в. Класа | Инна ВАСИЛЕВА | 2009-12-28 | 00:01:01

Посредствеността е по-страшна от икономическата криза и бедността

ВИЗИТКА
Валентин Танев е завършил ВИТИЗ (сега НАТфИЗ) в класа на проф. Крикор Азарян. Участва в много постановки, сред които "Хъшове", "Дядо Коледа е боклук", "Вишнева градина" в Народния театър, "Лазарица", "Мармалад" и "Фенове" в театър "Сълза и смях", "Комедия на слугите" в театър "Българска армия" и др.
Румен Угрински е завършил актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Изявява се на сцената на Столичен куклен театър.
Танев и Угрински са познати на тв зрителите от ролите си в пародийното шоу "Пълна лудница" по bTV, а от тази седмица те се върнаха на екрана като водещи на предаването "Господари на ефира" по bTV.

Отново сте водещи на "Господари на ефира" и отново изобличавате чуждите гафове. На вас случват ли ви се често такива по време на снимки? Р.У.: Редовно, на мен почти винаги. Имам проблем, че не мога да видя точно коя камера свети в момента и как се сменят, трябва да следя лампите. Затова Вальо е до мен.

В.Т.: Винаги се случват гафове, само човек, който не работи, не греши. Някои са по-смешни, други са тъпи.
Имате ли персонажи от "Пълна лудница", които са ви любими? Р.У.: Много разнообразни неща правим, всички са ни любими. В началото имах един образ на възрастната Бриджит Бардо, а напоследък ми се удава добре и ми харесва да играя подполковник Егаси Костов. В.Т.: Не е важно дали на мен са ми любими персонажите, важно е да станат такива на публиката.
Р.У.: Много харесвам някои от неговите превъплъщения -прави от воле Христо Стоичков, напоследък има един образ – Плевенлиев, а най-големият му хит в момента е д-р Фалус.
Как се подготвяте, когато пародирате даден образ? Каква е тайната на добрата пародия? В.Т.: Наблюдаваме хората, гледаме видеа с тях. Р.У.: Не че има тайна… "Добрата пародия" звучи малко претенциозно, но това е много сложна материя. Трябва да не преиграваш, да направиш образа по-плътен и по-истински. В.Т.: Да му хванеш характера на мислене, това е най-важното.
Сърдят ли ви се хората, които пародирате в скечовете си?
Майор Костов май ви се беше обидил… В.Т.: Идеята на това шоу не е да се осмиват конкретните хора, а явленията в телевизията в нашия живот, няма какво да се обиждат. Р.У.: На Запад за всеки известен човек – независимо дали е актьор или работи в друга област, се смята за връх в кариерата, ако го имитират. На нас не ни се обаждат често да ни правят забележки, това се случва предимно на продуцента.
И двамата сте актьори, какво ви привлече в телевизията? В.Т.: Това е част от професията.
Р.У.: Много е различно, в театъра живата публика ти дава много, тук на мен ми е много по-трудно. Много искам "Господари на ефира" да се излъчва на живо с публика, ще се чувствам много по-добре и по-естествено ще се получават нещата. Ние се провокираме помежду си, но ако има и зрители на живо, те биха ни заредили допълнително за импровизации. Иначе съм като глътнал бастун от време навреме.
В "Пълна лудница" играете в пародията на турски сериал "Сакъз". На какво според вас се дължи голямата популярност на тези сериали? Р.У.: Сериалите винаги са били голям хит. Помните ли "Робинята Изаура"? По-възрастното поколение, а и децата, които стоят с бабите си, ги гледат. Почти всичко там е нереално, изкуствено, сладникаво, но това е начин да привлечеш зрителя към екрана. В.Т.: Аз не бих могъл да ги коментирам, защото не ги гледам. Но от това, което съм видял, от професионална гледна точка мога да кажа, че са снимани сравнително добре, актьорите играят нормално, сценариите са долу-горе добре свързани.
Р.У.: Основният зрител на сериалите е пенсионерът, а какво му се предлага на него? Чуди се как да свърже двата края, а това е единственият начин да избяга от реалността – сериал, който да те погълне и един час да не мислиш за проблемите си.
Кои са любимите ви актьори, на които се възхищавате и които ви вдъхновяват?
В.Т.: Имам един любим филм -"Кръстникът" – там са събрани изключителен режисьор, много добър сценарий и изключителни актьори – Робърт де Ниро, Марлон Брандо, Ал Пачино. Дъстин Хофман също ми е любим.
Р.У.: Вкусовите ни се припокриват, много ми е интересно и английското кино. А в комедиен план ни зареждат "Монти Пайтън".
В.Т.: Да, аз преди няколко дни гледах "Смисълът на живота според Монти Пайтън".
Имате скечове и с политическа сатира. Кой политик бихте искали да пародирате? В.Т.: Не мога да кажа име, бих се ангажирал по-скоро с явление. По-важно е да се изобличат не определени черти на поведението на някои политик,
а начинът му на мислене. Р.У.: И аз не мога да кажа конкретен политик, който бих искал да играя в скеч, но миналата седмица в парламента гледахме едни много неприятни подмятания между двама народни представители (Яне Янев и Волен Сидеров, бел. ред.), които бяха толкова по-шли, че даже ти е гадно да се занимаваш с такава материя. Там няма какво да се пародира – толкова бяха жалки и смешни… и това са хората, които ни управляват! Идеята на пародията е да се хиперболизира това, което е направил човекът, но те достигнаха дъното.
В.Т.: Да. Най-страшното не е икономическата криза, нито това, че сме бедна държава. Посредствеността е най-страшна на всяко ниво. Когато те управляват посредствени хора, това е жалко. А изборът ни да ги сложим на власт е бил продиктуван от нашата посредственост.
През последните години български филми получават много награди на международни фестивали. Какво според вас е бъдещето на българското кино? В.Т.: Киното потегли след една дългогодишна криза, която беше изкуствено създадена. Въпросът е да не се предизвика втора такава криза. Българското кино трябва да бъде подкрепяно, защото национална култура без национално кино не може да съществува -без театър, собствена драматургия. Най-тежко това може да се отрази на подрастващото поколение. Младите трябва да имат самочувствието, че живеят в наистина културна среда – да ползват постиженията на собствената си култура и да се зареждат от тях. Р.У.: Публиката в театрите се върна и е грехота някой да направи грешката да не стимулира този вид изкуство. За съжаление в киното все още нещата са зле, но основният проблем е, че няма пари. Държавата трябва да вземе това насериозно и да се даде шанс на младите хора – не се знае откъде ще излезе нещо добро.
В.Т.: За 20 години се смениха толкова правителства и аз не съм чувал нито едно реално да си постави като приоритет културата. Всички я изтикват в задния двор и казват, че има по-важни неща за решаване, а се смениха вече две поколения.
Пораженията са налице – насилие в училищата, настъпване на чалгата…
Не може да се прескачат културни пластове, да се оставя вакуум, това се отразява пагубно и действа като бумеранг. Ако вървим по същия начин, децата ни ще продължават да излизат в чужбина, защото там интелектуалната среда е различна и материалът ще става все по-кофти, ако перифразирам думите на един популярен българин.
А телевизиите каква роля
играят в този процес? В.Т.: Много противоречива. Голяма част от некачествените предавания и телевизии възпитават много лош вкус. Р.У.: Но това е най-силната медия. Много по-лесно е за хората да гледат предавания и филми, отколкото да седнат да прочетат някоя книга или да отидат на театър.
Оптимисти ли сте за отношението на новите управляващи към културата? В.Т.: Не съм чул ясна позиция по отношение на културната стратегия в момента. Р.У.: Не знам рано ли е, но наистина не са заявили какво ще правят в тази сфера. В.Т.: По време на предишното правителство имах възможност да разговарям с бившия премиер Сергей Станишев и го попитах дали ще може от руския газ да се отвори едно кранче за българската култура, а той каза, че още е рано. За културата винаги е рано, но се боя да не стане късно.
По време на блокадата на Ленинград Дмитрий Шостакович пише т.нар. Ленинградска симфония и тя се свири в обградения град – дори по време на обсадата културата е важна, защото тя е свързана с духа на един народ. В една критична ситуация в Народния театър един мой приятел, който работи в Израел, каза, че тази страна е във война, през деня убиват деца, но вечер завесата се вдига и се играят представления. Нашата професия е много важна и това трябва да го знаят и управляващите. Политиците идват и си заминават, но имената на хората на духа остават. Никой не може да се сети името на министъра на транспорта в правителството на Любен Беров например, но всеки знае коя е Татяна Лолова.

Стр. 20

BNEWS I Николай БАРЕКОВ I 2009-12-23

На всичките си приятели и многобройни фенове в цяла България искам да съобщя, че взех окончателно решение как и къде да продължа журналистическата си кариера. Решението ми бе лесно за взeмане и отдавна обмислено, както повечето неща в моя живот.

Избирам най-свободната медия не само у нас, но и по света. Нищо не може да се сравни с демократичността на общуването и изразяването в интернет. Аз съм запленен от този нов свят, който открих през последните години.

Първо създадох блог, а след това с група изключителни журналисти направихме новаторския за България информационен сайт BNews. С помощта на моите изключително талантливи приятели от интернет бизнеса в САЩ внедряваме непрестанно модерните технологии и новите принципи за правенето на интернет медии. Основният принцип, който различава модерните медии като нашата от по-старите, е собственият почерк в правенето на новините и задълбоченото коментарно начало в тях, което се избягва целенасочено от така наречените медии-официози. Свободата ни липсва изначално, но тя ни кара да я преследваме като несбъднат блян навсякъде в нашия живот.
Поемам тежкия, но благороден кръст, който моите колеги поискаха от мен да сложа върху гърба си, и от началото на 2010 година ставам директор на всички медии, събрани под шапката на „Би Медиа Груп“. В тази медийна група са базирани сайтовете BNews, Business Post и регионалният информационен лидер News 4000.
След Нова година идват много нови изненади и предизвикателства за мен и моите колеги. Очаквайте отново завръщането на култовата рубрика „На Барекадата“ пак в телевизионен вариант, но вече в световната мрежа. Около февруари ще се роди пред очите ви и най-откровеният информационен сайт за светски новини и градски легенди – Blife. Ще гледате новини за големи и малки хора в реално време.
Очаквайте най-грандиозния проект, замислян някога в българския интернет, който ще промени завинаги представата ви за правенето на телевизия в реално време. Надявам се да докажа на хората, които всеки ден ме спират по улиците, че моето излизане от големия екран и скачането ми в дълбокия и тайнствен свят на Свободата не е бил безмислен акт.
Приятели мои, да си пожелаем 2010 година да бъде началото на нова ера в българската журналистика! След завръщането ми от САЩ ще направя специален чат с моите фенове и зрители в Bnews и ще отговоря на всички ваши въпроси. Весели Коледни празници! Бъдете здрави и нека Бог бди над Вас! Неговата подкрепа ни е нужна и е единственото сигурно нещо, с което се раждаме на този свят.

Оригинална публикация

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2009-12-20 

Управляващите предлагат 1/4 от телевизионните предавания да се правят от външни компании. С повторенията делът би нараснал до 50 на сто
Да водим ли за ръка клиента до продуктите с марка Made in Bulgaria? Или да ги оставим те сами да намерят пътя? Седмицата роди нов аспект на този почти 20-годишен спор. Той се очертава интересен, тъй като не заляга в окопа на все по-оредявашите родни стоки, сражаващи се с китайската продукция. Министерският съвет предлага на Народното събрание да приеме закон, с който да задължи националните телевизии да поръчват поне 25 на сто от предаванията си на външни продуценти.
Измененията са част от поправки в Закона за радио и телевизия, които през седмицата бяха приети на първо четене. Тяхната цел по принцип бе да хармонизират законодателството ни с най-новата европейска директива, отнасяща се до все по-голямото разнообразие от медийни услуги. Тъй като в нея не пише нищо за увеличаване на продуцентските квоти, пасажът с 25-те процента може да бъде наречен "българския принос" към общостната рамка.
ЕС отдавна е определил разумната долна граница за външни продукции в програмите на телевизиите – поне 10 на сто. Същата вече влезе "на въоръжение"
и в българския Закон за радио и телевизия през 2000-а, когато страната ни все още се бореше за членство. Сега обаче кабинетът неочаквано решава да вдигне ставката два пъти и половина. Нещо повече – 25-те процента не включват повторенията. На практика това означава, че заедно с тях общото времетраене на външните продукции ще набъбне до около 50 на сто от цялото програмно време на телевизиите.
В мотивите към законопроекта липсват пояснения какво налага увеличаването. Министерският съвет посочва само, че духът на евродирективата е да насърчава европейското творчество. В същото време българският й вариант превежда дословно и онзи параграф, според който "най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време… трябва да е предназначено за европейски произведения, когато това практически е възможно". Правителството обаче въвежда и допълнително разграничаване между български и европейски продуценти.
Идеята не се харесва изобщо на шефовете на родни телевизии. Според тях намеренията на кабинета са грубо вмешателство в редакционната им независимост. .Договарянето между операторите и външните продуценти е търговски въпрос и е в сферата на свободата на договаряне – коментира от името на всички изпълнителният директор на асоциацията на частните електронни медии АБРО Гриша Камбуров. – Не следва държавата посредством законови мерки да ограничава една от двете преговарящи страни, като осигурява предимство на другата. И сега някои телевизии предоставят на външните продуценти програмно време, което е над изискванията по закон. Това се случва
със съгласието на двете страни, а не с принуда. Асоциацията предлага в окончателния вариант да се запази вече регламентираната квота от 10 на сто."
По принцип всяка теоретическа недомислица може да се избегне в практиката, но въпросът е кому е нужно да се стига дотам, коментира неофициално и шеф в частна телевизия. Помислете какво се случи, когато преди 4 години забраниха със закон телевизионната реклама на твърдия алкохол, пита той. Не е ли пълен днес ефирът с реклами на точно такъв алкохол, които по един или друг начин заобикалят ограниченията. Да ни задължат да дадем 1/4 от програмното си време на външни продуценти, па били те и български, е все едно да задължат населението на всеки три вносни бири да пие и по една местна. Ако наистина Народното събрание въведе по-високата квота, сутрешните блокове и съботно-неделните политически коментарни рубрики веднага могат да се превърнат във външни продукции, с които тя да бъде запълнена, без реално нещо да се е случило. Просто ще се отвори повече работа на счетоводителите, коментира още той.
Сред телевизионните босове има и хора, които одобряват идеята на кабинета. "БНТ не възразява срещу предложената промяна – каза през седмицата шефката на БНТ Уляна Пръмова. – По този начин българското законодателство ще отрази специфичните национални реалности и ще даде възможност за развитие на многообразието на произвежданите от независимите продуценти продукти. Важно е обаче в тази квота да влизат и повторенията."
Идеята за намеса на държавата в програмната политика на телевизиите не е съвсем нова. Тя тлее в публичното пространство вече няколко месеца. По-специално – откакто част от каналите започнаха да излъчват турски сериали в праймтайма си. Пръв за нея заговори един от най-влиятелните на продуцентския пазар – Нико Тупарев. В интервю за "L’Europeo" през есента той каза, че не е нормално bTV да прави толкова големи печалби от "Перла". Както "ТЕМА" вече писа, поредицата счупи всички рейтингови рекорди, въпреки че на гърба й вървяха две от предаванията на Тупарев -
VIP Dance u "Цената на истината". Всички те бяха излъчени от Нова. От около година телевизията стои плътно зад идеите на продуцента. В същото време Тупарев е персона нон грата в bTV. Засега първата национална телевизия печели категорично рейтинговата война с втората и обира каймака от рекламите, въпреки усилията на Нова да промени статуквото.
Ако държавата се намеси във въпросната война, скоро зрителите ще имат възможност да разберат от собствен опит възможно ли е любовта им да се направлява като "Пършинг" с помощта на административни мерки. След това всички по телевизионната "хранителна" верига ще разберат, че истинският проблем не е в това кой колко неща прави, а как ги прави. В момента продуцентските компании наистина изпитват затруднения. Те обаче са не да се доберат до екрана, а как да задържат зрителя пред него. В този аспект премиерът Бойко Борисов вече направи всичко, което бе по силите му – гостува когато и където можа. Сега е време и продуцентите да се понапънат и сами
да открият нови способи за привличане и за задържане на аудиторията. През седмицата например Нова телевизия пусна новия си ледоразбивач в праймтайма – "Шоуто на Иван и Андрей". На старта двамата веселяци признаха, че чакат възможността да правят ежедневно хумористично вечерно предаване от 10 години. Оказа се, че вероятно от вълнение те в последния миг са забравили да вземат със себе си най-важното -екипа, който да им слага хумора в устите. Подобно е и положението с другото развлекателно предаване, за което Нова всяка събота отделя по 8 часа -"Станция Нова". С него също е по-вероятно да се разплачеш, отколкото да се разсмееш.
***
Продуцентът Магьрдич Халваджиян: Искаме пари за сериали, не за нови риалитита
Г-н Халваджиян, защо е това изискване за 25 на сто външни продукции в националните телевизии?
- Западният пазар се е намествал и се е оформял с години. Нашият се развива по друг начин. Но в крайна сметка нали целта е той също да заприлича на европейския? Е, като председадел на асоциацията на независимите продуценти предоставих на Министерския съвет една справка, предоставена ми от Брюксел. От нея става ясно, че външните продукции са средно 35 на сто от телевизионните предавания в евросъю-а. Най-ниско е нивото в Чехия – 25 на сто. В Скандинавските страни обаче то достига до 55-60. ЕС казва: минимум 10 процента, на практика те са поне 25. У нас тези 10 са бариера, над тях не се мърда.
Тв босовете обаче не са съгласни и казват, че някои от тях и сега отпускат повече време на продуцентите?
- Но повечето не спазват и тези 10 процента, които законът ги задължава. При тях на практика външни продукции няма. Ако телевизиите отпускат повече пари, те могат да се вложат в телевизионни сериали. Очевидно дойде тяхното време. Но вместо да правим наши, купуваме от Турция и Аржентина. Изнасяме пари, вместо да ги даваме в България. Да, знам, че е по-лесно да се купи евтина чужда стока, вместо да се произведе по-скъпа. Печалбата от вноса е гарантирана, при това без големи разходи и усилия. Затова и телевизиите предпочитат да влагат минимално, а да прибират максимални приходи. Тук обаче идва въпросът за подкрепа на българската култура, артисти, режисьори, за реклама на България, ако щете. Помислете си каква невероятна реклама си направи Турция с "Перла". А ние дори й платихме, че си я направи, вместо тя да плати на нас.
Ако големите телевизии, които също са чуждестранна собственост, отделят още 10 на сто от печалбите си да купят външни предавания, а не да изнесат и тях в чужди сметки, от тях ще спечели българската икономика. Нужен е и малко протекционизъм.
Лично аз помня поне 4 ръкостискания между шефове и продуценти с анонс, че ще се прави най-скъпото тв предаване в българския ефир. После някои от тях се оказваха, меко казано, неуспешни. Какво ще отговорите на мнението, че проблемът не е в това кой с колко време разполага, а как го използва? "Перла" би всички реалитита, но тук едва ли са виновни квотите, а това, че всички останали пеят и танцуват, заформят скандали или си вадят кирливите ризи.
- Съгласен съм. Но нали точно с това започнах: не искаме пари за нови риалитата, а за сериали. Сега интересът е насочен към тях и затова е време да се създаде качествен български.
Продуцентите не са виновни, че телевизиите в момента искат танцувални шоупрограми и риалитита. Операторите са ни го поставили като задача и затова ние го правим. Не можем да отговаряме и за грешките в позиционирането на външните продукции. То също е приоритет на програмните директори. Нас могат да ни обвиняват, когато продуктът не е интересен. А за да е интересен, трябват пари. А защо да се инвестира, когато може да се вземат неща наготово? Затова и искаме държавата да се намеси.

Стр. 24 – 25, 26

сп. Тема | 2009-12-20 

Бънджи скок от Аспаруховия мост през лятото на 2004 г. Страхът изчезна в момента в който се отлепих от парапета. Удоволствието не може да се опише. Още се чудя как се навих на тази авантюра.

С приятели в Германия на първия ми незабравим концерт на U2 през 2004 г., любимата ми група. От върха на телевизионната кула се вижда сцената на U2 на Олимпийския стадион в Мюнхен. Шеметен концерт. Няма такава емоция, макар че бяхме доста назад от сцената.

Овалният кабинет на Белия дом, февруари 2003 г. Президентът на САЩ Джордж Буш обсъжда с българския премиер Симеон Сакскобургготски участието на България като съюзник във войната в Ирак. Като репортер на БТА бях допуснат да направя единствената за българските медии протоколна снимка от срещата на четири очи.

В Забранения град в Пекин. Една от най-интересните ми командировки в бТВ.
С оператора Борис Пинтев снимаме интервю за документалния филм "Китайски контрасти", излъчен в "Би Ти Ви Репортерите".

Стр. 62

www.investor.bg | 2009-12-19 

Central European Media Enterprises (CME), собственик на българските телевизионни канали Ring.bg и Pro.bg, възнамерява да остане на българския пазар. Това става ясно от изказване на Огнян Димов, генерален директор на Pro.bg Media Group.
Думите му са по повод информация за възможно излизане на CME от българския пазар. За тази вероятност посочва в интервю за изданието Czech Business Weekly Петер Дворак, генерален директор на чешкия телевизионен канал TV Nova, също собственост на CME.
„Ръководството на СМЕ вярва в проектите си в България и възнамерява да остане на българския пазар”, опровергава днес Огнян Димов в съобщение на медията.
Не се коментира на какво се основават думите на Дворак пред чешкото издание.
В интервюто си той заявява, че ситуацията на пазара в България е такава, че има трима основни играчи, а място има само за двама.

Оригинална публикация

сп. ComputerWorld | 2009-12-19 

Услугата е оптимизирана за разпространение чрез кабелни оператори в България и Източна Европа, a ТВ7 е първият й клиент на услугата.

София Телепорт, собственост на българския телеком Нетера, стана първата наземна спътникова станция в региона, която ще разпространява телевизионни сигнали на сателита Астра 2С, при 31,5 °Е. Това е най-новата спътникова позиция на спътника Астра за Източна Европа, заявиха от Нетера. Новата услуга предлага излъчването на спътник на канали с високо качество чрез сателит до главни станции на кабелни телевизии и е насочена към ТВ канали в България и региона на Източна Европа, добавят от телекома.
"С помощта на СЕС АСТРА допринасяме за развитието на пазара за разпространение чрез кабелни оператори в България. Имаме желание да предлагаме услуги за сателитно разпространение на регионално ниво – за клиенти от Източна Европа, което е в тон със стратегията ни за интегриране на международните ни бизнес операции. Новата сателитна услуга, предоставяна от Нетера и СЕС АСТРА, със сигурност ще повиши качеството на телевизионните канали, гледани по кабел във всеки дом", коментира Невен Дилков, управител на Нетера.
СЕС АСТРА е сателитна система тип "директно до дома" (DTH) и разполага с космическа "Флотилия" от 13 АСТРА и 2 СИРИУС спътника. Сателитната система предоставя услуги до повече от 122 млн. DTH и кабелни домакинства и предава над 2500 аналогови и дигитални телевизионни и радио канали.
Кабелните мрежи в България и на Балканите са силно фрагментирани с множество малки оператори, които често използват за професионални цели услугите за спътниково разпространение на ТВ програми, предназначени за крайния потребител. Това води до по-ниско качество на картината. Моментното състояние на пазара в България дава възможност на Нетера и СЕС Астра да предоставят услуги за излъчване и разпространение чрез спътник, специално предназначени за наземно кабелно разпространение.
"Подкрепяни от Нетера като наш регионален партньор за услугите за излъчване на спътник, СЕС АСТРА, със спътника си Astra 31.5°Е, има много стойностно и силно предложение за разпространение чрез кабелни оператори за региона на Балканите. ТВ каналите могат да се възползват не само от висококачествена услуга за сателитно излъчване и разпространение, но и да придобият повече контрол над наземните и кабелните мрежи, по които се разпространяват програмите им", каза Александър Оудендийк, търговски директор на СЕС АСТРА.
Българският телевизионен канал ТВ 7 ще бъде първият клиент на Нетера за новата услуга за разпространение чрез сателит от София. Избирайки услугата на Нетера за излъчване на спътник, ТВ7 може да оперира независимо от всеки оператор, предлагащ кабелни услуги за домашни потребители в България. По този начин каналът ще може да се възползва както по отношение на качеството на услугата и оперативните спестявания, така и от всички бъдещи технологични новости в разпространението на сигнала й, твърдят от Нетера.

Стр. 13

сп. Хай клуб | Анна МЛАДЕНОВА | 2009-12-17 

Ако някои от вас още не са си отговорили на въпроса защо Иван и Андрей напуснаха bTV и се отдадоха изцяло на Нова телевизия, ето отговорът: защото именно нейният ефир сбъдна голямата им мечта – да имат собствено късно шоу. То носи името "Шоуто на Иван и Андрей" и е типично вечерно шоу с всичките му присъщи елементи. Телевизията залага именно на двамата продуценти и водещи за проекта, който, както каза програмната директорка Олга Лозанова, е бил "общата им цел още отначалото". Тя обясни, че Иван и Андрей "няма да изневеряват на стила си, но ще заложат на едно по-зряло поведение. Двама мъже, станали на тридесет, които не са изгубили чувството си за хумор и ще забавляват зрителите в присъствието на интересни гости". Самите водещи обявиха, че интервютата им ще бъдат по-различни, защото ще дават възможност на гостите да разказват за себе си чрез своите истории, и много известни хора при тях ще бъдат представени по различен начин. "Всяко предаване, в което сте ни виждали досега, е изисквало от нас нещо различно като поведение в зависимост от формата. Това шоу е нова роля за нас – обобщава Иван. – Освен това за разлика от всички такива вечерни шоута нашето ще има двама водещи, a не един.
Целта му е вечер, докато го гледат, хората да се разтоварят от всички лоши новини, които са чули през деня, и да си легнат усмихнати. Ще запазим и девиза си "Няма невъзможни неща" -уточнява той.
Новият член на екипа на "Междинна станция", който отговаря за гостите и за интервютата в предаването, е Антон Стефанов, който сам призна, че е напуснал дългогодишната си работа във вестник "Седмичен труд", за да приеме предложението на Иван и Андрей. "Реших да приема, защото вярвам в тях и в перспективата много години да работим заедно. Искаме в нашето шоу да се раждат новини." Отговорник по музикалната част съвсем очаквано пък е Дони, който е избрал бенда и танцьорите на шоуто. Бендът носи еднозначното име "Музикантите" и включва група "ТЕ" и още петима инструменталисти. Солистка е певицата на "ТЕ" Преслава Пейчева, а бившите айдъли Ясен Зердев и Веселина Попова са бек-вокали. Балетът в шоуто не е стандартният женски, а сред тях има и мъже. Той се казва "Танцьорите" и събира някои от добре познатите ви лица от VIP Dance. Друго интересно е, че това е единственият проект, с който Иван и Андрей се ангажират напълно като водещи. Ще останат продуценти на "Станция Нова", но там заместник на екрана ще им бъде Витомир Саръиванов, който освен че ще поеме любимия им "Сблъсък", ще участва и в другите части на предаването. За последната част на съботния осемчасов блок – от 17.00 до 18.00 часа, продуцентите имат идея за абсолютно ново лице – дама, която не е толкова известна.
Запитани дали са имали трудности с привличането на гостите, Иван и Андрей казаха, че е било много по-трудно "в "Сблъсък" да накараш някой да дойде да се кара на ринга с риск после хората да го намразят". А на въпроса дали ще се опитат да вземат зрителите на "Шоуто на Слави" с втората половина на своето, която ще се засича с първата част no bTV, Иван каза: "Не мисля, че има нечии зрители, просто хората решават какво да гледат." Олга Лозанова пък допълни: "Не го правим заради прословутото делене на зрители и заради войни в ефира. Всъщност точно когато ще е нашата сериозна част, ще е забавната част от предаването на Слави. Те са различни и всеки може да избере какво да гледа. Всяка телевизия се развива по своята логика."

ОЩЕ НЕЩО

Публиката в шоуто е с покани, а не с билети.
Слоуган на рекламната кампания беше ..Двама мъже наполовина – облечени наполовина в костюми и във футболни гащета. На шеговития въпрос дали заради слоган, двамата ще се облекат и надолу в ефир, в същия тон водещите се пошегуваха. че стилът им ще е нещо между Бисер Киров и Евгени Минчев.

Стр. 17

в. Капитал, електронно издание I Весислава АНТОНОВА I 2009-12-19

Продуцентите ще са основният източник на напрежение при приемането на медийния закон.

Промяната на медийното законодателство винаги е предизвиквала остри дебати и сблъсък на интереси между медийните играчи, политически и бизнес лобисти.

В момента в парламента тече поредното обсъждане на поправките в медийния закон. За разлика от друг път сега няма много време.

Основният конфликт при сегашните промени е между собствениците на телевизии и продуцентите. Двете страни спорят какъв да е процeнтът предавания, които тв каналите възлагат на външни компании. В момента медийният закон задължава телевизиите да аутсорсват 10% от времето си, като идеята на този текст е да гарантира повече разнообразие в ефира. При сегашните промени тв каналите искат външните продукции да запазят това изискване. Те смятат, че този задължителен процент е достатъчно висок и при нужда телевизиите могат свободно да се договарят за повече предавания с продуцентите. Другите (продуцентите) обаче искат процентът предавания, които произвеждат за тв каналите да се увеличи на 25%, защото така ще защитят работата си, ще увеличат приходите си и ще имат възможност да развият бизнеса си. Засега държавата взима страната на продуцентите и по-скоро ще подкрепи искането им.

Изменението на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) е наложително, защото в срок до 19 декември България трябва да хармонизира съществуващото медийно законодателство, в случая действащия ЗРТ с новата Директива за аудио-визуални и медийни услуги на Европейската комисия (ЕК). Ако срокът не бъде спазен, от февруари догодина срещу страната ни може да започне наказателна процедура.

От една страна, да се спази този срок е важно, от друга обаче, е още по-важно законът да даде възможност на бизнеса през закона да функционира нормално.

Преди около месец, когато в България бе генералният директор на "Информационно общество и медии" към Европейската комисия Фабио Коласанти, Министерството на културата обеща, че ще можем да спазим срока – до 19 декември да бъде прието поне на първо четене в парламента необходимото изменение и допълнение на медийния закон. До редакционното приключване на "Капитал" това ще се е случило.

Огнище на напрежение

През доста дълъг период от време компаниите, които произвеждаха външни продукции за телевизиите, бяха не повече от три и дълго време конкуренцията беше между "Седем осми" (Слави Трифонов), SIA Advertising (Нико Тупарев) и Global Films (Магърдич Халваджиян). Постепенно този пазар се разви и сериозните играчи в него станаха повече. Днес те са обединени в асоциация и искат да защитят интересите си в новото медийно законодателство.

Според Асоциацията на радио- и телевизионните оператори (АБРО), която защитава интересите на търговските медии, "това изменение на действащата разпоредба не е мотивирано от реален обществен интерес, а само пряко фаворизира определени [продуценти]". Според тях налагането на нови изисквания за по-висока квота, при това не само на български, но и на европейски произведения, "би засегнало редакционната независимост на телевизионните оператори и свободата им да избират и програмират телевизионно съдържание… Не съществува никъде и никакъв европейски нормативен акт с искане квотите да се изчисляват без отчитане на повторенията [на предаванията]. Общоизвестен факт е, че с оглед обхващане на максимален брой зрители и същевременно за постигане на икономическа целесъобразност операторите повтарят всички значими произведения", настояват от АБРО.

Според тълкуването на асоциацията формулираният в предложенията текст означава законодателят да задължи телевизионните оператори да излъчват в програмите си минимум 50% предавания на български независими продуценти. Като към това се прибавят новините, спортните предавания и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и телевизионният пазар, които не се отчитат при изчислението на тази квота, операторите реално ще имат правото свободно да програмират около 30% от собственото си телевизионно време, включително и за предавания, които операторът сам е произвел. Търговските медии са убедени, че "договарянето на телевизионна продукция между телевизионните оператори и външни продуценти е търговски въпрос и е в сферата на свободното договаряне. Не следва държавата посредством законови мерки да ограничава една от двете преговарящи страни, като й осигурява предимства в търговските преговори".

На противоположна позиция са продуцентите. "Има се предвид 25 на сто от общото програмно годишно време, като се изключат новините, спортните предавания, радио и телевизионни игри, реклами, телетекст, радио и телевизионен пазар. Считаме, че е правилно да се запази положението в закона, според което тези изисквания не се прилагат за програми, които са предназначени за местна аудитория и се разпространяват от един оператор, който не е част от национална мрежа и няма национален програмен лиценз, издаден от СЕМ", коментира Мартин Захариев, като член на управителния съвет на АТП. Според Магърдич Халваджиян ("Господари на ефира", "Море от любов", "Пълна лудница", "Ясновидци") "ние искаме да има за нас пазар. Борим се за оцеляването си".

Според продуцентите е абсурдно становището на АБРО, че въвеждането на 25% квота за българските произведения, създадени от независими продуценти не отразява изискванията на Аудио-визуалната директивата. В своя защита АТП даде примери за конкретни страни как са уредени интересите на продуцентите. "Данните са от последния доклад на Европейската комисия със засечка към 2006 г. Белгия 53% изпълнение, Чехия 35%, Германия 65%, Испания 39%, Франция 52%, Унгария 53%, Холандия 49%, Австрия 52%, Полша 25%, Финландия 45%, Швеция 53%, Англия 29%", коментира Захариев.

Диаметралните позиции на двете страни в спора показват, че още в началото на следващата година между телевизии и продуценти ще избухне война за защита на позициите им в медийния закон. За жалост от невъзможната им любов ще пострадат зрителите. Ако са недоволни, продуцентите е възможно да бойкотират телевизиите, ако телевизиите не са доволни, ще търсят компромис при продуценти, които не са затвърдили позициите си на пазара. Освен това ограничението е сравнително лесно за заобикаляне – достатъчно е да се пренасочат част от продукциите към фиктивно "външна" компания.

Затова, когато законодателят променя закона, е по-добре не просто да удовлетвори интересите на тв каналите и продуцентите, а да защити интересите на зрителите, като приеме решение, задоволяващо и двете страни в този иначе вътрешнозаводски спор. Защото всъщност те са истинските господари на ефира.
Кой какво свърши

Работна група, създадена в ресорното министерство на културата, изготви законопроекта за промяна на ЗРТ. После приетия текст от Министерския съвет влезе в парламента за обсъждане в медийната комисия. Това гласуване обаче бе предшествано от заседание на медийната комисия, на което неправителствени организации, търговски оператори, представители на БНТ и БНР, ресорни министерства, Асоциацията на продуцентите и юристи изложиха аргументите си "за" и "против" изменението и допълнението.

От разговорите стана ясно, че срещу закона в този му вид ще има силна съпротива, особено от страна на продуцентите, които много активно и в голяма степен организирано решиха да защитят интереса си. Нещо, което през последните поне три години не се бе случвало. Друг е въпросът, че сега се приема текст на закон, който да отговори на сроковете на ЕК, а през 2010 г. ще се работи по изцяло нов медиен закон. Поне с това се ангажира ресорният зам.-министър в Министерството на културата Димитър Дерелиев.

Фотограф: Надежда Чипева

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg | 2009-12-18

Компанията "Сентръл юропиън мидия ентърпрайз" (Central European Media Enterprise или CME) е "готова да слее с който и да е от нашите конкуренти при взаимноизгодни условия или – като алтернатива – да продаде бизнеса си" в България.
Това твърди пред сайта broadbandtvnews.com Петер Дворжак, генерален директор на водещата чешка частна телевизия TV Nova, собственост на СМЕ.
Контролираната от милиардера Роналд Лаудер компания притежава българските телевизии Pro.bg и Ринг ТВ.
Като цяло Дворжак дал оптимистична оценка за перспективите пред СМЕ, която притежава телевизионни канали в 7 източноевропейски държави.
В случая с България обаче компанията смята, че в момента пазарът може да поеме само двама, а не трима основни играчи, допълва той.
Оценката на СМЕ е, че през първата половина на 2010 г. пазарът на телевизионна реклама ще започне плахо да се възстановява, ще отбележи лек ръст през втората половина на годината, а видимо подобрение ще има чак през 2011-2012 г.

Оригинална публикация

БТВ, Новини в 19.00 часа | 2009-12-18

Депутатите приеха на първо четене промените в Закона за радиото и телевизията. ГЕРБ, Синята коалиция и БСП дебатираха основно върху предложената от управляващите поправка телевизиите да увеличат драстично излъчването на предавания, създадени от родни независими продуценти.
Европейските директиви задължават телевизиите у нас и навсякъде в общността да излъчват в годишната си програма поне десет процента предавания създадени от европейски продуценти. У нас обаче в поправките на медийния закон този дял е завишен на 25%, и то само за българските продуценти.
Иван Иванов: Чрез този текст дори и независимостта на българските медии е поставена на прицел – 89-та година. Тогава телевизионното време беше строго сегментирано. Толкова процента български произведения, толкова процента произведения от Съветския съюз, толкова процента от социалистическия лагер и останалото там… каквото може да попадне от капиталистическия свят.
„Тогава хората ще почнат отново да търсят други телевизии. Ще търсят други развлечения. Ето затова смятам, че това е дълбоко непатриотично. То е непатриотично, защото ще понижи качеството на българската култура.
ГЕРБ също смята, че предложението е твърде драстично.
Искра Фидосова: Не сме против това да има увеличение, но сме против това да има такова драстично увеличение. Ако трябва да има увеличение, то трябва да стане плавно във времето и да бъде съобразено с реалностите и с обществените нагласи, с обществения интерес.
Текстът ще бъде сериозно дебатиран преди окончателното гласуване на закона след празниците. Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО), смята, че ако тази квота бъде въведена с закона, то има опасност страната ни да бъде санкционирана от Евросъюза. Защото така ще толерира повече родните външни продуценти, а не всички европейски.