ЩЕ СЕ ПРЪКНЕ ЛИ НОВА ТВ7?

в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 01.07.2016 

За правото да заемат четвъртата позиция, на която допреди година-две беше ТВ7, сега се борят няколко телевизии с претенции да излъчват национална програма България Он Еър, СКАТ, Канал 3, БИТ. Доколко обаче амбициите им се оправдават и заслужава ли си да ги поставим веднага след челната тройка, за да им даваме все по-често шанс с дистанционното?

Най-мащабни са усилията на България Он Еър, зад която стои финансовата мощ на варненската групировка ТИМ/Химимпорт, собственик и на националния авиопревозвач, на когото е кръстена. С модерни офиси и студиа досами аерогарата, тази телевизия, стартирала като нишов новинарско и бизнесориентиран канал, съставен от бивши кадри на БНТ, вече повече от година опитва да се префасонира и препозиционира като национална. Отскоро има и ново лого след като доста време в горния десен ъгъл се мъдреше някаква нелепица, създадена без никакво съблюдаване на каноните в дизайна.

Допреди тези промени телевизията се олицетворяваше главно от новинарите Веселин Дремджиев (от началото на годината той вече не работи там) и Милена Милотинова, която продължава да води своето външнополитическо предаване "Брюксел 1". Навремето тя беше уволнена от БНТ заради скандала с бруталните кадри как чеченец отрязва главата на руски войник, които тя като водещ на "По света и у нас" беше допуснала да се излъчат без никакво предупреждение. "Санстефанското" усещане сега се допълва и от присъствието на Клара Маринова с нейното съботно токшоу "Q&A". През последните месеци "България Он Еър" обогати програмата си и с футболното шоу "Гол", наследник на някогашното "Пред банята" от ефира на ТВ7, с водещи Борис Касабов, Томислав Русев и Николай Александров. За да прави светско предаване от Нова телевизия бе привлечена симпатичната бивша репортерка Константина Живова. Сериозни усилия се влагат и в ПР екипа, където бяха назначени опитни кадри от Би Ти Ви.

Отскоро в ефира върви и изцяло авторското токшоу на писателката Милена Фучеджиева "Провокативно", в което тя разнищва широк спектър от наболели и често пъти доста смело формулирани въпроси: "Сексът и митовете за него", "Какво означава да си награден в България?", "Жените в политиката и политиката в жените", "Между Вог, никаба и бурката" и т.н. в този дух. В досегашните си десетина издания "Провокативно" напълно оправдава заглавието си, а водещата му задава въпроси и прави свои коментари без типичната за по-шлифованите си колеги склонност към автоцензура, която те наричат "обраност" и "коректност". Предаването се стреми да бъде по-различно и във визуално отношение, но полуаматьорското осветление и посредствената операторска работа са далеч от нивото на стилния интериор и качественото тематично съдържание.

В известна степен "Провокативно" може да се приеме като емблема на цялостните усилия на "България Он Еър". Телевизията се стреми да привлича все повече известни имена и да запълва всяка липсваща тематична ниша в програмата си (напоследък все по-смело излъчва и прилични тв сериали), но в доста компоненти така и не успява да се отърси от маргиналния си статус на монотематичен бизнес канал. В публицистичните предавания почти винаги виждаме никому неизвестни или слабоизвестни гостуващи експерти, които коментират твърде специфична и тясно профилирана материя. Това трудно може да задържи вниманието на зрителя повече от няколко секунди в моментите, в които е решил да "сканира" програмите с дистанционното. В повечето случаи се получава и парадоксът водещите на предаванията да са посмели в обобщенията си, отколкото самите гости, които поради младост, неувереност или други причини ръсят предимно азбучни истини, досадни клишета и изтъркани от повтаряне примитивни умозаключения. В истинските национални телевизии обикновено е обратното – гостите са смели и дръзки, а водещите умират от страх някой после не им се скара за това,което е прозвучало в студиото им. Сашо Диков и Люба Кулезич най-добре знаят какви може да са последствията от това…

Каналът на Нери Терзиева и Ралица Василева БИТ стартира неотдавна с почти същите амбиции, макар и да не разполага с ресурсите на БГ Он Еър. Присъствието на доскорошната емблема на Си Ен Ен в кадър, както и привличането на самобитния и опитен Сашо Диков обаче не изглеждат достатъчни,за да задържат трайно интереса на публиката към тази честота. Съчетаването на актуална публицистика с класически европейски и холивудски филми (с архивно-лошо качество на картината) е странно и объркващо. Много от останалите водещи на предавания пък нямат нито рутината, нито фасона, а понякога даже и нужното облекло, за да присъстват в ефира на канал с претенции за национален. Това, че имат остро публицистично перо, по никакъв начин автоматично не ги прави и подходящи за телевизионна изява. Донякъде е направо тъжно, че асове в професията като Ралица Василева и Диков се маргинализират, опитвайки се да издърпат след себе си цялата програмна схема на един канал, създаден очевидно прибързано и с неизяснена докрай концепция.

В конкуренцията да станат четвърта национална телевизия открай време се опитват да се намесят и СКАТ и Канал 3. Бургаската кабеларка на депутата националист Валери Симеонов нескрито залага на патриотичната карта, от години поддържа и предавания, които са любими на пенсионерската публика. Новините на СКАТ обаче са предимно регионални, а качеството и поднасянето им са обект на постоянни подигравки от "Господарите на ефира". Цялостната опаковка на този канал е допотопна, като от зората на телевизионния бизнес.

В Канал 3 зрителите години наред пък бяха свикнали да виждат "модела Диков" – как се прави риалити телевизия с минимум средства и максимум репортерско присъствие. Сега, в отсъствието на някогашния си идеолог, каналът се опитва да запази стила на директните отразявания от мястото на събитието, но липсата на качествени кадри се усеща крещящо. Повечето водещи не разполагат с нужната школовка и професионално присъствие в кадър, личи си и неспособността на продуцентско-режисьорските екипи постепенно да вдигнат нивото им. Наличието на предаване като "Беновска пита", водено от опитна и хлевоуста журналистка (без значение дали ни дразни или не), е крайно недостатъчно, за да създаде "национална репутация" на тази телевизия.

Казано обобщено, нито един канал засега няма потенциала дори да се доближи на видимо разстояние от челната тройка, а камо ли да застраши хегемонията й. И причините за това далеч не се крият само в липсата на средства – луксът на БГ Он Еър е красноречив пример за това.

Създаването на истинска национална телевизия е въпрос на дългогодишен опит, доказано ноу-хау, съблюдавано последователно и упорито, качествен екип – от водещите до последния оператор и осветител, и най-вече на самочувствие и усещане за отговорност пред нейно величество публиката.

Оказва се, че всички тези качества е много трудно да се съберат накуп. Затова и вероятността да прескачаме на каналите след №3 засега остава нищожна. Мизерно нищожна…

Стр. 35