ЩЕ СЕ ПРЪКНЕ ЛИ НОВА ТВ7?

в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 01.07.2016 

За правото да заемат четвъртата позиция, на която допреди година-две беше ТВ7, сега се борят няколко телевизии с претенции да излъчват национална програма България Он Еър, СКАТ, Канал 3, БИТ. Доколко обаче амбициите им се оправдават и заслужава ли си да ги поставим веднага след челната тройка, за да им даваме все по-често шанс с дистанционното?

Най-мащабни са усилията на България Он Еър, зад която стои финансовата мощ на варненската групировка ТИМ/Химимпорт, собственик и на националния авиопревозвач, на когото е кръстена. С модерни офиси и студиа досами аерогарата, тази телевизия, стартирала като нишов новинарско и бизнесориентиран канал, съставен от бивши кадри на БНТ, вече повече от година опитва да се префасонира и препозиционира като национална. Отскоро има и ново лого след като доста време в горния десен ъгъл се мъдреше някаква нелепица, създадена без никакво съблюдаване на каноните в дизайна.

Допреди тези промени телевизията се олицетворяваше главно от новинарите Веселин Дремджиев (от началото на годината той вече не работи там) и Милена Милотинова, която продължава да води своето външнополитическо предаване "Брюксел 1". Навремето тя беше уволнена от БНТ заради скандала с бруталните кадри как чеченец отрязва главата на руски войник, които тя като водещ на "По света и у нас" беше допуснала да се излъчат без никакво предупреждение. "Санстефанското" усещане сега се допълва и от присъствието на Клара Маринова с нейното съботно токшоу "Q&A". През последните месеци "България Он Еър" обогати програмата си и с футболното шоу "Гол", наследник на някогашното "Пред банята" от ефира на ТВ7, с водещи Борис Касабов, Томислав Русев и Николай Александров. За да прави светско предаване от Нова телевизия бе привлечена симпатичната бивша репортерка Константина Живова. Сериозни усилия се влагат и в ПР екипа, където бяха назначени опитни кадри от Би Ти Ви.

Отскоро в ефира върви и изцяло авторското токшоу на писателката Милена Фучеджиева "Провокативно", в което тя разнищва широк спектър от наболели и често пъти доста смело формулирани въпроси: "Сексът и митовете за него", "Какво означава да си награден в България?", "Жените в политиката и политиката в жените", "Между Вог, никаба и бурката" и т.н. в този дух. В досегашните си десетина издания "Провокативно" напълно оправдава заглавието си, а водещата му задава въпроси и прави свои коментари без типичната за по-шлифованите си колеги склонност към автоцензура, която те наричат "обраност" и "коректност". Предаването се стреми да бъде по-различно и във визуално отношение, но полуаматьорското осветление и посредствената операторска работа са далеч от нивото на стилния интериор и качественото тематично съдържание.

В известна степен "Провокативно" може да се приеме като емблема на цялостните усилия на "България Он Еър". Телевизията се стреми да привлича все повече известни имена и да запълва всяка липсваща тематична ниша в програмата си (напоследък все по-смело излъчва и прилични тв сериали), но в доста компоненти така и не успява да се отърси от маргиналния си статус на монотематичен бизнес канал. В публицистичните предавания почти винаги виждаме никому неизвестни или слабоизвестни гостуващи експерти, които коментират твърде специфична и тясно профилирана материя. Това трудно може да задържи вниманието на зрителя повече от няколко секунди в моментите, в които е решил да "сканира" програмите с дистанционното. В повечето случаи се получава и парадоксът водещите на предаванията да са посмели в обобщенията си, отколкото самите гости, които поради младост, неувереност или други причини ръсят предимно азбучни истини, досадни клишета и изтъркани от повтаряне примитивни умозаключения. В истинските национални телевизии обикновено е обратното – гостите са смели и дръзки, а водещите умират от страх някой после не им се скара за това,което е прозвучало в студиото им. Сашо Диков и Люба Кулезич най-добре знаят какви може да са последствията от това…

Каналът на Нери Терзиева и Ралица Василева БИТ стартира неотдавна с почти същите амбиции, макар и да не разполага с ресурсите на БГ Он Еър. Присъствието на доскорошната емблема на Си Ен Ен в кадър, както и привличането на самобитния и опитен Сашо Диков обаче не изглеждат достатъчни,за да задържат трайно интереса на публиката към тази честота. Съчетаването на актуална публицистика с класически европейски и холивудски филми (с архивно-лошо качество на картината) е странно и объркващо. Много от останалите водещи на предавания пък нямат нито рутината, нито фасона, а понякога даже и нужното облекло, за да присъстват в ефира на канал с претенции за национален. Това, че имат остро публицистично перо, по никакъв начин автоматично не ги прави и подходящи за телевизионна изява. Донякъде е направо тъжно, че асове в професията като Ралица Василева и Диков се маргинализират, опитвайки се да издърпат след себе си цялата програмна схема на един канал, създаден очевидно прибързано и с неизяснена докрай концепция.

В конкуренцията да станат четвърта национална телевизия открай време се опитват да се намесят и СКАТ и Канал 3. Бургаската кабеларка на депутата националист Валери Симеонов нескрито залага на патриотичната карта, от години поддържа и предавания, които са любими на пенсионерската публика. Новините на СКАТ обаче са предимно регионални, а качеството и поднасянето им са обект на постоянни подигравки от "Господарите на ефира". Цялостната опаковка на този канал е допотопна, като от зората на телевизионния бизнес.

В Канал 3 зрителите години наред пък бяха свикнали да виждат "модела Диков" – как се прави риалити телевизия с минимум средства и максимум репортерско присъствие. Сега, в отсъствието на някогашния си идеолог, каналът се опитва да запази стила на директните отразявания от мястото на събитието, но липсата на качествени кадри се усеща крещящо. Повечето водещи не разполагат с нужната школовка и професионално присъствие в кадър, личи си и неспособността на продуцентско-режисьорските екипи постепенно да вдигнат нивото им. Наличието на предаване като "Беновска пита", водено от опитна и хлевоуста журналистка (без значение дали ни дразни или не), е крайно недостатъчно, за да създаде "национална репутация" на тази телевизия.

Казано обобщено, нито един канал засега няма потенциала дори да се доближи на видимо разстояние от челната тройка, а камо ли да застраши хегемонията й. И причините за това далеч не се крият само в липсата на средства – луксът на БГ Он Еър е красноречив пример за това.

Създаването на истинска национална телевизия е въпрос на дългогодишен опит, доказано ноу-хау, съблюдавано последователно и упорито, качествен екип – от водещите до последния оператор и осветител, и най-вече на самочувствие и усещане за отговорност пред нейно величество публиката.

Оказва се, че всички тези качества е много трудно да се съберат накуп. Затова и вероятността да прескачаме на каналите след №3 засега остава нищожна. Мизерно нищожна…

Стр. 35

Милена Атанасова, PR експерт: Всеки бизнес е успешен само тогава, когато достига до публиките си и умее да ги предизвиква

www.m3college.com I 04.11.2014г. 

Днес ще разговаряме за различните аспекти на пиара с Милена Атанасова, комуникационен експерт с близо 15-годишен опит. През годините практикува в различни сфери – изкуство, реклама, търговия, интериор и дизайн, фармация, медии, бързооборотни стоки, политика и др. Като мениджър Връзки с обществеността работи от 2003 г. в компаниите Хигия АД, Българска Радиокомпания (Ретро Радио), Communicorp, Ficosota Syntez и Инвестор БГ.

А от днес тя вече е и официално част от преподавателския екип на M3 College с курса по „Стратегически комуникации и PR мениджмънт”, който се провежда за първи път в Колежа.

Ето какво разказа Милена пред M3 College:

Кои са задължителните качества за един пиар специалист?

Професионалните комуникатори трябва да притежават богат букет от лични качества, за да бъдат успешни в работата си. Тези, за които се сещам на прима виста, са: отлични комуникационни умения, етика, стратегическо мислене, гъвкавост, инициативност, креативност, отговорност и решителност, убедителност, неподатливост на стрес. Понякога бързината също е решаващ фактор, ако ситуацията е реактивна.

Много важно качество в тази професия е също интуицията, но това вече е въпрос на даденост. Важна е и упоритостта, защото рядко нещата се получават от първия път… и не бива да се отчайваме.

Това ме подсеща и за позитивната нагласа – вярвам, че тя се предава по въздуха, включително върху публиките, които искаме да привлечем на наша страна (доказано и от личен опит). Да не говорим колко важна е емпатията за успешната ни работа – иначе няма как нито да разберем, нито да влезем под кожата на клиента.
Сещам се също за това колко важна е и професионалната самооценка, т.е. да умеем да ценим и оценяваме правилно труда си – за да ни ценят и клиентите ни. Ключово качество също е нестандартното мислене и умението да излизаме извън рамките, отвореността за нови неща; да ги търсим умишлено, за да подобряваме услугата ни и да не преставаме да се учим и да се развиваме.
И на първо място по важност и на последно по ред (като черешката на тортата) е отношението към истината, истинността и търсенето на достоверност. Това донякъде е свързано с етиката, която вече споменах – личната и професионалната.

Мисля, че изброените неща са едно добро начало. Със сигурност има още много!

До каква степен е важна комуникационната стратегия за стартирането на един бизнес?

Степен? В проценти – 100%. Защо? Защото всеки бизнес е успешен само тогава, когато достига до публиките си и умее да ги предизвиква, да ги стимулира, да ги кара да реагират. Иначе се обезсмисля. Ето защо, когато правиш бизнес план, трябва паралелно с него да правиш и комуникационната стратегия за неговата реализация. В противен случай рискуваш той просто да не се осъществи, респективно комуникационната стратегия да е неадекватна и неработеща.

Както казваше Деси Бошнакова в една своя презентация: „Ако мислите, че бизнесът е преди всичко пари, няма да направите нито успешен бизнес, нито много пари.“ Защото в основата на бизнеса стои именно бранда – мисията, визията, ценностите…, които различават една компания от друга.

С коя твоя комуникационна кампания най-много се гордееш?

Ооо, това е един въпрос, на който никога не съм могла да дам отговор. Човек не може да подбира от работата си по този начин, особено когато се занимаваш с пиар. Във всичко съм влагала сърце и душа. По какъв критерий да съдя? По концепция, по мащаб, по медийно отразяване, по социална значимост… по какво?

Ако говорим за социална значимост, може би кампаниите, с които най-много се гордея, са назад във времето – едната беше за детските храни Frutek, когато още бях пиар в Хигия АД. Направихме я съвместно с Ротари клуб „Витоша“ и обиколихме доста домове за деца, лишени от родителска грижа, като раздавахме десетки храни. Естествено, не сме правили новина от това, но по съществото си беше CSR кампания.

Бих казала, че тази кампания и до днес е знакова в моята работа, защото тя ме накара да се замисля именно за етиката в професията и колко благородни неща могат да се направят, ако си пиар. Втората кампания в полза на обществото, която наистина много обичах, беше кампанията на Ретро Радио „1000 бебета на България“.

Правихме я няколко години поред и имаше за цел да стимулира раждаемостта, тъй като тогава България беше на едно от първите места по ниска раждаемост. От настоящата ми работа единствената социално-значима кампания, която ме е грабвала толкова, е „Забавното лятно четене“ на Az-deteto.bg като част от медийна група Investor. Тази година резултатите при нея бяха наистина поразяващи, защото екипът беше още по-богат и мотивиран. Обобщена информация можете да намерите тук.

Има ли пиар гурута, на които се възхищаваш?

Честно ли? Никога не съм имала кумири – нито в живота, нито в професията. Според мен животът е много кратък, за да се захласваме по каквото и да е. Добре е да се фокусираме върху собствените си цели и стремежи, вместо върху постиженията на някой друг. Това не означава, че не уважавам труда им – напротив. Но в действителност нещото, което ме възхищава, е продуктът. Когато видя една кампания в цялата ѝ прелест, тогава мога да кажа „Wow!“. А знаете, че зад една добра кампания никога не стои само един човек. Стоят много хора.

И трудът на всеки един трябва да се уважава. В този смисъл трудно мога да споделя някой гуру, на когото се възхищавам. Когато един пиар продукт е добър, креативността е тази, която наистина може да ме възхити. Концепцията и елементите в нея, които я правят различна от всички останали.

Много често агенциите са тези, които имат наистина уникални концепции и имат ресурса да осъществят мащабни кампании с много висока ефективност – дали национални, дали световни. Затова по-скоро съм склонна да споделя кои са световните комуникационни агенции, които ме впечатляват със своя подход, например Saachi@Saachi, DDB, Ogilvy&Mather…

А ако ме питате за хората, които по някакъв начин са повлияли върху моята собствена работа и са ме мотивирали… не са малко. Ако говорим за хора от професията в България, косвено това са проф. Петев, проф. Милко Петров, проф. Кафтанджиев, проф. Стойков. Казвам „косвено“, защото никога не съм учила Връзки с обществеността в СУ, но винаги сме си партнирали по проекти, особено когато говорим за дейностите на Българското дружество за връзки с обществеността.

Пряко върху стила ми на работа са повлияли Нери Терзиева, Нели Бенова, Деси Бошнакова, Любов Костова, Росен Мисов, Красимира Краева… Все интересни хора, безкрайно различни един от друг. Изброявяйки така обаче рискувам да пропусна някого. Да не говорим за връзката на нашата работа с колегите журналисти – не бихме могли да се разграничаваме от тях. От моето поколение много харесвам професионалисти като Косьо Вълков, Емо Спахийски, Албена Борисова, Велислава Попова например…

Кое най-много обичаш в професията си?

Това, че всеки ден е различен и крие нови изненади, нови преживявания, срещи с нови хора. Онова, което може да ме убие, е боксуването на едно място. Винаги съм имала нужда от нови хоризонти, да вървя напред и да преодолявам нови предизвикателства. И си мисля, че само тази професия може да ми го даде.

Трите книги, които всеки пиар специалист трябва да прочете са… ?

Хахаха, това като с хората. Еми явно ще трябва накрая да вляза в рамки въпреки всичко, за да отговоря на този въпрос. Нека бъдат „Ефективен пъблик рилейшънс“ на Къптлип и Сентър, „Без лого“ на Наоми Клайн и по моята специалност – „Създаване на корпоративна репутация“ на Греъм Доулинг.

 

Оригинална публикация 

Как пиари гасят пожари

pressadaily.bg I 15.01.2013

Питахме дали често в пресслужбите са си задавали въпроса „каква я мислихме, а тя каква стана“.

Зададохме въпроса на няколко бивши шефове на президентската и правителствената пресслужба. Повод бе гафът от новогодишната реч на президента, където със Скалистите планини в Колорадо бе илюстриран курортът Пампорово. От ситуацията можеше да се излезе елегантно, с чувство за хумор, с извинение и по друг начин. Важно бе да се реагира бързо и адекватно. Нищо от това не се случи. Първо, президентът влезе в обяснителен режим. Второ, прехвърли вината на БНТ и екипа си. И се превърна в част от проблема. Реакцията закъсня с 10 дни.

Решихме да проверим дали са попадали в подобни ситуации и други наши президенти и министър-председатели и как пиарите им са ги отигравали. Питахме дали често в пресслужбите са си задавали въпроса „каква я мислихме, а тя каква стана“. Ето какво разказаха те.

Нери Терзиева – прессекретар на Петър Стоянов: Направих гаф с Ангел Марин

Няма нищо по-лесно от това да признаеш грешката си и да се извиниш. Има само едно важно условие – да го направиш навреме.

Моят най-голям гаф е с Ангел Марин. След изявлението му (през март 1998 г.), че призивът „Бегом към НАТО“ е нездравословен за Българската армия, бе извикан от президента Петър Стоянов. В името на публичността поканих журналистите да чуят обясненията на ген. Марин (б.р. – по това време той бе командващ ракетните войски и малко след изказването си бе дисциплинарно уволнен). Срещата с президента пред медиите създаде такъв рейтинг на Марин, че му донесе вицепрезидентски пост.

Таня Джаджева, PR на Станишев: Сергей заседна на незаконен лифт

Имаше ситуации, в които ни се налагаше да влизаме в обяснителен режим, но винаги сме се опитвали да бъдем адекватни. Убедена съм, че има много недоволни от реакциите ни колеги, защото застанеш ли на тази позиция, винаги си от другата страна на бариерата и малко трудно те възприемат като партньор.

Опитвала съм се да бъда именно партньор. Не мога да си спомня случай, в който пресслужбата да е била нападана за простотия, сътворена от нея.

Случаят, в който ми идваше да се отвори земята и да потъна в нея, беше засядането ми заедно със Сергей Станишев на лифта в Благоевград. Беше покъртителна кретения (б.р. – това се случи на 17 септември 2008 г., оказа се, че съоръжението е и незаконно).

Преди да заминем, се проучваше поканата Сергей Станишев да се качи на лифта. Против бяхме и аз, и цялата пресслужба, и всички съветници, и НСО. От службата за охрана бяха направили проучвания и предупредиха, че може да се появят технически проблеми. Целта на посещението не беше качване на лифта, а да се вземат спешни мерки за ограничаване на горските пожари и да се прецени какви са щетите. Пламъците бяха стигнали почти до Благоевград. Тогавашният кмет Костадин Паскалев измисли лифта – да качат Станишев горе, да видел по-добре терените, обхванати от пожара. С премиера в кабинката на съоръжението бяха Паскалев и шефът на пожарната Николай Николов. Всички бяхме на съоръжението, включително и журналисти. Станишев добре знаеше, че целият му екип е против, но умението на Костадин Паскалев да убеждава победи. Единственото, което след това успях да кажа на журналистите след повече от половин час висене на 30 м над земята, беше, че оттук нататък трябва да питат: „Питайте Коце Паскалев защо стана така.“ Той обясняваше, че всъщност лифтът не бил незаконен, бил в период на изпитване.

Цветелина Узунова, PR на Сакскобургготски: Изправяхме се срещу кампании, чиито автори бяха в сянка

Проблемни ситуации като тази с президента Плевнелиев не е имало в нашия мандат. Кризисният PR беше от друг тип. Всички казват, че свободата на словото в медиите е била най-голяма именно в премиерския мандат на Симеон II, но за съжаление тя бе използвана за серия крайно негативни, даже клеветнически кампании срещу него, които не секнаха и след края на мандата му в МС. Той понасяше всичко, само и само медиите да бъдат независими и свободата им – съхранена.

Налагаше ни се да се изправяме срещу добре смазани с времето пропагандни схеми, които разполагаха не само с медийна, но и с финансова мощ и чиито автори бяха в сянка. Заради международния авторитет на царя и огромния интерес към него, особено когато стана министър-председател, всичко бързо придобиваше международен отзвук и се отразяваше и на имиджа на България. Задачата ни никак не беше лесна.

Тиражираната и подклаждана от две национални медии кампания за несъществуващо испанско гражданство на царя, което е пречка да заема такъв пост, започна малко след началото на мандата. Още с появата на първата информация разпространихме опровержение, в което подробно обяснихме, че Симеон Сакскобургготски ни- кога не е бил чужд гражданин и никога не се е отказвал от българското си гражданство. Разказахме с какви паспорти
и как е пътувал по света в годините на изгнание, припомнихме и как му бе върнат българският паспорт… но това не даде резултат. Трябваше чужденци да го кажат, за да има ефект. Наложи се да търсим съдействието на испанското министерство на правосъдието, което официално да съобщи, че българският премиер не е чужд гражданин.

Няма да обяснявам в какво неудобно положение изпаднахме, обяснявайки на служителите в Мадрид какво се пише и твърди в България и защо настояваме те да го опровергават. Хората недоумяваха.

Несравнимо по-трудна беше ситуацията с темата за възстановяването на национализираното частно царско имущество през 1946 г. и върнато през
1998 г. с решение на Конституционния съд. В тези кампании бяха ангажирани вече и партийни централи, институции… Дори и министри от сегашното управление говореха в началото на мандата си, че ще отнемат частното царско имущество. Трябваше да минат години, за да оценят хората, че всичко това се оказа една голяма популистка кампания. Действаха на принципа: многократно тиражираната лъжа става истина. За съжаление и до днес има някои, които все още мислят, че в XXI век повторна национализация е възможна.

Михаил Михайлов, PR на Иван Костов: Качих премиера на Черни връх

Докато в България пиарът се бърка с румсървис, където в ролята на поръчващия е обектът на пиар, винаги ще има не пиари, а слуги. Не можех да направя Иван Костов рус със сини очи, но можех да го представя такъв, какъвто е, в най-добрата му светлина. Пиар пожарите винаги се дължат на престараване от едната или другата страна.

Един от първите проблеми, с които се сблъсках в работата си с премиер Иван Костов, беше слухът, че Костов е много сериозно болен. Тогава качих журналистите на Черни връх, където премиерът всяка седмица се качваше, и то за време, с което всеки спортист би се гордял. Намерих начин как
без думи да реша проблема с плъзналия слух.

Това, което се случи с новогодишното обръщение на президента Росен Плевнелиев, не е негов гаф. Единствената грешка на държавния глава е, че влезе в скандала. Бих го посъветвал никога да не участва с коментар, защото това го прави част от историята и участник в нея. Плевнелиев на моменти изглежда идиотски наивен, защо- то още не е разбрал простите истини на хората в политиката и занимаващите се с политика.

Единственият начин да излезе от тази черупка е да се опита да създаде и да наложи нови условия – нещо, за което той няма нито компетентността, нито опита, нито свободата. Всичкологията, в която той навлиза, ще го направи президент всичколог, но не и президент, който ще се запомни с това, което е направил. Горещо му препоръчвам да помисли върху създаването на проект, който не само би обединил българите, но би осмислил и неговото президентстване. Българската политика страда от това, че всеки, който дойде на висока позиция, започва летоброенето от себе си.

Бойка Башлиева, прессекретар на Първанов: Шок беше тортата с шоколадови опълченци

Винаги сме били на позицията, че е добре една институция да има проактивна реакция, т.е да изпреварва събитията. Налагало се е да действаме по две основни линии – на реални събития да се отговори с държавническа позиция и да се реагира на външни за институцията събития – новини, коментари, предложения, включително на черен пиар.

Принципът, който сме спазвали, е, че трябва да има бърза реакция. Тя обаче винаги бе предшествана от проверка и анализ и това създаваше усещането за забавяне. При остри ситуации винаги сме реагирали в рамките на деня, никога не сме оставяли нещата да се влачат, да се натрупват и да влизат в модела на снежната топка. Имало е и много случаи, в които още обаждането на една медия ни даваше ясен знак, че трябва да реагираме. Предупреждавали сме журналистите, че ще получат позиция, но ни е необходимо време. В последните години се налагаше да се обръщаме към една или друга медия, разпространила неверни факти и твърдения, за да ги коригираме.

За да не се получават гафове, за да няма излишни поводи за напрежение

президентът Георги Първанов винаги е спазвал принципа, когато е в чужбина, никога да не коментира събития, които са се случили в страната. Спомням си един много ярък пример – още през 2002 г., когато той бе на среща с Романо Проди и Гюнтер Ферхойген и научи, че има промяна в българската позиция по преговорите с ЕС относно „Козлодуй“. Тогава всички медии чакаха коментар по тази тема, но президентът отказа независимо от неловката ситуация. Коментира темата, когато се прибра в страната.

През 2003 г. президентът реши за първи път да запише предварително новогодишното си обръщение и го направи на 26 декември. На следващия ден имаше планирана лека операция на лицето. След като слиза от операционната маса, му се обажда генерал Студенков, който му съобщава за случилото се в Кербала и че има загинали наши момчета. По това време нито военният, нито външният министър, нито премиерът бяха в България и президентът пое посрещането на телата, траурната церемония. На 31 декември държавният глава презаписа новогодишното си обръщение, тъй като след трагедията, при която загинаха петима от контингента ни, беше задължително да се отдаде почит и да се покаже съпричастност.

Заради съветите на Бойка Башлиева Първанов често си е спестявал неловки ситуации.

Медиен шум, свързан с недоглеждане, предизвика приемът за 3 март през 2007 г. Тогава фирмата, която осигуряваше кетъринга, вероятно от добри чувства и старание да изненада гостите, поднесе торта, изобразяваща боевете на Шипка. Медиите гръмнаха, „гостите са изяли опълченците“ а резултатът бе прекратен договор с фирмата за кетъринг и нова процедура за избор.

Широк отзвук в пресата имаше и президентският лов по време на трагедията с влака София – Кардам. Обясних на колегите, които се обаждаха по телефона да питат каква е истината. Може това да е станало след часове, но реакция имаше и за влака, и за архара.

За архара си водех лични кореспонденции с няколко вестника

Публикуването на стенограмата от разговора със Симеон Дянков бе предизвикано от финансовия министър. Той нарече четвъртия икономически доклад на специалисти от БАН и експерти от екипа на президента „малоумен“. След това дойдоха неговите двусмислени изказвания в телевизионно предаване с репликата за милиардера. Президентът покани Симеон Дянков на разговор. На излизане финансовият министър сподели, че диалогът бил конструктивен. Взехме решение и публикувахме стенограмата, която отприщи поредица от политически изказвания, която завърши в искане за импийчмънт. Факт е, че стенограмата сложи края на атаките на Дянков срещу президентството.

Оригинална публикация 

Гласовете на властта

в. Преса | Павлина ЖИВКОВА | 19.07.2012

Лъскането на имидж във властта не е като почистването на сребърни прибори. За вилиците и лъжиците винаги можеш да намериш подходящ препарат – последен вик на химията. При избора на пиар също има химия, но по-различна и по-сложна. Затова могат много да разказват хората, които са във властта, а и тези, които вече са дерайлирали от коловозите й.
Намирането на точния говорител е изключително трудна работа, защото при нашата географска ширина той трябва да е едновременно имиджмейкър, спец по протокола, душеприказчик и не на последно място – човек, на когото с поглед да казваш: "Аз ти вярвам." Въпросният кадър не е традиционният чиновник. Той не бива да бъде такъв, защото и онези, които са вътре (в съответното ведомство), и онези, които са отвън, биха имали еднакво силното желание час по-скоро да го изхвърлят.
В "епохата на ГЕРБ" се оказа, че има няколко начина за това да се превърнеш в глас на властта или полировчик на имидж. Първият е най-традиционният – да те поканят, вторият е да те препоръчат от най-високо място, а третият – да те назначат за служебен защитник. Ако

президентът си има Хигс бозон

(т.е. божествена частица), това е Мария Иванова. Тя е тази, която го кара да се изживява като истински сътворител на прозрачност и новини. Програмата за всяка изява е нажежена до "червено", до точка на топене. А там вече влияят и други фактори – примеси, които изкарват процеса "президентски пиар" извън контрол.
Принципът е – на неговата виталност отговарям с още по-голяма. Резултатът е тревожни журналисти, които молят за четвърт час време, за да предадат информация от събитието на президента. Мария Иванова е бивш кадър на БНТ, а след това пресаташе на Меглена Плугчиева. В БСП твърдят, че горещо са я препоръчали на Плевнелиев, още когато той беше министър на регионалното развитие. Иванова е изключително лоялна и никога не се оплаква. Винаги е готова за нови подвизи. Има и още едно качество – представителна е. Има стройността на манекен и също толкова призрачно и деликатно присъствие. Тя не се натрапва. Ако проблемът стигне до нея, се опитва да го реши, доколкото й стигат силите в крехката фигура – Иванова е доста по-различна от предишните шефове на президентската пресслужба.
Бойка Башлиева, която бе назначена да обгрижва пиарски бившия държавен глава Георги Първанов, бе възприемана от някои журналисти като строгия човек на "Дондуков" 2. Защото бе приела като основна своя мисия да пази държавния глава от онези, които е нарочила за "лоши". За "добрите" според нейните критерии нямаше проблем. Преди нея се състоя истинското чудо в президентския пиар. Човекът на Петър Стоянов от родния му Пловдив – Нери Терзиева, репортерите наричаха "Майка Кураж". След загубата на изборите за втори мандат съпругата му Антонина просъска: "Дадох ти го президент, ти ми го връщаш обикновен гражданин." Тази реакция говори много: дори и жената на президента вярваше, че Нери е способна да укроти братоубийствените воини в дясното, жертва на които падна Стоянов.
За говорителя на Желю Желев почти никой нищо не си спомня. Той живя в полулегал-ност – като в оня виц, дето никой не го търсел, а той се криел за всеки случай. Валентин Стоянов беше прескочил на "Дондуков" 2 от нюзрума на БНТ.

Бойко Борисов сам си е говорител благодарение на силната си интуиция. Той е прецедентът на

"Дондуков" 1. Неговият усет за събитията и новините е най-добрият му съветник.
От столичното кметство той взе със себе си Николай Боев, който бе негов личен избор. Кариерата на момчето от Габрово е шеметна, тъй като от студентската скамейка то скокна направо в Столичната община.
Приятелите на Боев казват, че той не е ползвал никакви протекции. От ГЕРБ още при първото си явяване на местни избори търсели пиари, той отишъл, работил без пари цялата кампания, Борисов го харесал и го поканил в общината. След това му предложил да отиде с него в Министерския съвет. Едно от най-ценените качества на Боев е, че той никога не се опитва да отговаря вместо премиера, защото винаги може да сгреши. За по-сигурно дори не си вдига и телефона, когато знае, че го търсят журналисти с горещи въпроси, функциите му са сведени до това да свиква пресконференции. Цветан Цветанов и Мирослав Найденов се оказаха най-добрите ученици на премиера. Подобно на него те не могат да бъдат възпрени от волни програми пред медиите и никой не може да ги посъветва: "За бога, не прави това!" Иначе глас на МВР шефа е бившата общинска репортерка на БНР Ваня Вълкова, а земеделският министър взе своя съименник от "Дневник", който отговаряше

за ресора му – Мирослав Иванов.

И в двете ведомства – вътрешното и земеделското, непрекъснато има нужда от гасене на пожари, но министрите най-добре знаят с какво най-

добре се прави това.

Сбъднати молитви но не по Труман Капоти, се случиха на няколко ведомства – на строителното, икономическото и здравното. Трябваше обаче да мине известно време. Преди това говорителите на трите места воюваха с медиите – по принципа
"На война като на война". Бившият министър Трайчо Трайков си бе избрал Димитрина Христева, която агресивно бранеше незнайно какво и от кого.
Сега служебно назначената от ГЕРБ Ася Таскова е точно толкова деликатна и информирана, колкото шефът й Делян Добрев, чийто имидж трябва да гради. В строителното министерство е Таня Митова, която добре познава правилата на журналистиката, пиара и имиджмейкърството. В здравното ведомство разчитат на единия от говорителите на ГЕРБ – Никола Николов, който винаги е отворен за въпроси на репортери. На пиар случи и финансовият министър Симеон Дянков. Бетина Жотева се оказа не просто в ролята на надзорник, но и на майстор, който добре може да продава калпава стока. Образователният министър Сергей Игнатов има две медийни съветнички. Доведе ги от предишното си работно място -Нов български университет. До 2009 г. пресаташето му Мария Петкова се грижеше за връзките с обществеността на частния ВУЗ. Игнатов доведе и доктор Евелина Христова, която съчетава ангажиментите в министерството с преподавателска дейност в катедра "Масови комуникации". Във външно министерство все още разчитат на "емпатията" на несбъднатата заместник-министърка Весела Чернева, чиято професионална кариера започва като репортер на хонорар във в. "Демокрация". По това време тя следва политология в Софийския университет. Чернева е от първите български стипендиантки на фондация "Конрад Аденауер" и нищо чудно да завърши кариерата си именно там…
Колкото до министрите – крайно време е да прочетат поета Стефан Цанев, който написа: "Няма по-големи врагове на Христа от бездарните попове!"
***
Като глас на президента (1997-2001) Петър Стоянов журналистката Нери Терзиева си спечели трайна репутация на вълшебничка в професията "връзки с обществеността". Никой не е съумявал като нея да съчетае "непримиримото" – грижа за имиджа на шефа и максимално улесняване на репортерите.
***
Зад един от най-нехаресваните министри на ГЕРБ -вицепремиера Дянков стои Бетина Жотева, Чаровна, съобразителна, твърда – и силна с богатия си опит в журналистиката и в европейските институции.
***
Намирането на точния говорител е изключително трудна работа, защото при нашата географска ширина той трябВа да е едновременно спец по протокола, душеприказчик и не на последно място – човек, на когото с поглед да казваш: "Аз ти вярвам."

Стр. 18

Моника Янова: Най-любимите ми учители в журналистиката са Нери и Кеворк

www.novini.dir.bg | 25.03.2012

Моника Янова, жената до лидера на БСП и майка на детето му, се разграничи отново от скандала ”Хохегер” при участието си в Нова телевизия. Тя посочи за свои учители и идоли в журналистиката Нери Терзиева и Кеворк Кеворкян и подчерта, че още благоговее пред тях и се замисля как биха постъпили те на нейно място в ежедневните си задачи.
“Не всеки може да представи себе си в истинска светлина, поне така, както би искал, защото сме в свободен свят, пресата е свободна, пише се всичко. Но няма да позволя да ме замесват произволно с каквото и да е, особено в скандали, към които се прикрепя “спекулация”, “машинации”, “корупция”, подчерта Янова.
"Медиите дават едностранчив образ. Когато бях на 19 години, започнах работа в националната телевизия. Работех в един екип с Нери Терзиева, при корифеите от Ефир 2. Нери е моят пръв учител. Тя казваше първо да слушаме себе си. Тя беше школа в телевизията, да бъдем позитивни и добронамерени. Едната ми основна школа за мен като журналист беше Кеворк Кеворкян, а другата – Нери Терзиева. Тя ни учеше да търсим фактите и истината докрай и да ги отстояваме. Чувствах се подкрепена от нея. Тя беше първият човек, който ми даде шанс, Кеворк е институция", каза Моника Янова.
“Аз не съм най-добрият ПР в България, а един от добрите. Моята агенция е една от най-добрите. Стремя се да зареждам хората, да ги стимулирам да се развиват. Нямам нищо, от което да се срамувам и да прикривам. Нищо незаконно не съм свършила. Така издържам семейството си и това не е от вчера. Доволна съм и нямам притеснения относно работата си по тези договори. Нямам отношение към дейността на г-н Хохегер и неговото отношение с австрийските власти", отсече Йосифова.
Тя подчерта, че е работила единствено за имиджа на България и че името й не е замесено в скандала в Австрия.
"Моето име се споменава във връзка с мониторинга и обществената дискусия, която има около дейността на Хохегер, но по никакъв начин не е споменато с нещо незаконно, което се случва там", каза тя. “Спечелих много приятели, най-вече добри женски приятелства. Всичко, което не ни убива, наистина ни прави по-силни”, оптимист е жената до Сергей Станишев. /БЛИЦ

Оригинална публикация

Нери Терзиева става консултант на БНТ 2

СБЖ I 12.10.2011

Втора програма на държавната телевизия – БНТ 2, тръгва тази неделя, въпреки че стартът й се очакваше на 3 октомври. Най-интересното в неделната програма на новия канал ще е мачът от баскетболното ни мъжко първенство между “Левски” и Ямбол.

На новинарския пулт отново ще застане Боряна Димитрова, която е продуцент на предаването “Кино по ноти” за БНТ. Тя ще води емисията заедно с Николай Николов, който идва от частната телевизия MSAT.

Новините ще започват в 19,30 ч, а след време ще тръгнат и обедна и сутрешна емисия. Консултант за цялостната програма на новия канал също е бивш кадър на БНТ – Нери Терзиева, която навремето правеше Ефир 2.

БНТ 2 ще пусне цялата си програма след Нова година. Там ще бъдат прехвърлени спортни и забавни предавания от БНТ 1, ще има и нов сутрешен блок.

Оригинална публикация 

PR Reputation, или… колко дълъг е пътят от любителя до експерта в PR

M3 Communications College I 2010-02-05

Тази седмица в PR Thursday гости бяха редакторът на отдел „Новини“ във в. „24 часа“ Паола Хюсеин и Албена Чешмеджиева, редaктор в списание Sign Cafe, която отговаря за новата рубрика в изданието, посветена на PR .
Както беше обявено преди това, този четвъртък говорихме за репутацията на PR в България. Според Паола Хюсеин проблемът на тази сравнително нова професия е, че няма достатъчно добро образование по специалността и затова PR дейността все още бавно навлиза в нашия живот, макар и винаги да е присъствала в него под една или друга форма – Паола познава PR още от студентските си години, макар и тогава нейният професор да го е наричал пропаганда. И до ден днешен двете понятия са едно и също нещо за журналистката. В ресора „Медии“ на „24 часа“ често наричат PR „говорители. Г-жа Хюсеин класифицира PR експертите в две категории.
Към едната спадат тези PR специалисти, които разбират работата на журналиста и подхождат внимателно към него, защото знаят, че чрез успешната им съвместна дейност посланието, което искат да отправят, ще стигне там, където трябва – до потребителите.
Другите са тези PR специалисти, които нямат понятие от работата си и работят на принципа „Ние ви изпратихме еди-какво си, кога ще го публикувате“…
Младата и чаровна журналистка от Sign Café Албена Чешмеджиева също е на мнение, че репутацията на PR специалистите ще продължава да се изгражда, защото тази професия присъства на местна сцена едва от 15 години. Според нея лошият имидж на професията се дължи на шуробаджанащината, която е типична за държавата ни. В резултат на това абревиатурата PR често е приемана като Play and Relax.
На въпроса на водещата до каква степен отразеното в медиите е дело на PR, Паола Хюсеин споделя, че за нейно съжаление рядко интересните новини се получават от PR експертите, защото те са доста субективни и има разминаване между техния интерес и този на журналистите – те са лоялни към клиента си, а журналистите са лоялни към медията, за която работят.
Тя разказва и за една представителна извадка на професионалистите в PR сферата – Клуба на „Сеньорите“. Тя ги определя така: „Те са успели хора в професията PR, които преди това са били и успешни журналисти. Аз отдавам това на факта, че в България няма добре образовани PR, a бившите журналисти са добри PR именно защото знаят какво търсят техните колеги. „Сеньорите“ са също така добре запознати с кухнята на цялата политика“. Тя припомни, че сред сеньорите се открояват имена като Максим Бехар, Нери Терзиева, Джими Найденов.
Албена Чешмеджиева пък е човекът, който списва новата рубрика за PR в специализираното списание за медии Sign Café. Нейната аудитория са самите PR, тя търси интересни гледни точки, професионални и бизнес проблеми и целта й е да подпомага комуникацията между PR и бизнеса. Според Албена дълготрайната репутация се изгражда чрез открита и честна комуникация с медии и публики. А задължителните качества, които един PR трябва да притежава, са умението да анализира огромен поток от информация и да не мълчи в кризисни ситуации.
Албена смята, че хората са отворени за този разговор, който инициират PR специалистите, въпросът е как е поднесена тази комуникация. Рекламните послания вече не са достатъчни сами по себе си да спечелят доверието на потребителя, обществото има нужда и от комуникацията, която предлага PR специалистът. Докато PR на запад имат роля, която участва в корпоративния живот, в България все още за съжаление всеки втори е PR.
Чешмеджиева споделя мнението за една тъжна реалност в България, а може би и не само тук, а именно, че журналисти и PR експерти гледат един на друг като на потенциални врагове. Изход за подобряване на комуникацията между двете сили е в познаването от страна на PR на ресорните журналисти, за да бъде работата им съвместна и максимално ефективна.
Хюсеин продължава: „Ролята на PR е да намери най-подходящия човек от компанията, който да коментира даден проблем“.
Заговорихме за „черния“ PR и попитахме събеседниците си дали според тях той присъства в случая „Румяна Желева“. Хюсеин даде положителен отговор. Тя смята, че кандидатката за еврокомисар е била подложена на нападки и сериозни удари месеци преди появата й.
Тя завърши участието си в PR Thursday така: „Световна тенденция е, че PR изместват чистата журналистика. Факт е, че информацията, изпратена от PR, е повече от тази, която са изпратили журналистите“. Албена пък от своя страна завърши оптимистично: според нея нивото на PR експертите в България все повече се покачва.

Оригинална публикация