сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА | 29.12.2011

Колко добре познаваме аудиториите си? На пръв поглед този въпрос звучи направо абсурдно, що се отнася до това, че вие, аудиторията на SIGNCAFE, която чете и се интересува от раздела за PR, наистина знаете с какво сте се захванали. На второ четене обаче и след нов, доста по-критичен преглед, със сигурност няма да отречете, че въпросът, колкото и естествен да изглежда, никак не е лишен от смисъл в контекста на нашето бизнес настояще. Да поразсъждаваме заедно…
Днес въпросът с аудиториите е едновременно и по-важен, и по-пренебрегван от всякога. Възможностите, които интернет дава на брандовете да таргетират и сегментират публиките, до които искат да достигнат, в изключително висока степен задава изискването за дълбочинното им изследване на един по-преден етап. С други думи – за да достигнеш до най-правилната аудитория на твоя бранд, ти трябва първо да знаеш коя е. Често обаче едни или други обстоятелства довеждат до криворазбрани интерпретации, които лесно подхлъзват брандовете в търсене не на качеството, а на количеството. Броят на "приятелите" или "последователите" в един момент се оказва по-важен от това, кои са те. Броят на лаиковете се оказва повод за гордост от страна на мениджмънта, без да се търси реален измерител на това, дали и как всеки лаик се материализира в сключена сделка или направена покупка. Броят на негативните коментари е показател за среднодневното настроение на управата, без да се гледа отвъд възможностите и силата на всеки един отделен "хейтър". Преди да фокусираме темата по-конкретно върху възможностите на дигиталния свят и промяната на току шо изредените тенденции, която да стартира именно от нас, авторите на целенасочено съдържание, бихме искали да върнем лентата назад във времето, за да припомним защо и как се е стигнало до тук.
В 4-ти век преди новата ера Аристотел систематизира всичко, свързано с изкуството на убеждаващото говорене, и поставя основите на науката реторика. Тя, естествено, в самото й начало се свързва no-скоро с говоренето пред публика, отколкото с разпространяването на писмени съобщения. Въпре-
ки това, познаването и от там – владеенето на публиката още тогава е изведено като един от трите най-важни елемента за реализация на целите, които сме си поставили в началото на нашата публична комуникация. Аристотел построява триъгълника на ефективната целева комуникация, подчертавайки, че трите основни елемента – ораторът, речта и аудиторията, са в непрекъсната симбиоза, до степен, до която, ако дори едно от тях не е на мястото си и не е в координация с останалите две, то ефективността от целия речеви акт неминуемо ще бъде сведена до нула (а често дори и до отрицателни стойности) (фиг. Реторически триъгълник). Така на практика древногръцкият философ се превръща в първият анализатор на науката за публичното и целево говорене, който осъзнава изключително голямата роля на аудиторията за хода на цялостната комуникация. И тук не става въпрос за това, дали знаем най-общо каква ще е аудиторията, пред която ще се изправим. Става въпрос за детайлен преглед на присъстващите, който да предопределя качеството и характера на нашето публично изказване. Освен това, да предопределя начина и стила, по който ние (ораторите) ще представим самото съобщение.
Изкуството, а оттам и оформящата го наука за публичното говорене, в хода на историческите епохи фокусира приоритетно вниманието си върху един или друг от отделните елементи от триъгълника на Аристотел. Преди Гутенберговата епоха, създаването на печатарската машина и масовото разпространение на писменото слово естествен фокус върху развитието е поставен върху ролята на оратора. Пръв за нея започва да говори през 1-ви век Цицерон, но темата остава отворена и до днес. Поведение, изпълнение, авторитет, вербална и невербална комуникация са само малка част от изключителните качества и умения, които говорещите пред публика трябва да имат. Независимо дали са родени с талант, или са го придобили след поредица от специализирани обучения, те се превръщат в необходим арсенал за всеки един общественик вече 21 века.
Естествено, с възникването на печатарската машина съдържанието се превръща в централно за вниманието на философите (преди Едуард Бернайс никой не говори за специалисти по комуникации или PR eкcnepти). Оттук нататък официално реториката не се припознава като "наука за публичното говорене", а като "наука за убеждаващата комуникация". Все повече оратори, особено най-ярките личности на Френската революция – Дантон, Марат и Робеспиер, записват своите ораторски изяви, за да ги запазят за поколенията. Освен тоВа, те репетират, пишат и пренаписват своите речи, за да може представянето пред публиката да е наистина завладяващо.
С развитието на печатните медии, а след това и електронните, съобщенията в тях се адаптират към спецификите не само на всеки един канал, но и на неговата аудитория. Изборът на медиата някак естествено предопределя параметрите на публиката й,
основно според нейните интереси. Независимо от канала, използван за транслиране на съобщения обаче, видът и структурата им се генерират според целите, които те преследват. Най-общо целите се определят още от Аристотел като три – информативна, агитационна и убеждаваща, и това генерализиране не се е променило и до днес.
Новото предизвикателство пред специалистите по комуникации днес обаче идва с възможностите, които дава технологичното развитие и рязкото повишаване на броя на възможните канали. И тук не говорим само за интернет и за мобилните устройства. Комуникацията, опосредствана от медиите, се измества рязко от посока от монолог към диалог и това развитие поставя цялостния комуникационен обмен в изключително интересна ситуация. Всеки един от нас може да бъде едновременно и аудитория, и медия
и тази двойственост поставя авторите на съобщения В нова роля – от тях се очаква не просто да генерират качествено първоначално съобщение, съобразено с общите параметри на ориентировъчна аудитория, а да бъдат автори на глобален сценарий, при който отделните сегменти на аудиторията имат различни роли, а процесът на комуникация е доста по-дълъг и трябва да бъде медииран до край. Целевата комуникация в условията на дигиталната ера, в която живеем, все повече наподобява игра на шах, в която ходовете трябва да са премерени, а ключовите актьори – изключително добре познати. Неслучайно, ако преди 20 години беше достатъчно да се знае какъв е рейтингът на дадена медия, колко са продажбите и какъВ е профилът на "средния потребител", то днес понятието "среден потребител" преминава през фина сегментация, подчинена на нагласите. Ефективната целева комуникация в условията на интернет вече не се интересува от това, колко са потребителите, а кои са и какви са те; какво е потребителското им поведение извън магазина – дали разпространяват мълвата за стоката, дали са доволни или недоволни; дали са активни или пасивни в рамките на генералния комуникационен диалог, свързан с бранда, и колко хора ги слушат. С други думи, днес ние нямаме просто "аудитория" или просто "потребители". В емоционален план днес имаме "фенове" и "хейтъри". Имаме и аудитория, която е пасивна и не участва толкова активно в глобалния диалог, но въпреки това тя е там – чете, слуша, влияе се, купува или не купува. Част от тази аудитория, независимо дали е много, или малко активна, се състои от лидери на мнение. От влиятелни хора ("инфлуенсъри"), на които думата се чува и, независимо дали казана веднъж или повтаряна многократно, тя повлича крак, мултиплицирайки нагласата многократно. Част от влиятелните хора, основно по-активните от тях се превръщат неусетно в хората, които тестват, пробват, разучават, дават силна обратна връзка -независимо дали директно на бранда или индиректно в собствените си социални медии – блогове, онлайн профили, форуми. В професионалните среди тези хора са познати като "просуматорите" – армията от изключително качествена аудитория, ключова за бранда. Те са хората, към които е насочено и бъдещето на целевата комуникация. Онези, за които в следващите няколко години ще се говори все повече и повече.
Така преходът от сегментирането на аудиторията на "възраст-статус-произход" (Аристотел) през "пол, възраст, доходи, образование" (Хабермас) към "потребители-клиенти-инфлуенсъри-просуматори"(социалните медии) вече тече с пълна сила. И които първи овладеят силата на новия комуникационен сценарий и правилно разпределят ролите на отделните участници в него, те ще успеят да позиционират своите съобщения до максимален обем качествена аудитория, която да се превърне в единицата "отдадени потребители".

Стр. 171,172,173

сп. Sign Cafe | 29.12.2011

И през идната 2012 г. наградите за успешни PR активности, SABRE Awards, ще търсят най-добрите PR кампании, проведени за последните няколко години. От тази година обаче има две добавени категории. DIAMOND SABRE Awards ще отразяват приноса, който PR-ът има за висшия мениджмънт, и ролята, която изпълнява в изграждането на брандови платформи и корпоративен имидж, фокусът тук ще пада върху компании и висши мениджъри, които използват PR -a на стратегическо ниво за успешен бизнес. От друга страна, SILVER SABRE Awards (предишните Bronze u Iron) ще бъдат присъждани за PR решения: от традиционните принт и радио материали до новите дигитални категории, както и тези в социалните мрежи. Крайният срок за подаване на ентрита за SABRE Awards e 19 декември 2011 г. Ентрита ще бъдат приемани и до 30 януари 2012 г., но съответно с процентно увеличение на таксата за участие.

За повече информация: www.theholmesreport.com.

Стр. 170  

сп. Sign Cafe | 29.12.2011

PR специалистите са доволни от перспективите пред агенциите си, макар и да са по-скептично настроени спрямо бъдещето на цялата индустрия, съобщава prweek.com. Според доклад на PRCA за третото четиримесечие, 37% от PR агенциите са по-оптимистични, в сравнение с второто, а 40% от тях имат същите очаквания. 14% вярват в по-обещаващо бъдеще за индустрията, 53% не са променили мнението си от преди, а 33 % пък са станали по-големи песимисти. Повечето от респондентите вярват, че няма да има промяна в броя на служителите (63%), в набирането на нови кадри (73%) и работата с фрийлансъри (53%). 63% от PR консултантите са заети с някакъв нов бизнес, а все повече от тях очакват no-скоро да бъдат наемани нови хора, отколкото работните екипи да бъдат съкращавани. Специалистите обаче се опасяват, че навлизаме във втори етап на рецесия.

Стр. 170

сп. Sign Cafe | 29.12.2011 

Интервю на SIGNCAFE с Мартин Дановски. CEO. Balkan Expert Holding (group of companies Euro RSCG Sofia, MPG Bulgaria, Euro RSCG 4D)

Мартин Дановски е СЕО на Balkan Expert Holding, част от компаниите от френската група HAVAS – Euro RSCG Sofia, MPG Bulgaria, Euro RSCG 4D Om 2000 z. go 2006 г. той е изпълнителен директор на Euro RSCG Sofia, a no-късно u на Media Planning Group България От 2007 г развива бизнеса на агенциите от групата за Сърбия, Македония, Албания и Косово Основава и организира първия професионален конкурс за най-добри маркетингови практики – Бранд мениджър на Годината в периода 2003-2007 г. Член е на Управителния съвет на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА).
Задълбочените изследвания на категорията prosumers, извършвани от Euro RSCG през последните 10 години, хвърлят светлина върху начините за ангажиране на тази група с брандовете, а методологията за проучвания на агениията дава точен поглед върху отделните видове prosumers и помага за по-доброто "прииелване" на брандовото послание. По темата за необходимостта от дългосрочни проучвания и начините за комуникаиия с prosumers, както и за по-резултатната работа на рекламната агенция с клиента във връзка с тази нова категория потребители, SIGNCAFE се обърна към Мартин Дановски, CEO, Euro RSCG София

Бихте ли дефинирали понятието "prosumer"? Съществува ли вече и българска дума за назоваване на тази категория хора?

Все още понятието няма българския аналог, най-близкият превод би бил "проактивен потребител". Той е просто особен тип съвременен потребител, не само на продукти, но и на идеи, тези, социални каузи – на всичко.

По какво prosumers се различават от останалите потребители?

Основната разлика е в активната им позиция по отношение на търсенето на новости и развитие, както и споделянето на тази позиция с околните. Те не са хора, които биха приели за даденост начина, по който се случват нещата. Prosumers са тези, които са склонни да питат "Защо?", споделят с другите брандовите си преживявания, и то с определена цел: например да споделят дадена нова инфорамция първи, защото това би било "правилно", или с цел забавление… Въпреки различните си цели, те правят едно и също: споделят даден факт, който най-често води до положителна промяна в начина, по който дадена индустрия се развива. Друга разлика е, че те средно с 20-30% по-често използват технологиите, защото с тях правят живота си по-лесен, използват ги главно за комуникационен канал. Но, като изключим това, те са нормални потребители.

Как prosumers могат да бъдат идентифицирани в процеса на проучванията на потребителското поведение?

Идентификацията става чрез разработена от Euro RSCG методология на персонално тестване на личностния профил на хората. По този начин хората, които открием, че притежават критичен брой качества, биват разпознати като prosumers. След това те влизат в представителни разширени извадки, проверява се дали отговарят на дадените характеристики и едва тогава влизат в постоянния панел. Euro RSCG поддържа комуникация с този панел, стремим се да изградим общност, да ги подтикнем да продължават да търсят и споделят съдържание.
Тази методология е патент на Euro RSCG, но на практика тя стъпва на познати още от Тофлър неща. Euro RSCG използва идеята и понятието и създава метод за определяне на значението, което имат тези хора за марките и бизнеса, освен това уточнява за кои марки и кой бизнес.
В България все още официално не са провеждани такива изследвания.

Какъв е процентът на prosumers спрямо останалите потребители?

В страните, 6 които са извършвани проучвания, общият процент е около 5 до 7%. В някои групи делът им може да е по-висок, но само сред определена демографска група, например делът на "Търсещите забавление" в групата на 15-25 годишните. Като цяло, те са малка част от общия брой потребители, но по-интересното за бранда е не броят им, а влиянието, които те могат да имат върху
останалата част от потребителите.

В условията на икономическа криза и свити бюджети, лесно ли брандовете се решават да предприемат активности, насочени към толкова малък брой потребители?

Определено не е лесно да убедиш рекламодателите да предприемат подобни дейности. Особено при тези икономически условия, те се насочват най-често към проучвания и дейности с близкосрочен (краткосрочен) ефект.
От друга страна, тъкмо в тези времена визионерството, насочването към бъдещето добива една особена важност. Смятам, че не малка част от българските бизнесмени използват кризата като възможност и намират нови, различни решения. Точно тези инструменти помагат за развиването на мисленето в дадена категория в посока на това какво ново би могло да се направи, за да се излезе пред конкуренцията. И мисля, че това е т.нар. оздравителен ефект от кризата.

Всеки бранд ли може да се обърне към prosumers и да използва тези проучвания, или те са подходящи само за определени браншове?

Много широк кръг марки, инициативи, дори каузи могат да използват концепцията за prosumers. Ho, поради сложността на тези проучвания, те се правят не за нуждите на конкретен бранд, а за по-широки "територии". Например, на много пазари се следи темата за свързаността в различните й форми: доколко сме свързани с мрежата, по какъв начин, с какви устройства, какъв тип съдържание споделяме и т.н. Резултатите от подобни широки проучвания се използват от много брандове: мобилни оператори, производители на мобилни апарати и др. Също така се проучват области от живота, които влияят косвено на пазара, например любовта и интимните връзки, отношенията мъж – жена и мястото на себедоказването и кариерата в тези отношения. След като получи тези данни, брандът си прави собствени изводи и, въз основа на тях, гради своята стратегия: да лансира ли нови продукти за еманципирани жени, или да насочи усилията си към типа "леля Мария".

Проучванията, свързани с поведението на prosumers, се стремят да прогнозират бъдещето, докато повечето проучвания на потребителското поведение установяват факти от миналото. Явно двата подхода са фундаментално различни. Могат ли те да бъдат съчетани, да се използват съвместно за по-всеобхватен поглед към пазара?

Много ефективна е комбинацията от т.нар. prosumer research и класическите методи на проучване на потребителските нагласи: чрез потребителски панели, индикатори за възприемането на бранда и др. Brand tracking-ът няма да изчезне, той е важен. Най-малкото, той следи резултатността от маркетинговите и брандинг усилията и показва тенденции. Но изпозлването му съвместно с prosumer research събира в едно бъдещите очаквания и постигнатото в миналото. Така се получават по-силни и по-достоверни изводи за пазара и нагласите на потребителите.

Как познаването на начина на мислене и мотивационните механизми на различните типове prosumers променя процеса на създаването и осъществяването на брандовата комуникация към тези хора? С други думи, как използването на данни от подобни стратегически изследвания помага на рекламодателя да създаде поточен бриф, а на агенцията – да таргетира по-добре посланието си?

Когато рекламодателят познава в детайли характеристиките на отделните типове prosumers, той може да прецени кой тип е най-подходящ за неговия бранд. Тогава той може да прецизира в голяма степен задачата в брифа. Агенцията, от своя страна, използва тази насока, за да създаде креативна идея, точно прицелена в определена група prosumers.
Например, ако даден автомобилен бранд планира да комуникира иновация, подобряваща еко-характеристиките на даден модел автомобил, той може да се насочи към типа "Застъпник за кауза". Тогава брифът към агенцията ще има строго определена насоченост: рационалност, информативност, призив за разпространение на каузата и т.н.
Ако брандът се е насочил към твърде широк таргет, или пропуска prosumers в своя бриф, агенцията, притежавайки тази информация, може да го насочи към по-ефективно решение. Процесът на брифиране е взаимен, тъй като рекламодателят познава най-добре своя бранд и тенденциите в своята продуктова категория, а агенцията, от своя страна, има инструменти, специално разработени за създаването на ефективна комуникация. Но от гледна точка на връзката с потребителя, агенцията е в ролята на консултант, който носи ползите от "другия поглед върху нещата".
Клиентът не е длъжен да напише "съвършения бриф". Ролята на агенцията тук е да му помогне с въпроси и уточнения, с целия процес на дебрифинга, за да си отговори на въпроси като: на кого и колко е нужен този продукт, какви са неговите предимства, към кого се прицелва посланието, защо той трябва да повярва на това послание и т.н. Ролята на клиента е да познава своите потребители чрез добре изградена система за обратна връзка с тях, а ролята на агенцията – да не се примирява с посредствен бриф, а да задава въпроси, да търси уточнения, да бъде проактивна.
Колкото по-ясна картина и фокус на задачата получава рекламната агенция, толкова по-работеща е нейната идея. Стратегически изследвания от този тип помагат да се определи посоката, в която да се мисли във връзка със създаването на брандовата комуникация. Този тип изследвания помагат да се отхвърлят доста варианти, които видимо не са подходящи за бранда, да се верифицират хипотези – коя идея да остане, коя е потенциално силна и коя – не толкова силна. Това е една от основните функции на този тип информация. С наличието на тази информация, агенцията се фокусира, измисля силни идеи в дадената посока.

Снимка: Jobs.bg

Стр. 146,147,148

СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 4.01.2012

Благодарение на онлайн медиите аудиторията получава селектирани най-важните събития, теми и проблеми в лесно достъпни, познаваеми и ползваеми от големи кръгове хора и потребители на Интернет, но доколко нови са те?

Онлайн медиите са отговорни за това, какви теми ще актуализират в съзнанието на хората и в каква последователност според критериите неотложност и важност, оповестяваните теми.

Медийните субекти (журналисти, уеб-редактори, издатели на он онлайн медии) трябва да притежават способността да предвиждат последиците върху своите действия като професионалисти осъзнали важността на умението да задържиш своята аудитория.

Когато онлайн медиите са пряко зависими от своите рекламодатели и техните икономически и политически интереси с определени групи в обществото, способността им да селектират и тематизират те неволно или напълно целенасочено налагат манипулативно въздействие на нагласите на част от онлайн аудиторията.

Пейзажът на медийната и Интернет онлайн реалност не може по никакъв да бъде точно копие на действителността на заобикалящият ни свят.

Новите медии ни дават много по-бърз достъп до разнообразна и определяна от нас самите като потребители информация, разнообразна по обем, качество и стил, което обаче довежда до необходимостта от осъзнаване но отговорността която имат като средства за масова комуникация- под новата им форма на онлайн медии.

Изборът на технологията при произвеждането на новините е упован на най-модерните комуникационни нововъведения, съчетаващи звук и картина, но дори тогава те не успяват да кодират и употребят за пряко въздействие отделни фрагменти от действителността. Технологиите повлияват на медийното съдържание, тъй като всеки вид техника въздейства по специфичен начин на аудиторията.

Самата медия със своите особености се превръща в част от посланията, които излъчва като при това присъщите й формални структури предопределят смисъла на съдържанията. (Маклуън & Маклуън, 1995)

Въз основа на субективната си преценка за това, кое е актуално, събитийно и интересно за потребителите на онлайн медии, те стават проводник на специфични, индиректни, и често неприемливи ефекти на въздействие върху аудиторията и процеса на комуникация, повлияни пряко от редакционните политики и императиви на конкретни интернет (онлайн) медии, техните собственици и сложните взаимовръзки с различни повече или по-малко заинтересовани групи в обществото.

Работата на журналистите при създаването и отразяването на новините и събитията за от заобикалящия ни свят за потребностите на онлайн медиите е пряко свързана с конструкцията на вторичната медийна реалност, при която когнициите и емоциите са част от езика употребяван при общуването с интернет аудиторията.

Те въздействат върху хората по начин подобен на телевизията, като наред с знаците и образите които използват в процеса на комуникация хората възприемат предоставената им в онлайн медиите информация като напълно вярна и обективна.

Възможностите на онлайн медиите и Интернет за въздействие зависят от ключовите думи, фрази и конвенционални кодове, но не бива да се забравя, че се тъждествени с обозначавания обект които символизират. Въпреки, че възможностите на онлайн медиите с високи те не винаги успяват да обрисуват картините от действителността достатъчно въздействащо върху аудиторията.

По популярните онлайн медии, в които работят дългогодишни журналисти преминали от епоха на Гутемберг в дигиталната, осъзнават това и се опитват да мобилизират действието на този ефект като се придържат към езикови символи от по ниски равнища на абстракция, за да улеснят постигането на максимална еднозначност в развитието на онлайн информацията и въздействието на аудиторията.

Обратната тенденция, да се използват генерализирани понятия като свобода, справедливост , патриотизъм, политически или спортни принадлежности и симпатии, става причина за възникването на бариери и деформации във възприятието и преработката на информация за онлайн потребителя, читателя, слушателя и дори зрителя.

И понеже не е възможно посредством думите и образите да се изчерпи цялото многообразие и динамика на случващото се около нас и света, онлайн медиите успяват да наваксат пропусканото от традиционната журналистика и нейните жанрове като репортаж, информационна бележка, коментар, анализ и всички останали събирайки ги на едно място в пространството на Мрежата и онлайн медиите и изземайки възможността на журналиста да изпусне информация за дадено събитие, което отразява в своя материал и по този начин едностранчиво да манипулира и преднамерено да представя едностранчива информация към аудиторията на медията за която работи.

Възможността която дават интернет и онлайн медиите е те да се чувстват свободни да определят на кого да се доверят, колко да се доверят и как да получат своята информация, защото традиционните медии са в състояние да създват доминиращ климат на обществено мнение по значими социални теми като подкрепят преобладаващото мнение в обществото и игнорират непопулярните позиции, които са в дисонанс с тези на мнозинството (Ноел-Нойман. 1992 ).

Журналистиката етика изисква в създаването на материала да се вложи възможно най-много информация без оглед на субективни пристрастия и предпочитания (Ангелов 2005), което онлайн медиите чрез своята възможност за по-бърза обратна връзка с потребитилите/читателите и почти мигновена реакция успява до постигне ориентация и сигурност у аудиторията си.

Това създава впечатление, че аудиторията е придобила пълни впечатления за случващото в реалността и създава по-високи предпоставки за въздействие върху нея.

Медийната и социалната психология наблюдават и дефинират три относително различни понятия, наложени в масмедиите комуникации.

Това са въздействие, власт и контрол . Както вече се спомена медиите макар и само метафорично се наричат “’четвърта власт”(по аналгия на изпълнителна, законодателна и съдебна).

Въздействието е разглеждано от някой изследователи като опит за употреба на властта при промяната на хората в желана посока, а контролирането като възможност да се принудят човешките същества да придобият определено държание, желано и предизвикано от въздействащия субект върху дадена аудитория.(Стоицова,2004).

В статията са използвани изброените източници:

Александър Ангелов. – 2. прераб. изд. – София : Камея, 2005.

Маклуън, М., Е. Маклуън. 1995. Закони на медиите. София: УИ “св. Климент Охридски”

Ноел-Нойман, Е. Въздействието на масмедиите./ Психотехника на убеждаващото въздействие. София., 1992.

Стоицова, Толя, Лице в лице с медиите, София, Просвета, 2004

Терзиев, Светлозар,.Агенционна журналистика. София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски” . 2006.

Павлов 2004: Павлов, К. Виртуалното огледало. Сайтове на медии в българското интернет пространство. // Медиа свят, юли 2004.

Оригинална публикация 

София, 06.01.12 г. – LG ще представи своя телевизор Google, който комбинира предимствата на операционната система Android и удобството на Smart и 3D технологиите на LG, на изложението CES 2012. На събитието LG ще демонстрира и четири нови системи за домашно кино, оборудвани с последните технологии за 3D звук на компанията и Smart TV функция.

• Банката е отличена във всички рейтингови категории в областта на попечителските услуги в последното изследване на специализираното списание Global Custodian

в. Всичко за семейството | 05.01.2012 

В съботното си авторско предаване по БНТ журналистическото семейство Григорови пречупва през своето всекидневие теми, които вълнуват всички, от зрителския интерес опазва само най-скъпото си – дъщеричката Лора 

Той е журналист по професия и изследовател по душа. Живее с новините, тениса, музиката на "Пинк Флойд" и "Лед цепелин", автомобилите… и със съпругата си, която се интересува от политика, реклама, възпитание на деца, екологичен начин на живот. Той е приятно сдържан, тя -заразително енергична. Може би вече сте ги разпознали – Сибина и Асен Григорови, водещите на предаването по БНТ "Животът и други неща", което се излъчва на живо всяка събота от 9 до 10.30 часа. Екипът на "Всичко за семейството" е поканен на техния семейно-служебен обяд. Границите между професионалния и личния им живот толкова са се размили, че е трудно да се открият. Дори стартът на " Животът и други неща" на 24 септември изпревари само с един ден сватбеното тържество на двамата водещи. Меденият им месец сякаш още не е свършил, любовта изпълва всеки поглед, разменен между тях, всеки жест, реплика. Но темите, които бистрят, са свързани със следващото им предаване, обсъждат също и нови рубрики, които да направят токшоуто им още по-интересно. "Част от рубриките дойде от нашето всекидневие и разговори -казва Сибина, чийто досегашен журналистически опит минава през електронното издание "Медиапул" и вестниците "Капитал" и "Пари". – Вечер обикновено всеки от нас си взима лаптопа и четем утрешната преса. Коментираме и обсъждаме някои смешни заглавия или екзотични новини. Това, което зрителите виждат в рубриката "Трепет на печата", е едно към едно с нашия реален живот, при това дълго "тренирано" в домашни условия." Асен смята, че предаването им е семейно в пълния смисъл на думата -не само защото със Сибина са го съчинили сами от първата до последната минута и защото се простира върху много и различни теми – политика, мода, кулинария, технологии, бизнес, журналистика… "То представя неща, обичайни за всеки – казва опитният журналист и тв продуцент, специализирал в Би Би Си, "Скай нюз " Ройтерс", " Файненшъл таймс". – Примерно отиваш да си купиш телевизор, обикаляш магазини, търсиш някой да те консултира, научаваш интересни факти около новите модели на пазара. Или пък извеждаш детето си на разходка с количката – истинско изпитание е да се качиш и слезеш от тротоара, осеян с коли, налага се да проявиш висш пилотаж по трасето с изпочупени плочки. Все неща, които се случват на всеки от нас. Затова се надяваме зрителите да видят сами себе си в нашето предаване, но и да научат нещо полезно и интересно."
Идеите си семейният тандем черпи от живия живот. Не измислят рубрика, която после да пълнят със съдържание, а обратно. Например и двамата харесват кулинарния блог на Гладната акула Магдалина Генова, затова й дали ефирно пространство в предаването. "Много си обичаме "Животът и други неща" и продължаваме да работим яко над него, опипваме почвата и търсим начини да го обновяваме, споделя нежната половинка в журналистическия екип, която е авторка на класациите "100-те най-влиятелни жени в България", "100-те най-богати българи", "100+ мениджърите на най-големите компании в България". – Има обаче теми и гости, които зрителят никога няма да види при нас. Например силиконови жени, фигури от подземния свят. И не защото се опитваме да ограбваме някаква част от реалността, като се правим, че я няма, а защото не споделяме тези ценности." Двамата имат позиция за всеки детайл от предаването. Те допускат камерите в личния им свят, но затварят вратите там, където пространството става съкровено и интимно. Дълго са премисляли дали дъщеричката им Лора да стане част от шапката на предаването. Позицията "за" има силен аргумент -още със ставането започват грижите за детето. Накрая обаче родителите решават да не забъркват малката в професионалните им проекти. "Дъщеря ни и нейното отглеждане запазихме като наша лична територия – заявява майката. – Не може всичко да е на показ. Споделяме само това, което според нас има публично, обществено значение."
Сибина и Асен се запознават преди повече от 10 години при тяхна обща позната във Варна. По това време той е вече утвърден журналист, познато лице от екрана на БНТ като водещ на икономическото предаване "Плюс-минус", а тя – студентка трети курс по политология. Още на първата им среща той я подложил на обстоен "разпит" по целия политически спектър. И въпреки че ситуацията не изглежда особено романтична, Сибина твърди: "Усетихме любовта от пръв поглед. Но съдбата отново пресече пътищата ни чак година по-късно". Сякаш за тях пеят Сузи Куатро и Крие Норман в хита си "Stumblin’in" (Залитане): " …ти беше толкова млада, а аз – толкова свободен…" Двата развода зад гърба на Асен ни най-малко не притесняват Сибина. "Аз си имам принцип, отсича тя. -Мъжът трябва да е по-висок от жената, по-силен и по-умен. Житейския му опит го причислявам към ума. Асен ми е дал много готови решения, с които ми е спестил ценно време. Адски добре е да имаш до себе си интелектуално предизвикателство. Благодарение на него съм взела няколко години за една в собственото ми развитие." А защо толкова дълго двамата отлагат брака си и на тях им е трудно да отговорят. Признават, че неведнъж са мислили по въпроса в различни периоди на 10-годишната им връзка. Най-накрая решили да потвърдят и с подписите си своята любов пред самите себе си. "А и дъщеря ни вече стана почти на 3 години", вмята таткото.
Изглежда съпрузите се погаждат добре и пред камерата, и в живота. Обичат да играят тенис, да шофират, да пътешестват, да гледат любимите си тв сериали
-" Д-р Хаус"," Двама мъже и половина" и др. Затова ги питам в какво се разминават. Асен поглежда въпросително към половинката си и след като получава нейното съгласие, казва: "Не можем да намерим пресечна точка по въпроса как човек да се лекува. Тя е пълен привърженик на хомеопатията, даже чете задълбочено по темата. Аз обаче смятам, че човечеството е открило чрез науката достатъчно медикаменти. Другото ни разминаване е по отношение на здравословното хранене и изобщо на начина на живот. Тя е склонна да залита в крайности, докато аз съм по-умерен. Вече седма година неуспешно се опитвам да откажа тютюнопушенето." С дебютния си филм "Тя, майка ми", посветен на сестрите тенисистки – Мануела, Катя и Магдалена Малееви, и тяхната майка и треньор Юлия Берберян, Асен Григоров наскоро навлезе и в територията на тв документалистиката. Замислил е цяла поредица от филми, но засега пази идеите си в тайна. "Ако можех да ти споделя само две от тях, щеше да разбереш, че засягат теми, които всеки премисля по свой начин – казва той. – Репортажите са дребни парчета реалност, които предлагат фрагментарен и повърхностен поглед, а филмът позволява да се задълбочиш над даден проблем, да го видиш в цялост." Докато се намерят спонсори за филмовата поредица на Асен, семейство Григорови живее в ритъм от събота до събота. "Още като свърши "Животът и други неща", започваме да мислим за следващия брой – споделя Сибина. – Когато правиш политическо предаване, следиш новините в твоя ресор. При нас работата е постоянна, а посоките на интереси – всестранни, защото животът е неизчеопаем."

Стр. 7 

Ина ДОБРИЛОВА I 4.01.2012

Как да търсим работа в ИТ сектора и как да се подготвим за интервю?

Академията на Телерик за софтуерни инженери организира безплатен семинар на тема „Как да си намерим работа в ИТ индустрията?“. Семинарът ще се проведе на 12.01.2012 от 15:00 до 21:00 часа в учебната зала на Академията „Enterprise“ (ж.к. Младост, бул. „Александър Малинов“ №31, Сватбен мол „Булевард“, етаж 2).

Обучението е изключително подходящо за ученици и студенти, които търсят реализация в ИТ сектора и никога не са кандидатствали за работа или искат да подобрят представянето си по време на интервютата за работа.

Семинарът цели да помогне на младите софтуерни инженери да намерят правилните за тях работодатели и позиции в ИТ индустрията, както и да покажат най-доброто от себе си по време на интервю.

Въпреки че няма готова формула за намиране на работа, лекторите на Telerik Academy ще споделят с аудиторията полезни съвети и препоръки как да търсят работа, как да се подготвят за интервю, какви документи са необходими и как да впечатлят интервюиращите.

Академията за софтуерни инженери е инициатива на водещата технологична компания Телерик, която ежегодно организира серия от безплатни обучения, курсове и семинари по програмиране и софтуерни технологии за ученици и студенти.

За допълнителна информация:

http://academy.telerik.com
http://academy.telerik.com/seminars/it-job-interview
www.facebook.com/TelerikAcademy

https://twitter.com/#!/Telerik_Academy

 

София, 05.01.2012 г. - LG Electronics ще представи подобрена технология Smart ThinQ и новата си система за управление на консумацията на електроенергия в дома (Home Energy Management System - HeMS) на изложението CES 2012. По този начин компанията иска да демонстрира своето следващо поколение умни домакински електроуреди.