PRnew.info БЛОГ I 2011-11-21

В новия 38-и брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 38 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2011/11/PRaktiki_Newsletter_21_11_2011.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Ева Широкова, e.shirokova@bdvo.org
Мила Миленова, m.milenova@bdvo.org
Пламена Павлова, office@bdvo.org

Автори:

Александър Кръстев
Симона Стефанова
Стоян Стоянов

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността

София 1000

Ул. "Искър" №54, ет. 1, офис 4

Тел: 02/ 495 85 82 

Ел.поща: office@bdvo.org  

Носителите на десетте статуетки ще бъдат избрани със жури, съставено от професионалисти в областта на ПР, маркетинг, реклама, журналистика и организиране на събития.

Само на 26 ноември ще получите безплатна консултация от Медикъл Дент и ще участвате в томбола за специалната награда – безплатно избелване на зъбите

Компанията ще започне да инсталира съоръженията в централните градски части на столицата до края на месец ноември 2011 г.

Графа, Мариана Попова, Орлин Павлов, Диляна Попова, Орлин Горанов, Ники Кънчев, Ваня Щерева, Ники Илиев и още музиканти, творци, спортисти и популярни лица от кориците на списанията премериха сили на 10тия традиционен турнир по Генерал на Jim Beam

Версията на Android 2.3 Gingerbread, която LG разработи за своя LG Optimus 3D ще предложи много нови възможности и значителни подобрения на старите функции.

ProBook.bg I Венцислав МИХАЙЛОВ I 21.11.2011 

Максим Бехар е един от най-влиятелните хора извън политиката в България. Целият му живот е свързан с публичните комуникации.

Започва кариерата си като журналист. По-късно е един от създателите на в. „Стандарт“ (1992 г.).

През 1999 г. е първият български член на IPRA, а от 2005 г. е единственият българин – член на American Public Relations Society. От 2009 до 2011 е председател на Българската асоциация на PR агенциите.

Два мандата е председател на Българския форум на бизнес лидерите (2001–2007), част от Международния форум на Принца на Уелс. Член е на десетки бордове и управителни съвети. През 2010 е избран за ковчежник на ICCO (International Communications Consultancy Organization), най-влиятелната световна организация на PR бизнеса.

От 2004 г. е Почетен консул на Сейшелската република в България, а през 2005 г. е обявен за Почетен гражданин на родния му град Шумен. Разделя се с журналистиката през 1995 г., спомняйки си фразата на У. Чърчил: „Човек може да постигне много неща с журналистиката, но трябва да знае точно кога да се откаже от нея“. Първоначално няма представа, че ще се занимава с PR, но решава да оползотвори натрупания опит и познанията си в бизнеса.

Създава частна фирма с малък офис и двама служители, която се превръща в най-голямата PR компания в България – М3 Communications Group, Inc. Днес агенцията обслужва над 60 интернационални и местни компании. М3 Communications Group, Inc. e eдинствената българска компания, стигнала до финал през 2007 г. и 2010 г. на Международните бизнес награди Stevie Awards („Оскарите“ в бизнеса), където печели престижното отличие за най-добра PR агенция в света. The Holmes Report я обявява за най-добрата консултантска компания в Източна Европа за 2011 година, българската PR асоциация БАПРА за "Агенция на годината" в България. През 2011 отново Stevie Awards обявявят M3 Communications Group, Inc. за най-добрата PR компания в Европа, а Максим Бехар за финалист в категорията "Мениджър на годината" в областта на PR, маркетинга и рекламата в света. И двете награди той получава на бляската церемония в престижния Emirates Palace в Абу Даби в края на октомври 2011.

Освен изтъкнат PR експерт, Максим Бехар е и космополитна личност. Посетил и десетки държави във всички континенти, срещал се е и е разговарял с някои от най-влиятелните и емблематични фигури на нашето време. Ентусиазиран е от възможностите, които носи модерният свят на високи технологии и нови медии. Интернет е неразривна част от света на комуникациите, затова прекарва по 18 часа онлайн. Голямата му страст са технологичните новости, които му помагат да е в крак с динамичното време в бизнеса и комуникациите.

Венцислав Михайлов от гр.Крумовград, България

Редактор, Резон ООД
1
Г-н Бехар, благодаря за това интервю. В разгара на кризата променили се PR-ът?

Максим Бехар Два много важни фактора съвпаднаха по време и те промениха PR бизнеса в света, както се казва на английски upside down, или обърнаха го „с главата надолу“. На практика, подчертавам тази дума, защото в теорията засега тези неща едва ли ще ги срещнете, бизнесът ни сега няма нищо, ама нищо общо с това, което беше преди 4-5 години…

А сега – за двата фактора:)

Единият без съмнение са глобалната финансова криза и стагнацията, отразили се главно в бюджетите за маркетинг и други публични комуникации. Нашият бизнес – Public Relations, се намира на вторичния пазар, ние правим услуги. Ако първичният пазар, в който са индустриите, инфраструктурните проекти, дори търговията в този смисъл, има развитие, то ще се отрази и на нас под формата на още по-голяма нужда от маркетинг, реклама или PR. В периоди на криза или на големи бизнес промени и различни пазарни отношения обаче нашият бизнес също трябва да се свие или – най-препоръчваното от мен – да се трансформира изцяло и да търси нови ниши за развитие.

Вторият фактор без съмнение е „цунамито“ на социалните медии. Само за две-три години то помете традиционните медии, промени начина на комуникация между хората, промени самите хора, направи ги по-прозрачни, по-добри и по-бързо мислещи, промени обаче коренно и нашия бизнес. Причината е проста – социалните медии изискват светкавични реакции, светкавични решения, и то винаги най-добрите.

И ето, в края на 2011 имаме вече различен бизнес, в който са се запазили само две неща. Първото е името – Public Relations, въпреки че скоро очаквам този бизнес полека-лека да започне да се нарича Social Relations. И второто са двата „крака“, на които PR бизнесът винаги се
е крепял през годините и ще продължи и занапред да се крепи – моралът и етиката.

Калина Петрова от гр.София, България
Редактор, Резон ООД
2
Г-н Бехар, онлайн изданията все повече превземат медийното пространство, каква е Вашата прогноза възможно ли е да загине печатът?

Максим Бехар Ами те вече са го превзели, пък и не бих използвал думата „загине“ за печата:) Преди време, в друго интервю, споделих прогнози, че последният печатен всекидневник ще излезе през 2025 година. Твърде много хора скочиха да ме оборват, но сега вече, особено след като социалните медии заеха полагащото им се място в нашия живот, вероятно това ще се случи още по-рано. И в това няма нищо страшно. В крайна сметка журналистите не са продавачи на хартия, а на идеи, позиции, мнения. Те трябва да се страшно щастливи, че
сега могат да ги споделят по-бързо, по-ефективно и – което е най-важно – по-интерактивно. С две думи: печатните медии си отиват, но това съвсем не означава, че журналистиката си отива. Точно обратното – тя става още по-новинарска, още по-конкурентна и по-интелигентна. Поне тази, която е онлайн…

Стефанаки Йоанис от Кипър
Редактор, автор, Freelancer
3
Г-н Бехар, коя PR кампания от вашата богата практика криеше най-много предизвикателства за Вас?

Максим Бехар Във всяка една кампания се крие предизвикателство, буквално във всяка. Понякога лесните и елементарни на пръв поглед кампании те карат да се отпускаш и това може да има много лоши последици. За трудните антикризисни кампании някак ми е по-лесно да говоря, защото там подготовката ни винаги е по-задълбочена, по-последователна и вниманието да не сгрешим е по-изострено.
Трудно бих отличил една кампания от друга, всички са сериозни, всички са отговорни и най-важното – всички са предизвикателни.

Калина Петрова от гр.София, България
Редактор, Резон ООД
4
Предстоят протести на синдикатите за реформите в БДЖ и увеличаване на възрастта за пенсии, основателни ли са те според Вас? Какви са прогнозите Ви?

Максим Бехар България навлиза в изключително труден етап. Бързо забравихме годините на празните магазини и работата на две места… Естествено, не искам никога повече да се връщат, но всички трябва да знаем, че състоянието, в което се намираме сега, не се нарича „криза“. Това е нов свят, нови пазарни отношения, нов поглед върху това кое печели и кое губи, дори върху това кое е добро и кое лошо. Това ще продължи дълго, поне десетина години. И ние трябва да се научим да живеем в този свят. Хората на бизнеса, политиците, безработните… всички. Всеки протест може да се смята за основателен, но не всеки процес е решение на един казус. БДЖ е държавна фирма и като такава
вероятно е била управлявана лошо. Съжалявам, не съм специалист по железници, но не може, когато целият бизнес в света се свива и оптимизира, това да не засегне и една голяма държавна фирма… Отново – живеем в друг свят, ще живеем дълго в него и трябва да се съобразяваме с неговите правила и да живеем според тях. Запомнете първите две правила: прагматизъм и бързо вземане на решения…

Мария Атанасова от гр.София, България
Репортер, редактор, Freelancer
5
Много хора, че и някои медии, не правят разлика между PR и реклама. Бихте ли обяснили накратко, каква е разликата между двете?

Максим Бехар Ще бъде по-кратко отколкото очаквате дори. Рекламата купува медии, PR-ът печели медии.
преди 4 часа

Стоян Стоянов от гр.Сливен, България
Управител, SR PR communications
6
Г-н Бехар, в България ще бъде ли въведен публичен регистър на PR специалистите, защото в момента се наблюдава тенденция все повече неспециалисти в областта да упражняват тази професия, като с непрофесионалните си действия уронват престижа на гилдията? Не е ли крайно време тези, които искат да работят това, да бъдат лицензирани и да носят освен морална, но и законова отговорност?

Максим Бехар Смятам, че лицензирането няма нищо общо нито с морала, нито със закона. Тази отговорност си я носим както ние, така и всички други край нас. Идеята за лицензиране на PR специалистите се дискутира в целия свят от години и винаги досега е била отхвърляна. Бих я отхвърлил и аз. Защото нямаме отговор на няколко основни въпроса: какви ще са критериите, кой ще лицензира, за какъв период… и още стотина подобни вероятно. Защо тогава да не лицензираме и журналистите, художниците…? Ами, с две думи – това е абсурдно. Нашият бизнес е бизнес на идеи. Как може някой да лицензира една идея или да разреши, или да забрани на някого да ражда идеи… Обемът на една компания пък е тотално абсурден критерий… Управлявам една от най-големите PR компании в България, ако не и най-голямата, и винаги съм твърдял, че много често малките компании са по-креативни, по-всеотдайни към клиента и понякога по-продуктивни. Кагато имаш един клиент, ти си готов да минеш през огъня, но да родиш най-интересната и най-печелившата идея за него, и често точно това се получава. Малките компании никога не могат да имат две неща, които пък ние, големите, имаме – капацитет и опит. Ето защо въпросът с лицензирането ми се струва просто нелогичен, но ако имате друго мнение, ще се радвам да го обсъдим. А моралът, законът, почтеността, честността… те важат за всички. Без значение с какъв бизнес се занимават.

Геновева Червенакова от гр.София, България
Редактор, Факти.бг, Резон ООД
7
Г-н Бехар, с оглед на провелите се наскоро избори, смятате ли, че черният PR е най-добрият PR или понякога може да изиграе лоша шега на тези, които го прилагат?

Максим Бехар Смятам, че „черен PR“ не съществува като понятие. За това си има други думи – лъжа, манипулация, подкуп… и още много. Убеден съм, че който използва тези похвати в нашия бизнес, винаги губи. Може да спечели едни избори, може да си купи една статия, може да излъже веднъж и хората да му повярват. Но няма начин това да продължи вечно или пък да остане скрито-покрито. И още нещо – тези, които използват похватите на лъжата и заблудата, на практика не е възможно да бъдат част от нашата професия.

Владимир Йосифов от гр.София, България
маркетинг и реклама на имоти, Бряг Медиа Груп ЕООД
8
Добър ден г-н Бехар, вярвам, че сте горд с успехите на M3 College .
Бъдете здрав и се радвайте на живота с близките си !

Максим Бехар Смятам M3 College за едно от големите постижения на компанията през годините. Все още няма учебно заведение в България в нашия бизнес, която да носи лиценза, който в колежа извоювахме и защитаваме всеки ден. През всичките тези 7 години M3 College успя да обучи стотици студенти, които получиха знания от практическия Public Relations. Почти няма голяма PR агенция, в която да не работят специалисти, минали през колежа. Като добавим и суперинтересните дискусии всеки четвъртък на нашите редовни безплатни
сбирки PR Thursday, то няколко хиляди души познават колежа, докоснали са се до неговите програми, до префесионалзма на преподавателите и на екипа в него. Благодаря за пожеланията, и вие да сте жив и здрав. Винаги сте добрe дошли в M3 College.

Владимир Йосифов Благодаря Ви !

Николай Недялков от гр.София, България
Probook.bg – Ръководител проект, Резон ООД
9
Каква оценка бихте дали на настоящия министър-председател за неговите PR способности?

Максим Бехар Смятам, че Бойко Борисов е явяление в българския публичен живот, каквото и да означава това. Има страхотен рефлекс, отговаря бързо и точно, личи си, че в момента измисля и съобразява отговорите. Понякога се надценяма и отива твърде дълеч, но иначе със сигурност прави така, че всеки един негов жест, дума, израз да се запомни и дълго да се обсъжда. И си личи, че е честен и точен, че не е готов, кожгато е неподготвен или, че си а научил урока, каго трябва да покаже по-задъълбочени знания. Вероятно е ттвърде труден за работа с който и да е консултант или съветник, твърде често явно сам решава кое как да направи, но със сигурност също така е и тема за задълбочен анализ и когато вече няма е на власт. За жалост все още никой PR експерт не е направил такъв анализ за Царя или за Сергей Станишев, нямам идея защо, може би защото аз съм твърде зает…:) Съветът ми е: наблюдайвате внимателно Бойко Борисов, той ще се развива още в публичното пространство.

Андрей Симеонов от гр.София, България
Редактор, Факти.бг, Резон ООД
10
Г-н Бехар, какво мислите за правописа на интернет медиите и социалните мрежи? Не е ли твърде "разюздан" или това е в реда на нещата и нещата ще се саморегулират?

Максим Бехар Правописът е адекватен на времето, или на F-поколението, което сега преобладава – Facebook Generation… Колкото е по-прозрачна и персонализирана е една медия, токлова по-точен, цивилизован грамотен е езикът на тези, които пишат в нея. Дори и ProBook е доказателство за това:) Историята започва от там, че сега на практика всеки е… журналист. Какво е да си журналлист през 2011 година? Да имаш какво да кажеш и да имаш къде да го кажеш. Facebook е идеялното място за това, Twitter – одще по-идеалното. Не виждам драма в по-фриволния език, освен ако не призовава към насилие, расизъм или да подбужда непълнолетните към глупости… Знам само, че всяко нещо, което е прозрачно е почтено. Ако – който и да е той – се подписва със собственото си име, всичко лесно се оправя или както казвате – ще се саморегулира.

Венета Колева от гр.София, България
11
г-н Бехар, добър ден и успешна седмица ви пожелавам. А сега моето питане. Как смятате има ли бъдеще в България за хората които искат да се развиват в шоубизнеса и имат натрупан суров материял, а няма къде да бъде предложено всичко това и никои не обръща внимание на нашето, а се вземат продукти отвън?

Максим Бехар Естествено, че има и бизнес и много възможности за успехи… Какво точно е "шоу бизнес" в България през 2011 е доста дълга тема, която просто сега не бих оскал да подхващам. Но в България има твърде много възможности за изява на таланти. Слави по бТВ, колегите от Нова ТВ, а и други телевизии успяха доста с няколко много гледани поредици да покажат, че в България има таланти. От друга страна ако възприемем киното като част от шоу бизнеса, то през последните години станахме свидeтели на фeномелен успех на български филми и телевизонни сериали… Ако пък решим, че поп-фолка също е част от шоу бизнеса, там просто съм без думи, заведенията сами говорят за успеха на стотици изпълнители или – особено – добре нагласени изпълнителки. Ами ако еретично решим, че операта или театърът също са шоу бизнес – опитайте се да си намерите билети за моноспектаклите на Камен Донев или Жоро Мамалев, постойте малко на опашка за билети за "Вишнева градина" или "Римска баня"… С две думи – глад за култура има, има и много шансове на кадърни хора да успея. Просто трябва много да се бачка и неумолно да се търсят начини и поводи за интелектуална изява. Другото само ще се нареди, в крайна сметка публиката решава, не е никой друг, само публиката;)

Интервюто продължава на https://probook.bg/interview

Може да зададете своите въпроси към Максим Бехар и вие

Оригинална публикация 

в. Капитал | Зорница СТОИЛОВА | 19.11.2011

Профил: Теодор Захов е съакционер в "Икономедиа" АД (издател на "Капитал" и "Капитал Daily"). Той
е зам.-председател на Съюза на издателите в България(СИБ) и председател на УС на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ).

Защо е важно да не се разпадне Съюзът на издателите (СИБ)? Какъв е смисълът от него?

Важно е да не се разпадне, защото пред издателския бизнес има много проблеми, които не засягат едно издателство, а са общи проблеми, които трябва да бъдат решавани от всички заедно. Известен е проблемът със субсидирането на жълта преса, известен е и този с разпространението на вестници, с разпределението на рекламните бюджети, които съвсем тенденциозно се отклоняват към електронните медии. Стои и проблемът с промяната на бизнес модела на вестниците. Много важно и това да се пази етиката в пресата. А всички тези проблеми могат да се решат само чрез такива сдружения, които могат да пазят принципи и ценности.

Но напрежението и напускането на част от издателите на последното ви заседание даде лош сигнал на външния свят за това какво се случва в организацията. Какъв е пътят Съюзът на издателите да си върне авторитета?

Много е неприятно това, което се случи. Сега Съюзът на издателите трябва да премине през катарзис, през период на доказване, че може да работи нормално. Аз не считам, че организацията има чак такъв огромен проблем. По-скоро имаше голямо междуличностно напрежение и то доведе до явна нетърпимост между отделни хора. Ясно е, че голямо напрежение сред членовете създава и това, че издателите на "Медийна група България" имат участие в дружеството, което издава вестник "България Днес".

Това ли беше основната причина за противоречията около кандидатурата на Любомир Павлов за председател на СИБ?

Това е много хлъзгава територия. Лесно е да кажеш: този човек не става, но не може да се каже, че той няма качества. Може да се случи да направи грешки, но това не трябва да се възприема като нещо фатално и непоправимо. Няма никакво съмнение, че Любомир Павлов много искаше да поеме председателския пост и беше много ентусиазиран. Но предизвикателствата и отговорностите, които поема с този пост, са много големи.

Какви очаквания имате към него като председател на СИБ?

Мисля, че това, което ще направи, е да вложи цялата си енергия за решаване на проблемите на всички издатели. Той е представител на едно от най-големите издателства и в този смисъл мотивацията му да реши тези така наболели въпроси е още по-голяма. Но безрезервна подкрепа не можем да дадем на никого. Да си председател е отговорност и тя поставя високи морални задължения и стандарти. Ако не ги спазваш, няма как да получиш подкрепа. Но аз искрено вярвам, че това няма да се случи.

Възможно ли е част от напусналите издатели да се върнат обратно?

Мисля, че да, и то в близките месеци. Всички реагираха прекалено емоционално. Участниците в заседанието бяха силно изненадани от напускането на част от хората. Включително и на тези, които при евентуален избор биха били подкрепени. Едно от нещата, които аз например не мога да разбера, е защо Валери Запрянов (издателят на списание "Тема" – бел. ред.) си тръгна. След като той заяви, че напуска, номинирането му за кандидат за председател беше невъзможно. А много хора възлагаха надежди той да оглави съюза. Не мисля, че ситуацията е фатална. Не мисля, че нещо кой знае колко лошо се е случило. Любомир Павлов има енергия и много голямо желание и мисля, че е способен да свърши добри неща.

А освен споровете около кандидатурата на Павлов имаше ли други проблеми, които предизвикаха раздора?

Споровете датират още откогато те (издателите на "Медийна група България" Любомир Павлов и Огнян Донев – бел. ред.) бяха в едно и също издателство с Тошо Тошев. На управителния съвет нееднократно сме имали такъв тип проблеми – по-скоро дрязги между тях самите, отколкото конструктивен диалог. Но конфликтът стигна връхна точка след напускането на Тошев.

На самото заседание дълго обсъждахте и наградите "Черноризец Храбър". И там ли се различаваха диаметрално позициите на издателите?

Да, това донесе допълнителна негативна емоция. "Икономедиа" не участва в тях, но това е решение на екипа. При това доста единодушно и категорично. За мен не беше трудно да отстоявам такава позиция. Финалният етап на конкурса е тайно гласуване, в което се случва даване на взаимни услуги и аз предложих това гласуване да бъде явно, тоест хората поне да се гледат в очите. Това щеше да намали манипулацията поне с една идея. Следващата стъпка е на това заседание да присъстват и главните редактори на различните издания.

Мислите ли, че ще можете реабилитирате конкурса след време?

Да, би трябвало. Въпросът е наистина да печелят най-добрите материали. Ясно е, че всички номинирани са относително хубави. Миналата година много от материалите бяха категорично по-добри от тези, които спечелиха. Очевидно нещо не беше както трябва. Това беше нашият мотив да не участваме. На вестник "Сега" също. "Медийна група България" се оттегли доста по-късно. Издателите й по-скоро казаха, че биха желали да се направи промяна в правилата и конкурсът да се проведе напролет. Другите издатели много се обидиха. Особено Валери Запрянов, тъй като той беше един от дейните участници в подготовката и провеждането на конкурса.

Каква е посоката, в която ще се развива Съюзът на издателите оттук нататък? Кои ще бъдат приоритетите на управителния съвет?

Голям е проблемът с разпространението. Има очевидно вертикална концентрация на разпространението на вестници (разпространение, издателски бизнес и съдържание), и то до такава степен, че 60-70% от пазара е в ръцете на "Нова българска медийна група".

Какви са възможностите на Съюза на издателите да противодейства на това явление?

Съюзът е правил няколко опита да направи нещо по въпроса, но те някак са се проваляли в последния момент. И то защото някой от участващите в процеса е дал на заден ход накрая. Между другото това е една от мотивациите на Любомир Павлов да бъде председател, за да се справи с този проблем. Той твърди, че (ако той е председател – бел. ред.) няма как съюзът да отстъпи назад в ситуация, в която трябва да се решава въпросът.

Стана ясно, че на самото заседание Любомир Павлов е отправил предложение за решение на въпроса – да се национализира разпространението на пресата. Получи ли широка подкрепа то?

Разпространението в Европа до голяма степен е регулирано. Има регулация, която се стреми да осигури равномерно разпространение на всички издания, което е справедливо и нормално. Когато каналът за достъп до самото съдържание бъде контролиран целенасочено, това е неконкурентна борба в нарушение на честните правила на конкуренцията. Национализирането не звучи съвсем еретично и като чак толкова абсурдна идея. По-скоро е вариант за решение, но аз мисля, че едно добро регулиране също би свършило работа. Другата битка е да се създават фирми за разпространение, конкуриращи се, но това е бизнес на загуба.

А какво имате предвид под регулация?

Одит на тиражите, проверки къде се разпространява, защо някъде няма вестници. Това са по-дребни мерки, които биха осигурили равномерност на разпространението.

На какъв етап са преговорите между издателите и рекламодателите за одитиране на тиражите на изданията? Има ли широка подкрепа в СИБ тази идея?

Има разговори по темата, които датират отдавна, но много от изданията като че ли нямат интерес от това. Когато се говори за одит на тиражи, следващата стъпка е да има оценка на аудиторията. Защото едно е 100 хил. бройки масово, клюкарско издание места и съвсем друго е 20 хил. или 30 хил. бройки, разпространени в таргетирана аудитория, такава, която е с много голяма важност в управлението на страната и в икономиката. Стойността на една бройка продадено издание на такива два продукта е различна. Освен към оценка и одит на тиражите трябва да се върви и към анализ на аудиторията, за да може все пак да се даде справедлива тежест на рекламното пространство във всеки един от тях. От друга страна, не са невъзможни и сценариите, в които се разглежда и се оценява и читаемостта, тоест колко време отделят хората, за да прочетат вестник, и каква степен на доверие имат в пресата, сравнено с телевизия, интернет и радио.

Ще поръча ли СИБ такова изследване?

Не мога да отговоря категорично. То трябва да бъде направено напълно неутрално, без да бъде повлияно от когото и да било, много справедливо и прозрачно. Ако не е така, никой няма да му вярва. Поръчката на подобно проучване би била полезна само при тези условия. Ние като част от управителния съвет не само ще настояваме, но и ще го изискваме това като предварително условие.

По какъв начин СИБ ще се противопостави и разграничи от таблоидизацията на българската преса?

Това се случва през Етичната комисия и през принципите на самия съюз, който толерира сериозната преса и по тази причина е в конфликт с жълтата преса.

Но в същото време вестник като "България Днес", който не е подписал Етичния кодекс, се издава от компания, в която имат участие издателите на "Медийна група България"?

Да, но "България Днес" не е член на съюза и няма как да стане. Стои проблемът, че едни и същи хора са в едната и в другата ситуация. Тук мисля, че имам основание да кажа, че мотивацията за създаване на "България Днес" беше не просто за да има жълта преса, а за да има някакъв отговор на друга жълта преса.

И все пак ще можете ли да гарантирате през съюза, че дори и "България Днес" ще спазва Етичния кодекс?

Не, не мога да гарантирам. Вестникът не е член на съюза и не е приел етичните правила. Клеветата е завладяла жълтата преса до такава степен, че писанията не са просто пикантни подробности от живота на този или онзи, а направо опашати и завъртени лъжи. Те звучат повече като хуморески или скечове от екрана, отколкото като нещо истинско. Лично аз не виждам как това може да бъде повлияно, но си мисля, че хората не са глупави и не вярват на всички тези измишльотини. За съжаление се създава един общ фон, в който всички са маскари, а не е така. Има и почтени хора.

Вие защо си направихте отвод, когато Христо Грозев (бивш съдружник в "Медийна група България – бел. ред.) ви номинира за председател на съюза?

Нямам време да се занимавам с това в момента. Състоянието на целия бизнес е такова, че да си председател на Съюза на издателите изисква изрично фокусиране върху тази дейност, изисква да отделиш много голяма част от времето си на целия бранш в степен такава, че трябва да се превърне в първо твое начинание. Аз просто нямам възможността да го правя. Това не е пост да си го закачиш на ревера, а е къртовска и неблагодарна работа.

А вярвате ли, че отделилите се могат да сформират алтернативен съюз или да се присъединят към този на Делян Пеевски?

Тошо Тошев (бивш главен редактор на вестник "Труд" и собственик на дружеството "Обединени свободни медии" – бел. ред.) заяви, че отделяйки се и напускайки Съюза на издателите ще работи за "обединение на синодите". Това беше точният му израз, който за мен беше доста озадачаващ. Но мисля, че останалите издатели нямат намерение да сформират такава организация.

Стр. 33

в. Капитал | Йово НИКОЛОВ | 19.11.2011

Изборът на нов председател на Съюза на издателите стана със скандал

В медийния бизнес скандалите са десетки хиляди пъти по-шумни от всеки друг бизнес, защото всеки от засегнатите има трибуна и се чувства длъжен да я използва, за да крещи шумно срещу съперниците си. На българския вестникарски пазар войните имат особена традиция и ако някой издател нападне друг, се започва дълъг период на контраатаки по всички възможни канали. Миналата седмица се случи нещо по-различно – избухна скандал между сериозните издатели. Изборът на председател на Любомир Павлов стана повод сдружението да напуснат "Новинар", "Стандарт", "Земя", "Тема" и "Банкер". В зависимост от това събитието беше отбелязано по различен начин от съответните вестници.
На следващия ден "24 часа" отрази събитието лаконично. Под заглавие "Любомир Павлов оглави съюза на издателите" вестникът цитира изказване на Павлов пред БТА, че Съюзът на издателите "няма да влиза нито в корпоративни, нито в политически спорове, а ще дава право на всеки да изрази това, което мисли". "24 часа" отбелязва и фактът, че Конфедерацията на работодателите поздравила Павлов с избора му за председател. Малката подробност е, че председател на КРИБ е съдружникът на Любомир Павлов в МГБХ Огнян Донев.
В лигата на напусналите нещата обаче не бяха толкова спокойни. "Стандарт" от първа страница съобщава под рубриката "Скандал". "Съюзът на издателите пред разпад. Изборът на Любомир Павлов за шеф взриви гилдията, написа всекидневникът. Скандалът е разказан подробно на цяла страница. От него става ясно, че досегашният шеф на СИБ Тошо Тошев и издателят на списание "Тема" Валери Запрянов са обвинили Любомир Павлов, че е бойкотирал наградите "Черноризец Храбър". Другото обвинение срещу Любомир Павлов било за издавания от неговата група вестник "България Днес". Запрянов заявил емоционално: "За първи път ме е срам, че съм журналист. Не искам да плувам по река, която става все по-жълта и пълна с трупове. Не можеш да издаваш авторитетни медии, а с другата ръка жълт вестник
, който да ти изпълнява мръсните поръчки", казал Запря-нов. "Стандарт" е дал думата на достатъчно хора, които също излизат от СИБ, за да аргументират решението си. Тошев се изказал, че напускането е "ясен знак". Светлана Шарен-кова (издател на в. "Земя") казва: "Погазиха устава", а съсобственикът на "Стандарт" Тодор Батков е заявил опасенията си, че съюзът "вече ще се използва за лични спорове и крамоли".
Направо с бутонките обаче е скочил "Уикенд" – през целия брой има нападки срещу Павлов и Донев. Буквално през страница следват материали със заглавия: "Огнян Донев плаща на Беновска", "Венелина Гочева предаде Тошо Тошев", "Ковачки броил 30 милиона на Любо Пъпката", "Скандалният Пенгезов в далавера с Огнян Донев". Жълтият вестник за първи път застава толкова директно срещу Донев и Павлов. От около две седмици двете вестникарски групи са в открита война помежду си и атаката на "Уикенд" тази седмица е поредното косвено доказателство, че седмичникът е част от медийната клика на Пеевски.
Показателно е, че с малки изключения в нито едно от изданията материалите не са подписани от журналисти. Сякаш колегите ги е досрамяло да сложат името си под тази страница.

Стр. 6

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 19.11.2011

SBS Broadcasting продаде българските си радиостанции на офшорна компания, свързана с новите съсобственици в "Стандарт" и "Шоу"

През последните две седмици радиопазарът преживя раздвижване, каквото не е имало много отдавна.
Ако трябва да сме точни – от златните си години между 2005 и 2007. Тогава в сектора влязоха чуждестранни инвеститори като скандинавската SBS Group, американската Emmis и ирландската Communicorp. Те бяха привлечени от прогнозите за растеж на рекламния пазар. Влизането им в бизнеса беше положителен знак за радиопазара и предвещаваше, че той ще се развива и расте. Новините с днешна дата обаче далеч не са толкова оптимистични.
Тази седмица от българския пазар окончателно се оттегли голям чуждестранен играч. Мястото му зае неизвестна до момента офшорна компания.

Нов, но познат играч

Германската медийна група ProSiebenSat.1 официално обяви на сайта си, че е продала радиобизнеса си в България на "А. Е. Бест Съксес Сървисис" ЕООД. То е собственост на регистрирана в Кипър компания. Сделката е за станциите "Веселина", "Витоша", Magic FM и музикалните радио и телевизия The Voice. Пряк собственик на медиите всъщност бе скандинавската SBS Broadcasting, тъй като ProSiebenSat.1 придоби компанията през 2007 г. за 3.3 млрд. евро.
Фирмата купувач е регистрирана преди месец от пловдивския адвокат Светлин Панов с пълномощно от управителя на "А. Е. Бест Съксес Сървисис" Гергана Данова. Панов влиза в съвета на директорите и на "ГМ Прес", дружеството, придобило дялове в "Стандарт" и "Интермедиа" (собственикът на сайта "Блиц", вестниците "Шоу", "Доктор" и др.). Той категорично отказа да коментира пред "Капитал" каква е връзката между "ГМ Прес" и "А. Е. Бест Съксес Сървисис". "Да вярно е, че името ми фигурира и в двете дружества, но не мога да коментирам нищо", лаконичен беше Светлин Панов.
Свързаността му с "ГМ Прес" обаче дава основание да се смята, че компанията има общо и със сделката за радиостанциите и че иска да разшири медийното си влияние и на радиопазара. Съдружници в дружеството са президентът на волейболния отбор на ЦСКА Георги Георгиев, Галина Пеева и Кирил Захариев. Захариев и Георгиев имат еднакъв дял (по 40% от акциите, Пеева притежава останалите 20%). Преди няколко месеца фирмата беше създадена специално за сделката със "Стандарт".
От информацията в Търговския регистър става ясно също, че Кирил Захариев е управител на фирмата "Вектор фикс", собственост на захарната компания "Сигма консултинг". Тя притежава пловдивския производител на цигари "Кингс табако", свързан със собствениците на най-големия алкохолен производител в страната "Винпром Пещера". Пред "Капитал" рекламния директор в компанията Нешо Нешев неотдавна коментира, че Захариев няма нищо общо с "Винпром Пещера". Тогава и Георги Георгиев отрече партньорът му да има участие в "Кингс Табако." До редакционното приключване на "Капитал" никой от съдружниците в "ГМ Прес" не бе открит, за да потвърди има ли връзка дружеството с придобитите радиостанции.
Още в края на миналата година ProSieben обяви пред германските медии, че обмисля продажбата на част от европейския си бизнес, включително и този в България. Юлиан Гаист, говорител на компанията, коментира пред "Капитал", че компанията постоянно анализира и оценява портфолиото си, и допълни: "Икономическата ситуация на концерна е отлична. През 2011 г. отново ще достигнем рекорден резултат и в този смисъл решението ни няма нищо общо с финансовата криза. Все пак ние сме основно телевизионна компания, затова се разделихме с радиоучастието си в България. Не обмисляме да се оттегляме от други пазари", каза още Гаист. SBS има бизнес в редица европейски страни – Унгария, Швеция, Норвегия, Белгия и др. Изпълнителният директор на SBS България Живко Калотов не коментира сделката. Цената на придобитите медии не беше съобщена.
По неофициални данни нетният пазар на радиореклама (без БНР) възлиза на 25 млн. лв., коментира източник на "Капитал", който не пожела да бъде цитиран. Според него, ако преди 6 години радиокомпания като FM+ е придобита за близо 3.5 млн. долара, днес цената би била в пъти по-ниска.
Сред радиостанциите, които SBS притежава в България, с най-голямо влияние е радио "Веселина", която е един от лидерите на пазара и като слушаемост, и като рекламни приходи (виж таблицата). Въпреки на пръв поглед добрите си показатели дружеството, в което влиза медиата заедно с The Voice (радио и тв) и Magic FM – "Веселина" ЕАД има половин милион лева загуба според финансовия отчет за 2010 г. Приходите на компанията за същия период са 3.737 млн. лв. The Voice и Magic FM остават много назад в класациите по слушаемост, за тях липсват и данните за рекламните приходи. Със стабилни показатели е радио "Витоша", ако се съди по данните за слушаемостта на Market test TGI България. В отчета на дружеството, което притежава лиценза за излъчване, няма данни за приходите през последните две години.

Защо?

От 2009 г. приходите на радиостанциите от реклама сериозно спадат. Само от началото на тази година спадът в брутни стойности по данни на Be Media Consultant (ТNS/TV Plan) е около 11% (виж таблицата). В годишния доклад на Асоциацията на рекламните агенции (АРА) за 2010 г. е подчертано, че ако искат да запазят позициите си, радиогрупите трябва да намерят решение на проблема с липсата на ефективен метод за измерване на аудиторията си. Това поне засега не се случва.
Директорът на медия агенция Mindshare Лили Георгиева коментира, че през тази година рекламните инвестиции в радио са намалели най-много в сравнение с останалите медии и години. Ако досега са държали около 10% от целия рекламен пазар, то сега са паднали до 2%. "На практика този пазар го няма, ако съдя по клиентите на нашата агенция", коментира Георгиева. Според нея липсата на данни, които да доказват ефективността на радиорекламата, и фактът, че тв каналите намалиха много цените си от началото на рецесията също влияят на бизнеса. "Телевизията най-бързо реагира на кризата и свали цените си, а това накара редица рекламодатели да пренасочат бюджетите си от други медии към тях. Радиото много късно реагира, чак когато беше загубило част от рекламодателите си и процесът стана необратим", обясни Лили Георгиева.
Явно генералният мениджър Communicorp за България (компанията с най-голямо влияние на радиопазара) Николай Янчовичин разполага с други данни, тъй като твърди: "Радиото е единственият победител в тази тежка криза, защото като процент от целия рекламен пазар в България само то запазва същия пазарен дял вече години наред. Всички останали традиционни медии отбелязват понижение, а пък онлайн рекламата не достигна тази година очакваното повишение."

Реакцията на бизнеса

Мениджърите на радиостанциите не са песимисти след оттеглянето на ProSieben от пазара. "Може би сега е най-удачният момент за други инвеститори да влязат на българския пазар. Едва ли някоя от големите радиогрупи може да бъде придобита от локален инвеститор, тоест не може да се говори за оттегляне на чуждите инвестиции", коментира Николай Янчовичин. Според него се отваря място за такива с повече оптимизъм за бизнеса в страната.
Изпълнителният директор на другата водеща радиокомпания – американската Emmis Bulgaria, Елена Кискинова е на мнение, че не може да се гледа едностранно на решението на някой инвеститор да излезе от пазара. "Често такива решения са свързани не само с местната конюнктура, а са и част от стратегическите планове за развитие на самата компания. Големи международни медийни компании преподреждат портфолиото си и се насочват отново към инвестиции в Западна Европа, където рекламният пазар бележи ръст вече няколко поредни тримесечия", коментира Кискинова. Тя опроверга слуховете, че и Еmmis също обмисля да се оттегли от България. В сектора все пак вече близо година се коментира, че американската компания търси купувач на FM+, Star FM и Fresh! "Emmis е публично дружество, листвано на фондовата борса в САЩ, и всекидневно получава предложения за развитие на съществуващия си бизнес или за развитието на нови проекти. Към момента компанията е на българския пазар, продължавайки да инвестира в своите медии", обясни Кискинова.Светлина за радиопазара идва от интереса на френската медийна група Lagardère. Нейни представители вече са се срещали с членовете на Съвета за електронни медии, за да заявят намерения към радиобизнеса. Компанията е проявила внимание към "Дарик радио". Програмният директор на първото частно национално радио не отрече. "Дарик радио" е навярно единствената медия, която продължава да инвестира в програма, различна от музикалната. Логично на фона на това е френската радиогрупа, която вярва точно в развитието на радиото като медия, базирана на съдържание, да прояви интерес именно към нас", коментира Константин Вълков.
Lagardère обаче са поставили две важни условия, за да влязат в радиобизнеса. Първото е съществуването на медиашоп, работещ специално за радиото. В региона френският холдинг вече има опит в създаването на подобна организация на румънския пазар. Втората стъпка е изграждане на единна метрика за радиоаудиторията. По това от няколко месеца работи компанията за пийпълметрични изследвания GARB.

Стр. 34 – 35