в. Торнадо | Владимир ПЕШЕВ I 11.12.2010
Социалните мрежи поробиха човеците
Помните ли как живеехме, когато трябваше да се приберем до вкъщи, за да се обадим по телефона?
Какво беше, когато си определяхме срещи и се Вълнувахме от неизвестността ще дойде ли въобще този, когото чакаме защото не можехме да му се обадим и да го смъмрим само защото закъснява с две минути от договореното време. "Къде си?" или "Кво става, бе?" Колко пъти на ден задаваме тези безсмислени въпроси?
А какво става наистина?
Сега си комуникираме стотици пъти на ден – или чрез sms, или чрез коментари на статусите ни във Facebook или Twitter, или чрез Skype, форуми, блогове и какво ли още не. Стига се дотам, че често, когато се виждаме наяве, темите ни за разговор пак се насочват към дигиталния живот, който водим, като например – кой коя снимка е сложил в профила си, кой какво е видял в Youtube, кой в каква нова група е влязъл.
Разбира се, повече от ясно е, че всяко нововъведение, което модернизира живота на обществото ни, носи нещо ново и на нас самите, но и ни отнема нещо друго. Така е от времето, когато първобитният човек е изпуснал за първи път месото в огъня. Ясно е за всички, че съвременните технологии и най-вече социалните мрежи, станали такъв хит през отиващото си десетилетие, правят света по-малък и по-лесно достъпен, дават ни възможността да общуваме, намирайки се на стотици, дори хиляди километри един от друг. Какво ни отнемат обаче? Правят ли ни по-близки в действителност? И най-вече, ставаме ли зависими?
Да вземем например Facebook – знаменосецът на този феномен. Мрежата се увеличава с десетки, ако не и със стотици хиляди нови потребители. Колко от така наречените "приятели", които имате в профила си, можете с ръка на сърцето да наречете, ако не истински приятели, то поне близки? Мрежата не спира да се развива в нови насоки, защото винаги имаш избора за какво да я използваш – да се присъединиш към нещо, или не, да съхраняваш и развиваш познанствата си, или дори да се оградиш със своеобразна стена, да си активен или пасивен и т.н. Както казва самият създател, Марк Зукерберг:
"Facebook не е мода, той е като модата – не спира да се променя"
Тенденцията, за която стана дума обаче, със сигурност важи за много от нас, независимо дали си даваме сметка за това, или не.
Друго нещо, което прави Facebook толкова уникален, е своеобразната му роля на най-големия "отряд за бързо реагиране" в света, тъй като на мига, когато нещо се случи в обществено-политическото пространство, било то локално или глобално, веднага се появява отношение към това събитие – група "за", група "против" и което е най-интересно, винаги се появяват нови и разнообразни тълкувания на случилото се.
Свободата в мрежата много лесно се превръща в свободия.
Нещото, за което нямаме голям избор обаче, е това да спрем да използваме социалните мрежи. Причините са няколко. Първо, неотдавна се оказа, че да изтриеш напълно акаунта си във Facebook не е толкова лесна работа. Сървърите на мрежата пазят още три копия на всяко едно наше действие на "територията" на мрежата, дори след като сме я напуснали.
Преди две години един канадец на име Стивън Мансур пише в блога си "2504 стъпки да напуснеш Facebook завинаги". Това, разбира се, веднага води създаването на групата "Как да изтрием напълно Facebook акаунта си", която в момента надвишава 70 хиляди членове. Взимайки отношение по въпроса, ръководството на мрежата създава страница, на която можете да напишете писмо до администрацията с молба акаунтът ви да бъде напълно изтрит. Но въпросът дали се запазват резервни копия с информацията, остава на лице. Така се оказва, че със или без наше желание Facebook се превръща в нещо като регистър, в който съществуването ни е документирано, така че дори след смъртта ни, може би след двеста години, някой ще чете как Сашко от Червен бряг си е хванал за гадже Гинчето, с която са били заедно около седмица. Това надали ще ни даде представа какво е вълнувало Сашко, за какво е мислил, от какво се е боял, на какво се е надявал, но поне ще можем да гадаем.
Второ, при напускането на дадена социална мрежа ние автоматично се превръщаме в аутсайдери. Излизаме от бързото и непрестанно течение на информация и събития. Темите ни за разговор дори намаляват, което е наистина тъжен факт. Поставени сме в изолация, защото вече не се движим в общия поток, не правим като всички. Един съвременен френски мислител беше казал, че портретът на съвременния човек е този на човек, който рине нагоре по един склон, а под него е бездната. Човекът рине бързо не за да се изкачи нагоре, а за да успее да се задържи на едно място. Ако спре за миг, ще падне в бездната на десоциализацията. Подобно определение звучи подходящо за онези, които решават да се изолират от процесите на "приобщаване" в дигиталното пространство. Тук не става въпрос за добро или зло е всичко това, трябва ли да го спираме, или поощряваме. Първото нещо, което казват повечето преподаватели по история на студентите си на първата им лекция в университета е: "Даже не се опитвайте да разбирате последното десетилетие". Истината обаче е, че феноменът "социални мрежи" е може би най-силно променящ обществото ни в последните години. Намираме се в зората на нещо – нещо голямо, което тепърва придобива форма и ще кове съзнанието на бъдещето, но е важно да знаем, че то е тук и да се стараем да вникнем поне малко в същността му, която е много вероятно се окаже най-чистото огледало на епохата ни. Дори да не го знаем още.
Стр. 61
.png)
Социалната мрежа Facebook успя да привлече $1.5 млрд. от инвеститорите, което потвърди, че пазарната й цена е $50 млрд. Организаторът на предлагането, инвестиционната банка Goldman Sachs, изключи от процедурата по частно пласиране на емисията щатските играчи. През първите 9 месеца на 2010 година приходите на Facebook са скочили със 180% до $1.2 млрд. спрямо $450 млн. през същия период на 2009 година. Нетната печалба надхвърля $350 млн. спрямо $50 млн. година по-рано.
За по-малко от три години една малка фирма успя да се превърне в мултинацио-нална компания на гърба на най-популярната социална мрежа Facebook. Zynga стана нарицателно за масови безплатни игри в интернет, обект на десетки съдебни дела и отново дефинира максимата, че в бизнеса и във войната всичко е позволено..jpg)
Медийният гигант News Corp. се сбогува със социалната мрежа MySpace, която купи през 2005 година за 580 милиона щатски долара, съобщи Блумбърг, като се позовава на доклад на изпълнителния директор на портала Майк Джоунс. В момента се обсъждат различни варианти за бъдещето стратегическо разделяне. Възможните опции са продажба, сливане или отделяне на сайта като независима компания, съобщава actualno.com. Първата крачка към преструктуриране бе
