Съдът осъди “Монитор” за публикации срещу Антоанета Цонева и Асен Генов

Dnevnik.bg I 13.03.2016

Софийският районен съд (СРС) осъди "Монитор" по дело, заведено от Антоанета Цонева и Асен Генов по повод публикации, че те са плащали на протестиращи за протести срещу главния прокурор Сотир Цацаров, научи "Дневник".

Заглавието на публикацията е "Генов и Цонева в паника, не могат да съберат масовка, 50 лв. на калпак за протест срещу Цацаров". В самата статия се твърди, че "Протестна мрежа" са били на спешна спявка с командира Радан Кънев и Атанас Атанасов" и че "се е родила идеята за набиране на платена агитка — около 500 души, предимно непознати лица от провинцията, на които ще бъдат платени по 50 лв.".

Исковете, заведени от двамата, са за непозволено увреждане, като съдът приема, че твърденията в статията са лъжа и написаното уронва честта и достойнството на Цонева и Генов. Съдът е записал в решението си, че не са събрани доказателства за твърдените в статиите факти и уважава в пълен размер исковете на двамата – за по 4500 лв. Освен това съдът осъжда "Монитор" да плати разноските по делото.

"Определянето на обезщетението от съда съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е по справедливост. В конкретния случай и съобразно приетите по делото доказателства съдът намира, че обезщетението следва да е в пълния претендиран размер на 4500 лв. за всеки от ищците, като съображенията за това са следните. По делото се установи както от публикациите в интернет, така и от разпита на свидетелите, че ищците са известни в обществото като участници в неформалната организация "Протестна мрежа". Същите са претърпели твърдените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството им, което се установи от показанията и на двамата разпитани свидетели. По отношение на размера на исковете съдът намира, че претендираните обезщетения от всеки от ищците не са в прекомерен размер, за да бъдат основателни възраженията на ответника за наличието и на други публикации срещу ищците, както и липсата на обидни квалификации за ищците и личен коментар на журналиста", е записано в решението. То подлежи на обжалване пред Софийския градски съд.

Оригинална публикация

 

Разговор с Деница Сачева, Поли Паунова, Антоанета Цонева, Виктор Лилов

Дарик радио, Кой говори? | 25.01.2013
 
Тема: Коментар на Голямото жури по темите от седмицата
Гости: Деница Сачева, ПР специалист, Поли Паунова, журналист, Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда, Виктор Лилов, музикален продуцент

Водещ: Силен уикенд ще има Деница Сачева и не само тя, всички, които са в голямото жури и въобще цяла България, защото уикендът, наистина силно начало, уикендът има нещо много важно, което досега наричаме историческо. Това е референдумът. Така че така да започнем с тази тема „Голямото жури”. Да представя голямото жури, PR специалистът и общественик Деница Сачева. Здравей, Дени, добре дошла.
Деница Сачева: Здравейте.
Водещ: Колегата журналист Поли Паунова от „Медия пул”. Здравей, Поли.
Поли Паунова: Здрасти.
Водещ: Институт за развитие на публичната среда, Антоанета Цонева, здравей, Тони и издател и музикален продуцент, Виктор Лилов. Здравей, Виктор.
Виктор Лилов: Здравей.
Водещ: Щях да ви питам аз как сте с нервите, защото напоследък като че ли се забелязва, че политиците започват да си изпускат много сериозно нервите и от телевизионния екран. Днеска гледахме премиера, който обясняваше, аз заслужавам ли това, заслужавам ли това? Гледахме и от парламентарната трибуна въпроси има ли кой да ме обича? Кой ме обича, кой ме мрази? Нещо се случва?
Поли Паунова: Много по Фройд е положението.
Деница Сачева: Това съвпадна, между другото, с вчера с изявленията на проф. Вихра Миланова, че 2000 души на всеки 100 хиляди, имат нужда от психиатрична болница, така че според мен, това просто беше доказателство на една статистика и на една научна теза. Аз бях изключително притеснена, защото вчера, между другото, имаше и парламентарна комисия по здравеопазване и всъщност се оказа, че там повечето депутати не са слушали внимателно това, което са казали специалистите. Те отдавна алармират, че има нужда от съдържателна програма за психично здраве. Казвам го с абсолютно цялата сериозност на това, защото…
Водещ: Много е сериозно, да.
Деница Сачева: … защото седмицата, за съжаление, ние сме свикнали с политиците, които имат такъв тип неадекватни изказвания. Имат странно поведение, но за съжаление, седмицата е белязана от доста трагични инциденти и доста трагични случаи, които би следвало да ни накарат да се замислим за нашето психично здраве и за начина, по който живеем.
Водещ: Така е. Поли, ти беше ли свидетел? Наистина сериозна тема. Няколко пъти сме я поставяли тук в ефир. Беше ли свидетел на тези въпроси,има ли кой да ме обича и така?
Поли Паунова: Ох, аз на много неща съм свидетел. Това е лошото. Виж сега, това, което, да се включа и аз към Дени. И сутринта министър-председателят и вчера кандидат-зетя на Иван Костов, Цветан Цветанов, демонстрират първо абсолютна изнервеност, която на фона на това, което се случва в държавата е напълно обяснима, заради патовата ситуация с референдума, заради опита за покушение върху Доган. Това е темата на седмицата. Няма как да избягаме от нея, заради абсолютния ужас, който се случва сред населението, тъй като това, което става във ВМЗ-Сопот, с малко по-положителен знак, се случва във всяко едно населено място, което е абсолютен гарант, че тези избори, вотът ще бъде силно наказателен и от друга страна, силно …
Водещ: А референдумът ще бъде репетиция за този вот?
Поли Паунова: Референдумът нищо няма да бъде.
Водещ: Нито исторически, нито репетиция?
Поли Паунова: Референдумът ще бъде една глупост, която започна като глупост и ще свърши, както свършва всяка една глупост – тихо, кротко и за три дни, както се случва всичко в България.
Водещ: Виктор Лилов, първият коментар на емоциите, които са в политиката, сега преди важния уикенд?
Виктор Лилов: По повод изнервените политици, аз забелязах, че колкото повече се изнервят политиците, толкова по-спокоен съм аз, поне на мен така ми действа това и явно може би има някаква причина. Не знам доколко тя е свързана с психичното здраве на населението и доколко не, но наистина изглежда доста зле ситуацията на високите нива. Според мен,там говорят хора, които не знаят какво искат. Не знаят каква визия имат, не знаят какво искат да направят всъщност с властта, която имат в ръцете и когато има много власт, събрана в ръце на хора, които не са способни да формулират ясно целите си, очевидно ще станем свидетели на още по-разклатени нерви. Имайки предвид на всичкото отгоре, че все пак има още 6 месеца до изборите. Ние още нямаме изборен кодекс. Изобщо очаквам психичното здраве на тия хора да се …
Водещ: Тони Цонева?
Антоанета Цонева: Аз какво да кажа? Ясно е, че изнервеността на политиците е функция на приближаващите избори и в български условия това изглежда толкова уродливо, нелепо, фарсово и как да го окачествявам, няма смисъл, защото има специфики, които се отразяват на образа на политиците тук. В България не е преставало на властта да се гледа като на плячка и когато политиците се приближават към плячката или пък някой започва да им я издърпва, наблюдавате ей тези неистови реакции. В България не се гледа на институционалния ред като на нещо, което трябва да се удържа, изгражда и утвърждава и през него да се продуцира благосъстояние, устройство, което да върви към развитие. Точно обратното, ние имаме политическа култура, която работи по механизмите на това да екстрактва, извлича частен интерес и обогатяване през обществения ресурс. Точно,заради това, когато наближат избори и трябва да има преразпределение на частните интереси…
Поли Паунова: … и на плячката.
Антоанета Цонева: … и на плячката, започват да се наблюдават тези ожесточени реакции, изгубване на контрол, изплуване на повърхността на всички травматични преживявания и разговорът за това дали ги обичат или не ги обичат, всъщност е, как да кажем, както поли каза по Фройд, сублимация на усещането да не изгубиш своето парче. Собствеността върху света, който примерно в момента владееш. Много е зловещо, но…
Водещ: Да спрем, да спрем.
Деница Сачева: Аз неведнъж съм изразявала своето дълбоко учудване как може в една държава, в която фармацевтичният пазар е в размер на 2 милиарда лева, никой да не си пие хапчетата. Не мога да го…
Поли Паунова: Ще свършим тоя разговор, за да влизат санитарите. Усещам аз.
Водещ: Добре. Да приемем, че сме си пили ние хапчетата и да продължим да говорим за референдума. Днес е петък. Референдумът е в неделя. Знаем ли вече каква е разликата? Колко са мъртвите души в избирателните списъци? Хора, това беше много важно, което обещахме ние на слушателите на Дарик радио, да следим тази разлика, откъде се появява, какво се случва. Един ден преди гласуването, има ли такава информация?
Поли Паунова: Ние имаме тази информация от няколко избора насам. Това е разговор, който се повтаря. Много съжалявам, че взимам думата така свирепо, но…
Водещ: Да, почвай.
Поли Паунова: Това е разговор, който се повтаря преди всеки вот и преди всеки вот се пишат абсолютно едни и същи заглавия. Държим се за сърцето. В зависимост от това, кой от коя партия е, коя партия е в опозиция, и тя се държи за сърцето, пък управляваща се тюхка и казва, нищо не мога да направя. Мъртвите души, ето ние вчера с Тони си говорихме доста за това. Всъщност не може. Остави мъртвите души, които са около 800 или 900 хиляди.
Водещ: Почти около милион.
Поли Паунова: Да, но абсолютно фрапантното е, че от изборите за президент до този един момент, разликата, набъбването на избирателите е 75 хиляди души. Т.е. устойчивите 900 хиляди да ги кажем, почти милион мъртви души, се увеличават с едни 75 000 души. На вота, който ще бъде парламентарния, ако върви с тези темпове, за една година се увеличат с 80 хиляди, значи са се увеличили с 30.На фона на това, че държавата се топи и това е абсолютно безспорен факт. Може да се види в преброяването на НСИ, може да се види…
Водещ: Има хора, които вземат гражданство, които се връщат от чужбина? Такива са аргументите на другата страна…
Поли Паунова: Добре, ама…
Виктор Лилов: Аз искам само да добавя нещо, което то е само един детайл, но е много важен за него. Аз много държа. Никой не говори за тоя детайл като че ли. Докато беше все още министър г-н Плевнелиев, тържествено се закле в предаване на Бареков пред една много сериозна телевизионна аудитория, че ще прочисти, тъй като беше в неговия ресор, че ще прочисти избирателните списъци от мъртви души. Защо г-н Плевнелиев, той в момента е президент, той също има възможността да окаже въздействие от тежестта на своята институция, която представлява…
Поли Паунова: Е, мъртвите души имаха възможност да окажат въздействие върху избора на Плевнелиев за президент, нали? Нека не забравяме това.
Виктор Лилов: О, да. Естествено, че е двустранно и аз може би, поради тази причина най-вероятно, той така бързо забрави обещанието си, но аз съм лично обиден…
Водещ: Това е много хубаво да му се напомни.
Виктор Лилов: … от това, че един човек, който иска доверие от целия народ, да бъде президент и да представлява този народ, излъга, защото за мен това е лъжа, че ще поправи списъците. Той не го направи това нещо и искам да видим сега…
Водещ: Една година по-късно не е направено.
Виктор Лилов: Да. Искаме да видим сега неговата заместника на поста му какво ще направи в същата…
Водещ: Добре. Нека да видим. Очакваме ли днес, нещо да се направи от регионалното министерство, министър Лиляна Павлова?
Антоанета Цонева: Какво да очакваме? Всъщност няма какво да се направи. Списъците са обявени. Числото е ясно. Около 7 милиона са в тях. Точно,както очаквахме всички да анализираме този феномен. В България, както каза и Поли, това е. Мъртвите души са евъргрийн. Няма по-устойчива тема от това какво и как нашите списъци не са адекватни. Не са актуализирани, не са релевантни към…
Водещ: На кого вършат работа мъртвите души?
Антоанета Цонева: Сега ще обясня много просто.
Водещ: Моля те, да.
Антоанета Цонева: Когато имаш неточен регистър на избирателите и непрекъснато има някакви плаващи числа и има тенденции, които не са правилни. Просто няма как избирателният списък да нараства при положение, че българската нация …
Виктор Лилов: Се стопява.
Антоанета Цонева: … се е стопила. Няма нужда да обясняваме, че няма как да е обратното.
Водещ: Добре де, връщане на хора от чужбина. … това като аргумент…
Деница Сачева: 400 хиляди са се върнали.
Антоанета Цонева: В една държава…
Поли Паунова: Заминават панически да…
Антоанета Цонева: Това, което се говори, в която има истинско управление, в която решение се взимат на база на доказателства и данни, никога не можем да водим разговора, ами, ако. Знае се колко души са получили гражданство до последния човек…
Водещ: Отпада като аргумент. Изчистихме го. Не е възможно.
Антоанета Цонева: Знаем колко души са получил гражданство до последния човек, защото това го правят институциите и ако има хора, които са се върнали, също националната статистика трябва да има данни за това. Такива числа не са обявявани, нито пък има ясни тенденции, че това променя динамиката в демографията.. Това е безспорно за всички. Това го отхвърляме като хипотеза.
Водещ: Не го приемайте като аргумент?
Антоанета Цонева: Да, да. И всъщност проблемът е в това, че когато имаш толкова много кухи числа вътре в самите списъци, е възможно да се правят манипулации с резултата, без те да могат да бъдат, спрямо тях, да се измислят някакви адекватни…
Водещ: Как на практика може да стане една такава манипулация? За какво ще следите вие като организация, която наистина много сериозно следи организацията на целия този референдум?
Антоанета Цонева: Първото, което ви казвам. Аз на референдума не очаквам с числата да се играе особено, но ще има значение, по отношение на измерването на активността. Първият елемент от това един регистър на избирателите да бъде актуален е отмерването на активността, защото то става на базата на избирателния списък и сега при положение, че ние имаме президентски избори, когато резултатът се е признал, когато на първи тур са участвали повече от половината от избирателите, ето ви първата база, първият момент, в който това се случва и това засягаше г-н Плевнелиев, при всички случаи. Сега на референдума, за да се сбъдне хипотезата, при която 20 % излизат хора с право на глас…
Водещ: Да гласуват.
Антоанета Цонева: … и произвеждат резултат, който трябва да бъде разгледан от парламента, ако превалира отговора да, пак е свързан с броя на избирателите. Ако всички социолози в България се подписват под твърдението, че българските избиратели са около 6 милиона. Да, обаче тази база ще се измерва в момента от 7 милиона. 20 % от 7 милиона не е същото като 20 % от 6 милиона, нали така?
Водещ: Така. Първо, избирателната активност…
Антоанета Цонева: Това искам да кажа до какво води. Това води до изнервяне на участниците в процеса. След като всички знаят, че това не е правилната база, на която ще се изчислява активността, ги карат да предприемат стратегии, чрез които да преодолеят активността и почват да купуват гласове, да контролират вота, да се опитват да фалшифицират ида манипулират резултати. Ето, това е функция на неправилното вкарване на хора в списъка, което впрочем е в разрез със самото ни законодателство.
Водещ: Много е важно да кажем, дали от тези мъртви души в списъка, могат да се възползват само управляващите или могат да се възползват всички други партии?
Деница Сачева: Общо взето, според мене, приоритет на управляващите е, тъй като голяма част от тези мъртви души,те ще бъдат записани в такива секции в малки населени места, където съответно избирателните комисии са преобладаващо членове на управляващата…
Виктор Лилов: Практически 100 %.
Деница Сачева: Да, практически 100 %, тъй като трябва да се има в предвид, че политическа партия ГЕРБ има всъщност и най-много представители в избирателните комисии в тези, които са по закон. И ние точно това си говорихме с Поли преди предаването за малки населени места, където по принцип живеят, да речем, около стотина души. Там сами разбирате, че няма да има наблюдатели, няма да има застъпници и няма да има кой знае какво. Там съвсем спокойно може да се запишат 5-10 хиляди души фиктивно и естествено, че възрастните хора в едно такова населено място, няма въобще да разберат, че такава голяма активност е излязла от това място.
Водещ: Спираме за новините на Дарик. Само с да или не ми отговорете. Ако това е възможно да се случи на референдума, ще се случи ли и на изборите през лятото?
Деница Сачева: Категорично.
Антоанета Цонева: Да.
Водещ: Категорично. Така с тоя категоричен отговор спираме. Новините и след това се връщаме в студиото.
Поли Паунова, Деница Сачева, Антоанета Цонева и Виктор Лилов. Такъв е съставът на голямото жури днес. Започнахме с референдума, разбира се. Няма да я изчерпим тази тема. В понеделник и въобще това е тема, която доста ще ни държи поне до изборите, ако не си направим правилните изводи. За какво трябва да сме наблюдателни на този референдум? И така да преминем към другите теми? Антоанета Цонева?
Антоанета Цонева: Когато обучавахме наблюдателите в институт за развитие на публичната среда, основното, което подчертавахме е, че има особени специфики при броенето на гласовете и трябва много внимателно при приключването на изборния ден, да се следи начина, по който ще бъде отчетен резултата, защото самата технология не е никак проста. Това е един от елементите, който наблюдателите със сигурност ще се фокусират върху него, както и върху организацията на изборния ден. Ние започнахме да наблюдаваме вече сигнали. Дори вчера сезирахме ЦИК за това, че например не на всички сайтове на областните администрации, РИК са качили информация, която обслужва хората с увреждания. Искам да кажа на всички хора, които ни слушат, че те имат право да гласуват в секция, която е определена и оборудвана за хора с увреждания. Такива секции ще има на територията на всички РИК-ове и не само, а да поръчат транспорт.
Водещ: Имат право на това, да.
Антоанета Цонева: Имат право на това и тази информация, ако я няма на страниците на областните администрации, нека звънят в РИК, защото до 19-и януари беше срока, до който тези списъци с конкретни места на териториите на отделните общини, където хората с увреждания могат да отидат, трябва да бъдат оповестени. Освен това да припомня, че във всяка една сграда, която е с повече от един етаж, всеки един човек с увреждане може да избере къде да гласува. В най-близкото училище на първия етаж, винаги трябва да има такава секция, в която той може да отиде. Искам да подчертая това, защото ние ще направим и този път много целенасочен мониторинг, как ще бъдат защитени правата, именно на хората с увреждания по време на референдума и на тези хора, за да можем да направим застъпничеството на това на следващите избори ,те да получат по-добри условия, по-добри гаранции за участието си.
Водещ: Добре. Това беше важно и за да изчерпим темата с референдума, която е голяма. Но имаме една друга изключително важна тема, нападението над лидера на ДПС, Ахмед Доган, така че вие лично ще гласувате ли на референдума?
Деница Сачева: Аз лично, както няколко пъти съм казвала, ще гласувам и ще гласувам с не.
Водещ: Деница Сачева. Поли?
Поли Паунова: Аз съм малко скептична, че тази кампания, освен да отврати, не можа да направи друго и това го казвам съвсем отговорно. Ту не искам да ми се веят знамена, граждански позиции, всякакви други простотии. Този референдум не защитава нищо гражданско. Не може хора, на които трябва да обясниш как се гласува с хиксче, да решават за ядрената енергетика. Това е абсолютна дивотия и въобще гласът за или против, в крайна сметка, този въпроса е абсолютно несъстоятелен. Извинявам се, че съм малко по-дълга в изказването тука, но този несъстоятелен въпрос, води само до натрупване на политически дивиденти и за ГЕРБ и за БСП. Аз не желая да бъда вкарвана като избирател, като гражданин в това.
Водещ: Два пъти отговор с не. Ще гласувам с не, няма да гласувам.Виктор Лилов?
Виктор Лилов: Аз може би ще гласувам с не и то, поради една много проста причина. Аз имам съвсем съзнателно и конкретно отношение към бъдещето на енергетиката в България. То не е свързано с това бъдеще и по принцип на човечеството, не е свързано с подобни източници, каквито са АЕЦ. Един такъв проект би бил адекватен преди 30 г. На днешно време той не е адекватен. Бъдещето на България, както и европейското бъдеще, не е свързано с подобни ресурси, така че съвсем съзнателно. Питат ме, искате ли да се развива, не, аз не искам да се развива. Това е едно абсурдно бъдеще. Затова ще гласувам с не. Просто имам отношение по въпроса.
Водещ: Въпросът е дали не, значи не? Антоанета Цонева?
Антоанета Цонева: Аз съм от онези 30 % българи, които са срещу ядрената енергетика и нейното развитие, защото аз и тези хора, които са против, отчитат рисковете, които съществуват пред развитието на тази технология. И за човечеството и з децата ни и изобщо за цялото бъдеще, защото нищо не е измислено срещу ядрените отпадъци. Така че в момента, за да бъда честна, аз се намирам между не и да не упражня правото си на глас. Ще мисля до последния момент. Ако гласувам с не обаче, това ще бъде не, защото моето не ще бъде зачетено в тоя референдум, защото въпросът не е за или против атомната енергетика, а дали да строим централа. Ако гласувам с не, това ще бъде политически, идеологически вот срещу енергийната мафия. Това мога да кажа аз.
Водещ: И свършваме. Имаме ден за размисъл. Утре е ден за размисъл, така че всеки може да вземе своето решение, дали да гласува и как да гласува, ако реши да гласува. И сега стигаме домина една седмица в много емоции, много политическа и обществена енергия, изхабена в една много важна тема и това е нападението, опита за убийство, покушението или атентата, не знам как го наричате вие и какво си харесахте? Какво е, според вас, всъщност това, което се случи с Ахмед Доган? Поли Паунова?
Поли Паунова: Всичко това, което каза е валидно, нападение, покушение, атентат. Много е важно тука да се кажат две неща. Аз не искам да влизам в теории на конспирацията, кой стои зад това и въобще за реализацията на въпросния атентат. Искам само да кажа, че абсолютно неадекватната реакция на НСО, изисква това шефът на НСО, вече да бъде бивш шеф на НСО. Т.е. това изискваше, а не вчера той да обяснява, че си е направил самоанализ. Аз не знам точно какъв самоанализ, в смисъла на това как започнахме предаването, с психиатричните понятия да си е направил г-н Коджейков. Въпросът е, че ако така са пазен, и най-пазените хора в държавата, по негово признание, това са 5 или 6 души…
Водещ: Да пази Господ.
Поли Паунова: Говорим за премиер, президент, бивш президент, бивш премиер, Ахмед Доган, Румен Петков и Яне Янев. Ако тези хора, които цялата държавна машина трябва да се съсредоточи върху това да опази живота им, може всеки средностатистически дебил да отиде при тях с пистолетче в ръка, това означава, че нашата сигурност, нашата лична сигурност като граждани на тая държава е под всякаква критика. Освен това, мен изключително много ме смути това, че парламентът не осъди това покушение. Много се изговори и за т. нар. лично върху нападателя. Има понятие като граждански арест и тука искам много ясна разделителна линия да сложа. Това, к,което видяхме, беше ужасяващо и в двата варианта и пистолета до слепоочието и побоя върху нападателя. Въпросът е само, че този човек в себе си имаше още 2 оръжия, както стана ясно после, така че НК в някаква степен оправдава подобно поведение, тъй като той се съпротивляваше и той трябваше да бъде обезоръжен. Но не може НС, това го казвам абсолютно отговорно, не може парламентът да откаже да осъди този терористичен акт. Ако Ахмед Доган беше убит, тогава парламентът пак ли щеше да откаже да осъди насилието?
Водещ: Ахмед Доган спаси сам себе си. Той реагира адекватно в тази ситуация и се спаси. Нали това се случи?
Поли Паунова: Да, той се спаси сам. Защо не го спаси НСО?
Водещ: Давайте и вие. Включвайте се в този разговор.
Виктор Лилов: Ахмед Доган се спаси сам само, защото имаше късмет това да не е истинско оръжие, иначе сега щяхме, както се казва, да си спомняме за него. Спомняте си, всъщност първото ми гостуване тука преди много години, кога беше не си спомням, беше точно свързана с една ситуация, свързана до известна степен с НСО. Аз тогава бях споменал за Николай Марков, за който много малко се говореше, защо Първанов го е извикал, защо е трябвало да прави лицеви опори и т.н. Всички…
Водещ: Николай Марков, бившият служител на НСО?
Виктор Лилов: Бивш служител на НСО, който беше привикан при Първанов на червеното килимче и му беше начукано канчето, образно казано, за това, че не се подчинява на заповеди от сорта на направата на лицеви опори. Всичко това нещо и този случай сега с нападението над Ахмед Доган са симптоми, свързани с НСО, а именно, че НСО се намира в един законов вакуум, който позволява хората, работещи там, да не са лично отговорни за действията си и за това, че не са спазили определени инструкции. Самият Ахмед Доган също е отговорен за това, което се случи, защото според факти, споделени от хора, работили за НСО и работещи за НСО, той лично не е искал охраната от НСО да бъде лично до него. Т.е. да чува за какво се говори с хората, с които се среща и т.н.
Водещ: И без теория на конспирацията обаче, звучи изключително съмнително уволненият полковник от НСО Райков, който казва, че е поискал скенер и по-сериозна охрана от НСО. Ръководството е отказало. Ръководството на НСО, после Доган отказва НСО да са до него…
Виктор Лилов: Аз точно за това говоря. Липсата на закони и нормативни актове за работата на НСО, създава именно такива ситуации, в които не знаем кой е виновен. Дали действително е имало разговор за или не за скенери. Защо не е подписан протокол, при условие, че ДПС не са поискали да има скенери и този протокол писмено да удостоверява, че ДПС се отказват от стандарти, свързани с охрана.
Поли Паунова: ДПС твърдят съвсем различно нещо. Те твърдят, че са изпратили 2 стандартни писма, които изпращат на всяка…
Виктор Лилов: Изпратили са ги, а пък полковникът, който вече е уволнен, твърди, че е имало обаждане и ДПС са поискали да не се слагат скенери и да не се проверяват всички участници.
Водещ: Да, Антоанета Цонева?
Антоанета Цонева: Тази зала я познавам доста добре като разположение и не знам дали хората си представят, обаче тя има един единствен подход, при който се минава през скенер. Минаваш през скенер, след като минаваш по стълби и самата зала има два входа. Т.е. това за охраняване не изисква голям човешки ресурс. Аз съм ходила на различни събития там…
Водещ: И не само…. Тази зала много добре.
Антоанета Цонева: Да. И знам по какъв начин, примерно спомням си, когато бяхме наблюдатели на избора на членове на ВСС, пиле не можеше да прехвръкне, включително минавахме през скенери, проверка на нашия личен багаж и т.н., така че това е едно място, което осигурява много добра възможност, поне ако се изпълни професионално, да бъде обезопасено. Осигурено във всякакъв смисъл. Твърде голяма небрежност е това да няма скенер, защото той е един скенер при подхода на стълбите се слага.
Виктор Лилов: То дори и два да се слагат…
Антоанета Цонева: И два да са.
Виктор Лилов: И два и три да са, ако са много гостите на конференцията, може…
Антоанета Цонева: Не знам дали хората добиха представа, когато го гледат на телевизия, колко е голямо това, но това всъщност не е най-голямата зала в НДК. Това е едно място, което наистина може да се покрие, от гледна точка на различни дискове…
Поли Паунова: То се покрива след дъжд качулка, извинявайте…
Антоанета Цонева: Не, не е така.
Поли Паунова: Да, да.
Антоанета Цонева: То е било оголено, за да може там да се възпроизведе този момент.
Поли Паунова: Именно.
Антоанета Цонева: За мен, продължавам да твърдя, че това е постановка.
Виктор Лилов: За мен това също е много добре планирано действие.
Антоанета Цонева: Не знам дали атентаторът знае, че участва в постановка, но това нещо има второ дъно. Просто, който ги гледа тия кадри, ако вярва, че това не е така, значи действително не си е пил хапчетата. Извинете!
Виктор Лилов: Човекът, който е планирал това нещо, е бил наясно, че НСО са оголили напълно …
Антоанета Цонева: Оголили напълно.
Виктор Лилов: За мен това е едно чисто мафиотско послание, изпратено до Ахмед Доган и това е лично моя интерпретация, подчертавам. Не може човек да си тръгва, ако не си е свършил ангажиментите и задълженията. Една седмица преди тази конференция, Ахмед Доган, по-точно източници, близки до него, бяха разпространили слуха, че той се оттегля от председателството на партията. За мен това е едно ясно и чисто послание, типично.
Водещ: Ама …както го обясни Виктор, да, мафията така праща послания. Деница?
Деница Сачева: Аз исках да кажа толкова много неща, че сега в момента ми е малко трудно да ги структурирам по важност. На първо място, аз също вярвам, че това категорично първо не е израз на гражданска позиция от страна…
Водещ: Нападателя.
Деница Сачева: Нападателя.
Антоанета Цонева: Октай.
Деница Сачева: Също така вярвам, че това по някакъв начин е организирано или режисирано, тъй като сами виждате, че всъщност една от основните характеристики на едно мероприятие, както ги наричат хората, които ги организират, е именно то да удря в много и разнообразни посоки и да разсейва обществената енергия в много и в разнообразни сценарии, за да не може в последствие да излезе с някакво конкретно обяснение. Безспорно е това, около което всички се обединяваме и това е ролята на НСО. Аз искам да подчертая, без да съм експерт в областта на охраната, но охраната не се осъществява само в деня на случване на нещо. Охраната е основен елемент на охраната е анализът, събиране на предварителна информация, обмислянето на потенциални заплахи, на потенциални възможности и т.н., така че провалът на НСО тук е абсолютно категоричен, без значение там имало ли е скенер, нямало ли е скенер, имало ли е метален детектор, нямало ли е и т.н. Включително аз бих отишла и още по-нагоре до това изобщо, по отношение на службите, каква е тяхната роля, по отношение на предотвратяване на всякакви такива събития, не само, по отношение на това, когато нещо се е случило, те как са реагирали в момента на случването. Изключително е притеснително е, че по големи, сериозни теми, ние нямаме отговори, от страна нито на службите, нито на МВР. Ние не сме чули никаква версия от какъвто и да е било характер и никакво адекватно съобщение за атентата в Бургас. Ние не чухме много важни отговори като например кой нападна бившия директор на АЕЦ „Козлодуй” и т.н. и т.н. Има много…
Водещ: И му отряза ухото.
Деница Сачева: Да. И му отряза ухото, защото това също е…
Виктор Лилов:
Деница Сачева: Да, имаме страшно много неща, които се случват.
Антоанета Цонева: Кой уби Ахмед Емин?
Деница Сачева: За които нямаме никакъв отговор на тези…
Виктор Лилов:
Водещ: И няколко общински съветници в страната.
Деница Сачева: И това е изключително сериозно и точно, поради тази причина, точно, защото няма никакъв адекватен отговор на тези въпроси, ние продължаваме да живеем в конспирации. Постоянно мислим какво се е случило, кой го е организирал, как го е организирал, защо го е организирал. Определено аз също смятам, че тук има организация. Тази организация е дала определени послания. Имаше най-различни спекулации, включително какви са посланията, се търсеха в речта на самия Ахмед Доган. Той каза няколко важни неща в тази реч. Включително беше насочил сериозно послание сложи върху алтернативните източници на енергия. Самият той знаете, че постоянно се говори по темата, че е хидроинженер. Той сложи много интересно за мен послание, свързано с медиите. Каза, че медиите са се сраснали с властта и то в присъствието на народен представител от…
Водещ: Собственикът на медии…
Деница Сачева: Собственикът на медии, който беше на първия ред. Имаше много неща, за които после в последствие хората започнаха да ги анализират…
Водещ: Тепърва ще ги анализираме, ама нямаше зрялост в политическите реакции, според мен?
Поли Паунова: Искам да добавя две неща. Първото е, относно речта. Тази реч се загуби в събитията. В нея има най-важният момент. Включително и аз като журналист го отчитам като свой пропуск, че това бе пропуснато от всички нас, медиите. В речта на Доган има един пасаж за героя, разбирайте, Бойко Борисов, който се радва на подкрепа от Анкара и този пасаж е силно критичен към Турция, силно критичен и към България. Там има още едно изречение, което казва: Аз не бих искал да коментирам поведението на чужди министър-председатели, не, че нямам такова морално основание. Едно към едно става ясно за…
Антоанета Цонева: Ердоган.
Поли Паунова: … за кого говори Доган. Мисля, че този пасаж трябва тепърва да бъде анализиран и трябва да бъде анализиран много внимателно с много умерен прочит. Това едно.Само това за смисъла на речта, исках да допълня.
Антоанета Цонева: Да, да.
Поли Паунова: Второто нещо, което е много важно, е това, което в момента се случва със службите. 30 секунди им отнема. Службите като ДАНС и ГДБОП трябваше да знаят и да предотвратят, защото тези служби имат огромен бюджет, а всъщност се оказва, че те научават от новините пост фактум неща. Вторият момент е, че когато, по-добре пост фактум, отколкото пост мортем, но винаги има такъв вариант, както видяхме. И другият много важен въпрос е в момента с цялата тази версия, която се гради, за личния мотив, за желанието за изпъкване, в която са се впуснали МВР, психолози и всякакви лози…
Виктор Лилов:
Водещ: … за слава…
Антоанета Цонева: Вижте колко тъжен човек…
Поли Паунова: Това нещо означава само едно. По този начин МВР ще каже, ето ние разследвахме случая. Намерихме причината. Разкрихме причината. Ние няма за какво повече да разследваме. Просто всичко ще свърши.
Водещ: подценяване на ситуацията.
Деница Сачева: Само искам да добавя последно нещо по темата…
Поли Паунова: Не подценяване, подмяна на ситуацията.
Водещ: Подмяна на ситуацията, според поли. Да?
Деница Сачева: Да. Аз не случайно исках да акцентирам върху речта. Речта трябва да бъде също анализирана и също да бъде внимателно прочетена. Все пак това са 20 страници, пълни с доста послания. Според мен, в тях могат да бъдат намерени някои от отговорите на въпросите, които си задаваме, но аз искам да добавя и за агресията, която видяхме. Тук аз не съм много на страната на Поли. НК, да разрешава такава агресия, но ние тук говорим отново за политици.
Поли Паунова: Ама Поли не е на страната на това да се бият политиците.
Деница Сачева: тава въпрос, че…
Поли Паунова: Да, възмутително е, Дени.
Деница Сачева: … намерени такива оправдания, но за мен…
Водещ: Можеше ли да вземеш ножовете, без да го пребиваш?
Деница Сачева: … политици не могат да правят това. Аз мисля, че българският народ в момента страда. Той е беден, глупав, безработен, самоубива се и т.н.
Водещ: И гладен.
Деница Сачева: Точно, защото политиците, които управляват България през последните години, са политици на нагона. Те се занимават с нагона. Те говорят ни просто, обикновено. Формулират в нас всички тези ниски страсти.
Поли Паунова: Но ние няма спор, че сме…
Деница Сачева: Точно, поради тази причина, когато политици на сцената стимулират ниски страсти, аз с това нещо не мога да се съглася.
Водещ: Чувство за безнаказаност демонстрира и цялата политическа власт?
Деница Сачева: Да и това е нещо, което абсолютно категорично, независимо какви са обстоятелствата, без съмнение те са били шокиращи, без съмнение, там е имало такъв тип реакция, която е била абсолютно първична, но според мен, тези хора би следвало да понесат най-малкото морално наказание. Да.
Поли Паунова: Трябва да има разследване в случая.
Водещ: Тони?
Антоанета Цонева: Аз съм с малко по-друг поглед. Може би ще бъде много притеснително това, което мисля дали да го кажа, но ще го кажа. Аз мисля, че има такова ниво на агресия вече, инфилтрирано в самото общество от години насам, както през говоренето и поведението на политическия елит, така и през изобщо медийната среда. Самият факт, че тези кадри течаха без предупреждение. Да, те хиляди пъти бяха повторени. През цялото време си мисля, Боже, мой, това го гледат деца. Може просто случайно да … пред екрана. Българските медии нямат абсолютно никакъв рефлекс, че тези кадри са изключително отвратителни. Това го оставям настрана. Това инфилтрира…
Поли Паунова: Ама ние и медиите сме отвратителни бе, Тони. То обществото ни е отвратително.
Антоанета Цонева: Това инфилтрира голяма агресия от години насам в хората, обществото, която в крайна сметка, започва да процедура, как да кажа, каква е думата, някакъв тип екстремизъм в самите прояви. Ние очакваме все повече посланията да бъдат някакви толкова изведени по някакъв начин, които сами по себе си, пак са агресивни, за да могат всички да ги разчитат. И какво имаме? Имаме хора, които родители, които избиват цялото си семейство. Това вече втори път, поради бедност, нищета или притиснати от някакви обстоятелства. Представяте ли си това каква травма е за цялото общество? Моята прогноза е, че това няма да свърши дотук,защото това са вид социални епидемии, които произвеждат. Те се мултиплицира се това поведение. Когато гледаш…
Водещ: На психолозите такава е диагнозата, така че…
Антоанета Цонева: … атаката срещу хора, които са недосегаеми, произведена по този начин, тя също, под една или друга форма, ще се повтаря, което означава, че обществото ни, според мен, на мен ми се иска, ние да говорим за това, се качва на една писта на екстремизма и агресията, която ще бъде ускорена от петте избора, които предстоят, просто, защото, повярвайте ми, няма да ни пожалят политиците, да употребят всички, изведени до край форми на публично поведение, които да могат да ни разделят, противопоставят, за да могат те на този екран да прожектират елементарния си черно-бял филм. Това ме притеснява, защото имаме среда, която подкрепя такива феномени, вместо да ги потушава и да ги посочва като изключения. Всъщност ние живеем…
Водещ: … епидемия от агресия. За това ли говорим? Епидемия от агресия…
Антоанета Цонева: Да, политическа, да.
Водещ: Виктор?
Виктор Лилов: Аз…
Водещ: Самата агресия във Фейсбук след нападението. Знаете какво се случи. Беше ужасно.
Виктор Лилов: Аз съвсем два кратки коментара, бих искал да направя. Единият е свързан с дейността на Ахмед Доган. Дали наистина, когато човек чете тази реч и да речем, се абстрахира от автора й, речта е много точна. Тя анализира в много аспекти, може би дори 90% от депутатите, от представителите на ДПС, които бяха там. Може би е била дори неразбираема. Ставаше въпрос за властови механизми, за властови ресурс на локално и на европейско ниво. Говореше се за наистина много сметки. Много интересна реч, обаче аз не мога да се абстрахирам от носителя, от автора на тази реч, който с действията си напълно опровергава всяко едно от съжденията в тази реч. Аз не мога да му имам доверие. Тази реч, която аз я слушах, беше интересна чисто като философско схоластично упражнение за мен, с изключение може би на този момент, който Поли отбеляза, свързан с…
Водещ: Турция и подкрепата, да.
Виктор Лилов: … на турския премиер, но всичко друго за мен беше едни голи думи, без никакво действие зад тях. Той с политиката си доказа, че не е никакъв либерал, с всичките си действия, той задраска всяка една либерална ценност, която иначе стои в програмата на тяхната партия и в която те се кълнат. За мен това не е либерална партия. Те не защитават либералните ценности. Това е едното нещо, което исках да кажа. Другото нещо е действията на прокуратурата, по отношение на този инцидент, следствието и прокуратурата. Тази скорост, с която се конструира някаква реалност, някаква хипотеза, която се представя за действителна, абсурдите, които прочетох, това, че имал три патрона, пък нямал пълнител, това, че от вестник, били изрязани някакви неща…
Антоанета Цонева: Това, че имал българското и европейското знаме в жилището си и някой във Фейсбук се беше пошегувал. Сега остава да открият препис на „История славянобългарска”…
Виктор Лилов: Това е толкова елементарен и примитивен трик, на който се хващат хората и това е поредният пример, как следствието и прокуратурата не работят. Не разследват в действителност случая. Това беше казуса, в Борисовата градина с убийствата. Това бяха всички казуси, които станаха публични. Следствието конструира…
Антоанета Цонева: … хипотези, които дават на обществото…
Виктор Лилов: Подбират подходящите доказателства. Другите ги игнорират.
Водещ: Подмяна на ситуацията, това, което каза Поли.Това беше голям залог към новия главен прокурор, извинявайте…
Антоанета Цонева: В Оруел всъщност „84-та”, основното е да подмениш действителността, да пренапишеш новините, да пренапишеш историята, ако трябва. Всичко да бъде, министерство на истината да каже кое е истината. Ние от вчера, освен, че имаме много отдавна министерство на истината, от вчера след изявата на вътрешния премиер, имаме министерство на любовта…
Виктор Лилов: Аз мога да ти кажа кой е министър.
Водещ: Кой е министър?
Поли Паунова: Вътрешният министър.
Антоанета Цонева: … защото имаше такива послания, обичаш ли ме,не ме ли обичаш, обаче целият проблем е, че при нас поне министерство на истината и министерство на любовта съвпадат, което дори Оруел не се е сетил за това.
Поли Паунова: Аз ти казах Фройд. Всичко търсим във Фройд. Последни думи искам, да кажа и млъквам.
Водещ: Кажи, Министерство на щастието ще имаме ли някога…
Поли Паунова: …. Които няма да имаме.
Водещ: Министър на щастието.
Поли Паунова: Само да добавя това нещо. Всичко това, което казаха и Виктор и Тони аз съм напълно съгласна с тях. Допълвам само. Не може, не е нормално, демократична държава, 2013 г., член на ЕС, управляващата партия и службите и въобще цялата нагласа на обществото към този инцидент да е все едно е гръмнала пиратка на нова година пред НДК. Това, хора, е опасно и страшно.
Водещ: Или някой е тропнал с крак и просто е сплашил някой. Деница, последни думи и от теб?
Деница Сачева: Последни думи, мисля, че България има остра нужда от политици, които са свободни и които обичат България, колкото и да звучи това емоционално, защото моят личен девиз е, че любовта е енергия, а истината свобода, така че…
Поли Паунова: Той и Цветанов така мисли.
Деница Сачева: … ако повече говорим истината и ако имаме повече политици, които искат да бъдат свободни да говорят истината и най-вече такива, на които да им пука за България, а не за тях самите, мисля, че всичко щ бъде доста по-добре.
Водещ: Тони?
Антоанета Цонева: Свободни политици ще имаме, ако имаме свободни граждани. Моята надежда, защото те могат да изберат съзнателно свободни политици. Моята надежда е в хората, които не се уморяват да излизат на улицата, да крещят и викат и скандират в лицето на властта: Мафия и да застанат като щит срещу последното неограбено от тази злощастна държава. Ако нещо някога тук превърти зъбчатката, ще започнат тези хора, които излизат и го правят. Нищо друго няма как да създаде някакъв здрав фундамент, от който ние да тръгнем нанякъде. Речи, конгреси…
Водещ: Мислещи … хора.
Антоанета Цонева:… мурафети, всичко това е само, за да ни остави в блатото, в което стоим.
Водещ: Виктор, ти си и край на голямото жури за днес?
Виктор Лилов: Аз всъщност няма какво да кажа. По-скоро, хора, повярвайте наистина, че сте свободни, за да направите свободен избор. Наистина това е посланието, което подкрепям. Исках да говоря нещо за банките и за това убийство в Пловдив, не знам дали имаме време?
Водещ: Нямаме време, но това са вечни теми, така че…
Деница Сачева: Завърши с обич, не с убийство, моля те.
Водещ: С обич.
Поли Паунова: Саундтракът към… и всичко да се свършил.
Виктор Лилов: Министерство на любовта вече е под контрола на здравите сили, няма какво да кажа.
Водещ: Божидар Манов ще влезе след малко да си говорим за кино и така всичко филмово ни е в България. Не можете да отречете, така че край. Благодаря ви. Благодаря ви и на четиримата.          

Особености на медийната среда в България

БНР, Неделя 150 | 23.09.2012

Водещ: Една дългоочаквана среща с високопоставен представител от Брюксел предизвика предимно разочарование тази седмица. Знаете, еврокомисар Нели Крус, в рамките на посещението си в България, се срещна с български журналисти, като този разговор дойде като следствие от един друг, проведен преди това в Брюксел. Идеята беше Европа да види какво е състоянието на медийната среда и да даде своята оценка. Сега ще минем през впечатленията и казаното на тази среща и евентуално последствията от нея, с някои от участниците в разговора. При мен в студиото са Ралица Ковачева от You inside”. Добър ден.
Ралица Ковачева: Добър ден.
Водещ: Антоанета Цонева от института за развитие на публичната среда.
Антоанета Цонева:Добър ден.
Водещ: Който съвместно със сродни НПО, осигури прозрачност и директно излъчване във виртуалното пространство на срещата с Нели Крус. И на телефона, надявам се, вече имаме връзка с главния редактор на в. „Стандарт”, Славка Бозукова. Здравейте.
Славка Бозукова: Здравейте, на вас и на вашите слушатели.
Водещ: Да почнем с това, което всеки от вас отнесе от тая среща. Ралица?
Ралица Ковачева: Аз отнесох от тая среща едно усещане за това, че може би колегите в залата, които присъстваха и тези, които са ни гледали онлайн и после коментираха в интернет, са останали до известна степен разочаровани от нашето представяне като техни представители там, защото не знам, може би са очаквали някаква директна конфронтация. Може би са очаквали някаква по-буквална наша позиция, от гледна точка на нашите искания, но в същото време останах с усещането, че ние бяхме правилно разбрани от еврокомисар Крус. Тя съвсем правилно оцени хората около масата. Личеше си по всяко нейно движение, мимика, някои реплики и също така съм доволна от това, че успяхме да излезем, според мен, с една доста конкретна и смислена позиция, да обърнем внимание върху нашите притеснения за това какво се случва в медийната среда, включително за това как се използват европейски средства, в частност и български публични средства и най-вече да обърнем внимание на това, че проблемът с медиите в България е не просто законов и не просто проблем на българските медии. Той е морален, етичен, ценностен проблем и ако се сложи в европейския контекст на това,което става в Унгария, това, което става в Румъния, на това, което пише в доклада, мониторинговия на ЕК за България, последния особено, това е един много опасен белег за цялата среда в България , за това как ние преследваме демократичните ценности, за това дали все още сме им верни или мисли още,че трябва да се свие в друга посока. И затова поискахме и медиите да станат, както казва ЕК, пейнчмарк, т.е. индикатор за това, което се мери в мониторинговия доклад и да им се обърне конкретно и специално внимание.
Водещ: Някакъв вид европейска гаранция за това, че медийната свобода в България е такава, каквато трябва да бъде. Впрочем веднага след срещата, еврокомисар Крус даде интервю за „Панорама”, в което определи срещата като „емоционална”, дори може би използва думата „Изумителна” и поиска нова среща, на която вече да има конкретни факти. Така че в контекста на това, което казвате за нейното усещане за срещата е важно. Г-жо Бозукова, вие също ли усетихте този разговор емоционален и останахте ли с усещането, че след него имам конкретен резултат и полза?
Славка Бозукова: Тази среща беше много показателна, защото за пореден път доказа, че някой трябва да събере медиите, за да започнат те да си говорят и този някой да е външен фактор, в случая ЕК, в лицето на еврокомисарката. На тази маса се бяха събрали журналисти и главни редактори, издатели, които дълго време, да не кажа, години наред, не се бяха събирали. Нормално е в този момент емоцията да бъде много по-силна, тъй като имаше много недоизказани неща между нас и като гилдия. В същото време, който е очаквал, че еврокомисарката ще дойде на тази среща и ще каже, тези са добрите, тези са лошите, това трябва да се направи, е останал наистина неприятно изненадан, защото нейната функция не е такава. Ние просто трябваше да си кажем какви са проблемите в гилдията пред нея и всеки да чуе какво казва другия. Но за мен, неприятното усещане в цялата тази среща е, че в един момент ние в ЕК насадихме чувството, че проблемът със свободата на медиите в България се сравнява с достатъчно други наболели въпроси, с които ние сме свързани с ЕС като например независимостта в съдебната система или пък интеграцията на ромите. Това е нещото, което ние вкарахме в дневния ред на еврокомисарката.
Водещ:Насадихме, означава ли, че това не трябваше да се случва?
Славка Бозукова: Да. Аз смятам,ч е това нещо не трябваше да се случва, защото смятам,ч е тази среща трябваше да се състои между конкретните участници, между конкретните журналисти и издатели. И ние имаме нужда от тая среща, защото както сме разслоени, така, както в момента говорим, че имаме един медиен съюз, имаме втори медиен съюз, трябва да имаме един втори синод, това по някакъв начин не решава проблемите на гилдията, а повярвайте ми, в принт медиите в момента проблемите наистина са изключително големи и те неса въпрос на развитие на журналистиката, а е въпрос на оцеляване на медиите. И ако трябва да се заслушаме в това, което каза еврокомисарката, едно за мен беше ключовото изречение и тя каза: Ако вие искате да правите това, което сте правили вчера, означава, че вие ще останете извън европейската медийна игра. Т.е. българската журналистика, особено печатните медии, трябва в този момент да разберат, чете се намират в 21 век и да се опитат да направят качествена журналистика, която е съобразно новите условия, а това за мен означава журналистика, която е кросмедия.
Водещ: Аз обаче се питам щом не смятате, че е било нужно по този начин да се формулира въпроса пред Европа, защо беше нужно този разговор да се случи със съдействието на Европа? Вие споделяте ли идеята мониторинг да има и върху медийната среда в България?
Славка Бозукова: Разбира се, че не споделям тази идея и смятам, че това най-малкото е абсурдно, защото на тази среща бяха защитени крайни мнения. Нека да се вслушаме във всичките тези мнения. От една страна, беше казано, да, в момента няма свобода на словото и ние искаме мониторинг върху свободата на словото в България, но от друга страна се чуха журналисти, които казаха, ние не само, че имаме свобода на словото. В момента проблемът в България е, че има свободия на словото. Т.е. всеки би могъл да напише всичко срещу всеки и този, срещу който е написано, как би могъл да се защити и има ли законовите начини за защита? Така че аз смятам, че проблемът наистина е двустранен и трябва да се вгледаме в него.
Водещ: Г-жо Цонева, вие като трета страна вероятно сте следили този разговор? Каза г-жа Бозукова, че благодарение на Нели Крус, най-после ключови фигури в медийния бизнес най-после са седнали и са започнали да си говорят. Искрено ли обаче си говореха и вие как усетихте атмосферата там?
Антоанета Цонева: Аз няма да се съглася с това, че ние сме насадили някаква представа в еврокомисията, излагайки открито проблемите, които съществуват пред плурализма и свободата на медиите в България и това е така, защото всички индекси за медийна свобода, които отчитат проблемите с България през 2011 г., да не ги изброявам тука, Лидъмхаос, „Репортери без граници”, доклада на държавния департамент и т.н., отчитат отрицателен тренд и срив, по отношение на този индекс. Дали искаме или не искаме да се отчита нивото на свобода на медиите, а оттам и нивото на демокрация всъщност? В България няма как ние да го насадим по някакъв начин. Това вече част е дълги години от индексирането на демокрацията всъщност, част от демократичния индекс, така да се каже. Не смятам, че пред еврокомисията не трябва да се поставят искания като това, което аз намирам за изключително релевантно, тук да бъде изпратена мисия, която да събере фактите, така че да оцени монополизирането на медийния пазар. В България има свръх концентрация на медийната собственост. Има монополизиране на разпространението на печатни медии. Оттам евросредства и национални средства, поради тази свръх концентрация, попадат в ограничен кръг от собственици, което на практика спира възможността медиите на практика да имат равнопоставен достъп, реално да се конкурират за тези средства и по този начин да се развиват. Ако това не са реални проблеми, означава, че ние сме слепи. Няма как да кажем, че състоянието тук е различно. Още повече, че Нели Крус, комисар Нели Крус, рамкира срещата с едно встъпление, което беше следното: Аз се срещнах с вашия министър-председател и го попитах как оценява проблемите с концентрацията на медиите и неясното финансиране и той каза, че България има такива проблеми и Нели Крус каза: Аз правилно ли ви разбирам? Вие подкрепяте ли усилията в посока за повече прозрачност, на което премиерът е отговорил, аз съм с вас. Какво има тук ние да насадим на комисията, при положение, че правителството, в лицето на премиера, признава наличието на този проблем. Но в същото време реакцията показва отсъствие на политическа воля, проблемът да бъде решаван. Само външен натиск и е абсолютно нормално той да бъде търсен, може да помогне, за да се разчупи по някакъв начин бруталната ситуация, която ние имаме с медийния пазар, с медийната свобода и с на практика вече, както каза и самия комисар, без свобода на медиите няма демокрация, без журнализъм, няма демокрация, така че проблемът е ясен. Това, че той е неприятен, че избожда очи. Това, че в България се говори и се практикува корпоративна журналистика е проблем, който няма как да не бъде назоваван и аз имам един въпрос към г-жа Бозукова. Понеже ние сме наблюдатели на изборите и се интересуваме пряко от начина, по който се отразяват кампании по време на избори от нивото на информираност на българските граждани, когато трябва да направят своя политически избор, аз искам да попитам, вие приемате ли практиката за това и това е част от медийната свобода или от свободата да се предлага независимо редакционно съдържание, практиката за това да не се маркира политическата реклама? В едно изследване на в. „Капитал”, вие сама заявявате, че подписвайки договори за PR отразяване, политическите партии изрично искат клаузи, в които да не се записва и да не се маркира, че това съдържание е платено. Смятате ли, че този проблем по някакъв начин и тази практика е позитиви на и че тя не развращава медийната среда?
Водещ: Г-жо Бозукова?
Славка Бозукова: Да. Аз ще отговоря на тези въпроси. Първо, веднага искам да кажа, че по отношение на политическата реклама, ние винаги сме били за това да бъде платена публикация и сме…
Антоанета Цонева: Говоря за PR съдържанието.
Славка Бозукова: По отношение на PR съдържанието, това, което ние сме направили като вестник е, че ние даваме пълната палитра на всички партии, които искат да бъдат представени по време на изборите и по начин, по който смятам, че…
Антоанета Цонева: Без да маркирате платеното съдържание?
Славка Бозукова: Като това, което е платено съдържание, то трябва да бъде ясно, че то е платено съдържание. Но веднага искам да ви върна на другата тема и тя е, по отношение разпределението на парите за европейските средства. Вие казвате, има неравен достъп, от страна на медиите към европейските средства.
Антоанета Цонева: Неконкурентен, не неравен.
Славка Бозукова: Неконкурентен достъп до европейските средства. Аз искам да ви кажа, че проблемът на българските печатни медии е, че те не могат да достигнат достатъчно добре до европейските средства и това беше едно от предложенията, които аз отправих към еврокомисарката Нели Крус, защото в момента ние като печатни медии сме абсолютно необлагодетелствани, в сравнение с електронните медии, за това, че ние нямаме възможност за пряко договаряне. Това…
Водещ: Доколкото аз успях да проследя отразяването на срещата, отнася се това и към сайтовете, т.е. включва се тук вече и интернет?
Славка Бозукова: Да и бихме искали включването на информационните агенции към електронните медии, които да дават възможност до такъв пряк достъп.
Водещ: Но понеже основният повод за тази среща беше свободата на словото, според вас, външен или вътрешен натиск е необходим, за да се гарантира тя?
Славка Бозукова: Аз лично смятам,ч е тази среща беше изключително полезна, но смятам,ч е това е въпрос на вътрешно решаване на нашия проблем с гилдията. Смятам, че нека да дойде гилдията. Нека да изясни всички въпроси, които нас също ни притесняват, но бихме искали това да се реши в рамките на медийния съюз, защото искам да ви кажа, че всичките тези коментари, които и в момента правим…
Водещ: На медийния съюз, какво имате предвид? На кой медиен съюз?
Славка Бозукова: Имам предвид на обединение на двата медийни съюза. Имам предвид, наистина създаването на един медиен съюз, който да защитава журналистите на журналистите.
Водещ: Смятате ли, че е възможно?
Славка Бозукова: Да, смятам, че е дошло времето за такова в обединение на съюзите и смятам, че то е дошло времето, защото ние вече имаме неща, които общо ни притесняват като гилдия и би трябвало да си ги разрешим. И освен това искам да ви кажа, че извън хората, които седяха ма тази маса, има десетки хиляди журналисти, които сериозно всеки ден си работят по 12-14 часа и вие сигурно сте една от тях и в името на запазване на достойнството на тази професия, ние просто трябва да се обединим, да си поставим целите и наистина по някакъв начин да си решим собствените проблеми…
Водещ: Да. Хубаво пожелание. Понеже г-жа Ковачева остана малко извън разговора, според вас, възможно ли е такова обединение в момента и външният или вътрешният натиск ще спомогне наистина да се стигне до добър изход?
Ралица Ковачева: Искам да тръгна от думите за свободата и свободията, които и г-н Валери Запрянов каза на тази среща. Според мен, това са коренно различни неща. Това, че има свободия в медиите и всеки може да пише неграмотно, всеки може да пише на уличен език, това, че всеки може да напише нещо срещу някого и да го оплюе и т.н. и без право на отговор, това е абсолютен факт и за огромно наше, според мен, всеобщо съжаление. Това обаче няма нищо общо със свободата на словото. Можеш да го напишеш, говоря от името на журналистите, в зависимост от това при кой издател работиш. В кой вестник, защото има вестници, в които не можеш да пишеш по едни теми, срещу едни хора. Има други вестници, в които не можеш да пишеш по други теми и срещу други хора и това вероятно важи и за електронните медии, не знам. Това е нещо, което се знае между колегите. Това е нещо, което се говори ежедневно. Това е нещо, което всеки от нас, който е отишъл на някакво събитие, знае кой какви въпроси задава, кой не задава, кой в каква линия трябва да си напише репортажа и т.н. Това е свободата, която българските журналисти трябва да имат и тя трябва да им бъде дадена от техните издатели и тъй като този диалог просто не съществува. Съществуват два типа журналистика, грубо казано, според мен. Едните са тези, които, според мен, г-жа Бозукова е права, че всички работим по 14-15 и повече часа, но има такива, които го правят, защото не могат да си позволят да не си получат заплатата. Склонни са да правят компромиси със себе си, някои по-големи, други по-малки. Има и такива като мен, които казват, че не могат да правят компромиси и просто отиват да правят нещо друго или сами или изобщо напускат професията и това се случва буквално всеки ден и крайният резултат от това е, че професията буквално се оголва. Издателите са принудени и главните редактори да наемат буквално деца от университета, които се съгласяват да работят за малко пари, които са неопитни, които са склонни да слушат повече. За сметка на това, качеството на медийното съдържание изключително пада. Затова липсват аналитични материали в медиите. Затова хората казват, липсват ни коментатори, липсват ни анализатори. Няма как 18-годишен студент да бъде коментатор и анализатор.
Водещ: Това впрочем също би могло начин да се манипулира контролира, манипулира и сложи в рамка качеството на едно и друго журналистическо съдържание.
Ралица Ковачева: Разбира се, че се използва. Разбира се.
Водещ: Според това, как се обучават младите журналисти. Понеже разговорът е много дълъг и ние тук няма да можем да изчерпим темата. Накрая да ви попитам с по едно изречение и трите за една идея, лансирана вчера на среща на асоциацията на европейските журналисти. Тя пак е свързана с европейската гаранция за качеството на журналистиката въобще и тази идея общо взето звучи така: Европейски лиценз, професионален лиценз за всеки в гилдията. Как ви звучи това? Необходимо ли е такова нещо?
Ралица Ковачева: Аз лично не съм запозната с идеята. Не знам на какъв принцип се издава този лиценз, от кого на кого, при какви условия. При всички положения, трябва да се поработи за качеството на хората в професията, защото и на срещата, мисля, г-н Тошо Тошев в прав текст каза, много случайни хора има сред нас. По всякакъв начин и по всякакъв принцип погледнато, има много случайни хора в медиите.
Водещ: А по отношение на етичните правила и спазването им и тенденцията всеки медиен съюз да припознава собствени етични правила, смятате ли, че в крайна сметка, създаването на общ етичен кодекс, може да бъде някаква рецепта?
Ралица Ковачева: Както каза и няколко пъти комисар Крус на срещата, не всичко може да се реши със закон и правила, дори и да ги има и да са добри,те могат да бъдат нарушавани и злоупотребявани. Така че от тази гледна точка е необходим буквално квантов скок в разбирането на българските журналисти и издатели за етиката и морала в професията.
Водещ: Г-жо Бозукова, вашата диагноза за това, до колко етичните правила в момента работят и саморегулацията е на ниво?
Славка Бозукова: Аз смятам, че сме прави в това, че законите не могат да бъдат гаранта, но етичният кодекс, който така или иначе съществува в българската журналистика, той трябва да бъде подписан от всички и да бъде стриктно следен, че той може да бъде спазван. А също така, искам отново да кажа, че всичко опира до повдигане на доверието в журналистите, което зависи от качеството на журналистиката.
Водещ: Трябва да бъде подписан, всъщност не може да бъде задължително. Как ще се случи това трябва?
Славка Бозукова: Това обикновено, както, когато ние като стандарт очаквахме в съюза на издателите, тогава всеки издател, главен редактор слага подписа върху документа, който е етичния кодекс и въз основа на това, той е гарант за това, че в съответното издание ще бъдат спазвани основните правила.
Водещ: Но това пак е плод на добрата воля на всеки. Още повече, както сега в ситуация на два медийни съюза, така че може би трябва да дочакаме това обединение, за което вие призовавате и тогава да с искаме всички подписи да са на едно място?
Славка Бозукова: Аз смятам, че след срещата с Нели Крус, това обединение наистина е абсолютно наложително.
Водещ: Г-жо Цонева, вие какво очаквате след тази среща?
Антоанета Цонева: Аз очаквам съвсем практически действия и ясни стандарти при произвеждането на съдържание. Добър пример би било да не се подписват договори за PR отразяване с политически партии и кандидати, в които да се включват текстове, че няма да бъде обозначавано или упоменавано, че става дума за платена публикация. Това е добра възможност например една толкова голяма медия като „Стандарт”, че прилага стандарти и добри практики. Това, с което искам да завърша е, че в момента всъщност трябва да припомним, че се може би това е преход към другата тема. Обаче в момента се води битка за четвъртата власт и тази битка е, защото предстои битката за политическата власт на изборите, които идват. Успоредно с това, тече битката и за съдебната власт. Четирите власти в България в момента се намират в пряка релация, по отношение на качество, политики и демократичност. Доколкото липса на стандарти има в медийната среда, толкова липса на стандарти има, по отношение на това, което се случва в съдебната система и това, което гледаме в политическите ни институции. Всичко това е свързано, така че на нас гражданите ни е поверена тази битка и това, което аз мога да кажа е, че като гражданин ще се включа в европейската гражданска инициатива, която ще събере 1 милион подписи от 7 държави и ще поиска ЕК да се ангажира със законодателна инициатива по посока защита на медийния плурализъм.

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 14.07.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 14.07.2012

Водещ:Към медиите често се отнасят като към обществен пазител или власт в демократичните общества. Обществен пазител, защото помага на хората да следят действията на земните действащи позиции. Било то държава, правителство, парламент, партии, но също икономическите и социалните актъори, като осигуряват на гражданите информация, за да могат те да преценят и да взимат своите решения. Медиите са четвърта власт и защото играят важна роля за формирането на общественото мнение. Но винаги рискуват властта да опита да злоупотреби с тяхната власт заради интересите на определена група. Обикновено тези, които са на власт. Това противопоставяне илюстрира по същество и положителната, и отрицателната роля, в която медиите могат да изпаднат. Тоталитарните и диктаторските режими обичайно установяват контрол върху медиите, за да получават. И критичните гласове в крайна сметка се превръщат в мегафони на режима. Изкушението да се контролират медиите, за да се редактират действията на властимащите и да се остави пространството на критични гласове, добре познато също и в демократичните общества. Неправителствените организации и асоциации за наблюдение на медиите, Съветът на Европа, Организацията на сигурност и сътрудничество на Европа, както и проучвания и резолюции на ЕП подробно за докладвали за заплахите на медиите, предизвикани от правителствата на държави, включително и в ЕС. В това число пряк или косвен политически контрол, или влияние чрез назначаване от правителството или парламентарното мнозинство на ръководителите на медиите или контролните органи. Забрана или ограничени на достъпа на някои медии до пазара чрез лицензиране или издаване на разрешително за излъчване, неправилно прилагане или злоупотреба на правилата на държавата – националната, военната сигурност, обществения ред, морал. Тези нарушение на свободата на медиите се случват в страните членки на ЕС, както е отразено в публикуваните през миналата година, през тази година доклади на неправителствени организации. Тази картина показва, че свободата на медиите все още е застрашена в Европа и че трябва да бъдат развити общи стандарти и действия, за да се гарантира свободата на медиите. Не, не се повтарям. Всичките тези неща сме ги говорили много пъти в „Клубът на журналистите”. А това е част от работен документ, наречен от докладчика Рената Вебер „Харта на ЕС, стандартни условия за свободата на медиите в ЕС”. Евродепутатът Рената Вебер е изготвила два работни документа с цел да ангажира ЕС с проблемите на медийната свобода в Европа и си поставя за цел на конбсолидира експертния потенциал. Крайният вариант на тези два работни документа се очаква да излезе до края на годината. Днес излезе и един друг доклад на Организацията на медиите в Югоизточна Европа СЕМО, които остро критикуват медиите в България, които прекалено много се съобразяват с финансовите интереси на собствениците. Защо камикадзетата носят каски? Може да прозвучи странно и нелепо въпросът, но дали не е странно, че за пореден път българските медии търсят информация отвън за нещото, случило се в България. В крайна сметка всеки съди за другите по себе си. Няма как да не очакват някой да се опитват да ги премахне преди да извършили пъкленото си дело камикадзетата. Защо обаче анализаторите ни нарекоха мека мишена? Стана ясно, че у нас камикадзетата идват с шапки. Едва ли не го правят и в други страни. Не съм сигурна обаче, че могат да влязат необезпокоявани с бомба в раницата на аерогарите. За сега не е ясно от къде е дошъл човекът, чиито видео запис МВР разпространи. Факт е обаче, че е влязъл на европейска територия, а една от целите на Шенген е това да не ни се случва. Разказите на пострадалите пък, излъчени в израелските медии, не казаха нищо добро за нас. Или поне го казаха много малко, защото най-нормалното нещо на света е да помогнеш на човек в беда. Защо обаче се налага пострадалите да си помагат сами? За България не е имало потвърждение за заплахата. В Кипър, Кения и Азербейджан обаче са били осуетени сходни атентати. Същото се отнася за един прост въпрос, който зададе снощи Поли Златарева в „Панорама”, който разгневи много вицепремиера Цветанов, който между впрочем в първото изречение отговори вярно. Въпросът беше на кого да вярват българите? На евро доклада за български ред и сигурност или на отчетите за многото успешни акции. И първото изречение беше „на европейските доклади”. Само че новините за евро доклада бяха захлупени от атентата. Разбира се опозицията се възползва макар оценките да се отнасят и за нея, тъй като докладът е за период от 5 години. А опозицията внесе вот за недоверие. Предстои ни ново политическо надговаряне и липса на време за анализи и коментари на доклада. Още по-малко време ще ни остане и за дискусия по внесени предложения за изборен кодекс, който е една също толкова травматична тема. Отговорите ще потърсим днес с колегите Ангелина Христова, новинар от програма „Хоризонт” на БНР и Росен Босев от вестник „Капитал”, Ася Пенчева, русенската ни колежка, за която всички най-вероятно се сещате, че съдът не допусна запис като доказателство и я осъди. Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда, която в неделя опита ролята и на водещ, и Стойчо Димитров, обичащ да представя себе си като политакнстващ блогър. Ще сравним гледните си точки и заради продължаващата сапунка – журналисти срещу блогъри, както и заради дежурните реакции в интернет срещу възпитанието на журналистите, които си позволяват лукса да прекъсват политиците, когато започват да се хвалят с успехите си. Има ли криза? Този кандидатстудентски бисер, който придоби популярност след кандидатстудентския изпит по журналистика в Университета по национално и световно стопанство, ще коментираме с преподавателя Стела Константинова. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Валя Новакова, Юлиян Бакалов, Стаматина Никова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте това, което Ви се струва важно на страницата ни във Фейсбук. Ще ни намерите като „Клубът на журналистите – БНР”. В „Клубът на журналистите” по традиция започваме с една класация на най-важните събития или медийни акценти. Добър ден първо на колегата новинар от програма „Хоризонт” Ангелина Христова.
Ангелина Христова: Добър ден и на нашите слушатели.
Водещ:Твоята класация.
Ангелина Христова:Ами предполагам не само моята, а при всичко положения топ събитието на седмицата, е атентатът в Бургас. Това едва ли някой от журналистите в България ще оспори, защото това е прецедент в историята на България въобще, така да го кажем. Като видим в интернет пространството се развиваше темата за атентата и в „Света Неделя” рез 25-та година, но според мен ситуациите са несравними. Второто по значимост събитие разбира се е европейският доклад и констатациите за състоянието на борбата срещу организираната престъпност и съдебната система. Значи от тук нататък струва ми се, че тези два акцента изместват всичко останало и аз лично се затруднявам да намеря някакво трето събитие, което мога да вкарам по значимост.
Водещ:Колегата Росен Босев от вестник „Капитал”.
Росен Босев: Аз абсолютно съм съгласен с двете събития, които бяха посочени.
Водещ:Няма трето.
Росен Босев:Няма трето, добре. Заедно с доклада нещо според мен е безпрецедентно, и получи много слабо медийно отразяване според мен. Изключително важно като събитие, 130 български съдии внесоха подписка в парламента и поискаха оставката на ВСС. Не знам защо тази новина така някак си се загуби, но според мен е…
Водещ:Може би, защото предишната седмица беше водеща.
Росен Босев:Но има факт, сега има такава подписка, която беше внесена в парламента.
Водещ:Изобщо от две седмици насам ни се случват все за първи път нещо. За първи път съдиите в България излязоха на протест. За съжаление за първи път ни се случи атентат. Събитията на Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда, добър ден.
Антоанета Цонева:Добър ден, здравейте. Няма как моите събития да следват друг ред. Разбира се атентатът и само атентата, който българското правителство си направи, така кръстих аз поста в моя блог. Без разбира се да подозирам, че ще има толкова зловещ и истински атентат. Само атентат да уволниш Мирослава Тодорова. Само атентат е да предизвикаш съдиите на протест, така че имаме два абсолютни безпрецедентни по своето значение събития. Пробивът в националната сигурност и пробивът в независимостта на съдебната власт, достигнал вече степен и дълбочина, в която докладът на ЕК всъщност категорично експлицитно извежда извода, че независимостта на българската съдебна система, фундаментална ценност, на практика е подложена под съмнение. Така че ние сме общество, което живее в състояние на терор истински и терор, който е предизвикан от липсата на разбиране в институциите за демократичен правов ред.
Водещ:Добър ден и на блогъра Стойчно Димитров.
Стойчо Димитров:Добър ден.
Водещ:Не знаех, че съществува /…/ или не. Защото Вие сте двама в бели байтове за черни дни с Комитата. Истински сте, да.
Стойчо Димитров:Има такава легенда в интернет, че не съществувам.
Водещ:Чува се. Вашите събития?
Стойчо Димитров: Безспорно е атентатът. Това е нещо, което първото, като най-важното събитие, безспорно е атентатът. Можем да поспорим дали докладът е по-важен или не. Според мен докладът по някакъв начин е в наша власт, докато атентатът е малко извън нашия контрол, така че можем да спорим за кое сме по-виновни и за кое сме по-малко, но атентатът със сигурност ще влезе в учебника по история някой ден. Докато докладът може би след 5 години ще отшуми.
Водещ:Добър ден и на колегата от Русе Ася Пенчева.
Ася Пенчева:Здравейте колеги в студиото и здравейте слушатели на „Христо Ботев”.
Водещ:Вашите, тук понеже има едно сътрудничество помежду ни и за това стават такива обърквания. Вашите събития?
Ася Пенчева:Няма как да са по някакъв друг начин разпределени. Нормално е за всеки здравомислещ и чувствителен към тези неща човек, че всъщност терористичният акт, който се случи в Бургас и жертвите, които Израел вчера погреба. Това са хора, млади хора, повечето от тях са на около 25-30 години, със семейства, с живот пред тях, който е свършил в Бургас на летището заради някой, който е бил просто хейтър или от онези хора, които незнайно защо просто жертват собствения си живот, за да унищожат някой друг. Какви са тези? Това е нечовешко за мен. Разбира се това е ясно. Второто събитие за мен е уволнението на съдия Мирослава Тодорова. И третото събитие, обаче аз имам и трето, това е арестуването на депутата Димитър Аврамов. Нещо бих искала само да Ви кажа в Клубът, че за мен и трите събития имат обща фигура и това е министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. И ако като терористичен акт, той е отговорен за националната сигурност на страната, така да кажем, за Мирослава Тодорова знаем неговото отношение лично към съда и натискът, който той е оказал на съдебната система. То за депутата Димитър Аврамов нещата са още по-ясни, тъй като всъщност той, министър Цветанов преди да стане министър, редеше листите в цялата страна на партия ГЕРБ. Така че аз смятам, че това е лично негова отговорност. Кой е този човек, как го е подбрал, какво е свършил той и кой го е закривал до сега.
Водещ:Много интересна гледна точка. Ще се върнем на нея, за да я коментираме малко по-късно. Сега добър ден и на Стела Константинова. Преподавател в УНСС. Вашите събития?
Стела Константинова:Да, здравейте!
Водещ:За по-късно ще оставим тезите на кандидат студентите, които тази година се представиха пред Вас. Тезите, че няма криза. Криза има.
Стела Константинова:Да. Първо да Ви кажа моите събития. Те горе долу се препокриват с това, което чух до момента. Така че на първо място безспорно е терористичният акт в Бургас, защото има много въпросителни и мисля, че още дълго време тази новина ще ни занимава. На второ място бих поставила докладът на ЕК, за това,което се случва у нас, техните критики. И на трето място уволнението на съдия Тодорова, което обаче според мен е във връзка с втората новина, която поставих за доклада на ЕК.
Водещ:Да, още повече, че там има и текст, посветен на нея.
Стела Константинова:Да.
Водещ:Ще се върнем малко по-късно и на тази новина обаче сега да минем към първата. Ангелина, ти благодари във Фейсбук на хората, които са ти помогнали да информираш хората, защото ние май пак се оказахме в обичайната ситуация на търсещи отвън информация за нещо, което се е случило тук, у нас. Макар че повечето медийни анализи казаха, че властта е давала отговори. Дали обаче беше така в първите моменти? На нас винаги първите моменти ни се губят.
Ангелина Христова: Да. Бих искала да кажа, че в случая аз имах шанс, тъй като моя приятелка още от ученическите години живее в Тел Авив и с нея имахме връзка през Фейзбук и тя през цялото време правеше нещо като превод от Тел Авив на това, което излъчват израелските медии, а което пък аз предавах на слушателите на „Хоризонт” и което попадаше в ефир в новинарските емисии, но наистина тук става въпрос за късмет. Колкото до реакциите на нашите институции – съжалявам, но не мога да кажа, че те са… Аз не мога да се съглася с тезата за адекватна реакция. Ние сме в една колективна система за сигурност от доста време, т.е. знае се, че тази колективна система за сигурност, както ни осигурява някаква закрила и някаква защита, носи след себе си рискове и този момент за рисковете, като че ли, беше пренебрегван, беше гледан иронично твърде дълго време. Не само от официалните институции, може би и от един по-широк кръг българи. Мисля, че така имаше и някои публикации на колеги, които определено приеха с насмешка предупреждението на израелските служби през януари, когато съвсем открито ни казаха, че да, има такава реална опасност, може да се случи или може би ние се успокоихме, че след като зимният период не се случи нищо, то от тук нататък едва ли не това ще ни подмине съвсем. И съответно този атентат ни свари неподготвени за пореден път, защото официалната реакция на самия премиер закъсня. Наистина закъсня. Премиерът излетя след полунощ за Бургас, при положение, че първите информации за този атентат излязоха в нашия вечерен бюлетин в 18 часа. А информация за него имаше още преди това – 17 и 30. Т.е. ние нямаме изработени механизми в една такава ситуация. Значи тук няма и съмнение каква трябва да бъде реакцията на премиера. Ако има някакви спешни неща, които трябва да се довършат в този момент, има екип, има хора,които трябва да бъдат може би извикани, но просто тук няма и съмнение каква трябва да бъде реакцията. Защо бяха загубени 6 часа преди да има такава стъпка от страна на премиера? Другото нещо, което според мен предизвиква някакво недоумение, е реакцията спрямо загиналия български мюсюлманин. Защо ние вчера не видяхме на погребението на този човек никой като представител на властта? Защо ние с тази пасивност залагаме не дай си Боже едно разделение, което никога не е съществувало в България.
Водещ:Имахме възможност обаче да направим много ясно разликата, защото видяхме това как израелците се отнесоха със своите жертви.
Ангелина Христова: Да. Именно. Видяхме посрещането на летището на ковчезите, видяхме как и нашият човек се изпраща. А нашият човек в крайна сметка е жертва, както всички тези хора, дошли да почиват, които бяха мишена на този атентат.
Водещ:Да, и може даже да се каже, че той е най-абсурдната жертва, защото всъщност неговият произход е такъв.
Ангелина Христова: Именно.
Водещ:Стойчо, как, има ли бял байт изобщо във всичко това? Да се заиграят с името на блога Ви. Защото много са черни дните.
Стойчо Димитров:Да, тези дни бяха действителни бяха запомнящи се и точно това, което подсети Тони, може би даже, защото точно никой не отиде на това погребение от официалните лица вчера, с чиста съвест мога да кажа, че в България е най-важното събитие в момента. Факт е, че никой не отиде. Ами, аз просто признавам си, аз последните няколко месеца общо взето, цяла зима бях в Турция и признавам си, че отношението ми към мохамеданите ми се промени в тотална положителна посока имам в предвид. И когато на един български мохамеданин българската държава не отдава уважението, което му дължи.
Водещ:Съчувствие, най-малкото съчувствие.
Стойчо Димитров:Уважението, той е жертва на война. Това си беше нападение. Беше редно поне, хайде не министър председателя, да не е министър, поне един зам.министър можеше да отиде, който, който отговаря. Поне един. Не става даже дума за личното уважение към човека. И за това става дума, но въпросът е, че българската държава беше подложена на нападение.
Водещ:Росене, не е тайна, че ние журналистите все по-често сравняваме нашите реакции и със социалните мрежи, защото в крайна сметка там е един от най-истинските ориентири за дневния ред на хората. Имаше ли разлика в първите часове след атентата според теб? Реакциите нашите, като журналисти, и на блогърите като такива?
Росен Босев:Мен това, което ми направи впечатление и силно ме успокои като го видях и ще първите часове, че в някои блогове имаше анализи, които гледаха напред и предупреждаваха за опасностите от една свръх реакция на българските власти към мюсюлманското общество в България. Защото ако подобно нещо се случи, щетата ще е много по-голяма от атентата, който се случи в Бургас.
Водещ:Определено.
Росен Босев:Защото през последните години не само ние станахме свидетели на много опити за активности на българските служби, насочени към тези общества, в които сякаш репресията беше водеща. Говори се, има и дела на Европейския съд за правата на човека по повод на такива операции. Хора, които са представени за терористи, като за тях има информация, че са черпили с курбан чорба някое българско село. Мен това, което ме успокои, че в първите часове се появиха такива анализи в блоговете. Нека да не свършва демокрацията в България, нека да гледаме трезво на ситуацията и да не се стига до крайности.
Водещ:А ние журналистите?
Росен Босев:Ние по-скоро бяхме фиксирани върху, поне аз така си мисля, върху събитията, които дойдоха, това, което се случи. Но все пак не трябва и да се пускаме на една такава плоскост, след като поради една или друга причина се наложи държава да разбира от земетресения, след това от горски пожари, сега и от атентати. Няколко пъти се хванахме дори с колегите да коментираме дали може бомбата така като гръмне да се счупят прозорците. Все пак си има хора, които са специалисти в това. И мисля, че ще е леко наивно да очакваме за 24 часа или 48 часа да се знае кой е атентаторът, как е дошъл и т.н. Факт е обаче, че имаше много пропуски. Мен това, което ми направи впечатление е, че именно блогъри извадиха предупрежденията от януари месец, които представители на българските власти са казали, че…
Водещ:Това са смешни работи.
Росен Босев:Че е изключително чувствително място и възможност за атентат са автобусите, които превозват израелските туристи от летищата към хотелите. Значи това е януари месец, специалист по сигурността на израелското транспортно министерство, го е казал, визирайки България и Гърция. Аз не знам, виждал съм по клиповете на операциите на МВР едни тежко въоръжени хора,които казват „падни”, „стани” и т.н. Насочват автомати срещу майки с деца, и т.н. възрастни хора. В европейските държави този тип полицейски сили ги виждам точно на такива места, където се случи атентатът. Тук не видях такива полицаи. Имаше клипчета от първите минути след взрива от летището, любителски, от които се виждат едни много объркани полицаи, които сигурно имат причина да са объркани, но сякаш…
Водещ:Ангелина понеже каза, че почти на живо си слушала едното ухо. Всъщност кой беше акцентът, който в началото се извади в Израел?
Росен Босев:Първият, един от първите акценти беше ръката на Хисбула и на Иран. Сега, аз лично бих била предпазлива, много предпазлива, заставайки зад едни подобни твърдения, защото има едно наслагване на събития от последно време, на събитията в Сирия, на това, което се случва в Ал Непо, въпросът за Сирия. Не мога да кажа дали това е постановка или не е постановка, защото ако хвърля, каквото и да е било твърдение в публичното пространство без да имам солидната подкрепа с документи, някак няма да е отговорно пред слушателя. Да, действително е така, но това бяха първите реакции, които продължават и до сега. Нещата се въртят около действията на Иран на Хисбула, което се повтаря и до ден днешен от властите на Израел.
Водещ:Тони, едно сравнение, защото става традиция в „Клубът на журналистите” заради дежурната сапунка, която по някакъв начин се легализира в обществото за войната между блогъри и журналисти. Едно сравнение и от теб. Ти опита и ролята на водещ миналата неделя.
Антоанета Цонева: Трудно ми е да правя сравнения, защото не мога да кажа, че за това кратко време съм проследила много внимателно реакцията в блого сферата и в мейнстирйма, но това, което на мен и аз това, което писах и коментирах с хора в интернет беше следното. Аз например очаквам и защо това мое очакване е толкова самотно някак си. А го намирам за много релевантно. Очаквам следното – Комисията по вътрешен ред и национална сигурност веднага да извика в следващите седмици на изслушване шефовете на български служби и да ги запитат неща. Да предоставят документите със заповеди и инструкции, свързани със специалния режим, условно да го наречем, при който трябва да бъдат опазвани израелски граждани, когато идват на почивка. Ако българските власти твърдят, че се намират в такава координация с израелските служби, значи това трябва да бъде обективирано по някакъв начин. Аз като гражданин не искам да знам това как е обикновено, аз искам да знам, че е обективирано и по веригата на субординация в звената на системата за национална сигурност тази заповед, инструкция е протекла и тя се изпълнява или не се изпълнява.
Водещ:Защото се чуха най-малкото гласове, че подобни искания е имало от израелска страна.
Антоанета Цонева: Да, и за да може тези, както ги нарича вътрешния министър „спекулации” да бъдат разсеяни или да бъдат потвърдени и за да може да се намери към е пробивът – не може да твърдиш, че няма пробив в националната сигурност, след като има атентат. Значи това е no sense. Второто, което госпожа Пискова каза. Значи в България има процедура, в службите има и аз знам, това са протекли обучения в тази посока през годините за реакция при такова събитие, каквото произходи. Очевидно за мен това, което видяхме в първите часове след атентата е, че такава процедура на практика отсъства. Какво имам в предвид? Не може целия Министерски съвет да се струпа на мястото на атентата. Това означава, че няма процедура или ако има, абсолютно в този момент всеки я е игнорирал и всъщност… Това струпване на цялото управление на върха на държавата на едно място след като се е случил атентат, това е абсолютен абсурд от гледна точка на каквато и да било национална сигурност.
Водещ:И тук може би за по-изразително и за по-ясно обяснение ще кажем, че престолонаследниците в монархиите никога не пътуват в един самолет. Както и вицепремиерът и президентът, и вицепрезидентът – да кажем на слушателите. Те просто не могат да пътуват заедно.
Антоанета Цонева:Комисията по национална сигурност, понеже вчера в интервюто в БНТ, „панорама”, Господин Цветанов пак каза, че те са добре подготвени, знаят какво правят. Нека да провери как е протекла изпълнението на тази процедура, която трябва да се спазва, когато има такова събитие, защото той казва „ние имаме парламентарен контрол над службите”. Ок, нека другата седмица българското общество се обеди, че има парламентарен контрол, а няма някаква волна самодейност, която на практика протича в тази система. Аз като гражданин, това е най-прякото ми очакване. И очаквам някак си в публичното пространство да се насити с такова изискване към българския парламент, защото това е единственият начин ние да се убедим, че…
Водещ:В българския парламент обаче предстоят дискусии на тема вот за недоверие, която мисля, че много далеч ще бъде от твоите очаквания. Но какво предстои.
Антоанета Цонева: Адекватни в такъв случай. И следващия път, когато не дай си Боже нещо подобно се случи, още повече, че сме наречени „мека мишена”, това означава, че ние сме открита за подобни акции, терор територия, не може да продължаваме като общество да се лашкаме в някакви хипотези, спекулации.
Водещ:Истината е, че всъщност това се случва за съжаление и в други европейски страни.
Антоанета Цонева: Водещ:За който след малко ще продължим.
Антоанета Цонева: Водещ:До колко грешките, които сега се отчитат в анализите за атентата, съвпадат с тези, които са описани в препоръките на доклада на ЕП за вътрешния ред и сигурност? Останете с нас, ще продължим след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме там, където спряхме, липсата на някакви правила и процедури, които да помагат в такива кризи. Стойчо, да започнем с теб.
Стойчо Димитров:За липсата на процедури при кризи?
Водещ: Да. Това ли е свързващото звено на атентата и на заметения малко под килима доклад. По-скоро коментарите за доклада.
Стойчо Димитров:Опасявам се, че има подобна връзка и връзката е в това, че в последно време,хайде да не казвам последните три години, но в последно време се забелязва липса или поне липса на спазването на писаните правила. Значи като не се спазват писаните правила, от там нататък и преставаме да пишем правила. От там нататък се вижда, че ако това, което си говорихме преди малко, че атентатът, първият, който си спомням, който беше дошъл, беше финансовият министър.
Водещ: Той е бил вероятно най-близо.
Стойчо Димитров:Той е бил вероятно на море, но във всеки случай е дошъл. Цветан Цветанов мисля, че дойде някъде, 10 часа ли беше, късно вечерта беше. И министър председателят дойде вече съвсем късно. Но се събраха министър председателя, двамата вицепремиери, плюс президента в един определен момент в една определена точка на страната.
Водещ: Където малко преди това беше станал атентат.
Стойчо Димитров:Плюс кметът на Бургас, плюс областният управител, плюс шефът на Военна болница, май че беше. Военна болница или Пирогов, не мога да си спомня.
Водещ: Военна болница.
Стойчо Димитров:Да, някой от важните управници беше. Ами, извинете хора, но аз ако съм истински сериозен терорист и ако, да не казвам по националното радио, но по-добра вторична цел, сега с извинение, нали. Винаги има теория на заговора, но…
Ангелина Христова:Това, което ни спасява е, че ние не сме цел.
Стойчо Димитров:Точно така.
Ангелина Христова:България не е цел.
Стойчо Димитров:Това, което ни спасява – ние не сме цел. Това, което ни спасява действително е, че ние не сме цел.
Ангелина Христова:Ние не бяхме може би цел в този конкретен случай, но сме част от една система, която ни прави уязвими в това отношение поне за в бъдеще.
Водещ: Да, ако някой се ядоса на външната политика на Европа, и то става.
Стойчо Димитров:Да, ако някой се ядоса на нашата външна политика…
Водещ: Защото ние все пак сме Европа.
Стойчо Димитров:Ако някой ни се ядоса на това, че имаме войски в Афганистан, между другото аз го одобрявам това, но въпросът е, че в една такава ситуация изведнъж получаваме цялото държавно ръководство на едно място и от там нататък…
Росен Босев:Аз само искам един приятел да цитирам, който каза, че ако Ал Кайда искат да направят атентат в България, ще изпратят стажант.
Стойчо Димитров:Ами те стажантите са за еднократна употреба.
Водещ: Ох, да. Какво не се каза за доклада? Госпожо Цонева?И то се вписва в тази логика на системните грешки?
Антоанета Цонева:Нашият блог Отворен парламент -= граждански гласове вчера пусна един блиц анализ на това какво се е случило между беловата и черновата за 12 часа.
Водещ: Направихте сравнение?
Антоанета Цонева:Направихме сравнение кои фрази за отпаднали и какви изречения са подмушнати, така да се каже, в текста. И между другото, ако погледнете, ще се обедите, че българските власти много са се борили за всяка една дума. Това е абсолютно показателно според мен.
Водещ: До колко са се огънали обаче евро чиновниците?
Антоанета Цонева:Ами значи според мен евро чиновниците не са се поддали особено. По-скоро, за да има премиера какво да каже, са сложили изречението за това, че в определени моменти е налице политическа воля. Сега, кои са тези определени моменти, ключови моменти – това е друг въпрос. Това е изречението, което всъщност трябва да въоръжи премиера с някакво послание за българската публика и това е направено заради това настояване. Какво всъщност се премълчава интерпретацията? Вярно е, че докладът беше потопен от терористичния акт. Това е разбираемо, но в понеделник ние ще имаме неправителствени организации и отново ще поставим въпроса какво пише в този доклад, в 9 и 30 в хотел „София” ще има представяне на нашето разбиране на организациите, които се застъпват за реформа в съдебната система. Така че ние ще се опитаме да насочим мнението на публиката към определени моменти. Но това, което този доклад прочетен в цялост, в неговата политическа част и техническата част, за мен основно води до един много тежък извод – образът на България на страна, в която има скрито управление, договорка между силите на деня и организираната престъпност, с тежко, много силно установено в разбирането на обществото – това е казано директно. Разбиране, че организираната престъпност има влияние върху живота на хората, върху икономическия живот и върху политическия живот. И ако говоря за премахнатите изречения – едно от тези изречения е именно това. Това е бавното действие на съдебната власт и договорки с организираната престъпност на местно ниво, това е официалната част на доклада, е на лице. И това, което е отпаднало, е това обществено разбиране всъщност за ролята, която организираната престъпност има и подчерта, което е отпаднало – особено ясно изразен е Черноморският регион на страната.
Водещ: И тук за яснота да кажем за ТИМ, Морската градина…
Антоанета Цонева:…е писано от хора, които са наясно със ситуацията и редактиран от други, които също са много наясно със ситуацията. Но този доклад на английски ще бъде четен на практика от целия свят. Това, което пише вътре за нас е потресаващо. Държава в ЕС, която е в клопката на организираната престъпност. С две думи е това. Няма независима съдебна система, няма честни избори. И третото, в което доклада не пише, но за което стана дума в твоето начално експозе, няма свободни медии. Това са три основни елемента на демократичното устройство. Ние сме ги разглобили.
Водещ: Ангелина, в националното радио разбира се, остана време и за доклада, но защо е важно тези неща наистина да се обясняват просто на хората?
Ангелина Христова:Обикновено когато нещата се завъртат сложно с един обтекаеми фрази или неразбираеми или с общи приказки, хората не би трябвало да разберат нещо, фактически зад всичко това стои една неяснота, или една информация, която не трябва да стигне до хората. От тази гл.т. наистина е много важно да се говори по същество и ясно, за да могат хората да се ориентират и сами да търсят правата си. А това нещо, аз смятам, че за това нещо им се пречи много отговорно и може би този механизъм да не стига истината до тях е сработен да върви така от началото на прехода. И може би вече сме стигнали до някаква финална, дай боже, наистина да е финална фаза, в която няма накъде повече.
Водещ: Всъщност прави ли ти впечатление, няма как да не ти прави впечатление, че все по-често критиките от Европа идват и към медиите. И това няма как да е различно, защото медиите наистина трябва да са кучето пазач на обществото.
Ангелина Христова:Да, точно това е работата на медиите, на четвъртата власт. Не да заиграват, не да бъдат партньори на първите три власти…
Водещ: …на натиск.
Ангелина Христова:На натиск, на ухажване, ако щете, защото често става един такъв момент, има политици, които много умело флиртуват с медиите, това, което също е опасно. Работата на медиите е да контролира тези хора.
Водещ: Не е въпрос на невъзпитание това да прекъснеш един политик, когато отказва да ти отговори на въпроса всъщност.
Ангелина Христова:Ни най-малко.
Водещ: Защото това пък да дежурните критики в…
Ангелина Христова:Не се изслушваме, да. Добре, но защо да изслушваме едни общи фрази, заучени, които са дошли до гуша на обществото, вместо аз да потърся реалния отговор, каквото биха искали да чуят и нашите слушатели. Ние знаем много добре…
Водещ: Те сигурно (…) по-често от чужбина, отколкото от нас.
Ангелина Христова:Именно, ето това е жалкото, че…
Водещ: И се върнахме там, откъдето започнахме.
Ангелина Христова:Аз съм го казвала и в блогосферата и в собствените си блогове, че хората не ни вярват отдавна и за съжаление, имат и право.
Антоанета Цонева:Мисля, че, извинявам се, ако прекъсвам някого, че след Орловия мост на съдиите идва Орловия мост на журналистите. Когато българските журналисти с ярка позиция излязат и кажат баста, тогава наистина вече точката на кипене очевидно е стигнала.
Водещ: Дали това не се е случило вече? Росене, преди да те накарам да направиш същото сравнение между доклада и всичко, което се изговори, изписа, изкоментира за атентата, трудно ли се оцелява в условия на натиск? Защото, да не се лъжем, навсякъде, във всички медии има натиск.
Росен Босев:Това, което аз мога да кажа от това, което виждам при нас е, че натискът предимно е насочен, може би манталитетът е такъв, към издателите. Защото никой явно не може да си помисли, че една статия излиза, защото гледната точка на журналиста е такава и тезата, която изнася значи, че той мисли така. Или се търси някакъв заден план на това нещо, интерес на издателя, който прави това нещо, отстоява независимостта на съдебната система, защото нещо става там. И според мен натискът е насочен към издателите предимно. Самите журналисти в България с изключение на провинцията според мен, където го отнасят директно, не е толкова изразен.
Стойчо Димитров:Натискът върху издателя е по-лесен…
Водещ: Стойчо, усещаш ли натиск върху блогърите?
Стойчо Димитров:На нищо не бих се учудил, но чак да го очаквам не. Не бих се учудил, но не их го очаквал. Въпреки че форми на натиск също би могло да има. Ласкателството си е парекселанс форма на натиск върху блогъри.
Ангелина Христова:Аз бих добавила друго, защото аз лично съм патила в блогосферата и когато реших да кажа някои неща за свободата в медиите, изведнъж се появиха хора, които бяха много добре информирани, включително и за потеклото ми. И казаха, директно имах заплашителни коментари с атаки: пусни го, защото ще те разгромя и ще ти извадя абсолютно цялото родословно дърво от до. Така че натиск в мрежата има.
Стойчо Димитров:Е възможно, да.
Антоанета Цонева:Аз разбрах, че има натиск, не ми е позволено да кажа нито името, нито на журналиста, но заплаха телефонна много груба. Журналист, който се ангажира с реформата в съдебната система. Много брутална при това.
Водещ: Изглежда, че личното мнение не е много добро нещо. Сега искам да чуем пак Ася Пенчева, колегата от Русе. Тук стигнахме до извод, че в София като че ли се атакуват издателите, докато в страната е по-лесно да се атакуват журналистите, една такава атака беше отношението на съда към теб,Ася. Как се издържа на такъв натиск?
Ася Пенчева:Той натискът продължава, искам да ви кажа.
Водещ: Как продължава?
Ася Пенчева:Ами винаги има някакъв натиск от страна на местната или държавната, пак представителство на държавната власт на местно ниво. Сега ще ви дам, тъй като чух много примери, но без конкретика, пазейки се от конкретика, но аз ще ви дам един много елементарен на пръв поглед пример от сряда в Русе. В сряда нашият вестник „УТро” излезе с голяма публикация относно лаймската болест. На пръв поглед действително е проблем, тъй като площите наистина са бедно обработвани, така да се каже, тази година от кърлежи и комари. Кой не е чувал за русенските комари?
Водещ: Кой не е гледал за тях?
Ася Пенчева:Вероятно да, големи са. Нашата проверка на вестника установи, че в инфекциозно отделение само за няколко месеца са преминали 53-ма случая,хора, болни от лаймска болест, отделно четирима с марсилска треска. Това са сериозни заболявания. Особено марсилската треска има пряка опасност за живота. Ние написахме това. Само няколко часа след като излезе вестникът от печат, вече имахме становище на общината.
Водещ: Становище в какъв смисъл, официално становище?
Ася Пенчева:Съвсем официално становище, разпратено до всички медии, в което се казва, изнасят се тука едни конкретни данни, че всъщност това било много малък процент от населението, от 170 хил.жители, какъвто е Русе, това е малък процент заболеваемост, изобщо нищо тревожно няма. Нещо повече, сега ви го цитирам дословно: „В този смисъл Община Русе апелира към всички медии да цитират и интерпретират коректно предоставената от компетентните институции информация. Необективното й поднасяне може да провокира неоснователна тревога у гражданите.” Т.е. общината размахва пръст към журналистите, внимавайте какво пишете. И тук колегите имахме, как да кажа, един разговор, ако ние бяхме написали, всичко е наред, няма никакъв проблем с кърлежите, какво щяха да си кажат читателите за нас? Тия са луди. Нещо повече, в това становище на общината към медиите се посочва, че едва пет случая, пет кърлежа са били извадени от… Това може да е за половин час, но общината твърди, че това е за целия период на лятото досега. Аз мога да ви посоча и поименно, тъй като петима мои приятели със сигурност са ходили там и са търсили лекарска помощ. Разбирате ли, това са манипулации. Този натиск и това размахване на пръст всъщност е знак, внимавайте, опичайте си акълите какво пишете…
Водещ: Защото пак ще ви осъдим във вашия случай.
Ася Пенчева:Да, в моя случай да, защото там също има един политически момент.п моята тъжителка е член на ГЕРБ, активист на ГЕРБ. Не исках досега да го намесвам изобщо като елемент, но е факт. Цялата система е ясна.
Водещ: Нека сега тук се върнем обратно в студиото и да поразсъждаваме, всъщност това, ако го вземем като пример, това ли е природата на натиска, Росене? Ние журналистите излизаме с дадена теза или коментар и отсреща от девет кладенеца ни се донася вода за това, че не сме прави.
Росен Босев:И тук ще направя един паралел с доклада на ЕК, колкото и странно да звучи, защото всяка една критика към властта се прави опит да се омаловажи по някакъв начин, че седи някакъв интерес друг, а вие критикувате това, защото…
Антоанета Цонева:Сте от мафията.
Росен Босев:Сте от мафията, както сам премиерът каза, докато докладът…
Водещ: Вицепремиерът.
Росен Босев:Докато докладът може би остана единственият документ, такъв, който не подлежи на съмнение. И критиките, които са в него, които съвпадат с критиките на голяма част от медиите и на неправителствения сектор, излиза, че един доклад, който е одобрен от колежа на комисарите казва същите неща.
Водещ: На практика разлика няма, да.
Росен Босев:Да, и си мисля, че това е новото оръжие на нашето правителство да се омаловажат нещата. Не се чува какво се казва, а кой го казва и защо, какъв е интересът му да го каже това.
Водещ: Ангелина, не е ли малко притеснително това, че непрекъснато някой говори лоши работи за журналистите, че ги поставя всички журналисти в крайна сметка в едно обществено говорене, излизат едни лоши хора, които имат едни задни мисли?
Ангелина Христова:Ами сега притеснително е, притеснително е, но за съжаление, трябва да отчета, че хората имат право в недоверието към информацията, която се излъчва от медиите. Не казвам конкретни журналисти, защото…
Водещ: Защо обаче охрата от Орлов мост имаха един много точен и верен поглед и не отсъдиха на едро, а властите някак не го забелязаха това? Това е пробив в отношението към журналистите.
Ангелина Христова:Защото е въпрос на преплитане на интереси, на различни интереси в случая. Но понеже стана дума за журналистите и за работата на журналистите, нека да си кажем, че методите на цензура съществуват и в момента. Може би не така преки, т.е. това ще кажеш или това няма да кажеш, както беше преди демократичните процеси, но са по друг начин. Или рязане на хонорари, или сваляне от ефир и слагане някъде в сянка. Или викане в кабинетите впоследствие, обяснение защо ти така говориш, или защо притискаш човека. Като на твое място пък слагат един доброжелателен… Има ги тези неща и тези неща се забелязват до голяма степен от хората.
Водещ: Ама те са описани в критиките към медиите в България, и то не критиките към медиите в България, а критиките към… Разбира се, това едва ли ще ни донесе много адмирации с теб, но това е друг случай. Нека сега да…
Антоанета Цонева:Искам само да вметна нещо. Докладът на Държавния департамент за човешките права в частта за свободата на словото и на свободата на изразяване беше написал много ясно, че следното нещо, че всъщност тази цензура минава, тя е някак си, така в скоби да кажем положителна. Има негласни списъци с хора, субекти, политически играчи и т.н., за които се говори добро. Там така е написано. И това е споделянето на самите журналисти, когато се е събирала информация за този доклад. Т.е. не очаквайте да има списъци на хора, за които се говори лошо, по-скоро има списъци на хора, партии и институции, за които трябва да се говори положително. Ето това е форма на цензура.
Водещ: И сега ще чуете прекия резултат от преподавателя по журналистика в УНСС Стела Константинова защо няма криза, така казаха кандидат-студентите по журналистика тази година. Отвъд бисера да идем?
Стела Константинова:На мен ми се иска първо да припомня едно златно правило на ВВС – никога не обобщавай. Така че сега на мен не ми се иска да обобщавам и да казвам, че всички кандидат-студенти са казали така. Факт е, че имаше доста, които наистина казаха, криза няма. Или поне в техните семейства, сред своите близки не я усещат. Но пък имаше други, които не само че казаха измеренията на кризата, но отидоха и по-далеч и говориха за криза на морала, който се наблюдава в нашето общество в последните години. За мене това беше много ценно. Да видя една такава гледна точка.
Водещ: Защото тя… за още едно друго доказателство за нещо положително, което се случва. Искам да кажа в няколко изречения. Трансформация на журналистическата професия. Това са, това е една книга, която е теория и практика в онлайн среда и разбира се, достъпът до нея е свободен онлайн. И завършили студенти са писали в нея как се отнасят към професията те. определено отвъд обобщението, че криза няма, и това е поредният бисер.
Стела Константинова:Нашите студенти са изключително критични към това, което се случва в журналистиката. И по време на час, когато говорим, и това, което написаха, техният поглед към тези промени, естествено, видяха добрите черти, видяха и негативните черти на тази трансформация…
Водещ: Те познават ли механизмите за оказване на натиск върху журналистите?
Стела Константинова:Това, което в лични разговори сме имали с тях, казаха, че… те все пак са млади, отскоро работят, две-три години да речем, но може би е от значение факта медиите, за които работят. Но казаха, че лично към тях не е имало натиск.
Водещ: Да, но към издателите им е имало.
Стела Константинова:Но пак казвам, че е от значение и медиите, в които работят. Сега да не ги цитирам.
Водещ: Благодаря! Аз се надявам наистина да предизвикаме една дискусия, ако искате, за тази книга и изобщо за тези изводи как се трансформира журналистическата професия, нещо, което да направим на Фейсбук страницата, мисля, че би било интересно. Нека да се върнем обаче обратно в студиото. Да поднесем ли тази новина, че голяма част от журналистите в България вече знаят как да реагират на натиск, Росене?
Росен Босев:Аз мога да говоря за себе си само. Но факт е, че…
Водещ: Да, но пък имаме много лични разговори с други колеги.
Росен Босев:Факт е, че интернет дава все пак някаква гаранция за това, че на човек, кога то му бъде забранено, ограничено правото да се изрази в медията, в която работи, може да го направи…
Водещ: Стига ли интернет само, Стойчо?
Стойчо Димитров:Интернет може да се ползва действително като…
Водещ: Информация, но едва ли са най-достоверни.
Стойчо Димитров:Не, в никакъв случай, това просто е страничен поглед.
Водещ: Липсващите коментари.
Стойчо Димитров:Това са, липсващите коментари са там. Те затова в последните години, говоря за последните 4,5,6 години, откакто горе-долу има блогове, нали, хората, които ги пишат са точно хората, които не виждат техните си коментари по вестниците. Т.е. този коментар, който аз искам да прочета някъде го няма и съответно ми идва да го напиша. Съответно и това което беше за натиска, в интернет е малко по-лесно, в смисъл не малко, а доста по-лесно да устоиш на натиск, защото примерно ако те заплашат по такъв начин, най-лесното е, просто прасни си го на първа страница в блога, то просто изчезва като натиск. В смисъл, заплахата, ако я сложиш и…
Водещ: Да.
Стойчо Димитров:Докато пределно ясно е, че за хора журналисти…
Водещ: Не знам дали това помага.
Стойчо Димитров:Помага, помага.
Водещ: Помага ли?
Стойчо Димитров:Помага.
Ангелина Христова:Пробвала съм, не помага.
Стойчо Димитров:Но пак е някакво нещо. Солженицин, една от любимите ми глави в „Архипелаг ГУЛАК” за доносниците, не знам дали сте го… но просто е фундаментално решение на въпроса има казано там. Нали, доносниците, които са вербувани в лагерите, са вербувани или защото човекът има деца и го заплашват с децата му, или му трябват допълнително цигари, или му трябва не знам си какво. В момента, в който вербуваният, или този, който е под натиск, каже на всички в бараката, или там както се казва: Момчета, така и така, тези ме натискат, край, натискът спира.
Водещ: Това обаче е действало там. Тони, действа ли това тук? Или това просто е класика, която няма нищо общо с нашите реалности.
Антоанета Цонева:Аз… с премиера и съм абсолютно убедена, че може би такава среща нямаше да има, ако в момента, в който се бяха обадили от пресцентъра на ГЕРБ и ми бяха казали, абе тук имаме едно питане, вие как ги мерите тези работи, и това не се беше появило веднага в интернет и цялата кореспонденция беше в интернет, цялата комуникация беше в интернет и т.н., това във всеки случай малко или много е променило формата, начина, по който протича срещата…
Водещ: Ангелина, едно по-масово издаване на натиска в блогосферата, в интернет би ли ви помогнало?
Ангелина Христова:Ами при всички случаи има отзвук и аз лично с две ръце подкрепям факта, че вече го има това пространство, тъй като наистина то дава някаква гаранция за по-голяма свобода на словото, което разбира се не означава, че управляващите или тези, които упражняват контрол върху медиите по един или друг начин няма да направят това, което са решили. Значи интернет е някакъв катализатор на обществени настроения, на обществени нагласи и за съжаление, това, което аз констатирам в по-голямата си част е една изключителна пасивност на българина срещу всичко, което не търпи толерантност, включително и собственото му положение.
Водещ: Това, което трябва да му кажем е да не замеря журналистите, те са негови и не те толкова могат, а толкова им позволяват.         

Голямото жури, Дарик Радио, 16.03.2012 г.

Дарик радио, Кой говори? | 16.03.2012

Водещ: Две министерски оставки, 100 милиона евро инвестиции в България. Ето, това ни донесе премиерът от Катар. Вижте, Колко много новини за няма 24 часа. Това обаче не беше всичко. Тази сутрин Бойко Борисов ни сюрпризира и с други вести. Пред зрителите на БНТ той съобщи 2 изключващи се новини. Едната гласеше, че още преди месец е отказал на руснаците да строим „Белене”. Другата гласеше, че отказал, неотказал, може да проведе референдум дали да се строи „Белене”, а третата новина беше, че разбира се, чакаме независим експертен доклад, който да се произнесе каква да е съдбата на „Белене”.Не знам вие, но аз се почувствах наистина изгубена в новините. Все пак да видим как голямото жури ще се справи с мътния информационен поток. Дали ще може голямото да се справи с мътния информационен поток? Така поставяме днес въпроса и пред вас и пред голямото жури, в състав днес: Деница Сачева, здравей, Деница.
Деница Сачева: Здравейте.
Водещ: Който случайно не я познава, не я е слушал тук и не знае за други нейни обществени изяви. Тя е специалист в областта на PR и на здравеопазването, което днес ще бъде особено полезно, за пореден път. Антоанета Цонева, борец за граждански права, просто казано, а иначе знам, че това вече много, сигурно не ти харесва по този начин да бъдеш представяна. Добре, официално ще те представя. Институт за развитие на публичната среда.
Антоанета Цонева: Благодаря, Пролет.
Водещ: Да, но по същество става дума за това, за граждански права. Виктор Лилов, музикален продуцент, издател и на книги.
Виктор Лилов: Мерси.
Водещ: За какво?
Виктор Лилов: Не знаете ли?
Водещ: Така е. И нов член в журито, Ива Бонева. За нас тя не е непознат човек. Надявам се и за вас, но като член за журито, така ще бъде и за нас новост твоето участие тука.Тя се опитва да помага и помага на забравените деца на България. Може и така да го кажем, нали, но тя е и директор на център за приобщаващо образование. Ива, здравей.Можеш да кажеш 2 думички за себе си, за да е по-точно и по-богато това, което ще чуят слушателите за теб?
Ива Бонева: Здравейте. То, директор съм на център за приобщаващо образование. От 97-а година, заедно с колегите, с които съм много щастлива да работя заедно, се опитваме да направим така, че всички деца в България да ходят на училище или детска градина и да имат семейства.
Водещ: Деца, които имат по някакви причини, проблеми, затруднения да бъдат приобщени, вие им помагате? Всъщност това се случи?
Ива Бонева: Ние го правим не толкова като работим с децата, а като помагаме на възрастните да разберат, че мястото на всяко дете е при другите деца и при родителите.
Водещ: Добре. Откъде да започнем сега разговора днес? Много новини,голяма бъркотия?
Деница Сачева: Те каскадно валят. Още нови и нови новини.
Водещ: Ето, последното, което научихме е, че ако до преди малко имаше дилема кой ще бъде министърът на здравеопазването, сега вече информацията гласи, че това ще бъде Десислава Атанасова, довчера и до този момент все още председател на здравната комисия в парламента. Деница, какво казваш? Изборът беше, както чухме сутринта от премиера,между нея и Менда Стоянова, председателят на правната комисия?
Деница Сачева: Да. За Менда Стоянова все още има в новините непотвърдена информация, че може би ще поеме здравната каса, поне така излиза в интернет сайтовете на този етап, Ще видим дали това ще се случи. За момента, мисля, че в рамките на политическа партия ГЕРБ, нямаше много възможности. Това е, да не кажа, може би единствената възможност, която партията имаше, ако трябваше да търси вътре в себе си политически избор, ако трябваше да търси експерти извън партията, имаше много по-удачни. Но това е политическо решение, така че да видим какво ще се случи.
Водещ: Ти , мисля,че знаеш достатъчно за Десислава Атанасова? Може ли да ни помогнеш малко повече с характеристики, някакъв бекграунд за нея?
Деница Сачева: Доколкото знам, Десислава Атанасова е работила в болницата в Русе. Била е юридически консултант там до началото на политическата си кариера през 2009 г., когато съответно поема пътя към парламента. Става народен представител в здравната комисия и след отлъчването на Лъчезар Иванов, тя съответно пое и здравната комисия. До този момент името й не е въвличано в скандали, но същевременно на мен лично, не ми е правела впечатление на човек, който е решителен и който има визия за реформи в здравеопазването. Същевременно, както вече казах…
Водещ: … имаше търкания между нея и министър Константинов, по инерция все още го наричам, в последно време?
Деница Сачева: Да. Министър Констанинов имаше…
Водещ: Тя определено не харесваше неговата политика?
Деница Сачева: Аз не мога да се сетя за човек, който харесваше неговата политика, преди всичко, защото аз не виждах каква беше тя. Той не очерта никакви такива, никаква визия. Нямаше. Говореха се само мантри в здравеопазването. Аз мислех, че на всички български граждани до гуша им е дошло да слушат за това, че те ще имат национална здравна карта или пък, че ще имат електронна карта, диагностично-свързани групи и всякакви такива думи, които по никакъв начин не са свързани с реални практически действия. Така че…
Водещ: Има ли добра новина за здравеопазването? Добра ли е новината, че си отива министър Константинов, а и б, добра ли е новината, че идва Десислава Атанасова?
Деница Сачева: Здравеопазването в момента е без екип. Трябва да се има предвид, че здравеопазването не може да бъде оправено от един, единствен човек, поради простата причина, че здравеопазването е сектор, който влияе върху всички останали други сектори. Здравеопазването, освен в своя хуманен аспект, има и много сериозен икономически аспект, който е свързан и с предоставянето на медицинските услуги и с фармацевтичния сектор и съответно с медицинските изделия и т.н. и т.н. Това е сектор, в който можеш да намериш абсолютно всички останали сектори.Поради…
Водещ: Като казваш няма екип, какво имаш предвид?
Деница Сачева: Имам предвид, че не може един, единствен човек да дойде и да оправи нещата, който и да е той. Трябва да има екип. В момента в здравното министерство няма никой. На практика до встъпването в длъжност на Десислава Атанасова, няма…
Водещ: Защо да няма? Има заместник-министри, има дирекции, шефове на дирекции
Деница Сачева: Няма, няма. Кой? Заместник…
Водещ: Няма ли там някаква система, която да е що годе устойчива на такива сътресения на смени и рокади на министри?
Деница Сачева: За съжаление, не. Тук вече може би Тони може да се включи, но законът за администрацията всъщност не се изпълнява в неговия замисъл, а именно да има несменяем мандат на главен секретар, който надолу по веригата да организира работата на дирекциите, а политическите кабинети да са тези, които да зависят от политическите бури и промени. Тъй като винаги, когато се смени някой от върха, започва каскадна смяна надолу по веригата, това довежда до факта, че ние вече в здравеопазването нямаме никаква памет.
Водещ: Случва ли се нещо важно в момента в тази сфера, което може да бъде блокирано, което може да бъде драматично провалено,заради липса на министър и на екип?
Деница Сачева: В момента болниците са със забавени плащания. Дейността на почти всички лечебни заведения боксува. Мисля, че здравеопазването въобще през последните 3-4 месеца е на автопилот, тъй като ние нямаме шеф на касата, нямаме шеф на надзорния съвет на касата. Липсва ключов заместник-министър в ресор, който е много важен, свързан с лекарствата. В момента здравеопазването е разграден двор, общо взето. Във връзка с това, което ви казах, с липсата на последователност и липсата на приемственост на институционална памет, искам само да отбележа, че на 15 март НЗОК стана на 13 години и в момента в НЗОК в София специално говоря, в централното управление, не работи нито един служител от хората, които са започнали, а те бяха близо 1800 човека.
Водещ: Така. И още нещо чух от това, което Деница каза, отекна ми в съзнанието и това е, че ако изборът на Десислава Атанасова е приемлив, поне така смятаме, защото около нея няма нищо злепоставящо. Няма основание да мислим, че не е един приемлив политически избор, то ти смяташ. Че ако трябваше експертно да бъде търсен министър, щяха да се намерят и много по-добри решения?
Деница Сачева: Определено смятам, че да.
Водещ: А вие какво смятате?
Виктор Лилов: За кадрила…
Водещ: За всичко. Каквото ви се говори?
Ива Бонева: Аз съм оптимист, по отношение на тази борба, която започна миналата седмица.
Водещ: Ива.
Ива Бонева: Да, Ива.
Водещ: Коя борба?
Ива Бонева: За сваляне на лимита за лечение, за трансплантации на деца в чужбина.
Водещ: Да, важно събитие. Трябва да го говорим.
Ива Бонева: Мисля, че вървим към победа. Така ми се струва. Още е рано да се каже, но…
Деница Сачева: Аз мисля, че това ще се случи.
Водещ: И аз вярвам, че ще се случи. Дано да не се вземе някакъв обратен завой в последния момент.
Антоанета Цонева: Не. Няма да има обратен завой, защото това премиерът го каза в едно телевизионно студио. Както знаем, България се управлява през телевизорите, така че той е в израз на вече невъзможност да отговаря пред журналистите, на водещите, в случая на БТВ. Каза: Ще направим, каквото трябва. Ще махнем този лимит. Аз искам да ви припомня нещо, изключително зловещо. В момента, в който този лимит беше наложен, партия ГЕРБ и имаше огромно недоволство тогава и реакции, партия ГЕРБ от субсидията си, дари милион и 200 хиляди на същия фонд. И понеже вече тези популистки номера не вървят към този момент, се минава на варианта. Има починало дете, смъкване на лимита и оправданието…
Водещ: Не смъкване, а падане.
Антоанета Цонева: Падане, а махане на лимита,да.
Водещ: Махане.
Антоанета Цонева: И обяснението, което също е зловещо. Аз не знам за какво става дума. Така ми каза …
Водещ: Здравният министър?
Антоанета Цонева: Финансовия министър, пък здравният министър казал така на финансовия министър. Това е образ, зловещ, на управлението на България в момента. Развихрени монополи, фармацевтични гиганти, които си правят, каквото искат. Никога нямаше да има смъкване на цени и преговори, ако не бяха почнали да се ритат големите в тоя бизнес и това всички около тая маса го знаем, нали така? Т.е. има управление, в което всичко се случва подмолно. В момента, в който избие чивията на някой монополист или на някой супер играч и обслужващите го медии започнат да атакуват, в този момент управлението се намесва. Само, че междувременно…
Водещ: Тогава ние вземем, та научим повече какво става.
Антоанета Цонева: Да. А междувременно ние сме си платили цената, нали разбирате? През лекарствата, през здравето, през липсата на политика. Големите играчи са се наиграли. Който, каквото е могъл, е взел от терена и е плячкосал и тогава ни се разиграва поредната сценка, пак през телевизора. Днеска ще гледаме през телевизора може би това е добрата новина. Ако има някаква добра новина, че ще паднат цените на яйцата, защото премиерът мисли да се намеси като ходи по бакалиите….
Водещ: Чакай сега. Хайде още малко да останем при оставките, ако не възразявате?
Антоанета Цонева: … и взима, това чух днеска, фактури, с които те си доставят и ще изчислява маржа на печалба лично.
Водещ: Не се знае какво ще бъде, защото пък министър Найденов каза…
Антоанета Цонева: Как не се знае?
Водещ: Министър Найденов каза: Нали не си представяте, че ще тръгнем ние тримата, заедно с медиите и ще правим шоу?
Антоанета Цонева:Ще падне цената.Каза го Бойко днеска, че ще ходи по бакалиите и ще…
Водещ: Зависи кой пред кой телевизор е бил. Това е много важно.
Антоанета Цонева: По единия телевизор беше и обясни цялата си стратегия, която между другото, е подход на Путин. Така смъкваше цената на свинското месо преди време.
Водещ: Добре. Значи имаме отстранен един министър, който не си е вършил работата, една дибра новина. Цената на яйцата ще падне, втора добра новина.
Антоанета Цонева: Общо взето е формулата… добра новина.
Водещ: Сега да видим един…
Антоанета Цонева: Трета добра новина дай.Недей да подбиваш министрите сега!
Виктор Лилов: Не. Нямам добра новина. По-скоро имам един въпрос. Цялата тази драма около лекарствата, която нямаше да я научим, ако не бяха почнали да се ритат…
Ива Бонева: Големите в тоя бизнес.
Виктор Лилов: За какво се ритат те всъщност? За едно парче от баницата, сериозно, което се предоставя изцяло от здравна каса. Това означава ли, че основният проблем, това ми е въпроса. Означава ли, че основният проблем всъщност е този изкуствен монопол, който е създаден с наличието на здравна каса и изобщо това говори ли за типа политика, който проведе, икономическа, по отношение на фармацията, фармацевтичната индустрия? И един въпрос, който е свързан с яйцата. Тука вече…
Антоанета Цонева: Давай, давай!
Виктор Лилов: Отива си един министър, който очевидно разбираше от икономика и беше макроикономист. Остана още един макроикономист.
Водещ: Я да видим сега тая новина. Къде ще я причислим?
Виктор Лилов: Но от друга страна, министър, който демонстрира тотално непознаване на пазарните механизми, имам предвид Мирослав Найденов, който не само, че не ги познава…
Антоанета Цонева:Това един от китовете върху принципите на управление.
Виктор Лилов: … но и създава изключително сериозни проблеми с плямпането. Защото не е сериозно говорене, по отношение на това как функционира общия пазар в ЕС. Той остава. За мен изказванията на един такъв министър, на ниво улична продавачка, с термини като спекула са толкова неадекватни, в страна, която е членка на ЕС, която би трябвало да спазва принципите, които управляват този Той демонстрира, че не ги познава. Той остава. Това означава ли, че правителството не е ориентирано към запазване свободата на пазара? Второ, правителството не е ориентирано към запазване на ниски нива на цените на лекарствата, ориентирано по-точно чрез здравната каса, да финансира благоденствието на фармацевтичната индустрия в България, създавайки монополи? И трето, означавал ли, че цената на яйцата се регулира по някакви непазарни механизми, за които ние не знаем, за съществуването им?
Антоанета Цонева: Кой да отговори?
Деница Сачева: То това е един изключително сложен и объркан въпрос, в който постоянно се смесват яйца и лекарства. Що се отнася до лекарствата, мога да кажа, че всъщност нещата тук не са точно така, както се изкривиха от много, много конструкции, словесни, в публичното пространство. Практически в България воюват две медийни групировки. Това е ясно за всички и между едните имат относително по-ясно тъмно минало, защото вече излезе навън, Другите имат относително по-мъгляво такова. Просто в тази битка стана ясно всичко около една от фармацевтичните компании, която е една от най-големите в България, която има свои дистрибуторски компании и всъщност, ако говорим за някакъв монопол, по-скоро говорим за монопол на дистрибуторската компания, а не толкова на компанията за генерични лекарства. Както виждате обаче, нещата така се изместиха в публичното говорене, че в крайна сметка в момента американски и европейски производители на лекарства си намалиха цените, но ние нямаме информация за въпросната компания, за която говорим, българска, генерична, да си намалят цените.
Водещ: Българска, … вносител на генерични лекарства и по-евтини?
Добре. Ще коментираме и още, но след новините, защото вече няма време.
Деница Сачева, Антоанета Цонева, Виктор Лилов, Ива Бонева, журито днес е в този състав. Стигнахме до оставката на министър Трайчо Трайков или поне на мен така ми се струва.
Виктор Лилов: Така си говорихме.
Водещ: До там я докарахме. Не можахме да го изкоментираме. От една страна, министър Трайков имаше добра репутация, докато б беше министър като човек, който следва своите лични и професионални убеждения, от една страна. От друга страна, премиерът днеска беше прав да каже, че за това време, от както той е на власт, така да се каже, нищо в енергетиката не се помръдна чувствително. Сега?
Виктор Лилов: Как да се помръдне нещо в енергетиката чувствително, като ние видяхме единствено през целия мандат на ГЕРБ едно изключително едно зле прикрито лобиране, в полза на руските интереси, руските енергийни интереси. Целият този кадрил, целия този водевил беше предназначен единствено за медиите. Може би единствената принципна позиция имаше Трайчо Трайков и тя беше ориентирана към националните интереси, дори не толкова до неговите лични интереси. Аз единствено от неговото поведение в правителството видях някаква принципна позиция, свързана с националните приоритети, по отношение на енергетиката. Такава принципна позиция, нямаше у нито един министър, включително и премиера. Той, неговата позиция, на премиера беше единствено и само, предназначена за медийна консумация. Тя се променяше всеки път, в зависимост от това какъв въпрос му задават журналисти. Това няма как да бъде принципна позиция. Моето съжаление за това, че Трайчо Трайков си отиде, именно заради това, че според мен, той беше единствената преграда пред енергийните интереси на едно конкретно лоби. То е свързано с „Лукоил”. ТО е свързано с някои комбинати, минно … ТО е свързано с ред други принципни позиции, по отношение на добива на суровини и на енергетиката и аз съжалявам, че той си отива, именно поради тази причина.
Водещ: Вярвате ли,че капката е била лошата организация на срещата в Катар, бизнес-срещата?
Виктор Лилов: За мен лично, за него това е било повод да си подаде оставката. Според мен, му е писнало да се занимава …
Водещ: Ива, ти какво мислиш?
Ива Бонева: Аз мисля, че това е релевантно към оставката му. Просто удобен повод. На мен също ми е неприятно, че си тръгва. Ще ми липсва. Смятам,че той беше един от малкото министри с достойнство и на мястото си, но имаше огромния недостатък да не може да говори като човек от народа, да не обикаля по пазарите за яйца да не защитава с гърди българските яйца от полските яйца. Той говореше интелигентно, отбрано, по-издържано и това, според мен, не се котира. Хората не се идентифицират с него. Той говори малко по-експертно.
Водещ: Експертно. Като човек, който знае какво прави и какво мисли.
Ива Бонева: Затова също ще ми липсва, именно поради тази причина.
Водещ: Добре. А разбрахте ли какво ще става с „Белене”?Аз пак ще припомня, защото искрено казано, много напрегнато гледах сутринта премиера, с надежда да чуя нещо по този въпрос. Той изглеждаше аха вече д има ясно виждане, което да съобщи на нас, гражданите на тази страна, но отново картинката тройно се размъти. Той първо ни каза, че преди месец е изпратил, както Трайчо Трайков, така и Дянков в Русия, за да каже, не, не искаме с вас,руснаците, е да правим тази централа. След това обаче каза, че много е хубаво сега, от друга страна, да направим един референдум дали да има „Белене” или не. Хем сме я отказали, хем да правим референдум. И от трета страна запитан от Жени Марчева, какво става с този експертен доклад, който трябваше да каже всъщност, България има ли интерес да се строи „Белене” или не, той каза, това въобще на бюрото ми, но е важно да дойде тоя доклад и той ще каже каква трябва да е съдбата на „Белене”. 3, абсолютно взаимно изключващи се съобщения, на този толкова важен въпрос. Кое е важното?
Антоанета Цонева: Никой от нас не може да каже в това студио.
Водещ: Това са риторични въпроси?
Антоанета Цонева: Това е типично за нашия премиер. Факт е обаче едно,че докрая на този месец, поне според договореностите, трябва да има финализиране на ключов етап от този договор и от тази сделка, така че времето наближава. Докладът, аз доколкото знам, е готов. Какво пише в него, разбира се, не знам. Този доклад, който ще трябва да даде основата на това политическо решение.
Ива Бонева: Да.
Антоанета Цонева: И няма какво да коментирам, но…
Водещ: Който би трябвало да е експертен.
Антоанета Цонева: Вижте. АЕЦ „Белене” е част от националната сигурност на България.
Водещ: И там ще стигнем неизбежно.
Антоанета Цонева: Малко случайно, като че ли, в края на своето интервю, премиерът каза, че днес очаква , очаква или е получил…
Водещ: Не, не. Подадена е оставката. Подадена е оставката на Иван Дражков, заместник-председател на ДАНС.
Антоанета Цонева: … оставката на … заместник-председател на ДАНС. Не стана ясно защо и по каква причина.
Водещ: Отказа да обясни.
Антоанета Цонева: Но в цялата ситуация, която ние се опитваме тук да разчепкваме,от една страна има вакантно място в министерство на земеделието ми се ще, ама не е, на икономиката, МЗ. Това са ключови министерства, НЗОК, оставка имаме в ДАНС. Няма назначен все още човек в комисията за конфискация на имущество, придобито по пристъпен начин.в
Водещ: И както научаваме, тази комисия цикли. Не знае какво да прави, обезглавена?
Антоанета Цонева: Т.е. вие виждате как се оголват стратегически сектори в управлението, без за тях да има някаква визия. Всичко се свързва с конкретни хора, а не с конкретни цели, което също е типично за това управление. Жестоки структурни промени, които не могат да бъдат успешно менажирани и едно последователно заместване на политики и институционални действия с индивидуални жестове и думи. Колко време ще издържи всичко това и дали анонимният институционален ред, какъвто той трябва да бъде, системен, законен, може да бъде ежедневно подменян от думите и жестовете на премиера? Аз не мога да твърдя, но очевидно той също изглежда страшно уморен и както той каза, както каза, има тайни в нещата. За мен, от днес нататък, правителството влиза в своя по-различен тайминг. Всяко управление има една синусоида, до която се развива. ГЕРБ не е във възходящ момент в момента. Дефицит на кадри, дефицит на идеи, дефицит, по някакъв начин и на доверие.
Виктор Лилов: И на мен правителството ми напомня в момента на оная задача с басейните, с тръбите и тук като че ли се отвориха още 2-3 тръби.
Водещ: Кои? Газопреносните ли имаш предвид?
Виктор Лилов: Може и да са газопреносни, но отвориха се 2-3 тръби, а не се влива нищо в този басейн и наистина, както Антоанета каза, таймингът, часовникът започва да цъка за това управление на обратно. И ако те не успеят, а аз не вярвам, че те ще успеят, защото те за 3 години не показаха, че имат визия да го направят, едва и тази година ще успеят да затъкнат пробойните, които те сами си причиниха със собствената си политика. И аз…
Ива Бонева: Популизмът.
Виктор Лилов: Моля?
Ива Бонева: Популизмът отнема адски много време и енергия.
Антоанета Цонева: Този, индивидуалния жест отнема…
Виктор Лилов: Да. Популизъм е точната дума, защото популизъм именно не е ориентиран към целите. Той е ориентиран към някакви временни предимства пред медиите, пред обществеността, пред публиката. Това временно предимство се консумира, но след това следва един много по-жесток спад, който трябва да се запълни този дефицит, отново с популистки обещания, още по-големи от предните. Това по един естествен начин води до край на доверието в това управление.
Ива Бонева: То беше изконсумирано това доверие много активно например в НПО-тата. От самото начало на това правителство бяхме активно привиквани в работни групи, срещи, формати, където…
Водещ: Което беше много обещаващо?
Ива Бонева: … където беше супер обещаващо. Ние вентилирахме на воля 2-3 години. Ние точно това правехме. Ние вентилирахме със страшна сила, с упование, с възторг, но те минаха и ние разбрахме, че това е просто вентилиране, едно пространство за тях…
Виктор Лилов: Не последва нищо.
Ива Бонева: Абсолютно нищо не последва и сега това, което чуваме оттук и оттам…
Водещ: Защо така, Ива? Това симулация ли е било на интерес към обществената експертиза, на неправителствените организации или неспособност, това, което НПО-тата предлагат, да бъде превърнато в политика, в действие, в нещо, което работи?
Ива Бонева: Мисля, че… Много неща, много неща. Липса на експертност и от двете страни, ако трябва да бъдем самокритични, но объркване, стрес, пред това, което им предстои, неподготвеност. Дори в момента чуваме такива изявления от заместник-министри, които казват, че взимат решения, които са отвъд всякаква политика. Те не са свързани с политиката и те се обявяват като политически решения. Те не са. В образованието има много решения, които не могат да бъдат политически, защото образованието е отвъд местната политка. А защо не успя да се случи диалога и защо не успя опитът на всички всъщност, не само на НПО-тата да се вземе,според мен, поради неправилно създадения формат.Например работна група от 40 души не е работна група.
Водещ: Тя е вентилираща, точно, както каза ти?
Ива Бонева: Тя е вентилираща и липсата на структура, на добре зададени задания, липсата на експертност, на професионализъм и дори на административни, на мениджърски умения, също беше очевидна навсякъде. Има го и в нашия сектор, но го има още много сериозно и в министерството.
Антоанета Цонева: Понеже и аз съм част от този сектор. В това правителство има драматично неразбиране какво означава този сектор. Всъщност този сектор…
Водещ: Какво неразбиране? Драматично неразбиране ли?
Антоанета Цонева: Какво представлява неправителствения сектор. Ти не можеш да се подпираш на него, да го използваш, просто да рекрутираш хора, после да се освобождаваш от тях. И това проличава включително и в изключително смешната фраза, която премиерът каза днес, че катарските екологични организации сигурно и те създават проблеми на емира. Вижте Това е абсолютно същото, каквото Ива ви каза.
Ива Бонева: Да, да.
Деница Сачева: Само, ако наистина трябва да се съгласим и с това, което казва Ива,че колкото проблемът е в правителството, което и да е то, то е толкова и в неправителствения сектор също, защото ако вземем например пациентските организации, не мога да считам за успех факта, че има един представител, пациент в надзорния съвет на касата. Това за мен е просто една бутафория и просто не е работещ механизъм. Не е и начинът, по който може да се чува гласа на гражданите. В неправителствения сектор, в диалога между двете, между правителствения и неправителствения сектор, има страшно много клишета, страшно много плява и неработещи концепции. Имаме страшно много НПО-та, които получават пари от правителството.
Антоанета Цонева: Както и всички.
Деница Сачева: Имаме страшно НПО-та, които моделират концепциите си. Имат супер драматична толерантност към неща, които са много сериозни, защото едно е да се съгласиш с концепцията на един министър, защото виждаш в него потенциала той да развие политика и да търсиш консенсус и съвсем друго е, просто така, от криворазбрано разбиране, че си седнал на масата с големите, просто да кажеш, ами, да. Мене ме канят. Значи и аз ще се съглася с тази концепция. Големият проблем е, че ние не търсим политики. Ето например, когато говорим и за здравеопазването, ние поставяме ли си някакви цели като общество? Казваме ли примерно какво искаме да се случи в това здравеопазване? Не. Нашите разговори са постоянно колко пари ще се изхарчат и как да се изхарчат по-малко пари. Това не може да бъде здравна цел. Не може да бъде здравно-политическа цел, колко пари ще се…
Ива Бонева: И по образование.
Антоанета Цонева: Но защо не казваш те, ние? Целите не се поставят ние, а се поставят от управлението, което е избрала да целеполага. Това, че управлението няма цели и всичко измерва в някакви пари, извинете, ама те и изборите бяха 2 в 1, за да се спести, според Бойко Борисов, 8 милиона. Единственото обяснение, което беше дадено, беше това и накрая не само, че не се спестиха 8 милиона. Изхарчиха се много повече пари, отколкото да направиш отделни избори, а те протекоха по толкова брутален и отвратителен начин, че ограбиха цялото усещане за някакво остатъчно демократично чувство. Борисов обяснява нещата и казвайте го това, с пари. Човешкият живот се измерва по този начин. Политиката се измерва по този начин. Това е. Това е разбирането.
Деница Сачева:… То и за АЕЦ „Белене също ни се обясняват нещата отново през пари, че вече са дадени едни пари и ние трябва да…
Антоанета Цонева: Под управлението, под управлението., Ние от НПО-тата и гражданите…
Деница Сачева:Аз затова ви казвам,че общество,което центрира развитието си върху пари и особено върху спестяването на тези пари, а не върху управлението, движението на тези пари, такова общество няма бъдеще.Не може постоянно да говорим за това.
Антоанета Цонева: Това е от управлението, не е от обществото. Защо размиваме образа?
Деница Сачева: Защото и хората всъщност, ето защо се…
Водещ: Защото сме в голяма степен пас, най-елементарно казано.
Деница Сачева: Аз искам д попитам нещо много важно, когато говорим по темата за пари и това отново ще го направя една препратка за бонусите. Не може. Обикновеният човек, естествено за него е много важно като се каже, че някой е взел 50 хиляди лева бонус. Пък другият е взел 5500 лева заплата. Но защо НПО-тата, които се предполага, че би следвало да имат повече информация и би трябвало да проучат въпроса, защо те не засегнаха темата за това, че всъщност това е една изкуствена лъжа, която драматично спира развитието.
Антоанета Цонева: Кое е изкуствена лъжа?
Деница Сачева: Това, че в държавната администрация има пари и че тези пари не се дават като заплати, а тези пари се дават като допълнително материално стимулиране. Те се дават като допълнително материално стимулиране…
Водещ: Защо не дойде това от неправителствените организации, имаш предвид, от пацинетските, които…
Деница Сачева: Не. Казвам за това, че държавните служители, има движение на пари, което не се извършва по начин, който да благоприятства развитието. Какво имам предвид? Когато го получаваш като допълнително материално стимулиране, се плащат по-малко осигуровки. По друг начин е организиран въобще оборота на тези пари. Т.е. тези пари вървят изкуствено по един сив механизъм, а минималната работна заплата и средната работна заплата в държавния сектор се поддържа изкуствено ниска, защото с нея са вързани много други плащания.
Водещ: Да.
Деница Сачева: Всъщност държавата в момента се явява най-непочтения играч на пазара на движение на пари. Аз разбирам, ако ги нямаше тези пари, тогава да поддържаме всичко изкуствено ниско, но след като тези пари ги има и просто се движат по сиви механизми, значи има някакъв голям проблем.
Антоанета Цонева:И аз само да кажа нещо. Боркор, давам ви един пример за една куха административна структура, изпразнена от всякакъв смисъл, как непрекъснато изпомпва някакви милиони. Премиерът днес каза, че срещнал в коридора шефа на Боркор ген. Миланов и му казал: Абе, виж какво, напиши там някакъв доклад да видя там какво правите вие. Междувременно с достъп до информация, „Медия пул” вчера публикува, че в Боркор, които не са свършили нищо, заплатите, възнагражденията, които един Господ знае как се образуват…
Водещ: (…)
Антоанета Цонева: … по 4 са умножени.
Водещ: От тези, които са били предвидени в бюджета им?
Антоанета Цонева: Ето това е реакция на гражданска, медиите са част от гражданското общество.
Виктор Лилов:Най-вероятно са си раздавали и бонуси.
Антоанета Цонева: И когато „Медия пул” написа преди един месец, че пак искаха достъп до информация. Обясниха, че те там си удвояват заплатите, шефът на Боркор, какво направи? Оплака се от тях в комисията по журналистическа етика, защото те подвеждали публиката.
Водещ: Според мен…
Антоанета Цонева: То ги абсурдите И вчера журналистите коментират. Да, вика, прав беше ген. Миланов, че подвеждаме. Не по 2, по 4 са били заплатите там. Кой да каже, като самите политици, които по дефиниция имат достъп до цялата информация по всяко време, не могат да съберат информация какви бонуси, колко бонуси и какво изобщо се случва?
Деница Сачева: Ама точно това. Ние трябва да караме политиците да работят политика, а не да се занимават с онези неща, които наистина са зрелищата за нас.
Антоанета Цонева:Е, караме ги, ето! Те правят…
Водещ: В този смисъл, аз приемам местоимението ние. Да.
Ива Бонева: Друг абсурд от тази, как да кажа, връзка, тя е любов-омраза между гражданското общество и правителството или в частност, НПО-тата, като част от гражданското общество.
Антоанета Цонева: (…)
Ива Бонева: Да. И наистина се раждат грозни деца е една такава звездна форма на любов, поне в социалната сфера, където голяма част от хората от НПО-тата, отидоха да работят в държавната администрация с това правителство. Бяха примамени, подлъгани. Беше им обещано. Те видяха възможност да променят нещата, вече от най-високо и голяма част още са там. Друга част, разочаровани и използвани, се върнаха.Това също е такъв феномен на най-популистическото правителство, което сме имали някога.Трябва да се отбележи и някой ден да се изучи, защото това са много интересни механизми, по които бяхме подхлъзнати и обеззъбени. Да.
Водещ: Доста материал за изучаване. Аз обаче сега тука поглеждам листчето, което е пред мен и си давам сметка, колко много се промени новинарската среда от вчера до днес. На първо място, вчера следобед в моята представа за това какво ще си говорим, беше едва ли не, скандала с Моника Йосифова и скандала, който се, той никак не е за изпускане. Затова ви насочвам, независимо от това какво стана от снощи до тази сутрин?
Антоанета Цонева:Тука има специалист по пр. Тя ще ни каже повече, според мен.Давай, Дени!
Феница Сачева: Моля ви!
Антоанета Цонева: Колко пари, аз имам един въпрос, за PR се харчат в България всъщност, за работа с публични институции? Има ли някой представа,защото ето, аз като НГО, не знам тая работа. Колко пари?
Виктор Лилов: Интересното е, че това са публични средства.
Антоанета Цонева: Да. Публични средства се изливат в контракти с ПР компании в момента.
Деница Сачева: Въпрос, относно моите данни? На първо място…
Антоанета Цонева: Да, да. Знаеш ли цифрата, каква е? Числото? Все пак…
Деница Сачева: На първо място, е много условно какво наричаме пр.
Антоанета Цонева: Добре де. Договори за комуникация.
Виктор Лилов: Аз видях една табелка пред един ресторант…
Ива Бонева: Да.
Деница Сачева: Не, защото договори, които са свързан, да, казаха, че търсят викачи, да…
Виктор Лилов: …че търсят сервитьори, PR ли… и викачи.
Ива Бонева: Имаме предвид, договорите за комуникационни политики.
Деница Сачева: Нека да бъде ясно. Държавата почти не харчи пари за PR в класическия смисъл на думата, ако трябва да говорим какво означава това пр.
Антоанета Цонева: … каквото харчи. Кажи колко пари харчи?
Деница Сачева:За какво харчи държавата? Държавата нарича PR понякога организацията на 4-дневна кръгла маса. Понякога държавата нарича PR поръчката на брошури, календарчета, плакати и всякакви такива неща, но това разбира се, не е PR , категорично. За т. нар. условно дейности за информация и публичност, не мога да кажа със сигурност, но цифрата варира между 59 и 75 милиона годишно. Ние се опитваме в момента да направим такива изчисления. Като казвам ние, имам предвид българската асоциация на PR агенциите, която има и намерение да излезе с конкретно предложение пред правителството за това, как да бъдат организирани търговете точно в тази област и какви добри практики могат да бъдат използвани, защото начина, по който се пишат техническите задания, в значителна степен възпрепятстват професионалните агенции да кандидатстват и да работят, защото ние не предлагаме такива неща.
Антоанета Цонева: И ще вземете да спрете тази поръчка да си направим филм за магистрала „Тракия” и направо ще ми разбиете сърцето. Моля ви се, поне това да върви. Един тържествен филм, как се строи магистрала „Тракия”, какви брошури ще има. Това 300-500 хиляди лева само ще…
Ива Бонева: (…)
Деница Сачева: В рамките на …
Антоанета Цонева: Това PR ли е?
Деница Сачева: Искам да бъдем много точни, когато говорим с думите, защото иначе си конструираме са и едни илюзорни светове, в които после се сблъскваме и се чудим защо сме в затвор. Голяма част от тези пари, за които говоря, те идват по европейските оперативни програми. Т.е. те не са част, в класическия смисъл, от нашите данъци.
Антоанета Цонева: Как да не са? Ние нали сме и ние донор към цялото това нещо?
Деница Сачева: Да, но не искам хората да смятат, че сега като си платят данъка…
Водещ…)
Деница Сачева: … част от данък смет отива за това, защото имаме и такива заблуждения.Говорим за това, че PR е преди всичко управление на комуникация и в голяма степен ние не искаме държавата да слага такива технически задания, в които да се формулират такъв тип неща. По-скоро…
Антоанета Цонева: Направеният фил за „Тракия” как го, вашата общност PR -ска, как го окачествява?
Деница Сачева: Не мога да говоря за цялата общност. Не съм говорила с колеги.
Антоанета Цонева: Добре. Ти кажи? Това какво е?
Деница Сачева: Казвам ви моето лично мнение. Моето лично мнение е, че когато държавата има някакъв комуникационен проблем, било то примерно иска да направи промоция за магистрала „Тракия”, не е работа на държавата да измисли как да я направи, как да направи тази промоция. Държавата трябва да каже, ето, ние имаме този комуникационен проблем и обявяваме търг, в размер на еди колко си лева, да се измисли концепция за това какво да се направи. Ние можем да решим дали това да бъде филм, можем да решим дали това да бъде нещо друго, дали да бъде среща с хора, дали да има някакви други иновативни форми на комуникации. Дали да се използват социални медии и т.н. Това е наша професионална работа. Не е работа на чиновника в министерството да реши дали трябва да има филм или не. Така че за случая, аз лично не намирам това за много смислено, но ако така е решено…
Водещ: Дали има такъв комуникационен проблем държавата с магистрала „Тракия”?Тя тази магистрала като я опънеш и като… Тя самата е комуникация.
Антоанета Цонева: Ама това е нонстоп. Една магистрала като я опънеш и като я направиш и стигнеш до морето, това е комуникацията.
Деница Сачева: Искам нещо много ясно да подчертая, че един от най-големите проблеми на PR индустрията през последните години в България, това е, че всъщност ние не можем да упражняваме нашата професия, защото в голяма степен медийната среда в България е такава, че все повече и повече медии са наши конкуренти, в областта на PR , на полето на PR -а. Има много медии к които…
Виктор Лилов: Да, точно така.
Деница Сачева: … са различни видове търговски дружества, печелят директно поръчки и поради тази причина, се изкривяват и техническите задания, защото…
Водещ: Т.е. аз чета вестника и мисля, че ме информира, а в същото време разбирам, че той решава комуникационен проблем на някого, правейки му PR ?
Деница Сачева: Разбирайте, при това, че без да ви отбелязва, че това е платена или каквато и да е била там друга контролирана публикация.
Ива Бонева: Това не нарушава ли…
Антоанета Цонева: (…)
Водещ: Хайде да идем при Моника Йосифова, защото ще свърши нашето време днес.
Деница Сачева: Ние имаме…
Антоанета Цонева:Тези правила вие трябва да ги наложите, те да сключват договори и с медиите, в които не да се записва, че когато представяте вашия клиент, изрично няма да бъде отбелязвано едно или друго, а точно обратното, че когато PR компания
Подписва с медия контракт, трябва да се спазват всички стандарти и аз като потребител да знам, че това съдържание е платено и то е различно от редакторското. Кой ще го отстоява това?
Деница Сачева: Мога да те уверя и може би няма да ни стигне времето, да спорим по този въпрос, но отговорно мога да заявя, че Макиавели днес е жив и той не е в PR общността. Той е в медиите.
Виктор Лилов: Точно така.
Антоанета Цонева: Добре де, ама…
Ива Бонева: (…)
Деница Сачева: Ние отстояваме много неща. По отношение на скандала с Хохегер, също бих искала дебело да подчертая, че тук не става въпрос за ПР. Изобщо не става въпрос за ПР. Навсякъде по света лобизмът е много по-близък до адвокатските кантори, отколкото до ПР агенциите, ако трябва да сме честни.Скандалът с Хохегер е нещо, което трябва да си остане нещо, което да си остане на терена на политиците, защото това е политически скандал. Проучих, доколкото ми беше възможно, как точно стоят нещата. Всъщност в Австрия има в момента разследване за бившия вътрешен министър Щрасер. До появата на публикация в „Дипресе”, името на България по никакъв начин не е споменавано. Материалът в „Дипресе” е написан от български колега журналист, която пише и за в. „Капитал” и съответно материалът беше публикуван и във в. „Капитал”. Така всъщност този скандал беше поднесен на вниманието на австрийската общност, а вече тук в България, той беше използван в различни насоки, кой, за каквото реши, че ще му е подходящ. За мен това е скандал, който може да бъде разглеждан в 2 оси. Едната е Първанов-Станишев, другата е ЕНП-ПЕС. Оста Първанов-Станишев, това не се появява за първи път. 2006 г., когато в МВНР имаше обявен такъв търг, точно за този, спечеления в последствие от Хохигер. Първоначално беше спечелен от Шимон Шевес. След разследване на “Europe.bg” порталът, стана ясно, че Шимон Шевес е с присъда и съответно той се оттегли от договора си. Спечели вторият подред, в случая Хохегер. Тогава имаше и разкрития за лобистки скандали, свързани с Георги Първанов, който четох вчера, че отново е казал, че не е ползвал лобисти. Само, че документите се намират на сайта на “Europe.bg”. Всеки може да напише в Гугъл и да ги види.
Водещ: Самите документи?
Деница Сачева: Да, документи. Това са доклади на щатския министър на правосъдието, който по закон е задължен да предостави информация за лобистите, които работят на територията на Щатите и 2005 г. и 2006 г., съответно има отбелязани вътре в официалния доклад, лобистки компании, които са извършвали услуги за Георги Първанов. Някои от лобистките услуги, които са извършвани, са били в областта на енергетиката. Това също е публична, не публична, но достъпна за всеки човек с интернет, информация. Така че тогава, ако си спомняте, точно 2007 г., Георги Първанов каза онази прословута реплика, че ПР-ите берат пари, с което ние много се възмутихме, защото към оня момент, при сектор, който беше около 35 милиона лева, общо пазар на PR -а, се твърди, че PR-ът бере пари, беше просто наистина скандално. Поискахме от него той да каже кои са тези PR агенции. Той не ги каза, но всички заподозряха, че той тогава всъщност се опитва да удари Сергей Станишев. Така че, според мен, в момента отново има такава ос. Намесата на Цветан Цветанов с опита му за анкетна комисия е, за да може да се направи добро мнение и добро впечатление пред ЕНО, тъй като Сергей Станишев в момента е председател на ПЕС и това политически, в общи линии, работи добре за управляващата партия. Така че този скандал не е пр. Никакъв PR -ски скандал и в него, от моя гледна точка, по отношение на един законно обявен търг от МВНР, спечелен от Хохигер, който след това възлага нещо на българска PR -ска агенция, дотук аз проблем не виждам. Ако обаче, от тези пари е плащано на австрийски политици…
Антоанета Цонева: Както те твърдят.
Деница Сачева: Тогава вече проблемът е много голям и много сериозен, но този проблем отново, пак казвам, че не е PR проблем.
Антоанета Цонева: Аз обаче съм на друго мнение. България, ок, много е удобно да се казва това е политика, това не е пр. Обаче скандалът идва от Австрия, заради изслушването в парламента на бившия министър на вътрешните работи, който в своите, при това изслушване, споменава България. Тогава вече „Дипресе”, без значение дали български автор, пише това.
Деница Сачева: Преди изслушването пише това.
Антоанета Цонева: Няма как да накараме парламента на Австрия да започне разследване…
Водещ: Деница твърди, че хронологията е различна.
Антоанета Цонева: Ама така или иначе,фактите са тези…
Виктор Лилов:Но това са, което каза. „Дипресе” са предизвикали изслушването в австрийския парламент.
Антоанета Цонева: Това така ли е, че „Дипресе” предизвикват изслушването?
Деница Сачева: Да, да.
Виктор Лилов: Да. Т.е. това е контролирана информация, изтекла от български източник…
Антоанета Цонева: О, не. Аз мисля, че малко надценяваме възможностите на български играчи, за да предизвикат изслушване в австрийския парламент.
Водещ: Ива?
Деница Сачева: Аз мога да ви уверя, че 95 % от негативната информация за България в чужбина излиза от България.
Антоанета Цонева: (…)
Деница Сачева: Ако си мислите, че някой в чужбина стои и пише постоянно нещо за България. Някакви кореспонденти тука пишат за нас, това категорично не е вярно.
Водещ: И следи какво става тука.
Деница Сачева: Отговорно го твърдя. Специално съм изследвала тази тема.Негативната информация за България в чужбина излиза от България.
Антоанета Цонева: Т.е. аз трябва да приема хипотезата, че в България, в случая Първанов, има достатъчно ресурс да накара австрийския парламент да започне изслушване на техни политици, в степен, в която да се стигне до…
Виктор Лилов: що не когато са въвлечени проблеми с плащане на политици и трябва да се изясни този въпрос?
Антоанета Цонева: Защото слагаме български аршин на друго място, хора. Не е точно такъв случая.
Виктор Лилов: Напротив. Много си е логично. Все пак Първанов е един човек с умения, получени от ДС. Човекът знае как да предостави…
Антоанета Цонева: (…)
Ива Бонева: (…)
Водещ: И трябва да приключваме. Моля?
Ива Бонева: Две ДС. И нашата, и КФБ. Това е…
Водещ: Добре. Трябва да приключваме. Така или иначе, Първанов-Станишев тая ос беше включена в разговора. Накратко, важно ли е това противоборство, което в момента наблюдаваме между тези двама политически персонажа?
Антоанета Цонева: Важно е, защото това е българската левица, която е част от политическия живот, най-старата партия, най-голямата партия в опозиция. Затова е изключително важно кой ще вземе връх. Дали…
Водещ: А може и да дойде на власт?
Антоанета Цонева:… или Първанов, така че аз зная, че това противоборство може да бъде четено през различни сюжети…
Водещ: (…)
Антоанета Цонева: … но в крайна сметка аз, доколкото разбирам, ако Първанов участва в този ажиотаж, това няма да му свърши особена работа, защото това втвърдява подкрепата за Станишев и е възможно на конгреса през април, ако изобщо сценарият е част от това противопоставяне, на практика това да не му свърши работа.
Водещ: Иначе ви питам. Смятате ли шансовете на Първанов са по-големи от шансовете на Станишев?
Антоанета Цонева:Не, не смятам.
Ива Бонева: Аз смятам.
Виктор Лилов: Не съм много сигурен и аз.
Антоанета Цонева: Смятам, че няма по-големи шансове от него към момента.
Водещ: Че на Станишев все пак шансовете са така?
Антоанета Цонева: Да.
Водещ: Още една полудобра новина накрая на този разговор. С 2 хубави започнахме и с една полудобра. Нещо съвсем за финал, искате ли да кажете за култура се опитваме напоследък да си споделим по нещо. Ако имате, ако е останало време , да прочетете,да видите или да препоръчате, ако не, следващия път?
Деница Сачева: Аз нямам културно събитие, защото беше много интензивна политически. Мога само да призова всички хора, които подкрепят свободата и демокрацията в Сирия, да дойдат в неделя от 11,30 до 2 пред езерото „Ариана”, тъй като се навърши 1 година от началото на сирийската революция. Тази сутрин и парламенттът беше, всъщност нашият парламент беше един от първите в света, който прие декларация за подкрепа на Сирия, на сирийската опозиция.
Виктор Лилов: Аз пък искам да поздравя хасковския т4еатър за изключителната трупа, която имат, за изключителната…
Водещ: Къде ги гледа?
Виктор Лилов: В младежкия театър. Гостуваха. Жалко, че малка част от столичната общественост беше там, поради чисто комуникационни причини, за съжаление…
Антоанета Цонева: Няма кой да…
Водещ: Да, няма кой.
Виктор Лилов: Но трябва да ви кажа, че невероятна игра, изключителна трупа. Млади, много нахъсани актьори. „Анархия в авария” беше постановката по Франс Пиндер,което е ново за българския театър изобщо. Предишна постановка, която гледах, тяхна в София пак, беше по Шопшин. Невероятна постановка. Просто потърсете информация за тях. Гледайте ги, когато имате възможност, защото това е страхотен театър, хасковски.
Водещ: Ива?
Ива Бонева: Ако не сте прочели още книгата, „Моето компетентно дете”, може да го направите. Много е интересна.
Водещ: Аз я прочетох и я препоръчвам за всеки, който може да си е отгледал децата, но си заслужава пак да бъде прочетена, защото става дума за отношения между хора. А сега съм пак на Чехов, с извинение.
Антоанета Цонева: Идете на българския филм „Авен” тази седмица. Бръкна ми в мозъка и ме докосна.
Водещ: Да, това беше важно. Всички казват, че е много добър.
Антоанета Цонева: Много добро.
Виктор Лилов: Има едно парче на Ибряяма вътре.
Антоанета Цонева: Страхотно!
Водещ: И филмфестът продължава.Благодаря ви. Деница Сачева, Антоанета Цонева, Виктор Лилов и Ива Бонева. Това бяха журиращите днес.

Предателството на медиите

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 15.10.2011

Масовата продажба на редакционно съдържание е един от най-тъжните феномени в тази предизборна кампания

Заиграването на медиите с политиците и обратното, на политиците с медиите, е една от най-опасните игри.
Резултатът от нея обикновено е режисирана публичност, в която събитията се представят така, както на някого му е удобно, а не такива, каквито са всъщност. Тези дефекти в медийната публичност най-ясно се виждат по време на избори.
Политическите послания и изборната реклама имат важна роля за информирания избор на хората при вземане на решения. Тези послания в една голяма част от европейските държави и България в това число, достигат до избирателите, след като политиците са си платили на медиите. Темата трябва или не да се плаща за политическа реклама е дискусионна в Европа. За нея не се плаща само във Великобритания, Германия, Дания и още пет държави, докато в другите европейски страни рекламните кампании на партиите се излъчват срещу пари.
Да гледаш клип или рекламни карета във вестниците на някой политик е напълно в реда на нещата. Проблемът идва, когато медиите получават пари, за да публикуват съдържание, което не е обозначено като платено. Точно това се случва в тази предизборна кампания. Учудващо голяма част от медиите продават редакционното си съдържание и практически лъжат своите читатели/зрители, че отразяват тези "събития", защото са интересни и важни. Всъщност те са рекламен пълнеж. В предишния брой на "Капитал" разказахме за няколко такива случаи и за това как медиите имат дори официални тарифи за нещо, което е грубо нарушение на елементарни етични и професионални правила. Тази седмица продължаваме темата, защото вярваме, че честните медии са изключително важни за това държавата да работи правилно.

Етика на ръба

Мръсната тайна в тези избори, която я знаят и щабове, и медии, е, че дописките и репортажите, които са част от платеното отразяване на изборите, изобщо не са маркирани. "Нашата идея е простичка. Отбелязвайте всяко едно платено съдържание с маркер "това съдържание е платено". Нека това да стане във вестниците и електронните медии. Тогава това е честно към тези, които потребяват това съдържание", коментира пред "Капитал" Антоанета Цонева, директор на Института за развитие на публичната среда. Организацията е една от най-активната в борбата за прозрачно финансиране и отразяване на предизборните кампании. В допълнение Цонева каза: "Всички, които се занимават с маркетинг, обаче знаят, че платените съобщения се ползват с много ниска степен на доверие от потребителите, що се отнася до корпоративната реклама. Предполагам, че подобно е и положението с политическата реклама. Затова партиите нямат интерес от маркера "платено съобщение". Неофициално дори от няколко политически централи признават, че е така, но публично отказват да го коментират.
В потвърждение на това е и коментарът на главния редактор на "Стандарт" Славка Бозукова, която обяснява, че медиите имат тарифи за директна реклама и отделно за PR отразяване. "Тарифите за директна реклама включват каретата с плакатите на политическите партии или т.нар. агитационни материали. В пакета за РR отразяване много точно е описано какви дописки, интервю или представяне на кандидата са включени." Тя обясни, че когато подписват договор за PR отразяване обаче, политическите партии или кандидатите изрично искат в текста на договора с медията да е записан текст, че "няма да се обозначава или упоменава, че става дума за платена публикация".
Главният редактор на "Стандарт" отбелязва, че "тази година кандидатите почти не искат да използват формата на класическото интервю. Те предпочитат да сключват договори за съботно неделните ни издания и приложения, които да им гарантират по човешко представяне". Че това е основна тенденция го доказва и фактът, че издателство "Санома-Блясък" (издателите на Cosmopolitan, Elle, Story, "Блясък", "Журнал за жената" и др.), която е в бизнеса с лайфстайл издания, също има "Тарифа – "Избори 2011". Търговският директор на издателството Богдана Черногорова обясни, че до подготовка на тарифата се стигнало след като няколко политици проявили интерес да се появят с PR-публикации във светските им издания "Блясък" и Story. "До подписване на договори не се стигна, защото ние държахме задължително текстовете да са обозначени като платено съобщение. Това обаче не устрои политиците. така, че ние не сме използвали тарифата си", обясни Черногорова.
На въпроса дали е редно да се публикува съдържание, без да се обозначава, че е платено, Антон Кутев, секретар по медийната политика на БСП, отговори: "Това не е проблем на партиите. А питам защо в България предизборните кампании са платени? Етично ли е медиите да получават изобщо пари? Например във Великобритания предизборните кампании не са платени." От пресофиса на Меглена Кунева коментираха, че медиите не трябва да загубват обективността си по време на кампания. "Съдържанието им не трябва да се променя на принципа който плати повече, той определя облика на изданието. Това важи изключително много за печатните и онлайн медии, където журналистическите материали директно се заменят с PR публикации, без това да е ясно обозначено. От това страдат и журналистиката, и гласоподавателите, тъй като журналистите губят своя облик, а на хората е отнето правото да направят своя информиран избор."
От ГЕРБ категорично не пожелаха да коментират

Просто факти…

Главният редактор на в. "Новинар" Десислава Апостолова обясни, че медията има тарифи за политическа реклама и PR, които не се различават от останалата реклама. "Тарифите и за хартиеното издание, и за сайта на в. "Новинар" са публични и могат да бъдат намерени на www.novinar.bg", поясни тя. Според Апостолова платените публикации трябва да се обозначават, но "според мен въпросът е по-кардинален и е свързан не само с политическата реклама, към която сме толкова чувствителни по време на избори, а въобще с PR материалите, било то платени или не, в печатните издания. На този етап – с това законодателство и при тази конфигурация на медийния пазар, пълното разграничаване на тези съдържания ми се струва по-скоро пожелателно и е въпрос на избор и позиция на отделната медия", категорична е Десислава Апостолова.
Категорично "за" обозначаването на платените публикации е и медийният юрист Радомир Чолаков, който е и заместник-председател на Комисията за етика в печатните медии. "След като политическата реклама е платена, за нея важат изискванията за обозначаване, както за обичайната реклама. Винаги ми е било странно практикуваното у нас "остойностяване и ценообразуване" на политически дебат", коментира Чолаков. Задача на медиите действително е да помагат на обществения дебат чрез създаване на информирано мнение, което предполага балансирано представяне на разнообразни гледни точки по значими въпроси, включително и в хода на предизборния политически дебат. "Участието в политическия дебат е благо, което не може да се остойностява в пари. Не знам "Шпигел" или "Гардиън" да имат "предизборна рекламна тарифа", допълни още той и продължи: "Ние, понеже си нямаме доверие, че можем да сме добросъвестни, въвеждаме равнопоставеност чрез пари. Което е друга форма на неравнопоставеност."
Все пак главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова е убедена, че медиите спазват Етичния кодекс. "Те не вземат страна на определен кандидат или партия. Дават всички гледни точки. Опитваме се изборните дописки винаги да са обозначени с банер "Избори 2011", категорична е тя. В заключение допълва: "Разбира се, че платеното съдържание трябва да се разграничава от редакционното. Смятам, че аудиторията не трябва да се подценява, защото тя винаги усеща, когато медията се опитва да й влияе."

Здравословна промяна

Антоанета Цонева смята, че изискването платените публикации по време на избори да са ясно обозначени трябва да се въведе чрез законодателна промяна. "Очевидно Етичният кодекс не се спазва и не може да накара медиите да го спазват, въпреки, че са го подписали."
А дотогава няма да се изморим да напомняме, че в краткосрочен план от платените публикации медиите печелят пари, но подмяната на журналистическата преценка с тази на хората, които плащат, в крайна сметка винаги се усеща от аудиторията. Все пак дори и описани от професионални журналисти, измислените събития и (често) кухите глупости, които се говорят по предизборните прояви, пак изглеждат скучни. Медиите печелят малко пари, но с това продават и без това не особено голямото доверие в себе си…

Стр. 34