БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-15

Водещ: Задава ли сте си въпроса! Как сме живели без мобилни телефони? Кога за последно погледнахте тревожно през прозореца, за да видите ще има ли буря, зареди която интернетът ще спре. Искам да ви кажа подобни въпроси си задаваме и ние медиите, просто технологиите ни предизвикват. Международната среща за регионалните радиотелевизионни и телекомуникационни организации и производителите на техника за радио разпръскване, се проведе за първи път в България, по инициатива на БНР. Престижната международна среща е осма по ред, началото е поставено през 2003 година и в течение на годините към инициативата се присъединяват все повече страни. На тези срещи се провеждат професионални дискусии за цифоривзацията във всичките и аспекти. От производството на медийни продукти, през цифровите технологии за пренос, до радио и телевизионните приемници. Защото 2012 може да изглежда далеч все още, но експертите в Европа отдавана работят по проекти създаващ техническите норми, според които трябва да се извърши цифровизацията. Кой къде е, също става ясно на подобни срещи. Къде сме ние, ще коментираме днес в студиото на „Клубът на журналистите” с генералния директор на БНР, г-н Валери Тодоров и експерта по телекомуникации проф. Кирил Конов. Ще чуем разбира се и коментара на г-н Даниел Сове-Гоашон, президент на „Диджтаг” организацията, която свързва в Европа интересите на бизнеса и обществените, и търговските оператори. Регионалните медии получиха своите награди, какво се случи там, ще коментираме с члена на журито г-жа Аксения Димитрова от вестник „24 часа”. Корупция в печатните медии? Защо такава тема избраха за дискусия от Фондация за свободата „Фридрих Науман" ще питам Аспарух Панов. Разбира се започваме с коментар с медийната новина на деня, президентът Георги Първанов ще съзира Конституционния съд за редукцията на членовете на СЕМ. Добър ден на г-жа Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Здравейте.
Даниела Петрова: Здравейте.
Водещ: Ами да коментираме медийната новина на деня!
Даниела Петрова: Новините на деня са много, но тази действително е една сред по-значимите. Считам, че в правомощията на президента е да направи своята преценка за упражняване на правомощия, в това число и за упражняване на вето. Не намирам нищо ново, дали това е просто някакво заигриване или предварително изказване. Закона не е минал на второ четене в през зала, за да се прави предварителни заявления. Но нека да оставим всеки да упражнява своите права и правомощия. Няма предварително отказ от права, така, че тук няма някаква драма.
Водещ: Предвиждате ли някакво извънредно заседание на парламентарната комисия? Ако се стигне…
Даниела Петрова: След като мине в зала, ако разбира се има вето, закона ще се върне в парламента и по процедурата. Той проекта е гласуван на второ четене в комисия и предстои гледането му в зала.
Водещ: Да.
Даниела Петрова: Т.е. не може да има връщане обратно преди минаване в зала в комисия, съобразяване с бъдещи намерения.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Г-жа Даниела Петрова, председател на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, с първи коментар на медийното събитие на денят, президентът Георги Първанов ще съзира Конституционният съд за редукцията на членовете на СЕМ. Добре дошли в „Клубът на журналисте” ви казваме Бушнаков, Руслан Беров, Цвети Николова, Гала Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: През 1991 година, по инициатива на ЕС за радио и телевизия започна проектът DVB, който обединява 270 организации от цяло Европа, радио и телевизионни оператори, както обществени, така и частни. Телекомуникационни компании и производители на техника за радио разпръскване. Каква е целта, целта е да се противодейства на японския и американския пазар в областта на цифровизацията на телевизията. Както и да се съхрани европейската индустрия разбира се, в областта на новите технологии. DVB е цифровият формат по който ще излъчват всички телевизионни оператори в Европа от 2012 година. Експертите, които работят по проекта създават техническите норми, според които трябва да се извърши цифровизацията на телекомуникационното излъчване в Европа, когато срокът за завършване на процеса за страните членки дойде и той е 2012. Ситуацията днес показва, че от всички европейски държави, не само от ЕС, само балканските и някои от средиземноморския регион не са започнали цифровизацията. От 45 страни в широка Европа. Това заяви за БНР, г-н Даниел Сове-Гоашон, президент на „Диджтаг”, организацията която служи за свързващото звено между интересите на бизнеса и обществените, и търговски оператори. Г-н Сове-Гоашон участва в срещата във Варна за сподели опита на по напредналите в цифровизацията европейски страни. Според него цифровизацията е неизбежна, както и интернет и мобилните телефони. А ползите на въвеждането на новите технологии за крайния потребител са многобройни. Защо цифровизацията е по-добра от аналоговото излъчване, попитахме г-н Даниел Сове-Гоашон, с превода ни помага Мая Пеловска, експерт в Дирекция „Международно сътрудничество”.
Даниел Сове-Гоашон: Цифровизацията е неизбежна в цяла Европа, така като касетките бяха заменени от компакдискове, същото нещо в момента се случва с радио и телевизията. Аналоговото излъчване задължително трябва да стане цифрово. Същата с телевизията, там където преди можеше да се излъчваше един канал една програма, сега на този същия кана, могат да се излъчват 8 телевизионни програми. Очевидно ползата за потребителя е това, че той ще може да получава много повече програми. Ще ви дам един пример от Франция! Сега имаме 40, като и в предишния и в сегашния случай, 6 и 40 говорим само за наземно излъчване. Но същите предимства важат и за телевизията, която се разпространява чрез сателит. В момента сателитно се излъчват и съответно получават хиляди програми, тъй като въвеждането на цифровизацията и там включително се пести място. Другото голямо предимство на цифровизацията, че можете да гледате телевизия през интернет, докато аналоговия канал, аналоговото излъчване не позволява да се гледа през интернет. Само, че това не е края на еволюцията! Не само пестим място, но и благодарение на това спестено място там можем да сложим програми, които имат много по-високо техническо качество. Това се казва High Definition TV. И ако дам още един пример от Франция! Освен 40-те програми, които се излъчват цифрово, които споменах, които са със стандартното за това излъчване качество. Имаме още 12 програми, които са с още по-високо качество. Аз също имам кабелна телевизия, преди я получавах аналогово, сега цифрово, съответно сега има много повече програми, цената е същата както преди. България е част от една група, където предимно се гледа кабел. Същата е и в Германия. Франция, Великобритания и Италия е различно. Има кабелна телевизия, но за една много малка част от населението. Например във Франция са само 7% от населението има кабелна телевизия. Страните където има много кабели, които са целите окабалени, тъй като наземното излъчване е безплатно, всъщност кабелните оператори си притесняват за това, че могат да си изгубят клиентите. Бих искал да кажа още едно предимство на цифровизацията. И пак говоря за наземното излъчване и приемане. Тъй като цифровия сигнал е много по-мощен, вече можем да получаваме сигнал, наземния сигнал без антена, което означава, че нашия втори, трети, пети телевизор няма нужда да е включен в кабел някъде нали, както сега.
Водещ: Г-н Даниел Сове-Гоашон, президент на „Диджтаг”, организацията която служи за свързващо звено на цифровизацията в Европа. С превода на Мая Пеловска, международен експерт в Дирекция „Международно сътрудничество”.
Водещ: Цифровизацията кара хората да си задават въпроси, но не само хората и медиите да си задават въпроси, изобщо новите технологии ни предизвикват. Защо е важно да знаем как се вземат решенията за цифровизацията. Нека от тук да започнем разговора с генералния директор на БНР, г-н Валери Тодоров и медийния експерт проф. Кирил Конов. Добър ден.
Валери Тодоров: Добър ден.
Водещ: Защо е важно да знаем решенията които се вземат за цифоривизацията какви са и как се вземат.
Валери Тодоров: Защото да знаем, защото трябва да знаем с каква сила ще ни стоварят последствията. Тъй като цифровите технологии изискват промяна на навиците, промяна на цялата организация на приемане на информацията. Същевременно те са и покрай всички положителни страни, един сериозен стресов фактор, защото вие изведнъж ще получите много големи възможности. И трябва в рамките на тези възможности да извършите селекция, да подтиснете едни желания, да дадете предимство на други. Наистина това е една технология, която ще събере картина, звук, текст в едно и в зависимост от вашия избор, вие ще получавате с предимство онова което искате. Но по-важното е, че всичко това трябва да се усвои, като в този процес има две страни. Едната страна, която ще приема продукта, а другата която ще го произвежда. Мисля, че стреса ще е еднакво силен и от двете.
Водещ: Проф. Конов, добър ден.
Кирил Конов: Добър ден.
Водещ: Защо е важно да знаем повече за цифровизацията и за решенията, които се вземат за нея?
Кирил Конов: Ами вие вече чухте, зрителя трябва да бъде…
Водещ: И слушателя!
Кирил Конов: …подготвени, и слушателя, и зрителя, трябва да бъде подготвен. Защото цифровата техника иска нови приемни устройства. При това, ако телевизията с един аналогов телевизор можеше да се работи например в кабелната телевизия, можехме да включим един, втори, трети аналогов телевизор. Към преминаването на цифрова телевизия, към всеки един приемник трябва да има и приставка, която е прието да се казва чуждицата приемен SETBOX. Той практически е цифрова приставка и трябва да се закупи към всеки телевизор. При това трябва да се знае, че приставки за спътникова са едни, а за наземна телевизия приставките са други. Освен това трябва да се знае много важно нещо. Че стандарта който е приет в нашата страна за кодиране на сигнала е MPEG4, който се различава от стандарта в Европа, MPEG2. MPEG2 е много стар стандарт, ние сме преминали към по-нов. По-нов, по-съвременен стандарт, който дава възможност по-добре, повече програми да се предават в един телевизионен канал. Който означава, че приставките трябва да бъдат купувани от България, а не от чужбина. Това трябва да знае, трябва да знае зрителите, например тези които имат роднини и деца в чужбина, да им приставките от там, трябва да си ги купят от България.
Водещ: Всъщност стигнахме бавно и полека до въпроса за парите! Защото това са разходи от една страна, за тези които ще получават цифров вариант на радио и телевизия и от друга страна, самите медии също така трябва да планират своите разходи!
Кирил Конов: Да, медиите също трябва да планират своите разходи. Интересното е това, че се предвижда един период в който едновременно би трябвало да се предава както аналогова, така и цифрова телевизия, също в бъдеще вероятно ще бъде и за радиото. Това означава практически почти двойно заплащане за разпространение. За това повечето страни рязко ограничават този съвместен период на съвместно излъчване, което означава много добра подготовка в населението, да се подготви да премине към цифрово приемане на програмите, за да може да се облекчи, да се опрости разпръскването на програмите.
Водещ: Ние готови ли сме?
Кирил Конов: Колкото е по-кратък… Моля?
Водещ: Ние готови ли сем?
Кирил Конов: Ами програма за преминаването съществува, но тази програма още не съм чул да е задействана, което означава, че практически още не сме готови. Това е задача на медиите, които трябва много широко да прорекламират, да разкажат „Да преминава се към цифрова” цифровата има определени предимства, предимства е по-малко шумове, възприема се по-качествено изображението, много повече програми. При това програмите, които се излъчват ще бъде свободни, което означава, че ще бъдат безплатни за разлика от спътниковите телевизионни програми и от програмите от кабелната телевизията, което е едно облекчение към зрителя. Но от друга страна към всеки един телевизор трябва да бъде купена приставка за приемането. Приставките действително не са скъпи, обаче са определена инвестиция.
Водещ: Обаче в криза, всяка една инвестиция може да бъде отсъдена като скъпа.
Кирил Конов: Да и особено когато е принудена.
Водещ: Да. Много ви моля да останете на телефона. Г-н Тодоров, ние напрактика има какво да се споделим.
Валери Тодоров: Само ще направя една корекция. Ясно е, че безплатни ще бъдат обществените програми. Платени ще бъдат, също така ще бъдат платени някои от услугите, които допълнително ще се предоставят при цифровото излъчване.
Водещ: Но ние вече излъчваме цифрово, доста преди да се вземат решенията.
Валери Тодоров: Да, националното радио започна излъчване със съдействието на БТК, по технологията DVB-D, която сега предстои да се внедри масово, за София и Софийска област още през 2007 година. През 2008 година, ние пуснахме в действие технологията Radio Digital Mondiale, това е цифров формат върху късите вълни, той се използва от много от страните, които имат големи територии, тъй като се предава тази технология, позволява предаване на сигнал на по-далечни разстояния, с по-високо качество. Интересното, че тези страни са всъщност и потенциалните производители на приемници. Също така интересен факт, че ние сме една от страните, която е разположена в ъгъла, на един от ъглите на ЕС. Тази технология свободно би могла да покрие европейската територия от единия край до другия. Т.е. този наш експеримент залага един потенциал, залага една перспектива, която се надявам да бъде полезна ако разбира се бъде избрана тази технология в бъдеще като основен цифров формат.
Водещ: Защото безспорно цифровото излъчване изисква технологична готовност, а за да има човек технологична възможност, той трябва да има инвестицията, за да може да оперира, това също е…
Валери Тодоров: Първо за радиото се смята, че до 2020 година ще запазят актуалността си УКВ излъчванията с чистотна /…/ Същевременно ние се готвим да затворим цикъла на производство на цифрови програми. Вие знаете, че освен това открихме две нови програми, две нови радиостанции, които са оборудвани с най-новата техника и най-новите технологии. Освен това ние преминахме към унифициране на техниката и технологията на централното радио. Предстои да влязат в действие новите студийни комплекси на програма „Хоризонт” и програма „Христо Ботев”, които вече ще ползват всички предимства на новите технологии. Можем да кажем, че предстои, технологиите са заложени вече в регионалните ни радио станции и предстои да се цифровизира, да се вкара ново поколение техника, ефирна студийна в някои от регионалните радио станции. Но националното радио вече извършва вече такива излъчване. Знаете, че в рамките на европейския проект „Евра Нет” ние сме първата радио станция, която излъчва цифрово новини на четири езика, излъчваме и два модула по шест часа на програма „Хоризонт”и „Христо Ботев”. Така, че за разлика от повечето балкански страни, ние сме наистина доста напред, ние сме с добри позиции в рамките на ЕС за радио и телевизия. Мога да кажа, че радиото през последните две години и половина направи много за развитието на техниката и технологията. Вероятно и вие сте го почувствали. Така в по средстровид предстои да го почувствате следващите месеци, тъй като ще преминете изцяло на нови технологии. Това е бъдещето, важното е да убеждаваме хората, че те ще трябва да си сменят навиците, защото вижте можете да приемате различен тип програми, много е важно ние разглеждаме, проф. Конов тука говори за технологиите, тъй като технологията е важна, ще води технологията. Но вие при цифровата ера изведнъж отваря множество гласове, образи, програми. Вие в един момент, ще можете да приемате и аналогово и цифрово, и ще може да се съчетава с интернет, и вече водещо става съдържанието. Онова което посланието ще предаде, зависимо много от качеството. Борбата за качеството и за съдържанието, всъщност ще се превърнат във водещи за конкуренция по-нататък.
Водещ: Професоре, как виждате бъдещата медия в цифровия и живот?
Кирил Конов: Ми това е доста сложен въпрос и специално за телевизията какво е! Преминаването към телевизия с висока разделителна способност, нали това което е хита в момента и това което пък е супер така хит, това е телевизия 3D, чието въвеждане ще има много въпроси, много се склонни да твърдят, че има, че не е много полезно гледането продължително на 3D телевизия, обаче живота върви напред и аз очаквам, че и тези въпроси ще бъдат решени.
Водещ: Що се отнася до 3D телевизията, според мен там е много подходяща приказката за гроздето което е кисело?
Кирил Конов: Да, това в момента е просто такъв, макар и хит, но докато стане ежедневие ще мине доста време. За сега за нас е важно, нашата страна да преминем към цифрово разпространяване на програмите. Искам само да напомня, че в България в София, първите предаватели бяха пуснати в ноември 2004 година. Така, че от 2004 година в София имаме DVB предаването по стандарта MPEG2 и се излъчвате шест програми на 64 канал. Но поради слабата реклама, приемането на тези програми не е масово в София. Сега е важно, действително масово сериозно с качествено покритие на страната, с цифрови телевизионни програми и преди всичко на националната телевизия.
Водещ: Как според вас можем да мотивираме хората да приемат по-лесно преминаването на медиите в цифров вариант?
Кирил Конов: С добро покритие, с много програми, които като основната част от програмите са отворени, безплатни, което ще мотивира хората. Това показва и опита в Европа, известен процент от хората се отказват от кабелните телевизии, преминават към цифрово приемане на програмите, защото предимствата са очевидни. Предимствата са очевидни, всъщност в излъчването трябва да има достатъчен брой интересни програми на български език и тези програми, които представляват интерес. Това са Eurosport, която едва ли ще бъде безплатна, програмите Discovery. Така, че подбора на програмите, които ще се излъчват и качественото покритие са в основата за бързото преминаване. А ако има интерес, хората много бързо ще си закупят приемници и ще преминат към цифрово приемане. Още повече, че цените на цифровите приемници съвсем не са високи.
Водещ: Много ви благодаря за този коментар. Чухте експерта по телекомуникации и цифрова телевизия, проф. Кирил Конов.
Водещ: В „Клубът на журналистите” продължаваме разговора с генералния директор на БНР г-н Валери Тодоров. Нека да опитаме да обясним на някакъв по-разбираем и прост език какво ще даде цифровизацията на хората повече от обичайния начин който е познат за слушане на радио?
Валери Тодоров: Ако говорим за радио, ние вървим към така нареченото хибридно радио, т.е. вие ще можете да получавате и звук и картина и ще можете да теглите и записи по заявка , ще можете всичко, онова което получавате от различни източници, да го събирате върху един носител, до го получавате по един стандартизиран начин. По този начин ще съберат аудиториите, които работят с различни навици и имат така вкус към различни усещания от технологиите. За това смятам, че изключително важно е да се разясни кое как се случва. Разбирам, че сега интереса към телевизиите е повишен, тъй като картинката наистина дава по-голямо въображение. Но в при движението на технологиите, ще се получава така, че от една страна радиото ще се визуализира все по-активно, ще можете да виждате лицата на водещите, ще разбира се ще пазим магията на радиото, ще можете да ползвате всички наши архиви. Същевременно ще се наложи да се разработят модифицирани програми за тези нови цифрови технологии. Т.е. вече границите между радиото и телевизията ще се приближават, но винаги ще води или картината, или звука. Т.е. ако вие сте седнал на едно място, естествено е, ще искате вие да получавате върху екрана и текста на новините, допълнителна информация различни позиционирани продукти. Допълнителна сервизна информация. Но ако пътувате и вие възможност да гледате картинката, там ще ви се подава справочна информация по-къс вид, ще имате справочната картинка, но вас ще е водещ звука, онова което слухово ще възприемате. Но тук…
Водещ: Но това ще е, това ще бъде личен избор на слушатели, нали ще даде предимство на едното или на другото?!
Валери Тодоров: Да, вие можете съответно при цифровизацията да си пуснете телевизията, стига телевизията да може да ви даде тази информация в по-експресен вид. Радиото е по-бързо, по-скоростна медия. Тя предлага по-големи масиви, по-голям обем от информация. Телевизията изисква повече време, тъй като това е свързано и с подготовката на картината. Но ако примерно радиото ви дава пряка визуална връзка от някои събития, предава на под кастинга, то тогава вие слушате едновременно програмата, получавате сервизната информация и новините на текст, едновременно с това можете да наблюдавате едно събитията, съответно ако искате и да го слушате. Така, че виждате в един момента. За това ви казах не случайно, че трябва да подтиснете едно желание за сметка на друго. Да решите ако пътувате в кола, ясно, че за вас ще е водещ звука. В следващия момент вие имате един мобилен телефон. Ясно е, че ви можете получавате визуална информация на, можете да гледате и телевизионни програми. Но вие ако искате наистина да гледате с качеството, т.е. да изпитате удоволствие, не само да се информирате, вие ще изберете друг подход. Ето тук за това, в това изключително разнообразие на услуги и на възможности. Избора ви ще бъде по-сложен! Но този избор ще наложи и промяна в навиците ви, по които трябва да достигнете до един или друг продукт. За това е много важно да се разяснява, за да се избегне първоначалния стрес. Ясно, че е тази технология която предстои да се внедри за телевизията, искам да са наясно и слушателите. Тя наистина е телевизионен формат. Тя е там като радиото е спомагателна медия, вие водещо ще е картината, а в подкастинга ще имате радио станция. Но вие за да преминете от един мултиплекс и на друг, и т.н. Ще трябва да минете през видеото, през телевизията, да стигнете до радиото, ако то е разположено в друга зона. Докато идеята на цифровото радио, вие да имате един интегриран приемник, който да приема всичко формати и ви изписват името на програмата, приемника търси и без разлика тази програма на кой формат излъчва, да можете в това приемно устройство да получи тази програма, без разлика къде се намирате. За това е важно с разработват и националните технологии, т.е. технологията на националното покритие, същевременно технологиите за пренасяне на сигнал на далечно разстояние, за разлика от функциите на телевизиите, които разбира се са със засилено национално присъствие, т.е. присъствие на национална територия.
Водещ: Но все още не се говори колко струва този приемник?
Валери Тодоров: Приемниците вече, така достигнаха до умерената цена от 50 евро, има и по-евтини. Изключително важно е, че страни като Индия, като Китай, Русия се ангажираха с производството на тези приемници, те признаха и технологията DRM за водеща, тъй като тя е подходяща за тези големи територии. Което е насърчителен фактор, ние за това и когато стартирахме технологията DRM, ние ориентирахме към предаване за чужбина, т.е. знаете, че ние предаваме на 11 езика, ориентирахме към страните към, зоните където тази технология е разпространена, където има съответните приемници. Държавата ще трябва да инвестира и в приемните устройства, цифровите устройства и за телевизия, и за радио. Ясно е, че с телевизия ние леко вече закъсняваме и ще трябва да се компенсира. Докато за радиото все още имаме да помислим. По-важното е, че радиото като технически и технологичен лидер в момента даде шанс тези технологии да се развиват, да се експериментират, да се доказват. Смятам, че едната от технологиите категорично се доказа, другата вече ще се внедрява като телевизионна форма, радиото освен това развива активно и УКВ мрежата, тъй като тя също пострада силно, след като демократичните промени. Знаете, че нашата УКВ мрежа беше изградена с двойно предназначение, обслужваше и военни функции, обслужваше така и политическия блок. И се образуваха така дупки, бели петна. За това искам да кажа, когато нас ни разглеждат, говоря нас като обществена медия, ни разглеждат като конкурентна частните медии. Ние не сме в истинския смисъл на конкурент, защото задължение е на държавата да информира безплатна достъпна на всички платформи информация, обективна, разностранна информация.
Водещ: Това го пише и в Конституцията!
Валери Тодоров: Да, пише го ви в Конституциите. Докато смисъла на търговската медия, тя трябва да обслужва определен търговски интерес, т.е. тя може да си избере района на покритие, може да си избере начина на посланието, дали ако е музикално, кой формат предпочита. Или ако вкарва информация, какъв вид информация. Докато ние сме длъжни да гарантираме пълния обем от информационни услуги с разнообразие на програми, с разнообразието на гледните точки, с обективността. За това ние сме единствените, ние сме най-големия процент на музика, на драматургия, ние записваме и архивираме всички по-големи културни музикални събития. За това, винаги казвам, ние имаме собствени музикални състави, които са водещи за страната. За това не може някой да ни разглежда и смятам, че не е добър подхода, когато се правят механични сравнения между частна медия и търговска медия, или да речем някой от нашите програми може да сравни с друга радио станция, да речем „Хоризонт” с Дарик радио. Въпреки, че те са доста различни. Аз в момента не правя реклама на колегите, с огромен толеранс, това е една от солидните радио станции, които успя да се докаже през годините, в много трудна пазарна среда. Тука понякога се налагат формати и се твърди за разпространението на други радио станции, които са под статистическия минимум, но с една добра реклама може да правя внушение. Нека да, всички имат място на пазара. Нашите функции като обществен медия са други, ние сме и държавна медия, защото за сметка, независимо от бюджетната субсидия, ние реализираме и план за собствени приходи. Знаете, че търговските радиостанции, те работят и по търговските закони, по търговското право. Докато ние работим така в изключително строг, строго зададен формат според закона за радиото и телевизията. Държа тези неща да са ясни, да са разбираеми, ние сме и звукозаписваща къща и продуцент, и медия, и същевременно сме и шапката на един голям културен институт с изложбите, с музикалните състави.
Водещ: Да, защото в крайна сметка радиото наистина трябва да приятел на човека.
Валери Тодоров: Трябва да е най-добрия приятел на човека, защото когато изпаднете в беда и когато радиото е единственото средство и няма да можете да видите какво става по телевизията, радиото ще ви помага, още повече, че радиото както знаете изпълнява и сега съвременната епоха и други функции. Т.е. не дай си боже то е в случаи на нужда, то се превръща система за информационна сигурност, за оповестяване на гражданите. Още повече националното радио е единственото което се чува по всички ъгли и от двете страни на всички наши граници, само до преди две години това не беше така, знаете имаше огромни прекъсвания по, дори когато се движите по магистралата и това не бива по никакъв начин да се разглежда, както коментират някои колеги, като монополизъм. Не, напротив, ние функцията на обществената медия са съвършено различни. Тук не става дума за конкурентни интереси. За това, че ние ползваме бюджетна субсидия, ние имаме редица ограничения, дори и в рекламната си политика. Това са неща, които смятам, че трябва да се разберат и знаят.
Водещ: Иначе радиото ще продължи да бъде най-добрия приятел на хората. Благодаря за този коментар на ген. директор на БНР, г-н Валери Тодоров.
Водещ: Годишните награди на Българската асоциация на регионалните медии вече са връчени, отбелязана и 90-годишния юбилей на най-стария вестник, издаван без прекъсване у нас „Черноморски фар”, честито колеги. Сега вече е време за изводи, какво се случва в регионалните медии, добър ден казвам на членът на журито Аксения Димитрова, колега от „24 часа”.
Аксения Димитрова: Добър ден.
Водещ: Трудна ли е работата на колегите в регионалните медии?
Аксения Димитрова: Много трудна и много им се възхищавам, че се наемат в такива условия да правят, включително и разследвания. Това от което аз разбирам и зареди което бях поканена да се включа в журито. Журналистическото разследване в малък регионален вестник в България, по това време е нещо наистина изключително трудно и понякога дори непосилно.
Водещ: Всъщност това е едно предизвикателство, да избереш дали след твоето разследване, ще продължиш да живееш там. Защото в крайна сметка май до там стигат нещата!
Аксения Димитрова: Ами за съжаление много често така се случва, свидетели сме за това което се случи на колежката Лидия Павлова в малък регионален вестник, въобще в този региона Югозападна България, която беше обект на няколкократни атаки. Не случайно тя миналата година получи, първо една от наградите на и тогава бях в журито за смелост, но получи и една друга голяма награда на /…/ смела журналистика, защото е смелост да се опълчиш срещу някой койот никой не смее нищо да каже, никъде.
Водещ: Да, което прави работата наистина много трудна на колегите. Това значи ли, че бъдещето е мрачно, в посока липса на разследвания?
Аксения Димитрова: Ами не ми се иска да вярвам, че е мрачно, но може би не е много светло до мига в който няма установен пазар на медии, в България и няма условия. Един вестник или друга медия да се развиват по начина по който се развиват малките регионални медии в развитите страни. Аз съм учила и специализирала включително в малка медия, регионална медия в САЩ и още тогава 96-та година бях свидетел на механизма по който всичко става. Значи там има такъв голям пазар на стари коли, услуги и т.н. в региона, че всички тези хора трябва да си финансират мощно с реклами главно, местния вестник. И така по този начин той става независим. Ако например в региона в който се издава вестника, има 3 или 4 къщи за продажба на стари автомобили, 5 или 6 други компании, всякакви видове развити услуги, те мощно се рекламират в тези регионални медии и тогава регионалните медии стават независими, до степен до която да могат да правят разследванията и не са зависими в бюджета си от как, да бъдат купени от този или от онзи и да чакат на неговото благоволение, защото в България точно това се случва. А малките медии, за да оцелеят са принудени да правят много компромиси и пък оцеляването им е резултат функция от това, че нямат добре развита икономика в регионите, която не да поддържа благоволение, ако е необходимо да се рекламира самата тя във вестника, да дава пари за вестника. Така, че за съжаление и в регионалната журналистика, кризата се отразява, но според мен кризата в България още повече се отразява, защото съответно намаляват хората, които купуват вестници и те имигрират в големите градове, те заминават извън България, намаляват производствата, затварят /…/ сергиите, магазините и т.н. и т.н. И е напълно естествено хората изпълнявайки, е напълно естествено да имат два процеса, първо хората да не могат да купуват медии или няма кой да ги купува тези медии и второ, местното производство да не си позволява, ако въобще съществува да се рекламира в тези медии, така те да бъдат зависими.
Водещ: Всъщност единственото което ние можем да направим е по-често да се обръщаме към колегите си от регионалните медии и да някак да им оказваме помощ!
Аксения Димитрова: Честно казано, да. Ние онзи ден говорихме с председателката на, с една от колежките която се води зам. председател на Съюза на регионалните медии, обсъждахме форми и някак си да измислим за обучение на колегите. Аз току що се връщам преди няколко седмици от шестата световна среща за разследващи журналисти, която беше, която се проведе в Женева и там от България бяхме поканени аз и колежката ми Миролюба Бенатова от бТВ. И освен, че трябваше да изнесем нашите доклади, ние чухме, докладите на около 100 журналисти от около 50 страни по света за различни ситуации, модели, нови култури, се налагат при тази криза. Т.е. едно знание, което е пристигнало при нас и аз не искам да го задържам по никакъв случай само за себе си и да го прилагам, както правя много години в нашия вестник и с колегите. А с удоволствие бих го споделила с колегите от регионални медии, става въпрос за разследвания, за база данни, за методи, примерно за теми за разследвания, които са правени по малки регионални медии в други страни, недоразвити и не толкова развити. И обсъждахме това как може да стане макар, че и за това са необходими пари. Ние с колегата ми Данаил Въгленов, направихме с подкрепата на холандското посолство в продължение на две години, един проект за обучение, който беше главно от два семестъра в Софийския университет на журналисти, но след това представихме резултатите от това обучение, пак говоря само за разследваща журналистика, в Благоевград, в Пловдивския университет, във Великотърновския университет, Благоевградския, Югозападна… в Нов Български университет. И аз видях, че има много млади хора, това бяха първо, втори, трети курс студенти, които са жадни да научат повече и са жадни да усвоят това знание което ние сме придобили по най-различни световни форуми.
Водещ: Или както каза г-н Въгленов пред клубът на журналистите, най-важната задача на разследващия журналист е да оцелее!
Аксения Димитрова: Ами да, това е факт, особено не само зареди кризата, ами и зареди опасната работа, която върши. Така, че има почва за това, нещо. Много сме благодарни, надявам се /…/ припозна нашия проект, защото наистина разбра, че има необходимост от това. Но за съжаление сега в България журналистиката вече се смята за изградена, парите които се дават за обучение по различни програми от Западна Европа и Америка, и т.н., вече спряха. Вече са насочени към бивша Югославия, …републики, в /…/,в Молдова, в Армения. Където имат нужда, имате вероятно проблеми, много по-сериозни и огромни от нашите. Те са това което ние бяхме преди повече от 15 години. Така, че аз съм много щастлива, че не сме на това дирадже, защото съм преподавала и в Молдова на колеги журналисти, съм водила курсове по разследваща журналистика и Азербайджан и в Армения. Те наистина, да не кажа светлинни години назад, но са след нас. Това което казвам, бяхме ние преди 15 години. Така, че не може да сме с тях, недоволни, ние сме развили сравнително доста добре и доста бързо. Но все има какво да се желае.
Водещ: Благодаря за този коментар, г-жа Аксения Димитрова, колега от вестник „24 часа” с коментар за регионалните медии и бъдещето на разследването в регионалните медии. Поглеждам часовника и виждам, че ми остава време само да ви пожелая хубав ден, дано да не е много мокър. Това е от нас.

сп. Мениджър | Пепа ВИТАНОВА | 2010-04-11

В администрацията е най-добре да действа лекарският принцип: ако не можем да помогнем, най-важното е да не навредим, казва генералният директор на Българското национално радио

ВАЛЕРИ ТОДОРОВ е роден на 25 август 1956 г. в Силистра. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Още като студент води предавания по програма "Христо Ботев" на БНР, пише за централния печат и е зам. главен редактор на в. "Софийски университет". От 1981 г. работи в главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на БНР, където последователно е литературен сътрудник, редактор, коментатор, старши репортер, водещ на новините и на вечерните обзорни предавания, отговорен редактор, завеждащ редакция, зам. главен редактор, и.д. главен редактор. Като специален пратеник на БНР е отразявал най-важните събития на прехода в Източна Европа – първите демократични избори в Унгария. Румъния, Албания, Украйна, разпада на Югославия, края на Варшавския договор. Той е най-добрият ни специалист по проблемите на ОНД и Русия. Автор е на документални филми за БНТ за драматични етапи от развитието на Русия, както и на многобройни публикации в българския и чуждия печат. От януари 1993 до октомври 1997 г., след спечелен конкурс, е кореспондент в Москва на БНР, а също и на БТА. След завръщането си в България е отговорен редактор и водещ на вечерното обзорно предаване на програма "Хоризонт" – "Нещо повече", после за кратко е директор на програма "Хоризонт". От януари 1999 до април 2006 г. е завеждащ кореспондентския пункт на БНТ в Москва, по същото време е и кореспондент на БТА. След това е директор на дирекция "Радиоразпръскване" в БНР и и.д. директор на Радио Благоевград. През 2007 г. печели конкурса за генерален директор на БНР. Владее руски, немски и английски език. Женен е, има син.

- Господин Тодоров, в период на криза обществените медии като че ли са в по-добра позиция от частните. Гарантираната държавна субсидия компенсира намалената реклама. Така ли е?

- Не е така. Нашето финансиране също е намалено – веднъж като субсидия, втори път като приходи. При това ние не можем да ограничим или занемарим обществените си функции, нито да снижим качеството заради по-малкия бюджет. Ако за една търговска медия хората са склонни да направят компромис относно качеството и професионализма, на обществените медии не прощават. Като данъкоплатци си казват:

"Това са моите пари, имам право да изисквам". И понеже сме на темата за парите. Мисията на обществените медии е различна от търговските. Две трети от рекламното време на БНР например отива за подкрепа на обществено значими културни, образователни, музикални инициативи. Ние сме и най-големият медиен партньор на социално отговорни проекти. Нищо от това, което получаваме, не ни е предоставено като подарък. Освен това водещата част от бюджета на БНР само минава през нас и отива в БТК ("Виваком"), която монополно притежава предавателните съоръжения, чрез които излъчваме. Това впрочем е парадокс, защото водещата практика в света е държавата или обществените медии да имат свой контрол върху телекомуникационните съоръжения.

- Във форумите наричат БНР последния мохикан, който все още не е увреден от слугинажа пред Негово Величество Търговията и от тенденцията към ожълтяване и изпростачване на медийния ни пазар. Цената на този ореол каква е?

- Ценностната система на обществените медии е различна от тази на търговските. Целта ни е да произведем качествен продукт в качествена опаковка, с превес на обществения над търговския интерес, което изисква двойно по-големи усилия. БНР изпълнява изключително трудоемката функция на пазител на паметта и традициите на нацията. Записваме и архивираме всичко най-важно, случващо се в политическия, социалния, икономическия и културния живот. Освен радио ние сме и една много голяма културна институция: имаме 6 музикални състава, излъчваме на 11 езика за целия свят, развиваме издателска дейност… Само през последната година издадохме 20-ина диска с уникални записи от различни области, организирахме фестивал на духовата музика, детски празници, много разнообразни извънстудийни прояви, но най-важното е, че възстановихме културните салони на програма "Христо Ботев". Те събират под наш покрив писатели, художници, фотографи, хора от различни области. Така някога радиото е започнало да развива обществената си функция в подкрепа на българската култура. През последните две години имаме забележим напредък в много направления. Успяхме да удвоим аудиторията на всички наши програми. "Хоризонт" държи вече 38% от радиоаудиторията и има 2,5 млн. слушатели. Внедрени са нова техника и технология, сред които и цифровото излъчване по технологията DRM, променена е изцяло организацията на работа, утвърдено е продуцентското начало в програмите. Открихме две нови регионални радиостанции (от 5 станаха 7), което не се беше случвало от 1973 г. насам. Вкарахме в действие 66 нови собствени радиопредавателя, което не се беше случвало през последните две десетилетия на прехода, внедрихме нов уникален звукозаписващ пулт с цифрова настройка в концертното ни Първо студио, внедрихме нова автоматична телефонна централа, като включихме в обща нискотарифна мрежа всички наши комуникационни връзки, сред които 12 подвижни радиостанции от ново поколение, единствени в страната. Пуснахме в действие два нови продуцентски студийни комплекса, аналогични на този в Първо студио – в Радио Пловдив и Радио Благоевград. В момента преоборудваме основните студийни комплекси на "Хоризонт" и "Христо Ботев". При това всичко в рамките на дадената ни субсидия. В същото време в "Хоризонт" стартираха 15 нови предавания, 14 нови в "Христо Ботев". "Христо Ботев" е единственият в страната продуцент на детски предавания и на радиодраматургия. Освен че успяхме да си върнем младите слушатели, увеличихме и времето на слушане на нашите програми. Имаше време, когато БНР беше предпочитано от по-възрастната, по-улегналата аудитория, но вече е с подмладен профил. Имаме популярни предавания, например предаването "Аларма" на "Христо Ботев", музикални линии на "Хоризонт", които събират в откритото ни студио и в ефир активна аудитория от 15 до 30 години. При нас работят хора с уникални професии и способности, каквито няма извън нас. Радиото по принцип е най-персонифицира-ната медия. Между журналиста и микрофона няма посредник. В живото предаване имате две оръжия – вашия глас и вашата мисъл. Никой освен собствената ви некомпетентност или неувереност не може да ви ограничи. Аз много уважавам радиото именно заради професионалната свобода, която дава, и заради професионалния стандарт, който налага. Но имаме изключително чувствителна аудитория – по гласа тя разпознава степените на откровеност, настроението, подготовката, фалша. Може да сравним това усещане с диагнозата по ретината на окото.

- Как си обяснявате, че БНТ не успя да си възвърне предишния престиж, много от зрителите загубиха навика да я гледат, докато БНР устоя на промените и си остана водещото радио?

- При телевизията натискът винаги е бил по-силен и затова степента на разрушение там беше по-голяма. Резките промени в телевизията доведоха до изтичане на кадри, до демотивация, а екипното начало е много важно. Аз и досега не мога да разбера защо трябваше да бъде отнет един от каналите на БНТ, за да се осигури равен старт с една друга телевизия, която дойде с капитали, които многократно надвишаваха капитала на БНТ. По-справедливо щеше да е да се отдели друг честотен ресурс, а не да се разрушава нещо готово. Радиото винаги е било по-неспокойната електронна медия, но с по-стабилно и по-независимо медийно поведение. Може би защото е майката на всички електронни медии… Получи се така, че ние захранихме с кадри, технологии и като школа много от националните медии. Но и БНР премина през криза през 2001 г. Преди това бяха ликвидирани програмите "Знание" и "Орфей". Последствията от това и досега се усещат, както се чувства и дефицит от една професионална музикална програма.

- Има ли нещо, което не успяхте да изпълните от програмата, с която спечелихте конкурса за изпълнителен директор преди три години?

- До края на мандата си ще изпълня обещаното, дори малко повече в някои области.

- Кое беше най-трудното?

- Винаги най-трудното е да ви повярват. Втората трудност е смяната на манталитета. Да накараш човек, който е свикнал да заобикаля проблемите, да ги преодолява.
Да го убедиш, че това е по-неудобната, но по-печеливша позиция. Защото резултатът мотивира. Когато виждате как със смяната на техниката и технологиите, нещо, срещу което сте се съпротивлявали, се променя и личната ви мотивация, хубавите нещата се случват по-леко. Нормално е човек да се плаши от всяка промяна, да си задава въпроса ще се справи ли, ще успее ли да се наложи в новата конкурентна среда. Щастлив съм, че успяхме в консолидирането на този корпоративен дух.

- Кое е специфичното в мениджмънта на обществените институции?

- В един такъв на пръв поглед скучен процес като мениджмънта много важна е правилната дозировка. Трябва да се намесваш само тогава, когато е необходимо. В администрацията най-добре е да се действа като в лекарската практика. Когато лекувате някого, важно е да не предозирате намесата, за да не навредите на пациента. Защото може всички да виждат заболяването, но не всеки може да лекува.

Стр. 108 – 109, 110

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-04-24

Водещ: Хората предполагат, вулканите разполагат. И такова мото пасва на отиващата си седмица. Един черен облак приземи Европа, както биха възкликнали рекламистите, първо в Европа, а после по другите континенти. Голямо сричане падна на името на вулкана, докато журналистите из целия свят, масово не започнахме да го наричаме „Вулканът с непроизносимото име”. Но не спряхме да следим облака, вързал на земята по мобилните европейци и те досущ като Малкия принц спестили време за пиене на вода се замислиха колко сме уязвими. Чудесно щеше да бъде, ако този образ беше използван като повод за размисъл и коментари за човешките дела на земята. Още повече, че тази седмица отбелязахме и Деня на земята. Най по-удобно време и по-добър повод за използване репортажът като средство за убеждение, че можем и по друг начин да се държим на земята. Няма по-удобно време журналисти и учени да заговорят на един език с хората. И тъй като умни хора са казали, отдавна, че няма нищо случайно. Точно днес ще си поговорим с младите учените какво би станало, ако са журналисти. Имаме ли нужда от комуникатори на науката. Какво показва опитът на Феймлаб – лаборатория за слава, конкурсът който всяка година се провежда у нас. Софийският кръг започва след два часа горе долу. А програма Христо Ботев е традиционен медиен партньор, защото вярваме, че знанието прави хората по-добри. Как журналистите да пишат повече за екология, ще чуем и мнението на колонистът на вестник „Дневник” Юлиян Попов. Разбира се, ще започнем с предложенията на СЕМ за промени в регулацията и предстоящата кръгла маса, която организира обществената функция на БНР и защитата и от управлението на медията. Формулировката е на СЕМ. А инак този разговор започнахме преди две седмици с доц. Георги Лозанов. Как редакционната политика да стане по-независима и еманципирана от административното управление на медията. И тъй като това се случва в навечерието на избора на нов генерален директор на БНР, да се надявам да научим повече от говорителя на СЕМ, Мария Стефанова. Какво може да постигне един репортаж, пък ще поразсъждаваме по-късно с Антон Хекимян от бТВ. Изгубени в облака, успяхме ли да подчиним репортажа на обществения интерес или се подведохме по рейтинговите заглавия. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Деси Сапунджиева, Валя Новакова, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: В „Клубът на журналистите” добър ден на говорителя на СЕМ, Мария Стефанова.
Мария Стефанова: Добър ден г-жо Филева и на слушателите на Христо Ботев също.
Водещ: Организирате широка дискусия за работата на БНР, „Обществената функция на БНР и защитата и в управлението на медията”. Това точната ви формулировка, става дума за по-независима и еманципирана редакционна политика от административното управление ли е?
Мария Стефанова: Да, включително и за това става въпрос разбира се, но всъщност тази дискусия не преставаме да вя водим, като казвам, ние имам в предвид не само ние в регулатора, а в цялата медийна среда. А сега точно, когато сме в края на мандата на генералния директор на БНР и преди приключим конкурса мисля, че се налага с по-голяма сила да направим една такава дискусия, за да видим колко се е отместила програмата на БНР или програмите на БНР, след три, да кажем и последните повече от три години разбира се.
Водещ: В каква посока и каква е причината точно сега в навечерието наистина на избора да се събирате медийни експерти да коментират темата?
Мария Стефанова: Не само медийни експерти, аз разчитам, че и журналисти и не само, които работят в радиото, а и в други медии, ще проявяват интерес. Защото в крайна сметка става дума за нашето обществено радио. Т.е. в най-голяма степен, тази медия би трябвало да защитава обществени интерес. Макар, че тука ме връщате към една стара моя любима тема за това кой би могъл да формулира „Що е то обществен интерес?”. Но сега няма да спираме на този въпрос. По-важно е наистина в дискусията, предполагам, че и спорове ще се проведат по време на тази дискусия и ще можем да избистрим какви са посоките на развитие на нашето обществено радио.
Водещ: А какво наложи промяната в графика за приема на документи за кандидатите на генерален директор изслушването разбира се и изборът?
Мария Стефанова: Най-вече съветниците искахме да направим тази дискусия, защото смятаме, че отдавна на висок глас не са се чували различни мнения. А иначе мисля, че в края на месец май изтича мандата на генералния директор г-н Валери Тодоров. Така, че до тогава има достатъчно време и ще бъде избран новия генерален директор на 28-ми.
Водещ: Май. Нека да кажем и нещо и за промените, които предлагате в регулацията, след анализа на видяното от големия брат в ролята му семеен!
Мария Стефанова: ”Биг Брадър Фемили”, тази любима на обществото тема в последните месеци. Знаете ли, нашите експерти непрестанно провеждат мониторинг и на всяко заседание ни докладват за междинните резултати. Още преди началото на това бих казал, ново форматирано реалити предаване, ние поканихме както оператора Нова телевизия, така външния продуцент, за да поговорим за насоките на развитие. Знаете, че се вдигна голям шум, голяма о лелия, за това дали ще влизат деца. След това като влязоха децата, защо децата са там. А всъщност регулатора, установи, че екранното присъствие на децата е сведено напрактика до минимум. Въпреки това, опасявайки се от сцени на насилие, агресия, въобще сцени, които застрашават по някакъв начин физическото и психическото здраве на децата, но държа да подчертая и на децата, които поради родителски контрол, не са си в леглата по време на прякото излъчване на реалити предаването. Та именно зареди това, решихме да посъветваме Нова телевизия, да преместят подобни сцени и въобще това излъчване след 23 часа, където впрочем му е мястото. Оператора веднага ни върна информация, даде знак, че това ще бъде сторено и още един елемент на който ние разчитахме, че ще се предприемат действия от страна на телевизията. А именно малко да бъде разчупен формата на така нареченото „Съвременното българско семейство”. Вече сме свидетели мисля от няколко дни, има пет нови семейства в къщата. Така, че сега да видим нататък как ще продължи това предаване.
Водещ: Хванах се за една ваша реплика за любима тема, любима тема на кого е големият брат в ампулата му на семеен, хората или на журналистите?
Мария Стефанова: Мисля, че и на хората. Както вие го казахте и на журналистите. Макар, че журналистите също сме хора, но хайде да не се спираме на това. Казах, че любима тема, защото всички като чели говорят за това мега предаване „Биг Брадър Фемели”. Преди няколко минути казах, че това е наистина е един нов формат реалити. Защо е нов, защото предполагам, че ако вие гледате и ако слушателите, които сега са свидетели на нашия разговор, гледат това предаване. Знаят, че всъщност то обединява няколко предавания, няколко реалити формата. И Цената на истината, и Малката сестра, и Големия брат и не знам още колко други такива телевизионни формата са съчетани в едно. Напрактика новини от къщата дори се излъчват и в новинарските емисии на Нова телевизия.
Водещ: Е това се нарича авто-реклама, ако трябва да сме до край точни!
Мария Стефанова: И е така и не е така, по-скоро исках да подчертая това, че за първи път българския зрител е свидетел на нещо толкова голямо и толкова, с толкова много различни елементи под шашката на едно, едно единствено предаване.
Водещ: Върху какви законови промени ще работите през следващите две седмици?
Мария Стефанова: Като ме питате законови промени, имате предвид последното изслушване на СЕМ в Комисията за младежта и децата?
Водещ: Точно това имам предвид, да.
Мария Стефанова: Знаете, че регулатора по съдържанието няма законодателна инициатива. Това върху, което ние предпочитаме да се спрем е мерки, които могат да бъдат предприети, да бъдат взети тези мерки срещу различни оператори, които въвеждат или нови формати или неправилно използват тези формати спрямо Закона за радиото и телевизията.
Водещ: Няма…
Мария Стефанова: По-скоро там където сме съзрели техните места в закона и как това може да бъде постигнато не със законова промяна, защото ако трябва да има промени по отношение на участието на деца в реалити формати. Тъй като народните представители си мислиха, че СЕМ може да направи предложение за такава промяна в Закона за радиото и телевизията. И понеже ние наистина нямам законодателна инициатива, нещо повече. Ние смятаме, че ако подобни промени трябва да бъдат направени, то те трябва да намерят място в Закона за закрила на детето.
Водещ: Всъщност то, това е смисъла на независимостта на СЕМ, да няма и законодателна инициатива. Да оставим обаче и това настрана, няма да се сливат администрациите на БНТ и БНР, това е претопляне на стари слухове, няма да има Закон за печата. Каза преди седмица председателя на медийната парламентарна комисия, г-жа Даниела Петрова. На друго мнение е доц. Георги Лозанов, който пък в „Клубът на журналистите” направи публични двете революционни идеи, събирането на администрациите и създаването на Закон за медиите, който да включва и печата. Моля ви за вашия коментар!
Мария Стефанова: Аз не мисля, че Закон за печата е уместен, точно в този момент. По-скоро смятам, че не би трябвало да има такъв закон, да се работи сега по такъв закон. От друга страна за обединяването на администрациите на обществените медии. Също не ми се струва подходящо с днешна дата. Смятам, че и националната телевизия и националното радио, достатъчно добре се справят в тези кризисни времена. И трябва всъщност може би да им дадем шанс да се справят докрай с кризата. Това е едно предизвикателство.
Водещ: Със сигурност. Хората предполагат, вулканите разполагат! Хареса ми това за мото за отиващата си седмица. Чудесно щеше да бъде, ако този образ беше използван като повод за размисъл и коментари на журналистите.
Мария Стефанова: Всъщност колко сме…
Водещ: Да колко сме уязвими!
Мария Стефанова: Да, колко сме нищожни ние хората тук на земята, въпреки всички нововъведения, въпреки прогреса който е постигнало човечеството за толкова много години.
Водещ: И вие бяхте в групата на приземените!
Мария Стефанова: Да, точно от тази гледна точка го казвам. Всъщност не можах да излетя обратно за София от Италия, и това ми костваше едно 24-часово пътуване с автобус. Но пък да ви кажа, имах достатъчно време да размишлявам. Наистина вулканите разполагат в нашия конкретен случай. И нещо друго любопитно, което видях на пътя и го заснех с любителския си фотоапарат. Може би това наистина беше облака над Италия, много интересно на ярко синьото небе, един тъмен облак който като чели на струйки се стичаше към земята. Не знам дали това е вулканичния облак всъщност, само мога да предполагам.
Водещ: Имаше ли разлика в отношението на журналистите към облака у нас и по света? Просто успяхте да видите и двете страни.
Мария Стефанова: У нас като чели тогава, когато аз се при брах вече темата беше позатихнала или затихваше поне. Докато в Италия мога да кажа, че всички новинарски емисии започваха с тази тема. Даваше се изключително подробна информация за състоянието на летищата. Защото има по-различно отношение към човека, който е на път и в беда. Докато струва ми се в България това все още не ни е вътрешно присъщо, грижата за човека, който е на път.
Водещ: Благодаря ви за това интервю. Мария Стефанова, говорител на СЕМ пред ”Клубът на журналистите”.
Водещ: Само след час и 20 минути започва столичния кръг на Лаборатория за слава. Един конкурс доскоро администриран от британския съвет в България, сега споделена администрация с форум „Демокрит”. Нека попитам Любов Костова от британския съвет, какво би станало, ако учените бяха журналисти.
Любов Костова: Искам само да допълня, че тежестта, бремето на организацията делим и с много други организации. На първо място искам да изтъкна участието, съпричастието и партньорството на Министерство на образованието, младежта и науката. И така.
Водещ: А защо е важно, учените да бъдат и журналисти?
Любов Костова: Да, защо е важно? Може би не съвсем журналисти, като такива не непременно журналисти, но учените би трябвало да могат да излизат и да обясняват много разбираемо с какво се занимават те и техни колеги. Това са формите на комуникация, които познаваме много добре от Discovery Chanel, National Geographic, да не споменавам всички много гледани телевизии и радио предавания, слушани радио предавания на тема наука. Просто защото науката е действително част от всяка проява на живота ни. В науката е това, в това дали кафето ми изстива на масата или загрява атмосферата. Между другото, това било втория закон на термодинамиката научих аз. Науката се намира в дъвката, в лекарствата, които използваме, науката се намира в действително във въздуха който дишаме. Има научни обяснения. Един от много любимите ми примери за това, защо учените трябва да могат да говорят по-добре, т.е. да се приобщят към журналистическата професия, е един разговор който проведох с британския учен, ядрен физик между другото Джим Ал-Халили, койот в радио предаване по повод току що завършилият конкурс за хора, за не учени на тема „Знаете ли от какво е съставена 99% от материята около нас?” и възможностите за отговор са били, от молекули, от цвят, от въздух, от какво ли не. И само четири процента ако не се лъжа, са подали верния отговор. И журналиста каза, добре де, четири процента не ви ли се струват твърде малко. На което Джим е отговорил и казал „Вижте сега, първо 4% е повече от 2,1%, какъвто беше процента миналата година”, междувременно ние когато получихме резултатите миналата година, разбрахме ние учените какво трябва да направим и положихме усилия да се повдигне познаваемостта. Второ, вие сте прав по принцип, че е малко, обаче като се замислиш, че още по-малко хора знаят отговора на въпроса, защо небето е синьо например. След което журналиста го попитал „Добре, а всъщност кой го интересува това”. И Джим е дал единственият и много правилен отговор „Да,в същност сте прав” казал той. Но от една страна, ние съдим за интелигентността на хората по това, дали знаят кой е написал „Ромео и Жулиета”, дали знаят кой е нарисувал „Джокондата”, защо да не можем да съдим за знанията, за познанията за житейския опит на хората, интелигентността им по това, дали могат да отговорят на въпроса „Защо небето е синьо?”. Т.е. това е основният отговор, хората трябва да знаем, защото първо около нас действително наука има. Второ науката е част от политическите решения, които се вземат наше име и ние трябва да бъдем най-малко информирани, ако не и ангажирани, пък и от друга страна самата наука е публично финансирана дейност. Т.е. финансирана с нашите пари, като данъкоплатци, ние трябва да бъдем информирани.
Водещ: Те за какво се разходват.
Любов Костова: За какво се разходват.
Водещ: Добър ден на Нети Йовчева, миналогодишната любимка на слушателите на Програма „Христо Ботев”, която ни представи на финала в Челтмън.
Анет Йовчева: Здравейте.
Водещ: И на любимия ни както го наричаме „химик репортер” Божидар Стефанов.
Божидар Стефанов: Здравей.
Водещ: И двамата усетихте колко е важно, хора като вас да имат право на глас в медиите, защо е важно?
Божидар Стефанов: Ми сега малко /…/ кой ще отговаря. Ами важно е все пак да се излиза, важно е учените да не сме затворени в лаборатории си само там, да комуникираме по между си, защото все пак всеки от нас знае, че от колеги може да научи интересни неща. Примерно как се започна с вулкана вчера, е една от нашите така съмфейлабери, Магда Божкова, точно ни разказваше за това как следят облака със спътника и мисля, че това би трябвало да стигне до по-голяма аудитория.
Водещ: Ако имаше повече учени, които у нас да се изказват за облака, по-добре ли щеше да бъде, как преценяваш присъствието на облака в журналистическите материали?
Божидар Стефанов: Аз всъщност това искам, така да цитирам от Магда. Смисъл, тя каза, че много е лошо когато по медиите излезе някой журналист и каже „Учените казаха!”, защото това е било все едно „мама ми каза да правя еди какво си”, нали. Хубаво е самите учени да излязат и да обяснят, не просто ние ви казваме, а защо просто ви го казваме. Смисъл това е важното и именно това е едно от нещата, които Феймлаб така доста допринася. Така, че мисля.
Нети Йовчева: Анет, започнаха ли да те търсят повече журналистите, когато стана любимка на слушателите на Програма „Христо Ботев”, когато беше човека който ни представи в Челтмън?
Анет Йовчева: Ми да, в интерес на истината, преди това не съм търсена журналистка, въобще. Когато излезе името ми, било по вестници, в предавания и след това започнаха да ми се обаждат. И така. Мен лично много ми хареса самия стаж в БНР и нали възнамерявам да продължавам, тъй като е много интересно да се сблъскаш с самия себе, когато се срещаш с хората. Защото когато аз правих репортажи по улиците, ставаш по-смел, ставаш по-сигурен в себе си, да застанеш пред човека, да му зададеш въпрос или когато той не те разбере, какво точно искаш от него, да му го обясниш. Било на бързо, било простичко и той да се усмихне и да каже „А, да” и да отговори. Смисъл това ми хареса на мен и това трябва да се случва и точно с науката, с която се занимаваме. Да сме по-смели, да знаем какво искаме да казваме, да го казваме в прав и смислен текст. Което е малко трудно, но все пак.
Водещ: И с човешки, просто думи.
Анет Йовчева: Прости думи, да.
Водещ: До колко това се случва, останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: Колко е важно учените да се изказват пред медиите, а не медиите само да обобщават, учените казаха. Продължаваме разговора в „Клубът на журналистите”, как медиите могат да създадат траен интерес към науката, без да рискуват да попадна в зоната на несериозното и жълтото, четири години опит има този конкурс в България. Изводите, Любов Костова?
Любов Костова: Изводите са доста ясни! Първо самите участници стават по-опитни, по-умели и по-уверени в комуникацията си с публика. Следователно и с медии. Част от тяхното обучение в подготовка за финала преминава през работа с журналист, който им помага за това да разберат каква е разликата в двете професии, къде те се събират. Една от големите разликите например са сроковете. В науката сроковете са много дълги, преди да е преминал всички възможни инстанции на проверки, едно съобщение не излиза. Докато знаем сроковете, които медиите гонят. Другата разлика или прилика всъщност, мисленето за новинарство, за новина. От друга страна, значи освен, че те самите учените се учените се развиват и придобиват смелост и осъзнават уменията си да комуникират, те се научават да мислят и от гледната точка на слушатели, зрители, читатели. Това е един безспорен резултат. В резултат на този конкурс, все повече чухме Анета, нейната съдба не е единична. Всички, които са преминали през този конкурс, са търсени много повече от медиите, не просто, защото са прекрасни млади и много интелигентни, а просто защото е имало възможност те да бъдат видени. Аз съм убедена, че много учени, които все още не са излезли като тях на сцена, ще станат много любими на журналистите, ако има къде те да се срещнат. Доказателствата безспорни. Проведохме едно изследване, поръчахме едно изследване, в този случай беше печатните медии за това да се проследи как печатните медии откликват на събития, на комуникацията на науката. Беше проведено от Българска асоциация на социолозите, безспорни са доказателствата, че рамките на два месеца след събитие и няма да цитирам тука всички индикатори, всички показатели за успеваемост, само три ще цитирам. На първо място, повишава се броят на статиите за наука, при това не само за науката, която е ставало въпрос на конкретното събитие. Повишава се и забележете това изключително и интересно, повишава се боря на редакционните статии за наука. Т.е. ако ние сме успели да привлечем журналист към идеята за науката, тук вече става въпрос за едно ниво по-нататък, ангажимент на медията. И това което е изключително приятно, констатацията, че в рамките на два месеца след събитие се повишава броя на учените пишещи или интервюирани от самите медии. Т.е. излизат лицата на самите експерти. Заедно с много други индикатори, тези на мен ми направиха най-силно впечатление. Има ефект, тази среща.
Водещ: Анет, какво ти даде стажа в радиото?
Анет Йовчева: Както казах, стажа ми даде увереност най-вече, даде ми нови контакти и смисъл нова сфера, в която да ми е интересна и която може би след време, ако продължава по-добре се развивам, да видя бъдеще някакво в радиото. Смисъл, това ми хареса!
Водещ: Има ли достатъчно хора с научна експертиза на които даваме думата, ние журналистите, Божидар?
Божидар Стефанов: Е сега, по принцип смятам, че дори да има такива хора, често те не искат просто не искат да излязат, понеже има така кратък опит в едната дивизия. И си спомням, че тогава, всеки път когато имам идея за репортаж, въпреки. Смисъл, аз не мога да изляза и да си говоря, нали каквото съм си измислил. Търся хора, даже хора, мои колеги от Химическия, търсих хора от други факултети, БАН, никой не искаше да излиза. Просто казаха „Не, не ме търси сега”.
Водещ: Е защо така се случва?
Божидар Стефанов: Ами така до колкото съм говорил със свои преподаватели, те имат, те все ми казват нещо от сорта на „Ами то не се прави добре у нас, в другите държави го режасират, правят го, изглежда добре” а у нас всъщност просто те изкарват, търсят нали жълтото, просто някакъв такъв страх имат. Даже наскоро дойде един екип в нашия факултет, те просто избягаха цялата лаборатория се опразни, останахме аз и една колежка и даже тя заключи врата. Хората чукаха, чукаха и тя каза „Когато звъннат, тогава ще отворим, ако звъннат” и намериха звънеца и ги пуснахме. Така, че има някакъв страх някакъв.
Водещ: Защо е този страх? Любов!
Любов Костова: От непознаването. Учени и журналисти просто не се познава и тук влиза действително ролята на комуникатора на науката и искам веднага да кажа, че една от големите уроци, които научих в хода на развиването на този проект в България, е че в Обединеното Кралство, ролята на комуникатор на науката се играе действително от учени преминали от другата страна. И това е вече легитимна професия, професия за която има квалификации, както бакалавърско и магистратско ниво, има професури. Има медийни стажове в Роялсъсайт, т.е. с аналога на Българската академия на науките във Великобритания. И това са хората, които действително от учени с доктарантури са преминали към работа в медиите, чрез ролята да комуникират, да изграждат моста между учени и общество. Така, че аз лично действително много се възхищавам на тези млади учени, които са поели по този път и се надявам да издържат. Това ще бъде и начина да се промени и медийната среда, по отношение на науката. Всички големи вестници, всички големи телевизии в Обединеното Кралство, имат своите колонисти, които са бивши учени.
Водещ: Нека сега чуем един коментар на колониста на вестник „Дневник” Юлиян Попов, как медиите могат да пишат повече за екология!
Юлиян Попов: Медиите все повече и повече започват да стават медии на образите и медии на заглавията. Един журналист когато се опитвах да го обидя в Унгария да публикува нещо за по проблемите, промените в климата, той каза „Дай ми снимка и ще публикувам, каквото кажеш, стига снимката да е добра”. Къде се намира нашата тема. Според мен, извинете ме, че ще го кажа, но българските медии проявяват известна ленивост по отношение на тези два ключови елемента. Образа и заглавието! Те са изцяло делегирани на една изключително талантлива фигура в тези две области. Бойко Борисов не може да му се отрекат две неща, едното, че визуално типичен и привлекателен като медийна фигура, той е изключително талантлив и високо продуктивен създател на заглавия. Той говори в заглавия. В резултат на това, той изпълнява тези функции на съвременната медия и вместо медиите да търсят собствените заглавия и собствени образи, те просто използват това изобилие, което съществува в един момента на медийна икономическа криза. Всички медии уволняват журналисти, няма достатъчно журналисти, които да правят снимки и които да създават заглавия, които са основен ресурс и двигател на медиите. И ето има един централен ресурс който се използва изключително активно.
Водещ: Доколко един такъв централен ресурс може да бъде намерен например за науката, това е сложен въпрос, но Нека говорят да започнем от там, учените разполагат с 3 мин., за да изложат теза, стигат ли им?
Любов Костова: Разбира се, че им стигат. Някои даже не си използват минутите до край, за съжаление. Разбира се, че им стигат. Това, което те трябва да направят е да представят кратичко една теза, привлекателно и интересно, така че да събудят у журито увереността, че те си познават материята, едно, и че са способни да я развият, ако има се даде повече време, две. А у публиката желанието да отидат и веднага да прочетат още нещо по въпроса.
Водещ: Резултатите от нашия миналогодишен опит, който тази година пак ще повторим, ще им дадем по 90 сек., за да изложат теза и вече слушателите ще имат думата за оценка.
Любов Костова: Аз мога да допълня и още един опит. Първата година, в която „FameLab” стана международен конкурс, финалистите от всички страни, победителите от всички страни се събраха в Обединеното кралство и тогава все още не посмяхме да направим международен финал. Това беше 2007 г. Нямахме представа дали ще бъдат на същото ниво. Тогава направихме един, т.нар. блиц FameLab, с което ги измъчихме доста победителите и ги накарахме в една минута да си разкажат темата пред британската публика, която между другото познава много по-добре формите на комуникация на науката. Резултатът от тези едноминутни изказвания на деветте победители от различни страни доведе до два резултата – бурни овации на публиката, при това не с умилителното: уу, те са от чужбина, затова; а действително много заинтригувани ръкопляскания, виждаше се. И второ, изказването на Кати Сайтс, която е виден комуникатор на науката от Обединеното Кралство. Тя е директор на фестивала и преподавател, която дойде при мен и каза: вие знаете ли какво току-що направихте? И аз бях много щастлива, и казах: да, страхотно шоу. Не, не, току-що разбихте стереотипите за източноевропейци и източноевропейски учени. След тези едноминутни изказвания публика и учени едновременно разбраха, че може и в една минута да се каже много.
Водещ: Как реагираха журналистите на това?
Любов Костова: Нашите журналисти?
Водещ: Не, не, британските, първо да кажем за британските. Те много обичат да пишат за нас в интерес на истината.
Любов Костова: В интерес на истината това участие не беше много добре отразено в Обединеното Кралство, просто, защото очаквания нямаше особено много и явно не е имало достатъчно… медийната среда е малко по-различна. Резултат имаше обаче от друга гл.т., че следващия пък, когато Канал 4 на Би Би Си обяви конкурс за водещи, автоматично продуцентката на програмите за наука препрати поканата и до международната мрежа от млади комуникатори, създадена през конкурса „FameLab”. Т.е. те веднага предположиха, че могат да разширят обсега на търсене на нови водещи и сред многото различни държави по света, където се провежда.
Водещ: Т.е. не се различава много нашият опит. Анет, която кара стаж тук и работи за нас, Божидар, който обичаме да наричаме любимия ни химик репортер…
Любов Костова: О не, не, там също една от наградите на победителите са работа в медии или предоставяне на медийно време, или пък в някои случаи създаване на собствено предаване, какъвто е случаят с първия победител на FameLab от 2005 г. Марк Луни, който има прекрасна… и е представян тук в програма „Христо Ботев”, с прекрасната си професия акустична физика. Той има собствено предаване. Така че това се случва и това е нормално да се случва. По този начин се намират новите лица в медиите, в електронните медии, в печатните медии. Именно по този начин се търси таланта за комуникация.
Водещ: Анет, мечтала ли си си да имаш собствено предаване? Хрумвало ли ти е всъщност?
Анет Йовчева: Да, хрумвало ми е. Аз си спомням, бях 7-и клас и в основното ми училище имахме клуб „Журналист” , и аз участвах тогава и даже използвахме тези диктофони с касетка, където са, и беше много готино. И супер се радвах тогава. И след това си поставих за цел, ще имам диктофон, когато и да е във времето, и вече си имам диктофон. И дори преди да имах, когато започнах стажа тук, ми беше супер хубаво да разговарям с хората, да ги питам неща, които на мен са ми хрумнали, и те да отговарят с желание. Харесва ми идеята да имам предаване.
Водещ: Има смисъл в това, би посветила част от живота си за такава една кауза.
Анет Йовчева: Да, има смисъл в това.
Любов Костова: Нека говорят веднага да допълня , не искам да оставяме впечатление у слушателите, че това е професия единствено и само за младите учени. Отново опита от Обединеното Кралство, човекът, който води международния финал на FdmeLab, това е Куентин Купар, който е завършил, има докторантура по изкуствен интелект, това е човек със седмично радиопредаване за наука и се вижда често в някои от предаванията на „Дискавъри Ченъл”. От друга страна, Робърт Уинстън, големият професор Робърт Уинстън, много добре познат на всички гинеколози, защото неговият труд е довел до създаването на инвитро технологиите и човекът, който е познат от Би Би Си поредцата „Човешкото тяло”. Един голям, действително много установен, улегнал професор, който се появява без никакво притеснение и свян в поредици телевизионни, насочени към най-малките зрители. Така че това съвсем не е професия само за най-младите, но те със сигурност ще покажат по какъв начин това може да се меинстринира, така да се каже.
Водещ: На тях ще им е най-лесно. Божидаре, защо все още учените гледат пренебрежително към изявите си като журналисти? Вероятно става дума за някакъв консерватизъм само, или и нещо друго има?
Божидар Стефанов: Е като журналисти мисля, че е по-различно, защото все пак, когато на някого се даде една задача да направи материал, както ние с Ани правим за радиото или за вестник, за него е по-лесно да застане зад това, тъй като той го подписва, неговото име е отгоре. И той очаква, че то няма да бъде редактирано толкова. Мисля, че те нямат толкова страх да се изявяват учените. Дори те търсят такива възможности…
Водещ: Много ли те редактираме ние?
Божидар Стефанов: Не, но пък безценни съвети получих и научих много термини от вашата област. Мисля, че това е, което по-скоро имат като притеснение, да излязат като лице, което трябва да се покаже, да бъде обект на медията.
Водещ: Кое недостига все още ние журналистите да търсим по-често учените, независимо дали са млади или стари?
Божидар Стефанов: Това, което съм забелязал е, че у нас като цяло наистина не се търсят толкова учени. По-скоро виждам материали, които идват от чужбина. И то много редовно започнаха да се появяват и по новините, и то на най-гледаните телевизии, всъщност една от тях мисля, че основно доста съществен процент има такива материали, които показват от сорта на тези, които циркулират из YouTube. Които са пак от сорта на учените и пак са малко по-жълтички. Но мисля, че и у нас може да се направи такова нещо, може да се покаже науката по атрактивен начин, без да се отива на това ниво.
Любов Костова: На отговора на въпроса кое липсва, за да се случи това. На първо място, е списък с телефоните и имената, като се започне от имената на самите учени, как да се стигне до тях, познаването на лицата им, т.е. възможности за среща с учените.
Водещ: Защо обаче тези телефони и тези имена са толкова скришни?
Любов Костова: Те не са толкова скришни, просто никой не е седнал да направи списък. Аз мога да ви гарантирам, че списъкът, който аз притежавам от тези занимания с учените, вероятно е доста по-пълен, отколкото в някои от институтите. Просто това е… Нека говорят да го кажа така, когато Марко Кошич от Хърватска спечели международния финал през 2008 г., той се прибра в Хърватска, беше интервюиран от всички медии, включително от „Космополитън”, и в началото неговият професор е бил доста раздразнен от появите му в медиите, до момента в който е разбрал, че… и е видял, че по медиите започват да се появяват репортажи за лабораторията, в която те работят, за онова, върху което те работят в лабораторията, с което е разбрал, че има смисъл и той самият да излезе и да даде своята визита.
Водещ: Анет, трудно ли се мотивират примерно твоите колеги да откликват на молбите на журналистите?
Анет Йовчева: Ами моите колеги по принцип…
Водещ: Започнаха ли да бъдат по-отворени за такова едно общуване?
Анет Йовчева: Не знам, честно. В смисъл, виждам ги, че се притесняват много. Колкото и помежду си да си общуват супер свободно и да изглеждат много освободени по-точно, така да го кажа, това е точната дума, те се притесняват. Аз сега например, когато ги убеждавах да се явят на FameLab тези, които не са се явили, когато ги убеждавах, те казваха: а, това не е за мене. Напротив, за всеки е. Защото те се занимават с нещо, защото те учат вече, аз съм трети курс, трета година вече учат химия, толкова неща знаят. Да отидат да разкажат нещо, което им е интересно за 3 мин. Защото точно това е идеята на FameLab и трите минути. Да отидеш и да разкажеш нещо, което ти е интересно, което можеш да го разкажеш и което е близко до тебе, защото в 3 мин. Ти се притесняваш, потиш се, не можеш да гледаш публиката. Първите пъти общо взето гледаш нагоре или надолу и журито след това те критикува за това. Обаче след няколко репетиции, както и Любов каза, пред баба си застани разкажи, след това веч свикваш, гледаш публиката и след втория, третия, петия път вече гледаш и реакциите и можеш да прецениш дали да задълбаеш малко повече или не.
Водещ: След колко журналистически опита, Божидаре, ти се почувства почти репортер?
Божидар Стефанов: Е, аз още от първия път със задоволство се почувствах почти репортер, макар че после една от твоите колежки ме приземи леко и ми каза кои са нещата, които още имам да уча. Но дава самочувствие определено. Аз може ли сега да добавя нещо за предния въпрос?
Любов Костова: Божидар и пише много добре, искам да кажа.
Божидар Стефанов: Аз не пиша напоследък, но… За един от по-улегналите учени искам да кажа, един от моите ръководители, няма да го назовавам по име, но той е 55-, 60-годишен, и преди години, първите ми изяви бяха зле посрещнати от него. Обясняваше ми точно за това как не е режисирано, не се прави добре. Но интересното беше, че миналата година декември някакъв шум се носеше от офиса на лабораторията. Отивам там и гледам, всички бяха изгонени навън, и той казваше: ама моля ви се сега, тук сега ще давам интервю. Което за мен беше някакъв шок. При това с някакво задоволство го каза.
Водещ: Т.е. от тези експерименти има смисъл. Последно искам да ви попитам – облакът и какво направихме ние журналистите с този облак тук у нас? Как го оценявате? Подхлъзнахме ли се по линия на жълтото, на популизма. Ани?
Анет Йовчева: Ами според мене повечето журналисти се насочиха… задаваха едни и същи въпроси, и общо взето накрая стана точно жълто. В смисъл, едно и също се задаваше, едно и също се питаше, едно и също се отговаряше и накрая навсякъде едно и също се чуваше.
Водещ: Това е може би защото не е имало достатъчно млади учени, които да влязат в ролята на репортери. Божидаре?
Божидар Стефанов: Е, мисля, че по някои медии имаше хора, които се показваха, т.е. точно учени, които обясниха, но точно за Маги ще се върна, тя вчера ми обясняваше колко шокирана била майка й от тези репортажи, чак й звъняла и казала: ама моля ти се, кажи ми сега да прибирам ли прането, какво да правя? Но аз лично видях добри материали по случая. Особено от БАН имаше много включвания, показваха хората, обясняваха. Не мисля, че трябва да се търси сензацията. Лично не се притесних толкова.
Водещ: Повече облаци такива ще направят ли науката по-желана в новинарските емисии, Любов?
Любов Костова: Както вече казах, всяко събитие, свързано с наука, поражда журналистически интерес, слава бог, но колкото повече млади учени, които са ангажирани с това да комуникират, толкова по-добър ще бъде и опитът на самите медии да отразяват тези събития. Така че да, вярвам, че повече облаци ще значи и повече репортажи, и повече учени ще означават още по-качествени репортажи.
Водещ: Любов Костова гледа към часовника, защото точно след 46 мин. Ще започне софийският кръг на FameLab.

Водещ: В събота има задръствания в София, новината е на Антон Хекимян, здравей!
Антон Хекимян: Здравейте! Аз мисля, че не е новина със сигурност, че и в събота има задръствания в София. Обаче не очаквах да са толкова големи. Нали знаете, задръстванията винаги те изненадват.
Водещ: Хайде сега да тръгнем от репортажа. Успяваме ли да се възползваме от силата на един репортаж, за да постигаме целите си ние журналистите? Цяла седмица следим този черен облак, който приземи Европа. Ние възползвахме ли се? Вие правихте един интересен експеримент. Събрахте публика веднага.
Антон Хекимян: Във връзка с това кой е най-лесният транспорт, или как най-бързо можеш да стигнеш от точка А до точка Б в София ли? Събрахме хора, събрахме кибици, началото беше от „Плиска”. Там няма как да няма хора да те гледат и да се слушат какво правиш. Аз се извинявам, ако съм малко задъхан, но последните 500 м ги взех на спринт, защото ако чаках задръстването, все още щях да съм си там на „Драган Цанков”, но зад десния завой. Така че всъщност най-бързият транспорт в София е може би бягайки, на колелото, по-безопасно е дори и от колелото.
Водещ: Обаче аз заподозрях, че вие с връзки май спечелихте с този мотор.
Антон Хекимян: Защо с връзки?
Водещ: Ами така ми се стори.
Антон Хекимян: Моторът е доста по-бърз, но наистина успяхме да се изравним с колелото. Момчето, което караше колелото пък набираше доста силно, така че ако ти не си физически подготвен, едва ли ще можеш толкова бързо да стигнеш. Но със сигурност ще стигнеш.
Водещ: Кой ти е любимият репортаж?
Антон Хекимян: Ох, не обичам да говоря за любимите си репортажи, но определено имам такива. Много често ходя по ромските махали или по етнически смесените райони. Там има много интересни образи и хора.
Водещ: Какво може да направи един добър репортаж?
Антон Хекимян: Аз се надявам, че когато хората гледат моите репортажи се замислят. Или се опитвам да направят така репортажът, че нещо да им хрумне. Да не отговоря на всички въпроси, да покажа нещо ново и интересно, но по-скоро да не отговарям толкова на въпроси, колкото да накарам хората сами да се замислят върху самата тема на репортажа. Последно пак правихме една доста дълга история с продължение за една 12-годишна ромка, която е родила поредната… Тази тема си е значима и повечето хора ще кажат: да, типична ромска история. Не е точно така. Трябва да се замислим с какво и ние можем да помогнем. Обаче колкото и да е добър един репортаж, според мен донякъде си остава в границите на добрия репортаж. После хората тръгват по своите задачи. Но затова казвам, че е хубаво да се замислят. Или един въпрос да си зададат, защо се случва това, или каква е причината, най-малкото което е, или какво може да се направи, дори и това е от значение.
Водещ: Репортажът ли ти е най-голямото предизвикателство за нас журналистите?
Антон Хекимян: Ами със сигурност.
Водещ: Или коментара и новината?
Антон Хекимян: Не съм толкова коментарен журналист. Всеки има собствено мнение и позиция по дадени въпроси, но чрез един репортаж трябва да бъдеш достатъчно коректен, да не даваш толкова своята позиция, но въпреки това ти я даваш. Не знам…
Водещ: Повече умереност трябва като че ли?
Антон Хекимян: Трябва да има повече умереност. Но въпреки тази умереност, ако ти имаш какво да кажеш на хората, ще намериш подходящия начин, без да им го натякваш или набиваш в главите, те сами да се сетят какво си искал да кажеш. И мисля, че в това е майсторството донякъде. А коментарът…
Водещ: Какъв репортаж ти се прави?
Антон Хекимян: Не знам, интересен.
Водещ: Интересен, но къде? Последният път, когато ти зададох този въпрос, беше тръгнал към…
Антон Хекимян: Към Дупница.
Водещ: Да и към добрите стари страни на Дупница, което беше изумителното, запомнила съм го. Намери ли нещо добро?
Антон Хекимян: То пак не е много добро със сигурност. И пак става въпрос за роми. Аз не знам доколко мога да говоря за това, защото публиката, не сме в един конкретен час, но става въпрос за инжектиране на течен парафин в едни конкретни мъжки части, за да може например те да станат по-големи. И тук ставаше въпрос за комплекси и донякъде, в повечето случаи за глупост…
Водещ: за неграмотност.
Антон Хекимян: И за неграмотност, защото… не знам. Та това беше конкретният повод. Аз успях, отидох, направих този репортаж. И не знам, стори се странен на хората. Което мен лично ме учуди. Не исках да е толкова проблемен, но всъщност той си е достатъчно проблемен, защото след това възникват трудности. От нашите пари се отделят тези хора да бъдат оперирани, да се възстановят и т.н. Точно заради тази глупост и неграмотност. Но в крайна сметка не е въпросът да ги оперираме или да отстраним вредителя, а по-скоро наистина да намерим конкретната причина и да разрешим проблема из основи.
Водещ: И по някакъв начин тези хора да разберат, да научат, че това не бива да се прави. Докато ти беше в задръстването, в любимото ти задръстване на „Драган Цанков”, ние тук си говорихме с едни млади учени колко по-полезно би било, ако по-често ние журналистите даваме думата на учените, даже ги караме те самите да стават репортери. Смяташ ли, че има смисъл в това?
Антон Хекимян: Има смисъл, защото те са хората, които могат да ни дадат донякъде изчерпателност, доколкото и те знаят разбира се, на въпросите, които ние имаме. Въпросът е, че те винаги искат да са максимално изчерпателни учените и понякога изпадат в прекалено големи подробности, и ние трябва да им припомни, че те все пак ще говорят на една не толкова запозната публика с конкретната тематика, ако става въпрос примерно за облака, за който си говорехме преди малко. И те не разбират всичко, но трябва да разберат основното – вреди ли, не вреди ли, какви са вредите. Та по този начин ние ги караме донякъде да бъдат репортери. Не знам дали ги караме да бъдат репортери, но те самите няма да изявят инициативата да дойдат при нас и да ни разкажат. Обикновено те са хората, които трябва малко повече да ги подбутваме, за да говорят.
Водещ: Ние имаме полезен експеримент в това отношение. Караме младите учени да стават репортери и той е доста успешен, може би, би те заинтригувало една такава среща с един учен репортер. Но да оставим това на страна. Ние с теб следяхме облака, няма как да не го следим, работим в медии, журналисти. Какво научихме.
Антон Хекимян: Очаквахме облака!
Водещ: Очаквахме облака, гонихме го.
Антон Хекимян: Не знам, на мене наистина ми дойде да го гушна този облак, честно да си кажа.
Водещ: Ама нещо научихме ли за този облак?
Антон Хекимян: Ми може би какво съдържа и как вреди на самолетите.
Водещ: И какво от това.
Антон Хекимян: И какво от това, нали.
Водещ: Въпросът е дали…
Антон Хекимян: Аз мисля, че научихме едно единствено нещо, че този облак не толкова голям и не е толкова опасен. Обаче колко сме незначителни, аз само това научих и колко понякога и жалки можем да бъдем, в това, че следим един облак или се страхуваме от него. А всъщност той е много малък облак като цяло. И той може, и едно подобно събитие може да изкара от системата за дни или седмици наред една много организирана система, която ние си мислим, че работи и сме създали перфектната система. И тя се оказа неработеща, в случая защото, просто природата ни изненадва и ни предизвиква по този начин. И ни показа, че сме наистина много, много незначителни. Аз това научих.
Водещ: Обаче от друга страна, ние не зададохме май въпроса, наистина ли този облак вреди на самолетните двигатели, защото ми се струва, че западната преса и западните журналисти го направиха, а ние май го пропуснахме?!
Антон Хекимян: Не знам, вреди ли.
Водещ: Да зададем този въпрос.
Антон Хекимян: Вреди ли на двигателите?
Водещ: Еми твърдят, че това е бил медиен балон, вече и такива твърдения се появиха!
Антон Хекимян: При условие, че самите авиокомпании спряха самолетите си, не знам. И търпяха доста големи загуби. В крайна сметка, във всяко нещо може да има доза блъф, въпроса е колко е голям той, кой го раздува и какви са причините. Ние обикновено в България не стигаме и това до някъде аз го отчитам като пропуск и на журналистиката като цяло в България, включвайки себе си. Ние не дълбаем до самата основа. Обикновено може би е въпрос и на манталитет, не сме такива хора, които се задълбаваме или казваме, и наистина всяко чудо за три дни. Правим го, то отминава. Най-показателния пример е за това, говоря като общество и като мислене, за това, че не се задълбаваме. Нещо което на мен ми направи впечатление, тази седмица! Преди няколко седмици показахме за кучето Мими, което отрязаха четирите крака и всички бяха изключително възмутени. Само, че по нашите новини онази вечер показахме, как едно куче е щяло да спука главата и да убие едно малко детенце и никой нищо, никой не се възмути. Защо никой не се възмути, че кучето щеше да убие детето? Всъщност ние смятаме, че ако куче ухапе дете е най-нормалното нещо на света, а то просто не е така. И това е изкривено мислене. Това не е нищо друго. Аз, окей Мими с отрязаните четири крака, също достатъчно скандално, брутално. Но е също толкова брутално и един човек който знае…
Водещ: Домашно куче!
Антон Хекимян: Едно домашно куче, човека знае, че кучето му е агресивно и той го пуска. Ако това не е сбъркано мислене, какво. Но сбърканото мислене е, че хората не излязоха на протест да кажат „Махнете това куче, затворете го”, а излязоха на протест за Мими и подписка. Защо.
Водещ: Ами защото явно, ние не сме си свършили работата, както трябва. Защото иначе, те щяха да излязат. Лошото е, че минутите свършиха и аз сега трябва да кажа, да ви пожелая хубав ден от Деси Сапунджиева, Валя Новакова, Цвети Николова, Галя Траянова и от мен, Ирен Филева. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-04-10

Водещ: Каквото и да си говорим за медиите става дума не само за пари, но и за влияние. На всеки три години става дума и за два стола. Разбира се, възможността да се седне на стола на генералния директор не винаги значи много. Историята на Старата къща, както добронамерени наричат радиото, помни директор, който не успя да седне в заветния стол. Както отбелязват и най-върлите критици, в радиото наистина духът на свободното слово се чувства добре. Какво прави обаче духът на свободното слово, докато навсякъде говорят и пишат за обичайните заподозрени с амбиции към стола? Ами пита, не за имената, а за принципите. Важно е кой директор как ще бъде запомнен, но е по-важно медията да запази лицето си независимо от обитателя на големия кабинет. Все още няма подадена нито една кандидатура за шеф на БНР. Днес обаче вестниците залагат на четири имена: Валери Тодоров, настоящ генерален директор; Стефан Радованов, в момента програмен директор; Поля Станчева, имаща зад гърба си два управленски мандата на „Драган Цанков” №4; и Чавдар Стефанов, работил над 28 години в радиото. Как ще бъдат избрани новите шефове на националните медии, ще има ли сливане на администрациите на БНР и БНТ, да бъде ли редуциран броят на членовете на СЕМ, ще има ли нов закон за радиото и телевизията, ще успеем ли да догоним цифровизацията, как ще изглеждат медиите на бъдещето, еретично ли звучи идеята за закон за печата? Това са въпросите, чиито отговори ще търсим след малко с новия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов. Защото е много важно да има дистанция между управлението на една медия и редакционната й политика. В крайна сметка всички знаем, че е добре да пазим източниците на информация, но трябва и да ги знаем, за да не попаднем в чужда схема, където общественият интерес е съмнителен. Също както и при хората, и за медиите е важно да пазят името си. А това става с дистанция от хората във властта и тези с икономически амбиции. Иначе просто правило, но понякога, когато става дума за обществени медии, трудно за спазване. Всички обичат да забраняват на националните медии. Да, за политиците сигурно е много важно при кой генерален директор ще се проведат следващите избори, но за хората по-важно е икономическите и политическите решения да се вземат прозрачно и те да знаят истината за мотивите. Останалото са пари, влияние и за които винаги става дума. Дойде ли му времето да се променят забраните, които правят неконкурентни обществените медии по време на избори? И на този въпрос не е зле експертите, които работят по новия закон да се замислят. След най-медийната тема от седмицата ще коментираме и най-невралгичната – ще удари ли високото напрежение национализация на електроразпределителните дружества? С Марио Гаврилов от БНТ1 няма да пропуснем да коментираме и факта, че амбициите ни да влезем в чакалнята на Еврозоната се изпариха. Финалният спринт ли ни изнерви или кризата в Гърция ни препъна? И у нас испаноговорящата общност ще има вестник, за него ще говорим с Къдринка Къдринова от сп. „Тема”.

Водещ: Комитет за телевизия и радио не изключвате? Добър ден вече на битността ви на председател на СЕМ, г-н Лозанов!
Георги Лозанов: Да, не изключвам, в смисъл евентуално възможността да се съберат двете обществени медии в някаква перспектива, но в никакъв случай не като комитет за радио и телевизия, с тази аналогия към соца, а точно бягайки от този модел, и в да кажем в някакъв български вариант на Би Би Си. Въобще да направим най-после един модел на обществена медия, която да се утвърди в представата на българското общество като такава, защото сега, все още, 20 години след началото на прехода, независимо от тези магически думи, написани в закона, това остава относително неразбрано, относително частично. Обществените медии приличат на нещо средно между частни и държавни. И т.н., много стари проблеми. А пък сега, в предстоящата нова цифрова ера ще е страшно важна ролята на обществените медии, на БНР и на БНТ. Защото, вижте, преди, някак си през 20-те години на преход гражданската проблематика, социалните теми, онова, което е същинската работа на обществената медия, беше комерсиално, беше продаваема. А сега, така или инак, вече е започнала все по-голяма комерсиализация на частните медии, така че те полека-лека ще оставят основния товар на обществения ангажимент на медията на БНТ и БНР. И БНТ и БНР трябва да са структурирани така, че и финансово, и професионално, а и като начин на функциониране да могат да извършат тази работа. Да бъдат този анклав, в хубавия смисъл на думата, на обществената медия сред тази иначе комерсиализирана среда. И точно, обаче бягайки от социализма, защото, вижте, практически вие работите тук и аз може би не е много правилно и не много вежливо, но нека да го кажем, че БНТ и БНР като структури социални са най-слабо реформирани в медийната сфера. Носят през тези години едни белези, които имат своята голяма традиция, но не са достатъчно съобразени с една все пак радикално променяща се среда. И хайде, в тази аналогова ера това вървеше някак. Но след няколко години, когато днешните медии, убеден съм, много малко ще приличат на тогавашните, е необходим някакъв ход. Но разбира се, не комитет за радио и телевизия, в смисъл над двете медии една трета шапка, а падане по-скоро и на двете други шапки и създаване на една администрация много по-малка, и с много по-малка роля, за сметка на ролята на една обществено тяло, което управлява медията в програмен план (…) и за сметка на излизане напред на творческите професии пред тези, които взимат административни решения.
Водещ: Имайки предвид обаче обстоятелства и някои характерни особености на нашата медийна среда, и знаейки колко трудно се прави английска ливада, как смятате, че този модел би могъл да заработи?
Георги Лозанов: Ами знаете ли, ние според мен правихме английска ливада в медиите всичките тези 20 години, когато все очаквахме да има обществени медии и все не се случваха такива, каквито ни се иска, даже някои продължават да си ги наричат държавни, но не искат да признаят въобще, че има опити в това отношение. Аз не съм толкова радикален критик, но тъкмо това очакване според мен може да подготви една реформа същинска, която да е свързана и с това да се намали администрацията, да се намали, да се намали въобще огромният бюджет за издръжка на това тяло, за да отидат повече пари в продукта, да го кажа най-грубо икономически.
Водещ: Какво бихте казали на скептиците, които веднага ще контрират с тезата, че досегашната практика на обединяване води винаги до по-големи разходи, отколкото по-малки?
Георги Лозанов: Ами какво да кажа на скептиците, освен че пак може да стане така (…), но смисълът на цялото това упражнение би бил, като пак повтарям, това е само една хипотеза, съвсем не е задължително да е най-добрата, но смисълът на това обединяване би бил точно в това да се намали целият, както го наричаха Илф и Петров, „административен възторг” по отношение на медиите. Освен това да се разклати малко доста твърдата роля и ръка по самия замисъл на модела на генералния директор. Защото вижте, генералният директор поради това, че доста е събрал в свои ръце цялата власт, сега ние треперим какъв ще бъде. И ако случайно успеем, което е трудна работа, хубаво, но ако не успеем пък провалът е голям, защото когато цялата медия я сведеш до един човек, ако този човек е в някакви корпоративни връзки, политически да кажем, с президента, няма значение с кого, то фактически медията се управлява от този, с който той е в корпоративни връзки. Ето това… естествено то опира до персонални качества и до персонална воля до независимост, но вън от това може и на чисто моделно ниво все пак да се създадат някакви защитни механизми по-големи.

Водещ: Продължаваме един дълъг разговор за закон за радиото и телевизията, който с председателя на СЕМ Георги Лозанов няколко пъти сме водили досега. Безспорна е необходимостта от един такъв закон. Досега винаги сте бил скептично настроен. Сега?
Георги Лозанов: Скептично съм настроен за това дали ще се направи такъв закон. Сега, какво да кажа, има относително нови управляващи. Винаги като дойдат едни управляващи те искат да правят нов закон, влагат усилия и този първи порив трябва да се използва разбира се от медийната среда, за да придвижи собствената си нормативна база, която помага и на нейното развитие. Освен това управляващите у нас са декларирали, че ще правят такъв закон. Освен това сега тук вече не е въпрос и на смяна на едни управляващи с други, а на смяна на цял един свят – аналоговия с цифровия. И аз съм сигурен, че след 5-6 години дори няма да има смисъл да говорим за медии със съдържанието, което влагаме сега. Ще е отпаднала думата. Аз си представям един закон, който да либерализира много медиите и да ги приближи до Интернет като норма на свободата, защото иначе тези дисбаланси почват да ги поставят в много неравностойно положение и те губят, така да се каже, влияние, което значи много по-малко на брой забрани, но с много повече гаранции за спазване. Включително, аз иначе съм много мек и не обичам санкцията като инструмент, но включително и санкция. Ако забраните са много малко и са смислени, а не както досега е имало все опит, не само в сферата на медиите, някак си да опаковаме със забрани цялата реалност социална, пък да го направим така да се каже на хартия, знаейки, че е хартиена опаковка, която няма да попречи на нищо. Затова аз сега си представям, че ще има една много по-либерална нормативна база и действително само там, където е абсолютно необходимо ще се намеси законодателят, т.е. държавата, а иначе като цяло тя ще се оттегли. Заедно с това, видимо има една променена нагласа за появата на закон за печата, защото самите издатели основните видяха, че има две много големи заплахи, от които само законът може да ги спаси. Едната е бумът на жълтата медия, и тя е жълто-компроматна често пъти, която, вярно, че тъй като си позволява много повече често пъти и казва повече, но нарушава стандарти, които криво или ляво другите медии спазват. По този начин тя печели с нелоялна конкуренция фактически. Така че там именно стандартизирането на поведението става важно, за да могат другите медии да оцелеят. Иначе много скоро аз си представям как основните тиражни вестници ще бъдат основни жълти заглавия, а пък да кажем вестници като „Сега”, и като „Труд” и „24 часа” ще бъдат бутикови малки вестничета, ако не се намери друг баланс.
Водещ: Факт е, че самите издатели поискаха от премиера…
Георги Лозанов: И освен това се появяват абсолютно неизвестни играчи, които по доста брутален начин разширяват влиянието си с икономически инструменти, а пък информацията не е просто стока. Знаем за това, да не влизаме в този голям дебат, тя е и право, право на информация. Ти можеш да купуваш стока, но човешки права не се купуват в съвременни свят, така че към тях има специални изисквания, които също трябва да бъдат въведени през закон. И аз си представям един закон за медиите въобще, в който даже думата „медии” я няма, защото тя ще е останала в музея, а един закон за информационните услуги, в който много по-либерално, по-свободно и същевременно с много малко на брой точки с много твърда ръка да се преформулират отношенията в медийната среда.
Водещ: Закон за информационните услуги или закон за радиото и телевизията по-напред?
Георги Лозанов: Аз мисля, че сега като се прави трябва да се направи в една перспектива. Защото вижте какво стана със стария закон. Той не беше никак лош, аз съм участвал в работата по него в далечната 98-а, 97-а, благодарение на него се затвори глава „Теливизия”, аудио-култура и аудио-визия и т.н. Но той този закон го няма, той се е върнал в индианско одеало…
Водещ: Е той е целият в кръпки…
Георги Лозанов: При това много от кръпките са правени с много конкретни цели – да махнат тоя, да сложат тоя…
Водещ: Имат си имена кръпките.
Георги Лозанов: И това цялото не е нормативна база вече, то ни се разпада в ръцете. Както като вземеш много стар вестник и като опиташ да го вдигнеш, фактически той, хартията се разкъсва. Така някак си ми изглежда сега законът. Така че много бързо трябва да се направи един нов закон. Трябва да го направят хора с философско мислене за медиите, в смисъл да могат да гледат в перспектива, и то тенденции, и заедно с хора, които могат да изговарят сложни, бъдещи, дори хипотетични процеси на правен език, особено от втората група, пък и от първата са толкова малко, бих казал на пръстите на едната ръка, но това е хипербола.
Водещ: Спомняте ли си онази метафора за експертите в къщата, които да напишат закона? Само това ли е спасението?
Георги Лозанов: Винаги накрая през нечия експертна ръка. Знаете ли писането на един текст на закон, дори експертът, който го пише, юристът в областта на медийното право в случая, нищо да не вложи от себе си, да му дадат съдържанието, само преводът му на правен език е невероятно усилие, защото всеки закон, знаете, е обвързан с десетки други закони. Сега вече има и общностно право. Да познаваш цялата тази материя е нещо, което тук има политическа воля или професионалната колегия го иска, за да може да звучи като норма, която да работи, това е огромно усилие. В нашата страна, даже какво да кажа, в момента няма потенциал и достатъчна оценка на интелектуалния труд, който въобще да плати такова нещо. Така че отново това трябва да е благотворителен жест.
Водещ: Смятате ли, че ще ви стигне времето до излизането на един такъв нов закон? Защото, медиите ви цитират, че засега забавяте процедурата за избор на шеф на БНТ.
Георги Лозанов: Забавям ли? Аз нищо не забавям. Но първо трябва да се избере на радиото директор, на БНР, защото така е по време, а някъде до есента трябва да се избере и директор на БНТ. Знам обаче, че има ангажимент да се редуцират във връзка с кризата съставите на регулаторните органи, така че между тези два избора може би ще се състои тази редукция. Но за това трябва да се води разговор със законодателя.

Водещ: Има логика да се намали броят на членовете на СЕМ в условията на криза. Това е една ваша теза…
Георги Лозанов: Не е моя, за съжаление. По-скоро е на законодателя, който започна редукцията с КРС. Да, няма смисъл от много раздути органи. Аз съм работил на времето в НСРТ, което беше 7 души, не мога да кажа, че ставайки 9 кой знае това помогна на нашата работа. Но има едно такова нещо, за което и друг път съм споменавал, че това не бива да става механично, защото все пак повечето членове са гаранция за по-голяма независимост на органа, тъй като най-просто и най-цинично казано, шансът да ги купиш е по-малък. А пък да се надяваме, че членовете на (…) в България имат персонално достойнство и воля за справедливост и заедно с това живеем в доста сенчеста страна, така че да се предпазваме от такива рискове е полезно.
Водещ: Да ви попитам и за продажбата на предавателите, попадането в зоната на кипърска офшорна фирма, какво ще се случи с предавателите на обществените медии?
Георги Лозанов: Много отдавна те трябваше да станат собственост на самите медии. Това не стана, не се случи. Оттам нататък това беше предизвестен сценарий. Нищо няма да се случи обаче, надявам се. Просто продължават да осигуряват услугата. Разбира се, въпрос е на цена. И когато държавата не си направи труда навремето да ги преотстъпи на БНР и БНТ, в което има не само икономика, има и идеология, за да гарантира тяхната независимост, сега ще трябва да води винаги едни сложни търговски преговори.
Водещ: Те до известна степен са и „пунически войни”, защото как се мотивира частен собственик да прави инвестиции?
Георги Лозанов: Ами да, точно така, но пък от друга страна услугата се плаща, така че всеки, който плаща, може да изисква качество на услугата. Сега, влизаме в една сфера, която можеше да бъде, ако беше извадена тази собственост и дадена на БНТ и БНР и гарантирана. Но това е положението. То толкова много, какво да кажа, недоразумения са зарити в дворовете на двете обществени медии, че това даже не ми се вижда най-страшното.
Водещ: Как ще изглеждат медиите на бъдещето?
Георги Лозанов: Труден въпрос е този. Какво да ви кажа, може човек да си отпусне въображението и така да се каже да направи една вътрешна почивка от настоящето, да напише една фикция, но аз имам някаква известна експертна отговорност, затова мога да кажа нещо, което ми се струва сигурно, че медиите на бъдещето няма да са много медии. А ще живеем в една цялостно медитизирана среда, в която всичко ще може да бъде медия, включително и пространството при нас под формата на холограми ще присъстват посланията и образите. Разбира се, аз малко много в плама (?) на научната фантастика имам надежда, че телепатията ще се развие като форма на комуникация и това ще постави човека пред много големи морални отговорности, защото ще можеш да общуваш с другия независимо от неговото желание, или поне частично, така да се каже, да заобикаляш вътрешните бариери, които сега поставяме това, че потокът на съзнанието си е само наша територия, ще може да променя облика на (…), моралното качество на човека и т.н. и т.н. Може да гледаме колкото си искаме напред, но дали не е по-добре да поприказваме за по-близка перспектива, когато, аз и друг път съм казвал, смятам, че скоро частните телевизии например, пък и радиопрограми, ще загубят политематичния си формат, не 100% и не изведнъж, но постепенно, и ще стават все по-специализирани канали, които разбира се ще бъдат цифрово разпространени, кабелно и сателитно, и тогава именно БНТ и БНР, аз си позволявам да говоря за един анклав, в хубавия смисъл на думата, в медийната среда, ще останат именно гарантиращи едни политематични програми с обществена функция, с граждански ангажименти, обърнати към цялата аудитория, или към всеки от аудиторията, програми, чиито адресат не са мнозинството, а са различните малцинства, на които всяко мнозинство се разпада. Такава ще е близката перспектива в следващите няколко години според мен. А най-близката перспектива е, че трябва на 1 януари 2012 г. да сме минали в изцяло цифровата ера, т.е. да кажем довиждане на аналоговото разпространение. Закъснели сме ужасно, скандално бих казал, но ако не го направим, ще бъдем един европейски изоставач и повтаряч, маргинален, с мръсни уши…
Водещ: Надолу в скалата на свободата на словото…
Георги Лозанов: То всичкото това води след себе си, и въобще способността да бъдеш медийно интегриран в един свят, към който искаш да принадлежиш. Така че в тази година трябва да направим чудо. И един от големите ми мотиви да вляза отново в СЕМ, и да поема председателската роля, е да направя всичко възможно, независимо какво мислим за цифровизацията, дали има смисъл от нея и т.н., тя е политически знак за принадлежност в момента. Което значи нещо много просто. Това не значи да изчезнат кабелните и сателитните програми. Но значи всички, които в момента се разпространяват в аналоговия ефир, да се разпространяват цифрово. Не е невъзможно, може да кажа и аз като Георги Димитров, за една година да направим това, което за 10 не направихме, но което сме абсолютно длъжно да извършим, но това е моята прогноза, която граничи с надежда…
Водещ: А законът за информацията, колко време?
Георги Лозанов: За информационните услуги ли?
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Може и през това време да се напише… Може… да, да започнем 2012 г. 1 януари с нов закон, да влезем в цифровата ера, и то стъпили на летящото килимче на един съвсем друг като философия и инструменти законов текст.
Водещ: Доц. Георги Лозанов, новият председател на СЕМ, гост в „Клубът на журналистите”. Закон за информационните услуги, който да регулира и печата – това е необходимо, за да влезем подготвени в цифровата ера.

Водещ: Безспорно най-невралгичната тема в медиите на седмицата беше започналата дискусия за електроразпределителните дружества. Ще удари ли високото напрежение национализация тези дружества? Добър ден на Марио Гаврилов от БНТ! Отвъд политическите залагания, които стигнаха чак до печелене на следващите избори, започвайки тази дискусия, отличихме ли възможното от невъзможното? Изобщо има ли нещо възможно в хипотезите, които бяха изнесени през седмицата?
Марио Гаврилов: Ами има, теоретично много възможни неща могат да се случат, включително национализация. Но практически според мене чак до такъв краен сценарий надали ще се стигне. Така че това е границата, разделът, който аз бих сложил между възможно и невъзможно.
Водещ: Всъщност е достигнал пределът във възможностите за заплащане на хората, или някаква друга граница икономическа е достигната?
Марио Гаврилов: Според мене правителството е изправено пред една крайна необходимост, трябва да набави отнякъде приходи, за да може да върже бюджета по някакъв начин. И лично моята хипотеза е, че точно затова беше натискът върху електроразпределителните дружества. Друг е въпросът, че впоследствие се оказа, че дори и те да донесат дивиденти на държавния бюджет, става въпрос за една скромна сума, от гл.т. на мащабите на бюджета.
Водещ: Доколко може да се вярва на поставяне на подобна хипотеза – държавата имала паралелен живот, имайки предвид енергетиката изобщо?
Марио Гаврилов: Малко ми е трудно да разбера въпроса ви…
Водещ: Това е една хипотеза, изказана от президента на „Подкрепа” Константин Тренчев, която е революционна разбира се, той твърди, че има паралелен живот в енергетиката, отделен от държавата.
Марио Гаврилов: Всъщност политическите сили в България твърде често се заиграват и обичат да използват действително държавен (…) в енергетиката, и много често той се подчинява не толкова на икономически, колкото на политически интереси и на политически закономерности и зависимости. Това е вярно, особено когато се разгледа съдбата на НЕК. НЕК действа на регулиран пазар, също както електроразпределителните дружества, но много често политическите партии изтърсват като брашнен чувал и взимат от нея и пари за проекти, и за решаване на социални проблеми. Така че да, действително съгласен съм с една подобна теза.
Водещ: И някаква прогноза може би, дивидент ще има ли?
Марио Гаврилов: Да, ще има някакъв дивидент, но той ще бъде прекалено скромен, за да реши проблемите на държавата в бюджета, за да запълни дупката, която зейна в бюджета след решението на Конституционния съд през тази седмица.
Водещ: Веднъж започнал обаче този разговор, тази обществена дискусия, нека така да я наречем, как мислите, че ще завърши, при положение че ако се стигне само до този малък дивидент…
Марио Гаврилов: Най-същественото според мене е електроразпределителните предприятия, които представляват едни фирми, които не си позволяват в собствените си държави да се държат по начина, по който се държат в България, да разберат, че българинът е действително европейски клиент. Искам да ви припомня как едно от ерепетата дълго време се съпротивляваше срещу решение на регулаторния орган, който в една демокрация, основана на закони, това е абсолютно недопустимо. Така че смятам, че клиентите ще успеят да извлекат някакви облаги. Също така смятам, че регулаторният орган оттук нататък ще бъде много внимателен при определянето на цените на електричеството. Дори ето и вчера, шефът на регулаторния орган Ангел Семерджиев даде да се разбере, че е твърде вероятно, твърде е възможно от 1 юли, когато в новия си състав комисията за първи път ще определя цени на тока, твърде е възможно да има известно поевтиняване на електрическата енергия. Дето се казва, да има малко радост и за потребителите.
Водещ: Т.е. големият печеливш едва ли ще бъде потребителят, но и той ще може да извлече своите ползи.
Марио Гаврилов: Ами както се казва в един виц, с малко, обаче ни стана приятно. Общо взето това очаквам да се случи с потребителите. Така или иначе досега тези дружества се държаха действително като монополисти, защото те са регионални монополисти. И да кажем аз като потребител в София не мога да кажа да съм недоволен от досегашния си доставчик и да се обърна към друг. Надявам се да се стигне действително до либерализация на пазара, за да има някаква конкуренция, но това е една по-дългосрочна и по-неясна засега перспектива.
Водещ: Всъщност досега единствената опозиция на тези дружества бяхме ние медиите. Имаме ли полезен партньор вече в лицето на изпълнителната власт след дадените заявки?
Марио Гаврилов: ами надявам се така да се случи. Очакваме с нетърпение да видим какво ще се случи при проверките. Общо взето в тях участват доста авторитетни правораздавателни институции, ДАНС, данъчни – да видим какво ще излезе. Защото действително премиерът е прав в едно, въпреки че всичките тези компании говорят за многомилионни инвестиции, аз да кажем в моя квартал в София, откакто дойде частен оператор на електроразпределителната мрежа не съм видял нещо да се е променило.
Водещ: В смисъл, че са по-малко инкасаторите и че…
Марио Гаврилов: Имам предвид като инфраструктура на електропреносната мрежа. Оттам нататък всичките онези проблеми, които ние като клиенти се сблъскваме, тримесечно отчитане, едномесечно отчитане и т.н., са ясни мисля на хората и всеки от нас го е преживял това.
Водещ: Нека да опитаме да оценим новината, че се отказваме от амбициите си да влезем в чакалнята на Еврозоната. Всъщност не успяхме с финалния спринт, препъна ни кризата в Гърция или нещо друго?
Марио Гаврилов: Изключително неприятно. Аз мисля, че правителството беше малко неподготвено, когато педи месец каза, че ние при всички положения ще кандидатстваме. Действително много е неприятно. Неочаквано е да излязат такива дефицити в бюджета, но мисля, че правителството е било наясно, че такъв риск съществува и трябваше малко по-внимателно да оповести така фанфарно нашата кандидатура преди около месец. Още повече, че за всички е ясно, че ЕК и ЕС по друг начин смятат бюджетен дефицит, а не по формулата, която е приета в България. И за съжаление, ще трябва засега да се откажем от амбициите си. А може би единственото положително е това, че действително обстановката сега беше неприятна и щеше да е още по-неприятно, ако ние изпълнявахме критериите, но не бяхме допуснати в Еврозоната. Да се надяваме, че все пак ще дойдат добри времена и от третия опит България ще успее.
Водещ: Това значи по-малко рестрикции или значи нещо друго?
Марио Гаврилов: Напротив, при това положение е твърде вероятно ние да бъдем подложени на рестрикции от страна на ЕК, която при този свърхдефицит може да започне процедура на мониторинг. Там най-крайната фаза е именно – те могат да ни наложат ограничаване насилствено на някои разходи.
Водещ: Значи разхлабването на колана е хубава новина, но не е истинска?
Марио Гаврилов: Да, засега трябва да забравим за разхлабването на колана, още повече че продължава да зее тази дупка, тази пропаст в бюджета, която засега не е ясно как ще бъде запълнена. Вчера финансовият министър Дянков каза, че имал някакви идеи, но предстои да ги чуем, за да видим дали те са осъществими.

Водещ: „Новина” е новият месечен вестник, който ще се появи у нас през май. Той ще зарадва всички, които говорят езика на Сервантес. Какво очакват те – добър ден на Къдринка Къдринова, председател на Сдружението на испаноговорящите журналисти и зам.-главен редактор на сп. „Тема”. Какво се очаква от този вестник на испански език?
Къдринка Къдринова: Вестникът фактически вече е на пазара, тъй като излезе нулевият му брой. В момента се подготвя и първия брой, който ще бъде представен в понеделник в изложбената зала на рока в София от неговия хубав млад екип, начело с Мирей Харалампиева, също така и Исмаел Фернандес, Пилар Илескас. Това са млади испанци. Въпреки че едното име, както ви направи впечатление е българско – Мирей Харалампиева. Тя е инициаторката и директор на вестника. Това е българско момиче, т.е. с родители българи и израсло в Испания и испанска гражданка. Така че сега се опитва да сътвори този проект тук в своята стара родина, така да се каже. Идеята е вестникът да съобщава информация и новини за България на испаноезична публика , също така информация и новини за културния живот в испаноезичните страни, не само в Испания, но и в Латинска Америка, за българи, които ползват езика на Сервантес.
Водещ: От книгите и от филмите имаме една много романтична представа за борбите, които се водят за излизане на испански на медии. Такъв ли е случаят в реалността или в живота нещата стоят по друг начин?
Къдринка Къдринова: Всеки нов проект е труден, но по принцип това не е нещо съвсем непознато за България, тъй като, нека си спомним, преди много, много години Агенция „София прес” издаде също един вестник на испански, който се казваше „Нотисия де София”. Така че общо взето има традиция в българското общество да се приема радушно един такъв опит, който е опит всъщност за сближаване на културите. Знаете, колко е популярна испаноезичната култура в България и в рамките на музиката, и в рамките на литературата, и на всички видове изкуства, които са най-прекия път между народите. Разбира се, че е трудно в днешните кризисни времена да се почва какъвто и да е нов проект. Още повече тук идеята е вестникът да се разпространява безплатно. Но той се ползва с подкрепата на всички посолства на Испания, на латиноамериканските държави, на Аржентина, Куба, Венецуела, които са представени в България. Разбира се разчита и на помощта на испански фирми, които имат интерес да се разпространява повече испаноезичната култура в България. Трудно е всяко начало, но амбицията и ентусиазмът е голям, така че надявам се младите ни колеги да имат успех.
Водещ: Да им честитим! Само накрая да ви попитам, по-далечната перспектива е може би този вестник да излезе и отвъд границите ни?
Къдринка Къдринова: Защо не? Още повече, част от него е посветена именно на един много позитивен образ на България, на културния образ на България, на това, което България може да представи извън този клиширан образ, на страна, в която има корупция, престъпност и т.н. Тук се показва какво още може България, а тя може много. Така че наистина много се надяваме това да допринесе и за популяризиране на хубавия образ, който би могла да представи нашата страна пред света.
Водещ: Благодаря ви за този коментар! Да пожелаем успех на новия вестник „Новина”. 

В него може да прочетете: 

www.dnevnik.bg | 2010-03-17

Съветът за електронни медии прие на днешното си заседание процедура за избор на генерални директори на БНР и БНТ, съобщи БТА.
Конкурсът за избор на директор на БНР започва на 24 март. От тази дата до 26 април ще се подават документи от кандидатите. От 26 април до 10 май ще има проверка на подадените документи, а на 11 май ще бъдат обявени допуснатите кандидати до събеседване. Разговорът с кандидатите ще се състои на 17, 18 и 19 май, а изборът на генерален директор на БНР ще бъде на 20 май.
Държавното радио в момента се оглавява от журналиста Валерий Тодоров, който беше избран на поста през май 2007 г. Мандатът му започна на 29 май 2007 г., когато изтече срокът на управление на бившата радиошефка Поля Станчева. Според Закона за радиото и телевизията директорите на БНТ и БНР имат право на не повече от два последавотелни мандата начело на медите. Това означава, че Валерий Тодор може да се кандидатира за втори мандат.
В съобщението на СЕМ обаче не се уточняват датите за процедурата по избор на избор на генерален директор на БНТ. Шефката на "Сан Стефано" 29 вече кара втори мандат начело на медията. Повторното й избиране от СЕМ беше през юни 2007 г. и то при пълно единодушие. Наскоро името на Пръмова беше свързано със слухове за евентуалното й назначаване на дипломатически пост след изтичане на мандата й. Тя обаче опроверга тази информация.

Оригинална публикация