Ексклузивно: Тошо Тошев след „Труд” и „Преса”

БТВ, Тази събота | 23.01.2016 | 09:56

Тема: Ексклузивно: Тошо Тошев след „Труд” и „Преса”

Водещ: Но преди това едно ексклузивно интервю с човек, който е легенда в средите на журналистиката. Дългогодишен издател и дългогодишен редактор на вестник Труд Тошо Тошев. Вяра Деянова, която направи това интервю, е при мен в студиото. Добро утро, Вяра.
Репортер: Добро утро, Жени.
Водещ: Разказвай. Тошо Тошев не е говорил от много отдавна, нали така?
Репортер: Да, отдавна не е говорил. Особено не е давал такова голямо телевизионно интервю. Защото за това нещо се изисква време, искреност и нагласа. За което всъщност можем спокойно да му благодарим. Защото той е човек, който има какво да каже.
Водещ: О, със сигурност.
Репортер: Човек, за когото много хора могат да кажат много неща. Но той има какво да каже. Във време, в което журналистиката много се промени. Знаеш, тя вече стана бърза, стана по-скоро електронна, отколкото на хартиен носител, информацията идва бързо. Но може би като че ли повече може да бъде манипулативна. Много неща се промениха в нашата професия. Мисля, че и ние, журналистите, всички наши зрители, които със сигурност вече се информират по този, бързия начин има какво да научат от човек, който беше начело на най-тиражния вестник след промените. Тогава, когато журналистиката се правеше по друг начин. А това беше и човекът, който беше от нашите журналистически среди може би най-близо до политическия елит. И това е също една, така, интересна тема, която засягаме в интервюто.
Водещ: Кое ти беше най-любопитно да го питаш? Самата теб?
Репортер: Това, което винаги съм искала да го попитам от зората на журналистическата ми кариера, а може би и преди това винаги са ми правили впечатление и интервютата, и снимките, които съм виждала с него, особено от неговите, така, легендарни рождени дни, от рождените дни на вестник Труд. Той е журналистът, главният редактор, който винаги се е радвал на огромно внимание и нескрита близост …
Водещ: И рождени дни, които събират между впрочем наистина политическия елит.
Репортер: … целия политически елит. Винаги за мен е било интересно как се слага границата между това да си близък със силните на деня и да ги критикуваш. Защото нашата работа е това – да бъдем коректив на тези, които управляват държавата ни. Отговорите му са доста интересни. Имаше, така, една любопитство, борба на поколенията и игра на характери в това интервю. Надявам се да бъде интересно.
Водещ: Добре. Наистина много неща са интересни, свързани с неговата фигура. В две части е интервюто на Тошо Тошев. Така че вижте сега първата част от разговора на Вяра Деянова с него, а утре ще видите и втората.

Репортер: Интересна работа ще е това интервю.
Тошо Тошев: А, не знам. Ще видим.
Репортер: Няма да е назидателно, нали – по наше време как беше, преди се правеше истинска журналистика.
Тошо Тошев: Всичкото време все е наше. Все е наше всичкото време. Не знам ти как го мислиш това?
Репортер: Ами, сега ще видим. Какво прави Тошо Тошев сега, днес?
Тошо Тошев: Нямаш предвид интервюто, което давам в момента?
Репортер: Ами, извън интервюто. Преди да нахлуем с екипа в кабинета ви.
Тошо Тошев: Първо, това нахлуване беше планирано.
Репортер: Уговорено, да.
Тошо Тошев: Да. 52 години правя вестници, или по-точно участвам при правенето на вестници. В последните 25 години бих казал, че съм, така, между добрите вестникари в страната. За жалост, професията вестникар девалвира.
Репортер: Носталгия, болка, тъга – какво усещате…
Тошо Тошев: Носталгия от мен?
Репортер: Доколко беше най-златното време на тираж на Труд?
Тошо Тошев: Значи, тиражът на Труд… Не е въпросът в тиража, Вяра. Макар че е нещо много важно.
Репортер: Не е маловажно.
Тошо Тошев: Тиражът беше средството да се стигне до хората. Значи, всекидневният тираж беше около 400 хил., а в събота отиваше към 600 хил. Но една от причините е, че хората вярваха на вестника. А това означава, че журналистите бяха приучени, а и те самите го носеха в себе си, тези журналисти, които работеха тогава, да се опитват да са максимално близо до истината. Виж, не казвам да казват истината. Почти непостижимо е това. Но журналистът не можеше да си измисля, не можеше да обижда, не биваше да бъде агресивен и не биваше да бъде мърляч. Сега, един пример само ще дам. Гледах преди няколко дни в някакви сайтове, така се наричат носителите на съвременна журналистическа продукция, една бих казал груба порнография на един виден политик – гол. Порнографията е на Радан Кънев. Дали това е наистина негово дело, дали това е монтаж или някаква друга шашарма, но тази порнография, излязла в сайтове, съпроводена от едни гнусни, бездарни и обидни за българския език коментари не обижда толкова самия Радан Кънев… Не го защитавам, по дяволите. Ей, дори аз мисля, че той е от тази категория политици, които много трябва още да се учат, за да бъдат сериозни политици и да имат стремеж към върховете на политиката, какъвто той видимо има. Но аз защитавам моята професия. Аз съм вестникар. Използвам думата като синоним на понятието журналист.
Репортер: Стигането до читателя е и власт. Ако се върнем във времето Труд. Тази огромна власт, която имаше вестникът ви, тази огромна власт, която имахте вие, защото …
Тошо Тошев: Под вие разбираш Моя милост?
Репортер: И Ваша милост, защото сме виждали вашите рождени дни, на които присъстваше целия държавен елит…
Тошо Тошев: Виждала си ги на снимки само.
Репортер: На снимки съм ги виждала. Не съм била поканена.
Тошо Тошев: Не съм те канил, не съм те познавал. Може би, ако те познавах, бих те поканил. Ти си хубаво момиче.
Репортер: Ето, значи на следващия рожден ден най-вероятно ще получа покана. Тази власт обаче, убеден ли сте, че никога не сте злоупотребявали с нея?
Тошо Тошев: Е, ти ми задаваш глобален въпрос. Как мога да съм убеден? Значи, убеден съм в едно…
Репортер: Чиста ли ви е съвестта?
Тошо Тошев: … никога не съм направил нещо съзнателно грубо. Чиста ми е съвестта, да. Това ли ме попита?
Репортер: Да, чиста ли ви е съвестта?
Тошо Тошев: Да, чиста ми е съвестта. А съм грешал, да. Грешал съм в преценки. Примерно, аз много повярвах на един Иван Костов, когато стана министър-председател. Дори смея да кажа, че първите му примерно две години от управлението имахме относително близки, да не кажа другарски, но почти взаимоотношения. Всеки случай всеки момент той можеше да ми се обади по телефона, на личния, и аз можех да му се обадя. Бих казал по всяко време на деня и нощта. И това се е случвало. След което бях силно разочарован.
Репортер: А за какво сте се чували по всяко време на деня и нощта?
Тошо Тошев: За най-различно неща. По работа главно. Примерно, един Божи ден той ми се обажда, няколко месеца преди да се видим. И аз отговорих на въпроса му – да. А въпросът му беше следният – виж, казва, говорехме си на малки имена, имам намерение след два-три месеца да махна три нули от лева, деноминацията на лева. Тогава една заплата, примерно, репортерска беше да речем 1 млн. И с махането на трите нули от лева, тя щеше да стане 1 000. Ще ме подкрепи ли твоя вестник? И аз отговорих – да. Е, след което си поговорихме повече – как ще стане механизмът, как ще се отрази това на цените, въобще на стандарта и т.н. Имало е и други, по-лични случаи.
Репортер: Да, те са описани и в книга. Това, за което се чудя обаче, е близостта, говоренето на ти с политиците до каква степен може да бъде едно влияние върху един главен редактор на много влиятелен вестник? Тази близост …
Тошо Тошев: Ами, въпросът може да бъде и обратен – до каква степен може да бъде влиянието на този главен редактор върху политика. Ще ти дам един друг пример, 2009 г., съвсем по-свеж, нали, имаше един, бих казал, забележителен министър на финансите Симеон Дянков. Правителството на Бойко Борисов, първото правителство беше току-що създадено. И един ден аз съм на работа, в кабинета си, между впрочем този същият кабинет, но тогава беше в Полиграфическия комбинат Димитър Благоев, иначе бюрото, всичко е същото, ми звъни телефона и се обажда Симеон Дянков, джиесема. До този момент аз не се познавам с него. Той е министър на един месец. – Г-н Тошев. – Да. Той лично звъни, не секретарката. И казва – може ли да ме приемете в близките дни? Цитирам. Аз казвам – не, не мога. Тази дума не ми харесва. Но мога да се срещна с вас по всяко време, и още днес, ако искате. – Е, добре де. Аз така го казах. Викам – за какво ще си говорим. – Ами, вижте сега, Бойко Борисов ми каза, че трябва да ви се обадя и да се запозная с вас. Иначе, ако не се познавам с вас, няма да ми върви работата.
Репортер: Това е двояко.
Тошо Тошев: Ами, каквото и да е. Аз просто разказвам случка. И се разбрахме, и той дойде и си говорихме.
Репортер: Е, провървя ли му след срещата с вас?
Тошо Тошев: Не бих казал, че работата от това му е станала по-лесна, по-добра или по-качествена. Но той поиска да се запознаем и аз се запознах с него с удоволствие. Много срещи сме имали след това със Симеон Дянков.
Репортер: Какво означава – ако не се запозная с Тошо Тошев, няма да ми върви работата?
Тошо Тошев: Трябва да попиташ Симеон Дянков. Аз познавам всички. Е, всички? Основните играчи в политика в тези 20-ина години ги познавах лично.
Репортер: Когато един политик обаче ви търси за съвет…
Тошо Тошев: Ще ти се скара ли Гого?
Репортер: За Гого Лозанов?
Тошо Тошев: Гого Лозанов. Забравих и запалих.
Репортер: Ами, обърнете се към камерата и го помолете за толеранс.
Тошо Тошев: Гого, моля ти се, това момиче не е виновно. Ти знаеш, че аз те харесвам, ти си умен мъж, макар че не си прав. Защото повлия да бъде свалено предаването на Петър Волгин, което аз харесвам, независимо от това, че имам много несъгласие с него. Благодаря.
Репортер: Ето, с един куршум два заека.
Тошо Тошев: Това ще го махнеш ли?
Репортер: Не. Всичко ще остане.
Тошо Тошев: Благодаря.
Репортер: Винаги съм се чудила доколко, пак ще ви върна на това – близостта с политиците, говоренето на ти, защото…
Тошо Тошев: Как да си говорят хората, когато работят едно и също и са седнали на два стола и си говорят откровено за работа?
Репортер: Когато изпиеш някоя и друга чаша уиски с някой …
Тошо Тошев: Аз не пия.
Репортер: Сега.
Тошо Тошев: От 16 години.
Репортер: Добре, ама преди 16 години сте …
Тошо Тошев: Пиех, тогава пиех.
Репортер: Да.
Тошо Тошев: От 1999 г., значи вече 17-а година не пия.
Репортер: Добре де, но когато изпиете някоя и друга чаша уиски с някой политик, когато си говорите по-дълго време на ти, когато се появи личният елемент, той винаги се появява в един разговор, който продължи над 5 мин…
Тошо Тошев: Да, нормално е. Нормално е, да.
Репортер: … тогава не е ли по-трудно да бъдеш критичен към него?
Тошо Тошев: Не, не.
Репортер: Когато го поканиш …
Тошо Тошев: Винаги са знаели, че дружбата си е дружба, работата – работа.
Репортер: Това не е ли сугестирало журналистите, които …
Тошо Тошев: Чакай сега, като казвам дружба, примерно с така политиците, най-общо това понятие, моята близост е била преди всичко кабинетна, тя не е била кръчмарска. Честно.
Репортер: Но идваха на рождените ви дни, които бяха светско събитие номер 1.
Тошо Тошев: 1 000 души. Айде не 1 000, 700.
Репортер: Е, това не сугестираше ли репортерите, които работеха за вас?
Тошо Тошев: В смисъл?
Репортер: Че ви уважават толкова много политици, че идват при вас, че има добри отношения с вас?
Тошо Тошев: Не, това им даваше кураж. Според мен, те бяха доволни от това.
Репортер: Колко често е идвал при вас репортер с притеснението, че някой политик се е опитвал…
Тошо Тошев: … притеснявани от някого директно. Но сравнително и не толкова малко пъти.
Репортер: Книгите? Как решихте да ги пишете? Защото е много гръмко това – лъжата, след това имена на ключови политици от най-новата българска история.
Тошо Тошев: Е, как реших? Ами, реших.
Репортер: Тези книги, вие, те изобилстват от диалози между вас и ключови политически играчи.
Тошо Тошев: Да, те са само на база лични впечатления.
Репортер: Как запазвахте в главата си тези диалози? Пишете, водехте си записки след всяка среща…
Тошо Тошев: Е, това е мой патент.
Репортер: Какъв е вашият патент? Научете ме.
Тошо Тошев: Ами, едно от нещата е добра памет. Едно от нещата е добра памет. Но аз си водя бележки. За всяка среща…
Репортер: След всяка среща?
Тошо Тошев: За всяка среща, която ми се е сторила интересна. Не така.
Репортер: Излиза даденият политик от кабинета ви и вие по памет…
Тошо Тошев: Или аз от неговия, да. И като седна на масата после, на тази да речем или някоя друга, си записвам, да.
Репортер: Преболедувахте ли Труд? Тежка ли ви беше раздялата с него? Вие бяхте емоционално…
Тошо Тошев: Е, не. Не ми задавай този въпрос. Не е честно. Ти сега няма да ми дадеш време да говоря.
Репортер: Не, не. Ще дам.
Тошо Тошев: Защото времето ни изтече.
Репортер: Не е изтекло. Можем да го продължим.
Тошо Тошев: Е, как мога да съм преболедувал Труд, по дяволите, когато аз го създадох. Това е третият етап на един нов вестник, всъщност.
Репортер: Бяхте много откровен, когато си тръгнахте от Труд. Казахте – напуснаха ме.
Тошо Тошев: Да. Те ме уволниха чрез издигане – от главен редактор станах вицепрезидент на цялата компания. Което всъщност беше отстраняване от пряката вестникарска работа. И това направиха, бих казала, едни от двамата най-тежки, най-виновни убийци на вестникарството в последните пет години. Които никой не иска да спомене. Ето, преди, в началото на разговора ти говорих за някакви смехотворни жалки опити да се обяснят причините. Тия двамата искаш ли да ти ги кажа кои са.
Репортер: Говорите за Любомир Павлов и Огнян Донев, нали така?
Тошо Тошев: Точно така говоря. У, ти пък си куражлия. Любомир Павлов беше по-агресивния, беше по-мърляча в цялата работа, докато Огнян беше по-префинения. Но всъщност той беше в дъното на цялата работа. Те съсипаха, по-точно те досъсипаха вестникарството, почтеното вестникарство.
Репортер: Четете ли Труд сега? Четете ли …
Тошо Тошев: Не ми задавай този въпрос, няма да ти отговоря.
Репортер: Зададох го вече.
Тошо Тошев: Е, нищо. Аз няма да ти отговоря. Друг?
Репортер: Кога за последно…
Тошо Тошев: Май, че ти отговорих всъщност.
Репортер: Да, да. Отговорихте ми.
Тошо Тошев: След спирането на Преса почти не чета вестници. А Преса аз го спрях, аз го създадох и аз го спрях. На 30 юли миналата година.
Репортер: Какво написахте тогава – другари и господа, не е време за печатна журналистика.
Тошо Тошев: Написах каквото написах. Който го е прочел. Да, това време не се нуждае от добри вестници.
Репортер: Опитаха ли да ви пресират, докато списвахте вестника?
Тошо Тошев: Никой не смееше да се опитва да ме пресира. Харесва ли ти този отговор? И това е една от причините.
Репортер: Финансови затруднения не ни позволиха да продължите?
Тошо Тошев: Естествено, естествено.
Репортер: Това не е ли, всъщност вашите задължения не бяха ли именно към прословутата КТБ?
Тошо Тошев: Никога не съм имал нищо общо с КТБ.
Репортер: Но имаше много подобна информация в момента, в който спряхте…
Тошо Тошев: Това не е информация. Това е дезинформация.
Репортер: Може би, защото тогава не дадохте интервю, не говорехте.
Тошо Тошев: Аз не дадох интервю. И сега на тази тема не искам да говорим. Това ми е болна тема – вестник Преса.
Репортер: Липсва ви?
Тошо Тошев: Вестник Преса? Липсва ми, да. Имала ли си тежък случай, дано не си – да загубиш много близък човек в семейството си?
Репортер: Имала съм, разбира се.
Тошо Тошев: Добре.
Репортер: Подобно е?
Тошо Тошев: Ами, както искаш, така.
Репортер: Защото ме нарекохте преди малко куражлия. Аз ще ви спомена още едно име, защото то е ключово за вестникарския пазар и за вестникарството в наши дни – Делян Пеевски.
Тошо Тошев: Да, какво?
Репортер: Каква е неговата роля в жълтия океан?
Тошо Тошев: Е, не мога да знам.
Репортер: Капитан?
Тошо Тошев: Не, не. Виж, за Делян Пеевски, това е сериозна тема и можем да разговаряме. Но мисля, че и двамата не сме подготвени. Непрекъснато се сипят едни неща за Делян Пеевски. Един път се осмелих да му кажа в личен разговор, ей така на крак дето се вика – Делян, ти, ако отслабнеш 30-40 кг, ще започнат да не те забелязват. Защото аз нищо сериозно не съм чул или прочел като упрек срещу него. Кажи ми едно нещо, което той е направил злодейско.
Репортер: Приятел ли ви е?
Тошо Тошев: Не. Но го познавам.
Репортер: Имали ли сте от него предложения да оглавите някой вестник, защото човекът е влиятелен…
Тошо Тошев: Е, чакай сега, ти отиваш много, много встрани. Сега ще кажеш – имал ли съм предложения от Бриджита, защото ми е връстничка?
Репортер: Това също е интересно.
Тошо Тошев: Интересно е, да. Но няма да ти отговоря, ако ме попиташ, нали така. Аз съм имал много предложения от различни хора.
Репортер: Добре, не може да не ви се работи.
Тошо Тошев: Но това са… Виж сега, това са конфиденциални разговори, особено когато не са се случили.
Репортер: Не може да не ви се работи. Намирам ви в кабинета ви.
Тошо Тошев: Работи ми се.
Репортер: Не може да не ми се списва вестник.
Тошо Тошев: Защо мислиш, че аз не работя?
Репортер: Имам предвид вестникарство.
Тошо Тошев: Да, ама няма въздух за вестникарство. Никой не иска, никой не иска силни, свободни вестници. Никой. И Бойко Борисов не иска, и Симеон Сакскобургготски не искаше, макар че при него се работеше добре. Той не се опитваше да потиска вестниците. Не, никой. Ако ти ми кажеш, че някой от големите политици… Най-големият спонсор на вестници в момента, въобще на медиите е държавата. Което е отвратително. То е отвратително.
Репортер: Казвали ли сте го това нещо в очите на Бойко Борисов? Тук ми прави компания отдясно.
Тошо Тошев: Казвал съм му всичко на Бойко Борисов, което би могла да се сетиш.
Репортер: И той какво ви отговаря?
Тошо Тошев: Е, какво ми отговаря?
Репортер: И това е конфиденциално?
Тошо Тошев: Ами, разбира се. Ако има нещо, ще го напиша в книгата, която сега пиша. А, ето едно от нещата, които правя в момента. Ти каза – какво правя, нали, не се ли чувствам като без работа. Не, не се чувствам. Пиша.