www.24chasa.bg | Иво СИРОМАХОВ | 16.07.2011

Напоследък все повече хора си изкарват хляба като пиари. Твърди се, че това е нова професия, но не е съвсем вярно. Пиари имаше още по времето на комунизма, само че тогава им викаха "дезинформатори".
Ролята на тази професия е в известен смисъл приказна. Нейната задача е да убеди публиката, че грозното патенце всъщност е красив лебед.
Какъвто е доктор Енчев за жените, които не искат да работят, такъв е и пиарът за кандидатите за слава. Те са готови да му дадат и последната си стотинка с надеждата той да напомпи с някакви фалшиви импланти повехналия им публичен образ.
По-находчивите обаче не трошат грешни пари, а сами си правят пиар. И това е правилната тактика. Не си заслужава да се охарчвате, при положение че можете сами да вдигнете шум около себе си. Ето няколко идеи как да го направител

1. Разкажете на медиите за неосъществения си полов живот.

Ако сте начинаеща (или залязваща) фолкпевица, най-добрата ви стратегия е да обявите пред медиите нещо “сензационно”, в което да намесите името на известен човек. Например нещо от сорта: "Не съм спала със Слави Трифонов." Разбира се, това не е никаква новина, понеже по света има милиарди жени, които също не са спали с него, но на кого му пука?
Вижте колко добре стои като заглавие – "Минка Гинкова: Не съм спала със Слави Трифонов".
Някак си ексклузивно е и дърпа погледа на читателя. Важно е обаче в интервюто да не си признавате, че всъщност изобщо не познавате Слави и той не е чувал за вас. У читателя трябва да остане смътното чувство, че сексът между вас двамата е бил възможен и аха да се случи, но злата съдба е сецнала надвисналото над главите ви онождане.

2. Оженете се.

Някои ще кажат – ама вече сме женени. И какво от това? Никога не е късно да станете за резил още веднъж. Ако първата ви сватба си е била нормална, то сега е време да вдигнете една пиар сватба, на която да поканите всичката светска измет. Вярно е, че може би вече не ви подхожда на възрастта, но пък така е по-нестандартно. Всички сме виждали млади и красиви булки. Но много по-оригинално е булката да е дърта и грозна. Това си е сензация и медиите ще я отразят с възторжено злорадство.

3. Разведете се.

Сватбите са добра рекламна стратегия, но разводите привличат много повече обществено внимание. Логично е – чуждото нещастие радва сърцето за разлика от чуждото щастие. Когато известен човек се прецака, читателят ликува.
Миналата година по това време се разведе Иван или Андрей (не помня вече кой от двамата, но не е важно). Усетил, че това е внезапен шанс да съживи колебливата си кариера, човекът се сцепи да дава пространни интервюта по всички възможни медии, в които словоохотливо обясняваше какъв бил характерът на жена му, как не били един за друг, как любовта била не-знам-какво-си, а верността – не-знам-що-си, и той сега бил помъдрял, разбираш ли, и бил благодарен на съдбата, разбираш ли, защото получил ценен урок… и още стотици чутовни глупости по темата.
Най-хубавото в тоя пиар-развод беше, че само няколко месеца по-рано същият човек – Иван или Андрей – се беше оженил за тая жена и се беше скъсал да обяснява по медиите колко хубаво нещо е бракът и как благодарение на съпругата си той се е променил, как са създадени един за друг и любовта е не-знам-какво-си, а верността – не-знам-що-си, и той сега бил помъдрял, разбираш ли…
Блестящ ход, съобразен с основното правило в драматургията – публиката обича изненадващите обрати.
Особено ако са от добро към лошо Чакаме още сватби и разводи!

4. Родете.

Бебетата са мощно оръжие в битката за незаслужена слава. Те дават възможност за генериране на тъпи новини още преди да са се родили – бременна ли е еди-коя си, или просто е надебеляла нечовешки, от кого е бебето, къде ще го ражда, нормално или секцио, момче ли ще е, или момиче, как ще го кръстят…
Все въпроси, които дават възможност на "звездните родители" всяка седмица да звънят по медиите и да пускат по някоя незначителна информация за Неродения Петко.
След раждането става още по-страшно – едва проплакало, бебето незабавно е хвърлено в ада на безсмислената публичност – снимки в родилното, снимки вкъщи, първо наакване, първи зъбки…
Тази пролет станахме свидетели на безмилостна битка чие бебе ще получи по-мощно медийно отразяване – дали бебето на Дони и Нети, или бебето на Станишев. Засега резултатът е почти равен, но имам тревожното усещане, че мачът още не е приключил.

5. Купете си вестник и се снимайте с него.

Това не е съвсем безплатен пиар, защото все пак ще трябва се охарчите 50-60 стотинки за вестник. Но инвестицията си заслужава. Разгърнете вестника и се снимайте с него, уж го четете (не е задължително да можете да четете, достатъчно е да гледате замислено по посока на страниците). После изпратете снимката в редакцията и им предложете да я публикуват с текст под нея "И в най-големите жеги светският лъв Гунчо Мунчев не се разделя с любимия си вестник".
Това е хитър ход, защото вестникът се заблуждава, че по този начин му правите безплатна реклама, а вие пък се заблуждавате, че вестникът ви прави такава. А всъщност нито вестникът, нито вие имате някаква полза от тая снимка, но това е друга тема…

6. Създайте новина, свързана с домашен любимец.

В повечето медии битува погрешното схващане, че българите са жалостиви хора, които се трогват от миловидни домашни животинки.
Това е горчива заблуда. Мислите ли, че народ, който е създал поговорката "Бия го като маче у дирек", може да бъде смятан за животнолюбив?
Но така или иначе зоофилските сюжети са добре дошли в пресата. Наскоро например прочетох заглавието "Диляна Попова мечтае за коте". Ех, рекох си, и аз си мечтая за котето на Диляна Попова… но млъкни, сърце! После обаче се разтревожих: ако тя мечтае за коте, това значи ли, че й го няма котето?… Мъка! Такова хубаво момиче да си няма коте… Ега и разочарованието.

7. Направете си погребален пиар.

Сега, то не е хубаво така да се говори, ама постоянно умират некви известни хора. Ами така си е, кво! Най-якото в тия погребения са две неща – първо, на тях винаги има репортери и второ – не е нужно да те канят, за да се изтресеш там и да демонстрираш човешка топлота и съпричастност към опечалените. Медиите най-често отразяват подобни събития със заглавия "Стотици изпратиха еди-кого си". А отдолу непременно ще споменат, че "сред опечалените бяха забелязани еди-кой си, еди-коя си… и Гунчо Мунчев".
Честито колега, написаха ти името, ще черпиш!

Още текстове от автора на www.ivosiromahov.com

Оригинална публикация 

в. Новинар | Веселина Седларска | 16.07.2011

Значи все пак имало кой да реши проблема на държавата? СЕМ. Председателят му Георги Лозанов казва: "Карбовски е един от най-коментираните журналисти в СЕМ. Той направи една силна, експресивна журналистика, много пъти на границата на закона и когато минава тази граница, е бил санкциониран. Напоследък мисля, че трябва да назнача специално един човек, който да се занимава с Карбовски." Карбовски много често играел на ръба на позволеното, казва още председателят на СЕМ. Като назначим един човек на щат "Занимаващ се с Карбовски" (само такъв чиновник нямаме), ще грейне най-после слънце и на нашата улица. Защото това е българският проблем – Карбовски.
Новата олелия е заради предаване на Мартин Карбовски, в което бе представен един спорно нееднозначен, но безспорно талантлив човек, който за най-кратко ще нарека Поета. Истинските поети си живеят дните по-различно от нас, прозаиците. Жанрът на живота им е друг. Точно този поет си имал дата в месеца, на която си давал среща с хероина. Това не е хубаво нещо, смята Поета. Поетите обаче правят някои неща заради римите в душата, а не защото са правилни или неправилни. На всичкото отгоре Поета вади хероин. И пак казва, че е лошо нещо. Но е готов да го поеме. Обаче, както се видя, също така решително може и да се лиши от него. Поетите знаят две и двеста по-често от нас, прозаиците.
Възмутени зрители изпратили сигнали. Децата гледали и щели да усвоят технологията за приемане на наркотика. Драги възмутени зрители, имам новини за вас. Оглеждала съм се сред наркоманите и никога сред тях не съм видяла тъп човек. Простак пък – направо забравете! И дебелокожи няма. Все отличници. Все "уж много умно дете, пък.." Непременно чувствителни. Най-често от външно прилични семейства. И винаги търсещи нещо, което не намират. Когато решат да го търсят в белия прах, последният им проблем е технологията на приемане. Такъв проблем въобще няма. Със сигурност не чакат Поета да им обясни как се прави това.
Те и телевизия не гледат такива деца – защото там няма нищо за тях.
В телевизиите почти няма нищо за умни, търсещи, чувствителни хора. Телевизиите работят за простаците. И понеже им трябват все повече и повече простаци, работят за опростачването. Чака-рака предавания за чака-рака зрители. СЕМ няма никога да се произнесе, че просташките, пошлите, парвенюшките предавания са опасност за аудиторията, защото какво по-добре за всички от затъпяла аудитория. То значи затъпяващи граждани, тъп електорат и други такива полезни за властта неща.
Поета обаче е опасен. Изключително опасен. На Поета едва ли му пука как изглежда. На него не му пукало, че е без зъби в устата, та за нашето мнение. Поета обаче говори опасно. Не, нищо особено не каза, но го каза по опасен начин – искрено. Искрено! Искреността е толкова дефицитна днес, че мнозина вече не помнят, че я има. Лицемерни интервюта, многопластови манипулации, наизустени откровения, цитиране и рецитиране – това е телевизионното (публичното) говорене днес. Говорене с по-няколко плана и със замисъл за по няколко печалби. И изведнъж се явява някакъв Поет, който си позволява лукс, недостижим и за най-богатите у нас – да говори точно каквото мисли. Да го говори, без да се прицелва. Хората няма да започнат да си купуват хероин заради Поета, ама ако им се прииска да имат по-силното от хероина – свободата да бъдат себе си? Ако решат, че това е спасителното – а то наистина е. Ако останалите – с премереното, премисленото, преусуканото мислене започнат да им се струват жалки, смешни…Дааа, Поета наистина беше опасен. Надявам се СЕМ да спаси България от тази опасност.
И ако всичко това ви се струва в защита на наркотиците, Поета или Карбовски, моля ви, прочетете го още веднъж – по-бавно.

Стр. 8 – 9

в. Торнадо | Eми МАРИЯНСКА | 14.07.2011 

- Евгени, от известно време насам ти се титулуваш лорд. Преди това беше фон Бул. Обясни как се придобиват титли от хора, които не са потомствени аристократи?

- С идването ми в Лондон срещнах хора, които напълно и безрезервно повярваха в мен. Осведомиха се за моята благотворителна дейност и ме поощриха, съдействайки ми да получа втората си титла фон Бул. Първата дойде от френска страна през 1997 г. – Рицар на Ордена на Ротисьорите – солиден орден от 13 век, който прекъсва за дълго дейността си и е възстановен през 1952 г. Последната ми титла е лорд Итън, която дойде с покупката на земя в едноименната област Итън, където се намира и прочутият колеж Итън. В него са завършили много титулувани особи, между които – принц Уилям. Документацията за лорд ъв Итън пристигна с два нотариално заверени документа. Единият е на името на Евгени Минчев фон Бул, а другият – на Евгени Минчев. Към документацията има нотариален акт и документ, с който се ангажирам да променя името си на лорд Евгени Минчев ъв Итън във всички документи, както и да се подписвам по този начин занапред.

- Сещам се за сър Елтън Джон. Познаваш ли други знаменитости, титулувани лично от английската кралица?

- Не съм от канцеларията на Нейно Величество, но се сещам за една моя приятелка в Горната камара на английския парламент (Houseof Lords) – баронеса Сюзън Грийнфилд, която не е от благородническо потекло, но получава титлата баронеса с декрет на кралицата на Великобритания Елизабет Втора за своята научна дейност. Баронеса Грийнфилд е и носител на близо 29 научни степени за изследване на човешкия мозък. Така че съдбата дава възможност да подобриш човешкия си статус не само по произход, а и според достойнствата си. Но това не става като само стоиш в интернет и правиш злостни коментари към преуспелите.

- Когато Слави Бинев стана архонт, си мислеше, че децата му наследяват титлата. Оказа се обаче, че всъщност става въпрос за чиновническа длъжност…

- Отнасям се с огромно уважение към Слави Бинев, бил съм чест гост в компанията му на негови лични празници. Той притежава достатъчно лични качества, че да му е била необходима една наистина непозната титла като архонт. Но след като е имал необходимост и се е потрудил да я получи – нека му носи радост и удовлетворение.

- Наскоро излезе информация, че актьорът Станислав Яневски ще бъде осиновен от английски лорд и ще наследи неговата титла…

- Стан е толкова забавен. Първо, осиновяването е възможно само до 18- годишна възраст. Второ, той като че ли иска да върви по стъпките ми, защото тази новина се пусна (вероятно по PR причини) веднага след като стана известно, че съм станал лорд Итън. Яневски може да стане лорд или лейди само ако се ожени за споменатия господин или пък за мен. Разбира се, очаквам да приеме това с чувство за хумор.

- Има санове и в тайните общества. Някои от тях са твърде странни. Например аз не знам дали жени могат да стават тамплиери, но си имаме такива – Янка Такева, Меглена Ангелова..

- Никога не ми е била интересна идеята за българско тамплиерство и масонство. Някак си не смятам, че всичко трябва да е толкова шумно и показно и да се приемат за членове на тези общества странни хора, със странен външен вид и още по-странна биография. Всяка от споменатите дами вероятно има своя лична титла като добър професионалист, майка или съпруга, но да ми тамплиерстват, не го възприемам, наистина.

- За това доколко не отива на Янка Такева излезе нарицателното "тъпиерка"… Има ли и други подигравки от този род сред истинските ВИП, сред които се движиш.

- Българите не понасят много да им се бутат в лицето титли и изобщо – чуждият успех.

- Помня, че певецът Стефан Воронов бе от графско потекло. За Иван Станчев съм чувала нещо подобно или греша?

- Нямам представа за споменатите, само мисля, че Явор Милушев има графско потекло, а и то му се вижда от осанката, речника и пр. Моите приятели барон и баронеса Кирил Гендович са потомствени барони. Титлата им идва от прадядото на Кирил Гендович и е обезпечена с доброто образование на споменатите, както и с един тържествен имот в центъра на София.

- Веднъж Вера Гендович ми обясни, че сестрата на мъжа й няма как да е баронеса, тъй като титлата се носи само от мъжете от рода или от техните съпруги?

- Тъжно е да се прави спор от това, защото той опорочава семейната ценност в лицето на тази титла. Но вярвам на баронеса Вера Гендович и заставам на нейна страна.

- На кого от родните ВИП истински би отивало да имат аристократична титла?

- Бих се зарадвал, ако проф. Андрей Пантев има титла. Също така приживе би отивала титла и на Емил Димитров, на Августин Пейчинов, на Тошо Тошев, на д-р Ильо Стоянов, на Вера Ганчева. От младите футболни звезди – на Благой Георгиев.

- А на кого от известните не би отивала?

- Не би подхождала титла, според скромното ми мнение, на лица като Слави Трифонов, Денди, Лили Иванова, Евгения Калканджиева, Десислава, Райна и пр.

- И все пак, ако трябва да им прикачиш титли?

- Лили Иванова си е царица в своя бизнес, но извън него може да бъде наречена с титлата фон Кубрат. Георги Христов може да бъде лорд на Волуяк, Карбовски нека почака, а Милен Цветков и Лора Крумова могат да бъдат персонал при титулувани личности.

- Какво мислиш за титулуването на Симеон като "цар", при положение че той сам се отказа от короната?

- За мен Симеон Втори е българският цар и при срещите ни се обръщам към него с Ваше Величество. Това, че той е българският цар, бе легитимирано от много случаи, като последният – поканата и присъствието му на сватбата на принц Уилям с Кейт и на вечерята с Елизабет Втора. Дори той да се е отказал от короната по свои съображения, във вените му тече кръвта на Кобургите и това винаги е било добре за България по един деликатен начин, който за жалост не бе разбран от множеството.

- Какво става с конкурса "Мис лято"?

- "Мис лято" ще се проведе за пети пореден път тази година на 19 август. Това е един страхотен национален конкурс, който има за цел да подобри модното пространство у нас като един спектакъл от красота, хармония и мода, както и да срещне богатите и известните. Председател на журито ще бъде пластичният хирург на богатите и известните д-р Ильо Стоянов, а съпредседател – почитаемата бизнес дама Ружа Игнатова, която живее в Германия.

- Има ли някакви новости, които се предвиждат около Руския бал?

- Тази година на 6 декември ще се проведе петият Руски бал в България. Търся подходящо място за провеждането му, като обмислям идеята за "Кемпински хотел Зографски". Отсега съм поканил моя добър приятел княз Ростислав Романов – племенник на руския престолонаследник принц Димитрий Романов, да бъде сред почетните ми гости, както и организатора на Руския бал в Лондон – атаман Съппенко, мой добър приятел.

- Ти поддържаш приятелства с доста титулувани личности…

Освен принц Димитрий Романов и братовчедка му принцеса Олга, мои добри приятели са депутатите от английския парламент баронеса Сюзън Грийнфилд и лорд Антъни ъф Блетсо, зам.-министърът на отбраната лорд Астор, чиято фамилия е построила прочутия хотел в Ню Йорк "Уолдорф Астория", самият министър на отбраната д-р Лиъм Фокс, първият братовчед на кралицата – принц Майкъл ъв Кент и много други, които станаха мои добри приятели в Лондон.

- Накрая бих искала да те попитам какво мислиш за кончината на Васа Ганчева?

- Това е един тъжен край за една интересна дама. Ето, на Васа би и отивало да има титла. Нейните знания, опит и срещи със света биха съвпаднали с една титла лейди. Но да се обвързва внезапната й кончина със скандала ми се струва несъстоятелно. Иван и Андрей са прекрасни момчета и не са вложили отмъстителен умисъл в показването на злополучния репортаж. Само ми е мъчно, че Васа беше обещала да ми сготви гювеч. Присвиваше устни по своя специфичен начин и ми казваше: "Йожееен, ела да ти направя един фантастииичен гювеееч!". Мъчно ми е, че я няма вече. Няма с кого да се заяждам на партита.

Стр. 24, 41

в. Торнадо | 14.07.2011

- Г-н Лозанов, защо личностните конфликти или нечия смърт винаги изместват на втори план в медиите важните политически теми?

- Аз не вярвам в големите сценарии. Ако говорите за Васа, Бог да я прости, смъртта й беше отразена от всички медии. Не мисля, че някой е диктувал това, за да прикрие някакъв закон и пр. Действително има глухота около сериозните политически теми. Това се дължи на постепенното недоверие към публичното говорене през последните години на прехода – и в политиката, и в медиите. Когато човек застане в публичната си роля, той не казва нещо кой знае какво важно и затова се засилва интересът да бъде
спипан "по беди гащи"
Има криза на елитите. Празнодумието, което отегчи зрителя или читателя, доведе до тази ситуация медиите. Точно затова не бих искал да обвинявам или да съдя аудиторията, че в България не се създадоха достатъчно авторитети и експерти. За мен преходът в България ще свърши, когато се постигне баланс между жълтото и сериозните социални теми и анализи.

- Докъде стигна скандалът със скритата камера, заснела Васа Ганчева, СЕМ може ли да се намеси?

- Васа показа, че срещу определена сума може да промени мнението си. Това е дребен сюжет на фона на общото състояние на журналистиката ни. Преди да стана председател на СЕМ, направихме с колеги проучване, което показа, че 50% от журналистиката са пиарски публикации. В частната медия това не е забранено. Това, което направи Васа, по отношение на нея се оказа много голямо обвинение,
а в много други случаи всъщност това е норма. Имаше двоен стандарт спрямо нея, защото не е извършила нищо повече, тя е периферията на тези практики. Несправедливо върху нея се стовари едно обвинение за нещо, което не започва от Васа. Относно СЕМ в закона за радио и телевизия няма разпоредби, свързани със скритите камери.
СЕМ не може да се намеси в случая с Васа Това може да е обект на престъпление по НПК и по Конституция, когато един човек е сниман без негово желание, освен ако така не се извършва престъпление. В случая с Ганчева е много спорно да наречем постъпката й престъпление.

- Какви мерки ще предприемете относно безразборното подмятане на флашки и скритите камери?

- При всички случаи ще настоявам в Закона за радио и телевизия да бъдат направени някои промени, които да вкарат в някакви граници флашките и скритите камери. При всички положения скритата камера е инструмент на журналистиката, без който не може. Ако флашката е анонимна, но съдържа обществено важна информация, медията трябва да направи проверка за истиността й и за това откъде идва тя. Въпросите са два -какво се казва и откъде идва, а не един, както е в момента. Изнасянето на секретна информация от тайните служби е не по-малко важен обществен проблем от съдържанието на флашката. Ние не търсим големия проблем, а изкупителни жертви като Васа Ганчева, Иван и Андрей и пр. Реалните виновници са тези, откъдето идват поръчките – бизнесмени и политици, както и онзи кръг от журналистите, които ги обслужват.

- Прави впечатление, че Алексей Петров два пъти в рамките на месец гостува в "Неделя 150" на БНР. Има ли държавното радио симпатии към определени хора?

- Това за мен е изненадваща информация. Съветът за електронни медии задължително ще направи мониторинг в предизборната ситуация, която започна, и ще проверява всеки случай на злоупотреби. БНР и БНТ са длъжни да спазват плурализма. Ако има дисбаланс, защото фактически вие в момента ме сезирате, ще има санкции. Ако за частните медии можем да говорим само в плана на етиката, за държавните обществени медии става дума за закони.

- Какъв трябва да е следващият президент?

- Със сигурност без агентурно минало. Трябва да не е прекалено обвързан с някаква национална кауза като Божидар Димитров например, а да е модерен политик. В света модерната политика не е за нацията, а за човешките права например, а в България това липсва.

- Меглена Кунева и Алексей Петров са издигнати от граждански инициативи. Те няма ли да защитят правата, за които говорите?

- Има нещо, което недокрай отговаря на демокрацията – когато политици говорят за гражданско движение. Гражданското общество, ако има проблеми, то те винаги идват заради топлите му връзки с политиците. Гражданският сектор е трети, а политиката – първи. Ти искаш някак си да минеш през третия сектор, за да влезеш в първия.
Това е объркан маршрут
Навремето ДСБ беше формирано като гражданско движение. Виждаме, че това е една партия, която няма нищо общо с гражданско движение. Това е избиване на топката извън игрището.

- Приемате ли нахлуването на политиката в шоуто? Например стартът на Меглена Кунева беше представен от сценаристите на Слави Трифонов?

- Това не беше добър ход. Кунева е европейски човек и знае, че всичко трябва да бъде балансирано. В момента тя поема ангажимент към едно шоу, което също се ангажира с подкрепа към нея. Когато Слави кани всички кандидати предизборно,
е най-добре и за двете страни, както има такава практика. За съжаление българските медии с приближаването на вота все повече излизат от периода на плурализма и започват все по-голяма политическа идентификация. Това е характерно за Западния свят, където обаче има стабилна гражданска среда. В България медиите решават нещата вместо хората.

- В каква степен лозунгите и рекламите могат да печелят избори?

- Политическата реклама и лозунгите са слаб инструмент. Много повече работа върши политическият пиар, а още по-добре е отразяването на реална работа от даден кандидат в информационните емисии и политически предавания. Политическата реклама влияе до 1% напред-назад, а може и по-малко. Това е парадоксално, защото в нея се влагат най-много пари.
С моите колеги, преди да бъда в СЕМ, направихме изследване и се оказа, че колкото повече пари се наливат в реклама, толкова по-малко гласове след това се печелят. Всичко е обърнато. В нашите кампании най-голям резултат дават гафовете на пиарите. Спомнете си компроматната война Стоянов-Бонев и секирата, която БСП "извадиха" в клипа си през 2009 г. Това се помни. Аз не мога да се сетя за добра политическа реклама, но помня много гафове. Хората с годините си изградиха рефлекс и не обичат политиците, които атакуват. Казват си: "Да, той го напада, но той също е част от този политически елит". Тогава хитростта у хората се отключва и те приемат всичко това като вътрешнополитическа игра, която иска да ги измами.

- Имахте ли проблеми със сестра си Олга Лозанова, когато беше шеф в Нова ТВ, и защо беше освободена?

- Да, защото постоянно ме обвиняваха в конфликт на интереси, което по закон не беше така. Можете да видите решенията на СЕМ. При положение, че сестра ми работеше там, съветът беше най-строг към Нова ТВ, за да не останат никакви съмнения, че има нещо незаконно. Медията беше купена на една много висока цена, дойде кризата и много трудно можеше да се върне инвестицията. В такава ситуация има несигурност в бизнес модела – сменят се лицата, търсят се нови стратегии… Освен това сестра ми за втори път напусна Нова ТВ. Това е място, където не се остава много дълго. Тази телевизия влезе криза, когато изпусна предаването "Господари на ефира" то се премести в bTV. Шоуто беше късният прайм таим, на който беше лице. Аз бих искал да се развиват всички национални телевизии, които са много малко за България. Надявам се цифровизацията да даде повече програми на аудиторията.

- Обиждате ли се на образа Лозан Гогов, в който Мариян Бачев ви имитира?

- О, не, разбира се. Как ще ме обижда?! Този образ дори ме забавлява. По-скоро очевидно от "Шоуто на Слави" са ми обидени, защото отдавна не са показвали Лозан Гогов.

Стр. 15

БНТ, Панорама | 16.07.2011

Водещ: Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна, нали г-н Волгин?
Петър Волгин: Ами да, сигурно. Но понеже сега ще си говорим за Англия, където е доста по-различно положението, отколкото в Германия, знаете ли кое ми прави най-силно впечатление в това, което се случва в момента там?
Водещ: Кое?
Петър Волгин: Най-силно впечатление ми прави огромното лицемерие, което демонстрира британският политически елит. Защото ние непрекъснато слушаме премиера, лидера на опозицията, съдружника на премиера в управлението. Те са безкрайно възмутени, те са безкрайно отвратени от това, което е станало, че са се подслушвали телефоните, че е плащано на полицията, че всичко това се е случвал. Бога ми, всичките тези хора, които сега така ругаят изданията на Мърдок, те само допреди няколко месеца бяха техните най-големи приятели. Нямаше парти на Мърдок и на неговите вестници, телевизии и всякакви други издания, на които да не бяха и Дейвид Камерън, и Ед Милибанд, и Ник Клек (?) и Гордън Браун, и Тони Блеър. Всичките тези хора направиха така, че Мърдок да е това, което е. Т.е. политиците в Британия имат вина за това, че Мърдок и неговите издания придобиха такава огромна власт върху британското общество. И това страшно ми напомня на случващото се в България веднага след ноември 89-а година. Тогава, ако си спомняте всички от политбюро, членовете на политбюро до последния човек в държавата изведнъж се оказа, че страшно мразят Тодор Живков и че винаги са го мразели, и че са били винаги демократи в душата си, но този човек ги е потискал и ето сега те най-накрая имат възможност да си кажат това, което искат. Така действат в момента…
Бойко Ламбовски: …
Петър Волгин: …безкрайно религиозни и безкрайни демократи. Ето това в момента ни демонстрира британският политически елит, което нас може би не би трябвало да ни учудва, защото ние от нашия политически елит сме виждали какво ли не.
Водещ: Г-н Ламбовски, все пак всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Бойко Ламбовски: Политическата класа често е цинична и аз мога да допълня само тук г-н Волгин, че по същия начин беше отношението и към Кадафи. Той беше много дълги години приятел, сърдеха му се, пак беше приятел, сега стана най-злият човек на света. Аз не го оправдавам, но това е демонстрация на подобно лицемерие. Но аз искам да обърна внимание върху още нещо, което ми даде повод разговорът с Гюнтел Валраф, който е един много голям журналист и писател от типа на Труман Капоти (…). Забележете какво пишеше на закрития „News of the World”, на последния му брой. Пишеше не „Извинете”, а „Благодарим”, т.е. посланието в този брой беше, ами каквото правехме, го правехме за вас, скъпи 7-8 млн. там, наши читатели. Вие искахте това, подслушвахме, защото вие го желаехте. Защо го говоря това? Защото действително, пак да се върна към Валраф, процесите в съвременното общество, принципът на удоволствието, който се възцарява все повече и повече, на тоталното удобство, снижава важните, прави, редуцира важните въпроси – въпросите кому е нужно това, става ли светът по-хубав по този начин. И подобни медии, които са изградени на този принцип, те правят всичко възможно да останат на повърхността, но в крайна сметка се минава незабележимо тази граница и неусетно тя се минава. Ако не беше никой разбрал за това подслушване, то щеше да продължава и щеше все повече и повече хора да бъдат подслушвани.
Водещ: Добре, нека аз да кажа все пак, Петър Волгин – журналист от националното радио и Бойко Ламбовски – поет и журналист от „Сега”, наблягам да думата журналист, защото сега явно не е много хубаво да кажеш, че си журналист, да речем в Англия, може би и на други места. Въпросът е, не си ли измиваме ръцете много лесно с политиците, които са обичайното зло, а ние..?
Петър Волгин: Не, не си ги измиваме, те разбира се са обичайното зло и разбира се…
Водещ: Това са правилата на демокрацията.
Петър Волгин: Да. Те са избрани, те задават правилата, защото така е в една демократична държава. Но хайде да се върнем в България…
Водещ: Хайде де.
Петър Волгин: На журналистиката в България. Значи, на всички ни е направило впечатление, че миналата седмица излязоха два нови таблоида, всекидневници нали се появиха. Предполагам, че никой не си мисли, че изведнъж техните издатели са се събудили една сутрин и са казали: а, в България няма всекидневник таблоид, я дай да издадем, и то на двама души им е хрумнало това изведнъж по някакво странно стечение на обстоятелствата. Искам да кажа, че в България дори този тип преса, този тип таблоидна преса, или булевардна, или жълта, както искате го наречете, той дори не е истинска жълта преса. Зад това, което се представя като жълто и като някакъв нездрав интерес към живота на известните, популярните, богатите, всъщност се крият едни много ясни политически послания. Жълтата преса у нас, основната й функция не е такава, каквато е на „News of the World” да речем, а е много повече да бъде или дискредитиран политически опонент, или дискредитирани неговите бизнес приятели, или съответно обратните пък бизнес приятели и други политически опоненти да бъдат сравнени със земята. Това е ненормалното в България, това е нещото, което е изключително подмолно и неясно, и затова и жълтата ни преса като много други неща, някои биха казали като демокрацията ни, е някакъв вид менте.
Водещ: Добре, ние можем ли, ние журналистите да се самоограничим? Защото обикновено журналисти спорят с други журналисти и се карат с тях, когато се карат шефовте им. Аз лично нищо искрено не виждам в журналистическите войни много често. Въпросът е обаче ние сами към себе си можем ли да се обърнем и да кажем за собствената си работа, тука сбъркахме, тука бяхме подведени, тук бяхме излъгани?
Бойко Ламбовски: Не можем да го направим вкупом. Защото все пак така и в нашата гилдия, аз се причислявам към журналистите, защото от това си вадя хляба, въпреки че не се смятам за перфектен професионалист и съм изкушен от по-трайни жанрове, но не можем да гледаме на гилдията като едно цяло. В нея има едно голямо разслоение. И в крайна сметка всички работещи в сферата на журналистиката сме едни наемници, т.е. ако ти си нает от жълт вестник, ти ще играеш по правилата, които задава главният редактор и собственикът…
Водещ: А има ли невинни, г-н Ламбовски? Присъстващите се изключваме, ама трябвал ли?
Бойко Ламбовски: Напълно невинни няма, но има степенуване на вината. Има много виновни, с двата крака вътре, газещи в една миризлива субстанция, която не ми се ще да я назовавам, и има колеги, които са много по-качествени професионалисти и които се стремят в рамките на своите възможности, мисля, че и тук присъстващият г-н Волгин е представител на тези хора, за които говоря, да внесат повече яснота и малко по-висок стил на разговор и на дискусия в този диалог между информиращите и така да се каже тези, за които се информираме.
Водещ: Г-н Волгин, не искам да върнете комплимента, но искам просто да кажем…
Бойко Ламбовски: Не, може да го върнете.
Водещ: Въпросът е обаче, можел ли, пак питам, да се самоограничим, можем ли да разберем някакъв тип отговорност и да не се държим като хора от последна инстанция?
Петър Волгин: Ами виж, българската журналистика, да, може би има нужда от това, за което ти говориш, но пък българските политици от друга страна, обикновено тези, които управляват, защото те винаги са на топа на устата, те правят достатъчно, за да ограничат медиите. Правят достатъчно, за да ограничат критичните гласове и го правят понякога по-възпитано, по-толерантно, понякога го правят по-дърварски. Аз тук искам само да споделя едно мое безкрайно учудване от нещо, което се случва, то е пак свързано с политиката и журналистиката, всички знаем, че освен БСП в парламента другата силна опозиционна партия на управлението е ДПС. Нали ДПС не само сега е съвносител на вота на недоверие, но те говорят и за това, че трябва да има нови избори, за това, че трябва това правителство да си ходи. Много активна, ярка опозиция. В същото време в тази група на ДПС има един депутат, който по всеобщо мнение е ръководител на медийна империя, чиито издания, вестници, интернет сайтове, телевизии са най-добрите приятели на правителството. И аз се чудя каква е тази шизофренна ситуация, в който депутат от една партия, която е изключително критична към правителството, ръководи издания, които го хвалят ката ден. Значи тук или трябва да решим, че ДПС е една партия, която е изключително толерантна, либерална и там всеки може да си прави каквото си иска, да харесва или не правителството, или явно има и някакви други зависимости, някакви други договорки. Давам го за пример за тази порочна връзка между политиката, бизнеса и медиите в България, защото това е най-тежкото нещо, когато се говори за медии в България, че има тази действително порочна връзка между бизнес, пари, журналистика. И тогава да говорим за това, че журналистите, те сами трябва да направят нещо, че те сами са отговорни за едно или друго, всъщност те са най-малко виновните от всички, защото когато имаш издателите, когато имаш главните редактори, които са обвързани по този начин, за който сега говоря, много е трудно да искаш от един журналист да бъде безкрайно честен и да бъде безкрайно принципен.
Бойко Ламбовски: Все пак има и лична отговорност, г-н Волгин. Има такива, които охотно така се поддават на манипулация и на купуване и се предлагат самите те и преизпълняват плана…
Водещ: Не, аз не искам да излизаме целите в бяло и да кажем, че някой друг ни е виновен. Това не смятам за… как да кажа, дори да е вярно…
Бойко Ламбовски: Не е и вярно…
Петър Волгин: Няма идеални хора, няма ангели действително.
Бойко Ламбовски: Мисля, че все пак нашият народ, колкото и така да е обект на критически анализи, на охулване, има доста здраво чувство в течение на по-продължителен срок и оценява както журналистическите имена, така и политическите. В някакъв момент ги пресява. Аз в последно време все повече и повече се убеждавам, че той не е нито толкова наивен, нито толкова простодушен…
Водещ: Не е.
Бойко Ламбовски: И може да бъде воден за носа известно време, но рано или късно усеща къде стоят по-здрави стойности и къде всичко е фалшиво и гнило.
Водещ: Понеже вие преди малко репликирахте политиците, сега е техен ред да репликират вас с нещо, което не са съгласни или не. Г-н Кутев, по едно изречение…
Антон Кутев: Аз се радвам, че става дума наистина за отговорността и на медиите, и на журналистите, защото в края на краищата за мен като политик и за всеки политик в момента се знае всичко. Знае се точно колко пари получавам, кога съм ги получил, дето се вика, знае се коя е жена ми, какво прави, дали съм женен или не съм. Ако случайно завъдя любовница, и това ще се знае. Не е същото с медиите, особено със собствениците на медии, но според мене и с журналистите. Аз не казвам, че трябва да стигаме дотам, казвам обаче, че един добър журналист е по-голям и има повече влияние в общественото мнение, отколкото аз, отколкото който и да е политик всъщност. Така че отговорността трябва да бъде наистина на друго ниво. Не знам дали това не е пожелание, дали това е възможно, но ако това е възможно, е хубаво да стане, защото в края на краищата и журналисти, и политици формираме нашия свят, в който живеем.
Водещ: Г-н Николов, вие какво мислите?
Валентин Николов: Аз мисля, че ценностната система след 90-а година доста се позагуби. В природата не може да има вакуум и се запълни с доста материални щения. За жалост, това формира разбира се както политиката, така и журналистиката. Всъщност движещото е задължително материалното, а не толкова професионалното. Но при всички случаи има израстване, аз съм убеден в това и външни наблюдатели, особено на България казват, че има израстване както на политиката, така и на журналистиката. Разбира се, един политик може да бъде доста лесно и манипулиран, и контролиран от журналистите, журналистите малко по-трудно става. Мисля, че един етичен кодекс, който имате е една добра основа за това. В смисъл такъв, вие трябва да се саморегулирате, няма как други…
Водещ: Ами да видим дали имаме волята за това. 

От януари 2011 г. стартира новият курс в България на британската квалификационна програма за PR специалисти с по-висока квалификация – CIPR Diploma in PR. Регистрацията за участие е отворена до края на декември 2010 г. в Apeiron Academy – акредитиран квалификационен център на Британския институт за PR (CIPR, UK).

CIPR Diploma in PR е най-високата следдипломна квалификация на Британския институт за PR (Chartered Institute of Public Relations, UK) и отговаря на Level A7 (Master Level) от британската Национална квалификационна рамка (NQF, UK). Програмата е подходяща за професионалисти с познания и опит в сферата на пъблик рилейшънс. Успешно завършилите студенти на CIPR придобиват международно и професионално разпознат сертификат за професионална компетентност.

Основните теми, които покрива курса, са:

 - PR като управленска функция
 - PR планиране
 - Водещи теоретични направления в науката за PR
 - Управление на репутацията
 - Корпоративна социална отговорност
 - Взимане на решения и управление на кризи

Продължителността на курса е 12 месеца, като включва общо 48 лекционни часа. Лекциите се водят от акредитирани гост-лектори на CIPR от Великобритания. CIPR издава и документите за постигнатото ниво на професионална компетентност – Certificate или Diploma.

Apeiron Academy, Aкредитираният център на CIPR, управлява организацията и реализирането на програмите на CIPR в България като следва и прилага всички изисквания, критерии за качество и стандарт на обученията на Института, включително осигурява и кконсултация при избор на подходяща професионална квалификация. Атестационната комисия на CIPR контролира работата на Акредитирания център по управлението на квалификационните програми.

Кандидатите за CIPR Diploma in PR трябва да покриват някои основни изисквания, свързани с познания и практически опит в сферата на комуникациите. Пълната информация за квалификационната програма, включително критерии и начин за кандидатстване, могат да бъдат открити на сайта на Apeiron Academy http://apeironacademy.com/cipr/diploma.html .

За допълнителна информация и регистрация, можете да се свържете с екипа на Apeiron Academy.

Т + 3592/ 8117855
Е apeiron@apeironcommunication.com
W http://apeironacademy.com/index.html

Допълнителна информация: http://www.eventbox.bg/events/1177