Dnevnik.bg I 29.03.2016

Майката на депутата от ДПС Делян Пеевски Ирена Кръстева вече не е изпълнителен директор на "Балканска медийна компания". Фирмата е едноличен собственик на "Нова българска медийна група", издател на вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика".

Акционерите на дружеството – Делян Пеевски и Ирена Кръстева, са провели общо събрание на девети март, става известно от Търговския регистър. Ирена Кръстева остава в борда на директорите, а за изпълнителен директор и представляващ дружеството е назначен Александър Георгиев, който и досега е бил в борда на директорите на компанията. Третият член на борда е адвокат Дора Спасова. Ирена Кръстева е изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на медийната компания.

Наскоро Пеевски получи от майка си 50% от "Балканска медийна компания". Вчера той обяви, че се отказва от сделката за "Канал 3", въпреки че има разрешение за придобиването й от Комисията за защита на конкуренцията още от септември.
От миналото лято досега депутатът от ДПС изсветлява бизнес начинанията си, свързвани от преди това с името му, както извършва и нови придобивки. Тогава Кръстева дари част от компанията "НСН инвестмънт" на Пеевски. В нея към момента депутатът държи 90%, а Кръстева – 10%. Именно чрез това дружество се осъществяват и повечето му покупки – 5% от "Булгартабак холдинг", 18% от "Юрий Гагарин", новата сграда на Би Ти Ви, планира се още и покупката на 50-процентен дял в "Техномаркет". Наскоро Пеевски продаде дела си в "Булгартабак". Собствеността е преминала в TGI MIDDLE EAST FZE в две сделки на 18 март на обща стойност 59 млн. лв. на извънборсовия пазар на цена доста над текущата. 

Оригинална публикация

БТВ, Тази неделя | 21.02.2016 | 09:43

Тема: Кръговете около властта; Спрените обществени поръчки; Властта и медиите
Гост: Иво Прокопиев, бизнесмен

Водещ: За отраженията в огледалото, за кръговете около властта и за спрените обществени поръчки на стойност 2 млрд. лв. през последните дни. Гост ми е бизнесменът Иво Прокопиев. Добро утро.
Иво Прокопиев: Добро утро.
Водещ: Здравейте. Да започнем с едно много кратко видео за това кой какво вижда, когато се погледне в огледалото и да коментираме с вас.

Делян Пеевски: Премиерът е хубаво сега да се погледне в огледалото и да види дали не вижда Прокопиев и кръга Капитал в него.
Бойко Борисов: В огледалото винаги съм виждал себе си. А пък, когато си дадох сметка след Лондон, за което благодаря на това момче, че дори може да витае съмнение върху моята честност и принципност, мисля, че реакциите са повече от ясни. И трябва да ви кажа, че амбициите са ни да направим България пример. Ще го направя.

Водещ: Така, Делян Пеевски и премиерът Бойко Борисов. Попадате и вие в окото на бурята. Кого виждате, г-н Прокопиев, вие, когато погледнете огледалото?
Иво Прокопиев: Аз в моето си огледало виждам себе си. Чат-пат някой член от семейството покрай мен. Но наистина, ако някой премиер на България, който и да е той, било г-н Борисов или някой друг започна да вижда и някой друг в собственото си огледало, значи, че дните му на този пост са преброени.
Водещ: Защо обаче г-н Делян Пеевски смята, че когато премиерът се погледне в огледалото, вижда вас и вашия икономически кръг?
Иво Прокопиев: Много хора си задават този въпрос. Защото някак си много непропорционално моето име излезе покрай този скандал с обществените поръчки, при положение, че практически целият ни бизнес е много далеч от държавата и напълно съзнателно не само не получаваме никакви обществени поръчки, а гледам да нямаме никакви допирни точки с държавата точно поради …
Водещ: Не сте ли засегнат поради спирането сега на обществените поръчки?
Иво Прокопиев: По никакъв начин.
Водещ: Защото упорито се говори, че сте имал големи интереси към изработването на новите лични карти и обществената поръчка, която беше спряна, за около 500 млн. лв.
Иво Прокопиев: Да, видях, че има такава кампания. Но тя няма нищо общо с истината. В смисъл, абсолютно по никакъв начин нямам връзка с тази поръчка. Дори се опитах да разбера за какво е. Не успях да разбера за какво става въпрос.
Водещ: Познавате ли Васил Величков, съветник на министър Бъчварова?
Иво Прокопиев: Познавам го. Но не виждам в това някакво основание…
Водещ: Връзката, която се прави е между него, вас и Саша Безуханова, бившата шефка на Хюлет Пакард. Твърди се, че този човек, Васил Величков е вашата връзка към пътя на милионите, които се дават за електронно управление.
Иво Прокопиев: Това са съвсем такива свободни интерпретации. Нямам нищо общо с тази поръчка, нито по някакъв начин интересите, които имам могат да имат общо с този тип дейност. Това беше направено, за да се поддържа този мит, нали, че има два враждуващи кръга в обществото, че аз имам някаква лична битка с г-н Пеевски. Това въобще не е така.
Водещ: Това щях да ви питам – какви са отношенията ви с г-н Пеевски?
Иво Прокопиев: Никакви. Аз нямам никакво отношение към г-н Пеевски, никога не съм имал. Нито го познавам, нито съм го виждал. Честно казано, не държа и да го виждам. Това, което става е, че в момента наблюдаваме рухването по някакъв начин на схемата КТБ 2. Защото този модел с концентрация на обществения ресурс на едно място, които политиците да използват за това, за което им е удобно – да си финансират медии, които ги хвалят, да финансират собствени по някакъв начин политически проект, да финансират оплюването на своите обществени опоненти, това го виждахме в КТБ, нали, как бяха концентрирани държавните депозити в банката, как след това заради голямото проспиване от всички възможни регулатори, от всички системи, които трябваше да предопределят, да спрат разрастването на тази пирамида във времето, системите за защита не сработиха и в крайна сметка пирамидата рухна с цената на 4 млрд. лв. за българското общество и за българските данъкоплатци.
Водещ: Казвате оплюване на опонентите, въобще медийната част в цялата тази история е много важна.
Иво Прокопиев: Ако мога само да довърша, защото това с обществените поръчки е същото, просто източникът на парите не са спестяванията на хората, а са в голямата си степен европейските пари. Нали, Европа гледа как България харчи парите на европейските данъкоплатци. И в една немалка степен вече и наши пари, български пари от българския бюджет. 20-30% от това финансиране е от българския бюджет. Така че насочването на тези поръчки в една гигантска схема, защото практически, ако погледнете назад във времето, 4-5 фирми печелят всички големи инфраструктурни проекти, нито една чужда последните години.
Водещ: Тези 4-5 фирми с кого са свързани?
Иво Прокопиев: Ами, по някакъв начин с тези, които са на власт, главно с г-н Пеевски. Всъщност големият проблем на това, на образа с огледалото, ако се върнем на първия въпрос, че сянката на г-н Пеевски много дълго време витае в огледалото на българския премиер, който и да е той.
Водещ: Ама нека да кажем, че г-н Пеевски ден или часове, след като беше спряна поръчката на Хемус, каза, че той няма никакъв интерес към тази сделка.
Иво Прокопиев: Ами, това той може да го е казал, но не непременно е вярно. Защото пък други, двама български премиер, според мен, трябва да им вярвате вие… Ако си спомняте Южен поток, когато беше извадена същата фирма Водстрой 98 от проекта Южен поток, тогава премиерът Орешарски каза – ние изпълнихме изискванията, извадихме фирмите на Пеевски от проекта. Сега, само преди няколко дни премиерът Борисов по същество каза същото – аз си направих собствените проучвания, има общо. Затова, за да няма съмнения, спираме поръчките за тази фирма.
Водещ: Сега, тъй като с огледалото започнахме, отварям една малка, но важна скоба, метафората тръгна от Шпигел и стацията в Шпигел за Делян Пеевски. Шпигел на немско е огледало. От тук тръгна цялата история. Имаше директни обвинения към вас и към вашите медии, че всъщност тази статия е написана под ваше давление, под давлението на Икономедия, че вие сте поръчали Делян Пеевски да бъде окепазен в авторитетно немско списание.
Иво Прокопиев: Аз лично не виждам основание да вярвам дори на дума от това, което тези медии пишат. Защото те съществуват, тези жълто-кафяви медии, както ги нарича обществото вече, те съществуват, за да разпространяват неистини, и да поддържат едно напрежение, в което постоянно искат държавата да бъде. Ако обръщате внимание, почти всеки ден има някакъв преврат. В момента, в който всеки се опита да се противопостави и да каже нещо за някоя порочна практика, изведнъж това става преврат, клатене на държавата, заплаха за стабилността и т.н.
Водещ: Да изясним кръговете, защото хората, широката аудитория, според мен, когато гледат този скандал, си казва – какво, за Бога, става; какво става в държавата. Един цитат от Делян Пеевски. Мисля, че от края на миналия месец или началото на този, той се яви в прокуратурата по повод едни определени твърдения на съдия Ченалова за това, че той влияе в съдебната система. Той отиде в прокуратурата, след което каза следното: „В тази връзка поставям въпроса – кога прокуратурата ще се сезира и по отношение на други лица, като Иво Прокопиев или Слави Трифонов, например? Кога прокуратурата ще провери дейността на свързаните с Прокопиев бизнеси, като Каолин, фотоволтаичния холдинг Солар Про, финансовия посредник Булброкърс, сделките с пенсионния фонд Доверие, както и много други, за които в публичното пространство има многобройни твърдения и сигнали за извършени нарушения”. И още мъничка част от цитата: „Или страхът от медийните атаки на кръга Капитал и от политически връзки на Пеев… на Прокопиев е по-силен и лицата от този олигархичен кръг ще продължат да бъдат свещени крави за българските правоохранителни органи”. Хайде, първо, кажете – чувствате ли се недосегаем наистина, чувствате ли се свещена крава, както твърди Делян Пеевски?
Иво Прокопиев: Първо, да ви кажа, нали, и то беше публично известно, ние сме в, така, обществения обектив вече 7-8 години, откакто Капитал пусна първото журналистическо разследване за КТБ. От тогава, това беше 2009 г., досега не е имало практически ден без ние да сме обект на някакъв вид репресия, проверка по сигнал на някой от тези хора около г-н Пеевски. Така че не само, че сме непрекъснато проверявани. Нали, всяко едно от тези неща, за които той говори, е проверявано десетки пъти.
Водещ: Притеснявате ли се за нередности в тези бизнеси, които той…
Иво Прокопиев: Не, по никакъв начин. Защото аз …
Водещ: … изброява.
Иво Прокопиев: Аз ви казах – не само, че е имало проверки, но и повечето проверки са приключили. Така че не са установени абсолютно никакви нередности.
Водещ: Колкото до политическите ви връзки?
Иво Прокопиев: До политическите връзки, в какъв смисъл? Не, това, за което става въпрос тук с тези обществени поръчки, затова пак Капитал е в центъра на вниманието. Защото вестникът много ясно е показал как тези 4-5 фирми са концентрирани милиарди в себе си. И то не е толкова проблемното това, че са концентрирали тези милиарди, а че имат съотношение на успеваемост, тоест това, за което са кандидатствали спрямо това, което са получили, е 95-98%, една от фирмите 99%. Това означава, че практически всичко, което те пожелаят, го получават. Няма такъв, не може да има такава динамика в бизнеса. нали, винаги една фирма или печели, или губи. Особено в обществените поръчки. Това няма как да не прави впечатление. Защото пак казвам, става въпрос за европейски пари в голямата си степен. ОЛАФ има функции в разследването на честността на тези обществени поръчки. И вероятно това е основната причина. Мината е една граница, от която търпимостта на Европа вече я няма към подобни практики. И в крайна сметка премиерът много правилно е разчел сигналите, които получава отвън.
Водещ: Смятате, че все пак това е натиск отвън? Колкото обаче това определение олигарх, което често пъти звучи в публичното пространство, за вас как го приемате, Иво Прокопиев олигарх ли е?
Иво Прокопиев: Като неподходящо. Защото всъщност чрез медийната група, на която аз съм издател, съм опонент практически на всички власти в последните 10-15 години. Няма как. Олигарх е този, който се възползва от властта. Аз от правителството и от властта съм търпял само негативите.
Водещ: Опонент ли сте на президента Росен Плевнелиев?
Иво Прокопиев: За някои неща съм опонент, да. В смисъл, смятам, че по някои въпроси той може да има доста по-силна и доста по-категорична позиция.
Водещ: Кои са тези въпроси, г-н Прокопиев?
Иво Прокопиев: Главно във вътрешнополитическия план. В международен план той стои много солидно и мисля, че е добър представител на България. Но във вътрешнополитически план е твърде пасивен и би могъл да има по-голяма роля при такъв колосален процес, който се развива. България в момента е на кръстопът. Тя или ще остане в семейството на европейските държави и в полето на евроатлантическите ценности, или просто ще започне някакъв период на полуразпад. Защото българските институции, за да довърша основната си теза, това, което беше и при КТБ, това е същото и при обществените поръчки – не е проблемът, че някакви хора вземат едни пари, било то европейски, проблемът е, че за да съществува такъв тип схема, национална схема буквално за крадене на обществени поръчки, всичките контролни механизми по веригата – КЗК, ВАС, прокуратура, ДАНС – те са изключени, както при КТБ, те не работят.
Водещ: Как си обяснявате пасивността на президента? Защо той е активен в международен план, но вие самият съзирате пасивност по важни въпроси, които касаят вътрешните …
Иво Прокопиев: Това не е мой въпрос, това е въпрос към него.
Водещ: Колкото до обществените поръчки, за които говорим, кажете ми кратката версия на правене на бизнес в България? Как вие направихте например първия си милион?
Иво Прокопиев: Има, това е между другото най-важният въпрос от всичко, за което говорим. Защото в последните години политиците се опитват да подменят представата за бизнеса и буквално да омаскарят всички хора, които се занимават с бизнес, свеждайки до това, че едва ли не бизнесът е усвояването на обществените поръчки и по някакъв начин взаимодействието им с политиците. Не, бизнесът е нещо съвсем различно. Има два вида бизнес – единият бизнес е този, който краде от обществения ресурс, което ние го виждаме в най-различни варианти, било през спестяванията, през …
Водещ: Още веднъж, за да е ясно – ваши фирми крадат ли от този обществен ресурс?
Иво Прокопиев: По никакъв начин, никога. Това е въпрос и на философия, и на ценности, и на избор. Мисля, че …
Водещ: Обществените поръчки са едното.
Иво Прокопиев: … с всичко, което съм направил последните 20 години, 25 вече, откакто се занимавам и с публична дейност, и с бизнес, съм показал, че аз съм точно на обратната позиция – истинският бизнес е следното нещо, той създава стойност и бизнесменът, който го прави, взема част от тази новосъздадена стойност за себе си, а другото разделя със своите служители, работници и с обществото под формата на данъци. Това е бизнесът. Това е процесът на създаване на стойност. За да може тази стойност да се създава, трябва да има среда. Това, което г-н Пеевски прави, той разбива средата за бизнес, защото всъщност корумпира и овладява основните институции, които трябва да пазят конкуренцията. Бизнес без среда за конкуренция, без среда за създаване, не е възможен. В България такова нещо в момента практически не е възможно. Затова бизнесът се е разделил на две големи половини – едната голяма половина, която усвоява, а другата голяма половина, в която аз принадлежа, гледа да няма нищо общо с държавата и колкото може да използва ситуации, които има на чисто пазарен принцип, за да създава стойност, да продава услуги и стоки, да изнася и т.н.
Водещ: Възползвал ли сте се през годините, г-н Прокопиев, от очевидно добрите си политически контакти, за да придвижвате бизнеса си напред?
Иво Прокопиев: Не. В по-голямата си степен това, с което се занимавам, е изцяло пазарно. Така че не бих казал, че политическите ми контакти имат нещо кой знае какво общо с развитието на бизнеса. Защото пак казвам, това е въпрос на личен избор. Ако човек иска да играе в тази мръсна игра, нали, веднъж влизаш в нея и практически излизане няма, защото ти ставаш заложник за цял живот. А другото, което аз за себе си съм го направил този избор много отдавна, е да държа тази принципна позиция и да правя каквото мога – медиите да са свободни. Защото в момента атаките са функция на това нещо. Защото Капитал, заедно с други медии, разбира се, не само Капитал и Дневник, много подробно описаха тази концентрация на обществени поръчки и на тези лоши…
Водещ: Участват ли ваши медии в целенасочени атаки срещу главния прокурор Сотир Цацаров?
Иво Прокопиев: Не, не бих казал. просто прокуратурата, за съжаление, е една от институциите, които са обхванати в този корупционен модел.
Водещ: Добре, нека да видим една снимка от вчерашния ден, на която премиерът Бойко Борисов качи на страницата си във Фейсбук с една метла и заканата, че той ще измете корупцията с тази метла. И тук да довършим и с едно предложение на вицепремиера Меглена Кунева, която казва – хайде във всяко министерство да сложим зам.-министър, който да бори корупцията. Как ви се струва това – работещо или пръскане на ресурс?
Иво Прокопиев: Това много прилича, че премиерът е сменил любимия си спорт от футбол с куидич. Имаше във Фейсбук.
Водещ: Да, в Хари Потър.
Иво Прокопиев: Вече неговият отбор ще бъде Летящите Тигри от, забравих кой квартал на София… Но според мен, ако говорим как да се излезе от тази порочна схема, тя не е само в спестяванията, тя е в обществените поръчки и в акцизите и ДДС – навсякъде, където държавата е слаба, тази схема работи. Отговорът на този етап при тази разбира институционална среда, която наблюдаваме в България, е повече Европа. Тоест за мен решението няма да дойде от това във всяко ведомство да има комисар по корупцията, защото много бързо от комисар по антикорупцията, този комисар може да стане комисар по корупцията. Пак казвам, поставен в тази среда един човек няма как – трябва да бъде свръхчовек, за да бъде, да издържи на този натиск. Веднага ще започнат статии за него, за семейството му, за близките му как е еди-какъв си и т.н. Та, решението за мен е повече Европа. Вие знаете, че в процес на създаване е Европейска прокуратура, която е фокусирана основно в това как се разходват европейските средства и дали не са накърнени интересите на ЕС в този процес. Вероятно тя ще се занимава и с някои данъчни измами. И вероятно функциите на ОЛАФ ще бъдат, по отношение на България задължително трябва да бъдат разширени в процеса на разследване на злоупотребите с тези обществени фондове.
Водещ: Много кратък въпрос, защото сравнихте случващото се през последните дни с КТБ 2. Сега има и новина, която премиерът каза за КТБ, и то е, че от понеделник те ще се опитат да се качи доклада на страницата на Министерство на финансите, или най-малкото 240 депутати ще могат да го прочетат, макар и в секретната секция и след това, както каза премиерът, да го разкажат. Ще разберем ли скоро истината за фалита на КТБ, според вас?
Иво Прокопиев: Ами, според мен, истината за фалита на КТБ е тази, която си говорим – тя е, КТБ схемата беше възможна, защото над нея имаше политически чадър, който обезвреди всъщност, парализира всичките контролни механизми, които трябваше да предотвратят подобно източване в такъв размер. В този смисъл, ние, според мен, не сме чули премиерът да даде оценка на модел КОЙ, на схемата КТБ и на модела Пеевски. Въпрос на политическа воля е, както той казва. Ако има политическа воля, много лесно може да се каже кои са били хората, които са осигурявали този чадър и кои трябва да понесат отговорност.
Водещ: Добре. Благодаря ви за този анализ. Тъй като името на г-н Делян Пеевски многократно беше споменато, няма как, в този разговор, ще се радвам, ако той избере именно нашия ефир, за да хвърли светлина върху всички събития от последните дни.

Offnews.bg I 26.01.2016

Досегашната водеща спортните емисии на bTV Антоанета Илиева става част от екипа на Канал 3.

Журналистката, която в продължение на 15 години водеше спортните емисии на bTV, ще бъде шеф на спортната редакция на телевизията.

Антоанета Илиева е част от bTV още от създаването на телевизията. Тя е и редактор на първата спортна емисия на частната телевизия на 18 ноември 2000-та година.

„Избрах Канал 3, защото виждам възможност за ново развитие – да предам своя опит и едновременно с това да продължа да правя любимите си репортажи и филми за звездите на българския спорт", каза Илиева за сайта на "Канал 3".

„Ценим високо професионалните качества на Антоанета Илиева и сме щастливи, че тя прие поканата ни да бъде част от екипа на Канал 3. Тони е журналист с много сериозен опит и факта, че оценява развитието на медията ни и иска да бъде част от следващите ни нови проекти е доказателство за качеството и стойността на нашата работа. Очаквайте още изненади в нашия ефир“, заяви програмният директор Ива Стоянова.

Миналата година стана ясно, че депутатът от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева купуват Канал 3.

През август в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) получиха "съобщение за предстояща концентрация между фирмата, управлявана от Кръстева „Нова Българска Медийна Група Холдинг” ЕАД и „Елит Медиа България” ЕООД", която притежава телевизията.

След това стана ясно, че Кръстева е прехвърлила половината от акциите си „Нова Българска Медийна Група Холдинг” ЕАД на сина си. През септември 2015 година КЗК разреши на Пеевски и майка му да купят Канал 3.

Оригинална публикация 

БТВ, Тази събота | 23.01.2016 | 09:56

Тема: Ексклузивно: Тошо Тошев след „Труд” и „Преса”

Водещ: Но преди това едно ексклузивно интервю с човек, който е легенда в средите на журналистиката. Дългогодишен издател и дългогодишен редактор на вестник Труд Тошо Тошев. Вяра Деянова, която направи това интервю, е при мен в студиото. Добро утро, Вяра.
Репортер: Добро утро, Жени.
Водещ: Разказвай. Тошо Тошев не е говорил от много отдавна, нали така?
Репортер: Да, отдавна не е говорил. Особено не е давал такова голямо телевизионно интервю. Защото за това нещо се изисква време, искреност и нагласа. За което всъщност можем спокойно да му благодарим. Защото той е човек, който има какво да каже.
Водещ: О, със сигурност.
Репортер: Човек, за когото много хора могат да кажат много неща. Но той има какво да каже. Във време, в което журналистиката много се промени. Знаеш, тя вече стана бърза, стана по-скоро електронна, отколкото на хартиен носител, информацията идва бързо. Но може би като че ли повече може да бъде манипулативна. Много неща се промениха в нашата професия. Мисля, че и ние, журналистите, всички наши зрители, които със сигурност вече се информират по този, бързия начин има какво да научат от човек, който беше начело на най-тиражния вестник след промените. Тогава, когато журналистиката се правеше по друг начин. А това беше и човекът, който беше от нашите журналистически среди може би най-близо до политическия елит. И това е също една, така, интересна тема, която засягаме в интервюто.
Водещ: Кое ти беше най-любопитно да го питаш? Самата теб?
Репортер: Това, което винаги съм искала да го попитам от зората на журналистическата ми кариера, а може би и преди това винаги са ми правили впечатление и интервютата, и снимките, които съм виждала с него, особено от неговите, така, легендарни рождени дни, от рождените дни на вестник Труд. Той е журналистът, главният редактор, който винаги се е радвал на огромно внимание и нескрита близост …
Водещ: И рождени дни, които събират между впрочем наистина политическия елит.
Репортер: … целия политически елит. Винаги за мен е било интересно как се слага границата между това да си близък със силните на деня и да ги критикуваш. Защото нашата работа е това – да бъдем коректив на тези, които управляват държавата ни. Отговорите му са доста интересни. Имаше, така, една любопитство, борба на поколенията и игра на характери в това интервю. Надявам се да бъде интересно.
Водещ: Добре. Наистина много неща са интересни, свързани с неговата фигура. В две части е интервюто на Тошо Тошев. Така че вижте сега първата част от разговора на Вяра Деянова с него, а утре ще видите и втората.

Репортер: Интересна работа ще е това интервю.
Тошо Тошев: А, не знам. Ще видим.
Репортер: Няма да е назидателно, нали – по наше време как беше, преди се правеше истинска журналистика.
Тошо Тошев: Всичкото време все е наше. Все е наше всичкото време. Не знам ти как го мислиш това?
Репортер: Ами, сега ще видим. Какво прави Тошо Тошев сега, днес?
Тошо Тошев: Нямаш предвид интервюто, което давам в момента?
Репортер: Ами, извън интервюто. Преди да нахлуем с екипа в кабинета ви.
Тошо Тошев: Първо, това нахлуване беше планирано.
Репортер: Уговорено, да.
Тошо Тошев: Да. 52 години правя вестници, или по-точно участвам при правенето на вестници. В последните 25 години бих казал, че съм, така, между добрите вестникари в страната. За жалост, професията вестникар девалвира.
Репортер: Носталгия, болка, тъга – какво усещате…
Тошо Тошев: Носталгия от мен?
Репортер: Доколко беше най-златното време на тираж на Труд?
Тошо Тошев: Значи, тиражът на Труд… Не е въпросът в тиража, Вяра. Макар че е нещо много важно.
Репортер: Не е маловажно.
Тошо Тошев: Тиражът беше средството да се стигне до хората. Значи, всекидневният тираж беше около 400 хил., а в събота отиваше към 600 хил. Но една от причините е, че хората вярваха на вестника. А това означава, че журналистите бяха приучени, а и те самите го носеха в себе си, тези журналисти, които работеха тогава, да се опитват да са максимално близо до истината. Виж, не казвам да казват истината. Почти непостижимо е това. Но журналистът не можеше да си измисля, не можеше да обижда, не биваше да бъде агресивен и не биваше да бъде мърляч. Сега, един пример само ще дам. Гледах преди няколко дни в някакви сайтове, така се наричат носителите на съвременна журналистическа продукция, една бих казал груба порнография на един виден политик – гол. Порнографията е на Радан Кънев. Дали това е наистина негово дело, дали това е монтаж или някаква друга шашарма, но тази порнография, излязла в сайтове, съпроводена от едни гнусни, бездарни и обидни за българския език коментари не обижда толкова самия Радан Кънев… Не го защитавам, по дяволите. Ей, дори аз мисля, че той е от тази категория политици, които много трябва още да се учат, за да бъдат сериозни политици и да имат стремеж към върховете на политиката, какъвто той видимо има. Но аз защитавам моята професия. Аз съм вестникар. Използвам думата като синоним на понятието журналист.
Репортер: Стигането до читателя е и власт. Ако се върнем във времето Труд. Тази огромна власт, която имаше вестникът ви, тази огромна власт, която имахте вие, защото …
Тошо Тошев: Под вие разбираш Моя милост?
Репортер: И Ваша милост, защото сме виждали вашите рождени дни, на които присъстваше целия държавен елит…
Тошо Тошев: Виждала си ги на снимки само.
Репортер: На снимки съм ги виждала. Не съм била поканена.
Тошо Тошев: Не съм те канил, не съм те познавал. Може би, ако те познавах, бих те поканил. Ти си хубаво момиче.
Репортер: Ето, значи на следващия рожден ден най-вероятно ще получа покана. Тази власт обаче, убеден ли сте, че никога не сте злоупотребявали с нея?
Тошо Тошев: Е, ти ми задаваш глобален въпрос. Как мога да съм убеден? Значи, убеден съм в едно…
Репортер: Чиста ли ви е съвестта?
Тошо Тошев: … никога не съм направил нещо съзнателно грубо. Чиста ми е съвестта, да. Това ли ме попита?
Репортер: Да, чиста ли ви е съвестта?
Тошо Тошев: Да, чиста ми е съвестта. А съм грешал, да. Грешал съм в преценки. Примерно, аз много повярвах на един Иван Костов, когато стана министър-председател. Дори смея да кажа, че първите му примерно две години от управлението имахме относително близки, да не кажа другарски, но почти взаимоотношения. Всеки случай всеки момент той можеше да ми се обади по телефона, на личния, и аз можех да му се обадя. Бих казал по всяко време на деня и нощта. И това се е случвало. След което бях силно разочарован.
Репортер: А за какво сте се чували по всяко време на деня и нощта?
Тошо Тошев: За най-различно неща. По работа главно. Примерно, един Божи ден той ми се обажда, няколко месеца преди да се видим. И аз отговорих на въпроса му – да. А въпросът му беше следният – виж, казва, говорехме си на малки имена, имам намерение след два-три месеца да махна три нули от лева, деноминацията на лева. Тогава една заплата, примерно, репортерска беше да речем 1 млн. И с махането на трите нули от лева, тя щеше да стане 1 000. Ще ме подкрепи ли твоя вестник? И аз отговорих – да. Е, след което си поговорихме повече – как ще стане механизмът, как ще се отрази това на цените, въобще на стандарта и т.н. Имало е и други, по-лични случаи.
Репортер: Да, те са описани и в книга. Това, за което се чудя обаче, е близостта, говоренето на ти с политиците до каква степен може да бъде едно влияние върху един главен редактор на много влиятелен вестник? Тази близост …
Тошо Тошев: Ами, въпросът може да бъде и обратен – до каква степен може да бъде влиянието на този главен редактор върху политика. Ще ти дам един друг пример, 2009 г., съвсем по-свеж, нали, имаше един, бих казал, забележителен министър на финансите Симеон Дянков. Правителството на Бойко Борисов, първото правителство беше току-що създадено. И един ден аз съм на работа, в кабинета си, между впрочем този същият кабинет, но тогава беше в Полиграфическия комбинат Димитър Благоев, иначе бюрото, всичко е същото, ми звъни телефона и се обажда Симеон Дянков, джиесема. До този момент аз не се познавам с него. Той е министър на един месец. – Г-н Тошев. – Да. Той лично звъни, не секретарката. И казва – може ли да ме приемете в близките дни? Цитирам. Аз казвам – не, не мога. Тази дума не ми харесва. Но мога да се срещна с вас по всяко време, и още днес, ако искате. – Е, добре де. Аз така го казах. Викам – за какво ще си говорим. – Ами, вижте сега, Бойко Борисов ми каза, че трябва да ви се обадя и да се запозная с вас. Иначе, ако не се познавам с вас, няма да ми върви работата.
Репортер: Това е двояко.
Тошо Тошев: Ами, каквото и да е. Аз просто разказвам случка. И се разбрахме, и той дойде и си говорихме.
Репортер: Е, провървя ли му след срещата с вас?
Тошо Тошев: Не бих казал, че работата от това му е станала по-лесна, по-добра или по-качествена. Но той поиска да се запознаем и аз се запознах с него с удоволствие. Много срещи сме имали след това със Симеон Дянков.
Репортер: Какво означава – ако не се запозная с Тошо Тошев, няма да ми върви работата?
Тошо Тошев: Трябва да попиташ Симеон Дянков. Аз познавам всички. Е, всички? Основните играчи в политика в тези 20-ина години ги познавах лично.
Репортер: Когато един политик обаче ви търси за съвет…
Тошо Тошев: Ще ти се скара ли Гого?
Репортер: За Гого Лозанов?
Тошо Тошев: Гого Лозанов. Забравих и запалих.
Репортер: Ами, обърнете се към камерата и го помолете за толеранс.
Тошо Тошев: Гого, моля ти се, това момиче не е виновно. Ти знаеш, че аз те харесвам, ти си умен мъж, макар че не си прав. Защото повлия да бъде свалено предаването на Петър Волгин, което аз харесвам, независимо от това, че имам много несъгласие с него. Благодаря.
Репортер: Ето, с един куршум два заека.
Тошо Тошев: Това ще го махнеш ли?
Репортер: Не. Всичко ще остане.
Тошо Тошев: Благодаря.
Репортер: Винаги съм се чудила доколко, пак ще ви върна на това – близостта с политиците, говоренето на ти, защото…
Тошо Тошев: Как да си говорят хората, когато работят едно и също и са седнали на два стола и си говорят откровено за работа?
Репортер: Когато изпиеш някоя и друга чаша уиски с някой …
Тошо Тошев: Аз не пия.
Репортер: Сега.
Тошо Тошев: От 16 години.
Репортер: Добре, ама преди 16 години сте …
Тошо Тошев: Пиех, тогава пиех.
Репортер: Да.
Тошо Тошев: От 1999 г., значи вече 17-а година не пия.
Репортер: Добре де, но когато изпиете някоя и друга чаша уиски с някой политик, когато си говорите по-дълго време на ти, когато се появи личният елемент, той винаги се появява в един разговор, който продължи над 5 мин…
Тошо Тошев: Да, нормално е. Нормално е, да.
Репортер: … тогава не е ли по-трудно да бъдеш критичен към него?
Тошо Тошев: Не, не.
Репортер: Когато го поканиш …
Тошо Тошев: Винаги са знаели, че дружбата си е дружба, работата – работа.
Репортер: Това не е ли сугестирало журналистите, които …
Тошо Тошев: Чакай сега, като казвам дружба, примерно с така политиците, най-общо това понятие, моята близост е била преди всичко кабинетна, тя не е била кръчмарска. Честно.
Репортер: Но идваха на рождените ви дни, които бяха светско събитие номер 1.
Тошо Тошев: 1 000 души. Айде не 1 000, 700.
Репортер: Е, това не сугестираше ли репортерите, които работеха за вас?
Тошо Тошев: В смисъл?
Репортер: Че ви уважават толкова много политици, че идват при вас, че има добри отношения с вас?
Тошо Тошев: Не, това им даваше кураж. Според мен, те бяха доволни от това.
Репортер: Колко често е идвал при вас репортер с притеснението, че някой политик се е опитвал…
Тошо Тошев: … притеснявани от някого директно. Но сравнително и не толкова малко пъти.
Репортер: Книгите? Как решихте да ги пишете? Защото е много гръмко това – лъжата, след това имена на ключови политици от най-новата българска история.
Тошо Тошев: Е, как реших? Ами, реших.
Репортер: Тези книги, вие, те изобилстват от диалози между вас и ключови политически играчи.
Тошо Тошев: Да, те са само на база лични впечатления.
Репортер: Как запазвахте в главата си тези диалози? Пишете, водехте си записки след всяка среща…
Тошо Тошев: Е, това е мой патент.
Репортер: Какъв е вашият патент? Научете ме.
Тошо Тошев: Ами, едно от нещата е добра памет. Едно от нещата е добра памет. Но аз си водя бележки. За всяка среща…
Репортер: След всяка среща?
Тошо Тошев: За всяка среща, която ми се е сторила интересна. Не така.
Репортер: Излиза даденият политик от кабинета ви и вие по памет…
Тошо Тошев: Или аз от неговия, да. И като седна на масата после, на тази да речем или някоя друга, си записвам, да.
Репортер: Преболедувахте ли Труд? Тежка ли ви беше раздялата с него? Вие бяхте емоционално…
Тошо Тошев: Е, не. Не ми задавай този въпрос. Не е честно. Ти сега няма да ми дадеш време да говоря.
Репортер: Не, не. Ще дам.
Тошо Тошев: Защото времето ни изтече.
Репортер: Не е изтекло. Можем да го продължим.
Тошо Тошев: Е, как мога да съм преболедувал Труд, по дяволите, когато аз го създадох. Това е третият етап на един нов вестник, всъщност.
Репортер: Бяхте много откровен, когато си тръгнахте от Труд. Казахте – напуснаха ме.
Тошо Тошев: Да. Те ме уволниха чрез издигане – от главен редактор станах вицепрезидент на цялата компания. Което всъщност беше отстраняване от пряката вестникарска работа. И това направиха, бих казала, едни от двамата най-тежки, най-виновни убийци на вестникарството в последните пет години. Които никой не иска да спомене. Ето, преди, в началото на разговора ти говорих за някакви смехотворни жалки опити да се обяснят причините. Тия двамата искаш ли да ти ги кажа кои са.
Репортер: Говорите за Любомир Павлов и Огнян Донев, нали така?
Тошо Тошев: Точно така говоря. У, ти пък си куражлия. Любомир Павлов беше по-агресивния, беше по-мърляча в цялата работа, докато Огнян беше по-префинения. Но всъщност той беше в дъното на цялата работа. Те съсипаха, по-точно те досъсипаха вестникарството, почтеното вестникарство.
Репортер: Четете ли Труд сега? Четете ли …
Тошо Тошев: Не ми задавай този въпрос, няма да ти отговоря.
Репортер: Зададох го вече.
Тошо Тошев: Е, нищо. Аз няма да ти отговоря. Друг?
Репортер: Кога за последно…
Тошо Тошев: Май, че ти отговорих всъщност.
Репортер: Да, да. Отговорихте ми.
Тошо Тошев: След спирането на Преса почти не чета вестници. А Преса аз го спрях, аз го създадох и аз го спрях. На 30 юли миналата година.
Репортер: Какво написахте тогава – другари и господа, не е време за печатна журналистика.
Тошо Тошев: Написах каквото написах. Който го е прочел. Да, това време не се нуждае от добри вестници.
Репортер: Опитаха ли да ви пресират, докато списвахте вестника?
Тошо Тошев: Никой не смееше да се опитва да ме пресира. Харесва ли ти този отговор? И това е една от причините.
Репортер: Финансови затруднения не ни позволиха да продължите?
Тошо Тошев: Естествено, естествено.
Репортер: Това не е ли, всъщност вашите задължения не бяха ли именно към прословутата КТБ?
Тошо Тошев: Никога не съм имал нищо общо с КТБ.
Репортер: Но имаше много подобна информация в момента, в който спряхте…
Тошо Тошев: Това не е информация. Това е дезинформация.
Репортер: Може би, защото тогава не дадохте интервю, не говорехте.
Тошо Тошев: Аз не дадох интервю. И сега на тази тема не искам да говорим. Това ми е болна тема – вестник Преса.
Репортер: Липсва ви?
Тошо Тошев: Вестник Преса? Липсва ми, да. Имала ли си тежък случай, дано не си – да загубиш много близък човек в семейството си?
Репортер: Имала съм, разбира се.
Тошо Тошев: Добре.
Репортер: Подобно е?
Тошо Тошев: Ами, както искаш, така.
Репортер: Защото ме нарекохте преди малко куражлия. Аз ще ви спомена още едно име, защото то е ключово за вестникарския пазар и за вестникарството в наши дни – Делян Пеевски.
Тошо Тошев: Да, какво?
Репортер: Каква е неговата роля в жълтия океан?
Тошо Тошев: Е, не мога да знам.
Репортер: Капитан?
Тошо Тошев: Не, не. Виж, за Делян Пеевски, това е сериозна тема и можем да разговаряме. Но мисля, че и двамата не сме подготвени. Непрекъснато се сипят едни неща за Делян Пеевски. Един път се осмелих да му кажа в личен разговор, ей така на крак дето се вика – Делян, ти, ако отслабнеш 30-40 кг, ще започнат да не те забелязват. Защото аз нищо сериозно не съм чул или прочел като упрек срещу него. Кажи ми едно нещо, което той е направил злодейско.
Репортер: Приятел ли ви е?
Тошо Тошев: Не. Но го познавам.
Репортер: Имали ли сте от него предложения да оглавите някой вестник, защото човекът е влиятелен…
Тошо Тошев: Е, чакай сега, ти отиваш много, много встрани. Сега ще кажеш – имал ли съм предложения от Бриджита, защото ми е връстничка?
Репортер: Това също е интересно.
Тошо Тошев: Интересно е, да. Но няма да ти отговоря, ако ме попиташ, нали така. Аз съм имал много предложения от различни хора.
Репортер: Добре, не може да не ви се работи.
Тошо Тошев: Но това са… Виж сега, това са конфиденциални разговори, особено когато не са се случили.
Репортер: Не може да не ви се работи. Намирам ви в кабинета ви.
Тошо Тошев: Работи ми се.
Репортер: Не може да не ми се списва вестник.
Тошо Тошев: Защо мислиш, че аз не работя?
Репортер: Имам предвид вестникарство.
Тошо Тошев: Да, ама няма въздух за вестникарство. Никой не иска, никой не иска силни, свободни вестници. Никой. И Бойко Борисов не иска, и Симеон Сакскобургготски не искаше, макар че при него се работеше добре. Той не се опитваше да потиска вестниците. Не, никой. Ако ти ми кажеш, че някой от големите политици… Най-големият спонсор на вестници в момента, въобще на медиите е държавата. Което е отвратително. То е отвратително.
Репортер: Казвали ли сте го това нещо в очите на Бойко Борисов? Тук ми прави компания отдясно.
Тошо Тошев: Казвал съм му всичко на Бойко Борисов, което би могла да се сетиш.
Репортер: И той какво ви отговаря?
Тошо Тошев: Е, какво ми отговаря?
Репортер: И това е конфиденциално?
Тошо Тошев: Ами, разбира се. Ако има нещо, ще го напиша в книгата, която сега пиша. А, ето едно от нещата, които правя в момента. Ти каза – какво правя, нали, не се ли чувствам като без работа. Не, не се чувствам. Пиша.

 www.capital.bg I 30.07.2015г.

Две седмици след като медиите бяха прехвърлени на нов собственик, стана ясно, че издателят "Обединени свободни медии" не може повече да издържа финансово дейността им

Вестник "Преса" и списание "Тема", както и техните уебсайтове, прекратяват дейността си от 1 август, съобщиха от ръководството на медиите на техните служители. В 11 часа тази сутрин издателите са се срещнали с журналистите във вестника, а всеки момент ще започне и срещата със служителите на "Тема". В двете медии работят поне 120 души, показват данните за осигурените там лица. Затварянето на медиите е обяснено с това, че приходите им са три пъти по-малки от разходите. Макар че изданията престават да излизат веднага, журналистите ще получат заплащането си и за месец август. 

Изданията престават да съществуват две седмици след като бяха прехвърлени на нов собственик. В началото на юли "Преса" и "Тема" се оказаха (поне формално) в ръцете на "Интегрирани пътни системи" АД, свързана с бившата дясна ръка на Цветан Василев, а понастоящем смятан за близък до Делян Пеевски – Бисер Лазов.

Задънена икономическа логика

Тошо Тошев и Валери Запрянов излязоха от собствеността си (съответно в "Преса" и "Тема") и я прехвърлиха на дружеството, което дължи 13 млн.лв. на държавата и допълнителни близо 100 млн.лв. на фалиралата КТБ.

Самата "Обединени свободни медии" е получавала индиректно пари от банката на Цветан Василев чрез дружеството "БГ Корпорейшън". Транзакциите са осъществени чрез пет договора за заем между ноември 2011г. и февруари 2012 г. След разпада на КТБ, "БГ корпорейпън" заведе дело по несъстоятелност срещу издателя за неплатен дълг от 2.5 млн.лв. 

От документ по делото, подаден от "БГ корпорейшън" в края на миналата година, става ясно, че "Обединени български медии" е в неплатежоспособност. "Размерът на текущите пасиви надвишава активите с над 100%, същевременно пасивът се е увеличил от 1.6 млн лв. до значителните 8.4 млн. лв. в сравнение с предходната година. Налице са непогасени задължения към персонала и държавата. Притеснителен е фактът, че основните парични потоци постъпват от предоставени заеми, така дружеството е получило заем от 6 млн. лв. през 2012 г., от които са погасени 18 000 лв.," се твърди в документите по делото.  

Оригинална публикация

www.capital.bg I 10.07.2015г.

Акциите на издателското дружество са прехвърлени на компания, свързана с Бисер Лазов – бившата дясна ръка на Цветан Василев, който сега се приема за част от лагера на Делян Пеевски

"Обединени свободни медии" АД – дружеството, издател на "Преса" и "Тема", има нов собственик. Това става ясно от съобщение на страницата за бизнес новини във вестника, според което акционерите Тошо Тошев и Валери Запрянов са прехвърлили акциите от капитала си на "Интегрирани пътни системи" АД. Компанията се свързва с Бисер Лазов – бившата дясна ръка на собственика на КТБ Цветан Василев, който сега се приема за част от лагера на депутата от ДПС Делян Пеевски.

Издателите са съобщили, че прехвърлянето предстои да бъде вписано в Търговския регистър, като информацията за новия собственик ще бъде декларирана по реда на Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения. Това означава, че в рамките на един месец след смяната на собственика това трябва да бъде вписано и в регистъра на министерството на културата.

Новият собственик

През май Националната агенция за приходите наложи запор върху акциите, които "Интегрирани пътни системи" притежава в производителя на цигарени филтри и опаковки "Юрий Гагарин" заради съмнение, че то няма да плати публично вземане за 13 млн. лв. Предварителна обезпечителна мярка бе наложена и на мажоритарния собственик в "Интегрирани пътни системи" – "Евробилд проект".

Дружествата гравитираха в орбитата на Корпоративна търговска банка (КТБ) и нейния мажоритарен собственик Цветан Василев и са поредните, срещу които данъчните предприемат активни действия с мотива, че има риск да не преведат дължими към бюджета плащания. За разлика от други подобни запори на НАП, в случая с "Интегрирани пътни системи" приходната агенция този път се позовава на ревизия и открита конкретна щета за бюжета.

В началото на годината по молба на "Интегрирни пътни системи" в Софийски градски съд е образувано дело за несъстоятелност на "ГАРБ Аудиенс Рисърч".

Инфраструктурната компания беше финансирана от КТБ и след затварянето на банката се приемаше че е останала под контрола на Цветан Василев. Последните промени около нея обаче показват, че надмощие там в момента има лагерът на бившия партньор на банкера – депуатата Делян Пеевски.

Медии под преса

Още миналото лято бе публикувана информация, че три фирми, свързани с банкера Цветан Василев, които са сред едрите кредитополучатели от КТБ – "Сайга консулт", "Булит 2007" и "БГ корпорейшън", са отпуснали общо 34 млн. лв. към фирмите, които издават "24 часа", "Труд", "Преса", "Тема", "Струма", сайта blitz.bg и т.н.

Въпреки че формалният контрол на финансиращите дружества е бил у банкера, по думите на един от издателите бенефициенти полученият заем представлявал "акционерното участие на Пеевски".

Неслучайно, предвид тази финансова вакханалия, година след затварянето на банката не е ясно кой е собственикът зад изброените издания. Задлъжнели, в повечето случаи работещи на оперативна загуба, единственото, което изброените издания могат да заложат, за да продължат съществуването си, е редакционната си политика – в зависимост от това кой формално държи вземането по отпусканите от КТБ пари и кой иска да финансира текущата им дейност. В повечето случаи това е непрозрачно за публиката.  

Фирмата-кредитор на "Обединени свободни медии" – "БГ Корпорейшън" заведе дело за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника си. От документ по делото, подаден от "БГ корпорейшън" в края на миналата година, става ясно, че "от обикновената съпоставка между текущите активи и пасиви е очевидна неплатежоспособността на длъжника. Размерът на текущите пасиви надвишава активите с над 100%, същевременно пасивът се е увеличил от 1.6 млн лв. до значителните 8.4 млн. лв. в сравнение с предходната година. Налице са непогасени задължения към персонала и държавата. Притеснителен е фактът, че основните парични потоци постъпват от предоставени заеми, така дружеството е получило заем от 6 млн. лв. през 2012 г., от които са погасени 18 000 лв."

Преди една година Валери Запрянов и Тошо Тошев учредиха ново дружество – Прес Медиа АД, което днес държи правата на марката "Преса".

Оригинална публикация

www.capital.bg I 03.04.2015г.

Редакторът от "ПресТВ" е получил призовка да се яви на разпит в полицията като обвиняем заради репортаж

На 1 февруари западната част на Казанлък е залята от наводнение, а местни предприятия в района собственоръчно се опитват да попречат на водата да стигне до сградите им. Логично, регионалните медии отразяват случилото се. Сред тях е журналистът Георги Манев, който прави репортаж за местната телевизия "ПресТВ".

Два месеца по-късно Манев получава призовка да се яви този петък в Районното полицейско управление в Казанлък, за да бъде привлечен като обвиняем по воденото досъдебно производство. Престъплението, което е извършил -  "всявал паника" с материала си. Следствието е започнало след като районният прокурор Кръстин Кацаров се самосезирал докато пиел бира и се чул по телефона с кмета на общината.

Казусът на Георги Манев беше разказан от сайта "КлубZ" в сряда и веднага предизвика остра реакция от страна на журналисти. Той за пореден път показа как прокуратурата влиза в роля на редактор в медиите и се опитва да сплашва журналисти.

Какво се случва в Казанлък

Обвинението на Георги Манев е по чл. 326 от Наказателния кодекс. В него е записано, че този "който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години".

Наводненията в Казанлък обаче са неоспорим факт, който най-малкото се вижда от телевизионните репортажи. Още повече, че свидетели на бедствието са не само журналистите, но и местните хора. Като всяка нормална медия "ПресТВ" отразява случващото се и прави опит да покаже реакцията на всички страни по казуса – пострадалите и общината. В репортажа обаче говорят само потърпевшите, защото според журналистите екипът им не успява да се свърже с представител на местната власт.

"От една година като медия имаме проблеми с кмета на града – г-жа Лина Стоянова, която отказва да дава каквато и да било информация. Пращали сме три молби по Закона за достъп до информация по различни казуси, но без резултат", коментира пред "Капитал" журналистът от "ПресТВ" Георги Манев. Потвърждава също, че местните медии трудно работят с властта. "Всеки журналист тук би ви потвърдил, че е преживял натиск от институциите, когато се опитва да си свърши работата", допълва Манев. Журналистът изрази недоумение как точно репортажът предизвиква паника и сподели, че намира квалификациите на прокуратурата за опит да се ограничи свободата на медиите.

В интервю за програма "Хоризонт" на БНР изпълнителният директор на телевизията и собственик на медийната група "Вис Виталис" Васил Самарски обясни, че с протокол от полицията е бил предупреден, медиата да спре да пише (в сайта – бел. ред.) и да говори за общината. "Вече от 23 години съм в медиите, бил съм член на комисията по етика в електронните медии, създател съм на една от първите радиостанции в България "Вис Виталис", едва сега доживях журналист от нашите медии да бъде викан от полицията и да ни се казва да спрем да говорим", каза пред БНР Васил Самарски. Освен собственик на медийната компания "Вис Виталис" той е и областен ръководител на БСП, бил е кандидат за кмет по време на предишните местни избори в Казанлък.

След като кметът на Казанлък и и.д. прокурорът Кръстин Кацаров изпаднаха в противоречия кой кого е сезирал за случая, в крайна сметка прокуратурата публикува официалната си позиция. В нея се казва, че "на 03.02.2015 г, прокуратурата в Казанлък се е самосезирала, като е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 326, ал.1 от НК – за разпространение на неверни данни за злополука по радио и по друг начин – чрез Интернет и по телевизия". В официалното съобщение се посочва, че неверните данни са за скъсана дига и опасност от наводнения, с които е предизвикана паника в населението. "Подобна дига не съществува и опасността от наводнение също е била нереална. Законният повод за самосезиране е разговор с кмета на Община – Казанлък и председателя на Общински съвет – гр. Казанлък", пише в прессъобщението. Делото е било възложено за разследване на разследващ полицай, разпитани са "множество свидетели". След като скандалът започва да набира сила прокуратурата решава да изземе досъдебното производство и да го възложи на следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Стара Загора, като удължава срока за разследването до трети юни.

В края на съобщението си, пропускайки факта, че Георги Манев е бил призован, за да бъде привлечен като обвиняем, прокуратурата заявява, че "категорично не отговарят на истината твърдения за осъществявана репресия срещу журналист и ограничаване на свободата на словото".

От "ПресТв" уточниха, че именно Кръстин Кацаров е прокурорът, който е дал указания на полицията да бъде призована изп. директор на медийната група "Вис Виталис" Славка Самарска да подпише полицейски протокол за предупреждение, че подчинените й журналисти няма да критикуват служители на общината и работата им. Самарска отказва да подпише протокола.

Именно ръководената от Кръстин Кацаров институция не успя да приведе в изпълнение присъдата на Илиян Здравков, който в края на февруари уби 23-годишната студентка във Велико Търново Вероника Здравкова. Присъдата на Районния съд в Казанлък влиза в сила на 29 януари. Очевидно ресурсът на Районната прокуратура е трябвало да бъде насочен към по-важни задачи, като преследването на медии.
Когато сплашването стане рутинна практика

Това е поредният случай от началото на мандата на главния прокурор Сотир Цацаров, в който ръководената от него институция се намесва в свободата на медиите. През април 2013 г., след като публикува документи, от които става ясно, че зам. градският прокурор Роман Василев е "подвел" тогавашния председател на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров, журналистът от Mediapool Борис Митов е привикан на два пъти от прокуратурата и притиснат да разкрие източниците си. От прочутия разговор от Банкя между Бойко Борисов и тогавашния градски прокурор Николай Кокинов щеше да стане ясно, че заръката за натиска срещу журналиста е дошла лично от Сотир Цацаров. След протест пред Съдебната палата делото е прекратено, но последици в прокуратурата няма.

Впоследствие прокуратурата разпореди проверка на редакторите от "Капитал" Николай Стоянов и Алексей Лазаров по подаден сигнал от свързаната с Делян Пеевски фирма "Водстрой 98". След протест пред Съдебната палата, проверката беше прекратена.

Пак под ръководството на Сотир Цацаров беше разпоредена и пълна данъчна проверка на Икономедиа АД, издател на вестниците "Капитал" и "Капитал Daily" и на сайта "Дневник".

Впоследствие по сигнал на агенция ПИК служител на Главна дирекция "Криминална полиция" дойде в редакцията и изиска договорите на издателството с  фондация "Америка за България". По сигнал на БНБ пък Софийска районна прокуратура разпореди нова проверка на журналисти от "Капитал", от които беше изискана информация за източници на публикациите им.

Според Иван Радев от "Асоциация на европейските журналисти" проблемът е, че медиите не се ползват с имунитет и могат да станат обект на наказателно преследване. "Правораздавателните органи обаче трябва да действат с повишено внимание, когато водят разследвания на журналисти, за да да гарантират пред обществото, че не извършват репресия срещу свободата на словото", каза Радев. Той изрази безпокойство от повдигането на обвинение на журналиста от "ПресТВ" Георги Манчев. "Известно е, че тази телевизия от години е критично настроена и дори в конфликт с местната власт в града. Фактът, че се намираме в период преди местните избори прави ситуацията още по-деликатна и прокуратурата е длъжна да докаже, че не е инструмент в политическата борба, нито че се опитва да запуши устата на критичните медийни гласове", е мнението на Иван Радев. Според него трябва да е ясно, че ниската ефективност на държавното обвинение в разследванията за корупция срещу високопоставени политици и медийни магнати не може да бъде компенсирана с дела срещу журналисти.

Между другото до този момент държавното обвинение не е успяло да предаде нито един човек на съд заради наводненията в Цар Калояново, Бисер, Бургас, Мизия и Аспарухово, в които загинаха десетки български граждани.
 

Оригинална публикация

 www.capital.bg I 25.03.2015г.

От декември миналата година на пазара функционират две подобни компании за предоставяне на рейтингови данни

На пресконференция за медиите във вторник компанията LIC33 обяви, че придобива контролните дялове в стратегически бизнеси на Цветан Василев -  БТК, мултиплексите НУРТС и "Фърст Диджитъл", "Дунарит", "Авионамс" и пийпълметричната ГАРБ. Не уточнява обаче, за коя точно ГАРБ става въпрос.

А това е важно, защото от декември миналата година на пазара функционират две компании. Едната е "ГАРБ Аудиенс Рисърч България", която беше създадена през 2006 година и по принцип предоставя данни за телевизионната аудитория, но в момента е с поискана несъстоятелност. Втората е "ГАРБ Аудиенс Межърмент България" – ново дружество, регистрирано през декмври 2014 г., което също е с предмет на дейност предоставяне на рейтингови данни за телевизионна аудитория.

Кой е собственик на ГАРБ

И при двете дружества информацията в Търговския регистър за това кой е собственик е заличено обстоятелство. В съвета на директорите на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България" влизат Ива Иванова, Серж Шайе и Веселин Шулов. В съвета на директорите на новорегистрираното дружество "ГАРБ Аудиенс Межърмент България" влиза отново Веселин Шулов, а заедно с него в органите на управление са Ива Стоянова-Гамари и Камелия Калайджиева.

Ива Гамари беше оперативният директор на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България" ЕАД преди да бъде създадена новата компания. До края на миналата година дружеството се представяше като доставчик на пийпълметрични данни и публични знаци за промяна на собствеността нямаше.

"Капитал" потърси Ива Гамари за коментар по повод новия инвеститор в пийпълметричната компания. "Във връзка с появили се в медиите публикации по повод на инвестиционни промени, свързани със собствеността на ГАРБ, имаме следните коментари: към момента единствената фирма, предоставяща данни за телевизионна гледаемост и оперираща под това име на българския пазар е "ГАРБ Аудиенс Межърмент България", фирма с ясна и прозрачна собственост на физическите лица Ива Гамари и д-р Веселин Шаулов", отговориха двамата собственици.

Те уточниха, че фирмата е приемник на дейността и всичко, необходимо за предоставянето на пийпълметрични данни, на фирмата "ГАРБ Аудиенс Рисърч". Новите собственици потвърдиха, че "ГАРБ Аудиенс Межърмент" е подписала договори и продължава да обслужва своите клиенти, в това число водещи телевизионни групи, рекламни агенции, продуцентски компании и др. И допълниха: "Нямаме коментар относно настоящия статус и собственост на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България", но можем да потвърдим, че те по никакъв начин нямат отношение към дейността на пийпълметрията в България".

Вероятно пренасянето на дейността е обусловено и от това, че в момента в Софийския градски съд има започнало дело за несъстоятелност срещу "ГАРБ Аудиенс Рисърч". То е открито на 5 февруари по молба на "Интегрирни пътни системи". Инфраструктурната компания беше финансирана от КТБ и след затварянето на банката се приемаше че е останала под контрола на Цветан Василев. Последните промени около нея обаче показват, че е възможно надмощие там в момента да има лагерът на бившия партньор на банкера – депуатата Делян Пеевски.

Веселин Шулов коментира, че новата регистрация на дружеството за пийпълметрични данни се е наложила поради факта, че изпълнителният директор на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България АД", Джордж Лукс е подал заявление за заличаване от търговския регистър без да е уведомил за обстоятелствата около това Съвета на директорите или друг управителен орган. "В тази връзка, за да запазим дейността на фирмата, както и лично направените от нас инвестиции в технология и know how, се взе решение за регистриране на ново дружество, което да продължи и разшири дейността в сферата на пийпълметрията като приемник на старото дружество", коментира Шулов.

В крайна сметка не става ясно кой ГАРБ всъщност LIC33 твърди, че придобива, но вероятно става въпрос за по-старото. Фактът обаче, че около пийпълметричната агенция остават въпросителни, продължава да й вреди.

Драмите около пийпълметрията

Дълги години на пазара възникваха сериозни войни между медиите и играчите на рекламния пазар заради достоверността на данните за телевизионната аудитория. Съмнението в данните на ГАРБ идва от подозрението, че в собствеността на агенцията има влияние банкерът Цветан Василев. То се обяснява през сложна схема от свързани компании, а документи за това бяха публикувани от няколко сайта. В Търговския регистър последното вписване в досието на ГАРБ беше от септември 2012 г. Собствеността в компанията беше разпределена между "София медия асоциация" ЕООД, собственост на Джордж Лукс, която притежава 60% от ГАРБ,  а останалите 40% се държат от швейцарското дружество "Юръпеан медия холдинг" СА, чиито собственици са неизвестни. През юли 2014 Джордж Лукс напуска поста изпълнителен директор и член на Съвета на директорите и иска да бъде заличен като представител на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България" в Търговския регистър.

Първоначалните сравнения между данните на ГАРБ и Nielsen Admosphere Bulgaria (преди Mediaresearch) показаха най-големи отклонения в данните на ТВ7 (телевизията, на чийто собственик Цветан Василев дълго време се представяше като консултант). Сравнителен анализ на рейтинговите данни за периода април – юли миналата година, който "Капитал" публикува, показа, че ГАРБ е завишавала рейтингите на ТВ7 с от 100 до 300% на предавания в праймтайма на медиата, в сравнение с данни за същия период на Nielsen Admosphere Bulgaria (тогава все още Mediaresearch). За разликите в предоставените данни от двете агенции има анализ и на интернет страницата на  медиа агенция Argent.

В момента тв пазарът е разделен на две – една голяма група медии работи с данни на Nielsen Admosphere Bulgaria, останалата част с ГАРБ, която вече е с променена собственост и дяловете са разпределени 50 на 50 между Ива Гамари и Веселин Шулов. Остава неясно кой ще финансира дейността на новата компания. Данните от пийпълметричните агенци обаче са важни, защото са приемани като валутата на телевизионния пазар. Затова и е ключово агенцията, предоставяща данните за гледаемостта на телевизиите, да има прозрачна собственост.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 23.012015г.

Глобата на Комисията за финансов надзор може да доведе до закриването на врачанския вестник "ЗовNews"

"Татко умираше от рак, те ми чупеха колата. След всеки критичен текст за висш представител на областната администрация автомобилът ми беше със спукана гума. Спираха майка ми на улицата, за да й обясняват каква съм и да я притесняват. После престанаха да я поздравяват." Такива истории разказва журналистка от малкия врачански вестник "ЗовNews". Подобни истории имат и други нейни колеги, които се опитват да правят независима журналистика в най-бедния район на Европейския съюз – Северозападна България. Заплатите, които получават, са между 200 до 400 лв. месечно.

Редакцията на вестник ЗовNews" във Враца се намира на главната улица. Преди да влезем там, отиваме до най-близката сергия за вестници. Въпреки че според официалната статистика градът е с около 65 хиляди жители, там има четири хартиени издания. "Конкурент" е сложен на централно място на сергията, с цветен печат и 16 страници. Най-скъп от местните издания – 0.60 стотинки, и с най-висок тираж – по неофициална информация около 4 хил. броя. Разпространява се в целия регион. Местният фолклор твърди упорито, че от две години негов собственик е депутатът от ДПС Делян Пеевски. На няколко сергии в града продавачите казват, че "Конкурент" е най-продаван. Изпод купчината издания подават и непослушното дете сред врачанските медии – вестник "ЗовNews". То е с далеч по-скромен вид, черно-бял, с 8 страници и цена от 50 ст. По-късно в редакцията разбирам, че и "Зов" е бил цветен, но в печатницата им вдигнали цената и за изданието станало непосилно да излиза в този вид.

Каква медиа е "Зов"

До павилиона спира минувач: "А бе, ти разбра ли, че глобили "Шанс" със 100 хил. лв?" Вестникопродавецът се замисля и след дълга пауза казва: " Не "Шанс" бе, за "ЗовNews" става дума." Повечето хора в града дори не са чували за неволите на "ЗовNews" и за свирепата глоба, която им наложи Комисията за финансов надзор (КФН) миналата седмица. Нищо, че темата е на първата страница на изданието.

Санкцията е за издателя – врачанската фирма "Алпико пъблишинг" ЕООД, собственост на хирурга онколог д-р Георги Езекиев. Освен издател на "ЗовNews" той стои и зад четири сайта: http://vratzanews.com, http://www.vecherni-novini.bg, http://zovsport.com и електронния сайт към вестника http://zovnews.com. Санкцията е по обвинение в пазарни манипулации. Глобата е максималната по конкретния член от закона и се налага заради въпросителната публикация със заглавие "Първа инвестиционна пред фалит?", престояла около два часа на сайта http://zovnews.com на 27 юни 2014 г., когато пред офисите на банката във Враца са се извили опашки. За вестник "Зов" глобата на КФН е равносилна на убийство. С плаха усмивка журналистите казват, че сумата е равна на издръжката им за три години.

Управителят на "Зов" Мария Димитрова определя санкцията като парадоксална и будеща недоумение, защото дружеството досега не е било проверявано от КФН, а според юристи, с които се е консултирала, при първо административно нарушение налагането на максимална санкция е изключително рядко. Журналистите във врачанската медиа се питат атаката срещу "ЗовNews" сплашване ли е, или конкурентен опит за унищожение. Издателят д-р Езекиев коментира, че проблемите с вестника и за самия него винаги започват "преди избори". Над "Зов" не за първи път има натиск, който рефлектира директно и върху издателя. "Пращали са ми ГДБОП в болницата да ме разпитва. Изпратиха ревизори, които стояха две години в отделението и нищо не откриха. Само притесняваха екипа и пациентите", разказва медикът, който е началник на хирургичното отделение във врачанската болница. Обяснява, че вестникът, зад който стои, има обществена функция и винаги критикува местната власт, иска да е неин коректив. "Без свободни медии, които да казват истината на висок глас, нищо няма да стане, няма да има никаква промяна в тази страна. Това важи за всички. Независимо дали са големи или малки медии", убеден е Езекиев.

Редакцията на вестник "Зов" е малка. В нея работят шестима журналисти заедно с управителя Мария Димитрова. "Не гледайте на мен като на началник. Тук всеки работи като репортер. Включително и аз. Освен това съм шофьор, фотограф и доставчик", казва с усмивка Мария. Това, че хората са малко, си има и предимства. Личи си, че се уважават, помагат си и всеки се стреми да е полезен на своите колеги.

Особености на пазара

Освен "Конкурент" и "Зов", които излизат от понеделник до петък, във Враца има още два вестника, които са по сергиите два пъти седмично – "Враца днес" и "Шанс нюз". Местен разпространител разказва, че има издания, които излизат на хартия, когато съберат пари: "Обикновено по избори или като излезе някоя обществена поръчка." Иначе малкият врачански пазар на пръв поглед изглежда конкурентен – на него има и три местни телевизионни канала, три радиостанции и десет сайта. Пазарен феномен са общинската телевизия и общинското радио, които са на директно подчинение на общинския съвет и получават финансирането си от него. Разнообразието създава привидно усещане, че регионалният медиен пазар е развит. Всички съществуват с много малки символични средства. "Медиите на този пазар са за обществен престиж, други ги финансират на инат или от суета", разказва бивш журналист от Враца, който е избрал друг път на развитие.

Местните вестникопродавци пък са много чувствителни към бизнеса си. През миналата година 165 от собствениците и наематели на магазини и будки за цигари, вестници и пакетирани изделия в града се обединиха, за да спрат Lafka (разпространителската фирма, зад която се смята, че стои Делян Пеевски). "Сдружение на собствениците на търговски обекти – Враца 2013" внесе писма до кмета и областния управител срещу разполагането на 25 павилиона Lafka. Инвестиционното предложение на "Табак маркет" към Враца е от повече от една година, откогато е и отпорът на местните търговци.

Най-големият проблем на местните медии е, че това са много малки и бедни търговски дружества. В този смисъл са много по бизнес и властово/политически зависими. Регионалните журналисти пък са едни от най-съдените. Те работят в малки градове, където всички хора се познават и много често им се налага да бъдат предпазливи в текстовете си. Това безспорно влияе на качеството на изданието, което трябва точно и безпристрастно да пише по различните казуси. А бизнесът със свободното слово трябва да има регламент да спазва етичните и професионални стандарти…

Оригинална публикация

www.capital.bg I 05.11.2014г. 

Три неправителствени организации осъдиха желанието на държавните институции да легитимират жълтите медии

Сайтът "ПИК" и Факултетът по журналистика на Софийския университет отбелязаха рождените си дни в един и същи ден – миналия четвъртък. И докато единият премина без много шум в аулата на най-старото висше училище, другият в хотел "Шератон" беше посетен от забележителен брой представители на държавната власт – от председателя на парламента Цецка Цачева, през депутатите от ДПС Камен Костадинов и Делян Пеевски, до Волен Сидеров и Николай Бареков. Кандидатът за министър-председател Бойко Борисов и главният прокурор Сотир Цацаров пък изпратиха на сайта, създаден от бившия съиздател на вестник "Уикенд" Недялко Недялков, поздравителни писма. Или както "ПИК" сам се похвали, "елитът" им дойде "на крака".

Така представителите на държавни институции и политически партии пожелаха да легитимират псевдожурналистиката. Онази, която стъпва на сензациии, клюки и непроверени факти.

Асоциацията на Европейските журналисти – България, Мрежата за свободно слово и фондация "Медийна демокрация" изразиха днес в декларация възмущението си от заявената подкрепа за агенция "ПИК" от страна на представителите на властта. "Високата оценка за медии, нарушаващи журналистическата етика, отново поставят под въпрос морала в управлението на страната", пишат в декларацията с журналистите.

И допълват:

"С недоумение научихме, че председателят на Народното събрание е присъствала лично, а главният прокурор е изпратил поздравителен адрес по повод рождения ден на агенцията. Държим да отбележим, че това е медия, която не е подписала Етичния кодекс на българските медии и не само не спазва, но и редовно грубо нарушава записаните там стандарти.

В писмото си до "ПИК" главният прокурор Сотир Цацаров подчертава "професионализма" на работещите в агенцията. Позволяваме си да му припомним, че само преди няколко месеца въпросната медия публикува снимка на напълно невинен човек, набеждавайки го за извършител на жестоко убийство. Изключително притеснително е, ако главният прокурор на една държава и председателят на парламента споделят подобни стандарти за професионализъм.

Бихме искали да попитаме публичните личности, заявили подкрепата си за "ПИК", одобрявате ли и поощрявате ли начина, по който агенцията отрази трагедията на самозапалилата се жена пред президентството в понеделник. Харесаха ли ви снимките, които "ПИК" публикува като илюстрация към крайно манипулативния си текст по случая? Смятате ли, че това е поведението, към което трябва да се придържат отговорните медии?

Както вече стана ясно, Сотир Цацаров и Цецка Цачева не са били единствените представили на високи постове на държавни институции и политически партии, уважили рождения ден на "ПИК". В същото време както председателят на парламента и главният прокурор на републиката, така и по-голямата част от присъствалите на коктейла в х-л "Шератон", необяснимо пренебрегнаха празника по повод 40 години от основаването на Факултета по журналистика и масови комуникации към Софийския университет "Климент Охридски".

Асоциацията на европейските журналисти – България, Мрежа за свободно слово и фондация "Медийна демокрация" призовават както българските политици, така и представителите на институциите в страната да заявят ясно позициите си към медии, които не спазват елементарни етични правила. Нещо повече – явните демонстрации на подкрепа и близки отношения между политици и медии, на които често ставаме свидетели у нас, са недопустими за едно демократично общество и компроментират ролята на журналистиката като "куче-пазач" и коректив на властта."

Оригинална публикация