Комуникационна агенция PRoWay I 21.02.2011

Обединена българска банка (ОББ) стана Генерален спонсор на българския национален отбор по биатлон. Споразумението за партньорство е за две години и обхваща оставащите стартове от настоящия сезон и сезон 2011/2012. Това потвърдиха на съвместна пресконференция днес председателят на Българската федерация по биатлон Екатерина Дафовска и Людмил Каравасилев, мениджър „PR и спонсорство” на финансовата институция. Предвидената сума от ОББ до края на следващия сезон – 2011/2012 е 70 000 лева, заедно с ангажимент за премии при медали.

„Благодаря на ОББ за подкрепата, която ни оказват. През настоящия и следващия сезон ще работим заедно за успехите на биатлона и се надявам усилията ни да бъдат увенчани с медали”, заяви Екатерина Дафовска.

„ОББ започва партньорство с най-успешната българска „зимна” федерация, като част от стратегията си в подкрепа на младостта и възраждането на българския спорт. В последно време усилията на Федерацията и на госпожа Дафовска по връщане на българския биатлон на заслуженото му място, започват да дават резултат. Ще се радваме да допринесем за неговите успехи!”, заяви Людмил Каравасилев.

В края на сезон 2010/2011 предстоят най-сериозните стартове на българските биатлонисти. Националният ни отбор ще участва с най-добрите си биатлонисти на предстоящото Европейско първенство в Риднаун, Италия, което ще се проведе от 20 до 27 февруари. Краси Анев и компания ще защитават цветовете на България и на Световното първенство по биатлон в Ханти-Мансийск от 1 до 13 март 2011 г.

ОББ има дългогодишна традиция в подкрепа на българския професионален и масов спорт. ОББ бе Генерален спонсор на българските олимпийци през 2004 година. Банката стана част от триумфа на Руми Нейкова на Игрите в Пекин като Генерален спонсор на Българска федерация гребане. Понастоящем ОББ отделя значителни средства в подкрепа на физическото възпитание на деца лишени от родителска грижа, развива програми в подкрепа на детския футбол, тенис на корт и гребане.

Людмил Каравасилев
Мениджър „PR и спонсорство”
ОББ

в. 7 дни спорт | 18.12.2010 

Ако приемем марката VIVACOM като човек, то той е фен на баскетбола, на Митко Илиев и обича да играе голф в слънчевите съботи

- Г-н Москени, достатъчна ли е конкуренцията у нас – кара ли ви да спонсорирате повече спортове и отбори, или нямате стимул за развитие в тази насока?

- Конкуренцията ни кара да предоставяме повече и по-потребителски ориентирани оферти. Те трябва да правят комуникациите достъпни и да дават свобода на хората да говорят с когото пожелаят, без да се притесняват на кой оператор звънят или каква сметка ще платят в края на месеца. Спонсорската ни политика обаче не е поле на битка за продуктово позициониране. Не се стремим да конкурираме никого в това отношение. Чрез спонсорствата искаме да наложим на пазара разбирането за марката VIVACOM като модерна и човешки ориентирана компания. Която е динамична и освен конкурентни услуги предоставя по-различно и по-достъпно забавление, което иначе ще се осъществи трудно.

- Какви са дългосрочните ви намерения за спонсорство на българския спорт?

- VIVACOM е една от най-активните компании, инвестиращи в спорта. През последните няколко години подкрепяхме различни каузи, за да покажем как бизнесът може да си сътрудничи с обществото в полза на по-добър и здравословен живот. Дългосрочно сме се насочили към няколко изключително динамични спорта, покриващи аудитории с различна възраст и интереси. И които дават възможност да пренесем посланията на марката до повече хора.Става дума за атрактивни спортове като рали спорта и баскетбола, по бизнес ориентирания голф и изключително популярния сред младежите стрийтбол.

- На какви лица залагате?

- Които отговарят на ценностите на компанията ни – те са вдъхновяващи, динамични, ефективни и честни. Стремим се проектите, в които ни убеждават да вложим ресурси и усилия, да бъдат свежи и иновативни.

- Кои са основните послания на VIVACOM, предавани чрез спорта?

- В основата на успеха ни са динамичното развитие, ефективните решения, иновативното мислене, честните взаимоотношения и вдъхновяващите предложения. И изборът на спортове, с които обвързваме името ни, се основава на тези пет ценности. Решихме да се обвържем дългосрочно с автомобилизма, тъй като го смятаме за най-динамичния спорт. Бързината и динамиката са принципи, определящи за нашите услуги във висококонкурентен бизнес като телекомуникациите. И работим все по-усърдно, за да ни асоциират клиентите с тези качества. Голфът пък е една от най-спортсменските игри. Работата ни по проекти, свързани с него, отговаря на стремежа ни да се наложим на пазара като оператор, предоставящ най-висока стойност срещу парите на клиента.

- Правилно решение ли е да се спонсорира спортът?

- Въпреки че и при нас, както в много други компании, се наложи ограничаване на спонсорските бюджети през последните две години, VIVACOM остана партньор на българския спорт и инвестира значителни средства. За съжаление нямаме възможност да подкрепяме толкова много сфери. Опитваме се да изберем спортове и отбори, които са най-ефективни канали за комуникация.

- Отпускането на пари по време на криза свързано ли е с емоции, или е въпрос на прагматизъм и маркетинг?

- Мисля, че спортът, като част от живота, неизменно е свързан с емоции. Изборът на спонсорски проекти най-ярко изразява идентичността на една компания. Чрез избора на определен спорт или друго събитие, което подкрепяме, искаме да подпомогнем емоционалната връзка с клиентите ни. Ако приемем марката VIVACOM като човек, то този човек е фен на баскетбола, фен е на Митко Илиев и обича да играе голф в слънчевите съботи. И да, в тези предпочитания определено влагаме емоция.

- Свитото потребление значи ли, че хората спортуват по-малко? Но може би гледат повече спорт и до тях достигат посланията на рекламодателите.

- Не, дори напротив.Спортът е нещо, което човек носи в себе си и независимо от начина, по който кризата се отразява на джоба на всеки, ако той има спортен дух, може да не влезе в спортната зала, но ще пробяга в парка разстоянието, което взема на пътеката във фитнеса.

- VIVACOM подкрепя и голфа. Не е ли тази инвестиция прекалено скъпа – у нас голфът се практикува от малко хора и почти няма зрители?

- Голфът е спортсменски и изборът му е логичен за VIVACOM. Стремим се да ни асоциират с честно отношение, високо качество на услугите, професионализъм и справяне с предизвикателствата. Голфът е спорт за джентълмени и все повече българи се обединяват от страстта си към него. Досега сме организирали шест голф турнира. И искаме участниците да играят в спокойна и приятна атмосфера, за да могат едновременно да се забавляват и да правят бизнес.

- Преди две години VIVACOM се отказа от ЦСКА и не пое спонсорството на друг клуб. Това не е ли тежка диагноза за българския футбол?

- Футболът е най-популярният спорт в света, но се превърна в много усложнена и прекалено скъпа игра за нас. Затова избрахме друг подход. Иначе всички сме наясно, че рекламата върху футболната фланелка е и ще продължава да бъде успешен рекламен канал в целия свят. VIVACOM се оттегли от футбола след дългогодишни инвестиции. Предприехме друг курс, с който се стремим да подпомогнем развиващите се спортове в България и да създадем нови тенденции.

Стр. 39

Български дарителски форум I 2.08.2010

Людмил Каравасилев, Мениджър “Връзки с обществеността и спонсорство”, ОББ: С реализираните културни проекти ОББ си запази едно собствено пространство в публичния живот и в съзнанието на хората.

Людмил Каравасилев е завършил Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ “Климент Охридски”. Специализира в Iowa State University, САЩ, в областта на връзките с обществеността. Работи в ОББ от 1998 г. – първо като рекламен и маркетинг мениджър. В момента е Мениджър “Връзки с обществеността и спонсорство”. Отговаря за дарителската и спонсорска дейност на банката.

Културните проекти не са сред топ каузите на дарителите в България. Защо ОББ подкрепя именно каузи, свързани с култура и културно-историческо наследство? Как се насочихте към тази сфера?

Културно-историческите проекти са значима част от нашата спонсорска и дарителска програма. Донякъде на шега мога да кажа, че усилията ни отговарят на античния принцип – “Здрав дух в здраво тяло”, т.е. ОББ подкрепя или създава обществени инициативи както в областта на духовната сфера, така и на физическото развитие и спорта. Банката традиционно инвестира в значими проекти в областта на културата, изкуството, българският спорт, детското физическо възпитание и др. Целта ни е да подкрепяме както национално значими инициативи, така и начинания, важни за малките общности, в които оперираме – местни празници на изкуствата, локални проекти, подкрепящи живота на общността, от който ОББ представлява някаква част. Нееднократно съм казвал, че е световна тенденция, корпорациите да имат значителен принос във финансиране на социално значими проекти, по простата причина, че държавната администрация и местните власти не могат сами да се справят с посрещането на нуждите на голям брой разнообразни групи и общности. Нашата визия е да подкрепяме културно-историческото наследство не на последно място и защото в името ни се съдържа и думата „българска” – защото ние си оставаме българска банка, въпреки принадлежността ни към международна финансова групировка. В това отношение не сме единствените – много банки в Централна и Източна Европа – в Полша и Чехия, а и в България имат ангажимент към културата и историята, въпреки че са част от международни финансови структури.

Как решавате каква идея да подкрепите?

Планирането и реализацията на проектите са дело на екип „Връзки с обществеността и спонсорство”, на база на писана стратегия. В избора на проектите мнение взимат и конкретни лица от отдели на банката, които имат пряко отношение към присъствието й в публичната сфера – изпълнително ръководство, колеги от маркетинга, управление на клонова мрежа и други. В програмата ни има традиционни спонсорства, които присъстват заради националната си значимост, други спонсорства или дарителски инициативи, които са продиктувани от специфичните нужди на местата, в които присъстваме и нови такива, които отговарят на разбирането на банката, че българската духовност има нужда от подкрепа. Последните, поне за мен, са най-интересни – в тях ние като институция можем най-добре да изразим съпричастността си към запазване на българската идентичност.

Кои са актуалните проекти, в които сега инвестирате?

През месец юни стартира изложбата на пешеходния мост до НДК – „Златна Тракия – изображения на божества, хора и животни”. Подборът е на професор Валерия Фол, а фотографиите – на Николай Генов. ОББ дари на Столична община и 30-те пана, на които са разположени фотографиите, за да превърне мястото в една постоянна галерия на открито. Намирам го за удачен пример как една частна организация подкрепя местната власт в усилията й да генерира нови културни продукти в полза на общността. Благодарен съм на госпожа Фандъкова и Културна дирекция, че се обърнаха точно към ОББ в търсене на подкрепа.

Отново през юни бе открит и археологическият комплекс „Колесница и гробница на тракийски аристократ от I в. пр. Хр.” на Източната могила, до село Караново, Новозагорско. Сега пътуващите към Черноморието ще могат да видят консервираната четириколка на знатния тракиец – с колелата, уникалните апликации, скелетите на конете и любимото куче на владетеля. Очакваме и резултатите от реставрацията на намерените през 2010 г.предмети в гробницата. Ще е добра вест, ако се докаже, че погребението е на последния цар на одрисите Реметалк III. Надявам се скоро да покажем и на широката публика уникалните сребърни чаши с изображения на бог Ерос, както и реставрираните комплекти оръжия и дарове. Факт е, че благодарение на нашите усилията и на усилията на нашите партньори –Сдружение „Културни проекти” и Община Нова Загора превърнахме обекта в национално значим. Наскоро там снимаше японска телевизия, която постави тези находки наред с Кабиле, Старосел, Перперикон и Свещари.

На финала сме и в подготовката за изложбата „Златната колесница на траките” – с възстановка на колесницата на тракийски аристократ. През 2009 г. ОББ финансира реставрацията и консервацията на тази колесница открита през 70-те години край Караново. През септември 2009 г. показахме уникалната апликация от тази колесница в един от софийските молове, с което дадохме възможност българските граждани да се срещнат с българското културно-историческо наследство, извън стените на музеите, поднесено по един адекватен на съвременната действителност начин.

Предстои стартът на експедиция „Преоткрий България 2010”, финансирана от проекта на ОББ „Български столици, твърдини и светини”, по време на която мобилна група от журналисти и фотографи, със съдействието на български историци и археолози, ще генерира поредица от материали за немного известни археологически и исторически паметници. Начинанието е в партньорство със София Ауто и други компании.

Извън археологията предстоят Празници на изкуствата „Аполония”, театрален фестивал „Сцена на кръстопът”, които традиционно подкрепяме. Те бяха предхождани от фестивалите „Мартенски музикални дни” в Русе и „Варненско лято”.

Кое е специфичното при реализирането им? А в комуникацията им?

Специфичното при реализацията е да установим, как едно начинание може да е полезно не просто за имиджа на банката, а за цялата общност. Не разглеждаме един проект просто като носител на логото на ОББ. Примерите ги имаме – колесницата в Караново се превърна в реална възможност Община Нова Загора да получи финансиране по европейски програми. Това нямаше да е възможно без подкрепата на ОББ и изграденото почти от нула с наша помощ. Специфичното е в познаването на нуждите на учения и археолога, за да подкрепим усилията му, да осигурим перспектива неговото откритие да стане видимо в публичното пространство, да носи полза за общността, а самият той да получи нужното признание. Естествено, държим, да се знае за нашия принос.

Точно тук на дневен ред излиза въпроса за комуникацията. Нашите усилия през 2010 г. се радват на голяма популярност. Като човек занимаващ се с корпоративните комуникации съм доволен от постигнатото медийно покритие. Смятам, че с реализираните проекти ОББ си запази едно собствено пространство в публичния живот и в съзнанието на хората. Медиите научиха кои сме – вярвам, че оцениха и нашите усилия – че подкрепяме или създаваме стойностни начинания. Вече почти не се притесняват да цитират името на банката. Разбирам ограниченията, които някои редакции или електронни медии налагат – те са плод на сериозни правила, които ограничават корпоративното влияние и субективните предпочитания на журналиста. От друга страна смятам, че щом една корпорация като гражданин на обществото, дава значим принос за това общество, генерира стойностна новина, то нейното име може да бъде спокойно цитирано. Защото ако ОББ не бе финансирала разкопките в Караново и после не се бе погрижила за тяхната реставрация и консервация, щяхме да имаме новина от типа „Иманяри изкопават колесница под носа на археолозите” вместо „Банка спасява уникална четириколка”, например.

Културните проекти сякаш са по-атрактивни и по-лесно ли намират път към медиите – какви са вашите впечатления?

Всъщност най-атрактивни за българските медии са спортните проекти – спонсорства или дарения. Спортните журналисти генерират повече информация за подобни начинания, отколкото колегите им от други ресори – култура, образование и други. В това отношение положителна роля са изиграли всички усилия на спортния маркетинг, за да убеди, под една или друга форма медиите, че е добре да се пише и показва спорт. Забелязал съм го от личен опит.

Културно – историческите проекти понякога са по-атрактивни, ако някой археолог извади злато пред камерите. За щастие, в България злато има и скоро няма да свърши. Много често обаче журналистите не забелязват други открития, които са изключително важни и са с по-голяма стойност от златото. Понякога, и една проста, недопечена тухла от тракийска гробница има по-силно въздействие от злато. Видях една такава в Караново – плоска като плоча, тухла от римски тип. Била е току що оформена в калъп, преди около 2000 години, когато върху нея е стъпила козичка. Отпечатък от крака на животното изглежда като току що направен – един знак от вековете, достигнал до нас. Като онзи малък букет изсъхнали цветя, който археологът Картър намерил върху саркофага на Тутанкамон – може би оставен от съпругата на мъртвия фараон.

В публичното пространство на българската история и археология има група от обаятелни, умеещи да говорят с медиите историци и археолози. Те могат да имат неоценим принос за обществената разгласа на вашия проект – без съмнение, работейки с тях, хората ще научат името на вашата компания. За съжаление, много от най-добрите ни археолози не са от този тип и има какво да научат от такива историци – комуникатори. Добре е за техните проекти и за тяхното финансиране. Работили сме и с двата типа професионалисти. Не можем да очаквам от всеки археолог да има необходимата за медиите харизма. Предпочитаме обаче неговият професионализъм да е водещ. Стараем се медийните хора да видят това –харизмата на истинската наука.

Как намирате партньори за културните проекти, които подкрепяте?

Партньорите за нашите проекти са различни. Сега започваме един със София Ауто и Булфото. Едните дават кола, вторите фотографска експертиза, а ние – ноу-хау и финанси. Така, до края на годината българската публика ще може да види над 40 исторически обекта, малко известни или разположени на трудно достъпни места. Партньори са и медиите. Вече от 2 години работим със списание „Осем” по наши общи инициативи. Партньори са общините, с които работим или фирмите, които каним да изпълняват някои проекти, като заслона на карановската колесница, например. Много често такива компании са готови на отстъпки, за да покажат някаква съпричастност към проекта. Важно е да имаш и добри партньори от неправителствения сектор. Ние работим добре с подобни организации, като Сдружение „Културни проекти”, арт фондации и други. Неправителствените организации са добър партньор, защото осигуряват свободни валенции – да партнираш с друга компания, с местните власти, с определени групи. Тя най-често е свързващото, обединяващото звено. Иначе и нашите средства не биха стигнали да се справяме сами, а и по-трудно ще сключим договор за сътрудничество с друг търговски субект с предмет опазване на културно-историческо наследство. Търговските партньорства са, за да са генерират печалби, а социалните – за да се създава качествен интелектуален продукт, в полза на обществото. Второто е невъзможно без посредничеството на неправителствения сектор.

Оригинална публикация

в. Дневник | Георги ФИЛИПОВ, Божидар КЪРТУНОВ | 2010-03-24

Компаниите вече търсят по-модерни платформи за промотиране на продуктите си

Кризата промени отношението към спонсорството в спорта. Едни се отказват, други съкращават бюджетите си и преформулират плановете си, а някои просто търсят нови възможности да разширят платформата си. В България някои неща просто не са се случвали или са се случвали твърде рядко и не са използвали пълноценно спонсорството на клубове, федерации или събития. Ситуацията промени това отношение и дори връща някои от компаниите на картата.
Пивоварната "Ариана", част от групата "Загорка" АД, за една година беше загубена за каузата. Дотогава тя участваше като спонсор на българското първенство и като всички останали получаваше правото на рекламни пана. Като допълнителна активност компанията развиваше проекта "Най-красивият гол на кръга", за който феновете можеха да гласуват.
"Ефектът от спонсорството на А група доведе до това, че през 2009 г. просто не спонсорирахме футбола. Статичното присъствие не води до постигане на маркетинговите цели, защото не можем да стигнем до клиента", заяви старши брандмениджърът на "Ариана" Добрин Бакърджиев. Той все пак отчита, че спонсорската програма е дала възможност за разпознаваемост на марката, но не е я е приближила до феновете.
Тази година "Ариана" се връща като спонсор на футбола, но вече на много по-широка платформа. Компанията организира турнира "Аматьори срещу професионалисти", който ще се проведе в десет града от април до юли. Голямата награда е мач между шампиона на аматьорите срещу шампиона на А група. "Според мен това е уникално. Друг никой не дава такава възможност да се изправиш срещу най-добрите български футболисти. Това е много добър начин да използваме партньорството си с БФС", добавя Бакърджиев.
В турнира имат право да се включат отбори от аматьори, играчи, които не са регистрирани в нито една от дивизиите на БФС. Мачовете ще се провеждат на местата, където кварталните отбори играят футбол, а всички участници получават професионални екипи. В маркетингово отношение очакванията са много по-високи от предишната спонсорска програма.
"През 2008 г. получихме видимост. Сега целта е да стигнем директно до консуматора, да станем част от неговия емоционален свят, да сме близо до неговото ежедневие. Ще бъдем там, където хората играят футбол всеки ден", коментира той. Промоцията включва голяма платформа – през телевизионната реклама в два канала, радиорекламата, през специализирания сайт до етикетите на бутилките, които ще промотират турнира.
Идеята наподобява на тази на конкурентната пивоварна "Каменица", която от осем години организира турнира "Каменица фен купа". В нея участие отново взимат аматьорски отбори, а победителят получава като награда възможността да наблюдава мач от чуждо първенство на живо. Компанията обаче не е спонсор на БФС, а от тази година е партньор на Българския олимпийски комитет (БОК).
"Не можем да говорим за конкуренция. Тук не говорим за пивоварната "Каменица". Ние се стараем да развиваме марката "Каменица фен купа" и да доставяме удоволствие на хората. Миналата година участваха около 18 хиляди души. Още от август започват да питат кога ще е следващият турнир", коментира Димо Димов, брандмениджър на "Каменица".
"В днешно време спонсорството не е просто възможност за разполагане на няколко пана на стадиона с логото на компанията. Дори и тези пана могат да комуникират по-активно. Но спонсорството е възможност да се стигне до потенциалните клиенти чрез различни други съпътстващи проекти. Тогава компанията се доближава до крайния потребител и му дава възможност да се възползва от партньорството на компанията с определена федерация", коментира Драгомир Драганов, директор продажби на "Спортфайв", компанията, която притежава маркетинговите права на БФС.
В последните години тази компания се опитва да промени изцяло отношението на спонсорството към футбола, като го обърне от партньорство на приятелска основа към бизнес платформа. "Процесът на взаимно опознаване е многостранен – от една страна, компаниите трябва да променят отношението си към спонсорството, а от друга, федерациите или клубовете да могат да предоставят много повече неща на партньорите си", коментира още Драганов.
Така за "Аматьори срещу професионалисти" едно от лицата на турнира ще бъде националният селекционер Станимир Стоилов. Всички отбори, които имат шанс да станат шампиони, са подписали договор, че ще предоставят своите титулярни играчи за кулминацията на турнира.
Тази практика е развита в Европа от години. Партньорите на ФИФА и УЕФА, освен че получават видимост на стадионите чрез рекламни пана и ВИП пакети с билети, получават още множество възможности да слязат при феновете. На големите първенства те имат запазено място във фен зоните не само като продавачи на услуги и продукти.
Те са там, за да забавляват и общуват с феновете чрез различни игри и промоции. Спонсорите получават шанс да организират различни игри в сайта на УЕФА, за да присъстват непрекъснато пред очите на запалянковците. Така например Sony организира конкурса за най-хубава футболна снимка, PlayStation е спонсор на играта "Фентъзи футбол", а Castrol, спонсор на УЕФА за европейските първенства, поддържа игри, свързани със статистическата информация от футбола.
В България не са много компаниите, които поддържат подобни съпътстващи събития и рядко ги комуникират толкова масирано. Букмейкърската фирма "Еврофутбол" развиваше игра с цел да се вкара гол или кош от центъра срещу парична награда на почивката на съответния мач – футболен или баскетболен. Тази пролет обаче провеждането на играта беше разредена.
"Проектът изпълни маркетинговите задачи. Ние продължаваме да го развиваме, но по-рядко, само на определени мачове, защото имаме намаление на бюджета за подобни прояви, но сме абсолютно доволни от резултатите", коментира Елица Иванова, директор "Връзки с обществеността" на "Еврофутбол". Освен че се провежда на почивката на спортното събитие, играта получава и телевизионно покритие от съответната излъчваща телевизия.
От "Пени маркет", които наскоро станаха спонсори на Българската федерация по волейбол, отговориха, че все още нямат готовност със съпътстващи проекти. "Обмисляли сме активности с участието на волейболистите, но все още нямаме нищо конкретно", заяви Мирослава Георгиева, маркетинг директор на "Пени маркет".
Кризата също оказа своето влияние върху начина на мислене за развитието на спонсорските програми. Сега компаниите са много по-предпазливи в харченето на средства за неефективни проекти. "Кризата ни накара да преобърнем мисленето си за това какво и как го правим – 30% е тежестта на това какво правим, а вече 70% е как го правим. Затова повече внимание се отделя на организацията и изпълнението на проекта", коментира още Бакърджиев от "Ариана".
***
"Мтел" е на път да спре турнира по шахмат
Вчера се очакваше "Мтел" да обяви окончателно решението си, че ще се откаже да спонсорира шестия шахматен турнир "Мтел мастърс". Той няма да се проведе тази година заради оттеглянето на генералния спонсор и липсата на време за намирането на нов. Компанията за телекомуникационни услуги беше една от малкото, които имаха свои спортни турнири в страната с участие на професионалисти от световен мащаб.
От компанията няма да финансират турнира, защото според тях мачът за световната корона между Веселин Топалов и Вишванатан Ананд, който ще се проведе от 21 април до 10 май, ще отнеме от интереса към "Мтел мастърс". Досега мобилният оператор даваше по 400 хил. евро на турнира, като маркетинговият ефект се изчислява на около 2.5-3 млн. евро. "Това е най-успешното състезание, на което "Мтел" е спонсор", коментира главният организатор на "Мтел мастърс" Силвио Данаилов пред "Дневник" преди около две седмици. От "Мтел" обясниха, че компанията може да се включи като спонсор на мача Топалов – Ананд, а догодина да продължи да финансира "Мтел мастърс".

Стр. 11

БДВО I 2010-03-18

София, 18 март 2010 г. Вчера Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) организира кръгла маса на тема: „PR-ът в спорта и спортът като инструмент за PR”. Събитието се проведе в конферентната зала на „София Прес”. Участваха представители на PR гилдията, спортисти и журналисти. Идеята на дискусията беше да се определи ролята на PR-а за изграждането и поддържането на образите в спорта от една страна и от друга страна – да се очертае значението на спорта като инструмент за PR.

Лектори на събитието бяха Станка Златева – трикратен световен и четирикратен европейски шампион по борба, Цветомир Михайлов – вицебалкански и двукратен вицерепубликански шампион по културизъм, Клаус Лукас – генерален директор на WWP, организатор на “Mtel Beach Masters”, Владимир Памуков – ръководите на отдел „Спорт” във в. „Труд” и Виктор Сокачев – Управител на „София Прес”.

Темите, които бяха засегнати, обхващат представата за PR-a като имиджмейкър и като пресаташе, значението на спортната журналистика за изграждането на образи в спорта, възможността за реализиране на професионален PR по отношение на спортните клубове и спортистите, професионалния спорт като част от образа на България пред света и спонсорството в спорта като елемент от корпоративните PR стратегии и огромната му значимост за нивото развитието на спорта в страната, и мн. др.

В хода на дискусията бяха представени различни тези – Владимир Памуков направи съпоставка между спортната журналистика в България и по света, даде оценка на добрите и лошите примери за PR и спорт в България и в крайна сметка обобщи, че спортният PR има още много да се развива в България и това е неразработена ниша, от която могат много да печелят както клубовете и спортистите, така и самите PR специалисти и компаниите, които евентуално представляват. Според него за момента спортистите не ценят PR специалистите, които работят за тях, тъй като няма строги правила, които да се спазват и спортистите не са обвързани чрез договорни отношения със PR експертите, които работят за тях, ако изобщо има такива. 

В дискусията се включиха Ивайло Стоименов от Sportcafe.bg, Кремена Георгиева от M3 College, Драго Панков от в.”Телеграф” и др. Всички участници стигнаха до извода, че самите спортисти и техните мениджъри не са дозрели до идеята, че някой друг би трябвало да управлява тяхната публичност и за момента всичко се случва спонтанно. В този смисъл самите PR експерти би следвало да обясняват защо е необходима тяхната помощ и най-вече да изградят позитивен имидж на професията пред спорта и да създадат доверие с течение на времето.

Във втория панел се говори предимно за спонсорство и PR. Kато успешeн пример беше посочена ролята на Mtel за популяризирането на плажния волейбол у нас и издигането на спорта на световно ниво чрез организирането на турнира “Mtel Beach Masters”. Значимостта на PR-а в спорта бе подчертана и при шахмата – успехите и известността на Веселин Топалов дадоха тласък на следващото поколение млади шахматисти, които тепърва започват своите изяви. Виктор Сокачев пък спомена за голямата необходимост от финансови средства в спорта. Той посочи за пример организираната от него ветроходна регата „Виктори”, която миналата година се е провела без награден фонд поради тази причина. Двамата спортиста потвърдиха, че реално няма дългосрочни договори със спонсори, които да поддържат спортистите и да ги мотивират за повече успехи по света, а държавата също е „абдикирала” от спорта. По този повод всички поздравиха Mtel за политиката, която водят по отношение на спорта. 

Участниците в кръглата маса си спомниха назначаването на първите говорители на български футболни клубове в началото на 90-те години на XX век. Справка показа, че първите PR специалисти на спортни клубове в световен мащаб са били назначени през 40-те години на XX. В заключение участниците в кръглата маса отбелязаха, че темата понастоящем е много актуална в България и тепърва предстои спортният PR да се развива, но в Европа е била дискутирана още в средата на миналия век и имаме да черпим много опит от страните на стария континент.

Българско дружество за връзки с обществеността организира множество събития – семинари, дискусии и кръгли маси в областта на PR, които допринасят за развитието на професионалната гилдия в страната. Дружеството е първата по рода си национална организация, учредена в България и обединява PR практици, академици и студенти по PR в България. БДВО е основано още през 1996 г. с идеята да бъде пресечна точка за интересите на всички, които биха искали да се реализират в областта на комуникациите.

За повече информация: 

Симона Стефанова, Административен секретар – БДВО,
02/483 36 31, 0885 106 372, s.stefanova@bdvo.org 

сп. Мениджър | Д-р Александър ХРИСТОВ | 2010-01-10 

Тези, които търсят пари за подкрепа на проект, правят фундаментална грешка -държат се така, все едно събират дарения, или още по-лошо – подаяния

ИЗРАЗЪТ В ЗАГЛАВИЕТО е оксиморон. Няма значение, че в практиката се случва понякога той да се използва като устойчиво словосъчетание. За какво става въпрос? За малко хора от комуникационния бранш ще е нещо ново, ако кажа, че много от организациите, които търсят да осигурят финансиране за събитие или инициатива, не знаят
как да искат средства от потенциални спонсори, не знаят към кого да се обърнат и как да оформят предложението си. За съжаление обаче те не са наясно, че не знаят това. Освен множеството недоглеждания, недомислици и непознаване на дейността и профила на потенциалния спонсор, както и шаблонните предложения с безумни обещания и други такива плиткоумия те допускат и една фундаментална грешка.
Те се молят. Независимо дали става въпрос за подкрепа за изявен спортист, стипендия за студенти или благотворителен концерт. Те искат "помощ", търсят "още малко средства", казват "не ни достигат", "обещаха ни, ама не дадоха",
"проявете разбиране", "какво е за вас такава малка сума". С две думи, държат се така, все едно събират дарения, или още по-лошо – подаяния, фундаменталната грешка се състои в това, че в общия случай молещият се няма какво да даде, съответно и нищо не дава в замяна. Иначе просто би го изтъргувал. А тези, които търсят средства за подкрепа на проект, имат много какво да дадат на своите евентуални
спонсори. Изявеният спортист няма да пропуска да споменава името на компанията на пресконференции и публични изяви и ще държи логото й на фланелката си, до сърцето. Стипендията ще бъде наречена на името на компанията, а впоследствие знанията и уменията на самите студенти ще бъдат експлоатирани, като поемат ангажимент да работят за нея. Благотворителният концерт пък събира публика, която ще види логото и ще чуе комуникационните послания. Понякога – на цена, по-ниска от тарифата за реклама в ежедневник или влиятелно списание. Всичко това съвсем не е малко. Спонсорството е сделка – пари срещу (възможност за) публичност и обвързване с определени ценности. Спонсорът е партньор, а
не финансов донор. Да сте видели някой мениджър ключови клиенти да се моли на представител на хипермаркет да му купи стоката?
Молят се тези, които търсят средства за животоспасяваща операция, дарения за детски домове и други подобни благородни и хуманни каузи. Молят се, разбира се, и просяците и наркоманите по улицата, за съжаление понякога доста по-ефективно, отколкото всички гореспоменати групи. Молещият се не е равноправен и еманципиран – с акта на отправяне на своя вопъл той автоматично се самопоставя в зависимо положение. Понякога това има смисъл и работи, но понякога може повече да навреди и да затвори завинаги вратите. Всички тези, които се молят, не предоставят нищо в замяна – и не би и трябвало, а от своя страна компанията с подобен жест на благородство сама успокоява гражданската си съвест. Освен това по принцип при благотворителността не би трябвало да се търси публичност, тъкмо обратното е при спонсорството – там
колкото повече публичност бъде извлечена, толкова по-добре. Ако това не бъде постигнато, спонсорството се трансформира в дарение, което от своя страна съвсем не предполага бизнес отношения в чистия смисъл на думата. А и в този случай със сигурност там някъде има някой болен или детски дом, който има по-голяма нужда от тези пари.
В този ред на мисли отношенията между спонсориран и спонсор трябва още от самото начало да бъдат изграждани като равноправни. Повечето отразявания, по-големи възможности за достигане до таргета) убеждаване в значимостта на събитието или каузата, специално споменаване и други. Въобще практическите ползи за спонсора са тези, които трябва да заместят молбите.
Естествено, има и нюанси. Едно е, когато става въпрос за концерт на деветгодишен виртуозен цигулар, друго е, когато събитието е концерт на Преслава. В първия случай най-вероятно малкият гений няма да може да си осигури средствата за събитието сам, във втория фолк фурията вероятно ще успее. По принцип е вярно, че при сделката спонсорство бенефициентът извършва дейности, които като правило са имуществено нееквивалентни на предоставените средства. Но има разлика в степента. В първия случай има и (доста сериозен)
елемент на меценатство, на подкрепа на нещо е висока обществена полезност, а в случая и с културна стойност. Във втория – комерсиални отношения в почти чист вид. Вероятно именно елементът на меценатство би могъл да подведе организаторите на концерта на малкия виртуоз да отправят молба за помощ. Това, което те трябва да искат обаче, е подкрепа. Защото помощта предполага благодарност в отговор и нищо повече, а подкрепата – бъдещо капитализиране. Тук става въпрос за съдействие за развитието на нещо, което впоследствие би могло да донесе още повече сълзи за комуникатора. Спонсорът осигури средства за организиране на концерта сега, ще демонстрира загрижеността си и по отношение на развитието на младите таланти, с което ще прибави малко върху имиджа си. Ще се обвърже дългосрочно с младия цигулар. След десет години ще почнат изяви по основните сцени и ако бъде мотивиран и подготвен (и нe започне да звездее прекалено много и няма да пропуска да споменава кой му е оказал така необходимата
подкрепа в началото. Съответно ще осигурява още публичност за компанията. А Преслава след три години може да се ожени, да надебелее и да залезе. Макар че за спонсорите това вече е без значение – те ще са обрали краткосрочните позитиви, ще са реализирали продажби по време на нейните концерти и ловко ще се прехвърлят към следващата изгряваща звезда.
И още нещо: тези, които се молят на спонсорите, много често не посочват конкретна сума, а оставят на компанията сама да прецени
"колко може да задели". И едновременно с това с другата ръка да обещават публичност и отразяване колкото спонсорът поиска и може да издържи. И тук логиката е сгрешена. Първо, никой не може да гарантира брой публикации, освен ако не ги плати. Второ, прекаленото експониране на спонсора може повече да навреди, отколкото да допринесе за имиджа. А кое експониране би било тълкувано като прекалено, най-добре знаят организаторите на спонсорираното събитие – най-малкото те (би трябвало да) познават аудиторията си. Хората, които ходят на опера, едва ли ще се
радват, ако от всяка седалка стърчи някакво лого или брошура. Понякога пък е просто грозно. В крайна сметка обаче негативизмът се прехвърля не върху организатора, а върху компанията. И трето, което може би е най-важно, по този начин търсещите спонсорство сами
компрометират събитието или инициативата си, снижават неговата стойност. Молбата и отстъпчивостта в очите на потенциалните спонсори винаги означават, че предложението не е кой знае какво, че да е изгодно да бъде подкрепено. Обратното, съвсем конкретна сума със стоящи зад нея ясни ангажименти означава добро финансово планиране и ясна отчетност на изразходваните средства. Това е едно от немаловажните неща, които спонсорът би трябвало да изисква от съответната организация.
Достатъчно голяма е вероятността всички тези разсъждения да не бъдат прочетени от хората, които най-често допускат такива грешки. Тогава нека тези, които одобряват или отказват, да им обясняват защо го правят. Защото кой знае -може би измежду лошо представените проекти, които бързо отиват в "кръглата папка", пропускаме някоя наистина забележителна инициатива.

Стр. 96 – 97