www.manager.bg I 17.03.2015г.

www.manager.bg I 08.02.2015г.

Оригинална публикация

www.manager.bg I 16.01.2015г.

Внимание, автори на съдържание в YouTube! Ако искате да направите публиката си възможно най-голяма, вземете пример от схемата на праймтайма в телевизията. 

Прегледите на видеоклипове в сайта на Google бележат пик вечер, според ново изследване на нюйоркската компания за наблюдение на множество YouTube канали Frederator, цитирано от списание Entrepreneur от САЩ. 

Frederator съветва да се публикува в YouTube между 2 и 4 ч. следобед американско време в понеделник, вторник и сряда и между 12 и 3 ч. следобед в четвъртък и петък. Това е между 21 и 23 ч. българско време от понеделник до сряда и между 19 и 22 ч. за четвъртък и петък. 

За уикендите съветът е друг – рано пиле рано пее. Тогава изследването, проведено сред 120 милиона месечни потребители на 1300 канала в YouTube, показва, че са имали най-широка аудитория клиповете, качени между 9 и 11 сутринта UTC в Щатите - 14-16 ч. за Европа и България. 

От всички дни в седмицата, най-добре е да се публикува във вторник и петък. Повечето активни потребители на сайта остават тийнейджърите и младите хора. Прегледите на едно видео започват да нарастват във вторник, достигат пикове в събота и спадат в неделя следобед. 

Най-лошите месеци от годината да се разпространява съдържание чрез видео портала са май и септември – "преходни месеци, в които болшинството от потребителите завършват учебни занятия или започват училище, стартират или приключват спортни сезони, ваканции или други дейности на открито, пише директорът на Frederator Мат Гилън. 

Но, разбира се, размерът на аудиторията не е еднинственият показател, който трябва да се взема предивид, когато се измерва ефективността на YouTube. Също е важна и промяната на рекламните равнища по време на календарната година.

Партньорите на YouTube получават дял от приходите от рекламни продажби в личните им канали или плащания на всеки 1000 прегледи. Миналата година рекламата достигна най-високи нива в края на март и остана постоянна като равнище от средата на май до края на юни. Тя се покачваше стабилно през август и септември и беше висока през целия октомври.

Оригинална публикация

www.manager.bg I 06.01.2015г. 

Да говорим пред публика е трудно начинание, което често саботираме с неволни грешки.
Въпреки че много е изписано и още толкова прочетено, някои навици, които разбиват на пух и прах доброто ни представяне пред аудитория, остават международно разпространени и утвърждавани. На тях посвещава материал Business Insider. Американският бизнес сайт изброява 12 чести проблема на публичното говорене, които трябва да се избягват.

Ето кои са те, според авторите.
Изказване на съобщение, история или послание, които не са обвързани с публиката. Както е казал Бенджамин Дизраели "Говори на човека за него самия и той ще те слуша с часове". И обратно, ако не говорим на аудиторията за нея самата, вероятно за секунди ще изпуснем вниманието й.

Танцът на очите из залата. Постоянна игра на погледа в пространството на публиката без той да се задържа дори за миг на едно място, в лицето на един от хората, на които се говори. Тази честа грешка се допуска неволно и е белег за притеснение. Може да бъде също знак за отегчение от случващото се или арогантност. Препоръчва се да се поглеждат в очите за 2-3 секунди поне няколко от седящите в публиката.

Разсейващо ръкомахане. Бързо кършене на ръце. Крачене напред-назад. Слагане на ръцете в джобовете. Поклащане на звънтящи ключове. Въртене на пръстен. Облизване на устните. Наместване на дрехите и косата. Нервничене с писалка. Клатене на главата. Слагане на ръцете зад гърба. Докосване на лицето. Един или няколко от тези тикове може да разсеят публиката и да заличат смисъла на посланието. Човек не може да разбере дали ги прави, ако не се запише на видеоклип и не прегледа записа. Направете го репетиционно. Ще се учудите и ще научите повече за себе си.

Липса на подготовка. Добрите презентатори са наясно с темата си, организирали са съдържанието си, проверили са слайдовете на презентацията си на няколко устройства и изучават страничните си бележки. Те дори са изговорили на глас речта си предварително няколко пъти и са изпробвали ансамбъла от облекло и аксесоари, с който ще се явят.

Липса на физическа енергия. Нисък и монотонен глас. Глупаво изражение на лицето, без ентусиазъм и заинтересованост от собствената тема. Излъчване на летаргия. За да избегнете опасността да изгубите публиката си много бързо, спортувайте предварително и се заредете с енергия както намерите за добре. След това говорете експересивно, усмихвайте се искрено, движете се естествено и се радвайте на момента.

Претрупване с данни. Разбираемо е. Когато застанем пред аудитория, се фокусираме почти изцяло върху това, което Аристотел е нарекъл logos. То включва функции на лявото полукълбо на мозъка като логическото свързване, езика, анализирането, критичното мислене и боравенето с числа. Когато разчитаме на този тип съдържание в крайна сметка правим твърде дълго представяне, претрупано с излишна информация. Обръщаме гръб на най-важния елемент от презентирането – публиката. Научете се да се освобождавате от нуждата да изброявате данни. Тя е лош навик.

Неумение да се вдъхновява. Дори по-важно от logos според Аристотел е pathos – активностите на дясната част на мозъка, които включват създаване на емоции, изображения, истории, примери, емпатия, хумор, въображение, цвят, звуци, докосвания и обратни сведения. Десетки изследвания показват, че хората вземат първичните си решения на базата на емоционалност. Публиката се състои от хора, вземащи решения. И ако говорителят пред нея не успее да й въздейства на дълбоко емоционално ниво с думи, действия и визуални инструменти, за да провокира в нея радост, изненада, надежда, въодушевление, любов, състрадание, уязвимост, тъга, страх, завист или вина, представянето няма смисъл. То ще се забрави все едно че не е било.

Липса на паузи. Връхлитане върху съдържанието и прехвърляне през него, което създава усещането за преминаване на бърз влак. Във всяка презентация има поне три пъти, когато трябва да се замълчи за кратко – преди и след като се каже нещо важно, което публиката трябва да запомни, преди и след като се направи преход от една подтема на друга, след откриващата реч и преди закриването.

Липса на ударно встъпление. Според Платон началото е най-важната част на изявлението. Лош навик на публичните оратори е да губят ценните си откриващи секунди в мрънкане или разказване на виц, четене на дневния ред на срещата, безсмислени извинения. С всичко това те не успяват да грабнат вниманието на публиката и да я мотивират да ги слуша.

Завършване със запитване за въпроси и отговори. Вероятно сте чували хора в края на представянето си да слагат финал с думите "Това е. Има ли въпроси?". И тогава всички в публиката замълчават и замръзват. Всъщност, секундите на грандфинала са последен шанс да припомним ключовеите си аргументи, да подсигурим почва съобщението ни да се запомни, да подтикнем аудиторията към действие.

Четене от слайдовете на презентацията. В повечето случаи, ако всичко е наред с техническата част, хората, които са пред говорещия също могат да ги четат. Целта на заставането му на сцената е той да обогати презентацията и да разкаже чрез нея история, докато тя е само спомагателен елемент за задържане на вниманието и игра със зрителната памет. На нея трябва да има само ключови думички, не цели пасажи от текст.

Извинения или оправдания в края. Може би защото допустимото време е било прехвърлено. Или понеже представящият смята, че всъщност може да се представи далеч по-добре. Завършването с тях е излишно. На всичко отгоре се запомня добре.  

Оригинална публикация 

www.mypr.bg I 17.11.2014г. 

Мария Славова, изпълнителен директор „Обслужване на клиенти и криейтив” в All Channels Communication, спечели сребърно отличие на международните награди Stevie 2014 за жени в бизнеса. Церемонията по награждаването се състоя в Ню Йорк и Мария е единствената българка, наградена с престижното отличие. Сребърната статуетка бе присъдена в категорията „Жена изпълнителен директор на годината – бизнес услуги” и се дава за управлението на компании, които имат между 11 и 2 500 служители. Мария спечели наградата в надпреварата с над 400 финалисти от цял свят в 5 корпоративни и 81 индивидуални категории.
„Сребърният приз от наградите Stеvie е изключително важно признание за целия екип на All Channels. Благодарение на свеотдайната работа, бизнес резултатите ни са признати и високо оценени от международната публика. Наградата е доказателство, че жените заслужено заемат ключова роля в бизнеса, когато разчитат на професионализма във всеки аспект на работата си”, коментира Мария Славова, изпълнителен директор „Обслужване на клиенти и криейтив”, All Channels Communication.
Официалната церемония се състоя за 11-а поредна година. Международните бизнес награди Stevie за жени в областта на бизнеса са най-голямото признание за жени предприемачи, изпълнителни директори, служители и организации, управлявани от тях. Всички кандидатури преминават през няколко етапа на оценяване. Финалистите се определят от над 100-членно жури, съставено от международни експерти в областта.
All Channels Communication Group е единствената българска комуникационна агенция, носител на 12 международни награди и над 20 номинации. Компанията притежава и десетки отличия от български конкурси. Сред актуалните успехи на комуникационната група се нареждат първата награда в категория „Балкани“ за проекта „Писмо за промяна“ от международните PR награди SABRE, както и отличието „Агенция на годината“, присъдено от международното жури на наградите на Българската Асоциация на PR Агенциите. All Channels | Advertising, рекламното подразделение на All Channels Communication, се нареди сред топ 10 творческите агенции в България според класацията на конкурса за рекламна креативност ФАРА 2014.  

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 31.10.2014г. 

Голяма част от пиар професионалистите смятат, че работата им е повече занаят, отколкото наука. Много от тези, които са начинаещи в професията или все още не са се усъвършенствали да работят професионално, често практикуват пиара, изхождайки от дълбоко погрешни представи за него.
Има много митове, които определят разбиранията на стотици служители на пиар отделите в компаниите и агенциите за връзки с обществеността, отбелязват авторите на MarketingAbout.
Ето кои са някои от най-опасните от тези митове:
"Всяка публичност е добра публичност“. Много хора в пиара си мислят, че докато името на клиента го има в текстовете на вестниците, това е добре и достатъчно. Независимо какво се казва. Заглавието на изданието обаче има значение. Контекстът, в който се появява името, също.
Пиарът се занимава с "прессъобщения" и "пресконференции". Това са двете популярни фрази от професията, които клиентите и шефовете знаят и повтарят. Хората използват тези думи често, но понякога това не е добре. Прекаленото внимание и повтаряне на факта, че има прессъобщение, пречи на пиара да намери по-правилните канали да си свърши работата и да наложи някакво общо разбиране сред публиката.
Щом името на клиента влезе в публичното пространство, той вече е "позлатен“. Това, че една пиар информация е обиколила медиите, не е успех. Тя би имала успех, когато вниманието към нея се задържи. Също както при музикалните хитове. Техният успех се признава от критиците в най-голяма степен, когато те се задържат по върховете на класациите. Самият факт, че са хитове предполага, че трябва да са достигнали до там.
Публичността е безплатна и лесна. Не! Много хора в днешно време опитват да влияят върху съдържанието на медиите.
За да има успех бизнесът, той трябва да наеме скъпа пиар агенция. Практиката сочи, че много предприемачи и собственици на малък бизнес успяват да рекламират фирмата си сами, със собствени непрофесионални усилия. И се справят доста добре.
Добрите продукти нямат нужда от публичност. Дълбоко невярно. Не бива една компания да изхожда от стратегията, че добрите й продукти "се продават от само себе си“ и да акцентира в публичното пространство на по-некачествените.
Пиарът не може да бъде измерен, следователно няма смисъл от него. Отзвукът в медиите не може да бъде отмерен със статистика, също както победите във футболните мачове или страниците с реклама. Но добрите отзиви в текстовете на пресата например са много по-ценни и влиятелни от рекламните илюстрации и страници.
Пиар професионалистът диктува волята си и контролира пресата. Строго забранено! Натискът на пиара върху репортерите има обратен ефект – това поведение отблъсква журналистите и се смята за недопустим опит за влияние върху правото им за подбор на темите.
Само бившите журналисти могат да се занимават с пиар. Няма такова нещо. Стига да те обучат добре правилните хора, можеш да практикуваш спокойно тази професия, не само ако не си бил журналист, но и ако нямаш диплома за квалификация в тази сфера.
Пиарът е увъртане, лозунги и пропаганда. Пак не! Това са средства за манипулация, а манипулацията означава да насочваш мнението, възприятията и действията на хората към нещо, което може да не е в техен интерес. По-скоро пиарът има за цел да улесни решенията на забързаните клиенти на компаниите, като ги информира за новите оферти. Или да набавя на журналистите нужната информация.
Вижте още: Рекламирането е скъпо, текстът с похвала – безценен 

Оригинална публикация

www.manager.bg I 26.08.2014г. 

"Кои са невербалните аспекти на доброто преподаване?"
Този въпрос се заема да изследва Налини Амбади – експериментален психолог от Харвардския университет в САЩ. Тя провежда научен експеримент, за да открие отговора, използвайки много кратки, 10-секундни записи на преподаватели в аудитория. Амбади показва записите на публика и след това моли зрителите да оценят предполагаемия характер на преподавателя според списък, в който били изброени 15 личности черти.
След първите получени резултати Амади редактира клиповете и ги скъсява до 5 секунди. Резултатите били почти същите. Те били еднакви дори след като намалила клиповете до продължителност от 2 секунди. Изглежда, всичко отвъд първото впечатление на хората е излишно.
Следващата й стъпка довела до още по-интересен извод. Амади сравнила оценките, получени в експеримента й с оценки за същите преподаватели, направени от студенти, учили цял семестър при тях. Връзката между двете била впечатляващо голяма. Човекът, гледал преподавателя няколко секунди на клип, без да го познава, изказвал много подобно мнение за него също като студента, който е посещавал лекциите му цял семестър.
От тук се поражда въпроса дали първото впечатление е добър индикатор за същността на човека или не? Може ли човек да прозре дълбоко същността на друг много бързо или се оповаваме на заключения за хората според предварително събрания ни личен опит и игнорираме доказателствата, с които се оказва, че не сме прави в мнението си за тях?
Първото впечатление в много случаи не е правилно, припомнят психолози от целия свят. Учените наричат склонността ни прибързано да съдим хората „грешка на фундаменталното приписване“. Грешка е, защото човек може да има поведение в една ситуация, което не е правилен показател за неговото поведение в друга. Масово подценяваме ролята на контекста и правим оценки на базата на изключително ограничена информация.
Какво значение има всичко това за бизнеса и маркетинга?
Първото впечатление е изключително важно в работна обстановка и по време на презентации. Като говорители можем да се възползваме от слабостта на хората да отсъждат прибързано, пише списание Inc. от САЩ.
Когато застанем в центъра на вниманието, за да започнем презентация, и погледите се състредоточат върху нас, можем да започнем да контролираме вниманието, използвайки различни психологически, вокални и вербални умения. Те могат да бъдат нашите инструменти, с които да хващаме слуха и погледите на аудиторията.
Как да стане? Например:
като влезем в залата с уверена крачка и стигнем до централно място, където заставаме пред публиката с изправено тяло, с поглед, пълен с решителност и предназначение,. Положението, в което спираме хода си и заставаме пред хората, трябва да е такова, че тежестта на тялото ни да бъде концентрирана в краката. Погледът трябва да е напред, към слушателите.
ако има маса или трибуна пред нас, трябва да наредим на нея помощните си материали с грациозни движения, тихо и концентрирано. След това запазваме мълчание за секунда, наблюдавайки публиката, пред която ще говорим – този миг трябва да бъде празното платно, върху което да нарисуваме картината на своето присъствие.
После може да изберем един човек в дъното на залата, да се вгледаме в очите му и да започнем откриващото изречение на речта си, говорейки с увереност и гледайки точно този човек.
Сред останалите съвети за отлично първоначално впечатление се включват още: започнете с ясно и добре формулирано изказване по темата на речта ви. Маркетинг гуруто Сет Годин например изнесе реч, която започна с „Маркетирането на технически продукти е твърде важно, за да се остави само на маркетолозите“. Това е пример за обобщаващо тезата начално изречение.
Често използвана стратегия е също да се започне с въпрос към публиката. Например „Колко от вас някога са се чудили откъде идва месото за следващото ви хранене? Ако има такива, моля да вдигнат ръка!“
Има и оратори, които започват изказването си с представяне на проблем. Това също е работещ начин да се привлече вниманието на публиката.  

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 30.07.2014г. 

Говоренето пред публика не се ограничава само със смисъла на казаното, нито дори с уверения език на тялото. Много е важно да умеем и да задаваме подходящото настроение и тон.
Германски екип от психолози и фонетици провери ефекта, който дочутите гласни звуци дават върху настроението ни. Оказало се, че колкото по-често чуваме звука „и“, толкова по-позитивно се настройваме. Звукът „о“ пък ни тласка към по-мрачна нагласа на духа.
Дотук добре. Значи можем да настроим положително публиката си, като използваме много думи, съдържащи подходящите звуци. Достатъчно лесно е.
Учените обаче не спират дотук. Допълнителните им резултати са малко по-сложни. Оказва се, че гримасите, които правим, докато произнасяме „и“ или „о“, също имат голямо значение за настроението на нашите слушатели. Така усмивката при "и" потвърждава и засилва положителното впечатление, а намръщването може да създаде конфликтно впечатление и да обърка публиката ни.
Разбира се, не е възможно или реалистично да контролираме с лабораторна прецизност всяко трепване на лицевите си мускули, докато правим публична презентация. Нито на всяка дума да мислим дали съдържа достатъчно и-та или о-та.
Можем обаче да използваме това знание за ключовите моменти в речта си. Фокусирайте се съзнателно върху позитивните звуци и „отворения“ език на тялото (усмивка, разперени ръце, открити длани), когато имате да кажете на публиката нещо много важно, нещо, което искате да бъде запомнено и прието. Още по-голям ефект ще постигнете, ако успеете да убедите слушателите да повторят на глас някакви „позитивни“ ключови думи.
И обратно, „затворете се“ и наблегнете на о-тата (например с думи като „но“, „ако“, „докато“), когато искате да подчертаете нещо негативно или да създадете у хората отрицателно усещане за някаква част от информацията, която споделяте.
Още веднъж това проучване ни напомня какво голямо значение имат емоциите и езикът на тялото, които проектираме върху аудиторията си. Начинът, по който движим тялото си, ни помага да подчертаем и изясним за останалите своите емоции и да дадем сигнал за това как се чувстваме. От огромно значение е говорещият пред хора да е в съзнание за езика на тялото си, за да бъде сигурен, че изпраща правилните сигнали.
Непременно трябва да се следи и езикът на тялото на публиката – скръстените ръце и крака например означават „заключване“, несъгласие с темата, отстраняване. Ако забележите подобни сигнали, трябва да намерите начин да накарате хората да се „отворят“ – например като промените собствения си тон и движения или с хитър способ като това да пуснете по редовете листовки или брошури, които ще накарат хората да протегнат ръце – един от най-положителните физически сигнали. Или може да задавате въпроси и да помолите да ви отговорят с вдигане на ръце.
Сложният и мистериозен танц на човешките емоции и тяхното физическо отражение тепърва започват да се разкриват пред невролозите. Живеем в една невероятна епоха, в която пред нас се разкриват нови познания и способи за това да бъдем по-убедителни, успешни и комуникативни. Нека ги използваме!
По материали от Ник Морган, Real Business 

Оригинална публикация