БДВО I 2010-04-07

Скъпи колеги и приятели на БДВО,

Крайният срок за подаване на проекти в PR Приз 2010 е удължен до 15 април.

Надяваме се, че така ви даваме достатъчно време да моделирате представянето си в специалното десето юбилейно издание на конкурса.

Информация относно регламента и журито на PR Приз 2010, както и заявка за участие ще откриете на Интернет страницата на събитието: http://www.facebook.com/l/5497c;www.prpriz.info.

Успех на бъдещите участници!

EventBox.bg I 2010-04-08

М3 Communications College организира среща на първия български PR клуб PR Thursday на 8 април на тема: "Наградите за PR – цел или признание"

Специални гости:

Мария Гергова – изпълнителен директор на United Partners
Александър Дурчев – CEO на All Channels

Заповядайте, за да научите повече:

– Наградите за PR – цел или признание?
– Наградите за PR – критерий за успех?
– Наградите за PR – засилват ли добрата конкуренция и мотивацията за работа?
– Наградите за PR – значението им за клиента?
– Наградите за PR – значението на журито?

Кога? 8 април 2010 г., четвъртък, от 18:30 часа
Къде? В залата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26)

Dress code: Free from duties
Free drinks included.

PR Thursday е първият по рода си клуб за срещи на специалисти и неспециалисти, които имат отношение към сферите PR, маркетинг и медии. Всеки четвъртък от 18:30 часа в сградата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26) участниците имат възможност да се срещнат лично с интересни и популярни лица и да дискутират любопитни, пиперливи и актуални теми. Планираният формат включва официален гост (обществено значима и интересна личност) и гости участници (всички, които имат желание да станат част от света на PR). Всяка тема се оповестява няколко дни преди срещата на сайта на M3 College – www.m3college.com

Телефон за контакти и акредитация на медии: 02/951 67 75.

Оригинална публикация

в. 24 часа | 2010-04-08 

БНТ реши да търси за втори път младия лидер на България и стартира "Големият избор 2". До 31 март 109 души изпратиха своите двеминутни видеоклипове на тема "Проблемът, който мога да реша". Кастингът за избор на 12-те финалисти ще се проведе в събота.
Младежите са от цяла България и учат в 20 висши учебни заведения. Най-много са от СУ"Св. Климент Охридски", УНСС, На трето място са следващите в чужбина.
Сред кандидатите има пилот, който учи самолетостроене, има и момиче, прекарало живота си в Етиопия, САЩ и Франция, но завърнало се тук. Има кандидат от Българско вегетарианско общество, регистрирано като неправителствена организация и няколко кандидати от турски и ромски етнос.
Състезанието ще стартира на 13 май, а финалът ще е на 3 юни. Форматът е закупен от БНТ от канадската обществена телевизия Си Би Си, която трети сезон го излъчва изключително успешно под заглавието "Бъдещият велик премиер".
В първия сезон на "Големият избор" 12-те състезатели се срещнаха с Иван Костов, Сергей Станишев, Бойко Борисов, Стефан Данаилов, Георги Пирински, Огнян Герджиков, Красимир Каракачанов, Меглена Кунева, Симеон Сакскобургготски и др.

Стр. 24

в. Класа | 2010-04-08

Съветът за електронни медии избра за свой председател доц. Георги Лозанов, съобщиха от регулатора. Кандидатурата му е била единствената, издигната за този пост, като той е избран с обикновено мнозинство от 5 гласа. Доц. Георги Лозанов е бил член на НСРТ (предшестващия СЕМ регулатор) от 1997 г. до 2001 г. и негов председател за една година. Първият му мандат като член на СЕМ е бил от 2001 г. до 2003 г. Георги Лозанов е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и е ръководител на катедра "Печат и книгоиздаване" във Факултета по журналистика и масова комуникация.

Стр. 15
 

www.ivosiromahov.com I Иво СИРОМАХОВ I 2008-11-22

Един мой познат е в бизнеса с пендели.

Не e смешно.

Пенделите не са това, което си мислите.

Моят познат ми обясни, че пенделите били важна част от всеки полилей. Те били основата, която свързва тялото на полилея с тавана.

Имало и пенделна система в трамваите. Предполагам, че тая система е въведена по времето, когато Евгени Минчев е бил ватман.

Освен това имало и асансьорни пендели. Това ми прозвуча ужасяващо. Оттогава не смея да се кача в асансьор.

Моят човек обаче не се занимавал нито с асансьорни, нито с трамвайни пендели. Специализирал се в търговията с добрите стари осветителни пендели.

Цените им били различни. Евтините били по 20-30 лева, а елитните пендели стигали до 1000 евро!

Невъзможно е да си представим свят без пендели. Те са навсякъде. И моят познат ги продава. Все някой трябва да ги продава, нали така? Няма срамен труд.

Проблемът е, че напоследък пенделите все по-малко се харчели. Дали заради световната финансова криза или заради нещо друго, интересът към пенделите рязко спаднал.

Само черните пендели се търсели чат-пат. Не разбрах защо.

Проблемът на моя познат е, че иска да уведоми обществото за нуждата му от пендели. Трябва му реклама, за да разберат хората, че ако някога закъсат за пендели – той е насреща.

Отишъл човекът в една рекламна агенция и казал: така и така продавам пендели, рекламирайте ме.

Обаче от рекламната агенция му обяснили, че така няма да стане. Пенделите били специфичен продукт и не се нуждаели от реклама, а от пиар. Само ефективният пиар можел да накара потребителите да се юрнат към пенделите на моя познат.

Разликата между рекламата и пиара била, че в рекламата призоваваш хората директно, а в пиара – индиректно. Един вид – говориш на потребителите за други неща, а те подсъзнателно започват да усещат остра нужда от пендели.

Това се наричало “пазарна сугестия”. Моят познат попитал какво е “сугестия” и пиарите му обяснили, че сугестията е нещо като внушението, само че много по-скъпо. Обикновено пазарно внушение струвало 5 хиляди евро, но за пазарна сугестия трябвало да се бръкне минимум 10 хиляди, че и повече.

След това пиарите направили задълбочен маркетингов анализ на бизнеса с пендели и установили, че пенделите се купуват предимно от мъже. Много рядко се случвало жена да купи пендел – и то само за подарък на някой мъж.

Това моят познат го знаел от опит. Но пиарите го уверили , че неговият опит няма никаква бизнес-стойност и му взели 8000 евро за маркетингово проучване, което по научно обоснован начин доказало, че пенделите се купуват предимно от мъже. Пиарите обяснили на моя познат, че най-важното нещо за всеки един бизнес е мултимедийното представяне. Това се оказало най-обикновено слайдшоу със снимки на пендели, които се сменяли на игрива музичка. За това мултимедийно представяне му взели 2500 евро.

Посъветвали го да си направи и сайт в интернет. Обяснили му, че интернетът бил глобално село и глобалните селяни яко щели да купуват пендели онлайн. За изработката на сайта www. bgpendel.com му взели 4500 евро.

След това пиарите организирали за моя познат бляскав бал, озаглавен “Нощта на пенделите”. На бала били поканени всички големи светски звезди – от Азис до Драго Чая.

Почерпили ги с шампанско и дребни хапки и провели шеговит конкурс “Мистър Пендел”. А в края на вечерта организирали благотворителна томбола. С приходите от томболата дарили няколко пендела на дом за сираци. Благотворителността много лъскала имиджа, казали пиарите.

Този бал струвал на моя познат само 27 300 евро.

Човекът взел да затъва. Вложил в пиар над 50 хиляди евро, а продажбите му не се увеличили. Дори намалели с 15 процента. Пиарите обаче го успокоили, че това е заради световната финансова криза и че просто му трябва търпение.

Ти се благодари, че работиш с такива изключителни професионалисти като нас, казали те, иначе продажбите ти щяха да паднат с поне 50 процента. Ама с нашия страхотен пиар те закрепихме.

Моят познат обаче не се почувствал закрепен. Не можел да погасява лихвите по кредитите си. Продал апартамента и колата си. Жена му го напуснала. Приятелите му го забравили.

Само едни хора не го забравили и това били пиарите. Миналата седмица те му изпратили писмо, в което го уведомили, че им дължи възнаграждение за абонаментно пиар обслужване. Те го били обслужвали от осем месеца, а месечната такса била 4 хиляди евро. Осем по четири – трийсет и две. Заповядайте в офиса да ни платите 32 хиляди евро.

И той отишъл в офиса им. Но не носел пари. Носел само една туба бензин. Излял я в офиса на пиарите и го запалил.

Сега моят човек чака присъда. И сигурно ще го вкарат в затвора, понеже няма пари за адвокат.

Един предприемач бе победен от пиарите си.

Бизнесът с пендели вече никога няма да е същият.

Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 22 ноември 2008

Оригинална публикация

в. Седем | Иво БЕРОВ | 2010-04-07 

Досега СЕМ (Съветът за електронни медии) не беше разпуснат поради няколко причини. Една от тези причини, може би не най-маловажната, е, че хората просто забравиха неговото съществуване. Вероятно и самите членове на СЕМ биха забравили съществуването на СЕМ, ако не трябваше да ходят всеки месец да получават заплатите си. Заплати, които между другото се равняват на депутатските.
Въобще рядко някога някъде някой е получавал толкова пари, за да не прави нищо и за да не шумоли около себе си.
От гледна точка на повечето български средства за масово осведомяване СЕМ си заслужава парите. Защото за повечето български медии е изключително изгодно СЕМ да не прави нищо. Да не прави нищо, но да го има все пак. Заради привидността. Заради лъжата, че законността в България е спазена. Нали ако имаше някакво нарушение на правилата, СЕМ щеше да се намеси. А СЕМ не се намесва. Значи всичко е наред. Благодаря. Ето ви две хиляди лева на калпак. На СЕМкаджийския председател – повече.
А по една от националните телевизии всеки ден от 11 и трийсет, тоест тъкмо преди децата да тръгнат на училище или когато се връщат от него, се разправят мръсни вицове. И то не какви да е мръсни вицове, а мръсни вицове за сношаване на обратни, за сношаване с животни (а пък един козар -ха, ха, ха), за сношаване с деца (повод – Майкъл Джексън, ха-ха-ха) и все едни такива. Между другото Краси Радков, който изобразява псуващ поп, сякаш най-малко накърнява крехката, рехава и все още неизявена зрителска нравственост. Той, Краси Радков, поне го прави с умение, дарба и чувство за хумор. Отива му някак.
И тъкмо срещу изпълненията на Краси Радков СЕМ най-после се осмели да заекне с тъничкото си гласченце и да глоби предаването с някаква си там глобичка.
В следствие на което предаването плати някаквата си там глобичка, за да може краси Радков да продължи да псува. Този път и СЕМ. Може би за пръв път уместно.
Защото, ако говорим за отношенията между медии и общество, ако говорим за влиянието на медиите при избора на онези ценности, които са в основата на общественото ни съзнание, тоест на ценностите, които това съзнание приема или отхвърля, то не може предаването на Слави Тр. например да не се разглежда като явление, което влияе върху неговото движение и неговите насоки.
Нека го кажем по-просто. Избуя поколение "славиюгенд". Поколение, което следва образците, създадени от медийния фюрер. Нахаканост, наглост, безогледност, тарикатщина, простащина, продажност, откровени политически пристрастия и поръчкови изпълнения. Тоест всичко, което би бил правил бай Ганьо, ако живееше в днешно време, ако имаше собствено предаване, куп сценаристи, куп полуголи танцувайки и аутокю, за да си чете хрумките.
А, от друга страна, медиите с упоение, наслада, благородна стръв и загриженост се тюхкат за възпитанието на младите. И обсъждат кой бил отговорен за това възпитание. Дали училището, дали семейството, дали държавата или пък политиците.
И му се ще на човек да рече на всичките тези загрижени и дълбокомислени люде:
"Абе, байновци, колкото децата слушат и гледат родителите си, толкова слушат и гледат Слави Тр. и останалите телевизионни простотии. Тоест грешка. Колкото децата слушат и гледат родителите си, двойно повече слушат и гледат Слави Тр. и останалите телевизионни простотии. И той, Слави Тр., влияе върху младите два пъти повече от всяко семейство (то нали майките и бащите го гледат също), два пъти повече от държавата и многократно повече от всеки политик. Нали Слави Тр. се явява по телевизора много по-често дори от Бойко Борисов, което никак не е лесно за постигане.
Само че срещу Слави Тр. никой не смее и дума да продума. Единствено Бойко Борисов, който промърмори нещо и после млъкна. Но пък не е негова работа да спори с шоумени. Това е работа на СЕМкаджиите. Само че те въобще не си дават сметка за отговорността, която носят. Само че те въобще не се питат "абе в края на краищата защо получаваме тия тлъсти сумички?".
Обяснимо е защо те самите не се питат. Но е необяснимо защо никой друг не ги пита.
И така в едно телевизионно предаване представител на славиюгенд се изпикава в кюшето, вследствие на което става желан гост по всички телевизии, и какво значи добро възпитание и защо то е излишно и нищо не значи. В края на месеца СЕМкаджите отиват на "работа" и си взимат парите.
И така в едно предаване някой се самозадоволява и СЕМеизпразва в нужника пред всички, след което го канят по всички телевизии, за да обясни произхода и смисъла на любовта. СЕМкаджиите – краят на месеца – парите.
И така в друго едно предаване двама много нахакани опо-суми обявяват, че един добър и почтен човек (Светослав Лучников) е хомосексуалист, без да им пука, че го клеветят и обиждат семейството му. Обаче СЕМ – краят на месеца – паричките.
Примерите са стотици. С годините станаха хиляди май. Както и парите, които СЕМкаджиите прибраха.
Не че може без простотии. И не че ги няма навсякъде. Но има една граница, отвъд която простотиите се превръщат в ценност. В образец. В пример. В условие за успех. В начин на живот.
И точно тази граница трябва да пазят СЕМкаджиите. Това им е работата. Това им е задължението. Затова си получават тлъстите сумички.
Само че те не го знаят. И няма кой да им го каже.
А дали ще им го каже Георги Лозанов, новият-стар член на Съвета за електронни медии? Защото покрай новото му назначение за член на СЕМ обществото отново си припомни, че има такава служба (институция)

Отговорът е недвусмислен.

Не, няма да им го каже.
И не само защото една птичка пролет не прави.
А и защото, макар неговото назначение да е най-смисленото назначение от дълго време насам, макар самият той да е един от малкото умни и начетени хора не само сред преподавателите, но и въобще сред обществените личности в България, макар той чудесно да се досеща за какво точно иде реч, по всичко изглежда, че той също не осъзнава какво е основното му предназначение (цел, мисия, призвание, работа, длъжност) като член на СЕМ.
Това предназначение (цел, мисия, призвание, работа, длъжност) не е да бъде посредник между СЕМ, журналистите и собствениците на медии.
Това е лесна работа. Това Лозанов го може. Още повече че е либерално настроен. Ще снове между едните, другите и третите, ще обяснява, ще убеждава, ще се съгласява и ще урежда всякакви спорове, недоразумения и противоречия.
Освен едно противоречие. Противоречието между гражданите, от една страна, и медиите, техните собственици и журналистите, от друга страна. А също между законите, от една страна, и медиите, техните собственици и журналистите, от друга.
А тук СЕМ би трябвало да бъде на само посредник, а и защитник.
Защитник на гражданите и на закона. Тоест да бъде всичко това, което сега не е.
Така че и Георги Лозанов нищо няма да направи.
И то не защото му липсват достойнства или желание, а защото никой нищо не може да направи в полза на гражданството, ако то, гражданството, не съществува.
Ако майките, бащите и въобще родителите желаят децата им да слушат и гледат по телевизията гнусотии, ако желаят децата им да имат за образец дегенерати, които се семеизпразват в нужниците, ако смятат, че децата им ще бъдат успешни, ако станат мутри, мутреси, добре платени курви или нахакани простаци, то СЕМ си е добър такъв, какъвто си е. Чудесен е даже.
В Америка, ако майки, баби и въобще граждани се възмутят от това, че някоя медия или предаване застрашава нравственото здраве на децата им, никак няма да се поколебаят да излязат с плакати и да поискат наказание за медията или предаването.

Тук всички си траят.

Ами като е така, така да бъде. Нека простотията печели, щом народът, каквото и да означава тази дума, обича простотията и поръчковата журналистика.
Само че тогава няма нужда и от Съвет за електронни медии. Никаква нужда.
Работата по одобрението и разпределението на телевизионните и на радиочестотите може да върши всяка друга служба. А СЕМ да си се разпусне. Така ще бъде най-полезен за обществото.

Допълнения:

Първо допълнение.
Имаше един човек, който се опита някога да отстоява гражданските и нравствените добродетели в медиите. Името му е Димитър Коруджиев. Той обаче беше подигран и смазан от медийните мутри. И вече не се намират хора с неговата сърцатост, с неговата упоритост и неговата смелост.

Второ допълнение.
Наскоро един преподавател сподели впечатлението си от кандидат-студентите в журналистическия факултет. "Изглеждат ми много нахакани" -каза той. Нахакани. Не начетени, умни или старателни. Естествено. След като пример за журналистически успех е Бареков…

Трето допълнение. Има все пак един остров на запазено обществено съзнание и гражданственост. Това е интернет обществото. То би могло при определени условия да върши работата на СЕМ.

Дали пък Георги Лозанов да не се свърже по някакъв начин с това общество?

Стр. 8

в. Стандарт | 2010-04-07 

Двете най-големи социални мрежи може би ще определят изхода от вота във Великобритания, твърди агенция Bloomberg. Стратезите на двамата основни съперници Гордън Браун и Дейвид Камерън заложиха на почина на Барак Обама. Те се опитват да използват Twitter и Faceboоk ефективно, както го правеше Обама като кандидат за президент на САЩ. "За първи път от доста време насам кампаниите ще са от решаващо значение. Това издига ролята на медиите", коментира Чарли Бекет, директор на центъра за проучвания към London School of Economics." Активистите и медийните хора обръщат поглед към Twitter. Въпреки че във Великобритания ще е трудно да бъде привнесен американският модел, двете конкуриращи се партии явно разчитат много на двете социални мрежи като нови канали, чрез които да достигнат до повече избиратели. По Facebook и Twitter партиите ще разпространяват видео, речи и онлайн петиции. Конкуриращите се партии вече са изготвили и приложения за iPhone.

Стр. 28

в. Монитор | Мая Младенова | 2010-04-07

Пресата отвоюва по-голям дял през 2009-а, телевизията с чувствителен спад

Фактът, че пиковата за кризата 2009-а наклони стрелките на рекламните бюджети, не изненадва никого. Изненадващо е друго ­ почти пренебрежителният ръст на рекламата в интернет, където се предвиждаше насочване на свитите бюджети заради по-достъпните тарифи. "M-Тел", "Тойота" и някои банки обаче определено се ориентираха към привличане на клиенти сред активно ползващите интернет потребители. Някои от тези компании на практика заделиха двойно повече средства за онлайн реклама и така "спасиха" този сегмент от отрицателен прираст. След кредитния крах много банки започнаха да рекламират депозитите си в мрежата.

Разминаване

Прогнозите на изминалата година чертаеха между 20 и 40% ръст за интернет рекламата ­ на фона на 50-те процента през 2008 г. и цели 76 година по-рано. Вместо това те едва изпълзяха до положителни стойности с 4% ръст, сочат данните на медийната агенция Piero 97. Движението надолу започна през март миналата година, за да достигне рекордно ниски нива през юни и декември, отчита мониторингът. "Като цяло най-големите и традиционно рекламиращи в интернет клиенти свиха бюджетите си средно с около 20%, като най-чувствително се усети спадът на БТК и "ГлоБул" с повече от 50% намалени бюджети. От друга страна, някои използваха случая да завоюват пазарни дялове. "М-Тел" спечели значителна преднина със силното си присъствие през 2009-а. От колите изпъква "Тойота" с увеличение на интернет присъствието със 113%. От банките се откроиха с ръст ПИБ (102%) и Райфайзенбанк (повече от 50%). Beiersdorf също заложи на интернет рекламата с ръст от 93%", отбелязват от Piero. Навлизането на много малки рекламодатели компенсира донякъде свитите бюджети на големите, но не успя да доведе до по-висок ръст на рекламата.

Tв, радио, преса

Колкото до по-традиционните комуникационни канали, приятната новина е за пресата и радиото. През 2009 г. те завоюват съответно с 1,6% и 2,7% по-висок дял от общите рекламни приходи в сравнение с 2008 г., макар за пресата това да означава минус 6,6% в парично измерение, а за радиото ­ плюс 28%. Да не забравяме обаче, че сумите са брутни и са без отстъпките. 1 032 600 000 лева са брутните рекламни бюджети в различните видове медии за миналата година, показват обобщените данни на Tv plan/TNS и Piero 97. От тях 647,33 млн. са за телевизиите (с 18% по-малко от 2008-а), 176,1 млн. при пресата (-6,6%), 86,41 млн. лева са рекламните приходи на радиата (+28%). 84,03 милиона са похарчени за външна реклама, което е обаче с 32% по-малко от 2008 г. Брутната реклама в интернет за м.г. възлиза на 33,44 млн. лева, а за друг вид реклама са отишли 5,28 милиона лева.

Компании

Чувствително повече са похарчили за тв реклама "Нестле" и "Фикосота синтез" през 2009 г. в сравнение с предходната. Ръст има и при "М-Тел", "Л’Ореал", "Хенкел", "Крафтфудс", "Винпром Пещера", Beiersdorf и др. При пресрекламата "Мото-Пфое" бележи скок над 100%, "М-Тел" и "Л’Ореал" също заделят повече, леко повишение има и за Procter&Gamble. В радиостанциите чувствително повече са рекламирали цели 20 от топ 25 на рекламодателите в този вид медия. Сред тях са "Он Клиник", "Арон", Еvro Hart, "Илиянци", "Бела", "Билла" и др.

Стр. 25

в. Седмичен Труд | 2010-04-07

Viasat Broadcasting, собственост на MTG, пуска на 5 май 2010 г. нов телевизионен канал за природолюбители. Той ще бъде международна версия на излъчвания в скандинавските страни платен тв канал Viasat Nature. Програмата ще може да се гледа в 25 държави в Централна и Източна Европа, със субтитри на съответните езици.
Телевизионният канал ще излъчва придобити материали от богат набор от доставчици, между които ВВС, ITV Global, ORF и TWI. Зрителите ще имат възможност да гледат спечелили награди документални филми за природата, за животни и за дивия свят, включително и продуцирани и представени от световноизвестни изследователи и водещи на телевизионни предавания за дивата природа като Дейвид Атънбъро, Найджъл Марвин и Бен Фогъл.

Стр. 8

в. Седмичен Труд | 2010-04-07

Професор Юлиан Вучков не се нуждае от специално представяне. Обичан, защото казва истини, които народът иска да чуе. Мразен, защото казва истини, които властта не иска да чуе. Проф. Вучков е автор на десетки книги за радостите и горчилките на живота, той бе дългогодишен главен редактор на списание "Театър", преподавател в УНСС, доктор на филологическите науки, и човекът, който вдигаше рейтинга на всяка телевизия, в която звучеше острото му слово. Той е автор на рубриката ни "Залповете на професор Вучков".
След 1989 година здравето на българите като цяло се влошава всекидневно. Отклоненията от тяхното нормално психофизическо състояние са многобройни, най-различни и съкращават живота им. Затова ние заемаме първото място по смъртност в Европа. А този факт ни стъписва, защото до началото на прехода нашата страна се е отличавала с безплатно и добро медицинско обслужване. Днес неверните диагнози се увеличават даже в здравните заведения с добри традиции, пак защото там не се работи достатъчно отговорно. Пациентът се разкарва от медиците в продължение на много дни, дори седмици, че и месеци, докато му се каже най-после какво причинява значителните му болки. Стига се до престъплението едни да казват, че му няма нищо, въпреки сериозните му оплаквания. А други пък му препоръчват да се оперира веднага, макар че той се нуждае от по-продължително лечение, а не чак от хирургическа намеса. И всичко това се случва, след като се знае, че оперирането може да има доста неприятни последствия, дори и ако е извършено от талантливи специалисти.
Горкият пострадал човек нерядко е принуден да се разхожда в няколко здравни заведения, докато състоянието му се влоши още повече и го тръшне на легло и вече се хронифицира.
Тази липса на кадърност да се открие коренът на загубеното здраве често е резултат от факта, че не се правят достатъчно лабораторни изследвания. А когато се опре до тях, поръчващият ги не може да ги разчете правилно и да стигне до най-точния извод за източника на значителната човешка болка, до нейното своевременно атакуване. Обикновено в този случай медиците си противоречат и не могат да кажат ясно, категорично какво точно става с вас. Такава трудност възниква, особено когато изпитваното от вас е сложно и доста сериозно, мъчно за квалифициране. Тогава аз, драги читатели, ви съветвам да се срещнете с едни от най-ярките специалисти в областта му и да ги последвате, щом са единодушни в преценката си за него.
Понякога и най-големите лечители в бели престилки могат да допуснат грешка в диагностицирането. Защото те са авторитети, често и чудотворци, но не са богове. Има много силно напреднали, а и буквално неспасяеми положения. Но болният и най-близките му нерядко твърдят най-безотговорно, че те са лечими и обвиняват лекаря, заявяват, че бил бездарен. Въпросът е да се работи така, че да се изключат неверният извод и ту безполезният, ту вредният подход към страдащия човек. Напомням всичко това, защото ние ще бъдем клеветници, ако забравим, че и днес в страната ни работят надарени медицински доктори, които не жалят силите си и могат да се поздравят с много успехи в лекуването на пациентите си. Странно е, че нашите власти продължават да не се вълнуват сериозно от здравеопазването, макар че то всеки ден отива все към по-лошо. Помня, че само през месец октомври 2007 г. си отидоха 15 мои колеги под 70 години. От рак на гърдата се разболяват около 3500 жени за около една година. Вече дълго време те не вземат животоспасяващите ги или поне удължаващи съществуването им скъпи, но пък безплатни лекарства. А държавата е длъжна да им ги осигури своевременно. Тези драматично болни хора събуждат уважението ми, но и голямата ми тъга, когато наблюдавам колко системно и все по-задружно се борят да вземат полагащото им се. Страданието им е силно. Но вече доста от тях не се отчайват и продължават да се надяват, че поне ще отложат смъртта за повечко време. Аз им се покланям, особено като се сетя, че много напълно здрави човеци нямат техния дух, тяхната воля да надвият далеч по-малки трудности.
През последните 20 години "Българите съкращават живота си с цели 7 години
А други европейски държави са го удължили с 8 лета. Според Световната банка тази наша трагедия сполетява народа ни, защото мнозина нямат достъп до каквото и да е, дори слабо медицинско обслужване.
Голяма вина за многото заболявания в България носят и нейните граждани. В моите телевизионни предавания са били редица светила от всички области на медицината. По силата на мои наблюдения, но и от техните гостувания съм разбрал, че народът ни няма здравна култура. Той не обръща внимание на психофизическото си състояние. Често отива на лекар, след като е късно. Българинът няма нищо общо с редовното предпазване от болестите. Нерядко не си мие ръцете, не проветрява къщата си поне два пъти на ден. Общува с кихащи, сополиви, лошо зачервени близки и непознати. Купува си лекарство без рецепти. А би
трябвало да се посъветва с медик, който ще прецени кой е най-подходящият медикамент за възможно най-бързото излизане от неразположението му.
Редица нашенци желаят да отслабнат, като вземат препоръчан от лекарите препарат, без да придобият реална представа за въздействието му. А би трябвало да се разделят с вредното дебелеене преди всичко с режимното, диетичното хранене. Тъпчат се безразборно и бързо, без да се запитват поне от време на време какви са особеностите на погълнатата хранителна стока. Други са противно нехайни към увреденото си състояние. Имат влошено кръвно налягане. Но не го мерят редовно. Гълтат хапчета, само докато то спадне. Изобщо не подозират, че то често се вдига, без да го усетят, че затова именно трябва да употребяват медикамента постоянно или поне достатъчно дълго. Хората от този тип не знаят или пък им е казано, но не помнят, че то може да е доста повишено, без да имат главоболие. Тогава те може да не чувстват абсолютно нищо неприятно. Те постоянно забравят, че то се влошава, защото поемат много сол, съвсем мазни продукти, като свинско и агнешко месо, овче сирене. Безконтролно поемат захарни изделия. И затова никак не е чудно, че повишават холестерола си много и стигат до внезапните инфаркти, инсулти и до смъртта
Пълното обездвижване поради дълго лежане или дълго седене на стола от работното място, липсата на разходки, телесни упражнения, разтривки, масажи също обезсилват организма, поболяват особено костната система. А така се ражда предпоставката и за влошаването на другите физически органи.
Народът ни се изнервя от непрестанното драматизиране и дори фатализиране на уж много страшни и уж масово разпространени заболявания, като птичия грип, японската пневмония, лудата крава, свинското грипозно състояние. С гръм и трясък се съобщава, че всички трябва да се ваксинираме незабавно, защото иначе лошо ни се пише. Така търговци, но особено производители от фармацевтичната област, пълнят бездънните си чували с пари. Предполагам, че всичките им реклами се въртят от телевизиите срещу високи суми. И ако това наистина е така, дали не трябва да се разтревожим за липсата на морал? Важното е, че застоялата стока от инжекции, спринцовки се пробутва и се ликвидират всички загуби от нея.
Постоянно се оказва, че броят на пострадалите от тези драматизирани заболявания е много нисък, почти незначителен, че умиращите например от класическия грип са далеч повече. Някои страни даже вече съдят или заявяват, че ще заведат дела срещу този брутален финансов грабеж на фармацевтичната хайка.
Нашата власт вече над 2 десетилетия затваря здравните звена от-най-различна категория. Изобщо не се интересува от факта, че редица клиники са претъпкани с болни и човек нерядко трябва да чака освободеното легло, докато се изнерви, докато влоши още повече състоянието си, докато то се хронифицира и не му докара най-страшното – смъртта.
Особено през най-последните години се закриха болници в много малки, а и в средноголеми градове. Така тежко страдащи хора бият над 60, че и повече километра, докато стигнат до здравното заведение за лечение на сложни случаи. Вярно е, че има медицински звена в селища с малко жители. Затова именно те не са достатъчно натоварени. Но те можеше да бъдат оставени с качествен, но силно намален медицински състав и в доста по-малки сгради. Така пак можеше да спестят пари за бюджета на бедната: държава, за нейните неотложни нужди извън медицинската помощ.

Стр. 9