в. Марица, Пловдив | 2010-03-30

Вчера Комисията за журналистическа етика в печатните медии се събра на извънредно заседание по повод на откритото писмо на г-н Ахмед Доган, озаглавено “До мадам В.", разпространено чрез медиите на 25.03.2010 г. Членовете на комисията – журналисти и представители на гражданския сектор, се обединиха около мнението, че независимо от частния характер на писмото, в него се съдържат ясни намеци за наличието на корупционни практики сред журналистическата гилдия като цяло. Такива изказвания накърняват сериозно доверието в медиите и комисията прецени, че не може да остави въпроса без последствие. Поради което, на основание чл. 3.4. от Етичния кодекс на българските медии, във връзка с чл. 21, ал. 1 от Правилника за дейността си
реши:
1. Предлага на г-н Ахмед Доган в разумен срок да подкрепи с доказателства направените от него твърдения, уличаващи журналисти в действия, уронващи престижа на професията. Комисията обръща внимание, че под “доказателства" следва да се разбира представяне на неоспорими факти, а не мултиплицирането на безадресни твърдения, имащи характера на донос. В случай, че такива бъдат показани, комисията се ангажира да реагира веднага по тях.
2. Предлага на г-н Ахмед Доган да поясни какво влага в пасажа от откритото си писмо: “Но запомни: накрая всеки трябва да си плати сметката. Ще се помоля за теб! Господ да ти е на помощ!", тъй като от гледна точка на комисията подобна формулировка съдържа елементи на заплаха.
3. Препоръчва на всички журналисти и медии да не допускат подмяната на същинския дебат в обществото, който е за начините за оздравяване на държавното управление и повишаване на нравствената хигиена на политиците. Разговорът за отношенията между политици и журналисти, разбира се, също е важен, но той не трябва да отклонява вниманието от конкретните подозрения за злоупотреби в случая с “Цанков камък".
В заключение комисията смята, че дискусиите, както за нравствените устои на политиката, така и за журналистическия морал, са полезни и оздравителни и следва да продължат докрай. С оглед на това комисията препоръчва на журналистите в отношенията си с политици да се придържат стриктно към правилата на Етичния кодекс на българските медии.

Стр. 5

bTV, Новини в 09.00 часа | 2010-03-31

Нов български университет откри първата по рода си магистърска програма по реклама. Основната идея на програмата е да обучи студентите в правенето на ефективна реклама.
Новата програма по реклама на НБУ е една от малкото в България. Създателите са доказани специалисти и хора от бизнеса.
Петьо Будаков, преподавател в НБУ: Ярък момент е иновацията, а именно тясната връзка между рекламисти, рекламодатели, между рекламни агенции и потребителите. Ние държим да направим студентите съпричастни към целия този процес, а не отстрани, гледайки да коментират.
Вече трета година Павел и Евгени учат спецификата на рекламата и киното. Казват, че най-важното при правенето на една реклама е да е различна от другите. Споделят, че ключът към техния успех е креативното и нестандартно мислене. И двамата обаче са на мнение, че рекламен клип с комедиен сюжет продава повече, но се прави доста по-трудно.
Евгени Тодоров, студент: Една добра реклама не може да накара зрителя да превключи програмата например на телевизора или т. н. Трябва да е динамична, всичко бързо да се развива и за много кратко време, и разбира се, хубавата идея.
Според двамата студенти рекламата има голямо бъдеще, тъй като е специалност, която много студенти предпочитат.

PRO.BG, Новините | 2010-03-31

Водеща: Необходими ли са промени в Закона за авторското право и сродните му права?
Водещ: Ако да, с какви мотиви, как работи системата, която регулира авторските права – по тази тема продължаваме в следващите минути с гостите в студиото. Тук са директорите на „Музикаутор”, защо не го казвате Мюзикаутор?
Магдалина Тодорова: „Мюзикаутор” е.
Водещ: „Мюзикаутор”, много по-лесно е, Магдалина Тодорова. И изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. АБРО, ако не знаете уважаеми зрители, е Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори. За да влезем обаче в темата, и тя от години е много важна тема, как всъщност се плащат, как се използва музиката и как се заплаща за ползвана музика в медиите? К акъв е принципът?
Магдалина Тодорова: Един автор създава едно произведение, а поверява управлението на имуществените права върху това произведение на „Мюзикаутор”, „Мюзикаутор” съответно събира, т.е. на базата на това, което му е отстъпено като правомощия сключва договори с ползватели, каквито са медиите, събира едни пари, които са възнаграждението за използването на тези произведения и след това ги разпределя според отчетите, които ползвателите дават на „Мюзикаутор”.
Водещ: Как взима пари? Направо от медията? Има ли посредници?
Магдалина Тодорова: Няма посредници. „Мюзикаутор” се явява всъщност посредникът, ако въобще може така да се каже, между автора и ползвателя.
Водещ: Между електронните медии – радиото и телевизионни радиостанции?
Магдалина Тодорова: Да, всички…
Водещ: Които ползват музика.
Магдалина Тодорова: Медиите са само една категория ползватели. Включително заведения, промоутъри, всички те също се явяват ползватели и при тях се действа по абсолютно същия начин.
Водещ: Е то вече хитът беше таксито, когато си с такси и слушаш музика, таксиметровият шофьор трябва да плаща права?
Магдалина Тодорова: Точно така.
Водещ: Е как така?
Магдалина Тодорова: Ами защото това е вид използване, публично изпълнение. Значи ти се забавляваш. Това е градски транспорт един вид.
Водеща: Ами ако несе забавляваш?
Магдалина Тодорова: Ако не се забавляваш, казваш на шофьора да си смени станцията и пак се забавляваш.
Водещ: И той пак плаща авторски права.
Магдалина Тодорова: Пак плаща.
Водещ: А ако той не иска да плаща, гаси радиото в колата и никой не плаща.
Магдалина Тодорова: И всичко е ОК, да. Нямаме никакви претенции към него.
Водещ: Що за буквализъм е това?
Магдалина Тодорова: Не е буквализъм. Значи вие имате един продукт, имате един… някой е създал нещо. То е нематериално и затова хората много трудно го възприемат като някакъв продукт, но той е продукт като всеки друг – като ризите, като връзките, като парфюмите, като всичко…
Водещ: Е то това е най-голямата трудност на цялата тема, защо да плащам за нещо като го има в Интернет?
Магдалина Тодорова: То го има в Интернет, ама за да се появи в Интернет някой е положил някакви усилия за това нещо. От една страна, са авторите, които са… т.е. композиторът, който е създал тази музика, текстописецът, който е създал текста и т.н. и това е един дълъг процес в интерес на истината, който е изключително… как да кажа, авторите са доста ревностни на тази тема.
Водещ: Репликата ми беше по-скоро за манталитета и съзнанието на хората, които трябва да плащат и за това нещо. Откъде-накъде си казват, как ще плащам за това, че слушам музика?
Магдалина Тодорова: За съжаление, така тръгна в България, че поради множеството безплатни концерти, които се организираха, в българския ползвател се създаде усещането, че това е един продукт, който идва безплатно. Но винаги за него някой е плащал.
Водещ: Време е да чуем и г-н Камбуров. Само обаче една реплика. Колко пари разпределя „Мюзикаутор” годишно?
Магдалина Тодорова: Годишно в момента около 5 млн.
Водещ: 5 млн. какво, лева?
Магдалина Тодорова: Лева.
Водещ: 5 млн.лв. разпределяте на носителите на авторски права?
Магдалина Тодорова: Да, които са не само български, но и чуждестранни.
Водещ: По какъв механизъм, г-н Камбуров?
Гриша Камбуров: Разпределят ли?
Водещ: Да. Справедливо ли е това…?
Магдалина Тодорова: Ако искате аз да ви отговоря?
Водещ: Да включим в разговора и него.
Гриша Камбуров: Разбира се, че с „Мюзикаутор” ние работим от дълги години, имаме доста коректни взаимоотношения. При тях е прозрачен процесът на разпределяне на тези средства, които постъпват. Те разпределят на база отчетите, които ние предоставяме. Но ако се върнем на първия въпрос за самосъзнанието. В България самосъзнанието за плащане и за подкрепата на интелектуалната собственост е на много ниско ниво, за съжаление. Освен медиите, които са 90% от коректните ползватели и от коректните платци на този вид дружества, всички останали сектори като публично изпълнение, от една страна, от друга страна, хотели, автобуси и т.н. и заведения, виждаме, че там делът на събраните средства е доста нисък.
Водеща: Добре, от какви промени има нужда законът за авторското право и сродните му права в такъв случай?
Гриша Камбуров: Очевидно има нужда от промени. Той е приет през 93-а година и е на едно ниво самото развитие на този вид организации за колективно управление на права…
Водещ: Е защо да има нужда? Вие досега говорите, че работи добре, че медиите 90% са коректни, казвате…
Гриша Камбуров: Да.
Водещ: Нашата медия коректна ли е, плаща ли си?
Гриша Камбуров: Да. Но медиите са едната страна на този медал. От другата страна стоят публичното изпълнение, които, да речем, в останалите страни в ЕС публичното изпълнение дава тези 90% на дружествата, медиите допълват останалите 10%. Т.е. моделът е обърнат. Ние сме, както се казва, по-удобната кокошка, която да снася златните яйца. Промените в закона се нуждаят по няколко линии. Първо, да се осигури публичност и прозрачност на всички дружество. Към настоящия момент „Мюзикаутор” да, той е публичен и прозрачен, но това не можем да го кажем със същата категоричност за всички останали дружества, които работят на този пазар – било то за сродни права, било то за авторски права или друг вид права. Това, което ние настояваме е да се приведе и в България европейската практика да се разпише как се организират тези дружества, как работят, как се контролират, кой ги контролира. Защото в момента в такива дружества се преплита и обществения, и частния интерес. И никой не ги контролира. Т.е. те са оставени на свободната воля на своите членове да решат какво да направят с парите, които постъпват. А вие сами чухте колко сериозни суми на година постъпват.
Водещ: А не е ли на практика „Мюзикаутор” монополист?
Магдалина Тодорова: Нашият принцип, принципът на колективното управление е такъв, че създава един естествен монопол. В момента в никакъв случай не е така. В България има повече от 30 организации за колективно управление на права. Просто по стечение на обстоятелствата „Мюзикаутор” си върши най-добре работата и съответно има най-много членове и най-много договори за взаимно представителство с чужди дружества. И поради тази причина концентрира наистина голяма част от репертоара, който се използва. Но в никакъв случай не може да се говори за монопол. Просто така…
Гриша Камбуров: По-скоро самото авторско право като един вид право, то е монополно право, т.е. правото да бъда автор, песента и текстът, който съм написал, то се притежава само на мене. Не може да е на нас четиримата в това студио авторството. Затова говорим за някакъв вид естествен монопол. „Мюзикаутор” е първото по време и може да го наречем първото по право дружество, възникнало в системата за колективно управление на права, като един вид наследник на Държавната агенция за авторско право.
Магдалина Тодорова: …реално погледнато. Защото именно поради обема от права, които концентрира, всъщност сме се принудили да бъдем изключително ефективни, за да можем да функционираме и да продължим да действаме по начина, по който действаме. А иначе, аз пак казвам, самото колективно управление, това му е идеята, събираш, концентрираш едни права на едно място, за да улесниш всички по веригата – и авторите, и ползвателите. Защото си представете какво ще стане, ако за всяка песен, която пускате, идват при вас 10 автора и казват, хайде сега подпиши договор с мене, и с мене, и с мене, и с мене, и аз искам толкова, и аз искам толкова…
Водещ: Интелектуалната собственост е сложна тема. Колкото повече ви слушам, все по-сложно става. За да си го представим и ние и нашите зрители, това ли е конфликтът между Лили Иванова, Асен Гаргов и Митко Щерев – че всеки има вид авторски права върху една песен?
Гриша Камбуров: Лили Иванова в песните има сродни права като изпълнител, т.е. имаме авторски и сродни права. Авторските права са на текстопесеца…
Водещ: И на композитора.
Гриша Камбуров: И на композитора. Сродните са на изпълнителя и на продуцента.
Водещ: Е кой може да забрани на другия правата?
Гриша Камбуров: Ами никога сродното право не трябва да накърнява авторското право. Т.е. авторът може да забрани на изпълнителя да изпълнява неговите произведения, но не би трябвало обратното да е възможно. Защото първично е авторското право.
Водещ: А ако в случая… значи нормално е, че се води сега дело, т.е. ако Митко Щерев е забранил песните на Лили Иванова, той има право да й забрани?
Гриша Камбуров: Да.
Магдалина Тодорова: Това е морално право. Всеки един автор, създавайки…
Водещ: Ама за да станат известни ги е изпяла Лили Иванова?
Магдалина Тодорова: Ама може да ги изпее и някой друг.
Водещ: Ама няма да са толкова известни.
Магдалина Тодорова: Не е ясно. Просто те са работили към този момент заедно. И тези песни са станали известни в публичното пространство с изпълнителя Лили Иванова. Аз трябва да ви кажа, че съм чувала изпълнения на тези песни от един младеж, който пее перфектно и също би имал потенциал.
Водещ: Познаваме го този младеж. Обаче… да, спорът е твърде интересен, защото…
Магдалина Тодорова: Вземете една песен примерно, която е изпълнена и от Бритни Спиърс, и от Блинк 182. Една и съща песен. Тя е популярна за една публика в изпълнението на Бритни Спиърс, а за друга публика в изпълнението на Блинк 182.
Водещ: Да, ама хората, и то наистина масово, всички казват, това е песента „Детелини” на Лили Иванова. Никой не казва композитора…
Магдалина Тодорова: Защото така е много по-лесно.
Водеща: Е за коя песен се казва, това е песента на еди-кой си…
Водещ: За никоя.
Водеща: Именно, но правото…
Гриша Камбуров: Именно защото правната култура в България за интелектуалната собственост е на това ниво. В смисъл, за зрителите и за слушателите тази песен, повечето от тях според мен дори не знаят, че я е написал някой друг, а не Лили Иванова.
Водещ: Добре, край по тази тема за Лили Иванова. Сега обратно към това, за което си говорим. Как да се определят цените, по които се плаща… Трябва ли да има тарифа, или може би сега съществува тарифа, как точно се разплащате в момента с медиите?
Магдалина Тодорова: В момента имаме тарифа.
Водещ: Кой я прави, вие, „Мюзикаутор”?
Магдалина Тодорова: „Мюзикаутор” я прави. Специално „Мюзикаутор”, винаги когато прави някакви тарифи, винаги търси мнението на ползвателите. В случая с АБРО е много лесно, защото те наистина имат, т.е. имат много голяма представителна власт, но членовете на асоциацията им наистина са най-големите ползватели и е много лесно да седнем с тях и да направим една такава тарифа. На някои места не е чак толкова лесно. Примерно при хотелиерите, там има 65 асоциации и е много трудно да хванеш една представителна извадка и да седнеш с тях на масата, въпреки че ние сме го правили. Обединихме няколко от най-големите асоциации и седнахме с тях, разговаряхме. Само че поради факта, че няма едно тяло, което да каже, управително тяло, което да каже, ето това е, споразумява ме се оттук нататък да действаме по този начин – не постигнахме особен успех, но не сме се отказали. Но принципно навсякъде дружествата действат по този начин. Търсят диалог с ползвателите, защото ползвателите са тези, които знаят в каква среда работят, ползвателите са тези, които знаят какво реално може или не може и съответно дружествата са тези, които знаят какво трябва да се плати, за да се овъзмезди трудът на авторите. И някъде по средата се срещаме. Има всякакви механизми разбира се за определянето на тарифите. Когато не може да се постигне някакво съгласие, примерно се правят някакви специални сметки, в които се влагат едни пари, които след това се разпределят, след като бъдат примерно се постигне някакво съгласие, но принципът би трябвало да е такъв.
Водещ: Дотук, до момента кои са ви най-трудните ползватели, с кого имате най-много проблеми? Понеже сега и хотелиерите намесихте, аз такситата се сетих. Медиите са най-добрите, това го разбрахме.
Магдалина Тодорова: Медиите са много прекрасни поради факта, че наистина имат култура, в смисъл собствениците на медии имат културата за това, че авторският труд трябва да бъде възнаграден, най-малкото защото самите те в някакъв момент създават някакъв продукт, макар и със сродни права. На въпроса кой е най-труден, не мога да кажа кой е най-труден. Има сектори, които са по-малко обхванати поради факта, че са много големи, като публичното изпълнение. Става въпрос специално за хотелиерите, заведенията и т.н. Там са просто много.
Водещ: Ако в една пицария звучи музика, собственикът на пицарията трябва да плати…
Магдалина Тодорова: Вие не си представяйте, че трябва да плаща някакви невероятни суми. Сумите, които се плащат на година наистина са базирани на това колко е голямо едно заведение, колко места има в него. И реално погледнато се поучава…
Водеща: А колко пицарии плащат?
Магдалина Тодорова: В интерес на истината доста…
Водещ: Но клиентът може да не слуша музиката вътре. Може да си мисли други работи и да не слуша.
Водеща: А колко струва примерно за един месец, колко плаща една пицария?
Магдалина Тодорова: Имаше едно много сладко сравнение, че на година на едно място се плаща една чаша вино, значи цената на една чаша вино. Горе-долу така. Това е във Франция разбира се, защото там виното е на особена почит. Но горе-долу толкова. Представете си…
Водещ: Ще измерваме и ние с вино така като натурално стопанство. Трябва ли да има независим орган, който да разпределя тези права и как си го представяте и кой трябва да бъде той, когато разпределя и плаща сумите и на носителите на правата, и сродните?
Гриша Камбуров: Дружествата за колективно управление трябва да бъдат органът, който събира сумите и разпределя сумите. Но между ползвателите, т.е. в случая между нас медиите, дори и дружествата за колективно управление на права ние искаме да има посредник, т.е. това да бъде държавата да влезе в своята регулаторна функция и да каже: да, ти си дружество за колективно управление на права, утвърдил си тази тарифа, дай сега да видя тази тарифа как е утвърдена. И когато Министерството на културата прецени, защото ние държим МК да бъде този независим регулатор, или по-скоро независим посредник между двете страни, МК да каже: да, тази тарифа е утвърдена въз основа на пазарните принципи, въз основан на правилата, определени в закона. И министърът на културата да удари големия държавен печат върху нея и това да стане тарифата. Т.е. едната тарифа на това дружество. По този начин, от една страна, ползвателите са защитени, че дружествата няма безконтролно да си правят тарифи, от друга страна, самите дружества са наясно, след като вече е положен държавния печат, има някаква санкция и ще е по-лесно с всички останали ползватели, които те изброиха като по-трудни сектори.
Водещ: И всъщност това е вашият стремеж, нали така?
Магдалина Тодорова: При всички положения. Значи…
Водещ: Да формулирате накрая желанието за промяна в закона за авторските права?
Магдалина Тодорова: Със сигурност. Ние също смятаме, че трябва да има регулация, също смятаме, че трябва да се въведе ред, защото наистина няма друга държава в Европа, която да има 30 организации за колективно управление на права. Това просто никъде го няма.
Водещ: Добре. Толкова по тази тема. Тя може би ще прерасне и в дебат, ако стане по-ясна за хората за какво говорим. Благодаря ви за това, че бяхте наши гости. 

www.vsekiden.com | Яна ДОНЕВА | 2010-03-31 

Марк О’Селски се качва на екран през май

Като отговор на очевидната криза за нови и свежи тв лица у нас, продуцентът Красимир Ванков е решил проблема като вместо човек, използа 3D магаре. Името му е Марк О’Селски и ще се появи в ефира на ТВ7 в началото на май. Виртуалният герой ще води 30-минутно вечерно ток шоу “На инат”, подпомаган от ко-водеща. Чий глас ще бъде използан за озвучаването на Марк, Ванков не иска да издава, затова пък ни сподели плановете си за нетрадиционния водещ.
“Искаме Марк да заживее свой живот, да го интегрираме в обществото, включително да гостува по партита, да ходи по събития, да не бъде само анимация от екрана”, разказа продуцентът пред “Всеки ден”. Докато това се случи обаче магарето ще води разговори с гости в студиото, ще коментира теми от деня и ако се нагала дори ще пее. “В шоуто ще има и бенд, точно по схемата на вечерните ток шоута, с тази разлика, че ще бъде по-кратко”, допълни още той. “Всеки ден” дочу, че музиката в предаването ще се изпълнява от бенда на Дани Милев, но точният състав още не е уточнен.
Затова пък вече е известна биографията на Марк О’Селски и дори публикувана в интернет. “Той е роден на 4-ти юли 1967 в село Долна Мелна (община Трън, Пернишка област). Зодия Рак с асцендент Лъв. Майка му Сара Гарабедян О’Селска е арменска еврейка – майката на майка му е еврейка, бащата на майка му е арменец. Майка му е една от малкото спасени евреи, които вместо в Аушвиц, са депортирани в България.
Баща му Иван О’Селски е от Коньовица, София, но малко след Девети по политически причини е изселен в Трънско. Баща му и майка му се запознават в една бозаджийница в Радомир….”, гласи инфото, с което Краси Ванков вече упорито популяризира новия тв герой.
Този вид предавания са доста разпространени из Европа, но всяка държава има прави да избира какво животно да играе ролята на водещ. Красимир Ванков решава, че у нас най-добре на екран ще седи магаре и дава своето обяснение за това: “Много са причините, както фолклорни, така и изследователски на база аидутиория и географска ширина, на която се намираме”. Резонен и е въпросът защо прави шоуто в ТВ7, а не в bTV, където Краси доскоро бе водещ на “Рекордите на Гинес”, а от известно време и успешно продуцира там. “Всичко е въпрос на пазарна ситуация. В момента, в който придобих лицензията на тази продукт и търсих активно пазар за него, bTV не беше в положението да купува, защото те пък се продаваха и искаха да съкратят до минимум разходите си- така се озовах в ТВ7?, разясни Ванков, известен още като съпругът на актрисата Невена Бозукова от “Аламинут”.

Оригинална информация

www.cross-bg.net | 2010-03-31

По принцип съм дал съгласието си кандидатурата ми за член на СЕМ да бъде предложена за гласуване в НС. Това каза за Информационна агенция КРОСС Георги Лозанов по повод предстоящото попълване на двете вакантни места в регулаторния орган. „Заявявам желание за участие в регулацията. 6 години съм работил в нея, трупал съм компетентности в тази област, а и когато не съм бил член на СЕМ съм се занимавал с тази област", аргументира се медийният експерт. Лозанов уточни, че предложението към него е от името на ПГ на ГЕРБ и вече е разговарял с Цецка Цачева.
Проблемът, който е най-неотложен сега и който винаги се е оказвал много труден за регулатора – това е изборът на директорите на двете обществени медии, смята Георги Лозанов. „Това е много напрегната зона и много често произвежда сериозни скандали", каза експертът.
Много по различни са обстоятелствата, при които е поставен днес Съветът за електронни медии в сравнение с преди 10 години, твърди експертът. „Преди 10 години започваше аналоговата ера, сега трябва да влезем в цифровата ера. За съжаление, днес четем един друг тип отношения – много по-голяма близост със стандартите, които създава новата медия -интернет, в този смисъл въпросът опира не само до конкретните казуси, но за цялостната философия на развитието на медийната публичност и затова за мен е толкова по-интересно", анализира Лозанов.
По повод предложението на икономисти като антикризисна мярка държавата да спре да субсидира БНТ и БНР, Лозанов каза:"В една нова среда, която ще бъде с много по-специализирани и комерсиализирани програми, все повече само БНТ ще остава тази голяма политематична телевизионна програма, която ще се обръща към всички. Така че, обществените медии все повече ще стават „бели врани" и ще трябва да ги пазим". Експертът коментира, че в посока финансиране може да се правят усилия Фондът за радио и телевизия да заработи, задължителни са реорганизациите, но генерално да се зачерква субсидирането на държавните електронни медии, това е в противоречие с логиката на развитие на медийната среда, подчерта медийният експерт.

Дарик радио, Новини в 16.00 часа | 2010-03-31

Управляващата партия ГЕРБ предлага пресатешето на бившия външен министър Румяна Желева – София Владимирова, за член на Съвета за електронни медии (СЕМ). Владимирова е директор на Дирекция „Информация и комуникация" в Министерство на външните работи и е назначена по същото време, в което неуспелия кандидат за еврокомисар Румяна Желева, оглавяваше ведомството. Преди това Владимирова е работила и в продуцентска къща „Междинна станция", която е собственост на Иван Христов и Андрей Арнаудов. ГЕРБ предлагат за нов мандат и бившия член на регулаторния орган Георги Лозанов. В периода 2001/2003 година, той беше в състава на СЕМ от президентската квота. Освен, че е дългогодишен университетски преподавател и медиен критик, сред любопитните факти в биографията му се посочва, че Лозанов е и художествен директор на галерия СИБАНК. Кандидатът на ДПС за член на СЕМ е изпълняващият длъжността председател – Мая Вапцарова. Тя е в състава на наблюдаващия орган от 2006 г.

PRESS.dir.bg I 2010-03-30

Специален гост на срещата е Мелина Петкова, Координатор Комуникации и Потребителски Център в Данон Сердика АД, която ще въведе участниците с казус от вътрешни комуникации.

Влезте в контакт с хората около вас чрез ритъма. Поговорете без думи! Вземете доброто си настроение.

Конгресът ще бъде място за бизнес среща на Западна Европа с конфекционната и модна индустрия на Балканите и платформа за дизайнери.