в. 168 часа | 31.12.2010 

"БНТ е единствената телевизия, където никой не притеснява външния продуцент с такива неща като нива на гледаемост, рейтинг-прагове и пазарен дял", обяснява бившият член на УС на телевизията Тома Иванов.
"Разбира се, тези неща са заложени в договора, но никой не сезира за това Контролната комисия, която би трябвало да се задейства при ниски художествени качества и ниски нива на гледаемост. Такива нива в предаванията на БНТ бол, но продуцентът остава недосегаем. Не се търсят и постъпленията от sms-u и телефония с добавена стойност", допълва той.

Стр. 39

в. 168 часа | 31.12.2010

"БНТ не прави каквото и да е усилие да поевтини продукциите, например като им предостави снимачна техника и студия, с които разполага в изобилие", разказва още Тома Иванов.

Управителният съвет въобще не се радваше на идеята нещо да се поевтинява. Дори когато се намираше спонсор за някоя външна продукция, БНТ щедро отпусна 50% на външния продуцент, вместо да се опита да покрие направените разходи на обществени средства", допълва той.
Като пример в това отношение Иванов дава "Шоуто на Канала" и "Бързо, лесно, вкусно". "Те получават най-хубавото време за излъчване и най-добрата автореклама, най-големите бюджети и привилегията всяка година да преподписват на договорите си без да се явяват на конкурс. Но все пак са едни от най-рейтинговите продукции на БНТ – имат рейтинг за декември т.г. съответно 7,5% и около 4%. Но има и такива продукции, които БНТ закупува сама за себе си и е по-добре и по-евтино да си ги излъчва по вътрешно-мониторната система на Сан Стефано", иронично обобщава Иванов.

Стр. 39

в. 168 часа | 31.12.2010

ПОКРАЙ новия конкурс на БНТ за външни продукции бившият член на Управителния съвет на БНТ и на СЕМ Тома Иванов сподели скандални подробности от предишните.

"Конкурсът от края на 2007 г. е показателен. В обявения кратък срок (по-малко от месец) първи документи подават "Интерактив медия сървисиз" – компанията, която присъства във всички по-мащабни продукции на БНТ. Офертата им е за играта "Седмо чувство". След тях се включват "Доменика про" новорегистрирана продуцентска къща, близка до тогавашния програмен директор Димитър Цонев – с риалитито "Кафе Признание". След недоволство от страна на продуцентите срокът е удължен и на "Сан Стефано" 29 постъпват повече от десетина стойностни предложения. Със заповед 36 от 21.02.2008 г. тогавашната шефка на БНТ Уляна Пръмова назначава комисия за оценка на концепциите. В комисията са Димитър Цонев, настоящата генерална директорка на телевизията Вяра Анкова и юрисконсултката Кремена Кадиева. На 13 и 14.03.2008 са утвърдени именно играта "Седмо чувство", "Кафе Признание" и,"Животът на другите" на FX камера ЕООД – Нико Тупарев – разказва Тома Иванов. И допълва: – За първи път в историята на БНТ се утвърждават невиждани за възможностите на телевизията бюджети за външни продукции! Например, "Добър ден, господин Жасмин", детско предаване, веднъж седмично: 7350 лв. на предаване или 294 лв. за минута продукция! "Животът на другите" – 42 781 лв. за брой или 950 лв. за минута. "Кафе Признание" – 36 900 лв. за брой или 838 лв. за минута. "Седмо чувство" – 14 136 лв. за брой или 565 лв. за минута." От изброените предавания само "Кафе Признание" на близката до Димитър Цонев фирма "Доменика про" не е видяло бял свят досега. "Това се случи, защото стартира предаването му "В неделя с…", което изсмука всички резерви от бюджета на Програмна дирекция. През 2007-а, когато се съставя проектобюджетът на БНТ, никой не си е представял, че Пръмова щедро ще дари на Цонев над 4,5 млн. за текущата бюджетна година", обяснява бившият член на УС на БНТ Тома Иванов. Той е категоричен, че бюджетите на одобрените продукции са раздути в пъти. "Видя се, че оцененото на 42 781 лв. за брой риалити животът на другите" не струва повече от 20-25 хил. лева. Заснето е по репортажен способ, а тъй наречените "звезди"определено не са от най-скъпите откъм хонорари", обяснява Иванов.
Още по-убеден е в това по отношение на всекидневната игра "Седмо чувство". "Може би най-якото източване се формира при излъчването на наивната и глуповата игра "Седмо чувство". Тя се излъчваше на живо от нелицензирано за ефирна реализация частно студио! Реално струваше не повече от 7-7,5 хил. лв, на брой, а БНТ й плащаше 14 136 лв. – твърди бившият шеф на БНТ. И допълва: – Само от това предаване българският данъкоплатец е ощетен с близо 146 хил. месечно или с над 1,6 млн. за целия сезон, през който се излъчва!" По думите му в БНТ имало един термин "връщайки". Ставало дума за предавания, които като реализация стрували много по-малко от отпуснатите за целта бюджети от телевизията. "Нека всеки сам да прецени в чии джобове потъват голяма част от "добавените стойности" към всеки бюджет на множеството външни продукции, излъчващи се по БНТ1 и БНТ CAT", призовава Тома Иванов. "За повечето от тези предавания зрителите може би научават в момента, защото изобщо не ги гледат. Но голяма част се излъчват от няколко години и договорите им се подновяват ежегодно без каквито и да е конкурси и социологически проучвания. При някои от тях има лека антикризисна козметично-бюджетна рестрикция. за да сме в тон с модата по пестенето на средства", обобщава бившият член на УС на БНТ и на медийния съвет Тома Иванов.

Стр. 38-39

Тема: Институции или личности саботират обществения характер на Българската национална телевизия

Участници:

Светлана Божилова – медиен експерт и директор на студентската телевизия "Алма Матер" 
Люба Кулезич – журналист 
Тома Иванов – бивш финансов и изпълнителен директор на БНТ 
Надежда Ковачева – адвокат 
Юлияна Методиева – представител на Български хелзинкски комитет

————————————————————————–

Начало: Понеделник, 20 Декември 2010 г. – 11:00 часа
Край: Понеделник, 20 Декември 2010 г. – 12:00 часа
Място: София, Национален пресклуб СОФИЯ ПРЕС
Достъп: За медии
Отворено за медии: Да

Тема: Институции или личности саботират обществения характер на Българската национална телевизия

Участници:

Светлана Божилова – медиен експерт и директор на студентската телевизия "Алма Матер"
Люба Кулезич – журналист
Тома Иванов – бивш финансов и изпълнителен директор на БНТ
Надежда Ковачева – адвокат
Юлияна Методиева – представител на Български хелзинкски комитет

www.blitz.bg | Никола КОСТАДИНОВ I 19.11.2010

През 2007 г. държавната телевизия си купила апартамент в идеалния център на София, никой не знае за какво се използва

Тома Иванов е бивш главен счетоводител, финансов, изпълнителен и и.д. генерален директор на БНТ. От 2001 г. до 2006 г. е член и изпълнителен секретар на СЕМ, а през лятото на миналата година се върна в БНТ като шеф на дирекциите "Телевизионно производство" и "Технологии и технически средства". Преди малко повече от месец той напусна "Сан Стефано" с шумен скандал и обвинения към ръководството на националната медия за изтичането на 10 млн. лв. покрай ремонта на Студио 1. В сряда пък от прокуратурата изтече информация, че разследващите органи са предложили образуване на предварително производство за безстопанственост и финансови злоупотреби в БНТ за 34 млн. лв. По този повод разговаряхте с Тома Иванов, който е бил разпитван като свидетел.

- Г-н Иванов, бившият генерален директор на БНТ Уляна Пръмова вече е обект на прокурорски интерес заради сигнала за безстопанственост и финансови злоупотреби, източили от телевизията 34 млн. лв. Смятате ли, че истината ще излезе наяве?

- Надявам се, че компетентните органи ще си свършат работата обективно и в рамките на закона. По мои изчисления БНТ е ощетена с над 30 млн. лева, аз мога да бъда полезен само по тази част, която касае инвестицията в Студио 1. За всички непреднамерени специалисти е безспорен фактът, че са изхарчени около 10 млн. лв. за инсталиране на морално остаряла, излизаща от производство и употреба SD телевизионна технология. Писал съм и до Уляна Пръмова, и до Вяра Анкова, че при тази инвестиция са извършени нарушения на Закона за устройството на територията и вътрешните правила на БНТ. Има ли нанесени щети, в какви размери и кои са отговорните лица – това би следвало да установят разследващите. Вече съм дал показания в качеството си на свидетел.

- Кой е виновен за финансовия дефицит на БНТ?

- Не очаквайте от мен да влизам в ролята на прокурор. Мога да кажа за грешки по процедурата по възлагане и избор на изпълнител за ремонта на Студио 1. Допуснати са главно от страна на Управителния съвет на БНТ. Там всеки носи персонални отговорности, така че вината не може да бъде разпределена колективно. Тази теза обаче трябва да се конкретизира от компетентните органи.

- Тогава да поговорим за другия аспект на сигнала – стопанисването. До нас достигна информация, че през 2007 г. БНТ е придобила апартамент в идеалния център на София на ул. „Христо Белчев”, но дори и източникът ни няма представа за какво се използва имотът. Може би вие знаете нещо повече?

- За мен този апартамент не е нещо ново. Аз също съм запознат със съществуването му, но отсега ще ви предупредя, че шансовете да откриете някаква телевизионна дейност в него са нулеви. От вътрешни източници разполагам с информация, че във въпросния имот не е стъпвал крак на служител на БНТ. Може би този факт е един от многото, които обясняват защо на "Сан Стефано" има недостиг на приходи. Нещо повече – как телевизията ще убеди когото и да било, че е добър стопанин на имуществото си, след като не използва такава апетитна собственост?

- Прокуратурата и без това подхваща БНТ. Да не се окаже накрая, че нечий близък е решил да стопанисва собствеността в името на родината?

- Не ме карайте да стрелям напосоки. Не бих се учудил и на такъв развой на събитията, но вече ви казах какво знам. Останалото са догадки. Със сигурност в условията на криза, необходимост от реформи и свиване на бюджети един такъв неизползваем от БНТ имот е можело да бъде отдаден под наем, продаден или ако щете – подарен на някой наистина нуждаещ се. Няма логика телевизията да придобива нещо, от което самата тя не показва, че се нуждае.

- За пореден път обаче сигналите за нарушения в БНТ като че ли се появяват със закъснение.

- Като директор на "Телевизионно производство" и "Технологии и технологични средства" съм сезирал ръководството нееднократно, но натрупването на сегашния дефицит е започнало далеч преди да се върна на "Сан Стефано". Още от 2007 година се забелязва изкуствено завишаване на бюджета в приходната му част. Планират се нереално високи постъпления от реклами и спонсори. Целта е парламентът да бъде заблуден, за да се гласува по-висок бюджет за разходи. Така след харчовете през 2007/08 година тогавашният премиер Сергей Станишев и финансовият министър Пламен Орешарски е трябвало да покриват неизпълнението на приходи. Резултатът от цялата тази управленческа политика са многобройните натрупани задължения като близо 18-те милиона лева към БТК например.

- А може би въпросът не опира до злоупотреби, а до слаб професионализъм?

- Пилеенето на средства винаги отваря вратички за корупционни схеми. Все още опитвам да си обясня защо от встъпването в длъжност на новия екип на Вяра Анкова за излъчване на футболни мачове не се използват ПТС-ите на БНТ, а се наемат от външни фирми-сътрудници. По подобен начин се процедира и с почти всички големи продукции на телевизията. Това е липса на технологична дисциплина. Тя отсъства и при въвеждането от 2007 година на модерната цифрова технология за производство, излъчване и архивиране на телевизионните предавания – АVID, в дирекция "Новини и предавания". Инвестицията струва милиони левове. Технологията беше тържествено открита от премиера Бойко Борисов през 2009 година, но все още не е въведена изцяло в експлоатация. Успоредно с нея работят старите аналогови апаратни, което води до преразход на човешки, технологически и в крайна сметка – финансов ресурс.

- Разкритикувахте производствената дисциплина, ще потвърдите ли думите си с факти?

- Проблемите с производствената дициплина са следствие от липсата на програмна схема, координация между отделните звена и неспазването на вътрешните правила. Редовна практика, и то само в БНТ, е за едно и също събитие да се изпращат екипи на Новините, Панорама и колкото може още предавания. Така информацията се преработва отделно за всяка телевизионна емисия. Освен на технологически това води и до преразход на финансови средства. Служителите в Новини на БНТ са повече от общата бройка на всички заети в конкурентните bTV и Нова ТВ. Само щатните са 300 човека, а колко са нещатните знае само Вяра Анкова. Неспазването на дисциплина и на добрите европейски практики създава условия за разхищение на средства, което генерира сериозен финансов дефицит и води до производство на скучна и негледаема програма. За съжаление БНТ изостава чувствително по гледаемост от преките съперници bTV и Нова ТВ. Заради това във всичките си доклади в телевизията съм обръщал внимание на проблемите и съм посочвал необходимите мерки за излизане от ситуацията.

- Каква позиция зае ръководството по вашите предложения?

- По всичко личи, че не останаха доволни от желанието ми да променим статуквото. Подадох оставка още при смяната на ръководството, но никой не я разгледа, тъй като за новия генерален директор Вяра Анкова беше по-важно да ползва отпуска си. Така продължих да се водя на работа в телевизията, което пък ме накара да опитам още веднъж да предложа намаляване на разходите. В отговор получих искане да си подам оставката за втори път.

Оригинална публикация