Прокуратурата да разследва Пеевски за “медиите му и медийния чадър”, иска АЕЖ

www.politics.actualno.com I 14.02.2014

 Скандалът между Цветан Цветанов и Делян Пеевски трябва да бъде официално разследван. Това поиска Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти, предаде БНР. Според Радев думите на Пеевски, че е използвал „медиите си” за осигуряване на чадър над определени лица по искане на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов би трябвало да са достатъчни за прокуратурата да се сезира.

 
"За нас е много учудващо, че до момента няма официална реакция, не като изявление, а като действие, от страна на прокуратурата, която би трябвало да поиска имунитетите и на двамата народни представители, замесени в скандала "Делян Пеевски и Цветан Цветанов", обясни Радев.
 
„Прокуратурата да започне разследване на точно тези признания за търговия с влияние в медиите. Тъй като името на главния прокурор също е замесено, е необходимо разследването да бъде максимално прозрачно и да се дадат гаранции, че самият главен прокурор Сотир Цацаров няма да влияе по някакъв начин на разследването", заяви Радев.
 
Припомняме, че скандалът се разрази през тази седмица след като Цветан Цветанов каза, че Пеевски контролирал всичко в държавата чрез главния прокурор Сотир Цацаров и прокуратурата. Последва контраудар на Пеевски, който изясни как Цветанов му искал медиен чадър за определени хора. Именно думите на медийния магнат за „моите медии” предизвикват скандал, тъй като по данъчна декларация Пеевски не е вписал, че притежава каквито и да е медии. Впоследствие депутатът от ДПС заяви, че е имал предвид управляваните от майка си медии.
 
Имотното състояние на Пеевски остава мистерия
 
С последната си декларация Делян Пеевски отчита пред Сметната палата два апартамента и къща с двор. Купил ги в три последователни години след 2002-ра година, а всички имоти са в София.
 
Хора от благоевградското село Ковачевица, община Гърмен, обаче го обявяват за собственик на много къщи в района. Разказите им не присъстват като факти в официалната имотна декларация на Делян Пеевски, информира в свое разследване bTV. Ако за местните е сигурно, че депутатът от ДПС е собственик на тези къщи, справка в Имотния регистър показва друго. Имотите не са негови, водят се собственост на „Алфа Медиа Груп". Фирмата купува през 2011-а от Соня и Стоян Капсъзови семейната им къща за гости в Ковачевица. Едва година и половина по-късно семейството научават, че всъщност сделката, макар и неофициално, е с Делян Пеевски.
 
„Алфа Медиа Груп”, която официално притежава имота, е под шапката на друга фирма, тя е на трета, за да се стигне до четвърта и пета на Бахамските и Вирджинските острови, които са офшорни зони.
 
Управител на българската фирма „Алфа Медиа Груп" е Асен Радулов. Кой е той става ясно от публикация във вестник „Монитор”. Описан е като представител на одиторския екип на „Нова българска медийна група" на Ирена Кръстева. Като такъв, Радулов е човекът, който е инспектирал ТВ7 преди телевизията да стане собственост на групата. Така се оказва, че видимо доверен човек на майката на депутата Делян Пеевски стои начело на „Алфа Медиа Груп". Управителят Радулов не бе открит на фирмените телефони.
 
Справката показва още, че придобивките на „Алфа Медиа Груп” са платени в брой или с банков кредит. При сделките с кредитиране кредиторът е Корпоративна търговска банка.
 
Бившата почивна станция на Полиграфическия комбинат става собственост на „Алфа Медиа Груп" през 2007-а година. Твърди се, че имотът се използва от Делян Пеевски и хора от семейството му. Там няма жива охрана, а бариера, която е в пълно противоречие със закона. „Алфа Медиа Груп” е собственик само на сградата, но не и на земята. Въпреки това достъпът до държавната земя е забранен.
 
Делян Пеевски е собственик и на имот и в Гърция на полуостров Халкидики, поне според впечатления на мъж от Сливен, който охранява къщата в град Палиури. И този имот по документи се води на фирмата „Алфа Медиа Груп".
 
Важен детайл пази историята на „Алфа Медиа Груп". Фирмата е създадена през 2004-а година от Ани Димитрова Димитрова. Днес тя е директор на правителствената информационна служба на кабинета на Пламен Орешарски. Тя обаче отказва да отговори на въпросите на bTV. Днес Ани Димитрова няма общо с „Алфа Медиа Груп”.
 

 

Движение с цензура

Capital.bg I Велина ГОСПОДИНОВА, Весислава АНТОНОВА I 16.11.2013

Въпреки че се представя за политик от нов тип, Николай Бареков не казва кой финансира движението му

Само преди няколко месеца продуцираният от TV7 и лично от тогавашния изпълнителен директор на медиата Николай Бареков скандал с фалшивите бюлетини в печатницата в Костинброд в деня за размисъл преди парламентарните избори не успя да разруши изборния процес, но определено повлия на резултата от вота в полза на сегашните управляващи партии БСП и ДПС. Без да е официално, това стана първата публична заявка на Николай Бареков за директно участие в политиката. Случващото се след това го потвърждава в пълна степен. И както тогава действията му направиха услуга на БСП, ДПС и интересите зад тях, така и сега първите му стъпки в политиката са подпомагани и финансирани от кръговете около Цветан Василев.

Всъщност, макар и в друг мащаб, Бареков само повтаря и доразвива един вече случил се модел в България.

Преди осем години една кабелна телевизия – СКАТ, се превърна в ракета носител за партия "Атака". Тя даваше ежедневно трибуна на националистическия лидер Волен Сидеров в негово авторско предаване и отразяваше всяка негова стъпка и проява на формацията му, което стана и причина за пръв път след демократичните промени националистическа партия да влезе в парламента. Същата телевизия за малко не успя и с втория си политически проект – този на собственика й Валери Симеонов. На партията му Национален фронт за спасение на България не достигнаха около 9 хиляди гласа на последните парламентарни избори, за да влезе в Народното събрание.

По стъпките на СКАТ

По модела на СКАТ и TV7 започна кампанията по налагането на новия политически проект "Николай Бареков". В средата на септември той обяви, че напуска поста на изпълнителен директор на трите телевизионни канала TВ7, NEWS7 и SUPER7 и влиза в политиката чрез движението си "България без цензура". Запази обаче едноименното си предаване в телевизията, което предаваше директно срещите му с гражданите от обиколката му из страната. Освен това Бареков продължава да ползва за трибуна и различните предавания на телевизията, където е чест гост. Заедно с това започна и масирана реклама на "България без цензура" в различни медии, а почти всяка негова проява се отразява от медиите, близки до Делян Пеевски и Цветан Василев, както и от не толкова близки, но приятелски вестници и телевизии. Както самият той се похвали в интервю за списание "Тема", него го отразяват всички: "Вестниците на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, отразява ме г-жа Венелина Гочева, отразява ме вестникът на г-н Батков, "Стандарт", отразяват ме "Преса" и "Тема", отразява ме цялата жълта преса. Отразяват ме пенсионерските вестници", изброява Бареков.

За разлика от кабелната телевизия СКАТ на Валери Симеонов политическият проект на Николай Бареков и TV7 изглежда много по-добре финансиран от компании, свързвани с банкера Цветан Василев. Въпреки че няма преки доказателства за свързаност на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка с ТВ7, преди време Василев се представяше като финансов консултант на стария собственик на канала. Новата роля, в която Василев позволява да го свързват с ТВ7, е като "инициатор на проекти" за медиата. Освен това по признанията на Бареков предаването "България без цензура", което в продължение на месец промотира едноименния му политически проект, се финансира от телевизията, а не от собствената компания на Бареков (пак по неговите твърдения) "Ноу фрейм медия България" АД, която прави всички външни продукции на медията. Рекламата за предаването по другите медии пък е минавала през фирмата "Пиеро 97", чийто основен кредитор е банката на Цветан Василев КТБ. При това договорите са се сключвали от името на TV7, а не от фирмата на Бареков. Схемата с финансирането на представянето на политическия проект на Бареков телевизия-фирма-телевизия се затваря от отразяването му в останалите медии – основно в "Монитор", "Телеграф" и сайтовете, чийто собственик е майката на депутата от ДПС Делян Пеевски. Те също имат кредити от КТБ.

Тази седмица Николай Бареков се опита да даде отговор на въпроса как финансира скъпата си кампания. Противоречивите му изказвания не дадоха отговор и оставиха много въпросителни.

Финансирам се сам

"Финансирам се сам", обяви Бареков в предаването на bTV "Нека говорят" миналата неделя. В него бившият изпълнителен директор на TV7 обясни, че за предаването му е имало договор между неговата компания "Ноу фрейм" и телевизията, като фирмата му е платила разходите по предаването "България без цензура". "Благодарение на компанията и на мои лични спестявания плащам първите офиси на движението "България без цензура" в страната", заяви Бареков. Той призна още и че се движи с охрана, за която "плащат той и движението", както и че той и движението поемат всичките разходи по пътуванията му из страната сега, след като проектът "България без цензура" приключи на 10 ноември. Бареков огласи и заплатата, която е получавал като изпълнителен директор на TV7 – 6 хиляди лева. Спомена и че причината да напусне bTV преди няколко години е именно компанията "Ноу фрейм медия", за чийто основател се обяви. Това обаче според документите в Търговския регистър не отговаря на истината. Дружеството "Ноу фрейм медия" АД е създадено през август 2009 г., когато Бареков напуска bTV, но като собственици в него фигурират регистрираната в Кипър офшорна фирма "Чикуитена холдингс лимитид", Виолета Сечкова и Иван Терзийски.

Не, плаща телевизията

В четвъртък Бареков излезе и с нова, коренно противоположна версия кой е платил разходите по пътуването на предаването му "България без цензура" в 24-те областни града. "Парите бяха дадени от TV7. Защото това е най-рейтинговото предаване в рамките на телевизията и тя направи своя избор да подкрепи този проект", каза Бареков в сутрешния блок на TV7. Пред "Капитал" той уточни, че е продал проекта за предаването, което се излъчваше от различни градове, на телевизията в пакет, като за последното предаване компанията се е отказала от продуцентска печалба, а самия Бареков – от хонорар.

Причината за преобръщането на бившия директор на TV7 беше разпратено до медиите съобщение от бившия собственик на компанията "Ноу фрейм медия България" АД Емил Кошлуков и Виолета Сечкова. В него двамата обясняват, че Николай Бареков никога не е притежавал дялове в дружеството, в което Сечкова и Кошлуков са съсобственици с дялове 45% към 55%.

Оказа се всъщност, че дружеството, за което Бареков говори, е със същото име. Разликата е само в една дума. Фирмата, чийто собственик твърди, че е бившият изпълнителен директор на TV7, се казва "Ноу фрейм медия България" АД. Тя е съвършено нова фирма, създадена през месец юли. В борда на директорите й влизат Емил Кошлуков, Антон Гугов и Татяна Стоянова. Месец по-късно Кошлуков прехвърля акциите си – 90% от дружеството, на Антон Гугов, който се води изпълнителен директор. В Търговския регистър обаче няма информация какво се е случило след това. Сега Николай Бареков заяви, че е придобил 90-те процента от акциите от Гугов. За останалите 10% казва: "Може да са собственост на известен журналист. Може да съм аз." Емил Кошлуков твърди, че след като си е продал акциите, е напуснал дружеството. И двете страни обаче казват, че новото дружество е придобило правата на продуцентската компания на Кошлуков "Ноу фрейм медия" АД, която правеше повечето външни продукции на TV7 и в други телевизии. Според изпълнителния директор Антон Гугов това са около 10 предавания, между които "Музикална академия", "Следващият моля", "Усещане за жена", "Искрено и лично", "Пред банята", "Бар код", "Комисията "Павлов", предаването на Иван Гарелов. Копродуцент е и на Иван и Андрей. Извън TV7 компанията е имала договори за предавания с bTV за "Големите загадки", но той вече е изтекъл, и с БНТ за предаването "Срещу новините", което продължава да се излъчва всяка събота.

Спорът между двете компании обаче е за марката и логото !no frame media. Те сега се ползват от компанията на Бареков абсолютно незаконно, защото се държат от фирмата на Кошлуков. Бившият изпълнителен директор на TV7 каза, че разговорите за покупка на марката и логото от страна на фирмата са пред финализиране. Пред "Капитал" изпълнителният директор Гугов уточни, че това най-вероятно ще стане до края на следващата седмица. Кошлуков потвърди за интерес от страна на компанията на Бареков да купи марката !no frame media, но уточни, че засега това е само заявено намерение. Добави обаче, че е склонен да я продаде, защото компанията му вече е напуснала продуцентския бизнес.

Една телевизия, една партия

Колко струва досега масираната кампания за старта на новия политически проект на Бареков е трудно да се сметне точно, но поне порядъкът е ясен. Изпълнителният директор на продуцентската компания Антон Гугов каза за "Капитал", че договорът между дружеството и телевизията е търговска тайна. За сумите, които Бареков е платил за турнето си, може да се съди по разходите, които се правят при подобни мероприятия. Според хора от бизнеса с организирането на събития бюджетът на проява на "България без цензура" в един град е между 30-35 хил. лв. Предаването беше в 24 областни центъра. В тази сметка влизат издръжката на екипа, който за този формат би трябвало да е поне от около 25 човека. Само за тях разходите за настаняване и храна са около 4-5 хил. лв. При това без хонорарите им. Изграждането на сцената с осветление, озвучаване, използването на дадено място за събитието (предаването обикновено полза централната част на градовете) също се заплаща. Сцена като тази за предаването "България без цензура" струва от порядъка на 12 хил. лв. Отделно се заплаща и такса за ползването на трасе за прякото излъчване на предаването. За подобни събития задължително се наема и охрана, която струва около 1000 лв. За турнето Бареков е имал договор с Нешка Робева, чиято трупа участва във всичките му прояви. Самата тя потвърди пред "Капитал", че има договор за турнето, но не разкри подробности на каква стойност е той. Според запознати в сектора, които са преговаряли с Робева за участие на трупата й в други прояви, хонорарът за едно тяхно участие е 5600 лв. Ако приемем, че разходите по турнето на Бареков само в един град са 35 хил. лв, общо за цялото представяне на политическия проект и в останалите градове би трябвало да са похарчени 840 хил. лв. Едва ли компанията му "Ню фрейм медия България" АД може да си позволи такава сума за близо тримесечното си съществуване. Още повече че според Бареков тя не разполага с техника, а тя се наема. Не притежава и студиа, а ползва такива под наем. "Имаме само автопарк с коли, с които пътуваме", каза Бареков пред "Капитал". А изпълнителният директор Антон Гугов уточни, че персоналът на компанията е от 30-40 човека, които работят на трудов договор.

По-трудно е да се изчисли колко струва рекламата на предаването "България без цензура", защото вестникарските карета, брошури и банери в сайтовете са купувани чрез медиа шопа "Пиеро 97". Един от директорите на сайтовете, в които има реклама на предаването, обясни, че договорът с него е бил сключен повече от месец преди старта на турнето и е бил офериран като "реклама на предаване, което тръгва по TV7". Едва когато рекламният банер е изпратен месец по-късно, той разбира, че рекламира "България без цензура". В органите на управление на дружеството "Пиеро 97" от август 2013 г. настъпи промяна, като беше вписан нов заместник-председател на съвета на директорите. Това породи съмнения, че във фирмата е влязъл нов собственик – КТБ, която е основен кредитор на "Пиеро 97МА". Това е една от схемите, по които Цветан Василев овладява фирмите, които вземат кредити от банката му. По подобен начин като кредитор и с представител в ръководството Василев реално има контрол върху доставчика на горива "Петрол" например.

Очевидно схемата на финансирането на началото на политическия проект на Николай Бареков чрез предаването "България без цензура" е следната – средствата са минавали първо през телевизията, зад която стои банкерът Цветан Василев, и след това са влизали в продуцентската компанията на Бареков, въпреки че предаването се води външна продукция. А и там засега собствеността не е съвсем ясна. Договорите за реклама е сключвала фирмата "Пиеро 97", чийто основен кредитор е банката на Цветан Василев КТБ

Пред "Капитал" Бареков заяви, че през януари следващата година ще регистрира новата си партия, чието име най-вероятно ще преповтаря името на движението му "България без цензура". Дотогава той възнамерява да прехвърли на друг собствеността си в компанията "Ноу фрейм медия България" АД. "Ще се опитам първо да продам дружеството на чужд инвеститор. Защото не искам от участието ми в него да се правят каквито и да е спекулации", заяви той.

Накратко, всички източници на финансиране на политическия проект на Николай Бареков (както и негови лични) могат да бъдат свързани с Цветан Василев. Той получава заплатата си от свързаната с него TV7. Мащабното турне в страната е платено от същата телевизия. Бившият водещ дори е получил през 2009 г. ипотечен кредит от КТБ, при положение че банката принципно не предлага такава услуга за физически лица.

Какъв е сценарият, написан за Бареков, е трудно да се отгатне отсега. Може би просто кукловодите са решили, че ще им е по-изгодно сами да си направят партия, отколкото да се разбират всеки път с тези на власт. Сигурното е в тази история обаче е, че бившият телевизионен водещ е поредната марионетка, издялкана набързо в часовете по политическо инженерство.

Оригинална публикация 

Цветан Василев успя да притисне Дойче веле с пропагандата, изкована от медиите на Пеевски

Mediapool.bg I Полина ПАУНОВА, Красен НИКОЛОВ I 22.09.2013

Твърденията на проправителствената медийна пропаганда, че антиправителствените граждански протести срещу задкулисния модел на управление са организирани, дирижирани и дори "платени" от Джордж Сорос и кръга "Капитал", са залегнали в писмото на Корпоративна търговска банка (КТБ) до Дойче веле, довело до отстраняване на двама от българските кореспонденти на сайта и до промяна в съдържанието му.

Писмото, с което Mediapool разполага, е подписано от Орлин Русев – председател на УС и изпълнителен директор на КТБ и Илиан Зафиров – член на УС и изпълнителен директор на КТБ. В него се твърди, че срещу банката се води "кампания" чрез публикациите на Еми Барух, Иван Бедров и други автори.

Освен това се посочва, че Цветан Василев няма медии, не е свързан с медийната група на Ирена Кръстева, а тя само е негов "корпоративен клиент". Журналистите Еми Барух и Иван Бедров пък използвали "международния имидж" на Дойче веле, за да "упражняват натиск" върху КТБ и да "уронват репутацията на една финансова институция с над 20-годишна история на иновативни и устойчиви практики и отговорно отношение към българското общество и бизнес".

Други "грехове“, приписани на Еми Барух и Иван Бедров в писмото на КТБ, са, че били свързани с Иво Прокопиев и кръга "Капитал", както и с "неправителствени организации, които се финансират от Джордж Сорос".

Редакцията на Дойче веле е предупредена да вземе "необходимите мерки да прекратите тази неуместна кампания". "Това е в наш взаимен интерес, защото по този начин ще се предотврати предаването на случая на съответните национални и европейски институции", се казва в текста.

Най-странното е, че цялата тази "аргументация“, която най-общо може да се обрисува като теория на световната конспирация, е накарала авторитетна медия като Дойче веле, да реагира по начина, по който КТБ желае.

Преди десетина дни стана известно, че Дойче веле прекратява отношенията с българските си коментатори Еми Барух и Иван Бедров, но в отговор на запитвания германската държавна медия отказваше да посочи причина за взетото решение. Както заяви тогава шефът на отдел "Комуникации" в Дойче веле д-р Йохане Хофман, от "българска страна е пристигнало писмо", но повече подробности не бяха съобщени.

Пак тогава на въпрос на Mediapool до КТБ дали банката е изпращала писмо до медията, председателят на Надзорния съвет Цветан Василев отговори писмено, че няма да става говорител на Дойче веле. На последвало питане да потвърди или отрече за подобна кореспонденция, Василев отговори, че ще направи изявление по темата, което и до днес не е е станало.

В събота Дойче веле съобщи официално, че в писмото е "отправена критиката, че публикациите на Българската редакция по адрес на председателя на Надзорния съвет на КТБ Цветан Василев са били едностранчиви“. "Дойче веле подробно провери тези упреци и установи, че по същество те не са основателни… Независимо от това внимателната проверка на публикациите на Българската редакция установи, че горепосочените автори многократно са нарушили журналистическите стандарти на Дойче веле, например: стриктното разделяне на мнение от информация или пък подкрепянето на твърдения с доказуем фактически материал. В резултат от това ДВ реши да прекрати сътрудничеството с двамата кореспонденти", се посочваше в публикацията.

"Кампанията" и "натискът" спрямо КТБ

За да защитят тезата си за "кампания" и "натиск" от страна на двамата коментатори, от КТБ изпращат на Дойче веле приложение от 13 преведени на немски статии от началото на годината досега, в които се споменава за връзките между Цветан Василев и медийната група на Ирена Кръстева, в която официално депутатът от ДПС Делян Пеевски участие няма, но на практика ръководи и има кабинет там.

"За съжаление, когато една световно призната медия, която се обявява за свобода на словото и свободна журналистика, неусетно се превръща в средство за систематично и целенасочено охулване на отделни личности и институции с цел разчистване на сметки от личен и бизнес характер", пишат от КТБ до Дойче Веле по повод упоменатите в различни публикации връзки между КТБ и медийната империя на Ирена Кръстева.

Цитирани са пасажи от публикации, като от КТБ посочват, че в тях без всякакви доказателства и източници "се твърди, че Корпоративна търговска банка АД контролира медии; се употребява изразът "медийната фирма Василев, Кръстева, Пеевски и ко“ като олицетворение на една злонамерена медийна група, която обслужва частни фирмени интереси; се изразява презрително отношение към г-н Цветан Василев, като се твърди, че той упражнява негативно влияние върху цялостния политически живот на страната".

"Отхвърляме категорично тези и други подобни твърдения. За нас те са знак за арогантност, непрофесионализъм и намерение за дискредитиране на една оклеветена личност", пишат още от КТБ.

Факти?

За да придадат тежест на тезата си, че става дума да "тенденциозни публикации", от Корпоративна банка привеждат следните "факти".

Така например като "факт" се посочва това, че "клеветническата кампания срещу доброто име и репутация на кредитната институция и председателя на Надзорния съвет се дирижира от кръгове около медийната група "Капитал".

Германската държавна медия обаче отдавна е в партньорски отношения с изданията на "Икономедиа" и нерядко цитира нейни автори и публикации като меродавен източник на информации, разследвания и коментари, именно защото са базирани изключително на факти, при това проверими.

Друго твърдение, което КТБ привежда като "факт" е, че "медийната група "Капитал“ обхваща фирми и медии на г-н Иво Прокопиев – български бизнесмен със сериозни финансови затруднения и огромни дългове към банки, юридически и физически лица". Така описаното задлъжняло състояние на Иво Прокопиев не е факт, поне според официалните отчети на дружествата му. Но дори и да е "факт", не е ясно каква е причинно-следствената връзка между този "факт" и "клеветническата кампания" срещу КТБ. По тази логика следва, че всеки задлъжнял бизнесмен в България води "кампания" срещу КТБ.

Още по-"непоклатима" е логиката на следващия "факт", приведен в писмото: "Кръгът Капитал е свързан с мрежа от неправителствени организации, които се финансират от организации като Отворено общество на Джордж Сорос".

Защо организациите на Сорос по дефиниция са срещу КТБ, не се изяснява. Но пък като допълнително утежняващо "доказателство" срещу журналистите Еми Барух и Иван Бедров се посочва това, че са работили в издания или организации, свързани с "Капитал" и Джордж Сорос.

Цитати на Цветан Василев

За да звучат още по-убедително, от КТБ са избрали и да цитират интервюта на Цветан Василев пред вестник "Труд" и несъществуващия вече "Пари", в които той твърди, че не финансира "никакви медии".

Удобно пропуснати са други изявления и интервюта на г-н Василев, като това пред списание "Leaders magazine" в края на 2011 година, в което той уверено твърди, че "управлява медии".

"В момента сме изправени пред предизвикателства, инвестирайки в медийния сектор, включително негативното отражение на банковата криза, конкуренцията между традиционни и електронни медии…; социалната и политическа чувствителност на инвестициите, които стават по-гъвкави по време на криза. И накрая, успехът е резултат от съчетание на интелигентни решения.

(…) Всяко социално-икономическо несъгласие се отразява върху медиите. От една страна, аз вярвам, че това е позитивен механизъм, тъй като медиите са начинът за разрушаване на старите догми, които са доминирали от векове в конфликт, не в унисон със съвременното развитие. Ако тази хармония може да бъде постигната чрез някоя от медиите, които аз управлявам, положителните икономически резултати ще последват", твърди Василев във въпросното интервю.

Връзките на КТБ с медиите на Ирена Кръстева

За непредубедения наблюдател вероятно е крайно непонятно защо се води цялата тази полемика и не може ли просто да се надникне в съответните регистри и да се види коя медия чия собственост е. За това приканват и КТБ в писмото си до Дойче веле.

И тук е големият проблем, защото по-голямата част от българските медии са с непрозрачна собственост. В регистрите пише едно, но обикновено чрез комбинация от подставени лица, фирми, фондове, адвокатски кантори и пр., някои от които с офшорна регистрация, реалните собственици се губят.

Именно поради тази причина редица европейски посланици и представители на ЕК, както и посланиците на САЩ, са давали гласност на този тревожен феномен. Липсата на прозрачност в медийната собственост, съчетана със слаби и неефективни регулаторни органи, крие и наличието на концентрация на медийна собственост в едни и същи ръце.

Извън официалното признание от първо лице на Цветан Василев, че "управлява медии" и факта, че преди месец лидерът на БСП Сергей Станишев очерта като "олигархичен кръг" КТБ "и медиите, свързани с нея", има и още доказателства за обвързаността между изданията и банката.

Проучване на сайта "Биволъ" показва, че основната връзка на КТБ с медиите, управлявани от Ирена Кръстева, е чрез фирмата "Вивес" АД, която е съсобственик в новия мол "Странд" в Бургас. Търговският център е построен изцяло със заем от КТБ и ипотекиран там. Представител на тази фирма и член на борда на директорите е Венета Николова. Тя е също така в борда на "Странд Бургас" АД, дружеството управляващо мола.

Свързаността на "Вивес" и КТБ е трудно да се отрече, пише "Биволъ". Мажоритарният акционер във "Вивес" е Александър Цветков. До края на 2011 г. той е собственик и управител на "Кемира" ЕООД. В момента "Кемира" е собственост на "Хедж инвестмънт България", в която акционери са Бисер Лазов и КТБ, заедно с офшорката "И Еф Ви Интернешънал файнаншъл", представлявана от същата Венета Николова.

Миноритарният акционер на "Вивес" е Бисер Лазов, който е в борда на директорите на "Бромак финанс", собственост на "Бромак ЕООД". Последната фирма е еднолична собственост на банкера Цветан Василев и чрез нея той държи контролния пакет акции на КТБ. Самото дружество "Вивес" АД притежава 69218 акции в капитала на КТБ.

Ирена Кръстева, майката на Делян Пеевски, купи вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" в края на юли 2007 г. чрез "Нова българска медийна група". Малко по-късно акции в дружеството записват "Балканска медийна компания", собственост на Ирена Кръстева и "Вивес" ЕАД, всяка по 50%.

До края на 2007 г. "Вивес" ЕАД има едноличен собственик – Венета Николова. Тя влиза и в борда на "Нова българска медийна група холдинг" АД, където остава до 16 октомври 2008.

В края на декември 2008 г. акциите на "Вивес" АД в медийната група са вече собственост на "Технологичен център – Институт по микроелектроника" (ТЦ – ИМЕ). Към този момент това дружество притежава 24% от капитала на КТБ, сочи регистърът Булстат, цитиран от "Биволь".

Към момента на покупката на вестниците собственици на ТЦ-ИМЕ са "Бромак" ЕООД на Цветан Василев с 49% от акциите и "Кен трейд" с 51%. "Кен трейд" обаче също е собственост на "Бромак".

През 2009 Mediapool публикува собствено проучване, което показва, че през 2006 г. БНБ издава разрешение на ТЦ-ИМЕ да придобие 29.06% от капитала на Корпоративна търговска банка, а заедно със свързаното с нея дружество "Бромак" ЕООД – 98.41% от капитала на банката. Така КТБ чрез свързаната с нея фирма ТЦ-ИМЕ е съдружник на Кръстева, когато тя купува печатните медии, контролирани тогава от Петьо Блъсков.

В периода 2007 – 2009 Цветан Василев и Ирена Кръстева не крият особено общите си интереси. Двамата, например, съвсем публично са в борда на "Обединени български вестници" АД, създадена за приватизацията на "ИПК Родина". Няколко дни преди изборите през юли 2009 г. Цветан Василев решава публично да я прекъсне. На 19 юни 2009 той излиза от борда на "Обединени български вестници" АД, а на негово място влиза ТЦ-ИМЕ.

Към момента на горепосочените събития акциите на "Бромак" ЕООД в ТЦ-ИМЕ вече са прехвърлени на офшорката "И Еф Ви интернешънал файнаншъл", представлявана от Венета Николова.

Междувременно Кръстева вече е станала едноличен собственик на "Нова българска медийна група" холдинг. На 13 март 2009 тя изкупува всички акции на ТЦ-ИМЕ и връзката към Василев е скъсана.

В заключение

Дойче веле остана единствената чуждестранна медиа с българска секция, след като Радио Свободна Европа, Би Би Си и Радио Франс Ентернасионал последователно закриха своите. В условията на все по-ограничена медийна свобода и монополен медиен пазар в България, за които свидетелстват и международните класации на авторитетни медийни организации, българската секция на Дойче веле си спечели авторитета на прозорец за независимата журналистика.

Без съмнение правилата на редакционната политика, следвани от Дойче веле, са безусловно важни и никой не оспорва правото на медията да има изисквания към своите автори. Но от съдържанието на писмото, изпратено от КТБ, и от реакцията на Дойче веле, остава впечатление за друг вид натиск, надхвърлящ чисто "уставните" редакционни "стандарти".

Оригинална публикация 

Недялко Недялков: Корпоративна търговска банка не е банката на властта, а банка на власт чрез медиите си

www.cross.bg | 22.07.2012

Беновска запита Недялко Недялков,създател и съиздател на вестник „България днес": „Нас – К2, „България днес" и още няколко медии премиерът Борисов и вицето Цветанов ни наричат медии на мафията , а Делян Пеевските – медии пък финансират щедро и хвалят за зависимостта им от ГЕРБ Защо?." Недялков поясни: „Когато това правителство на ГЕРБ падне, то ще бъде наречено „ мафия", но промяната във властта няма да промени медиите. Корпоративна търговска банка не е банка на властта, а банка на власт. Тази ситуация няма да се промени, независимо от резултатите от изборите"- заяви създателят и съиздател на вестник „България днес" Недялко Недялков в интервю за Илиана Беновска, Радио К2.
Смяната на политическата власт в България няма да промени начина, по който функционират медиите, заради което и прогнозата за развитие на медийната среда е мрачна, категоричен беше Недялков.
Беновска допълни : "Като медии ние се разкъсваме между – да сме обективни и аналитични или да оцелеем". „Ако мислиш за оцеляванете – трябва да предадеш себе си, да станеш негодник и да обслужваш властта. Другото е – да умреш с вдигната гордо глава. Цялата рекламна мощ и икономическа мощ е в 2 монопола , които разпределят парите по нареждане на властта. Но, оцеляването на медиите в България вече е цивилизационен избор."- включи се в темата издателят на „България днес".
Беновска запита реторично: „Няма ли да се предадем? „Преклонена главичка сабя не я сече" и да станем придворни , които не критикуват а хвалят властта?" Недялков оспори: „ Останалите малки наченки на демокрация в България се крепят на малкото критични към властта медии като Радио К2, „България днес" и още няколко. Не била да подценяваме себе си. Премиерът Борисов каза ,че „медиите на мафията, както ни наричат с Цветанов, сме много организирани и клатим държавата".
„Медиите заблуждават избирателя.Има дефицит на информацията, която е необходима, за да бъде направен правилен граждански избор на следващите избори". – заяви Илиана Беновска.
„Става дума за един изключително добре работещ, смазан пропаганден механизъм, формиран през мандата на ГЕРБ. Тези агенции, вестници, телевизии са наистина виртуозни медии, които си подават топката." – заяви Недялков и допълни: „Защо говорим за дефицит? Напротив, има изобилие от информация, която тече в една-единствена посока – промиване на мозъците, като по времето на Гьобелс. Медийната група на Пеевски , „Телеграф", „Уикенд" дори не е медийна група – това е партийна организация, като вестник „Работническо дело", което свежда до обществото решенията на Политбюро".
Според него, отговорността за тази ситуация не е изцяло на ГЕРБ, а и всички опозиционни партии са отговорни ." КТБ дойде на власт при царя и Станишев. Вместо солидарни в отговорността за случващото се в медиите и държавата, опозиционните партии са солидарни в мълчанието си пред този стряскащ, парадоксален, абсурден факт – че рупор на управляващата партия е депутатът Делян Пеевски от опозицията, от ДПС". – подчерта той
„Най-важното, есенцията, в Доклада на Европейската комисия за вътрешния ни ред и правосъдие в България , е куртоазният, но многозначителен тон, с който Европейския съюз ни казват, че България има проблем с разделението на властите" – каза издателят на вестник „България днес" Недялко Недялков в интервю за Илиана Беновска, Радио К2.
„Множественото число на думата „власт" е почти дискредитирано. В България тя се употребява в единствено число, изписва се с главна буква и се мисли в нейната персонифицираност от един човек – министър-председателя Бойко Борисов. Говорим за автокрация, при която се наблюдава разпад на властите, тогава за каква демокрация говорим?"- запита реторично Недялков и допълни: „Ако единият от изводите в този доклад е, че демократичните процеси в България не са необратими, това е следствие тъкмо от разпада в разделение на властите".
Като пример за това Недялков посочи прокуратурата, „която действа като щурмови отряд на изпълнителната власт, оръжие за мръсни поръчки, за саморазправа с неудобни на властта бизнесмени, журналисти, общественици".
"Правите ли разлика между отговорността на двамата „Първи" в държавата – министърът на вътрешните работи Цветанов, който вдъхновено произнася присъди на лягане и на ставане, и министър-председателят Борисов, който, независимо от критиките, отправени към мен или към Вас, все пак запазва хладнокръвие и отговаря?" – попита Илиана Беновска.
„Не, смятам, че става дума за един фарс. Г-н Цветанов е бушон, който може да гръмне във всеки момент, за да бъде предпазен премиера Борисов"- отговори Недялков. – „Цветанов е единственият министър, който може да бъде уволнен, като пряко отговорен за констатациите на евродоклада, но тази промяна няма да се случи. Имаме примера с правителството на Иван Костов, което падна от власт само година след като се освободи от силния си силов министър и само след година падна от власт. Това ще се случи и сега, ако бъде посегнато на Цветанов. Борисов няма полезен ход – нито да запази, нито да уволни Цветанов. Промяната няма да се случи в този момент" – убеден е издателят на „България днес".
„Обърнете внимание – настоя Недялков – дали във вторник Делян Пеевски ще отиде в Народното събрание, за да подкрепи вота на недоверие срещу правителството на Борисов и Цветанова, внесен от БСП и от собствената му парламентарна група ДПС. Дори Ахмед Доган сигурно ще отиде да подкрепи вота, но се хващам на бас, че Делян Пеевски няма да го направи. И ДПС ще се лиши доброволно от един глас и ще се подиграва с отрудените хорица гласували за ДПС".- заключи Недялко Недялков. създателят и съиздател на вестник „България днес" в интервю за Илиана Беновска, Радио К2.

Оригинална публикация 

Вестникарската война се пренесе в разпространението

Mediapool.bg I 25.06.2012

"Труд" и "24 часа"към читателите: Монополисти ви пречат да ни четете

Разпространителската фирма на Делян Пеевски: Уронват доброто име и репутацията ни

Войната между основните групировки на вестникарския пазар, ескалирала през последния месец, се пренесе и в разпространението на вестниците. В понеделник ръководствата на изданията от "Медийна група България", собственост на Любомир Павлов и Огнян Донев, се обърнаха към читателите си с извинение заради "временните трудности" с разпространението на вестниците "Труд" и "24 часа".

В обръщението към читателите се твърди, че виновни за тези трудности са "Национална агенция за разпространение" (НАР) и свързани с нея и с депутата от ДПС Делян Пеевски фирми. Те дължали на "Медийна група България" над 1 милион лева за продадени вестници.

"Въпреки нашите многократни покани, те не се издължават и затова бяхме принудени да спрем да им даваме вестници на консигнация. Смятаме, че тяхното неплащане е умишлено и има за цел налагане на медиен монопол чрез непазарни средства", се казва в текста.

Проблемите с разпространението били преодоляни на повечето места, но заради монополното положение имало недостиг на вестници във Варна, в Бургас и крайморските общини.

В друга публикация на "Труд" се твърди, че десетки малки разпространителски фирми са подложени на натиск от Национална агенция за разпространение да спрат продажбата на вестниците "Труд" и "24 часа". Обещавани им били допълнителни стимули, а някои от тях били директно заплашвани, че ще бъдат фалирани, ако вземат двата вестника чрез официалния им дистрибутор – агенция "Стрела”.

НАР и свързаните с депутата от ДПС Делян Пеевски разпространителски фирми, държат 60-65 % от пазара, се посочва в публикацията и се твърди, че "от месеци тази групировка "натиска” тиражите на двата най-влиятелни всекидневника – „Труд” и „24 часа”, задържа умишлено в складове количества от нашите вестници и отказва да плати за получената стока".

В понеделник от НАР отговориха на атаката с открито писмо до медиите.

"Ние, "Национална Агенция Разпространение”, като един от водещите разпространители на вестници и печатни издания в страната, категорично се противопоставяме на провокациите и грубите инсинуации, на които сме подложени в последно време от страна на издателствата на вестниците "24 Часа”, "Труд”, "168 Часа” и "България Днес” и техния изключителен дистрибутор "Агенция Стрела”, всички собственост на скандалните бизнесмени Любомир Павлов и Огнян Донев, срещу които само преди дни прокуратурата повдигна обвинение за "пране на пари”. В петък (22.06.2012 г.) провокациите стигнаха своя връх, като "Агенция Стрела” спря доставките на вестниците за НАР, без каквото и да е предварително уведомление и/или каквато и да е основателна причина. Нещо повече, бе публикувано съобщение, съдържащо уронващи доброто име и репутацията на нашата дистрибуторска фирма твърдения, което за пореден път доказва, че притежаваната от Павлов и Донев дистрибуторска фирма "Агенция Стрела” грубо нарушава принципите на добросъвестността и лоялната конкуренция”, се казва в писмото.

Оригинална публикация

Любомир Павлов определи скандалния разговор от “Преса” като “фалшификат и манипулация”

www.dnevnik.bg | 10.06.2012

Публикации за посветени

Важно е случващото да се гледа и в по-дълъг контекст:

- Вестник "Преса" беше създаден от Тошо Тошев и излиза от началото на годината. Преди това Тошев дълги години беше главен редактор на "Труд" и притежаваше малък дял акции по времето, когато вестникът беше собственост на ВАЦ. След като германските издатели продадоха в края на 2010г. медийния си бизнес на "Медийна група България холдинг", новите издатели смениха главните редактори. Едно от изискванията при избора, повтаряно често от Любомир Павлов беше – кандидатите да не са били служители на ДС (Тошо Тошев беше осветлен като агент Бор преди години). Тошев беше назначен за вицепрезидент в издателския борд на компанията. Обиден от тази промяна, той напусна в края на август 2011 с официални мотиви: "несъгласие със стила на ръководство на пресгрупата".
- Междувременно от март 2011г. в "Медийна група България холдинг" започнаха скандали около промяната на дяловете на собствениците.
- През ноември 2011 г. Любомир Павлов смени Тошо Тошев и като председател на Съюза на издателите в България (СИБ). На Общото събрание, на което беше избран, част от издателите напуснаха несъгласни с промяната.
- През февруари тази година беше създаден алтернативният Български медиен съюз, в който влизат медиите на Ирена Кръстева (на учредителното събрание беше и синът й депутата от ДПС Делян Пеевски, който е председател на Съюз на вестникарите и разпространителите на печатни издания) и гравитиращи около тях издания.
- Новите издания на Тошо Тошев (той е съиздател и на "Тема") и медиите, контролирани от Ирена Кръстева, често атакуват собствениците на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов и макар и неофициално застават на страната на бившия им партньор Христо Грозев. Сред най-драстичните примери беше разкъсването на вестник "Труд" в ефира на ТВ7 от Николай Бареков и заканата, че това ще е съдбата му и последната публикация от петък в "Преса" с разговора, за който се твърди, че е запис на Павлов. За този материал Бареков направи извънредно включване в сутрешния блок на ТВ7 и го определи като "нещо като СРС". Част от сблъсъка имаше и друго ниво – организирана медийна атака срещу Огнян Донев като съсобственик на "Софарма" и обвинения за цените на лекарствата.
В медиите, собственост на Павлов и Донев, публикациите срещу контролираните от Ирена Кръстева медии са свързани с монополизирането на разпространителския пазар, нелоялна конкуренция, разследвания за Делян Пеевски, държавните пари в Корпоративна търговска банка. "Аз ще му го кажа това на Цецо Цветанов и той може да го спре."
"Затова Бойко Найденов вече никога няма да стане главен прокурор, защото той е началник на Ангел Александров. Който приема поръчки срещу нас, това му коства главата, факт. Те трябва да го знаят това."
"Той просто трябва да направи определени неща. Например не трябва да прави трета експертиза, две експертизи вече са направени, ще станат за посмешище пред целия свят, ако направят трета експертиза. Аз ще му го кажа това на Цецо Цветанов. И той може да го спре."
"По-важно е да се въздейства на някой в Градска прокуратура."
"Те искат сегашния ВСС да избере новия главен прокурор."
Това са откъслечни фрази от разговори, публикувани в петък във вестник "Преса" под заглавието "Лакомниците може да се задавят". В материала се твърди, че редакцията е получила записи на съиздателя на "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов с неизвестно лице и пуска част от тях. В разговора се обсъжда какво ще се случи с делото между вече бившите съдружници в "Медийна група България холдинг" Павлов и Огнян Донев (от една страна) и Христо Грозев и Карл Хабсбург (от друга), които купиха заедно изданията на ВАЦ в България, но после след скандали се разделиха и в съда спорят за прехвърлянето на контролния дял на Павлов и Донев.
Коментират се и възможности за влияние върху следователи, съдебната система и от кого зависят реформите и назначенията в нея, силата на медиите, връзки с управляващите. Очакването на Павлов според цитирания разговор е, че никой няма са се осмели да повдигне обвинение срещу него и Донев. Прогнозата на "Преса" е обратната – че това може да се случи през следващите дни.
Любомир Павлов определи в събота записа като "фалшификат и манипулация".
Реакциите през уикенда бяха малко. Но очевидно сблъсъкът между двете медийни групи е в нова фаза, а средствата стават все по-брутални. Каквато и да се окаже историята със записа – все е плашещо. Защото поставя въпросите – за подслушване на издатели, за влиянието върху/от медиите или за фалшифициране на материали и разпространяването им без проблем, за употребата на медиите, за разчистване на лични сметки…

"Публикуваният текст е пълна манипулация и фалшификат

Опитват се да попречат на това, което се случи в Брюксел, и да предотвратят последиците", лаконично коментира Любомир Павлов в съботния брой на "Труд", където публикуваният разговор е определен като "парчета от подслушан разговор".
"Дневник" потърси Павлов с допълнителни въпроси в опит да изясни има ли нещо автентично в разговора. "Казал съм всичко по случая, не знам защо трябва да се занимава някой с действията на една маргинална медия. Записът е фалшив и манипулиран", повтори издателят. Според него в разпространените записи има 2-3 изречения, които е казвал и върху тях са насложени останалите реплики.
Павлов не цитира точно, а обясни, че това за което е говорил е по темата, че ако "има хора в следствието и прокуратурата, които са корумпирани – ще ги извадим в нашите вестници". Той отказа подробности, но съобщи, че в понеделник ще депозира до отговорните институции, до вътрешния министър Цветан Цветанов и до главния прокурор Борис Велчев своите данни за записите, че са фалшиви.
Павлов обвърза публикациите в "Преса" със срещата за проблемите на медиите в България в европарламента, която се състоя в сряда. "Видяха какво ще направим в Брюксел и това много ги е стреснало. Уплашиха се – те искат пълен контрол върху медиите", коментира Павлов пред "Дневник".

Пет дни по-рано

В понеделник във вестниците "Монитор" и "Телеграф" излезе отворено писмо от Ирена Кръстева, в което твърди, че е разбрала, че са предвидени в програмата на срещата, организира в Европейския парламент от Алианса на либералите и демократите в Европа, но никой от Български медиен съюз не бил получил покана. Тя атакува и какви са поканените журналисти и експерти. В редакционен коментар в двата вестника предстоящата среща беше определена като "поредната безсмислена говорилня".
На срещата в сряда в Брюксел (за която споменава Любомир Павлов – бел.ред.) обаче сериозните оценки и притеснения за бълтарските медии дойдоха от чуждите представители. Еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус определи ситуацията като "тревожна" и каза, че става неин личен приоритет. Директорът на "Репортери без граници" Оливие Базил говори критично за финансирането на медите, от Асоциацията на европейските издатели на вестници съобщиха, че ще дойдат на посещение да се запознаят лично със случващото се. На следващия ден те излезнаха с изявление, че "Като член на Европейския съюз, ние изцяло очакваме от правителството на България да се вслуша в тревогите, изразени от местни медии, и да предприеме бързи и решителни мерки, нужни за гарантиране на това независимите медии да изпълняват важната си роля в демократичното общество".
В събота стана ясно, че в четвъртък и Съюзът на издателите в България (СИБ) е подал жалба в Европейската комисия за незаконна държавна помощ, предоставяна на Корпоративна търговска банка (КТБ) и чрез нея на "Нова българска медийна група". Такъв сигнал за банката има от 2010г., но финал на проверката по него още не е оповестен.

Странични реакции

В съботния брой на "Преса" истинността на записите и източника им отново не се коментират, но част от хората, които се споменават в тях, са търсени за реакция. Главният прокурор Борис Велчев и заместникът му Бойко Найденов коментират съответно среща с Любомир Павлов и поводът й и работата на следователите.
В тв предаването на БНТ "Григорови: животът и други неща" в същия ден бившият лидер на СДС Мартин Димитров, пък коментира фразата на Павлов "ние отрязахме главата на Иван Костов" от разговора, така: "Ако някой е мозъчният център на всички тия операции, той е Цветан Цветанов. Цветан Цветанов каза, че не иска да има никакви конкуренти в дясно-център и едно по едно взеха да се случват – на един му се разпадне групата, на друг му се разпадне коалицията, на трети му се разпадне семейството".
Сайтът "Бивол" също в събота публикува, че от прослушването на записите, които са качени и в интернет, на едно място в репликите на Любомир Павлов се чува – "както ми каза премиерът", фраза, която липсва в свалената стенограма във вестник "Преса".
Качеството на записите е много лошо и на моменти трудно се разбира какво се говори. Според "Бивол" "те не са официални СРС-та. В тях липсват напълно маркерите за автентичност (бипове), познати от записите на Ваньо Танов от скандала "Мишо Бирата".
Как ще се развие историята, ще стане ясно в следващите дни. От реакциите, проверката или липсата на такива ще стане ясно и дали медийната среда има шанс да се нормализира, или ще става още по-тревожно.
Записите, на разговорите, за които се твърди, че са на Любомир Павлов и неизвестно лице могат да бъдат чути тук.

Оригинална публикация

 

ЯДЕН РЕВ КЪМ БРЮКСЕЛ ОТ СТОЛИЦАТА НА МЕДИЙНИЯ РАЗВРАТ В ЕВРОПА

www.bivol.bg I 6.06.2012 г. 

 
Етимологията на латинската дума медия (множествено число на medium) е средство, връзка, посредничество. Връзка между фактите и мненията от една страна и група от индивиди, интересуващи се от тях, да ги наречем общество. При това посредничество обществото очаква обективност, изчерпателност и безпристрастност в отразяването на фактите, както и плурализъм на представените мнения.
 
Какво се случва когато фактите се пренебрегват като директен източник, а медията става посредник на посланията на дадена властова или корпоративна структура? Отговорът е – агенция за връзки с обществеността или пропагандна структура. Мечтата на всяка пропагандна кантора обаче е да бъде възприемана като медия, а не като властови или корпоративен рупор. Ето защо пропагадните структури, които разполагат с пари, влагат много средства, за да изглеждат като медии. Също така влагат кеш, за да изместят истинските медии и да установят монопол над информационното пространство.
 
Защо не успяват обаче? Защото в едно отворено пазарно общество парите не са достатъчни. Не е достатъчен и професионализмът. Богатите пропагандатори могат да си напазаруват професионалисти на килограм живо тегло, особено в бедните страни. Но пак не успяват, защото автентичните факти и мнения имат свойството да устояват на пропагадната завеса, била тя под формата на цензура или на отклоняващ вниманието безмислен информационен поток. В крайна сметка те достигат до голям брой индивиди. Това работи дори и в затворените, тоталитарни общества. Чудесен пример е дисидентският самиздат при комунизма, който пробиваше безмилостната пропагандна машина на властта.
 
Това се е случвало и се случва защото сред групата индивиди винаги има такива, които предпочитат да живеят в истина, а не във възторжена лъжа, ретранслирана от пропагандните кантори. Докато ги има тези индивиди ще има и медии. Те може да са бедни, може техният носител да е свит, незабележим дори, в условията на монопола, но с упоритостта на китайска капка си пробиват път през информационните бентове на пропагандните могули.
 
Повод за това теоретично отклонение е новината, че бившата шефка на тотото Ирена Кръстева е публикувала отворено писмо, възмутена от факта, че не е поканена на среща за медийната свобода в Европейския парламент. Били поканени такива-онакива, сърди се тя, а представители на "Българския медиен съюз", в който членува нейната групировка не са сред поканените.
 
Писмото на Кръстева е адресирано до шефа на парламентарната група на евролибералите Ги Верхофстат, организатор на събитието. Парадокс е, че към същото политическо семейство се числи и Делян Пеевски, син на Ирен Кръстева, депутат от ДПС и по съвместителство главен цензор в притежаваните от Ирена Кръстева вестници.
 
Срещата всъщност е отворена за всеки, който пожелае да участва. Не е нужна покана, а предварителна регистрация, за да се получи пропуск за сградата на Европейския парламент. Покани са изпратени на лекторите и модераторите на дискусии, което е съвсем нормално. Но сред тях не личат имената на собствениците на "най-големите и авторитетни български вестници, списания и електронни медии с висок рейтинг", по думите на Кръстева.
 
Защо не са? Ами защото не са медии. Пропагандни кантори са, финансирани индиректно от властта чрез една корпоративна структура, която е събрала 70% от парите на държавните предприятия. Корпоративна търговска банка, характеризирана от американското разузнаване като "гнила ябълка", замесена в "пране на пари от престъпна дейност" и "кредитиране на свързани лица". С кредити от тази банка се купуват медии, превръщат се в ПР агенции на правителството и се установява монопол над разпространението. Резултатът е видим от чужбина – София е последна в класациите за медийната свобода в ЕС и всяка година уверено потъва надолу.
 
Съвсем правилно организаторите на срещата за свободата на медиите не смесват жанровете. Затова събитието в Европейския парламент се очертава интересно. Колкото до Ирена Кръстева и колегите и от самоназовалия се "Български медиен съюз", никой не им пречи да си организират друга среща. В Москва, в Пекин или в Хавана, с тамошните сестрински пропагандни централи да обменят опит за трудностите да се установи тотален монопол и ефективна цензура в условията на пазарна икономика и във века на интернет.
 

Пеевски прибави и в. “Новинар” към медийната си империя

www.mediapool.bg I 9.03.2012

Вестник “Новинар” е с нов собственик от края на февруари – “А. Е. Бест съксес сървисис България”, става ясно от справка в търговския регистър. Регистрираното в Холандия дружество е близко до Делян Пеевски и банкера Цветан Василев, според публикация във в.”24 часа”. Неофициално хора свързани със сделката потвърдиха пред Mediapool, че новият купувач е Пеевски. Той не беше открит за коментар.

В началото на ноември 2011 г. “А.Е. Бест съксес сървисис България” стана собственик на музикалната телевизия The Voice и четири радиа – Magic, The Voice, “Витоша” и “Веселина”.

Управител на регистрираното в Холандия дружество е Гергана Данова. Миналата година тя напусна Нова телевизия и отиде в “Интерактив медиа сървисис”, която прави всички тв игри с есемеси и също се свързва с групата на Делян Пеевски.

Официално Делян Пеевски не фигурира сред собствениците на ИПК “Родина”. Дружеството издава вестниците “Монитор”, “Телеграф” и “Политика”. Председател на редакционния съвет е Ирена Кръстева, майката на Пеевски, която от известно време е извън България – твърди се, че се подвизава в Брюксел, където издава бутиков безплатен англоезичен вестник, който се разпространява в европейски институции и има за цел да създава позитивен имидж на управлението у нас.

Групата е собственик още на вестниците "Засада", "Борба", "Меридиан мач" и телевизиите ТВ7 и ББТ.

С името на Пеевски се свързват и вестниците "Уикенд", "Шок" и "Контра", както сайтовете Вnews и "Всеки ден", но в регистрите и системите за фирмена информация няма такива следи.

Неофициално се твърди, че Пеевски стои зад новите съдружници в “Стандрат”, които влязоха през лятото на миналата година, както и че има дял в започналия да излиза от 2012 г. в. ”Преса”.

Пеевски държи и 80% от разпространителската вестникарска мрежа по неофициални данни, писа в.”24 часа”. Депутатът от ДПС е сочен от хора в този бизнес за действителния собственик на разпространителските дружества "Близнаци", "Сенатор", "Оларт", "Национална дистрибуция", БИС – Бургас,"Камекс". През март 2011 г. в медиите се появиха информации, че е закупил и две от най-големите фирми в бранша – "Прес" ООД и "Братя Герини". “Прес” контролира разпространението на вестници по морето, а “Братя Гергини” – в Пловдив и цяла Южна България.

В средата на февруари 35 издатели се обединиха в Български медиен съюз. В него влязоха предимно медиите, контролирани от Пеевски. Сред учередителите са още “Санома Блясък”, на Димитър Друмев, Красимир Гергов и Светлана Шаренкова.

Оригинална публикация

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 18.02.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 18.02.2012

Водещ: Вашингтон – станция на метрото. Студена януарска сутрин през 2007 година. Мъжът с цигулка и изсвири шест пиеси на Бах за около 45 минути. За това време около 2000 души минаха през станцията, повечето от които на път за работа. След първите три минути мъж на средна възраст забеляза, че има музикант, който свири. Забави крачка и спря за няколко секунди. След това побърза, за да не закъснее. Четири минути по-късно музикантът получава първия си долар. Жена хвърля монета в шапката и продължава да върви без да спира. Шест минути по-късно млад мъж се обляга на стената, за да послуша. После поглежда часовника си и хуква нанякъде. 10 минути по-късно три годишно дете спира, но майка му започва да го дърпа. Детето отново спира, за да погледне към цигуларя, но майката отново го дърпа. 45 минути по-късно – музикантът продължава да свири. Само шестима бяха спрели, за да послушат за кратко. Около 20 му бяха дали пари, но продължиха да вървят без да забавят ход. Мъжът събра общо около 32 долара. За един час той беше спрял да свири и се простираше тишина. Никой не забеляза, никой не го аплодира, нямаше признание за него. Това е един уникален експеримент, който прави „Вашингтон пост” заедно със световно известния цигулар Джошуа Бел. Два дни преди това свирил в концертна зала с разпродадени билети със средна цена 100 долара. Един от изводите след експеримента – ако нямаме минутка да спрем, за да послушаме един от най-добрите музиканти на света, свирещ една от най-прекрасната музика, писана някога с един от най-скъпите инструменти, струващ 3 и половина милиона долара, то за какво друго бихме имали време. Историята не е непозната. Публикувана е в „Капитал”. Имам спомен, че и аз съм я разказвала, не това обаче е важното. Интересно е, че тази история е споделя 86 хиляди 525 пъти и едно от споделянията е именно на Филип Харманджиев. Историята стана известна. Той я припомни тази седмица във facebook.com. Което ме накара да се замисля, ами ако нямаме време да разлистваме многото вестници, които има на пазара с хилядите рейтингови новини, за да стигнем до истинските, какво ще направим? Защо Ви припомних тази история ли? Защото вчера беше създаден Български медиен съюз, но отговорите бяха по-малко от въпросите. Интересно беше да бъдат видени на едно място издатели като Валери Запрянов и Димитър Друмев от една страна, редом до тях Дилян Пеевски и Мартин Радославов, който освен с другите си издания, е свързан и с „Уикенд”. Рекламистът Красимир Гергов, който пък не се слави с особено ласкави отзиви за част от издателите. Стана ясно и че се пише нов Етичен кодекс. Тодор Батков коментира, че дори на мач не се е радвал на такъв репортерски интерес. Чуйте и оценката на Тошо Тошев преди самото учредяване.
Тошо Тошев: Събитието, което видимо е развълнувало прогресивната обществена среда. Докато трае нашето заседание, ще помоля репортерите да ни оставят на спокойствие. След като приключим, ще имате възможност да зададете всички въпроси на ръководството на новия съюз. А сега Ви моля да оставите шефовете и представителите на тези структури, издателства, които ще правят новия съюз. Това се отнася и за репортерката на…
Водещ: Само да уточня, че „България днес” и репортерката, която именно беше помолена да напусне, е издание на Делян Пеевски. И така. За председател на новия съюз на издателите малко по-късно бе избран Валери Запрянов. Ето и на кого ще разчита той.
Валери Запрянов: Колеги, учудвам се от този голям интерес. Никога не ми се е налагало да говоря срещу толкова много колеги, които ме гледат в укор с фотоапарати и камери. Пред Вас е новото ръководство на Българския медиен съюз. До мен седи Светлана Шаренкова, Мартин Радославов, Тошо Батков и Димитър Друмев. Знаете кой какъв издател е, с едно уточнение, че Мартин Радославов, прощавай, ще ти купя наистина риза, представлява изданието „Географ”. Съюзът сега има 35 членове и са поканени няколко асоциирани членове. Колективни членове, но трябва да се проведат общи събрания и на следващото общо събрание съюзът да приеме желаещите да членуват в него. За членове на Управителния съвет бяха избрани Тошо Тошев, Делян Пеевски, /…/, Васил Захариев, Красимир Узунов, Бистра Георгиева, Гриша Камбуров и Иван /…/. Беше избран и контролен съвет в състав Красимир Гергов – председател, членове – Милена Дяконова, Гергана Данова, /…/ и Николай Малинов – издателя на „Дума”. Залата е наета от нас – инициаторите и кафето е платено от нас.
Водещ: В същото време в Европа BBC предупреди, че съкращаването в разходите на новинарския канал на BBC не трябва да доведе до влошаване на качеството. Може да се наложи новинарският канал на BBC да се откаже от втория си водещ, освен при представянето на извънредни новини от голямо значение. В същото време BBC Trust изрази мнение, че вътрешните промени в BBC са едновременно предизвикателство и възможност за начина, по който медията отразява международни новини. Едно от заключенията на ръководството, е че BBC трябва да свърши по-добре работа по отношение на рекламирането на парламентарния канал. Евро комисар Нели Круз започна сразяваща вербална атака срещу медийните закони в Унгария, заклеймявайки ги като дълбоко тревожни. Комисар Круз за цифровия дневен ред каза, че… Описа законите като прекалено рестриктивни и принуждаващи пресата към авто цензура. Сигурно си спомняте – повечето европейски експерти не спират да припомнят, че всъщност свободата на словото в Европа зависи от оцеляването на вестниците. Специалисти, новинари и ръководни кадри от няколко водещи световни медии, представители на академичните среди, медийни правни експерти и представители на организацията за свободата на печата – последната седмица проучваха бъдещето на професионалната журналистика в цифрова среда по време на конференция на ЮНЕСКО. Съветът на медиите след „Wikileaks” и „News of the World”се организира от международната неправителствена организация „Комитет за свободата на пресата” в сътрудничество с ЮНЕСКО. Тема от седмицата продължи да бъде разбира се и ACTA заради леко объркващия край. Какво казаха медиите и как Иглика Трифонова и Алек Попов коментираха казаното ще чуем днес. Ще чуем и нещо повече за Гърция, защото темата бе доста подценена в медиите и се заключаваше по-скоро в хроника на подпаленото, отколкото в анализи и прогнози. Оценката не е моя, но ще я чуете малко по-късно. И на блогърите и медиите не се разминаха в оценката си за темите от седмицата. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Юлиян Бакалов, Никола Попов, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. И така – вчера бе основан Български медиен съюз. Ето как стана това.
: В момента се подготвя етичен кодекс, който да формулира рамката за членство и за поведение на изданията, които членуват в него. Някъде до 1 месец участниците на днешното събрание ще подпишат етичния кодекс и ще се задължат да го спазват. Не може да има много етични кодекси като не могат да се различават един от друг, защото принципите са ясни. Знае се какво означава морал, почтена журналистика, източници. Съюзът ще има свой етичен кодекс, който едва ли ще се различава коренно от етичния кодекс, който сме подписали. Но ще има – той ще бъде по-широк, защото тук ще членуват и Асоциацията на рекламните агенции, ще членуват разпространителите – те също трябва да имат свой етичен кодекс. Ще членува АБРО. Членуват всички, колеги забравих да Ви кажа, официално членове за българските медии в чужбина. Мисля да дам думата на Светлана Шаренкова. Тя говори по-добре от мен и ще обясни нещата.
Светлана Шаренкова: Като един от учредителите на Съюза на издателите в България на 16 ноември напуснах заедно с колегите си този съюз, който бяхме учредили преди 10 години и в момента в Съюза на издателите на България не членува нито един от учредителите. Единствено „24 часа” и „Труд” като издатели, но тогава, когато основавахме Съюза на издателите, Любо Павлов изобщо не е предполагал, че може да бъде издател на тези медии. Имахме намерение и в Съюза на издателите да тръгнем към едно обединяване на съюзите и разширяване на нашия издателски съюз, но това не се случи заради много голямата упоритост, с която Павлов реши, че трябва да оглави Издателския съюз. Поради тази причина ние напуснахме и сега създаваме Български медиен съюз. Надяваме се, че всички грешки, които сме имали, когато бяхме участници в другия съюз, ще ги избегнем.
:А сега давам думата на Димитър Друмев.
Димитър Друмев:Идеята на новия съюз е да обединява всички медии, защото много от проблемите са еднакви или сходни, въпреки че информацията е на различен носител. В новия съюз ще членуват и са поканени и интернет медиите, които стават все по-важни и чиято проблематика е сходна, но не е идентична с тази на печатните медии и на телевизиите например. Също така и компаниите за реклама, но те са също медия. Те също като разновидност на печатната медия също са поканени и някои от тези компании ще се включат. Едно от положителните развития е че учредителите на новия съюз се обединяваме около идеята да се създаде, най-вероятно в отделна организация, Одит бюро по тиражите, което въпреки че може би ще се казва „Одит бюро по тиражите”, тези организации съществуват във всички по-развити държави и те обикновено одитират читаемостта и посещаемостта, или гледаемостта на друг тип медии също, и това е една от пречките за развитието на българския медиен пазар – липсата на прозрачност. А това е една от целите на новия съюз. Така че надявам се да има скоро време и новини по този въпрос.
Водещ:И не само тиражи, а и продажби, колега, защото машината може да произведе много, особено когато е твоя. Въпросът е колко продаваш. Знаете, че напоследък най-тиражните издания са така наречените жълти издания.
Водещ:/…/ на собственик и управител на /…/ дружество, което създава списанията „Географ” и /…/ „Уикенд”, „Всеки ден” и други издания в тази група на този етап не са членове на съюза. Евентуално могат д абъдат присъединени при обсъждането на етичния кодекс. Казвам това пояснение, защото то е важно.
Делян Пеевски:Знаете, че в света, освен жълти издания, има и розови издания. Ако трябва да обяснявам цветово – където се казват същите любопитни неща, само дето не са измислени. Това е едно от условията – да няма измислена информация. Светлана Шаренкова беше човекът, който отговаряше при нас като зам.председател от предишния съюз – Съюза на издателите в България, за провеждане на „Черноризец храбър”. Разбира се цялото председателство се занимавахме с този конкурс и ако си спомняте, тази година тези колеги и издателства, които останаха в съюза, бойкотираха „Черноризец храбър”. Според мен те нямат никакво право да ползват тази марка. Морално право.
Аз не искам да прекъсвам, Господин Пеевски, но Господин Пеевски е председател на Съюза на вестникарите и разпространителите и в това качество беше поканен и беше избран съответно за член на управителния съвет.
Водещ: Освен това учредителите дадоха отговор и на въпроса защо се учредява Българският медиен съюз. В началото думата взе Тодор Батков.
Тодор Батков: Истината е, че нашият сектор – на медиите, независимо какви, е в тежка криза. Че в един момент съществуваха два издателски съюза на печатните издания. Все повече доминираща роля на пазара на печатните издания заемат жълтите издания. Факт е, че има сериозна криза в рекламния бизнес. Има тенденция на все по-голямо увеличение на относителни дял на рекламата в електронни медии за сметка на рекламата в печатни медии и т.н. Факт е – в тиражите и в продажбите цари пълна мъгла. Факт е, че когато ние медиите сме разединени, потънали в спорове или оттеглили се като нас в знак на протест от някого, няма това образование, това обединение, което да партнира на държавата по редица важни въпроси. Въпроси на законодателната власт, въпроси на изпълнителната власт. Пък вземете дори и ситуацията, която стана с ACTA. Виждате по какъв начин беше посрещната и виждате каква е реакцията на правителството. А ние медиите, които по дефиниция трябва да защитаваме свободата на словото, да гарантираме свободата на словото и да се борим срещу посегателства в какъвто смисъл отделни текстове на ACTA се явяват посегателства, ние мълчахме. Т.е. сайтовете и интернет, и улицата в добрия смисъл подтикнаха държавата да вземе това решение. Никой не реагира адекватно от страна на медиите, а най-малкото някакъв медиен съюз просто защото няма такъв. Или ако има – те да маргинални или спорят помежду си, или доминиращите издатели си решават бизнес спорове помежду си, клеветят се и т.н. Това не може да продължава. Ние сме демократична европейска държава в 2012 година, 21-Ви век. Няма аналог в Европа, сравнен с това, което е в момента в България – разединени издатели на печатни медии, почти никакво обединение на електронни медии. Нали така?
: Само на книга.
Тодор Батков: Да. Само на книга. Няма одит на тиражите. /…/
Журналист: Когато дадохте примера с ACTA – много колеги журналисти се изказахме за ACTA. Как си представяте официализиране от името на съюзна позиция на …?
Тодор Батков: Така, както сме бранили нашите права до сега и в другия съюз, така новият съюз ще брани правата на гилдията.
Журналист: А ще има ли етични комисии?
Тодор Батков: Естествено.
Журналист: А алтернативни?
Тодор Батков: В момента се пише етичният кодекс. Не мога да Ви отговоря.
: По същия начин стои въпросът и със защитата и грижата за подобаващо обществено отношение към журналистическия труд. Аз не съм журналист – аз съм издател. Вложил съм пари, нищо не печеля от това, че съм издател, но аз милея за журналистите, най-малкото защото аз съм син на журналист.
Водещ: Сега казвам добър ден на колегата от вестник „Сега” Светослав Терзиев. Здравейте.
Светослав Терзиев: Добър ден.
Водещ:Всъщност два дни преди това събитие, което Вие чухте как се случи и защо се случи, Вие написахте, че истинската журналистика е на път да изчезне като динозаврите. Смисъл, че тя изчезва като динозаврите без да си дава сметка за това. До колко този нов съюз би могъл да и помогне?
Светослав Терзиев: Ами аз се безпокоя, че единственото вярно от всичко, което чухме към момента и имаше отношение към същинския проблем е, че журналистиката наистина е в криза. Но тази криза по никакъв начин не се решава чрез подобни издателски обединения, защото последната грижа на тези обединения е журналистиката. Техният проблем всъщност са собствените им /…/ и за това си размножават. В този целия дебат журналистите ги няма. Ако Ви прави впечатление, вече имаме два издателски съюза, но нито един журналистически синдикат. Защото Съюзът на българските журналисти дори по устав не се определя като синдикат, а се определя като творчески съюз. Както искайте го разбирайте. Но няма кой да защитава правата на журналистите и докато издателите се наговарят помежду си да си делят пазара, който все по-тесен става и за това и толкова много се карат, журналистите просто ги продават на пазара като овце, купуват се редакции. С тях се купуват и журналистите. Не им се дава никаква възможност да изкажат собствената си позиция и собственото си мнение, защото просто ги уволняват.
Водещ: По какво се различава българският от европейския модел? Вие го припомнихте миналата седмица. Смисъл припомнихте съответни издания и неблагополучия с тях.
Светослав Терзиев: Аз говоря иначе в своята публикация за общата криза на журналистиката, която не произтича от наши специфични проблеми, а тя произтича от цялостната трансформация на медийното пространство, за което медиите не бяха готови. Става дума за това, че журналистиката, преминавайки в интернет пространството, губи приходи. Защото в интернет тя все повече се превръща в безплатна или много ниско платена журналистика, тъй като журналистите, противно на широко разпространеното мнение и това е една масова заблуда не само в България, но въобще по света, не продават информация. На информационният пазар те не могат да продават информация. Защото не я притежават – тя няма и цена. Те обаче продават медийни продукти, които стават и медийни услуги, все по-евтини в сферата на интернет. И най-важното – те могат много лесно да се копират тези продукти. И по тази причина след като няма и защита на авторското право на журналистиката, за разлика от авторското право в художественото творчество, естествено журналистите и в случая медиите са нерентабилни. Те не могат да спечелят, не могат да се самоиздържат. И по тази причина фалират, както големи, така и малки медии. Въобще това е един процес, който засяга цялата медийна среда. И бъдещето е много неясно, защото не е намерен механизъм за самофинансиране на медиите. А след като те не се самофинансират, те губят опората си в обществото и престават да му служат.
Водещ: Всъщност вчера възникна и поредната схизма по отношение на етичния кодекс. Кой според Вас трябва да пише етичен кодекс и какво ще се случи с два етични кодекса? Макар че бяха направени, разбира се, уговорките, че няма как да се различават особено един от друг.
Светослав Терзиев: Това е едно безполезно упражнение, което е плод на амбициите на отделни издатели, за да изглеждат и те оригинални. Аз не виждам какво оригинално могат да напишат. Дори съществуващият етичен кодекс в България, по който и аз съм се трудил, не е някакво откритие, нещо оригинално. Той е базиран върху етичния кодекс на BBC. В този смисъл нещо кой знае какво няма да открият. А пък съчетаването на етичен кодекс на журналистиката с етичен кодекс на рекламодателите не е нищо друго освен признание на водещата роля на PR. Т.е. на платената имитация на журналистика, което и всъщност е една платена пропаганда и агитация. И в крайна сметка ще се подменят някои основни принципи с подобия, което ще бъде доста позорно, защото ще видим какъв нов кодекс ще напишат. И мисля, че това ще принесе само за разединяване на журналистиката, а не за съединяването и.
Водещ: Нека да включим към нашия разговор и Ахилеас Лилов, добър ден.
Ахилеас Лилов: Здравейте.
Водещ:Всъщност ние искахме да си говорим като за начало за една малко по-подценена тема – какво се случва в Гърция, но петък следобед малко попромени нещата. Какво прави журналистите свободни? Нека да започнем от там.
Ахилеас Лилов: Ами какво ги прави свободни? Трябва да имат пари. Без пари нито журналистите, нито учителите, нито инженерите – никой не може да бъде свободен в днешно време. За съжаление, както каза Господин Терзиев, бизнесът в журналистиката – вече почти няма бизнес, както се казва. Журналистът се занимава с какво ли не, за да се изхранва, да изкарват насъщни – дето се казва. Така че за свободата първо, както се казва „Санчо, първо трябват парички.” Поне това е моето скромно мнение. Другото разбира се е една силна само организация, която в България липсва. Има много съюзи. Създадоха се още в началото на демокрацията. Имаше и стари от СБЖ-то, после „Подкрепа”, КНСБ и какво ли още не, но в крайна сметка в България няма една организация читава, която да каже, да тропне по масата и да се чуе нейният глас. Непрекъснато се появяват някакви декларации и някакви съюзи като този, който се появи, етични кодекси, но в крайна сметка не съм чул някой журналист да е бил уволнен, някой съюз или синдикална организация да се е появила и този журналист да е бил възстановен. Аз поне не се сещам за такова нещо.
Водещ:Е, има и някои изключения, но те са когато е имало прекалено груба политическа намеса. Историята помни тези случаи, но е безсмислено да се връщаме към тях. Господин Терзиев, кои са въпросите, които бихте искали да зададете по отношение на амбициите за написването на нов етичен кодекс?
Светослав Терзиев: Бих ги запитал дали ще включат една клауза, която не успяхме да включим в съществуващия в момента кодекс – например клаузата на съвестта. Тя е много важна, защото какво означава? Това означава, че не може издателят да упражнява насилие върху съвестта на журналиста и в случаите, когато една медия се продава или сменя ориентацията си, това е форма на насилие върху съвестта на журналиста. Той има право да напусне, както и сега му дават такова право, но това право е съчетано със задължението на издателя да го компенсира, защото принудително журналистът трябва да напусне медията, за да запази своята съвест. И тогава той трябва да получи обезщетение. Такава клауза съществува например във Франция. Т.е. ако искат да бъдат по-оригинални, да направят нещо повече – нека да включат такава клауза и тогава ще разберем какви са истинските намерения на издателите и дали са толкова загрижени за журналистите, както чухме от Господин Тодор Батков. Или са загрижени повече за управление на съвестта на журналистите.
Водещ:Истината е, че написването на новия етичен кодекс е възложено на Господин Димитър Друмев, който обеща другата седмица да гостува, за да поговорим малко по-подробно по този въпрос. Но като че ли ние имаме още въпроси, които да зададем. Останете с нас. Ще продължим след малко. Заедно с написването на нов етичен кодекс от вчера вече има и още промени. Те са свързани с разпространението. Чуйте ги от Тошо Тошев.
Тошо Тошев: Съюза на вестникарите и разпространителите се саморазпуска от днес. Направихме заедно и с тях този нов съюз.
Водещ:Всъщност достъпът до пазара е най-важният.
Тошо Тошев: Съюзът на издателите в България, в който до скоро много от нас членуваха, по същество не съществува. Съдът не признава и избора на негов председател.
Водещ:Отказва да го впише.
Тошо Тошев: Да. Там формално мен ме слагат за председател. Аз отдавна си дадох оставката,
Водещ:Кое ще направи словото ни по-свободно според Вас?
Тошо Тошев: Другите журналисти.
Водещ:Къде са те?
Тошо Тошев: В медиите.
:Какво означава редакционна политика?
Водещ:Шефът каза да не пишем за този – в превод.
:Аз мога да Ви кажа, че в моето издание няма такова нещо. Може би два или три пъти седмично аз звъня и се интересувам какво е челото, но от съдържанието никога. И с интерес го гледам преди полунощ, когато излиза в сайта. Не се меся, но какво означава редакционна политика? Това противоречи на етичен кодекс според мен.
Водещ:Така е. Аз за това Ви задавам този въпрос.
:Покойният ми баща в онези тежки години се стремеше, доколкото е възможно, да избягва такава редакционна политика. Те тогава си бяха регламентирани в член 1, нали така?
Водещ:Задното място по степен на свободата на словото какво Ви говори?
:Това е тревожно.
Водещ:Тревожно е, да.
:Тревожно е. Очевидно има цензура. Очевидно има редакционни политики, за които Вие споменахте. Очевидно има и – то е донякъде авто цензура, донякъде може би пряко влияние на най-високо ниво какво да се пише и как да се пише, което е тревожно. Това, което се случи с Мърдок в Англия, също е тревожно и това е недопустимо. Не може да бъде при нас.
Водещ:Смятате ли, че този съюз ще прекрати възхода на жълтите медии?
:Надявам се. Пазарът е свободно състезание, свободна конкуренция. Но надявам се поне, със създаването на съюза, да се възцарят някакви принципи на етичност между нас, уважение към истината и т.н. Това, което принципно отличава жълтите медии от сериозните медии.
Водещ:Всъщност при написването на предишния етичен кодекс участваха доста колеги журналисти. Сега как смятате да…?
:Сигурно по същия начин.
Водещ:Да конструирате…
:Сигурно ще бъде по същия начин.
Водещ:И така. Господин Терзиев, как според Вас можем да си обясним задното ни място по степен на свобода на словото? Ето, издателите нямат обяснения.
Светослав Терзиев:Ами би трябвало издателите да имат обяснение, защото те до голяма степен определят до колко медията ще има свободата да каже едно или друго, защото в момента обществото е позагубило тази възможност да влияе върху медиите, тъй като медиите не се финансират от обществото и съответно то няма и как да претендира какво да потребява от тях. Потребява, каквото му дадат. Тези, които решават, са всъщност издателите, които финансират медиите, защото медиите в България в момента, говоря за сериозните медии, за всекидневниците, от национално значение, не се самофинансират. Те не могат да се самоиздържат. И съответно някой трябва от друга дейност да отделя пари, за да ги финансира. След като той ги финансира, той може да определя и тяхната редакционна политика в зависимост от своите разбирания до колко свободата на медиите е полезна или не. Тъй че тези сдружения на издателите са още един показател всъщност какво е мястото на паричните фактори в нашата медийна среда. Не случайно, аз Ви казах, няма журналистически синдикат. Защото тяхната дума, на журналистите, не е толкова съществена, макар че се говори, че журналистите имат някаква роля и че щели да си пишат сами статиите и т.н. Това е просто едно хубаво пожелание, но няма как да се случи. Ако издателите наистина много се интересуваха от мнението на журналистите, нямаше да гледат така враждебно на всеки опит за тяхната само организация. Защото много добре знаем, че тези, които са новите учредители на сегашния втори медиен издателски съюз, има и такива, които дори гледаха зле на членството на своите колеги в безобидния Съюз на журналистите.
Водещ: Между другото може би по-различно ще се погледне на този въпрос, когато,дай Боже, се осъществи готвеното посещение на представители на „Репортери без граници”, защото тогава ще могат да бъдат задавани пряко въпроси към тях защо България е на това място. Нека сега да чуем обаче от Ахилеас Лилов как в Гърция се чувстват свободни журналистите, как си взаимодействат? Нека да излезем от репликата на Светлъо Терзиев – как си взаимодействат с хората? Едва ли само като пазарна мерна единица.
Ахилеас Лилов: По принцип в Гърция журналистиката има големи традиции, известни вестници от десетилетия излизат, които обаче вече започнаха и да фалират. Ето, един от най-големите вестници /…/ – символично в превод „Свободен печат” фалира. Което ще рече, че дори за свободните, известни, силни медии в Гърция вече е много трудно да преживяват, което се разпростира и върху самите журналисти. Разбира се свободата на словото в Гърция винаги е била доста ценена и винаги самите журналисти са се борили много активно и много успешно, за да защитават тази своя свобода.
Водещ:Какво я гарантира обаче тази свобода?
Ахилеас Лилов:Силната обществена подкрепа. Гръцкото общество, мога да кажа спокойно, че в Гърция има гражданско общество, винаги е подкрепяло справедливите протести, не само на журналистите, но и на да речем други отрасли или слоеве от населението. И винаги, когато да речем някой журналист или група от журналисти са поставяли някой наболял техен личен или професионален проблем, те винаги да намирали отклик сред хората, което неминуемо след това стига и до политическата класа и са се взимали някакви адекватни решения. Това мисля, че значи – гръцкото гражданско общество е един вид гарант за независимата журналистика в Гърция.
Водещ:Макар че ние би трябвало да сме скачени, като скачени съдове, медиите и гражданското общество, и до някъде липса на гражданско общество трябва да поемем като своя лична вина, като че ли.
Ахилеас Лилов:Не знам. Мен наистина ме радват тези млади хора, които виждам напоследък да излизат по улиците. Никой не ги организира. Някакви сайтове, както чух преди малко.
Водещ:Facebook.com е главната организация.
Ахилеас Лилов:Да, но се появява. Ето това е гражданско общество, може би.
Водещ:Господин Терзиев, дали ще ни подкрепят тези млади хора, ако ние се опитаме да защитим свободата на словото?
Светослав Терзиев: Ами тези млади хора живеят общо взето в друг медиен свят. Така да се каже само организиран и…
Водещ:А защо ние не сме част от този медиен свят?
Светослав Терзиев: Защото техните потребности са други вече. Не са вече тези, които традиционно са съществували. Средата е променена. Те имат възможност в много по-голяма степен и протестите им са такива – с пряка комуникация. А когато има пряка комуникация, няма нужда от посредник, т.е. от медии. И бедата е друга. Разбира се аз не искам да преиначавам нещата. Бедата е, че равнището на потребности вече е променено – може би не е това, което е било по-рано. В момента, колкото и да е странно, имаме едно не толкова образовано поколение, което търси повече развлечението, отколкото отговори на сериозните въпроси. И за него тази медийна среда е по-скоро една развлекателна среда. Т.е. променени са функциите, променено е предназначението. Разбира се това не означава, че младите хора не се информират и не разбират какво се случва в обществото. Не бива да ги упрекваме. На тях по начало им е присъщо влечение повече към забавления, към увеселения.
Водещ: За съжаление обаче няма да можем да си внесем гражданско общество в Гърция. Дори и тя да фалира.
Светослав Терзиев: Аз бях преди няколко години на конгрес на журналистите от северна Гърция и ми направи впечатление колко сериозно се отнасят към своите проблеми. Те имат същите впрочем проблеми, както о в България.
Водещ:И те в момента имат малко по-големи.
Светослав Терзиев:При тях в някаква степен даже се задълбочиха, защото наистина издръжката на медиите е един голям въпрос. Доколкото обществото потребява тази продукция, но не я заплаща, получава я безплатно, скъса нишката между обществото и медиите. Т.е. медиите нямат опора в обществото и съответно те престават да носят отговорност към него, защото друг има плаща. Знаете, който плаща, той поръчва музиката. И когато се получава една такава тенденция, нещата се обръщат тотално и в поколенчески аспект. Аз имам и наблюдения в средите на студентите, които се готвят за работа в медиите. Съотношението в момента е две към едно на подготвящи за PR спрямо подготвящи се за журналисти, защото въобще интересът към журналистиката е катастрофално намалял. Предпочитат да бъдат платени, така да се каже обществени коафъори, разкрасяващи образа на една или друга институция, на фирми, на партии.
Водещ:Едва ли обаче трябва да напомняме, че в повечето европейски конституции правото да бъдат информирани хората е именно защитено в тези конституции. Това едва ли е случайно. Благодаря на Светослав Терзиев от вестник „Сега”. След малко ще чуете една своеобразна класация на новините от седмицата от двама интересни събеседници – Иглика Трифонова и Алек Попов. Заради леко объркващия край през тази седмица ACTA продължи да бъде едно от водещите събития на седмицата. Какво казахме медиите и как Иглика Трифонова и Алек Попов коментираха казаното, ще чуем сега.
Иглика Трифонова:Опитах се да прозра какво точно значи ACTA, защото мен ме касае директно. Ние, които правим кино, в последните години сме теглили абсолютно безвъзмездно. Това се случи и в Европа, въпреки че там вече се слага ред на това нещо. Тук, у нас, кино показът направо е разбит, защото като качат филма ти, всеки предпочита да си го гледа вкъщи. Харесваха ми физиономиите на младите хора, които излязоха да се противопоставят на ACTA. Явно това далеч не е съвършенѝ документ. Доколкото аз успях да си дам сметка, той защитава повече правата на разпространителите, което е една тенденция в света, за жалост – а не на хората, които правят изкуство. И това има някакъв предел, защото едни неща не могат да бъдат дистрибутирани, предлагани без край, ако самите те не се създават. Има страшна агресия в начина, по който говорят тези хора за правото си да теглят безплатно изкуство. Това не може да с бъде вярно. Толкова далеч сме отишли в тези бурни години, в които киното започна да се случва през компютъра и всеки да може да си го тегли. Оставям на страна ниското качество, на което често се качва. Стръвта, с която бързат да го качат, което приличаѝ на някаква истерия и кражба много повече, отколкото желание този филм да се види в истинските му качества като картина и като звук. Но вече се е случило едно раздразнение към творците, че имат претенция да им бъде заплащано за труда им. И не знам кога се случи, но това не е красиво нещо., Това е някакъв естетически проблем и то няма да завърши добре. Притесних се вчера, когато Трайчо Трайков, министърът, който пое вината някак си, според мен малко артистично, че „да съм прочел по-добре” каза той, „оттегляме подписа си върху ACTA”. И върху обяснението му защо го правят имаше едно изречение, в което той каза „не може авторските права на някого да са по-важни от правата и свободите.” Това ме ужаси, защото авторските права на някого са част от същите тези права и свободи, за които става дума.
Водещ:Кой от всички, към които медиите се обърнаха, за да търсят различна гледна точка, беше чел ACTA според Вас?
Иглика Трифонова:Със сигурност един мой колега, който е написал в интернет един текст днес – Людмил Тодоров, защото той скоро има премиера и взе решението сам да разпространява филма си. Със сигурност той беше прочел ACTA.
Водещ:Да, но „Паламуда” го няма като торент качен.
Иглика Трифонова:Няма го и слава Богу. Това му дава някакъв шанс да опита и да видим какво ще се случи, ако един човек дръзне сам. Това е много приятен прецедент.
Водещ:А ако трябва да направите филм? Жанрът какъв ще бъде?
Иглика Трифонова:Жанрът – поетично комедиен жанр.
Алек Попов: Това са неща, с които е по-добре да не се спекулира. Най-добре е човек обективно и спокойно да разглежда. Това, което следя с интерес се случва в Гърция, защото това е близка страна и протестите са интересни.
Водещ:А какво се случва там?
Алек Попов:Всички знаем общо взето или по-скоро никой не знае.
Водещ:Ами ACTA започна като драма и май завършва като комедия. По оценката на Иглика Трифонова и Алек Попов. Обаче Алек Попов каза нещо много по-важно. Никой не знае какво се случва в Гърция. Какво се случва в Гърция, Ахилеас?
Ахилеас Лилов: Ами, ако очаквате аз да Ви кажа отговора, който ще остави всички с отворена уста, няма да е точно така. Според мен всичките оценки, анализи и коментари, които се правят за Гърция, са верни. Смисъл, че всеки един от тези коментари и оценки съдържа нещо ценно.
Водещ: Къде се къса обаче нишката? Гърция ни е съсед. Би трябвало това да е много важна тема, а се оказва не рейтингова.
Ахилеас Лилов:Ами аз виждам просто, че новините, които идват от Гърция, идват от международните агенции, чрез кореспондентите, които имат някои медии в Гърция. Видях и няколко филма, направени напоследък, излъчени по телевизията. Но не знам дали може да се усети точно духа и това, което се случва в Гърция с тези няколко реда или с тези няколко минути, които се дават по телевизията. Това, което ми прави впечатление, дори зад сухата статистика, която всеки ден тече по интернет, това са коментарите на българите, на нашите българи. 99% от тях са толкова негативно, злостно настроени към съседния гръцки народ, че направо не мога да разбера това нещо. В Гърция отиват стотици хиляди българи всяко лято да почиват. Стотици хиляди българи там работят, изваждат си насъщния, къде по-добре или къде по-лошо. Не мога да разбера защо така голяма част от хората, които коментират или възприемат новините от там, ги възприемат толкова отрицателно. Мисля си, че за това има, не казвам вина, отговорност и самият премиер. Неговата тайна и вечна рецепта, когато им станат заплатите като българските, тогава ще се оправят гърците. Ето това, ако е стремежът те да станат най-бедната страна в ЕС и ако това е рецептата, не мисля, че ще ги спаси това нещо.
Водещ:Между другото сега се сещам, че преди доста време Бойко Борисов беше казал в Брюксел, че нас много ни интересува какво се случва в Гърция, защото сме съседи. Как да примирим двете тези?
Ахилеас Лилов: Ами как? С това, че всъщност от една страна трябва да ни интересува, от друга страна може би си казваме „нека те да видят сега какво е криза. На нас толкова зле ни беше толкова години.” Но истината е, че те може би в най-тежката криза няма да стигнат това, което ние сме били, защото Гърция измина този тежък период, който измина България от 90-те години насам през 50-те години – след тежката Втора световна война. Гражданска война имаше в Гърция. Милиони гърци 50-те и 60-те години напуснаха страната и се установиха в цял свят. После в Гърция, знаете, имаше военна хунта. Гърция също е имала много трудни периоди и това, което е постигнала в последствие, наистина е плод на много голям труд. Това, че казваме, че гърците са мързеливи или че българите са мързеливи, не трябва по никакъв начин да се…
Водещ:Тези обобщения никога не са били верни.
Ахилеас Лилов:Не са верни, но мисля, че трябва да разберем, че обикновените хора там са обикновени хора като тук, като в България. По една или по друга причина получават повече пари, по-добри доходи, но да не забравяме че гръцкият брутен вътрешен продукт в няколко пъти по-голям от българския. Някой ще каже „да, защото взимат заеми”. Със заеми или без, те произвеждат много повече, отколкото произвежда България. Това е истината.
Водещ:Но ми се ще малко повече да коментираме завръзката между медиите и гражданското общество в Гърция. Тръгнахме, докато вървеше песента, да гледаме колко струват българските вестници. Съботно неделни – те са малко по-скъпи разбира се. Българските са между 70ст и 1 лев, докато в Гърция как стоят нещата?
Ахилеас Лилов:Ами в Гърция цените на вестниците през седмицата започват от евро, евро и половина, което ще рече 2-3 лева. Съботно-неделните вестници, които са с доста дебели приложения, стигат до 3-4-5 евро. Значи правете си сметка – 10 лева струва един вестник. За това по принцип в Гърция, не казвам, че не се четат вестници, но в сравнение с това, което е в България, не е. Дори гърци като идват в България ми прави впечатление, че четат или четяха доскоро много вестници. В Гърция се информират повече по електронните медии, по радио, по телевизия, които са да кажем безплатни. Там няма кабелни оператори. Всичко се излъчва безплатно по ефира и за това не им се налага, и не купуват толкова вестници, което си има плюсове и минуси.
Водещ: Къде кризата е по-голяма по отношение на медиите? В Гърция по отношение на печатните или на електронните медии?
Ахилеас Лилов: Ами тя е повсеместна. Защото самите електронни медии, Ви казах, в Гърция няма кабелни оператори. Те не могат да разчитат на друго освен на постъпления от реклама. Кризата удари и печатните, и електронните медии. Закриват се електронни медии, както Ви казах, и един от най-големите вестници беше закрит, фалира. Намаляват се непрекъснато щатовете и самите гръцки журналисти казват, че това удря косвено,вече дори и пряко, по свободата на словото. Всеки си пази хляба. Прави съответните компромиси, които е длъжен да прави.
Водещ:Тази съботна сутрин не бяхме в компанията на семейство Григовори по БНТ, но сега можем да чуем и тяхната версия за най-важното от седмицата и разбира се коментара им
Иглика Трендафилова:Това е тема, по която според мен много хора се само цензурират.
Асен: Абе, не е комедия.
Иглика Трендафилова:И на мен не ми звучи като комедия. Може да се окаже трагедия в края на краищата.
Асен: Не е екологична, а политическа трагедия. За екологична съм почти сигурен, че няма да се окаже.
Водещ:Добре, ако трябва да определим пък жанра на ACTA, той какъв ще бъде?
Асен: Срещнахме една известна певица в едно известно заведение. Седнахме, помолихме я да седне при нас и я питахме „Какво мислиш за ACTA”? Тя каза „Кой ACTA?” Беше шега и от нейна страна. Тя знаеше за какво става дума. Там жанрът е международна конспирация, граничеща с психо тероризъм. Хора се договарят срещу много други хора да продължат да печелят едни много пари по най-лесния начин, по който са ги печелили примерно последните 70 години. Просто не сме последните 70 години и много е различен светът. Много са различни усещанията за бизнес, колкото и тъпо да звучи – за морал в бизнеса. Колко пъти можеш да пострижеш една овца?
Имаше доброволец да поеме цялата вина през седмицата.
:Според мен заслужено трябваше да си я поеме вината.
Асен: Абсолютно. Това е негова отговорност. Къорав карти не играе и т.н.
:Искам да призная – един добър акт.
Асен: Защитихме наше мнение.
:Между другото малко е смущаващо, че хората ни обвиняват, че имаме мнение и не могат да приемат, че журналист може да има мнение. Особено… Примерно за шистовия газ.
Асен: /…/ После ни погват по социалните мрежи. Що сме казали това? Що сме казали онова?
Водещ:Имате ли различни мнения?
:Гледаме да ги уеднаквяваме.
Водещ:Как става тази работа?
:Поспорваме и накрая някъде се срещаме.
Водещ:Имаше през седмицата драматични репортажи на тема „високи сметки за ток, за парно, заплахи за…”
: Там има една новина и това е поскъпването на газа с 27%. Поправи ме, ако не е толкова, на която не се реагира. След това се реагира на сметките. Ама те сметките са функция от това.
Асен: Тези, дето подскачаха тук да се спряло проучването за шистов газ, сега защо не подскачат? 27% е една трета, по дяволите.
: Едно от най-големите клишета, с които съм се сблъсквала в тази професия е, че идва някой и ти казва „хората искат да видят това.” Ама от къде този човек знае какво искат да видят хората, така и не съм разбрала до ден днешен.
Асен: И кои са хората.
: За това аз имам едно правило. Гледам, че и Асен го има същото – „добрият журналист трябва да се интересува от всичко и той трябва да е радарът, а не хората, които не са професионалисти в тази сфера.”
Водещ: Всъщност това е може би вярната рецепта – Ахилеас, за да бъдем заедно с гражданското общество.
Ахилеас Лилов: А има ли такова в България? Продължавам да се питам толкова години.
Водещ: Усмихна се ти на моята версия, че ще си внесем от Гърция, ако фалират. Между другото, шегата настрана. Докато слушахме Асен, ти каза, че всъщност единствените издания, книжни, които в Гърция са добре, са партийните.
Ахилеас Лилов: Партийните, защото партиите, както в България, получават много солидни субсидии от държавата и ги влагат в свои печатни издания. Наистина много сериозни, силни вестници са партийните издания в Гърция. Там не се среща някой вестник да каже, че е издание на еди коя си партия. Както и в България се знае, че има доста партийни вестници, но зад тях седят други собственици. Но на практика защитават позициите на една или друга сила, или фактор.
Водещ: Всъщност Светослав Терзиев в началото направи една хипотеза дали ще влезе клаузата за съвест в новия етичен кодекс. Според теб има ли смисъл в това?
Ахилеас Лилов:Ами няма смисъл според мен, защото…
Водещ:На фона на това, че има издания, за които хората говорят, да използваме този легален изказ, са партийни, а пък не са партийни.
Ахилеас Лилов:Ами, значи и другото, което говорихме, че вече ще има нов етичен кодекс. Значи те сега ще станат два етични кодекса.
Водещ:Схизма. Поредната схизма.
Ахилеас Лилов:Да. Един журналист с кой етичен кодекс трябва да се съобразява? После коя комисия него ще разглежда? На единия съюз или на другия съюз? И аджеба, както се казва, тези хора, които ще напишат този етичен кодекс и тези имена, които седят отзад – те имат ли морала да съдят, да кажем журналистите? Те могат да смятат, че имат този морал, но поне в общественото съзнание по един или друг начин са компрометирани.
Водещ:Всъщност сега въпросите са по-малко от отговорите. Предстоят много отговори да дадат тези, които създадоха вчера Българския медиен съюз. Техните нагласи пък търпеливо изчакаха да научат какви са по отношение на една бъдеща законодателна мярка. По-простичко казано – закон за печата. Това се опитаха да разберат от фондация „Медийна демокрация”, а пък ние бяхме така търпеливи да изчакаме и тях, за да обобщят резултатите. И така – според създателите на новия Български медиен съюз закон за печата не е необходим, но ето подробностите от Юлия Роне.
Юлия Роне:Това, което успях да разбера от интервютата, които направихме е, че по-голямата част от тях разчитат на една само регулация на печатните издания. Т.е. мнозинството се обяви против специален закон, който да регулира тези издания с аргумента, че в крайна сметка пазарът трябва да реши това. Също така на мен ми се стори доста интересен аргументът за самото обучение на журналистите, които трябва да бъдат обучавани в крайна сметка, не само в етичния кодекс на професията, това е ясно, но и в развитието на съвременните технологии и новата медийна среда. И в крайна сметка наистина това, което аз мога да изтъкна като обобщение на всички отговори, беше първо опиране на вече съществуващото законодателство и неговото по-ефективно прилагане и второ – разчитане на свободата на пазара и на решението на потребителите да отсеят кое е вярно, кое не, коя медия е сериозна, коя медия не е. Това беше доминиращата нагласа. Имаше разбира се различни мнения, но мнозинството от хората, които интервюирах, отговориха това.
Водещ: Ами това беше от нас в днешното издание на „Клубът на журналистите”. Разчитаме следващия път да научим малко повече подробности от Господин Димитър Друмев, който ще се занимава с написването на новия етичен кодекс. Хубав съботен следобед Ви желаем Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева.          

Властта трепери – Тошев и Пеевски се съюзяват

в. България днес | Иван БАКАЛОВ | 17.02.2012

Медиите, издържани c държавните пари в Корпоративна търговска банка, разширяват монопола си

Тошо Тошев и Делян Пеевскн щели да правят нов Съюз на издателите, оповестиха техните вестници.

Трепнаха от радост сърцата и на читателите, и на журналистите. Най-после! Сега интересите на всички ще бъдат защитени. В един юмрук се събират великият журналист Тошо Тошев и великият издател Делян Пеевски. И той ще се стовари с цялата си мощ върху корумпираната българска политика и пороците на хората на власт.
Може да си помечтаем още малко в тази
посока…
Докато тези издатели се налудуват, организацията "Репортери без граници" обяви, че България е стигнала дъното си, откак я включват в класацията за свобода на печата – 80-о място. Втора поредна година слиза надолу и никога не е била толкова зле. Пряка връзка има между сегашната власт и ограничената свобода. И слагаческите медии, разбира се.
За кого работят издатели като Пеевски и Тошев? Няма никакво съмнение, че са обслужващи властта на Борисов.
Сега реално този нов съюз иска да повтори "най-доброто" от стария – флиртове с властта, президентът на връчването на журналистически награди, премиерът пуши пура с Пешо Пешев, пардон, Тошо Тошев, политически интриги, пиар обслужване на отбрани, което се заплаща щедро, и т.н.
И като допълнителен резултат – мемоарни книги, които дават

МАТЕРИАЛ ЗА АНАЛИЗ ОТ ПСИХИАТЪР

Тошо Тошев създаде стария Съюз на издателите и чрез него се опита да дърпа конците на всички вестници в България. Създаде един своеобразен монопол, от който страдаха най-вече журналистите и авторитетът на вестниците.
И Тошев логично беше отстранен от вестник "Труд", който затъваше с него от години. Сега се прави отново на издател, след като някой му даде пари да прави нов вестник. То е ясно кой е този някой – личи си по ласкавото отношение на изданията на Пеевски към новия вестник и сдружаването на двамата в нов съюз. Зад всички тези издания седи Корпоративна търговска банка, която е

НАТЪПКАНА С ДЪРЖАВНИ ПАРИ

И се получава така – държавата дава пари на една банка, за да издържа тя медии, а те да хвалят правителството на Борисов. И новият Съюз на издателите ще утвърждава тази новаторска практика в световния печат. И страната ще постига нови успехи в свободата на словото, отчетени от " Репортери без граница" и "Фридъм хаус".
Ето какво е написала бившата американска посланичка в София Нанси Макълдауни в секретна грама за вестниците, тогава още сдружени в Съюза на издателите начело с Тошев:
"Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им все повече се концентрира във все по-малко ръце.
Неутрализирането на медии чрез поглъщане очевидно ограничава възможността им да служат като рупор на гражданското общество.
С наближаването на парламентарните избори вече изцяло се виждат последствията от концентрацията на собствеността в медиите и корумпираната журналистика.
Заради пренаситения пазар с традиционни и нови медийни издания много от тях не могат да оцелеят само с приходите от реклами и разчитат на донори.
Самоцензурата е практика в медийните издания. Те дори имат черни списъци на политици и конкурентни бизнесмени, които не се отразяват или интервюират.
С появата на нови медии и безброй вестници "еднодневки" много основни вестници се оплакват от намаляване на читателите.
Заради неясната собственост и преобладаващия брой неподписани статии обществото не е защитено от клеветническите материали, публикувани в тях.
В миналото ГЕРБ разчиташе за отразяване основно на харизмата на неформалния лидер на партията Бойко Борисов, който често се обажда или диктува директно на журналистите."
(От "Уикилийкс"- сайта "Биволъ" със съкращения)

Разликата със сега е, че на Борисов все по-малко му се
налага да диктува. Вестниците на новите издатели сами тичат да му бършат задника и да му

ЛЪСКАТ
ГЕНЕРАЛСКИТЕ
ЛАМПАЗИ

Но в доклада на посланичката има и една констатация, специално за Тошо Тошев още като главен редактор на "Труд", макар и да не е споменат поименно:
"…германската медийна група ВАЦ, която притежава два всекидневника – "Труд" и "24 часа", с общ тираж 150 000 копия дневно, изглежда по-фокусирана върху финансовите резултати. Тъй като
чуждите собственици не се интересуват от близки отношения и нямат интереси на местната политическа сцена, главните редактори на вестниците определят до голяма степен отразяването на вътрешната политика. Макар да не се знае за черни списъци в тези издания, някои политици получават привилегировано отразяване, за което се твърди, че се дължи на лични приятелства с главните редактори."
Колко деликатно казано. Всъщност направо става дума за пропаганда, пиар, злепоставяне.
Ей такива Тошевско-Пеевски вестници сега ще се сдружават.

Стр. 30