в. Уикенд | Звездомира МАСТАГАРКОВА | 2009-11-20

• Гледаш ли телевизия и какво мислиш за новите риалити формати като „Цената на истината"?

- Не ми отива да анализирам ефира. „Господари на ефира" се справят добре, и то с доза добър хумор. Не бих участвала в „Цената на истината" и не мисля, че има сума, за която някой нормален родител може да осакати психически детето си.
В българския ефир ми липсва чистата проба телевизионна критика. Напоследък активно си купувам „Уикенд" заради рубриката на Васа Ганчева. Този тип тв критика ми липсва в ефира. Сериозният и аргументиран анализ ми харесва. Васа Ганчева и за мен е писала остри неща. Вярвам в нейния интелект и съм убедена, че не би казала нещо, което не мисли. А всяко нещо, което тя мисли, би ме накарало да се подложа на преоценка. Тя е една от моите учителки. След Хачо Бояджиев Васа Ганчева беше вторият режисьор, с когото съм работила.

• Чувствала ли си се като някоя героиня от сериал?

- На моменти съм грозната Бети, друг път като някоя от героините в „Сексът
и градът". Зависи в каква ситуация съм. На работа съм нещо средно между Али Макбийл и грозната Бети. Заета съм с всеки детайл в работата си като Бети. На моменти се чувствам като д-р Хаус. Героят в „Море от любов" седи срещу мен и чака да произнеса диагнозата. А това е много трудно. Сравнявам се с Хаус, защото ми е един от любимите тв герои и искам да приличам на него. Детската ми мечта беше да стана лекарка и докторски сериали са ш интересни. А аз карам „Бърза помощ" за влюбени, както се шегуват колегите ми.

• Не краде ли работата ти от личния живот?

- Да, много пъти съм си мислела, че личните ми отношения с Денис са паднали жертва на интереса ми, насочен към работата в един определен момент от живота. Той категорично твърди, че винаги съм му била много интересна като личност, и то на първо място с професионализма и отношението ми към работата. Той имаше нужда да изживее свободата си, нека да я изживее.

• Не съм съгласна, че мътете предпочитат неамбициозни и отпуснати в развитието си жени…

- Да, спираш да бъдеш интересна. Той просто има нужда от своето частно пространство, свобода и въздух. Нека да си ги вземе,
колкото и да му коства това. Ние сме добри приятели и държа на тези ни отношения. Той е може би човекът, на когото разчитам най-много в живота си.
Денис ми дава усещането за сила и подкрепа, опора и приятелство. А също и за любов.

• Не е ли именно приятелството най-важно във всяка една връзка, била интимна или не?

- Научих се на много неща, откакто сме разделени с Денис. И всеки път откривам нови значения на любовта. Например не само се обичайте помежду си, но обичайте и себе си. В годините на безметежна любов с Денис овладях изкуството да обичаш ближния си и партньора си. А в годините на нашата раздяла овладях много по-сложното изкуство да обичаш себе си.

• Какво означава това?

- Бях забравила за себе си. Говорех за всичко в живота си в първо лице, множествено число, „Ние" така, „ние" – иначе, „нашето" дете, „нашата" къща. А сега се научих да правя продължението на изразите, започващи с „аз". Аз и моята работа, аз в отношенията с детето ни, аз и моето бъдеще… Това е много по-сложен вътрешен диалог или монолог, който се научих да водя със себе си, откакто го няма в живота ми Денис.
По-склонна съм да мисля, че всеки от нас е пътник в пътешествието на живота и никой няма правото да живее като куфар. Всеки е пътник, който мисли и взема сам решения.
Аз бях куфар в отношенията си с Денис. Това е приятно, но от време на време. Иначе трябва да си буден, нащрек и човек, от когото зависят решенията. Сега се научих да балансирам. Между желанието да плачеш на нечие рамо или сам под душа.
Защото моята работа е кошче за душевни отпадъци. Отивам в командировка, оплакват ми всичките си проблеми. После се прибирам в стаята, махам грима и си поплаквам под душа сама. Личните истории дори на чужди хора, отключват мои лични преживявания.

• Колко е важен сексът за една жена? В България битува някакво схващане, че жените не се вълнуват от интимната тема.

- Много е важен. Според мен този стереотип вече се е разчупил. Добрият секс е точно толкова важен, колкото редовното ходене до тоалетната. Това важи и за жените, и за мъжете. Интимните отношения например са много важен индикатор в работата ми в „Море от любов". Има случаи на разделени двойки, които обаче продължават да правят секс. Тогава знам, че тези хора отново ще се съберат. Обратното е при семейства, които живеят заедно, без да имат интимни отношения. За тях по-често няма шанс.

• Защо променихте „Море от любов"?

- „Море от любов" е в ефир вече 8 години и целият екип искахме нещо да се промени. Сменихме декора и започнахме с по-социални истории. За целта спряхме предаването за няколко месеца. Подбрахме най-добрите истории и ги излъчвахме, докато сменяхме визията. Изненадата за нас И Би Ти Ви беше, че въпреки излъчването на повторения, имахме много добър рейтинг. Искам не само да събирам хората, а покрай любовните истории да им помагаме в социален план. Наскоро снимахме послание от съпруга към мъжа й. Оказа се, че човекът от няколко месеца не е получавал заплата и вследствие на това вдига кръвно и получава тежки здравословни проблеми. Покрай разследването на случая установихме, че фирмата, за която работи, е присвоявала държавни пари, които всъщност е трябвало да стигнат до работниците.

• С каква част от подготовката на предаването се занимаваш?

- Получаваме стотици писма. По едно време бяха над 700 седмично. Първо решаваме къде ще снимаме. Разпечатваме писмата от този регион, за където пътуваме. Ако отиваме във Варна, четем писмата от София, Велико Търново, Шумен, Добрич и други населени места по пътя. Лично чета писмата и избираме най-силните и най-спешните от тях. Приоритет са ни разделите на дългогодишни семейства с деца. За подобен случай дори сменяме посоката на пътуване. Защото ако двама души имат семейство от 17 години и две деца, имат толкова общи неща, че каквото и да ги разделя, си струва да се борим за тях.

• Как помниш всяка история?

- Помня ги. Помогнали сме на много хора. До днес ми звънят и си говорим. Допускат ни в личния си свят и ставаме част от приятелите им. Това не ми тежи и не го чувствам като подвиг. Живея в прекрасния свят на „Море от любов". В него каквито и камъни да падат, цветето на чувствата към някого се подава и те кара да продължиш напред. Докато има кой да ни обича и на чие рамо да си поплачем, винаги има надежда.

• Има ли рамо, на което можеш да поплачеш?

- Естествено, че има. Сестра ми живее в Ню Йорк и няколко пъти е била готова да остави работата си и цялата си житейска борба, за да бъде до мен. Умея да се доверявам на близките си дори когато ми мъчно за нещо. Имам няколко близки приятелки,без да броим семейството ми – майка, татко, сестра ми, Денис, майката на Денис. Тя е една от най-добрите ми приятелки. Изключително рационална е, а аз съм много емоционална. И когато ми трябва рационален съвет и подкрепа на умен човек, който разсъждава прагматично, винаги търся майката на Денис.

• Разбиваш ли мита за свекървите?

- Да, и винаги съм го правила. Имам много добри отношения с майката на Денис, дори в периода, в който му бях сърдита. Не се гордея с този факт, защото не е моя заслуга, а взаимна. Към свекървите трябва да се подхожда като към приятелки. Предубедеността на повечето жени към майките на мъжете им води до всички проблеми. Ако мислиш, че някой е твой враг, той става такъв. Ако се опиташ да разбереш някого, той ще те разбере също.

Стр. 24

Снимка

 в. Уикенд | Надя КОСТОВА | 2009-11-20 

Чаровната водеща Миа Сантова е една от емблемите на Нова телевизия още от създаването й. Преди две години красивата блондинка сензационно напусна националната медия и се озова в „Диема". След което сякаш изчезна от светското пространство. Това обаче не понижи интереса към нея. Напротив – верните й фенове продължиха с трепет да очакват завръщането й. „Уикенд" се свърза с първата водеща на „Здравей, България’*, за да научи лично от нея как се е променил животът й далеч от екрана и как оценява журналистиката днес.

- Миа, отдавна изчезнахте от телевизионния екран. Какво се случва с вас?

- Не мога да кажа, че съм изчезнала някъде. Тези 12 години, през които бях на екран в Нова, се чувствах великолепно. Това са най-хубавите мигове в живота ми, а в телевизията все още са най-добрите ми приятели. В един момент обаче започнах да усещам застой. Улучих времето, когато Нова телевизия даде началото на всичко и имаше накъде да се развивам. Когато се появи Би Ти Ви, голяма част от екипа й беше създаден от хора на Нова. Лично съм обучавала тези журналисти. Гена Трайкова, Габриела Наплатанова бяха деца, когато дойдоха при нас. След цялото това време и всичко, което бях направила за Нова, си дадох сметка, че трябва да търся нещо друго, в което да се развивам.

- Изпитвате ли носталгия по телевизията?

- Чувството е много странно. Сякаш сменях дома си, когато напуснах. Имаше и тъга, и носталгия. Беше ми мъчно тогава. Не съжалявам, че предприех тази промяна, защото човек не трябва да стои на едно място. Смисълът е да се върви напред.

- Какви компромиси ви се е налагало да правите, докато бяхте на екран?

- Не мога да кажа, че съм се жертвала кой знае колко. Може би от работата ми страдаше главно личният живот. Сега малко съжалявам. Иначе и в интимен, и в служебен план не правя компромиси по отношение на достойнството си.

- Няколко месеца след трансфера ви в „Диема" отново напуснахте. Защо?

- Където и да бях отишла след Нова, щях да напусна. В „Диема" ми направиха едно много добро финансово предложение което допълнително ме мотивира да сменя обстановката. Никога не съм залагала на тази телевизия. В последните 2-3 години, докато бях в Нова, исках да си тръгна, но все не събирах смелост. Приех да отида в друга медия само за да се ориентирам какво се случва извън познатия ми периметър и да преживея така нужната ми промяна. Не на последно място искам да споделя, че тогавашните собственици на „Диема" не бяха много коректни към мен. Те продадоха телевизията малко след като отидох, и се оказа, че новите купувачи няма да правят никаква публицистика. Това обезсмисли оставането ми.

 - Сигурно сте имали предложение от друга телевизия?

 - Така е, но аз не държа да съм непременно на екран. Има хора, които са готови да продадат майка си и баща си само и само да ги познават в местната бакалия. За мен популярността не е най-важното нещо. Просто искам да правя това, което обичам.

- В какао предаване бихте се завърнали на екран?

- Чувствам се много комфортно, когато работя с чужди езици. Искам да участвам в сериозно публицистично предаване. Струва ми се, че медиите прекалено много заложиха на шоуто. Не подценявам този жанр, но според мен се появиха доста предавания, които са срам за телевизиите. Интересна ще ми е следващата стъпка, защото всички тези пошли програми се изчерпват. Липсва ми времето, в което имаше добри журналисти.

- Какво липсва на младите лица, за да са добри?

- Онзи интелект и изтънченост. Липсва начетеност и амбиция – все неща от нашето детство. Сега за добър журналист се смята този, който лае срещу някого.

- Не ви ли харесва агресивната журналистика?

- Тя е много тънък лед. Ако един зрител е критичен към това, което гледа, той знае, че колкото по-несигурен е човекът, който води, толкова по-агресивен става. Когато професионалистът е сигурен в знанията си, стои достолепно в студиото. Липсва ми надменното спокойствие на Кеворк Кеворкян, изтънчеността на Иван Гарелов, безкрайният интелект на Тома Томов. Няма такива хора сега.

- Участвате в новото предаване „Надхитри блондинките". Чувствате ли се като типична блондинка?

- Никога не съм се сблъсквала с този предразсъдък, защото истинският цвят на косата ми е черен. Мисля, че това с блондинките е приятна шега. Много съм благодарна за поканата да участвам в това предаване и искрено се радвам иа екипа, който е съставен от невероятни професионалисти.

- Говореше се, че докато не сте били на екран, сте започнали туристически бизнес. Как стана?

- Майка ми има туристическа фирма, но аз нямам нищо общо с това. Не разбирам от този вид дейности.

- С какво се занимавахте през тези две години?

- Последната година прекарах много хубаво.
Получих възможност да пътувам и това ме накара да се чувствам страхотно. Понякога съжалявам, че останах в България. Никога не съм си мислила, че ще го кажа, но е така. Моето поколение стана жертва на един нестабилен, криминален период от историята на страната и всички страдаме.

- Страх ли ви е да живеете в България?

- В никакъв случай не се плаша. Просто ми е много мъчно. Най-вече, че стойностните хора седят в периферията, а парвенютата, дошли от село, които до вчера са си оставяли обувките пред входната врата, очакват, че творят хайлайфа у нас. Не искам да завися от такива хора.

- Вярно ли е, че сте били гаджета с Ники Дойнов?

- Тази клюка тече от години. Никога не сме били гаджета или нещо такова.
С Ники Дойнов сме като брат и сестра. Аз го обичам толкова много, че не мога да си го представя по друг начин освен като много близък приятел. Той е прекрасен човек и щяхме да сме хубава двойка, ако се бяхме събрали (смее се).

- Поддържате ли контакти с него?

- Разбира се. Скоро ходихме да пием вино и да си поговорим. Ники е много интелигентен и ми разказваше интересни неща.

- Гледате ли телевизия?

- Не, дразнят ме прекалено много неща, натоварвам се. Предпочитам филмите.

- Коя новинарска емисия предпочитате?

- Всички. Малко трудно правя разлика межди Нова, Би Ти Ви и Канал 1. Конкуренцията стигна до там, че добрите идеи се копират и това обезличава медиите. Гледам ги на случаен принцип.

- Как се държат хората, когато ви видят на улицата? Забравили ли са ви?

- Не мога да кажа. На моменти ми е много приятно да ме разпознават, но понякога ми идва в повече. Известността в България е жалка. Плюсовете са толкова малко, че не си заслужава злобата и завистта която те залива от всякъде. При икономическата ситуация у нас е нелепо да се твърди, че популярните лица са успели хора. Повечето от тях карат от заплата до заплата, живеят в обикновени панелни жилища на кредит и по нищо не се различават от обикновените граждани.

- Как минава един ваш ден?

- Зависи какво имам да правя. Преди работих като главен редактор в списание „Мадам Фигаро". Беше като да съм е училище – всеки ден усвоявах нови неща. Това предизвикателство ми хареса, макар отново да беше опорочено от мутренския манталитет.

Стр. 23

Снимка

 Тв публиката все повече предпочита кино и документални филми

в. Поглед | Надежда НЕНОВА | 2009-11-20 | 02:42:19

До момента никой не е попитал хората искат ли такава телевизия и какви програми желаят да гледат, казва Гриша Камбуров, изп. директор на Асоциацията на радиои телевизионните оператори (АБРО).
Според последните поправки в Закона за радио и телевизия (ЗРТ), приети от правителството на Станишев, по право достъп до ефира след цифровизацията получават сегашните ефирни телевизии -BHTl,bTV, Nova и PRO.BG. Всички останали канали трябва да участват в сложна процедура, която включва Съвета за електронни медии и компанията, която е избрана за оператор на мултиплекса. СЕМ ще може да определя задължително две програми на всеки мултиплекс. За останалите, операторите на мултиплекса ще могат да предлагат за одобрение на съвета списък.
А просто могат да бъдат питани зрителите, кои и какви програми биха искали да гледат.
Изследванията на телевизионната аудитория в последните години показват, че има ясно изразен дефицит на качествени филми и сериали. Оказва се, че над 90% от българските зрители определят игралните филми като най-желан жанр, а близо 70 % от активната аудитория между 18 и 49-годишните предпочитат документалното кино и музикалните програми.
Засега тенденцията е най-видима в София и големите градове, в които предпочитани програмите на Диема вижън и Fox, a Discovery Channel, National Geographic, AniMal planet и History изместиха тотално MTV и VH1 от топ 50.
Филмовият AXN и създаденият през 1997 г., National Geographic Channel имат твърда и вярна аудитория у нас, показва пък националното проучване на пийпълметричната агенция GFK.
Според данните Discovery Channel и History малко са отстъпили в рейтинг позициите си в национален мащаб, но в София гледаемостта на двете телевизии се е увеличила през последните шест месеца. "Мисля, че зрителите търсят това, което досега не са виждали. Телевизионната тденция за последните 20 години е от комедията и драмата през риалити форматите към factual (действителни факти, представени по необикновен начин)", обяснява старши вицепрезидентът и генерален мениджър на Discovery Networks за Европа, Близък Изток и Африка Кейлъб Уайнстайн.
"Ние произвеждаме уникални за целия свят програми, базирани на истински факти. Като номер едно компанията в тази сфера Discovery Networks предоставя на зрителите си уникално съдържание, прави ги съпричастни с различните марки и отговаря на зрителското любопитство, като разказва неповторими истории", каза за ПОГЛЕД Уайнстайн.
Профилираните канали задоволяват нуждите на всеки сегмент от аудиторията, коментират медийни специалисти. Филмовите и комедийните програми са предпочитани от женската публика, научно-популярните от мъжката, а зрителите на музикалните канали са предимно до 18-годишна възраст.
Първа от ефирните телевизии тази ниша се зае да запълни bTV с мултиканална платформа. Тя вече стартира с bTV CoMedy, а на 7 декември тръгва и bTV Сшема. "Профилираните канали дават на зрителят по-голям избор и разнообразие и възможност да може да намери желаната от него програма", казва пиа-рът на Болкан Нюз Корпорейшън Ангел Каспарянов.
Цифровата телевизия дава най-големи възможности за развитие точно на профилираните канали. "Дигиталният свят ни позволява да предложим на потребителите си повече от това, което искат. Качваме видео на нашия уеб сайт, имаме взаимоотношения и с YouTube, а през 2007 г. стартирахме сайта howstuffworks.coM, който ни позволява да предлагаме още по-богат набор от услуги на все повече и повече потребители", казва Кейлъб Уайнстайн.
Рейтингите обаче все още не отчитат нито различията в ефирното, кабелното и сателитното разпространението на програмите, нито използването на крос-платформи.
Самата цифровизация също изглежда далеч в бъдещето. Едва ли ще успеем да изпълним изискването на Европейската комисия до 2012 г. 95% от населението на страната да приема цифров сигнал, прогнозират експерти. Според специалистите това е така, защото още не е ясно в какви срокове ще бъде променено законодателството, за да може да стартира конкурсът за изграждане на мрежа за разпространение на цифрови телевизионни и радиопрограми. "Ако не ускорим процеса по първоначалната цифровизация на ефира, ще провалим и следващите етапи, които трябва да започнат от 2015 г.", твърдят експертите. Така може да получим сериозни санкции от Брюксел за поредното закъснение на задължителна процедура в телекомуникационния сектор.
Това обаче не се отразява на плановете на телевизионните инвеститори в България. Според вицепрезидента на Discovery Networks българският пазар е изключително вълнуващ и компанията продължава да инвестира в програми и съдържание всеки ден. "Винаги търсим истории, които зрителите никога преди това не са виждали. Съдържанието ни е авантюристично и енергично и вдъхновява зрителите да живеят необикновен и пълноценен живот, като черпят с пълни шепи от света около себе си. Така създаваме дългосрочна връзка с нашите зрители", каза за ПОГЛЕД Кейлъб Уайнстайн.

***

Текст под снимка

"Ловците на нитове" са любими герои на зрителите от Европа, Русия и Южна Африка

Стр. 6 – 7

Снимка

 в. Стандарт | 2009-11-20

Заклет патриот, вечен опозиционер, идеалист и непоправим работохолик. Така накратко може да бъде описан собственикът на популярната телевизия СКАТ Валери Симеонов. Всички, които го познават отблизо, са наясно, че той може да бъде силен приятел и непобедим противник. Животът му е подчинен на идеята за свободна и независима България. В преследване на целта си той превърна телевизия СКАТ в олтар на национализма и българщината. След пет години в политиката Валери доказа, че няма сила, която да го откаже от идеите и принципите му. Доказаха го и последните събития в "Атака". Бургаският телевизионер не се поколеба да напусне партията, която създаде от нищото, и да изрече на глас грешките й. Като истински рицар
на честта той не се опита да свали вожда, не организира вътрешен преврат, нито потърси отмъщение. Каза просто и ясно "Напускам! Тази партия вече не е моя". За Валери Симеонов отдавна се знае, че е идеологът в сянка и бащата на партия "Атака". Дори и след разрива той отрича заслугата за създаването на партията да е само негова и отдава дължимото и на Волен Сидеров. Телевизионерът обаче признава, че е спонсорирал дълго време "Атака". Дори и днес петте нови лимузини, които возят Волен и хората му, са собственост на телевизия СКАТ. Цялото обзавеждане в партийния офис също е дар от Валери. Той единствен финансира и издаването на вестник "Атака". Днес Симеонов не търси сметка на парите си и не съжалява за нищо. Твърди, че дори и да е знаел какво ще стане, пак би подкрепил "Атака", защото крайната цел – сваляне на ДПС и удар по мафиотизираните структури в държавата, е постигната. След раздялата с "Атака", Валери Симеонов не търси реваншизъм. Засега излиза от политиката, но не казва "завинаги". Планира да се концентрира върху работата си в Общинския съвет и телевизията. Отскоро Симеонов издава и седмичен вестник "Десант", който има голям успех.
С напористия си дух и решителност собственикът на телевизия СКАТ спечели на своя страна огромен електорат. Близо 30 000 бургазлии дадоха за него гласа си на последните местни избори. "Няма да разочаровам тези хора, затова ще продължа да работя в Общинския съвет на Бургас", заявява вечният опозиционер. Прекланя се пред делото на големия български писател и родолюбец Николай Хайтов и следва неговия пример в прокарването на национализма. Зад желязната воля на Симеонов обаче прозира страх и той е свързан с бъдещето на България. Признава, че се страхува един ден България да не изчезне от картата на света, какъвто бе и страхът на Хайтов.
В личния си живот бившият вече атакист не е по-различен. Залага преди всичко на честността в отношенията си с хората. Свободното си време Валери Симеонов пази за музиката, която открай време му е хоби. Още от тийнейджърските си години е фен на хардрок и хеви метъл. Именно любовта му към музиката стои в основата на приятелството му с легендарния Джон Лоутън от "Юрая Хийп". В телевизията Валери е повече демократ, отколкото шеф. Всъщност единственото нещо, строго забранено в медията, е чалгата и с нея компромис никога не се прави.

Стр. 36

Снимка: ТВ Скат

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2009-11-20

Николай Бареков днес вероятно ще бъде приет в болница за 2-3 дни.

„Пътувам за изследвания. Ако лекуващият ми лекар Любомир Спасов – шефът на Правителствена, реши утре (днес – б.а.) може да вляза за малко там", каза вчера водещият на сутрешния блок на Би Ти Ви.
В понеделник след предаването получил световъртеж, започнало да му се гади. Следващите 2 дни изкарал на легло, като се обезводнил напълно заради повръщане и разстройство.
„За цялото това време съм изял 2 пакетчета солети", казва той. Преди това синът му изкарал свински грип.
Докато Бареков лежал, не вдигал двата си мобилни телефона, а когато ги погледнал, имал по 50-60 обаждания.
„Когато изчезна от екрана, веднага започват слухове, че са ме уволнили. Не знам защо", каза тв водещият. За да се застрахова срещу бъдещи клюки, съобщи още сега, че след Нова година заминава за няколко седмици в САЩ на специализация. „Днес (вчера – б.а.) разговарях с Люба Ризова (шефката на новините ■ б.а.) и тя напълно ме подкрепя за специализацията", обясни Бареков.
Преди това журналистът има намерение да залегне здраво над английския. Искал да го владее до степен да води предаване в ефира. „Ако някой журналист получи добро предложение, няма ли да приеме", така отговори на въпроса в чужбина ли смята да работи.

стр. 4

 в. 24 часа | 2009-11-20 

Tелевизионните сериали завземат все повече вниманието ни. Този кинематографичен жанр печели все повече сърца на зрители. Вероятно най-елементарното, психологично обяснение за този феномен е съпреживяването. Понякога то е толкова интензивно, че ревностните почитатели на т.нар. сапунки не могат да разграничат сценария от действителността. Въпросът е какво поражда необходимостта от подобен тип емоции.

Скука

Най-баналният отговор е, чесериалите се гледат, защото няма какво по-интересно да се прави във всекидневието. Запълват времето. Разбира се, че човек трябва да разполага с повечко свободни часове, за да може да се отдаде на любимото занимание. Телевизията е достъпен, евтин и универсален източник на забавления. Програмните схеми на повечето програми предлагат изобилие от сериали. Всички те имат някаква фабула, която покрива базисните изисквания за привличане и задържане вниманието на зрителя – несподелена любов, забранени страсти, несправедливости, борба между доброто и злото, криминални елементи. Сюжетите се препокриват. Действието се развива бавно. Създава усещането за повторяемост и прилика със “самия живот”, който при много хора се развива по-скучно и бавно дори от сериал. Скуката и любопитството “какво ще стане по-нататък” са рецепта за пристрастяване.

Желание за съпричастност

Смисълът на изкуството във всякакви негови форми се изразява в предизвикване на емоции у хората, съпреживяване или пречистване по терминологията на Аристотел. То е най-въздействащо, когато намерим в него своето собствено отражение. Тогава започваме да му вярваме. Следим фабулата и действието с желанието да намерим отговори на въпросите, които са ни глождили. Колкото по-малко изживяваме и споделяме чувствата си в личния живот, толкова повече търсим техен заместител и отдушник навън. Ако не успеем да го намерим, си го измисляме. Това е един несъзнателен механизъм, по който се пристрастяваме към сериалите. И тук няма абсолютно никакво значение качеството им, играта на актьорите или декорите. Ако някой успее да идентифицира себе си в някой от героите, това е достатъчно, за да се пристрасти към филма.

Бягство от действителността

Макар и да не си го признават, за мнозина най-интересното са историите на другите хора. Дори и да не вярваме докрай на разказвача, все пак той приковава вниманието ни. Някои наричат това клюки, но всъщност дълбокият му смисъл е изживяването на чуждия живот. На практика така удължаваме собствения си житейски опит. Сериалите ни предлагат друга действителност, чужда история, в която можем да се потопим така, както при подобни разкази. Забравяме за действителността около нас и се преселваме някъде другаде. Тук голямо значение имат декорите на въпросните филми. Колкото са по-екзотични, толкова по-пристрастяващи са сериалите.

Самота

В телевизионните сериали се разгарят много страсти – любов, гняв, мъка, злоба, доброта. Страничният наблюдател може да ги намери за плоски и повърхностни. Трикът обаче е, че тези страсти са толкова силни, колкото зрителите очакват да бъдат. Един елементарен диалог в тях може да се стори нелеп и глупав за едни, а за други да казва върховни истини. Това няма нищо общо с интелекта. Самотата е еднакво тежка за повечето хора. Сериалите предлагат разтуха и разнообразие на самотниците, а това е един силен, безвреден, дори здравословен “наркотик”.

стр. 24

 в. 24 часа | 2009-11-20 

Димитър Анестев е репортер на годината в Би Ти Ви. Новините на първата частна национална телевизия навършиха девет години и по традиция журналистите избраха помежду си най-добрия репортер сред тях.
Анестев работи за Би Ти Ви от 6 години, преди това беше в БТА.
Две нови категории награди влязоха в сила тази година. За продуцент на 2009-а бе избран Цветомир Семов, който от година продуцира новините. Затова е и по-рядко на екрана. Неговата тв партньорка Виктория Петрова не можа лично да му честити, тъй като е на специализация във Великобритания.
Другата награда, връчена за първи път, отиде при екипа на „Тази сутрин". Отличието „Най-активни новинари в btv.bg" се дава заради интерактивната връзка между зрителите и гостите в студиото.
За „Оператор на годината" посмъртно беше награден Хари Васев, който почина това лято.

стр. 29

www.blitz.bg | 2009-11-19 | 16:12:53

Много източници твърдят, че бившата пловдивска чалга и доскорошен водещ в бТВ Николай Бареков е изхвърлен от медията.

Не просто е болен и не е напуснал, а е свален от екран. Причината е слугинажът на двама господари – самата телевизия и сайта bnews.bg който е в процес на изграждане, но публикува новини и коментари. Медийни анализи свързват новия сайт с шефа на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Същият категорично отрича. В борда на директорите на фирмата, регистрирала домейна на сайта е съпругата на водещия Евгения, а в екипа е Валерия Касиян, която беше плътно до Бареков в сайта му в бТВ.
Сега от телевизията усилено търсят друг млад, нахъсан и агресивен водещ, който да замести Бареков. Самият той се оля със сервилното си поведение към премиера Бойко Борисов, с което на практика му направи лоша услуга, както и с желанието си да бъде харесван отвсякъде и творчески, и финансово.
БарЕкадата рухна. Даже издържа много. По принцип самата рубрика беше сгрешена и визуално, и концептуално. БареКада нямаше. Имаше чували пред една маса, но забележете – и водещият, и гостът бяха от ЕДНАТА страна на тъй наречената „БарЕкада”. В нея водещият или говореше повече от госта, или го прекъсваше, или говореше едновременно с него.
Барекадата рухна и е огромен урок и за някои политици, които се изтрепваха да се покажат на екран не заради умните въпроси на водещия, а заради възможността да бъдат чути от огромна аудитория. По непотвърдени данни някои дори са си плащали за това, а ПР-и на съответните партии са стояли на колене пред водещия. Тук му е мястото да кажа, че в огромния процент от случаите не журналистът прави медията, а медията прави журналиста.
Бареков и самовлюбената му БареКада (най-влиятелният блог за анализи и политика!) всъщност бяха и продължават да бъдат продукт на чалга-журналистиката. Оная, която гони рейтинг на всяка цена без оглед на средствата и която позволява личното облагодетелстване да вземе връх над личното, но обективно мнение. В нейно име се направиха едни компромиси, каквито нито една уважаваща себе си медия не би си позволила. Става дума за уникалния коментар за Пиночет и призивите за военизиране на държавата, които самият Бареков отправи от личния си блог към обществото. За такова нещо изритват от телевизията във всяка демократична държава и дори съдят. Ето ви цитат от прословутия коментар от 2 септември т.г.: „Вече на никой не му пука дали ще има повече униформи по улиците или камионетки по пътищата. Важното е да има ред. Важното е да са пълни камионетките, пък нека пострадат и невинни…Затова – камионетките, ако обичате, да тръгват. Автоматите, заповядайте и на нашата улица!”
Това е другото лице на Бареков. Но ръководството на бТВ тогава си замълча гузно в името на рейтинга. Очевидно сега чашата преля.
Що се отнася до това кой дърпа конците или кой поръчва музиката на чалга-водещия, най ми хареса финала на един анализ от вестник ”Капитал”: „Само си представете: ако шест вестника, две телевизии, два сайта и Николай Бареков едновременно започнат да твърдят, че земята е плоска, ще се объркате, нали?"
Аз лично няма да се объркам. Но си давам сметка колко ще бъдат обърканите и каква е далаверата от това да ги убеждаваш, че земята е плоска.
 

Оригинална публикация

 в. Новинар Юг, Хасково | Георги ПАПАКОЧЕВ, Дойче Веле | 2009-11-18 

Някой може да си помисли, че годишнината от падането на Берлинската стена и началото на демократичните промени през отминаващата седмица са се превърнали в основно медийно събитие в България.
Съвсем не. "Тумбалумбата" на 9 и 10 ноември, изразила се основно в масирани радиотелевизионни и вестникарски анкети с обидно наивните въпроси "А вие къде се намирахте, когато свалиха Тодор Живков?" или "Кога живеехте по-добре – преди или след промяната?" прогърмя и отмина в контекста на текущите политически разправии, кризата и медийната автореклама. И на вездесъщите юбилеи, естествено, които поставят особено сериозно въпроса за публично-интимните отношения между власт и медии.
В навечерието на 20- годишнината от началото на прехода данъкоплатците научиха, че държавният глава Първанов е връчил в тържествена обстановка на ръководството на БНТ своя почетен знак по случай 50-годишния юбилей на най-скъпо субсидираната с техни пари държавна медиа. Този трогателен акт на високо признание се е случил под нестихващите ръкопляскания на сгънатите в кръста шефове и шефки на най-влиятелните печатни и електронни издания, наричащи себе си "национални", след което участниците побъбрили "приятелски" с домакина на чаша вино в президентството.
В края на август сегашната генерална директорка на държавната телевизия отпразнува своя рожден ден, на който, според публикации в печата, е била поздравена лично не само от галантния г-н президент, но и от бъдещия тогава сегашен премиер, дори и от главния прокурор на републиката. В началото на септември, да припомним, ръководството на БНТ с трепет очакваше лично Първанов да "уважи" деня на отворените врати на прословутата медиа…
Българският президент, както и останалите висши представители на държавната власт, не се притесняват от подобни греховни контакти с медиите. Обичайна практика е медийни шефове и доверени журналисти да "придружават" безплатно в президентския или премиерския самолет държавниците по време на техни воаяжи в далечни екзотични страни, обявявани, странно защо, като "официални посещения". Неслучайно ексклузивните и много лични изповеди на "бащиците", както и днес иронично наричат първите ръководители на "държавата и народа", се правят пред едни и същи журналисти от проверени (разбирай "контролирани") медии, а
излизащите в публичното пространство въпроси и отговори обикновено са обект на верноподаническо и тягостно съгласуване между редакции и съответните пресцентрове.
Всичко това от години фокусира вниманието на външни и малцината вътрешни наблюдатели. През юни тази година станалата известна с участието си в предизборната кампания на американския президент Обама агенция "Бъздеш" (Buzzdash) направи проучване в интернет, в което 97 на сто от анкетираните са потвърдили, че българските медии са корумпирани. В годишния си доклад за 2009-а организацията "Репортери без граници" постави европейска България на 68-о място в класацията за свобода на печата (последна от всички държави в ЕС), изоставаща на сериозна дистанция от Гана, например.
През миналата седмица стана ясно, че само за три години предишният режим е изсипал близо 4 милиона лева по линия на т.нар. комуникационна стратегия в ръцете на същите тези готови на "всичко и с всеки медии " за "мероприятия със съмнителен ефект", както отчетоха експерти.
От интимните връзки между медии и власт обикновено се пръква тоталитаризъм. Двайсет години след промяната от общия им креват в България отново кънтят чувствени въздишки. Какво може да бъде заченато в медийния будоар, засега не е ясно, но във всички случаи то няма да е комплимент на демокрацията. А най- малко за българската такава.

16.11.2009

Стр. 7

в. "Дневник" I 2009-11-17

След като днес Николай Бареков не се появи като водещ в предаването "Тази сутрин", в медийните среди веднага се завъртяха слухове, че той е бил уволнен от Би Ти Ви.

От PR екипа на частната медия обаче опровергаха тази информация и обясниха, че журналистът е болен и това е наложило отсъствието му от продукцията. Самият Бареков не беше открит от "Дневник" за коментар до този момент и не е ясно колко тежко е заболяването му и колко дълго ще отсъства.

Това не е първият случай, в който се появяват информации, че Би Ти Ви отстранява водещия. Преди около година подобен слух беше тиражиран от един от масовите седмичници.

Николай Бареков е в екипа на Би Ти Ви от началото на 2003 г. Преди това той беше водещ на телевизия "Европа". Наскоро журналистът направи и свой блог за политически коментари "На БарЕкадата", който стана част от сайта на Би Ти Ви.

В последно време неофициална информация го свързва и с новия сайт bnews.bg. В последния си брой в. "Капитал" публикува материал, от който става ясно, че журналистът, макар и неформално, все пак е свързан с електронното издание, а съпругата му Евгения е в съвета на директорите на компанията, която е регистрирала домейна на сайта.

Оригинална публикация

Снимка: Красимир Юскеселиев, вестник "Дневник"