PREMIUM Lifestyle I 16.02.2016

Искате да летите с парашут, но ви е страх? Питате се как да се научите да овладявате кризисни ситуации? Или какъв е ключът към успешните комуникации? Как компании като Red Bull, Coca Cola и Apple успяват да изградят име, разпознаваемо по целия свят? Какви са лидерите, стоящи зад тези имена и какъв мениджмънт прилагат, за да са сред най-добрите, сред победителите? И най-вече каква роля играят имиджа и репутацията на марката в обществото?

За да ви отговори на тези и още много други въпроси, London School of PR стартира курс „PR & Мениджмънт на репутацията“, в партньорство с British Council. Той ще започне на 1 март тази година и ще е с продължителност от 4 месеца. През тях участниците ще добият ясен поглед върху основните концепции, свързани с мениджмънта и развитието на комуникациите на дадена организация. Защото заедно те са основни стълбове в градацията и просперитета на дадена компания.

Участниците ще преминат през 14 модула, които проследят еволюцията на PR в холистичен бизнес подход, като акцентът е поставен върху това как успешно разработените комуникационни стратегии са ключа към ценностите и разпознаваемостта на марката.

Специално внимание ще се обърне и на адаптацията към бързоразвиващата се технологична сфера. Защото владеенето на социалните мрежи и влиянието на мобилните приложения заемат все по-голяма тежест в успешното управление на съвременните марки. Като доказателство нека се замислим колко често научаваме за кампании чрез Facebook или извикваме таксито си през електронната платформа на компанията.

Курсът е подходящ за всички, желаещи да добият реална представа за маркетинговите подходи и бизнес комуникации, които да приложат успешно в практиката. Завършилите ще получат сертификат от Лондонското училище по PR, както и необходимите умения и познания да развиват, контролират и защитават една търговска марка.

Преподавателите са водещи лидери в областта на PR, изпълнителни и маркетинг директори на големи корпоративни компании, както и главни редактори на водещи медийни канали:

1. Джон Далтън – Директор на LSPR в световен мащаб и водещ обучител – признат авторитет в мениджмънта на репутацията, специалист по управление на проблеми и кризисни ситуации.
2. Гергана Василева – Директор на London School of PR Bulgaria – корпоративен консултант, експерт по мениджмънт на репутацията и бизнес коуч по лидерство с доказан дългогодишен опит в успешни кампании за P&G, Lufthansa, Western Union, Philips, BASF, Shell, OMV, ING, IBM и много други.
3. Дора Стрезова-Николова – Изпълнителен директор на Danone за България, Гърция и Кипър – тя е трансформационен лидер и има 16 години опит в областта на маркетинга и продажбите.
4. Ирена Комитова – Управляващ партньор в Creative Solutions – управленският й опит включва позиции като Изпълнителен директор на Орифлейм България, Изпълнителен вицепрезидент маркетинг и продажби на Алианц България Холдинг и още много други.
5. Виктория Блажева – Директор „Връзки с обществеността и комуникации“ в УниКредит Булбанк. 6. Илияна Захариева – Директор „Корпоративни комуникации” в Мтел.

Към програмата ще се включат още: Светлана Ставрева (Маркетинг директор, IBM Югоизточна Европа); Мария Тойчева (Маркетинг директор, Bakcell, Азербайджан); Велислава Попова (Главен редактор на в-к Дневник); Любов Костова (Директор на Британски съвет) и Ваня Бабанин (Регионален координатор на Европейската асоциация на комуникационните директори).

Желаещите да запишат курса, за да се учат от лидерите в областта, могат да го направят на www.lspr.bg.

Оригинална публикация

www.m3college.com I 04.11.2014г. 

Днес ще разговаряме за различните аспекти на пиара с Милена Атанасова, комуникационен експерт с близо 15-годишен опит. През годините практикува в различни сфери – изкуство, реклама, търговия, интериор и дизайн, фармация, медии, бързооборотни стоки, политика и др. Като мениджър Връзки с обществеността работи от 2003 г. в компаниите Хигия АД, Българска Радиокомпания (Ретро Радио), Communicorp, Ficosota Syntez и Инвестор БГ.

А от днес тя вече е и официално част от преподавателския екип на M3 College с курса по „Стратегически комуникации и PR мениджмънт”, който се провежда за първи път в Колежа.

Ето какво разказа Милена пред M3 College:

Кои са задължителните качества за един пиар специалист?

Професионалните комуникатори трябва да притежават богат букет от лични качества, за да бъдат успешни в работата си. Тези, за които се сещам на прима виста, са: отлични комуникационни умения, етика, стратегическо мислене, гъвкавост, инициативност, креативност, отговорност и решителност, убедителност, неподатливост на стрес. Понякога бързината също е решаващ фактор, ако ситуацията е реактивна.

Много важно качество в тази професия е също интуицията, но това вече е въпрос на даденост. Важна е и упоритостта, защото рядко нещата се получават от първия път… и не бива да се отчайваме.

Това ме подсеща и за позитивната нагласа – вярвам, че тя се предава по въздуха, включително върху публиките, които искаме да привлечем на наша страна (доказано и от личен опит). Да не говорим колко важна е емпатията за успешната ни работа – иначе няма как нито да разберем, нито да влезем под кожата на клиента.
Сещам се също за това колко важна е и професионалната самооценка, т.е. да умеем да ценим и оценяваме правилно труда си – за да ни ценят и клиентите ни. Ключово качество също е нестандартното мислене и умението да излизаме извън рамките, отвореността за нови неща; да ги търсим умишлено, за да подобряваме услугата ни и да не преставаме да се учим и да се развиваме.
И на първо място по важност и на последно по ред (като черешката на тортата) е отношението към истината, истинността и търсенето на достоверност. Това донякъде е свързано с етиката, която вече споменах – личната и професионалната.

Мисля, че изброените неща са едно добро начало. Със сигурност има още много!

До каква степен е важна комуникационната стратегия за стартирането на един бизнес?

Степен? В проценти – 100%. Защо? Защото всеки бизнес е успешен само тогава, когато достига до публиките си и умее да ги предизвиква, да ги стимулира, да ги кара да реагират. Иначе се обезсмисля. Ето защо, когато правиш бизнес план, трябва паралелно с него да правиш и комуникационната стратегия за неговата реализация. В противен случай рискуваш той просто да не се осъществи, респективно комуникационната стратегия да е неадекватна и неработеща.

Както казваше Деси Бошнакова в една своя презентация: „Ако мислите, че бизнесът е преди всичко пари, няма да направите нито успешен бизнес, нито много пари.“ Защото в основата на бизнеса стои именно бранда – мисията, визията, ценностите…, които различават една компания от друга.

С коя твоя комуникационна кампания най-много се гордееш?

Ооо, това е един въпрос, на който никога не съм могла да дам отговор. Човек не може да подбира от работата си по този начин, особено когато се занимаваш с пиар. Във всичко съм влагала сърце и душа. По какъв критерий да съдя? По концепция, по мащаб, по медийно отразяване, по социална значимост… по какво?

Ако говорим за социална значимост, може би кампаниите, с които най-много се гордея, са назад във времето – едната беше за детските храни Frutek, когато още бях пиар в Хигия АД. Направихме я съвместно с Ротари клуб „Витоша“ и обиколихме доста домове за деца, лишени от родителска грижа, като раздавахме десетки храни. Естествено, не сме правили новина от това, но по съществото си беше CSR кампания.

Бих казала, че тази кампания и до днес е знакова в моята работа, защото тя ме накара да се замисля именно за етиката в професията и колко благородни неща могат да се направят, ако си пиар. Втората кампания в полза на обществото, която наистина много обичах, беше кампанията на Ретро Радио „1000 бебета на България“.

Правихме я няколко години поред и имаше за цел да стимулира раждаемостта, тъй като тогава България беше на едно от първите места по ниска раждаемост. От настоящата ми работа единствената социално-значима кампания, която ме е грабвала толкова, е „Забавното лятно четене“ на Az-deteto.bg като част от медийна група Investor. Тази година резултатите при нея бяха наистина поразяващи, защото екипът беше още по-богат и мотивиран. Обобщена информация можете да намерите тук.

Има ли пиар гурута, на които се възхищаваш?

Честно ли? Никога не съм имала кумири – нито в живота, нито в професията. Според мен животът е много кратък, за да се захласваме по каквото и да е. Добре е да се фокусираме върху собствените си цели и стремежи, вместо върху постиженията на някой друг. Това не означава, че не уважавам труда им – напротив. Но в действителност нещото, което ме възхищава, е продуктът. Когато видя една кампания в цялата ѝ прелест, тогава мога да кажа „Wow!“. А знаете, че зад една добра кампания никога не стои само един човек. Стоят много хора.

И трудът на всеки един трябва да се уважава. В този смисъл трудно мога да споделя някой гуру, на когото се възхищавам. Когато един пиар продукт е добър, креативността е тази, която наистина може да ме възхити. Концепцията и елементите в нея, които я правят различна от всички останали.

Много често агенциите са тези, които имат наистина уникални концепции и имат ресурса да осъществят мащабни кампании с много висока ефективност – дали национални, дали световни. Затова по-скоро съм склонна да споделя кои са световните комуникационни агенции, които ме впечатляват със своя подход, например Saachi@Saachi, DDB, Ogilvy&Mather…

А ако ме питате за хората, които по някакъв начин са повлияли върху моята собствена работа и са ме мотивирали… не са малко. Ако говорим за хора от професията в България, косвено това са проф. Петев, проф. Милко Петров, проф. Кафтанджиев, проф. Стойков. Казвам „косвено“, защото никога не съм учила Връзки с обществеността в СУ, но винаги сме си партнирали по проекти, особено когато говорим за дейностите на Българското дружество за връзки с обществеността.

Пряко върху стила ми на работа са повлияли Нери Терзиева, Нели Бенова, Деси Бошнакова, Любов Костова, Росен Мисов, Красимира Краева… Все интересни хора, безкрайно различни един от друг. Изброявяйки така обаче рискувам да пропусна някого. Да не говорим за връзката на нашата работа с колегите журналисти – не бихме могли да се разграничаваме от тях. От моето поколение много харесвам професионалисти като Косьо Вълков, Емо Спахийски, Албена Борисова, Велислава Попова например…

Кое най-много обичаш в професията си?

Това, че всеки ден е различен и крие нови изненади, нови преживявания, срещи с нови хора. Онова, което може да ме убие, е боксуването на едно място. Винаги съм имала нужда от нови хоризонти, да вървя напред и да преодолявам нови предизвикателства. И си мисля, че само тази професия може да ми го даде.

Трите книги, които всеки пиар специалист трябва да прочете са… ?

Хахаха, това като с хората. Еми явно ще трябва накрая да вляза в рамки въпреки всичко, за да отговоря на този въпрос. Нека бъдат „Ефективен пъблик рилейшънс“ на Къптлип и Сентър, „Без лого“ на Наоми Клайн и по моята специалност – „Създаване на корпоративна репутация“ на Греъм Доулинг.

Оригинална публикация 

www.cross-bg.net | 01.03.2013

Лондонското училище по PR /London School of PR/ (www.upr-consultancy.com) стартира нов курс по Управление на репутацията на 20-ти март 2013 година.

Програмата включва 14 модула, които са разпределени в период от 3 месеца. Обучението е концентрирано изцяло върху разработването на реално приложими стратегии и техники за управление на репутацията на даден бранд или организация.

Акцент в програмата е интегрирането и адекватното използване на новите „комуникационни екосистеми” от дигитални технологии и социални мрежи.
Ментори и преподаватели ще бъдат специалисти и практици, висши мениджъри от бранша, които са доказали своя талант на комуникатори в редица международни топ компании, сред които:

@ Джон Далтън – Директор на LSPR и LSPR Worldwide, специалист по кризисни комуникации;
@ Гергана Василева – Директор на LSPR – България;
@ Магдалена Николова – Oрганизационен психолог, НЛП треньор и бизнес коуч в МЛС Интернешънал и НЛП Тренинг Център
@ Даниела Димитрова – Маркетинг мениджър на BMW Group България;
@ Дора Стрезова – Маркетинг директор на Danone Russia;
@ Любов Костова – Директор на British Council България;
@ Светлана Ставрева – член на PR екипа на IBM Growth Markets Unit във Виена;
@ Мария Тойчева – Управляващ партньор в И-Вижън, специалист по маркетинг и бизнес стратегии;
@ Велислава Попова – Главен редактор на информационния сайт dnevnik.bg;
@ Ирена Комитова – Член на борда на Оргахим АД и The Black Sea Property Fund;
@ Виктория Блажева – Директор „Връзки с обществеността и комуникации“ на УниКредит Булбанк

Учебните курсове ще се провеждат в централата на училището – бул. Витоша 180, а модулите от програмата обединяват основните насоки в съвременния PR и управление на репутацията чрез холистичен подход към професията. Подробна информация за всеки елемент от курса, може да бъде намерена на официалната страница на LSPR за България – www.upr-consultancy.com.

Начало на обучението: 20-ти март 2013 година

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 16.04.2011

Водещ: Депутатите решиха, че журналистите или писателите, които проповядват или подбуждат към дискриминация на сили или омраза, на основание на раса, народност или етническа принадлежност, ще носят наказателна отговорност. Промените в наказателния кодекс, приети на второ четене, гласят, че – цитирам „Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, подлежи на наказание лишаване от свобода от 1 до 4 години с глоба от 5 до 10 хиляди лева, както и с обществено порицание.” Между първо и второ четене депутатката от БСП Милена Христова предложи текстът да стане от 1 до 4 години и предложението беше прието. Според промените в наказателния кодекс всеки, който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения – също ще бъде наказан със затвор до 4 години и глоба от 5 хиляди до 10 хиляди лева, както и с обществено порицание. Логично ли е да има такива текстове? Какво биха коментирали експертите, да кажем от Freedom House? Ето върху тези въпроси ще се замислим и ще коментираме с Огнян Златев, директор на Център за развитие на медиите и Румен Леонидов, който неведнъж е бил обвиняван в подобна реч. Науката е красива, знаят най-ревностните слушатели на програма „Христо Ботев”, които откровено харесват репортерските опити на млади учени. Сега науката ще бъде и седмично телевизионно шоу. „Красива наука” от днес, ще говори с човека киборг – това е премиерът с ексклузивно интервю на първия човек киборг в историята. Днес от 17 часа започва съвместният проект на БНТ и Британския съвет в България „Красива наука”. Какво могат да направят журналистите и младите учени заедно? Ето пък върху този въпрос ще разсъждаваме и ще го коментираме с Любов Костова и Венелин Кожухаров, по-известен като младия български учен, който работи в ЦЕРН. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Ралица Неделчева, Илия Тенев, Галя Траянова, Цвети Николова и аз Ирен Филева. Останете с нас. В първоначално приетият вариант на текста, който предвижда наказание и затвор за журналисти, които подбуждат масова, расова и всякаква друга дискриминация, както и писателите, се е предвиждало наказанието да бъде с лишаване от свобода до 4 години, като между първо и второ четене, депутатката от БСП Милена Христова е предложила текстът да стане от 1 до 4 години. Може би това е единствената добра новина, която може да бъде намерена в този случай. Добър ден казвам на Огнян Златев, директор на Центъра за развитие на медиите.
Огнян Златев: Здравейте.
Водещ: Как биха коментирали един подобен текст от Freedom house да кажем?
Огнян Златев: Значи, аз първо си позволявам да не се съглася напълно с това, което казахте преди малко, че това е единствената добра новина, защото всяко едно ограничение на свободата на изразяване, според мен не и следвало да бъде много добра новина.
Водещ: Смисъл, че е намалено наказанието малко. Разбира се аз употребих ирония в случая.
Огнян Златев: Да, иначе аз смятам, че ще има доста негативни реакции на приетите изменения на наказателния кодекс. На мен вече ми се обадиха поне от 4-5 правозащитни организации, които се занимават специално с наблюдаване на процесите, свързани със свободата на словото и свободата на изразяването.
Водещ: Вие вчера почнахте един коментар в един от ежедневниците. Вероятно това е причината.
Огнян Златев: Не, не само това. Недейте да забравяте, че живеем в 21 век във века на комуникациите, когато нищо не може да остане скрито покрито и така или иначе знаем, че България не може да се похвали с много високи достижения в последните няколко години в различни класации за организации като Freedom house, Article 18s, Репортери без граница и т.н.
Водещ: Това са критериите, които ни смъкват надолу.
Огнян Златев: Един от критериите, да кажем. Да, всички тези организации имат достатъчно много свои канали за наблюдаване, мониторинг на това какво се случва в страните по света и за съжаление ние отново попадаме в тяхното полезрение и предполагам ще има реакции следващата седмица.
Водещ: За да бъде по-ясно как би се отразил този текст върху журналистите, върху писателите, които използват иронията, образите, нека поразсъждаваме върху следното – вчера на страницата, на която беше публикуван вашият коментар, имаше един цитат. „Съомга и баклава в една депутатска чиния.” Един готвач беше цитиран. Дали той би могъл да бъде подведен под отговорност за дискриминация на депутатите по този текст?
Огнян Златев: Да, в тази връзка е ви кажа, че много ми хареса днеска също един коментар в един друг вестник на колегата Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация”, който самият той предупреждава и е много прав, аз съм напълно съгласен с него, че тези текстове могат да се върнат като бумеранг към самите политици, които са ги гласували, защото в края на краищата, така приет, този член 162, доколкото знам, може да се отнася не само за хората, които се занимават със словото – т.е. журналистите и писателите в повечето случаи, но и за всеки един гражданин на Република България, включително в това число и политиците. Т.е. …
Водещ: Да, защото текстът започва така „Който чрез слово, печат или други средства за масова информация…” Тук не са визирани конкретно журналисти.
Огнян Златев: Или по друг начин, което е също така интересното.
Водещ: Смятате ли, че от тук насетне има шанс за ревизия на тази мярка, която според колегията мисля, че единодушно е не добра новина?
Огнян Златев: Смятам, че ще има достатъчно реакции, както от страна на колегите журналисти и на медиите, тъй като това директно налага известни ограничения и подтиква и подбужда към автоцензура самите журналисти и медии, но така също ще има обществена реакция от името на цялото общество, както и реакции от много правозащитни и други организации отвън и в този смисъл се надявам да проявят достатъчно мъдрост нашите политици, законодатели и да направят необходимото, така че това изменение да бъде по някакъв начин модифицирано. Сега, недейте да ме разбирате погрешно. Аз мога да оправдая донякъде подбудите, които са довели до приемането на такъв текст. Това, което за мен е обезпокоителното е, че първо текстът беше приет без абсолютно никакво обществено обсъждане за необходимостта от това. Знаем, че навсякъде в Европа и в света особено след 11 септември 2001 година, че много силен дебат, професионален най-вече за това каква е отговорността на хората, които използват средства за масово осведомяване и в този смисъл дали трябва да се налагат ограничения особено с много бързото развитие на новите медии, които са един много удобен канал за проповядване на всякаква дискриминация и омраза. Т.е. този дебат върви. Очевидно е, че трябва да има някакъв вид ограничение, но тези ограничения трябва да се налагат след като се проведе едно широко обсъждане, а такова липсва.
Водещ: Но пък имаше аргумент, че това било европейска практика.
Огнян Златев: Не, значи ние тук отново скачаме – ставаме по-католици от папата. Има действително такава европейска практика, става дума за решение на съвета на Европейския съюз от 2008 година – ние отиваме отново в някакви крайности. Т.е. ние автоматично копираме и прилагаме без изобщо да сме вникнали в детайлите. И исках друго да кажа – не знам дали ви направи впечатление репортажът по няколко телевизии, които показваха как е минали гласуване в Парламента, че просто виждаме как народните представители просто така, автоматично вдигаха ръка и приемаха текста, без абсолютно никакво обсъждане и дискусия, което не е добре. Да не говорим, че имаше предварително експертни мнения, посочени конкретно по този текст, които идват от страна на гражданското общество, които не бяха взети под внимание.
Водещ: Но пък беше взет под внимание фактът, че идват избори. Най-вероятно това е била част от мотивацията.
Огнян Златев: Може би, не знам, неведоми са пътищата, по които нашите законодатели взимат своите решения и нашите политици. И не това е наша работа да ги дискутираме, но пак казвам – за мен това е една не добра практика и едно нещо, което няма да ни доближи по никакъв начин до страните, които се славят със свобода на словото и са давани за пример на целия останал цивилизован свят.
Водещ: Смятате ли, че до изборите е възможна промяна на тази мярка или всяка една дискусия по този въпрос ще бъде подминавана с мълчание?
Огнян Златев: Значи аз не съм запознат в детайли със законодателния процес и възможността за изменение, но път от друга страна имаме примера на това какво се случи например в Унгария, когато след изключително широк национален и международен отзвук на приетият респективен медиен закон, както виждате техният парламент се принуди да го измени. Или то стана в една доста за мен – кратък период от време.
Водещ: Но това беше в резултат на препоръките на Европейската комисия и на дискусиите, които текат в Европейския парламент по отношение на свободата на медиите.
Огнян Златев: Но тези препоръки станаха и се случиха благодарение на изключително силната кампания, която се проведе в самата страна. Там излизаха вестници на първите си страници с черни страници или просто без никакъв текст в знак на протест т.е. там имахме много засилена роля на гражданското общество и на медиите, които самите се организираха и протестираха срещу това нещо и по този начин привлякоха вниманието и на европейските институции.
Водещ: Ами може би трябва просто по-често да говорим за тези неща, защото в крайна сметка свободата на словото е едно от най-ценните човешки права.
Огнян Златев: Напълно съм съгласен с вас и за мое съжаление това, което наблюдаваме да кажем последната година, виждам, че всички подобни дискусии, свързани с различни аспекти на журналистиката и медиите, да ги наречем, за съжаление са подкрепяни от външни организации. Имам в предвид основно германските организации. С тяхна помощ се организираха няколко много интересни дискусии. Т.е. на мен не ми е особено приятно, че това трябва да става отново под някакво външно влияние вместо ние самите да седнем да се организираме и да проведем този дебат.
Водещ: И за съжаление в тези дискусии нямаше представители на властта.
Огнян Златев: Да.
Водещ: И нямаше и коментари после от тяхна страна. Благодаря ви за този коментар. Огнян Златев – директор на Център за развитие на медиите за новия текст в наказателния кодекс, член 162, който предвижда затвор за журналисти или писатели, които подбуждат към расова, етническа или друга дискриминация. В „Клубът на журналистите” днес коментираме промяната в наказателния кодекс, която наложиха депутатите на второ четене и тази промяна предвижда журналисти или писатели, които проповядват или подбуждат към дискриминация, насилие или омраза на основание на раса, народност или етническа принадлежност, да носят наказателна отговорност, да влизат в затвора и да плащат големи глоби. Трябва ли да има свобода и този текст насочен ли е към свободата на изразяване? Добър ден казвам на писателя Любен Леонидов.
Румен Леонидов: Добър ден!
Водещ: Пошегувахме се вчера, докато уговаряхме вашето участие, че сте точно за затвора май.
Румен Леонидов: Да, скоро имаше оплакване по едно предаване по вашата програма от гражданин, преподавател все пак, не само обикновен гражданин, в Шуменския университет. Вижте какво – всеки търси под вола теле. Може да се намерят някакви упреци, но аз не съм запознат в детайли с това решение. На мен ми се струва малко като предварителна полицейска мярка, защото не думите са мръсни и не отношението може да е мръсно, а просто използването на понятието циганин например, може да се стори обидно на някого. То не се различава по съдържание с ром, на което държат да кажем братята роми. Когато се говори за ромския проблем не значи, че това са расистки или… Защото все пак те са от нашата раса, или етнически…Има проблем с тяхната интеграция, има проблем с нежеланието да престанат, или по-голямата част да престанат, защото аз познавам и прекрасни – и поети, и писатели, и интелектуалци, и журналисти, и не може да се говори лошо за проблема като цяло, защото по същия начин можем да обвиним и всички българи. Че са простаци, че са изроди, че са мутри, което не е така.Така че, в тази мярка ми се струва малко – тя съобразена ли е с европейските законодателски…?
Водещ: Това, което беше коментирано, когато беше предложено това изменение от Министерството на правосъдието и Министерски съвет в края на миналата година беше, че става дума за европейски правила, но преди малко коментирахме с Огнян Златев, че едно подобно твърдение, меко казано и цитирайки Марк Твен, е силно преувеличено.
Румен Леонидов: Да, ясно. Така си и помислих, защото при нас винаги или се престараваме или го правим некадърно за съжаление. Което си е една хубава българска черта особено след годините, когато търсих ход към демокрацията, която много не ни е ясна, тъй като продължаваме на живеем с едни силови мерки, предимно решаваме нещата със закони, които не са съобразени с реалността или не ги прилагаме.
Водещ: Истината е , че това е един от критериите – натискът, който се упражнява от властта към свободата на словото. Та, това е един от критериите, по които се оценява от различните неправителствени организации свободата на словото. Безспорно догодина можем да очакваме нов рекорд по падането си в скалата.
Румен Леонидов: Това е глупаво, защото без свобода на словото, демокрация няма. Дори и когато само със слово, колкото да са обидени или гадни определения, те са само на думи. Аз не знам Атака как е гласувала този закон?
Водещ: Ами нямаше разпечатка на конкретното гласуване.
Румен Леонидов: Много ми е странно те как…Те, които издигаха техни симпатизанти, защото те отричат, и ред други абсолютно нацистки лозунги, сега как са реагирали на този закон. Но, мисля си, че в края на краищата правото на изявление е по-важно.
Водещ: Нека да ви попитам така – смятате ли, че словото плаши някого при положение, че подобни текстове могат да бъдат обмисляни, създавани и приемани като законодателна мярка?
Румен Леонидов: Явно плаши, за съжаление, но колкото повече минават години от началото на демокрацията, по-страхливи стават всички управници. И това е съвсем естествено. Дори всеки да симпатизира на властта, ако е журналист – честен, ако е честен гражданин, той трябва да бъде критичен, иначе няма да има нужда от журналистика, няма да има нужда от свобода на словото. Тогава ще има дежурни вестници, радия и телевизии, които ще се хвалят и тогава каква е разликата между демокрацията и онзи строй, който аз много добре помня. В който имаше едно радио, една телевизия и два вестника или три, които не си позволяваха нищо друго освен да критикуват дребни чиновници или председатели на ТКЗСТ.
Водещ: Но пък от друга страна любима фраза на експертите напоследък е , че медиите не говорят за дневния ред на хората. Тук биха могли да кажат, че този наш коментар не е в дневния ред на хората. Но защо тогава в Унгария свободата на словото е в дневния ред на хората, в Италия тази свобода също е в дневния ред на хората? Макар че там няма натиск от страна на държавата, а от страна на представители от страна на държавата.
Румен Леонидов: Вижте какво, по принцип аз и вие ще се съгласите, че у нас гражданско общество въобще няма. Няма средна класа, няма самочувствие, няма свободни хора. Много малко свободни хора има. И не може да очакваме, че обществения натиск върху медиите ще бъде реален, но аз не мога кажа, че Националното радио, нищо, че говоря сега по него, или Националната телевизия са наведени. Мисля, че лошият тон се дава от други големи медии. Онзи ден гледах, прекъснаха разговор по една телевизия, заради много важния проблем с купуването на Кремиковци и бившия собственик говореше, за да се дава половин час репортаж за това, че един изрод изнасилва в продължение на няколко години дъщеря си. Това е масово пожълтяване на национални медии, независимо че са частни, което говори много зле, вече тук не става дума и за натягане на правителството или на следващото правителство, или реакция срещу предишното. Тук става дума за една жълтения, която е тотално гнусна и неприятна.
Водещ: Тук става дума за робуване на рейтинга.
Румен Леонидов: Какъв рейтинг? От кого търсят рейтинг? От простаците, простаците, които са масата в България и които отчайват хората, с които живеят в тази страна. Защото създават психо климат на простотията. Рейтинг, всичко се води рейтинг. Но това е, което е много тревожно – пропиляването на сериозни проблеми, тези сериозни проблеми, които ни вълнуват, свързани с това, че да кажем, поводът да бъде обвинен в някакъв расизъм от този господин от Шумен беше, че в една книга се предполага, че след време се прогнозира, че Турция ще завземе Родопите, защото са населени с мюсюлмани – българи, но мюсюлмани. И този така тревожен, тази тревожна възможност веднага се прие, нищо, че аз имам подпис като водещ на едно предаване, срещу самите турци или самата Турция, което абсолютно не е така. Вината за нашите проблеми, които имаме и които може да бъдат заминати, това предаване – с каква насоченост беше там законът, демократична насоченост – има проблеми, които ние трябва да ги премълчаваме. И те трябва не да ни озверяват като Атака, а да ги решаваме на базата на това, че ние българите сме мнозинство в тази държава все още и ние носим отговорност за всичко, което става и с малцинствата, каквото става и с изродите, които изнасилват дъщерите си и онези неща, които ние така като домакини на тази държава се правим, че не зависи нищо от нас.
Водещ: Моля ви да направите две прогнози. Смятате ли, че ще има обществена дискусия по този въпрос и смятате ли, че депутатите биха ревизирали приетата вече законодателна мярка?
Румен Леонидов: Ами първо трябваше да има дискусии и след това да се предприема, каквото и да е законодателство. Сега, според мен вие почнахте тази дискусия, дай Боже да премине и в другите медии. И тук вече зависи пак от самосъзнанието и равнището на колегите журналисти, на такива хора, които се занимават с обществена ангажираност, дори да не са журналисти.
Водещ: Ще ви накара ли този текст да бъдете по-мек в изразите, които употребявате, доколкото това е по силите ви разбира се?
Румен Леонидов: Аз сам си слагам вече, помъдрях и мина буйната ми младост и виждам, че някой път с емоциите можеш да обидиш някого, но никога не е късно да се извиниш. Никога не е късно, дори да е несъзнателно в спорове, да се реагира по по-спонтанен начин. Аз няма да се съобразя, когато проблемът е важен, ако е по-важен от моята персона, важно е да кажа нещо, което да се чуе от повече хора и те да се съгласят или да не се съгласят с това, така че аз нямам намерение да си слагам допълнителен наморник на мутрата и нито един закон не може да ме спре да говоря истината – такава, каквато аз я виждам.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Писателят Румен Леонидов за новата промяна в наказателния кодекс, която предвижда закон, глоба и обществено порицание за журналистите и писателите, които подбуждат към расова и всякаква друга дискриминация. В „Клубът на журналистите” продължаваме с едно предизвикателство за въображението. Може ли науката да бъде наречена красива, може ли да бъде шоу? Науката е красива, знаят по-ревностните слушатели на програма „Христо Ботев”, които откровено харесват репортерските опити на млади учени по нашата програма. Сега вече, от днес, ще има и седмично телевизионно шоу за наука. Нарича се „Красивата наука”. Премиерът ще е днес от 17 и ще има разговор с човека киборг, ексклузивно интервю. Усмивката и шегата на страна. Какво могат заедно журналисти и младите учени? Ето това ще коментираме в следващите минути с Любов Костова от Британския съвет и Венелин Кожухаров, който е млад български учен, доста популярен станал напоследък поради факта, че работи в ЦЕРН. И така, красива ли е науката и какво я прави красива?
Любов Костова: Науката може да бъде красива. На първо място – опознавайки я. Можеш да се потопиш в нея и да видиш колко красива може да бъде една формула, например математиците, физиците твърдят, че една формула е изключително красива със своята балансираност. Много красива е и с образите, които ражда, изображенията, които раджа науката. Толкова красиви са фотоси на научни обекти, че просто не могат да се премерят с красотата, от която и да било художествена фотография. Изключително красиви са очите на учените, които говорят със страст за своята наука. Изключително красиво е познанието. Всичко това заедно прави красотата на науката наистина видима. Да не говорим за такива елементарни сходства като нашата красота – има научно обяснение. Красотата на цвета на косата ти има научно обяснение. Това са все неща, които се пораждат и обясняват с науката. Светът е красив и за това също има научно обяснение.
Водещ: Красива ли е божествената частица, която търсите в ЦЕРН?
Венелин Кожухаров: Красотата на науката от една страна може да бъде, тя е нещо, което хората са постигнали. Разглеждайки по този начин науката, поставяйки по този начин нещата, всъщност това са работи, които хората стъпка по стъпка са изградили и съответно човек не може да не се възхищава от една страна на умението на тези хора, от друга страна на техния гений, на тяхната проницаемост и от трета страна до колко това нещо на нас ни помага сега да живеем по –добре. По същия начин тази частица, която ние търсим в ЦЕРН, естествено, че ако я открием, тя ще бъде красива. Защо ще бъде красива? Защото ще завърши едно цяло. Един наш модел, с който ние в момента обясняваме света, с който ние в момента описваме всичко около нас. Съответно без тази частица – той е непълен. Цялото, което тя ще създаде, всъщност ще бъде красотата.
Любов Костова: Нали чухте метафорите, с които говори Венелин. Венелин е физик. Сега веднага ще напомня една друга метафора, която така ярко ми се е запечатила точно от разказ на Вени. Който обясни, представете си, материя, антиматерия и тъмна материя – по какъв начин се събират, за да направят едно тяло и всъщност това, което ние познаваме – материята и онова, което ние предполагаме, че е там по всички закони, които познаваме – антиматерията, допринасят за това да познаваме едва, както Вени каза, една шеста от цялото това огромно съществуване, което се нарича вселена. Та Вени оприличи познанието ни за едната шест за познанието от сушата на земята на един единствен континент от шестте континента, както той прекрасно се изрази – това е все едно да познаваш единствено Северна Америка, който от горе на всичкото не е най-интересният континент. Така че ето това е красотата на науката. Начинът по който тя дава обяснение за простите неща около нас и ги сравнява с онова, което познаваме, за да ни позволи да вникнем в дълбините и.
Водещ: Това прави ли общуването с журналистите и с хората по-лесно?
Венелин Кожухаров: Най-лесният начин ние учените да изразим това, което мислим, е просто да го представим пред хората. Обаче, както много често се случва, хората, пред които ние успяваме да говорим, които успяваме да съберем, това е някаква малка затворена общност. Те са така да се каже от нашия отбор. Те са хора, с които ние живеем всеки ден, работим всеки ден. Това е също нещо, както един футболен отбор излиза на терена. Футболистите могат да играят футбол, да ритат топка и да го правят само за себе си, поради простата причина, че те се наслаждават, обаче друго е , когато този стадион, на който те играят е всъщност пълен с публика. Когато също заслужават да видят техните умения, колко те са добри, колко те са велики с играта на футбол. По същия начин и ние учените. Използвайки точно медиите, ние можем така да се каже, да играем на пълен стадион, да представим това, което ние можем пред широката публика.
Любов Костова: Как да не се възхищава човек на учените? Никога не съм обичала футбол, но заради това обяснение, ще отида да изгледам един мач.
Водещ: Обаче дали общуването с журналистите по този начин на говорене е по-лесно?
Венелин Кожухаров: Човек, когато се ражда, той е свикнал да съпоставя неща, да си изгражда представи и посредством определени асоциации. Така че, ако на един човек му се даде дори най-трудното научно понятие посредством асоциация, която той е свикнал с всекидневния живот, например каране на кола, ходене на работа, вечеря, закуска, всякакви такива тривиални неща – той тази сложна научна, този научен проблем става съответно общодостъпен и той може да го разбере, може да го възприеме. Нещата в науката са прости – аз мога да цитирам по този начин Айнщайн, който е казал, че ако не можеш да обясниш нещо достатъчно просто, значи не го разбираш достатъчно.
Любов Костова: Аз мога само да допълня, че да – в началото е доста трудно за учените да общуват, да говорят пред журналисти и това е съвсем разбираемо. Разбираемо е, защото никъде в нашата образователна система, в нито едно ниво на нашето образование няма часове по комуникация, няма време отделено, за да се учим ние самите как да говорим пред други освен собствения си клас, собствената си учителка, т.е. извън конкретните цели, които си поставяме в определеното време. Тази празнина се запълва от усилията, които ние полагахме и продължаваме да полагаме с течение на толкова години – да намираме талантите, които имат желание на първо място и от друга страна и умения поне в зачатък да говорят разбираемо и атрактивно за обща публика, и да подсилим техните умения с абсолютно целенасочено обучение по комуникация на науката и не желая да се спори по въпроса дали този термин е най-правилният, защото тук става въпрос именно за двустранно общуване. Едва, когато ученият и журналистът влязат в контакт един с друг, първото нещо, което се случва, е че те загубват стереотипите си в отношението към другия. Второто, което разбират е същността на професията на другия и това е начинът да се изгради моста. Много лесно се научават уменията, след което идва наистина отличният диалог.
Водещ: Три минути.
Венелин Кожухаров: В момента в ЦЕРН работи, както всички знаем, най-големият ускорител в света. Големият дробен колайдер. Той все още работи на половината от максималната енергия, до която може да достигне, т.е. на частиците се случват на половината от тази максимална енергия, за която е планиран и въпреки това, във всеки един момент можем да очакваме някакво откритие или наблюдаване на някакъв ефект на нещо, което до сега по никакъв начин не е наблюдавано. През миналата година бяха записани около милиони събития, милиони такива сблъсъци бяха наблюдавани като тази година се очаква техният брой да се увеличи с поне още хиляда пъти спрямо този от миналата година. Т.е. милиарди, милиарди сблъсъци. Нещо, което ние се мъчим – физиците, да разберем за света около нас, е много просто. Ние се мъчим да разберем от какво той се състои, какви са градивните болченца, които създават цялата тази красота около нас, създават цялата тази природа и как точно те са свързани. Работата е, че в тази картина, която до момента сме си създали, ни липсва едно нещо. Липсва ни така да се каже цветът. Ние имаме за момента хубава картина, но тя е черно бяла. Т.е. всичките неща, с които ние разполагаме, в някакъв смисъл нямат маса, или преведено на художествен език – нямат цвят. Трябва ни нещо, с което всъщност тази черно бяла картина да я превърнем в цветна картина. Точно това е така нареченият X бузон, тази частица, която ни липсва в нашия модел, който ние сме направили за света. Та, в момента това, което се случва в ЦЕРН, е точно неговото търсене. Надяваме се, че данните, които ще се съберат, сблъсъците, които ще се запишат тази година и следващата година, ще ни помогнат да разберем всъщност дали той съществува изобщо, защото може и да не съществува и ако той съществува – поне да разберем някои негови характеристики. Също така, вече, ако бъдем изключително оптимистични, може пък да разберем какво е това нещо тъмна материя, или от какво е тя изградена. Или пък, ако бъдем пък прекалено нахални към природата, може дори да успеем да разгадаем тайната на тъмната енергия, но както казват – само времето би могло да покаже.
Водещ: Кой е най-често задаваният въпрос от журналистите, които идват в ЦЕРН или които ви разпитват за ЦЕРН?
Венелин Кожухаров: Ние всички знаем, че страхът е една основна движеща сила за хората. Най-древното човешко оръжие. Съответно въпросът е – ЦЕРН ще унищожи ли светът? Няма как да не бъде зададен. Ами – аз мога да успокоя хората, че няма как да унищожим светът. Не сме все още толкова велики, за да можем, благодарение на нашите експерименти да унищожим света.
Любов Костова: Това са наистина много важни въпроси, защото в действителност хората не знаят и това една от ролите, както на медиите със сигурност, но и на самите учени, да излизат и това е причината толкова много да съсредоточаваме удилия върху това учените да се научават да бъдат по-комуникативни и да разбират ползата от това, защото в крайна сметка става въпрос за информирано общество. Става въпрос за общество, което има поне елементарна научна грамотност. За да може да си дава отговори дори на тези, не само на въпроси защо небето е синъо, а пък облаците – бели, но и на въпроси дали опитът в ЦЕРН ще създаде една черна дупка, която ще погълне най-малко земята, току виж и цялата Вселена и всъщност действително виждаме резултат, виждаме отклик от усилията тези млади учени да излизат пред публика, да говорят и пред вас медиите. Защото ето сега, както всички знаем, всички трепетно очакваме днес стартирането на новото предаване на БНТ, първото предаване в България, първото родно предаване, седмично предаване за наука, което ще се казва „Красива наука”. И в което именно тези млади учени, които са минали през такива обучения за комуникативност, както и някои по-зрели техни колеги, ще говорят по теми, които са близки до хората.
Водещ: Днес в „Клубът на журналистите” коментираме как учените ще се опитат да отмахнат от себе си наложения образ, че те са едни беловласи хора, които са ужасни скучни и говорят страшно сложно. Разбира се те ще прибягнат до средствата на журналистиката в „Красивата наука”. Това ще бъде седмично шоу за наука, в което ще има и интервюта, вече ви казах – есклузивно интервю на първия човек киборг в историята. Ще може да бъде видяно днес. Какво още ще видим – продължаваме да коментираме с Любов Костова от Британския съвет и Венелин Кожухаров. И така – какво ще видим в „Красивата наука”?
Любов Костова: Днес зрителите ще могат да видят първото предаване от 17 часа, което е посветено на – представете си – ни повече, ни по-малко изкуствения интелект. Дали го има? Какво е направено до момента и най-вече – какво ще се случи в бъдещето? Какво очакваме? Какво ни чака в бъдещето, ако наистина киборзите започнат за съществуват? Така че мога сао да призова всички любопитни да гледат предаването, защото ще видят на първо място – изключителни, прекрасни млади българи, които работят тук в България и имат истински научни съдби, професии. Правят го с изключителна страст и умея да разказват за това пред хора като мен, които нищо не разбираме от наука.
Водещ: Венелине, хубаво ли е да си в общество от учени, които се стремят да говорят простичко за сложните неща?
Венелин Кожухаров: Представете си сега точно с това предаване, което ще бъде днес, вие страхувате ли се от киборзите? Смятате ли, че те ще превземат хората? Ще ги направят свои роби или смятате, че те могат да бъдат служители по някакъв начин и да допринесат за нашето добро? Ако искате да го разберете, то просто най-подходящото нещо, което можете да направите, е да гледате предаването.
Любов Костова: И да си зададете въпросите, които всъщност са възможни. Предаването ще остави много отворени врати – така трябва да бъде. Науката задава въпроси. Най-добрият отговор се дава при добре зададения въпрос. Аз лично от общуването си с учените, които умеят да говорят наистина, съм открила, че те са фантастични в това да те накарат да поискаш да научиш повече, да разбереш повече, да отидеш и да прочетеш, да отидеш и да ги попиташ. Така че това е. Добре зададеният въпрос е начинът да опознаваме света около нас и да се страхуваме по-малко или да имаме други страхове.
Водещ: А какво да направим с образите от филмите, които са вътре в нас?
Любов Костова: Нищо лошо няма и в тях. И за тях има научни обяснения. Ние сме чували учени да говорят за това до колко верен е един образ, до колко научно верен е един образ и къде граничи с фантастиката. При това веднага поставям акцента върху „засега”, защото Венелин самият беше правил едно много голямо проучване за образите, филми с научна тематика, когато се готвихме за една международна среща, той е много дълъг списък. И една от любимите теми за дискус на учените е „Да вземем някой от тези образи и да разнищим Spider man колко в крайна сметка в него е научно обосновано!” И като погледнеш Spider man, аз вече знам – идват ти нанотехнологии на ум. И биологията на влакната и т.н. Или начинът по който реагира тялото на замразяване в другите супер герои. Просто страшно много наука има в тези образи и те са хората, които разказват. Да не говорим за невероятните разкази, които съм чувала. Дали са възможни или не … които ни показват анимационните герои? С други думи – можеш ли наистина да паднеш по нос на земята? Така както правят редовно анимационните герои. Кои са силите, които дават възможност за това и какво е абсолютно невъзможно да се случи – поне на тази планета? Така че много са, няма никакъв проблем образите от филмите да участват в разсъждаването ни за наука. Но именно научната грамотност ще допринесе за това да можеш да различиш кое има вече донякъде или пълно научно обяснение или кое може би е загадка за в бъдеще, защото все пак много от научната фантастика от миналото е реалност днес, включително и мобилните телефони.
Водещ: Учен ли е Жул Верн?
Венелин Кожухаров: Аз не знам дали хората се замислят за днешното съвремие, но в момента ние сме заобиколени на всяка една стъпка от нас от наука. Всяко едно нещо, което ние го използваме по някакъв начин, е достижение на науката. Жул Верн е един прекрасен писател. Интересното е, че той е успял да предскаже толкова изключителни неща като неща, които ще се случат в бъдещето – като съществуване на подводници, летателни апарати и всякакви такива неща. Така че Жул Верн от една страна можем да кажем за него, че той всъщност е пророк. За учен – не бих могъл да кажа поради простата причина, че човек е учен тогава, когато той работи в определена посока и се опитва да систематизира нещата, които знае с цел постигане на нещо ново. Т.е. той се опитва да изследва, докато не достигне до нещо, което не е било направено до сега. Та всъщност Жул Верн е прекрасен писател, но аз не бих го характеризирал като учен, може би за нерадост на част от хората. Учените са една специална категория хора, които благодарение на собственото си любопитство успяват да направят някои неща, които никой не си е въобразявал,че някога ще съществуват като например, както Любов каза – GSM. Мобилните телефони – човек да говори посредством мобилен телефон. Това е нещо, което едва ли сме си го представяли пред 20 години. Едва ли сме си представяли преди 20 години, че ние ще можем да комуникираме с произволна точка от света без да се замисляме човекът къде е отсреща, дори да не го знаем къде е отсреща. Така че ние сме заобиколени от наука.
Водещ: Има ли някъде в ЦЕРН книгите на Дан Браун?
Венелин Кожухаров: Книгите на Дан Браун са интересни между другото. Той също е много добър писател. Аз съм чел част от неговите книги, така че съответно те са популярни, те са интересни, привличащи – прочитат се на един дъх. Човек засяда вечерта след работа, след като е направил поредната стъпка към някое ново откритие и прочита една книга на Дан Браун. Какво по-хубаво нещо за завършек на деня?
Любов Костова: Но когато говорим за книги и наука, веднага си спомянм отново, благодарение на общуването си с учените, невероятната информация, която получих от тях, че колко много наука е закопана буквално в „Алиса в страната на чудесата”. Колко заиграване с математиката има, защото Луис Карл е математик. Но колко дразги той решава със свои колеги посредством разни образи в „Алиса в страната на чудесата”. Какво е обяснението за лудия шапкар. Всъщност лудият шапкар – има много научно обяснение и това е една съставка, която се използва, ако не се лъжа, химическа съставка при обработването на кожата при правенето на шапки. И тя наистина води до психически отклонения. Т.е. да си луд, когато си шапкар, не е толкова немислимо. Така че дори в образите, които изгражда един писател като Луис Карл, има толкова много научна обоснованост и препратки, директни препратки към науката. Друг е въпросът колко хора разбират това, тук вече художествената фраза влиза. Но толкова е тънка границата между метафоричността на науката и метафората, която ние сме свикнали да виждаме в литературата, че чак е удоволствие да я видим и тук веднага се сещам за любимия си цитат от Ричард Долкинс, който казва „Истинската поезия съществува в истинския свят. Науката е поезия на действителността”.
Водещ: Какво би направил заекът на Луис Карл в ЦЕРН? Той е забележителен майстор за сближава позиции.
Венелин Кожухаров: В ЦЕРН, както знаем, на големия колайдер работят 2 експеримента, които са огромни конкуренти един с друг. Ние от една страна сме конкуренти, смисъл, че всеки се надява, че той първи ще разбере каква е същността на така наречения х бузон или така нареченото нещо, което дава цвят на всичко около нас. От друга страна – ясно е, че въпреки, че ние сме конкуренти – ние работим заедно. Тъй като няма как. Не може примерно единият експеримент да открие нещо, а пък другият да не го открие. Всеки един се явява един вид като критерий за верността на това, което е открил другия. Така че заекът на Луис Карл би бил посредник на двата експеримента. Която за момента роля се играя от директора на ЦЕРН.
Водещ: Няколко минути сега ни остават само да се върнем седем години назад, когато започна този – не го наречем съвет на Британския съвет, който искаше да научи учените да говорят по-популярно така щото да ги разбират и журналистите, и хората в крайна сметка. Та връщаме се седем години назад.
Любов Костова: Тогава проведохме първото обучение за учени и журналисти. Преди две години, точно преди 5 години пък стартирахме един конкурс, който е роден в Челтмънския научен фестивал – това е лаборатория за … , с който си партнираме и с Националното радио, и разбира се с Националната телевизия и много други медийни партнъори и това е конкурс, който от един малък град в Англия, прерасна първо в 9 страни в Югоизточна Европа, а сега вече е стъпил на три континента, 17 държави. Тази година е петата година извън границата на острова и има всички шансове да превземе света като футболното първенство. Дай Боже!

Водещ: Има ли вътрешни и външни кръгове на учени, пленени от тази идея, Венелине?
Любов Костова:
Венелин Кожухаров: Всеки учен в един момент би искал колкото се може повече хора да разберат за неговите достижения. Съответно, винаги се намират обаче и хора, които са малко, не поради това, че не искат това нещо да се случи, но просто понеже не са запознати как да го направят по най-подходящия начин или не могат да намерят сами най-подходящия начин, се отнасят скептично към такива начинания. Та аз бих искал да кажа от позицията на учен – учени, няма нищо лошо в това всички да разбират за вашите идеи. Това само може да ви донесе повече, само може да ви допринесе за по-добро, така че естествено винаги има хора, които са по скептично настроени, хора, които са по-добре настроени, но аз се надявам, че това нещо, както и Любов каза – това е едно начинание, което е стартирало преди 5 години. За 5 години виждате вече каква сила това нещо е набрало. Това е един огромен успех.
Водещ: Колко пъти последната седмица ви звъняха мои колеги журналисти, за да ви искат телефона на ваши колеги, за да им обяснят едно или друго нещо?
Любов Костова: Много ми е трудно да преброя честно казано, защото това се случва ежедневно, случва се от различни програми, от различни типове журналисти, както от печатни медии, така и от телевизии и от радия и това е съвършено нормално, защото откликът на медиите е изключително висок. В момента, в който те видят, че учените са готови да разговарят, вие сте първите, които сте там и именно за това ще го има и предаването „Красива наука” по телевизията. Защото именно за това сме тук при вас сега – именно в медийно предаване. Именно за това правим интервюта в най-различни формати. Наши победители са побадали в lifestyle списания, няма да споменавам марките, но всички знаем кои са най-извесните мъжки заглавни списания. Това е съвършено естествено, защото действително за наука може да се говори във всички видове общности и за да завършва наистина с мечтата – частната мечта на един ядрен физик. Един прекрасен британски учен, който също работи в ЦЕРН – той каза веднъж „Моята мечта е за наука да си говорим на маса, докато си пием бирата, така, както разсъждаваме и спорим за любимия си филм, за любимата си книга, за любимата си картина, за любимата си поезия – защо пък да не поспорим и за любимата си теория?” Така че, ако искате да намерите своята любима теория – слушайте радио, гледайте телевизия, гледайте „Красива наука” разбира се, за да видите младите учени.
Водещ: Ако учените бяха журналисти, какъв щеше да бъде тиражът на вестниците, Венелине?
Венелин Кожухаров: Аз бих се надявал да бъде огромен, но ако учените бяха журналисти всъщност първата стъпка, която учените осъзнават вече все повече и повече – че учените и журналистите, ние сме приятели, ние не сме конкуренти, ние няма какво да се противопоставяме един на друг. Учените чрез журналистите и средствата за масова информация – това, което ние правим достига до повече хора. Съответно когато достига до повече хора – първо имаме по-добро финансиране за това, което ние правим. От друга страна, като оставим на страна финансирането, може да имаме повече съмишленици за нашите идеи.Може да спечелим повече приятели, можем да спечелим повече хора, които да работят с нас да ни помагат за това, което ние правим, за да постигнем по-бързо целите, които ние сме си поставили. Така че журналистите и учените, всъщност – това според мен, всички тези предавания, цялостното начинание, което е подето от Британския съвет, е начало на едно дълго и ползотворно приятелство, което ще бъде изградено тепърва.
Любов Костова: Аз няма да правя реклама в ефир. Само да кажа, че заедно с нас, слава Богу, са точно тези институции, които трябва да бъдат, защото ние това правим заедно с Министерство на образованието и младежта, и науката, което е важен партнъор, действително заедно с Българска академия на науките, заедно с университетите, т.е. именно тези институции, които трябва да се погрижат за имиджа си и имиджа на учените и само да допълня Венелин с това, че голямата награда е, че ние – обществото, ще се превърнем в лоби за науката, когато ние знаем какво се върши в нея. От наше име.
Венелин Кожухаров:
Водещ: ”Красивата наука” навърши седем години и вече има свое телевизионно шоу. Първото издание е днес. Младите учени, които са в това общество, показват нагледно как се лекуват страхове. Журналистите са приятели, откриха те, с надеждата и политиците, които създават закони, да направят това откритие някой ден. Аз ви желае хубав съботен следобед, от името на всички ни – Ралица Неделчева, Илия Тенев, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен Ирен Филева.

EVENTS.dir.bg I 2010-05-19

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-04-24

Водещ: Хората предполагат, вулканите разполагат. И такова мото пасва на отиващата си седмица. Един черен облак приземи Европа, както биха възкликнали рекламистите, първо в Европа, а после по другите континенти. Голямо сричане падна на името на вулкана, докато журналистите из целия свят, масово не започнахме да го наричаме „Вулканът с непроизносимото име”. Но не спряхме да следим облака, вързал на земята по мобилните европейци и те досущ като Малкия принц спестили време за пиене на вода се замислиха колко сме уязвими. Чудесно щеше да бъде, ако този образ беше използван като повод за размисъл и коментари за човешките дела на земята. Още повече, че тази седмица отбелязахме и Деня на земята. Най по-удобно време и по-добър повод за използване репортажът като средство за убеждение, че можем и по друг начин да се държим на земята. Няма по-удобно време журналисти и учени да заговорят на един език с хората. И тъй като умни хора са казали, отдавна, че няма нищо случайно. Точно днес ще си поговорим с младите учените какво би станало, ако са журналисти. Имаме ли нужда от комуникатори на науката. Какво показва опитът на Феймлаб – лаборатория за слава, конкурсът който всяка година се провежда у нас. Софийският кръг започва след два часа горе долу. А програма Христо Ботев е традиционен медиен партньор, защото вярваме, че знанието прави хората по-добри. Как журналистите да пишат повече за екология, ще чуем и мнението на колонистът на вестник „Дневник” Юлиян Попов. Разбира се, ще започнем с предложенията на СЕМ за промени в регулацията и предстоящата кръгла маса, която организира обществената функция на БНР и защитата и от управлението на медията. Формулировката е на СЕМ. А инак този разговор започнахме преди две седмици с доц. Георги Лозанов. Как редакционната политика да стане по-независима и еманципирана от административното управление на медията. И тъй като това се случва в навечерието на избора на нов генерален директор на БНР, да се надявам да научим повече от говорителя на СЕМ, Мария Стефанова. Какво може да постигне един репортаж, пък ще поразсъждаваме по-късно с Антон Хекимян от бТВ. Изгубени в облака, успяхме ли да подчиним репортажа на обществения интерес или се подведохме по рейтинговите заглавия. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Деси Сапунджиева, Валя Новакова, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: В „Клубът на журналистите” добър ден на говорителя на СЕМ, Мария Стефанова.
Мария Стефанова: Добър ден г-жо Филева и на слушателите на Христо Ботев също.
Водещ: Организирате широка дискусия за работата на БНР, „Обществената функция на БНР и защитата и в управлението на медията”. Това точната ви формулировка, става дума за по-независима и еманципирана редакционна политика от административното управление ли е?
Мария Стефанова: Да, включително и за това става въпрос разбира се, но всъщност тази дискусия не преставаме да вя водим, като казвам, ние имам в предвид не само ние в регулатора, а в цялата медийна среда. А сега точно, когато сме в края на мандата на генералния директор на БНР и преди приключим конкурса мисля, че се налага с по-голяма сила да направим една такава дискусия, за да видим колко се е отместила програмата на БНР или програмите на БНР, след три, да кажем и последните повече от три години разбира се.
Водещ: В каква посока и каква е причината точно сега в навечерието наистина на избора да се събирате медийни експерти да коментират темата?
Мария Стефанова: Не само медийни експерти, аз разчитам, че и журналисти и не само, които работят в радиото, а и в други медии, ще проявяват интерес. Защото в крайна сметка става дума за нашето обществено радио. Т.е. в най-голяма степен, тази медия би трябвало да защитава обществени интерес. Макар, че тука ме връщате към една стара моя любима тема за това кой би могъл да формулира „Що е то обществен интерес?”. Но сега няма да спираме на този въпрос. По-важно е наистина в дискусията, предполагам, че и спорове ще се проведат по време на тази дискусия и ще можем да избистрим какви са посоките на развитие на нашето обществено радио.
Водещ: А какво наложи промяната в графика за приема на документи за кандидатите на генерален директор изслушването разбира се и изборът?
Мария Стефанова: Най-вече съветниците искахме да направим тази дискусия, защото смятаме, че отдавна на висок глас не са се чували различни мнения. А иначе мисля, че в края на месец май изтича мандата на генералния директор г-н Валери Тодоров. Така, че до тогава има достатъчно време и ще бъде избран новия генерален директор на 28-ми.
Водещ: Май. Нека да кажем и нещо и за промените, които предлагате в регулацията, след анализа на видяното от големия брат в ролята му семеен!
Мария Стефанова: ”Биг Брадър Фемили”, тази любима на обществото тема в последните месеци. Знаете ли, нашите експерти непрестанно провеждат мониторинг и на всяко заседание ни докладват за междинните резултати. Още преди началото на това бих казал, ново форматирано реалити предаване, ние поканихме както оператора Нова телевизия, така външния продуцент, за да поговорим за насоките на развитие. Знаете, че се вдигна голям шум, голяма о лелия, за това дали ще влизат деца. След това като влязоха децата, защо децата са там. А всъщност регулатора, установи, че екранното присъствие на децата е сведено напрактика до минимум. Въпреки това, опасявайки се от сцени на насилие, агресия, въобще сцени, които застрашават по някакъв начин физическото и психическото здраве на децата, но държа да подчертая и на децата, които поради родителски контрол, не са си в леглата по време на прякото излъчване на реалити предаването. Та именно зареди това, решихме да посъветваме Нова телевизия, да преместят подобни сцени и въобще това излъчване след 23 часа, където впрочем му е мястото. Оператора веднага ни върна информация, даде знак, че това ще бъде сторено и още един елемент на който ние разчитахме, че ще се предприемат действия от страна на телевизията. А именно малко да бъде разчупен формата на така нареченото „Съвременното българско семейство”. Вече сме свидетели мисля от няколко дни, има пет нови семейства в къщата. Така, че сега да видим нататък как ще продължи това предаване.
Водещ: Хванах се за една ваша реплика за любима тема, любима тема на кого е големият брат в ампулата му на семеен, хората или на журналистите?
Мария Стефанова: Мисля, че и на хората. Както вие го казахте и на журналистите. Макар, че журналистите също сме хора, но хайде да не се спираме на това. Казах, че любима тема, защото всички като чели говорят за това мега предаване „Биг Брадър Фемели”. Преди няколко минути казах, че това е наистина е един нов формат реалити. Защо е нов, защото предполагам, че ако вие гледате и ако слушателите, които сега са свидетели на нашия разговор, гледат това предаване. Знаят, че всъщност то обединява няколко предавания, няколко реалити формата. И Цената на истината, и Малката сестра, и Големия брат и не знам още колко други такива телевизионни формата са съчетани в едно. Напрактика новини от къщата дори се излъчват и в новинарските емисии на Нова телевизия.
Водещ: Е това се нарича авто-реклама, ако трябва да сме до край точни!
Мария Стефанова: И е така и не е така, по-скоро исках да подчертая това, че за първи път българския зрител е свидетел на нещо толкова голямо и толкова, с толкова много различни елементи под шашката на едно, едно единствено предаване.
Водещ: Върху какви законови промени ще работите през следващите две седмици?
Мария Стефанова: Като ме питате законови промени, имате предвид последното изслушване на СЕМ в Комисията за младежта и децата?
Водещ: Точно това имам предвид, да.
Мария Стефанова: Знаете, че регулатора по съдържанието няма законодателна инициатива. Това върху, което ние предпочитаме да се спрем е мерки, които могат да бъдат предприети, да бъдат взети тези мерки срещу различни оператори, които въвеждат или нови формати или неправилно използват тези формати спрямо Закона за радиото и телевизията.
Водещ: Няма…
Мария Стефанова: По-скоро там където сме съзрели техните места в закона и как това може да бъде постигнато не със законова промяна, защото ако трябва да има промени по отношение на участието на деца в реалити формати. Тъй като народните представители си мислиха, че СЕМ може да направи предложение за такава промяна в Закона за радиото и телевизията. И понеже ние наистина нямам законодателна инициатива, нещо повече. Ние смятаме, че ако подобни промени трябва да бъдат направени, то те трябва да намерят място в Закона за закрила на детето.
Водещ: Всъщност то, това е смисъла на независимостта на СЕМ, да няма и законодателна инициатива. Да оставим обаче и това настрана, няма да се сливат администрациите на БНТ и БНР, това е претопляне на стари слухове, няма да има Закон за печата. Каза преди седмица председателя на медийната парламентарна комисия, г-жа Даниела Петрова. На друго мнение е доц. Георги Лозанов, който пък в „Клубът на журналистите” направи публични двете революционни идеи, събирането на администрациите и създаването на Закон за медиите, който да включва и печата. Моля ви за вашия коментар!
Мария Стефанова: Аз не мисля, че Закон за печата е уместен, точно в този момент. По-скоро смятам, че не би трябвало да има такъв закон, да се работи сега по такъв закон. От друга страна за обединяването на администрациите на обществените медии. Също не ми се струва подходящо с днешна дата. Смятам, че и националната телевизия и националното радио, достатъчно добре се справят в тези кризисни времена. И трябва всъщност може би да им дадем шанс да се справят докрай с кризата. Това е едно предизвикателство.
Водещ: Със сигурност. Хората предполагат, вулканите разполагат! Хареса ми това за мото за отиващата си седмица. Чудесно щеше да бъде, ако този образ беше използван като повод за размисъл и коментари на журналистите.
Мария Стефанова: Всъщност колко сме…
Водещ: Да колко сме уязвими!
Мария Стефанова: Да, колко сме нищожни ние хората тук на земята, въпреки всички нововъведения, въпреки прогреса който е постигнало човечеството за толкова много години.
Водещ: И вие бяхте в групата на приземените!
Мария Стефанова: Да, точно от тази гледна точка го казвам. Всъщност не можах да излетя обратно за София от Италия, и това ми костваше едно 24-часово пътуване с автобус. Но пък да ви кажа, имах достатъчно време да размишлявам. Наистина вулканите разполагат в нашия конкретен случай. И нещо друго любопитно, което видях на пътя и го заснех с любителския си фотоапарат. Може би това наистина беше облака над Италия, много интересно на ярко синьото небе, един тъмен облак който като чели на струйки се стичаше към земята. Не знам дали това е вулканичния облак всъщност, само мога да предполагам.
Водещ: Имаше ли разлика в отношението на журналистите към облака у нас и по света? Просто успяхте да видите и двете страни.
Мария Стефанова: У нас като чели тогава, когато аз се при брах вече темата беше позатихнала или затихваше поне. Докато в Италия мога да кажа, че всички новинарски емисии започваха с тази тема. Даваше се изключително подробна информация за състоянието на летищата. Защото има по-различно отношение към човека, който е на път и в беда. Докато струва ми се в България това все още не ни е вътрешно присъщо, грижата за човека, който е на път.
Водещ: Благодаря ви за това интервю. Мария Стефанова, говорител на СЕМ пред ”Клубът на журналистите”.
Водещ: Само след час и 20 минути започва столичния кръг на Лаборатория за слава. Един конкурс доскоро администриран от британския съвет в България, сега споделена администрация с форум „Демокрит”. Нека попитам Любов Костова от британския съвет, какво би станало, ако учените бяха журналисти.
Любов Костова: Искам само да допълня, че тежестта, бремето на организацията делим и с много други организации. На първо място искам да изтъкна участието, съпричастието и партньорството на Министерство на образованието, младежта и науката. И така.
Водещ: А защо е важно, учените да бъдат и журналисти?
Любов Костова: Да, защо е важно? Може би не съвсем журналисти, като такива не непременно журналисти, но учените би трябвало да могат да излизат и да обясняват много разбираемо с какво се занимават те и техни колеги. Това са формите на комуникация, които познаваме много добре от Discovery Chanel, National Geographic, да не споменавам всички много гледани телевизии и радио предавания, слушани радио предавания на тема наука. Просто защото науката е действително част от всяка проява на живота ни. В науката е това, в това дали кафето ми изстива на масата или загрява атмосферата. Между другото, това било втория закон на термодинамиката научих аз. Науката се намира в дъвката, в лекарствата, които използваме, науката се намира в действително във въздуха който дишаме. Има научни обяснения. Един от много любимите ми примери за това, защо учените трябва да могат да говорят по-добре, т.е. да се приобщят към журналистическата професия, е един разговор който проведох с британския учен, ядрен физик между другото Джим Ал-Халили, койот в радио предаване по повод току що завършилият конкурс за хора, за не учени на тема „Знаете ли от какво е съставена 99% от материята около нас?” и възможностите за отговор са били, от молекули, от цвят, от въздух, от какво ли не. И само четири процента ако не се лъжа, са подали верния отговор. И журналиста каза, добре де, четири процента не ви ли се струват твърде малко. На което Джим е отговорил и казал „Вижте сега, първо 4% е повече от 2,1%, какъвто беше процента миналата година”, междувременно ние когато получихме резултатите миналата година, разбрахме ние учените какво трябва да направим и положихме усилия да се повдигне познаваемостта. Второ, вие сте прав по принцип, че е малко, обаче като се замислиш, че още по-малко хора знаят отговора на въпроса, защо небето е синьо например. След което журналиста го попитал „Добре, а всъщност кой го интересува това”. И Джим е дал единственият и много правилен отговор „Да,в същност сте прав” казал той. Но от една страна, ние съдим за интелигентността на хората по това, дали знаят кой е написал „Ромео и Жулиета”, дали знаят кой е нарисувал „Джокондата”, защо да не можем да съдим за знанията, за познанията за житейския опит на хората, интелигентността им по това, дали могат да отговорят на въпроса „Защо небето е синьо?”. Т.е. това е основният отговор, хората трябва да знаем, защото първо около нас действително наука има. Второ науката е част от политическите решения, които се вземат наше име и ние трябва да бъдем най-малко информирани, ако не и ангажирани, пък и от друга страна самата наука е публично финансирана дейност. Т.е. финансирана с нашите пари, като данъкоплатци, ние трябва да бъдем информирани.
Водещ: Те за какво се разходват.
Любов Костова: За какво се разходват.
Водещ: Добър ден на Нети Йовчева, миналогодишната любимка на слушателите на Програма „Христо Ботев”, която ни представи на финала в Челтмън.
Анет Йовчева: Здравейте.
Водещ: И на любимия ни както го наричаме „химик репортер” Божидар Стефанов.
Божидар Стефанов: Здравей.
Водещ: И двамата усетихте колко е важно, хора като вас да имат право на глас в медиите, защо е важно?
Божидар Стефанов: Ми сега малко /…/ кой ще отговаря. Ами важно е все пак да се излиза, важно е учените да не сме затворени в лаборатории си само там, да комуникираме по между си, защото все пак всеки от нас знае, че от колеги може да научи интересни неща. Примерно как се започна с вулкана вчера, е една от нашите така съмфейлабери, Магда Божкова, точно ни разказваше за това как следят облака със спътника и мисля, че това би трябвало да стигне до по-голяма аудитория.
Водещ: Ако имаше повече учени, които у нас да се изказват за облака, по-добре ли щеше да бъде, как преценяваш присъствието на облака в журналистическите материали?
Божидар Стефанов: Аз всъщност това искам, така да цитирам от Магда. Смисъл, тя каза, че много е лошо когато по медиите излезе някой журналист и каже „Учените казаха!”, защото това е било все едно „мама ми каза да правя еди какво си”, нали. Хубаво е самите учени да излязат и да обяснят, не просто ние ви казваме, а защо просто ви го казваме. Смисъл това е важното и именно това е едно от нещата, които Феймлаб така доста допринася. Така, че мисля.
Нети Йовчева: Анет, започнаха ли да те търсят повече журналистите, когато стана любимка на слушателите на Програма „Христо Ботев”, когато беше човека който ни представи в Челтмън?
Анет Йовчева: Ми да, в интерес на истината, преди това не съм търсена журналистка, въобще. Когато излезе името ми, било по вестници, в предавания и след това започнаха да ми се обаждат. И така. Мен лично много ми хареса самия стаж в БНР и нали възнамерявам да продължавам, тъй като е много интересно да се сблъскаш с самия себе, когато се срещаш с хората. Защото когато аз правих репортажи по улиците, ставаш по-смел, ставаш по-сигурен в себе си, да застанеш пред човека, да му зададеш въпрос или когато той не те разбере, какво точно искаш от него, да му го обясниш. Било на бързо, било простичко и той да се усмихне и да каже „А, да” и да отговори. Смисъл това ми хареса на мен и това трябва да се случва и точно с науката, с която се занимаваме. Да сме по-смели, да знаем какво искаме да казваме, да го казваме в прав и смислен текст. Което е малко трудно, но все пак.
Водещ: И с човешки, просто думи.
Анет Йовчева: Прости думи, да.
Водещ: До колко това се случва, останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: Колко е важно учените да се изказват пред медиите, а не медиите само да обобщават, учените казаха. Продължаваме разговора в „Клубът на журналистите”, как медиите могат да създадат траен интерес към науката, без да рискуват да попадна в зоната на несериозното и жълтото, четири години опит има този конкурс в България. Изводите, Любов Костова?
Любов Костова: Изводите са доста ясни! Първо самите участници стават по-опитни, по-умели и по-уверени в комуникацията си с публика. Следователно и с медии. Част от тяхното обучение в подготовка за финала преминава през работа с журналист, който им помага за това да разберат каква е разликата в двете професии, къде те се събират. Една от големите разликите например са сроковете. В науката сроковете са много дълги, преди да е преминал всички възможни инстанции на проверки, едно съобщение не излиза. Докато знаем сроковете, които медиите гонят. Другата разлика или прилика всъщност, мисленето за новинарство, за новина. От друга страна, значи освен, че те самите учените се учените се развиват и придобиват смелост и осъзнават уменията си да комуникират, те се научават да мислят и от гледната точка на слушатели, зрители, читатели. Това е един безспорен резултат. В резултат на този конкурс, все повече чухме Анета, нейната съдба не е единична. Всички, които са преминали през този конкурс, са търсени много повече от медиите, не просто, защото са прекрасни млади и много интелигентни, а просто защото е имало възможност те да бъдат видени. Аз съм убедена, че много учени, които все още не са излезли като тях на сцена, ще станат много любими на журналистите, ако има къде те да се срещнат. Доказателствата безспорни. Проведохме едно изследване, поръчахме едно изследване, в този случай беше печатните медии за това да се проследи как печатните медии откликват на събития, на комуникацията на науката. Беше проведено от Българска асоциация на социолозите, безспорни са доказателствата, че рамките на два месеца след събитие и няма да цитирам тука всички индикатори, всички показатели за успеваемост, само три ще цитирам. На първо място, повишава се броят на статиите за наука, при това не само за науката, която е ставало въпрос на конкретното събитие. Повишава се и забележете това изключително и интересно, повишава се боря на редакционните статии за наука. Т.е. ако ние сме успели да привлечем журналист към идеята за науката, тук вече става въпрос за едно ниво по-нататък, ангажимент на медията. И това което е изключително приятно, констатацията, че в рамките на два месеца след събитие се повишава броя на учените пишещи или интервюирани от самите медии. Т.е. излизат лицата на самите експерти. Заедно с много други индикатори, тези на мен ми направиха най-силно впечатление. Има ефект, тази среща.
Водещ: Анет, какво ти даде стажа в радиото?
Анет Йовчева: Както казах, стажа ми даде увереност най-вече, даде ми нови контакти и смисъл нова сфера, в която да ми е интересна и която може би след време, ако продължава по-добре се развивам, да видя бъдеще някакво в радиото. Смисъл, това ми хареса!
Водещ: Има ли достатъчно хора с научна експертиза на които даваме думата, ние журналистите, Божидар?
Божидар Стефанов: Е сега, по принцип смятам, че дори да има такива хора, често те не искат просто не искат да излязат, понеже има така кратък опит в едната дивизия. И си спомням, че тогава, всеки път когато имам идея за репортаж, въпреки. Смисъл, аз не мога да изляза и да си говоря, нали каквото съм си измислил. Търся хора, даже хора, мои колеги от Химическия, търсих хора от други факултети, БАН, никой не искаше да излиза. Просто казаха „Не, не ме търси сега”.
Водещ: Е защо така се случва?
Божидар Стефанов: Ами така до колкото съм говорил със свои преподаватели, те имат, те все ми казват нещо от сорта на „Ами то не се прави добре у нас, в другите държави го режасират, правят го, изглежда добре” а у нас всъщност просто те изкарват, търсят нали жълтото, просто някакъв такъв страх имат. Даже наскоро дойде един екип в нашия факултет, те просто избягаха цялата лаборатория се опразни, останахме аз и една колежка и даже тя заключи врата. Хората чукаха, чукаха и тя каза „Когато звъннат, тогава ще отворим, ако звъннат” и намериха звънеца и ги пуснахме. Така, че има някакъв страх някакъв.
Водещ: Защо е този страх? Любов!
Любов Костова: От непознаването. Учени и журналисти просто не се познава и тук влиза действително ролята на комуникатора на науката и искам веднага да кажа, че една от големите уроци, които научих в хода на развиването на този проект в България, е че в Обединеното Кралство, ролята на комуникатор на науката се играе действително от учени преминали от другата страна. И това е вече легитимна професия, професия за която има квалификации, както бакалавърско и магистратско ниво, има професури. Има медийни стажове в Роялсъсайт, т.е. с аналога на Българската академия на науките във Великобритания. И това са хората, които действително от учени с доктарантури са преминали към работа в медиите, чрез ролята да комуникират, да изграждат моста между учени и общество. Така, че аз лично действително много се възхищавам на тези млади учени, които са поели по този път и се надявам да издържат. Това ще бъде и начина да се промени и медийната среда, по отношение на науката. Всички големи вестници, всички големи телевизии в Обединеното Кралство, имат своите колонисти, които са бивши учени.
Водещ: Нека сега чуем един коментар на колониста на вестник „Дневник” Юлиян Попов, как медиите могат да пишат повече за екология!
Юлиян Попов: Медиите все повече и повече започват да стават медии на образите и медии на заглавията. Един журналист когато се опитвах да го обидя в Унгария да публикува нещо за по проблемите, промените в климата, той каза „Дай ми снимка и ще публикувам, каквото кажеш, стига снимката да е добра”. Къде се намира нашата тема. Според мен, извинете ме, че ще го кажа, но българските медии проявяват известна ленивост по отношение на тези два ключови елемента. Образа и заглавието! Те са изцяло делегирани на една изключително талантлива фигура в тези две области. Бойко Борисов не може да му се отрекат две неща, едното, че визуално типичен и привлекателен като медийна фигура, той е изключително талантлив и високо продуктивен създател на заглавия. Той говори в заглавия. В резултат на това, той изпълнява тези функции на съвременната медия и вместо медиите да търсят собствените заглавия и собствени образи, те просто използват това изобилие, което съществува в един момента на медийна икономическа криза. Всички медии уволняват журналисти, няма достатъчно журналисти, които да правят снимки и които да създават заглавия, които са основен ресурс и двигател на медиите. И ето има един централен ресурс който се използва изключително активно.
Водещ: Доколко един такъв централен ресурс може да бъде намерен например за науката, това е сложен въпрос, но Нека говорят да започнем от там, учените разполагат с 3 мин., за да изложат теза, стигат ли им?
Любов Костова: Разбира се, че им стигат. Някои даже не си използват минутите до край, за съжаление. Разбира се, че им стигат. Това, което те трябва да направят е да представят кратичко една теза, привлекателно и интересно, така че да събудят у журито увереността, че те си познават материята, едно, и че са способни да я развият, ако има се даде повече време, две. А у публиката желанието да отидат и веднага да прочетат още нещо по въпроса.
Водещ: Резултатите от нашия миналогодишен опит, който тази година пак ще повторим, ще им дадем по 90 сек., за да изложат теза и вече слушателите ще имат думата за оценка.
Любов Костова: Аз мога да допълня и още един опит. Първата година, в която „FameLab” стана международен конкурс, финалистите от всички страни, победителите от всички страни се събраха в Обединеното кралство и тогава все още не посмяхме да направим международен финал. Това беше 2007 г. Нямахме представа дали ще бъдат на същото ниво. Тогава направихме един, т.нар. блиц FameLab, с което ги измъчихме доста победителите и ги накарахме в една минута да си разкажат темата пред британската публика, която между другото познава много по-добре формите на комуникация на науката. Резултатът от тези едноминутни изказвания на деветте победители от различни страни доведе до два резултата – бурни овации на публиката, при това не с умилителното: уу, те са от чужбина, затова; а действително много заинтригувани ръкопляскания, виждаше се. И второ, изказването на Кати Сайтс, която е виден комуникатор на науката от Обединеното Кралство. Тя е директор на фестивала и преподавател, която дойде при мен и каза: вие знаете ли какво току-що направихте? И аз бях много щастлива, и казах: да, страхотно шоу. Не, не, току-що разбихте стереотипите за източноевропейци и източноевропейски учени. След тези едноминутни изказвания публика и учени едновременно разбраха, че може и в една минута да се каже много.
Водещ: Как реагираха журналистите на това?
Любов Костова: Нашите журналисти?
Водещ: Не, не, британските, първо да кажем за британските. Те много обичат да пишат за нас в интерес на истината.
Любов Костова: В интерес на истината това участие не беше много добре отразено в Обединеното Кралство, просто, защото очаквания нямаше особено много и явно не е имало достатъчно… медийната среда е малко по-различна. Резултат имаше обаче от друга гл.т., че следващия пък, когато Канал 4 на Би Би Си обяви конкурс за водещи, автоматично продуцентката на програмите за наука препрати поканата и до международната мрежа от млади комуникатори, създадена през конкурса „FameLab”. Т.е. те веднага предположиха, че могат да разширят обсега на търсене на нови водещи и сред многото различни държави по света, където се провежда.
Водещ: Т.е. не се различава много нашият опит. Анет, която кара стаж тук и работи за нас, Божидар, който обичаме да наричаме любимия ни химик репортер…
Любов Костова: О не, не, там също една от наградите на победителите са работа в медии или предоставяне на медийно време, или пък в някои случаи създаване на собствено предаване, какъвто е случаят с първия победител на FameLab от 2005 г. Марк Луни, който има прекрасна… и е представян тук в програма „Христо Ботев”, с прекрасната си професия акустична физика. Той има собствено предаване. Така че това се случва и това е нормално да се случва. По този начин се намират новите лица в медиите, в електронните медии, в печатните медии. Именно по този начин се търси таланта за комуникация.
Водещ: Анет, мечтала ли си си да имаш собствено предаване? Хрумвало ли ти е всъщност?
Анет Йовчева: Да, хрумвало ми е. Аз си спомням, бях 7-и клас и в основното ми училище имахме клуб „Журналист” , и аз участвах тогава и даже използвахме тези диктофони с касетка, където са, и беше много готино. И супер се радвах тогава. И след това си поставих за цел, ще имам диктофон, когато и да е във времето, и вече си имам диктофон. И дори преди да имах, когато започнах стажа тук, ми беше супер хубаво да разговарям с хората, да ги питам неща, които на мен са ми хрумнали, и те да отговарят с желание. Харесва ми идеята да имам предаване.
Водещ: Има смисъл в това, би посветила част от живота си за такава една кауза.
Анет Йовчева: Да, има смисъл в това.
Любов Костова: Нека говорят веднага да допълня , не искам да оставяме впечатление у слушателите, че това е професия единствено и само за младите учени. Отново опита от Обединеното Кралство, човекът, който води международния финал на FdmeLab, това е Куентин Купар, който е завършил, има докторантура по изкуствен интелект, това е човек със седмично радиопредаване за наука и се вижда често в някои от предаванията на „Дискавъри Ченъл”. От друга страна, Робърт Уинстън, големият професор Робърт Уинстън, много добре познат на всички гинеколози, защото неговият труд е довел до създаването на инвитро технологиите и човекът, който е познат от Би Би Си поредцата „Човешкото тяло”. Един голям, действително много установен, улегнал професор, който се появява без никакво притеснение и свян в поредици телевизионни, насочени към най-малките зрители. Така че това съвсем не е професия само за най-младите, но те със сигурност ще покажат по какъв начин това може да се меинстринира, така да се каже.
Водещ: На тях ще им е най-лесно. Божидаре, защо все още учените гледат пренебрежително към изявите си като журналисти? Вероятно става дума за някакъв консерватизъм само, или и нещо друго има?
Божидар Стефанов: Е като журналисти мисля, че е по-различно, защото все пак, когато на някого се даде една задача да направи материал, както ние с Ани правим за радиото или за вестник, за него е по-лесно да застане зад това, тъй като той го подписва, неговото име е отгоре. И той очаква, че то няма да бъде редактирано толкова. Мисля, че те нямат толкова страх да се изявяват учените. Дори те търсят такива възможности…
Водещ: Много ли те редактираме ние?
Божидар Стефанов: Не, но пък безценни съвети получих и научих много термини от вашата област. Мисля, че това е, което по-скоро имат като притеснение, да излязат като лице, което трябва да се покаже, да бъде обект на медията.
Водещ: Кое недостига все още ние журналистите да търсим по-често учените, независимо дали са млади или стари?
Божидар Стефанов: Това, което съм забелязал е, че у нас като цяло наистина не се търсят толкова учени. По-скоро виждам материали, които идват от чужбина. И то много редовно започнаха да се появяват и по новините, и то на най-гледаните телевизии, всъщност една от тях мисля, че основно доста съществен процент има такива материали, които показват от сорта на тези, които циркулират из YouTube. Които са пак от сорта на учените и пак са малко по-жълтички. Но мисля, че и у нас може да се направи такова нещо, може да се покаже науката по атрактивен начин, без да се отива на това ниво.
Любов Костова: На отговора на въпроса кое липсва, за да се случи това. На първо място, е списък с телефоните и имената, като се започне от имената на самите учени, как да се стигне до тях, познаването на лицата им, т.е. възможности за среща с учените.
Водещ: Защо обаче тези телефони и тези имена са толкова скришни?
Любов Костова: Те не са толкова скришни, просто никой не е седнал да направи списък. Аз мога да ви гарантирам, че списъкът, който аз притежавам от тези занимания с учените, вероятно е доста по-пълен, отколкото в някои от институтите. Просто това е… Нека говорят да го кажа така, когато Марко Кошич от Хърватска спечели международния финал през 2008 г., той се прибра в Хърватска, беше интервюиран от всички медии, включително от „Космополитън”, и в началото неговият професор е бил доста раздразнен от появите му в медиите, до момента в който е разбрал, че… и е видял, че по медиите започват да се появяват репортажи за лабораторията, в която те работят, за онова, върху което те работят в лабораторията, с което е разбрал, че има смисъл и той самият да излезе и да даде своята визита.
Водещ: Анет, трудно ли се мотивират примерно твоите колеги да откликват на молбите на журналистите?
Анет Йовчева: Ами моите колеги по принцип…
Водещ: Започнаха ли да бъдат по-отворени за такова едно общуване?
Анет Йовчева: Не знам, честно. В смисъл, виждам ги, че се притесняват много. Колкото и помежду си да си общуват супер свободно и да изглеждат много освободени по-точно, така да го кажа, това е точната дума, те се притесняват. Аз сега например, когато ги убеждавах да се явят на FameLab тези, които не са се явили, когато ги убеждавах, те казваха: а, това не е за мене. Напротив, за всеки е. Защото те се занимават с нещо, защото те учат вече, аз съм трети курс, трета година вече учат химия, толкова неща знаят. Да отидат да разкажат нещо, което им е интересно за 3 мин. Защото точно това е идеята на FameLab и трите минути. Да отидеш и да разкажеш нещо, което ти е интересно, което можеш да го разкажеш и което е близко до тебе, защото в 3 мин. Ти се притесняваш, потиш се, не можеш да гледаш публиката. Първите пъти общо взето гледаш нагоре или надолу и журито след това те критикува за това. Обаче след няколко репетиции, както и Любов каза, пред баба си застани разкажи, след това веч свикваш, гледаш публиката и след втория, третия, петия път вече гледаш и реакциите и можеш да прецениш дали да задълбаеш малко повече или не.
Водещ: След колко журналистически опита, Божидаре, ти се почувства почти репортер?
Божидар Стефанов: Е, аз още от първия път със задоволство се почувствах почти репортер, макар че после една от твоите колежки ме приземи леко и ми каза кои са нещата, които още имам да уча. Но дава самочувствие определено. Аз може ли сега да добавя нещо за предния въпрос?
Любов Костова: Божидар и пише много добре, искам да кажа.
Божидар Стефанов: Аз не пиша напоследък, но… За един от по-улегналите учени искам да кажа, един от моите ръководители, няма да го назовавам по име, но той е 55-, 60-годишен, и преди години, първите ми изяви бяха зле посрещнати от него. Обясняваше ми точно за това как не е режисирано, не се прави добре. Но интересното беше, че миналата година декември някакъв шум се носеше от офиса на лабораторията. Отивам там и гледам, всички бяха изгонени навън, и той казваше: ама моля ви се сега, тук сега ще давам интервю. Което за мен беше някакъв шок. При това с някакво задоволство го каза.
Водещ: Т.е. от тези експерименти има смисъл. Последно искам да ви попитам – облакът и какво направихме ние журналистите с този облак тук у нас? Как го оценявате? Подхлъзнахме ли се по линия на жълтото, на популизма. Ани?
Анет Йовчева: Ами според мене повечето журналисти се насочиха… задаваха едни и същи въпроси, и общо взето накрая стана точно жълто. В смисъл, едно и също се задаваше, едно и също се питаше, едно и също се отговаряше и накрая навсякъде едно и също се чуваше.
Водещ: Това е може би защото не е имало достатъчно млади учени, които да влязат в ролята на репортери. Божидаре?
Божидар Стефанов: Е, мисля, че по някои медии имаше хора, които се показваха, т.е. точно учени, които обясниха, но точно за Маги ще се върна, тя вчера ми обясняваше колко шокирана била майка й от тези репортажи, чак й звъняла и казала: ама моля ти се, кажи ми сега да прибирам ли прането, какво да правя? Но аз лично видях добри материали по случая. Особено от БАН имаше много включвания, показваха хората, обясняваха. Не мисля, че трябва да се търси сензацията. Лично не се притесних толкова.
Водещ: Повече облаци такива ще направят ли науката по-желана в новинарските емисии, Любов?
Любов Костова: Както вече казах, всяко събитие, свързано с наука, поражда журналистически интерес, слава бог, но колкото повече млади учени, които са ангажирани с това да комуникират, толкова по-добър ще бъде и опитът на самите медии да отразяват тези събития. Така че да, вярвам, че повече облаци ще значи и повече репортажи, и повече учени ще означават още по-качествени репортажи.
Водещ: Любов Костова гледа към часовника, защото точно след 46 мин. Ще започне софийският кръг на FameLab.

Водещ: В събота има задръствания в София, новината е на Антон Хекимян, здравей!
Антон Хекимян: Здравейте! Аз мисля, че не е новина със сигурност, че и в събота има задръствания в София. Обаче не очаквах да са толкова големи. Нали знаете, задръстванията винаги те изненадват.
Водещ: Хайде сега да тръгнем от репортажа. Успяваме ли да се възползваме от силата на един репортаж, за да постигаме целите си ние журналистите? Цяла седмица следим този черен облак, който приземи Европа. Ние възползвахме ли се? Вие правихте един интересен експеримент. Събрахте публика веднага.
Антон Хекимян: Във връзка с това кой е най-лесният транспорт, или как най-бързо можеш да стигнеш от точка А до точка Б в София ли? Събрахме хора, събрахме кибици, началото беше от „Плиска”. Там няма как да няма хора да те гледат и да се слушат какво правиш. Аз се извинявам, ако съм малко задъхан, но последните 500 м ги взех на спринт, защото ако чаках задръстването, все още щях да съм си там на „Драган Цанков”, но зад десния завой. Така че всъщност най-бързият транспорт в София е може би бягайки, на колелото, по-безопасно е дори и от колелото.
Водещ: Обаче аз заподозрях, че вие с връзки май спечелихте с този мотор.
Антон Хекимян: Защо с връзки?
Водещ: Ами така ми се стори.
Антон Хекимян: Моторът е доста по-бърз, но наистина успяхме да се изравним с колелото. Момчето, което караше колелото пък набираше доста силно, така че ако ти не си физически подготвен, едва ли ще можеш толкова бързо да стигнеш. Но със сигурност ще стигнеш.
Водещ: Кой ти е любимият репортаж?
Антон Хекимян: Ох, не обичам да говоря за любимите си репортажи, но определено имам такива. Много често ходя по ромските махали или по етнически смесените райони. Там има много интересни образи и хора.
Водещ: Какво може да направи един добър репортаж?
Антон Хекимян: Аз се надявам, че когато хората гледат моите репортажи се замислят. Или се опитвам да направят така репортажът, че нещо да им хрумне. Да не отговоря на всички въпроси, да покажа нещо ново и интересно, но по-скоро да не отговарям толкова на въпроси, колкото да накарам хората сами да се замислят върху самата тема на репортажа. Последно пак правихме една доста дълга история с продължение за една 12-годишна ромка, която е родила поредната… Тази тема си е значима и повечето хора ще кажат: да, типична ромска история. Не е точно така. Трябва да се замислим с какво и ние можем да помогнем. Обаче колкото и да е добър един репортаж, според мен донякъде си остава в границите на добрия репортаж. После хората тръгват по своите задачи. Но затова казвам, че е хубаво да се замислят. Или един въпрос да си зададат, защо се случва това, или каква е причината, най-малкото което е, или какво може да се направи, дори и това е от значение.
Водещ: Репортажът ли ти е най-голямото предизвикателство за нас журналистите?
Антон Хекимян: Ами със сигурност.
Водещ: Или коментара и новината?
Антон Хекимян: Не съм толкова коментарен журналист. Всеки има собствено мнение и позиция по дадени въпроси, но чрез един репортаж трябва да бъдеш достатъчно коректен, да не даваш толкова своята позиция, но въпреки това ти я даваш. Не знам…
Водещ: Повече умереност трябва като че ли?
Антон Хекимян: Трябва да има повече умереност. Но въпреки тази умереност, ако ти имаш какво да кажеш на хората, ще намериш подходящия начин, без да им го натякваш или набиваш в главите, те сами да се сетят какво си искал да кажеш. И мисля, че в това е майсторството донякъде. А коментарът…
Водещ: Какъв репортаж ти се прави?
Антон Хекимян: Не знам, интересен.
Водещ: Интересен, но къде? Последният път, когато ти зададох този въпрос, беше тръгнал към…
Антон Хекимян: Към Дупница.
Водещ: Да и към добрите стари страни на Дупница, което беше изумителното, запомнила съм го. Намери ли нещо добро?
Антон Хекимян: То пак не е много добро със сигурност. И пак става въпрос за роми. Аз не знам доколко мога да говоря за това, защото публиката, не сме в един конкретен час, но става въпрос за инжектиране на течен парафин в едни конкретни мъжки части, за да може например те да станат по-големи. И тук ставаше въпрос за комплекси и донякъде, в повечето случаи за глупост…
Водещ: за неграмотност.
Антон Хекимян: И за неграмотност, защото… не знам. Та това беше конкретният повод. Аз успях, отидох, направих този репортаж. И не знам, стори се странен на хората. Което мен лично ме учуди. Не исках да е толкова проблемен, но всъщност той си е достатъчно проблемен, защото след това възникват трудности. От нашите пари се отделят тези хора да бъдат оперирани, да се възстановят и т.н. Точно заради тази глупост и неграмотност. Но в крайна сметка не е въпросът да ги оперираме или да отстраним вредителя, а по-скоро наистина да намерим конкретната причина и да разрешим проблема из основи.
Водещ: И по някакъв начин тези хора да разберат, да научат, че това не бива да се прави. Докато ти беше в задръстването, в любимото ти задръстване на „Драган Цанков”, ние тук си говорихме с едни млади учени колко по-полезно би било, ако по-често ние журналистите даваме думата на учените, даже ги караме те самите да стават репортери. Смяташ ли, че има смисъл в това?
Антон Хекимян: Има смисъл, защото те са хората, които могат да ни дадат донякъде изчерпателност, доколкото и те знаят разбира се, на въпросите, които ние имаме. Въпросът е, че те винаги искат да са максимално изчерпателни учените и понякога изпадат в прекалено големи подробности, и ние трябва да им припомни, че те все пак ще говорят на една не толкова запозната публика с конкретната тематика, ако става въпрос примерно за облака, за който си говорехме преди малко. И те не разбират всичко, но трябва да разберат основното – вреди ли, не вреди ли, какви са вредите. Та по този начин ние ги караме донякъде да бъдат репортери. Не знам дали ги караме да бъдат репортери, но те самите няма да изявят инициативата да дойдат при нас и да ни разкажат. Обикновено те са хората, които трябва малко повече да ги подбутваме, за да говорят.
Водещ: Ние имаме полезен експеримент в това отношение. Караме младите учени да стават репортери и той е доста успешен, може би, би те заинтригувало една такава среща с един учен репортер. Но да оставим това на страна. Ние с теб следяхме облака, няма как да не го следим, работим в медии, журналисти. Какво научихме.
Антон Хекимян: Очаквахме облака!
Водещ: Очаквахме облака, гонихме го.
Антон Хекимян: Не знам, на мене наистина ми дойде да го гушна този облак, честно да си кажа.
Водещ: Ама нещо научихме ли за този облак?
Антон Хекимян: Ми може би какво съдържа и как вреди на самолетите.
Водещ: И какво от това.
Антон Хекимян: И какво от това, нали.
Водещ: Въпросът е дали…
Антон Хекимян: Аз мисля, че научихме едно единствено нещо, че този облак не толкова голям и не е толкова опасен. Обаче колко сме незначителни, аз само това научих и колко понякога и жалки можем да бъдем, в това, че следим един облак или се страхуваме от него. А всъщност той е много малък облак като цяло. И той може, и едно подобно събитие може да изкара от системата за дни или седмици наред една много организирана система, която ние си мислим, че работи и сме създали перфектната система. И тя се оказа неработеща, в случая защото, просто природата ни изненадва и ни предизвиква по този начин. И ни показа, че сме наистина много, много незначителни. Аз това научих.
Водещ: Обаче от друга страна, ние не зададохме май въпроса, наистина ли този облак вреди на самолетните двигатели, защото ми се струва, че западната преса и западните журналисти го направиха, а ние май го пропуснахме?!
Антон Хекимян: Не знам, вреди ли.
Водещ: Да зададем този въпрос.
Антон Хекимян: Вреди ли на двигателите?
Водещ: Еми твърдят, че това е бил медиен балон, вече и такива твърдения се появиха!
Антон Хекимян: При условие, че самите авиокомпании спряха самолетите си, не знам. И търпяха доста големи загуби. В крайна сметка, във всяко нещо може да има доза блъф, въпроса е колко е голям той, кой го раздува и какви са причините. Ние обикновено в България не стигаме и това до някъде аз го отчитам като пропуск и на журналистиката като цяло в България, включвайки себе си. Ние не дълбаем до самата основа. Обикновено може би е въпрос и на манталитет, не сме такива хора, които се задълбаваме или казваме, и наистина всяко чудо за три дни. Правим го, то отминава. Най-показателния пример е за това, говоря като общество и като мислене, за това, че не се задълбаваме. Нещо което на мен ми направи впечатление, тази седмица! Преди няколко седмици показахме за кучето Мими, което отрязаха четирите крака и всички бяха изключително възмутени. Само, че по нашите новини онази вечер показахме, как едно куче е щяло да спука главата и да убие едно малко детенце и никой нищо, никой не се възмути. Защо никой не се възмути, че кучето щеше да убие детето? Всъщност ние смятаме, че ако куче ухапе дете е най-нормалното нещо на света, а то просто не е така. И това е изкривено мислене. Това не е нищо друго. Аз, окей Мими с отрязаните четири крака, също достатъчно скандално, брутално. Но е също толкова брутално и един човек който знае…
Водещ: Домашно куче!
Антон Хекимян: Едно домашно куче, човека знае, че кучето му е агресивно и той го пуска. Ако това не е сбъркано мислене, какво. Но сбърканото мислене е, че хората не излязоха на протест да кажат „Махнете това куче, затворете го”, а излязоха на протест за Мими и подписка. Защо.
Водещ: Ами защото явно, ние не сме си свършили работата, както трябва. Защото иначе, те щяха да излязат. Лошото е, че минутите свършиха и аз сега трябва да кажа, да ви пожелая хубав ден от Деси Сапунджиева, Валя Новакова, Цвети Николова, Галя Траянова и от мен, Ирен Филева. 

PRnew.info БЛОГ  I 2010-04-26

В новия 6-ти брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 6 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2010/04/PRaktiki_Newsletter_26_04_2010.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Ако Бюлетинът ви харесва или искате той да обогати своето съдържание – може да попълните анкетната форма, която да изпратите на s.stefanova@bdvo.org.

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип е в състав:

Милена Атанасова
Нели Бенова
Стоян Стоянов
Симона Стефанова 
Мануела Дюлгерова

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността
София 1504, ул. "Сан Стефано" №25
Tел: 0885106372; 02/4833631
Ел.поща: s.stefanova@bdvo.org

БДВО I 2010-04-21

Вече могат да се записват участниците за Четвъртия PR фестивал

21 Април 2010 г. – София – Днес председателят на журито в „PR Приз” 2010 Аня Павлова оповести, че приемът на проекти за участие в „PR Приз” 2010 е приключил на 15 април, а проектите са класирани по категории и са предадени за оценка на членовете на журито. Тази година в конкурса са участвали 29 проекта от 27 агенции, компании и организации в 11 категории. Има също 5 одобрени проекта за специалната категория „PR студент”. Следователно общо 33 проекта ще бъдат оценявани до публичните защити на 15 и 16 май, а един е дисквалифициран.

Любопитен факт е, че за втора година подред липсват проекти в определени категории, а именно: „PR на политическа организация”, „Кризисен PR”, „PR кампания в сектор Финанси и връзки с инвеститори”, „PR кампания в сектор Информационни и телекомуникационни технологии (ICT)” и „PR кампания за персонален имидж”. Тази година липсват кампании също и в категорията „Вътрешноорганизационен PR”.

„Наблюдава се тенденция към отпадане на определени категории от конкурса, тъй като няма участие в тях, откакто сме ги измислили. Явно все още специалистите не са узрели за това да споделят опит и да покажат какво са постигнали в тези сфери. Идеята ни беше да предоставим възможност на колегите от сферата на политиката, финансите, телекомуникациите, имиджмейкинга и всички, които умеят да се справят с кризата да покажат какво могат. Но явно още е рано за това.” – сподели Милена Атанасова, председател на БДВО

Първоначално бе оповестен следният състав на журито: Аня Павлова – председател на ИМАГИНЕС и председател на журито за PR Приз 2010; Милена Атанасова – председател на БДВО; проф. дфн Милко Петров – ръководител на катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” на Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ „Св. Климент Охридски”; д-р Валерия Пачева – гл.ас. към катедра „Медии и обществени комуникации” към УНСС; Надя Кантарева – началник "Пресцентър" на Министерство на образованието и науката; Любов Костова – мениджър “Връзки с обществеността” и “Проекти за комуникация на науката” в Британски съвет – България; Велислава Ивановска – началник отдел "Връзки с обществеността" в ПИБ; Цветeлина Петрова – редактор „Маркетинг и медии” в списание „Мениджър”; Албена Ивайлова – собственик и управител на PR агенция „VIVEKA”; проф. дфн Георгий Почепцов – преподавател по теория на комуникациите в Мариуполския университет – Украйна, първият президент на първата PR Асоциация в Украйна; Аманда Джейн Сучи – преподавател по PR техники в университета в Катаня, Италия и член на борда на Глобалния алианс. Впоследствие обаче в състава на журито влезе и Юлия Угринова – мениджър „Корпоративни комуникации” в „Софарма”. Така журито тази година ще се състои от общо дванадесет човека.

Стартира и записването за Четвърти PR фестивал. С цел по-лесното администриране на фестивала, тази година има ранна и късна регистрация. Заявката за участие може да бъде изтеглена от www.prpriz.info и следва да бъде изпратена попълнена на e-mail: s.stefanova@bdvo.org или на адрес: БДВО/ Българко дружество за връзки с обществеността
София 1504, ул. “Сан Стефано” 25

PR Приз 2010 се провежда с любезното съдействие на Mtel, Софарма, Гранд хотел София и медийното партньорство на: БТА, Списание „Мениджър”, Списание „Тема”, Списание „Sign Cafe”, Blitz.bg, AvantX и специализираното онлайн издание „Медии и обществени комуникации”.