www.bdvo.org I 28.04.2015г.

На 25 април 2015 г. се проведе майсторски клас по етика в комуникациите за магистри от специалност „Връзки с обществеността“ към катедра „Медии и обществени комуникации“ към Университета за национално и световно стопанство. Срещата се проведе като част от академичните инициативи, включени в програмата на Комисията по професионална етика към Българското дружество за връзки с обществеността по случай десетата годишнина от от подписването на Етичния кодекс на ПР специалистите в България.

Милена Атанасова – председател на Комисията по професионална етика, и Елица Наумова – член на Комисията, запознаха бъдещите ПР практици с историята на създаването на Етичния кодекс, както и с принципите и ценностите, залегнали в него. Те разказаха и за планираните инициативи, с които ще бъде отбелязана годишнината от професионалната общност. Специален акцент беше поставен на разясняването на предимствата, които дава етиката в сферата на връзките с обществеността, както и върху отличителните черти на етичната комуникация.

В последвалата дискусия студентите бяха провокирани да споделят своите виждания за това какво е етика. Някои описаха етиката като „граници” и „модел на поведение”, а други – допълниха и „норми на поведение и отношение”. Своето място в разбирането на студентите за етиката намериха и понятия като  „морал”, „коректност” и „зачитане на чуждите права”. В един по-широк смисъл етиката бе окачествена като „бариера пред некоректното поведение между участниците в комуникациите”, а освен това и като „неписани правила, които на базата на нашето морално мислене трябва да бъдат отнесени и към сферата на бизнес комуникациите”.

Дискусията продължи с обсъждане на границите между личния и професионалния морал, предизвикателствата пред етиката в професията на ПР специалиста, както и на етични практики, които биха могли да послужат като пример на магистрите от УНСС и насока за професионалното им развитие в сферата на комуникациите.

Оригинална публикация

www.mypr.bg I 21.04.2015г.

AMI Communications България навърши 10 години. Една от водещите специализирани ПР агенции у нас е част от AMI Communications Group (www.amic.cz) и е партньор на най-голямата в света независима PR фирма Edelman (www.edelman.com). От 2005 година досега AMI Communications България е осъществила стотици проекти за 39 компании от 17 различни сфери на дейност. Сред клиентите й в момента са CEZ България, Visa Европа, Societe Genarale Expressbank, Carlsberg, GSK, SES Astra, Profi Credit, Ubisoft, HOBAS, Aiko.

„За 10 години AMI Communications България се разви много. Днес може да се похвалим с редица успешни проекти, опит в повечето сектори на икономиката, силен екип от професионалисти. Фактът, че имаме дългосрочни клиенти, с които работим от 5, 6, дори 10 години, ни дава основание да сме горди. Това е най-добрият показател за успеха на нашата работа“, коментира управителят на AMI Communications България Илияна Александрова.

AMI Communications България има богат опит във всички сфери на връзките с обществеността. През годините агенцията е двигател на редица инициативи, които водят до промяна в обществените нагласи и практики. Сред тях са корпоративните кампании за противодействие на кражбите на енергийни съоръжения и за ограничаване на сивата икономика чрез разширяване обхвата на електронните разплащания. AMI Communications България е работила и по едни от най-сложните комуникационни казуси напоследък, като заплахата за отнемане на лицензите на ЧЕЗ в България. Проектът получи признание на престижните международни ПР награди SABRE 2014 – първо място в категория „Кризисен мениджмънт“ за Европа, Близкия изток и Африка.

AMI Communications България допринася за развитието в сферата на комуникациите като осигурява изследвания, които са полезни за ПР практиците. През 2009 г., 2012 г. и 2014 г. агенцията направи три проучвания, свързани с комуникациите, които предостави на специалисти и студенти в тази област.

AMI Communications България е член е на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА). Екипът й се състои от 12 консултанта с богат опит в сферата на връзките с обществеността и комуникациите.

Оригинална публикация

www.bdvo.org I 02.2015г.

От 01 февруари  стартира набирането на проекти за конкурса PR Приз 2015, организиран от Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО).

Компаниите, агенциите и неправителствените организации могат да кандидатстват с реализираните от тях през 2014 г. пиар проекти, като конкурсните категории остават непроменени спрямо предходното издание и pr практиците ще могат да се конкурират в 13 конкурсни категории – за корпоративни кампании, CSR, събития, зелени кампании и градска среда и други.

Важните дати в конкурса са:

• Приемане на проектите: 01 февруари – 17-ти април

• Журиране по първите три критерии за оценяване: 27  април – 15 май 2015 г.

• Публично представяне на кампаниите пред журито: 16 и 17 май 2015 г., събота и неделя, като кандидатите ще бъдат уведомени по мейл за часа и мястото на презентиране, не по-късно от 13 май 2015 г., сряда.

• Церемония по награждаване:  20 май 2015 г. в София.

Пълният регламент на конкурса в PR Приз 2015

Оригинална публикация

www.bdvo.org I 17.11.2014г. 

Представители на академичната общност и утвърдени PR практици ще оценяват студентите в първото издание на студентския конкурс “Като Бернайс”. Академичното жури е представено от проф. д-р Иванка Мавродиева, преподавател по бизнес комуникация, връзки с обществеността, реторика и академично писане в СУ „Св. Климент Охридски”; д-р Александър Христов, член на УС на БДВО, който преподава връзки с обществеността и маркетинг в УНСС и в НБУ и Милен Филипов, преподавател по стратегическо комуникационно планиране, създаване на PR текстве, кризисни комуникации и др. в Бургаския свободен университет, докторант във Факултета по журналистика и масова комуникация, член на журито на PR приз 2014.

PR практиците, които ще оценяват студентите са Радина Ралчева, член на УС на БДВО, ръководи офиса на CIVITAS България; Силвия Костова, началник управление “Корпоративни комуникации и маркетинг” в Пощенска банка и Нели Бенова, основател на Apeiron Communication, дългогодишен председател на УС на БДВО.

Студентите, участниците в конкурса, ще трябва в рамките на 10 мин. да представят пред журито и публиката своя разработка на казус от практиката или научен проблем, които считат, че биха ги представили най-добре в позицията на “Като Бернайс”. Казусът следва да бъде разработен под формата на презентация и да съдържа увод, теза и аргументи, които я доказват. Журито ще оценява уменията им за представяне на теза или идея, аргументацията при нейната защита и презентационните умения на кандидатите за първото отличие “Като Бернайс”.

Публичната защита ще се осъществи на 22 ноември в събота от 12.30 до 15.30 часа във Факултета по журналистика и масова комуникация и е част от организираното от БДВО събитие, посветено на 123 годишнина от рождението на Едуард Бернайс – “Денят на Бернайс 2014“. Всеки студент, желаещ да провери своите знания и умения в конкурса може да го заяви на e-mail адрес office@bdvo.org , местата за участие са ограничени от времето, определено за провеждане на конкурса и регистрацията ще приключи след запълването им!

Обявяването на победителите в конкурса ще се извърши в 19.00 часа в аулата на СУ “Св. Климент Охридски”, като освен за отличието на журито, студентите ще се състезават за практически или учебни стажове в български компании, пиар агенции или НПО организации. 

Оригинална публикация 

www.bdvo.org I 27.10.2014г. 

Над 95% от компаниите в повечето световни класации имат доклад за устойчиво развитие. При създаването му, екипите първо определят разбирането на организацията за това какво за нея е устойчиво развитие. В контекста на това разбиране, те анализират социалните и екологични аспекти на дейността си и ги съчетават с важните теми за своите акционери, заинтересовани страни, служители. Като изграждат вътрешен процес за отчитане, те успяват да поставят пред себе си по-ясни и амбициозни цели, работят публично за измерването на напредъка им и постепенно се променят. Каква е ползата от този процес и как той да бъде в максимална полза за компанията? Как се свързва той с пълноценната комуникация? Струва ли си?

На 14 ноември 2014 г. от 13.00 часа в Soho (ул. “Искър” 4) Българско дружество за връзки с обществеността и denkstatt България ще се опитат да дадат отговор на тези и други въпроси в практическата дискусия: „Корпоративния Доклад за устойчиво развитие: Ще се заемем ли?“.

В рамките на събитието ще бъдат поставени на обсъждане теми като:

Кое практиците при изготвянето на такива доклади определят като наистина добавена стойност за бизнеса: от процеса по създаването му, през използването му като инструмент за вземане на решения, проследяване развитието на организацията и укрепването на репутацията.
Кои са „чертите“ на добрия доклад по устойчиво развитие, изготвен в съответствие с принципите на Глобалната инициатива за отчетност (GRI), какви са стъпките при създаването му, какъв е приносът от този процес към комуникацията спрямо нуждите на различните публики.
Каква е ролята на PR практиците в един процес по изготвяне на доклад за устойчиво развитие и какви са ползите за вътрешната и външна комуникация
Какъв е опита на denkstatt България, които ще представят своя трети Доклад за устойчиво развитие.
Какво ще споделят първите фирми в България, издали свой доклад за устойчиво развитие.
За участие в събитието можете да се регистрирате на e-mail: office@bdvo.org, местата са ограничени!

Оригинална публикация 

www.luboslovie.bg I 22.10.2014г. 

От латинския език сме наследили солиден брой поговорки, които в 99% от случаите се използват, когато нямаш какво умно да кажеш, но много искаш да изглеждаш умен. Както в случая, например. И за да не съм празнословен – ето и днешната доза интелигентност – Quis custodiet ipsos custodes? В буквален превод (разбирайте Гугъл) това означава „Кой ще пази пазачите?“. Каква е връзката ще попитате вие и то съвсем на място? Ами, бегла, ще ви отговоря аз, но все пак я има.
Какъв е най-големият проблем пред ПР практиците в България? Липсата на добро образование? Да, но само от части. Поголовното неразбиране на същината на професията ни от работодатели, клиенти, партньори и редови наблюдатели? О, да, но отново частично. Тогава какво? Самите практици, или по-точно всички онези знайни и незнайни „колеги“, звучно титулували се „пиари“, но без да имат и бегла представа що е то връзки с обществеността, прес релийз, кризисни комуникации, професионални стандарти, етични норми, добри и лоши практики и прочие. Това може да не е голям проблем за Негово Величество читателя (който по непонятни за мен причини се е захванал да чете текста ми, за което покорно благодаря), но е огромен проблем за всеки ПР практик.
Като начало би било добре да дефинираме какво точно е ПР. Сложна работа. По-добре е да дефинираме какво не е ПР – по-лесно ще е. ПР не е да си известен с това, че си известен, и да говориш за други хора, които не са известни, но са ти дали пари да говориш за тях и да ги направиш известни. Не, това е… дори не знам какво е това, но не е ПР. ПР не е и да притискаш медиите, в които реализираш рекламен бюджет, да публикуват рекламните ти текстове, като ги маскират за новини. Това е изнудване. ПР не е и да плащаш на журналисти или да им подаряваш скъпи играчки, като в замяна очакваш публикуване на текстовете ти. Това е корупция. Още много неща не са ПР, но какво тогава е? ПР или Връзките с обществеността в самата си същност е комуникационен процес, при който посланията на дадено лице или компания се дефинират стриктно, преработват се според целевите публики и се изпращат до най-подходящите комуникационни канали. ПР е управление на цялостния процес на комуникация и изграждане на публичния образ на дадено лице. ПР е да предадеш посланията на това лице по начин, който ще е печеливш за всички – за самото лице, защото посланията му са достигнали целевите публики, за медията, защото информацията, която е получила има новинарска стойност, и за самите целеви публики, защото са научили нещо ново, което има стойност за тях.
Защо е по-лесно да кажем какво не е ПР, вместо да кажем какво е? Защото, за съжаление, се сблъскваме с твърде много примери за „колеги“, които нямат и понятие какво се очаква от тях и какво, всъщност, е ПР професията. Една от основните причини за това, е че в последните години беше много модерно да се изучават „Връзки с обществеността“. Забележете – „модерно“! Преди това беше „Педагогика“, след това „Психология“, за известно време на внимание се радваше „Публична администрация“, а в момента на ред е „Бизнес администрацията“. Мода, а не реален интерес към професията. Естествено това породи следния феномен – голям брой млади хора с дипломи (или семестриално завършили, но не дипломирали се) по „Масови комуникации“ или „Връзки с обществеността“, които не могат да обяснят какво точно са учили и как се работи по специалността им, но много им се иска да са известни и да се познават с други известни хора, за да станат още по-известни. Тук говорим за онези люде, наричащи се „пиар“, за които прес релийз се свежда до награмотно написан мейл от типа „Супер звездата Гошо Бицепса вдигна 100 от лежанка в сряда, а после пи сок от бъз“, както и нежните създания, за които оперативка с мениджмънта включва вино, свещи и нали…
Всеки скучаещ младеж, и даже по-често девойка, в даден момент от битието си се замисля какво точно работи ПР-а, не успява да го измисли. За това решава, че нищо не работи, и това, виждате ли, е най-сладката работа за въпросния индивид. Да, ама не, както е казал поетът (кой поет не е важно, все някой го е казал). Работата на един ПР практик започва обидно рано сутринта и приключва горе-долу на другата сутрин. Само колега може да разбере безкрайната досада да гледаш едновременно четири сутрешни блока, докато преглеждаш клипинга за деня и умуваш как да наместиш трите си срещи, които незнайно защо си уговорил едновременно за 10:30 часа. Разбира се, междувременно мениджмънта очаква отчет по „онзи казус“, становище по „другия казус“ и два-три драфта на прес съобщения – ей така за разкош. Всичко това продължава със социални мрежи, ровене в интернет, четене на безумни творения на нечия болна фантазия, за съжаление касаещи твоя работодател/клиент, писане на опровержения, резюмиране на статии и интервюта, гледане на новини, още ровене в интернет (защото клипинга и търсачките може да са пропуснали нещо), поддържане на поне два сайта и корпоративни акаунта в социални мрежи и други забавни денонощни действия. И това е когато денят е спокоен и няма кризи. Но не, ПР-ите не работят!
Тъжното е, че масово се шири разбирането, че най-добрият ПР в България е един „лорд“, а малко след него се нарежда една фамозна персона с кученце и сребърни прибори. Или пък, че работата на ПР-а е да плаща едни пари на журналисти и издатели, за да им публикуват рекламното текстче, без да го обозначават като реклама. Това освен тъжно е и глупаво, защото, защото излиза от презумпцията, че читателя или зрителя също е глупав и няма да се усети.
Къде се корени проблемът? Основно в липсата на изискване за ценз за практикуване на професията. Ако аз утре реша да се титулувам инженер Бакърджиев или адвокат Бакърджиев, какво според вас ще се случи? До ден ще получа честитка от Софийска адвокатска колегия или Съюза на архитектите в България, след което ще трябва да се простя не само с новата си титла, но и със сериозна сума. Но пък когато се възползваш от услугите на адвокат или архитект, знаеш, че зад него седи една много голяма и сериозна съсловна организация, която гарантира с името си за качеството на предоставената услуга, или поне гарантира, че лицето притежава нужните познания и умения, за да упражнява професията.
А при ПР-ите? При ПР-те нищо! Всеки може да реши, че от утре ще практикува тази неясна (в техните очи) професия и ще стане абсурдно богат за нелепо кратко време. При това без особени усилия. Как му казваха на това по нашите географски ширини? А, да – да-ла-ве-ра! Какво е решението? Решението е силна съсловна организация, подобна на адвокатската колегия, която да провежда изпити и да издава документ, че лицето притежава нужните познания, за да работи по специалността, без да я посрамва. И ПР, разбра се. ПР на самия ПР. Нелепо е обществото на ПР практиците да не се възползва от собствените си умения, за да изчисти позацапания имидж на професията ПР специалист. Време е да се обясни на хората какво всъщност работим и защо някои от тях имат нужда от услугите ни. Вече е налице остра нужда да разбием митовете, че ПР-ите са любовниците на шефа, сина на другия шеф или Цуци – застаряващ бивш журналист, който навремето е познавал всички колеги от бранша, а сега плаща на по-младите журналисти да публикуват дописките му или ги черпи обяд.
Трябва да покажем на клиентите и работодателите ни, че освен да заплащат за услугите ни, трябва и да изискват качественото им изпълнение. Трябва да изискват предварителен план, според всеки казус, и последваща отчетност на предприетите действия. И не, това че не разбират какво правим не го категоризира автоматично като грешно. Все пак ако можеха да го свършат сами нямаше да потърсят услугите на специалист. А какво трябва да дадат в замяна (освен паричната равностойност на извършените услуги, разбира се)? Доверие. Трябва да ни се доверят и да ни повярват, че ние сме специалистите и ние най-добре знаем как да процедираме в конкретната ситуация. А доверие се печели трудно и се губи за секунди. В случая – с едно интервю на пърхаща с мигли плеймейтка, която разпалено обяснява, че е ПР и понеже е известна ще помогне на други неизвестни момичета да станат известни. Защото това работят ПР-ите, нали?!?
А защо Мис лява подбедрица за 2014 г. се представя като ПР? Защото няма кой да обясни на нея и клетите й бъдещи клиенти, че тази работа не е като онази работа и се изискват определени познания и умения, които, обикновено, се трупат с години труд и учене. И докато не се впрегнем и не проведем една мащабна ПР кампания на самата професия ПР, докато не обясним по разбираем начин на хората какво работим и какво постигаме с работата си, докато не измислим как да гарантираме, че ПР-ите притежават нужните знания и умения да предлагат качествени услуги….Е, до тогава Мис лява подбедрица за 2014 г. ще продължава да има клиенти и да бъде събирателен образ на ПР-а в очите на обществото.

Оригинална публикация