Икономика | 13.01.2016 | Стр. 58, 59

СРЕЩУ КРИЗИ НЯМА ЗАСТРАХОВКА И ПО-ДОБРЕ ДА ЗНАЕТЕ КАК ДА ДЕЙСТВАТЕ. ОТКОЛКОТО ДА СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ МОЖЕ ДА ВИ ПОДМИНАТ

Ако в търсачката напишете кризисен ПР, може и вие най-напред да попаднете на "Трите думи в кризисния PR – открити, смели, искрени". Макар да е вярно, това едва ли е универсалната рецепта, ако кризата вече ви е застигнала. Кризисните ситуации идват внезапно и понякога поводът може да е наглед незначителен, но да обезсмисли дългогодишни усилия за развитие на марка и на продукт и за поддържане на добро име. В световната практика има редица примери, които показват, че винаги има хора и организации, които не са взели урок, че не бива да надничат прекалено много през прозореца, за да не паднат.
Голяма част от кризите са самопричинени. Само с една непремерена дума високопоставен представител може да срине респекта на институцията, граден с много усилия. През 90-те години на миналия век фалира един от най-големите строителни предприемачи. Той дължи над 9 млрд. дойче марки на германска банка, и по тази причина тя попада в окото на общественото внимание. На пресконференция обаче нейният изпълнителен директор нарича "фъстъци" заплатите, които остават неполучени от доставчиците на недовършените строителни работи. Фъстъците задълго се превръщат в нарицателно, което продължава да се използва, когато става дума за пренебрежително отношение към сума, по-голяма от общите доходи на един обикновен работник за целия му трудов стаж.
Често срещан мит е ролята на медиите при възникването на кризата. Има мнение, че медиите и техните понякога недоброжелател-ни или лекомислени действия поне частично са виновни за кризата. Но ако начинът им на работа и целият процес по комуникацията се познава добре, рискът от такъв род кризи може да се сведе до минимум. За да си свършат по-бързо работата, журналистите обичат да прескачат пиарите, тъй като често вместо да улеснят, те забавят тяхната работа. И от това "прескачане" понякога се образува малка снежна топка, която предизвиква лавинообразен срив на имиджа. Така вместо да спестят усилия на пиара, те може да му направят "мечешка услуга".
В крайна сметка няма застраховка срещу кризи. Дори отказът от публични изяви не е гаранция, че публичността е неуязвима. Затова е по-добре да сте готови за всякакви ситуации, отколкото да си мислите, че има начин кризите да ви подминат.
Списание "Икономика" потърси няколко ПР специалисти, за да споделят виждане и опит за превенцията срещу кризи и за комуникацията в такава ситуация.

Стр. 58, 59

Свързани статии:

Пепа Гроздева: С непредвидените ситуации сме в постоянно надбягване

Томислав Цолов: Отличната репутация е превенция срещу криза

Розита Михайлова: Запазете самообладание, паниката пречи

Ралица Стоянова: Школата, през която е добре да минеш само веднъж

Икономика | 13.01.2016 | Стр. 60, 61

Ако чакаш да вземеш мерки, след като те налегне кризата, тогава ходиш след събитията, а журналистите дебнат отвсякъде

Колко важна е добрата репутация разбираме, когато се женим или, в по-лошия случай, когато сме на първите страници на вестниците, и то не с добро. А извън шегата – за доброто си име работим цял живот, а в последните години непрестанно. Интернет и социалните мрежи, които заемат все по-голяма част от живота ни, създават много нови предизвикателства пред PR професионалистите, от една страна, и компаниите – от друга. Има едно чудесно арменско пожелание: "С името си да живееш". И вече има ярък пример как може да съсипете репутацията и името на голяма корпорация от трибуната на Народното събрание: Депутат с имунитет отправя питане, внушение или направо съобщава, при това без никакви последствия за него, че във фирма X са "убийци, защото тровят хората с дейността си". И няма никакъв шанс компанията да защити репутацията си, едно, заради имунитета на избраника на народа и, второ, защото, както юристите казват, едно търговско дружество "няма душа" и не може да осъди някого за морални вреди.
Рисковете на публичността възникват с възникването на публичността. Възникват възможности, възникват предизвикателства и най-вече възниква огромен интерес от страна на отсрещния пол (всъщност, не е задължително винаги да е от отсрещния, както дойде) и тогава задължително си намираш любовница или тя те намира. Важно е да се предвиди, че може да те хванат. Това са дребните рискове и несгоди да си известен. Нагледали сме се на публичност и в добрия, и в лошия смисъл.
Правилната реакция при криза е да не я допускаш. Кризата се предотвратява предварително, а не следварително. Ако чакаш да вземеш мерки, след като те налегне кризата, тогава ходиш след събитията, а журналистиката те дебне отвсякъде. Ние разработваме за нашите клиенти най-лошия сценарий още при откриването на болницата, фабриката за лютеница или клона в Сърбия например. Въпреки всичко, моята лична теория, изпитана в годините, е, че ако чакаш да ти се случи нещо лошо, то неминуемо ще се случи, затова аз лично предпочитам да чакам Дядо Коледа.
Когато въпреки всички усилия кризата се разраства… Е, колко да се разраства, досега сме се справяли с всяка ситуация. Нямам случай да сме се отказвали от състезанието с кризата. Другите твърдят, че ние от Д & Д агенция сме добри и нямам причина да не им вярвам.
Най-кризисната ситуация в моя опит… За огромно мое съжаление не мога да блесна, защото нямам право, а и не е редно да разказвам героично как сме се справили. За тези работи няма давност. Интересен казус от българската реалност напоследък е случилото се с Летище София. Има какво да се направи там. В световната практика напоследък има изобилие и големи компании "герои" в мащабни кризи. В глобален мащаб кризите са с много по-голям отзвук, защото засягат много повече хора. Това, което е много актуално и ми направи силно впечатление, е "Дизелгейт" – скандалът с гиганта Volkswagen. Много сериозен казус, който се превърна не само в най-голямата автомобилна афера на века, но е на път да стане христоматиен пример за неуспешен кризисен PR, дори предизвика дебати в политическите среди за приемането на нови закони и регламенти. Става дума за умишлена пазарна манипулация в изключително големи мащаби. За този случай може много да се говори, но Volkswagen реагира бавно, не даде подробна информация и най-вече липсваше адекватно обяснение на проблема. За съжаление, всичко това доведе до сриване имиджа на Volkswagen. Компанията ще трябва да вложи много усилия, време и средства и да заложи на ефективна PR стратегия, за да успее да възстанови доверието на своите клиенти и обществеността.
Добрият ПР специалист е като всеки друг добър специалист. Освен натрупания опит, трябва и да обичаш това, което правиш, иначе веднага си личи. Освен това истинският ПР специалист, особено в криза, е добре да притежава уменията на психолог, психиатър и психопат, взети заедно. Ще илюстрирам ролята на пиара с един виц. Говорят си Мишката и Хамстера и тя недоволства: Абе, Хамстер, как постигна този стил и лукс в живота, уж сме от едно семейство, а ти живота си живееш, глезят те, купуват ти играчки и лакомства, а аз се свирам по дупките. ПР бе, братче, отговорил Хамстера.
***
Пепа Гроздева е изпълнителен директор на Д & Д "Агенция за проучване и връзки с обществеността". Започва своята кариера още от създаването на Д & Д, която е една от първите ПР агенции в България, регистрирана през октомври 1993 г, Вече 22 години агенцията успешно решава едни от най-интересните казуси в сферата на кризисния ПР. Пепа Гроздева е икономист по образование, завършила е УНСС през 1993 г, През 90-те години образование по ПР не съществуваше, Работила е за Фондация "Отворено общество", Движение "Гергьовден" и Българския бизнес клуб "Възраждане".

Стр. 60, 61

Икономика | 13.01.2016

Ролята на медиите е да предават нашите послания към по-широки и разнообразни публики, но и самите те са публика

Колко е важна добрата репутация разбираме тогава, когато се наложи да я браним. Всъщност истинската превенция срещу кризи е отличната репутация. Неслучайно всички големи корпорации харчат милиарди годишно в цял свят за, нека го наречем, репутационен мениджмънт. В това число включвам и всички CSR кампании, спонсорски проекти и т. н. Истината е, че колко е по-добра репутацията, толкова по-трудно е да се постигне ниво на достоверност на каквито и да е негативни послания. Тук имам предвид както външните, така и вътрешните за компанията комуникации. Впрочем, вътрешните комуникации са най-важни за фирмената репутация, защото всеки служител, на която и да е голяма компания, е особено достоверен източник на информация и лидер на мнение в собствен микросвят на семейство и приятели, а социалните мрежи направиха от тези микрообщности макроаудитории, за които обаче важат същите правила.
Рисковете на публичността възникват непрекъснато. Един аспект на публичността е разпознаваемостта и тя не е проблем само за политици и звезди. Ако потърсим връзката между репутацията на компанията и тази на нейния лидер, ще видим, че много често те се покриват напълно. Има множество случаи на оттегляне на ръководители на големи компании заради лични проблеми, несъвместими с обществените възприятия. Друг риск на публичността се крие в самата същност на думата. Всяка изява, формална или не, пред каквито и да е публики следва да е добре подготвена. В противен случай тя може да доведе до непредсказуеми проблеми и сериозни кризи. И в тази посока може да се намерят доста характерни примери и от политиката, и от икономиката.
Кризисните ситуации в моя опит са ежедневие. Правилната реакция при кризи е запазване на самообладание и да се обадите на APRA PN. Казвам го като шега, но всъщност най-важното при криза е стриктното спазване на протоколи и процедури. Всяка голяма компания има много ясни правила и в тях винаги на първите места фигурира контактът с комуникационната агенция. Всяка година ние и нашите клиенти провеждаме обучения и тренировки за действия при различни ситуации, имаме стриктна методика за оценка и на практика нищо не се оставя на случайността. Разбира се, не може да предвидим всички рискове, но тази подготовка дава една специфична рутина и спокойствие при действителна кризисна ситуация.
Когато въпреки всички усилия кризата се разраства, това може да означава много неща – че усилията са в грешна посока, че причината за кризата не е формулирана правилно и се борят симптоми или резултати. Много често се случва една мащабна криза да доведе след себе си много по-малки или локални проблеми, които обаче да ни изглеждат като разрастване на първоначалната ситуация. Няма начин да се даде универсален алгоритъм за решение на всяка ситуация. Кризите са индивидуални и строго конкретни, следователно и подходът към тях трябва да бъде индивидуален и конкретен. Ролята на медиите е да предават нашите послания към по-широки и разнообразни публики. Но не бива да забравяме, че и те самите са публика.
***
Томислав Цолов е управител и съсобственик на APRA Porter Novelli. Роден е през 1970 г, в София. Магистър по информатика от СУ "Св. Климент Охридски". През 1994 г. основава APRA Agency, а през 2001 г, тя става филиал на една от най-големите комуникационни агенции в света Porter Novelli. Към днешна дата APRA Porter Novelli Balkans Communication Group е най-голямата българска агенция в региона със собствени офиси в Албания, Косово, Македония, Сърбия и партньорски офиси в Босна и Херцеговина и Черна гора. Сред клиентите на APRA PN са компании като Coca-Cola, Nestle, Microsoft, SEP, HP.

Стр. 62, 63

Икономика | 13.01.2016

ПР-ът обикновено не е причинителят на кризата, нито е универсалният спасител

Когато се заговори за кризисен ПР, се сещам за наградата ми през 2011 г. от Българското дружество за връзки с обществеността след стачката в жп транспорта, заради която впоследствие получих негативни подмятания, анонимни писма и подобни, че нещата пак тръгнаха към криза, може би лична. Това отличие, като всяко, бе вследствие на обстоятелствата – бях на точното място, в точното време. Тогава мениджмънтът на компанията предприе адекватни действия чрез конкретни срещи и разяснения със служителите в цялата страна. В жп транспорта има потомственост – цели родове и семейства работят в този бранш с над 100-годишна история, и трябва да се реагира по специфичен начин. Мисля, че благодарение и на добре подбрана активност, стачката беше овладяна, но нито аз, нито моят екип имаме основната заслуга за справяне с проблема. Нашата роля беше комуникационна и наградата бе именно за това.
Стремя се да науча хората от моя екип на самообладание. Това е качество, трудно за усвояване, и е човешко да се губи. Пиарът не бива да позволява някой да го сугестира и да му налага реакции. В условията на криза настъпва високо нервно напрежение и е възможно точно в такъв момент някой да ти внуши мнение, поведение, реакция, политика. Затова правилото е: "Запази самообладание, не се страхувай, ситуацията вече се е случила. Страхът и паниката не помагат да се справим с кризата, те само пречат.
При кризи ролята на медиите е изключително важна. Само чрез тях може да бъде балансирано напрежението. В работата си с медиите често срещам неразбиране относно сферата, в която сега работя – непознаване на бранша, на правилата и закона, неглижиране на проблема, дори категоричното му изкривяване. При кризи тенденцията е да се взема страната на по-слабия, на пострадалия. Забравя се, че потърпевшият в дадената ситуация може да е в ролята на нарушител. В опита да открадне, крадецът може да е пострадал. На жп прелез някой заобикаля бариерата, за да мине, но влакът го удря. После четем заглавие "Влак блъсна семейство с кола". Излиза, че едва ли не от страна на машиниста има умисъл, а всъщност шофьорът е поел непремерен риск, като е предприел действия в нарушение на разпоредбите. Статистиката в света сочи, че при този род инциденти в близо 100% от случаите вината е на автомобилния водач. Над нарушителите не бива да има медиен чадър, защото виждаме как през годините броят им ескалира. Медиите не трябва да губят ориентир за справедливостта. Между пиари и журналисти има тънка разделителна линия и двете страни трябва да осъзнаят своята професионална отговорност пред обществото и да не прекрачват определени граници в името на рейтинг.
Една снимка на бяла мечка в Канада, убита от собственика на компанията, за която работех, преди осем-девет години, предизвика вълна от недоволство. Почти по същото време се роди друга голяма криза – слухът за една банка в "БГ мама". Тези два примера за едни от първите кризи вече са добре известни. Практиката показва, че поведението на пиара може да послужи като удобно извинение, но обикновено той не е причинителят на кризата, нито е универсалният спасител. Има ситуации, които не може лесно да се овладеят, въпреки усилията му. В учебниците ще намерите и други постулати, но и клиентът, за когото работите, също трябва да има свои предварително установени правила за реакция. Няма обаче застраховка срещу кризи!
В отношенията между ПР мениджъра и клиента балансът е твърде крехък. Ако твоят клиент настоява чрез лъжа да се търси решение, тогава се изправяш пред екзистенциалния въпрос дали да останеш лоялен към него. В такава ситуация всеки според морала си взема решение как да постъпи. С лъжа обаче никой не стига далече.
И ако въпреки всичко кризата се разраства, не изпадай в паника, не се самообвинявай, овладей напрежението си и казвай само истината. Това рано или късно ще даде резултат. Старото учебникарско правило гласи: "Не лъжи." Пиарът не дава лъжлива информация.
***
Розита Михайлова е пресаташе на Националната компания "Железопътна инфраструктура". Има над 15-годишен опит в областта на корпоративните комуникации и медиите, Присъединява се към екипа на НКЖИ преди 6 години от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, където е пресаташе на министър Александър Цветков. Завършила е факултета по журналистика и масови комуникации към СУ "Св. Климент Охридски" и НАТФИЗ "Кръстю Сарафов", Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Европейската асоциация на комуникационните директори, Съюза на българските журналисти и Съюза на артистите в България.

Стр. 64, 65

Икономика | 13.01.2016 

В ситуация на криза трябва желязно спокойствие, хладен ум и ясен план за действие

Кризисният ПР винаги е свързан с много напрежение и стрес. Кризите най-често се случват през почивните дни, късно вечер, когато си в командировка или по време на отпуска. Винаги е много напрегнато и тревожно и колкото и да се опитваш да предотвратиш кризите в областта, в която работиш, вероятността да ги избегнеш е минимална. ПР специалистът трябва да е готов за такива ситуации. И ако това се случи, има правила, които помагат. Изисква се адекватна реакция. Информацията трябва да е добре премерена, синтезирана, осмислена и да се вписва в икономическата и политическата обстановка. Причините за възникване на кризата може да са най-различни, произходът й да е разностранен и цветен. Повод може да са личностни проблеми на ключова фигура в дадена организация или компания, кризата може да е свързана с политически сътресения, с обществено недоволство.
Кризите са най-добрата школа за всеки пиар. В такава тежка ситуация може да изпиташ себе си, да приложиш всичките си знания, може да научиш много нови неща. Това е голямо предизвикателство, което е по-добре да не ти се случва повече от веднъж в професионалното ти развитие. Ако успееш да се справиш с това изпитание и да овладееш възникналата криза, това е доказателство, че си професионалист, и то подходящ за тази работа. В такъв момент трябва да се балансира между много и различни страни, между противоречиви мнения. Много е важно да съумееш да запазиш доброто си отношение с медиите. Не бива да си с изключен телефон, тъй като от теб се очаква да отговаряш, да даваш информация и да си честен. Много важно е при криза вътре в организацията да има добра комуникация и взаимодействие, за да може проблемът да се разреши и обществеността и медиите да получават нужната информация. Важно е, когато един ПР отива да работи за организация, компания или личност, линията на поведение да бъде уточнена предварително.
Ролята на пиара в кризисна ситуация е много важна, той е публичната личност, той е говорителят и е недопустимо да се държи неадекватно. За да бъде разбран, трябва правилно да формулира посланията. Неговата роля не е да вземе всички решения за излизане от кризата, задачата му е комуникационна. Добрата комуникация вътре и извън организацията е задължителна, трябва да бъде поета отговорност, да се вземат всички мерки за решаване на съответния проблем. Работи се в екип и трябва да има ясни стъпки за овладяване на кризата.
Най-сериозните кризи, с които е трябвало да се справям професионално, са били в Комисията за енергийно и водно регулиране, по мое време – ДКЕВР. Тази институция непрекъснато е в окото на общественото внимание, защото тя регулира цените на електрическата и топлинната енергия, на водата и природния газ. Освен това в последните 5-6 години нейните председатели по една или друга причина се сменяха често и това е налагало кризисен ПР. Кризите бяха доста и имаше наситеност във времето. След всичко това вече уверено мога да кажа, че професионално няма какво да ме уплаши. Изкарах пет години в ДКЕВР, Анжела Тонева беше последният председател, с когото работих. Това беше като втори университет за мен, тъй като беше в най-динамичното време, когато се променяха закони, сменяха се правителства, а с тях и председателите на регулатора. Научих се на търпение и на желязно спокойствие в ситуация на криза. В такъв момент трябва хладен ум и ясен план за действие.
В момента стартира либерализация за битовите потребители, а се наблюдава липса на информационна кампания, насочена към тях. Тя можеше да е подобна на тази за цифровизацията, но КЕВР проявява пасивност и обществото не е достатъчно информирано за промените на електроенергийния пазар. Хората трябва да разберат що е то енергийна борса и нейната роля по света и у нас. Какво в случая означава да си избереш доставчик на енергия, когато и никой не ти предлага да стане твоят нов доставчик? Липсата на информационна кампания вещае острата нужда от кризисен ПР на по-късен етап. Обществото е твърде чувствително към сметките за комунални услуги и нямам обяснение защо така небрежно се подхожда към темата за либерализацията.
Рискът от кризи се минимизира с много добро проучване и с периодичен ситуационен анализ. Институция или компания без пиар и пресцентър са застрашени от неадекватна реакция при кризи. Липсата на такъв човек или екип създава усещане за непрозрачност и буди недоверие. Всяка криза рано или късно затихва, но е несериозно важни за обществото организации да работят на принципа "Всяко чудо за три дни".
Истината винаги е важна и пиарите трябва да я казват, колкото и тя да изглежда страшна. Защото лъжата е още по-страшна. Всяка лъжа води след себе си поредица от лъжи, а рано или късно истината лъсва и това създава нова криза. Няма ли прозрачност, няма доверие.
***
Ралица Стоянова е ПР специалист и в момента работи на свободна практика, Завършила е Националната гимназия за древни езици и култури и Факултета по журналистика на СУ "Св. Климент Охридски". Била е ръководител на отдела за връзки с обществеността в Агенция "Прима", след което пет години е оглавявала ПР отдела на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Работила е също във в. "Новинар" и в Нова телевизия.

Стр. 66, 67

www.dnevnik.bg I 22.07.2015г.

    "Всеки, който иска да постига професионални успехи, трябва да има базови познания в областта на комуникацията. За това не е задължително академично образование, защото пиарът е амалгама от много качества и професии – може да си добър психолог, филолог, може и да си просто добър актьор".

"Дневник" разговаря с Деница Сачева – новоизбрания председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА), която на 7 юли заедно с още 5 професионални организации отпразнува десетата  годишнина от приемането на Етичния кодекс на ПР специалистите у нас . Сачева има четири висши образования в специалностите управление на туризма, социална педагогика, здравен мениджъмънт и връзки с обществеността и е основател на агенция "Интелдей солюшънс".

Освен в частния бизнес тя има дългогодишен опит с политиката и властта. На последните избори Деница Сачева беше кандидат за народен представител като част от гражданската квота на Коалиция "Десните", но без успех. Преди това е работила в Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса и е била началник на кабинета на здравния министър Илко Семерджиев в правителството на ОДС от 1999 до 2001 г. 

Какво означава пиар по принцип и какво означава пиар в България? Как се измени за последните 10 години?
 
- В пиара в България, като във всичко останало, могат да се видят всякакви примери. За съжаление, както всички разбират от футбол, така и всички разбират от това. Много често неща, които нямат нищо общо с ПР, се приписват на нашата професия.

Голямата разлика, която не се прави у нас, е, че пиарът всъщност е управленска функция. Той не се занимава с това просто медиите да отразят нещо, а с цялостна комуникационна кампания, стратегия, послания, целеви аудитории. Всъщност работата с медиите би трябвало да е една много малка част от всичко друго.

Като цяло мога да кажа, че през последните 10 години в България в бизнеса има еволюция и той разбира какво означава пиар, но за съжаление в политиката няма такова разбиране.

Има и много професионални компании и хора. Голяма част от членовете на БАПРА например са получавали международни отличия. От друга страна, има и много хора просто с добри контакти в медиите, които са решили, че това им е напълно достатъчно. Дори има много журналисти с  агенции, които влизат в директен конфликт на интереси и ги използват, за да вкарат нерегламентирано пари в медиите си. Журналистите в момента са най-големите конкуренти на пиара в България.
 
Как се противодейства на това? В момента и имиджът на медиите е много занижен, и пиарът е изкривен и като функция, и в общественото разбиране.

- Противодействие в тия неща няма, поне такова, че да ни удовлетвори като бизнес. Компаниите в БАПРА  започнахме да ползваме много по-малко медии и много повече социални мрежи, търсим директен контакт с целевите аудитории.

Много трудно се противодейства, защото цялостната пазарна среда в България е много лоша, поради което и самите бизнеси търсят по-малко пиар услуги от типа на организация на събития и пресконференции. От друга страна пък, лошата пазарна среда даде възможност да се търсят много повече стратегически консултации за кризисни комуникации. Например нашата агенция е увеличила оборотите си от кризисни стратегии почти два пъти само за 3 години.

Това обаче е индикатор за  много повече проблеми на територията на бизнеса, които трябва да бъдат решавани – както междуфирмени проблеми при нелоялна конкуренция, така и  проблеми, свързани с държавните институции, с различни закони и наредби, които се подготвят или приемат.
 
Тук не се ли влиза малко в полето на лобизма, който в България не е регламентиран и ясен?

- Донякъде се влиза, защото работата с институциите започна да става съществена част от работата на бизнеса. В последно време в държавата се продуцират множество заплахи за бизнеса от най-различен характер и вече много често ние сме търсени не от конкретна компания, а по-скоро от цели браншове, за да се защитят от поредната заплаха. Ние се занимаваме с търсене на разнородна и обективна информация, идентифициране на ключови хора, потенциални партньори, конструираме стратегии за многопластова комуникация.

Аз съм и в гражданския, и в бизнес сектора едновременно и това, което ми прави впечатление вече пет години, е, че и гражданските организации, и бизнесът организират постоянно  кампании, за да се пазят от държавата. Това е ненормално. Абсурдно е и бизнесът, и гражданите да се пазят от държавата, да се страхуват, че тя всеки момент ще измисли нещо, което ще влоши положението.

Кризисният пиар доколко е навлязъл в културата на компаниите? Бизнесът научил ли се е да се подготвя превантивно за нещо такова, или все още действа чак когато се запали фитилът?
 
- Част от по-големите компании, повечето международни, със сигурност го имат предвид. Но и доста от, така да кажем, "битите" български фирми също, след като са се опарили, започват да имат по-активна политика.

Има сериозен бум на търсене на анализи на публикации в традиционните и социалните медии, защото това е някакъв тип инструмент за ранно предупреждение – да могат да се ориентират за тенденции в своята сфера, конкуренцията и т.н. Прави се вече редовен медиен мониторинг. Преди той се използваше основно от пиар агенциите за отчет, а сега много повече се използва за планиране.

Социалните медии как повлияха на начина ви на работа?
 
- Социалните медии са като всеки друг инструмент. От една страна, много положителни, от друга – не толкова, най-вече заради троловете и възможността масирано да публикуваш измишльотини, които по някакъв начин да сугестират хората. Но все пак може да се каже, че са повлияли положително, особено що се отнася до работата с медиите, защото имаше един момент, в който тя беше стигнала до невъзможни нива на нормално общуване.

Беше необходимо или да имаш много силни връзки, или много големи бюджети, за да можеш да прокараш нещо, което дори не е непременно политически оцветено или корпоративно обвързано, а просто нещо, което би било от обществен интерес. Затова в момента, в който стана отварянето на българските граждани към социалните медии, ние веднага се втурнахме там.

След това обаче и тази среда започна да се замърсява, да се появяват сайтове с неясен произход, със странни имена, с множество манипулации. Може би ще стигнем до един друг повратен момент, защото хората вече спират да четат толкова много социалните медии и коментарите в тях. Четат коментари там, където по някакъв начин са сигурни, че те са от реални хора – форумът на "Дневник" е такова място, също и на "Сега", но на много други места – не.

Належащо е да има много по-голяма медийна грамотност сред хората, защото те трябва да се научат, като четат, да знаят откъде, какво, как. Защото това е информация, с която не само взимат ежедневни решения, но и защото невярната информация може да агресира ненужно и да вкарва енергията им в грешни коловози.
 
Проблемът е, че медиите невинаги са честни за това "откъде, какво и как".
 
- Да, въпросът с абсолютната истина в медиите е много сложен и философски и трудно можем да твърдим, че има медия в България, която казва абсолютната истина. Проблемът е, когато нямаш никаква представа кой седи зад това, което получаваш – една бомбастична информация, в която ти се сервират най-различни нелепи неща, и хората, като нямат представа кой и защо го е написал, почват да споделят измислици. От друга страна, уклонът към конспирациите така е завладял медийните потребители, че истината няма пробив. Където и да се появи, почват разсъждения и съмнения.

В каква степен работи етичният кодекс на пиарите?
 
- Смея да твърдя, че той работи в значителна степен при компаниите, които искат да изграждат образ на истински пиар компании, а не да са просто касички или пък временно да се занимават с това, защото е изпаднала такава възможност.

Споровете обаче в гилдията са много големи още от самото създаване на кодекса за това дали трябва да имаме комисия подобно на журналистическите или на Националния съвет по саморегулация на рекламата. Като цяло има много две много полярни мнения. Има хора, които твърдят, че трябва да има комисия и че иначе няма смисъл, защото няма кой да санкционира и контролира приложението на кодекса. И има други, които смятат, че е много трудно да направиш оценка на една пиар кампания, защото за разлика от рекламата при пиара нямаш нормативни правила, които да регламентират определена комуникация.

Има множество казуси, в които действително човек си задава въпроси и подлага под въпрос етиката.
Предложих да направим професионален форум, на който да се обсъждат подобни казуси, без, разбира се, да се прекрачва границата на конфиденциалност. Но една етична комисия при тези обстоятелства по-скоро би ни разединила и би създала повече проблеми, отколкото решения.

Един от начините на манипулиране на информацията, с които ние се сблъскваме, е компания да се опита да спре публикация или да бави информация дълго време. Това също ли е работа на пиара?
 
- Да, наша работа е и една информация да не стигне до медиите. Ние правим всичко необходимо, за да запазим репутацията на клиентите си, а когато подаваме информация, наш ангажимент е тя да е точна и проверена. 90% от т.нар. спиране или пускане на информация обаче е в ръцете на редакторите и собствениците на медиите у нас. Те са тези, които имат и други интереси, далеч не само медийни, и тяхното срастване с политиката на практика маргинализира професионалния ПР.   

Другото е, че за съжаление медиите в България не са измислили все още някакъв устойчив и независим модел на финансиране, който наистина да отделя рекламата от съдържанието. Защото в огромна част от случаите медиите сами си налагат автоцензура, когато става въпрос за голям рекламодател.

Например телекомуникационните компании са абсолютно "имунизирани" и в много малко медии може да излезе някаква информация, която да не е захаросана или просто дежурна. Ето в този случай голяма част от негативните кампании преминават основно през интернет сайтове и социални медии, макар че там пък не може да си сигурен каква част от хората са тролове и дали не тече тежка конкурентна битка.  

Сега навлизаме в поредната предизборна кампания. Партиите подписаха споразумение, че няма да използват платени агенции, което приемаме със скептицизъм, трудно и ще се докаже обратното. И в това ли участва пиарът, или се прави от самите структури на партиите и техните връзки в медиите?
 
- И по тази тема пак се отиде в крайности. Получи се някакво абсолютно отрицание на възможността да информираш членовете на своята партия или на симпатизантите си за някакви гледни точки, които партията  има и защитава За мен от комуникационна гледна точка изобщо не е укоримо да информираш съпартийците и симпатизантите си с т.нар. опорни точки, защото не можеш да очакваш цялостно ниво на компетентност сред тях по всички теми.

Укоримо е обаче, ако целенасочено плащаш на агенция, която да изкривява действителността и да пише неща, които са измислица. Това вече и от бизнес гледна точка,  и от етична за мен е абсолютно неприемливо.

Мога да кажа, че то вече не е и работещо, тъй като целият този бум около троловете доведе до това, че хората вече не четат толкова много форуми и не вярват на това, което четат в тях.

По-големите партии вече правят по-професионално кампаниите си, измислят послания, създават планове за събития за регионални и национални срещи. Може да се каже, че има професионален политически пиар у нас, но друг е въпросът, че като цяло се разчита на отделни хора, а не на професионални агенции.

Да очакваме ли мръсни номера преди изборите?
 
- Да, очаквам, че ще има черен пиар, защото тези избори са много сериозен залог за бъдещето – от тях зависи дали ще има сериозен ремонт в кабинета, дали ще има някакъв вид преформатиране на коалицията, а и зависи каква ще бъде конфигурацията за президентските избори. Според мен резултатът от местните избори ще предопредели дали догодина ще има две в едно – президентски и парламентарни.
 
Така че битката ще бъде ожесточена. Обикновено битката не е на територията на пиара и най-сериозните неща не се случват точно чрез него, а чрез манипулации на самите избори по места. Аз лично не подкрепям възможността за референдум по време на предстоящите избори, защото това ще създаде много възможности за манипулация в изборния ден – имам предвид объркване на хората, множество бюлетини, затруднение при преброяването след това и т.н.
 
Негативни информации ще има разнообразни, обаче на хората вече малко им дойде до гуша от  отрицанието и хората вече не вярват толкова лесно. Отвращението им от политиката е стигнало невероятни размери и заради това мисля, че ще дойде един момент, в който няма да вярват и на негативните кампании. Те направо ще започнат да имат обратен ефект – като пресолиш манджата с негативизми, хората ще почнат да си казват, че "щом този толкова го плюят, значи той нещо върши". И така попадат понякога в поредната заблуда.

Актуален такъв пример е със здравния министър Петър Москов. За него много хора мислят, че е страшно полезен единствено защото ДПС говори срещу него. И на тази плоскост – че щом ДПС го плюе, значи той е върхът, ние всъщност приемаме неща, които са абсолютно неправилни за здравеопазването в стратегически план. Но тази ситуация може да се пренесе за много други образи и за много други хора, това е също част от публичната манипулация. По същия начин конфликтите с ромите изграждат образа едновременно на националистическите партии и на ДПС. Просто в комуникациите едно плюс едно рядко прави точно две.

За конфликта в Гърмен ли говорите? Имаше ли манипулация там?

- Според това, което аз имам като информация, действително не е просто битов инцидент, а е имало активна провокация. Но това не е пиар, а политическа манипулация – опит да наклониш везните в една или друга посока. Нашата професия се занимава с изграждане на доверие, не с деструкция, макар че правилата на комуникацията не важат при нас, защото средата е много увредена. Прекалено много са скандалите, прекалено. Дори аз, която професионално трябва да ги следя, се задъхвам. Скачаш от скандал в скандал и вече или го приемаш като нещо нормално, или се алиенираш напълно и спираш да следиш.

Споменахте настървяването срещу лекарите и учителите – две огромни групи хора, които би трябвало да са на почит в обществото, а са в ужасна имиджова криза. Как може да се върне доверието в тях?

- Трябва да се намерят положителните примери. Навсякъде можеш да намериш положителни примери, дори в съдебната система. Може би това е основната разлика между работата на ПР-а и на журналиста – ако вие имате един организъм и в него има някаква малка пъпка, журналистът ще се фокусира върху тази малка пъпка и докато не я направи на цирей, няма да спре. Докато моята работа е дори да имам организъм, пълен с метастази и с една-единствена здрава клетка, аз да я намеря и да започна чрез тази здрава клетка да оздравявам останалите.

Така че според мен първо трябва да се намерят тези неща, които могат да действат мотивиращо и да показват другата гледна точка. След това вече трябва да се направи диагностиката на проблема – откъде идва този лош имидж, къде е главата, откъдето се вмирисва рибата.  

Ролята на рекарския съюз за образа на българските лекари например е много съществена. Когато общество вижда един съюз, който постоянно се лашка спрямо политиката, постоянно си стиска ръцете с политиците, кляка пред тях, обществото си казва "аха, тези нещо са се разбрали, разделили са си баницата, само ние винаги плащаме".

Но ние трябва да си даваме сметка като общество, че това, което стана с лекарите, беше разтоварване от отговорност на политиците от първия кабинет на Борисов. Голямата кампания, която направи ГЕРБ при първото си управление, срещу лекарите беше, за да се отклони вниманието от липсата на добър кандидат за здравен министър и на каквато и да било концепция за здравна реформа. И това имаше пагубни ефекти – то вдигна нивото на саморазправа на пациентите с лекарите дотук. Цветан Цветанов направи същото и по отношение на ромите – организира шумни проверки, сложи под обстрел неправителствените организации и създаде мараня, че уж решава някакви проблеми, а всички знаем, че проблемите на и с ромите се задълбочиха и влошиха драстично.
 
Вие самата имахте амбиции в политиката, приключихте ли с тях?
 
- Не съм. Но няма да участвам на предстоящите избори като кандидат. Аз съм от хората, които не биха се занимавали с политика, ако всичко беше наред. Но всичко е безкрайно неуредено във всяко едно отношение, постоянно трябва нещо да се прави, за нещо да се протестира, да се обясняваш на някого, да ограмотяваш. Като гражданин буквално си на бойното поле, защото политиците раждат заплахи ежедневно. А когато си натрупал опит и знания, носиш отговорност да предлагаш решения. Търся точния начин за участие в политиката, по който реално мога да постигна промяна. Нямам никакво желание да влизам в политиката само заради идеята да съм вътре.

Оригинална публикация 

www.bdvo.org I 17.11.2014г. 

Представители на академичната общност и утвърдени PR практици ще оценяват студентите в първото издание на студентския конкурс “Като Бернайс”. Академичното жури е представено от проф. д-р Иванка Мавродиева, преподавател по бизнес комуникация, връзки с обществеността, реторика и академично писане в СУ „Св. Климент Охридски”; д-р Александър Христов, член на УС на БДВО, който преподава връзки с обществеността и маркетинг в УНСС и в НБУ и Милен Филипов, преподавател по стратегическо комуникационно планиране, създаване на PR текстве, кризисни комуникации и др. в Бургаския свободен университет, докторант във Факултета по журналистика и масова комуникация, член на журито на PR приз 2014.

PR практиците, които ще оценяват студентите са Радина Ралчева, член на УС на БДВО, ръководи офиса на CIVITAS България; Силвия Костова, началник управление “Корпоративни комуникации и маркетинг” в Пощенска банка и Нели Бенова, основател на Apeiron Communication, дългогодишен председател на УС на БДВО.

Студентите, участниците в конкурса, ще трябва в рамките на 10 мин. да представят пред журито и публиката своя разработка на казус от практиката или научен проблем, които считат, че биха ги представили най-добре в позицията на “Като Бернайс”. Казусът следва да бъде разработен под формата на презентация и да съдържа увод, теза и аргументи, които я доказват. Журито ще оценява уменията им за представяне на теза или идея, аргументацията при нейната защита и презентационните умения на кандидатите за първото отличие “Като Бернайс”.

Публичната защита ще се осъществи на 22 ноември в събота от 12.30 до 15.30 часа във Факултета по журналистика и масова комуникация и е част от организираното от БДВО събитие, посветено на 123 годишнина от рождението на Едуард Бернайс – “Денят на Бернайс 2014“. Всеки студент, желаещ да провери своите знания и умения в конкурса може да го заяви на e-mail адрес office@bdvo.org , местата за участие са ограничени от времето, определено за провеждане на конкурса и регистрацията ще приключи след запълването им!

Обявяването на победителите в конкурса ще се извърши в 19.00 часа в аулата на СУ “Св. Климент Охридски”, като освен за отличието на журито, студентите ще се състезават за практически или учебни стажове в български компании, пиар агенции или НПО организации. 

Оригинална публикация 

www.luboslovie.bg I 22.10.2014г. 

От латинския език сме наследили солиден брой поговорки, които в 99% от случаите се използват, когато нямаш какво умно да кажеш, но много искаш да изглеждаш умен. Както в случая, например. И за да не съм празнословен – ето и днешната доза интелигентност – Quis custodiet ipsos custodes? В буквален превод (разбирайте Гугъл) това означава „Кой ще пази пазачите?“. Каква е връзката ще попитате вие и то съвсем на място? Ами, бегла, ще ви отговоря аз, но все пак я има.
Какъв е най-големият проблем пред ПР практиците в България? Липсата на добро образование? Да, но само от части. Поголовното неразбиране на същината на професията ни от работодатели, клиенти, партньори и редови наблюдатели? О, да, но отново частично. Тогава какво? Самите практици, или по-точно всички онези знайни и незнайни „колеги“, звучно титулували се „пиари“, но без да имат и бегла представа що е то връзки с обществеността, прес релийз, кризисни комуникации, професионални стандарти, етични норми, добри и лоши практики и прочие. Това може да не е голям проблем за Негово Величество читателя (който по непонятни за мен причини се е захванал да чете текста ми, за което покорно благодаря), но е огромен проблем за всеки ПР практик.
Като начало би било добре да дефинираме какво точно е ПР. Сложна работа. По-добре е да дефинираме какво не е ПР – по-лесно ще е. ПР не е да си известен с това, че си известен, и да говориш за други хора, които не са известни, но са ти дали пари да говориш за тях и да ги направиш известни. Не, това е… дори не знам какво е това, но не е ПР. ПР не е и да притискаш медиите, в които реализираш рекламен бюджет, да публикуват рекламните ти текстове, като ги маскират за новини. Това е изнудване. ПР не е и да плащаш на журналисти или да им подаряваш скъпи играчки, като в замяна очакваш публикуване на текстовете ти. Това е корупция. Още много неща не са ПР, но какво тогава е? ПР или Връзките с обществеността в самата си същност е комуникационен процес, при който посланията на дадено лице или компания се дефинират стриктно, преработват се според целевите публики и се изпращат до най-подходящите комуникационни канали. ПР е управление на цялостния процес на комуникация и изграждане на публичния образ на дадено лице. ПР е да предадеш посланията на това лице по начин, който ще е печеливш за всички – за самото лице, защото посланията му са достигнали целевите публики, за медията, защото информацията, която е получила има новинарска стойност, и за самите целеви публики, защото са научили нещо ново, което има стойност за тях.
Защо е по-лесно да кажем какво не е ПР, вместо да кажем какво е? Защото, за съжаление, се сблъскваме с твърде много примери за „колеги“, които нямат и понятие какво се очаква от тях и какво, всъщност, е ПР професията. Една от основните причини за това, е че в последните години беше много модерно да се изучават „Връзки с обществеността“. Забележете – „модерно“! Преди това беше „Педагогика“, след това „Психология“, за известно време на внимание се радваше „Публична администрация“, а в момента на ред е „Бизнес администрацията“. Мода, а не реален интерес към професията. Естествено това породи следния феномен – голям брой млади хора с дипломи (или семестриално завършили, но не дипломирали се) по „Масови комуникации“ или „Връзки с обществеността“, които не могат да обяснят какво точно са учили и как се работи по специалността им, но много им се иска да са известни и да се познават с други известни хора, за да станат още по-известни. Тук говорим за онези люде, наричащи се „пиар“, за които прес релийз се свежда до награмотно написан мейл от типа „Супер звездата Гошо Бицепса вдигна 100 от лежанка в сряда, а после пи сок от бъз“, както и нежните създания, за които оперативка с мениджмънта включва вино, свещи и нали…
Всеки скучаещ младеж, и даже по-често девойка, в даден момент от битието си се замисля какво точно работи ПР-а, не успява да го измисли. За това решава, че нищо не работи, и това, виждате ли, е най-сладката работа за въпросния индивид. Да, ама не, както е казал поетът (кой поет не е важно, все някой го е казал). Работата на един ПР практик започва обидно рано сутринта и приключва горе-долу на другата сутрин. Само колега може да разбере безкрайната досада да гледаш едновременно четири сутрешни блока, докато преглеждаш клипинга за деня и умуваш как да наместиш трите си срещи, които незнайно защо си уговорил едновременно за 10:30 часа. Разбира се, междувременно мениджмънта очаква отчет по „онзи казус“, становище по „другия казус“ и два-три драфта на прес съобщения – ей така за разкош. Всичко това продължава със социални мрежи, ровене в интернет, четене на безумни творения на нечия болна фантазия, за съжаление касаещи твоя работодател/клиент, писане на опровержения, резюмиране на статии и интервюта, гледане на новини, още ровене в интернет (защото клипинга и търсачките може да са пропуснали нещо), поддържане на поне два сайта и корпоративни акаунта в социални мрежи и други забавни денонощни действия. И това е когато денят е спокоен и няма кризи. Но не, ПР-ите не работят!
Тъжното е, че масово се шири разбирането, че най-добрият ПР в България е един „лорд“, а малко след него се нарежда една фамозна персона с кученце и сребърни прибори. Или пък, че работата на ПР-а е да плаща едни пари на журналисти и издатели, за да им публикуват рекламното текстче, без да го обозначават като реклама. Това освен тъжно е и глупаво, защото, защото излиза от презумпцията, че читателя или зрителя също е глупав и няма да се усети.
Къде се корени проблемът? Основно в липсата на изискване за ценз за практикуване на професията. Ако аз утре реша да се титулувам инженер Бакърджиев или адвокат Бакърджиев, какво според вас ще се случи? До ден ще получа честитка от Софийска адвокатска колегия или Съюза на архитектите в България, след което ще трябва да се простя не само с новата си титла, но и със сериозна сума. Но пък когато се възползваш от услугите на адвокат или архитект, знаеш, че зад него седи една много голяма и сериозна съсловна организация, която гарантира с името си за качеството на предоставената услуга, или поне гарантира, че лицето притежава нужните познания и умения, за да упражнява професията.
А при ПР-ите? При ПР-те нищо! Всеки може да реши, че от утре ще практикува тази неясна (в техните очи) професия и ще стане абсурдно богат за нелепо кратко време. При това без особени усилия. Как му казваха на това по нашите географски ширини? А, да – да-ла-ве-ра! Какво е решението? Решението е силна съсловна организация, подобна на адвокатската колегия, която да провежда изпити и да издава документ, че лицето притежава нужните познания, за да работи по специалността, без да я посрамва. И ПР, разбра се. ПР на самия ПР. Нелепо е обществото на ПР практиците да не се възползва от собствените си умения, за да изчисти позацапания имидж на професията ПР специалист. Време е да се обясни на хората какво всъщност работим и защо някои от тях имат нужда от услугите ни. Вече е налице остра нужда да разбием митовете, че ПР-ите са любовниците на шефа, сина на другия шеф или Цуци – застаряващ бивш журналист, който навремето е познавал всички колеги от бранша, а сега плаща на по-младите журналисти да публикуват дописките му или ги черпи обяд.
Трябва да покажем на клиентите и работодателите ни, че освен да заплащат за услугите ни, трябва и да изискват качественото им изпълнение. Трябва да изискват предварителен план, според всеки казус, и последваща отчетност на предприетите действия. И не, това че не разбират какво правим не го категоризира автоматично като грешно. Все пак ако можеха да го свършат сами нямаше да потърсят услугите на специалист. А какво трябва да дадат в замяна (освен паричната равностойност на извършените услуги, разбира се)? Доверие. Трябва да ни се доверят и да ни повярват, че ние сме специалистите и ние най-добре знаем как да процедираме в конкретната ситуация. А доверие се печели трудно и се губи за секунди. В случая – с едно интервю на пърхаща с мигли плеймейтка, която разпалено обяснява, че е ПР и понеже е известна ще помогне на други неизвестни момичета да станат известни. Защото това работят ПР-ите, нали?!?
А защо Мис лява подбедрица за 2014 г. се представя като ПР? Защото няма кой да обясни на нея и клетите й бъдещи клиенти, че тази работа не е като онази работа и се изискват определени познания и умения, които, обикновено, се трупат с години труд и учене. И докато не се впрегнем и не проведем една мащабна ПР кампания на самата професия ПР, докато не обясним по разбираем начин на хората какво работим и какво постигаме с работата си, докато не измислим как да гарантираме, че ПР-ите притежават нужните знания и умения да предлагат качествени услуги….Е, до тогава Мис лява подбедрица за 2014 г. ще продължава да има клиенти и да бъде събирателен образ на ПР-а в очите на обществото.

Оригинална публикация  

www.intelday.com I 29.08.2014г. 

Адриана Попова поема мениджмънта на Интелдей София, 29 август, 2014 г.: Изпълнителният директор на Интелдей Солушънс Деница Сачева напуска поста изпълнителен директор след 13 години работа в агенцията. През периода компанията стана двукратен носител на Световна златна награда за отлични постижения в PR за 2007 и 2012 година, получи номиниция през 2009 за най-добра кампания за Източна Европа в престижния PR конкурс SABRE и номинация на ООН за комуникационна кампания за 2012г. Агенцията работи за клиенти в областта на финасовия сектор, информационните технологии, здравеопазването, социалния сектор, политика, международни организации. Специален фокус има върху междукултурните комуникации и по-специално работата с малцинства, бежанци и мигранти. Интелдей Солушънс има реализирани комуникационни проекти в Косово, Босна и Херцеговина, Малта, Португалия и Естония. Наскоро агенцията бе избрана за единствен българския партньор на PROI Worldwide – най-широката глобална мрежа от независими PR агенции, обединяваща 67 партньори на 5 континента. „13 години на българския PR пазар ми дават основание да се оттегля от оперативното управление и да отделя повече време за лични проекти. Новият изпълнителен директор – Адриана Попова – има успешен управленски опит в създаването и изграждането на иновативна компания, която работи на международни пазари и точно това е и бъдещата стратегия за развитие на Интелдей Солушънс. Компанията ще продължи развитието си в стратегическите и кризисните комуникации, но ще инвестира в иновации и дигитални комуникации. Така ще отговорим на очакванията и нуждите на нашите клиенти, на които ще предложим едновременно приемственост и обновление. Стратегическите комуникации стават все по-ключов фактор за успех в един свят на непрекъснато производство на нова информация, която се разпространява със скоростта на светлината и в условията на милиони разговори в мрежата, които се водят непрекъсато. Нашата професия се развива с бързи темпове и изисква качествено нов подход, който да дава възможност на клиентите да получат комплексна услуга – от превенция на рискове, през корпоративна дипломация до управление на кризи“, коментира Деница Сачева, която основа агенцията през 2001 г. Новият изпълнителен директор на Интелдей Солушънс е Адриана Попова. Тя е завършила специалност „Финанси“ в Университета за национално и световно стопанство и Мениджмънт за организационно съвършенство в НБУ. Адриана е експерт в Международната организация за стандартизация (ISO) и редактор по разработването на международен ISO стандарт “Outsourcing – Guide to outsourcing”. Притежава опит в областта на стратегическото управление, аутсорсинга, информационните и бизнес услуги, стратегическите корпоративни комуникации, международен бизнес. Професионалната й кариера започва в Thomson Reuters за България, Македония и Албания. Адриана Попова е съосновател и управител на AII Data Processing Ltd и по-късно създадената агенция за бизнес новини в реално време Югоизточна Европа SeeNews. „Вярвам, че комуникациите са двигател на бизнес развитието, когато съчетават съдържателно творческата и професионална експертност с финансовите и бизнес цели на организациите.
Бизнесът е изправен пред постоянното предизвикателство да намира иновативни начини да въвлича и създава добавена стойност, постигайки дългосрочните си цели. Този визионерски, персонализиран и подкрепящ бизнеса подход виждам в работата на екипа на Интелдей Солушънс и ще се радвам да бъда част от него.“, заяви Адриана Попова. За Интелдей Солушънс: Създадена е през 2001 г., като агенция за пълно комуникационно обслужване. Агенцията е пълноправен член на Българската PR асоциация и Българската асоциация на комуникационните агенции. От 2014 г. Интелдей Солушънс АД има сертифицирана система за управление на качеството, отговаряща на изискванията на ISO 9001:2008. Носител е на две световни златни награди на IPRA в категория “Публичен сектор“, през 2007 и 2012 и е първата българска агенция номинирана за специалната награда на ООН за кампанията „Свобода за Сирия“, която промотира професионални комуникационни усилия за решаване на проблеми от висок обществен интерес. През 2009 г. е номинирана за най-добра кампания за Източна Европа от PR SABRE Awards. Носител на бронзово и сребърно отличие от годишните награди на БАПРА.
 

сп. Ютилитис | Андрей ВЕЛЧЕВ | 15.05.2013

Основната цел при работа с медиите е идеите и тезите на корпоративния субект да се трансформират така, че да се превърнат в реални факти

Андрей Велчев е Докторант в Катедра Публична администрация към Философски факултет на Софийския университет "СВ. Климент Охридски" с тема на дисертационния труд "Политически комуникации". Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Зам. главен редактор на сайта на Съюза на българските журналисти и журналист на свободна практика.
Подготовка на организация за ефективно реагиране при кризи и корпоративни комуникации в сектор "Енергетика" е много трудно в днешния динамичен комуникационен и социален свят. Повечето компании са затънали в теорията и разчитат на сухи и класически презентации както за вътрешния, така и външния корпоративен свят. Пиша от личния си опит и изследвания на кризисни случаи на събитията, на които станахме свидетели от първа ръка. Кризата на PR-a и корпоративни комуникации в сектор Енергетика и общуването с медиите, комуникацията с вътрешните публики, как да напишем и актуализиране кризисен план и значението на новите медии като част от елементите пребиваващи във връзката с общественото настроение и формирането му . Корпоративните и маркетингови комуникации са един от най-важните фактори за успеха на всяка компания. Това е начинът, по който компанията взаимодейства със своите служители и потребители. Това повишава морала на служителите и корпоративната култура. Той също така осигурява добра воля за служителите на компанията към потребителите. Дори потребителите могат да станат редовни, когато Вашият екип, отговаряш за комуникациите, дава максимални усилия чрез корпоративните PR комуникации. Поддържането на вашите служители може да помогне на компанията с оформянето на един по-добър и издържан облик.
"Дяволът е в детайлите", а реалните кризи съдържат много детайли, които предварително трябва да планирате и адресирате, и това гарантира, че публиките са го усвоили предварително. Тази програма за по-добър и ефективен PR и корпоративни комуникации ще ви снабди с най-добрите практики, умения и техники, както и ще създаде рамка за планирането на вашите дейности. Ако сте компания в сектор Енергетика, ще научите поуките от реалния живот, от кризите и извънредните ситуации, които ще ви помогнат да проектирате стабилни планове с инструменти, които са били тествани под налягане.
Кризата не е време да научите предизвикателствата и възможностите на социалните медии. Тези канали може да навредят и помогнат едновременно. Организациите трябва да разбират социалните медии, знаейки кога и как да използват тези канали в условията на криза. В същото време, съвременният свят ползва интернет навсякъде. Ние търсим начин да достигнем основните си публика "в движение". Затова разбирането на съвременните технологии може да направи вашите дигитални комуникации по-ефективни. Журналистите са подложени на все по-голям натиск, тъй като се конкурират в производството на бързи и точни новини и коментари. Кризите им предоставят възможност за представяне на завладяващи образи на жертви за интервю. Повишените изисквания водят до по-голям комуникационен натиск върху организации, уловени в хватката на кризата. Трябва да разглеждаме променящите се изисквания на медиите и да дефинираме организационните въпроси, свързани с планиране на отношенията с тях.
Обект на корпоративните комуникации са всички обществени признати организирани структури, осъществяващи се в различни облаети на обществения живот, спрямо които е отправена възпроизвежданата от субекта комуникация. Обектът на корпоративните комуникации е активен участник във всяка комуникационна ситуация, когато е налице двупосочна комуникационна връзка в комуникационните канали. Кризисната ситуация на предварителния сценарий предполага наличие на властови ресурс от страна на субекта, създаващ кризата, като на тази база по предварителен сценарий се осъществява дискредитиране на корпоративния субект с цел изместването му от заетите позиции и мястото в обществената система.
Като начало е редно да се изясни, че думата "криза" произхожда от гръцки и означава "присъда", решение по някакъв въпрос или в съмнителна ситуация (2). Оттук можем да констатираме, че в една примерна ситуация като тази на PR и корпоративни комуникации в сектор Енергетика основни причини за изпадането на дадена организация в кризисно състояние могат да се посочат различни причини като грешки в разбирането и анализа на пазарната ситуация, неумение за ефективно управление на организацията, лош мениджмънт, слаба организационна култура, липса на себеуважение (3) и уважение към организацията. Кризисна ситуация на разградения институционален имидж се наблюдава тогава, когато овластен субект наруши демократичните норми и правила на пазарната икономика, "осребрява" властта си и се стреми към защита на личния и корпоративен интерес за сметка на обществения.
При кризисна ситуация на "обърнатия образ" се наблюдава управлявана тенденция за създаване на превратна представа за корпоративния субект. Целта е промяна на общественото мнение по посока отнемане на доверието спрямо субекта. Основната цел при работа с медиите е идеите и тезите на корпоративния субект да се трансформират така, че да се превърнат в реални факти. В този смисъл работата с медиите, разбирана като процес, представлява структуроопределящ момент в цялостната комуникационна политика на корпоративния субект (4). Идентичността на корпоративния субект е част от корпоративната и PR култура и основа за нововъведения на комуникационната стратегия по отношение на установяването на корпоративния имидж и разширяване н а комуникационната ниша в публичното пространство, в която субектът развива своето публично позициониране.
***
Библиография:
1 Кови, Cm, Б.Уитман, Предвидими резултати в непредвидими времена, Кибеа, 2010, стр.22
2 Ярних, В.И., Успешно управление в условия на криза, Софт Прес , 2007, стр.10-20
3 Ярних, В.И, цитирано произведение
4 Бъртън, Л., Р. Люки, Управление на кризи, Харвард Бизнес Ревю, Класика и стил, С, 2007, стр. 87-92
5 Тай Л., "Бащата на манипулацията", изд. "Рой Комюникейшън", С, 2000
6 Валентин Василев, доц. д-р, "Управление на човешките ресурси в условия на криза – предизвикателства и тенденции". Годишник на Център по Публична администрация, НБУ, том 7

Стр. 37,38-39