www.civitasglobal.bg I 03.04.2015г.

Изложбата с кауза „No Man Is An Island – фотографии от острови” на любителя фотограф Дарин Русев е в столичното заведение до 16 април 2015 г.

Още с откриването си изложбата с кауза „No Man Is An Island – фотографии от острови” събра 600 лв., които са дарение за посттрансплантационния период на Наталия Маева. Наталия страда от рядкото и нелечимо заболяване пулмонална хипертония и й предстои животоспасяваща двустранна белодробна трансплантация. Средствата за нея са осигурени от Фонда за лечение в чужбина, но за периода след трансплантацията са необходими още около 12 000 евро, които се набират с дарения.
На много емоционалното откриване Наталия Маева се обърна към гостите, като каза: „За мен това, което ми предстои, е едно своебразно пътуване. Искам да вярвам, че то ще е успешно благодарение на подкрепата на хора като вас.”
„Уловил съм моменти, които са ме развълнували на места, които са ме впечатлили. Радвам се, че сте тук за добрата кауза и вярвам, че ще съберем достатъчно средства за Наталия. Благодаря на всички, които направиха възможна тази изложба с напълно доброволното си участие и застанаха зад нея с целия авторитет на имената и професионализма си.” – каза Дарин Русев, автор на изложбата.
На откриването каузата подкрепиха с доброволно участие и с прекрасна музика Славена Даскалова и джаз „Орфиъс”, които са добре познати на публиката с проекта си ”Pop&Rock Meets Jazz”.
На изложбата „No Man Is An Island – фотографии от острови” са представени 21 фотографии от острови, до които Дарин Русев е пътувал в последните години, сред които Малта, Кипър, Сицилия, Тенерифе, Лефкада, Азорите.
Изложбата е организирана с изключителното съдействие на Йоана Велева, основател на популярното столично заведение + това, където неведнъж са организирани благотворителни инициативи. Подборът на снимките и подредбата на изложбата са изцяло доброволно дело на Евгени Димитров, основател на Булфото, а за организирането й с времето и професионалните си умения са съдействали Боряна Вълева, дизайнер, Богдан Метев, печат и екипът на CIVITAS България.
В подкрепа на каузата дарение от 50 екземпляра от най-новия си албум „Пирин – вълшебната планина” прави и фотографът Александър Иванов, като средствата от продажбата му също ще бъдат дадени за лечението на Наталия.
Продажбата на фотографии от изложбата и на албума „Пирин – вълшебната планина” продължава в +това до 16 април 2015 г., както и на официалната страница www.facebook.com/helpnati, където ще могат да се правят поръчки. Всички дарители ще получат сертификат за направеното дарение.

Автор:
Йоана Борисова

www.civitasglobal.bg I 26.03.2015г.

21 фотографии от острови, до които е пътувал в последните години, сред които Малта, Кипър, Сицилия, Тенерифе, Лефкада, Азорите, ще представи любителят фотограф Дарин Русев. Снимките са част от изложбата с кауза „No Man Is An Island – фотографии от острови”. Всички средства от продажбата на снимките ще бъдат дарени за посттрансплантационния период на Наталия Маева, на която й предстои двустранна белодробна трансплантация.
„Разбира се, че си мечтаех за изложба, за да споделя това, което съм видял през обектива. Но за мен това, че първата ми изложба е обвързана с кауза, е най-големият ми подарък. Името на изложбата отразява моето разбиране, че трябва да си помагаме. Искрено се надявам да съберем достатъчно средства за Наталия и съм горд, че мога да съдействам за това. Искам искрено да благодаря на всички, които направиха възможна тази изложба с напълно доброволното си участие и застанаха зад нея с целия авторитет на имената и професионализма си. Благодаря ви.” – каза Дарин Русев, автор на изложбата.
Изложбата „No Man Is An Island – фотографии от острови” е организирана с изключителното съдействие на Йоана Велева, основател на популярното столично заведение + това, където неведнъж са организирани благотворителни инициативи. Подборът на снимките и подредбата на изложбата са изцяло доброволно дело на Евгени Димитров, основател на Булфото, а за организирането й с времето и професионалните си умения са съдействали Боряна Вълева, дизайнер, Богдан Метев, печат и екипът на CIVITAS България.
В подкрепа на каузата дарение от 50 екземпляра от най-новия си албум „Пирин – вълшебната планина” прави и фотографът Александър Иванов, като средствата от продажбата му също ще бъдат дадени за лечението на Наталия.
Повече информация за изложбата може да видите на официалната страница www.facebook.com/helpnati, където ще могат да се правят и поръчки за закупуване на снимки от изложбата или на албума „Пирин – вълшебната планина”. Всички дарители ще получат сертификат за направеното дарение.

За Наталия Маева:
Наталия Маева е на 44 г. и е председател на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония (БОППХ). От 2009 г. страда от това много рядко и тежко заболяване. Тя е основният двигател за осигуряването на разбиране, подкрепа и адекватно лечение на пациентите в страната, страдащи от пулмонална хипертония.
Пулмоналната аретирална хипертония е рядко заболяване, което засяга кръвоносните съдове на белите дробове и оказва негативно влияние върху извършването на ежедневни и рутинни дейности, като ги прави почти невъзможни. Проявява се в няколко различни форми. Симптомите обикновено включват недостиг на въздух и лесна физическа умора, а понякога замаяност и загуба на съзнание. Заболяването е нелечимо, но съществува животоподдържаща терапия. Трансплантация обикновено се прилага при пациенти, които не се повлияват вече от терапия с препарати. Може да бъдат трансплантирани сърце и бели дробове, или само бели дробове. Това е единственият им шанс да се върнат към нормален живот.
На Наталия Маева й предстои двустранна белодробна трансплантация, която ще бъде извършена в Клиниката по гръдна хирургия във Виена.
За Дарин Русев:
Дарин Русев е на 33 години, любител фотограф. Има бакалавърска степен „Биотехнологии” и магистърска степен „Генно инженерство” от СУ „Св. Климент Охридски.” Увлича се също от астрономия, спорт и пътувания, а хобито му е да снима.
Изложбата с кауза „No Man Is An Island – фотографии от острови” е първата му изложба и съдържа снимки от пътуванията му през последните години в Кипър, Лефкада, Сицилия, Тенерифе, Азорските острови и Малта. Всички фотографии в изложбата са заснети с непрофесионална техника – фотоапарат Panasonic Lumix DMC-FZ28 и фотоапарат Nikon D5200 с обектив Nikkor AF-S DX 18-105 mm f/3.5-5.6G ED VR.
Средствата от продажбата на фотографиите му са дарение за посттрансплантационния период на Наталия Маева, която страда от тежкото и рядко заболяване пулмонална хипертония и й предстои двустранна белодробна трансплантация.
Ако желаете да направите дарение или да разпространите информацията, дарителските сметки за набиране на средства са:
Уникредит Булбанк АД/ Unicredit Bulbank
BGN – BG97UNCR7000 1522 0893 44
EUR – BG43UNCR7000 1522 0893 46
BIC(SWIFT) – UNCRBGSF

Титуляр: Наталия Стефанова Маева/ Holder: Natalia Stefanova Maeva

*Сметките са освободени от такси. Хората и фирмите (дарители) могат да се ползват с данъчни облекчения съгласно чл. 22 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 31 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Автор:
Йоана Борисова

www.capital.bg I 23.012015г.

Глобата на Комисията за финансов надзор може да доведе до закриването на врачанския вестник "ЗовNews"

"Татко умираше от рак, те ми чупеха колата. След всеки критичен текст за висш представител на областната администрация автомобилът ми беше със спукана гума. Спираха майка ми на улицата, за да й обясняват каква съм и да я притесняват. После престанаха да я поздравяват." Такива истории разказва журналистка от малкия врачански вестник "ЗовNews". Подобни истории имат и други нейни колеги, които се опитват да правят независима журналистика в най-бедния район на Европейския съюз – Северозападна България. Заплатите, които получават, са между 200 до 400 лв. месечно.

Редакцията на вестник ЗовNews" във Враца се намира на главната улица. Преди да влезем там, отиваме до най-близката сергия за вестници. Въпреки че според официалната статистика градът е с около 65 хиляди жители, там има четири хартиени издания. "Конкурент" е сложен на централно място на сергията, с цветен печат и 16 страници. Най-скъп от местните издания – 0.60 стотинки, и с най-висок тираж – по неофициална информация около 4 хил. броя. Разпространява се в целия регион. Местният фолклор твърди упорито, че от две години негов собственик е депутатът от ДПС Делян Пеевски. На няколко сергии в града продавачите казват, че "Конкурент" е най-продаван. Изпод купчината издания подават и непослушното дете сред врачанските медии – вестник "ЗовNews". То е с далеч по-скромен вид, черно-бял, с 8 страници и цена от 50 ст. По-късно в редакцията разбирам, че и "Зов" е бил цветен, но в печатницата им вдигнали цената и за изданието станало непосилно да излиза в този вид.

Каква медиа е "Зов"

До павилиона спира минувач: "А бе, ти разбра ли, че глобили "Шанс" със 100 хил. лв?" Вестникопродавецът се замисля и след дълга пауза казва: " Не "Шанс" бе, за "ЗовNews" става дума." Повечето хора в града дори не са чували за неволите на "ЗовNews" и за свирепата глоба, която им наложи Комисията за финансов надзор (КФН) миналата седмица. Нищо, че темата е на първата страница на изданието.

Санкцията е за издателя – врачанската фирма "Алпико пъблишинг" ЕООД, собственост на хирурга онколог д-р Георги Езекиев. Освен издател на "ЗовNews" той стои и зад четири сайта: http://vratzanews.com, http://www.vecherni-novini.bg, http://zovsport.com и електронния сайт към вестника http://zovnews.com. Санкцията е по обвинение в пазарни манипулации. Глобата е максималната по конкретния член от закона и се налага заради въпросителната публикация със заглавие "Първа инвестиционна пред фалит?", престояла около два часа на сайта http://zovnews.com на 27 юни 2014 г., когато пред офисите на банката във Враца са се извили опашки. За вестник "Зов" глобата на КФН е равносилна на убийство. С плаха усмивка журналистите казват, че сумата е равна на издръжката им за три години.

Управителят на "Зов" Мария Димитрова определя санкцията като парадоксална и будеща недоумение, защото дружеството досега не е било проверявано от КФН, а според юристи, с които се е консултирала, при първо административно нарушение налагането на максимална санкция е изключително рядко. Журналистите във врачанската медиа се питат атаката срещу "ЗовNews" сплашване ли е, или конкурентен опит за унищожение. Издателят д-р Езекиев коментира, че проблемите с вестника и за самия него винаги започват "преди избори". Над "Зов" не за първи път има натиск, който рефлектира директно и върху издателя. "Пращали са ми ГДБОП в болницата да ме разпитва. Изпратиха ревизори, които стояха две години в отделението и нищо не откриха. Само притесняваха екипа и пациентите", разказва медикът, който е началник на хирургичното отделение във врачанската болница. Обяснява, че вестникът, зад който стои, има обществена функция и винаги критикува местната власт, иска да е неин коректив. "Без свободни медии, които да казват истината на висок глас, нищо няма да стане, няма да има никаква промяна в тази страна. Това важи за всички. Независимо дали са големи или малки медии", убеден е Езекиев.

Редакцията на вестник "Зов" е малка. В нея работят шестима журналисти заедно с управителя Мария Димитрова. "Не гледайте на мен като на началник. Тук всеки работи като репортер. Включително и аз. Освен това съм шофьор, фотограф и доставчик", казва с усмивка Мария. Това, че хората са малко, си има и предимства. Личи си, че се уважават, помагат си и всеки се стреми да е полезен на своите колеги.

Особености на пазара

Освен "Конкурент" и "Зов", които излизат от понеделник до петък, във Враца има още два вестника, които са по сергиите два пъти седмично – "Враца днес" и "Шанс нюз". Местен разпространител разказва, че има издания, които излизат на хартия, когато съберат пари: "Обикновено по избори или като излезе някоя обществена поръчка." Иначе малкият врачански пазар на пръв поглед изглежда конкурентен – на него има и три местни телевизионни канала, три радиостанции и десет сайта. Пазарен феномен са общинската телевизия и общинското радио, които са на директно подчинение на общинския съвет и получават финансирането си от него. Разнообразието създава привидно усещане, че регионалният медиен пазар е развит. Всички съществуват с много малки символични средства. "Медиите на този пазар са за обществен престиж, други ги финансират на инат или от суета", разказва бивш журналист от Враца, който е избрал друг път на развитие.

Местните вестникопродавци пък са много чувствителни към бизнеса си. През миналата година 165 от собствениците и наематели на магазини и будки за цигари, вестници и пакетирани изделия в града се обединиха, за да спрат Lafka (разпространителската фирма, зад която се смята, че стои Делян Пеевски). "Сдружение на собствениците на търговски обекти – Враца 2013" внесе писма до кмета и областния управител срещу разполагането на 25 павилиона Lafka. Инвестиционното предложение на "Табак маркет" към Враца е от повече от една година, откогато е и отпорът на местните търговци.

Най-големият проблем на местните медии е, че това са много малки и бедни търговски дружества. В този смисъл са много по бизнес и властово/политически зависими. Регионалните журналисти пък са едни от най-съдените. Те работят в малки градове, където всички хора се познават и много често им се налага да бъдат предпазливи в текстовете си. Това безспорно влияе на качеството на изданието, което трябва точно и безпристрастно да пише по различните казуси. А бизнесът със свободното слово трябва да има регламент да спазва етичните и професионални стандарти…

Оригинална публикация

СБЖ I 6.08.2010

Софиянецът Антон Найденов щракна кадър, в който куриери доставят пратка на летящ делтапланерист в движение, и взе първата награда и 3000 лева, съобщи "Стандарт".

Наградите се дават от националния конкурс за репортажна фотография, обявен от куриерска фирма "Еконт Експрес" и агенция "Булфото".

Много трудно за изпълнение и твърде атрактивно, коментираха членовете на журито. Негов председател бе Любомир Бенковски-Бенджи от "Булфото". Оценки даваха шефовете на фотоотдели Красимир Свраков от "Стандарт", Иван Донов от "Труд", Христо Танев от "Телеграф" и Йордан Симеонов от "24 часа".

Втора и трета награда получиха Христо Христов от Шумен и Красимир Кръстев от Варна за репортажните си удари, направени по време на пътуванията с куриерите. Организаторите дадоха и няколко десетки поощрителни награди.

"Задачата не е никак лесна. За добър резултат не е достатъчно инцидентно разхождане до офис на "Еконт" или по пътищата на страната."

"С повече находчивост и търпение нещата се получават. Очаквам догодина още по-впечатляващи кадри", коментира Любомир Бенковски.

Оригинална публикация

Агенция БУЛФОТО I 2010-03-16

Животът на куриера поякога е много интересен – посещава интересни места, среща се със всякакви хора, попада в необичайни случки.

Голямата куриерска фирма Еконт Експрес в сътрудничество с агенция Булфото организира национален конкурс за репортажна фотография „Това е Еконт”, съобщиха на пресконференция в БТА днес. Тематичните линии на конкурса са интересните моменти от живота на куриерите и средата, в която работят. Право на участие имат всички фотографи, професионалисти и любители, без ограничения във възрастта. Началото на конкурса е 15 март, а снимки могат да се подават до 1 юни. Голямата награда на конкурса е 3000лв., а тези за второ и трето място са съответно 2000 лв. и 1000 лв. Ще бъдат раздадени и неограничен брой поощрителни награди от 50 до 500лв. по преценка на ръководството на Еконт. Най-добрите снимки, определени от журито, ще бъдат включени в национална изложба, която ще бъде открита в София в началото на юни, а по-късно ще обиколи цялата страна.

Макар и за първа година, целта на конкурса е да се превърне в национално мероприятие, в което може да се включи всеки любител на фотографията в България. Именно затова:

1. Броят на поощрителните награди не е предварително ограничен – организаторите ще стимулират всяка оригинална творба.

2. В период на икономическа криза не всеки може да си купи професионален фотоапарат. Затова се приемат и снимки, направени с GSM. Всеки добре уловен момент ще бъде оценен.

3. За да е коректно оценяването, снимките от GSM ще се разглеждат в отделна категория, като за тях има допълнителен награден фонд – 500 лв. за първо място, 200 лв. за второ, 100лв. за трето и неограничен брой поощрителни награди до 100 лв.

4. Снимките се разглеждат от професионално жури, като тяхната оценка ще има ефект върху развитието на начинаещите фотографи. Журито е в състав: Любомир Бенковски – председател (агенция „Булфото”), Иван Донов (в-к „Труд”), Йордан Симеонов (в-к „24 часа”), Красимир Свраков (в-к „Стандарт”) и Христо Танев (в-к „Телеграф”).

5. Чрез пътуващата изложба имената на участващите фотографи ще обиколят България.

6. Проявата на социална отговорност и ангажираност ще се стимулира допълнително от организаторите. Очакваме фотографите да заемат гражданска позиция чрез творбите си: да отличат усърдните куриери, а случаите на ниско качество на обслужване да запечатват на лента и разобличават.

Допълнителна информация: photo.econt.com

Оригинална публикация

в. Монитор | Валя СТОЯНОВА | 2010-03-20

Фотографът снима нещата, които другите не виждат

"Портрет на едно поколение" – така Дилян Марков, нашумял у нас като фотографа на звездите, кръсти първата си виртуална изложба. На адрес www.vivageneration.net всеки може да види кадри на фолкизкусителката Райна, "опакована" с панделка от червени прашки, и голия гръб на Слави Трифонов със заплашителната щампа No Mercy. Или пък манекенката Диляна Попова в поза "Венера Милоска" и скрита зад смокинов лист. Тези фотографии обаче са само капка в морето, защото във виртуалната галерия на Марков има близо 120 портрета – все на знаменитости. Сред тях са футболисти, политици, поп звезди, журналисти, модели – личности, "целунати" от камерата на Дилян през последните десет години. На хартия сме виждали в издания като FHM, Мaxim, Playboy, "Егоист", Еlle, а виртуалната галерия ще бъде отворена до март 2012 година.
Капризните модели го величаят като "вълшебника зад обектива", но Дилян Марков има семпло определение за себе си – работохолик, влюбен в професията. Едва ли широката публика знае, че маститият моден фотограф след няколко седмици – на 20 април, ще закръгли 40 години. Повечето от тях е изкарал с око, вперено във визьора. Фотографията го влече от малък и снима, откакто се помни. Още като ученик ходел на различни кръжоци и курсове. Първият му учител в тази област обаче бил баща му, който имал своя собствена лаборатория.
"В прогимназията целият клас се засилихме на някаква екскурзия. Един съученик ни направи обща снимка на класа и ме натовариха със задачата да я размножа, понеже баща ми беше любител фотограф. Аз, естествено, казах "няма проблеми", а баща ми, като видя задачите, каза "хайде да си свършиш работата сам – хем да се научиш, хем да видиш как стават тия неща". Той имаше една

малка лаборатория на тавана

Мъчих се известно време и ми хареса какво се получава. Така се запалих. После татко ми подари стария си фотоапарат и аз започнах да кисна в ателието, да обикалям по кръжоци. Натисках се да снимам тържества и в един момент се оказа, че не само правя нещо, което ми харесва, но и изкарвам пари. Още оттогава обаче винаги ми е било интересно да снимам хора, пейзажите ми харесват, разбира се, но хората са тези, които ме привличат. Моят преподавател Румен Георгиев ме запали да снимам нещата, които другите не виждат, не усещат. Но после започнах да снимам хора, все по-известни. Дори фотографията, която правя за удоволствие, пак са хора. Снимам децата си, приятелите", разказва маестрото, който не обича да се снима.

Изстрадани фотосесии

За Марков няма трудни снимки. Има изстрадани фотосесии. "Трудността е в самата подготовка: къде да снимаш, защото терените и интериорите са много важни. Кой ще направи аксесоарите, какъв ще бъде стилът, какво искаш да покажеш, с кой екип ще го направиш. Всичко останало е една смазана машина. Например Гъмзата трябваше да го снимаме с ягуар на една поляна и там трябваше да разгърнем студио. Доста трудна задача при такава дива котка", връща лентата Дилян.
Фотографът, чиито кадри с разголения Бербатов всяха смут и у нас, и в Германия преди години, не се увлича от репортажната фотография. "Това не означава, че не я харесвам. Когато видя добра снимка, є се възхищавам искрено. Някои колеги съчетават двата стила, но мен не ме влече. Един от големите фотографи в света – Ричард Аведън, е снимал и Втората световна война, и тази във Виетнам, а между тях и най-известните и красиви жени в света. Той е един от класиците на фотографията, която аз правя", признава Дилян, пред обектива на когото са били най-известните ни личности. Вече е ясно, че майсторската, професионалната фотография действа така, както действат произведенията на живописта и на пластичните изкуства. Правдивостта на тази максима получи поредното потвърждение от изложбата "Портрет на едно поколение".
***
БЪРЗ ФАКТ
Завършил е художествена и приложна фотография в НАТФИЗ
Носител е на наградата за рекламна фотография на "Реклама Експо 97" и "Златна игла" от Академията за мода за 2000 година

***

Мина модата на куклите

- Трябва ли едно голо тяло да бъде красиво, за да "привлече" обектива ви?

- Като начало трябва да бъде голо. Малко е клиширано, но за мен една жена, за да ме привлече, за да я снимам, трябва да има излъчване, да има характер. Ако очите й говорят, а не пустеят, е по-добрият вариант. Само по себе си красивото тяло може да бъде чудесна илюстрация, но не и добра фотография. Фотографията е магия на взаимоотношенията между артист и модел. Но не мислете, че аз мразя красивата жена, напротив.

- Фотошопът не превръща ли хората в пластмасови кукли?

- Отдавна мина модата, когато правехме хората като кукли. Това си беше етап на развитието и на световната, и на българската фотография. Няма как да искаш да си на върха, ако си помагаш с пищови. Разбира се, когато се снимат звезди, те си имат специални изисквания. На Запад преди фотосесия се подписва доста сериозен договор, в който се обяснява детайлно как трябва да се снима звездата и кои недостатъци да бъдат избягвани.

- През погледа ви са минали много звезди, капризни ли са?

- Може да се каже. Звездите имат свое, по-особено отношение към света, а не клиширано. Някои го наричат каприз, за други е характер. Но нали сте съгласна, че един човек трудно става звезда, ако няма силен характер, ако не е различен от другите. Аз нямам проблем с това.

- Имало ли е ситуация, в която ви се е искало да захвърлите фотоапарата?

- Дори когато приключа снимки, грижливо го поставям на мястото му за почивка. Защо да го захвърлям? Имало е критични моменти, но не и с камерата.

Стр. 25

PRESS.dir.bg I 2010-02-16

Новият брой на американското списание "Archaeology" излезе с материал и водеща снимка от трета страница за находките от 2009 година на екипа на българския археолог Веселин Игнатов и реставраторската работа на Силвия Борисова. Под заглавие "Тракийско царско погребение" се разказва за гробницата, открита миналата година в Караново с предположения, че е на член на фамилията на последния тракийски цар Реметалк III заради пищните дарове, открити там. 

Разкопките са по проект на сдружение "Културни проекти", финансиран от Обединена българска банка и подпомогнат от община Нова Загора. За броени седмици мястото на гробницата беше покрито с модерна поликарбонатна конструкция, под която продължава работата на археолозите. От банката е поет ангажимент да продължат спонсорството и през 2010 година, като сдружението се надява да привлече и още амбицирани да участват в престижния проект дарители. 

Списанието е с аудитория от 786 000 души и е официален орган на Американския археологически институт. В шестте си годишни книжки редакторите селектират най-интересното от археологическите открития в цял свят. Публикацията е втора поява на екипа на Веселин Игнатов на страниците на списанието. През 2007 американците отделиха три страници в текст и снимки за откритите в местността "Триъгълника" край Нова Загора две тракийски колесници. И в двете публикации снимките са направени от репортери на агенция БУЛФОТО.

Наближаващият 14 февруари, освен дeн на влюбените и на Трифон Зарезан е и официален празник на археолозите. Интересът отвъд океана към работата на българските откриватели е още един приятен повод за отбелязване на празника, коментират почитатели на историята.

Оригинална публикация

www.bulphoto.com I 2010-02-15

Дебют в столичният ежедневник „Стандарт” направиха двама от участниците в четвъртите подред курсове за фоторепортери, организирани от агенция БУЛФОТО и верига магазини ФОТОСИНТЕЗИС. Николай Цонев „превзе” страниците на вестника с ефектен кадър от маскен бал на Националната гимназия за древни езици и култури. Колегата му Георги Павлов хвана окото на редакторите в ежедневника със запалена факла на шествието на националистите на Боян Расате, хвърлена в пластмасов контейнер за боклук.
Поредните курсове на агенция БУЛФОТО в момента се провеждат в столицата.

Снимката на Николай Цонев от ученически маскен бал публикувана във вестник "Стандарт"

Снимката на Георги Павлов на изгорелия еко-контейнер публикувана във вестник "Стандарт"

Оригинална публикация

сп. Sign Cafe | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-02-13

Евгени Димитров е фотожурналист с 20 год. професионален стаж, собственик на фотографска агенция. "БУЛФОТО". Завършил е журналистика и преди основаването на агенцията е работил като фоторепортер и журналист в първите свободни български вестници. През 2000г. стартира "БУЛФОТО", чиито снимки публикуват почти всички БГ медии. Сред клиентите на агенцията за корпоративно снимане са гиганти като Глобул, Каменица, Майкрософт, Сиско, ОББ. Евгени Димитров е в журито на много от престижните български фотоконкурси и иницира обучения, свързани със събитийната фотография.

Представете си идеалното събитие – престижно място, много гости, десетки медии, камери, клиент, който сипе комплименти за организацията… Въпреки многото светкавици, на другия ден в пресата и Интернет няма много снимки, представителните личности са излезли с гръб на репортерските кадри, от събитието липсват основни моменти. Как е възможно, се питате, при наличието на толкова много професионални снимащи?
Организирането на събития е най-динамичната област на връзки с обществеността. Семинари, бизнес закуски, пресконференции, представяне на нови продукти, коктейли, фирмени партита … всичко това е ежедневие за ПР специалистта. Съобразителните професионалисти изпипват всеки детайл в подготовката с много творчески усет, но…. често подценяват въздействието на визуалния имидж -снимката. "Клиентите са склонни да похарчат "неприлична" сума пари за кашонче уиски, но с мъка отделят от бюджета си за фотографско обезпечаване на събитието и съобразяването на сценарий, осветление и декорации с камерите. Нерядко в ролята на фоторепортер влиза представител на ПР агенцията или фирмен служител", разказва Евгени Димитров, управител на "Булфото" и лектор на първия курс "Как да направим събитието подходящо за снимка", организиран от консултанта Стоян Стоянов в МЗ College миналата година. Снимката е най-бързия и точен носител на информация за вашето събитие, затова не оставяйте този елемент на случайността. Отсичането на художествения образ чрез фотокадър, изборът на гледна точка, зрителния и смислов център са фотографски техники, подвластни на опитното око. Дори да разполагате с висок клас техника за заснемане, по-добре се доверете на специалист. Умението да се формулират точни изисквания към наетия фотограф и създаването на подходящи условия за фотоотразяване, е още един лост в ръката на организаторите за постигане на контрол върху ситацията и изпълнението.

Фотографското документиране на събития

От особена важност при повечето събития е медийният шум, който търсим. Добрият снимков материал би осигурил по-широко медийно отразяване и подходящ ПР ефект. Ако добре композирани и брандирани кадри намерят място в медиите, успехът и признанието от страна на клиента ще е още по-голямо. Вътрешнофирменият протокол също изисква прецизно заснети кадри за леснодостъпна визуална хронология. Техническото документиране на определени параметри е полезен изобразителен материал за отчетност и коректив.
"Фотокадър от презентация за наш клиент впоследствие стана рекламен принт", коментира успеха на една събитийна снимка Евгени Димитров.
Съветите на фотограф може да са ви от полза и при предварителната подготовка на терена и съобразяването му с камерите.
Все още няма изградени стандарти за работа с фотооператори при отразяване на събития, независимо дали става дума за наемане на вътрешен фотограф, или по отношение на фоторепортерите, поканени да го отразят. Големи чуждестранни фирми по-често отчитат важността на този елемент от пъзела и поставят категорични изисквания към изпълнението на визуалното отразяване. Наличието на фирмен бриф, относно изискванията за заснемане, изключително улеснява фотографската работа, особено при снимането на по-динамични събития, но е "рядкост в практиката, дори на големи компании", категоричен е специалистът. ПР агенциите, които разбират необходимостта от професионално визуално отразяване, настояват клиентите им да предвидят наемането на фотограф в бюджета на събитието.

Ангажирането на фотограф

Наемането на професионален фотограф ще даде още по-добри резултати, ако го въведете в предварителната подготовка. Ако има сценарий, дайте му копие. Обозначете "героите" на събитието, лицата, от които са необходими портретни кадри, по колко различни кадъра от сюжета се изискват.
Не забравяйте да уточните крайния час, преди който фотографът не бива да си тръгва, както и изисквания към облеклото. Ако сте предвидили засилена охрана, задължително представете фотографа, за да избегнете недоразумения. Запознайте го и с основните действащи лица, за да не се смущават от неговото присъствие.
Уточнете техническите параметри на заснемането. JPEG форматът е удобен за транспортиране на файлове, със същата резолюция, но в пъти по-малък от TIF или Bitmap.
"Стандартът, който с времето успяхме да наложим, за подаване на снимки към пресата е 2000 пиксела по дългата страна на кадъра ( 3000 пиксела за списания ) и компресия 8 на Photoshop", уточнява Евгени Димитров.
Съветът на специалиста е в прескита да подберем 10-те най-добри кадъра – с портрети на участниците и ключови моменти от събитието. Настоявайте фотографът да ви ги предостави непосредствено по време или след края на събитието, за да сте подготвени за своевременното им разпространение. Пълната версия на снимковия материал следва да получите на завършен брандиран носител.

Фотогеничното събитие

В музей или стандартна конферентна зала, заведение или друг специфичен интериор – не забравяйте да съобразите мястото с изискванията за неговото сполучливо фотоотразяване.

Погрижете се за хореографията

Маркирайте сюжетно важните моменти, които си струва да бъдат заснети – връчване на награда, подписване на договор. Ако корпоративните цели го изискват -брандирайте тези зони.

Психологическа подготовка

Имайте предвид, че заставането "лице в лице" с камерите е стресиращо за повечето хора. Отделете време за имиджова психологическа подготовка и инструкции според сценария. В някои телевизии т.нар. stage manager разяснява на участниците как да се движат пред камерите. Обучението по медийно поведение* би било ценен актив. "Снимал съм протоколно управляващи директори на големи корпорации, преминали школи за медийна подготовка. Много непринудено и без елемент на преднамереност, с поведението си те улесняват фотосесията", разказва Евгени Димитров.

Осветлението – най-голям препъни камък

Насрещното осветление обърква техниката, води до винетиране, обмазва кадъра, предупреждава фотографът. Друго важно условие е в задния план на обекта да не попадат огледала или стъкла, които връщат светкавицата. Наличието на допълнителни източници на осветление биха придали интригуваща светлина, обем в разработката на фона.

Разполагане на рекламните материали и лога

Уточнете с фотографа към кого са фокусирани логата. Ако е по-важно да се гледат от хората в залата, разполагайте ги no-нависоко, ако е нужно да влизат в кадър – на нивото на очите. Мястото им е там, където се развива действието като спазите дистанцията на материалите от обекта на снимката. Покритието на винилите задължително трябва да е матово, за да не дава рефлекс – основна грешка, която се допуска от повечето организатори. Добавете предмети в кадър -едно сравнително скучно и абстрактно събитие може да стане интересно от фотографска гл.т., ако се онагледи.

Осигурете "въздух"

"Резервирайте" предварително позицията на камерите и фотоапаратите, за да осигурите достатъчно пространство за фоторепортерите, които ще присъстват. Това е шанс за тях да направят своите добри кадри, а за вас да постигнете сполучливо фотоотразяване и добър ПР ефект. Опитайте се да избегнете предмети между камерите и обекта на снимане. Затварянето на масите в П-образна форма също създава неудобство при заснемането. "Разбира се , тези аспекти по-лесно се контролират на пресконференция, отколкото на
терен", обобщава управителят на "Булфото".

Съобразете физическите особености на главните действащи лица

Организирането на събития е задача с много условности. Ето още едно – не поставяйте много ниски до много високи хора на подиума за снимка. Ако "звездата" на събитието е висок 150 см., по-добре намерете фотограф със сходен ръст.

Пресконференция

В отразяването на най-разпространеното корпоративно събитие има няколко ключови момента. Задължително е да имате кадър от откриването – хората са още на крак и влизат в залата. Снимките са много по-раздвижени и най-често намират място в пресата. Конферентният панел е неизменния втори план. Снимка – леко отстрани – би осигурила максимално пълен кадър. Част от фоторепортажа на конферентно събитие е бизнес чата – хората говорят, разменят визитки и т..н.
Интересни кадри биха се получили, ако преди да заемат места на конферентната маса, участниците застанат прави за минута, разменяйки си реплики. ‘Тази игра на непринудено поведение също помага за фотогеничността на събитието, от вас зависи да я предвидите", казва Евгени Димитров.
Във всяко събитие се търси определена гледна точка – ако организирате изложба са ви необходими кадри на хора, които гледат даден експонат; местата с повече завои ще осигурят атрактивност при отразяването на test drive, а при карането на писта се търси динамика в снимката. Автомобилна презентация не може да мине без привлекателни промоутърки и ако това ви кара да се усмихвате, замислете се дали това не е кадърът, който ще даде приоритет на вашите снимки при медийното отразяване на темата.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Пример за неудачно позициониране на логото на клиента спрямо мястото на камерите по време на събитието. Долу в дясно се вижда фоторепортер, който снима основния герой -Ицо Хазарта. Зелената стрелка сочи линията на насочване на фотоапарата, а зеленият правоъгълник – приблизителния му кадър. За съжаление, в него няма и следа от бранд. Логото е високо горе и встрани, което е "нефотогенично". Вдясно се вижда кадър от събитието, изрязан, както би се появил във вестника.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Преместване на банера минути преди събитието точно зад гърба на спортния министър осигури на клиента визуално включване в много медии, включително и при ползване на снимката като архив.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Неправилно построяване на осветлението – фонът е по-осветен от основния обект. Манекенката е осветена неравномерно – в средата има светло петно, краката и долната част на роклята остават в сянка. Такава снимка влиза само с много тежко "лобиране".

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Пример за удачно позициониране на логото на клиента – и при силно изрязан кадър, то остава вътре. Неправилен е обаче материалът, от който е печатан фона – лъщи и се набръчква, което оставя усещане за нещо временно и евтино.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Подходящо избраният момент и място, където красавиците да опипват главния редактор на Плейбой, както и самата идея за подобно нещо в сценария дадоха сигурно включване на събитието в медийния "адженда сетинг".

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Пример за сполучливо включване на предмети в медийния мизансцен.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Артистично раздвиженото осветление придава обем на събитието и прави кадъра ефектен и бляскав.

Стр. 95, 96, 97, 98

в. Сега | 2010-01-05 

"Сънди таймс"

Дневната смяна на папараците в Лондон приключва в 6 вечерта. Тогава фотографите зарязват шопинга на футболните съпруги и пускат нощната смяна, която заема позиции пред модните барове. Това си е професия като всяка друга. И става все по-трудна. Благодарение на кризата и свирепите съдебни битки "глутницата" преживява тежки времена.
След като години наред се славеха с астрономическите си тарифи, днес папараците са закъсали. При това драматично. "Преди година можех да изкарам 500 паунда от една снимка в някой от големите таблоиди като "Сън", "Дейли мирър", "Стар" или "Дейли мейл" – казва Кен Гоф, шеф на една от водещите агенции за светски снимки. Днес цената може да падне до 40 паунда за кадър средна хубост. И то ако въобще изданието реши да я публикува.
Според издатели на светски списания отдавна са минали дните, когато снимка на Бритни Спиърс в "Макдоналдс" можеше да предизвика интерес. "Преди години стигаше да снимаш Дженифър Анистън даже само отвън пред ресторанта – казва Сам Дилейни, издател на британското "Хийт". – Днес това не е така. Нито пък вървят излагащите снимки от плажа. Вече въобще не пускаме звезди с целулит. Не че е въпрос на принципи, просто вкусовете на читателите се променят. Вече им е неудобно да ги видят с такива снимки в метрото."
Звездите, които е рентабилно да се следват неотлъчно, пък на практика са сведени до две за Англия – Виктория Бекъм и Черил Коул. За останалите просто не си струва да се дебнат непрекъснато. А съдебните дела не помагат. През 2008 г. Сиена Милър осъди една от най-големите фотографски агенции в света и си издейства забрана да я доближават. По същия път мина и Ейми Уайнхаус, която окачи пред дома си табела с предупреждение фотографите да стоят поне на 100 м.
Несигурни в читателския интерес и изправени пред опасността от скъпи дела, издателите предпочитат безопасната игра. Всичко това изправя папараците пред най-тежкия момент в историята им, откак целият свят ги нарочи след смъртта на принцеса Даяна. За мнозина всъщност сега е още по-трудно.

Снимка: Вестник "Сега"/ЕПА

Стр. 14