media.dir.bg I 2010-01-05

Вестник „Уикенд“ повече няма да публикува разследвания, свързани с подземния свят, заяви за БГНЕС главният редактор на "Уикенд" Мартин Радославов, след като днес бе убит Боби Цанков.

"Просто не мога да си позволя вече да платя такава цена", допълни той. Това е вторият автор, който губим, каза Радославов. Той припомни убийството на писателя Георги Стоев, което стана преди 2 години, отново след публикация във вестник "Уикенд".

В последно време Боби Цанков се изявяваше като журналист и пишеше статии за седмичника "Уикенд", в които разказваше за връзките си с различни мафиоти, включително с покойните Константин Димитров-Самоковеца и Антон Милтенов-Клюна, както и с безследно изчезналия Мето Илиенски.

Радославов коментира, че е възможно зад стрелбата срещу Цанков да стои Стефан Бонев – Сако. Според него обаче има и вариант врагове на Сако умишлено да са му скроили постановка, за да го натопят. "Най-доброто, което можеше да се случи обаче е той да не беше пускан на свобода и то срещу смехотворна парична гаранция", заяви Радославов. Имаше конкретна заплаха за убийството на Боби Цанков, той подаде жалба.

"На какво основание съдът прецени, че животът на Боби Цанков не е застрашен? Аз това искам да попитам", възмути се още той. Той попита и защо Сако е освободен срещу гаранция от 1000 лева. Радославов изрази надежда, че разследването за разкриването на убийците на Цанков ще има успех и посочи, че напоследък МВР работи по-добре.

В същото време обаче Радославов заяви, че 2 години след убийството на Георги Стоев, все още няма заподозрени и повдигнати обвинения. Той обясни, че след инцидента със Сако не е имало други заплахи към Боби Цанков. Видяхме се последно преди Нова година, разказа главният редактор. Той си спомни, че в последно време Цанков се е движил с охрана и брониран автомобил.

Снимка: media.dir.bg/БГНЕС

Оригинална публикация

Нестле постигна споразумение за придобиване на бизнеса със замразени пици на Крафт Фуудс в САЩ и Канада за 3,7 млрд. долара. Този бизнес предлага на пазара марки като DiGiorno, Tombstone, California Pizza Kitchen, Jack’s и Delissio.

Календарът съдейства на българските и чуждестранни фирми при избора им на прояви, в които да участват и посетят и дава изчерпателна информация на български и английски език за всички панаири, изложби, салони, изложби-договаряния, базари, провеждани в България, което отговаря на големия интерес и запитвания както от страната, така и от чужбина. … 

http://events.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=268624&df=72870&dflid=3

 

в. Сега | 2010-01-05 

"Сънди таймс"

Дневната смяна на папараците в Лондон приключва в 6 вечерта. Тогава фотографите зарязват шопинга на футболните съпруги и пускат нощната смяна, която заема позиции пред модните барове. Това си е професия като всяка друга. И става все по-трудна. Благодарение на кризата и свирепите съдебни битки "глутницата" преживява тежки времена.
След като години наред се славеха с астрономическите си тарифи, днес папараците са закъсали. При това драматично. "Преди година можех да изкарам 500 паунда от една снимка в някой от големите таблоиди като "Сън", "Дейли мирър", "Стар" или "Дейли мейл" – казва Кен Гоф, шеф на една от водещите агенции за светски снимки. Днес цената може да падне до 40 паунда за кадър средна хубост. И то ако въобще изданието реши да я публикува.
Според издатели на светски списания отдавна са минали дните, когато снимка на Бритни Спиърс в "Макдоналдс" можеше да предизвика интерес. "Преди години стигаше да снимаш Дженифър Анистън даже само отвън пред ресторанта – казва Сам Дилейни, издател на британското "Хийт". – Днес това не е така. Нито пък вървят излагащите снимки от плажа. Вече въобще не пускаме звезди с целулит. Не че е въпрос на принципи, просто вкусовете на читателите се променят. Вече им е неудобно да ги видят с такива снимки в метрото."
Звездите, които е рентабилно да се следват неотлъчно, пък на практика са сведени до две за Англия – Виктория Бекъм и Черил Коул. За останалите просто не си струва да се дебнат непрекъснато. А съдебните дела не помагат. През 2008 г. Сиена Милър осъди една от най-големите фотографски агенции в света и си издейства забрана да я доближават. По същия път мина и Ейми Уайнхаус, която окачи пред дома си табела с предупреждение фотографите да стоят поне на 100 м.
Несигурни в читателския интерес и изправени пред опасността от скъпи дела, издателите предпочитат безопасната игра. Всичко това изправя папараците пред най-тежкия момент в историята им, откак целият свят ги нарочи след смъртта на принцеса Даяна. За мнозина всъщност сега е още по-трудно.

Снимка: Вестник "Сега"/ЕПА

Стр. 14

в. Сега | 2010-01-05

"Ню Йорк таймс"

Въпреки многото приказки никой не посмя да последва Мърдок в кръстоносния му поход срещу свободното четене в интернет

През последните 10 години читателите свикнаха със сладкия, непресъхващ поток от безплатни новини, снимки, видео и музика в интернет. Плащаха само смотаняците и старомодните. Съдържанието – сякаш е див кон, не искаше юзди. Напоследък все повече се говори, че безплатният обяд върви на приключване.
Вестниците, включително и този, обмислят дали да направят поне част от онлайн съдържанието си платено. Някои, като "Уолстрийт джърнъл" и "Файненшъл Таймс", вече го направиха. В следващите няколко седмици гилдията и анализаторите очакват към тях да се присъединят още издания.
Освен че въведе такса за "Уолстрийт джърнъл", Рупърт Мърдок преговаря за партньорство с една-единствена търсачка, която да му плаща за правото да рови в новините и забавните програми на "Нюз Корпорейшън", вместо да остави всички търсачки да ползват сайтовете му. Сайтът Hulu, който частично също е собственост на австралиеца, обмисля да въведе такса за някои от телевизионните програми, които сега пуска безплатно. Издателите на списания пък междувременно обединиха сили да създадат своя версия на онлайн магазина на "Епъл" iTunes с крайната цел да продават разширени версии на това, което сега предлагат без пари.
Медийни компании от всякакъв калибър изграждаха бизнес моделите си върху постановката, че рекламата ще продължи да се лее щедро към касите им. Днес обаче рекламата едва капе и всички трябва да се свиват, направо да затворят или пък да прехвърлят по-голяма част от производствените разходи към потребителите – същите, които така безметежно привикнаха на безплатното съдържание в интернет.
Та ще остане ли 2010 г. в историята като годината, в която най-сетне онлайн читателите са били принудени да бръкнат в джоба си?
Експертите имат своите съмнения и казват, че платените системи може да проработят, но само донякъде и само за някои сайтове. Издатели, които миналата година звучаха твърдо решени да въведат такси, все още не са предприели този скок. А техните финансисти, които горещо адвокатстваха за промяната, сега са доста по-предпазливи и неясни, като стане дума за това.
Едно нещо със сигурност се е променило – в годината, в която видяхме много вестникарски фалити, всички разбират, че гилдията трябва да опита нещо ново, защото сегашният път води само към повсеместна разруха. Според изпълнителния директор на "Тайм" – издателят на най-тиражното списание на Америка, Ан С. Мур в следващите 2 години ни очакват големи промени. Тя обаче признава, че едва ли поставянето на платена бариера ще е достатъчно.
Медиите всъщност се надяват от години да въведат някаква поносима цена на онлайн съдържанието си или поне някакъв контрол над достъпа до него. Този ден обаче никога не дойде. Единственото, което се променя, е нивото на риска в бранша на фона на най-големия срив в рекламните приходи в историята му.
Още от детската възраст на световната мрежа имаше прогнози, че колкото по-изобилна и достъпна става информацията, толкова цените ще падат. Отначало това сякаш нямаше значение – онлайн рекламата главоломно се увеличаваше, а традиционните медии процъфтяваха. Възходът на интернет обаче наказа повечето средства за масова комуникация, а най-напред беше музикалната индустрия. И тя трябва да ни послужи за урок – защото независимо от успеха на платените сайтове за сваляне на музика пиратството все още се шири необезпокоявано.
Сега най-очевидните жертви на кризата са вестниците и списанията, но дигиталното разпространение е важно и за електронните медии. На практика почти цялото им съдържание е достъпно без пари в интернет, което отнема аудитория и реклама.
Наред са и издателските къщи – "Саймън&Шустър" наскоро отложи пускането на 35 големи заглавия в електронен формат поради опасения, че дигиталните версии, които се продават за 9.99 долара, ще подядат продажбите на книжните издания.
Единствените, които все още държат глава над повърхността, са кабелните телевизии, които оцеляват благодарение на абонаментните такси, но и там има тревоги, че клиентите се отказват от абонаментните си пакети заради възможността да гледат безплатно каквото си поискат в интернет.
И да се върнем на главния проповедник на платената ера – Рупърт Мърдок, който беше казал, че не е далеч денят, когато всички медии под шапката на "Нюз Корпорейшън" (включително новинарската тв "Фокс", лондонският "Таймс" и "Ню Йорк пост") ще въведат такси онлайн. Корпорацията опитва да продава софтуер за онлайн разплащания – засега без успех, с цел да се превърне в пътеводна светлина за останалите издатели. "Качественото съдържание не е безплатно – писа Мърдок в "Уолстрийт джърнъл" на 8 декември. – В бъдеще добрата журналистика ще зависи от способността на издателите й да предложат новини и информация, за които читателите са готови да платят."
Хората, които са проучвали този проблем, твърдят, че въвеждането на платено съдържание ще проработи само ако клиентите получат многократно подобрен продукт с възможност за цялостен достъп от всякакви дигитални устройства – това, което стои зад идеята на издателите на списания за консорциум и онлайн магазин. На фона на този стандарт повечето приказки за измъкване на някой и друг лев от читателя в интернет дрънчат на кухо. Тези, които искат заплащане, обикновено предлагат специализирана информация – като "Уолстрийт джърнъл" и "Файненшъл таймс", или пък са монополисти на регионално ниво. Освен това таксите са твърде ниски, за да влияят съществено на приходите. За разлика от тях останалите медии с новини от общ характер ще трябва да се състезават с безброй безплатни сайтове, предлагащи по същество същата статия.
***
Текст под снимка
Миналата година беше критична за много печатни издания. На 12 октомври "Ивнинг Стандард" стана първият национален ежедневник на Великобритания, който преминава от платено към безплатно издание.

Стр. 14

в. Труд | 2010-01-05 

Интервю с Проф. Вихра Миланова шеф на Катедрата по психиатрия в Александровска болница

Проф. Вихра Миланова е националният консултант по психиатрия. Тя е шеф на Катедрата по психиатрия в Александровска болница, по специалността си работи над 30 г. Била е участник в много изследователски проекти, посветени на генетика на психичните заболявания. Има над 150 научни публикации.

- Психическите заболявания по-често ли застигат в последно време българина, проф. Миланова?

- Колкото всички останали нации. Честотата на тежките заболявания е една и съща. Друг е въпросът, че при нас не е толкова добре уредена системата и достъпът до специалист (а имаме достатъчно добре обучени кадри).
Много важна е и т. нар. стигма – страхът, че някой може да те види и разбере, че отиваш на психиатър. Че може да ти сложат жълт етикет.

- Според някои статистики всеки трети българин има психичен проблем?

- 20 % от хората имат някакъв вид психични разстройства.

- А като добавим и депресиите и тревожните състояния?

- Да, тогава вече се стига до данните за всеки трети с психично оплакване. Да не забравяме и хората около тези страдащи българи.

- Какво се случва с разсъдъка ни в кризата? Имате ли повече пациенти?

- Хората много повече се страхуват за бъдещето си, по-често имат кризисни реакции под формата на депресивни разстройства, на тревожност, на опити за самоубийства (голяма част от тях не могат да се предотвратят). За съжаление безизходицата води точно до това.

- Повишават ли се острите ви случаи?

- Имаме доста такива пациенти. Но ние не сме показателни, защото клиниката ни е отскоро отворена след ремонт, нова е, привлекателна е и идват страшно много болни. Затова вече изнемогваме.

- Имате ли проблеми с финансирането?

- Както е известно работим в условията на хронично недофинансиране. И на дефицит. Ние, психиатричните клиники, получаваме субсидия само от бюджета на Министерството на здравеопазването (МЗ), и то по методика на преминал болен. Т. е. превеждат ни една и съща сума за болен, независимо колко време е лежал пациентът в болница, каква е стойността на лечение и т. н.

- И колко ви превежда МЗ?

- На университетска клиника, каквато е нашата, по 650 лв. на болен. С тази сума трябва да се плати всичко – лечение, медикаменти… Което не е лесно. А като част от Александровска, която има много отделения и всички те се финансират от касата, то доста тежим на болницата. С новата клиника за щастие сме наваксали този дефицит, но пак повтарям – нашата клиника е различна. Пациенти се записват със седмици напред.

- Ако се въведат клинични пътеки за психиатрични заболявания, това решение е ли е на проблема?

- Да, обсъжда се такъв вариант. МЗ има предложение за създаване на нови пътеки, защото само за психиатрично лечение няма. Това обаче е в процес на обсъждане. Но тези 650 лв., които получаваме, стигат за 12-13 дни, а една депресия например се лекува доста по-дълго. Разбира се, има и заболявания, които са по-евтини. Средният престой в клиниката ни е 17-19 дни.

- Какви занимания оказват лечебен ефект върху хората с разстроена психика?

- Т. нар. занимателна терапия. При нея болните рисуват, моделират, подлагат се на музикотерапия, на релаксиращи техники, на групови занимания. Провежда се и обучение на различни диагностични групи. Например прави се психообучение (как да се справят в различни ситуации, кога да си взимат медикаментите, как да разчитат първите сигнали на болестта) на хора с депресии, с тревожни разстройства, с шизофрения и др.

- Кои професии са подходящи за хората с душевни заболявания?

- Не мога да кажа, но има професии, при които хората по-често боледуват. Това са лекарите (те и по-често се обръщат за помощ към нас), преди години доста пациенти ни бяха учителите, а сега те се заместиха от хората на изкуството, защото са по-емоционални и впечатлителни. Бизнесмените също боледуват доста, както и журналистите, подложени на силен стрес. Новинарите се опитват да се лекуват с алкохол. Но той първо има отпускащ ефект, а по-късно само задълбочава проблема.

- А представителите от кои социални групи по-рядко стигат до психиатрична клиника?

- Например спортистите. Т. е. пациенти стават хората на интелектуалния труд.

стр. 20 – 21
 

Календарът съдейства на българските и чуждестранни фирми при избора им на прояви, в които да участват и посетят и дава изчерпателна информация на български и английски език за всички панаири, изложби, салони, изложби-договаряния, базари, провеждани в България, което отговаря на големия интерес и запитвания както от страната, така и от чужбина.

М3 Communications College I Дарина ГАРВАНОВА I 2010-01-05

Д-р Александър Христов е директор "Връзки с обществеността" в Корпоративна търговска банка АД, председател на Комисията по етика на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), ентусиаст, който не спира да публикува нови и нови статии за PR, рекламата и "тези три неща", вдъхновение за всички, които са в неговата компания…

1.      Как е възприеманa социалната, обществена и професионална роля на съвременния PRспециалист у нас днес?

За съжаление до голяма степен противоречиво. От една страна, PR специалистът се      надценява – възприема се като човек, който като „по заповед на щуката” може да пуска и да спира публикации и репортажи, да привлича известни личности, да направи някого известен и да осигури високи продажби. От друга страна, PR специалистът е и подценяван – понякога има повече представителни, церемониални функции и не му се дава възможност да използва максимално възможностите на PR като комуникация. Всъщност разбирането за същността и капацитета на PR като цяло е в основата на това какви могат да бъдат очакванията и критериите за оценка. Ние, PR специалистите сме поставени в уникална ситуация – да „образоваме” потребителите на нашите услуги (клиенти, работодатели) за това какво трябва да изискват и какво могат да очакват от нас. Но пък това означава, че се налага да се борим с редица неправилни представи и установени стереотипи

2.      Какви качества задължително трябва да притежава един професионалист в PR сферата?

Едва ли мога да ги градирам по важност, но със сигурност едни от най-важните качества на истинския PR професионалист са емпатията, умението да комуникира добре, комуникативната компетентност. Изключително важни качества са креативността, енергията, позитивизмът, въображението. Добрият PR специалист трябва да може да пише и да се изразява добре, да разбира или усеща обществения интерес и да е в час с важните събития от деня – т.нар. публичен дневен ред. Разбира се, той трябва да притежава и висок морал.

3.      Каква е разликата между PR професионалиста и аматьора? (бихте ли назовали крещящи примери и за едното и за другото?)

Изключвайки абсолютните самозванци, основната разлика между PR професионалиста и аматьора е в наличието, съответно липсата на стратегия в работата. Професионалистът мисли и действа стратегически, познава пазара и потребителите и предлага комуникационни решения, съобразени със ситуацията и необходимостта. Той действа с дългосрочна перспектива и се старае да прави комуникацията максимално консистентна. Аматьорът най-често предлага само тактически решения – „да направим пресконференция”, „да поканим Ивана на партито” и други такива. Това са самоцелни, нелогични и необвързани със стратегия действия. Работата на професионалиста изисква много мислене, анализи, опит, контакти и какво ли още не. Работата на аматьора практически може да бъде вършена от всекиго.

4.      На какво се дължи фактът, че има толкова много „PR специалисти” у нас?

Напротив, PR специалистите у нас са прекалено малко… Козма Прутков има една фантастична мисъл – „Ако на клетката на слона пише бивол, не вярвай на очите си”. Всеки може да напише на визитката си или в CV-то си длъжността „PR”, но това не го прави автоматично такъв. Макар и все още хаотичен, PR пазарът в България вече прихваща много от тези „PR специалисти” и ограничава техния периметър на действие. От друга страна, иска ми се да мисля, че мениджърите и политиците стават все по-наясно за това и като че ли започват да ги разпознават. Значителна роля за това играят и професионалните PR организации.

Казах, че PR специалистите са прекалено малко, защото като че ли започна да се усеща някакъв глад за професионалисти. Това беше прекъснато от финансовата криза, но с отшумяването й този глад, предполагам, отново ще се усети.

5.      Какво е бъдещето на PR?

Едва ли чак толкова бляскаво, но със сигурност оптимистично. PR ще се еманципира още повече, бюджетите ще нарастват, ще сме свидетели на все по-ефективни решения. Предпоставките за това сe наблюдават още сега. PR определено има нереализиран потенциал.

Оригинална публикация

Известният с безупречния си стил и класа певец се подложи на уникалната американска терапия, алтернатива на лифтинга в HYPOXI студио в столичния хотел Хил.

Apeiron Academy е професионална програма от обучения в сферата на комуникациите на Apeiron Communication.