Ексклузивно: Тошо Тошев след „Труд” и „Преса”

БТВ, Тази събота | 23.01.2016 | 09:56

Тема: Ексклузивно: Тошо Тошев след „Труд” и „Преса”

Водещ: Но преди това едно ексклузивно интервю с човек, който е легенда в средите на журналистиката. Дългогодишен издател и дългогодишен редактор на вестник Труд Тошо Тошев. Вяра Деянова, която направи това интервю, е при мен в студиото. Добро утро, Вяра.
Репортер: Добро утро, Жени.
Водещ: Разказвай. Тошо Тошев не е говорил от много отдавна, нали така?
Репортер: Да, отдавна не е говорил. Особено не е давал такова голямо телевизионно интервю. Защото за това нещо се изисква време, искреност и нагласа. За което всъщност можем спокойно да му благодарим. Защото той е човек, който има какво да каже.
Водещ: О, със сигурност.
Репортер: Човек, за когото много хора могат да кажат много неща. Но той има какво да каже. Във време, в което журналистиката много се промени. Знаеш, тя вече стана бърза, стана по-скоро електронна, отколкото на хартиен носител, информацията идва бързо. Но може би като че ли повече може да бъде манипулативна. Много неща се промениха в нашата професия. Мисля, че и ние, журналистите, всички наши зрители, които със сигурност вече се информират по този, бързия начин има какво да научат от човек, който беше начело на най-тиражния вестник след промените. Тогава, когато журналистиката се правеше по друг начин. А това беше и човекът, който беше от нашите журналистически среди може би най-близо до политическия елит. И това е също една, така, интересна тема, която засягаме в интервюто.
Водещ: Кое ти беше най-любопитно да го питаш? Самата теб?
Репортер: Това, което винаги съм искала да го попитам от зората на журналистическата ми кариера, а може би и преди това винаги са ми правили впечатление и интервютата, и снимките, които съм виждала с него, особено от неговите, така, легендарни рождени дни, от рождените дни на вестник Труд. Той е журналистът, главният редактор, който винаги се е радвал на огромно внимание и нескрита близост …
Водещ: И рождени дни, които събират между впрочем наистина политическия елит.
Репортер: … целия политически елит. Винаги за мен е било интересно как се слага границата между това да си близък със силните на деня и да ги критикуваш. Защото нашата работа е това – да бъдем коректив на тези, които управляват държавата ни. Отговорите му са доста интересни. Имаше, така, една любопитство, борба на поколенията и игра на характери в това интервю. Надявам се да бъде интересно.
Водещ: Добре. Наистина много неща са интересни, свързани с неговата фигура. В две части е интервюто на Тошо Тошев. Така че вижте сега първата част от разговора на Вяра Деянова с него, а утре ще видите и втората.

Репортер: Интересна работа ще е това интервю.
Тошо Тошев: А, не знам. Ще видим.
Репортер: Няма да е назидателно, нали – по наше време как беше, преди се правеше истинска журналистика.
Тошо Тошев: Всичкото време все е наше. Все е наше всичкото време. Не знам ти как го мислиш това?
Репортер: Ами, сега ще видим. Какво прави Тошо Тошев сега, днес?
Тошо Тошев: Нямаш предвид интервюто, което давам в момента?
Репортер: Ами, извън интервюто. Преди да нахлуем с екипа в кабинета ви.
Тошо Тошев: Първо, това нахлуване беше планирано.
Репортер: Уговорено, да.
Тошо Тошев: Да. 52 години правя вестници, или по-точно участвам при правенето на вестници. В последните 25 години бих казал, че съм, така, между добрите вестникари в страната. За жалост, професията вестникар девалвира.
Репортер: Носталгия, болка, тъга – какво усещате…
Тошо Тошев: Носталгия от мен?
Репортер: Доколко беше най-златното време на тираж на Труд?
Тошо Тошев: Значи, тиражът на Труд… Не е въпросът в тиража, Вяра. Макар че е нещо много важно.
Репортер: Не е маловажно.
Тошо Тошев: Тиражът беше средството да се стигне до хората. Значи, всекидневният тираж беше около 400 хил., а в събота отиваше към 600 хил. Но една от причините е, че хората вярваха на вестника. А това означава, че журналистите бяха приучени, а и те самите го носеха в себе си, тези журналисти, които работеха тогава, да се опитват да са максимално близо до истината. Виж, не казвам да казват истината. Почти непостижимо е това. Но журналистът не можеше да си измисля, не можеше да обижда, не биваше да бъде агресивен и не биваше да бъде мърляч. Сега, един пример само ще дам. Гледах преди няколко дни в някакви сайтове, така се наричат носителите на съвременна журналистическа продукция, една бих казал груба порнография на един виден политик – гол. Порнографията е на Радан Кънев. Дали това е наистина негово дело, дали това е монтаж или някаква друга шашарма, но тази порнография, излязла в сайтове, съпроводена от едни гнусни, бездарни и обидни за българския език коментари не обижда толкова самия Радан Кънев… Не го защитавам, по дяволите. Ей, дори аз мисля, че той е от тази категория политици, които много трябва още да се учат, за да бъдат сериозни политици и да имат стремеж към върховете на политиката, какъвто той видимо има. Но аз защитавам моята професия. Аз съм вестникар. Използвам думата като синоним на понятието журналист.
Репортер: Стигането до читателя е и власт. Ако се върнем във времето Труд. Тази огромна власт, която имаше вестникът ви, тази огромна власт, която имахте вие, защото …
Тошо Тошев: Под вие разбираш Моя милост?
Репортер: И Ваша милост, защото сме виждали вашите рождени дни, на които присъстваше целия държавен елит…
Тошо Тошев: Виждала си ги на снимки само.
Репортер: На снимки съм ги виждала. Не съм била поканена.
Тошо Тошев: Не съм те канил, не съм те познавал. Може би, ако те познавах, бих те поканил. Ти си хубаво момиче.
Репортер: Ето, значи на следващия рожден ден най-вероятно ще получа покана. Тази власт обаче, убеден ли сте, че никога не сте злоупотребявали с нея?
Тошо Тошев: Е, ти ми задаваш глобален въпрос. Как мога да съм убеден? Значи, убеден съм в едно…
Репортер: Чиста ли ви е съвестта?
Тошо Тошев: … никога не съм направил нещо съзнателно грубо. Чиста ми е съвестта, да. Това ли ме попита?
Репортер: Да, чиста ли ви е съвестта?
Тошо Тошев: Да, чиста ми е съвестта. А съм грешал, да. Грешал съм в преценки. Примерно, аз много повярвах на един Иван Костов, когато стана министър-председател. Дори смея да кажа, че първите му примерно две години от управлението имахме относително близки, да не кажа другарски, но почти взаимоотношения. Всеки случай всеки момент той можеше да ми се обади по телефона, на личния, и аз можех да му се обадя. Бих казал по всяко време на деня и нощта. И това се е случвало. След което бях силно разочарован.
Репортер: А за какво сте се чували по всяко време на деня и нощта?
Тошо Тошев: За най-различно неща. По работа главно. Примерно, един Божи ден той ми се обажда, няколко месеца преди да се видим. И аз отговорих на въпроса му – да. А въпросът му беше следният – виж, казва, говорехме си на малки имена, имам намерение след два-три месеца да махна три нули от лева, деноминацията на лева. Тогава една заплата, примерно, репортерска беше да речем 1 млн. И с махането на трите нули от лева, тя щеше да стане 1 000. Ще ме подкрепи ли твоя вестник? И аз отговорих – да. Е, след което си поговорихме повече – как ще стане механизмът, как ще се отрази това на цените, въобще на стандарта и т.н. Имало е и други, по-лични случаи.
Репортер: Да, те са описани и в книга. Това, за което се чудя обаче, е близостта, говоренето на ти с политиците до каква степен може да бъде едно влияние върху един главен редактор на много влиятелен вестник? Тази близост …
Тошо Тошев: Ами, въпросът може да бъде и обратен – до каква степен може да бъде влиянието на този главен редактор върху политика. Ще ти дам един друг пример, 2009 г., съвсем по-свеж, нали, имаше един, бих казал, забележителен министър на финансите Симеон Дянков. Правителството на Бойко Борисов, първото правителство беше току-що създадено. И един ден аз съм на работа, в кабинета си, между впрочем този същият кабинет, но тогава беше в Полиграфическия комбинат Димитър Благоев, иначе бюрото, всичко е същото, ми звъни телефона и се обажда Симеон Дянков, джиесема. До този момент аз не се познавам с него. Той е министър на един месец. – Г-н Тошев. – Да. Той лично звъни, не секретарката. И казва – може ли да ме приемете в близките дни? Цитирам. Аз казвам – не, не мога. Тази дума не ми харесва. Но мога да се срещна с вас по всяко време, и още днес, ако искате. – Е, добре де. Аз така го казах. Викам – за какво ще си говорим. – Ами, вижте сега, Бойко Борисов ми каза, че трябва да ви се обадя и да се запозная с вас. Иначе, ако не се познавам с вас, няма да ми върви работата.
Репортер: Това е двояко.
Тошо Тошев: Ами, каквото и да е. Аз просто разказвам случка. И се разбрахме, и той дойде и си говорихме.
Репортер: Е, провървя ли му след срещата с вас?
Тошо Тошев: Не бих казал, че работата от това му е станала по-лесна, по-добра или по-качествена. Но той поиска да се запознаем и аз се запознах с него с удоволствие. Много срещи сме имали след това със Симеон Дянков.
Репортер: Какво означава – ако не се запозная с Тошо Тошев, няма да ми върви работата?
Тошо Тошев: Трябва да попиташ Симеон Дянков. Аз познавам всички. Е, всички? Основните играчи в политика в тези 20-ина години ги познавах лично.
Репортер: Когато един политик обаче ви търси за съвет…
Тошо Тошев: Ще ти се скара ли Гого?
Репортер: За Гого Лозанов?
Тошо Тошев: Гого Лозанов. Забравих и запалих.
Репортер: Ами, обърнете се към камерата и го помолете за толеранс.
Тошо Тошев: Гого, моля ти се, това момиче не е виновно. Ти знаеш, че аз те харесвам, ти си умен мъж, макар че не си прав. Защото повлия да бъде свалено предаването на Петър Волгин, което аз харесвам, независимо от това, че имам много несъгласие с него. Благодаря.
Репортер: Ето, с един куршум два заека.
Тошо Тошев: Това ще го махнеш ли?
Репортер: Не. Всичко ще остане.
Тошо Тошев: Благодаря.
Репортер: Винаги съм се чудила доколко, пак ще ви върна на това – близостта с политиците, говоренето на ти, защото…
Тошо Тошев: Как да си говорят хората, когато работят едно и също и са седнали на два стола и си говорят откровено за работа?
Репортер: Когато изпиеш някоя и друга чаша уиски с някой …
Тошо Тошев: Аз не пия.
Репортер: Сега.
Тошо Тошев: От 16 години.
Репортер: Добре, ама преди 16 години сте …
Тошо Тошев: Пиех, тогава пиех.
Репортер: Да.
Тошо Тошев: От 1999 г., значи вече 17-а година не пия.
Репортер: Добре де, но когато изпиете някоя и друга чаша уиски с някой политик, когато си говорите по-дълго време на ти, когато се появи личният елемент, той винаги се появява в един разговор, който продължи над 5 мин…
Тошо Тошев: Да, нормално е. Нормално е, да.
Репортер: … тогава не е ли по-трудно да бъдеш критичен към него?
Тошо Тошев: Не, не.
Репортер: Когато го поканиш …
Тошо Тошев: Винаги са знаели, че дружбата си е дружба, работата – работа.
Репортер: Това не е ли сугестирало журналистите, които …
Тошо Тошев: Чакай сега, като казвам дружба, примерно с така политиците, най-общо това понятие, моята близост е била преди всичко кабинетна, тя не е била кръчмарска. Честно.
Репортер: Но идваха на рождените ви дни, които бяха светско събитие номер 1.
Тошо Тошев: 1 000 души. Айде не 1 000, 700.
Репортер: Е, това не сугестираше ли репортерите, които работеха за вас?
Тошо Тошев: В смисъл?
Репортер: Че ви уважават толкова много политици, че идват при вас, че има добри отношения с вас?
Тошо Тошев: Не, това им даваше кураж. Според мен, те бяха доволни от това.
Репортер: Колко често е идвал при вас репортер с притеснението, че някой политик се е опитвал…
Тошо Тошев: … притеснявани от някого директно. Но сравнително и не толкова малко пъти.
Репортер: Книгите? Как решихте да ги пишете? Защото е много гръмко това – лъжата, след това имена на ключови политици от най-новата българска история.
Тошо Тошев: Е, как реших? Ами, реших.
Репортер: Тези книги, вие, те изобилстват от диалози между вас и ключови политически играчи.
Тошо Тошев: Да, те са само на база лични впечатления.
Репортер: Как запазвахте в главата си тези диалози? Пишете, водехте си записки след всяка среща…
Тошо Тошев: Е, това е мой патент.
Репортер: Какъв е вашият патент? Научете ме.
Тошо Тошев: Ами, едно от нещата е добра памет. Едно от нещата е добра памет. Но аз си водя бележки. За всяка среща…
Репортер: След всяка среща?
Тошо Тошев: За всяка среща, която ми се е сторила интересна. Не така.
Репортер: Излиза даденият политик от кабинета ви и вие по памет…
Тошо Тошев: Или аз от неговия, да. И като седна на масата после, на тази да речем или някоя друга, си записвам, да.
Репортер: Преболедувахте ли Труд? Тежка ли ви беше раздялата с него? Вие бяхте емоционално…
Тошо Тошев: Е, не. Не ми задавай този въпрос. Не е честно. Ти сега няма да ми дадеш време да говоря.
Репортер: Не, не. Ще дам.
Тошо Тошев: Защото времето ни изтече.
Репортер: Не е изтекло. Можем да го продължим.
Тошо Тошев: Е, как мога да съм преболедувал Труд, по дяволите, когато аз го създадох. Това е третият етап на един нов вестник, всъщност.
Репортер: Бяхте много откровен, когато си тръгнахте от Труд. Казахте – напуснаха ме.
Тошо Тошев: Да. Те ме уволниха чрез издигане – от главен редактор станах вицепрезидент на цялата компания. Което всъщност беше отстраняване от пряката вестникарска работа. И това направиха, бих казала, едни от двамата най-тежки, най-виновни убийци на вестникарството в последните пет години. Които никой не иска да спомене. Ето, преди, в началото на разговора ти говорих за някакви смехотворни жалки опити да се обяснят причините. Тия двамата искаш ли да ти ги кажа кои са.
Репортер: Говорите за Любомир Павлов и Огнян Донев, нали така?
Тошо Тошев: Точно така говоря. У, ти пък си куражлия. Любомир Павлов беше по-агресивния, беше по-мърляча в цялата работа, докато Огнян беше по-префинения. Но всъщност той беше в дъното на цялата работа. Те съсипаха, по-точно те досъсипаха вестникарството, почтеното вестникарство.
Репортер: Четете ли Труд сега? Четете ли …
Тошо Тошев: Не ми задавай този въпрос, няма да ти отговоря.
Репортер: Зададох го вече.
Тошо Тошев: Е, нищо. Аз няма да ти отговоря. Друг?
Репортер: Кога за последно…
Тошо Тошев: Май, че ти отговорих всъщност.
Репортер: Да, да. Отговорихте ми.
Тошо Тошев: След спирането на Преса почти не чета вестници. А Преса аз го спрях, аз го създадох и аз го спрях. На 30 юли миналата година.
Репортер: Какво написахте тогава – другари и господа, не е време за печатна журналистика.
Тошо Тошев: Написах каквото написах. Който го е прочел. Да, това време не се нуждае от добри вестници.
Репортер: Опитаха ли да ви пресират, докато списвахте вестника?
Тошо Тошев: Никой не смееше да се опитва да ме пресира. Харесва ли ти този отговор? И това е една от причините.
Репортер: Финансови затруднения не ни позволиха да продължите?
Тошо Тошев: Естествено, естествено.
Репортер: Това не е ли, всъщност вашите задължения не бяха ли именно към прословутата КТБ?
Тошо Тошев: Никога не съм имал нищо общо с КТБ.
Репортер: Но имаше много подобна информация в момента, в който спряхте…
Тошо Тошев: Това не е информация. Това е дезинформация.
Репортер: Може би, защото тогава не дадохте интервю, не говорехте.
Тошо Тошев: Аз не дадох интервю. И сега на тази тема не искам да говорим. Това ми е болна тема – вестник Преса.
Репортер: Липсва ви?
Тошо Тошев: Вестник Преса? Липсва ми, да. Имала ли си тежък случай, дано не си – да загубиш много близък човек в семейството си?
Репортер: Имала съм, разбира се.
Тошо Тошев: Добре.
Репортер: Подобно е?
Тошо Тошев: Ами, както искаш, така.
Репортер: Защото ме нарекохте преди малко куражлия. Аз ще ви спомена още едно име, защото то е ключово за вестникарския пазар и за вестникарството в наши дни – Делян Пеевски.
Тошо Тошев: Да, какво?
Репортер: Каква е неговата роля в жълтия океан?
Тошо Тошев: Е, не мога да знам.
Репортер: Капитан?
Тошо Тошев: Не, не. Виж, за Делян Пеевски, това е сериозна тема и можем да разговаряме. Но мисля, че и двамата не сме подготвени. Непрекъснато се сипят едни неща за Делян Пеевски. Един път се осмелих да му кажа в личен разговор, ей така на крак дето се вика – Делян, ти, ако отслабнеш 30-40 кг, ще започнат да не те забелязват. Защото аз нищо сериозно не съм чул или прочел като упрек срещу него. Кажи ми едно нещо, което той е направил злодейско.
Репортер: Приятел ли ви е?
Тошо Тошев: Не. Но го познавам.
Репортер: Имали ли сте от него предложения да оглавите някой вестник, защото човекът е влиятелен…
Тошо Тошев: Е, чакай сега, ти отиваш много, много встрани. Сега ще кажеш – имал ли съм предложения от Бриджита, защото ми е връстничка?
Репортер: Това също е интересно.
Тошо Тошев: Интересно е, да. Но няма да ти отговоря, ако ме попиташ, нали така. Аз съм имал много предложения от различни хора.
Репортер: Добре, не може да не ви се работи.
Тошо Тошев: Но това са… Виж сега, това са конфиденциални разговори, особено когато не са се случили.
Репортер: Не може да не ви се работи. Намирам ви в кабинета ви.
Тошо Тошев: Работи ми се.
Репортер: Не може да не ми се списва вестник.
Тошо Тошев: Защо мислиш, че аз не работя?
Репортер: Имам предвид вестникарство.
Тошо Тошев: Да, ама няма въздух за вестникарство. Никой не иска, никой не иска силни, свободни вестници. Никой. И Бойко Борисов не иска, и Симеон Сакскобургготски не искаше, макар че при него се работеше добре. Той не се опитваше да потиска вестниците. Не, никой. Ако ти ми кажеш, че някой от големите политици… Най-големият спонсор на вестници в момента, въобще на медиите е държавата. Което е отвратително. То е отвратително.
Репортер: Казвали ли сте го това нещо в очите на Бойко Борисов? Тук ми прави компания отдясно.
Тошо Тошев: Казвал съм му всичко на Бойко Борисов, което би могла да се сетиш.
Репортер: И той какво ви отговаря?
Тошо Тошев: Е, какво ми отговаря?
Репортер: И това е конфиденциално?
Тошо Тошев: Ами, разбира се. Ако има нещо, ще го напиша в книгата, която сега пиша. А, ето едно от нещата, които правя в момента. Ти каза – какво правя, нали, не се ли чувствам като без работа. Не, не се чувствам. Пиша.

Разговор с Валерия Велева, журналист

ТВ7 I 7.09.2015

Тема: Нова интернет платформа – Епицентър
Гост: Валерия Велева, журналист

Водеща: Може би знаете, че вчера беше даден стартът на нова интернет платформа, както и на Институт за стратегии и анализи.
Водещ: Кой и какво стои зад всичко това ще научим от журналиста Валерия Велева. Здравейте и добре дошли!
Валерия Велева: Здравейте! Добро утро!
Водеща: Добре дошли!
Валерия Велева: Добра нова седмица!
Водещ: Всъщност, така е, да, и за Вас, от вчера макар че започна със старта на „Епицентър”. Нали така?
Валерия Велева: Да.
Водещ: Защо епицентър? Това обикновено е сигнал за нещо разрушително.
Валерия Велева: Хареса ни. Беше ни предложено това лого от една млада фирма, от една фирма от млади специалисти по комуникации и на нас ни хареса тази дума. Епицентърът винаги е, така, е синоним на някакъв сблъсък, на пресечна точка на дискусии, на пресечна точка на различни мнения, а ние точно това търсим в тази нова интернет платформа и се надяваме всъщност да стане такава територия.
Водеща: А какви са целите, които си поставяте? Какви са хората, с които работите? Това хората от „Преса” ли са?
Валерия Велева: Да. Това са предимно колеги от преса, но привлякохме и други от други издания. Всички те, така, изявените имена от в-к „Преса” останаха в новия проект. Водещото в новия проект всъщност е Института за стратегии и анализи. Това е една много амбициозна задача, която сме си поставили. Институтът това е идея, която разработваме заедно с г-н Тошев. Той всъщност ще оглави един експертен център към Института, едно експертно звено, в което влизат много изявени, така, утвърдени личности. Работим в тясно сътрудничество с БАН, с институтите на БАН, откъдето можем да ползваме техните разработки. В този експертен съвет влизат. Акад. Воденичаров, Акад. Георги Марков, Акад. Сендов, Акад. Константин Косев, Проф. Генчо Начев, Проф. Младен Григоров, Проф. Иван Станков… мога да Ви изброявам много, много…
Водеща: Тоест, тези хора, всеки един от тях със своята експертиза, ще анализира конкретната сфера и това какво се случва в нея?
Валерия Велева: Да. Да, точно, точно така. Ще анализира конкретната сфера, ще ни дават идеи, ще ни дават насоки. Искаме да съберем интелектуален… интелектуален капацитет, така, интелектуален бум на едно място, от което да можем, чрез анализите си, да се опитваме да даваме и някакви решения по важни въпроси на обществото.
Водещ: Много политически движения и проекти започват с такива интелектуални сбирки, нали?
Валерия Велева: Не, не, не.
Водещ: Не говорим за това, така ли?
Валерия Велева: Не, не. Категорично не, категорично не. Говорим… Напротив, говорим за експертност, не за политика. Този проект не е начало на партия, категорично искам да кажа, напротив. Ние ще се опитаме и във фокуса на нашите разработки и анализи ще бъде партийната система, политическата система в страната, демографските проблеми, миграционните проблеми, външната политика, земеделието, енергетиката – всичко това, което е част от живота, който ни заобикаля. Понеже и други ваши колеги ме попитаха дали това не е началото на нова партия и дали няма да правя нова партия, категорично, отсега заявявам, че това не е, никога не ми е било в амбициите. А и с г-н Тошев ние, като журналисти, така, с много опит, никога не сме си и помисляли, че можем да минем от другата страна на бариерата.
Водеща: Разбирам. Вчера се появиха в интернет сайтовете едни, така, леко иронични подмятания по повод това, че са били публикувани на вашия сайт едни рекламни тарифи.
Валерия Велева: Да. Аз много Ви благодаря за този въпрос!
Водеща: Разбрахте ли какво е станало точно?
Валерия Велева: Аз много Ви благодаря за…
Водеща: И какво значи топ новина струва 500 лв?
Валерия Велева: Аз много Ви благодаря за този въпрос! Във всички уважаващи се европейски издания има ясно разграничение на PR-ския материал и на журналистиката. Това го има навсякъде. Предполагам, че го има и във вашата телевизия. Още повече, когато се влиза в една предизборна кампания. Много ясно трябва да бъде разграничено кога един репортаж е платен и кога един очерк или един коментар, един анализ е плод на журналистическата… на журналистическата, така, позиция на журналиста. Така че в това няма никаква интрига. Това, освен това, може би трябва да видите, че го има и в другите издания, интернет издания. Сега да не правя реклама. Всички интернет издания са публикували колко струва един банер, колко струва рекламно каре, колко струва такъв материал.
Водещ: Ще бъде ли ясно разграничавано от общото съдържание?
Валерия Велева: Естествено.
Водещ: Защото се говори и аз за първи път чувам, честно казано, за платен анализ, нали. Не говорим за платени интервюта – може в репортажите да се отбелязва…
Валерия Велева: Не, не, не. Не, не, не. Ставаше въпрос за платен очерк, платено интервю и то е само във връзка с предизборни кампании. Това е много ясно разграничено. Искам да Ви кажа, че дори и във вестниците, в които досега съм работила, и в „Труд” и в „Преса”, и всички други вестници винаги са обозначавали по време на предизборна кампания кога един материал е платен. Просто, тук няма никаква интрига.
Водещ: И как си обяснявате тогава? В няколко сайта се появи стартът на…
Валерия Велева: Не, появи се в един сайт. В един сайт се появи.
Водещ: Мога да Ви кажа за два, но да не ги назоваваме сега.
Валерия Велева: Да. Ами, когато се появява нещо ново, винаги има някой, който се чувства вероятно застрашен. Освен това, негативното отношение в България… то доминира, като че ли. Приемам го като закачка. Приемам го затова, че някои колегиа вероятно са се почувствали заплашени от това, че се появяваме на територията, в интернет пространството. Така го приемам. Това е абсолютно, пак подчертавам, това е абсолютна европейска практика и това всъщност е начин за прозрачност. Ясно е разграничено кое е платено и кое е плод на журналистическата работа. И пак казвам, че това е само в рамките на…
Водеща: Казвате, закачка. Сега от какво ще печели този сайт? Как ще се издържа? Чии пари стоят зад всичко това, зад този проект?
Валерия Велева: Ето, значи, от какво ще печели този сайт. Ние започваме с много скромни средства, държа да го отбележа. Разбира се, ще печелим от реклами. Така, ще се опитваме да печелим от реклами, така както го правят абсолютно всички медии. Институтът ще участва по европроекти. Ще отворим вероятно сметка, донорска сметка. Ще работим с институти в Брюксел, европейски институти, като подизпълнители. Това е начинът за финансиране на една такава неправителствена организация, каквато ще бъде Институтът.
Водеща: Добре. Нещо повече…
Водещ: Аз искам да питам…
Валерия Велева: В това… искам да кажа, че в това няма никаква интрига, защото всички анализаторски институти в България и в света работят по този начин.
Водещ: Понеже напоследък стана модерно изсветляването на бизнеса на Делян Пеевски, той постоянно, и в Народното събрание, казва с какво е свързан, кажете, обяснете тази затворена страница от вашия живот. Защо беше нужно на финала на преса фирмата издател да премине в ръцете на компания, която се смята за близка до Делян Пеевски по някакъв начин?
Валерия Велева: Общо взето, ми задавате въпрос, на който като че ли не мога да отговоря. Темата за Делян Пеевски, виждам, че се превръща в някаква фиксация за българската журналистика, а ми се струва, че покрай нея, покрай тази тема всъщност ние заобикаляме други подобни такива теми. Делян Пеевски изсветли своя бизнес в медиите и където и да е. Той го направи. И може би това е… той ни даде някаква насока да се опитаме да подтикнем да бъде осветлен бизнесът и на други политици, бизнесът и на други депутати. Защо не питаме за бизнеса на депутати, който е свързан с енергетиката, който е свързан с ВЕИ-тата?
Водеща: Напротив, постоянно се пита. … се за депутати с перки и прочее и прочее.
Валерия Велева: Да, но… Име на депутат с перка? Стигнахте ли до това име? Някои от депутатите с перки осветлиха ли бизнеса си? Някои от тези, които получават милиони от енергетиката и от скъпия ток, който ние плащаме, осветлиха ли бизнеса си? И защо в края на краищата ние не задаваме този въпрос? Аз смятам само…
Водеща: Казвате, медиите се фиксират в Делян Пеевски.
Валерия Велева: Ами, да, защото усещам като че ли сутрин и вечер всички телевизии започватс Делян Пеевски.
Водещ: Защото той е символ на този порочен модел, за който говорим.
Валерия Велева: Ама, защото до друго име не сме достигнали. Ами, дайте да извадим символа на човека, който се занимава с енергетиката, заради която… да намерим човека, заради когото плащаме високите цени на тока. Ето, и Вие не сте се замисляли.
Водеща: Ама едното име не означава, че другото не е актуално.
Валерия Велева: Разбира се, че не означава. Аз казвам, че просто е много стеснен кръгът, кръгозорът на журналистическия интерес. Много е стеснен.
Водеща: Добре. Вие, тъй като познавате процесите, които се случват в политиката…
Валерия Велева: Само за секунда. Пуснато е едно име, на Делян Пеевски, и всички ние се въртим около него, като… като… като някакви кучета около…
Водеща: Ако просто беше пуснато, щяхме отдавна да сме забравили. Вече върви повече от две години. Така че…
Валерия Велева: А какво се… Извинявайте!
Водеща: Ако просто беше пуснато ей така, щеше да е минало отдавна. Според Вас…
Валерия Велева: Не. Казвам, че ние не си свършваме докрай работата.
Водеща: Разбрахме Ви.
Валерия Велева: Това искам да кажа. Вижте парка…
Водеща: Разбрахме Ви. Според Вас, на базата на вашия анализ в политиката, защото познавате доста добре дебрите на тази сфера…
Валерия Велева: Да?
Водеща: … ще се оттегли ли наистина Делян Пеевски от политиката, както някои анализатори казват?
Валерия Велева: Ами, не съм… по този въпрос, да Ви кажа, не съм се… не съм насочила вниманието си, защото смятам, че това няма никакво значение за българската политика, дали той ще остане или не, защото той е член на една политическа сила, която има трайно, незаменимо присъствие в българската политика и дали Делян Пеевски ще бъде в парламентарната група или не това няма никакво значение за влиянието на ДПС във властта.
Водеща: Тоест, Вие казвате, Делян Пеевски е просто един посредник, а всъщност Доган дърпа конците, както например казва Октай, Осман Октай?
Валерия Велева: Не, не. Не, не, не. Такова нещо не съм казала, такова нещо не съм казала. Това, че… Не цитирайте! Напротив. Не мога да кажа, че Делян Пеевски е посредник. Просто, искам да кажа, че независимо от присъствието на Делян Пеевски в парламента или парламентарната група на ДПС, това няма да повлияе на стабилизиращата роля, която в момента има ДПС в управлението. Забележете как завърши и как започна този политически сезон! Заради цялото хаотично поведение на Реформаторския блок, който не успя да осигури ключова подкрепа на законопроекти, жизнено важни за правителството, всъщност тази подкрепа се осъществи от ДПС и по този начин реформаторите вкараха абсолютно официално ДПС във властта, абсолютно през парадния вход и днес ДПС, г-н Борисов опира до ДПС винаги тогава, когато няма рамото на Реформаторския блок, каквото би трябвало да го има.
Водеща: Да, но и днес в едно интервю Краси Велчев от ГЕРБ казва пред „24 часа”, че много се дразни, когато ги пришиват ДПС и ГЕРБ заедно.
Валерия Велева: Те не трябва да бъдат пришивани заедно. Това също е елементарен подход. Те не могат да бъдат пришити. Никога няма да има, да бъдат пришити заедно или да има някаква коалиция ДПС – ГЕРБ.
Водеща: Искате да кажете явна ли или?
Валерия Велева: Да, така е.
Водеща: Въпросът е дали може да има, така, неявна, негласна коалиция, задкулисна, както някои казват.
Валерия Велева: Момент! Не е до коалиция, а до парламентарна отговорност. В момента ДПС показва една парламентарна отговорност при гласуването на важни решения за държавата за разлика от Реформаторския блок. Вижте, включително за съдебната система. Вижте за дълга. Ключови… В миналия парламент на три пъти правителството беше на косъм.
Водеща: Въпросът е виждате ли основание да бъде пренареден пъзелът, да бъде пренаредена формулата на управление, както каза Местан още първия ден?
Валерия Велева: Това ще бъде след местните избори.
Водеща: След изборите имам предвид, да.
Валерия Велева: Аз съм сигурна, че след местните избори ще има някакво пренареждане на управляващия пъзел.
Водещ: Всички отричат.
Валерия Велева: Кой отрича?
Водещ: Дори и ГЕРБ.
Валерия Велева: Добре, добре.
Водеща: В каква посока виждате това пренареждане? Интересно звучи. Наистина никой не се осмелява да го каже.
Водещ: Да.
Валерия Велева: Изборите, резултатът от изборите, по моите анализи, ще покажат истинската тежест на субектите в управляващата коалиция и тогава може някои да бъдат изненадани от тежестта, която са си въобразявали, че имат, а пък тя не е такава, каквато е.
Водеща: За реформаторите ли намеквате?
Водещ: Визирате реформаторите ли конкретно?
Валерия Велева: Визирам реформаторите, да.
Водещ: Защото те казват: ние с ГЕРБ сме като скачени съдове, резултатът ще бъде общ.
Валерия Велева: Не. Това е абсолютна грешка. Това е абсолютна грешка и анализаторите…
Водеща: … и Бойко Борисов.
Валерия Велева: … анализаторите няма да допуснат това нещо да бъдат прикачени реформаторите към ГЕРБ, защото реформаторите и ГЕРБ имат различен електорат, различни симпатизанти. Как може да ги прикачите, да ги пришиете, да пришиете реформаторите като копче за балтон? Те това предлагат.
Водещ: За шлифера по-скоро.
Валерия Велева: Да. Това е доста унизително реформаторите да кажат: ние сме едно цяло, нашите изборни резултати ще бъдат пришити към ГЕРБ. Ами, тогава да станат част от ГЕРБ, да бъдат… да се закрият и да влязат в партията на ГЕРБ. Това е по-достойното отколкото да искат ГЕРБ да им избере или изобщо да им свърши работата, да им направи победата и те да се пришият. Това, от политическа гледна точка, е доста унизително. И не вярвам, че ГЕРБ ще го допусне това.
Водеща: Въпросът е дали ГЕРБ ще иска да вземе някое от тези наистина много проблемни министерства, където има недостиг на средства – здравеопазване, образование, правосъдна система – всички тези горещи картофи, както ги наричат хората.
Валерия Велева: Аз не съм казала в момента, че ще има промени в кабинета, за да се каже ГЕРБ че ще ги вземе тези промени, но във всички случаи ще има една оценка на работата на всички министри и оценка точно на министерствата, които са най-важни, които трябваше да проведат най-важните реформи, справиха се или не и защо не се справиха. Защото Вие виждате една много трудна пенсионна реформа, която беше прокарана от Ивайло Калфин, при това от една малка политическа сила в парламента, той успя да я прокара. Как успя да я прокара? С диалог, с намиране на консенсусни точки, в никакъв случай не с тази агресивност, с която се опитват реформаторите да прокарват своите решения.
Водещ: Добре, разбрахме Ви. Благодарим за това участие! Валерия Велева, колега журналист, с един политически анализ, който може би е ярък пример какво да очакваме от сайта „Епицентър”.
Водеща: И Института. Много Ви благодарим! Кратка пауза. 

Издателят на “Преса” и “Тема” има нов собственик, марките – не

www.capital.bg I 10.07.2015г.

Акциите на издателското дружество са прехвърлени на компания, свързана с Бисер Лазов – бившата дясна ръка на Цветан Василев, който сега се приема за част от лагера на Делян Пеевски

"Обединени свободни медии" АД – дружеството, издател на "Преса" и "Тема", има нов собственик. Това става ясно от съобщение на страницата за бизнес новини във вестника, според което акционерите Тошо Тошев и Валери Запрянов са прехвърлили акциите от капитала си на "Интегрирани пътни системи" АД. Компанията се свързва с Бисер Лазов – бившата дясна ръка на собственика на КТБ Цветан Василев, който сега се приема за част от лагера на депутата от ДПС Делян Пеевски.

Издателите са съобщили, че прехвърлянето предстои да бъде вписано в Търговския регистър, като информацията за новия собственик ще бъде декларирана по реда на Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения. Това означава, че в рамките на един месец след смяната на собственика това трябва да бъде вписано и в регистъра на министерството на културата.

Новият собственик

През май Националната агенция за приходите наложи запор върху акциите, които "Интегрирани пътни системи" притежава в производителя на цигарени филтри и опаковки "Юрий Гагарин" заради съмнение, че то няма да плати публично вземане за 13 млн. лв. Предварителна обезпечителна мярка бе наложена и на мажоритарния собственик в "Интегрирани пътни системи" – "Евробилд проект".

Дружествата гравитираха в орбитата на Корпоративна търговска банка (КТБ) и нейния мажоритарен собственик Цветан Василев и са поредните, срещу които данъчните предприемат активни действия с мотива, че има риск да не преведат дължими към бюджета плащания. За разлика от други подобни запори на НАП, в случая с "Интегрирани пътни системи" приходната агенция този път се позовава на ревизия и открита конкретна щета за бюжета.

В началото на годината по молба на "Интегрирни пътни системи" в Софийски градски съд е образувано дело за несъстоятелност на "ГАРБ Аудиенс Рисърч".

Инфраструктурната компания беше финансирана от КТБ и след затварянето на банката се приемаше че е останала под контрола на Цветан Василев. Последните промени около нея обаче показват, че надмощие там в момента има лагерът на бившия партньор на банкера – депуатата Делян Пеевски.

Медии под преса

Още миналото лято бе публикувана информация, че три фирми, свързани с банкера Цветан Василев, които са сред едрите кредитополучатели от КТБ – "Сайга консулт", "Булит 2007" и "БГ корпорейшън", са отпуснали общо 34 млн. лв. към фирмите, които издават "24 часа", "Труд", "Преса", "Тема", "Струма", сайта blitz.bg и т.н.

Въпреки че формалният контрол на финансиращите дружества е бил у банкера, по думите на един от издателите бенефициенти полученият заем представлявал "акционерното участие на Пеевски".

Неслучайно, предвид тази финансова вакханалия, година след затварянето на банката не е ясно кой е собственикът зад изброените издания. Задлъжнели, в повечето случаи работещи на оперативна загуба, единственото, което изброените издания могат да заложат, за да продължат съществуването си, е редакционната си политика – в зависимост от това кой формално държи вземането по отпусканите от КТБ пари и кой иска да финансира текущата им дейност. В повечето случаи това е непрозрачно за публиката.  

Фирмата-кредитор на "Обединени свободни медии" – "БГ Корпорейшън" заведе дело за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника си. От документ по делото, подаден от "БГ корпорейшън" в края на миналата година, става ясно, че "от обикновената съпоставка между текущите активи и пасиви е очевидна неплатежоспособността на длъжника. Размерът на текущите пасиви надвишава активите с над 100%, същевременно пасивът се е увеличил от 1.6 млн лв. до значителните 8.4 млн. лв. в сравнение с предходната година. Налице са непогасени задължения към персонала и държавата. Притеснителен е фактът, че основните парични потоци постъпват от предоставени заеми, така дружеството е получило заем от 6 млн. лв. през 2012 г., от които са погасени 18 000 лв."

Преди една година Валери Запрянов и Тошо Тошев учредиха ново дружество – Прес Медиа АД, което днес държи правата на марката "Преса".

Оригинална публикация

 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 18.02.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 18.02.2012

Водещ: Вашингтон – станция на метрото. Студена януарска сутрин през 2007 година. Мъжът с цигулка и изсвири шест пиеси на Бах за около 45 минути. За това време около 2000 души минаха през станцията, повечето от които на път за работа. След първите три минути мъж на средна възраст забеляза, че има музикант, който свири. Забави крачка и спря за няколко секунди. След това побърза, за да не закъснее. Четири минути по-късно музикантът получава първия си долар. Жена хвърля монета в шапката и продължава да върви без да спира. Шест минути по-късно млад мъж се обляга на стената, за да послуша. После поглежда часовника си и хуква нанякъде. 10 минути по-късно три годишно дете спира, но майка му започва да го дърпа. Детето отново спира, за да погледне към цигуларя, но майката отново го дърпа. 45 минути по-късно – музикантът продължава да свири. Само шестима бяха спрели, за да послушат за кратко. Около 20 му бяха дали пари, но продължиха да вървят без да забавят ход. Мъжът събра общо около 32 долара. За един час той беше спрял да свири и се простираше тишина. Никой не забеляза, никой не го аплодира, нямаше признание за него. Това е един уникален експеримент, който прави „Вашингтон пост” заедно със световно известния цигулар Джошуа Бел. Два дни преди това свирил в концертна зала с разпродадени билети със средна цена 100 долара. Един от изводите след експеримента – ако нямаме минутка да спрем, за да послушаме един от най-добрите музиканти на света, свирещ една от най-прекрасната музика, писана някога с един от най-скъпите инструменти, струващ 3 и половина милиона долара, то за какво друго бихме имали време. Историята не е непозната. Публикувана е в „Капитал”. Имам спомен, че и аз съм я разказвала, не това обаче е важното. Интересно е, че тази история е споделя 86 хиляди 525 пъти и едно от споделянията е именно на Филип Харманджиев. Историята стана известна. Той я припомни тази седмица във facebook.com. Което ме накара да се замисля, ами ако нямаме време да разлистваме многото вестници, които има на пазара с хилядите рейтингови новини, за да стигнем до истинските, какво ще направим? Защо Ви припомних тази история ли? Защото вчера беше създаден Български медиен съюз, но отговорите бяха по-малко от въпросите. Интересно беше да бъдат видени на едно място издатели като Валери Запрянов и Димитър Друмев от една страна, редом до тях Дилян Пеевски и Мартин Радославов, който освен с другите си издания, е свързан и с „Уикенд”. Рекламистът Красимир Гергов, който пък не се слави с особено ласкави отзиви за част от издателите. Стана ясно и че се пише нов Етичен кодекс. Тодор Батков коментира, че дори на мач не се е радвал на такъв репортерски интерес. Чуйте и оценката на Тошо Тошев преди самото учредяване.
Тошо Тошев: Събитието, което видимо е развълнувало прогресивната обществена среда. Докато трае нашето заседание, ще помоля репортерите да ни оставят на спокойствие. След като приключим, ще имате възможност да зададете всички въпроси на ръководството на новия съюз. А сега Ви моля да оставите шефовете и представителите на тези структури, издателства, които ще правят новия съюз. Това се отнася и за репортерката на…
Водещ: Само да уточня, че „България днес” и репортерката, която именно беше помолена да напусне, е издание на Делян Пеевски. И така. За председател на новия съюз на издателите малко по-късно бе избран Валери Запрянов. Ето и на кого ще разчита той.
Валери Запрянов: Колеги, учудвам се от този голям интерес. Никога не ми се е налагало да говоря срещу толкова много колеги, които ме гледат в укор с фотоапарати и камери. Пред Вас е новото ръководство на Българския медиен съюз. До мен седи Светлана Шаренкова, Мартин Радославов, Тошо Батков и Димитър Друмев. Знаете кой какъв издател е, с едно уточнение, че Мартин Радославов, прощавай, ще ти купя наистина риза, представлява изданието „Географ”. Съюзът сега има 35 членове и са поканени няколко асоциирани членове. Колективни членове, но трябва да се проведат общи събрания и на следващото общо събрание съюзът да приеме желаещите да членуват в него. За членове на Управителния съвет бяха избрани Тошо Тошев, Делян Пеевски, /…/, Васил Захариев, Красимир Узунов, Бистра Георгиева, Гриша Камбуров и Иван /…/. Беше избран и контролен съвет в състав Красимир Гергов – председател, членове – Милена Дяконова, Гергана Данова, /…/ и Николай Малинов – издателя на „Дума”. Залата е наета от нас – инициаторите и кафето е платено от нас.
Водещ: В същото време в Европа BBC предупреди, че съкращаването в разходите на новинарския канал на BBC не трябва да доведе до влошаване на качеството. Може да се наложи новинарският канал на BBC да се откаже от втория си водещ, освен при представянето на извънредни новини от голямо значение. В същото време BBC Trust изрази мнение, че вътрешните промени в BBC са едновременно предизвикателство и възможност за начина, по който медията отразява международни новини. Едно от заключенията на ръководството, е че BBC трябва да свърши по-добре работа по отношение на рекламирането на парламентарния канал. Евро комисар Нели Круз започна сразяваща вербална атака срещу медийните закони в Унгария, заклеймявайки ги като дълбоко тревожни. Комисар Круз за цифровия дневен ред каза, че… Описа законите като прекалено рестриктивни и принуждаващи пресата към авто цензура. Сигурно си спомняте – повечето европейски експерти не спират да припомнят, че всъщност свободата на словото в Европа зависи от оцеляването на вестниците. Специалисти, новинари и ръководни кадри от няколко водещи световни медии, представители на академичните среди, медийни правни експерти и представители на организацията за свободата на печата – последната седмица проучваха бъдещето на професионалната журналистика в цифрова среда по време на конференция на ЮНЕСКО. Съветът на медиите след „Wikileaks” и „News of the World”се организира от международната неправителствена организация „Комитет за свободата на пресата” в сътрудничество с ЮНЕСКО. Тема от седмицата продължи да бъде разбира се и ACTA заради леко объркващия край. Какво казаха медиите и как Иглика Трифонова и Алек Попов коментираха казаното ще чуем днес. Ще чуем и нещо повече за Гърция, защото темата бе доста подценена в медиите и се заключаваше по-скоро в хроника на подпаленото, отколкото в анализи и прогнози. Оценката не е моя, но ще я чуете малко по-късно. И на блогърите и медиите не се разминаха в оценката си за темите от седмицата. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Юлиян Бакалов, Никола Попов, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. И така – вчера бе основан Български медиен съюз. Ето как стана това.
: В момента се подготвя етичен кодекс, който да формулира рамката за членство и за поведение на изданията, които членуват в него. Някъде до 1 месец участниците на днешното събрание ще подпишат етичния кодекс и ще се задължат да го спазват. Не може да има много етични кодекси като не могат да се различават един от друг, защото принципите са ясни. Знае се какво означава морал, почтена журналистика, източници. Съюзът ще има свой етичен кодекс, който едва ли ще се различава коренно от етичния кодекс, който сме подписали. Но ще има – той ще бъде по-широк, защото тук ще членуват и Асоциацията на рекламните агенции, ще членуват разпространителите – те също трябва да имат свой етичен кодекс. Ще членува АБРО. Членуват всички, колеги забравих да Ви кажа, официално членове за българските медии в чужбина. Мисля да дам думата на Светлана Шаренкова. Тя говори по-добре от мен и ще обясни нещата.
Светлана Шаренкова: Като един от учредителите на Съюза на издателите в България на 16 ноември напуснах заедно с колегите си този съюз, който бяхме учредили преди 10 години и в момента в Съюза на издателите на България не членува нито един от учредителите. Единствено „24 часа” и „Труд” като издатели, но тогава, когато основавахме Съюза на издателите, Любо Павлов изобщо не е предполагал, че може да бъде издател на тези медии. Имахме намерение и в Съюза на издателите да тръгнем към едно обединяване на съюзите и разширяване на нашия издателски съюз, но това не се случи заради много голямата упоритост, с която Павлов реши, че трябва да оглави Издателския съюз. Поради тази причина ние напуснахме и сега създаваме Български медиен съюз. Надяваме се, че всички грешки, които сме имали, когато бяхме участници в другия съюз, ще ги избегнем.
:А сега давам думата на Димитър Друмев.
Димитър Друмев:Идеята на новия съюз е да обединява всички медии, защото много от проблемите са еднакви или сходни, въпреки че информацията е на различен носител. В новия съюз ще членуват и са поканени и интернет медиите, които стават все по-важни и чиято проблематика е сходна, но не е идентична с тази на печатните медии и на телевизиите например. Също така и компаниите за реклама, но те са също медия. Те също като разновидност на печатната медия също са поканени и някои от тези компании ще се включат. Едно от положителните развития е че учредителите на новия съюз се обединяваме около идеята да се създаде, най-вероятно в отделна организация, Одит бюро по тиражите, което въпреки че може би ще се казва „Одит бюро по тиражите”, тези организации съществуват във всички по-развити държави и те обикновено одитират читаемостта и посещаемостта, или гледаемостта на друг тип медии също, и това е една от пречките за развитието на българския медиен пазар – липсата на прозрачност. А това е една от целите на новия съюз. Така че надявам се да има скоро време и новини по този въпрос.
Водещ:И не само тиражи, а и продажби, колега, защото машината може да произведе много, особено когато е твоя. Въпросът е колко продаваш. Знаете, че напоследък най-тиражните издания са така наречените жълти издания.
Водещ:/…/ на собственик и управител на /…/ дружество, което създава списанията „Географ” и /…/ „Уикенд”, „Всеки ден” и други издания в тази група на този етап не са членове на съюза. Евентуално могат д абъдат присъединени при обсъждането на етичния кодекс. Казвам това пояснение, защото то е важно.
Делян Пеевски:Знаете, че в света, освен жълти издания, има и розови издания. Ако трябва да обяснявам цветово – където се казват същите любопитни неща, само дето не са измислени. Това е едно от условията – да няма измислена информация. Светлана Шаренкова беше човекът, който отговаряше при нас като зам.председател от предишния съюз – Съюза на издателите в България, за провеждане на „Черноризец храбър”. Разбира се цялото председателство се занимавахме с този конкурс и ако си спомняте, тази година тези колеги и издателства, които останаха в съюза, бойкотираха „Черноризец храбър”. Според мен те нямат никакво право да ползват тази марка. Морално право.
Аз не искам да прекъсвам, Господин Пеевски, но Господин Пеевски е председател на Съюза на вестникарите и разпространителите и в това качество беше поканен и беше избран съответно за член на управителния съвет.
Водещ: Освен това учредителите дадоха отговор и на въпроса защо се учредява Българският медиен съюз. В началото думата взе Тодор Батков.
Тодор Батков: Истината е, че нашият сектор – на медиите, независимо какви, е в тежка криза. Че в един момент съществуваха два издателски съюза на печатните издания. Все повече доминираща роля на пазара на печатните издания заемат жълтите издания. Факт е, че има сериозна криза в рекламния бизнес. Има тенденция на все по-голямо увеличение на относителни дял на рекламата в електронни медии за сметка на рекламата в печатни медии и т.н. Факт е – в тиражите и в продажбите цари пълна мъгла. Факт е, че когато ние медиите сме разединени, потънали в спорове или оттеглили се като нас в знак на протест от някого, няма това образование, това обединение, което да партнира на държавата по редица важни въпроси. Въпроси на законодателната власт, въпроси на изпълнителната власт. Пък вземете дори и ситуацията, която стана с ACTA. Виждате по какъв начин беше посрещната и виждате каква е реакцията на правителството. А ние медиите, които по дефиниция трябва да защитаваме свободата на словото, да гарантираме свободата на словото и да се борим срещу посегателства в какъвто смисъл отделни текстове на ACTA се явяват посегателства, ние мълчахме. Т.е. сайтовете и интернет, и улицата в добрия смисъл подтикнаха държавата да вземе това решение. Никой не реагира адекватно от страна на медиите, а най-малкото някакъв медиен съюз просто защото няма такъв. Или ако има – те да маргинални или спорят помежду си, или доминиращите издатели си решават бизнес спорове помежду си, клеветят се и т.н. Това не може да продължава. Ние сме демократична европейска държава в 2012 година, 21-Ви век. Няма аналог в Европа, сравнен с това, което е в момента в България – разединени издатели на печатни медии, почти никакво обединение на електронни медии. Нали така?
: Само на книга.
Тодор Батков: Да. Само на книга. Няма одит на тиражите. /…/
Журналист: Когато дадохте примера с ACTA – много колеги журналисти се изказахме за ACTA. Как си представяте официализиране от името на съюзна позиция на …?
Тодор Батков: Така, както сме бранили нашите права до сега и в другия съюз, така новият съюз ще брани правата на гилдията.
Журналист: А ще има ли етични комисии?
Тодор Батков: Естествено.
Журналист: А алтернативни?
Тодор Батков: В момента се пише етичният кодекс. Не мога да Ви отговоря.
: По същия начин стои въпросът и със защитата и грижата за подобаващо обществено отношение към журналистическия труд. Аз не съм журналист – аз съм издател. Вложил съм пари, нищо не печеля от това, че съм издател, но аз милея за журналистите, най-малкото защото аз съм син на журналист.
Водещ: Сега казвам добър ден на колегата от вестник „Сега” Светослав Терзиев. Здравейте.
Светослав Терзиев: Добър ден.
Водещ:Всъщност два дни преди това събитие, което Вие чухте как се случи и защо се случи, Вие написахте, че истинската журналистика е на път да изчезне като динозаврите. Смисъл, че тя изчезва като динозаврите без да си дава сметка за това. До колко този нов съюз би могъл да и помогне?
Светослав Терзиев: Ами аз се безпокоя, че единственото вярно от всичко, което чухме към момента и имаше отношение към същинския проблем е, че журналистиката наистина е в криза. Но тази криза по никакъв начин не се решава чрез подобни издателски обединения, защото последната грижа на тези обединения е журналистиката. Техният проблем всъщност са собствените им /…/ и за това си размножават. В този целия дебат журналистите ги няма. Ако Ви прави впечатление, вече имаме два издателски съюза, но нито един журналистически синдикат. Защото Съюзът на българските журналисти дори по устав не се определя като синдикат, а се определя като творчески съюз. Както искайте го разбирайте. Но няма кой да защитава правата на журналистите и докато издателите се наговарят помежду си да си делят пазара, който все по-тесен става и за това и толкова много се карат, журналистите просто ги продават на пазара като овце, купуват се редакции. С тях се купуват и журналистите. Не им се дава никаква възможност да изкажат собствената си позиция и собственото си мнение, защото просто ги уволняват.
Водещ: По какво се различава българският от европейския модел? Вие го припомнихте миналата седмица. Смисъл припомнихте съответни издания и неблагополучия с тях.
Светослав Терзиев: Аз говоря иначе в своята публикация за общата криза на журналистиката, която не произтича от наши специфични проблеми, а тя произтича от цялостната трансформация на медийното пространство, за което медиите не бяха готови. Става дума за това, че журналистиката, преминавайки в интернет пространството, губи приходи. Защото в интернет тя все повече се превръща в безплатна или много ниско платена журналистика, тъй като журналистите, противно на широко разпространеното мнение и това е една масова заблуда не само в България, но въобще по света, не продават информация. На информационният пазар те не могат да продават информация. Защото не я притежават – тя няма и цена. Те обаче продават медийни продукти, които стават и медийни услуги, все по-евтини в сферата на интернет. И най-важното – те могат много лесно да се копират тези продукти. И по тази причина след като няма и защита на авторското право на журналистиката, за разлика от авторското право в художественото творчество, естествено журналистите и в случая медиите са нерентабилни. Те не могат да спечелят, не могат да се самоиздържат. И по тази причина фалират, както големи, така и малки медии. Въобще това е един процес, който засяга цялата медийна среда. И бъдещето е много неясно, защото не е намерен механизъм за самофинансиране на медиите. А след като те не се самофинансират, те губят опората си в обществото и престават да му служат.
Водещ: Всъщност вчера възникна и поредната схизма по отношение на етичния кодекс. Кой според Вас трябва да пише етичен кодекс и какво ще се случи с два етични кодекса? Макар че бяха направени, разбира се, уговорките, че няма как да се различават особено един от друг.
Светослав Терзиев: Това е едно безполезно упражнение, което е плод на амбициите на отделни издатели, за да изглеждат и те оригинални. Аз не виждам какво оригинално могат да напишат. Дори съществуващият етичен кодекс в България, по който и аз съм се трудил, не е някакво откритие, нещо оригинално. Той е базиран върху етичния кодекс на BBC. В този смисъл нещо кой знае какво няма да открият. А пък съчетаването на етичен кодекс на журналистиката с етичен кодекс на рекламодателите не е нищо друго освен признание на водещата роля на PR. Т.е. на платената имитация на журналистика, което и всъщност е една платена пропаганда и агитация. И в крайна сметка ще се подменят някои основни принципи с подобия, което ще бъде доста позорно, защото ще видим какъв нов кодекс ще напишат. И мисля, че това ще принесе само за разединяване на журналистиката, а не за съединяването и.
Водещ: Нека да включим към нашия разговор и Ахилеас Лилов, добър ден.
Ахилеас Лилов: Здравейте.
Водещ:Всъщност ние искахме да си говорим като за начало за една малко по-подценена тема – какво се случва в Гърция, но петък следобед малко попромени нещата. Какво прави журналистите свободни? Нека да започнем от там.
Ахилеас Лилов: Ами какво ги прави свободни? Трябва да имат пари. Без пари нито журналистите, нито учителите, нито инженерите – никой не може да бъде свободен в днешно време. За съжаление, както каза Господин Терзиев, бизнесът в журналистиката – вече почти няма бизнес, както се казва. Журналистът се занимава с какво ли не, за да се изхранва, да изкарват насъщни – дето се казва. Така че за свободата първо, както се казва „Санчо, първо трябват парички.” Поне това е моето скромно мнение. Другото разбира се е една силна само организация, която в България липсва. Има много съюзи. Създадоха се още в началото на демокрацията. Имаше и стари от СБЖ-то, после „Подкрепа”, КНСБ и какво ли още не, но в крайна сметка в България няма една организация читава, която да каже, да тропне по масата и да се чуе нейният глас. Непрекъснато се появяват някакви декларации и някакви съюзи като този, който се появи, етични кодекси, но в крайна сметка не съм чул някой журналист да е бил уволнен, някой съюз или синдикална организация да се е появила и този журналист да е бил възстановен. Аз поне не се сещам за такова нещо.
Водещ:Е, има и някои изключения, но те са когато е имало прекалено груба политическа намеса. Историята помни тези случаи, но е безсмислено да се връщаме към тях. Господин Терзиев, кои са въпросите, които бихте искали да зададете по отношение на амбициите за написването на нов етичен кодекс?
Светослав Терзиев: Бих ги запитал дали ще включат една клауза, която не успяхме да включим в съществуващия в момента кодекс – например клаузата на съвестта. Тя е много важна, защото какво означава? Това означава, че не може издателят да упражнява насилие върху съвестта на журналиста и в случаите, когато една медия се продава или сменя ориентацията си, това е форма на насилие върху съвестта на журналиста. Той има право да напусне, както и сега му дават такова право, но това право е съчетано със задължението на издателя да го компенсира, защото принудително журналистът трябва да напусне медията, за да запази своята съвест. И тогава той трябва да получи обезщетение. Такава клауза съществува например във Франция. Т.е. ако искат да бъдат по-оригинални, да направят нещо повече – нека да включат такава клауза и тогава ще разберем какви са истинските намерения на издателите и дали са толкова загрижени за журналистите, както чухме от Господин Тодор Батков. Или са загрижени повече за управление на съвестта на журналистите.
Водещ:Истината е, че написването на новия етичен кодекс е възложено на Господин Димитър Друмев, който обеща другата седмица да гостува, за да поговорим малко по-подробно по този въпрос. Но като че ли ние имаме още въпроси, които да зададем. Останете с нас. Ще продължим след малко. Заедно с написването на нов етичен кодекс от вчера вече има и още промени. Те са свързани с разпространението. Чуйте ги от Тошо Тошев.
Тошо Тошев: Съюза на вестникарите и разпространителите се саморазпуска от днес. Направихме заедно и с тях този нов съюз.
Водещ:Всъщност достъпът до пазара е най-важният.
Тошо Тошев: Съюзът на издателите в България, в който до скоро много от нас членуваха, по същество не съществува. Съдът не признава и избора на негов председател.
Водещ:Отказва да го впише.
Тошо Тошев: Да. Там формално мен ме слагат за председател. Аз отдавна си дадох оставката,
Водещ:Кое ще направи словото ни по-свободно според Вас?
Тошо Тошев: Другите журналисти.
Водещ:Къде са те?
Тошо Тошев: В медиите.
:Какво означава редакционна политика?
Водещ:Шефът каза да не пишем за този – в превод.
:Аз мога да Ви кажа, че в моето издание няма такова нещо. Може би два или три пъти седмично аз звъня и се интересувам какво е челото, но от съдържанието никога. И с интерес го гледам преди полунощ, когато излиза в сайта. Не се меся, но какво означава редакционна политика? Това противоречи на етичен кодекс според мен.
Водещ:Така е. Аз за това Ви задавам този въпрос.
:Покойният ми баща в онези тежки години се стремеше, доколкото е възможно, да избягва такава редакционна политика. Те тогава си бяха регламентирани в член 1, нали така?
Водещ:Задното място по степен на свободата на словото какво Ви говори?
:Това е тревожно.
Водещ:Тревожно е, да.
:Тревожно е. Очевидно има цензура. Очевидно има редакционни политики, за които Вие споменахте. Очевидно има и – то е донякъде авто цензура, донякъде може би пряко влияние на най-високо ниво какво да се пише и как да се пише, което е тревожно. Това, което се случи с Мърдок в Англия, също е тревожно и това е недопустимо. Не може да бъде при нас.
Водещ:Смятате ли, че този съюз ще прекрати възхода на жълтите медии?
:Надявам се. Пазарът е свободно състезание, свободна конкуренция. Но надявам се поне, със създаването на съюза, да се възцарят някакви принципи на етичност между нас, уважение към истината и т.н. Това, което принципно отличава жълтите медии от сериозните медии.
Водещ:Всъщност при написването на предишния етичен кодекс участваха доста колеги журналисти. Сега как смятате да…?
:Сигурно по същия начин.
Водещ:Да конструирате…
:Сигурно ще бъде по същия начин.
Водещ:И така. Господин Терзиев, как според Вас можем да си обясним задното ни място по степен на свобода на словото? Ето, издателите нямат обяснения.
Светослав Терзиев:Ами би трябвало издателите да имат обяснение, защото те до голяма степен определят до колко медията ще има свободата да каже едно или друго, защото в момента обществото е позагубило тази възможност да влияе върху медиите, тъй като медиите не се финансират от обществото и съответно то няма и как да претендира какво да потребява от тях. Потребява, каквото му дадат. Тези, които решават, са всъщност издателите, които финансират медиите, защото медиите в България в момента, говоря за сериозните медии, за всекидневниците, от национално значение, не се самофинансират. Те не могат да се самоиздържат. И съответно някой трябва от друга дейност да отделя пари, за да ги финансира. След като той ги финансира, той може да определя и тяхната редакционна политика в зависимост от своите разбирания до колко свободата на медиите е полезна или не. Тъй че тези сдружения на издателите са още един показател всъщност какво е мястото на паричните фактори в нашата медийна среда. Не случайно, аз Ви казах, няма журналистически синдикат. Защото тяхната дума, на журналистите, не е толкова съществена, макар че се говори, че журналистите имат някаква роля и че щели да си пишат сами статиите и т.н. Това е просто едно хубаво пожелание, но няма как да се случи. Ако издателите наистина много се интересуваха от мнението на журналистите, нямаше да гледат така враждебно на всеки опит за тяхната само организация. Защото много добре знаем, че тези, които са новите учредители на сегашния втори медиен издателски съюз, има и такива, които дори гледаха зле на членството на своите колеги в безобидния Съюз на журналистите.
Водещ: Между другото може би по-различно ще се погледне на този въпрос, когато,дай Боже, се осъществи готвеното посещение на представители на „Репортери без граници”, защото тогава ще могат да бъдат задавани пряко въпроси към тях защо България е на това място. Нека сега да чуем обаче от Ахилеас Лилов как в Гърция се чувстват свободни журналистите, как си взаимодействат? Нека да излезем от репликата на Светлъо Терзиев – как си взаимодействат с хората? Едва ли само като пазарна мерна единица.
Ахилеас Лилов: По принцип в Гърция журналистиката има големи традиции, известни вестници от десетилетия излизат, които обаче вече започнаха и да фалират. Ето, един от най-големите вестници /…/ – символично в превод „Свободен печат” фалира. Което ще рече, че дори за свободните, известни, силни медии в Гърция вече е много трудно да преживяват, което се разпростира и върху самите журналисти. Разбира се свободата на словото в Гърция винаги е била доста ценена и винаги самите журналисти са се борили много активно и много успешно, за да защитават тази своя свобода.
Водещ:Какво я гарантира обаче тази свобода?
Ахилеас Лилов:Силната обществена подкрепа. Гръцкото общество, мога да кажа спокойно, че в Гърция има гражданско общество, винаги е подкрепяло справедливите протести, не само на журналистите, но и на да речем други отрасли или слоеве от населението. И винаги, когато да речем някой журналист или група от журналисти са поставяли някой наболял техен личен или професионален проблем, те винаги да намирали отклик сред хората, което неминуемо след това стига и до политическата класа и са се взимали някакви адекватни решения. Това мисля, че значи – гръцкото гражданско общество е един вид гарант за независимата журналистика в Гърция.
Водещ:Макар че ние би трябвало да сме скачени, като скачени съдове, медиите и гражданското общество, и до някъде липса на гражданско общество трябва да поемем като своя лична вина, като че ли.
Ахилеас Лилов:Не знам. Мен наистина ме радват тези млади хора, които виждам напоследък да излизат по улиците. Никой не ги организира. Някакви сайтове, както чух преди малко.
Водещ:Facebook.com е главната организация.
Ахилеас Лилов:Да, но се появява. Ето това е гражданско общество, може би.
Водещ:Господин Терзиев, дали ще ни подкрепят тези млади хора, ако ние се опитаме да защитим свободата на словото?
Светослав Терзиев: Ами тези млади хора живеят общо взето в друг медиен свят. Така да се каже само организиран и…
Водещ:А защо ние не сме част от този медиен свят?
Светослав Терзиев: Защото техните потребности са други вече. Не са вече тези, които традиционно са съществували. Средата е променена. Те имат възможност в много по-голяма степен и протестите им са такива – с пряка комуникация. А когато има пряка комуникация, няма нужда от посредник, т.е. от медии. И бедата е друга. Разбира се аз не искам да преиначавам нещата. Бедата е, че равнището на потребности вече е променено – може би не е това, което е било по-рано. В момента, колкото и да е странно, имаме едно не толкова образовано поколение, което търси повече развлечението, отколкото отговори на сериозните въпроси. И за него тази медийна среда е по-скоро една развлекателна среда. Т.е. променени са функциите, променено е предназначението. Разбира се това не означава, че младите хора не се информират и не разбират какво се случва в обществото. Не бива да ги упрекваме. На тях по начало им е присъщо влечение повече към забавления, към увеселения.
Водещ: За съжаление обаче няма да можем да си внесем гражданско общество в Гърция. Дори и тя да фалира.
Светослав Терзиев: Аз бях преди няколко години на конгрес на журналистите от северна Гърция и ми направи впечатление колко сериозно се отнасят към своите проблеми. Те имат същите впрочем проблеми, както о в България.
Водещ:И те в момента имат малко по-големи.
Светослав Терзиев:При тях в някаква степен даже се задълбочиха, защото наистина издръжката на медиите е един голям въпрос. Доколкото обществото потребява тази продукция, но не я заплаща, получава я безплатно, скъса нишката между обществото и медиите. Т.е. медиите нямат опора в обществото и съответно те престават да носят отговорност към него, защото друг има плаща. Знаете, който плаща, той поръчва музиката. И когато се получава една такава тенденция, нещата се обръщат тотално и в поколенчески аспект. Аз имам и наблюдения в средите на студентите, които се готвят за работа в медиите. Съотношението в момента е две към едно на подготвящи за PR спрямо подготвящи се за журналисти, защото въобще интересът към журналистиката е катастрофално намалял. Предпочитат да бъдат платени, така да се каже обществени коафъори, разкрасяващи образа на една или друга институция, на фирми, на партии.
Водещ:Едва ли обаче трябва да напомняме, че в повечето европейски конституции правото да бъдат информирани хората е именно защитено в тези конституции. Това едва ли е случайно. Благодаря на Светослав Терзиев от вестник „Сега”. След малко ще чуете една своеобразна класация на новините от седмицата от двама интересни събеседници – Иглика Трифонова и Алек Попов. Заради леко объркващия край през тази седмица ACTA продължи да бъде едно от водещите събития на седмицата. Какво казахме медиите и как Иглика Трифонова и Алек Попов коментираха казаното, ще чуем сега.
Иглика Трифонова:Опитах се да прозра какво точно значи ACTA, защото мен ме касае директно. Ние, които правим кино, в последните години сме теглили абсолютно безвъзмездно. Това се случи и в Европа, въпреки че там вече се слага ред на това нещо. Тук, у нас, кино показът направо е разбит, защото като качат филма ти, всеки предпочита да си го гледа вкъщи. Харесваха ми физиономиите на младите хора, които излязоха да се противопоставят на ACTA. Явно това далеч не е съвършенѝ документ. Доколкото аз успях да си дам сметка, той защитава повече правата на разпространителите, което е една тенденция в света, за жалост – а не на хората, които правят изкуство. И това има някакъв предел, защото едни неща не могат да бъдат дистрибутирани, предлагани без край, ако самите те не се създават. Има страшна агресия в начина, по който говорят тези хора за правото си да теглят безплатно изкуство. Това не може да с бъде вярно. Толкова далеч сме отишли в тези бурни години, в които киното започна да се случва през компютъра и всеки да може да си го тегли. Оставям на страна ниското качество, на което често се качва. Стръвта, с която бързат да го качат, което приличаѝ на някаква истерия и кражба много повече, отколкото желание този филм да се види в истинските му качества като картина и като звук. Но вече се е случило едно раздразнение към творците, че имат претенция да им бъде заплащано за труда им. И не знам кога се случи, но това не е красиво нещо., Това е някакъв естетически проблем и то няма да завърши добре. Притесних се вчера, когато Трайчо Трайков, министърът, който пое вината някак си, според мен малко артистично, че „да съм прочел по-добре” каза той, „оттегляме подписа си върху ACTA”. И върху обяснението му защо го правят имаше едно изречение, в което той каза „не може авторските права на някого да са по-важни от правата и свободите.” Това ме ужаси, защото авторските права на някого са част от същите тези права и свободи, за които става дума.
Водещ:Кой от всички, към които медиите се обърнаха, за да търсят различна гледна точка, беше чел ACTA според Вас?
Иглика Трифонова:Със сигурност един мой колега, който е написал в интернет един текст днес – Людмил Тодоров, защото той скоро има премиера и взе решението сам да разпространява филма си. Със сигурност той беше прочел ACTA.
Водещ:Да, но „Паламуда” го няма като торент качен.
Иглика Трифонова:Няма го и слава Богу. Това му дава някакъв шанс да опита и да видим какво ще се случи, ако един човек дръзне сам. Това е много приятен прецедент.
Водещ:А ако трябва да направите филм? Жанрът какъв ще бъде?
Иглика Трифонова:Жанрът – поетично комедиен жанр.
Алек Попов: Това са неща, с които е по-добре да не се спекулира. Най-добре е човек обективно и спокойно да разглежда. Това, което следя с интерес се случва в Гърция, защото това е близка страна и протестите са интересни.
Водещ:А какво се случва там?
Алек Попов:Всички знаем общо взето или по-скоро никой не знае.
Водещ:Ами ACTA започна като драма и май завършва като комедия. По оценката на Иглика Трифонова и Алек Попов. Обаче Алек Попов каза нещо много по-важно. Никой не знае какво се случва в Гърция. Какво се случва в Гърция, Ахилеас?
Ахилеас Лилов: Ами, ако очаквате аз да Ви кажа отговора, който ще остави всички с отворена уста, няма да е точно така. Според мен всичките оценки, анализи и коментари, които се правят за Гърция, са верни. Смисъл, че всеки един от тези коментари и оценки съдържа нещо ценно.
Водещ: Къде се къса обаче нишката? Гърция ни е съсед. Би трябвало това да е много важна тема, а се оказва не рейтингова.
Ахилеас Лилов:Ами аз виждам просто, че новините, които идват от Гърция, идват от международните агенции, чрез кореспондентите, които имат някои медии в Гърция. Видях и няколко филма, направени напоследък, излъчени по телевизията. Но не знам дали може да се усети точно духа и това, което се случва в Гърция с тези няколко реда или с тези няколко минути, които се дават по телевизията. Това, което ми прави впечатление, дори зад сухата статистика, която всеки ден тече по интернет, това са коментарите на българите, на нашите българи. 99% от тях са толкова негативно, злостно настроени към съседния гръцки народ, че направо не мога да разбера това нещо. В Гърция отиват стотици хиляди българи всяко лято да почиват. Стотици хиляди българи там работят, изваждат си насъщния, къде по-добре или къде по-лошо. Не мога да разбера защо така голяма част от хората, които коментират или възприемат новините от там, ги възприемат толкова отрицателно. Мисля си, че за това има, не казвам вина, отговорност и самият премиер. Неговата тайна и вечна рецепта, когато им станат заплатите като българските, тогава ще се оправят гърците. Ето това, ако е стремежът те да станат най-бедната страна в ЕС и ако това е рецептата, не мисля, че ще ги спаси това нещо.
Водещ:Между другото сега се сещам, че преди доста време Бойко Борисов беше казал в Брюксел, че нас много ни интересува какво се случва в Гърция, защото сме съседи. Как да примирим двете тези?
Ахилеас Лилов: Ами как? С това, че всъщност от една страна трябва да ни интересува, от друга страна може би си казваме „нека те да видят сега какво е криза. На нас толкова зле ни беше толкова години.” Но истината е, че те може би в най-тежката криза няма да стигнат това, което ние сме били, защото Гърция измина този тежък период, който измина България от 90-те години насам през 50-те години – след тежката Втора световна война. Гражданска война имаше в Гърция. Милиони гърци 50-те и 60-те години напуснаха страната и се установиха в цял свят. После в Гърция, знаете, имаше военна хунта. Гърция също е имала много трудни периоди и това, което е постигнала в последствие, наистина е плод на много голям труд. Това, че казваме, че гърците са мързеливи или че българите са мързеливи, не трябва по никакъв начин да се…
Водещ:Тези обобщения никога не са били верни.
Ахилеас Лилов:Не са верни, но мисля, че трябва да разберем, че обикновените хора там са обикновени хора като тук, като в България. По една или по друга причина получават повече пари, по-добри доходи, но да не забравяме че гръцкият брутен вътрешен продукт в няколко пъти по-голям от българския. Някой ще каже „да, защото взимат заеми”. Със заеми или без, те произвеждат много повече, отколкото произвежда България. Това е истината.
Водещ:Но ми се ще малко повече да коментираме завръзката между медиите и гражданското общество в Гърция. Тръгнахме, докато вървеше песента, да гледаме колко струват българските вестници. Съботно неделни – те са малко по-скъпи разбира се. Българските са между 70ст и 1 лев, докато в Гърция как стоят нещата?
Ахилеас Лилов:Ами в Гърция цените на вестниците през седмицата започват от евро, евро и половина, което ще рече 2-3 лева. Съботно-неделните вестници, които са с доста дебели приложения, стигат до 3-4-5 евро. Значи правете си сметка – 10 лева струва един вестник. За това по принцип в Гърция, не казвам, че не се четат вестници, но в сравнение с това, което е в България, не е. Дори гърци като идват в България ми прави впечатление, че четат или четяха доскоро много вестници. В Гърция се информират повече по електронните медии, по радио, по телевизия, които са да кажем безплатни. Там няма кабелни оператори. Всичко се излъчва безплатно по ефира и за това не им се налага, и не купуват толкова вестници, което си има плюсове и минуси.
Водещ: Къде кризата е по-голяма по отношение на медиите? В Гърция по отношение на печатните или на електронните медии?
Ахилеас Лилов: Ами тя е повсеместна. Защото самите електронни медии, Ви казах, в Гърция няма кабелни оператори. Те не могат да разчитат на друго освен на постъпления от реклама. Кризата удари и печатните, и електронните медии. Закриват се електронни медии, както Ви казах, и един от най-големите вестници беше закрит, фалира. Намаляват се непрекъснато щатовете и самите гръцки журналисти казват, че това удря косвено,вече дори и пряко, по свободата на словото. Всеки си пази хляба. Прави съответните компромиси, които е длъжен да прави.
Водещ:Тази съботна сутрин не бяхме в компанията на семейство Григовори по БНТ, но сега можем да чуем и тяхната версия за най-важното от седмицата и разбира се коментара им
Иглика Трендафилова:Това е тема, по която според мен много хора се само цензурират.
Асен: Абе, не е комедия.
Иглика Трендафилова:И на мен не ми звучи като комедия. Може да се окаже трагедия в края на краищата.
Асен: Не е екологична, а политическа трагедия. За екологична съм почти сигурен, че няма да се окаже.
Водещ:Добре, ако трябва да определим пък жанра на ACTA, той какъв ще бъде?
Асен: Срещнахме една известна певица в едно известно заведение. Седнахме, помолихме я да седне при нас и я питахме „Какво мислиш за ACTA”? Тя каза „Кой ACTA?” Беше шега и от нейна страна. Тя знаеше за какво става дума. Там жанрът е международна конспирация, граничеща с психо тероризъм. Хора се договарят срещу много други хора да продължат да печелят едни много пари по най-лесния начин, по който са ги печелили примерно последните 70 години. Просто не сме последните 70 години и много е различен светът. Много са различни усещанията за бизнес, колкото и тъпо да звучи – за морал в бизнеса. Колко пъти можеш да пострижеш една овца?
Имаше доброволец да поеме цялата вина през седмицата.
:Според мен заслужено трябваше да си я поеме вината.
Асен: Абсолютно. Това е негова отговорност. Къорав карти не играе и т.н.
:Искам да призная – един добър акт.
Асен: Защитихме наше мнение.
:Между другото малко е смущаващо, че хората ни обвиняват, че имаме мнение и не могат да приемат, че журналист може да има мнение. Особено… Примерно за шистовия газ.
Асен: /…/ После ни погват по социалните мрежи. Що сме казали това? Що сме казали онова?
Водещ:Имате ли различни мнения?
:Гледаме да ги уеднаквяваме.
Водещ:Как става тази работа?
:Поспорваме и накрая някъде се срещаме.
Водещ:Имаше през седмицата драматични репортажи на тема „високи сметки за ток, за парно, заплахи за…”
: Там има една новина и това е поскъпването на газа с 27%. Поправи ме, ако не е толкова, на която не се реагира. След това се реагира на сметките. Ама те сметките са функция от това.
Асен: Тези, дето подскачаха тук да се спряло проучването за шистов газ, сега защо не подскачат? 27% е една трета, по дяволите.
: Едно от най-големите клишета, с които съм се сблъсквала в тази професия е, че идва някой и ти казва „хората искат да видят това.” Ама от къде този човек знае какво искат да видят хората, така и не съм разбрала до ден днешен.
Асен: И кои са хората.
: За това аз имам едно правило. Гледам, че и Асен го има същото – „добрият журналист трябва да се интересува от всичко и той трябва да е радарът, а не хората, които не са професионалисти в тази сфера.”
Водещ: Всъщност това е може би вярната рецепта – Ахилеас, за да бъдем заедно с гражданското общество.
Ахилеас Лилов: А има ли такова в България? Продължавам да се питам толкова години.
Водещ: Усмихна се ти на моята версия, че ще си внесем от Гърция, ако фалират. Между другото, шегата настрана. Докато слушахме Асен, ти каза, че всъщност единствените издания, книжни, които в Гърция са добре, са партийните.
Ахилеас Лилов: Партийните, защото партиите, както в България, получават много солидни субсидии от държавата и ги влагат в свои печатни издания. Наистина много сериозни, силни вестници са партийните издания в Гърция. Там не се среща някой вестник да каже, че е издание на еди коя си партия. Както и в България се знае, че има доста партийни вестници, но зад тях седят други собственици. Но на практика защитават позициите на една или друга сила, или фактор.
Водещ: Всъщност Светослав Терзиев в началото направи една хипотеза дали ще влезе клаузата за съвест в новия етичен кодекс. Според теб има ли смисъл в това?
Ахилеас Лилов:Ами няма смисъл според мен, защото…
Водещ:На фона на това, че има издания, за които хората говорят, да използваме този легален изказ, са партийни, а пък не са партийни.
Ахилеас Лилов:Ами, значи и другото, което говорихме, че вече ще има нов етичен кодекс. Значи те сега ще станат два етични кодекса.
Водещ:Схизма. Поредната схизма.
Ахилеас Лилов:Да. Един журналист с кой етичен кодекс трябва да се съобразява? После коя комисия него ще разглежда? На единия съюз или на другия съюз? И аджеба, както се казва, тези хора, които ще напишат този етичен кодекс и тези имена, които седят отзад – те имат ли морала да съдят, да кажем журналистите? Те могат да смятат, че имат този морал, но поне в общественото съзнание по един или друг начин са компрометирани.
Водещ:Всъщност сега въпросите са по-малко от отговорите. Предстоят много отговори да дадат тези, които създадоха вчера Българския медиен съюз. Техните нагласи пък търпеливо изчакаха да научат какви са по отношение на една бъдеща законодателна мярка. По-простичко казано – закон за печата. Това се опитаха да разберат от фондация „Медийна демокрация”, а пък ние бяхме така търпеливи да изчакаме и тях, за да обобщят резултатите. И така – според създателите на новия Български медиен съюз закон за печата не е необходим, но ето подробностите от Юлия Роне.
Юлия Роне:Това, което успях да разбера от интервютата, които направихме е, че по-голямата част от тях разчитат на една само регулация на печатните издания. Т.е. мнозинството се обяви против специален закон, който да регулира тези издания с аргумента, че в крайна сметка пазарът трябва да реши това. Също така на мен ми се стори доста интересен аргументът за самото обучение на журналистите, които трябва да бъдат обучавани в крайна сметка, не само в етичния кодекс на професията, това е ясно, но и в развитието на съвременните технологии и новата медийна среда. И в крайна сметка наистина това, което аз мога да изтъкна като обобщение на всички отговори, беше първо опиране на вече съществуващото законодателство и неговото по-ефективно прилагане и второ – разчитане на свободата на пазара и на решението на потребителите да отсеят кое е вярно, кое не, коя медия е сериозна, коя медия не е. Това беше доминиращата нагласа. Имаше разбира се различни мнения, но мнозинството от хората, които интервюирах, отговориха това.
Водещ: Ами това беше от нас в днешното издание на „Клубът на журналистите”. Разчитаме следващия път да научим малко повече подробности от Господин Димитър Друмев, който ще се занимава с написването на новия етичен кодекс. Хубав съботен следобед Ви желаем Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева.          

Властта трепери – Тошев и Пеевски се съюзяват

в. България днес | Иван БАКАЛОВ | 17.02.2012

Медиите, издържани c държавните пари в Корпоративна търговска банка, разширяват монопола си

Тошо Тошев и Делян Пеевскн щели да правят нов Съюз на издателите, оповестиха техните вестници.

Трепнаха от радост сърцата и на читателите, и на журналистите. Най-после! Сега интересите на всички ще бъдат защитени. В един юмрук се събират великият журналист Тошо Тошев и великият издател Делян Пеевски. И той ще се стовари с цялата си мощ върху корумпираната българска политика и пороците на хората на власт.
Може да си помечтаем още малко в тази
посока…
Докато тези издатели се налудуват, организацията "Репортери без граници" обяви, че България е стигнала дъното си, откак я включват в класацията за свобода на печата – 80-о място. Втора поредна година слиза надолу и никога не е била толкова зле. Пряка връзка има между сегашната власт и ограничената свобода. И слагаческите медии, разбира се.
За кого работят издатели като Пеевски и Тошев? Няма никакво съмнение, че са обслужващи властта на Борисов.
Сега реално този нов съюз иска да повтори "най-доброто" от стария – флиртове с властта, президентът на връчването на журналистически награди, премиерът пуши пура с Пешо Пешев, пардон, Тошо Тошев, политически интриги, пиар обслужване на отбрани, което се заплаща щедро, и т.н.
И като допълнителен резултат – мемоарни книги, които дават

МАТЕРИАЛ ЗА АНАЛИЗ ОТ ПСИХИАТЪР

Тошо Тошев създаде стария Съюз на издателите и чрез него се опита да дърпа конците на всички вестници в България. Създаде един своеобразен монопол, от който страдаха най-вече журналистите и авторитетът на вестниците.
И Тошев логично беше отстранен от вестник "Труд", който затъваше с него от години. Сега се прави отново на издател, след като някой му даде пари да прави нов вестник. То е ясно кой е този някой – личи си по ласкавото отношение на изданията на Пеевски към новия вестник и сдружаването на двамата в нов съюз. Зад всички тези издания седи Корпоративна търговска банка, която е

НАТЪПКАНА С ДЪРЖАВНИ ПАРИ

И се получава така – държавата дава пари на една банка, за да издържа тя медии, а те да хвалят правителството на Борисов. И новият Съюз на издателите ще утвърждава тази новаторска практика в световния печат. И страната ще постига нови успехи в свободата на словото, отчетени от " Репортери без граница" и "Фридъм хаус".
Ето какво е написала бившата американска посланичка в София Нанси Макълдауни в секретна грама за вестниците, тогава още сдружени в Съюза на издателите начело с Тошев:
"Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им все повече се концентрира във все по-малко ръце.
Неутрализирането на медии чрез поглъщане очевидно ограничава възможността им да служат като рупор на гражданското общество.
С наближаването на парламентарните избори вече изцяло се виждат последствията от концентрацията на собствеността в медиите и корумпираната журналистика.
Заради пренаситения пазар с традиционни и нови медийни издания много от тях не могат да оцелеят само с приходите от реклами и разчитат на донори.
Самоцензурата е практика в медийните издания. Те дори имат черни списъци на политици и конкурентни бизнесмени, които не се отразяват или интервюират.
С появата на нови медии и безброй вестници "еднодневки" много основни вестници се оплакват от намаляване на читателите.
Заради неясната собственост и преобладаващия брой неподписани статии обществото не е защитено от клеветническите материали, публикувани в тях.
В миналото ГЕРБ разчиташе за отразяване основно на харизмата на неформалния лидер на партията Бойко Борисов, който често се обажда или диктува директно на журналистите."
(От "Уикилийкс"- сайта "Биволъ" със съкращения)

Разликата със сега е, че на Борисов все по-малко му се
налага да диктува. Вестниците на новите издатели сами тичат да му бършат задника и да му

ЛЪСКАТ
ГЕНЕРАЛСКИТЕ
ЛАМПАЗИ

Но в доклада на посланичката има и една констатация, специално за Тошо Тошев още като главен редактор на "Труд", макар и да не е споменат поименно:
"…германската медийна група ВАЦ, която притежава два всекидневника – "Труд" и "24 часа", с общ тираж 150 000 копия дневно, изглежда по-фокусирана върху финансовите резултати. Тъй като
чуждите собственици не се интересуват от близки отношения и нямат интереси на местната политическа сцена, главните редактори на вестниците определят до голяма степен отразяването на вътрешната политика. Макар да не се знае за черни списъци в тези издания, някои политици получават привилегировано отразяване, за което се твърди, че се дължи на лични приятелства с главните редактори."
Колко деликатно казано. Всъщност направо става дума за пропаганда, пиар, злепоставяне.
Ей такива Тошевско-Пеевски вестници сега ще се сдружават.

Стр. 30

Нов медиен съюз. Интервю с Валери Запрянов и Мария Нейкова

БНР, Преди всички | 17.02.2012

Водещ: Инициативен комитет в състав Тошо Тошев, Делян Пеевски, Тодор Батков, Димитър Друмев, Светлана Шаренкова и Валери Запрянов канят издателите на вестниции списания да станат членове на нов медиен съюз, който ще се учреди днес. Създаването на този съюз има и своята предистория. За смисъла от новото формирование ще говорим с Валери Запрянов, който е на линия. Добро утро!
Валери Запрянов: Добро утро!
Водещ: Да уточним в началото, кои са изданията, които към момента влизат в този съюз? И какъв е смисълът от неговото създаване?
Валери Запрянов: Ами, трябва да Ви загубя много време, докато изредя всичките заглавия. Освен това, те са…
Водещ: Основните.
Валери Запрянов: Моля?
Водещ: Опитайте!
Валери Запрянов: Ами, влизат в-к „Стандарт”, влизат всичките списания на „Санома”, на издателство „Санома”. Влиза в-к „Преса”, влиза в-к „Тема”, влиза в-к „Новинар”, влиза в-к „Марица” и „Струма”. Влизат в-к „Земя”, „Монитор”, „Телеграф” и още много, много вестници. Освен това, влизат всичките провинциални вестници, сдружението на вестниците от провинцията участва също като асоцииран член.
Водещ: И формулата, доколкото разбирам, е отворена, тъй като поканата Ви е към всички, които се занимават с този бизнес и могат да се определят към вашия съюз.
Валери Запрянов: Абсолютно. Досега заглавията са около 40. Предполагам, че… защото постоянно има обаждане за нови кандидати да участват в това сдружение, предполагам, че ще бъдат някъде не по-малко от 50 заглавия до месец.
Водещ: Има и активен интерес, казвате?
Валери Запрянов: Да. Наистина активен интерес и то от медии от провинцията, не само от софийски, което е много хубаво. Хората имат нужда да се сдружават. Имат нужда заедно да решават професионалните си проблеми. Това е основата на един такъв съюз.
Водещ: Хората имат нужда да се сдружават, но в тази ситуация имат нужда и да се определят. Така че нека да ни кажете Вие как определяте формулата на вашия съюз?
Валери Запрянов: Вие сама казахте. Това е един отворен съюз. Съюз, който трябва да работи в името на професионалните предизвикателства, да може да ги решаваме. Много е труден този етап не само за икономиката на България. Труден е и за вестникарството. Появяват се интернет издания. Много е тежко в това време да оцелееш сам. Затова е по-добре наистина да се сдружим, да намерим точната формула.
Водещ: Но не споменавате, че създаването на този съюз идва като етап след протеста на издатели след избора на Любомир Павлов за председател на С ъюза на издателите в България, т. е. … Валери Запрянов: Това е широко известно.
Водещ: Тоест, има и някакъв друг смисъл в създаването на това сдружение? То дели…
Валери Запрянов: Разбира се. Ние се обединяваме след като се разграничихме.
Водещ: Така.
Валери Запрянов: Това е много важно.
Водещ: И това разграничаване съдържа ли в себе си „срещу”? Създаването на вашия съюз противопоставя ли се на нещо?
Валери Запрянов: Да. Противопоставя се и би трябвало да се противопостави на една корпоративна журналистика. Значи, ние сме против корпоративната журналистика. Това езалегнало в устава. Използването на вестниците и списанията за лични цели, за провеждане на лична битка срещу икономически формирования или срещу останали медии. Съюзът на българските издатели беше един, може да се каже, прекрасен съюз до влизането в него на някои лица. Голямата амбиция на Любомир Павлов да оглави този съюз го разби. В момента в списание „Тема” текат едни публикации за приватизациите с негово участие в дружества, общински. Навсякъде се появява една закономерност. Влиза се в дружество, приватизира се и след това в касата се оказва, че има повече пари, отколкотое струвало самото дружество. По същия начин стана и със Съюза на издателите. Да, ние си тръгнахме, но оставихме в касата 360 000 лева. Това не са малко пари за един съюз да може да работи пълноценно.
Водещ: Ще имате ли претенции към това, което сте оставили? В поканата за създаването на съюза, публикувана в пресата, имаше едно такова изречение, че предпочитате да насочите енергията си към създаване на нов действащ съюз вместо да се посветите на съдебни спорове. Слагате ли черта на това, което е зад Вас?
Валери Запрянов: Разбира се, слагаме черта. Сигурен съм, че някои от много малкото останали колеги в другия съюз ще ни подкрепят и ще дойдат след време. България няма нужда от два съюза. Но искаме да направим един истински действащ голям съюз, който да обединява много повече хора, а не един корпоративен съюз, който да събира само привърженици на някаква кауза, понякога доста икономическа.
Водещ: И все пак, дефакто ще има два съюза.
Валери Запрянов: Дефакто ще има два съюза. Имаше опасност да има три съюза.
Водещ: Да.
Валери Запрянов: Защото в България дефакто имаше два съюза, но г-н Пеевски и неговите заглавия, хората, които участваха в неговия съюз, решиха да се саморазпуснат, за да няма трети съюз.
Водещ: Това, че Делян Пеевски е във вашите редици, няма ли да донесе същите коментари за корпоративна журналистика.
Валери Запрянов: Много е трудно да обсъждаме един нероден Петко. Просто, трябва да оставим времето да покаже. При нас, за добро или за лошо, работата ни личи черно на бяло. Четете изданията, които участват в този съюз и ще разберете дали има някаква разлика.
Водещ: Добре. Какво ще бъде посланието от тук нататък? Така или иначе създаването на един съюз, какъвто и да е неговият подтекст, какъвто и да е неговият контекст, е свързано с определени конкретни стъпки, с формални действия. Така че, г-н Запрянов, какви ще бъдат първите стъпки на новия съюз? Какви са неговите планове, амбиции?
Валери Запрянов: Прекалено много са професионалните предизвикателства, прекалено много са проблемите, за да бъдат изредени, а и няма смисъл. Просто, трябва да работим заедно за бъдещето на професията.
Водещ: Добре. Останете на линия! Може би ще Ви е любопитно да чуете и другия наш събеседник по темата. Това е преподавателят във факултета по журналистика, медиен анализатор, доц. Мария Нейкова. Здравейте!
Доц. Мария Нейкова: Добро утро!
Водещ: Г-жо Нейкова, как Ви звучи това, което чувате? Според Вас, има ли място за два съюза на издателите в България? И тотално ли се раздели секторът?
Доц. Мария Нейкова: Не смятам, че секторът се е разделил. Това, че ще има два съюза на издатели, ще видим как ще действа. Но в България сме видели много неща да имат по две форми. По-важно е какво ще прави новият съюз, защото аз слушах много внимателно г-н Запрянов и откроих само две неща – че може би става дума за опит за подпомагане на професионалното оцеляване на печата. Той не го изрича пряко, но на мен ми се струва, че има предвид създаването, намирането на нова бизнес формула за съществуването на печатните издания. И въпросът за преодоляването на корпоративната журналистика си остава. Но аз проследих съобщенията за предстоящото учредяване в ранния следобед днес на съюза и там наистина акцент е поставен върху мотива да се решават професионалните проблеми. Много е важно да видим тепърва за кои професионални проблеми става дума, защото за мен има някакво смесване. От една страна се говори за оцеляване на печатните издания, от друга страна се говори изобщо за професията. Значи, ако говорим изобщо за професията, трябва задължително да погледнем последната класация на „Репортери без граници”, да видим изобщо въпросите, които от години само се говори за тях и няма никаква стъпка за решаването им. Какво се случва с прозрачността на собствеността на медиите? До къде може да стига медийната концентрация? Какви зависимости водят капиталите след себе си? Видяхме, че не работи Бюрото за одит по тиражите. Комисията за защита на конкуренция миналата година предприе някакви действия. След това се самоограничи и каза, че ще се занимава само с проблемите за конкуренцията в разпространението. Връзките на журналистите с политиците изобщо не се поставят на дневен ред. Тук оставям настрана, че самите български политици нямат хигиена на тези връзки. И последният, най-драстичен за мен, пример беше рожденият ден в края на миналата година на Тошо Тошев, когато той обяви създаването, тръгването на в-к „Преса” Ами, там беше цялото държавно ръководство. Това има ли значение, няма ли? Трябва ли да стигнем до скандала, който се случи миналото лято във Великобритания с Мърдок, за да почнем да правим комисии, които да изследват връзките между политиката и журналистиката. Това са изключително важни проблеми на професията. Дали съюзът ще има някакво отношение към тях? Това втрещи. Дори и сега да ми се каже – да ще има, трябва да мине време, за да видим какво ще се случва.
Водещ: Г-н Запрянов!
Валери Запрянов: Да, слушам ви.
Водещ: Ще бъдат ли във фокуса на вашето сдружение всички тези въпроси и по какъв начин?
Валери Запрянов: Някои от тях да, други не, защото уважаемата госпожа накрая направи един доста голям мишмаш, свързвайки Мърдок и политиците. Там нещата са съвсем други. Тя много добре знае. Във Великобритания големият скандал е за подслушване. И това е…
Доц. Мария Нейкова: Да, разбира се.
Валери Запрянов: Не виждам нищо лошо, ако…
Доц. Мария Нейкова: Не е само за подслушване. Там скандалът е за това, че Мърдок е влизал на “Downing Street” №10 още от времето на Маргарет Тачер и че е плащано на полицията и за много други неща.
Валери Запрянов: Така. Не виждам нищо лошо, ако един човек е градил кариерата си цял живот, градил името си и когато навършинякаква годишнина, на неговия рожден ден да дойдат бивши и настоящи министър-председатели, депутати, бивши, настоящи и т. н. Какво лошо има в това, че рожденият ден на Тошо Тошев е бил посетен от толкова много знакови фигури? Не мога да разбера.
Водещ: Според мен, това не е най-важното, което си струва да обсъждаме в момента. Но въпросът за прозрачността на собствеността е наистина важен и…
Валери Запрянов: Значи, ще бъде направен, както… Това са добрите практики на съюза на издателите, където имаше регистър на собствеността и всеки един от членовете ще участва в този регистър на собствеността.
Водещ: Тоест, това ще бъде регистър, който сега ще бъде създаден наново в новия съюз?
Валери Запрянов: Разбира се, разбира се. Добре…
Водещ: И всеки ще бъде задължен да се впише там.
Валери Запрянов: Хайде да кажем така, ще бъде дублиран. При нас няма да приемаме жълти медии.
Водещ: Как ще определите кои са жълти?
Валери Запрянов: Много ясно разграничима е линията и всички я виждат на вестникарската будка.
Водещ: Тоест, някое издание кандидатства за членство при Вас, Вие казвате – Вие сте жълто издание, нямате място тук.
Валери Запрянов: Да, да. Точно така, точно ака. Слагаме една разграничителна линия. Ако жълтите издания станат донякъде розови, както в много страни в Европа и не лъжат, не си измислят, а са папарашки, тогава да, нека са добре дошли. Но не да лъжат и да си измислят информации. Ние имаме да направим още много неща. Освен това, задължително до месец първата ни задача е да бъде създадено действително бюро по одит на тиражите, за да може да помагаме и на хората, които определят в кое издание какви реклами да влязат. Това са рекламодателите, това са рекламните агенции. Ние сме поканили за асоциирани членове рекламни агенции, дружеството, Асоциацията на рекламните агенции, за да могат да наблюдават нашата работа отблизо.
Водещ: Ще изисквате ли от всички свои членове да бъдат част от етичния кодекс на българските медии в случай, че не са го подписали?
Валери Запрянов: Това е малко по-труден въпрос. Дали да бъде направен нов закон за етичните медии или да бъде подписан стария. Повечето от участниците в този проект са подписали етичния кодекс.
Водещ: Но очевидно…
Валери Запрянов: Съществуващият етичен кодекс.
Водещ: Очевидно има настроения да се върви към промяна и то сериозна, доколкото разбрах.
Валери Запрянов: Има настроения да се прави нещо ново. Ако това се нарича промяна, да. Има интерес да се върви към промяна.
Водещ: Добре. Ще очакваме по-конкретната формула на тази промяна след създаването на съюза и отговарянето на неговите конкрени цели. Благодаря за този разговор! Валери Запрянов и Мария Нейкова преди създаването днес на Съюз на издателите.          

Създава се нов медиен съюз

в. Монитор | 13.02.2012

Инициативен комитет в състав Тошо Тошев, Делян Пеевски, Тодор Батков, Димитър Друмев, Светлана Шаренкова и Валери Запрянов канят издателите на вестници и списания да станат членове на новия медиен съюз, който ще се учреди на 17 февруари 2012 година от 14 часа в хотел "Радисън" – София. Професионалните проблеми и предизвикателствата пред печатните медии са твърде големи, за да може всяко отделно издание да ги решава само. Това е причината за създаването на много по-широко представен издателски съюз, който да привлече за участие и други организации, които имат пряко отношение към медийната дейност. След отказа на съда да впише промените в ръководството на СИБ в края на миналата година дейността на съюза реално е блокирана.
Издателите, които напуснаха в знак на протест срещу избора на Любомир Павлов за председател, предпочитат да насочат енергията си към създаване на нов, действащ съюз, вместо да я посветят на съдебни спорове.

Стр. 1, 2

Казус с “Преса”

Bivol.bg I 2.01.2012

Изборът на името за новия вестник "Преса", който стартира от 3 януари може да доведе до конфликт за права.

Вестник "Преса" вече е съществувал в началото на 90-те, директор е бил Петко Бочаров, а вестникът е регистриран в тогавашния Комитет по печата. Издателят му Август Мичев не е давал разрешение да се използва името за нов медиен проект – научи Биволъ от самия него.

На пресконференция по повод първия брой на "Преса", излязъл на 4 ноември 1991, Август Мичев е разяснил защо е избрал това име за вестника си: "..преса, като обобщено понятие за вестниците, преса, като средство за натист, преса, като механизмът, който размножава идеите, довежда ги до хората. ( Пресата на Гутенберг).". Подобна интерпретация на "Преса" има и в пожеланието на президента Жельо Желев, което е отпечатано в първия брой.

При представянето на новия си проект за вестник на 8 декември 2011, Тошо Тошев (известен и като явочник "Бор" от ДС) казва, че името на вестника има двойно значение – преса като вестници и преса като машина за натиск.

Ето защо Мичев днес смята, че е "изплагиатствано не само името, но и неговата символика".

Той е съобщил тези факти на Валерия Велева, зам.-главен редактор на новия вестник "Преса". В отговора си тя твърди, че е научила за съществуването на такъв вестник в зората на демокрацията, след като името е било вече избрано. Името "Преса" не е регистрирано като запазена марка и "никой няма право на "откривателство", "авторство" или патент върху тази дума" – смята Велева.

Формално погледнато Август Мичев едва ли ще успее да се пребори за правата над името "Преса", ако то не е пререгистрирано като търговска марка по новия патентен закон (Законът за марките и географските означения). Още повече, че бившите "Труд-о-ВАЦ"-и добре познават материята. Преди години те бяха особено напористи срещу сайтовете, публикували произведенията на българския класик Елин Пелин, "приватизиран" до 2019 г. от издателството на "Труд".

Отвъд юридическата страна, въпросът има и морално измерение. "Нито ми е искано съгласие, нито бих го дал на човек като Т. Тошев." – заяви пред Биволъ Август Мичев.

"Определено искам да кажа, че се чувствам ограбен, но още повече омърсен, когато човек като Тошев, си позволява такова нагло плагиатстване." – допълни той, но не каза категорично какви правни действия ще предприеме, за да защити своята идея за вестник, наречен "Преса".

Оригинална публикация 

Свободата като програмна платформа

в. Преса | Тошо ТОШЕВ | 03.01.2012

Да, така е, няма да има програмна платформа. Тя се съдържа в самата думичка "свобода". Смисълът, заложен от цивилизацията в явлението "преса".

Едно творение на чобека, излетяло от тъмната дупка на XV век, дари Йоханес Гутенберг с безсмъртие. Чрез магията на своята преса германският златар завеща на човечеството машината за превръщане на думите в реална сила. Така даде и името на всички вестници едновременно – преса. А ние му сложихме една главна буква и го превърнахме в име на нашия вестник – "Преса".
Така че, каква ти програмна платформа почти шест века по-късно!
В по-модерните времена отлично я е изрекъл третият американски президент Томас Джеферсън (1801-1809): "Аю се налага да избирам дали да има правителство без вестници, или вестници без правителство, без да мисля, ще избера второто." (Да му се чуди човек на акъла – как може тогавашният Бойко Борисов на Щатите да напише това!?)
А може би затова – защото пресата носи на своите хартиени криле свободата, нещо повече – добрата преса всъщност е самата свобода. И предпоставка държавата да става могъща.

Стр. 1

Дъжд от медийни новини днес

Медиен блог I Радко КРЪСТАНОВ I 15.12.2011

15 декември се оказа богат на медийни новини ден.

Първо, СЕМ глоби Бареков
Съветът за електронни медии реши да наложи парична санкция на ТВ7 заради изказванията в ефир на водещия на "Гореща точка". Органът имаше заседание днес, на което присъства и Алексей Петров.

Главният обвиняем по делото "Октопод" използва възможността да окаже натиск върху СЕМ и открито демонстрира желанието си TV7 да бъде наказана.

Николай Бареков от своя страна отказа да дойде на заседанието. Още през седмицата той изрази подозрения, че мероприятието е на път да се превърне в трибунал, гледащ едностранчиво на изказването му.

"Ще бъда кратък и лаконичен. В контекста на заседанието на СЕМ, на което присъстваха знакови фигури от организираната престъпност, ще кажа само едно – на мен ми беше издадена смъртна присъда", каза пред агенция "Блиц" Бареков след решението на СЕМ.

Мотивите за санкцията са "насаждане на нетърпимост сред гражданите", за което предвидената глоба в закона е между 3000 и 20 000 лева. Размерът й ще бъде уточнен допълнително, но решението може да бъде обжалвано в съда.

Второ, Светлана Джамджиева бе утвърдена за главен редактор на "Труд"
Решението за смяната на досегашния главен редактор – Димитрана Александрова, е взето снощи след като бе обявено, че Диляна Грозданова е новият президент на издателския борд на "Вестникарска група България".

Джамджиева е известна с близостта си до бившия главен редактор на "Труд" Тошо Тошев, НО не го последва в оставката му, когато пресгрупата смени собствениците си.

Никола Кицевски, който също не последва Тошо Тошев, става член на гореспоменатия борд.

Когато става дума за Тошев, не може да се пропусне намерението му да започне издаването на вестник "Преса". Около "опозиционния вестник", както той сам определя бъдещата му насоченост, могат да се откирият интересни коментарни публикации в Интернет като тази в Е-Вестник и в Биволъ.

Третата новина е свързана със спортната журналистика
Собственикът на Спортал Стилиян Шишков става изпълнителен директор на Левски по въпросите на "мърчъндайзинга, рекламата и други финансови въпроси в клуба" [цитат на Тодор Батков].

Шишков и медийната му собственост са известни с близостта си до рекламния олигарх Красимир Гергов. Гергов и неговата телевизия БиТиВи пък бяха обвинени в нелоялна конкуренция на рекламния пазар от Нова Телевизия. Поради същата причина бизнесменът се ползва със спорно име и в Интернет средите. И малки, и големи играчи в онлайн пространството са силно зависими от бюджетите, които се преразпределят от медия-шоповете на Гергов.

В контекста на назначението на Шишков в Левски може да се смята, че Спортал получава доминиращо положение на пазара на спортните медии и че се формира нелоялна конкуренция.

Оригинална публикация