в. Сега | Силвия ГЕОРГИЕВА | 2010-02-23 

Нямаме готов български инвеститор за цифровизацията на ефира, казва шефката на културната комисия в НС Даниела Петрова от ГЕРБ

Даниела Петрова е юрист по образование. Работила е като преподавател, ст. асистент в катедра "Социални и правни науки" в Техническия университет във Варна. Областен ръководител е на женската организация на ГЕРБ в морската столица. Народен представител от юли 2009 г. Председател на комисията по културата, гражданското общество и медиите.

- Г-жо Петрова, за мнозина беше изненада решението ви да махнете забраната собственици на рекламни агенции да притежават телевизии. Какво наложи тази промяна?

- И със, и без поправката законът функционираше при липса на прозрачност. Т.е. имаше механизми да се заобикаля законът, използваха се офшорни рекламни компании, дъщерни фирми. Чрез такива фирми са се купували медии и се е постигала желаната цел. А с поправката ще има прозрачност и ще се стимулира бизнесът.

- Това не е ли признание, че държавата е безсилна да контролира спазването на закона? Неспазването на една забрана достатъчна причина ли е тя да се премахне?

- Законът отразява определен етап от обществените и бизнес отношенията. Към настоящия момент, след като се е променила ситуацията, трябва да се промени и нормативната уредба. Играчите на медийния пазар сега са големи мултинационални компании и те трябва да могат да играят прозрачно и съобразно законовата рамка, а не да търсят начини да я заобикалят. Из медийните среди се коментираше, че тази забрана е стопирала определени компании и е давала възможност да се намери способ да бъде заобикаляна.

- Не мислите ли, че забраната е имала своята роля – да възпрепятства монополизирането на пазара?

- Не знам каква е била идеята на предходната норма. Но към настоящия момент смятам, че вече има добра конкуренция и с новите промени за регулация, за участие в етични кодекси пазарът се развива динамично и вътрешно се регулира – дали на конкурентна основа или въз основа на етичните кодекси. Нека да видим как ще проработи нормата.

- Досегашният текст на кого пречеше?

- Нямаше такива конкретни оплаквания за пречене. Просто се преразгледа текст по текст законът и преценихме, че трябва да се промени.

- Казахте, че големите компании търсят начини да я заобиколят.

- Да, но това не е ничия инициатива. Това е инициатива на работната група към парламентарната комисия по гражданско общество, медии и култура, в която бяха депутатите на ГЕРБ и експерти от МК и МС. Предложиха я депутатите на ГЕРБ. Текстовете се разгледаха, обсъди се, че всъщност има развитие на доста от секторите на пазара. Затова се вкараха нови текстове за етичните кодекси, за регулацията, за рекламата – съобразно изискванията на една евродиректива.

- Нарекоха тази поправка "Гергов", тъй като Красимир Гергов много лобираше за приемането й. Дни след приемането й неофициално свързваната с него бТВ бе продадена за 400 млн. долара и според публикации той ще има контрол над 6% от новия собственик вече съвсем законно.

- Не знам за тази продажба. Не мога да коментирам. Винаги ще има облагодетелствани. Но в момента нито знам кои са купувачите, нито кои са играчите на пазара. Мисля, че няма пряка връзка между закона и това, което може да получи г-н Гергов. От интервютата, които даде той, след като законът влезе в сила, става ясно, че той няма такива претенции и желания. Различни неща се пишат и се говорят. Докато нямаме факти, не мога да коментирам хипотези. Освен това не познавам бизнеса на г-н Гергов, и г-н Гергов не го познавам. Възможно е той да се облагодетелства от тази промяна, но не съм убедена. Пак ви казвам, такива бяха мотивите на депутатите. Знаете че, комисията ни функционира от 7 месеца. Тя е с три сектора – култура, гражданско общество, медии. За 7 месеца ако мислите, че може да проучите на всеки бизнеса… Не казвам, че комисията не е добре подготвена, колегите много добре се готвят, стараем се да постигнем много добър продукт. Всяка законова норма решава определен казус.

- След като вече нямат пречки, кои големи мултинационални компании биха могли да дойдат и да кандидатстват в процеса на цифровизация у нас?

- Всички големи телевизии. Но не мога да кажа кои, не познавам финансовите им възможности. Собствениците на всички телевизии са чуждестранни компании. И докато не стане факт новият закон за радио и телевизия, считаме, че за този период не трябва да има норми в закона, които биха спънали привличането на чужди компании в цифровизацията, в изграждането на мултиплекси.

- Така на тях няма ли да им се даде предимство?

- При положение че нямаме готов български инвеститор, който може да се справи с тази задача, ясно е, че ще бъде компания отвън. Не смятам, че има българска компания, която има тези сили и възможности да изгради мултиплекс. Трябва да има и преносна мрежа, и съответно устройства. Това е твърде сложен и дълъг процес, първата му част е техническата. Впоследствие като собственик на мултиплекса тя ще трябва да участва и със съответните програми. Но първо трябва да се обявяват конкурси, не мога да се ангажирам кога точно ще стане това.

- Оптимист ли сте, че ще успеем с цифровизацията до 2012 г.?

- Имам опасения, че може и да не успеем да се справим. Защото опитът на европейските държави показва, че този процес е текъл и в рамките на 9 г. Въпреки това амбицията ни е да се направи голяма част от подготовката и да спазим срока. Надявам се, че през март ще се сформира работната група в МС, която да почне работа по новия закон за радио и тв.

- Какво ще съдържа той?

- Трябва изцяло да бъде сменена философията на закона, тъй като всичко трябва да бъде подчинено на цифровизацията. Именно в този период, ако някой някъде прецени, чуха се много становища от заинтересованите страни, може да се отреагира, да бъдат коригирани някои текстове и да се постигне добър за сектора закон. Трябва да има пълна прозрачност на собствеността на медиите. Всеки собственик на бизнес трябва да бъде известен, да е ясен, да има регистрация, да се знае кой е. Към настоящия момент не е така. Няма такова прецизно изписване на текстовете в закона, което да разкрие собствениците на медии. Едни получават лицензите, а други стоят зад тях в качеството на собствениците. Това е един от въпросите, които трябва да се решат в новия закон. Предполагам, че досега не е имало воля за това. Мисля, че сега обществото вече е на друг етап и трябва да се работи прозрачно. И да са ясни и отговорностите, и задълженията, и печалбите. По отношение на СЕМ е възможно регулаторът да остане един, т.е. СЕМ и КРС да бъдат обединени. Но не смятам, че сега е моментът за това. Другият вариант е двата регулатора да бъдат запазени. В някои страни обединяването на регулаторите е практика, въпрос на преценка е каква формула ще се приеме у нас. Лично аз не мога да преценя дали това ще се окаже добра форма. Може би трябва да се преструктурират СЕМ и КРС, да бъдат редуцирани съставите им.

- При дебатите по последните промени в закона имаше голям спор за квотата за външни продуценти. Първо МС предложи тя да е 25% от програмното време, после вие се отметнахте и записахте 12%, а БСП продължи да подкрепя първоначалната ви идея. Защо стана така?

- Това е договорено с продуцентите, направено е обсъждане, проведени са срещи, те са приели. В гилдията има всякакви мнения. В евродирективата е записано този процент да е поне 10% или съобразно преценката. 25% е била преценката на МС първоначално. Не мога да коментирам кой се е объркал. След това текстът е бил прецизиран и изцяло нормата е променена. Защото при 10% заедно с повторенията се получаваше число, което е по-голямо дори от 25% – около 50%.

- Защо не приехте да се увеличи рекламата в праймтайма на БНТ?

- По отношение на прилагане на евродирективата в обществените медии не трябва да има реклама. Към настоящия момент до изготвянето на закона, и съответно в криза, не може да бъде изцяло лишена обществената медия от реклама. Затова преценихме, че рекламата трябва да остане във фиксираните параметри, в които съществува. Това е причината да се запази, а не да се увеличава. Нещо повече, от изготвените и представени справки в МК стана ясно, че не се използва ефективно и сегашното време за реклама от БНТ. Въпрос на мениджмънт е да се използва даденото време. Имаме и месеци, в които има нулеви средства от реклама.

- А ще има ли промени при рекламата в БНТ в новия медиен закон?

- Предполагам, че ще има и там корекция към намаляване на рекламата и съобразяване с новото функциониране на обществените телевизии. Трябва да се прецени за какъв период и това да стане плавно. До изцяло изключване на рекламните блокове в обществената телевизия. Но ще си остане рекламата в предаванията.

Снимка: Юлиян Савчев

Стр. 14

bTV I 2010-02-22

Той ще седи до Ани Цолова всяка сутрин от 1 март

Новият водещ на предаването "Тази сутрин" е Димитър Павлов.Той е добре познат на телевизионните зрители от предаването "Това го знае всяко хлапе" и Fort Boyard.
От 1 март Митко Павлов и Ани Цолова ще ви будят заедно всяка сутрин в 7 часа.
"Спи ми се малко, ако трябва да съм откровен, но точно на теб няма да го казвам, тъй като на мен тепърва ми предстои да си сменям режима", каза Митко Павлов и допълни, че не мисли, че ще му е много трудно да свикне с ранното ставане.
"Просто трябва да свикна, че не трябва да се прибирам в толкова часа, а в толкова часа трябвада тръгна за работа. Това е доста сериозен ангажимент и в чисто физически план. Не сме вече на по 20, дето се вика, и трябва човек да се понаспива малко повече."
Митко Павлов обясни, че не може да разкрива много подробности относно това, което той ще внесе като новост в предаването. Все пак обаче стана ясно, че част от нововъведенията ще са свързани с повечето спортни теми в "Тази сутрин".

Оригинална публикация

в. Дневник, Компании & Финанси | 2010-02-22

Често задавани въпроси и първите им отговори

Какви ще са ефектите от продажбата на Би Ти Ви?

Този въпрос ще получи по-истински отговор в края на годината. Дотогава ще е минало достатъчно време, за да си проличи има ли смяна на програмната и рекламната политика на първата частна национална телевизия и основния й конкурент – "Нова тв". Ще е започнал и есенният сезон, който по традиция е време за големи промени в програмните схеми.
В момента и от двете страни запазват официално мълчание за бъдещи планове. От мениджмънта на Би Ти Ви не обясняват какво ще правят новите собственици, а изпълнителният директор Вики Политова призна, че те са били слабо запознати с преговорите по сделката. От "Нова тв" отказаха пред "Дневник" да коментират сделката и да прогнозират как ще се развива тв пазарът в новия формат.
След сделката СМЕ вече ще има 5 тв канала в портфолиото си, колкото има и МТG (собственикът на "Нова"). С придобиването на Би Ти Ви обаче компанията на Лаудер излиза на първа позиция и като аудитория на каналите, и като рекламни приходи. От бъдещата й политика ще зависи дали ще запази пазарните си дялове, или "Нова" ще успее да преобърне класацията.
В тв бизнеса приходите от реклама са пряко обвързани с гледаемостта на всяко предаване и затова промените и в двете политики имат значение.

Ще има ли промяна в рекламната политика на медиите?

Първите реакции на рекламния пазар са предпазливи и не очакват бързи промени (виж карето). Най-любопитно е дали ще се засили конкуренцията чрез продажба на пакети от комбинацията от канали, които всеки от двата основни играча вече притежава. В момента Би Ти Ви управлява рекламната политика на трите канала, но предоставя бонусите за всеки от тях и предлага различни пакети и само в програмата на Би Ти Ви, един от които дава възможност да се пазарува на по-ниска цена, но медиа планирането и къде се излъчват спотовете се прави от канала.
Рекламата на "Про.БГ" и "Ринг.БГ" също се продава и в комбинация, която носи отстъпки.
"Нова тв" има пакети, в които при покупка на реклама и в "Нова", и в каналите "Диема" предоставя допълнителни излъчвания.
Политиката на продажба на пакет реклама във всичките канали ще зависи и от тяхното позициониране. "Нова" вече направи промени в профилите на телевизиите "Диема". Основният въпрос е дали СМЕ сега ще промени профила на "Про.БГ". Още миналата година се появиха информации, че той може би ще пренастрои така, че да привлича основно женска аудитория.
Покрай промените в Закона за радиото и телевизията, които разрешиха на фирми с рекламна дейност да придобиват дялове в електронни медии, се появиха прогнози, че големите тв групи ще си създадат свои рекламни фирми, които да управляват продажбите им на тв време. Засега тази информация не е потвърдена. Но ако това се случи, е възможно освен собствените си канали те да се договорят да предлагат рекламата и на други тв станции. В момента има подобни договори между по-малки играчи, а преди GTV да стане "Би Ти Ви комеди", Би Ти Ви предлагаше и нейната реклама.
Би Ти Ви управлява и рекламата на каналите Fox и на National Geographic.

Ще има ли промени в мениджмънта на Би Ти Ви?

Засега няма официален коментар какво ще се случи. Очаква се, че ще има един общ изпълнителен директор на СМЕ за България, но не е ясно кой. Прогнозата е, че ще има най-бързо сливане на екипите за продажби на реклама, маркетинг и ПР. На следващ етап синергията може да обхване и програмирането.
За бъдещ шеф на операциите на СМЕ в България се спряга бившият изпълнителен директор на "Нова тв" Павел Станчев. Той работеше последно за "Доган медиа" в Румъния, но от няколко седмици се завърна в България. Засега няма официално потвърждение.

Как ще се позиционират тв каналите?

И двете групи имат канали със спортна насоченост. MTG имат и музикален канал. Очаква се "Про.БГ" да бъде профилирана в дамски канал по модела на румънския "Акаса" (Acasa). СМЕ имаше планове да развива подобна медия още в края на 2008 г., но забави този процес. Тогава беше обявено, че дамският канал трябва да тръгне от март 2009 г., като акцент в програмата му ще са теленовелите.

***

Мнения

Николай Неделчев, управител на "Публисис марк адвъртайзинг": Едва ли ще има промяна на пазара на тв реклама

Ако се сравняват миналата и тази година, цената на сделката за Би Ти Ви наистина би изглеждала висока. Аз обаче смятам, че сегашното състояние на пазара на тв реклама е временно. Не мога да си представя, че това ще продължи и занапред. От тази гледна точка за мен цената на сделката е ниска и аз си представях, че "Нюз корпорейшън" ще постигнат поне това, което някогашните собственици на "Нова тв" – гръцката "Антена", когато я продадоха на MTG (беше продадена за 600 млн. евро – бел.ред.).
Договорената цена за Би Ти Ви обаче е малко под 70% от тази за "Нова". Ако не беше криза, Би Ти Ви щеше да бъде продадена два пъти по-скъпо. Конкуренцията на телевизионния пазар е достатъчно жестока, за да се очаква тя да нарасне още повече след тази сделка. В краткосрочен план не очаквам големи промени в политиката на Би Ти Ви.
От друга страна, партньорството на СМЕ и "Тайм Уорнър" е някаква гаранция за това, че отново ще има съдържание и качествени филми – нещо, което беше валидно досега при присъствието на "Нюз корпорейшън" в качеството му на собственик на тв канала. На пазара на тв реклама едва ли ще има някаква промяна.

Катя Буюклиева, управител на медийна агенция "Initiative медиа клуб": Смяната на собственика няма да промени и без това силната конкуренция на тв пазара

Ожесточаването на конкуренцията между телевизионните канали е тенденция, която не е от вчера. Това е един съвсем нормален процес като във всеки бранш и идването на нов собственик по никакъв начин не променя нивото на конкурентната среда. За мен е важно да се развива бизнесът в страната, което автоматично води до добро партниране с рекламодателите, и дано тази сделка да помогне в тази посока – рекламните им кампании да бъдат максимално ефективни. Това зависи от медийната среда донякъде, но не напълно. При нас няма точно отчитане на рекламните приходи и не бих могла да коментирам доколко цената на сделката е ниска или висока спрямо състоянието и размера на пазара на тв реклама.

* Big dancing е комбинация от два от форматите с които се конкурират двете частни национални телевизии. "Нова тв" излъчва Big brother, а Би Ти Ви – Dancing stars. Буквално от английски се превежда като "голямото танцуване"

Стр. 12

в. Телеграф | Мая МЛАДЕНОВА | 2010-02-21

Още канали на българския пазар планира да пусне "Фокс интернешънъл ченълс" в рамките на 2010 година. Това потвърди пред "Телеграф" управляващият директор на "Фокс" телевизиите за България и Балканите Красимир Николов.
"В момента се правят проучвания. Опитваме се да разберем до каква степен можем да покрием аудитория, до която все още не е достигнато. Засега е рано да се каже на какъв профил ще се спрем", добави Николов. Порт-фолиото на "Фокс интернешънъл ченълс" (част от "Нюз корпорейшън" на Рупърт Мърдок) включва 18 бран да. Сред тях са "Fox Life" и "Fox Crime", които вече се излъчват в България, историческият "Fox History", Fox Movies, Fox Sports, Fox Retro. От 18 февруари българските канали на "Фокс" вече официално не са в едно семейство с bTV. Тогава бе обявена продажбата на най-голямата ефирна телевизия. Нейният нов собственик е "Сентръл Юропиън медия ентърпрайс" на американския магнат Роналд Лаудер. Причината за продажбата е политиката на бившия собственик – австралийският медиен магнат Рупърт Мърдок, да се раздели с ефирните си телевизии в тази част на Европа. Очакваше се заедно с bTV, bCinema и bComedy в пакета на продажбата да попаднат и Fox Life и Fox Crime. Засега обаче Мърдок запазва двата канала, които се разпространяват платено чрез базовите пакети на кабелните оператори.

Стр. 8

в. 24 часа | Галена ГЮРЧЕВА | 2010-02-21

“Музикант къща не храни", са казали старите хора. Поговорката важи с пълна сила и за фронтмена на рок група “Ахат" Денис Ризов, само че при него придобива малко по-друг смисъл. Собственикът на телевизия “Тв гайд" и продуцент на предаването “Търси се…" по bTV безспорно има усет към бизнеса и умения в менажирането. Да, ама не може и едни спагети да свари. Не само че не може да готви, ами и е абсолютно скаран с техниката в кухнята.
“Един ден реших да си сготвя спагети, разказва за кулинарните си неволи той. – Много ги обичам с кренвирши. Купих си всичко необходимо, дори тенджерка и ренде, на което да си настържа кашкавала. Прибрах се вкъщи, сложих вода в тенджерата и я оставих на печката. Тогава се сетих, че не знам как се пуска котлонът. Пипах, натисках, не можах! Накрая се обадих в близката пицария да си поръчам." След няколко дни, без да иска, пипал пак нещо по печката и “открил огъня".
Пет години след като се е нанесъл в жилището си в комплекс в столичния квартал Симеоново, Денис си пече дори филийки на тостера. Прави и ароматни кафета с пухкава пяна.
“Не съм обзавеждал апартамента. Като го купих, всичко си беше тук – кухненските мебели, картините и цветята. Донесох си само масата, канапето и един матрак за спалнята", обяснява той.
Нанесъл се там, след като се разделил с бившата си съпруга Наталия Симеонова, с която имаха чудна къща в американски стил в затворено селище, построено от самия него.
Живее на първия етаж в тристаен апартамент с изглед към Витоша. “Купих си го, защото прилича на хотел. Много съм зает и имам доста неща за вършене. Рядко се случва да си остана вкъщи."
Когато работи у дома, Денис прекарва времето си в хола пред компютъра. Обстановката предразполага към творчески процес най-вече с интересния килим, който прилича на растлани есенни листа, и многобройните свещи с различни форми. Той обаче не е романтик: “Свещите ги паля единствено да убиват миризмата на цигари". Грижи се и за няколко саксии с цветя, които му помагат в борбата с цигарения дим. “Жестоко ми вървят цветята. Като дойдох бяха съвсем малки, а сега са много пораснали."
В свободното време обича да гледа спорт, предимно бейзбол, и сериали. Не турски и латиноамерикански, а поредици в стил “Калифорникейшън". “Като бях малък, изгледах “Робинята Изаура" и сега не си падам по семейните саги", уточнява той.
Чете и книги. Последните прочетени са подредени на лавицата под голямата плазма. Любим автор му е Лий Чайлд, пада си и по Джон Гришам. “Хегел, Кант,
Маркс и Енгелс ги свърших още в осми клас. Затова сега чета по-неангажираща литература."
За най-голяма изненада в дома на музиканта няма кът с избрана колекция от дискове. CD има из цялата къща, дори и в коридора, но не са подредени и сортирани по жанр като книгите. Подредени са единствено няколко копия от новия албум “2010" на “Ахат", който ще излезе след два месеца и ще съдържа 11 парчета. “В колата и в студиото слушам музика по цял ден. Като се прибера, разпускам с филми, цъкам си във “Фейсбук" или играя на плейстейшъна."
Свири и на пиано, което заема централно място в хола. “Не се занимавам професионално, просто си дрънкам", скромничи той. Върху пианото има два бели пингвина, които му подарила стилистката на “Търси се…" Елена Кръстева. Има и снимки на дъщеря си Вики, както и някои нейни рисунки. Детето често посещава татко си, рисува, лепи пъзели и играе с плюшени мечета. Денис пък й приготвя вкусен корнфлейкс.
На другите си гости предлага богат избор от алкохолни напитки. “Аз не пия никакъв алкохол, но барът ми е винаги зареден. Ако гостите ми решат да си махнат главите, имам всичко необходимо", уточнява той.
Последните гости, които му идвали, били двете водещи на “Търси се…" Миглена Димчева и Нели Хаджийска с гаджетата си и стилистката Елена Кръстева. За тях Денис пропътувал цели 65 км да купи храна от турски ресторант близо до Пловдив.
За рожден ден гостите не се събират в апартамента. Денис ги кани в студиото на “Харбър Айлънд Рекърдс", понеже наброяват около 400-500 души.
Гостната стая в жилището си бизнесменът е превърнал в гардероб. Най-важна е кожената му мантия, дело на Жоро Пентаграма.
До стаята гардероб е спалнята на музиканта, в която също има пълен дрешник. Там е и кантарът за мерене, който тегли в паунди. Реалното тегло в килограми се изчислява, като паундите се разделят на две и се извадят 10 процента. Леглото е оправено и застлано с чаршафи на бели мечки. “Аз съм покорителят на мечките. Чаршафите ги опъвам както едно време в казармата", спомня си Денис. До спалнята се намира и банята. Времетраенето на един душ на басиста варира от 20 мин до 1 ч и 20 мин.
В коридора е сложена статуя на Буда, която била част от обзавеждането на предишните собственици. Около нея висят пасове от участията на “Ахат" на различни фестивали и концерти.
Интересно обаче защо има пълна туба с бензин и каска, след като Денис не кара мотор? “Имах “Харлей Дейвидсън", но го продадох. Явно съм ги сложил тук преди четири години и те така си седят", обяснява той.
Има много слънчеви очила и колекция от бейзболни шапки, която се състои от около 200-300 бройки. По-голямата част от нея е в Америка. Обувките му също не се събират по шкафовете. Те пък са около 100 чифта, като преобладават ботушите.
***
Като “прави злини", обръща иконите с гръб
Сувенирите в дома на рок звездата са повече от интересни. Най-ценна му е иконата на 26-имата зографски мъченици, която е от българския манастир на Атон “Свети Георги Зограф". Тя му е подарена от бившия член на “Ахат" Божидар Главев, който стана свещеник. “Като ми дойдат гости и започнем да правим злини, обръщам мъчениците с гръб да не гледат", обяснява Денис.
Има и много плюшени играчки, по-голямата част от които са на дъщеричката му Виктория. Негова обаче е черната овца, личен подарък от световната шампионка по фигурно пързаляне Албена Денкова.
Любопитен атрибут е и чесалката за глава, която се използва за масаж на скалпа. “Аз си мислех, че това е уред за разбиване на яйца, ама се оказа, че било чесало за глава. Купих си го и ми е много приятно да го използвам", уточнява музикантът. Има и други видове масажори, като например за ръцете. Освен че масажира дланите, чудото “ти прави и жесток кеф на черния дроб".
Скъп подарък от Магърдич Халваджиян му е макетът на самолет бомбардировач.
Има и три порцеланови слончета, които са подредени съгласно древното китайско изкуство фън шуй – с гръб към вратата.

Стр. 15

сп. Тема | 2010-02-21

Г-н Воденичаров, фактът, че едно от известните лица на поп музиката като Вас е директор на телевизия "Балканика", означава ли, че попфолкът окончателно подчини останалите музикални жанрове?

- Появата на музикалните телевизии преди петнайсетина години бе един от най-романтичните моменти в историята на новите български електронни медии. В тях имаше много душа, много страст. Но още когато преговарях за продажбата на ММ през 2006-а, забелязах, че ситуацията вече се е променила. Данните от изследванията показваха как най-младите – тийнейджърите и тези около 20-те, вече не се интересуват коя музика е поп и коя фолк. Те просто искат парчетата да ги вълнуват и да ги карат да танцуват. Младите са готови да отидат в един и същ ден и на хевиметъл концерт, и на хауспарти, и в попфолк клуб. Те нямат предразсъдъците, които имаме ние, хората около 40-те. Защо се съгласих да работя за "Балканика"? Телевизията има добра дистрибуция – не само у нас, но най-вече в страните от бивша Югославия – Македония, Сърбия, Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина. Стъпила е също в Румъния, Гърция и Турция, където дори чисто математически възможностите за развитие са големи, философията й ни позволява да изграждаме връзки между балканските продуценти, което намирам за изключително интересна възможност. Защото за мен няма съмнение, че бъдещето на балканската музика е в специфичния поп стил, който в момента създадоха страни като Гърция, Румъния, Хърватска – с характерните за тях народни инструменти, с неравноделните ритми, но интерпретирани модерно и облечени в добра визия. В тези страни Вече никой не говори за попфолк и никой не дели стиловете. Всеки търси качествена музика, която докосва публиката и изглежда добре, конвертируемо. Делене все още се среща само у нас и до известна степен в Сърбия. Само ние още като че ли не сме готови да признаем, че сме балканци, които имат своето специфично усещане към звука и ритъма. Мисля, че дискусията за лошата чалга и добрия поп принадлежи на 90-те години на миналия век, не на този. Всички Виждаме, че попфолк продуцентите се развиха и че техните изпълнители всъщност са по-близо до шлагера, до лесната за запомняне и запяване песен, отколкото поп музикантите. Част от тях се капсулираха в алтернативното звучене, в чисто клубното присъствие и по този начин изгубиха голяма част от публиката си.

Всички сме съгласни, че попфолкът се разви. Защо тогава отново често ставаме свидетели на турбофолк, на противна чалга с характерните за нея брутални сексуални намеци, на неуместни полуголи и направо голи визии и т.н. За пример ще дам певици, които след дълго отсъствие се върнаха на сцената. Вероятно по тази причина те вече минаха всякакви граници…

- Факт е, има го и това. Разочароващо е, защото интелигентният човек може да преглътне много неща, но не и когато му се излезе с такъв номер. Това са решения и подходи на хората от офисите, които седят и мислят как най-бързо да съживят кариерата на една певица и как най-бързо да си възвърнат парите, вложени в нея.
Изпълнителите и продуцентите все още печелят най-много от участия, факт е, че по кръчмите продължава най-много да се котира бруталният фолк. Той най-лесно качва хората по масите и вади парите им от джобовете. Затова продуцентите насърчават изпълнителите да пеят песни като тези, за които говорите. Сметката е проста: с няколко нови турбофолк парчета си осигуряваш 25 участия за месеца с по 3000 лв. хонорар – общо 75 000 лв. С балади и лирични песни участията ти ще са само 3. Защо тогава да пишем балади? Ако публиката иска марципан, а аз продавам тонове от него, защо да правя млечен шоколад с трюфел?

Заради работата си добре познавате ситуацията в Румъния. Защо техните изпълнители стигнаха европейската сцена, след като преди време Румъния не бе нищо особено в музикално отношение?

- Румънските продуценти и изпълнители имат добри позиции на пазарите във Франция, Германия и Швейцария. В сравнение с нас те са с много крачки напред там. А ако си представим и 22-милионния румънски пазар, нещата започват да си идват на мястото. Да не говорим, че румънската държава създаде истински рестрикции спрямо бруталното източване на интелектуален труд през интернет. Говоря съвсем сериозно. Например хърватите не могат да постват свободно защитени от авторски права клипове в Youtube. Давам пример – през декември бях на промоция на сръбския певец Желко Йоксимович. За да ме разберете, той е нещо като Орлин Горанов у нас. След промоцията спонсорите се
похвалиха, че за 3 седмици са свършили това, което са очаквали да направят за 2 месеца – продали над 330 000 CD-ma при средна печалба 3 евро. Знаеш ли колко време ще обикаля България някой български изпълнител, за да стигне тези пари? В колко села и паланки трябва да влезе и в колко кръчми да пее? Защото у
нас средните тиражи на дисковете са по 5000. За сметка на това обаче например моето парче с ,Дийп зоун" "Ела, изгрей" от 2002-а досега е даунлодвано над 440 000 пъти. Теоретично това би могло да са 440 000 непродадени сингъла. Давам пример със себе си, защото не е коректно да говоря за мои колеги.

Стр. 56 – 57

сп. Тема | 2010-02-21 

bTV преминава в ръцете на компанията на американския милиардер Роналд Лаудер Central European Media Enterprises (СМЕ), съобщиха от лондонския офис на досегашния й собственик News Corporation. Споразумението предвижда СМЕ да плати 400 милиона щатски долара за 100% дял от канала, фирмата на бившия американски посланик във Виена ще поеме и контрола върху двата специализирани канала на Рупърт Мърдок у нас – bTV Comedy и bTV Cinema, заедно със 74-те процента на News Corporation в Радиокомпания Си.Джей. Същата управлява няколко радиостанции в страната. "Продажбата завършва програмата на News Corporation за излизане от значителния й бизнес за ефирно наземно телевизионно и радиоразпространение в Източна Европа – се казва в официалното съобщение на досегашния собственик. – Сделката е обект на регулаторно одобрение от страна на българската Комисия за защита на конкуренцията, както и на други обичайни условия за приключване.
Консултант на News Corporation по продажбата бе JP Morgan, а на СМЕ – Дойче банк. У нас сделката координира рекламният консултант на медиите Красимир Гергов.
Към 31 декември на м.г. News Corporation разполага с активи за близо 56 млрд. долара и общи годишни приходи от приблизително 30 милиарда, съобщават още от компанията.

Стр. 7

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 2010-02-20

В ИНТЕРНЕТ, В ПОЛИТИКАТА, В ИСЛАНДИЯ?

“Мисля, че Милен не разбира основните принципи на журналистиката. За него истината със сигурност беше важна, но неговата истина. Журналистът приема обаждания и кани гости в студиото, за да чуят хората тяхното мнение, да им даде възможност да представят позициите си, а не да ги надвика и да им набие в главите собствената му позиция и истина, а накрая да им обясни колко са тъпи и да им затвори телефона. Е, мисля, че беше по-добре от Бареков – той пък въобще не може да бъде журналист. Никой не понася журналисти ласкатели и подмазвачи. Бареков по никакъв начин не може да представи истината – той иска да я създаде." Това е написано в сайт Unknown под новината, че Милен Цветков стартира нов проект в ИНТЕРНЕТ пространството. Според юзъра Колев от същия форум “Тия ИНТЕРНЕТ проектчета като цяло са много съмнителни… Колкото и Бареков направи нещо интересно…" Потребителят Б.Б. пък е категоричен: “И сайта ще му махна и самия него ще махна. Аз такива колко съм ги махал и още ще махам."
Подобни дискусии напоследък не са изключение. Особено след поредния журналистически “трансфер" – от водеща телевизия в необятния свят на ИНТЕРНЕТ. Или пък в света на политиката. Последната отдавна е примамливо уютна за колегията. И то не само за тази част, която има проблеми с цензурата и автоцензурата.

Модните е-"трансфери"

За два месеца e-моделът на мигриращите към ИНТЕРНЕТ водещи разиграха титулярите на сутрешните блокове и на Би Ти Ви, и на Нова тв. Николай Бареков и Милен Цветков слязоха или бяха свалени от ефир изненадващо, гръмотевично, а след това тихо намериха утеха в ИНТЕРНЕТ. Първият направи от блога си собствен сайт, назначи много журналисти (след това бързо поизволни една дузина от тях), даде заявка да отвори още сайтове с различна насоченост и в момента се изживява нещо като издател, само че на онлайн издания. След като Би Ти Ви прекрати договора му, Бареков заяви, че има много предложения за работа. Едно от тях бе да оглави ТВ7, която вече има ефирно покритие. От борда на директорите на телевизията обаче отрекоха. После Бареков замина отвъд Океана, където след важни срещи разбрал, че бъдещето на журналистиката е в ИНТЕРНЕТ. Според последните данни (само че в собствения му сайт) проектът му се посещава от 50 000 потребители дневно.
Милен Цветков пък неотдавна бе дисквалифициран от ефир заради нисък рейтинг. Заговори се, че имало и политически натиск. След това Цветков имаше планове да прави съботно-неделен “Здравей, България". Но от “Нова телевизия" заявиха, че нямало средства за това. Така създателят на сутрешния блок на “Нова тв" за пореден път се разведе с медията. И веднага емигрира във facebook. Само за три дни групата му се увеличила с 800 души. В момента Цветков подготвя откриването на собствен сайт. В него хората щели да могат да се обаждат по телефона, да чатят успоредно или през скайп да коментират различни теми. След това бившият кадър на БНТ искал да пуска най-доброто от сайта всеки ден, например във VBOX7. Нямало да мине и без гости.
Глобалната мрежа – таз пуста чужбина
Емигрирането към ИНТЕРНЕТ всъщност напоследък вече е традиционно явление. Все по-често именити журналисти се изявяват единствено в глобалната мрежа, след като в повечето случаи достъпът им до ефир или печатна медия е бил редуциран недоброволно. След като бе отстранен от екипа на “Здравей, България" в края на 2008-а заради злоупотреба със служебното положение, Георги Коритаров потърси изява в няколко сайта. Преди това акостира в Пловдивска телевизия, но за кратко. Подобно бе поведението и на Иво Инджев, който бе освободен от Би Ти Ви след интервю, засегнало имотите на президента Първанов. Водещият на “В десетката" бързо бе сменен и не намери повече поле за изява пред камерите. Затова избяга в “пустата чужбина – ИНТЕРНЕТ". Има си блог, който “захранва" всекидневно по остри обществено-политически теми. Сред блогърите журналисти е и неговият заместник на екрана Иван Бедров. До неотдавна той се изявяваше в спряната вече Re:TV, но не занемари изявите си в ИНТЕРНЕТ.
Блогърите журналисти, отлюспени заради цензура или автоцензура, поне засега у нас са по-скоро изключение. Те се изкушават от създаването на сайтове, тъй като е икономически по-изгодно да привлекат рекламодатели. Друг е въпросът, че понятието “журналистика" отдавна е видоизменено. Въпреки това вече се долавя тенденцията, че единственото свободно място за словото е ИНТЕРНЕТ. И преобладаващи са блогърите ентусиасти. Все пак те не работят на хонорар, а пишат само това, което ги вълнува. Българският е-медиен модел обаче е специфичен. Първо на редовите потребители на медийни услуги ИНТЕРНЕТ проектите все още им се струват “съмнителни". Препратката е към традиционните медийни модели и начините на финансирането им. Второ – докато на Запад се водят ожесточени дискусии за признаването на блогърите за журналисти и за свободния им достъп до институциите (в САЩ и Германия например са признати ), у нас този казус свенливо тлее някъде из глобалната мрежа. Или пък в основите на т. нар. гражданско общество, което или изобщо не е гражданско общество, или изобщо не му пука дали има гражданска журналистика. На Запад от Трън тя набира все по-голяма скорост и е синоним (в повечето случаи) на обективност, безпристрастност и свободно изразяване. Дори все по-често е основен източник на информация при военни конфликти и природни катаклизми. В ИНТЕРНЕТ никой на никого не затваря телефони, не набива своята истина и не обяснява на събеседника си колко е тъп. Позициите на блогърите, с изключение на тези в Китай, по традиция са нецензурирани. А журналистите ласкатели обикновено се отлюспват, като им се намаляват посещенията в блоговете. Тоест пада им “рейтингът".

Исландия – новият адрес на свободното слово

Междувременно АП разпространи информация, че Исландия е готова да приюти всички прокудени журналисти. Северната страна разработва проект, с който да се превърне в глобален дом на свободното слово. За целта правителството ще приеме пакет от закони, които гарантират на всички репортери да отърват съдебни присъди, ако направят сериозни разследвания и засегнат нечий интерес. Проектът “Исландска съвременна медийна инициатива" е подкрепен от партии и международни експерти. Журналистите се нуждаят от по-сигурна защита, при положение че опитите на мощни корпорации и частни лица да спрат важна информация със законови заплахи се засилват агресивно. На практика международни издатели и медии могат да се облагодетелстват, като се регистрират в Исландия или събират новините си оттам. ИНТЕРНЕТ медиите също могат да бъдат защитени, като разположат сървърите си в Исландия.

Политиката – добрата мащеха

Преди бума на ИНТЕРНЕТ журналистите емигрираха предимно в политиката. Обикновено доброволно, без намесата на издателите си. Тенденцията не е закърняла и в сегашния парламент – заместник главният редактор на вестник “Атака" Венци Лаков е депутат от същата партия, както и колежката му Калина Крумова, кадър на телевизия СКАТ. Като парламентаристи със спорен успех преди години се изявяваха и водещата на светско предаване Юлияна Дончева, новинарката от БНТ Милена Милотинова и водещата на “Отзвук" по държавната телевизия Диляна Грозданова. И трите зарязаха работата си пред камерата, след като депутатският им мандат изтече. Някои, като Милотинова, която беше и шеф на медийната комисия в Народното събрание, се опитаха да се върнат в бизнеса. Тя оглави екотелевизия, която обаче е в далечните периферии на телевизионния живот у нас. Дончева пък се отдава на светски изяви, разводи и предстоящи женитби. Грозданова и съпругът й Любомир Павлов изградиха медийна групировка, която след това продадоха.
Асен Агов, също бивш кадър на БНТ, още получава заплата от Народното събрание. Колежката му от същата телевизия Илияна Йотова пък се радва на евродепутатски мандат. Списъкът с журналистите политици не е изчерпателен. Ясно е, че политиката е удобно убежище. Поне за време. След като ги изхвърли обаче, единици се връщат към предишната професия. Ако съдим по примерите, тя ги приема по-скоро като мащеха. На този фон изпъкват директните на Бареков и индиректните на Цветков заявки, че биха се включили в политиката. Явно проблемът не е в цензурата, а в автоцензурата. Така думите на потребителя Б. Б.: “И сайта ще му махна, и самият него ще махна. Аз такива колко съм ги махал и още ще махам", ще бъдат лайтмотивът на хиляди юзъри. А дали някои ще емигрират в Исландия?

Стр. 45

в. Монитор | Петър ПОПОВ | 2010-02-20

Димитър Павлов е напът да се раздели с ролята си на развлекателен тв водещ. Лицето на българския "Форт Бояр" е сред фаворитите на зрителите за партньор на Ани Цолова в "Тази сутрин" по bTV. В случай че пребори конкуренцията на други двама любимци от нюзрума на медията – Антон Хекимян и Цветомир Семов, Павлов е готов да се разгърне в сериозните теми на злободневието. "Е, няма да участвам в дискусии за досиетата или пък да разнищвам тежки казуси за бъдещето на лявото и дясното политическо пространство – сподели за "Монитор" той. – Но социалните теми ме вълнуват, защото съм на тридесет години и си плащам данъците. След като коментирам драми от такъв характер на по чаша ракия вечер, нормално е да го правя и в ефир, за да търся решения за тях." Според клюката в bTV Митко бил доста изнервен от чакането на окончателно решение на тв ръководството. След отправената към него покана за ководещ на "Тази сутрин", преговорите замръзнали. Междувременно по bTV тръгна поредният сезон на "Форт Бояр", чието лице е Павлов, а тв каноните трудно допускат един водещ да се подвизава едновременно в два различни формата. За пример дават Ани Салич, която заряза временно новините, за да води благотворителното шоу "Великолепната шесторка". Докато се чака окончателното решение, на btv.bg валят усилено прогнози за името на наследника на Бареков. Официалното му представяне е планувано за понеделник. Дебютът на избраника ще е на 1 март.

Стр. 56

в. Стандарт, Weekend | Стела СТОЯНОВА | 2010-02-20

Дефектолог по образование, тв водещият е бил зидар, барман, месар, даже е теглил тиражите на тотото

Преди дни стана ясно, че раздялата на Милен Цветков с Нова телевизия няма да бъде за кратко. Въпреки че каналът дълго време ни подгрява с новината, че доскорошният водещ на сутрешния блок вече ще ни буди през уикенда, липса на финанси провали медийното начинание на Милен. Говори се, че сега той ще се присъедини към многото напоследък тв журналисти, слезли от екрана, за да отворят информационни сайтове. Милен Цветков е един от малкото водещи, който не е бил венчан за телевизията даже във времената, когато пари за всякакви предавания имаше. Ако работеше по специалността си, в момента любимецът на ранобудните драги зрителки щеше да обучава слепи деца, защото е специализирал точно това, завършвайки дефектология. Кариерата му обаче познава и други разклонения – политическо уволнение от БНТ навремето го прати да си изкарва хляба с производство на колбаси. А дюлгерската мистрия го познава дълго време преди заплатите на зидаро-мазачите да оглавят топ 10 на надниците в България.
В телевизията Милен попада като студент във времето на легендарното "Ку-Ку" благодарение на съученика си Камен Воденичаров, който вече е част от екипа на предаването. По онова време Цветков работи в столичното заведение "Коко", откъдето Камен Во минава често. Един ден той взима Милен на снимки и така барманите в България остават с един по-малко.
В началото го ползват предимно да прави анкети, но именно в "Ку-Ку" го харесва тогавашният доайен на БНТ Бригита Чолакова. Тя го "открадва" за предаването си "Телевизионен неделник". По онова време в него се тегли и тотото, така че Цветков известно време се подвизава и като асистент покрай кълбото, в което се въртят големите печалби. След като Чолакова напуска БНТ, Милен отива в новините и дори става водещ на "По света и у нас" – нещо, което в онези години се приема за връх на кариерата за един репортер. Конфликт с тогавашната шефка Илияна Йотова обаче става причина Цветков да напусне медията.
Милен обвинява БНТ в цензура и решава да се "спаси" от нея в истинския триизмерен свят, като започне да се занимава с колбасарство. На новото поприще го кани негов приятел, който има цех в Горни Лозен, и известно време бившият телевизионер разнася и продава салами. Пробва се и в зидарията, а за кратък период се връща и към барманското поприще – само че този път става управител на заведение, отново на Камен Во.
Истинският му тв апогей започва, когато Нова телевизия стартира сутрешния си блок "Здравей, България" и кани Цветков да се върне в медиите в амплоато на сутрешен водещ. По онова време той води без екранна партньорка и е първият, който въвежда пряка телефонна линия в сутрешно тв предаване. "Ало, Миленчо" става любимата реплика на десетки зрителки, които му звънят с най-разнообразен репертоар от проблеми – от това, че е спряла топлата вода в квартала им до въпроса ще се разделят ли героят и героинята в любимия им сериал, който се излъчва по Нова.
Милен се държи нерядко безцеремонно, понякога хлопва телефона и това го прави любимец на половината телевизионна публика и люто мразен от останалата й част. Бисерите, които ражда диалогът му с феновете, стават истински хит. По-късно обаче телевизията го сваля като сутрешен водещ. През 2005 година Милен прави следобедно предаване в същия канал – "Часът на Милен Цветков", което обаче не достига рейтинга на сутрешните му подвизи. Малко по-късно, след като продуцентски скандали карат Ники Кънчев да се оттегли като водещ на "Биг брадър", Милен става за един сезон лице на реалитито. Именно след него телевизията го връща на сутрешен екран – този път на мястото на скандално уволнения Георги Коритаров. И въпреки че Милен първоначално се кълне, че никога не би се пробвал да става отново рано, след като знае какво му е коствало правенето на сутрешно предаване през годините, с радост откликва, когато Нова му предлага да поеме щафетата от Коритаров. Неговото предаване се оказва последен пристан и за една друга тв легенда – проф. Юлиан Вучков.
След известно време обаче Нова за пореден път взе историческото решение да се раздели с Милен – този път, за да придаде по-сериозен облик на "Здравей, България". Доколкото познаваме обратите в отношенията между Милен и медията, и този път разлъката едва ли ще е за последно.

Стр. 10