в. 24 часа | Димитър СТАЙКОВ | 2010-02-13

Преди 20 г. излезе първият брой на вестника. Главните му редактори станаха жертва на политиката
Когато през 1992 г. постъпих на работа във в. "Демокрация", главен редактор беше Волен Сидеров. Идвах от едно списание, страхотно измислено от Димитър Езекиев, голям журналист и по това време депутат. Имаше дизайн и съдържание като Newsweek. Казваше се "Български дневник" (известна прилика има с днешното списание "Тема") и беше наследило редакцията, активите и пасивите на прочутото списание "Отечество" на Серафим Северняк. То беше изпреварило времето си, защото не нападаше никого, а коментираше и анализираше. Ясно, че без реклама беше обречено. Така и стана. След половин година "Български дневник" изчезна и Невен Копанданова, с която бяхме работили във в. "Свободен народ", уговори среща с Волен.
Голям оборот на журналисти течеше през тези години. В новите вестници, които се рояха по това време, навлизаха млади журналисти, както и по-опитни колеги от вече известните издания. Например във в. "Свободен народ" на социалдемократа Петър Дертлиев дойдоха направо от университета Юри Велев и Косьо Ранев, които по-късно постъпиха в " 24 часа". А в стаята на редакторите на "Демокрация", в която работеха около 16 души, винаги весела и отзивчива беше Светлана Джамджиева, днес един от зам. главните на "Труд".
"Демокрация" нямаше отдел "Култура" и Волен поиска да го създадем. Не беше лесно, защото политическите статии и новини изтласкваха културните, доколкото ги имаше. А и културните имаха вид на сводки от фронта – разцепи се театър " София", роди се след кървави обвинения и декларации МГТ "Зад канала", изгониха Бойко Богданов от театър "София" и пр.
Щом се появи малка културна територия във вестника, незабавно около нея закръжиха хора, които пишеха с краката си, обаче бяха свързани с функционери на СДС. Трудно беше да ги пренебрегнеш, защото се оплакваха. Например станалият години по-късно културен министър при Симеон Сакскобургготски композитор Божидар Абрашев (мир на праха му, вече е покойник) не спираше да пише нещо като доклади по своята част и напираше да ги публикуваме. Никой не се интересуваше от стила, важна беше политическата "острота", което означаваше пренебрежение към мотивировката и използване на цветист език. През тези години май нямаше осъдени за обида. С Волен Сидеров се работеше много леко. Беше сговорчив, когато виждаше, че не е прав, и разведряваше напрежението с находчивия си хумор. А напрежението се сгъстяваше, когато наближаваше да се носи броя до Полиграфиче-/ ския комбинат, ‘ където се печаташе на висок печат. Нямаше компютри, тракахме на пишещи машини и правехме корекциите на шпалтите. Това ставаше към полунощ. Чиста романтика. Точно когато дежурният екип се готвеше да тръгне към печатницата с абсолютно готовия брой, пристигаха депутати или политици и носеха поредната декларация за първа страница. Много често идваха Евгений Михайлов, Едвин Сугарев и Косьо Мишев, спряган за сивия кардинал на Филип Димитров. Понякога – Михаил Неделчев или Александър Йорданов. Вестникът се разбишкваше с такъв жар и велика неотложност, като че ли току-що е избухнала Френската революция.
Липсата на опит не притесняваше никого
Сградата на "Раковски", която обитаваше СДС и беше редакцията, някак си преобразяваше хората. Навън и в компании те бяха естествени, ерудирани, иронични, талантливи. Влязат ли в партийната централа, ставаха свадливи, еднолинейни, тиранични, съобразяващи се. Панчо Денев, чийто интелект и чувство за хумор с килограми да ги мериш, когато дойде като главен редактор след Енчо Мутафов, веднага прие длъжния формат. Може би единствен успя да се съхрани Иво Инджев, който вечер свирил из стаите на китара. Но това стана години след напускането ми на вестника.
След година-две всеки главен редактор на "Демокрация" беше принуден да напусне. Никой от хората на това място не успя да се хареса на политиците от десетките партии и течения в СДС, на провинциалните им лидери, на депутатите. Те непрекъснато обикаляха стаите извън "насоките" в събранията на координационния съвет или на издателския синдикат на последния етаж. Нямаше как да не запомниш д-р Васил Михайлов, спечелил си по-късно прякора Нубиеца заради номера на "Ку-ку", който всеки ден надничаше тук-там заедно с приятеля си Иван Ценов. Познавах последния като свестен човечец, преди да стане политик, но после се промени и започна да обижда и обвинява всички. Волен Сидеров беше принуден да напусне
през същата 1992 г. На негово място дойде Енчо Мутафов. Заместници му бяха Людмил Пауновски и Самуел Леви. Паунов-ски подчертаваше с червено пасажи в "Дума" и други вестници и после пишеше коментари. Да речем – сатирични. Леви дойде от "Век 21", десния вариант на "Литфронт". Беше мрачна личност и правеше това, което широко скроеният Мутафов не искаше да прави – да слухти за всичко в редакцията и да цензурира. Скоро всички пропищяха от него и веднъж колежка се оплака, че я задирял. Скандалът се разви и Мутафов беше принуден да го освободи. Поне доскоро Леви беше шеф на Института за изследване на интеграцията на Ахмед Доган.
Не знам за кого са натискали Енчо Мутафов, но той поиска аз да стана зам. главен редактор. Трябваше да присъствам с него на заседания на издателския синдикат, но там беше ужасяващо и повече не стъпих. Виждах как и Енчо се гънеше и остаряваше пред очите ни. Той пишеше страхотно добра литературна критика и я поднасяше много вкусно. Интересите му бяха при нелеките за анализ писатели и художници. Днес дори няма такъв критик като него. Но той беше длъжен да" воюва" (негови думи на купона за 10-годишната на "Демокрация" ) с Доган, с Димитър Луджев, с" Дума", с БСП, с Богомил Бонев, с Константин Тренчев и пр. Той измисли термина" семкаджии" за вестник "24 часа".
А всъщност новинарският вестник беше "24 часа". И понеже беше по-зрелищен и по-динамичен от всички останали, тайно му завиждахме. На планьорките в "Демокрация" отчитахме, че сме изпуснали важни новини, но затова пък имаме такива, които другите нямат. Само че никой не се интересуваше от тях.
С извинение, вестникът си остана такъв до края. Аз научих занаята при Стефан Продев през седемте години в "Народна култура". Беше прекрасно време! Постъпих при друг голям професионалист – Георги Найденов, бащата на Валери, който не цепеше басма на никого в Политбюро. Веднъж станах свидетел как крещеше на Милко Балев и му тресна слушалката. Но в края на краищата тази конфронтация му струва стола. Дойде Продев и ако в края на 1989 г. не беше напуснал, за да стане главен редактор на "Дума", щях да остана във вестника. Но постъпката му приехме като предателство особено след нощта на буквално и душевно пиянство, когато го избраха за шеф на Съюза на журналистите. В онова време това беше важна организация.
През последните години преди ноември 1989-а в "Народна култура" пишеха всички, които станаха по-късно лидери на СДС или оглавиха разумните течения в БСП. Там на подлистник в един брой Валери Найденов екипира идеите си за модерен вестник, различен от всички останали.
В "Демокрация" този професионализъм липсваше. Обаче, противно на някои мнения, нямаше цензура. В смисъл – ясно е, че е партиен вестник и защитава СДС. Оттам нататък никой не се месеше в отразяването на културните процеси, скандали и личности.
Порокът на вестника беше противоречието между желанието да бъде четен от всички българи, тоест да е национален всекидневник, и невъзможността да е такъв. Много сили действаха в различни посоки на синьото движение и те се интересуваха единствено от декларациите, заявленията и събитията в собствените им партии. Когато напусна поста си на главен редактор, Невен Копанданова нарече това състояние хермафродитно.
Енчо Мутафов беше принуден да се махне и с него трябваше да се махне цялото ръководство. Дойде Панайот Денев със зам. главните Мария Велковска (сега е в "Дневник"), Микаела Въжарова и Владимир Каракашов (по-късно работи в BG редакцията на Би Би Си, а след закриването й е в Брюксел). После и те бяха махнати.
Главните редактори
Първият брой на вестника излиза на 12 февруари 1990 г. Първият главен редактор е литературният критик Йордан Василев (до септември 1990 г.). След него са Волен Сидеров (от септември 1990 г. до февруари 1992 г.), Енчо Мутафов (от февруари 1992 г. до май 1993 г.), Панайот Денев (от март 1993 г. до август 1994 г.), Иво Инджев (от септември 1994 г. до юли 1995 г.), Невен Копанданова (от април 1996 г. до 1 юни 2000 г.), Атанас Свиленов (2 юни 2000 г. до 18 април 2002 г.), Недко Петров (18 април 2002 г. до юни 2002 г.).

Стр. 26

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-02-13

Тийзърът на "Мисия Лондон" стартира преди "Аватар" и вече са го гледали над 400 хил. зрители

Мина модата на риалити форматите и на адаптираните сериали

Да, пари за кино няма, но за какво ли има

Димитър Митовски е режисьор, художник, сценарист и продуцент. Роден е през 1964 г. в Пловдив. Завършва художественото училище за сценични кадри в Пловдив, а след това ВИТИЗ – филмова и анимационна режисура в класа на Доньо Донев.
Заедно с Камен Калев е автор на късометражните филми “Върнете заека" и “Лошият заек", номинирани в “Седмицата на критиката" на кинофестивала в Кан през 2005 и 2007 г.
В ролята си на художник създава групата “Ръб" в края на 1989 г. заедно със свои съмишленици. Групата е феномен в пловдивския художнически живот. През 1995 г. заедно с Кольо Карамфилов, Румен Жеков, Красимир Добрев и Красимир Карабаджаков създават групата “Диско 95" – също сред интересните художествени формации.

- Г-н Митовски, какво трябва да има в един филм, за да е хубав?

- Блондинки, коли, секс, Бонд, тупалки, извънземни, пари, сълзи, катаклизми, мексиканци, коне, Чарли Чаплин, наркотици, понички, ченгета, гангстери, смотаняци, брюнетки, карате, кръв, любов, омраза, Брад Пит, Джони Деп, супер герой, куче, прасе, гонитби, стрелба, пуканки, бира, звезди, Ален Делон. Струва ми се, че изпускам нещо, а може би и кралица?

- Кралица ще има и във вашия филм “Мисия Лондон". Вече се чуха предварителни хвалби за него. Става ли за гледане?

- Премиерата предстои на 16 април и когато зрителите го видят, само те могат да преценят става ли за гледане, или не. За мен добрите филми са тези, които се гледат лесно и казват много. Винаги съм искал да снимам филми, които могат да се гледат от най-широка публика, а в същото време да носят послание с важните за мене неща. По същия начин се опитах да заснема “Мисия Лондон". Романът на Алек Попов е един от най-четените и любими в България, ще се радвам ако и с филма е така. Имаме много добри отзиви от тийзъра (кратък рекламен клип, чиято цел е да разпали любопитството на зрителя, без да казва почти нищо за съдържанието – б.а.) на филма, който стартира преди “Аватар" на Джеймс Камерън и вече са го гледали над 400 хиляди зрители. Хората го харесват и това е много добра индикация. Основният трейлър (рекламен клип, който показва накратко за какво става дума във филма – б.а.) стартира след броени дни в кината и по Би Ти Ви, както и външната рекламна кампания. Остава само да чакаме и ще видим.

- Защо няма хубави български филми? Държавата ли е виновна, че няма пари, или има и други причини?

- Държавата не маже да бъде отговорна нито за лошите, нито за хубавите филми. Тя може да бъде виновна само за това как се грижи за културата си, като киното е част от нея. Не съм съгласен, че няма хубави български филми. Те може да са малко, но ги има. Нека не забравяме, че България е малка страна и филмите, които се произвеждат, също са малко. Никъде по света няма място, където всички филми, които се правят, да са хубави. Когато произведените филми са малко, шансът за добър филм е по-малък. Да, пари за кино няма, но то за какво има? Не винаги парите са определящи, особено когато става въпрос за изкуство. Всъщност, сега като се замисля, не се сещам и за добър швейцарски филм, само за часовници и банки.

- Как се намират пари за филми? Вие как финансирахте вашия?

-На първо място трябва да имаш добър сценарий, тогава е много по-лесно да се намерят пари за филма. В Европа киното се подпомага най-вече от фондове за кино и повечето са държавни. Както споменах, киното е култура и национална идентичност, така че всяка държава е отговорна пред народа си какво прави в тази посока. В Европа най-разпространеният принцип за финансиране са копродукциите. Няколко държави се обединяват и финансират един филм. В “Мисия Лондон" освен пари от България има и от Англия, Унгария, Швеция и Македония Трудното при нас беше, че искаме пари от държавата, за да кажем, че тя не функционира както трябва. Трябва воля за такова нещо.

-Съюзът на филмовите дейци е недоволен от проекта за закона за киното, тъй като там се предвиждат данъчни облекчения за чужди филмови продукции. Това ще навреди ли на българските продуценти?

- Много странна реакция. Това може само да помогне на българския продуцент и не виждам начин да му навреди. В много държави по света тази практика е приета от много години и тя е доказала ефективността си. Таксовите облекчения биват няколко типа и са насочени в няколко посоки. Едни са пряко към продуцентите, а другите към инвеститори с високи доходи, които срещу инвестцията си получават съответни данъчни облекчения.И при двете системи обаче облагодетелстваните са лицата, създаващи и занимаващи се с кино. В конкретния случай идеята е, ако у нас дойде да се снима чужд филм, държавата да върне на продукцията процент от изразходваните на територията на България средства. Добрите страни са, че първо влизат пари отвън в държавата и се харчат у нас, голяма част от филмовия екип е нает оттук и българите, които работят в тези продукции, имат осигурена работа срещу добро заплащане, развиват се кадри в определена индустрия и още куп неща, свързани с кинопроизводството. Образно казано, не виждам нищо лошо Холивуд да харчи по няколкостотин милиона на година в България, а ние да им връщаме малък процент. Българските филми също си връщат пари, ако се снимат в държава с таксов кредит. И както винаги става при нас, докато се джафкаме помежду си, румънците вече са готови със закона си и ще го приемат всеки момент, а после ние ще цъкаме с език и ще се чудим защо американците не снимат в България.

- “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" беше сред първите 9 чуждоезични филма, от които трябваше да се направят номинации за “Оскар". Това показва ли, че идва поколението на добрите кинаджии?

- За съжаление “Светът е голям…" не можа да се класира в номинациите за чуждоезичен филм, но беше съвсем близо. Ако това се беше случило, несъмнено щеше да окаже влияние и да помогне за развитието на българското кино. А че новото поколение идва, това за мен е безспорен факт.

- Защо изчезват киносалоните в страната?

- Превръщат ги в молове, но добрата новина е, че в някои от моловете има кино.

- Започвате да снимате сериал за Би Ти Ви. За какво ще се разказва в него?

- Сериалът ще е съвременна семейна драма и ще разказва за живота на българите, какъвто е в момента. Такъв сериал наистина липсва и това е видно от интереса към турските сериали. Би Ти Ви, както винаги, се оказаха крачка напред и решиха да инвестират в продукт, който е по българска идея и ще бъде създаден в България. Ние си имаме национална идентичност и ни вълнуват нашите проблеми. Крайно време беше да се разбере, че адаптациите не са това, което може да отговори адекватно на зрителския интерес. Ние, българите, си имаме наша култура, наши мечти и желания.

- Как ви поканиха и чия е идеята за сюжета?

- Вече е ясно, че риалити форматите са на изживяване и телевизиите търсят алтернативи. Явно риалитито беше временна мода и като всичко временно омръзна на зрителите. Те искат да гледат истории, които ги карат да мечтаят, на които да бъдат съпричастни. Идеята за “Стъклен дом" е на Димитър Гочев. След края на снимките на “Мисия Лондон" се включих и аз, а по-късно и екипите на продуцентските ни компании СИА и “Камера".

- Колко серии ще бъдат излъчени, докъде ще ви стигнат силите?

- Актрисата Елена Петрова, която ще е в една от главните роли, каза в едно интервю: “Ние не искаме да остареем в този сериал, но ще е прекрасно, ако стане любим на зрителите!"

- Вие се пробвахте и в друг популярен жанр – риалити. Лесно ли се прави то?

- СИА е първата продуцентска компания, която инвестира в големите телевизионни формати. Беше доста отдавна. Аз като един от съдружниците в компанията винаги съм вярвал в успеха им, дори на моменти повече от другите ми съдружници. Сега времената са други и трябва да се мисли за нещо ново. Но ако някой ви каже, че нещо се прави лесно, не му вярвайте.

- Не ви поканиха за друг сезон на “Биг Брадър", защо, нисък рейтинг ли имаше шоуто ви?

- Рейтингът на “Биг Брадър 4" никога не е бил по-нисък от рейтинга на телевизията в момента.

- Ще се върнете ли отново към тв предавания?

- Никога не съм ги напускал. Разработваме няколко доста интересни и големи тв проекта, за които тепърва ще се чуе “Стъклен дом" също е телевизионен проект, един от най-мащабните и иновативни за България.

- Защо се разделихте с Нико Тупарев?

- Кой се интересува от това? Ние сме много различни и много еднакви. Това винаги ни е събирало и разделяло.

- Говореше се, че той изкарвал парите с тв риалита, а вие сте ги харчели за правенето на филми, така ли е?

- Винаги съм го казвал в Кан.

- Кои са вашите съдружници сега? Какви са задълженията на всеки във фирмата?

- Всичко е същото без един.

- СИА прави едни от малкото запомнящи се български реклами. На какво се дължи това?

- Желанието да правим нещата така, както се правят навсякъде по света, малко талант и перфектен екип.

- Правите ли политически реклами? Когато гледате такива, влияете ли се от тях?

- Изкуството и политиката нямат нищо общо и може би най- слабата картина на Пикасо е социалистическата.

- Иска ли ви се да влезете в политиката?

- Режисьор политик?

- Богати ли са продуцентите у нас? Вие богат човек ли сте?

- Никога не съм работил само заради пари.

- Какво образование имате?

- Майка ми ми казваше: “Димитре, учи, за да не работиш!" Завършил съм режисура във ВИТИЗ при Доньо Донев – един от най-великите български режисьори.

- Как се събрахте навремето в СИА? Каква идея имахте да правите бизнес у нас?

- Не се събрахме в СИА, събрахме се във ВИТИЗ. Разбира се, Никола (Тупарев – бел. ред.)се присъедини по-късно.

- Какви хора са родителите ви, някой от тях занимава ли се с кино?

- Съвсем обикновени и никой не се занимава с кино.

- Защо сте в Берлин в момента?

- Представяме филма “Мисия Лондон". Това не е премиера, а закрита прожекция, която е само за продавачи и разпространители. Филмът все още не е довършен, те го гледат без звук и надписи. Така се прави винаги. Това е важно за нас, защото ще ни покаже до някаква степен какъв е интересът навън. На практика сега показваме филма за първи път.

Стр. 14 – 15

в. 24 часа | 2010-02-13 

- Г-н Карбовски, и в нашата редакция звънят, за да търсят учения, за когото направихте филм. Какво се случва с него?

- Имаме над 2000 обаждания, писма, мейли, непреброимо е. Разбрах, че той не желае да продава амбулантно препарата си и спира. Учуди ме, защото можеше да използва огромния интерес. Но той иска здравното министерство да му отговори.

- А министерството интересува ли се?

- През 2004 г. са подадени документите за регистрация, след което са загубени. Така твърди проф. Власковска, казва: “изчезнала е базата данни". Сега нещата тръгват отначало, документите са подадени пак през декември. Има 3 варианта. Първият е, че не може да бъде регистрирано тук, трябва да мине през Европейската комисия, защото България не произвежда и не регистрира лекарства. Всичко, което ползваме, влиза отвън. Вторият вариант е да се чакат 10 години, през които да получи регистрация у нас. Времето е много, защото клиничните изпитания са тежки. Има и трети бърз вариант – да се регистрира като хранителна добавка, след като за година се направят изпитания само за токсичността му. Но самият изобретател не иска, тъй като препаратът не е извлек. Ситуацията е патова, защото всеки ден се обаждат хора и казват: "Умирам".

- Какво ви казва на вас Продан Христов?

- Престана да продава и не се свързва с никого, не отговаря и на моите обаждания, общува само с адвоката си. Всички, които биха искали препаратът да стигне до тях, трябва да поощрят здравното министерство да направи невъзможното и да го регистрира. Сега ме търсят мен, все едно аз го продавам.

- Вие вярвате ли му?

- Нямам лично мнение, защото всичко е в ръцете на министерството. Той лекува, като иска по факса да му бъде изпратена епикризата. Сега обаче не приема нищо и никого, няма откъде да се купи лекарството. Ще направя още едно тв предаване, в което ще покажа позицията на здравното министерство, която е много мъглява. Вече има групи във фейсбука – хората не искат да бъдат лъгани, а някой отговорно да каже поне за токсичността. Но, както се случва у нас, карат ни да действаме нелегално.

Стр. 3

Твоят ден, Пловдив, Пазарджик, Смолян | Елица КЛИДЕВА | 2010-02-12 

Ще разясняват чрез интернет евангелия

Свещеници пишат трескаво слова и репетират поведение пред камера. От понеделник по график ще просвещават от екрана в предаването "Слово на пастира" по новостартиралата Пловдивска православна телевизия. Не са минали курс по журналистика, но са благословени, описа професионалните им умения Дядо Николай.
Вчера той представи медийния си проект, който тръгна с фалстарт поради технически проблем. По план трябваше програмата да стартира в 9 ч. с онлайн литургия от храма "Св. Марина", но се оказа, че не може да се влезе в интернет портала. По обяд митрополит Николай направи специална молитва ангел-пазител да спира противодействието на медията и да дава мъдрост, сръчност и умения на екипа.
Българската православна църква следи техническите достижения и благоразумно се възползва от тях, обясни владиката идеята си да превърне интернет в амвон за проповеди и просвещение. Целта му е в мрежата, където хората прекарват много време, да има място за блага вест, проповед, разясняване на празници. Така иска Божието слово да стига до селища без поп и църква, както и до болните хора.
Владиката нарече начинанието скромно. Няма амбиции да съперничи на други медии, а да отразява богослужебния живот. Още мисли дали да пуска реклами.
Програмата ще започва в 8.30 ч. е богослужение, което ще се излъчва директно от различен
храм. Веднага след това е предаването "Блага вест". В него свещеници на прост език ще тълкуват евангелските текстове, звучали в службата. От понеделник по график поповете ще се редуват пред камерите и в "Слово на пастира". След техните думи ще се излъчва филм,свързан с вероучението, отношението към Бог, историята на християнството или за световното духовно наследство. Той ще се повтаря следобед за работещите.
В края на програмата пак ще се излъчва онлайн от църква. В делник финалът ще е т. нар. малко по-вечерие, което се извършва от монахините.
В програмната схема ще се включат и миряни, увери отговорният редактор Евелина Здравкова. Директор е архимандрит Арсений.
Сайтът, от който се излъчва телевизията, дава възможност за онлайн разходки из храмове и манастири. Други рубрики са новини,църковен календар, семинарията, неделна проповед, вероучение. Владиката лично ще отговаря на въпроси
Телевизията се финансира изцяло от Пловдивската митрополия.
Митрополит Николай целуна кръста и прочете молитва за екипа си на старта на Пловдивска православна телевизия, която ще се излъчва чрез интернет.

Стр. 3

в. Капитал, Light | Биляна ДИМОВА | 2010-02-13

Само на 28 години Сребрин Ватралов е собственик на уеб компанията, която разработва един от най-популярните сайтове за онлайн запознанства в България – Gepime.com. Потърсихме го, за да разберем защо 250 хиляди души влизат в неговия сайт, за да открият своя партньор – независимо дали става дума за една вечер или за цял живот.

- Защо решихте да разработите именно такъв тип сайт?

- Сайтовете за запознанства съществуват от момента, от който реално има интернет, защото отговарят на една основна човешка нужда – всеки човек иска да намери някого. Проучвайки модела, разработен в Щатите, разбрах, че той е едно от нещата, които доста често са успешни от гледна точка на бизнеса. В началото копирахме adultfriendfinder.com, макар че откривахме в модела им неща, които не ни допадат – те буквално лъжат, като качват фалшиви провокативни голи снимки, за да привличат посещения, изискват да се плаща месечна такса, само за да се пишат съобщения, и са направени с изключително комерсиална цел. Аз търсех да създам такъв модел, който се смята за по-скоро аматьорски, но позволява сайтът да се използва и безплатно. Преди да се появи Gepime.com, имаше поне дузина български сайтове, които рекламираха идеята "намери любовта, намери еди-какво си", но не смееха да бъдат по-конкретни. Ние се опитахме да се разграничим маркетингово от тях, защото в противен случай нямаше да имаме никакъв шанс на пазара. Първият ни слоган беше "Секс тази вечер", което действаше силно първосигнално, особено на мъжете. Сайтът тръгна ударно и още от първия си месец през март 2007 излезе на печалба. За да бъда откровен, трябва да кажа, че в началото това си беше чисто и просто бизнес идея, която видимо работи. За мен това е важно, защото и преди съм разработвал проекти изцяло в интернет, които не се оказаха успешни. Аз се занимавам професионално с интернет от 17-годишен, изцяло съм потопен в това. Интересна е историята как стигнах дотам…

- Как стигнахте дотам?

- Ами, аз съм израснал по домове. Случи се така, че в един момент се намери един господин, който беше склонен да инвестира в някаква моя амбиция и желание да се развивам. Затова ми даде един компютър, като ми постави изискването да направя нещо смислено с него. Това ме мотивира в началото.

- Мислите ли, че вашето детство ви е мотивирало да направите сайт, който да събира хората?

- Не, не мисля. Търсех такъв род услуги, които провокират емоционалната привързаност. След като човек е привлечен емоционално, той няма нужда от маркетинг – спечелил си го за дълъг период от време, той сам ще сподели на приятелите си и т.н. Това е един вид по-гъвкав бизнес, който не зависи само от реклама.

- Какъв е приоритетът на сайта – да събира хората за дълго или да им помага да се запознават само с цел секс?

- Аз бих се радвал, ако заради нас в крайна сметка се случва нещо позитивно, като покачването на раждаемостта например. В България ние годишно намаляваме с 40 хиляди души, почти сме обречени като нация, така че ще бъда щастлив, ако успея да създам някаква положителна среда. Заради това се опитвам да търся такива послания, които да създават приятна нагласа към секса и любовта. В секса няма нищо лошо, благодарение на него съществуваме.

- Не мога да не ви попитам – откъде според вас идва по-скоро негативното отношение към вашия сайт сред хората, които не го използват?

- Негативната реакция се случва по две причини. Първо, всяка жена, която качи на профила си снимка, на която се вижда лицето, почти автоматично получава огромен интерес към нея. Затова и лесно може да се злоупотреби, например някой да сложи чужда снимка – на бивша приятелка, любовница, да напише телефонния й номер, някакви по-специфични желания и т.н. Ние трудно можем да го избегнем подобни случаи, макар че се стараем да затягаме поддръжката. Другата негативна реакция се появява, когато един мъж влезе в сайта и нещата не се случат така, както ги очаква – да има купища жени на разположение още на същата вечер. Тези мъже, които са подходили първосигнално и не са положили никакво усилие, остават разочаровани.

- Как ще коментирате мнението, че сте терен за проституция?

- Ние твърдо не толерираме проституция или някакъв друг вид платени услуги.

- По какво се разбира, че те не се случват?

- То може и да се случва, но въпросът е, че нашият сайт не подтиква към това. Опасно е, аматьорско е и не ми е интересно. Имали сме случаи, в които сме помагали на полицията да хване сводници, за които впоследствие се оказва, че наистина са използвали сайта. Но искам да кажа, че първо това може да се случи навсякъде, чрез всеки сайт, и второ, за да не стават такива ексцесии, почти всичко от архива ни се пази. Конкретно се сещам за един случай, в който дама зарибяваше мъже – излизат на кафе, после тя ги завежда някъде, упоява ги и ги ограбва. Оказа се, че съществува цяла банда от такива жени по всички сайтове за запознанства, които развиват бизнес.

- Какви са хората, които ви посещават?

- Характерното при нас е, че жените са около 20-25% – т.е. доста по-малко от други сайтове за запознанства. В сайта жените получават наистина изключителен интерес заради липсата на равновесие между половете, а качи ли се снимка, става истински фурор. В общия случай обаче мъжете подхождат доста елементарно с реплики като "Здрасти, търсиш ли си нещо". Сега мислим как да се опитаме да разчупим подхода им, като извадим статистика за успешните реплики, да се опитаме да ги накараме да бъдат по-оригинални.
В Gepime.com се срещат и хора със сериозни професии, образовани – доктори, адвокати – които искат да опитат нещо различно и практикуват суинг, размяна на двойките, много популярна в западните държави. Те, разбира се, държат да останат анонимни.

- Вие самият възползвали ли сте се от услугите на Gepime.com?

- Опитвал съм се, да. Намирал съм доста симпатични девойки, но досега не съм успявал да изляза на среща. Обръщат ми внимание, но когато видят, че съм администратор на сайта, си изграждат респект, който ги дистанцира, не се получава същият тип отворена комуникация, или пък ме занимават с конкретни казуси.

- Печелили ли се от този вид бизнес?

- Никой бизнес няма как да просъществува, ако не печели. Печели се дотолкова, доколкото малкият екип, ангажиран с него, е ефективен и е щастлив от продукцията, която създава. Освен това ние нямаме нищо общо и с рекламния бизнес, не слагаме банери или други реклами – издържаме се от есемеси, което доста ни улеснява и в момента, в кризата, стабилни сме.

- Къде минава границата между бизнеса и възпитанието?

- Какво значи възпитание? Ние не сме училище. Аз съм доволен, че сайтът е достатъчно голям в България, за да се възприема като някакво явление и да има нужда от него. Смятам, че за нашето общество е добре да има тази по-голяма свобода в отношенията, защото дългосрочно погледнато, така ще създадем по-добри атомни единици между двойките. Преди хората често са се събирали от няма накъде – ами дай да раждаме, да се случват нещата… В момента сме на другата крайност – разполагаме с много информация, възможности за избор, ставаме придирчиви, което може би създава по-добри двойки, по-устойчиви семейства. За съжаление нещата се случват все по-трудно – хората се събират в по-късна възраст заради мисълта, че винаги могат да намерят нещо по-добро. Gepime.com може да помогне в някакъв по-общ план – ако сме разделили едни, за да се съберат други, то е защото така е трябвало да се случи. Целта на сайта в крайна сметка е да събира хора за някакви положителни емоции.

- Имало ли е моменти, в които сте се срамували от бизнеса си?

- Случвало ми се е веднъж – бях на една start up конференция само с професионалисти, които се занимават с бизнес в мрежата. Когато казах откъде съм, усетих леко неудобство, защото всички се спогледаха: "Аха, Gepime… този ли е бил…" На публични места също внимавам къде ще си отворя лаптопа със страницата, защото все пак предпочитам да не ме гледат въпросително някакви възрастни хора.

Стр. 4-5, 6

в. Телеграф | Лео БОГДАНОВСКИ | 2010-02-13

Еврокомисарят си идва за концерта "Всичко е любов" в Модерен театър

Кристалина Георгиева се връща в България за първи път откакто стана еврокомисар утре.
Вицепрезидентът на Световната банка се отзова на поканата на БНТ да стане патрон на благотворителния концерт "Всичко е любов", който ще се проведе на 14 февруари от 17,30 часа в Модерен театър в София.

Xaити

Приходите от рецитала ще бъдат дарени в помощ на децата от Хаити. Това е първото събитие, кое то ще се проведе под патронажа на Кристалина Георгиева, откакто е еврокомисар Тя си идва специално за концерта и ще присъства на него, подчертаха организаторите от БНТ, които ще го излъчват директ но на живо. След официалната част към 18,30 тя ще отдели половин час във фоайето на Модерен театър за среща с медиите и ще отговори на въпросите на журналистите.

Звездите

На сцената на "Всичко е любов" ще пеят българският представител на "Евровизия" Миро, Милена Славова и "Ревю", "Сигнал", Дони и Нети, Насекомикс", Free Society, Вяра Пантелеева, Мишо Шишков, Борислав Бояджиев и Гришата Георгиев от "Нощни птици", тенорът Антонио Патарузлиев, Георги Дюлгеров, Ели Раданова и Деница от "Мюзик айдъл", а ще танцуват Studio Dance Zone. Водещи на програмата ще са звездите на Модерен театър – Искра Ангелова, Стефания Колева, Иван Радоев, Иван Бърнев, Маргита Гошева, Кристина Янева и Явор Бахаров. както и младите актьорски попълнения Ованес Торосян, Благой Бойчев, Ивайло Драгиев, Милко Йовчев и Асен Блатечки.

Стр. 55

в. Телеграф | 2010-02-13 | 02:56:32

Google разработи нова услуга, добавена към пощата GMail.

Приложението е нов вид социална мрежа, достъпна както през компютри, така и през мобилни устройства. Чрез Buzz потребителите ще споделят текстове, статуси, снимки и видео. Приложението ще излиза в Google Mall като нов подпрозорец и ще показва какво правят приятелите и познатите. Услугата ще показва места, намиращи се в близост до потребителите, и ще прикача геотагове към самите публикации. Това е възможно благодарение на най-новата мобилна версия на Google Maps. Споделянето между потребителите позволява добавяне на коментари, като те ще се появяват в GMail, сайта на Buzz и Google Maps. Мобилният вариант на приложението работи с Android 2.0, както и с по-новите версии, iPhone OS, Windows Mobile и Symbian, като скоро се очаква и вариант за BlackBerry, съобщиха от компанията. Потребителите на телефони с Android и iPhone OS могат да ползват и уеб базираната версия на услугата на адрес buzz.google.com.

Стр. 32

в. Телеграф | Георги П.ДИМИТРОВ | 2010-02-13 

При нея извънземните все още не идват, но я оплождат

Сашка Васева – най-колоритната певица по тези географски ширини, във вторник ще отбележи 20 години творческа дейност. Тогава ще представи и сборния си албум с най-доброто.
Това ще стане на парти в столичния клуб "Гранд де лукс". Почитатели на певицата обаче твърдят, че през тези 20 години кариерата й е белязана и от издънки, които допълват скандалния, но особено запомнящ се имидж на Васева.

НЛО

В началото на творческия си път Сашка бе бременна от извънземни. В типичния си стил, в който невинаги става ясно кога се майтапи и кога се взема на сериозно, тя каза, че имала близки срещи от трети вид. Вследствие на тях пришълец й издул коремчето. Тя обаче не успя да роди от извънземно, а по-късно го направи на два пъти от мъжа си Христо Бакърджиев. Но срещите й с НЛО продължават и в съвременността. В последните години тя очаква появата на велика Шеста раса, която в момента – по нейните думи -циркулира някъде около Плутон.
Гостували в дома на Дупнишката Мадона в Ре-силово казват, че стените по странен начин са изписани с послания. Те имали духовен характер, а самата Сашка се възприемала като новия шаман на България. Тя обичала да казва, че в дома й се събират небето и земята. Това ставало на балкона.
В сайта си певицата е написала своята мечта: "Да покажа на българите истината за Бог, защото
те са неориентирани. Ходят и се молят в църквите за пералня, за печалба от тотото, за разни глупости. Кога ли най-после ще осъзнаят над същността, над материалната любов? И кога ще повярват в космическата си мисия? Дано оцелея още малко, поне до утре, дано имам сили, дано бъда добра, дано ви покажа."

Камъни

При Сашка Васева камъните падат на немски, по-скоро на някакъв странен швейцарски диалект с тук-там прибежки и на английски. Нейната версия на "Камъните падат" се нарича Happy Birthday
To You и е в стил "Кен ли", но с по-разбираеми думи. Тя е от швейцарския й период, когато Сашка обикаляше из алпийските кръчми и радваше народите на Западна Европа. Иначе Васева влезе и в уроците по финанси с култовото парче от началото на демокрацията "Левовете в марки". Там в припева тя пее знаменитото: "Левовете в марки сменям аз,/ вино за да пия в този час/ Доларите стават, левовете не./ Аз ще се напия в долари поне."

Цици

Сред най-незабравимите прояви на Сашка е показването на циците й.
Мащабната атракция бе в отговор на неуместно сравнение с Памела Андерсън. Васева винаги се е гордяла, че няма силикон или други пластики по себе си, и сравнението със символа на пластичната хирургия я обиди. В отговор тя изпрати по редакциите снимки на гърдите си. После осъзна, че е прекалила и децата й един ден ще задават въпроси. И започна да звъни по вестници и списания с призиви да избягват публикуването на циците й.
В артсредите се говори, че певицата Катя Близнакова, която е от близките приятелки на Дупнишката Мадона, видяла някакъв дефект между веждите на колежката си. Предложила й да оперират нещото. Но Сашка се възпротивила и не ще да чуе за никаква намеса на разкрасителната хирургия. смята, че това й е от Бог дадено и така трябва да остане. Дори го украсила със светещи пеперудки, сърца и други геометрични форми.
А когато течеше надпреварата във "ВИП денс", зрителите се залепяха за телевизорите с едничката цел да видят какво ще направи непредсказуемата певица. Тя отказа да танцува, показа си бикините и срази със стихове Нешка Робева, като я нарече корифей в категория "Злодей". От тук култови ще останат стиховете: "Нешка най ми е любима,/ критикува тя за трима./ Ако Нешка ми запее,/ и светът ще онемее."

Стр. 23

в. Телеграф | 2010-02-13

Алексей Петров е уличен в огромен мафиотски комлпот, плюс това, че е секретен сътрудник в ДАНС, агент под прикритие. В какво си качество може да бъде информатор на вестник "Галерия"? Той може да бъде информатор на един вестник само под формата на политически рекетьор. Това коментира вчера журналистката Люба Кулезич по Нова телевизия. По повод изявата на Явор Дачков, който нарече пребития журналист Огнян Стефанов "страхливец", тя избухна: "Мисля, че лицето, което се представя за зам. главен редактор на "Галерия", е подменен образ. Мисля, че полицията, прокуратурата трябва да се самосезират за това какво се е случило с оригинала на този образ, който сега се представя като Явор Дачков. Но аз мисля, че това не е Явор Дачков. Мисля, че Явор Дачков или е убит преди няколко години, или е подменен психически, което също може да бъде криминално престъпление. Защото човекът, когото аз познавам отпреди няколко години, се представяше за служител на Господ. Сега той се представя за служител на Алексей Петров или негов защитник, което за мен е безпрецедентно."

Стр. 6 – 7 

BNEWS I 2010-02-12

Досега Коко ни представяше минутите за спорт в сутрешния блок. Буквално до вчера – 11 февруари, се спрягаха имената на Иван Михалев от седмичника "Капитал" и Емил Кошлуков.

Както BNEWS съобщи, предаването вече ще започва 15 минути по-рано от обичайното – в 6:45 ч, и ще завършва в 9:15 часа.  Тематичен преглед на печата, новини, информация за времето и музика ще има в първите минути на „Здравей, България". Между 7:30 и 7:40 часа ще върви т.нар. репортерски сериал – 10 минути коментари и анализи по една и съща тема в името на плурализма и различните гледни точки.

В петъците Диана Найденова ще ни "сервира" „Закуска за шампиони", където ще се коментират различни теми от политиката, икономиката и социални проблеми. На нея също се търси екранен партньор.

Като цяло, сутрешният блок ще залага на повече репортажи, живи връзки и видео материали. Освен това в "Здравей, България" вече ще се появяват т.нар. информационни табели, които ще ориентират зрителя, който току-що си е включил телевизорът, в основните акценти.

Сутрешният блок е и с нов продуцент – Асен Григоров, който има богат опит като телевизионер.

 

Оригинална публикация