S Media Team I 26.05.2011
Тринадесети брой на Yachting and Lifestyle излиза утре, 27 май!
Новият брой на луксозното издание приковава вниманието върху последните новости в света на яхтите, ветроходството и аквамоторните спортове.
Наш редактор направи паралелен тест на спортната яхта Prestige 500S, както и на комфортната й версия флайбридж в лицето на Prestige 500. Освен това ви запознаваме с предимствата на революционната система за приставане 360 docking, разработена специално за френските ветроходи над 40 фута. Лодките ни на сезона са Hydrolift SX 22, Cigarette 42X Ducatti и Bavaria 40 Sport.
Последните тенденции в бижутерийната мода, най-интересните бутици, появили се по света, както и нашата подборка от невероятни часовници за дами и господа ще открият читателите в рубриката ни The best.
Нашият специален кореспондент от Словения Жига Коля този път узна как да съчетае скиорството в Куршевел с къпането в морето и почивката на Лазурния бряг.
Очаквайте още тест на луксозния BMW X1, както и на Lexus CT 200h.
На страниците на списанието ще узнаете и кой е новият рекордьор по ветроходна скорост и какви нови технологии са използвани за създаването на Vestas Sailrocket – ветроход, развиващ рекордни скорости. Ще разберете как започна сезонът в Class 1 и в F1 H2O.
Интервю с Бен Сагерстрьом, който стои начело на финландския производител Marino, разкрива как една голяма лодка може да съчетае скандинавските здравина и практична организираност с невероятния италиански дизайн. Високият викинг Бард Екер, главен дизайнер на лодките Hydrolift и луксозните автомобили Koenigsegg, отново застана пред диктофона на Yachting&Lifestyle, за да разкаже новостите около двете луксозни марки.
Приятно четене!
Не искам да работя с мерзавци, каза за "24 часа" кратковременната водеща на "Здравей, България"
"Яндекс", най-популярната интернет търсачка в Русия, събра 1.3 млрд. USD по време на своето първично публично предлагане в САЩ. Базираната в Москва компания продаде 52.2 млн. акции, или 16.2% от цялото дружество, на цена 25 USD всяка, което е повече от първоначално предвижданата цена 20-22 USD. При тази стойност на акциите пазарната оценка на компанията в момента е около 8 млрд. USD. Съобщението идва по-малко от седмица след IPO-то на социалната мрежа LinkedIn, която събра повече от 400 млн. USD, също надхвърляйки очакванията на анализаторите. Продажбата е най-голямото технологично IPO за 2011 г. и най-голямото интернет IPO от това на Google през 2004 г. Предлагането идва по време на период на рекордно голям интерес към акциите на хай-тек фирми. Тази година поне 230 компании са обявили планове за първични публични предлагания в САЩ – най-големият брой от 2004 г. насам.
Кабелният оператор инвестира 3 млн. евро в 110 нови магазина и 25 млн. в мрежата си 3D канал, предаващ тенис турнира Ролан Гарос, пуска за всички свои абонати Blizoo от 22 май. Една година от създаването на марката Blizoo, телеком операторът, обединяващ бившите кабелни компании Кейбълтел и Евроком Кабел, обяви, че вече предлага услуги в 40 града. "На тези пазари държим над 40% дял от абонатите на цифрова телевизия и над 20% от потребителите на интернет, заяви главният изпълнителен директор на Blizoo Ищван Полони. Компанията е започнала цялостно обновяване на мрежата си от магазини, като първите 19 вече са готови, а до края на годината търговската мрежа на Blizoo ще разполага със 110 нови магазина, като е инвестирала за целта 3 млн. евро, заяви Богдан Хартарски, директор "Продажби“ на оператора.
Питър Тийл иска да спаси света. Или най-малкото да "издигне нашата цивилизация на следващото ниво", както често казва. Почти всички проблеми – недостатъците на нашата политическа и образователна система, проточилата се финансова катастрофа, пазарните балони, енергийните кризи, неуспелите обещания на развиващите се страни, войните за природни ресурси – произтичат от това, което той нарича "застой в технологичните иновации". Какво по-добро място би била Земята, често размишлява той, ако можехме да натиснем бутона за рестартиране и да се върнем в края на 50-те и 60-те години на XX век и да реализираме несъстоялите се предвиждания на научната фантастика: повсеместни космически пътешествия и колонизация, роботи като в анимационния сериал "Семейство Джетсън", подводни градове, обезсоляване на морската вода, залесяване на пустините и много други. Би било лесно да отпишем Тийл като "неадекватен фантазьор", както го нарече един политически блогър. В действителност Тийл влага сериозни суми във фирми и групи, които се стремят да удължат живота, да колонизират океана с плаващи платформи, да колонизират Космоса, да насърчават т.нар. приятелски изкуствен интелект и други подобни каузи. Свободата, казва той, е несъвместима с демокрацията. Едно от най-провокативните му действия е да предложи стотици хиляди долари на младежи колежани, ако те се откажат от училището и започнат бизнес или се занимават с научнотехнически открития. "Хората си мислят за бъдещето като нещо, което правят другите хора – казва Тийл зад кулисите на една благотворителна акция за набиране на средства през декември в Сан Франциско. – Но има и по-странни неща В едно общество, където хората не мислят за бъдещето." Трудно е да опишем значителните постижения на Тийл. Той съоснова, управляваше и продаде PayPal на eBay. Тийл и негоВите последователи от PayPal основаха или финансираха много от най-новаторските фирми на последното десетилетие. Между тях са YouTube, Linkedln, Slide (за споделяне на изображения), Yelp (за потребителски мнения), Founders Fund (фирма за рискови инвестиции с поредица от успехи), Palantir Technologies (софтуер за издирване на терористи и финансови измамници), Space X (ракети), Tesla Motors (електромобили), Kiva (микрокредитиране). Тийл направи първата значителна инвестиция Във Facebook. Чекът за 500 хил. долара сега е 3%-ен дял от социалната мрежа и Въпреки че е намален от разпродажби и снижение на дяловото участие, Все още Възлиза на 1.5 млрд. долара. Другият съосновател Марк ЗАКЪРБЪРГ продължава да счита Тийл за ценен консиглиери (съветник). "Когато не съм напълно доволен от начина, по който се развиват нещата, и не виждам добри възможности, мога да получа добър съвет, ако поговоря с него", казва Закърбърг. Инвеститорите във фирмата на Тийл Clarium Capital Management вероятно не споделят филантропията му. Активите в хедж фонда, възлизали на 6 млрд. долара в средата на 2008 г., са снижени до 460 млн. (една четвърт от които са собствени пари на Тийл). Clarium преживя три последователни години на загуби – спадове от 23% през 2010 г., 25% през 2009 г. и 4.5% през 2008 г. – от погрешни решения и прогнози, веднъж за покачването на цените на петрола, а друг път за потъващия долар. Странното е, че прогнозите на Тийл бяха верни, но моментът беше отчайващо неподходящ. Като че ли е бил така обсебен от визията си за бъдещето, че не е успял да се откъсне от нея въпреки пазарните реалности. "Това беше луд възход и падение", казва Тийл. Инвеститорите, които останаха с Clarium след средата на 2008 г., Facebook са загубили 65% от парите си. Дали успехите му са просто късмет? "РауРа1 не е случайност, Facebook не е случайност, Founders Fund не е случайност – казва основателят и инвеститор в Netscape Марк Андрийсен, който е в борда на Facebook заедно с Тийл. – Питър агресивно търси възможности да преобърне конвенционалната мъдрост." Няма нищо конвенционално в мъдростта на Тийл или в делата му. Той е комплекс от противоречия: предприемач, рисков инвеститор, либертарианец, адвокат, гей, християнин, високообразован, но презиращ официалното образование. Всичко, което може да се каже със сигурност, е, че Тийл никога не се е вписвал съвсем точно в света около себе си. Той е роден през 1967 г. във Франкфурт на Майн, Германия. Баща му, инженер-химик, доста се е местил заедно със семейството си. Питър е учил в седем училища от Охайо до Намибия, преди семейството да се установи във фостър Сити, Калифорния, на 20 мили южно от Сан франциско. Подобно на много момчета той поглъща с кориците серията романи на Дж. P. Р. Толкин "Властелинът на пръстените", откъдето получава своите уроци за съблазънта на злото и границите на властта. Но мозъкът на Тийл като че ли работи по-бързо, отколкото на повечето от връстниците му. "Той знаеше името на Всяка страна в света, когато беше на пет години", казва Кен Хауъри, близък приятел на Тийл и партньор във Founders Fund. Любител на шахмата, Тийл е класиран на седмо място в страната като юноша. В колежа кутията, в която държи фигурите си, има стикер "роден да победи". Очевидно е, че Тийл обича интелектуалните състезания с приятели и врагове и фанатично се бори за победа. Той също толкова фанатично обича да играе по правилата – неговите правила. Понякога кара лудо своята кола VW Rabbit от 1978 г. ("моята кола Джими Картър") за шахматни мачове, където се появява пет минути преди да бъде дисквалифициран, само за да въздейства върху психиката на противниците си, спомня си неговият приятел от гимназията Норман Бук, сега изпълнителен вицепрезидент на консервативния уебсайт WorldNetDaily. По-късно Тийл ще напише собствен наръчник с правила – когато става дума за инвестиции или за наемане на хора. След като решава да привлече Кийт Рабоа (приятел от адвокатска фирма) да се заеме с лобиране и сделки за PayPal, Тийл му поставя ултиматум. "Трябва да бъдеш в офиса ми в понеделник. Ако не можеш да започнеш в понеделник, забрави за това." Рабоа трябвало да продаде дома си и да се премести от Вашингтон в Сан Франциско за четири дни. "Това е класическият Питър: ако не може да стане сега, не се брои", казва Рабоа, сега главен оперативен директор на начинаещата фирма за мобилни плащания Square. Но Тийл се ежи, ако трябва да играе по правилата на други хора. Неговият приятел Бук разказва за игрите на монопол в гимназията. "Тийл както обикновено печелеше. Така че аз продадох всичките си имоти на брат си за един долар. На Питър не му хареса това, но не можа да намери нещо в правилата", което да забранява тази сделка, припомня си Бук. Тийл не харесал и начина, по който Valleywag, разклонение на клюкарския сайт Gawker. com, го описва: "Питър Тийл е пълен гей, хора." По-късно Тийл нарича Valleywag "Ал Кайда на Силициевата долина". Някои от спорните схващания на Тийл са изковани в Станфордския университет, който той завършва с първа специалност философия и втора – политическа некоректност. През 1987 г. той и Бук, отвратени от това, което те наричат "станфордски културно-либерален дух", поставят началото на Stanford Review, либертариански вестник, който е, меко казано, непопулярен. Един от студентите казал на Тийл, че обича изданието…, защото си бърше задника с него. След като получава своята диплома по право от Станфорд през 1992 г., Тийл започва работа в елитарната адвокатска фирма Sullivan & Cromwell. Напуска след седем месеца и шест дни. Задържа се малко по-дълго като продавач на деривати в Credit Suisse First Boston. Прибира се у дома през 1996 година. "Мисля, че Калифорния е била и продължава да бъде много по-добро място за предприемачество от Ню Йорк", казва той. Премества се в Менло Парк, поставя началото на Thiel Capital с 1 млн. долара от близки и приятели и наема станфордския си съвипускник Кен Хауъри. Наемат най-евтиното място, което успяват да намерят във финансовия епицентър на Силициевата долина – Санд Хил Роуд нещо като малък склад без прозорци. След един разговор за политическата свобода и икономическата глобализация в Станфорд през есента на 1998 г. с Тийл се свързва Макс Левчин, млад украински емигрант и компютърен специалист, който е продал компанията си NetMeridien Software за разработка на маркетингови инструменти. През декември 1998 г. те създават Confinity, компания за електронни плащания, с Тийл като главен изпълнителен директор. Нейното първо приложение е PayPal, което дава възможност на потребителите на PalmPilot да извършват електронни парични транзакции помежду си. Тази услуга се разширява и в крайна сметка позволява да се изпращат пари до всеки, който има електронна поща. След като потребителите на eBay приемат услугата, клиентите започват да се трупат. Но за Тийл PayPal е либертарианска мечта: Тя има потенциала да се превърне в независима парична система, която може да отслаби контрола на правителството върху икономиката и валутните курсове. Както всичко, което е създал или подкрепил, това е услуга с кауза. Но по-незначителни битки вземат превес над по-високите амбиции. В началото на март 2000 г. услугата PayPal Вече има над 150 хил. потребители, но печалбите им изгарят, защото те предлагат по 10 долара награда за Всеки, който доведе нов клиент. Тийл се слива с Х.сот – конкурент на PayPal, чиято цел също са онлайн транзакциите, но който иска да предлага и други финансови услуги – и се понижава до финансов вицепрезидент. Възниква напрежение: Тийл се сблъсква с главния изпълнителен директор на Х.сот Бил Харис, бивш шеф на Intuit, според "Войните на PayPal" от бившия служител във фирмата Ерик Джаксън. Неприятностите в Х.сот растат лавинообразно. Измамници крадат милиони долари от PayPal, като използват откраднати номера на кредитни карти. Решаването на тези проблеми, както и въвеждането на нови функции трябва да изчака, докато Mack превключи операционната система на PayPal от Unix към Microsoft. Привърженицшпе на Тийл, водени от Левчин и тогавашния изпълнителен вицепрезидент (и бивш редактор на Stanford Review) Дейвид О. Сакс, организират втори преврат, според книгата на Джексън. Те насърчават своите служители да заплашат с напускане, ако Mack не бъде заменен. И той е заменен през септември 2000 г. – от Тийл. Групата около Тийл се заема с изкореняване на измамите, превръщане на дълговете в печалби и разширяване в 80 страни. С първото голямо публично предлагане след 11 септември PayPal излиза на борсата през февруари 2002 г. с 1.2 млрд. долара пазарна капитализация. На фирменото парти Тийл играе скоростен шахмат с няколко служители едновременно и печели всички игри с изключение на една. След тази единствена загуба той признава, че "може би е съборил някоя и друга фигура" от чувство на неудовлетвореност. Осем месеца по-късно eBay купува компанията за 1.5 млрд. долара. Тийл слага в джоба си печалба от 55 милиона долара. Отнема година и половина, докато намери следващия си мегахит, но Тийл прави ценни открития по пътя към Facebook. Няколко седмици след продажбата на PayPal през 2002 г. Тийл основава Clarium Capital – отчасти хедж фонд и отчасти мозъчен тръст. Това е неговият начин да предяви иск за дял от бъдещето, както той го представя: зловеща ера на върхови цени на петрола, дефлация в японски стил и балон на развиващите се пазари. С подкрепата на институционални инвеститори, пенсионни фондове, хедж фондове и няколко квалифицирани лица Тийл инвестира в дълги позиции в сферата на петрола и енергийните запаси, които възнамерява да държи продължително, като прогнозира ръст на 30-годишните държавни ценни книжа, ако икономиката на САЩ затъне, и залага на поскъпване на долара, когато инвеститорите оттеглиха инвестициите си на нововъзникващите пазари, направени с пари на кредит. Той по-късно печели от покачването на петрола до 147 долара за барел, но също и губи от спада му до 34 долара. Пророчеството му за ръст на долара и скок на ценните книжа не успява да предотврати загубите. Clarium удържа от своите инвеститори 25% от печалбата (или нищо, ако понесе загуба) вместо обичайните такси от 20% плюс 2% за управление и в тримесечните писма им поднася чисти Тийлизми. "В наше време класическата мъдрост се проваля – пише в едно от тях. – Тези инвеститори, които се ограничават до това, което изглежда нормално и разумно от гледна точка на човешката история, не са подготвени за ерата на чудесата, в която сега се намират. Двадесети век беше велик и ужасен, а двадесет и първи век обещава да бъде далеч по-велик и по-ужасен."
- Г-н Тодоров, БНР подготвя специална финансова страница за интернет сайта си. Откога тръгва новият проект?
Обичам да чета добре написана литература, независимо дали е от световноизвестен автор или от някой, който тепърва прохожда. Хубавата книга си личи още от първите две страници. Когато си почивам, чета исторически романи, но съм малко претенциозен към тях. Харесва ми, когато са написани автентично и пресъздават максимално точно епохата в която се развива действието. Такива например са романът "Юлиан" на американския писател Гор Видал, както и "Еврейката от Толедо" на немския белетрист и драматург Лион Фойхтвангер. В тях има не само драматургия, но епоха, която истински оживява пред теб. Иначе обичам да се ровичкам в научна литература. Остана ми като навик от студентските години, за което съм благодарен на преподавателите ми от СУ. Следя какво ново излиза в областите, в които са професионалните ми занимания. Имам лошия навик да чета по две книги едновременно. В момента чета на руски "Поззия садов" (Поезията на градините) на Дмитрий Лихачов. Това е един невероятен културологичен анализ на парковете и градините като културен феномен, в който има не само ботаника, но също романтика, интрига, политика… Другото заглавие, което привлече интересът ми, е "Православната психоанализа" на митрополит Йеротей Влахос. От съвременните български автори съм стопроцентов фен на Теодора Димова и Калин Донков. Не само защото ги познавам лично и съм благодарен на Бога, че ме срещна с тях. Това са хора-вселени, от които все повече имаме нужда. Белетристиката на Теодора, поезията и публицистиката на Калин са истинско постижение за съвремената ни култура. Най-голямото удоволствие за мен е отпуска с хубава книга, на тихо уединено място
Обичам да чета всичко – от документалистика, през биографии, романи на класическите криминални автори, трилъри, фантастика, притчи и книги за себепознанието. Обичам авторите, които те предизвикват, водят, изненадват и играят с въображението ти. В момента изучавам лекциите на Учителя Петър Дънов. Мисля, че години след смъртта му, за съжаление, все още не е настъпило неговото време. Жалко, че не се вслушваме в посланията му. Също толкова жалко е, че българската православна църква заклеймява философията му като богохулство. А основното, което той проповядва, е хората да живеят в любов един към друг. И така да възпитават децата си. Може би на духовниците не им харесва това, че според Дънов пърбо трябва да строим училища, а после църкби. От съвременните български автори харесвам Георги Господинов. Влюбих се в стиховете му още като тийнейджър. Любимата ми детска книга е "Пипи Дългото чорапче". Чела съм я двайсетина пъти. Обожавам "Приключенията на Лукчо" и всичко останало на Джани Родари. За щастие и двете ми деца много обичат четенето. Това, какво четем на детето, определя характера, фантазията му, възпитанието му. Не чета на детето си книги, които разказват за агресия и жестокост. Рано е да му обяснявам защо султанът реже глави или как момъкът отрязал парче от крака си, за да нахрани птицата, с която лети. Чета му приказки, които и аз харесвам – поучителни, мили, увлекателни – Пипи, Лукчо, Мечо Пух. Много е добра и британската поредица за влакчето Томас. Пред четенето в интернет определено предпочитам досега с книгата. Четенето за мен е интимен момент, момент на вглъбяване, почивка и не мога да си представя да се взирам в компютъра часове наред. Предпочитам да съм настанена удобно, да е тихо и никой да не ме безпокои. Четенето за мен е един от най-добрите начини да си почиваш, да учиш, да опознаваш хората, да се обогатяваш, да се забавляваш, да останеш насаме и да си с целия свят едновременно… мога да го сравнявам единствено с пътуването по света.
