ЩЕ СЕ ПРЪКНЕ ЛИ НОВА ТВ7?

в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 01.07.2016 

За правото да заемат четвъртата позиция, на която допреди година-две беше ТВ7, сега се борят няколко телевизии с претенции да излъчват национална програма България Он Еър, СКАТ, Канал 3, БИТ. Доколко обаче амбициите им се оправдават и заслужава ли си да ги поставим веднага след челната тройка, за да им даваме все по-често шанс с дистанционното?

Най-мащабни са усилията на България Он Еър, зад която стои финансовата мощ на варненската групировка ТИМ/Химимпорт, собственик и на националния авиопревозвач, на когото е кръстена. С модерни офиси и студиа досами аерогарата, тази телевизия, стартирала като нишов новинарско и бизнесориентиран канал, съставен от бивши кадри на БНТ, вече повече от година опитва да се префасонира и препозиционира като национална. Отскоро има и ново лого след като доста време в горния десен ъгъл се мъдреше някаква нелепица, създадена без никакво съблюдаване на каноните в дизайна.

Допреди тези промени телевизията се олицетворяваше главно от новинарите Веселин Дремджиев (от началото на годината той вече не работи там) и Милена Милотинова, която продължава да води своето външнополитическо предаване "Брюксел 1". Навремето тя беше уволнена от БНТ заради скандала с бруталните кадри как чеченец отрязва главата на руски войник, които тя като водещ на "По света и у нас" беше допуснала да се излъчат без никакво предупреждение. "Санстефанското" усещане сега се допълва и от присъствието на Клара Маринова с нейното съботно токшоу "Q&A". През последните месеци "България Он Еър" обогати програмата си и с футболното шоу "Гол", наследник на някогашното "Пред банята" от ефира на ТВ7, с водещи Борис Касабов, Томислав Русев и Николай Александров. За да прави светско предаване от Нова телевизия бе привлечена симпатичната бивша репортерка Константина Живова. Сериозни усилия се влагат и в ПР екипа, където бяха назначени опитни кадри от Би Ти Ви.

Отскоро в ефира върви и изцяло авторското токшоу на писателката Милена Фучеджиева "Провокативно", в което тя разнищва широк спектър от наболели и често пъти доста смело формулирани въпроси: "Сексът и митовете за него", "Какво означава да си награден в България?", "Жените в политиката и политиката в жените", "Между Вог, никаба и бурката" и т.н. в този дух. В досегашните си десетина издания "Провокативно" напълно оправдава заглавието си, а водещата му задава въпроси и прави свои коментари без типичната за по-шлифованите си колеги склонност към автоцензура, която те наричат "обраност" и "коректност". Предаването се стреми да бъде по-различно и във визуално отношение, но полуаматьорското осветление и посредствената операторска работа са далеч от нивото на стилния интериор и качественото тематично съдържание.

В известна степен "Провокативно" може да се приеме като емблема на цялостните усилия на "България Он Еър". Телевизията се стреми да привлича все повече известни имена и да запълва всяка липсваща тематична ниша в програмата си (напоследък все по-смело излъчва и прилични тв сериали), но в доста компоненти така и не успява да се отърси от маргиналния си статус на монотематичен бизнес канал. В публицистичните предавания почти винаги виждаме никому неизвестни или слабоизвестни гостуващи експерти, които коментират твърде специфична и тясно профилирана материя. Това трудно може да задържи вниманието на зрителя повече от няколко секунди в моментите, в които е решил да "сканира" програмите с дистанционното. В повечето случаи се получава и парадоксът водещите на предаванията да са посмели в обобщенията си, отколкото самите гости, които поради младост, неувереност или други причини ръсят предимно азбучни истини, досадни клишета и изтъркани от повтаряне примитивни умозаключения. В истинските национални телевизии обикновено е обратното – гостите са смели и дръзки, а водещите умират от страх някой после не им се скара за това,което е прозвучало в студиото им. Сашо Диков и Люба Кулезич най-добре знаят какви може да са последствията от това…

Каналът на Нери Терзиева и Ралица Василева БИТ стартира неотдавна с почти същите амбиции, макар и да не разполага с ресурсите на БГ Он Еър. Присъствието на доскорошната емблема на Си Ен Ен в кадър, както и привличането на самобитния и опитен Сашо Диков обаче не изглеждат достатъчни,за да задържат трайно интереса на публиката към тази честота. Съчетаването на актуална публицистика с класически европейски и холивудски филми (с архивно-лошо качество на картината) е странно и объркващо. Много от останалите водещи на предавания пък нямат нито рутината, нито фасона, а понякога даже и нужното облекло, за да присъстват в ефира на канал с претенции за национален. Това, че имат остро публицистично перо, по никакъв начин автоматично не ги прави и подходящи за телевизионна изява. Донякъде е направо тъжно, че асове в професията като Ралица Василева и Диков се маргинализират, опитвайки се да издърпат след себе си цялата програмна схема на един канал, създаден очевидно прибързано и с неизяснена докрай концепция.

В конкуренцията да станат четвърта национална телевизия открай време се опитват да се намесят и СКАТ и Канал 3. Бургаската кабеларка на депутата националист Валери Симеонов нескрито залага на патриотичната карта, от години поддържа и предавания, които са любими на пенсионерската публика. Новините на СКАТ обаче са предимно регионални, а качеството и поднасянето им са обект на постоянни подигравки от "Господарите на ефира". Цялостната опаковка на този канал е допотопна, като от зората на телевизионния бизнес.

В Канал 3 зрителите години наред пък бяха свикнали да виждат "модела Диков" – как се прави риалити телевизия с минимум средства и максимум репортерско присъствие. Сега, в отсъствието на някогашния си идеолог, каналът се опитва да запази стила на директните отразявания от мястото на събитието, но липсата на качествени кадри се усеща крещящо. Повечето водещи не разполагат с нужната школовка и професионално присъствие в кадър, личи си и неспособността на продуцентско-режисьорските екипи постепенно да вдигнат нивото им. Наличието на предаване като "Беновска пита", водено от опитна и хлевоуста журналистка (без значение дали ни дразни или не), е крайно недостатъчно, за да създаде "национална репутация" на тази телевизия.

Казано обобщено, нито един канал засега няма потенциала дори да се доближи на видимо разстояние от челната тройка, а камо ли да застраши хегемонията й. И причините за това далеч не се крият само в липсата на средства – луксът на БГ Он Еър е красноречив пример за това.

Създаването на истинска национална телевизия е въпрос на дългогодишен опит, доказано ноу-хау, съблюдавано последователно и упорито, качествен екип – от водещите до последния оператор и осветител, и най-вече на самочувствие и усещане за отговорност пред нейно величество публиката.

Оказва се, че всички тези качества е много трудно да се съберат накуп. Затова и вероятността да прескачаме на каналите след №3 засега остава нищожна. Мизерно нищожна…

Стр. 35

РаСКАТаване на политиката

в. Капитал Daily | 08.11.2011

На избори 2011 бургаската телевизия СКАТ се утвърди като политическа сила със собствен електорат

"Паралакс", "Фронтално“, "Атака“, " Да! Антимафия“, "10-а степен по Рихтер“. Това са част от предаванията по телевизия СКАТ, чиито водещи през годините станаха политици – лидери на партии, депутати, общински съветници. Медиите и политиката винаги са били свързани, но в България вече може да се забележи утвърждаване на тенденцията медиите да излизат от ролята си на посредник между обществото и политическите играчи и сами да се превръщат в такива.
инкубатор за политици и партии
Последните избори показаха, че за по-малко от 10 години бургаската телевизия се затвърди именно като такъв играч. Това не е точно моделът, при който политик притежава собствени медийни канали за влияние, какъвто
е случаят с Берлускони. Тук става въпрос за феномена местна медия да се превърне в инкубатор на политически субекти и с национално значение.
През 2003 Волен Сидеров беше кандидат-кмет на София, на когото никой почти не обърна внимание. Но от предаването му “Атака" по СКАТ
се роди едноименната партия, която влезе с летящ старт в парламента, а през 2006 г. лидерът й стигна до президентския балотаж пред смаяния поглед на политическия и всякакъв друг вид естаблишмънт.
Когато през 2009 г. Сидеров и собственикът на СКАТ Валери Симеонов развалиха отношенията си, очакванията бяха, че СКАТ ще загуби влиянието си. Нищо подобно. Новосфосформираният през май т.г. от Симеонов "Национален фронт за спасение на България“ успя да спечели седем места в общинския съвет на Бургас. Самият той се класира втори в кметската надпревара, а Стефан Солаков, кандидат-президентът на партията и водещ на две предавания по СКАТ – пети на първия тур на президентските избори, непосредствено след “оригинала" Сидеров и изпреварвайки кандидатите на партии като СДС и РЗС.
Заради принципа на скачените съдове при един и същ електорат в случая "Атака“ от своя страна претъпя крах – само един съветник в Бургас и посредствен спрямо 2006 г. резултат на лидера й в президентската надпревара. Но като цяло бургаската телевизия като първоизточника и на двете политически формации има пълното основание да се поздрави с два добри резултата.

Преобръщане на нормите

Тези резултати се измерват с по-широк политически ефект. "Обвързаността между телевизията и партията – преди "Атака“, а сега “Национален фронт" – преобръща нормите на публичната политика с главата надолу“, коментира медийният експерт Орлин Спасов. По думите му СКАТ осигурява непропорционално голяма видимост за фигурите и идеите на партията, на което се дължи и сравнително доброто им представяне на изборите. Според политолога Румяна Коларова телевизията играе ключова роля за мобилизирането на националистически настроения електорат – националистическата доктрина лесно се попива от обезверените, социално ощетените и маргиналните групи на обществото, а телевизията е най-достъпното и най-ефективното средство, чрез което тя може да достигне своят потенциален таргет. Но не и ако зад нея липсва идеята.
През лятото на 2009 г. Слави Трифонов също издигна кандидатурата за мажоритарен независим депутат на Виолета Петрова, уволнената от бившия регионален министър Асен Гагаузов служителка, която си позволи да му направи забележка, че не спазва собствената си забрана да не се пуши в министерството. С високия рейтинг на Трифонов, предаването му и медията БТВ тя постигна сравнително висок резултат – над 14% от мажоритарния вот във Варна, но това беше и краят на историята.
В същото време за мнозина пример за медийно произведен политик си остава сегашният премиер Бойко Борисов, чиято политическа кариера от 2001 г., когато стана главен секретар на МВР, а после и столичен кмет, е правопропорционална на присъствието му в медиите и основно в телевизиите с национален обхват.
Според Румяна Коларова последните избори са показали и нещо повече от обичайната сила на телевизията да мобилизира. “След раздялата със Сидеров на тези избори СКАТ доказа, че има свой собствен електорат.

Това е уникално“, смята тя.

Орлин Спасов допълва, че тази телевизия не трябва да се интерпретира само като партийна медия: “Тя е адресирана към групи със специфична идеология, но далеч не само към тях. Търси и по-широко влияние от тясно националистическото. Предлага и по-неутрално съдържание, а понякога и нелоша журналистика.“ Така дори без последователите на Сидеров СКАТ има сра внително ш ирока и вя рна публика, от която да дойде подкрепата.

Размножаване на модела

Разривът между Сидеров и Симеонов логично доведе до опит за размножаване на модела на СКАТ. Останалият без основния си политически инструмент лидер на “Атака" поиска
от името на партията си и получи през лятото от Съвета за електронии медии лиценз за собствен телевизионен канал с името “Алфа". Пред “Капитал Daily" Валери Симеонов коментира, че не възприема новата медия като конкуренция, защото няма претенции за монопол върху медийния национализъм. “Нека има още подобни телевизии“, пожела той.
Предвид и глобалния подем на национализма и други радикални политически форми заради продължаващата криза нищо чудно на парламентарните избори през 2013 г. СКАТ и “Алфа" да се окажат част от едно голямо не само медийно, но и политическо семейство.
Дали и как другите политически субекти ще отговорят на предизвикателството засега е неясно.
***
Орлин Спасов, медиен експерт
СКАТ е практически първата и доскоро единствена партийна телевизия в България след 1989 г., което само по себе си е прецедент. Тя заличава разликата между медийна и политическа публичност по един неприемлив за телевизия начин и до голяма степен е екранен вариант на партиен вестник. Би било обаче грешка да се интерпретира тясно само като партийна медия. Телевизията е адресирана към групи със специфична идеология, но далеч не само към
тях. Търси се по-широко влияние от тясно националистическото. Радикални, споделяни в относително тесни кръгове тези се излъчват към една много по-широка аудитория, която може би е дошла да види нещо друго. Затова и телевизиите навсякъде се подлагат на повече регулации, отколкото печатните издания, и по правило не са партийни. Сега обаче почти навсякъде национализмът е във възход и това е един от ефектите от неудовлетворението от начините, по които се случва глобализацията. Политическият подем на национализма и други форми на радикализъм е свързан и с повече претенции за медийна публичност. Това се случва и в Европа, и в САЩ. Акциите на движението “Чаено парти" например буквално разделиха американските медии. Редица от тях отразяват кампаниите на симпатизантите по начин, който за мнозина е равнозначен на открита публична подкрепа.
***
Пътят нагоре
Според данните на "ГАРБ аудиенс рисърч България“ в последните три години СКАТ поддържа стабилен рейтинг и се нарежда между 8-о и 12-о място по гледаемост на телевизионните канали у нас. Но невинаги е било така. Началото на телевизията е поставено в Бургас през далечната 1992 г. и повече от десет години телевизията е била с ограничена местна популярност. “Славната" история на СКАТ започва да се пише през 2003 г., когато пред камерата застава Волен Сидеров с предаването "Атака“. Дали Сидеров е дал тласъкът на телевизията, или пък подкрепата на собственика й Валери Симеонов за националистическата кауза е направила Сидеров популярен е тема, по която двете страни имат диаметрални позиции. През 2005 г. предаването на Сидеров заживява нов собствен живот като партия. СКАТ обаче е достатъчно популярна и привлича близки до националистическата идея публични фигури. Благодарение на това медията не губи рязко аудитория (и избиратели) след "развода“ със Сидеров през 2009 г. Няколко от водещите на предавания по СКАТ бяха и ще продължат да бъдат общински съветници в Бургас. Сред тях са самият Валери Симеонов, Валентин Касабов, Георги Дражев, Валентин Фъртунов и др.
***
Блиц Валери Симеонов, собственик на СКАТ: Нямаме монопол над медийния национализъм

С политическа цел ли създадохте СКАТ през 1992 г.?

- Нямало е конкретна идея СКАТ да бъде политическа платформа. Това стана не от желание за самоцелна политическа изява, а заради развитието на политиката и ситуацията в България. Решихме, че няма да можем да си свършим работата по спасението на България, както и да ви звучи, ние така го разбираме, освен ако не участваме в политиката. Политиката е един вид следствие, а не самоцел. СКАТ е дългът, който аз имам към моята родина. Тя работи на загуба и е лишена от реклама тенденциозно от тези, които ръководят рекламния пазар. И въпреки че телевизията е частна собственост, тя работи като обществена. Ние правим това, което не прави БНТ и – нещо повече – това, което не правят и самите институции. Това е въпрос на мисия.

СКАТ освен предавания "продуцира“ и политици. Чувствате ли се уникални?

- Пресилено е да се каже, че сме уникално явление. Много политици са свързани с медии. СКАТ по-скоро е уникална с това, че в центъра на политиката й е национална кауза, която защитаваме и около която се родиха вече две партии.

Ще загубите ли влиянието си, ако се появят още националистически медии?

- Не. Ние нямаме претенции за монопол върху медийния национализъм. Даже бих се радвал, ако още повече телевизии застъпват същата линия. Ще се радвам да го правят и националните телевизии. В материален аспект ние няма какво да загубим. СКАТ не печели пари. Бих се радвал на всеки, който направи телевизия, която обаче да популяризира идеята на национализма, а не собствения си лидер. Нека да има.

Стр. 20,21

Нова порция медии в империята на Кръстева и Пеевски

СБЖ I 27.07.2010

3 в 1 била сделката в Бургас, включваща вестниците „Черноморски фар” и „Фактор” и Фар ТВ. Така ДПС отдалеч започва подготовка за избори 2011, смятат журналисти в черноморския град.

Нова порция медии си напазарували бившата шефка на тотото Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски, съобщиха източници на Frognews.bg в Бургас. Този път сделката била в черноморския град, където медийното семейство прибавило нови апетитни хапки към медийната си империя. Информацията се потвърждава и в кратка дописка от 23 юли 2010 в он лайн изданието на "Български фактор".

Въпросната сделка всъщност била 3 в 1, твърдят запознати и посочват, че закупените вестници са „Черноморски фар” и бургаският „Фактор”, а към тях се прибавяла и Фар ТВ. Съвсем скоро Кръстева и Пеевски щели напълно официално да встъпят в качеството си на издатели. За продажбата, която била финализирана наскоро, започнало да се говори още през зимата. Засега не е известно дали и печатницата, която бившите вече собственици Галентин Влахов и Сие държат, също влиза в сделката. Междувременно всички служители на "Черноморски фар" били „поканени” да подпишат молби за доброволно напускане с уговорката, че впоследствие ще бъде взето решение за съдбата на всеки един персонално. Със сигурност обаче било известно името на новата главна редакторка на „Черноморски фар”, витаят слухове. Тя щяла да е журналистката Катя Касабова, изгонена преди време главна редакторка на вестник „Десант”, дъщерен на телевизия СКАТ. Касабова дефилирала „на бял кон”, готвейки се да „коли и беси” в медията, опасяват се нейни колеги.

Свидетели разказват още, че новият собственик Делян Пеевски се появил пред подчинените си, връчил известна сума пари и обявил, че това са средствата, които ще се харчат до Нова година, когато трябвало да бъдат върнати с печалба.

„ДПС се окопава медийно достатъчно навреме преди изборите догодина”, твърдят запознати с медийната ситуация в Бургас и околността и въпреки че все още не са наясно дали въпросната сделка е извършена лично от Кръстева и Пеевски или от областния координатор на ДПС, смятат, че движението ще държи да запази традиционното силното си представяне на избори в региона и на предстоящия през 2011 местен вот, а Ирен Кръстева окончателно щяла да затвърди славата си на най-могъщата медийна императрица в България.

Оригинална публикация

Милен Цветков отива в СКАТ?

в. Show | 2010-04-14

Милен Цветков ще се върне на екран до броени седмици, говори се усилено в медийните среди.
Бившият водещ на "Здравей, България" е получил доста изгодно предложение от шефа на СКАТ Валери Симеонов. Цветков ще води собствено публицистично предаване с елементи на ток шоу, което ще се излъчва всеки делничен ден. Зрителите ще имат възможност да се включват на живо и да коментират заедно с него актуалните теми от деня. Живата телефонна връзка е запазена марка на Цветков. Преди много години той въведе този прийом в сутрешния блок на Нова тв, а после и в "Часът на Милен Цветков". Знак за предстоящия "трансфер" между журналиста и СКАТ се появи в края на миналата седмица, когато Милен бе поканен за гост-коментатор в предаването на Велизар Енчев. Откакто напусна Нова тв, Цветков отказва интервюта и със сигурност визитата му в медията не е случайна. Пред Велизар Енчев Милен за пръв път коментира свалянето си от ефира на Нова: "Аргументът бе нисък рейтинг. За връзка между свалянето ми от ефир и изказването на Бойко Борисов няколко дни преди това, че нямал медиен комфорт, че аз съм го започвал сутрин, пък вечер го довършвал Слави… Не знам… Питайте Бойко защо ме махнаха", загадъчно подхвърли той.

Стр. 4