www.capital.bg I 30.07.2015г.

Facebook и Twitter представиха рекламните си отчети за второто тримесечие, Instagram ще съставя 10% от рекламните приходи на Facebook до 2017 г., Пазарът на онлайн реклама в САЩ расте за сметка на телевизията

Facebook и Twitter представиха рекламните си отчети за второто тримесечие

Две от най-големите социални мрежи, Facebook и Twitter, представиха по-рано тази седмица приходите си за второто тримесечие на 2015 г.Facebook отчита ръст на приходите до 4.04 млрд. долара, като рекламните постъпления са се увеличили с 62% и са достигнали 3.8 млрд. долара. Интересното при компанията на Марк Зукърбърг е, че едва три години след като представи първите си мобилни рекламни формати, социалната мрежа отчита повишение от 43% на този тип реклама в сравнение с този период през 2014 г. Така мобилният инвентар на Facebook е донесъл 76% от рекламните приходи на компанията. В допълнение аудиторията на социалната мрежа се е увеличила с 13%. С 22% расте аудиторията, използваща мобилни устройства (повече на стр. 17).

Twitter отчита ръст на рекламните приходи от 63%, достигайки 452 млн. долара при общи постъпления от 502 млн. долара. Подобно на Facebook микроблогинг платформата дължи голяма част от рекламните инвестиции на мобилните си рекламни формати – цели 88%. Джак Дорси, съосновател и действащ изпълнителен директор на компанията, обаче признава, че е недоволен от ритъма на растеж. Причина за това е фактът, че аудиторията на Twitter се е повишила с твърде ниски темпове – през второто тримесечие на 2015 г. потребителите са достигнали 316 млн. в сравнение с 308 млн. през първото тримесечие.

Instagram ще съставя 10% от рекламните приходи на Facebook до 2017 г.

Ново проучване на анализаторската фирма eMarketer посочва, че Instagram ще привлече 595 млн. долара от рекламни приходи през тази година. Изследването се изготвя за пръв път и прогнозира, че социалната мрежа ще отчете рекламни инвестиции в размер на 1.48 млрд. долара през 2016 г. и 2.81 млрд. през 2017 г. Това от своя страна ще се равнява на около 10% от общите рекламни приходи на Facebook (през 2012 г. компанията на Марк Зукърбърг придоби приложението за споделяне на снимки за 1 млрд. долара).
Проучването на eMarketer обяснява очаквания ръст на приходите с големия брой рекламни формати и маркетингови инструменти, които Instagram представи пред рекламодателите по-рано тази година.
Според анализаторската компания най-големият пазар за социалната мрежа остава американският, като само 5% от рекламните приходи на Instagram ще бъдат привлечени от другите страни, в които е наличен рекламният инвентар. Данните сочат, че само през последната година аудиторията на мобилното приложение в САЩ е нараснала с 60% и е достигнала 64.2 млн. потребители.

Пазарът на онлайн реклама в САЩ расте за сметка на телевизията

Според анализаторите от Standart Media Index, които следят около 80% от агенционните разходи в САЩ, инвестициите в дигитални комуникации в страната са се повишили с 16% през периода октомври 2014 г. – юни 2015 г., а ръстът е за сметка най-вече на телевизията.

Разходите за дигитална реклама са се увеличили с 3 млрд. долара в сравнение с предишните девет месеца, като около 1 млрд. от тях са т.нар. органичен ръст – т.е. не са били похарчени за сметка на друг медиен сегмент. Данните на SMI показват, че приблизително 1.1 млрд. долара от инвестициите в национална телевизия и 400 млн. долара от тези в локалните канали са били пренасочени към дигиталния сектор. В допълнение на това 350 млн. долара от печатна реклама и 150 млн. долара от радиосегмента също са били използвани за повишаване на онлайн пазара в САЩ за периода октомври – юни.

Въпреки бързия растеж на дигиталната реклама телевизията продължава да бъде най-големият по обем комуникационен канал. Според SMI рекламодателите са инвестирали 25.5 млрд. долара в национална телевизия и около 6.4 млрд. в локални канали. За сравнение – компаниите са отделили за онлайн реклама около 22 млрд. долара през посочените 9 месеца.

Гледаме все повече реклами по телевизията

Въпреки тенденциите през последните няколко години за намаляване на аудиторията телевизиите показват все повече реклами. Това посочва ново проучване на AOL за пазара в САЩ, публикувано по-рано тази седмица. По данни на Nielsen MonitorPlus, цитирани в изследването, при 30-минутните телевизионни предавания рекламните блокове продължават средно около 7 минути и половина. Това е забележима разлика с 2011 г., когато дължината им е била около 7 минути и седем секунди.
Но разлика не се забелязва само при дължината на блоковете, а и при броя излъчвани реклами. Така например телевизиите показват все по-малко 60-секундни или 120-секундни клипове за сметка на повече 15-секундни такива. През 2010 г. 15-секундните видеа са съставяли 32.1% от рекламния блок, докато през 2015 г. те са достигнали 37.6%, посочват още от Nielsen. Изследването обяснява тези промени с понижаването на рейтингите. Между 2012 и 2015 г. е отчетен ръст на рекламните импресии в традиционния канал от 0.9%. AOL посочват, че ситуацията би била друга и телевизиите биха отчели 0.7% спад в импресиите си, ако броят реклами не бъде повишаван периодично.

Потребителите могат да използват Pandora безплатно за сметка на брандове

Онлайн радиоплатформата Pandora представи официално модела Sponsored Listening. Този нов мобилен рекламен формат позволява на потребителите да получат един час безплатно слушане на радиоуслугата, който да бъде заплатен от рекламодателите. Единственото, което трябва да направят, е да взаимодействат с дадено рекламно съобщение. "Брандовете са гладни за модел, който им позволява да закупят вниманието на потребителите", обяснява Джонатан Екълс, продуктов мениджър на Pandora. В същината си Sponsored Listening предоставя на потребителите видеореклама с дължина между 15 и 150 секунди, с която те трябва да взаимодействат, за да получат безплатния час възпроизвеждане на радиоуслугата.Новият формат е разработван в продължение на една година, а в тестовете му са се включили компании като Land Rover North America, Corona Extra, Gatorade, truTV и Yuengling. Според Pandora тестовият период е показал, че форматът води до 12% повишаване на разпознаваемостта на бранда и 30% ръст на намерението за покупка.

Оригинална публикация

www.24chasa.bg I 27.01.2014г. 

 Hай-влиятелните технологични компании са платили рекордно високи суми за федерално лобиране през 2014 г., въпреки че тези разходи за бизнеса по принцип са започнали да намаляват.

Парите често са били насочени към области, които не са пряко свързани с технологии. Това показва колко разностранни и мощни са станали големите технологични играчи, пише сайтът “Бизнес инсайдър”.

Компанията с най-много разходи за лобиране през миналата година е “Гугъл”, като интернет гигантът е платил 16,8 милиона долара, или 1 милион повече от 2013 г. Областите, за които са отишли парите, са онлайн реклама и защита на личните данни, но също така и важни теми като патенти, трудово законодателство, дронове, здравеопазване, имиграция и данъчна реформа.

“Амазон” е увеличила разходите си за лобизъм с 37 процента и е платила 4,7 милиона долара, докато за да защити интересите си във Вашингтон, “Епъл” е платила 4,1 милиона долара, или увеличение с 21 процента.

При “Фейсбук” скокът е с 45 процента, като социалната мрежа е дала 9,3 милиона долара, за да прокара своите интереси.

Скокът сред харчовете на големите имена става на фона на намалели като цяло разходи за лобиране. Според неправителствената организация “Консюмър Уочдог” сумите за този вид дейност, платени от 15-те най-големи технологични компании през 2014 г., са спаднали с 3 процента. Сред компаниите, които всъщност са намалили разходите си за лобиране, са “Майкорсофт” и Ай Би Ем.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 03.11.2014г. 

Френската рекламна компания ще купи Sapient за 3.7 млрд. долара

Третата по големина рекламна и PR компания в света Publicis Groupe ще придобие американската агенция за дигитална реклама Sapient срещу 3.7 млрд. долара, които ще бъдат изплатени в брой, предаде Reuters. По този начин френската компания ще стъпи на пазара в САЩ, след като първият й опит се провали заради несъстоялото се сливане с втората най-голяма компания в сектора Omnicom Group. Изпълнителен директор на новата компания Publicis.Sapient ще стане досегашният изпълнителен директор и съпредседател на Sapient Алън Херик.

Сделката

Представители на Publicis обявиха, че сделката ще се осъществи при 25 долара за акция, което е премия от 44% спрямо цената на Sapient на борсата в петък. Средствата за финализирането на сделката ще бъдат собствени на Publicis и заеми, но за завършването ѝ компанията няма да увеличава капитала си с издаването на ценни книжа, посочват от Bloomberg. До този момент от Citigroup Inc. са потвърдили, че ще участват във финансирането на сливането, което ще се финализира в началото на 2015 г.

След като от Publicis обяви, че ще придобие Sapient, акциите на компанията на 31 октомври на Парижката фондова борса отчетоха ръст от 2.3%, достигайки цена от 55.27 евро за ценна книга. Акциите на Sapient също отчетоха ръст от 2.8% и в петък се търгуваха за 17.32 долара за брой.

Морис Леви, цитиран от Reuters, заяви, че се надява придобиването на Sapient да спомогне на компанията му да се изправи на крака. В изявление цитирано от Reuters дългогодишният изпълнителен директор на френската компания каза, че "това ще даде на Publicis достъп до нови пазари и ще създаде нови приходни потоци". От самата компания не са излезли с коментар до каква степен приходите на групата ще бъдат повлияни от придобиването на Sapient, но очакват комбинираните усилия на двете фирми да спомогнат за осъществяването на синергии на стойност 50 млн. евро годишно.

Изпълнителният директор на френската група обяви, че с този ход компанията ще се стреми да намали дистанцията с лидерите на пазара и основни конкуренти на Publicis – WPP и Interpublic. Sapient, която е собственик на водещата дигитална рекламна агенция Sapient Nitro, се очаква значително да подпомогне усилията на Publicis в сферата на онлайн рекламата. Източници на Bloomberg посочват, че за 2013 г. компанията е реализирала печалба преди данъчно облагане от 160.3 млн. долара при продажби от 1.31 млрд. долара.

Втори опит

През пролетта на 2013 г. Publicis Groupe обяви, че ще направи първи опит да навлезе на американския пазар, като се слее с втората най-голяма компания в отрасъла Omnicom Group. Една година по-късно, през май 2014 г., сделката за сливането с местната група, която щеше да направи Publicis най-големия рекламодател в света, се провали.

Тогава различни източници посочиха, че сред проблемите по сливането на компаниите са били различните данъчни структури, както и твърде големите различия в бизнес културите на двете фирми. Вследствие на неуспялата сделка главният оперативен директор на компанията Жан-Ив Нури напусна поста си и беше заменен от Ан-Габриел Хайброне, а изпълнителният директор Морис Леви обяви, че ще остане начело на компанията за още три години.

Прогнози надолу

Според изпълнителния директор на Publicis недоброто представяне на компанията спрямо конкурентите ѝ през второто полугодие на 2014 г. е в резултат именно от неуспешното сливане с Omnicom през пролетта. През октомври от Publicis ревизираха надолу годишната прогноза за продажбите. В началото на ноември компанията ще представи и ревизирания си бизнес план до 2018 г., като се очаква целите също да са понижени.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 21.08.2014г. 

NEXT-DC вече работи за Globul и Brown-Forman; интернет се използва повече през мобилни устройства, откокото през настолен компютър във Великобритания; Google и Facebook следят кои реклами водят до покупка или телефонно обаждане

NEXT-DC вече работи за Globul, Brown-Forman и Cartoon Network

Дигиталната агенция NEXT-DC ще поеме обслужването на брандовете Jack Daniel’s и Finlandia на компанията за производство на алкохол Brown-Forman. Тя ще поеме местното позициониране и комуникация на двете марки. NEXT-DC ще партнира и с глобалните творчески агенции Wieden+Kennedy (за Finlandia) и Arnold Worldwide (за Jack Daniel’s). "Агенцията беше избрана на база успешните проекти за други чуждестранни премиум марки," обясняват от екипа.

Преди няколко седмици NEXT-DC спечели за свой клиент и Globul. Агенцията поема дигиталното обслужване на телекома, докато за всичко останало ще се грижи DDB София. Сред останалите клиенти на NEXT-DC са детският телевизионен канал Cartoon Network. "Миналата година Turner Entertainment Networks UK се свързаха с нас ни поканиха за участие в пич за кампания за новия сезон на Ben Ten. Ние им предложихме идея за интересна дигитална кампания, която съдържа в себе си и experiential marketing подход," коментира акаунт директорът в агенцията Моника Симеонова. "Идеята беше одобрена още миналата година и тази есен ще бъде адаптирана на няколко пазара извън България," довършва тя. Това не е първата кампания на агенцията за Cartoon Network. През 2014 NEXT-DC осъществи още няколко кампании за новите сезони на Adventure Time, Regular Show и Gumball, които също бяха имплементирани в Румъния и Русия.

В момента рекламната агенция изпълнява кампанията Open Your City за Heineken. Нейната цел е да "вдъхновява любителите на бранда от цялата страна да бъдат откриватели и да излизат извън установените правила на ежедневието си", коментират от NEXT-DC. Тя приканва хората да снимат любимите си места в и преживявания в града и да ги споделят онлайн с хаштага #opensofia. В първия етап на кампанията всички снимки влизат в сайта opensofia.bg, където всеки може да ги разгледа. "През септември Heineken ще предизвика почитателите си да покажат колко добре познават града, в който живеят. Кампанията включва за първи път в България Google glass да бъде използван като рекламен инструмент," казват от NEXT-DC.

Трафикът от мобилни устройства задминава настолните компютри във Великобритания

Някои от най-големите британски издатели вече получават по-голямата част от посещенията на сайтовете си от мобилни устройства вместо от настолни компютри. Това е един от изводите от годишния доклад за пазара на комуникациите (The Communications Market Report) на британския регулатор Ofcom, пише Digiday. Според изследването 61% от британците притежават смартфон, а 44% – таблет. Устройствата вече са се превърнали в предпочитан начин за използване на интернет. Почти половината (48%) от всички посещения на уебсайта на The Guardian в произволен ден от седмицата идват от смартфони, таблети и мобилни апликации, показва изследването. През уикенда делът на мобилните посещения се покачва до 60%. Според данните на Financial Times 50% от трафика към сайта ft.com идва от мобилни устройства, както и 20% от абонаментите за изданието. Дигиталните абонати на FT са се увеличили с 33% за година и вече достигат 455 хил., или две трети от всички абонаменти, посочва докладът на Ofcom. Подобни са и наблюденията на BBC.co.uk, чийто трафик от настолен компютър е останал непроменен от 2011 г., докато посещенията от мобилен телефон и таблет са се увеличили от 15% на 55%.

Google ще проследява кои реклами водят до телефонно обаждане

Google въвежда нов продукт, който ще проследява импресиите на онлайн реклама, които са довели до телефонно обаждане от потребителя до съответния бизнес, пише АdExchanger. Опцията се казва Website Call Conversitions и ще бъде достъпна до потребителите на рекламната мрежа Google Adwords. Приложението работи след поставяне на специален код на даден уебсайт. "Когато използвате приложението, ще заменим телефонния номер, изписан на сайта ви, с номер за пренасочване на Google", обясняват от компанията. Телефонното обаждане ще стигне до бизнеса, но Google ще може да го свърже и с рекламата, която е довела до него. През изминалата седмица Facebook също въведе нова метрика, която свързва рекламите в уебсайта с последващите действия на потребителите. От компанията съобщиха, че могат да показват на рекламодателите коя реклама е довела до действие независимо от устройството. Така например един и същ потребител може да е видял реклама във Facebook нюзфийда през мобилния си телефон, а след това да закупи същия продукт през настолен компютър. Facebook и досега позволяваше проследяването на "конвертираните" реклами (тези, които са довели до действие от страна на потребителя), но без да показва данни за различните устройства. Новата опция работи след инсталиране на специален код на уебсайта на рекламодателя.

Facebook въвежда етикет за сатирично съдържание

Социалната мрежа Facebook изпробва система, която ще отличава статиите на сатирични издания като The Onion (а в българския вариант – например "НеНовините") от класическото новинарско съдържание, съобщава Forbes. "Правим тест, при който етикетът [Сатира] се появява до линковете към такова съдържание", коментира говорите на Facebook, цитиран от The Guardian. "Това е следствие от факта, че получаваме обратна връзка от потребители, които искат по-ясно разграничение между сатиричните и новинарските статии", довършва той. Етикетът трябва да ориентира потребителите кое съдържание е истинско и кое измислено. "Може да се шокираш какво се случва на лицето ти, когато използваш слънцезащитен крем. То шокира тези хора" и "Време е да приемем, че депресията е истинска освен при тинейджърите, които просто са раздразнителни" са две заглавия, с които The Wire показва, че границата между истина и измислица във Facebook понякога е трудно различима.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 13.08.2014г.

bTV oбяви рекламните си тарифи за есенния футболен полусезон

Новият сезон на Шампионската лига и Лига Европа на УЕФА, както и италианската Серия А и френската Лига 1 вече са достъпни за рекламодатели, показва справка на сайта на медиа шоп "Пиеро 97". bTV Media Group обяви цените на рекламното време в четирите футболни турнира. Най-скъпо ще струва половинминутният слот по време на мачовете от Шампионската лига с начален час 21:45 по bTV Action (1500 лв.), а най-евтини са студийните излъчвания по време на Лига Европа, Серия А и Лига 1 в Ring.bg (55 лв. за 30 сек.) От медиата публикуват и възможностите за отстъпки, които започват при минимален обем на рекламната кампания от 10 хил. лв. Малко по-рано БНТ също обяви тарифите си за реклама по време на друго спортно събитие. Половинминутна реклама в оставащите квалификационни мачове за Евробаскет 2015 (България – Израел и България – Черна гора) струва 600 лв.

IAB публикува Бяла книга за автоматизирано купуване на онлайн реклама

Международната организация за онлайн маркетинг Interactive Advertising Bureau (IAB) публикува първата Бяла книга за автоматизирано купуване на интернет реклама, съобщават от българския клон на организацията. Целта на наръчника е да "демистифицира програмираното изкупуване (Programmatic Trading) на реклама" и да увеличи неговия дял на пазара на онлайн реклама в България. Programmatic е сравнително ново явление за интернет пазара – автоматизираното изкупуване на свободни или непродадени рекламни позиции в сайтове чрез софтуер. Бялата книга на IAB си поставя за цел да обясни основните термини и процеси и включва анализ на развити в това отношение пазари като Великобритания, Германия, Франция и Холандия. "В професионалната общност липсва разбиране за техническите детайли и търговското влияние на programmatic", коментират от "IAB България". Според организацията този вид реклама би могъл да е фактор за растеж на целия пазар. Европейското звено на IAB пък започва измерване на programmatic сегмента от пазара, което се нарича European Programmatic Trading Market Sizing и трябва да бъде готово до няколко месеца.

APRA Porter Novelli и M3 Communications спечелиха международни бизнес награди Stevie

Кампаниите "Алкохолът е лош шофьор", "Живей Активно!" и "Една легенда оживява" на агенция APRA Porter Novelli Group спечелиха бронзови медали на международните бизнес награди Stеvie, съобщават от агенцията. M3 Communications Group пък е отличена с трето място в категорията "ПР агенция на годината в Европа".  Всяка година Stеvie награждава най-добрите комуникационни кампании в цял свят. През 2014 г. международно жури от 250 експерти разгледа над 3500 проекта от 60 страни. "Алкохолът е лош шофьор" (за "Каменица" АД) взе третото място в категорията "Обществено значима кампания на годината", а "Живей Активно!" (за "Нестле България") и "Една легенда оживява" (за община Самоков) – съответно в "Управление на репутацията" и "Събития и обичаи". И трите кампании са печелили отличия на редица национални и международни конкурси, сред които BAPRA Bright Awards, SABRE Awards и Golden World Awards на Международната PR асоциация (IPRA).

Google изпробва и аудиореклами

Много е вероятно скоро Google да продава и аудиореклами, пише The Wall Street Journal. В момента компанията изпробва опцията "Слушай сега" с партньори като Spotify, Rhapsody и Beats Music на Apple. Идеята на новия вид реклама е при търсене на дума или фраза, свързани с музикален изпълнител или песен, потребителят да вижда и бутона "Слушай сега". Под него ще са групирани съответните музикални услуги, които са си платили за реклама. Проектът е сред поредицата нови рекламни формати, които Google въвежда напоследък. "Радваме се, че можем да помогнем на потребителите бързо да намират законни доставчици за любимите им филми и песни", коментират официално от компанията. Говорител на Google потвърждава също, че Spotify, Rhapsody и Beats Music плащат за всеки получен клик, подобно на услугите за текстова реклама на търсачката. Компанията изпробва и други подобни формати като бутона "Гледай сега" при търсене на филми и сериали, както и със снимки и отзиви при търсене на хотели.

BuzFeed е оценен на повече от три пъти стойността на The Washington Post

Сайтът за любопитни факти, списъци и снимки BuzFeed се оценява на 850 млн. долара, съобщава The New York Times. Оценката стана ясна, след като сайтът получи финансиране от 50 млн. долара от компанията за рискови инвестиции Andreessen Horowitz. Сумата, на която се оценява BuzFeed, е три пъти по-висока от тази на вестника The Washington Post (създаден през 1877 г. и участвал в разкриването на скандала "Уотъргейт"), отбелязва британският The Guardian. Преди година собственикът на Amazon Джеф Безос купи вестника за 250 млн. долара. "Ние сме в разгара на голяма технологична промяна, в която все повече новини и развлекателно съдържание се консумира чрез социалните мрежи и на мобилни устройства", коментира партньорът в Andreessen Horowitz Крис Диксън. "Ние вярваме, че BuzFeed ще излезе от тази ера като водеща медийна компания", довършва той.

Оригинална публикация

 в. Капитал | 23.11.2013 

Автоматизираното купуване на онлайн реклама идва и на българския пазар, но с няколко "но"

Programmatic buying – автоматизирано купуване на интернет реклама чрез софтуер
Аd exchange, Demand-side platform – софтуерна платформа за купуване на онлайн реклама, която включва рекламни позиции от много различни онлайн медии и мрежи Real-time bidding – продажба на интернет реклама чрез наддаване, където основната валута е демографският профил на читателите на даден сайт
Programmatic, real-time bidding, demand-side, ad exchange*. Ако се занимавате с маркетинг, а тези термини ви объркват, имате малък проблем. Така трябва да изглежда "опростеният" пазар на интернет реклама до няколко години, а вие явно още не сте се подготвили. Лабиринтът от технологии се създава с проста цел – вторичен пазар на непродадените рекламни позиции в интернет.
Tака описаното бъдеще на онлайн маркетинга ще бъде игра между интересите на рекламодателите и онлайн медиите, но с доста усложнени правила. В нея ще има много математика, алгоритми и различни технологии. Връзката между онлайн медии и рекламодатели ще се изразява в табличен вид, но няма да може да се разчете с невъоръжено око. Всичко това със сигурност ще се случи за част от пазара, но в какъв мащаб и колко бързо? Според различните изследвания между 30 и 50% от онлайн рекламата на запад ще се търгува чрез софтуер до 2016 г. В България предстои да видим.
Последният знак за наближаването на тази визия за бъдещето е появата на TailWind – агенция, която предлага programmatic buying (или автоматизирано купуване на онлайн реклама – бел. авт.). Компанията е от групата на гръцката Think Digital и идва със заявката да "евангелизира" технологията и да образова пазара, а до няколко години "България да е в същата лига като развитите западни страни" от гледна точка на автоматизираното купуване. Тази новина обаче идва с няколко "но", които ще предрешат накъде ще се развие бизнесът на ТailWind, както и този модел на рекламно търгуване.
Въпрос на дефиниция
"Programmatic* означава да кажеш – имам такава аудитория, такава цел и такъв бюджет, а софтуерът да реши в кои сайтове да купиш реклама." Така с няколко думи обяснява концепцията Мартин Попов от Interactive Share. Това е най-общият термин, който включва real-time bidding (наддаване за дадена рекламна позиция в реално време) и ad exchange или demand-side platform (които описват софтуерните платформи). Основното е автоматизацията на онлайн медиа купуването. В единия край медиите вкарват своя свободен инвентар (непродадените си банери), а в другия рекламодателите задават целева група и бюджет. Платформата ги свързва, като изчислява как най-ефективно да бъде разпределена сумата.
"Programmatic дава техническа възможност за много по-дълбоко събиране на данни за потребителите", разяснява едно от предимствата Константин Янков от новосъздадената TailWind. "Така рекламодателят знае, че срещу дадена импресия стои например мъж, който в момента чете вашия сайт от Манчестър през браузър с настройки на български", допълва той. За разлика от класическата дисплей реклама в programmatic продаваш не просто чифт очи, а конкретна целева група. Алеко Мицев от "Аргент" дава друг пример – "ако влезеш в сайт за шапки, но не си купиш нищо, рекламодателят може да те разпознае и в следващите дни отвсякъде да те преследват реклами на шапки" – т.нар. ретаргетиране или избиране на потребители според техния профил и поведение.
Всъщност programmatic отдавна се случва на малки хапки и на българския пазар. "Иновация в този продукт няма – такъв тип платформи вече има в лицето на EasyAds, HttPool, Crimtan, eTarget и други", обяснява медиа директорът в Media Club Александър Тошков. Всички те продават непродадените рекламни позиции на различни сайтове през собствените си платформи. Начинът на закупуване на реклама в Google AdSense също е programmatic, уточнява Иван Иванчев от Easy Online.
Преди началото на разговора
"TailWind не е технологична компания – ние събираме технология и човешката експертиза", обяснява изпълнителният директор на компанията Елиас Гагас. Неговата агенция първо ще е представител на AppNexus – една от много международни платформи за автоматизирано купуване. Сделката е за 30 пазара, между които и България. Гагас обаче вижда конкурентното предимство в това, че екипът му знае как да избере правилните технологии за дадена кампания и да ги приложи успешно – консултантска услуга за сложния автоматизиран модел. "Нашата роля не е да продаваме определен инвентар, а да изградим пазара", пояснява Гагас.
TailWind обаче засега не са се договорили с нито една българска онлайн медиа. А това ще е най-интересната част от налагането на технологията. Тук започват и "но"-тата относно programmatic. Предимствата за рекламодатели са ясни – намаляване на "безсмислените импресии", които купуват, пестене на време и по-ниски цени. "Обикновено притесненията на медиите са в две насоки – опасността от сваляне на цените и от това да изгубят контрол", признава Елиас Гагас. Германия, където моделът навлиза активно от тази година, вече има опит. "На немския пазар средната цена на CPM* от около 30-40 евро се е срутила на 7-8 евро през такъв вид купуване", дава пример Иван Иванчев.
Според Гагас и двете притеснения са неоснователни. "Нашите решения дават много детайлен контрол върху това как медиите отдават инвентара си в екосистемата", казва той. Аргументът за цените е, че медиите могат да сложат минимален праг, под който не искат да продават реклама. Дори така обаче цената през programmatic може да е десет пъти по-ниска от стандартната. А след това трудно се оправдава стандартната цена на обикновената дисплей реклама. "Ние нямаме за цел да счупим модела на премиум купуване, а да направим цялата екосистема много по-ефективна", защитава се Константин Янков от TailWind. И двамата с Гагас са категорични, че programmatic никога няма да завземе цялата онлайн реклама. "Той ще е част от картината – може да достигне и 50%, но ще е просто още един канал", казва Гагас. И допълва: "Няма задължително да се превърне в новия Голям взрив. Има съществуващи технологии, които ще продължат да са валидни и смислени – например премиум рекламата." Данните за аудиторията ще станат основното оръжие на медиите, за да увеличат цената на своята онлайн реклама в programmatic.. "Голямата промяна е, че вместо да продават импресии, ще продават публики", смята той.
"На големите пазари премиум медиата е много относително понятие", обяснява Иван Иванчев появата и разрастването на programmatic. Там има огромни портали със стотици хиляди хора публика на дневна база. "Затова и приоритетът се е изместил – не къде ми е рекламата, а кой стои зад тази импресия", смята той. Дали същата концепция ще сработи на по-малък пазар? Според Иван Иванчев не и без модификации. "Там, където имаш десет водещи медии, не са толкова важни демографията и профилът на човека, а къде купуваш реклама", казва той.
Разговорът за programmatic рекламата, когато и да се случи, е само за малка част от позициите – за импресиите, които онлайн медиите не успяват да продадат по друг начин. Заявката на TailWind за пълното навлизане на модела вероятно е свръхамбициозна. Но ще е добре да се започне дискусия за това. Пазарът и без това не се мери достатъчно точно и не расте с очакваните темпове. Според Алеко Мицев има положителни промени: "Поне рекламодателите започват да мислят за това, че купуват реклама, която трябва да стигне до определен тип хора. Това няма как да не е добре."
* CPM – cost per mille – цена на хиляда импресии

Оригинална публикация

 сп. Progressive | 13.11.2013 

Близо 18,5 млн. лв. са приходите от интернет реклама за първите 6 месеца на годината, показват данните от проучване на пазара на онлайн реклама, проведено по инициатива на "IAB България" от Ipsos Marketing. Двадесетте компании, участвали в проучването, са обявили приходи от дисплей реклама от приблизително 16,2 млн. лв. (88% от общия обем). Рекламата на клик генерира приходи от 1,2 млн. лв., а сред останалите категории изпъкват рекламните и ПР публикации с близо 600 хил. лв.
Най-голям дял от приходите от онлайн реклама, са за потребителски стоки с почти 17%. Обемът на тази индустрия е 3,1 млн. лв., като най-рекламирани са хранителни стоки, напитки, козметика и лекарства. На второ място са рекламодателите от сферата на финансовите услуги с дял от близо 14% и 2,5 млн. лв., а веднага след тях се нареждат услугите с 1,5% по-малък дял и обем от 2,3 млн. лв.

Оригинална публикация

в. Капитал | Красимира КАРАМФИЛОВА, Андриан ГЕОРГИЕВ | 26.02.2011

Инвестициите в онлайн реклама растат, банерите остават основният източник на приходи

Рекламни сървъри за всички

Под 10% са проведените кампании през рекламни сървъри за миналата година, стана ясно на IAB Forum. Всички участници на конференцията бяха единодушни, че те ще станат много по-популярни тази година. Бизнес моделът на рекламните сървъри е агенциите или рекламодателите да плащат за услугите на рекламния сървър, тъй като те имат най-сериозен интерес от него. До този момент лидер на пазара е AdOcean, собственост на полската агенция за проучвания Gemius, следван от DoubleClick на Google, iBlaster на Mediamind, и софтуера с отворен код OpenX. Възможно е до края на 2011 г. на българския пазар да влязат още компании, поддържащи рекламни сървъри. Софтуерът показва колко души са видели банера, колко време им е отнело, докато решат да го кликнат, от кой град са потребителите и т.н.
Има един сектор от медийния пазар, в който унинието от кризата е непознато. Хората там не познават зловещата сянка на рязко намаляващите приходи от реклама, нито четат непрекъснато за близката си и неизбежна смърт. Накратко, животът онлайн е по-лесен.
Предишната година беше тежка за българските медии, които отчетоха рязък спад в приходите от реклама. За сметка на това онлайн медиите растат или поне за това говорят данните, изнесени преди седмица на конференция на "Интерактив асосиейшън България" (ИАБ, асоцииран член на Interactive Advertising Bureau Europe). ИАБ защитава интересите на онлайн медии, агенции за дигитален маркетинг, студиа за дизайн. За отбелязване е, че най-големите медиа шопове, "Пиеро 97" и "Аргент", не са членове на ИАБ.
За пръв път ИАБ публикува официална статистика, която осветява иначе не толкова прозрачния пазар на онлайн реклама. Тя е събрана от PricewaterhouseCoopers и обхваща най-големите медии в българския интернет, а не всички сайтове. Освен това данните не включват местните инвестиции в Google, Facebook и торент тракерите.
Въпреки тази непълнота от доклада може се очертават няколко тенденции. Първата е, че рекламодателите все повече ще залагат на комплексен подход към интернет маркетинга, а не на хора или компании, които се опитват да им продадат банери. Онлайн рекламата ще продължи да расте през 2011 г. Рекламодателите ще използват все по-често рекламни сървъри. Това са системи, които доставят банер до медията и подават подробни данни за достигнатата аудитория. Предимството на рекламните сървъри пред това медията сама да зарежда банера е, че отчетите за кампанията са независими от манипулация.
През 2011 г. ще се видят първите резултати от стандартизацията на размерите на банерите, която тече в момента. Това ще облекчи рекламодателите, които ще инвестират в по-малко на брой банери сред повече медии. Увеличава се интересът към мобилния маркетинг, но вероятно и през тази година той ще бъде доминиран от sms кампании. Сред предизвикателствата е дали българските медии ще спазват Етичния кодекс, приет наскоро от ИАБ, който им забранява да рекламират в торент тракери и други съмнителни практики.

Напред към числата

На българския пазар се говори основно за банери, защото те заемат основен дял от онлайн рекламата и са основен източник на приходи за повечето сайтове.
Брутните инвестиции в онлайн реклама са 30.1 млн. лева за 2010, сочат данните на ИАБ. Тази сума не включва различните отстъпки и комисиони от официално обявените цени. Брутният ръст спрямо предната година е 26%, а нетният (парите, които реално са влезли след отчитането на различните отстъпки) – 11%. Въпреки това онлайн рекламата остава под 10% от общия медиен микс на компаниите.
Според данните на ИАБ постъпленията от банерна реклама достигат 24,7 млн. лв., което е с 18% повече от 2009 г. Медиите, печелещи от банери, ценообразуват на показване, затова най-големите компании са тези с най-много рекламни площи – повече сайтове и достатъчно съдържание на тях. Това включва "Нетинфо", "Инвестор.БГ", "Дир.БГ", "Дарик уеб", NEG (собственик на bg-mamma.com) и "Икономедиа" (издател на "Капитал" и "Дневник").
Постъпленията от реклама на клик през 2010 г. достигат 3 млн. лв. и представляват 10% от общите рекламни приходи. Голяма компания, предлагаща реклама на клик, не е подала данни за 2009 г., затова от ИАБ уточняват, че на практика ръстът през 2010 г. е нулев. На този пазар рекламодателят плаща само за реализиран клик от страна на потребителя. Най-големите играчи са EasyOnline, AdWords (рекламите до резултатите от търсене в Google), Httpool и eTarget.
Инвестициите в уебобяви и справочници заемат 3.8% от общия пазар на интернет реклама, като бележат ръст от 43% в сравнение с 2009 г. Сред най-големите сайтове в сегмента са TopObiavi.com и Jobs.bg. Останалите 3.9% (1.2 млн. лв.) включват рекламни приходи от директен онлайн маркетинг и платени текстове.
"Банките са едни от най-активните в интернет", коментира Иван Иванов, изпълнителен директор на агенция Zed Digital Cybermark, част от рекламната мрежа Publicis. Според проучването на ИАБ, те заемат 14% от годишните брутни рекламни обеми или 4,2 млн. лв. Според Иванов това се дължи на стремежа на компаниите да повишат имиджа си, рекламирайки кредити и други продукти по време на кризата.
"Предвид бързия темп на развитие на дигиталните медии, е нормално да се инвестира все по-голям процент от маркетинговия бюджет в тези канали", обясни Мирослава Иванова, директор "Бизнес комуникации" в UniCredit Bulbank и допълни, че смятат да инвестират близо 10% от рекламния си бюджет онлайн през тази година.
На второ място е телеком секторът, чиито рекламни бюджети представляват 9% от общите приходи. Иван Иванов от Zed Digital Cybermark коментира, че надпреварата между операторите, особено след въвеждането на преносимостта на номерата, ги е подтикнала да рекламират онлайн, насочвайки сили и към интернет аудиторията.
В списъка на топ рекламодателите се нареждат и компании от сектора на бързооборотните стоки и търговията, както и такива от сферата на услугите и туризма.
От "Нетинфо", собственик на vesti.bg и vbox7.com, посочват, че малко рекламодатели планират дългосрочни проекти в интернет и по-скоро гледат на този канал като на допълнение към кампаниите си в традиционните медии. "Макар компаниите да имат желание да рекламират онлайн, те все още не са убедени в успеха на евентуални интернет кампании и това ги прави по-предпазливи", смята и Иван Иванов. Свикнали да работят с традиционните медии, те се опитват да приложат подобен бизнес модел, не разбирайки разликите.
"Рекламодателите тепърва ще се учат как да достигат хората онлайн", добавя Венцислав Костов, изпълнителен директор на рекламната мрежа за кликове Httpool. Все пак в "Нетинфо" прогнозират, че нетните им приходи (както и тези на пазара) ще пораснат с 11-12%.
От Zed Digital Cybermark съветват рекламодателите да приспособяват и цифровизират оригинални кампании в интернет, вместо буквалното им пренасяне от традиционните медии. Така рекламата ще придобие собствена идентичност, подходяща за онлайн потребителите.
В крайна сметка от това ще спечелят и хората. Повечето реклама в българските сайтове означава повече инвестиции в нови и по-добри услуги за всички интернет потребители.

Стр. 33, 34

в. Пари | Георги ПАНАЙОТОВ | 21.02.2011

Рекламата в интернет е увеличила пазарния си дял въпреки рецесията

На фона на свиващи рекламни бюджети и изнмогващи печатни изданивя онлайн рекламата вне светли тонове в иначе мра ната картина на пазара през 2010 г. Сегментът не само останал незасегнат от кризата, но е отбелязал значи лен ръст според проучва на PricewaterhouseCoop (PWC). В проучването са включени финансовите ре зултати на 750 български сайта, а отчетените приходи са на обща стойност 30 млн. лв. От сайтовете е взета информация за Топ 50 на рекламодателите във всеки от икономическите сектори.

Бъдещето е в интернет
Онлайн рекламата е нараснала с 25% през 2010 г. спрямо предходната. В сектора "дисплей реклама" (предимно банери – виж карето), който е с най-голям дял в сектора, приходите възлизат на 24.7 млн. лв. спрямо 21 млн. лв. през 2009 г. Това е най-слабо разширилият се сектор, като дори отчита спад в дела си от 5.6% за сметка на рекламата тип "обяви и справочници".
Показаните резултати са очаквани, тъй като общо наблюдаваната тенденция е за засилването на интерактивността на самите реклами и насочване на ролята на потребителя от пасивна наблюдаваща в активна посока. Перфектен пример за това са рекламните боксове на официалните профили на големи производители в социалните мрежи, които не само предоставят рекламата на потребителя, но му дават и разширена възможност за взаимодействие с нея под формата на визуална или текстова игра.
Засилва се интересът към онлайн рекламите, при които заплащането се осъществява за реализирана интеракция от страна на потребителя – т. е. кликване. Приходите от този тип реклама възлизат на 3 млн. лв., или 10% от общите рекламни приходи през 2010. Този сегмент отчита над 66% ръст в сравнение с печалбата през 2009 г. България следва
плътно световните тенденции, тъй като рекламата "на клик" тепърва ще се усъвършенства с подобренията на системите за мониторинг на активността на потребителите онлайн и тяхната интеракция с рекламните банери. За разлика от традиционната банерна реклама при рекламата "на клик" се нулират т. нар. траш импресии, или импресии, генерирани от скриптове и автоматизирани програми, а не от реални потребители.

Онлайн
Телекомуникационните и финансовите компании продължават да заемат водеща позиция сред най-активните онлайн рекламодатели. Райфайзенбанк и "М-Тел" са двете компании, инвестирали най-големи суми в онлайн реклама през изминалата година. В същото време компании с традиционно високо присъствие в печатните, радио- и телевизионните медии не успяват дори да влязат в Топ 10 на най-рекламиращите компании.
Секторът на финансовите услуги заема над 14% (4.2 млн. лв.) от общия рекламен обем, следван от телекомуникациите с близо 9.3% (2.8 млн. лв.), потребителски стоки с 9% (2.7 млн. лв.), развлекателна индустрия и медии с 5.8% и търговия на дребно с над 4%. Автомобилната индустрия, която традиционно също е сред основните рекламодатели, през 2010 г. е представлявала под 4% от общия рекламен обем. От Hyundai България коментираха за в. "Пари", че компанията поддържа постоянен контакт с клиентите си и са се убедили, че ТВ и печатната реклама дават най-голям резултат. Въпреки това не са се отказали от онлайн рекламата и в зависимост от конкретните рекламни кампании интернет може да стане доминиращ.

Изводи
Брутните годишни приходи при всички типове реклама ще продължават да растат с още по-големи темпове и се очаква до средата на годината съотношението между тях отново да се промени. От PricewaterhouseCoopers заявяват, че проучването е моментна снимка на един постоянно и особено динамично променящ се пазар.
Интересно е, че банерната реклама продължава да е предпочитаният тип реклама въпреки надигащите се срещу нея негативи и все по-голямото разпространение на програми за нейната манипулация (изкуствени -"траш" кликове). Засилването на интереса към рекламата "на клик" може да доведе до изравняването на интереса между нея и банерната в рамките на следващите 3 до 5 години. Това ще промени самото ценообразуване на онлайн рекламата, която в момента е доминирана от броя импресии (показвания).
Любопитно е, че 6 от 15-те най-големи телевизионни рекламодатели не фигурират сред 50-те водещи рекламодатели в интернет. Същият брой от 15-те най-големи онлайн рекламодатели пък не присъстват изобщо в телевизиите.

***
Речник
Основни понятия, използвани в онлайн рекламата
%Дисплей реклама (на период или на база СРМ)
Това е рекламата, която включва банери, бутони, видеореклама, брандинги, нестандартни рекламни формати (Rich Media) и "всякаква дисплей реклама", закупувана на период от време за престой в секция на съответния сайт или на СРМ база – предварително дефинирано количество импресии върху нея.
%Реклама "на клик" (СРС и СРА)
Този тип реклама включва банери, спонсорирани текстови линкове, контекстна реклама и други формати, продавани на клик. Не включва Google и приходите "на клик", генерирани от тях за издателите. Интересът към модела на заплащане на този тип реклама продължава да се повишава, тъй като пряко зависи от интереса, генериран към рекламирания бранд.
%Обяви и справочници
Включва малки обяви (за работа, b2b, услуги и др.) в специализирани за обяви или други сайтове с тясно дефиниран таргет, VIP линкове или заплащане за "по-горни позиции" в онлайн каталози, директории и всякакви други видове обяви.
%Други
Освен основните три типа реклами има множество малки подкатегории, които също генерират рекламни приходи, сред които директният мейлинг(въпреки драстичното оттегляне на позициите му през последните пет години вследствие серия от законодателни промени те все още присъстват), рекламни линкове в съобщения, продавани на брой, а не на клик, подписи в писма, социални мрежи и форуми, PR материали и платени публикации и т. н.

Стр. 12 – 13

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 28.10.2010

WEBIT AMNASSADORS HONORARY BOARD беше учреден в София

Управляващите мениджъри на световния елит в областта на маркетинга, рекламата и дигиталната индустрия се събраха в София, за да учредят нова обща структура, наречена WEBIT AMNASSADORS HONORARY BOARD. В рамките на официалното откриване на форума бяха обявени и посланиците на държавите от региона на Централна и Източна Европа. За България като най-успешни и изтъкнати професионалисти в рекламната и дигиталната индустрия бяха делегирани: Иво Цеков, изпълнителен директор на "Пиеро 97“, Николай Неделчев, изпълнителен директор на "Публисис Марк Груп“, и Ненад Лозович, управляващ собственик на New Moment New Ideas Company. Експерти, специалисти и утвърдени имена в индустрията разискваха върху темата за новите модели в света на рекламата. Сред тях са капацитети от ранга на Блейк Чендли – вицепрезидент на Facebook, Марвин Лиао – директор на Yahoo за Европа, Средния изток и Африка.

Какво се случва в онлайн бизнеса в момента?

Много от нещата, които се случват в онлайн комуникацията, въобще не са свързани с рекламата, а с икономика. Рекламистите се обединиха около тезата, че има дисбаланс между търсенето и предлагането в онлайн рекламата, което обуславя по-силната позиция на тези, които купуват спрямо онези, които продават. Това е трайна тенденция в момента. Затова най-важното е ефективността на продажбата на посланието. Тя трябва да стигне до правилния човек в правилното време и този човек да извърши подходящо действие.

Промените в сравнение с миналата година?

Трябва да разберем сегашната ситуация, за да проектираме решенията си в бъдещето – така започна коментара си за "Класа“ Онур Кабадай, продукт мениджър на турската Hurriyet. "Реалната реклама онлайн започна да се развива миналата година. Между нас битува една шега – преди време търговският директор издаваше указанието да се изпращат електронни съобщения, което създаваше много работа. Ситуацията днес е много по-различна. При всички положения парите не идват наготово и трябват огромни усилия, за да имаме активни продажби. За да обясним ползата от интернет рекламата, ние ползваме консултанти за нашите клиенти, защото допреди година много хора рекламираха, без да разбират защо го правят именно в интернет.“ По думите на Онур Кабадай в първата част на годината за онлайн рекламата в Турция се отчитат 30 % растеж. " Но трябва да се работи упорито и усилено. Съгласен съм, че няма значение какво средство за реклама използваме, а е важно как да се брандира продуктът и как той да бъде показан пред аудиторията“, казва той. На фона на трудностите пред много фирми в Европа, Кабадай допълва: “В Турция мога да кажа, че повечето от рекламите са класически. Миналата година имаме много нови продукти. Сред тях е и онлайн телевизията, която има 3 милиона зрители всеки месец. Видеорекламата е много добра област за нас, а и клиентите за мобилна реклама нараснаха, но ние въведохме и приложенията за iPhone. Правим нови експерименти, например работим с компания, като се опитваме да рекламираме различни канали и RSS информацията. Резултатите са много обещаващи. Трябва да се пробват нови платформи, за да се намери верният бизнес модел.

Структурата от 2010 г. няма да се запази

Драгос Станка от румънската F5 допълва: "Рекламният модел и миналата година, и тази не беше много постоянен. Тази година бе трудна за нас и доста предизвикателна. В 2010 г. ние успяхме да се развиваме и да влезем в нови медийни канали като мобилните и социалните медии. Сега предизвикателството е да интегрираме всички медийни канали – не само да предоставяме едно послание на социалните или мобилните мрежи, а по-скоро да интегрираме общо медиите. По този начин можем да представим нов специален проект, който събира всички медии не само един канал. Нашата аудитория не е само в мрежата или мобилните услуги – тя е навсякъде. Ако успеем да локализираме аудиторията си и да предадем посланието, било то дали стигаме до потребителите си в интернат или в мобилните услуги, то това би било идеално. Мисля, че през тази година можем да атакуваме нови начини за реклама, но не само това. “

Банерите излизат на мода

Рекламата с банерите става все по-популярна и в България. Банери искат всички рекламни агенции, признават експертите. Но от гледна точка на потребителите нещата са по-различни, защото те казват, че пространството е пренаситено с банери. Въпросът който си задават хората от маркетинг и дигиталната индустрия е как да превърнат в пари посещенията в сайтовете?
Том Баумат от Би Би Си обяснява: "Трябват ни повече реклами в интернет пространството, но не повече от някакъв разумен брой. Трябва да уважаваме аудиторията, не само рекламодателите. Много от собствениците на уебсайтове слагат на първо място рекламодателите и не уважават потребителите. Това не е правилно. Спорен е моментът дали хората искат или не искат да гледат реклама. Нужно е информацията да бъде редуцирана и поднесена ясно. Би Би Си новините няма да бъдат никога с ограничен достъп или платени, защото ние съзнаваме, че хората ще получават информацията от други източници. Това, което иска да направи рекламата, е може би да защити печалбата си, но мисля, че е важно как хората управляват бизнеса си и каква е цената за рекламиране на продуктите. Не може да се гледа само към рекламодателите, а е важно как предаваме посланието си.“

Бъдещият успех трябва да се предвиди

"Важното е посланието да достигне по правилния начин до аудиторията чрез медиите, които използват рекламодателите“, казва Драгос Станка. "Става дума за управление на идентичността на аудиторията – това е бъдещето на рекламата… да познавате добре аудиторията си! Става дума за разработване и навлизане в нови медийни канали. Ние навлизаме на мобилния пазар, добре се справяме в уебсайтовете, в интернет, но трябва да следваме потребителя между отделните медийни канали.“

Да използваме всички възможни платформи

Използвате мобилния си телефон, за да проверите информацията или последните новини. Друг го прави, гледайки телевизия или чрез компютъра. Бъдещето за нас е да достигнем до различни видове платформи. Трябва да имаме система за рекламиране, която да ни позволява да видим колко потребители има в отделните платформи.“ казва Том Бауман. "Повечето от най-големите ни сделки в момента са в областта на телевизията, интернет и другите медии. Но става дума предаване на посланието по многобройни платформи. Има много голяма разлика между мрежата и интернета. Защото всъщност новините са част от интернет, но не са част от мрежата. По думите му, това разделение между интернет и мрежата всъщност ще се увеличава и ще бъде от решаващо значение през следващите години. "Има и големи производители на тв програми, които искат да добавят нещо към IPTV новините. Очевидно новините идват и по други средства не само по телевизията. Явно ангажиментът ни днес е информацията да стигне до потребителите, а не просто да присъстваме онлайн. Съдържанието трябва да се разпространява във всички платформи – това е в основата на успеха.
Допълнителните услуги често имат различна гледна точка към една и съща новина. Ако използвате приложенията, вие не сте в мрежата, а преминавате от една в друга услуга. Рекламирането ще бъде част от това, както и контактът с аудиторията. Правопропорционална е зависимостта големина на аудиторията – реклама – приходи. Много важно е не само да се достигне до по-голяма аудитория, но и до правилната аудитория“, казва Бауман..

Стр. 15