в. Новините днес | 2010-04-07

Посетителите на електронната страница на Столичната община (СО) вече могат да споделят своите мнения в новия интернет блог, който стартира официално.
Във всеки момент на адрес blog.sofia.bg може да се сподели проблем, препоръка или похвала за работата на общината и така да се участва активно в управлението на столицата.
Целта е прозрачен процес на работа и максимално повече гледни точки, оценки и съвети, съобщават от СО.
В блога ще може да се следи отблизо управлението на кмета Йорданка Фандъкова, да се коментират актуалните теми, да се извеждат на преден план неотложни проблеми.
Ще може да се научават и новините, предстоящите събития, мненията и гледните точки за общината.
Според ръководството на СО блогът ще помогне столицата да се управлява буквално пред очите на всички жители на града, а всеки ще се превърне в активен участник в ръководенето на най-големия град в България.

Стр. 5

в. Новините днес | Иво ИНДЖЕВ, www.ivo.bg | 2010-04-07 

У нас има разделение на властите, но не и по отношение на т.н.
четвърта. Тя практически се е сляла с властта и само имитира независимост. Доказателство, че това е така, е липсата дори на разговор в медиите по този въпрос. Тук се пише по следния начин за Борисов : "Важното е, че той умее да арестува ". Декларира го в нещо като уводна статия в своя сайт на 4 април колегата Бареков.
Сред великденската суша откъм политически новини отекна като камбанен звън заупокойната истина, изречена от премиера Борисов за медиите като най-важна инстанция в България. Именно в България. Тук е особено. Има свобода на словото, но то бива употребявано за , меко казано, съмнителната кауза за запушване на усти чрез…мълчанието.
Борисов призова медиите да не забелязват провокативното поведение на братя Юзеирови, които се опитват да учредят някаква турска партийка и все не успяват. Напълно основателно Борисов вметна, че Юзеирови са нищо без медиите.
Всеки, които се стреми към публичност, е нищо без катализиращата функция на масовота информация и нейните разпространители. Борисов го знае от личен опит. В този смисъл призива му към медиите да игнорират темата "Юзеирови" е равно на самопризнаие за нещо, което всички знаем.
А иначе е прав за метода, по който може да бъде заглушен апетитът за публичност на Юзеирови. По този въпрос, поне веднъж в съвременната история (по мои наблдения), беше постигнато негласно международно споразумение. Влиятелни световни медии тихомълком се спорязумяха рязко да намалят отразяването на гръмко дефилиращата от години тема за отвлечените в Ливан западни заложници. Това стана началото на края на кризата, защото терористите постепенно загубиха интерес, щом косвеното пропагандиране на целите им пресъхна. Така че медиите наистина могат да бъдат " използвани" за благородни съгласувани каузи, но само с тяхната добра воля, равнопоставено и при извънредни обстоятелства. Останалото е слугинаж.
Много по-ярко обаче беше друго изявление на премиера по темата за отношенията на властта с медиите от последните дни. По повод на изригналото в епистоларна форма възмущение на Доган от "мадам В" Борисов практически взе страната на журналистката. Но между журналистка и журналистика има разлика. Особено в конкретния случай.
Конкртетният съвет към своите Борисов формулира като "навеждаш глава и премълчаваш" , когато имаш сблъсък с журналист. Това, разбира се, е страхотно ласкателно за ухото на българската журналистика – такава, каквато е в момента. Как да не се опияниш от такова признание – Борисов не прекланя глава пред никакъв опонент, дори и да е президент. И защо тъкмо пред журналиста? Ами защото не му е опонент, а съратник, средство, помагало, инструмент за постигане на целите. Потупваш го бащински по егото, то му набъбва и любовта става взаимна!
Само че прелъстените, дори да не са чели Шекспир, трябва да знаят, че ги очаква съдбата да бъдат изоставени. От читателите, зрителите и слушателите си. В т.н. сериозни печатни медии това вече се случи със срива на тиражите, които се преляха в " несериозните". Читателите, който доловиха отдавна фалша, решиха, че е по-добре да си дават стотинките за издания, които поне не претендират да се ментори на морала и порядъчността. Удариха го през просото, така да се каже, като пуберитет, разочарован от развода на родители си. Дали електронните ще си вземат поука в задаващата се конкуренция с интернет медиите?
Колкото и да звучи странно след всичко написано дотук, не упреквам самия Борисов. Видя се, че той умее да се възползва от медиите както никой друг. Играе своята игра и трудно можем да му се сърдим точно в това отношение. Ако щете го наречете суетен, хитър, всякакъв, но е успешен в прокарването на посланията си чрез медиите. Той заплени аудиторията не толкова с демонстрацията на твърдост, колкото на откровеност (най-после един, който не ни лъже, си казаха хората). На това в много голяма степен дължи своята популярност. Забележете – не казвам, че я дължи на медиите, а на способността си да ги впрегне за своята кауза. Но те не се впрягат особено, че ги употребяват, ласкаят се дори.
У нас има разделение на властите, но не и по отношение на т.н. четвърта. Тя практически се е сляла с властта и само имитира независимост. Доказателство, че това е така, е липсата дори на разговор в медиите по този въпрос. Тук се пише по следния начин за Борисов: "Важното е, че той умее да арестува". Декларира го в нещо като уводна статия в своя сайт на 4 април колегата Бареков. По този начин громи "разни всезнайковци", които си позволявали да твърдят, че Борисов не умеел да управлява. Иначе казано, колегата продължава мисълта си от друга подобна статия, в която призоваваше Борисов да праща камионетките и изобщо положението да станело като при Пиночет.
Като давам този пример си давам сметка колко е тъпо спорът да се измести в плоскостта на някво междуличностно пререкание. Пазя се от това, защото от такова кръвопролитие никой няма полза и защото спорът трябва да бъде между медиите и властта. Така е по дефиниция, точно ( или почти) както е предвидено да се случва при опонирането между прократурата и съда. Поне при демокрацията би трябвало да е така.

Стр. 16

в. Утро, Русе | 2010-04-03

Живеещият във Франция български журналист Атанас Чобанов, създател и главен редактор на сайта " Рога и копита", набира средства за провеждането на експедиция в Узбекистан, която да тръгне по следите на митичния архар, свързващ се с името на президента Георги Първанов. Групата се организира през Фейсбук и апелира, който иска да помогне в начинанието, да поиска приятелство в социалната мрежа с Чобанов, съобщи Фрогнюз.
"Искаме да уличим Гоце в лъжа", заявява за сайта журналистът и напомня, че е изпратил на МВР и на главния прокурор сигнал по мейл, подписан с електронен подпис относно данни за извършено престъпление от Георги Първанов по време на своята официална визита в Узбекистан от 5 до 8 ноември 2008 г.
"В узбекските медии и в доклад на "Международната организация за защита на животните" IUCN се появиха подробни уличаващи данни за това, че по време на официалната си визита в Узбекистан българският държавен глава е ловувал на територията на Нуратинския държавен резерват и е убил овен-архар, вид вписан в Червената книга на защитените животни. Отвъд моралната страна на такова деяние, което ако е извършено от лидер на държава – членка на Европейския съюз, злепоставя както българската държава така и европейските ни партньори, настоявам да се разследват данни за извършен бракониерски лов на защитен вид, което по българския закон представлява престъпление по член 278 от НК", се казва в сигнала.

Стр. 9

Балкан Сървисис ООД, съвместно със Сервиз Финансови Пазари (дъщерно дружество на Българска Фондова Борса АД), разработи нова версия на първия по рода си продукт, предлагащ възможност за бърз и лесен финансов анализ на публичните компании, търгувани на БФБ - X3Analyses 9.

Целта на събитието е да даде възможност на всички малки и средни предприятия да се запознаят с начините за адекватно присъствие и ефективна реклама онлайн.

Нова телевизия, Здравей България | 2010-04-06

Водещ: Темата, която започваме сега е свързана с това – упражняван ли е политически натиск от страна на военното министерство по времето на Николай Цонев. Това излезе вчера, след като в „Здравей, България!” журналистът от вестник „Сега” Емил Спахийски ни гостува и разказа за последните пет години по време, в които вестник „Сега” е публикувал различни разследвания във връзка с военното министерство, е упражняван политически натиск от различни посоки. Сега включваме Цветомира Жекова, която е пресаташе на Министерството на отбраната по времето на Николай Цонев от 2008 до 2009 година. Поискали сте това включване, добро утро.
Цветомира Жекова: Добро утро.
Водещ: Какво имате да ни кажете след думите, които вчера бяха казани от страна на Емил Спахийски?
Цветомира Жекова: Искам категорично да отрека тези думи като неверни. И ще се обоснова по следният начин. По времето, когато аз бях пресаташе на Министерството на отбраната сме работили на еднакъв принцип с абсолютно всички над сто медии в България, не само в София, но и от регионалните. Също така бих приела неговата забележка, ако тя беше отправена миналата седмица, по-миналата седмица или през, който и да е друг ден през изтеклите осем месеца от смяна на властта. За мен е изненада, че това негово оплакване, медийно, прозвуча точно тогава, когато Николай Цонев няма как да репликира. И смятам това за леко некоректно. Също така ще кажа, че по отношение на всички тези, те са само две, оплаквания към Етичната комисия за журналистическа етика, комисията има заключение, че има нарушение на етиката. И това го четох в самият вестник, тоест самата комисия, в която членуват журналисти е изказала становище, че – да, такова нарушение на етиката има. И аз смятам, че когато човек пуска жалба по рутинен принцип, това не може да бъде наречено натиск.
Водещ: Сега, обаче нещо, което е важно да уточним вчера в думите на Емил Спахийски никъде не беше цитирано да бъде казано, че натиска идва от страна на пресаташето или на Министерство на отбраната по времето на Николай Цонев. Възможно е този натиск да се е случвал по други пътища.
Цветомира Жекова: Ами, аз не зная за други такива пътища и в случая се явявам като официално лице, което съм работила с медиите и искам да пресека това още в самото начало. Не е имало такъв натиск и няма причина да има такъв натиск. Вярно е, че вестник „Сега” е бил един основен критик, но това е било през цялото време. И съм го приемала напълно нормално, и не е бил единственият критик не само на Николай Цонев, а по принцип на министерството. Дори още повече ще кажа, че въпреки тези критики, колега от този вестник, пътува с нас в Афганистан при посещението на министъра там и след това, разбира се, отново критикува.
Водещ: Но пак ви връщам в това, че все пак вие говорите от гледна точка, официално, на институцията, която сте представлявали по това време – Министерството на отбраната по времето на Николай Цонев. А в думите на Спахийски никъде не беше казано, че официално е идвало, примерно, от страна на Министерството на отбраната. Идвало е по различни пътища и от /…/ пътища политически натиск, който е бил разнопосочен, това бяха думите му. Ако имате на финала да кажете още нещо, ви слушаме.
Цветомира Жекова: Ами, аз бих искала да разбера какво се включва в думите „политически натиск”, ако в него не се визира политика? Какво се има предвид под „политически натиск”?
Водещ: Разнопосочен политически натиск, за да не бъдат публикувани…
Цветомира Жекова: Не е коректно такова твърдение, казано по този начин осем месеца след смяна на мандата. Категорична съм. Уважавам колегата Емил Спахийски, уважавам мнението на всички български журналисти, но едно такова твърдение хвърлено в нищото просто, защото в момента е модерно да се хвърлят обвинения към тази институция и към Николай Цонев, не го приемам.
Водещ: Добре, благодаря ви за това участие. Това беше Цветомира Жекова, която е пресаташе на Министерството на отбраната по времето на Николай Цонев. 

БНТ, Денят започва | 2010-04-06 

Водещ: Продължаваме с един по-страничен поглед, от гл.т. на PR-а, има ли политически PR, водещ ли е той, доколко всичко, което се случва е PR, доколко PR-ът измества политиката и доколко се измества фокусът, от подобни клипове като този, който беше разпространен както и с ареста на бившия военен министър, така и с акцията около арестуването на шефа на общинския съвет във Варна? Имаше и други подобни операции преди време, през последните седмици и месеци. В студиото сме с Иван Гарелов и с Арман Бабикян. Добро утро! Има ли наистина полицейщина, прекалена показност, измества ли се фокусът, PR ли е всичко това и има ли обратен ефект?
Иван Гарелов: Това е PR. Начинът, по който се показват очевидно е PR, и то търсен, мислен, това не е случайно. Целта очевидно е да се внуши на обществото, че няма милост, няма да има жалост. Ето възмездието, в името на което ние дойдохме на власт. И една поука се търси към всички останали управници, сегашни или бивши, какво може да им се случи. Това очевидно е търсено. Въпросът е какъв е ефектът. Аз ще ви припомня една случка, която на мен на времето ми се случи. Когато Тодор Живков беше в затвора, аз поисках от МВР да го снимаме от затвора, за да се покаже, любопитно, бившият държавен глава. И те ни дадоха едни кадри от килията, а ние го снимахме отдалеч как слиза по стълбите. Аз още като видях, значи това бяха кошмарни кадри, изведнъж виждаш един стар, съсипан човек, който едва се движи, треперят му ръцете. И това, което изпитах аз, а пък и зрителите, беше съчувствие към него, разбирате ли? Даже бяхме засипани с писма защо този човек, какво искате от него, защо го показвате и т.н. Т.е. ефектът трябва да се търси не според собствените си разбирания, а с малко по-голямо познаване на аудиторията. Искам да кажа, да не попаднем и ние с колегата ми в капана на защитата, ако тя нарочно отклонява вниманието от същността на престъплението, което евентуално са извършили арестуваните, и от начина, по който е бил извършен арестът, разбирате ли? Аз лично се чувствам удовлетворен, ако се докаже, че тези хора, всичко това, което, то почти е сигурно, след като са хванати парите, е станало. Това за обществото е много добре. Ние обсъждаме едни проблем какъв – начина, по който те бяха арестувани. И жалкото е, факт е, че това може да влезе в угода на защитата, още една грешка е това. Но по-важното е другото, че очевидно се нарушава човешкото достойнство. Ние сме виждали от американските филми, и те са виждали от министерството в Америка как ги хвърлят на земята…
Водещ: Там им четат правата, казват им можете да мълчите, имате право да мълчите… Тук му казват…
Иван Гарелов: Там му се хвърлят, извиват му се ръцете, но освен че се четат правата, това се прави на хора, които могат да стрелят, могат да побягнат, нали разбирате? Сега, тук арестуваш министър, той къде да бяга, какво да прави? Грешките, които се допускат са три. Един път, това предизвиква съчувствие, няма значение желанието за възмездие. Второ, нарушено е неговото човешко достойнство. Той може да съди държавата. И третото, което е също важно, дава аргументи на защитата. И сега ние всички се занимаваме с начина, по който са арестувани, а не с това, че слава богу най-после едни категории, които изглеждаха недосегаеми, отиват в затвора.
Водещ: С топ стреляте срещу врабче – това казахте в едно радио участие през почивните дни?
Арман Бабикян: Ами нещо такова се получава, защото, вижте, да бъде възпитаван в качеството си на народ, защото нещо такова ни правят в момента, чрез МВР и кинематография, ми е малко повече. Нямам нужда от това, за да разбирам кое е добро, кое е зло. Има 10 божи заповеди, още повече, че сме в Светлата седмица, няма нужда МВР да ни преподава морал. И от какво имало нужда обществото и от какво нямало нужда, както слушахме преждеговорившия. Хайде представете си, че този човек е невинен, когото арестуваха? Възможно ли е – възможно е.
Водещ: Съдът не се е произнесъл.
Арман Бабикян: съдът не се е произнесъл. Прибираме 10 души по този начин. На единия му разбиват вратата, на другия му навеждат главата, третия не знам си какво. Хайде представете си, че единият от тях е невинен? Какво ще направи МВР тогава? Ще снима филм за достойнството му? И ще го пусне пак по телевизиите, за да му възстанови… Чрез тази кинематография тези хора биват унижени на практика в публичното пространство, присъдата над тях бива произнесена. Откъд-накъде?
Водещ: Внушението няма недосегаеми, виждаме ги проснати на пода, евентуално свидетелите на обвинението няма да се чувстват притеснени да свидетелства, виждаме, че за всеки има възмездие? Това играе ли?
Иван Гарелов: Недосегаеми са тогава, когато бъдат осъдени. Какви гаранции имаме от това, че от начина, по който са били арестувани ще бъдат осъдени? Никакви.
Арман Бабикян: Напротив, както каза Иван преди малко, може да помогнат в обратна посока. Защото каква ви е гаранцията, че следователят не си е поискал парите? И да ги е подбудителствал към корупция, което също предвижда три години, ако е така.
Иван Гарелов: Аз съм много доволен, жалко, че беше рано сутринта и министърът нямаше как да го почерпя толкова рано сутрин, но ако имам възможност, ще го почерпя затова, че той доказа, че съдебната система не е непробиваема, както се опитват да го докажат и че много от причините, поради които после престъпниците биват освобождавани, се крият в самата съдебна система, която е също корумпирана, както и цялата управляваща прослойка управляващи, и сегашни, и бивши и т.н.
Арман Бабикян: Хайде да не се заблуждаваме. Това, което чухме от Роман Василев, сега всички скочиха върху него, това, което чухме от Роман Василев ние го чуваме непрекъснато от управляващите ни. Не казвам само от сегашните, но от сегашните особено звучно. Затова и са тези термини, които се въртят вече: полицейщина и т.н. Спомняте си случай в Благоевград, когато едно момче се поудоши в една найлонова торбичка. Когато се оказа, че полицаите не били виновни според вътрешния министър. Дори преди малко в студиото ви той каза, че Роман Василев ще понесе санкции днес. А той откъде знае, че ще понесе.
Водещ: По всяка вероятност, трябва решение да се вземе. Все пак (?) каза: „вие сте абсолютен нарушител на правилата”.
Арман Бабикян: Разбирате ли какво имам предвид? Тези хора виждат от началниците си. Тези хора виждат от онези първи мъже в държавата. Вътрешният министър след като може да прави така, защо Роман Василев да не може да прави така. Как Бойко Борисов се качи на Цанков камък, хвърли един поглед гордо и каза: абе 400 млн. са откраднати тук. Ами ако са 320?
Иван Гарелов: Това Роман Василев (…) направи, защото засегна, омеси го с религиозната тема, но това вече е отделна работа.
Арман Бабикян: Представи си, че са 320 млн. откраднати? Разбирате ли, присъди се произнасят през медиите, цифри се произнасят през медиите, а хората биват осъждани през медиите. Това е проблемът, а не че хората не искат справедливост, нито пък че Иван Гарелов не иска да бъдат осъдени лошите. Иска разбира се. Всички искаме. Но не може да се миеш ръцете с общественото мнение и с рейтингите, когато става въпрос за ефективно производство на правосъдие и да даваш присъди от екрана.
Водещ: Има ли ефект това за пред този, за когото е адресирано, за пред електората, за пред хората?
Иван Гарелов: Ти постави темата по много интересен начин, дали PR-а, в какво взаимоотношение е с политиката, замества ли го, измества ли го… PR-ът не може да направи лошата политика добра, или добрата политика лоша. Той подпомага евентуално добрата политика да бъде по-добре разбрана. Когато има пълно заместване на политиката с PR, каквито случаи имахме, в последната година на миналото управление само с това се занимаваха, политиката се изместваше, PR-ът изместваше изцяло политиката. Всички се занимавахме с това Станишев, че е лицето на партията, пък после не искаше да понесе последствията, занимавахме се с това, че те превърнаха Бойко Борисов в основен враг, на когото му издигнаха акциите вместо обратното и т.н. и т.н. Опитът да правиш PR вместо политика е катастрофален. В случая какво имаме? Ние имаме очевидно една много здрава политика, яко, по отношение на престъпността в лицето на министъра, на това управление, на министър-председателя, на всичко. Когато PR-ът, в случая идеите на пресцентъра се намесват по-скоро ще развали впечатлението от политиката, отколкото да я представи по-добре.
Водещ: Има очакване обаче, има очакване сред хората, сред обществото, сред електората наистина по отношение на престъпността тези хора наистина да бъдат поставени на място.
Арман Бабикян: Тези очаквания ги имаше много преди да дойдат на власт.
Водещ: Тези клипове от полза ли са? Това, което им се показва, което им се внушава играе ли, чисто PR-ски играе ли ефекта, който е целен?
Арман Бабикян: Премиерът имаше някакво изказване, което не съм сигурен, че ще цитирам точно, мисля, че беше от вчера, в което казва, че това има и дисциплиниращ ефект. Аз това имах предвид, когато казах, че отказвам да бъда възпитаван от изпълнителната власт. Майка ми и баща ми са се грижили за това, училището и т.н. Изпълнителната власт не е тази, която ще ми прави категориите в живота. Тя трябва да ме държи в рамките на регулациите, приети от обществото и гласувани от НС. Толкова. На тях плащам данъци само за това. Не и за да бъда възпитаван. Този процес е приключил по-рано в живота ми. Същото се отнася и за всички български граждани. Това министерство, за което Иван каза, което наистина носи антикорупционната вълна на днес управляващите, някак си замества всички останали. Има министри, за които не сме чували в последните седмици, че съществуват въобще. Някой знае ли, че единият от министрите ни е в Мексико например? Пример, ей така, хванах го от торбата. Това, че има проблеми в борбата с кризата, което засяга наистина всички…
Водещ: Според вас се измества фокусът, измества се…
Арман Бабикян: Категорично се измества, защото хората не искат просто борба за справедливост, а другите ресори да тънат в неведение или в леко объркан хаотичен вид. Накрая като сюблимат на това, което тече със седмици, да се появява министър-председателят малко след един подкрепящ го лидер, да заявява, че това са най-силните антикризисни мерки. Е това е комично.
Водещ: Изместване на фокуса, има ли го наистина?
Иван Гарелов: Точно така е. Това е изместване на фокуса, аз го казах. Дори чрез тези…
Водещ: Проблеми в икономиката, финансови проблеми, изместване в друга посока, където правителството е по-силно.
Арман Бабикян: Представяте ли си това да са най-големите антикризисни мерки? Ако нямаше криза, нямаше да се борим с корупцията, така ли?
Иван Гарелов: Въпросът ти е подвеждащ.
Водещ: Не, аз питам дали е така?
Иван Гарелов: Ти питаш дали нарочно това не се поставя, за да се измете… Аз не смятам, че такава игра съществува. Тя не е в стилистиката на това управление. По принцип се прилага много често, даже бих казал, че е един от най-баналните прийоми в PR-а. В случая мисля, че не става дума за това. Просто линията, която провежда МВР е последователна. Те не е, не е от време на време само да се правя… Плюс това не можеш всеки ден да вадиш от джобчето си по един министър в момент на подкуп и в подходящия момент да го сервираш. Той отдавна е казал, сега аз ще се явя пред ВСС, когато така и така… Разбрахме кога точно, горе-долу всички знаехме, че докато хване някой съдия.
Водещ: И все пак бивш министър. Имаше един настоящ министър, който също е уличен, обаче нямаше клип с падане на колене…
Иван Гарелов: Е, той още не е арестуван.
Водещ: А дали трябва наистина, защото хора, такава версия съществува, такъв коментар, дали не трябваше да видим и действащ министър и той на колене?
Арман Бабикян: Кинематографите ще решат. Аз това имах предвид, че отказвам да бъда облъчван по този начин и да манипулират съзнанието ми с подобна средна по качество продукция. Защото естествено, че у хората се поражда въпросът, този защо така, пък онзи защо не така. И някой трябва да им обясни. И накрая се появяваш и казваш, това са най-силните антикризисни мерки. Представяте ли си, че ако нямахме криза и ако тънехме в охолство, г-н Гарелов с 10 000 евро почиваше на гръцки остров, нямаше да се борим с корупцията ли? Non sense е това. Затова казвам, че има заместване.
Водещ: Отговорността на медиите?
Иван Гарелов: Само преди това исках да кажа следното, че в лицето на премиера, а и цялото това управление, те са един феномен в областта на PR-а. Тепърва те трябва да бъдат изследвани. Защото тук ролята като че ли на съветници от нашего рода, или по-лоши от нас, не се чувства, поне не се вижда. Те, самите те правят, имат някаква страхотна интуиция за PR и го правят. 90% от случаите е бил правилен. По отношение на антикризисните мерки те направиха много груба грешка, като оставиха две-три седмици всеки да си дърдори, да си дърдори. На хората им дойде дотук, объркани са всички, всички смятат, че са онеправдани, които бяха споменати, пък после отметнати и т.н. В същото време по отношение на последния доклад на ЕК пък изиграха блестящ PR, като всички казаха едновременно: браво, толкова хубав е бил, та никой не можа да каже, чакай, там все пак се критикува съдебната система. Т.е. има възходи и падения в областта на PR и затова не можем да виним правителството във всичко. Аз настоявам на това, че те по отношение на PR, тези мерки, които са, не са за да забравим кризата. Що се отнася до ролята на медиите…
Водещ: Да, защото един ваш колега вчера каза, защо го пускате този клип. И вие може да го пуснете, може да не го пуснете, може да стигне до адресата, може и да не стигне, след като смятате, че е накърнено човешкото достойнство при този арест? Отговорността на медиите. Премиерът пък казва, защо обръщате внимание на Юзеирови? Ако медиите не ги отразяват, няма и да ги има с техния проблем
Арман Бабикян: Абсолютно прав е. Ако медиите не го отразяваха, и той нямаше да бъде министър-председател. Моля ви се, това е смешно. Все едно да обвиняваш огледалото, че съществуваш.
Водещ: Това все пак е за периода преди да стане кмет, нали така?
Арман Бабикян: Нали разбирате, все едно да обвиняваш огледалото, че си се родил. Това е несериозно… Какво значи медиите да бъдат виновни за наличието на Юзеирови.
Иван Гарелов: Не, вижте сега, добре, да кажем, че беше скрит клипът, какво щеше да стане след това? Все някой щеше да ги пусне. Ако не ги бяха пуснали, нямаше да провеждаме този диалог, който между другото е лечебен за нацията. Когато в една държава се говори за такива по-тънки неща от рода на човешко достойнство, човешки права и т.н. включително и на евентуалните престъпници, това говори добре за нацията. Тя не е огрубяла и всичко да вижда в черно и бяло. Тя търси справедливост за всички, включително и за евентуалните престъпници.
Водещ: Добре, като прогноза PR-ът оттук нататък според вас?
Арман Бабикян: Тежки дни го чака според мен PR, от гл.т. на бюджетната дисциплина. Има предвид, че трудно се прави PR в гладни времена, а предстоят точно такива. Има предвид съвсем буквално. Един подобен пример вече чухме, вероятно нещо подобно ще слушаме в следващите стотина дни, когато премиерът каза, че му е по-жал, когато дойдат при него майки с деца, отколкото за бивши министри, на които им навеждали главите под асансьорите и т.н.
Водещ: Очаквате нови постижения в този жанр, така ви разбирам?
Арман Бабикян: Да.
Водещ: Вие, г-н Гарелов?
Иван Гарелов: По време на криза PR-ът е в криза, нормално е. Няма кой да плаща за услугите ни.
Водещ: Е, някои работят и без пари.
Иван Гарелов: Но ползата мисля, че ще бъде…тъй като имаше голям наплив, всички го смятаха, че е много лесна работа, и всеки един журналист като останеше без работа, ставаше PR. Сега поне малко случайните хора в тази професия ще се дръпнат назад.
Водещ: Не, аз имах предвид дали PR-ът на управляващите ще претърпи промяна оттук нататък?
Иван Гарелов: Ще чакаме, обикновено критична е втората година. След изтичането на втората година тогава се разбира всичко.
Водещ: Много ви благодаря за този разговор!  

Градация на круиз линиите по сегменти

За втора поредна година ИУЦЕ, с любезното съдействие на WWF – Дунавско–Карпатска програма, Фондация „ЕкоОбщност”, “Tea House - Чай във фабриката” и „Международни прояви” ООД, организира благотворителна изложба на творби, участвали в ежегодния международен конкурс, посветен на река Дунав – Danube Art Master.

в. Сега | Галя ГОРАНОВА | 2010-04-06

Четвъртата власт ще се роди от съюза на медиите и обществото срещу политиците, смята докторът по социология Доминик Волтон

"Предизвикателството в комуникацията не е в това да споделяш с тези, които чувстваш близки, а да съумееш да намериш общ език с онези, впрочем далеч по-многобройни, с които не споделяш общи ценности и интереси." Това послание отправи френският д-р по социология Доминик Волтон към студентите от СУ "Св. Климент Охридски", дошли да чуят лекцията му за свободата на словото.
Волтон, който оглавява френския Национален център за научни изследвания (C.N.R.S.), проповядва, че глобалното село е техническа реалност, която чака своя политически проект. Защото, колкото повече техниката скъсява географските дистанции, толкова по-силно изпъкват културните различия и това ни задължава да потърсим хуманистичен проект, който да насърчи разбирателството и търпимостта между хората.
"В противен случай информацията и комуникацията, които векове наред са били фактор за свободата и прогреса, могат да се превърнат през ХХI век в причина за войни", предупреди ученият. И констатира с известна тъга, че въпреки всички съвременни технически средства за комуникация – телефон, радио, телевизия, компютър, диалогът между хората никога не е бил по-труден. Сякаш недоверието и взаимната непоносимост са обратнопропорционални на скоростта на информацията. Шестте милиарда обитатели на планетата ползват 4.5 милиарда радиоапарата,
3.5 милиарда телевизора, 3.5 милиарда мобилни телефона
и над половин милиард компютъра. Всяко съобщение може да обиколи света за броени минути. Но това информационно пиршество не е в състояние да породи истинско човешко общуване, заключава Доминик Волтон.
Хората са така устроени, че трудно се търпят дори когато споделят общ език и култура, камо ли ако принадлежат към различна религия или етнос и глобализацията само задълбочава този проблем, убеден е френският изследовател. Нещо повече – техническата глобализация е ускорител на омразата, защото прави още по-видими различията помежду ни. И ако през вековете европейците са воювали предимно със себеподобните си, защото различните – азиатци и чернокожи, са били териториално отдалечени, то днес, благодарение на техническата революция, всеки вижда всичко. В резултат и различията стават по-видими, отколкото сходствата. "В това е парадоксът и голямото предизвикателство пред съвременната демокрация: техническата глобализация, която трябваше да сближи различните гледни точки, се превърна в генератор на омраза, защото този, който не прилича на нас, присъства все по-осезаемо и ни предизвиква да го отхвърлим", е заключението на Волтон. И ако информацията днес лети със страшна скорост, то комуникацията сериозно куцука отзад. Хилядите избълвани информационни съобщения не са същинска комуникация. За нея е необходимо да има интелектуално и емоционално отношение към получателя на посланието.
"Компютрите не общуват помежду си. Те служат за обмен на информации. Развитието на техниката не стига, за да се постигне напредък в социалната и чисто човешка комуникация", убеден е докторът по социология.
Това разминаване е основен проблем и в политиката. Когато политикът отправя своето послание, всички технически средства са в негова услуга, но това не му гарантира нито разбиране, нито съучастие от страна на публиката. Политическата комуникация се крепи върху триадата Медии-Политици-Обществено мнение. И в тази тройна игра ролята на медиите ще става все по-значима, смята ученият. Според него бъдещето на демокрацията ще зависи от
съюзяването на медиите и общественото мнение срещу политическата власт
Само от този контравластови съюз може да произтече силата на медиите като четвърта власт и да се сложи спирачка пред политическите своеволия. Към момента той все още не е факт, смята социологът. За да стане това, са нужни две условия. Първо – политическата власт трябва да приеме свободата на словото и на критиката. И второ – нужни са закони, които да предотвратят икономическата концентрация на медии. В противен случай големите капиталисти ще изкупят повечето радия и телевизии, за да ги превърнат в лобисти на корпоративните си интереси. "Легитимността на журналиста произтича от общественото мнение. Без нея той е просто марионетка", проповядва Волтон.
Според него противопоставянето на старите и новите медии е несъстоятелно: те трябва да съществуват съвместно. Нарушаването на баланса между традицията и модерността уязвява културната идентичност на нациите и може да доведе до военни конфликти. Достатъчно е да видим резултата от натрапчивите опити на европейци и американци да модернизират ислямския свят по свой образ и подобие. "Последното нещо, от което ще се откажат хората, е тяхната културна идентичност (език, обичаи, религия). Машината за стандартизация, наречена Европейски съюз, постепенно убива националните различия, а това е апел за война", тръби социологът. За него съхраняването на езиковото многообразие е един от инструментите за мирното ни съвместно съществуване.
Волтон е застъпник на идеята, че трябва да се въведе законов регламент за интернет. "Ако няма закони, се възцарява капиталистическата джунгла, а в джунглата силните винаги смазват слабите", убеден е докторът по социология.

Стр. 14