www.dnevnik.bg I 22.07.2015г.

    "Всеки, който иска да постига професионални успехи, трябва да има базови познания в областта на комуникацията. За това не е задължително академично образование, защото пиарът е амалгама от много качества и професии – може да си добър психолог, филолог, може и да си просто добър актьор".

"Дневник" разговаря с Деница Сачева – новоизбрания председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА), която на 7 юли заедно с още 5 професионални организации отпразнува десетата  годишнина от приемането на Етичния кодекс на ПР специалистите у нас . Сачева има четири висши образования в специалностите управление на туризма, социална педагогика, здравен мениджъмънт и връзки с обществеността и е основател на агенция "Интелдей солюшънс".

Освен в частния бизнес тя има дългогодишен опит с политиката и властта. На последните избори Деница Сачева беше кандидат за народен представител като част от гражданската квота на Коалиция "Десните", но без успех. Преди това е работила в Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса и е била началник на кабинета на здравния министър Илко Семерджиев в правителството на ОДС от 1999 до 2001 г. 

Какво означава пиар по принцип и какво означава пиар в България? Как се измени за последните 10 години?
 
- В пиара в България, като във всичко останало, могат да се видят всякакви примери. За съжаление, както всички разбират от футбол, така и всички разбират от това. Много често неща, които нямат нищо общо с ПР, се приписват на нашата професия.

Голямата разлика, която не се прави у нас, е, че пиарът всъщност е управленска функция. Той не се занимава с това просто медиите да отразят нещо, а с цялостна комуникационна кампания, стратегия, послания, целеви аудитории. Всъщност работата с медиите би трябвало да е една много малка част от всичко друго.

Като цяло мога да кажа, че през последните 10 години в България в бизнеса има еволюция и той разбира какво означава пиар, но за съжаление в политиката няма такова разбиране.

Има и много професионални компании и хора. Голяма част от членовете на БАПРА например са получавали международни отличия. От друга страна, има и много хора просто с добри контакти в медиите, които са решили, че това им е напълно достатъчно. Дори има много журналисти с  агенции, които влизат в директен конфликт на интереси и ги използват, за да вкарат нерегламентирано пари в медиите си. Журналистите в момента са най-големите конкуренти на пиара в България.
 
Как се противодейства на това? В момента и имиджът на медиите е много занижен, и пиарът е изкривен и като функция, и в общественото разбиране.

- Противодействие в тия неща няма, поне такова, че да ни удовлетвори като бизнес. Компаниите в БАПРА  започнахме да ползваме много по-малко медии и много повече социални мрежи, търсим директен контакт с целевите аудитории.

Много трудно се противодейства, защото цялостната пазарна среда в България е много лоша, поради което и самите бизнеси търсят по-малко пиар услуги от типа на организация на събития и пресконференции. От друга страна пък, лошата пазарна среда даде възможност да се търсят много повече стратегически консултации за кризисни комуникации. Например нашата агенция е увеличила оборотите си от кризисни стратегии почти два пъти само за 3 години.

Това обаче е индикатор за  много повече проблеми на територията на бизнеса, които трябва да бъдат решавани – както междуфирмени проблеми при нелоялна конкуренция, така и  проблеми, свързани с държавните институции, с различни закони и наредби, които се подготвят или приемат.
 
Тук не се ли влиза малко в полето на лобизма, който в България не е регламентиран и ясен?

- Донякъде се влиза, защото работата с институциите започна да става съществена част от работата на бизнеса. В последно време в държавата се продуцират множество заплахи за бизнеса от най-различен характер и вече много често ние сме търсени не от конкретна компания, а по-скоро от цели браншове, за да се защитят от поредната заплаха. Ние се занимаваме с търсене на разнородна и обективна информация, идентифициране на ключови хора, потенциални партньори, конструираме стратегии за многопластова комуникация.

Аз съм и в гражданския, и в бизнес сектора едновременно и това, което ми прави впечатление вече пет години, е, че и гражданските организации, и бизнесът организират постоянно  кампании, за да се пазят от държавата. Това е ненормално. Абсурдно е и бизнесът, и гражданите да се пазят от държавата, да се страхуват, че тя всеки момент ще измисли нещо, което ще влоши положението.

Кризисният пиар доколко е навлязъл в културата на компаниите? Бизнесът научил ли се е да се подготвя превантивно за нещо такова, или все още действа чак когато се запали фитилът?
 
- Част от по-големите компании, повечето международни, със сигурност го имат предвид. Но и доста от, така да кажем, "битите" български фирми също, след като са се опарили, започват да имат по-активна политика.

Има сериозен бум на търсене на анализи на публикации в традиционните и социалните медии, защото това е някакъв тип инструмент за ранно предупреждение – да могат да се ориентират за тенденции в своята сфера, конкуренцията и т.н. Прави се вече редовен медиен мониторинг. Преди той се използваше основно от пиар агенциите за отчет, а сега много повече се използва за планиране.

Социалните медии как повлияха на начина ви на работа?
 
- Социалните медии са като всеки друг инструмент. От една страна, много положителни, от друга – не толкова, най-вече заради троловете и възможността масирано да публикуваш измишльотини, които по някакъв начин да сугестират хората. Но все пак може да се каже, че са повлияли положително, особено що се отнася до работата с медиите, защото имаше един момент, в който тя беше стигнала до невъзможни нива на нормално общуване.

Беше необходимо или да имаш много силни връзки, или много големи бюджети, за да можеш да прокараш нещо, което дори не е непременно политически оцветено или корпоративно обвързано, а просто нещо, което би било от обществен интерес. Затова в момента, в който стана отварянето на българските граждани към социалните медии, ние веднага се втурнахме там.

След това обаче и тази среда започна да се замърсява, да се появяват сайтове с неясен произход, със странни имена, с множество манипулации. Може би ще стигнем до един друг повратен момент, защото хората вече спират да четат толкова много социалните медии и коментарите в тях. Четат коментари там, където по някакъв начин са сигурни, че те са от реални хора – форумът на "Дневник" е такова място, също и на "Сега", но на много други места – не.

Належащо е да има много по-голяма медийна грамотност сред хората, защото те трябва да се научат, като четат, да знаят откъде, какво, как. Защото това е информация, с която не само взимат ежедневни решения, но и защото невярната информация може да агресира ненужно и да вкарва енергията им в грешни коловози.
 
Проблемът е, че медиите невинаги са честни за това "откъде, какво и как".
 
- Да, въпросът с абсолютната истина в медиите е много сложен и философски и трудно можем да твърдим, че има медия в България, която казва абсолютната истина. Проблемът е, когато нямаш никаква представа кой седи зад това, което получаваш – една бомбастична информация, в която ти се сервират най-различни нелепи неща, и хората, като нямат представа кой и защо го е написал, почват да споделят измислици. От друга страна, уклонът към конспирациите така е завладял медийните потребители, че истината няма пробив. Където и да се появи, почват разсъждения и съмнения.

В каква степен работи етичният кодекс на пиарите?
 
- Смея да твърдя, че той работи в значителна степен при компаниите, които искат да изграждат образ на истински пиар компании, а не да са просто касички или пък временно да се занимават с това, защото е изпаднала такава възможност.

Споровете обаче в гилдията са много големи още от самото създаване на кодекса за това дали трябва да имаме комисия подобно на журналистическите или на Националния съвет по саморегулация на рекламата. Като цяло има много две много полярни мнения. Има хора, които твърдят, че трябва да има комисия и че иначе няма смисъл, защото няма кой да санкционира и контролира приложението на кодекса. И има други, които смятат, че е много трудно да направиш оценка на една пиар кампания, защото за разлика от рекламата при пиара нямаш нормативни правила, които да регламентират определена комуникация.

Има множество казуси, в които действително човек си задава въпроси и подлага под въпрос етиката.
Предложих да направим професионален форум, на който да се обсъждат подобни казуси, без, разбира се, да се прекрачва границата на конфиденциалност. Но една етична комисия при тези обстоятелства по-скоро би ни разединила и би създала повече проблеми, отколкото решения.

Един от начините на манипулиране на информацията, с които ние се сблъскваме, е компания да се опита да спре публикация или да бави информация дълго време. Това също ли е работа на пиара?
 
- Да, наша работа е и една информация да не стигне до медиите. Ние правим всичко необходимо, за да запазим репутацията на клиентите си, а когато подаваме информация, наш ангажимент е тя да е точна и проверена. 90% от т.нар. спиране или пускане на информация обаче е в ръцете на редакторите и собствениците на медиите у нас. Те са тези, които имат и други интереси, далеч не само медийни, и тяхното срастване с политиката на практика маргинализира професионалния ПР.   

Другото е, че за съжаление медиите в България не са измислили все още някакъв устойчив и независим модел на финансиране, който наистина да отделя рекламата от съдържанието. Защото в огромна част от случаите медиите сами си налагат автоцензура, когато става въпрос за голям рекламодател.

Например телекомуникационните компании са абсолютно "имунизирани" и в много малко медии може да излезе някаква информация, която да не е захаросана или просто дежурна. Ето в този случай голяма част от негативните кампании преминават основно през интернет сайтове и социални медии, макар че там пък не може да си сигурен каква част от хората са тролове и дали не тече тежка конкурентна битка.  

Сега навлизаме в поредната предизборна кампания. Партиите подписаха споразумение, че няма да използват платени агенции, което приемаме със скептицизъм, трудно и ще се докаже обратното. И в това ли участва пиарът, или се прави от самите структури на партиите и техните връзки в медиите?
 
- И по тази тема пак се отиде в крайности. Получи се някакво абсолютно отрицание на възможността да информираш членовете на своята партия или на симпатизантите си за някакви гледни точки, които партията  има и защитава За мен от комуникационна гледна точка изобщо не е укоримо да информираш съпартийците и симпатизантите си с т.нар. опорни точки, защото не можеш да очакваш цялостно ниво на компетентност сред тях по всички теми.

Укоримо е обаче, ако целенасочено плащаш на агенция, която да изкривява действителността и да пише неща, които са измислица. Това вече и от бизнес гледна точка,  и от етична за мен е абсолютно неприемливо.

Мога да кажа, че то вече не е и работещо, тъй като целият този бум около троловете доведе до това, че хората вече не четат толкова много форуми и не вярват на това, което четат в тях.

По-големите партии вече правят по-професионално кампаниите си, измислят послания, създават планове за събития за регионални и национални срещи. Може да се каже, че има професионален политически пиар у нас, но друг е въпросът, че като цяло се разчита на отделни хора, а не на професионални агенции.

Да очакваме ли мръсни номера преди изборите?
 
- Да, очаквам, че ще има черен пиар, защото тези избори са много сериозен залог за бъдещето – от тях зависи дали ще има сериозен ремонт в кабинета, дали ще има някакъв вид преформатиране на коалицията, а и зависи каква ще бъде конфигурацията за президентските избори. Според мен резултатът от местните избори ще предопредели дали догодина ще има две в едно – президентски и парламентарни.
 
Така че битката ще бъде ожесточена. Обикновено битката не е на територията на пиара и най-сериозните неща не се случват точно чрез него, а чрез манипулации на самите избори по места. Аз лично не подкрепям възможността за референдум по време на предстоящите избори, защото това ще създаде много възможности за манипулация в изборния ден – имам предвид объркване на хората, множество бюлетини, затруднение при преброяването след това и т.н.
 
Негативни информации ще има разнообразни, обаче на хората вече малко им дойде до гуша от  отрицанието и хората вече не вярват толкова лесно. Отвращението им от политиката е стигнало невероятни размери и заради това мисля, че ще дойде един момент, в който няма да вярват и на негативните кампании. Те направо ще започнат да имат обратен ефект – като пресолиш манджата с негативизми, хората ще почнат да си казват, че "щом този толкова го плюят, значи той нещо върши". И така попадат понякога в поредната заблуда.

Актуален такъв пример е със здравния министър Петър Москов. За него много хора мислят, че е страшно полезен единствено защото ДПС говори срещу него. И на тази плоскост – че щом ДПС го плюе, значи той е върхът, ние всъщност приемаме неща, които са абсолютно неправилни за здравеопазването в стратегически план. Но тази ситуация може да се пренесе за много други образи и за много други хора, това е също част от публичната манипулация. По същия начин конфликтите с ромите изграждат образа едновременно на националистическите партии и на ДПС. Просто в комуникациите едно плюс едно рядко прави точно две.

За конфликта в Гърмен ли говорите? Имаше ли манипулация там?

- Според това, което аз имам като информация, действително не е просто битов инцидент, а е имало активна провокация. Но това не е пиар, а политическа манипулация – опит да наклониш везните в една или друга посока. Нашата професия се занимава с изграждане на доверие, не с деструкция, макар че правилата на комуникацията не важат при нас, защото средата е много увредена. Прекалено много са скандалите, прекалено. Дори аз, която професионално трябва да ги следя, се задъхвам. Скачаш от скандал в скандал и вече или го приемаш като нещо нормално, или се алиенираш напълно и спираш да следиш.

Споменахте настървяването срещу лекарите и учителите – две огромни групи хора, които би трябвало да са на почит в обществото, а са в ужасна имиджова криза. Как може да се върне доверието в тях?

- Трябва да се намерят положителните примери. Навсякъде можеш да намериш положителни примери, дори в съдебната система. Може би това е основната разлика между работата на ПР-а и на журналиста – ако вие имате един организъм и в него има някаква малка пъпка, журналистът ще се фокусира върху тази малка пъпка и докато не я направи на цирей, няма да спре. Докато моята работа е дори да имам организъм, пълен с метастази и с една-единствена здрава клетка, аз да я намеря и да започна чрез тази здрава клетка да оздравявам останалите.

Така че според мен първо трябва да се намерят тези неща, които могат да действат мотивиращо и да показват другата гледна точка. След това вече трябва да се направи диагностиката на проблема – откъде идва този лош имидж, къде е главата, откъдето се вмирисва рибата.  

Ролята на рекарския съюз за образа на българските лекари например е много съществена. Когато общество вижда един съюз, който постоянно се лашка спрямо политиката, постоянно си стиска ръцете с политиците, кляка пред тях, обществото си казва "аха, тези нещо са се разбрали, разделили са си баницата, само ние винаги плащаме".

Но ние трябва да си даваме сметка като общество, че това, което стана с лекарите, беше разтоварване от отговорност на политиците от първия кабинет на Борисов. Голямата кампания, която направи ГЕРБ при първото си управление, срещу лекарите беше, за да се отклони вниманието от липсата на добър кандидат за здравен министър и на каквато и да било концепция за здравна реформа. И това имаше пагубни ефекти – то вдигна нивото на саморазправа на пациентите с лекарите дотук. Цветан Цветанов направи същото и по отношение на ромите – организира шумни проверки, сложи под обстрел неправителствените организации и създаде мараня, че уж решава някакви проблеми, а всички знаем, че проблемите на и с ромите се задълбочиха и влошиха драстично.
 
Вие самата имахте амбиции в политиката, приключихте ли с тях?
 
- Не съм. Но няма да участвам на предстоящите избори като кандидат. Аз съм от хората, които не биха се занимавали с политика, ако всичко беше наред. Но всичко е безкрайно неуредено във всяко едно отношение, постоянно трябва нещо да се прави, за нещо да се протестира, да се обясняваш на някого, да ограмотяваш. Като гражданин буквално си на бойното поле, защото политиците раждат заплахи ежедневно. А когато си натрупал опит и знания, носиш отговорност да предлагаш решения. Търся точния начин за участие в политиката, по който реално мога да постигна промяна. Нямам никакво желание да влизам в политиката само заради идеята да съм вътре.

Оригинална публикация 

www.24chasa.bg I 27.01.2014г. 

 Hай-влиятелните технологични компании са платили рекордно високи суми за федерално лобиране през 2014 г., въпреки че тези разходи за бизнеса по принцип са започнали да намаляват.

Парите често са били насочени към области, които не са пряко свързани с технологии. Това показва колко разностранни и мощни са станали големите технологични играчи, пише сайтът “Бизнес инсайдър”.

Компанията с най-много разходи за лобиране през миналата година е “Гугъл”, като интернет гигантът е платил 16,8 милиона долара, или 1 милион повече от 2013 г. Областите, за които са отишли парите, са онлайн реклама и защита на личните данни, но също така и важни теми като патенти, трудово законодателство, дронове, здравеопазване, имиграция и данъчна реформа.

“Амазон” е увеличила разходите си за лобизъм с 37 процента и е платила 4,7 милиона долара, докато за да защити интересите си във Вашингтон, “Епъл” е платила 4,1 милиона долара, или увеличение с 21 процента.

При “Фейсбук” скокът е с 45 процента, като социалната мрежа е дала 9,3 милиона долара, за да прокара своите интереси.

Скокът сред харчовете на големите имена става на фона на намалели като цяло разходи за лобиране. Според неправителствената организация “Консюмър Уочдог” сумите за този вид дейност, платени от 15-те най-големи технологични компании през 2014 г., са спаднали с 3 процента. Сред компаниите, които всъщност са намалили разходите си за лобиране, са “Майкорсофт” и Ай Би Ем.

Оригинална публикация 

www.m3college.com I 28.08.2014г. 

Интервю: Цветан Лукарски

В това интервю ще Ви запознаем с една дама, практикуваща професията лобист. Тя е една от малкото професионалисти на подобна позиция в България и ще ни разкаже нещо повече за тънкостите и методиката на този вид дейност. Какво е да си лобист в България и какво представлява това призвание, ще разберете от Теодора Борисова, мениджър „Връзки с институциите“:

Какво означава да си лобист?

Да си лобист означава да се опитваш да насърчиш възможно най-добрата бизнес среда за сферата/компанията, в която работиш. Трябва да можеш да предвидиш и реагираш навреме на регулаторни предизвикателства, за да гарантираш, че интересите на бизнеса са най-добре представени и защитени. Голяма част от лобистката дейност е легитимна и има активен принос за добре функциониращата, представителната демокрация. Лобирането предполага да взимаш участие в законодателния процес, като даваш информация, свързана с реалните нужди и потребности на бизнеса. Информацията (под формата на становища, позиции) обикновено се базира на доказан опит и емпирични изследвания, разходите за които се поемат изцяло от заинтересования бизнес. Тя се предоставя на законодателите с цел създаването на работещи правила и регулации и способства развитието на ефективен демократичен процес.

Бизнесът, разбира се, следва да поеме ангажимент за прозрачност по отношение на взаимодействията си с институциите. Признавайки присъщо личния интерес на всяко едно такова взаимодействие, трябва да се подчертае положителния принос, който такъв диалог може да има за по-ефективния процес на взимане на решения. Аргументът, че една организация не може да защитава своите търговски интереси, особено ако мотивацията зад тези интереси е развитие на пазара (което би имало по-широк положителен ефект за цялото общество), е невалиден. Институциите от своя страна също следва да признаят добавената стойност на информацията, предоставяна от бизнеса, както и правото на компаниите да бъдат изслушани, особено когато се вземат важни решения, засягащи тяхната дейност. Когато и двете условия са налице, стратегическата възможност за лобиране може да бъде приета за легитимна и необходима за качеството на демокрацията и за способността на институциите да създават адекватни политики, отговарящи на действителните нужди.

Често лобиста се бърка с PR експерта, каква е конкретната разлика в понятията?

Отношението на лобизма към връзките с обществеността е като отношение на частното към общото – лобизмът или по-разпространеното и приемливо „връзки с институциите“ е частен случай на PR, доста по-специфичен и със собствена динамика. Нашата работа е насочена основно към държавните органи и не толкова към обществото като цяло.

Как намери своето професионално прозвище?

Изучаването на правни и политически науки за мен имаше логично продължение в работа с конкретни (европейски) политики, с които се занимавах в началото на моето професионално развитие, като част от държавната администрация. Впоследствие прецених, че ще ми е полезно, а се оказа и доста по-интересно, да видя какво отражение имат тези политики върху реалния бизнес. Има огромна разлика между транспонирането на регулации, с което се занимавах преди, и конкретното им приложение в практиката. Лично аз поех риск да премина от държавната в частната сфера, като така намерих и моментното си поприще.

С личности от какви сфери общуваш по време на работата си?

Работата на специалиста по „връзки с институциите“ предполага пряко взаимодействие с държавните органи и редица други заинтересовани страни. Всяко едно от тези взаимодействия е възможност за популяризиране на компанията, за която работиш, утвърждаване на репутацията й и позиционирането й като отговорен участник в законотворческия процес. Идеята е да се установят дългосрочни отношения с нашите партньори, сред които са институции, неправителствени, търговски и професионални организации, понякога профсъюзи и пр., основани на взаимно доверие, прозрачни и етични.

Трудно ли е да повлияеш конкретно на ситуацията и същевременно да изградиш позитивно мнение за работодателя си?

Трудно е да извършваш такава дейност, особено поради наложилото се в България обществено недоверие към концепцията за лобизма. Лобирането е заклеймено като нередно, незаконно, водещо след себе си негативни последствия за обществото. Често лобирането се асоциира с подкупването на държавни служители, което на практика е узаконено в САЩ, на база вноските за предизборни кампании.

Както вече споменах обаче, лобистите могат да играят активна и положителна роля в представителната демокрация, като подкрепят правителствата в създаването на ефективни закони и регулации, осигурявайки необходимата експертиза. Неслучайно и Европейската комисия в последните години значително увеличава броя на т.нар. „публични консултации“, при които се допитва до бизнес асоциации и отделни фирми по важни въпроси, имащи значение за тяхната дейност. Разбира се, този процес в Европа е регулиран посредством Регистъра за прозрачност, който осигурява на гражданите пряк достъп до информация за това кой участва в дейности, насочени към повлияване на процеса на вземане на решения в ЕС, чии интереси се преследват и какъв е размерът на ресурсите, които се влагат в тези дейности. По този начин процесът е открит и съобразен със закона, както и с етичните принципи, като се избягва неправомерен натиск. Поставянето на такъв диалог на основата на прозрачни отношения може да прекъсне порочния кръг на цинизъм и недоверие и в нашата страна.

В какъв мащаб е лобисткият бранш в България? Има ли вече съсловие от хора с твоята професия у нас?

В България през последните години имаше редица предложения за „Закон за лобизма“, но нито едно не беше прието. В момента се опитваме да създадем „Асоциация на лобистите в България“ под шапката на BAPRA (Асоциацията на PR агенциите), заедно с която да можем стъпка по стъпка да създадем етичен кодекс, а защо не впоследствие регистър и закон, които да регулират дейността на всички професионалисти, извършващи подобна дейност.

Повечето по-големи компании в страната използват опита на експерти за защита на своите интереси – in-house или посредством възлагането (аутсорсването) им на консултантски агенции. Друг е въпросът, колко от тези експерти ще пожелаят да минат „на светло“ след създаването на кодекс и евентуално закон. Тук е моментът отново да наблегна, че когато взаимодействието на компаниите с държавните органи е от полза и за двете страни, и за обществото/икономиката като цяло, то не следва да бъде скривано. Когато то води до по-прозрачен процес и работещи политики, лобирането следва да бъде признато за легална форма на участие в законодателния процес.

Има ли величия в твоята сфера, от които черпиш опит и вдъхновение?

Както във всяка сфера, така и в тази има професионалисти, които са достойни за възхищение поради принципната им позиция против всякаква форма на неправомерно въздействие. Лично аз черпя опит от експерти, които съумяват да създадат открити и прозрачни отношения с институциите, с които работят, основани на взаимно доверие и високи етични ценности. Непрекъснат извор на вдъхновение е личният ми ръководител, който е пример за подражание в тази насока.

Какъв съвет би дала на хората, които са се насочили към твоята професия?

Всяка дейност в областта на обществените дела следва да се осъществява с най-висока степен на интегритет – общоприет термин, който на български би означавал: честност, неподкупност, уважение към ценностите на обществото и етичните стандарти. Действията трябва ясно да изразяват мотивите ни, които следва да са достатъчно открити и никога подвеждащи. Също така е полезно да се следва неутрална политическа позиция, която не облагодетелства и не изразява предпочитания към нито една политическа формация.

Оригинална публикация 

в. Политика | Людмила ГЕОРГИЕВА | 14.09.2012

Хората се съмняват в тях, защото голяма част от дейностите им се извършва на тъмно

Шийла Крумхолц е експерт в анализа на ролята на парите в политиката – прозрачност и отчетност на даренията и изразходваните средствата по време на изборни кампании, а също така и на вложените в лобизъм финанси, личните декларации за доходите на управляващите, ефекта от "въртящата се врата". За нея казват, че е от малкото хора във Вашингтон, запазили изключително чиста репутация. Завършила е Международни отношения и Политически науки в университета в Минесота.

- С какво точно се занимава watchdog организация като вашата?

- При нас в Щатите watchdog организациите имат дълга история, която датира някъде от началото на 1900 г. Тогава тези организации са възникнали като асоциации на журналисти, разследващи и отразяващи трагични инциденти и фатални грешки в индустриална Америка. Много от тези случаи, причинили страдания и довели хората до просешка тояга, са се дължали на злоупотреби от страна на мощни корпорации. Повратен момент за нашата организация беше аферата "Уотъргейт", която сложи началото и на внимателното изследване на влиянието на парите в политиката. Преди това, през 50-те и 60-те години рядко се е обръщало внимание на това откъде идват парите за политическите кампании, но с увеличаване на средствата влагани в политика и избори, и наелектризираната атмосфера на 70-те този проблем излезе на преден план. Скандалът "Уотъргеит" се превърна в център на общественото внимание, това беше шокиращо събитие, което поляризира Америка и накара всеки един да спре и да се замисли. Той свали Никсън от власт и доведе нови лица, а и нови етични правила във Вашингтон.

Двама сенатори Франк Чърч, демократ от Айдахо, и Хъг Скот, републиканец от Пенсилвания, след като се пенсионират, основават организацията, чиято цел в началото е била да се фокусира върху мерките, които биха направили Конгреса по-отговорен пред избирателите. Изследването на парите в политиката е било само част от програмата на новата организация. В началото на 80-те Лари Макенсън разследващ журналист от Аляска, се фокусира като лазерен лъч върху парите в политиката откъде идват, кой ги насочва към определени кандидати, интересите, които тези пари представляват, топ организациите и индустриите с техните дарителски кампании. Този си опит на щатско ниво той приложи и на федерално, разви и система за нас, чрез която да категоризираме парите, вложени в политика. Всъщност това беше началото на нашата работа, която вършим и до днес. Ние не разглеждаме само парите за изборни кампании, а политическото финансиране в много по-широк смисъл и разбира се парите, вложени в лобизъм, са само една част от тях. В миналото издавахме материалите си в 15 000 страници големи томове книги, наречени Енциклопедия на публичните тайни в политиката. Но разбрахме, че хората нямат търпение да четат енциклопедии. Оказа се, че уебсайтът е перфектен "брак" на платгрорма и съдържание и сега хората могат да правят различни справки, както и когато си поискат. Прилагаме подхода "Нарежи го на филийки, накълцай го на кубчета", т. е. засичаме информацията по всички възможни начини, така че хората да могат да достигнат и до обобщените данни, и до детайла. Те могат да намерят данни и за отделни конгресмени, и за всички комисии на Конгреса, и за партиите, а и да проследят отделни интереси, пари, вложени в лобизъм, в политики, лични финанси на политици, данни за техните пътувания и спонсори.

- Каква е законовата база, която ви дава възможност да събирате тази информация?

- Скандалите направиха нашата работа възможна. "Уотъргеит" беше най-големият и най-важният, който наистина ни осигури вече 30-годишен достъп до информация, какъвто преди това нямахме. Даваме си сметка, че този достъп не ни е гарантиран, че може да нямаме други такива 30 години. Затова искаме да дадем на хората чувството, че това е тяхната информация. През 70-те съдът се произнесе, че донорите трябва да разкриват имената си, бизнеса си, работодателя си, адреса си и че всички тези данни трябва да се описват l декларират от кандидатите и партиите. И че ще бъде създадена агенция или друг офис, отговорни за събиране на тази информация и предоставянето й на гражданите. Говорила съм с хора от различни държави от целия свят и знам, че това не е обичайна практика за много от тях. Но тази привилегия не е гарантирана и за нашата страна. Времето след "Уотъргеит" беше силен момент. Хората станаха много чувствителни на тази тема, те имат високи очаквания и искат да получават информация по всяко време на своя iPhone или iPad.

- Америка изглежда напълно прозрачна. Има ли какво още да се разкрива? Имате ли нужда от достъп до повече данни, липсва ли ви някаква специфична информация?

- Трябва ти информация, за да разбереш каква още ти липсва. Например, ние знаем, че се лобира, но никой не се заблуждава и че се лобира повече, отколкото се декларира. Особено сега лобистите са очерняли като лоши, опасни хора, които разбъркват сферите на влияние и които трябва да бъдат забранени. Забелязва се и определено отдръпване на някои от лобистите от предоставяне на информация за нас. Това, което не знаем, е за кого са лобирали и по какъв проблем. Например дебатът по здравната реформа. Съществуваше силна тревога, понеже голям брой бивши конгресмени и служители от изпълнителната власт бяха започнали работа и представляваха като лобисти големи здравноосигурителни компании. Имаше сериозни подозрения, че те ще успеят да повлияят силно върху вота и в крайна сметка ще бъдат обслужени бизнес интересите, а не тези на обикновения човек. Но въпреки всички мерки е трудно да се разбере с кого тези лобисти се срещат и за какво си говорят. Всичко, което ние знаем и можем да кажем, е: това са лобистите, които лобират по здравната реформа; толкова от тях са бивши управляващи, преминали през "въртящата се врата"; това са политиците, за чиито кампании са направили дарение; това са даренията, които клиентите на лобистите са направили, и политиците, които са ги получили. Така ние казваме: "Погледни и виж модела, това не е доказателство за "танго за танго" отношения или изобщо за непозволени такива, но да, определено тук се забелязват някакви взаимоотношения. Най-малкото очевидно е, че тези хора се познават, имат някакви отношения и е почти сигурно, че си говорят за закона за здравната реформа". Посочваме връзката между декларираните лобистки усилия, направените дарения, ключовите фигури в парламента, които имат властта да решават, и политиките, които лобистите целят да повлияят. Трябва да имаш достъп до всички парченца от пъзела, за да видиш къде си пасват. И да знаеш кое парченце ти липсва. И тогава публиката може да реши дали е важно и в обществен интерес ли е да поискаш липсващото парче от пъзела. Със сигурност това няма да бъде извършено от средния гражданин, но може да бъде направено от хора на науката, политически анализатори, организации като нашата, разследващи журналисти. Тези данни трябва да бъдат представени на обикновените граждани на разбираем език и така да им се даде потенциалната възможност да питат и изискват повече информация. Обикновено не политическите проблеми, а скандалите предизвикват силен политически натиск от гражданите, които настояват за промяна на модела. Понякога скандалът, политиката и различните изследвания на политическия занаят вървят ръка за ръка. Така публичният гняв и разследванията успяват да постигнат реформи в политиката.

- Правата на лобистите бяха твърде затегнати по време на сегашната президентска администрация, но оставам с впечатление, че ефектът от тези мерки е твърде противоречив.

- Съществува обяснимо безпокойство за това, което правят лобистите, заради характера на тяхната работа, а в някои случаи, свързани със здравната реформа, и поради прекомерното им влияние върху политиката. Политическите решения би трябвало да се базират на аргументи, а не на парите. Хората се интересуват, а и се съмняват, защото и голяма част от работата на лобистите се извършва на тъмно. Нашите данни показват, че една персона се интересува от дадена политика и харчи милиони, за да повлияе върху нея. Т. е. предупреждаваме, че има властови интерес и че кметът например може би не представлява интересите на своите избиратели. Не можем да кажем, че лобизмът е лошо нещо това е наше конституционно гарантирано право и аз мисля, че дебатът за лобизма, представителността и потенциално корумпиращата роля на парите в политиката е здравословен. Но ние очакваме хората да се страхуват от наказание, ако пресекат линията на допустимото. Не искаме те да си мислят, че могат да си позволят всичко безнаказано. Искаме да знаят, че има механизми за контрол и че осведомеността на гражданите е ключов елемент от тях.
Да, администрацията се фокусира върху лобизма. Всъщност това беше и ключов дебат за президентските избори през 2008-а. Според мен администрацията свърши добра работа, като намали "трафика" през " въртящата се врата". Още с първия си акт президентът 06ама наложи ограничения върху работата на лобистите с президентската администрация, лимитира и възможностите на бившите служители, които започват да работят като лобисти след напускането си. Опасявам се обаче, че последващите ограничителни мерки срещу лобистите предизвикаха антагонизъм, който беше нежелан и излишен.

- в Сенатския етичен кодекс има странни правила. Например, ако парламентарен служител получи букет цветя или ница, докато работи върху някакви мерки, регулиращи тези браншове, трябва да постави тези "развалящи се продукти" някъде на публично място. Други определят реда, по който приятелски семейства на лобист и депутат могат да прекарват заедно отпуската си или да си гостуват по вилите. Има ли нужда от още правила?

- Мисля, че подаръците, които управляващите могат да получават, са вече тотално регулирани и то на едно, бих казала, "номинално" ниво. Повече от това надали може да се желае. Разбира се и тук винаги има хора, които нарушават правилата и това ще продължава да се случва. Правилата имат "охлаждащ" и възпиращ ефект, но въпреки това има хора, които, макар и осведомени, не могат да откажат плика. Има разбира се някои смехотворни "сценарии". Не бива да се тревожим за това, че сме пили кафе с приятел или сме прекарали ваканцията си заедно. Но е добре да възпитаме чувството, че появите на публично място имат голямо значение. Това просто трябва да се декларира. И ако няма какво да крием, значи няма проблем да декларираме пред Комисията по етика и да направим тези наши срещи публични. Важното е лобисти и управляващи да поемат отговорност не само за това, което правят, но и затова как изглежда то в очите на хората, защото самите публични прояви могат да оставят съмнение за различни сценарии и някой да се възползва от тях. Аз не се притеснявам за регулацията на подаръците. Това е дреболия в сравнение с далеч по-сериозния и системен проблем финансирането на политиката с частни средства.

- Къде е здравословната граница между прозрачността и нормалните условия за функциониране на управлението? Понякога и прозрачността може да прикрие как са взети най-важните решения.

- Когато благодарение на правилата за прозрачност, получиш различни документи или стенограми и видиш, че в тях няма нищо, ти разбираш, че важният разговор не се е състоял тук. И ако искаш да го научиш, да получиш достъп до истинското решение, трябва да потърсиш и изискаш обяснение защо тази информация не е достъпна или защо няма да ти бъде предоставена. Разбира се, при презумпцията, че тази информация е публична. Хората имат право на лични разговори, но когато става дума за публични срещи, нещата са различни. Тук ш просто трябва да има запис и този запис да е публичен. Обстоятелствата къде се е състояла срещата, кои са участниците, какъв е контекстът, какви са аргументите и какви са решенията всичко това трябва да бъде публично. Ако не е, това означава, че някой не си е свършил работата и нее спазил правилата и изискванията за достъп до информация. Или пък, че са нарушили правилата, а може би просто няма достатъчно правила и тогава гражданите трябва да настояват такива да бъдат изработеъи. Съвсем нормално е да попитаме нашите избраници: "Защо взехте това решение, какви причини го налагат, какви бяха доводите на противниците му. Само така аз ще мога да реша дали вие сте свършили добра работа. Защото без да знам това, не мога да свърша моята работа на гражданин и да държа вас, избраниците си от-ЯИ говорни".

- Какви правила гарантират прозрачността на неправителствените организации?

- Ние декларираме работата си пред IRS (6. а. – данъчната служба). Попълваме формуляр за освободени от данъци организации. Този статус е бонус за нас, защото и нашите дарители също се ползват с данъчни облекчения това е атрактивна привилегия за донорите. Попълненият формуляр е публичен. Освен това се изготвят рейтинги на този тип организации, които ги класират според това дали са прозрачни в работата си, доколко пестеливо и разумно са харчили средствата си, дали са вложили повече в заплати или пък в програми. Така че има начин да прецениш организацията и да се информираш за източниците й на финансиране.

- Изготвянето и предоставянето на информации достатъчно ли е, за да се влияе върху управляващите?

- Ние не се опитваме да влияем върху политиките. Но организациите, които ползват нашата информация, могат да оказват натиск и да настояват за реформи, базирайки се на нашите данни. Не променяме числата, не манипулираме данните, не се фокусираме върху никоя от партиите. Опитваме се да бъдем максимално акуратни, така че данните да могат да бъдат използвани и конструктивно, и назидателно, съобразно целите на ползващия.

- Кои са най-чувствителни към провокираните от вас дебати – гражданите, организациите, медиите, управляващите?

- Мисля, че всички са чувствителни в някаква степен, но през последните 20 години ние се фокусираме главно върху медиите. Насочваме се към тях, защото сме малка организация, нямаме достатъчно средства, за да разпространяваме нашите изследвания, да рекламираме себе си, или да се занимаваме с маркетинг. Медиите от своя страна също ни търсят и разчитат на нас за информация, експертни мнения изобщо за проучвания, които биха им отнели много време и ресурси. Обичайна практика за нас е да предоставяме данни на медиите, но те също се променят. Става трудно, медиите затварят бизнеса, опитват се да монетаризират новините и информацията си и затова и ние напоследък се фокусираме по-непосредствено върху публиката организации, групи, граждани. Технологично това вече е много по-лесно, хората ползват интернет, мобилни телефони и ние вече не зависим така силно от медиите. Колкото до политиците, тук те винаги са били чувствителни. Не обичат да бъдат критикувани, затова и за тях е важно да знаят какво говори опозицията, какви проучвания и данни излизат.
Людмила Георгиева е председател на фондация " Обща кауза". Интервюто е от книгата й "За лобизма с любов ", която излезе наскоро.

Стр. 18,19

Водещ: Две министерски оставки, 100 милиона евро инвестиции в България. Ето, това ни донесе премиерът от Катар. Вижте, Колко много новини за няма 24 часа. Това обаче не беше всичко. Тази сутрин Бойко Борисов ни сюрпризира и с други вести. Пред зрителите на БНТ той съобщи 2 изключващи се новини. Едната гласеше, че още преди месец е отказал на руснаците да строим „Белене”. Другата гласеше, че отказал, неотказал, може да проведе референдум дали да се строи „Белене”, а третата новина беше, че разбира се, чакаме независим експертен доклад, който да се произнесе каква да е съдбата на „Белене”.Не знам вие, но аз се почувствах наистина изгубена в новините. Все пак да видим как голямото жури ще се справи с мътния информационен поток. Дали ще може голямото да се справи с мътния информационен поток? Така поставяме днес въпроса и пред вас и пред голямото жури, в състав днес: Деница Сачева, здравей, Деница.
Деница Сачева: Здравейте.
Водещ: Който случайно не я познава, не я е слушал тук и не знае за други нейни обществени изяви. Тя е специалист в областта на PR и на здравеопазването, което днес ще бъде особено полезно, за пореден път. Антоанета Цонева, борец за граждански права, просто казано, а иначе знам, че това вече много, сигурно не ти харесва по този начин да бъдеш представяна. Добре, официално ще те представя. Институт за развитие на публичната среда.
Антоанета Цонева: Благодаря, Пролет.
Водещ: Да, но по същество става дума за това, за граждански права. Виктор Лилов, музикален продуцент, издател и на книги.
Виктор Лилов: Мерси.
Водещ: За какво?
Виктор Лилов: Не знаете ли?
Водещ: Така е. И нов член в журито, Ива Бонева. За нас тя не е непознат човек. Надявам се и за вас, но като член за журито, така ще бъде и за нас новост твоето участие тука.Тя се опитва да помага и помага на забравените деца на България. Може и така да го кажем, нали, но тя е и директор на център за приобщаващо образование. Ива, здравей.Можеш да кажеш 2 думички за себе си, за да е по-точно и по-богато това, което ще чуят слушателите за теб?
Ива Бонева: Здравейте. То, директор съм на център за приобщаващо образование. От 97-а година, заедно с колегите, с които съм много щастлива да работя заедно, се опитваме да направим така, че всички деца в България да ходят на училище или детска градина и да имат семейства.
Водещ: Деца, които имат по някакви причини, проблеми, затруднения да бъдат приобщени, вие им помагате? Всъщност това се случи?
Ива Бонева: Ние го правим не толкова като работим с децата, а като помагаме на възрастните да разберат, че мястото на всяко дете е при другите деца и при родителите.
Водещ: Добре. Откъде да започнем сега разговора днес? Много новини,голяма бъркотия?
Деница Сачева: Те каскадно валят. Още нови и нови новини.
Водещ: Ето, последното, което научихме е, че ако до преди малко имаше дилема кой ще бъде министърът на здравеопазването, сега вече информацията гласи, че това ще бъде Десислава Атанасова, довчера и до този момент все още председател на здравната комисия в парламента. Деница, какво казваш? Изборът беше, както чухме сутринта от премиера,между нея и Менда Стоянова, председателят на правната комисия?
Деница Сачева: Да. За Менда Стоянова все още има в новините непотвърдена информация, че може би ще поеме здравната каса, поне така излиза в интернет сайтовете на този етап, Ще видим дали това ще се случи. За момента, мисля, че в рамките на политическа партия ГЕРБ, нямаше много възможности. Това е, да не кажа, може би единствената възможност, която партията имаше, ако трябваше да търси вътре в себе си политически избор, ако трябваше да търси експерти извън партията, имаше много по-удачни. Но това е политическо решение, така че да видим какво ще се случи.
Водещ: Ти , мисля,че знаеш достатъчно за Десислава Атанасова? Може ли да ни помогнеш малко повече с характеристики, някакъв бекграунд за нея?
Деница Сачева: Доколкото знам, Десислава Атанасова е работила в болницата в Русе. Била е юридически консултант там до началото на политическата си кариера през 2009 г., когато съответно поема пътя към парламента. Става народен представител в здравната комисия и след отлъчването на Лъчезар Иванов, тя съответно пое и здравната комисия. До този момент името й не е въвличано в скандали, но същевременно на мен лично, не ми е правела впечатление на човек, който е решителен и който има визия за реформи в здравеопазването. Същевременно, както вече казах…
Водещ: … имаше търкания между нея и министър Константинов, по инерция все още го наричам, в последно време?
Деница Сачева: Да. Министър Констанинов имаше…
Водещ: Тя определено не харесваше неговата политика?
Деница Сачева: Аз не мога да се сетя за човек, който харесваше неговата политика, преди всичко, защото аз не виждах каква беше тя. Той не очерта никакви такива, никаква визия. Нямаше. Говореха се само мантри в здравеопазването. Аз мислех, че на всички български граждани до гуша им е дошло да слушат за това, че те ще имат национална здравна карта или пък, че ще имат електронна карта, диагностично-свързани групи и всякакви такива думи, които по никакъв начин не са свързани с реални практически действия. Така че…
Водещ: Има ли добра новина за здравеопазването? Добра ли е новината, че си отива министър Константинов, а и б, добра ли е новината, че идва Десислава Атанасова?
Деница Сачева: Здравеопазването в момента е без екип. Трябва да се има предвид, че здравеопазването не може да бъде оправено от един, единствен човек, поради простата причина, че здравеопазването е сектор, който влияе върху всички останали други сектори. Здравеопазването, освен в своя хуманен аспект, има и много сериозен икономически аспект, който е свързан и с предоставянето на медицинските услуги и с фармацевтичния сектор и съответно с медицинските изделия и т.н. и т.н. Това е сектор, в който можеш да намериш абсолютно всички останали сектори.Поради…
Водещ: Като казваш няма екип, какво имаш предвид?
Деница Сачева: Имам предвид, че не може един, единствен човек да дойде и да оправи нещата, който и да е той. Трябва да има екип. В момента в здравното министерство няма никой. На практика до встъпването в длъжност на Десислава Атанасова, няма…
Водещ: Защо да няма? Има заместник-министри, има дирекции, шефове на дирекции
Деница Сачева: Няма, няма. Кой? Заместник…
Водещ: Няма ли там някаква система, която да е що годе устойчива на такива сътресения на смени и рокади на министри?
Деница Сачева: За съжаление, не. Тук вече може би Тони може да се включи, но законът за администрацията всъщност не се изпълнява в неговия замисъл, а именно да има несменяем мандат на главен секретар, който надолу по веригата да организира работата на дирекциите, а политическите кабинети да са тези, които да зависят от политическите бури и промени. Тъй като винаги, когато се смени някой от върха, започва каскадна смяна надолу по веригата, това довежда до факта, че ние вече в здравеопазването нямаме никаква памет.
Водещ: Случва ли се нещо важно в момента в тази сфера, което може да бъде блокирано, което може да бъде драматично провалено,заради липса на министър и на екип?
Деница Сачева: В момента болниците са със забавени плащания. Дейността на почти всички лечебни заведения боксува. Мисля, че здравеопазването въобще през последните 3-4 месеца е на автопилот, тъй като ние нямаме шеф на касата, нямаме шеф на надзорния съвет на касата. Липсва ключов заместник-министър в ресор, който е много важен, свързан с лекарствата. В момента здравеопазването е разграден двор, общо взето. Във връзка с това, което ви казах, с липсата на последователност и липсата на приемственост на институционална памет, искам само да отбележа, че на 15 март НЗОК стана на 13 години и в момента в НЗОК в София специално говоря, в централното управление, не работи нито един служител от хората, които са започнали, а те бяха близо 1800 човека.
Водещ: Така. И още нещо чух от това, което Деница каза, отекна ми в съзнанието и това е, че ако изборът на Десислава Атанасова е приемлив, поне така смятаме, защото около нея няма нищо злепоставящо. Няма основание да мислим, че не е един приемлив политически избор, то ти смяташ. Че ако трябваше експертно да бъде търсен министър, щяха да се намерят и много по-добри решения?
Деница Сачева: Определено смятам, че да.
Водещ: А вие какво смятате?
Виктор Лилов: За кадрила…
Водещ: За всичко. Каквото ви се говори?
Ива Бонева: Аз съм оптимист, по отношение на тази борба, която започна миналата седмица.
Водещ: Ива.
Ива Бонева: Да, Ива.
Водещ: Коя борба?
Ива Бонева: За сваляне на лимита за лечение, за трансплантации на деца в чужбина.
Водещ: Да, важно събитие. Трябва да го говорим.
Ива Бонева: Мисля, че вървим към победа. Така ми се струва. Още е рано да се каже, но…
Деница Сачева: Аз мисля, че това ще се случи.
Водещ: И аз вярвам, че ще се случи. Дано да не се вземе някакъв обратен завой в последния момент.
Антоанета Цонева: Не. Няма да има обратен завой, защото това премиерът го каза в едно телевизионно студио. Както знаем, България се управлява през телевизорите, така че той е в израз на вече невъзможност да отговаря пред журналистите, на водещите, в случая на БТВ. Каза: Ще направим, каквото трябва. Ще махнем този лимит. Аз искам да ви припомня нещо, изключително зловещо. В момента, в който този лимит беше наложен, партия ГЕРБ и имаше огромно недоволство тогава и реакции, партия ГЕРБ от субсидията си, дари милион и 200 хиляди на същия фонд. И понеже вече тези популистки номера не вървят към този момент, се минава на варианта. Има починало дете, смъкване на лимита и оправданието…
Водещ: Не смъкване, а падане.
Антоанета Цонева: Падане, а махане на лимита,да.
Водещ: Махане.
Антоанета Цонева: И обяснението, което също е зловещо. Аз не знам за какво става дума. Така ми каза …
Водещ: Здравният министър?
Антоанета Цонева: Финансовия министър, пък здравният министър казал така на финансовия министър. Това е образ, зловещ, на управлението на България в момента. Развихрени монополи, фармацевтични гиганти, които си правят, каквото искат. Никога нямаше да има смъкване на цени и преговори, ако не бяха почнали да се ритат големите в тоя бизнес и това всички около тая маса го знаем, нали така? Т.е. има управление, в което всичко се случва подмолно. В момента, в който избие чивията на някой монополист или на някой супер играч и обслужващите го медии започнат да атакуват, в този момент управлението се намесва. Само, че междувременно…
Водещ: Тогава ние вземем, та научим повече какво става.
Антоанета Цонева: Да. А междувременно ние сме си платили цената, нали разбирате? През лекарствата, през здравето, през липсата на политика. Големите играчи са се наиграли. Който, каквото е могъл, е взел от терена и е плячкосал и тогава ни се разиграва поредната сценка, пак през телевизора. Днеска ще гледаме през телевизора може би това е добрата новина. Ако има някаква добра новина, че ще паднат цените на яйцата, защото премиерът мисли да се намеси като ходи по бакалиите….
Водещ: Чакай сега. Хайде още малко да останем при оставките, ако не възразявате?
Антоанета Цонева: … и взима, това чух днеска, фактури, с които те си доставят и ще изчислява маржа на печалба лично.
Водещ: Не се знае какво ще бъде, защото пък министър Найденов каза…
Антоанета Цонева: Как не се знае?
Водещ: Министър Найденов каза: Нали не си представяте, че ще тръгнем ние тримата, заедно с медиите и ще правим шоу?
Антоанета Цонева:Ще падне цената.Каза го Бойко днеска, че ще ходи по бакалиите и ще…
Водещ: Зависи кой пред кой телевизор е бил. Това е много важно.
Антоанета Цонева: По единия телевизор беше и обясни цялата си стратегия, която между другото, е подход на Путин. Така смъкваше цената на свинското месо преди време.
Водещ: Добре. Значи имаме отстранен един министър, който не си е вършил работата, една дибра новина. Цената на яйцата ще падне, втора добра новина.
Антоанета Цонева: Общо взето е формулата… добра новина.
Водещ: Сега да видим един…
Антоанета Цонева: Трета добра новина дай.Недей да подбиваш министрите сега!
Виктор Лилов: Не. Нямам добра новина. По-скоро имам един въпрос. Цялата тази драма около лекарствата, която нямаше да я научим, ако не бяха почнали да се ритат…
Ива Бонева: Големите в тоя бизнес.
Виктор Лилов: За какво се ритат те всъщност? За едно парче от баницата, сериозно, което се предоставя изцяло от здравна каса. Това означава ли, че основният проблем, това ми е въпроса. Означава ли, че основният проблем всъщност е този изкуствен монопол, който е създаден с наличието на здравна каса и изобщо това говори ли за типа политика, който проведе, икономическа, по отношение на фармацията, фармацевтичната индустрия? И един въпрос, който е свързан с яйцата. Тука вече…
Антоанета Цонева: Давай, давай!
Виктор Лилов: Отива си един министър, който очевидно разбираше от икономика и беше макроикономист. Остана още един макроикономист.
Водещ: Я да видим сега тая новина. Къде ще я причислим?
Виктор Лилов: Но от друга страна, министър, който демонстрира тотално непознаване на пазарните механизми, имам предвид Мирослав Найденов, който не само, че не ги познава…
Антоанета Цонева:Това един от китовете върху принципите на управление.
Виктор Лилов: … но и създава изключително сериозни проблеми с плямпането. Защото не е сериозно говорене, по отношение на това как функционира общия пазар в ЕС. Той остава. За мен изказванията на един такъв министър, на ниво улична продавачка, с термини като спекула са толкова неадекватни, в страна, която е членка на ЕС, която би трябвало да спазва принципите, които управляват този Той демонстрира, че не ги познава. Той остава. Това означава ли, че правителството не е ориентирано към запазване свободата на пазара? Второ, правителството не е ориентирано към запазване на ниски нива на цените на лекарствата, ориентирано по-точно чрез здравната каса, да финансира благоденствието на фармацевтичната индустрия в България, създавайки монополи? И трето, означавал ли, че цената на яйцата се регулира по някакви непазарни механизми, за които ние не знаем, за съществуването им?
Антоанета Цонева: Кой да отговори?
Деница Сачева: То това е един изключително сложен и объркан въпрос, в който постоянно се смесват яйца и лекарства. Що се отнася до лекарствата, мога да кажа, че всъщност нещата тук не са точно така, както се изкривиха от много, много конструкции, словесни, в публичното пространство. Практически в България воюват две медийни групировки. Това е ясно за всички и между едните имат относително по-ясно тъмно минало, защото вече излезе навън, Другите имат относително по-мъгляво такова. Просто в тази битка стана ясно всичко около една от фармацевтичните компании, която е една от най-големите в България, която има свои дистрибуторски компании и всъщност, ако говорим за някакъв монопол, по-скоро говорим за монопол на дистрибуторската компания, а не толкова на компанията за генерични лекарства. Както виждате обаче, нещата така се изместиха в публичното говорене, че в крайна сметка в момента американски и европейски производители на лекарства си намалиха цените, но ние нямаме информация за въпросната компания, за която говорим, българска, генерична, да си намалят цените.
Водещ: Българска, … вносител на генерични лекарства и по-евтини?
Добре. Ще коментираме и още, но след новините, защото вече няма време.
Деница Сачева, Антоанета Цонева, Виктор Лилов, Ива Бонева, журито днес е в този състав. Стигнахме до оставката на министър Трайчо Трайков или поне на мен така ми се струва.
Виктор Лилов: Така си говорихме.
Водещ: До там я докарахме. Не можахме да го изкоментираме. От една страна, министър Трайков имаше добра репутация, докато б беше министър като човек, който следва своите лични и професионални убеждения, от една страна. От друга страна, премиерът днеска беше прав да каже, че за това време, от както той е на власт, така да се каже, нищо в енергетиката не се помръдна чувствително. Сега?
Виктор Лилов: Как да се помръдне нещо в енергетиката чувствително, като ние видяхме единствено през целия мандат на ГЕРБ едно изключително едно зле прикрито лобиране, в полза на руските интереси, руските енергийни интереси. Целият този кадрил, целия този водевил беше предназначен единствено за медиите. Може би единствената принципна позиция имаше Трайчо Трайков и тя беше ориентирана към националните интереси, дори не толкова до неговите лични интереси. Аз единствено от неговото поведение в правителството видях някаква принципна позиция, свързана с националните приоритети, по отношение на енергетиката. Такава принципна позиция, нямаше у нито един министър, включително и премиера. Той, неговата позиция, на премиера беше единствено и само, предназначена за медийна консумация. Тя се променяше всеки път, в зависимост от това какъв въпрос му задават журналисти. Това няма как да бъде принципна позиция. Моето съжаление за това, че Трайчо Трайков си отиде, именно заради това, че според мен, той беше единствената преграда пред енергийните интереси на едно конкретно лоби. То е свързано с „Лукоил”. ТО е свързано с някои комбинати, минно … ТО е свързано с ред други принципни позиции, по отношение на добива на суровини и на енергетиката и аз съжалявам, че той си отива, именно поради тази причина.
Водещ: Вярвате ли,че капката е била лошата организация на срещата в Катар, бизнес-срещата?
Виктор Лилов: За мен лично, за него това е било повод да си подаде оставката. Според мен, му е писнало да се занимава …
Водещ: Ива, ти какво мислиш?
Ива Бонева: Аз мисля, че това е релевантно към оставката му. Просто удобен повод. На мен също ми е неприятно, че си тръгва. Ще ми липсва. Смятам,че той беше един от малкото министри с достойнство и на мястото си, но имаше огромния недостатък да не може да говори като човек от народа, да не обикаля по пазарите за яйца да не защитава с гърди българските яйца от полските яйца. Той говореше интелигентно, отбрано, по-издържано и това, според мен, не се котира. Хората не се идентифицират с него. Той говори малко по-експертно.
Водещ: Експертно. Като човек, който знае какво прави и какво мисли.
Ива Бонева: Затова също ще ми липсва, именно поради тази причина.
Водещ: Добре. А разбрахте ли какво ще става с „Белене”?Аз пак ще припомня, защото искрено казано, много напрегнато гледах сутринта премиера, с надежда да чуя нещо по този въпрос. Той изглеждаше аха вече д има ясно виждане, което да съобщи на нас, гражданите на тази страна, но отново картинката тройно се размъти. Той първо ни каза, че преди месец е изпратил, както Трайчо Трайков, така и Дянков в Русия, за да каже, не, не искаме с вас,руснаците, е да правим тази централа. След това обаче каза, че много е хубаво сега, от друга страна, да направим един референдум дали да има „Белене” или не. Хем сме я отказали, хем да правим референдум. И от трета страна запитан от Жени Марчева, какво става с този експертен доклад, който трябваше да каже всъщност, България има ли интерес да се строи „Белене” или не, той каза, това въобще на бюрото ми, но е важно да дойде тоя доклад и той ще каже каква трябва да е съдбата на „Белене”. 3, абсолютно взаимно изключващи се съобщения, на този толкова важен въпрос. Кое е важното?
Антоанета Цонева: Никой от нас не може да каже в това студио.
Водещ: Това са риторични въпроси?
Антоанета Цонева: Това е типично за нашия премиер. Факт е обаче едно,че докрая на този месец, поне според договореностите, трябва да има финализиране на ключов етап от този договор и от тази сделка, така че времето наближава. Докладът, аз доколкото знам, е готов. Какво пише в него, разбира се, не знам. Този доклад, който ще трябва да даде основата на това политическо решение.
Ива Бонева: Да.
Антоанета Цонева: И няма какво да коментирам, но…
Водещ: Който би трябвало да е експертен.
Антоанета Цонева: Вижте. АЕЦ „Белене” е част от националната сигурност на България.
Водещ: И там ще стигнем неизбежно.
Антоанета Цонева: Малко случайно, като че ли, в края на своето интервю, премиерът каза, че днес очаква , очаква или е получил…
Водещ: Не, не. Подадена е оставката. Подадена е оставката на Иван Дражков, заместник-председател на ДАНС.
Антоанета Цонева: … оставката на … заместник-председател на ДАНС. Не стана ясно защо и по каква причина.
Водещ: Отказа да обясни.
Антоанета Цонева: Но в цялата ситуация, която ние се опитваме тук да разчепкваме,от една страна има вакантно място в министерство на земеделието ми се ще, ама не е, на икономиката, МЗ. Това са ключови министерства, НЗОК, оставка имаме в ДАНС. Няма назначен все още човек в комисията за конфискация на имущество, придобито по пристъпен начин.в
Водещ: И както научаваме, тази комисия цикли. Не знае какво да прави, обезглавена?
Антоанета Цонева: Т.е. вие виждате как се оголват стратегически сектори в управлението, без за тях да има някаква визия. Всичко се свързва с конкретни хора, а не с конкретни цели, което също е типично за това управление. Жестоки структурни промени, които не могат да бъдат успешно менажирани и едно последователно заместване на политики и институционални действия с индивидуални жестове и думи. Колко време ще издържи всичко това и дали анонимният институционален ред, какъвто той трябва да бъде, системен, законен, може да бъде ежедневно подменян от думите и жестовете на премиера? Аз не мога да твърдя, но очевидно той също изглежда страшно уморен и както той каза, както каза, има тайни в нещата. За мен, от днес нататък, правителството влиза в своя по-различен тайминг. Всяко управление има една синусоида, до която се развива. ГЕРБ не е във възходящ момент в момента. Дефицит на кадри, дефицит на идеи, дефицит, по някакъв начин и на доверие.
Виктор Лилов: И на мен правителството ми напомня в момента на оная задача с басейните, с тръбите и тук като че ли се отвориха още 2-3 тръби.
Водещ: Кои? Газопреносните ли имаш предвид?
Виктор Лилов: Може и да са газопреносни, но отвориха се 2-3 тръби, а не се влива нищо в този басейн и наистина, както Антоанета каза, таймингът, часовникът започва да цъка за това управление на обратно. И ако те не успеят, а аз не вярвам, че те ще успеят, защото те за 3 години не показаха, че имат визия да го направят, едва и тази година ще успеят да затъкнат пробойните, които те сами си причиниха със собствената си политика. И аз…
Ива Бонева: Популизмът.
Виктор Лилов: Моля?
Ива Бонева: Популизмът отнема адски много време и енергия.
Антоанета Цонева: Този, индивидуалния жест отнема…
Виктор Лилов: Да. Популизъм е точната дума, защото популизъм именно не е ориентиран към целите. Той е ориентиран към някакви временни предимства пред медиите, пред обществеността, пред публиката. Това временно предимство се консумира, но след това следва един много по-жесток спад, който трябва да се запълни този дефицит, отново с популистки обещания, още по-големи от предните. Това по един естествен начин води до край на доверието в това управление.
Ива Бонева: То беше изконсумирано това доверие много активно например в НПО-тата. От самото начало на това правителство бяхме активно привиквани в работни групи, срещи, формати, където…
Водещ: Което беше много обещаващо?
Ива Бонева: … където беше супер обещаващо. Ние вентилирахме на воля 2-3 години. Ние точно това правехме. Ние вентилирахме със страшна сила, с упование, с възторг, но те минаха и ние разбрахме, че това е просто вентилиране, едно пространство за тях…
Виктор Лилов: Не последва нищо.
Ива Бонева: Абсолютно нищо не последва и сега това, което чуваме оттук и оттам…
Водещ: Защо така, Ива? Това симулация ли е било на интерес към обществената експертиза, на неправителствените организации или неспособност, това, което НПО-тата предлагат, да бъде превърнато в политика, в действие, в нещо, което работи?
Ива Бонева: Мисля, че… Много неща, много неща. Липса на експертност и от двете страни, ако трябва да бъдем самокритични, но объркване, стрес, пред това, което им предстои, неподготвеност. Дори в момента чуваме такива изявления от заместник-министри, които казват, че взимат решения, които са отвъд всякаква политика. Те не са свързани с политиката и те се обявяват като политически решения. Те не са. В образованието има много решения, които не могат да бъдат политически, защото образованието е отвъд местната политка. А защо не успя да се случи диалога и защо не успя опитът на всички всъщност, не само на НПО-тата да се вземе,според мен, поради неправилно създадения формат.Например работна група от 40 души не е работна група.
Водещ: Тя е вентилираща, точно, както каза ти?
Ива Бонева: Тя е вентилираща и липсата на структура, на добре зададени задания, липсата на експертност, на професионализъм и дори на административни, на мениджърски умения, също беше очевидна навсякъде. Има го и в нашия сектор, но го има още много сериозно и в министерството.
Антоанета Цонева: Понеже и аз съм част от този сектор. В това правителство има драматично неразбиране какво означава този сектор. Всъщност този сектор…
Водещ: Какво неразбиране? Драматично неразбиране ли?
Антоанета Цонева: Какво представлява неправителствения сектор. Ти не можеш да се подпираш на него, да го използваш, просто да рекрутираш хора, после да се освобождаваш от тях. И това проличава включително и в изключително смешната фраза, която премиерът каза днес, че катарските екологични организации сигурно и те създават проблеми на емира. Вижте Това е абсолютно същото, каквото Ива ви каза.
Ива Бонева: Да, да.
Деница Сачева: Само, ако наистина трябва да се съгласим и с това, което казва Ива,че колкото проблемът е в правителството, което и да е то, то е толкова и в неправителствения сектор също, защото ако вземем например пациентските организации, не мога да считам за успех факта, че има един представител, пациент в надзорния съвет на касата. Това за мен е просто една бутафория и просто не е работещ механизъм. Не е и начинът, по който може да се чува гласа на гражданите. В неправителствения сектор, в диалога между двете, между правителствения и неправителствения сектор, има страшно много клишета, страшно много плява и неработещи концепции. Имаме страшно много НПО-та, които получават пари от правителството.
Антоанета Цонева: Както и всички.
Деница Сачева: Имаме страшно НПО-та, които моделират концепциите си. Имат супер драматична толерантност към неща, които са много сериозни, защото едно е да се съгласиш с концепцията на един министър, защото виждаш в него потенциала той да развие политика и да търсиш консенсус и съвсем друго е, просто така, от криворазбрано разбиране, че си седнал на масата с големите, просто да кажеш, ами, да. Мене ме канят. Значи и аз ще се съглася с тази концепция. Големият проблем е, че ние не търсим политики. Ето например, когато говорим и за здравеопазването, ние поставяме ли си някакви цели като общество? Казваме ли примерно какво искаме да се случи в това здравеопазване? Не. Нашите разговори са постоянно колко пари ще се изхарчат и как да се изхарчат по-малко пари. Това не може да бъде здравна цел. Не може да бъде здравно-политическа цел, колко пари ще се…
Ива Бонева: И по образование.
Антоанета Цонева: Но защо не казваш те, ние? Целите не се поставят ние, а се поставят от управлението, което е избрала да целеполага. Това, че управлението няма цели и всичко измерва в някакви пари, извинете, ама те и изборите бяха 2 в 1, за да се спести, според Бойко Борисов, 8 милиона. Единственото обяснение, което беше дадено, беше това и накрая не само, че не се спестиха 8 милиона. Изхарчиха се много повече пари, отколкото да направиш отделни избори, а те протекоха по толкова брутален и отвратителен начин, че ограбиха цялото усещане за някакво остатъчно демократично чувство. Борисов обяснява нещата и казвайте го това, с пари. Човешкият живот се измерва по този начин. Политиката се измерва по този начин. Това е. Това е разбирането.
Деница Сачева:… То и за АЕЦ „Белене също ни се обясняват нещата отново през пари, че вече са дадени едни пари и ние трябва да…
Антоанета Цонева: Под управлението, под управлението., Ние от НПО-тата и гражданите…
Деница Сачева:Аз затова ви казвам,че общество,което центрира развитието си върху пари и особено върху спестяването на тези пари, а не върху управлението, движението на тези пари, такова общество няма бъдеще.Не може постоянно да говорим за това.
Антоанета Цонева: Това е от управлението, не е от обществото. Защо размиваме образа?
Деница Сачева: Защото и хората всъщност, ето защо се…
Водещ: Защото сме в голяма степен пас, най-елементарно казано.
Деница Сачева: Аз искам д попитам нещо много важно, когато говорим по темата за пари и това отново ще го направя една препратка за бонусите. Не може. Обикновеният човек, естествено за него е много важно като се каже, че някой е взел 50 хиляди лева бонус. Пък другият е взел 5500 лева заплата. Но защо НПО-тата, които се предполага, че би следвало да имат повече информация и би трябвало да проучат въпроса, защо те не засегнаха темата за това, че всъщност това е една изкуствена лъжа, която драматично спира развитието.
Антоанета Цонева: Кое е изкуствена лъжа?
Деница Сачева: Това, че в държавната администрация има пари и че тези пари не се дават като заплати, а тези пари се дават като допълнително материално стимулиране. Те се дават като допълнително материално стимулиране…
Водещ: Защо не дойде това от неправителствените организации, имаш предвид, от пацинетските, които…
Деница Сачева: Не. Казвам за това, че държавните служители, има движение на пари, което не се извършва по начин, който да благоприятства развитието. Какво имам предвид? Когато го получаваш като допълнително материално стимулиране, се плащат по-малко осигуровки. По друг начин е организиран въобще оборота на тези пари. Т.е. тези пари вървят изкуствено по един сив механизъм, а минималната работна заплата и средната работна заплата в държавния сектор се поддържа изкуствено ниска, защото с нея са вързани много други плащания.
Водещ: Да.
Деница Сачева: Всъщност държавата в момента се явява най-непочтения играч на пазара на движение на пари. Аз разбирам, ако ги нямаше тези пари, тогава да поддържаме всичко изкуствено ниско, но след като тези пари ги има и просто се движат по сиви механизми, значи има някакъв голям проблем.
Антоанета Цонева:И аз само да кажа нещо. Боркор, давам ви един пример за една куха административна структура, изпразнена от всякакъв смисъл, как непрекъснато изпомпва някакви милиони. Премиерът днес каза, че срещнал в коридора шефа на Боркор ген. Миланов и му казал: Абе, виж какво, напиши там някакъв доклад да видя там какво правите вие. Междувременно с достъп до информация, „Медия пул” вчера публикува, че в Боркор, които не са свършили нищо, заплатите, възнагражденията, които един Господ знае как се образуват…
Водещ: (…)
Антоанета Цонева: … по 4 са умножени.
Водещ: От тези, които са били предвидени в бюджета им?
Антоанета Цонева: Ето това е реакция на гражданска, медиите са част от гражданското общество.
Виктор Лилов:Най-вероятно са си раздавали и бонуси.
Антоанета Цонева: И когато „Медия пул” написа преди един месец, че пак искаха достъп до информация. Обясниха, че те там си удвояват заплатите, шефът на Боркор, какво направи? Оплака се от тях в комисията по журналистическа етика, защото те подвеждали публиката.
Водещ: Според мен…
Антоанета Цонева: То ги абсурдите И вчера журналистите коментират. Да, вика, прав беше ген. Миланов, че подвеждаме. Не по 2, по 4 са били заплатите там. Кой да каже, като самите политици, които по дефиниция имат достъп до цялата информация по всяко време, не могат да съберат информация какви бонуси, колко бонуси и какво изобщо се случва?
Деница Сачева: Ама точно това. Ние трябва да караме политиците да работят политика, а не да се занимават с онези неща, които наистина са зрелищата за нас.
Антоанета Цонева:Е, караме ги, ето! Те правят…
Водещ: В този смисъл, аз приемам местоимението ние. Да.
Ива Бонева: Друг абсурд от тази, как да кажа, връзка, тя е любов-омраза между гражданското общество и правителството или в частност, НПО-тата, като част от гражданското общество.
Антоанета Цонева: (…)
Ива Бонева: Да. И наистина се раждат грозни деца е една такава звездна форма на любов, поне в социалната сфера, където голяма част от хората от НПО-тата, отидоха да работят в държавната администрация с това правителство. Бяха примамени, подлъгани. Беше им обещано. Те видяха възможност да променят нещата, вече от най-високо и голяма част още са там. Друга част, разочаровани и използвани, се върнаха.Това също е такъв феномен на най-популистическото правителство, което сме имали някога.Трябва да се отбележи и някой ден да се изучи, защото това са много интересни механизми, по които бяхме подхлъзнати и обеззъбени. Да.
Водещ: Доста материал за изучаване. Аз обаче сега тука поглеждам листчето, което е пред мен и си давам сметка, колко много се промени новинарската среда от вчера до днес. На първо място, вчера следобед в моята представа за това какво ще си говорим, беше едва ли не, скандала с Моника Йосифова и скандала, който се, той никак не е за изпускане. Затова ви насочвам, независимо от това какво стана от снощи до тази сутрин?
Антоанета Цонева:Тука има специалист по пр. Тя ще ни каже повече, според мен.Давай, Дени!
Феница Сачева: Моля ви!
Антоанета Цонева: Колко пари, аз имам един въпрос, за PR се харчат в България всъщност, за работа с публични институции? Има ли някой представа,защото ето, аз като НГО, не знам тая работа. Колко пари?
Виктор Лилов: Интересното е, че това са публични средства.
Антоанета Цонева: Да. Публични средства се изливат в контракти с ПР компании в момента.
Деница Сачева: Въпрос, относно моите данни? На първо място…
Антоанета Цонева: Да, да. Знаеш ли цифрата, каква е? Числото? Все пак…
Деница Сачева: На първо място, е много условно какво наричаме пр.
Антоанета Цонева: Добре де. Договори за комуникация.
Виктор Лилов: Аз видях една табелка пред един ресторант…
Ива Бонева: Да.
Деница Сачева: Не, защото договори, които са свързан, да, казаха, че търсят викачи, да…
Виктор Лилов: …че търсят сервитьори, PR ли… и викачи.
Ива Бонева: Имаме предвид, договорите за комуникационни политики.
Деница Сачева: Нека да бъде ясно. Държавата почти не харчи пари за PR в класическия смисъл на думата, ако трябва да говорим какво означава това пр.
Антоанета Цонева: … каквото харчи. Кажи колко пари харчи?
Деница Сачева:За какво харчи държавата? Държавата нарича PR понякога организацията на 4-дневна кръгла маса. Понякога държавата нарича PR поръчката на брошури, календарчета, плакати и всякакви такива неща, но това разбира се, не е PR , категорично. За т. нар. условно дейности за информация и публичност, не мога да кажа със сигурност, но цифрата варира между 59 и 75 милиона годишно. Ние се опитваме в момента да направим такива изчисления. Като казвам ние, имам предвид българската асоциация на PR агенциите, която има и намерение да излезе с конкретно предложение пред правителството за това, как да бъдат организирани търговете точно в тази област и какви добри практики могат да бъдат използвани, защото начина, по който се пишат техническите задания, в значителна степен възпрепятстват професионалните агенции да кандидатстват и да работят, защото ние не предлагаме такива неща.
Антоанета Цонева: И ще вземете да спрете тази поръчка да си направим филм за магистрала „Тракия” и направо ще ми разбиете сърцето. Моля ви се, поне това да върви. Един тържествен филм, как се строи магистрала „Тракия”, какви брошури ще има. Това 300-500 хиляди лева само ще…
Ива Бонева: (…)
Деница Сачева: В рамките на …
Антоанета Цонева: Това PR ли е?
Деница Сачева: Искам да бъдем много точни, когато говорим с думите, защото иначе си конструираме са и едни илюзорни светове, в които после се сблъскваме и се чудим защо сме в затвор. Голяма част от тези пари, за които говоря, те идват по европейските оперативни програми. Т.е. те не са част, в класическия смисъл, от нашите данъци.
Антоанета Цонева: Как да не са? Ние нали сме и ние донор към цялото това нещо?
Деница Сачева: Да, но не искам хората да смятат, че сега като си платят данъка…
Водещ…)
Деница Сачева: … част от данък смет отива за това, защото имаме и такива заблуждения.Говорим за това, че PR е преди всичко управление на комуникация и в голяма степен ние не искаме държавата да слага такива технически задания, в които да се формулират такъв тип неща. По-скоро…
Антоанета Цонева: Направеният фил за „Тракия” как го, вашата общност PR -ска, как го окачествява?
Деница Сачева: Не мога да говоря за цялата общност. Не съм говорила с колеги.
Антоанета Цонева: Добре. Ти кажи? Това какво е?
Деница Сачева: Казвам ви моето лично мнение. Моето лично мнение е, че когато държавата има някакъв комуникационен проблем, било то примерно иска да направи промоция за магистрала „Тракия”, не е работа на държавата да измисли как да я направи, как да направи тази промоция. Държавата трябва да каже, ето, ние имаме този комуникационен проблем и обявяваме търг, в размер на еди колко си лева, да се измисли концепция за това какво да се направи. Ние можем да решим дали това да бъде филм, можем да решим дали това да бъде нещо друго, дали да бъде среща с хора, дали да има някакви други иновативни форми на комуникации. Дали да се използват социални медии и т.н. Това е наша професионална работа. Не е работа на чиновника в министерството да реши дали трябва да има филм или не. Така че за случая, аз лично не намирам това за много смислено, но ако така е решено…
Водещ: Дали има такъв комуникационен проблем държавата с магистрала „Тракия”?Тя тази магистрала като я опънеш и като… Тя самата е комуникация.
Антоанета Цонева: Ама това е нонстоп. Една магистрала като я опънеш и като я направиш и стигнеш до морето, това е комуникацията.
Деница Сачева: Искам нещо много ясно да подчертая, че един от най-големите проблеми на PR индустрията през последните години в България, това е, че всъщност ние не можем да упражняваме нашата професия, защото в голяма степен медийната среда в България е такава, че все повече и повече медии са наши конкуренти, в областта на PR , на полето на PR -а. Има много медии к които…
Виктор Лилов: Да, точно така.
Деница Сачева: … са различни видове търговски дружества, печелят директно поръчки и поради тази причина, се изкривяват и техническите задания, защото…
Водещ: Т.е. аз чета вестника и мисля, че ме информира, а в същото време разбирам, че той решава комуникационен проблем на някого, правейки му PR ?
Деница Сачева: Разбирайте, при това, че без да ви отбелязва, че това е платена или каквато и да е била там друга контролирана публикация.
Ива Бонева: Това не нарушава ли…
Антоанета Цонева: (…)
Водещ: Хайде да идем при Моника Йосифова, защото ще свърши нашето време днес.
Деница Сачева: Ние имаме…
Антоанета Цонева:Тези правила вие трябва да ги наложите, те да сключват договори и с медиите, в които не да се записва, че когато представяте вашия клиент, изрично няма да бъде отбелязвано едно или друго, а точно обратното, че когато PR компания
Подписва с медия контракт, трябва да се спазват всички стандарти и аз като потребител да знам, че това съдържание е платено и то е различно от редакторското. Кой ще го отстоява това?
Деница Сачева: Мога да те уверя и може би няма да ни стигне времето, да спорим по този въпрос, но отговорно мога да заявя, че Макиавели днес е жив и той не е в PR общността. Той е в медиите.
Виктор Лилов: Точно така.
Антоанета Цонева: Добре де, ама…
Ива Бонева: (…)
Деница Сачева: Ние отстояваме много неща. По отношение на скандала с Хохегер, също бих искала дебело да подчертая, че тук не става въпрос за ПР. Изобщо не става въпрос за ПР. Навсякъде по света лобизмът е много по-близък до адвокатските кантори, отколкото до ПР агенциите, ако трябва да сме честни.Скандалът с Хохегер е нещо, което трябва да си остане нещо, което да си остане на терена на политиците, защото това е политически скандал. Проучих, доколкото ми беше възможно, как точно стоят нещата. Всъщност в Австрия има в момента разследване за бившия вътрешен министър Щрасер. До появата на публикация в „Дипресе”, името на България по никакъв начин не е споменавано. Материалът в „Дипресе” е написан от български колега журналист, която пише и за в. „Капитал” и съответно материалът беше публикуван и във в. „Капитал”. Така всъщност този скандал беше поднесен на вниманието на австрийската общност, а вече тук в България, той беше използван в различни насоки, кой, за каквото реши, че ще му е подходящ. За мен това е скандал, който може да бъде разглеждан в 2 оси. Едната е Първанов-Станишев, другата е ЕНП-ПЕС. Оста Първанов-Станишев, това не се появява за първи път. 2006 г., когато в МВНР имаше обявен такъв търг, точно за този, спечеления в последствие от Хохигер. Първоначално беше спечелен от Шимон Шевес. След разследване на “Europe.bg” порталът, стана ясно, че Шимон Шевес е с присъда и съответно той се оттегли от договора си. Спечели вторият подред, в случая Хохегер. Тогава имаше и разкрития за лобистки скандали, свързани с Георги Първанов, който четох вчера, че отново е казал, че не е ползвал лобисти. Само, че документите се намират на сайта на “Europe.bg”. Всеки може да напише в Гугъл и да ги види.
Водещ: Самите документи?
Деница Сачева: Да, документи. Това са доклади на щатския министър на правосъдието, който по закон е задължен да предостави информация за лобистите, които работят на територията на Щатите и 2005 г. и 2006 г., съответно има отбелязани вътре в официалния доклад, лобистки компании, които са извършвали услуги за Георги Първанов. Някои от лобистките услуги, които са извършвани, са били в областта на енергетиката. Това също е публична, не публична, но достъпна за всеки човек с интернет, информация. Така че тогава, ако си спомняте, точно 2007 г., Георги Първанов каза онази прословута реплика, че ПР-ите берат пари, с което ние много се възмутихме, защото към оня момент, при сектор, който беше около 35 милиона лева, общо пазар на PR -а, се твърди, че PR-ът бере пари, беше просто наистина скандално. Поискахме от него той да каже кои са тези PR агенции. Той не ги каза, но всички заподозряха, че той тогава всъщност се опитва да удари Сергей Станишев. Така че, според мен, в момента отново има такава ос. Намесата на Цветан Цветанов с опита му за анкетна комисия е, за да може да се направи добро мнение и добро впечатление пред ЕНО, тъй като Сергей Станишев в момента е председател на ПЕС и това политически, в общи линии, работи добре за управляващата партия. Така че този скандал не е пр. Никакъв PR -ски скандал и в него, от моя гледна точка, по отношение на един законно обявен търг от МВНР, спечелен от Хохигер, който след това възлага нещо на българска PR -ска агенция, дотук аз проблем не виждам. Ако обаче, от тези пари е плащано на австрийски политици…
Антоанета Цонева: Както те твърдят.
Деница Сачева: Тогава вече проблемът е много голям и много сериозен, но този проблем отново, пак казвам, че не е PR проблем.
Антоанета Цонева: Аз обаче съм на друго мнение. България, ок, много е удобно да се казва това е политика, това не е пр. Обаче скандалът идва от Австрия, заради изслушването в парламента на бившия министър на вътрешните работи, който в своите, при това изслушване, споменава България. Тогава вече „Дипресе”, без значение дали български автор, пише това.
Деница Сачева: Преди изслушването пише това.
Антоанета Цонева: Няма как да накараме парламента на Австрия да започне разследване…
Водещ: Деница твърди, че хронологията е различна.
Антоанета Цонева: Ама така или иначе,фактите са тези…
Виктор Лилов:Но това са, което каза. „Дипресе” са предизвикали изслушването в австрийския парламент.
Антоанета Цонева: Това така ли е, че „Дипресе” предизвикват изслушването?
Деница Сачева: Да, да.
Виктор Лилов: Да. Т.е. това е контролирана информация, изтекла от български източник…
Антоанета Цонева: О, не. Аз мисля, че малко надценяваме възможностите на български играчи, за да предизвикат изслушване в австрийския парламент.
Водещ: Ива?
Деница Сачева: Аз мога да ви уверя, че 95 % от негативната информация за България в чужбина излиза от България.
Антоанета Цонева: (…)
Деница Сачева: Ако си мислите, че някой в чужбина стои и пише постоянно нещо за България. Някакви кореспонденти тука пишат за нас, това категорично не е вярно.
Водещ: И следи какво става тука.
Деница Сачева: Отговорно го твърдя. Специално съм изследвала тази тема.Негативната информация за България в чужбина излиза от България.
Антоанета Цонева: Т.е. аз трябва да приема хипотезата, че в България, в случая Първанов, има достатъчно ресурс да накара австрийския парламент да започне изслушване на техни политици, в степен, в която да се стигне до…
Виктор Лилов: що не когато са въвлечени проблеми с плащане на политици и трябва да се изясни този въпрос?
Антоанета Цонева: Защото слагаме български аршин на друго място, хора. Не е точно такъв случая.
Виктор Лилов: Напротив. Много си е логично. Все пак Първанов е един човек с умения, получени от ДС. Човекът знае как да предостави…
Антоанета Цонева: (…)
Ива Бонева: (…)
Водещ: И трябва да приключваме. Моля?
Ива Бонева: Две ДС. И нашата, и КФБ. Това е…
Водещ: Добре. Трябва да приключваме. Така или иначе, Първанов-Станишев тая ос беше включена в разговора. Накратко, важно ли е това противоборство, което в момента наблюдаваме между тези двама политически персонажа?
Антоанета Цонева: Важно е, защото това е българската левица, която е част от политическия живот, най-старата партия, най-голямата партия в опозиция. Затова е изключително важно кой ще вземе връх. Дали…
Водещ: А може и да дойде на власт?
Антоанета Цонева:… или Първанов, така че аз зная, че това противоборство може да бъде четено през различни сюжети…
Водещ: (…)
Антоанета Цонева: … но в крайна сметка аз, доколкото разбирам, ако Първанов участва в този ажиотаж, това няма да му свърши особена работа, защото това втвърдява подкрепата за Станишев и е възможно на конгреса през април, ако изобщо сценарият е част от това противопоставяне, на практика това да не му свърши работа.
Водещ: Иначе ви питам. Смятате ли шансовете на Първанов са по-големи от шансовете на Станишев?
Антоанета Цонева:Не, не смятам.
Ива Бонева: Аз смятам.
Виктор Лилов: Не съм много сигурен и аз.
Антоанета Цонева: Смятам, че няма по-големи шансове от него към момента.
Водещ: Че на Станишев все пак шансовете са така?
Антоанета Цонева: Да.
Водещ: Още една полудобра новина накрая на този разговор. С 2 хубави започнахме и с една полудобра. Нещо съвсем за финал, искате ли да кажете за култура се опитваме напоследък да си споделим по нещо. Ако имате, ако е останало време , да прочетете,да видите или да препоръчате, ако не, следващия път?
Деница Сачева: Аз нямам културно събитие, защото беше много интензивна политически. Мога само да призова всички хора, които подкрепят свободата и демокрацията в Сирия, да дойдат в неделя от 11,30 до 2 пред езерото „Ариана”, тъй като се навърши 1 година от началото на сирийската революция. Тази сутрин и парламенттът беше, всъщност нашият парламент беше един от първите в света, който прие декларация за подкрепа на Сирия, на сирийската опозиция.
Виктор Лилов: Аз пък искам да поздравя хасковския т4еатър за изключителната трупа, която имат, за изключителната…
Водещ: Къде ги гледа?
Виктор Лилов: В младежкия театър. Гостуваха. Жалко, че малка част от столичната общественост беше там, поради чисто комуникационни причини, за съжаление…
Антоанета Цонева: Няма кой да…
Водещ: Да, няма кой.
Виктор Лилов: Но трябва да ви кажа, че невероятна игра, изключителна трупа. Млади, много нахъсани актьори. „Анархия в авария” беше постановката по Франс Пиндер,което е ново за българския театър изобщо. Предишна постановка, която гледах, тяхна в София пак, беше по Шопшин. Невероятна постановка. Просто потърсете информация за тях. Гледайте ги, когато имате възможност, защото това е страхотен театър, хасковски.
Водещ: Ива?
Ива Бонева: Ако не сте прочели още книгата, „Моето компетентно дете”, може да го направите. Много е интересна.
Водещ: Аз я прочетох и я препоръчвам за всеки, който може да си е отгледал децата, но си заслужава пак да бъде прочетена, защото става дума за отношения между хора. А сега съм пак на Чехов, с извинение.
Антоанета Цонева: Идете на българския филм „Авен” тази седмица. Бръкна ми в мозъка и ме докосна.
Водещ: Да, това беше важно. Всички казват, че е много добър.
Антоанета Цонева: Много добро.
Виктор Лилов: Има едно парче на Ибряяма вътре.
Антоанета Цонева: Страхотно!
Водещ: И филмфестът продължава.Благодаря ви. Деница Сачева, Антоанета Цонева, Виктор Лилов и Ива Бонева. Това бяха журиращите днес.

www.segabg.com I 15.03.2012

Една от учредителките на ГЕРБ Росица Велкова, която е близка на вицепремиера Цветан Цветанов, е била управител на фирмата "Хохегер БГ" от 2008 г. до лятото на 2009 г., съобщи offnews.bg. Велкова е и един от авторите на управленската програма на ГЕРБ и е координатор на ИТ екипа на ГЕРБ, който е подготвил стратегията на партията за информационни и комуникационни технологии преди парламентарните избори. Стратегията е писана точно по времето, в което Велкова представлява австрийския лобист у нас.
"Росица Велкова не е била учредител на ПП ГЕРБ, нито член на партията", съобщиха от пресцентъра на ПП ГЕРБ. През 2008 г. Велкова е участвала като един от експертите в Експертната комисия по информационни технологии към ПП ГЕРБ. В рамките на комисията всеки един участник е имал възможност да дава становища и препоръки за развитието на сектор информационни технологии като цяло.
Вчера ГЕРБ обявиха, че искат анкетна комисия в парламента, която да провери фактите, изнесени в рамките на скандала в Австрия. Моника Йосифова обяви на пресконференция, че австрийският лобист Петер Хохегер е платил над 382 хил. евро по два договора с нейната фирма "Актив груп". Тя раздаде договорите, данъчните си декларации и материалите, с които е отчетена свършената работа. Йосифова обяви, че е готова да отговори на всички въпроси на депутатите, но ще съди всеки, който замесва името й в австрийския скандал за корупция, с който тя няма нищо общо. Според нея атаката е заради факта, че в момента тя съжителства с лидера на БСП Сергей Станишев.
В ГЕРБ бяха изненадани, че името на учредителка на управляващата партия е замесено със скандала "Хохегер".
"Честно казано нямам никаква идея", коментира заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Валентин Николов, цитиран от News.bg.
Управляващите не дават еднозначен отговор дали Велкова ще бъде изслушана в бъдещата парламентарна комисия по случая. Валентин Николов обаче намекна, че проверка по случая с фирмата на Росица Велкова може би ще бъде направена.
"Да видим дали са отивали потоци пари към нейната фирма. Аз поне не знам такова нещо. Знам, че има потоци пари към фирма, която е към госпожа Моника Йосифова. Нека да видим тези пари за какво са дадени, ако са дадени, аз нямам нищо против, ние не обвиняваме в момента. Досега не съм чул някой да обвинява. В момента нещата идват от Австрия. Поставяме въпроси, които в австрийския парламент са поставени и в австрийските медии. Така че аз не виждам проблем", коментира Николов, цитиран от БНР.
"През 2005 г. мои познати от Австрия, тъй като аз съм учила там, се обърнаха към мен да им създам офис в България. Тоест аз трябваше да намеря място, където да се разположи офисът и да намеря квалифицирани служители", обясни Росица Велкова пред "Блиц". Тя трябвало да намери и управител, който да поеме българския офис на компанията. От следващата 2006 г. Росица Велкова заявила, че напуска компанията “Хохегер БГ”. През 2008 и 2009 г. била на обучение в САЩ.
На въпрос в какви отношения е с Цветан Цветанов, Росица Велкова отговори: “Кой Цветан Цветанов?”. Младата дама обясни, че познава вътрешния министър и зам.-председател на ГЕРБ единствено от малкия екран. "Никога не съм работила за него. Подобни твърдения са спекулация", каза още Росица Велкова.
В момента ПР специалистката е управител на фирмата “Виена мениджмънт консултинг”.
Още един човек от екипа на ГЕРБ е работил за Хохегер. Ивайло Георгиев, който първо бе съветник на финансовия министър Симеон Дянков, после шеф на зала "Арена Армеец", а в момента – на НДК, също е работил за българския офис на "Хохегер".
"Работих за голямата ПР агенция Burson-Marsteller и отговарях за корпоративните клиенти. Агенцията имаше договор с "Хохегер" за Източна и Централна Европа. След като договорът бе прекратен през 2009 г., продължих да работя за Burson-Marsteller", обясни пред "Сега" Ивайло Георгиев.

Оригинална публикация 

Информация за Росица Велкова: http://vmc.bg/en/our-people.html

Информация за Ивайло Георгиев: http://www.prkernel.com/?action=80&id=195

в. 24 часа | Елица ГИЛТЯЙ | 15.03.2012

Непочтено е – атаката е само защото живея със Сергей. Работих перфектно, платих 1,7 млн. лв. данъци и не се срамувам от нищо. Няма да вляза в политически битки

Няма да позволя да се гаврят с името ми, което градя от години. Ще съдя до дупка всеки, който го споменава заедно с думи като “машинации", “спекулации" и “корупция", обяви Моника Йосифова.
Жената до соцлидера Сергей Станишев е собственик на пиар агенцията, с която австрийският лобист Петер Хохегер е работил в България по договора си с предишния кабинет за изграждане на положителен имидж на България. В момента лобистът е разследван за политическа корупция в Австрия.
Йосифова ще се консултира допълнително с юристи, но намерението й засега е да съди министър Мирослав Найденов, който пръв я спомена като замесена в корупционния скандал, вероятно и Цветан Цветанов. Тя определи като “пошло" изказването на МВР шефа по адрес на отношенията й със Станишев, но било “въпрос на духовна нищета и първите 7 години". (Цветанов я нарече любовница на соцлидера – бел. ред.)
Йосифова извади контрактите си с агенцията на Хохегер.
Първият е сключен през август 2006 г. с тогавашната й фирма “ПР Медиа" и е за 239 хил. евро, срещу които трябвало да организира пресконференция в Брюксел на премиера Станишев, срещи и интервюта на външния министър Калфин в Берлин, посещение там и на главния прокурор Борис Велчев, визита и срещи с медиите на Меглена Кунева и Николай Василев във Финландия и пр.
Работата ми е еталон за професионализъм, от нищо не се срамувам, свършила съм за имиджа на България повече, отколкото сега се върши по всички комуникационни стратегии за десетки милиони, обяви Йосифова. Получила съм възнаграждение, но така издържам семейството си и 35 служители, допълни тя. Извади дебели папки с публикации в западната преса, обясни и че друг наш премиер не е имал толкова мащабно отразена изява в Брюксел.
Вторият договор е с фирмата й “Актив груп" от януари 2008 г. за 143 488 евро и отново е за публикации в европейските медии. Не съм им плащала, подобен въпрос обижда – нито една западна медия не взема пари, за да публикува нещо, увери Йосифова. Според нея не вземали и българските.
Хохегер я потърсил, защото агенцията й била водеща в работата с институциите. Тогава работела за кампанията на Георги Първанов, преди това била пиар на НДСВ, изпълнявала проекти и с Министерството на транспорта.
Институционалните проекти дават 50% от приходите ни, изчисли тя. Годишните й обороти се движели между 1,5 и 2, до 2,5 млн. лева, а от 2005 г. досега платила 1,73 млн. лв. данъци. По евростандартите това е фирма от малкия бизнес, който е гръбнакът на икономиката, и държавата трябва да ме защитава, а не да ме мачка, настоя тя.
“Цялата история е, че живея със Сергей Станишев, изключително непочтено е една жена да се атакува за това", заяви още Йосифова. Подчерта, че е работила с трима премиери – Сакскобургготски, Станишев и Борисов. В момента агенцията й изпълнява договор за около 50 000 лева, сключен с МИЕ, има спечелен проект и на здравното министерство. “Моята дейност не започва от Станишев, нито приключва с неговото управление", заключи тя.
Станишев не ми е плащал, не съм спечелила договор с МС, а съм наета заедно с други подизппълнители от агенция “Хохегер", подчерта пиарката. А защо кабинетът е избрал него, не било нейна работа.
“През 2006 г. живеех ли със Станишев?", попита още Моника и уточни, че по това време е съпруга на банкера Венцислав Йосифов, както и при следващия договор с австриеца от 2008 г. “Това, че срещнах Сергей, са нормални човешки неща. Дъщеря ни е на 11 месеца – някъде се губят 3 години. Няма никакъв конфрликт на интереси, колеги!", обърна се тя към журналистите.
Не отхвърли тезата, че атаката е политическа, но отказа да коментира темата: “Не се включвам в политически бойни действия."
“Не виждате ли кой има интерес", бе лаконична Йосифова на въпрос откъде все пак идва атаката.
***
ГЕРБ изчаква с комисия по скандала
Неочаквано анкетната комисия за разследване защо се замесва името на България в корупционния скандал с Хохегер не влезе в дневния ред на парламента. От ГЕРБ обявиха във вторник, че още тази седмица ще се създаде органът, който да проучи на какви лобисти е плащала БСП.
На вчерашния председателски съвет обаче въобще не станало дума, а зам.-шефът на БСП Михаил Миков не получил отговор кога ще се гласува такъв орган. От мнозинството обясниха, че събират подписи. Депутати предположиха, че се чака завръщането на Бойко Борисов от Катар. По правилник шефката на НС има право да включи нова точка във вече гласувания дневен ред.
“Ще се срещна с всеки депутат и ще им обясня какво съм направила за имиджа на България, защото всички те, взети заедно, не са направили толкова", коментира Йосифова. Увери, че ще им занесе всички папки, за да не губят ценното си време в разследвания, и така ще е първият човек, проучван от комисия на НС, който сам й осигурява материалите.

Стр. 10 

в. Капитал Daily | Зорница МАРКОВА, Виена | 15.03.2012

Бившият министър Щрасер каза пред австрийския парламент, че е взел 100 хил. евро по проект в България 

Признания и още въпроси. Това е резултатът от изслушването в австрийския парламент вчера на бившия вътрешен министър Ернст Щрасер във връзка с аферата "Хохегер". Пред депутатите от разследващата комисия министър Щрасер заяви, че е взел хонорар от 100 хил. евро само за работата си по проект в България. Той е бил консултант на лобиста Петер Хохегер в изпълнението му на договора за 1 млн. евро за изчистване на българския имидж пред Европейския съюз.

Срещата със Станишев

Какво е правил в България и защо е получил 100 хил. евро хонорар от фирма на лобиста Хохегер? Това беше една от основните теми, които вълнуваха депутатите в Австрия вчера. Щрасер разказа малко. През 2006 г. той е бил на вечеря в София – единственият път, когато е идвал в българската столица. На вечерята са били тогавашният премиер Сергей Станишев, хора от обкръжението му, единият представен като шеф на кабинета, Петър Хохегер и негов служител, една дама. За имената Щрасер не се сети.

Говорели си на английски.

Преди две седмици, попитан от "Капитал", Сергей Станишев заяви, че не познава този човек, не знае какво е правил по проекта в България и защо е получил хонорар. Изявленията на Щрасер твърдят друго.

Скъпи съвети

На тази вечеря австрийците и българите са обсъждали как може да се подобри имиджът на страната пред европейските институции. Поводът бил зачестили-
те критики за корупция и неефективна полицейска система в България, каза Щрасер. В продължение на часове той давал идеи и съветвал какви контакти да изгради България, за да се справи с проблемите си. Съветите били: как да се подобри представянето на България , как вътрешното министерство да спечели доверието на сходните институции в Европа и да подобри работата си със съседните страни. За консултациите Щрасер взел хонорар от 100 хил. евро.
"Инвестирах няколко часа с министър-председателя в София. Аз съм един от най-опитните министри в ЕС, провел съм може би най-голямата реформа в полицията в Европа", каза Щрасер пред парламента и добави, че съветите му струват пари. Той добре знаел как някой може да защити проектите си както в сферата на полицията, така и на национално ниво.

Въпросителните

Показанията на бившия вътрешен министър не съвпаднаха съвсем с данните и документите, които депутати от разследващата комисия имат. От тях се вижда, че Щрасер и Хохегер са подписали договор за сътрудничество в средата на 2006 г., а министърът е получил парите си на три транша между 2008 и 2009 г. От тази ситуация може да се направят два извода: той или е имал и други дейности в България и е бил възнаграден не само заради вечерята си със Станишев, или е взел пари за нещо, което въобще не е свързано с България. Твърдението на самия Щрасер е, че една вечеря с него струва тези пари.
***
Моника Йосифова призна за договорите с Петер Хохегер

Моника Йосифова, собственик на фирмата за PR услуги "Актив груп", призна, че е имала два договора с австрийския лобист Петер Хохегер – от 2006 г. и от 2008 г., като е получила общо по тях около 380 000 евро. Жената, с която живее председателят на БСП Сергей Станишев, свика пресконференция, за да поясни това. Преди две седмици пред в. "Капитал" обаче тя отрече да е работила за австрийския лобист. "В цялата история имам едно-единствено слабо място -моят отговор за вестник "Капитал", призна в сряда Йосифова. "Изневерих на професионалния си принцип да казвам истината. Искам да поднеса извиненията си на колегите от "Капитал", защото се опитах да спестя факти", каза още тя. По думите й постъпила така, тъй като "исках да избегна политическите спекулации, но не успях". Тя заяви категорично, че няма конфликт на интереси и че името й по никакъв начин не е било споменавано в Австрия. Обеща и пълно съдействие на анкетната комисия, която ще се сформира в българския парламент. Йосифова не си спомни да се е запознавала и да е била на вечеря с бившия вътрешен министър Ернст Щрасер. Тя заплаши със съд всеки, който обвърже името й със скандал за корупция. Първият, срещу когото ще заведе дело, е министърът на земеделието Мирослав Найденов.

Стр. 5

в. Сега | Венелина Ангелова | 15.03.2012

Скандален австрийски политик потвърди за вечеря със Станишев 

Собственичката й Моника Йосифова ще съди земеделския министър за забъркването на името й в австрийския корупционен скандал
Над 382 хил. евро е платил на българската ПР "Актив груп" австрийският лобист Петер Хохегер, който е разследван за корупция в Австрия. Това обяви на пресконференция вчера собственичката й Моника Йосифова. Тя разпространи двата договора с Хохегер, данъчните си декларации за последните години, както и папки с публикации в чужди медии, като доказателство за свършената работа за подобряване имиджа на България. И обеща да изпрати всички документи на депутатите, които се канят да проверяват българската връзка в скандала, както и да отговори на въпросите им при интерес. Пред в. "Преса" самият Хохегер твърди, че е платил 270 хил. евро за два контракта от 2006 и 2008 г.
Скандалът се разгоря покрай разследването в австрийския парламент, а управляващите от ГЕРБ подеха темата, атакуваха лидера на БСП Сергей Станишев, с когото Йосифова живее, и дори предложиха временна комисия в НС да изясни фактите. Йосифова смята, че единствената причина да я атакуват е именно връзката й със Станишев. Тя допълни, че е работила с три правителства – на царя, на Станишев и на Бойко Борисов.
Първият договор на "Актив груп" с Хохегер за 239 хил. евро е от 2006 г. и е за презентации на България, организиране на пресконференции на тогавашния премиер Станишев в Брюксел и Берлин, на главния прокурор Борис Велчев в Берлин и на министрите Меглена Кунева и Николай Василев в различни европейски градове, както и други пиар акции. По втория договор, чиято стойност е за над 143 хил. евро, са отчетени посещения на журналисти у нас, брошури, кризисна комуникация заради филма на ВВС за Могилино, интервюта.
Йосифова поясни, че Хохегер се е обърнал към нейната агенция "в качеството й на една от водещите в страната", тъй като в неговото представителство са работели "2-3-ма души, които няма как да свършат работата". По думите й имало и други подизпълнители. Тя поясни, че до 2011 г. е работила с общо 6 министерства, а в момента има проекти с икономическото и със здравното ведомство. От 2005 г. досега е платила 1.73 млн. лв. "Моята дейност не започва със Сергей Станишев и не приключва с неговото управление", бе категорична Йосифова с уточнението, че годишните й обороти варират между 1 и 2.5 млн. лв.
Както и Станишев, Йосифова заяви, че никога не е виждала бившия австрийски вътрешен министър Ернст Щрасер и не си спомня да е ходила на вечеря с него. На питане за получените от Щрасер 100 хил. евро обясни: "Нямам представа и това няма отношение към моя договор".
Йосифова отказа да коментира и дали са изпълнени разпоредбите на Закона за обществените поръчки при наемането на Хохегер от правителството. Не знае и кои са хората, влезли в борда от политици, наети от Хохегер, които трябва да дават съвети как да се оправи имиджа на България в ЕС.
***
ЗАКАНА
Йосифова отказа да назове човека или партията, които стоят зад раздухването на скандала. Но се закани да съди всеки, който забърква името й в него. Първият потърпевш ще е земеделският министър Мирослав Найденов, който обяви преди дни, че Йосифова е забъркана в австрийския корупционен скандал. Вторият вероятно ще е вицепремиерът Цветан Цветанов, който също направи подобни намеци.
Малко по-късно Сергей Станишев бе по-конкретен, според него зад цялата суматоха стои ГЕРБ, а причината е да се отвлече вниманието на обществото от по-важни теми. "Това е опит за шантаж на опозицията, но няма да мине, опит да се зашие устата, но няма да стане", зарече се Станишев, цитиран от агенция "Фокус". Той също заяви, че е готов да защити името си в съда.

Стр. 3

в. 24 часа | Капка ТОДОРОВА | 15.03.2012

Разпитват политика във Виена за какво София му е дала 100 000 лева 

От две седмици в Австрия тече публично парламентарно разследване на корупция и злоупотреба с властта, в което обвинени и заподозрени са топмениджъри и бивши политици от най-тежка категория. Разследват се връзките между предишното правителство и австрийския телеком. Съществува подозрение, че с пари от телекома са финансирани на черно партийни каси.
България е част от скандала заради обвинението срещу бившия вътрешен министър Ернст Щрасер, че е взел 100 000 евро от лобиста Петер Хохегер, платени да върши лобистка работа за България в качеството си на министър. Вчера пред парламента и медиите на въпроси на разследващия отговори Щрасер, след него разпитани бяха Хайнрих Печина – шеф на инвеститорската къща “Виена Капитал Партнер", и бившият транспортен министър Матиас Райххолд.
Щрасер бе запитан каква точно дейност е извършил през 2006 г. по договора си с Хохегер, за да получи 100 000 евро хонорар. Бившият министър отговори, че е бил натоварен със задачата да подпомогне България в реформирането на полицейските й сили, като й предостави контакти с Брюксел и с експерти. Сред задачите му било и “интензифицирането на контактите с други правителства от ЕС и обръщането на българската полиция към Европа". Зеленият депутат Петер Пилц го засече с въпрос за какво е получил хонорар през 2009 г. Оказа се, че тогава Щрасер е отбелязан в документацията на Хохегер като получател на още 30 000 евро, също за лобистка работа за България. Щрасер погледна към документите и потвърди, че подписът под тях е негов, но не можа да отговори каква работа е извършил.
На въпрос къде е офисът на Хохегер в София, Щрасер заяви, че е бил само веднъж в българската столица, на вечеря с тогавашния премиер Сергей Станишев и няколко негови близки сътрудници. Придружавал го Петер Хохегер. “И кога точно направихте реформата в българската полиция – при предястието, по време на вечерята или чак с десерта?", запита саркастично Пилц.
Щрасер заяви изрично, че е изключено Станишев да не го познава. Пред български медии соцлидерът заяви, че не познава никакъв Ернст Щрасер. Бившият министър обясни, че не е правил лично важните контакти за българското вътрешно министерство или за фирмата на Хохегер, а е действал само като супервайзър и експерт, давайки съвети. “На мен ми прилича на издаване на фалшиви фактури вашата дейност. За какво точно получихте парите, които са ви платени за работата по имиджа на София?", настоя да разбере Пилц. Той цитира български медии, пред които Хохегер заявил, че Щрасер е получил 100 хиляди евро от него, но не само за България. Политикът отхвърли това твърдение. Отново повтори, че е дал идеята за създаване на нещо като Advisory Boards, който да се занимава с излъскването на имиджа на страната. Наемането му станало малко след като България била заплашена със спиране на еврофондовете от Брюксел и трябвало да предотврати това събитие.
Еврокомисията обаче въпреки всичко спря европарите за България през 2009 г. В документацията на Advisory Boards пък не присъства името Ернст Щрасер.
Моника Йосифова днес отрече да познава Щрасер и нарече абсурдни твърденията, че има нещо общо с плащания към него. Не си спомни да е била на въпросната вечеря със Станишев и предположи, че с тогавашния премиер е приъствала друга дама, вероятно негов сътрудник.

Стр. 10