Колко е важно първото впечатление?

www.manager.bg I 26.08.2014г. 

"Кои са невербалните аспекти на доброто преподаване?"
Този въпрос се заема да изследва Налини Амбади – експериментален психолог от Харвардския университет в САЩ. Тя провежда научен експеримент, за да открие отговора, използвайки много кратки, 10-секундни записи на преподаватели в аудитория. Амбади показва записите на публика и след това моли зрителите да оценят предполагаемия характер на преподавателя според списък, в който били изброени 15 личности черти.
След първите получени резултати Амади редактира клиповете и ги скъсява до 5 секунди. Резултатите били почти същите. Те били еднакви дори след като намалила клиповете до продължителност от 2 секунди. Изглежда, всичко отвъд първото впечатление на хората е излишно.
Следващата й стъпка довела до още по-интересен извод. Амади сравнила оценките, получени в експеримента й с оценки за същите преподаватели, направени от студенти, учили цял семестър при тях. Връзката между двете била впечатляващо голяма. Човекът, гледал преподавателя няколко секунди на клип, без да го познава, изказвал много подобно мнение за него също като студента, който е посещавал лекциите му цял семестър.
От тук се поражда въпроса дали първото впечатление е добър индикатор за същността на човека или не? Може ли човек да прозре дълбоко същността на друг много бързо или се оповаваме на заключения за хората според предварително събрания ни личен опит и игнорираме доказателствата, с които се оказва, че не сме прави в мнението си за тях?
Първото впечатление в много случаи не е правилно, припомнят психолози от целия свят. Учените наричат склонността ни прибързано да съдим хората „грешка на фундаменталното приписване“. Грешка е, защото човек може да има поведение в една ситуация, което не е правилен показател за неговото поведение в друга. Масово подценяваме ролята на контекста и правим оценки на базата на изключително ограничена информация.
Какво значение има всичко това за бизнеса и маркетинга?
Първото впечатление е изключително важно в работна обстановка и по време на презентации. Като говорители можем да се възползваме от слабостта на хората да отсъждат прибързано, пише списание Inc. от САЩ.
Когато застанем в центъра на вниманието, за да започнем презентация, и погледите се състредоточат върху нас, можем да започнем да контролираме вниманието, използвайки различни психологически, вокални и вербални умения. Те могат да бъдат нашите инструменти, с които да хващаме слуха и погледите на аудиторията.
Как да стане? Например:
като влезем в залата с уверена крачка и стигнем до централно място, където заставаме пред публиката с изправено тяло, с поглед, пълен с решителност и предназначение,. Положението, в което спираме хода си и заставаме пред хората, трябва да е такова, че тежестта на тялото ни да бъде концентрирана в краката. Погледът трябва да е напред, към слушателите.
ако има маса или трибуна пред нас, трябва да наредим на нея помощните си материали с грациозни движения, тихо и концентрирано. След това запазваме мълчание за секунда, наблюдавайки публиката, пред която ще говорим – този миг трябва да бъде празното платно, върху което да нарисуваме картината на своето присъствие.
После може да изберем един човек в дъното на залата, да се вгледаме в очите му и да започнем откриващото изречение на речта си, говорейки с увереност и гледайки точно този човек.
Сред останалите съвети за отлично първоначално впечатление се включват още: започнете с ясно и добре формулирано изказване по темата на речта ви. Маркетинг гуруто Сет Годин например изнесе реч, която започна с „Маркетирането на технически продукти е твърде важно, за да се остави само на маркетолозите“. Това е пример за обобщаващо тезата начално изречение.
Често използвана стратегия е също да се започне с въпрос към публиката. Например „Колко от вас някога са се чудили откъде идва месото за следващото ви хранене? Ако има такива, моля да вдигнат ръка!“
Има и оратори, които започват изказването си с представяне на проблем. Това също е работещ начин да се привлече вниманието на публиката.  

 

 

 

Оригинална публикация