването им?
Антоанета Цонева: Кой да отговори?
Деница Сачева: То това е един изключително сложен и объркан въпрос, в който постоянно се смесват яйца и лекарства. Що се отнася до лекарствата, мога да кажа, че всъщност нещата тук не са точно така, както се изкривиха от много, много конструкции, словесни, в публичното пространство. Практически в България воюват две медийни групировки. Това е ясно за всички и между едните имат относително по-ясно тъмно минало, защото вече излезе навън, Другите имат относително по-мъгляво такова. Просто в тази битка стана ясно всичко около една от фармацевтичните компании, която е една от най-големите в България, която има свои дистрибуторски компании и всъщност, ако говорим за някакъв монопол, по-скоро говорим за монопол на дистрибуторската компания, а не толкова на компанията за генерични лекарства. Както виждате обаче, нещата така се изместиха в публичното говорене, че в крайна сметка в момента американски и европейски производители на лекарства си намалиха цените, но ние нямаме информация за въпросната компания, за която говорим, българска, генерична, да си намалят цените.
Водещ: Българска, … вносител на генерични лекарства и по-евтини?
Добре. Ще коментираме и още, но след новините, защото вече няма време.
Деница Сачева, Антоанета Цонева, Виктор Лилов, Ива Бонева, журито днес е в този състав. Стигнахме до оставката на министър Трайчо Трайков или поне на мен така ми се струва.
Виктор Лилов: Така си говорихме.
Водещ: До там я докарахме. Не можахме да го изкоментираме. От една страна, министър Трайков имаше добра репутация, докато б беше министър като човек, който следва своите лични и професионални убеждения, от една страна. От друга страна, премиерът днеска беше прав да каже, че за това време, от както той е на власт, така да се каже, нищо в енергетиката не се помръдна чувствително. Сега?
Виктор Лилов: Как да се помръдне нещо в енергетиката чувствително, като ние видяхме единствено през целия мандат на ГЕРБ едно изключително едно зле прикрито лобиране, в полза на руските интереси, руските енергийни интереси. Целият този кадрил, целия този водевил беше предназначен единствено за медиите. Може би единствената принципна позиция имаше Трайчо Трайков и тя беше ориентирана към националните интереси, дори не толкова до неговите лични интереси. Аз единствено от неговото поведение в правителството видях някаква принципна позиция, свързана с националните приоритети, по отношение на енергетиката. Такава принципна позиция, нямаше у нито един министър, включително и премиера. Той, неговата позиция, на премиера беше единствено и само, предназначена за медийна консумация. Тя се променяше всеки път, в зависимост от това какъв въпрос му задават журналисти. Това няма как да бъде принципна позиция. Моето съжаление за това, че Трайчо Трайков си отиде, именно заради това, че според мен, той беше единствената преграда пред енергийните интереси на едно конкретно лоби. То е свързано с „Лукоил”. ТО е свързано с някои комбинати, минно … ТО е свързано с ред други принципни позиции, по отношение на добива на суровини и на енергетиката и аз съжалявам, че той си отива, именно поради тази причина.
Водещ: Вярвате ли,че капката е била лошата организация на срещата в Катар, бизнес-срещата?
Виктор Лилов: За мен лично, за него това е било повод да си подаде оставката. Според мен, му е писнало да се занимава …
Водещ: Ива, ти какво мислиш?
Ива Бонева: Аз мисля, че това е релевантно към оставката му. Просто удобен повод. На мен също ми е неприятно, че си тръгва. Ще ми липсва. Смятам,че той беше един от малкото министри с достойнство и на мястото си, но имаше огромния недостатък да не може да говори като човек от народа, да не обикаля по пазарите за яйца да не защитава с гърди българските яйца от полските яйца. Той говореше интелигентно, отбрано, по-издържано и това, според мен, не се котира. Хората не се идентифицират с него. Той говори малко по-експертно.
Водещ: Експертно. Като човек, който знае какво прави и какво мисли.
Ива Бонева: Затова също ще ми липсва, именно поради тази причина.
Водещ: Добре. А разбрахте ли какво ще става с „Белене”?Аз пак ще припомня, защото искрено казано, много напрегнато гледах сутринта премиера, с надежда да чуя нещо по този въпрос. Той изглеждаше аха вече д има ясно виждане, което да съобщи на нас, гражданите на тази страна, но отново картинката тройно се размъти. Той първо ни каза, че преди месец е изпратил, както Трайчо Трайков, така и Дянков в Русия, за да каже, не, не искаме с вас,руснаците, е да правим тази централа. След това обаче каза, че много е хубаво сега, от друга страна, да направим един референдум дали да има „Белене” или не. Хем сме я отказали, хем да правим референдум. И от трета страна запитан от Жени Марчева, какво става с този експертен доклад, който трябваше да каже всъщност, България има ли интерес да се строи „Белене” или не, той каза, това въобще на бюрото ми, но е важно да дойде тоя доклад и той ще каже каква трябва да е съдбата на „Белене”. 3, абсолютно взаимно изключващи се съобщения, на този толкова важен въпрос. Кое е важното?
Антоанета Цонева: Никой от нас не може да каже в това студио.
Водещ: Това са риторични въпроси?
Антоанета Цонева: Това е типично за нашия премиер. Факт е обаче едно,че докрая на този месец, поне според договореностите, трябва да има финализиране на ключов етап от този договор и от тази сделка, така че времето наближава. Докладът, аз доколкото знам, е готов. Какво пише в него, разбира се, не знам. Този доклад, който ще трябва да даде основата на това политическо решение.
Ива Бонева: Да.
Антоанета Цонева: И няма какво да коментирам, но…
Водещ: Който би трябвало да е експертен.
Антоанета Цонева: Вижте. АЕЦ „Белене” е част от националната сигурност на България.
Водещ: И там ще стигнем неизбежно.
Антоанета Цонева: Малко случайно, като че ли, в края на своето интервю, премиерът каза, че днес очаква , очаква или е получил…
Водещ: Не, не. Подадена е оставката. Подадена е оставката на Иван Дражков, заместник-председател на ДАНС.
Антоанета Цонева: … оставката на … заместник-председател на ДАНС. Не стана ясно защо и по каква причина.
Водещ: Отказа да обясни.
Антоанета Цонева: Но в цялата ситуация, която ние се опитваме тук да разчепкваме,от една страна има вакантно място в министерство на земеделието ми се ще, ама не е, на икономиката, МЗ. Това са ключови министерства, НЗОК, оставка имаме в ДАНС. Няма назначен все още човек в комисията за конфискация на имущество, придобито по пристъпен начин.в
Водещ: И както научаваме, тази комисия цикли. Не знае какво да прави, обезглавена?
Антоанета Цонева: Т.е. вие виждате как се оголват стратегически сектори в управлението, без за тях да има някаква визия. Всичко се свързва с конкретни хора, а не с конкретни цели, което също е типично за това управление. Жестоки структурни промени, които не могат да бъдат успешно менажирани и едно последователно заместване на политики и институционални действия с индивидуални жестове и думи. Колко време ще издържи всичко това и дали анонимният институционален ред, какъвто той трябва да бъде, системен, законен, може да бъде ежедневно подменян от думите и жестовете на премиера? Аз не мога да твърдя, но очевидно той също изглежда страшно уморен и както той каза, както каза, има тайни в нещата. За мен, от днес нататък, правителството влиза в своя по-различен тайминг. Всяко управление има една синусоида, до която се развива. ГЕРБ не е във възходящ момент в момента. Дефицит на кадри, дефицит на идеи, дефицит, по някакъв начин и на доверие.
Виктор Лилов: И на мен правителството ми напомня в момента на оная задача с басейните, с тръбите и тук като че ли се отвориха още 2-3 тръби.
Водещ: Кои? Газопреносните ли имаш предвид?
Виктор Лилов: Може и да са газопреносни, но отвориха се 2-3 тръби, а не се влива нищо в този басейн и наистина, както Антоанета каза, таймингът, часовникът започва да цъка за това управление на обратно. И ако те не успеят, а аз не вярвам, че те ще успеят, защото те за 3 години не показаха, че имат визия да го направят, едва и тази година ще успеят да затъкнат пробойните, които те сами си причиниха със собствената си политика. И аз…
Ива Бонева: Популизмът.
Виктор Лилов: Моля?
Ива Бонева: Популизмът отнема адски много време и енергия.
Антоанета Цонева: Този, индивидуалния жест отнема…
Виктор Лилов: Да. Популизъм е точната дума, защото популизъм именно не е ориентиран към целите. Той е ориентиран към някакви временни предимства пред медиите, пред обществеността, пред публиката. Това временно предимство се консумира, но след това следва един много по-жесток спад, който трябва да се запълни този дефицит, отново с популистки обещания, още по-големи от предните. Това по един естествен начин води до край на доверието в това управление.
Ива Бонева: То беше изконсумирано това доверие много активно например в НПО-тата. От самото начало на това правителство бяхме активно привиквани в работни групи, срещи, формати, където…
Водещ: Което беше много обещаващо?
Ива Бонева: … където беше супер обещаващо. Ние вентилирахме на воля 2-3 години. Ние точно това правехме. Ние вентилирахме със страшна сила, с упование, с възторг, но те минаха и ние разбрахме, че това е просто вентилиране, едно пространство за тях…
Виктор Лилов: Не последва нищо.
Ива Бонева: Абсолютно нищо не последва и сега това, което чуваме оттук и оттам…
Водещ: Защо така, Ива? Това симулация ли е било на интерес към обществената експертиза, на неправителствените организации или неспособност, това, което НПО-тата предлагат, да бъде превърнато в политика, в действие, в нещо, което работи?
Ива Бонева: Мисля, че… Много неща, много неща. Липса на експертност и от двете страни, ако трябва да бъдем самокритични, но объркване, стрес, пред това, което им предстои, неподготвеност. Дори в момента чуваме такива изявления от заместник-министри, които казват, че взимат решения, които са отвъд всякаква политика. Те не са свързани с политиката и те се обявяват като политически решения. Те не са. В образованието има много решения, които не могат да бъдат политически, защото образованието е отвъд местната политка. А защо не успя да се случи диалога и защо не успя опитът на всички всъщност, не само на НПО-тата да се вземе,според мен, поради неправилно създадения формат.Например работна група от 40 души не е работна група.
Водещ: Тя е вентилираща, точно, както каза ти?
Ива Бонева: Тя е вентилираща и липсата на структура, на добре зададени задания, липсата на експертност, на професионализъм и дори на административни, на мениджърски умения, също беше очевидна навсякъде. Има го и в нашия сектор, но го има още много сериозно и в министерството.
Антоанета Цонева: Понеже и аз съм част от този сектор. В това правителство има драматично неразбиране какво означава този сектор. Всъщност този сектор…
Водещ: Какво неразбиране? Драматично неразбиране ли?
Антоанета Цонева: Какво представлява неправителствения сектор. Ти не можеш да се подпираш на него, да го използваш, просто да рекрутираш хора, после да се освобождаваш от тях. И това проличава включително и в изключително смешната фраза, която премиерът каза днес, че катарските екологични организации сигурно и те създават проблеми на емира. Вижте Това е абсолютно същото, каквото Ива ви каза.
Ива Бонева: Да, да.
Деница Сачева: Само, ако наистина трябва да се съгласим и с това, което казва Ива,че колкото проблемът е в правителството, което и да е то, то е толкова и в неправителствения сектор също, защото ако вземем например пациентските организации, не мога да считам за успех факта, че има един представител, пациент в надзорния съвет на касата. Това за мен е просто една бутафория и просто не е работещ механизъм. Не е и начинът, по който може да се чува гласа на гражданите. В неправителствения сектор, в диалога между двете, между правителствения и неправителствения сектор, има страшно много клишета, страшно много плява и неработещи концепции. Имаме страшно много НПО-та, които получават пари от правителството.
Антоанета Цонева: Както и всички.
Деница Сачева: Имаме страшно НПО-та, които моделират концепциите си. Имат супер драматична толерантност към неща, които са много сериозни, защото едно е да се съгласиш с концепцията на един министър, защото виждаш в него потенциала той да развие политика и да търсиш консенсус и съвсем друго е, просто така, от криворазбрано разбиране, че си седнал на масата с големите, просто да кажеш, ами, да. Мене ме канят. Значи и аз ще се съглася с тази концепция. Големият проблем е, че ние не търсим политики. Ето например, когато говорим и за здравеопазването, ние поставяме ли си някакви цели като общество? Казваме ли примерно какво искаме да се случи в това здравеопазване? Не. Нашите разговори са постоянно колко пари ще се изхарчат и как да се изхарчат по-малко пари. Това не може да бъде здравна цел. Не може да бъде здравно-политическа цел, колко пари ще се…
Ива Бонева: И по образование.
Антоанета Цонева: Но защо не казваш те, ние? Целите не се поставят ние, а се поставят от управлението, което е избрала да целеполага. Това, че управлението няма цели и всичко измерва в някакви пари, извинете, ама те и изборите бяха 2 в 1, за да се спести, според Бойко Борисов, 8 милиона. Единственото обяснение, което беше дадено, беше това и накрая не само, че не се спестиха 8 милиона. Изхарчиха се много повече пари, отколкото да направиш отделни избори, а те протекоха по толкова брутален и отвратителен начин, че ограбиха цялото усещане за някакво остатъчно демократично чувство. Борисов обяснява нещата и казвайте го това, с пари. Човешкият живот се измерва по този начин. Политиката се измерва по този начин. Това е. Това е разбирането.
Деница Сачева:… То и за АЕЦ „Белене също ни се обясняват нещата отново през пари, че вече са дадени едни пари и ние трябва да…
Антоанета Цонева: Под управлението, под управлението., Ние от НПО-тата и гражданите…
Деница Сачева:Аз затова ви казвам,че общество,което центрира развитието си върху пари и особено върху спестяването на тези пари, а не върху управлението, движението на тези пари, такова общество няма бъдеще.Не може постоянно да говорим за това.
Антоанета Цонева: Това е от управлението, не е от обществото. Защо размиваме образа?
Деница Сачева: Защото и хората всъщност, ето защо се…
Водещ: Защото сме в голяма степен пас, най-елементарно казано.
Деница Сачева: Аз искам д попитам нещо много важно, когато говорим по темата за пари и това отново ще го направя една препратка за бонусите. Не може. Обикновеният човек, естествено за него е много важно като се каже, че някой е взел 50 хиляди лева бонус. Пък другият е взел 5500 лева заплата. Но защо НПО-тата, които се предполага, че би следвало да имат повече информация и би трябвало да проучат въпроса, защо те не засегнаха темата за това, че всъщност това е една изкуствена лъжа, която драматично спира развитието.
Антоанета Цонева: Кое е изкуствена лъжа?
Деница Сачева: Това, че в държавната администрация има пари и че тези пари не се дават като заплати, а тези пари се дават като допълнително материално стимулиране. Те се дават като допълнително материално стимулиране…
Водещ: Защо не дойде това от неправителствените организации, имаш предвид, от пацинетските, които…
Деница Сачева: Не. Казвам за това, че държавните служители, има движение на пари, което не се извършва по начин, който да благоприятства развитието. Какво имам предвид? Когато го получаваш като допълнително материално стимулиране, се плащат по-малко осигуровки. По друг начин е организиран въобще оборота на тези пари. Т.е. тези пари вървят изкуствено по един сив механизъм, а минималната работна заплата и средната работна заплата в държавния сектор се поддържа изкуствено ниска, защото с нея са вързани много други плащания.
Водещ: Да.
Деница Сачева: Всъщност държавата в момента се явява най-непочтения играч на пазара на движение на пари. Аз разбирам, ако ги нямаше тези пари, тогава да поддържаме всичко изкуствено ниско, но след като тези пари ги има и просто се движат по сиви механизми, значи има някакъв голям проблем.
Антоанета Цонева:И аз само да кажа нещо. Боркор, давам ви един пример за една куха административна структура, изпразнена от всякакъв смисъл, как непрекъснато изпомпва някакви милиони. Премиерът днес каза, че срещнал в коридора шефа на Боркор ген. Миланов и му казал: Абе, виж какво, напиши там някакъв доклад да видя там какво правите вие. Междувременно с достъп до информация, „Медия пул” вчера публикува, че в Боркор, които не са свършили нищо, заплатите, възнагражденията, които един Господ знае как се образуват…
Водещ: (…)
Антоанета Цонева: … по 4 са умножени.
Водещ: От тези, които са били предвидени в бюджета им?
Антоанета Цонева: Ето това е реакция на гражданска, медиите са част от гражданското общество.
Виктор Лилов:Най-вероятно са си раздавали и бонуси.
Антоанета Цонева: И когато „Медия пул” написа преди един месец, че пак искаха достъп до информация. Обясниха, че те там си удвояват заплатите, шефът на Боркор, какво направи? Оплака се от тях в комисията по журналистическа етика, защото те подвеждали публиката.
Водещ: Според мен…
Антоанета Цонева: То ги абсурдите И вчера журналистите коментират. Да, вика, прав беше ген. Миланов, че подвеждаме. Не по 2, по 4 са били заплатите там. Кой да каже, като самите политици, които по дефиниция имат достъп до цялата информация по всяко време, не могат да съберат информация какви бонуси, колко бонуси и какво изобщо се случва?
Деница Сачева: Ама точно това. Ние трябва да караме политиците да работят политика, а не да се занимават с онези неща, които наистина са зрелищата за нас.
Антоанета Цонева:Е, караме ги, ето! Те правят…
Водещ: В този смисъл, аз приемам местоимението ние. Да.
Ива Бонева: Друг абсурд от тази, как да кажа, връзка, тя е любов-омраза между гражданското общество и правителството или в частност, НПО-тата, като част от гражданското общество.
Антоанета Цонева: (…)
Ива Бонева: Да. И наистина се раждат грозни деца е една такава звездна форма на любов, поне в социалната сфера, където голяма част от хората от НПО-тата, отидоха да работят в държавната администрация с това правителство. Бяха примамени, подлъгани. Беше им обещано. Те видяха възможност да променят нещата, вече от най-високо и голяма част още са там. Друга част, разочаровани и използвани, се върнаха.Това също е такъв феномен на най-популистическото правителство, което сме имали някога.Трябва да се отбележи и някой ден да се изучи, защото това са много интересни механизми, по които бяхме подхлъзнати и обеззъбени. Да.
Водещ: Доста материал за изучаване. Аз обаче сега тука поглеждам листчето, което е пред мен и си давам сметка, колко много се промени новинарската среда от вчера до днес. На първо място, вчера следобед в моята представа за това какво ще си говорим, беше едва ли не, скандала с Моника Йосифова и скандала, който се, той никак не е за изпускане. Затова ви насочвам, независимо от това какво стана от снощи до тази сутрин?
Антоанета Цонева:Тука има специалист по пр. Тя ще ни каже повече, според мен.Давай, Дени!
Феница Сачева: Моля ви!
Антоанета Цонева: Колко пари, аз имам един въпрос, за PR се харчат в България всъщност, за работа с публични институции? Има ли някой представа,защото ето, аз като НГО, не знам тая работа. Колко пари?
Виктор Лилов: Интересното е, че това са публични средства.
Антоанета Цонева: Да. Публични средства се изливат в контракти с ПР компании в момента.
Деница Сачева: Въпрос, относно моите данни? На първо място…
Антоанета Цонева: Да, да. Знаеш ли цифрата, каква е? Числото? Все пак…
Деница Сачева: На първо място, е много условно какво наричаме пр.
Антоанета Цонева: Добре де. Договори за комуникация.
Виктор Лилов: Аз видях една табелка пред един ресторант…
Ива Бонева: Да.
Деница Сачева: Не, защото договори, които са свързан, да, казаха, че търсят викачи, да…
Виктор Лилов: …че търсят сервитьори, PR ли… и викачи.
Ива Бонева: Имаме предвид, договорите за комуникационни политики.
Деница Сачева: Нека да бъде ясно. Държавата почти не харчи пари за PR в класическия смисъл на думата, ако трябва да говорим какво означава това пр.
Антоанета Цонева: … каквото харчи. Кажи колко пари харчи?
Деница Сачева:За какво харчи държавата? Държавата нарича PR понякога организацията на 4-дневна кръгла маса. Понякога държавата нарича PR поръчката на брошури, календарчета, плакати и всякакви такива неща, но това разбира се, не е PR , категорично. За т. нар. условно дейности за информация и публичност, не мога да кажа със сигурност, но цифрата варира между 59 и 75 милиона годишно. Ние се опитваме в момента да направим такива изчисления. Като казвам ние, имам предвид българската асоциация на PR агенциите, която има и намерение да излезе с конкретно предложение пред правителството за това, как да бъдат организирани търговете точно в тази област и какви добри практики могат да бъдат използвани, защото начина, по който се пишат техническите задания, в значителна степен възпрепятстват професионалните агенции да кандидатстват и да работят, защото ние не предлагаме такива неща.
Антоанета Цонева: И ще вземете да спрете тази поръчка да си направим филм за магистрала „Тракия” и направо ще ми разбиете сърцето. Моля ви се, поне това да върви. Един тържествен филм, как се строи магистрала „Тракия”, какви брошури ще има. Това 300-500 хиляди лева само ще…
Ива Бонева: (…)
Деница Сачева: В рамките на …
Антоанета Цонева: Това PR ли е?
Деница Сачева: Искам да бъдем много точни, когато говорим с думите, защото иначе си конструираме са и едни илюзорни светове, в които после се сблъскваме и се чудим защо сме в затвор. Голяма част от тези пари, за които говоря, те идват по европейските оперативни програми. Т.е. те не са част, в класическия смисъл, от нашите данъци.
Антоанета Цонева: Как да не са? Ние нали сме и ние донор към цялото това нещо?
Деница Сачева: Да, но не искам хората да смятат, че сега като си платят данъка…
Водещ…)
Деница Сачева: … част от данък смет отива за това, защото имаме и такива заблуждения.Говорим за това, че PR е преди всичко управление на комуникация и в голяма степен ние не искаме държавата да слага такива технически задания, в които да се формулират такъв тип неща. По-скоро…
Антоанета Цонева: Направеният фил за „Тракия” как го, вашата общност PR -ска, как го окачествява?
Деница Сачева: Не мога да говоря за цялата общност. Не съм говорила с колеги.
Антоанета Цонева: Добре. Ти кажи? Това какво е?
Деница Сачева: Казвам ви моето лично мнение. Моето лично мнение е, че когато държавата има някакъв комуникационен проблем, било то примерно иска да направи промоция за магистрала „Тракия”, не е работа на държавата да измисли как да я направи, как да направи тази промоция. Държавата трябва да каже, ето, ние имаме този комуникационен проблем и обявяваме търг, в размер на еди колко си лева, да се измисли концепция за това какво да се направи. Ние можем да решим дали това да бъде филм, можем да решим дали това да бъде нещо друго, дали да бъде среща с хора, дали да има някакви други иновативни форми на комуникации. Дали да се използват социални медии и т.н. Това е наша професионална работа. Не е работа на чиновника в министерството да реши дали трябва да има филм или не. Така че за случая, аз лично не намирам това за много смислено, но ако така е решено…
Водещ: Дали има такъв комуникационен проблем държавата с магистрала „Тракия”?Тя тази магистрала като я опънеш и като… Тя самата е комуникация.
Антоанета Цонева: Ама това е нонстоп. Една магистрала като я опънеш и като я направиш и стигнеш до морето, това е комуникацията.
Деница Сачева: Искам нещо много ясно да подчертая, че един от най-големите проблеми на PR индустрията през последните години в България, това е, че всъщност ние не можем да упражняваме нашата професия, защото в голяма степен медийната среда в България е такава, че все повече и повече медии са наши конкуренти, в областта на PR , на полето на PR -а. Има много медии к които…
Виктор Лилов: Да, точно така.
Деница Сачева: … са различни видове търговски дружества, печелят директно поръчки и поради тази причина, се изкривяват и техническите задания, защото…
Водещ: Т.е. аз чета вестника и мисля, че ме информира, а в същото време разбирам, че той решава комуникационен проблем на някого, правейки му PR ?
Деница Сачева: Разбирайте, при това, че без да ви отбелязва, че това е платена или каквато и да е била там друга контролирана публикация.
Ива Бонева: Това не нарушава ли…
Антоанета Цонева: (…)
Водещ: Хайде да идем при Моника Йосифова, защото ще свърши нашето време днес.
Деница Сачева: Ние имаме…
Антоанета Цонева:Тези правила вие трябва да ги наложите, те да сключват договори и с медиите, в които не да се записва, че когато представяте вашия клиент, изрично няма да бъде отбелязвано едно или друго, а точно обратното, че когато PR компания
Подписва с медия контракт, трябва да се спазват всички стандарти и аз като потребител да знам, че това съдържание е платено и то е различно от редакторското. Кой ще го отстоява това?
Деница Сачева: Мога да те уверя и може би няма да ни стигне времето, да спорим по този въпрос, но отговорно мога да заявя, че Макиавели днес е жив и той не е в PR общността. Той е в медиите.
Виктор Лилов: Точно така.
Антоанета Цонева: Добре де, ама…
Ива Бонева: (…)
Деница Сачева: Ние отстояваме много неща. По отношение на скандала с Хохегер, също бих искала дебело да подчертая, че тук не става въпрос за ПР. Изобщо не става въпрос за ПР. Навсякъде по света лобизмът е много по-близък до адвокатските кантори, отколкото до ПР агенциите, ако трябва да сме честни.Скандалът с Хохегер е нещо, което трябва да си остане нещо, което да си остане на терена на политиците, защото това е политически скандал. Проучих, доколкото ми беше възможно, как точно стоят нещата. Всъщност в Австрия има в момента разследване за бившия вътрешен министър Щрасер. До появата на публикация в „Дипресе”, името на България по никакъв начин не е споменавано. Материалът в „Дипресе” е написан от български колега журналист, която пише и за в. „Капитал” и съответно материалът беше публикуван и във в. „Капитал”. Така всъщност този скандал беше поднесен на вниманието на австрийската общност, а вече тук в България, той беше използван в различни насоки, кой, за каквото реши, че ще му е подходящ. За мен това е скандал, който може да бъде разглеждан в 2 оси. Едната е Първанов-Станишев, другата е ЕНП-ПЕС. Оста Първанов-Станишев, това не се появява за първи път. 2006 г., когато в МВНР имаше обявен такъв търг, точно за този, спечеления в последствие от Хохигер. Първоначално беше спечелен от Шимон Шевес. След разследване на “Europe.bg” порталът, стана ясно, че Шимон Шевес е с присъда и съответно той се оттегли от договора си. Спечели вторият подред, в случая Хохегер. Тогава имаше и разкрития за лобистки скандали, свързани с Георги Първанов, който четох вчера, че отново е казал, че не е ползвал лобисти. Само, че документите се намират на сайта на “Europe.bg”. Всеки може да напише в Гугъл и да ги види.
Водещ: Самите документи?
Деница Сачева: Да, документи. Това са доклади на щатския министър на правосъдието, който по закон е задължен да предостави информация за лобистите, които работят на територията на Щатите и 2005 г. и 2006 г., съответно има отбелязани вътре в официалния доклад, лобистки компании, които са извършвали услуги за Георги Първанов. Някои от лобистките услуги, които са извършвани, са били в областта на енергетиката. Това също е публична, не публична, но достъпна за всеки човек с интернет, информация. Така че тогава, ако си спомняте, точно 2007 г., Георги Първанов каза онази прословута реплика, че ПР-ите берат пари, с което ние много се възмутихме, защото към оня момент, при сектор, който беше около 35 милиона лева, общо пазар на PR -а, се твърди, че PR-ът бере пари, беше просто наистина скандално. Поискахме от него той да каже кои са тези PR агенции. Той не ги каза, но всички заподозряха, че той тогава всъщност се опитва да удари Сергей Станишев. Така че, според мен, в момента отново има такава ос. Намесата на Цветан Цветанов с опита му за анкетна комисия е, за да може да се направи добро мнение и добро впечатление пред ЕНО, тъй като Сергей Станишев в момента е председател на ПЕС и това политически, в общи линии, работи добре за управляващата партия. Така че този скандал не е пр. Никакъв PR -ски скандал и в него, от моя гледна точка, по отношение на един законно обявен търг от МВНР, спечелен от Хохигер, който след това възлага нещо на българска PR -ска агенция, дотук аз проблем не виждам. Ако обаче, от тези пари е плащано на австрийски политици…
Антоанета Цонева: Както те твърдят.
Деница Сачева: Тогава вече проблемът е много голям и много сериозен, но този проблем отново, пак казвам, че не е PR проблем.
Антоанета Цонева: Аз обаче съм на друго мнение. България, ок, много е удобно да се казва това е политика, това не е пр. Обаче скандалът идва от Австрия, заради изслушването в парламента на бившия министър на вътрешните работи, който в своите, при това изслушване, споменава България. Тогава вече „Дипресе”, без значение дали български автор, пише това.
Деница Сачева: Преди изслушването пише това.
Антоанета Цонева: Няма как да накараме парламента на Австрия да започне разследване…
Водещ: Деница твърди, че хронологията е различна.
Антоанета Цонева: Ама така или иначе,фактите са тези…
Виктор Лилов:Но това са, което каза. „Дипресе” са предизвикали изслушването в австрийския парламент.
Антоанета Цонева: Това така ли е, че „Дипресе” предизвикват изслушването?
Деница Сачева: Да, да.
Виктор Лилов: Да. Т.е. това е контролирана информация, изтекла от български източник…
Антоанета Цонева: О, не. Аз мисля, че малко надценяваме възможностите на български играчи, за да предизвикат изслушване в австрийския парламент.
Водещ: Ива?
Деница Сачева: Аз мога да ви уверя, че 95 % от негативната информация за България в чужбина излиза от България.
Антоанета Цонева: (…)
Деница Сачева: Ако си мислите, че някой в чужбина стои и пише постоянно нещо за България. Някакви кореспонденти тука пишат за нас, това категорично не е вярно.
Водещ: И следи какво става тука.
Деница Сачева: Отговорно го твърдя. Специално съм изследвала тази тема.Негативната информация за България в чужбина излиза от България.
Антоанета Цонева: Т.е. аз трябва да приема хипотезата, че в България, в случая Първанов, има достатъчно ресурс да накара австрийския парламент да започне изслушване на техни политици, в степен, в която да се стигне до…
Виктор Лилов: що не когато са въвлечени проблеми с плащане на политици и трябва да се изясни този въпрос?
Антоанета Цонева: Защото слагаме български аршин на друго място, хора. Не е точно такъв случая.
Виктор Лилов: Напротив. Много си е логично. Все пак Първанов е един човек с умения, получени от ДС. Човекът знае как да предостави…
Антоанета Цонева: (…)
Ива Бонева: (…)
Водещ: И трябва да приключваме. Моля?
Ива Бонева: Две ДС. И нашата, и КФБ. Това е…
Водещ: Добре. Трябва да приключваме. Така или иначе, Първанов-Станишев тая ос беше включена в разговора. Накратко, важно ли е това противоборство, което в момента наблюдаваме между тези двама политически персонажа?
Антоанета Цонева: Важно е, защото това е българската левица, която е част от политическия живот, най-старата партия, най-голямата партия в опозиция. Затова е изключително важно кой ще вземе връх. Дали…
Водещ: А може и да дойде на власт?
Антоанета Цонева:… или Първанов, така че аз зная, че това противоборство може да бъде четено през различни сюжети…
Водещ: (…)
Антоанета Цонева: … но в крайна сметка аз, доколкото разбирам, ако Първанов участва в този ажиотаж, това няма да му свърши особена работа, защото това втвърдява подкрепата за Станишев и е възможно на конгреса през април, ако изобщо сценарият е част от това противопоставяне, на практика това да не му свърши работа.
Водещ: Иначе ви питам. Смятате ли шансовете на Първанов са по-големи от шансовете на Станишев?
Антоанета Цонева:Не, не смятам.
Ива Бонева: Аз смятам.
Виктор Лилов: Не съм много сигурен и аз.
Антоанета Цонева: Смятам, че няма по-големи шансове от него към момента.
Водещ: Че на Станишев все пак шансовете са така?
Антоанета Цонева: Да.
Водещ: Още една полудобра новина накрая на този разговор. С 2 хубави започнахме и с една полудобра. Нещо съвсем за финал, искате ли да кажете за култура се опитваме напоследък да си споделим по нещо. Ако имате, ако е останало време , да прочетете,да видите или да препоръчате, ако не, следващия път?
Деница Сачева: Аз нямам културно събитие, защото беше много интензивна политически. Мога само да призова всички хора, които подкрепят свободата и демокрацията в Сирия, да дойдат в неделя от 11,30 до 2 пред езерото „Ариана”, тъй като се навърши 1 година от началото на сирийската революция. Тази сутрин и парламенттът беше, всъщност нашият парламент беше един от първите в света, който прие декларация за подкрепа на Сирия, на сирийската опозиция.
Виктор Лилов: Аз пък искам да поздравя хасковския т4еатър за изключителната трупа, която имат, за изключителната…
Водещ: Къде ги гледа?
Виктор Лилов: В младежкия театър. Гостуваха. Жалко, че малка част от столичната общественост беше там, поради чисто комуникационни причини, за съжаление…
Антоанета Цонева: Няма кой да…
Водещ: Да, няма кой.
Виктор Лилов: Но трябва да ви кажа, че невероятна игра, изключителна трупа. Млади, много нахъсани актьори. „Анархия в авария” беше постановката по Франс Пиндер,което е ново за българския театър изобщо. Предишна постановка, която гледах, тяхна в София пак, беше по Шопшин. Невероятна постановка. Просто потърсете информация за тях. Гледайте ги, когато имате възможност, защото това е страхотен театър, хасковски.
Водещ: Ива?
Ива Бонева: Ако не сте прочели още книгата, „Моето компетентно дете”, може да го направите. Много е интересна.
Водещ: Аз я прочетох и я препоръчвам за всеки, който може да си е отгледал децата, но си заслужава пак да бъде прочетена, защото става дума за отношения между хора. А сега съм пак на Чехов, с извинение.
Антоанета Цонева: Идете на българския филм „Авен” тази седмица. Бръкна ми в мозъка и ме докосна.
Водещ: Да, това беше важно. Всички казват, че е много добър.
Антоанета Цонева: Много добро.
Виктор Лилов: Има едно парче на Ибряяма вътре.
Антоанета Цонева: Страхотно!
Водещ: И филмфестът продължава.Благодаря ви. Деница Сачева, Антоанета Цонева, Виктор Лилов и Ива Бонева. Това бяха журиращите днес.

Дарик радио, Кой говори? | 02.03.2012

Водещ: Почти се събра голямото жури. Днес кой знае защо така се получи, но ще бъде изцяло в женски състав. Деница Сачева – здрасти, Деница. Вече я познавате, утвърден може да се каже член на журито напоследък. Явора Петрова, нашата приятелка, художничка, и нея я познавате. Краси Величкова, и тя е била гост неведнъж в нашето предаване, в журито не чак толкова често, тя е председател на Български дарителски форум, много сърцато момиче, прави прекрасни неща за хората, които имат нужда да им се дари – отношение, пари, внимание. И всеки момент вярвам … ето, много добре се справих. Познах, че точно в този момент ще влезе и Маргарита Илиева, заместник-председателката на Българския хелзинкски комитет. Здравейте. Не знам дали видяхте тая карикатура във в. Сега, която аз преди мъничко се опитах да разкажа на слушателите. Ето, може сега да я погледнете, ако не сте успели. Да, ама май няма да може да я погледнете, защото не го намирам тук този вестник. Както и да е, това е един простор, на който са прострени изпрани гащи, но всичките с амалко оцвъкани в кафяво и на едните пише „Цвъ Цвъ” с голямо Ц, на другите пише – Шенген, на третите – корупция и т.н. Пред тоя простор с това пране вече е Бойко Борисов с един огромен прах за пране, на който пък пише – Бонус, премахва петната (?). дали това е седмицата?
Деница Сачева: Простора вероятно да. Но не знам как да го премахне.
Водещ: Простора как да го разбираме?
Деница Сачева: Ами това, че действително много мръсно бельо и много мръсно пране има в тази държава очевидно и то не може да свърши изваждането явно на такива неща. Но мен това, което ме притеснява е това, че всъщност постоянно всички тези скандали се вадят с една цел, след което тази цел се забравя, видоизменя се и отива се на друго място, на трето, на пето и накрая отново ние се въртим в кръг и вадим нови и нови …
Водещ: И си хапем опашките.
Деница Сачева: Да. Общо взето на мен ми изглежда като да искаш да стигнеш до Силистра и да тръгнеш към Кърджали например.
Водещ: И къде сме по пътя за Силистра? По посока Кърджали?
Деница Сачева: Под кривата круша.
Явора Петрова: Какво да кажа…
Водещ: Явора винаги така казва – вие знаете, аз не знам, и накрая …
Явора Петрова: Не веднага, защото сега какво да ви кажа, тези бонуси за какво се дават, дали перат – трябва да помисля и до края може би ще измисля отговор. Сега давам думата на другите момичета.
Краси Величкова: Вчера се подготвях за предаването и попитах десетина мои близки, приятели, колеги за това кое е … какво е било най-важното през седмицата в техните очи или какво те са запомнили, кое ще им остане от тази седмица…
Водещ: Обикновено Деница прави такова изследване…
Краси Величкова: Ами аз сега я копирах.
Водещ: Ще съпоставим.
Краси Величкова: Та това, което за мен беше интересно – първо, че всеки каза абсолютно различно. От 10 мнения нито едно не се повтори с друго. Та това, което те казаха, разбира се скандалите с бонусите, скандалите в министерството на културата с фестивалите и програмата, финансиращата програма, фестивалите, случая с убитото момче в Студентски град, сребърния фонд, Гърция и решението за заема и въобще проблемите в Гърция, скандала в правителствена болница и резултата от одита на МЗ за детските трансплантации, дори оскарите и това колко е интересно, че точно такъв филм е спечелил най-много оскари тази година. но за мен …
Водещ: Ти виртуално ли направи твоето изследване?
Краси Величкова: Не, на живо.
Водещ: И това са твои приятели, които искрено сложиха на първо място тези събития, така да се каже, като свое лично преживяване през седмицата?
Краси Величкова: Да, точно, обществено преживяване, не лично…
Водещ: Така де…
Краси Величкова: С аргументи защо, това е най-важното. Но нито едно от тези събития не е моето събитие за седмицата.
Водещ: Аз знам, че имаш събитие. Каза, че си подготвила нещо, което ние за нас не е известно. Ще го чуем, нека обаче първо и Маргарита за седмицата като цяло… Оо, честит рожден ден на патерица, Маргарита трябва да ѝ дам, тя се оказа, че има рожден ден на 29 февруари. Един от малкото такива… извинявай, че така те издадох, малко лични данни в ефира.
Маргарита Илиева: Не, не, благодаря. Аз бих откроила три неща, две от които са повече в тона на гащите, за които ти спомена в началото карикатурата и това е отказа на ВСС да се ангажира с искането, отправено до него от над 100 съдии от 4 града в страната да си влезе поне малко в ролята на гарант на независимостта на съда и да окаже някаква съпротива на Цвъ Цвъ. ВСС казва – оправяйте се сами, ние война с Цвъ Цвъ няма да водим. И действително това е второто, което бих отбелязала, човек ако говори с този човек се оказва в позицията на председателката на съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова, за която аз вчера прочетох, че ВСС, същия този, който не води война с вицепремиера Цветанов, но с нея води е образувал ново дисциплинарно производство. Това за мен е много мерска история и много емблематично за степента, в която това правителство и тези, които го слушат и му се подчиняват граници не знае в разправата си с опонентите си.
Водещ: И този висш съдебен съвет, в частност.
Маргарита Илиева: И на трето място, съвсем накратко нещо позитивно е това, че на МС в сряда мина законопроекта за изменение на закона за МВР. С въвеждането на прословутия стандарт абсолютна необходимост за …
Водещ: Тук можем да ви поздравим вас от Хелзинкския комитет, защото наистина направихте много, че да се чуе, че е необходимо да бъде направена такава промяна и най-накрая тя да си влезе в парламента.
Маргарита Илиева: Ами ние много се старахме, действително, нищо нямаше да се получи ако не беше зам.-министъра Веселин Вучков. Тъй че според мен цялата заслуга трябва да му се отдаде на него и то да работи в това МВР, на това правителство и да успее да направи това. Разбира се, тепърва ще има работа в парламента, но все пак това е едно постижение.
Водещ: Заслужава този човек да бъде потупан по рамото, само че докато го казвам след малко се притеснявам за него. Може би да спрем с похвалите за г-н Вучков. Краси?
Краси Величкова: Ами в понеделник, на 27 февруари почина Мерве. Мерве е дете на 6 месеца, което имаше спешна нужда от костно-мозъчна трансплантация. Нейните родители подадоха… Костно-мозъчна трансплантация, която не можеше да се случи в България. Нейните родители подадоха молба във фонда за лечение на деца да бъде финансирана тази трансплантация и фонда и администрацията и обществения съвет за 5 дни взе решение така, че детето да замине спешно, защото се налагаше спешно лечение, но тъй като има лимит, а средствата бяха повече от лимита …
Водещ: Отново има лимит, боже господи…
Краси Величкова: … се наложи да се организира кампания за набиране на средства. Живота на Мерве беше оставен в ръцете на дарителите и всъщност Мерве е първата жертва на лимита. Жертва, която не можа да дочака парите, които са ѝ необходими. Тя замина в петък, миналия петък практически тя замина, защото част от парите се събраха, друга част бащата тегли кредит, за да може спешно да заминат, но така или иначе тя не можа да започне своето лечение. Така че до момента от този лимит са пострадали три деца. Едната е Силвия Славчова, за която обаче парите се събраха и тя в момента се лекува. Другият е Владимир Попов, за който в момента има кампания и най-вероятно парите ще бъдат събрани. И третото дете е Мерве. До сега това … никой от нас не е чул за това събитие, защото то не е публично, защото родителите трябва да …
Водещ: Аз очаквах, че ще кажеш нещо сериозно, но честно казано не очаквах да е толкова трагично.
Краси Величкова: Трябва да кажа, че родителите на Мерве не са ни упълномощили да разказваме тяхната история, но тъй като кампанията беше публична, за това го съобщавам и Спаси Дарина, инициативата, която набираха средства за Мерве, заедно с DMS – Единен дарителски номер и Български дарителски форум подготвяме нова кампания, защото вие си спомняте, че още когато беше приет този лимит…
Водещ: Ама как, толкова много говорихме, по всички медии включително тук в това студио, не един път, че не трябва да има такъв лимит, защото наистина срещу него стои риска да умрат деца, което тогава изглеждаше само хипотеза. Сега вече учи е факт.
Явора Петрова: .. още очертава като една основна тема за живота и за смъртта. За мен лично, извинявай, че те прекъсвам, само за малко искам да кажа, че събитието е смъртта на студента, защото има твърде … някак си постоянно има смърт в някакво некрофилско също така общество живеем, а ние трябва да мислим точно за живота. Ако сме на децата и в студентски град загина дете, за живота на децата. Ние трябва да спасяваме тука вече буквално животи. В такава ситуация сме вече. Твърде много смърт и трябва да сменим и въобще отношението си и възпитанието на чувствата си и за всичко това трябва да се мисли и да се работи и тези лимити ще бъдат следствие вече от нашето мислене.
Краси Величкова: По-.. как да кажа, то думата не е притеснително, притеснителното тук е, че лимита прехвърля отговорността за животите на децата върху дарителите. Аз като гражданин отказвам да нося такава отговорност. Не мога да го понеса. Сега аз не мога да понеса това, че ние не сме успели навреме да успеем да съберем средствата за Мерве. Този лимит извращава смисъла на дарителството и го превръща от доброволен, хуманен акт в държавна принуда.
Маргарита Илиева: В чувство за вина.
Водещ: В принуда, управжнявана от държавата към волята на други хора да се включат там, където държавата се изключва всъщност.
Краси Величкова: Точно така.
Водещ: Какво смятате да направите, мисля че не чухме края на това, което КРаси искаше да каже, защото това просто …
Краси Величкова: В момента Спаси Дарина са подготвили едно писмо, протест, петиция, ние също се присъединяваме към нея. Най-вероятно днес или най-късно утре тя ще бъде публична. Това, което правим – започваме отново битката за това да няма лимит.
Водещ: Припомни Краси, аз съм сигурна тука, че може би ето Явора не знае точно за какво става дума, защото на теб това ти е професията. Ти всеки ден Краси събира пари за хора, които са в беда, но слава богу в повечето случаи успявате да помогнете. Ето сега се е случило фаталното и за това е така и тя разстроена и всъщност всички трябва да сме разстроени, защото това е смърт, която е причинена от нас, от това, че сме пас в цялата тая история.
Краси Величкова: Истината е, че мисията на организацията, в която аз работя е да подкрепя дарителите. Но тъй като в този смисъл, когато те искат да правя тнякакви хубави неща, ние да ги съветваме, да координираме между тях тези жестове. Но тъй като живеем в държава, в която базисните проблеми не са решени и дарителите се натоварват най-вече само с това – да спасяват животи и да решават спешни нужди, свързани с достъп до храна, до дом, до здравеопазване, а се налага разбира се да работим и по такъв … и това, най-често. Но това, което се случи, знаете има фонд за лечение на деца, който дълго време не работеше активно, връщаше пари в държавния бюджет, който от миналата година се промениха неговите правила, той заработи активно и изведнъж държавата забеляза, че той харчи пари, защото за държавата лечението на деца е просто едно харчене на пари. И в този смисъл в момента, в който фонда заработи и започна да изпраща все повече деца в чужбина, но и не само – да покрива непокрито от Здравната каса лечение и в България, тогава МС наложи лимит. Финансов лимит върху таван на финансирането на съответното лечение на дете, което е 180 000 лева. Това е историята.
Водещ: Деница. Ти си в тази сфера…
Деница Сачева: Тази история е всъщност и една от темите, която се появи на моята стена всъщност, един от моите приятели във Facebook също коментира това. Тъй ктао аз този път реших да попитам приятелите си не кое е събитието на седмицата, а коя е думата на седмицата, тъй като всичко започва практически от думите и именно те ни вкарват и в този капан да се въртим постоянно в кръг. Та аз предложих на моите приятели да определим думата на седмицата с една класация – бонуси, популизъм, лекарства, октопод, Стоичков, руска банка, сирийска армия, "Евровизия", Ямато. И съответно един от моите приятели, Йордан Петров разказва тази история за Мерве и казва така, само секунда, че ми изчезна от екранчето – с повтаряне на думите постепенно забравяме съдържанието им. Иначе веднага щяхме да свържем бонуси, лекарства и убийство в едно действие, а не дума. Безумния лимит за лечение на деца, който това правителство наложи преди няколко месеца и който взе вече своята жертва – мъничката Мерве Джебир. А наред са още деца в такова положение. Влади Попов е следващата потенциална жертва, ако дарителите не успеят да съберат недостигащите средства. Икономиите, които се постигат с лимита са смешни, по-смешни от колкото бонусите. А ефекта наистина е убийствен. Аз си мислих много по темата за бонусите, ние вече много пъти сме говорили за това, но мисля, че …
Водещ: Тука контраста просто е съсипващ. От една страна бонуси, от друга страна лимит и смърт.
Деница Сачева: Да, но вижте, пак говорим, и зползваме думите по начин, по който няма да ни доведе до правилната посока, защото по темата за бонусите аз не мисля, че ние трябва да се радваме на призива на Бойко Борисов тези бонуси да бъдат дарени и не мисля, че първо даването на бонусите трябва да бъде изследвано защо, как, има ли хора, които наистина ги заслужават, няма ли. Не може да се правят такива популистки акции, които даже не са и популистки, а са по-скоро въпрос на демагогия и не може да се извършва акт на насилествено дарение. Аз много се радвам, че Краси е тук, защото това беше едно от нещата, които много държах да кажа – че дарението не може да бъде насилствено. И смисъла да кажа това нещо е, че ние изопачавайки постоянно думите ние разрушаваме ценностите в това общество и за това сме тук, където сме. Защото постоянно се щураме само по повърхностите на скандалите, а не си даваме сметка, че разрушаваме ценностите, които всъщност изграждат едно общество. Няма такова нещо като насилствено дарение. И ако някой от тези служители иска да върне този бонус заради обида или защото не го е заслужил или по каквито и да е други причини – аз лично не го призовавам да го дарява, защото не мисля, че …. мисля, че начина, по който се постига една цел е също толкова важен, колкото и самата цел.
Водещ: Точно така. Понякога начина може да обезсмисли целта, което би се случило и с тези насила дарени на хора, които наистина се нуждаят от това пари.
Деница Сачева: Само да кажа за дарителството, защото в областта на здравеопазването ние плащаме 4 пъти – ние плащаме данъци, ние плащаме здравни осигуровки, нерядко имаме частни плащания и сега също така има и неформални плащания и петото вече се явява дарителството. Абсурдно е да се разчита на дарителство там, където държавата трябва да си организира добре работата, за да може да ѝ стигнат парите.
Водещ: Краси, само да кажа тук и на теб и на вас и на слушателите, че още следващата седмица ще направим каквото зависи от нас, от радиото като такова, този проблем наистина да намери някакво решение, защото аз също се чувствам виновна за това, че се стига до там. Явно говорили сме, но не е достатъчно и вероятно не е по най-верния начин, за да не постигнем каквото …
Краси Величкова: Ами както Маргарита каза в началото – ние може да правим много неща, кампании, стъпки, ние като граждански организации и като граждани – да крещим, да викаме, да се молим, да просим, държавата да ни чуе и да регулира собствените си политики, че да бъде най-добре за гражданите. И максимално, оптимално добре. Но всъщност ако няма вътре, защото тя каза, заместник-министъра на който се разбрахме, че повече нямза да споменаваме името, за да не му навредим, ако няма вътре хора, които да разберат същността на думите, същността на последствията от техните решения, тогава се борим с вятърни мелници, това е истината. Така че ние сме длъжни и няма да спрем. Но е много важно някъде там да пробие.
Водещ: Много е важно на кого говориш.
Краси Величкова: И само просто за паралел, още един паралел, искам да кажа, че от тези три деца държавата спестява 105 000 лева с този лимит. Тоест ако нямаше лимит щеше да ѝ струва още 105 000 лева. Всеки сам от нас може да си направи извода това малко ли е или е много.
Водещ: Сметката е позорна изобщо да се смята по този начин живота е позорно, не би трябвало да влизаме в такива калкулации, но мисля, че абсолютно недусмислено това, което ни разказа тук и целия патос и имаме грижа наистина поне занапред да съдействаме да не се случи така отново. Рекламите сега, новините и после Голямото женско жури днес.
Водещ: Явора Петрова, Деница Сачева, Маргарита Илиева, Краси Величкова. В тоя състав, женски, е журито днес. И сега. Говорихме си тук, докато вие слушахте хубава музика. Слушателите, след като слушаха хубава музика, ние си говорихме за, какво стана всъщност през тази седмица с лекарствата. Искам сега Деница да ни пообясни, защото тя е най-грамотна в тази област от всички нас. Сега, какво чухме? Чухме, че лекарствата ще поевтинеят, че са се споразумели правителство, разбирай, здравен министър и премиер с фармацевтичните компании, така че на доста лекарства цените им ще паднат. Обаче няма да кажат точно на кои лекарства, защото можем, освен ние да чуем, да чуят и в чужбина и тогава да стане лошо. Защо там са по-скъпи, а тука са по-евтини? Но можеше, явно трябва да се очаква някои лекарства да паднат с 50%, други, аха, със 100 % и така. Какво всъщност се случва?
Деница Сачева: То се случва. Ето тази каша, която ти току-що обрисува. Много отдавна, включително и експерти от нашия международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване казаха, че децентрализацията на търговете за доставка на лекарствата, т.е. даването на възможност болниците сами да правят търгове, в никакъв случай не увеличава достъпа, а напротив, дори го затруднява на места и освен всичко останало.
Водещ: Достъпът на пациентите до лекарствата?
Деница Сачева: На болните, на пациентите до лекарствата. Да, защото достъпът до лекарствата не зависи от географското местоположение на болницата, а зависи от начина на организация на парите, с които и начина на организация на търговете и правилата, с които съответно се правят тези търгове, за да може лекарствата да се получават навреме, да бъдат достъпни и т.н. Така че това, че цените на лекарствата, които се закупуват от държавата са скочили, това не е някаква тайна, която точно сега…
Водещ: Казваш,че държавата, от както болниците се договарят с…
Деница Сачева: От както болниците трябва да организират сами търговете, които всъщност са 3 болници в България…
Водещ: Да, купуват всъщност лекарствата, държавата е платила много повече, отколкото преди, от както имаме централизация?
Деница Сачева: Държавата е платила много повече и това се дължи на абсолютно обективни…
Водещ: Добре. Вчера чухме, видяхме колко много беше изненадан министър Константинов да установи, че наистина е така, как касата сега плаща много повече за лекарства, отколкото преди, когато беше старата система. Какво тук има за учудване?
Деница Сачева: Министър Константинов нееднократно се изненадва от това, което се случва в системата, защото той още от началото на своя мандат, той не знае какво представлява системата. Не познава институциите в нея. Не знае кои хора работят там. Няма представа какви са инструментите и лостовете за въздействие и влияние и това е вече не знам кой точно пореден път, в който той казва: Ами, аз вчера разбрах, онзи ден чух и т.н. Това е абсолютно…
Водещ: А ние какво да разберем? Сега ще поевтиняват ли лекарствата?
Деница Сачева: Лекарствата ще поевтинеят, както и това беше декларирано от асоциацията на научно-изследователските фармацевтични компании за онези лекарства, които се отнасят до международните компании. Те казаха, че са готови да дадат отстъпки в различен размер между 5 и 10%, в зависимост от възможностите и това е нещо, с което те бяха готови много отдавна и което искаха да проведат преговори с НЗОК, за да се случи.
Водещ: Точно така. Да. Аз правихме такова предаване в началото на седмицата и представител на тези чужди фармацевтични компании каза, всъщност ние отдавна искаме.
Деница Сачева: Да.
Водещ: Аз чак не разбирам защо производители те искат някой да застане срещу тях и да ги помоли на по-ниска цена да продават лекарствата си, което всъщност те сега приеха? Ама това е парадоксално. Аз не го разбирам.
Деница Сачева: Защото пак се връщаме до моето изречение от началото, че ако искаш да стигнеш до Силистра, не можеш да тръгнеш за Кърджали. Целият скандал в това отношение започна от една конкретна фирма. Говореше се за проблемите, които са свързани с доставките и лекарствата и производството на една конкретна фирма, българска, за генерични лекарства и вместо да се назначи одит и да се провери какво е положението на тая фирма и колко пари получава тя, съответно от касата и от министерството, колко пари получава фирмата за дистрибуция? Как се организират доставките към тази фирма и т.н., скандалът се разрасна върху целия пазар. Взе главите на най-различни хора хаотично и на посоки в стрелба и в крайна сметка, ние отново не сме там, където трябва да бъдем, защото начинът, по който се организира, пак казвам, доставките на лекарства, цените на лекарствата няма как да паднат. Цената на лекарството по принцип до крайния потребител, разбира се, това е сложно упражнение, за да мога да го разкажа просто, но най-простата верига е, че имаме цена на производител, имаме цена на търговец на едро, имаме цена на търговец на дребно, имаме…
Водещ: Ние вече се изучихме по този въпрос.
Деница Сачева: Имаме ДДС. Ние няма как. Какво ще намаляваме ние на цената на лекарствата, ако преговаряме само с производителя? Производителят, каквото може прави в случая.
Водещ: Да.
Деница Сачева: Асоциацията на производителите.
Водещ: Цената, производствената цена е половината горе-долу от стандартната цена?
Деница Сачева: Аз не съм чула досега някой да разговаря с търговците на едро, да се преговаря с търговците на дребно. Някак си те остават така скрити, а пък за ДДС върху лекарствата, въобще да не говорим, нали. Това е една тема, която постоянно се повдига в публичното пространство и постоянно се затваря като общо взето, аргументите за нейното затваряне…
Водещ: (…)
Деница Сачева: … не са достатъчно убедителни.
Водещ: Да. Стана сложно обаче и контрааргументите, истина е, че са не по-малко звучащо сериозно и убедително. Както и да е. Да не влизаме в това, защото аз лично…
Деница Сачева: Да. Наистина темата е много експертна…
Водещ: Да, експертен е този разговор.
Деница Сачева: … но точно, заради това, не може ние всички около тази маса да сме стигнали до извода, че темата е експертна и има нужда от експерти. Само в правителството някак си да не се разбира, че е необходимо главата на тази система, а именно министърът на здравеопазването, да бъде експерт по тези въпроси, а не последният, който научава за тях случайно и между другото и само тогава, когато има скандал.
Водещ: Маргарита ми се иска да я чуем, защото тя така дисциплинирано мълчи през цялото време.
Маргарита Илиева: Аз пак бих върнала темата към правосъдието като…
Водещ: Да.
Маргарита Илиева: … бих минала през класацията на асоциацията на европейските журналисти, която беше оповестена тази седмица за най-доброто и най-лошото в българската журналистика. И там има един много интересен акцент, във връзка с…
Водещ: Това е също информация, която така лекичко се източи, почти нечуто, незабелязано. Можеш да припомниш за какво става дума?
Маргарита Илиева: Там има няколко, аз само за лошите неща сега искам да …, да мога да го свържа после със съюза на съдиите и вицепремиера Цветанов. Един от основните изводи, които се правят на базата на прегледа на публикации от миналата година е това, че за седмиците от негативни медийни кампании, хора в България не могат да получат, трудно могат да изчистят името си. Такива негативни кампании с тежки, но недоказани по никакъв начин обвинения, не са нещо рядко за нашата медийна среда. Именно това е, което прави този вицепремиер Цветанов с този свой опонент, председателката на съюза на съдиите. Като казваш за опонента си, че тя е свързана с организираната престъпност, просто така като го хвърлиш в ефира, много малко, много трудно е това нещо да не повлече дискредитирането на този човек, който е обект на това говорене, въпреки делото за клевета. Да не говорим кой съд точно? Защо точно Пловдивския районен съд трябва да го решава, от който, особено от окръжния, вицепремиерът Цветанов е много доволен, както знаете? Но отделно от делото, и остава си въпросът за дискредитирането на човека, който става обект на такава кампания и тази кампания, според мен, аз съм убеден в това, кампанията на Цветанов срещу съюза на съдиите, през неговата шефка, е с цел тя да бъде сменена. Посредством дълготрайно, последователно обругаване на името й, тя да бъде заменена с някой по-послушен, по-кротък, не толкова лидерски и твърд човек, колкото е тя. Това е много тежък сегмент, който според мене, няколко теми. Освен затова, нали вие казахте в началото, че е много важно да има хора вътре в институциите, които да имат, освен разума и добрата воля, добросъвестността да желаят реформата. Не просто да разбират потребността от нея, а да имат волята за нея. Ето такава организация е съюзът на съдиите, въпреки че те нямат никаква власт, защото са реално НПО. Те са вътре в институциите на съдебната власт и това е изключително ценно нещо. Именно затова, те са според мен, заради това, че станаха някак си такъв център на концентрирана воля отвътре, от самите магистрати, те станаха толкова важен за смазване опонент на властта и ние не можем това да не го забелязваме какво става. Не може да не разбираме истинския смисъл на това, което се случва, защото не става въпрос за тази съдия Тодорова. Става въпрос за този подтик, този порив за реформа, който правителството по такъв начин, безпардонен и безскрупулен, търси да смачка. Това е точно да мачкаш и това е свързано със свободата на словото. Ако ние не можем да критикуваме властта, какво общество е това? Следващото нещо е да започнат хората от НПО-тата да не вадят и правозащитните организации да не вадят компромати в медиите в. Да затворят устите! То до това опира.
Водещ: Недей да подсказваш следващи ходове.
Маргарита Илиева: Да. И според мен, ние трябва да и журналистите трябва да имат много, просто воля, твърдо намерение да казват нещата такива, каквито именно са, защото е много лесно да се подхлъзне дискурса и да се говори, ами защо действително ги е забавила?
Водещ: Делата.
Маргарита Илиева: Не става въпрос за това дали ги е забавила или не. Става въпрос, че те искат нея да я няма, защото е твърде трудна за понасяне. Защо е твърде трудна за понасяне? Защото действително иска промяна. Тя е само едно лице на тази организация. Не става въпрос…
Водещ: Добре. Чакай наистина да те попитам, защото ти този въпрос го следиш, как да кажа, целенасочено, отколкото нас.
Маргарита Илиева: Да.
Водещ: Имаш ли наблюдение наистина, как медиите интерпретират тоя скандал между Цветан Цветанов и Мирослава Тодорова? Дали успяваме да разчетем правилно, справедливо какво се случва по-скоро или по-скоро обратното…
Маргарита Илиева: По-скоро, успяват, да.
Водещ: Което е добре. Значи действа…
Маргарита Илиева: Което е добре, да. Но от другата страна на това нещо е, че има не знам сигурно не е етично да им казвам имената, печатни ежедневници, в които влизат материали, които са до такава степен поръчкови и създават впечатлението за такива, за да се изкажем коректно…
Водещ: Защо създават такова впечатление? Но те вероятно са такива?
Маргарита Илиева: Да!
Явора Петрова: Всички са се оплели в някакви взаимоотношения и това е да се следи движението на парите, които постоянно сменят собственика си и така и в края на краищата, много малко хора си слагат главата в торбата,за да сложат пръст точно в най-важните неща. Пак за това ще се върна, за смъртта на деца.
Водещ: Да.
Явора Петрова: За смъртта на деца. Аз…
Водещ: Знаете ли? Честно казано, чувствам се глупаво да подхващаме отново разговора за убитото момче вчера в „Студентски град”, не за друго, а защото не знам какво ново и различно можем да кажем? Накъде можем да преместим този разговор? Какъв нов смисъл можем да му дадем? Това е същият разговор, който се търкаляше, не знам преди колко време?
Явора Петрова: 3 години.
Водещ: 3 години ли станаха? Да, когато …
Явора Петрова: Да, ама нищо.
Деница Сачева: Можем да дадем друг ракурс.
Водещ: Хайде да…
Гост: (…)
Деница Сачева: Този ракурс свързан с това, свързан е с това ние като общество, да искаме адекватни отговори, от страна на хората, които вземат решения, защото аз като гражданин, не желая, когато има някакъв проблем в държавата, да си отиде някой. Не желая той да си връща бонуса. Не желая той да бъде наказван. Не желая името му да бъде размахвано.
Краси Величкова: И това да се случи, не е лошо.
Водещ: Не върши работа. Искаме да си свърши работата.
Деница Сачева: Ама не върши работа. Всички тези неща само нарушават, продължават да нарушават целостта на обществото. Аз искам адекватни политически решения. Т.е. умряло е едно детенце Мерве, значи аз искам още утре министър-председателят да си събере хората, които са отговорни за това нещо и да махне този лимит. Да си направи изчисленията, да си организира работата и да махне този лимит. Това е политическото решение. Аз искам, когато е умряло едно дете, то е убито в „Студентски град”, аз искам още утре да се излезе с решение, какво ще се прави с всички тези 60 увеселителни заведения в „Студентски град”? Аз искам там да няма такива увеселителни заведения, както във всеки един нормален кампус.
Водещ: Добре, Деница. Ще ти припомня. Предишни години. Това е същият разговор, който водехме преди 3години.
Деница Сачева: … нещата. Ама няма…
Водещ: „Студентски град” е град на порока.То се е превърнало в Лас Вегас. Там е всичко друго, но не е академична среда.
Деница Сачева: Да.
Водещ: Там има еди колко си заведения. Те са се размножили, вместо да са се намалили през това време. Затова казвам, че случаят е безнадежден.
Деница Сачева: Аз не съм гражданин на Древен Рим и не искам да гледам постоянно вавилонски такива приказки и да гледам на арената постоянно някакви пехливани или гладиатори да се бият. Аз искам адекватни политически решения. Това искам. Искам някой да ми казва тези неща, а не да ми хвърля глави в краката. Не искам глави на хора в краката си. Това е.
Водещ: Въпросът е, какво от това, че ти искаш? И аз искам, и Явора иска.
Краси Величкова: Това трябва да тръгва от нас!
Деница Сачева: Ние трябва да караме всички тези министри да работят и да вършат, да правят политика, а не да правят демагогия постоянно.
Краси Величкова: Много тежка машина. Тежка машина.
Деница Сачева: Затова става въпрос, защото ние какво се случва…
Гост: (…)
Водещ: В „Студентски град”, с извинение, то е някак си емблематично място за целия ни манталитет и всичко това, което се случи в последните години. Не е въпросът само в заведенията. Заведенията са видимата страна на нещата.
Краси Величкова: Да, точно така. Да, точно така. Да, точно така. Точно това е.
Деница Сачева: Ама то е еманация на разрушаване на ценностите. Това е.
Явора Петрова: Значи какво? Да, до простите неща се опира, до първите седем години, до майката какво ще каже, нейната майка какво ли е казала. Ние сме една варварска страна и това си пролича и ще си личи още дълго време! Варвари! Без, пак ще кажа, възпитание на чувствата. Едно смирение, къде е смирението? Културния човек е смирен! Много дълбок разговор. Как се променя манталитет?
Краси Величкова: Аз не съм съгласна, че ние сме варварска страна. Мисля, че хората и че българинът изконно носи ценности, но всъщност това, което тука сега наблюдавам, дори и в разговора между нас, има решения. Има решения. Има прости решения. Ето, Деница, аз нищо не разбирам от лекарствена политика, обаче така, както тя го обрисува, защото ти като го обрисува, Пролет, се обърках.
Водещ: Ами да.
Краси Величкова: Когато тя го каза…
Деница Сачева: Това беше целта.
Краси Величкова: … на мен ми стана ясно. Видях рационалните решения. Вероятно те са много по-сложни, но въпросът е, че решения има. Има хора, които ги знаят. Когато Маргарита обрисува проблемите в съдебната система, тя също посочи проблемите, но и дефинира решения.
Гост: (…)
Краси Величкова: Въпросът е, къде е отговорността на всеки отделен гражданин, който да изисква политически решения, защото ние някак си сме се похлупили с оправдания, че от нас не зависи, че от нас не може…
Водещ: Явора каза, варварска страна. Вероятно това има предвид, че ние сме пас и че ние не действаме, според…
Краси Величкова: Или действат единици. Или действат единици, което не е достатъчно.
Водещ: Нещо го няма, именно в този смисъл.
Краси Величкова: Дори, когато говорим за живота на децата, всяко дете има родители, баби, дядовци, лели, учители…
Деница Сачева: Да.
Краси Величкова: И това са хора, които са загрижени…
Гост: И на какво го учат това дете?
Краси Величкова: Но те също така могат да имат отношение към политиките и да изискват, да са активни, защото, когато…
Деница Сачева: Първо трябва да имат, както се казва, любов в сърцето си и майката да не го учи това дете да минава метър, да въобще никакъв морал няма по селата. Няма вяра, няма…
Краси Величкова: За мен е по-важното тези хора да нямат страх, защото съществува от години…
Деница Сачева: Да. Страх да няма, най-вече.
Краси Величкова: …е насаждана страхова психоза от институциите. Това, че институциите са авторитет. Това, че каквото институциите решат за твоя живот, независимо, че той касае живота на твоето дете, ти се примиряваш, защото ето, спаси Дарина, те са ми любимия пример и няма как да не ги цитирам всеки път, когато става въпрос за това. Те са десетина човека, хора, които имат собствените си професии. Работят, имат семейства, но те на абсолютно доброволен принцип, се събраха, именно защото ги е грижа за здравето на децата, за живота на децата и те успяха да променят една система. Тя може да е много малка система, отделен разговор е изобщо дали трябва да съществува фонд за лечение на деца или просто държавата трябва да се грижи, не да прави допълнителни стълбове, които да покриват определени диагнози, определени тип лечение, но това е отделен разговор. Въпросът е, че те тази минисистема, която е фонда за лечение на деца, която категорично заявявам, че не работеше и вредеше на децата, тя сега работи активно, именно благодарение на тези усилия и на другите организации като нас и като още няколко партньорски. Така че това са 20 човека, но с този непрекъснат натиск, те постигнаха някаква промяна и благодарение на тази промяна, над може би 700 деца, не искам да цитирам цифрите, защото дори и да касае едно дете, пак е имало смисъл. Над 700 деца са имали шанс и са живи и са по-добре. Така че, когато нас ни е грижа, когато има между нас солидарност, когато вярваме на хората, които имат решенията, автентични, професионални решения, със сигурност ще можем да оказваме натиск за това какви да бъдат политиките, които касаят нас.
Водещ: Добре, като те слушам, Краси, извинявай, след новините ще ти дам думата, защото се сещам…
Краси Величкова: Малко патетично звуча, но…
Водещ: Не. Не звучиш патетично. Ти казваш нещо, което в края на миналата година си спомням, че Маргарита каза тука в това студио. Не знам дали ще го кажа точно, но то беше нещо в смисъл, е да си оптимист е въпрос на морален ангажимент. Ти всъщност в момента ни показваш какво е това да си оптимист.
Маргарита Илиева: Да.И аз съм много съгласна с нея, че е много определящо това да имаме критично мислене, по критичен начин да гледаме на това, което ни се казва от тия, които имат власт. И ще дам след малко един пример за това как такова отношение донякъде, до голяма степен, липсва ни.
Водещ: Да.
Маргарита Илиева: Но това критично отношение, то е свързано с едно усещане, с една воля, която трябва действително да се възпитава, както казахте, и в семейството, да бъдем ние, самите, добрите стопани, стопаните на собствената си държава и на собственото си общество. Ние сме тези, от които властта произтича. Народът е източникът на властта и когато говорят това или онова, те на нас са отчетени, те на нас са длъжни, слуги на нас, на народ.
Водещ: Така е, да. Но виж, значи, слушам те и си мисля каква е разликата между теб и Краси от една страна и мнозинството хора, които си казват „ама какво сега да се напъвам”, ето и аз го казах преди малко, какво да подхващаме пак разговора за Студентски град, когато то ще ни заведе в поредния тупик. Каква е разликата между вас, които, така, не се отказвате да правите някакви неща и другите, които поради неслучването на нещата постоянно в крайна сметка се отказват?
Маргарита Илиева: Ами, според мен, това е разликата – чувството за собственост. Българите примерно са … с това какви домошари са, както се казва на популярен език. Те никога няма да кажат за поправянето на мазето или на банята, или ремонта в не знам кой там момент, а сега как ще се занимаваме с това. Напротив, гледат да се занимават с ремонтирането на своите жилища – панелки, къщи и т.н. Това е, защото те считат, че са собственици на домовете си. Домовете им за тях са важни. По същия начин, ако ние имаме чувство за собственост върху държавата си, ние ще я ремонтираме като добри стопани, няма да търпим някой да дойде и да ни каже, че това всъщност е една безнадеждна работа и затова нека да си седим в една мизерия, битова, нали. Съвсем друго е отношението, когато ти считаш, че си стопанина на този дом.
Краси Величкова: Мислила съм си по този въпрос каква е разликата. Ами, най-вече по отношение на дарителите и хората, които в България, индивидуалните дарители, богатите хора, които искат да променят нещо и даряват от къде накъде си мислят, че може нещо да променят. И всъщност си мисля, че е въпрос на самочувствие и много добре развито его. Мисля, че хора като мен и Маргарита имаме силно развито его и затова вярваме в собствените си, което не е задължително… Сигурно в друг тип отношения, наши лични е негатив и по-скоро е недостатък. Но специално по отношение на обществения ред вероятно е положително и допринасят. Така че според мен е и това.
Водещ: Точно така е. Значи, не знам, ти го казваш развито его, аз бих казала – въпрос на самоуважение и самооценяване, да се оцениш достатъчно високо, че да поискаш някакви неща, свързани с твоя живот да са наред.
Краси Величкова: Изобщо да си помислиш, че може да промениш.
Водещ: Много се отнесохме обаче в общо философстване, което мисля, че не е лошо, защото естествено си дойде. Но ако искате, понеже идва и края вече на журирането, да минем през още някои събития от седмицата, ако за вас има други важни такива. Аз към Деница гледам. Маргарита.
Маргарита Илиева: Аз имам един, свързан с това, което казах за критичното мислене и за неприемането на, ще се изкажа грубо, глупости, които ни се говорят. Искам да върна към този случай с убитото дете Мирослава от Перник. И не толкова за нейната смърт, ами за смъртта на тъй наречения самоубиец Стоев или по прякор Чочо. Ето вчера прочетох, че алтернативата анкетна комисия в парламента от опозиционни депутати е намерила неща, които са, точно такива очаквах от самото начало на този случай за тъй наречено самоубийство. Той няма барут по ръцете…
Водещ: Няма барут?
Маргарита Илиева: Няма. Бил прострелян отгоре-надолу, някак си е успял. Нали помним, че този с белезници е бил, докато го е правил, пък с палеца натиснал, пък някак куршумът, 175 см, пък някак си куршумът да се забие на … в стената. Аларма изобщо била изключена от една година. Нали, те се оправдаваха с алармата, пък с тока, че бил прекъснат.
Водещ: … и той се затичал да изключи алармата, затова полицаят му дал път, нали така беше. А то нямало аларма. Тя си била изключена…
Маргарита Илиева: Повече от една година няма, да. Изначално. И какъв ток, когато било светло и било ден. Сега, те ни говорят глупости. Аз не вярвам, че този човек се е самобил и когато, добре, извинявам се за грубия израз, но когато ни се казват неща официално ние трябва да ги мислим – колко е реалистично арестант с белезници да се самоубие и защо да го прави. И когато те ни казват неща, които нямат разум, ние трябва да отказваме да ги вярваме, журналистите трябва да отказват да ги възпроизвеждат или ако ги отразяват, трябва да го правят по критичен начин. А твърде много публикации просто автоматично възпроизвеждаха това – самоубилия се, самоубийството.
Маргарита Илиева: Въобще пълен мрак.
Водещ: …
Маргарита Илиева: Именно, именно. Точно това искам да го кажа с други думи. Ние трябва да, ето сега са пости, велики пости, ние трябва да, значи българинът някак си градусът му на любовта и на радостта, на любовта към живота много спадна и той вече клони към нулата. И от тези медии и постоянни съобщения за смърт. Значи, ние трябва до такава степен първо да обичаш живота, именно морален ангажимент, нравствен ангажимент да имаш, да го защитаваш, страхът да отпадне. Такива едни прости неща. Не знам.
Деница Сачева: Аз също ще се върна лекичко във философския аспект на разговора. Сега, ти си виновна, Пролет, че си събрала само жени днес. Но за мен не е въпрос на его това, въпреки че, така, с Краси сме приятелки. Обикновено имаме сходен начин на мислене. Но по този въпрос не съм много съгласна с нея. За мен наистина е въпрос на любов, наистина е въпрос на любов, защото любовта е уникална енергия. И когато ти си изпълнен с любов към всичко – към света, към хората, към правата на другите, към това, нали, на другия да му е добре или когато ти обичаш наистина, тогава просто си зареден с такава енергия, че тази енергия не може да стои само в теб. Тя има нужда от израз в това да правиш нещо добро, да направиш нещо за другите. Погрешно е схващането, че когато имаш много пари, тогава можеш да правиш добри неща. Абсурд, изобщо няма нищо общо.
Явора Петрова: А в обратния полюс на любовта е не омразата, а страха. Затова, точно така, страхът трябва да го елиминираме от сутрин до вечер, да чистим страха от себе си и тогава ще направим много добри неща.
Деница Сачева: Аз искам да кажа обаче от темите, които тук моите приятели са посочили, искам да обърнем малко разговора в една позитивна тема. Излезли са статистики, че 25% вече татковци ползват майчинство. И това е една от темите, които вълнуват моите приятели във Фейсбук. Разбира се, тя, тази тема си има и някои прагматични измерения, свързани с това, че мъжете в България получават повече пари от жените, а по принцип майчинството зависи от заплата, като процент на заплащане. Но дори и това да е причината, мисля, че това е една много позитивна тенденция.
Водещ: Искате ли накрая, защото вече сме съвсем накрая да кажем нещо, опитвам се, да си кажете по нещо, свързано с ваше културно преживяване, така, нещо, което си заслужава да бъде прочетено, видяно, което искате да кажете и на други, да споделите? Ще ми се всеки път да го правим в журито по този начин. Ако имате, разбира се?
Краси Величкова: Ами, аз като един човек с любящо его…
Водещ: Любящо его. Добре. Женското жури днес.
Краси Величкова: … искам да кажа, че обичам Ямато. Вчера, той за съжаление мина и не може да се отиде пак, но освен догодина. Просто са страхотни, адски завладяващи и магнетични.
Водещ: Само ти от всички нас май си била.
Явора Петрова: Аз тези две седмици бях много изплашена по грешка, от грешна диагноза при „случаен” лекар, както и да е, но ме спасяваше четенето, докато не мина този период и сега вече съм щастлива и здрава. И четох, прочетох пък една книга на нашия поет, голям поет Любомир Левчев, последната му книга и с него пътувах, обиколих целия свят. Видях как той е живял в едни много високо, високо, хай, елитарни среди. Но това някак си ми радваше душата. Това е моето културно преживяване тези две седмици, че прочетох тази книга.
Водещ: 20 години по-късно.
Явора Петрова: Да, да.
Водещ: Странно.
Явора Петрова: И ми хареса, да.
Деница Сачева: Аз искам да напомня, че утре е 3 март и че това е националният празник на България за по-младите ни слушатели, които може би не знаят какво е 3 март…
Водещ: Аз не съм от тях, но няма много да ми трепне сърцето, честно казано.
Деница Сачева: Националният военноисторически музей има ден на отворените врати утре, така че, ако някой има желание и иска да заведе детето си там, може да го направи. Там ще видят шинела на Княз Александър Първи, молитвата, с която сестра му го е изпратила на война, калъфчето за игра на карти на …, копитото на любимия му кон и т.н., разни такива интересни неща.
Краси Величкова: Само за 3 март. Така да споделя моето усещане. За 3 март, че той е донесъл освобождение, а не свобода, която дойде по-късно с независимостта. Моето преживяване. Прочетох една страхотна книга, с която уникален респект носи към интелекта и културата. Елегантността на таралежа се казва. Не мога да си спомня името на авторката.
Водещ: И аз, Краси. Страхотна е книгата. Тя не е нова. Книгата – те вече три години май откакто е издадена. Но е хубаво, че припомняш.
Краси Величкова: Да. И бях, имах работа. Имах командировка в Прага, която ме зареди със своето злато и розова аура.
Водещ: Много ви благодаря. Бяхте едно прекрасно жури в състав Явора Петрова, Деница Сачева, Маргарита Илиева и Краси Величкова. Журито ще се събере, не знам дали точно в този състав следващия петък. А сега ви благодаря.