в. Седмичен Труд | Емилия ДИМОВА | 28.12.2011

След години в радиоефира, от няколко месеца Елена Розберг е вече не само познатият гърлен, секси глас от "Голият обяд" на Z-Rock Радио, а и очарователно лице – в телевизионния ефир на bTV, където е водеща на новото делнично предаване "Преди обед". Казва, че видяла в тази възможност още една отворена за себе си врата, а проектът я спечелил с идеята да се направи интересно, но и умно предаване, без сервилен компромис към масовия вкус и чалга културата. Нейни слушатели й признават, че е "една от малкото жени, които разбират от музика", но сега, може би изненадващо и за тях самите, са вече и редовни зрители на предаване, в което нито музиката, нито рокът са акценти.
Може би защото акцент е самата Елена, в чиято личност много от тях припознават доверено лице.

- Много години си в радио, но може би телевизионният ефир е бил предизвикателство за теб?

- Според мен добрият радиоводещ е перфектният човек и за стола на добрия телевизионен водещ. Той е виртуозен импровизатор, владее таланта да усвои своята мисъл и да я облече във фраза, владее добре и българския език, знае много думи. Другото – поведението пред камерата, мизансценът и как да усвои цялото студио – това се учи.

- Е, телевизионният водещ трябва и да има добра визия.

- Защо? Защо трябва да е задължително красив? Харизма, чар – да, това е друго. Защото чар има онзи, който е личност. В големите телевизии по света има хора, които се пенсионират на екран. Такъв беше водещият на американското издание на "Стани богат" – Who Wants to be a Millionaire, който се пенсионира на 76 години. Воденето е професионализъм, бекграунд и личност – трябва да си направил нещо до момента, за да те качат на екран – тогава можеш да бъдеш достоверен и да имаш някаква аудитория, която да слуша какво говориш и да те уважава.

- Вероятно много продуценти не мислят като теб, ако съдя по това, че у нас често виждаме "качени" на екран хора, които не само нямат какво да кажат на зрителя, а и не могат да го прочетат дори.

- Затова и много-много не гледам телевизия. Може да звучи рязко и остро, обаче предаване, което не ме забавлява и информира – за какво да ми губи времето? За да те припознае някой като собствения компаньон и събеседник в конкретния часови пояс, трябва да сте хора на една вълна, с подобен манталитет и интереси. Въпросът е в каква аудитория се целиш. Ако стремежът на продуцента е зрителите повече да гледат, отколкото да слушат, разбирам защо той иска водещата да е 20-годишна и с разголени цици и бедра. Колкото до мен, никога не съм умирала да се показвам на екран, нямам нужда от това. В момента съм галеничка на перфектна ситуация: кефя се в радиото, защото си пускам любима музика и правя неща, в които, смея да кажа, съм добра; в телевизията пък се уча, напредвам, има динамика и това е много тонизиращо.

- Дали хората, които са ти слушатели в радиото, са станали и зрители на "Преди обед"?

- Да, имам много уверения от самите тях за това. Но ние в радиото сме си изградили вече приятелска среда с аудиторията, хората ни обичат. И това не е комфорт, който те успива, а напротив, стимулира те да доказваш и ти твоето приятелство.

- Доста от гостите ти в тв студиото са ти били събеседници и в радиото – успяваш ли пред камерите да извадиш от тях нещо различно, нещо повече?

- В радиото е по-интимно, по-истинско е, според мен. Самата медия предполага една лека мистерия , което дава свобода в изявата на човека, поощрява неговата искреност. А като светнат камерите, всеки неминуемо си слага маска.

- Поднесе ли някакви изненади за теб екипният стил на работа в телевизията?

- Екипът ни е страхотен! Продуцентът Мартин Захариев, с когото се познаваме от 11 години, има таланта да събира ценни, цветни, умни хора – неслучайно всички медийни марки, които е управлявал, са били много успешни. При него компромис с ерудицията и интелекта няма. Пет години работихме заедно с в Ретро Радио, бяхме сплотени като пръстите на ръката.

- Да се чуят толкова хубави думи от подчинен по адрес на шефа е рядкост … Затова ли тръгна клюката из жълтите издания, че сте си по-близки?

- Намекваш за повърнята, че съм му любовница, в която няма и грам истина. Хората, които ме познават, паднаха от смях, като прочетоха тази измислица.

- А жената на Мартин Захариев падна ли от смях? Или съпругът ти?

- Когато бях бременна със сина ми, точно жената на Мартин, която беше родила съвсем скоро, ме покани у тях и ми даде много неща за бебето ми – тръгнах си оттам със стерилизатор, с помпа за кърма… Колкото до мъжа ми, бащата на 7-годишния ми син, се венчахме тази година. Би се получил сюжет за доста перверзна история, ако завъдя и любовник по същото време…

- Защо точно сега жълтата преса се захвана с теб?

- Толкова години съм на микрофон, никой досега не се е интересувал от мен и до този момент съм имала чиста репутация, никакви поводи не съм им давала. И продължавам да не давам, но се появих на екрана на най-гледаната телевизия и станах обект на техните фантасмагории. Според мен, искат да си продават с измислени сензации вестника, но такива статии умишлено профанизират читателя, което е най-малкото неморално. Може обаче да има и друга причина – направихме едно предаване за жълтите медии и им казахме много истини в лицето, които може да са ги засегнали: че пускат измислени и неподписани сюжети, че често изпълняват поръчки, за да съсипят нечия репутация, че преследват икономически интереси. Но – те не са моят свят, не са моята България.

- Тиражираха и друг слух, че bTV спира предаването ви догодина.

- Глупости на търкалета! Ние сме в схемата на медията за 2012-а, рейтингът ни е по-висок от този на Гала, с която се конкурираме в същия часови пояс.

- По-висок ли е слушателският, или зрителският рейтинг на водените от теб предавания?

- Никога не съм работила за рейтинга и намирам, че това е много тъп лост за мотивация. Не можеш да се оглеждаш постоянно в някакви цифри, за които даже има съмнение дали са обективни, нали? Защото методиката е разнообразна, а изводите могат да се правят само от професионалисти. Ако екипът е удовлетворен, ако се е получил интересен разговор, дошъл е интересен гост – това е много по-вдъхновяващо, отколкото да се проектиран върху рейтинг. Не ги разбирам тези ударнически соцстремежи да си Номер Едно, първенец в съревнованието – когато Гала предложи готина тема, нея ще гледат, когато нашата е по-интересна – нас. Това е много по-интригуващо, мисля, и за зрителите. Друг е въпросът, че съм канила гениални музиканти, които са правели нисък рейтинг. Като Пат Матини, съвременен гений, ултратурбо тежка звезда, бог на китарата, скромен и лъчезарен човек, а беше гледан от по-малко зрители, отколкото Кали, например. Но какво от това -за нас беше въпрос на чест и престиж да поканим в студиото такава изумителна личност.

- Налага ли се да правиш някакви лични компромиси по отношение на гостите – да каниш в тв студиото хора, които не би канила в радиото?

- Аз съм напълно боса в областта на попфолк културата и имах известни опасения при гостуването на певци като Ивана, Азис, Рени… Но ние ги каним да говорим не за музиката им, от която не разбирам,а по съвсем различни, общочовешки теми. Аз мога да ги усетя като хора, като майки, като жени, работещи като мен. И се получиха интересни разговори – ама аз не им бъркам под пол ите и под чаршафа – за това си има десетки други предавания.

- Каза, че работата ти в телевизията ти действа тонизиращо, но не е ли и много натоварващо да работиш паралелно и в радиото?

- Така е, още повече че аз съм си и стопроцентова майка. Синът ми е в първи клас и добре че е на целодневна занималия, защото в момента мъжът ми работи на смени и аз водя Едуард, аз го взимам, а вечер четем, пишем… Но докато мога и имам сили, ще продължавам така. За мен светът е рокендрол. Ако обаче медийната ми изява повлияе на личния ми живот, ако някой ме накара да се чувствам нещастна от екранната си популярност – бия шута на това. Не съм умряла да бъда телевизионна водеща.

- Какво си пожелаваш за идната година?

- Да съм здрава и силна, за да продължа. Искам да направя и едно страхотно лятно пътешествие, за което още след празниците ще започна да спестявам.

- Кой ще те придружи?

- Любимият, а не "любовникът", ако правиш такъв намек. Ха-ха! Той, "любовникът", си е достатъчно заможен, няма и за него да спестявам, я!

Стр. 18

сп. Sign Cafe | 29.12.2011

Всяка година през месец май журито на най-големия световен PR форум – THE SABRE AWARDS обявява своите номинации. Месеци преди този голям финал обаче подготовката за него е изключително трескава. Всичко започва, разбира се, с избора на членове на журито. Този октомври до българската PR общност достигна новината, че председателят на Българската асоциация на PR агенциите – Александър Дурчев, е получил покана за участие в журито. Изключителен успех, невероятен шанс или очаквано продължение на успехите на създадената и управлявана от него компания – All Channels Communication Group, e за него поканата, изпратена му от Пол Холмс и неговия екип? Преди да разберете как самият Дурчев коментира случилото се, бихме искали да ви напомним, че крайният срок за изпращане на кампании за участие в SABRE AWARDS’2012 е 30 януари, а адресът, на който можете да намерите повече информация за самия конкурс, е: holmesreport.com.

Вие сте първият българин, член на журито на SABRE AWARDS. Може ли да ни разкажете повече за принципа, по който се избират членовете на журито?

Конкурсът SABRE AWARDS привлича годишно повече от 2000 ентрита от Европа, Близкия Изток и Африка. Не бих могъл да коментирам от името на организаторите какъв е принципът за покана към членовете на журито, но е факт, че в него участват едни от най-изявените PR специалисти от тези регион като Stuart Smith, CEO на Ogilvy Public Relations, Mark Cahalane, CEO на Edelman, Andrea Cornelli, CEO на Ketchum, Ingo Heijnen, Managing Director на Hill & Knowlton, Heather Knox, Regional Director of Communications в Microsoft, Josep Catla, Director of Corporate Relations в Sanofi-Aventus.

На какво, според Вас, се дължи това, че са поканили именно Вас?

Ние участваме в SABRE AWARDS като един от най-престижните PR конкурси от 2007 г. Горди сме, че сме една от малкото източноевропейски независими агенции с 4 златни и 1 бронзово отличие, 4 кампании-финалисти и 1 Certificate of Excellence за единственото в България проучване на потребителското поведение в дигитална среда – Е-consumers Report.
През тази година една от кампаниите ни достигна финала на Global SABRE Awards, който имаше за цел да определи най-добрите от най-добрите от Америка, ЕМЕА и Азия и тихоокеанския регион. Лично на мен изборът на Пол Холмс ми се струва логичен. За мен беше чест да приема това предизвикателство от името на целия бранш, защото ще мога да споделя с колегите си от БАПРА ценния опит.

Запознат ли сте вече в какво ще се състоят Вашите ангажименти?

Журирането ще започне през февруари, когато ще дойдат първите ентрита. През март журито ще се събере в Лондон, където ще обсъдим финалистите и победителите на конкурса.

Смятате ли, че присъствието на българин в журито ще повиши интереса на родните агенции към наградите и тази година ще има повече български кандидатури?

Не вярвам това да е основният мотиватор за участие на българските агенции в конкурса. Според мен участието в международни конкурси е особено важно, защото това легитимира PR професията не само в чужбина, но и у нас. Международните признания пови-
шават имиджа на професията, помагат на PR професионалистите да сверят часовниците си със световните тенденции и, не на последно място, са страхотен мотиватор за екипите ни.

Какви са критериите за оценка на SABRE AWARDS?

Все още нямам точна информация за критериите, но всяка година те задължително включват измерими резултати от кампаниите. SABRE AWARDS, за разлика от много други PR и рекламни конкурси, е свързан с ефективността на кампаниите и инвестициите на компаниите и чак на втори план – с креативността на решенията.

Какви са Вашите лични очаквания, свързани с предстоящите награди – SABRE AWARDS’2012? Можете ли да прогнозирате тенденции?

Трудно ми е да прогнозирам тенденции, преди да Видя ентритата. Сигурен съм, че това което ще Видя обаче В работата на агенциите от ЕМЕА, няма да се различава драматично от нашите кампании и тези на колегите ни, членове на БАПРА.

Стр. 190 

Bivol.bg I 2.01.2012

Изборът на името за новия вестник "Преса", който стартира от 3 януари може да доведе до конфликт за права.

Вестник "Преса" вече е съществувал в началото на 90-те, директор е бил Петко Бочаров, а вестникът е регистриран в тогавашния Комитет по печата. Издателят му Август Мичев не е давал разрешение да се използва името за нов медиен проект – научи Биволъ от самия него.

На пресконференция по повод първия брой на "Преса", излязъл на 4 ноември 1991, Август Мичев е разяснил защо е избрал това име за вестника си: "..преса, като обобщено понятие за вестниците, преса, като средство за натист, преса, като механизмът, който размножава идеите, довежда ги до хората. ( Пресата на Гутенберг).". Подобна интерпретация на "Преса" има и в пожеланието на президента Жельо Желев, което е отпечатано в първия брой.

При представянето на новия си проект за вестник на 8 декември 2011, Тошо Тошев (известен и като явочник "Бор" от ДС) казва, че името на вестника има двойно значение – преса като вестници и преса като машина за натиск.

Ето защо Мичев днес смята, че е "изплагиатствано не само името, но и неговата символика".

Той е съобщил тези факти на Валерия Велева, зам.-главен редактор на новия вестник "Преса". В отговора си тя твърди, че е научила за съществуването на такъв вестник в зората на демокрацията, след като името е било вече избрано. Името "Преса" не е регистрирано като запазена марка и "никой няма право на "откривателство", "авторство" или патент върху тази дума" – смята Велева.

Формално погледнато Август Мичев едва ли ще успее да се пребори за правата над името "Преса", ако то не е пререгистрирано като търговска марка по новия патентен закон (Законът за марките и географските означения). Още повече, че бившите "Труд-о-ВАЦ"-и добре познават материята. Преди години те бяха особено напористи срещу сайтовете, публикували произведенията на българския класик Елин Пелин, "приватизиран" до 2019 г. от издателството на "Труд".

Отвъд юридическата страна, въпросът има и морално измерение. "Нито ми е искано съгласие, нито бих го дал на човек като Т. Тошев." – заяви пред Биволъ Август Мичев.

"Определено искам да кажа, че се чувствам ограбен, но още повече омърсен, когато човек като Тошев, си позволява такова нагло плагиатстване." – допълни той, но не каза категорично какви правни действия ще предприеме, за да защити своята идея за вестник, наречен "Преса".

Оригинална публикация 

TV Bulgaria I 5.01.2012

Стокхолм. Шведската медийна групировка Modern Times Group (MTG), която притежава тв каналите Nova, Kino Nova, Nova Sport, Diema и Diema Family, излезе със специално съобщение към медиите вчера. От компанията заявиха намерение за прегрупиране на своите интереси в Централна и Източна Европа, което ще им струва около 357,8 милиона евро. MTG планират да закрият своя канал TV3 в Словения през следващите няколко месеца поради загубите, които носи на компанията. Останалите лоши новини са свързани изцяло с България. Част от средствата, с които от фирмата придобиха Nova през 2008 година за 620 милиона евро, са безналични. Спадът се дължи основно на увреждане на репутацията, свързани с българските активи на Групата. Преведено на по-достъпен език, това означава, че бизнесът им се е обезценил заради пазарните резултати на Nova.

Hans-Holger Albrecht, президент и главен изпълнителен директор на MTG​​, коментира: „Тези отчисления са предимно безкасови и преди всичко отразяват оперативната среда в България, където пазарът на телевизионна реклама все още не се е върнал към растежа от преди години, а кризата в Еврозоната има по-силно и продължително влияние, отколкото в останалите държави. Това доведе до забавяне на очаквания растеж на нашия бизнес в България и следователно имаме консервативен подход на пълно коригиране на стойността на тези активи на счетоводния ни баланс. Това не засяга нашия ангажимент към пазара, или вярата ни в по-дългосрочен план в потенциала на нашите български операции.“

От групировката не анонсират планове за промяна на ръководството на Nova Broadcasting Group, нито преструктурирането й, или промяна на екипа на медията. Твърде солената цена за бизнеса им на българския медиен пазар обаче едва ли ще остане без последствия. Ето защо развитието на тази новина предстои.

Оригинална публикация

Телерик I 4.01.2012

Как да търсим работа в ИТ сектора и как да се подготвим за интервю?

Академията на Телерик за софтуерни инженери организира безплатен семинар на тема „Как да си намерим работа в ИТ индустрията?“. Семинарът ще се проведе на 12.01.2012 от 15:00 до 21:00 часа в учебната зала на Академията „Enterprise“ (ж.к. Младост, бул. „Александър Малинов“ №31, Сватбен мол „Булевард“, етаж 2).

Обучението е изключително подходящо за ученици и студенти, които търсят реализация в ИТ сектора и никога не са кандидатствали за работа или искат да подобрят представянето си по време на интервютата за работа.

Семинарът цели да помогне на младите софтуерни инженери да намерят правилните за тях работодатели и позиции в ИТ индустрията, както и да покажат най-доброто от себе си по време на интервю.

Въпреки че няма готова формула за намиране на работа, лекторите на Telerik Academy ще споделят с аудиторията полезни съвети и препоръки как да търсят работа, как да се подготвят за интервю, какви документи са необходими и как да впечатлят интервюиращите.

Академията за софтуерни инженери е инициатива на водещата технологична компания Телерик, която ежегодно организира серия от безплатни обучения, курсове и семинари по програмиране и софтуерни технологии за ученици и студенти.

За допълнителна информация:

http://academy.telerik.com
http://academy.telerik.com/seminars/it-job-interview
www.facebook.com/TelerikAcademy

https://twitter.com/#!/Telerik_Academy 

Как да търсим работа в ИТ сектора и как да се подготвим за интервю? Академията на Телерик за софтуерни инженери организира безплатен семинар на тема „Как да си намерим работа в ИТ индустрията?“. Семинарът ще се проведе на 12.01.2012 от 15:00 до 21:00 часа в учебната зала на Академията „Enterprise“ (ж.к. Младост, бул. „Александър Малинов“ №31, Сватбен мол „Булевард“, етаж 2).

LG Electronics ще представи нови възможности за своите Smart телевизори на изложението за потребителска електроника CES в Лас Вегас (10-13 януари).

в. Банкер | Ина ИГНАТОВА | 31.12.2011

"Журналистика – това е, когато се съобщава "Сър Джон почина" от хора, които не са и подозирали, че лорд Джон е живял."
Гилбърт Честъртън

Британската Комисия по жалби срещу пресата (Press Complaints Commission, PCC) удовлетвори на 9 декември 2011-а оплакванията срещу вестник The Daily Mail. През октомври изданието случайно публикува на сайта си статия, в която оправдателната присъда на Аманда Нокс беше заменена с обвинителна. От вестника обясниха, че редакторът е публикувал по погрешка "неправилната" от двете статии, които били подготвени за всеки случай.
В продължение на няколко години западните медии следяха внимателно историята на Нокс. През декември 2009-а италиански съд призна американската студентка за виновна в убийството на 21-годишната британка Меридит Кърчър и я осъди на 26 години затвор. Мередит беше умъртвена още през 2007-а в италиански град Перуджа, където двете с Нокс отиват на обменни начала, за да продължат образованието си. Заедно с Нокс бе осъден и тогавашният й приятел Рафаел Солечито. По-късно младежите обжалваха присъдата и през октомври 2011-а магистратите ги оправдаха поради липса на достатъчно доказателства.
Интересът към случая се подгряваше от факта, че убийството и изнасилването на 21-годишната британка бяха извършени с особена жестокост, а мотивите за престъплението така и останаха неразкрити. Не е за чудене, че някои медии толкова бързаха да разкажат какво ще се случи с Аманда Нокс, че публикуваха информации за съдебното решение още преди окончателното му огласяване. Съобщения, че американката все пак е призната за виновна, се появиха на 3 октомври на сайтовете на The Daily Mail, The Sun, както и в онлайн блога на The Guardian. Впоследствие и трите издания публикуваха опровержения и поднесоха извинения на читателите. Те обаче се възмутиха единствено от статията в The Daily Mail заради измислените детайли, с които е украсена. Следвайки фантазията си, авторът й смело описва реакциите на Аманда след изслушването на присъдата: "Нокс се свлече в креслото, без да има сили да сподави риданията си, докато роднините й се прегръщаха помежду си, облени в сълзи." Статията съдържа и измислени цитати от изявления на прокурорите, които уж заявили, че "се радват, че правосъдието е възтържествувало", но от човешка гледна точка "съжаляват, че двама млади хора ще отидат в затвора". Тъкмо заради тези детайли Комисията за жалби срещу медиите удовлетвори оплакванията срещу този вестник и остави без внимание лъжливите съобщения, появили се в другите британски издания.
Бързината на реакцията винаги е била един от ключовите принципи на добрата журналистика. Така че подготовката на две противоположни информации по определен повод, е обичайна практика във всички големи медии. Но и те не са застраховани от грешки, а за най-уязвим се смята жанрът на некролозите. Много издания и агенции подготвят предварително текста на тъжното съобщение, за да го публикуват веднага след смъртта на една или друга прочута личност. Агенция Associated Press е тиражирала около хиляда подобни заглавия, а Los Angeles Times – над четиристотин. Един от христоматийните случаи с преждевременно обявяване на смърт е свързан с американския писател Марк Твен, който реагирал на публикуването на некролога му в New York Journal с известната фраза: "Слуховете за моята смърт са силно преувеличени." В списъка на прочутите хора погребани живи от медиите в различно време са Ръдиърд Киплинг, Ърнест Хемингуей, Ясер Арафат, Мадона, Кърт Кобейн, Джордж Буш-младши и други.
Медийната практиката да се подготвят предварително некролози стана достояние на широката публика след инцидента със сайта на телевизионния канал CNN. През април 2003-а част от некролозите, които би трябвало да виждат само редакторите на страницата, се появиха в открит достъп. Сред "погребаните" от CNN се оказаха Фидел Кастро, Нелсън Мандела, Роналд Рейгън, кралица Елизабет Втора и папа Йоан Павел Втори. На всичко отгоре текстовете на някои от некролозите съвпадаха – съобщението за Елизабет Втора бе изградено по шаблона на некролога за кралицата-майка, а Фидел Кастро бе характеризиран с думи от некролога на Роналд Рейгън като "спасител, спортист и кинозвезда". Вицепрезидентът на САЩ, Ричард Чейни, пък бе наречен "Любимата баба на Великобритания", по образец на некролога за кралицата-майка.

Стр. 35

Тема: Новата „Преса”
Гост: Валери Запрянов, главен редактор на вестник „Преса”

Водещ: Добро утро още веднъж. Малко по-късно в предаването интересен разговор с нумеролога Кристина Сунгарска и с астролога Марияна Добра нова. Ще зададем въпросите: Какво ни очаква през следващата година? Какво показват хороскопите за Борисов, Плевнелиев, Станишев и Сидеров, според нумеролога Кристина и дали ще дойде края на света, както разчитат някои календара на маите или напротив, има пренареждане на звездите? Много интересни събития, чисто от астрономическа гледна точка, ни чакат през тази година. Разбрах, че ще имаме на три пъти, да речем, петък 13-и, но затова по-късно. Ще отидем на живо, чрез Антон Хекимян и при каубоя Яни от „Овча купел”, една история с продължение, която ви развълнува. Историята на един човек, на когото откраднаха кобилата му Тенеси Дарк скай. Оказа се, че новогодишен подарък е някаква утеха, но затова след малко. Анонсирах ви сутринта в началото на прегледа на печата, че от днес е на сергиите е новия вестник „Преса”. Имам си го с автографи от Тошо Тошев и от Валери Запрянов, който е в студиото. За много години, Валери! Коректният вестник „Преса”! Кой ще е под пресата на вестника?
Валери Запрянов: Под пресата ще бъдат, както управляващите, така и опозицията. Всеки един, който върви срещу интересите на хората.
Водещ: Мислиш ли, че има пространство и ниша за ново издание в период, труден, период на криза период, при който, като че ли, териториите са си преразпределени? Инерцията на хората много трудно се променя?
Валери Запрянов: Години наред вече четем за смъртта на хартиения вестник, за навлизането на интернет, за жълтата вълна, която помита всичко пред себе си.Според мен, за сериозен вестник винаги има място, а България има нужда от сериозен вестник.
Водещ: Това за жълтата вълна не е ли вярно обаче, че помита всичко?
Валери Запрянов: Погледнете! Навремето е имало такава вълна в Щатите, някъде между 65-68 г. Тогава пазарът се променя, заради увеличаването цената на хартията. Тъй като жълтите издания са привличали единствено читателския интерес, но не и интереса на рекламодателите, те увисват в тази битка. Остават сериозните вестници, а жълтите си отиват. Все пак има голяма разлика между жълтите издания на запад от Драгоман и българските жълти издания. Не трябва да ги сравняваме. Просто едва ли има аналози на нашата жълта преса, отвъд границата.
Водещ:Собствеността? Наблягам на това, чия е собствеността, кой финансира изданието, защото напоследък сме свидетели на един, меко казано, канибализъм? Една част от вестниците, бившите ВАЦ-ове, пишат срещу Цветан Василев, Делян Пеевски, „Корпоративна банка”. Другите вестници пък пишат срещу „Общинска банка”, Любомир Павлов, Огнян Донев и читателят вижда някаква война и то много често през в титулните заглавия на първа страница и това нещо продължава и продължава. Вие, къде се ситуирате на фона на тези удари, които два вестника си…
Валери Запрянов: Трябва ли да бъдем ситуирани?
Водещ: Все някъде сте.
Валери Запрянов: Ние не сме ситуирани в тази битка. Няма да влизаме в такива братоубийствени войни. Това означава да влезем в битка с нашите колеги, с които сме работили рамо до рамо толкова години. Става въпрос за журналистите, а работата на издателите не е да воюват чрез вестниците си, а да подпомагат словото. Когато словото и свободата са кръвни братя, тогава може да стане наистина честен вестник. Това го е казал Любомир Левчев. Пожеланието пред вестника ни, по случай излизането на първия брой, но питате ме кой стои отзад? На десети януари е премиерата на новата книга на Тошо Тошев, „За лъжата”. Ако имате възможност да я прочетете, ще разберете кой стои зад нас.
Водещ: Издайте малко все пак, преди десети?
Валери Запрянов: Зад нас, зад идеята да създаде този вестник, стои Любомир Павлов и Огнян Донев. Ако не бяха изгонили един опитен вестникар от мястото, което той достойно заемаше години наред, нямаше да бъде създаден вестник „Преса”.
Водещ: Компромис с какво трябва обаче неизбежно един издател в днешно време да прави? Имаше не особено приятни за нас, хората от медиите, класации къде сме по свобода на медиите, къде сме по яснота точно на финансите. Не беше на най…
Валери Запрянов: Напротив, напротив. Съюзът на издателите, който до скоро ръководихме с Тошо Тошев, има ясна позиция по собствеността на изданията. Има регистър, в който всяко едно издание посочва кои са реалните му физически издатели. Колкото до свободата, хайде, да не вярваме до край на тези класации! Не мога да си представя, че в България няма свобода. Вижте! Притеснен съм повече от свободията, която царува, от тази помия, която залива сергиите, от колкото липсата на свобода.
Водещ: Основните теми, по които ще пуснете вашите журналисти да душат: корупция в кухнята на властта?
Валери Запрянов: Вижте, това са най-апетитните теми за всяка една медия, включително телевизия, радио, вестници. Стига да можем да се доберем до истината за някой скандал, разбира се, това ще бъде на първа страница. И сега, ако погледнете, ние имаме само наши, достатъчно много новини. Още от първа страница като прочете за оръжието, което изнасяме в Сирия, за бунтовниците в Сирия, но го изнасяме под егидата на НАТО. Ако не го изнасяхме под егидата на НАТО, щяха да ни нарекат „контрабандисти”, „терористи” и какви ли не, но под егидата на НАТО, разбира се, ние сме носители на демокрацията.
Водещ: Други теми от днешния брой. Твърдите, че националната разузнавателна служба ще премине към правителството. Досега беше към президентството?
Валери Запрянов: Точно така. Има уговорка между министър-председателя и бъдещия…
Водещ: Избраният.
Валери Запрянов: … хайде, току-що избрания президент г-н Плевнелиев. Има такава уговорка и наистина разузнаването ще мине към министър-председателя, както и в много други държави.
Водещ: Махат от столичния общински съвет Андрей Иванов, след оплакване от бизнесмен?
Валери Запрянов: Да. Също наша потвърдена информация, както може да прочетете, той беше над главата на вестника…
Водещ: (…)
Валери Запрянов: Да. Разбира се, да. До последния момент е имало компромис да бъде избран. Явно вече нещата, пръчката се е превила и преди да се счупи, той ще бъде махнат от този пост.
Водещ: И още нещо интересно е, което виждаме: „Дипломат №1 се уреди с резиденция. Ще обядва с гостите си в супер лукс.” Не става дума за личен имот, нали така?
Валери Запрянов: Да, разбира се, но досега външният министър е водил гостите си по ресторанти и неговите счетоводители явно са пресметнали, че е по-добре да има резиденция, където да канят гостите, вместо да обикалят по различни адреси в София. Не съм сигурен, че резиденцията ще помогне външно министерство да икономисат пари. Напротив! Смятам, че поддържането на един такъв имот доста ще утежни бюджетната сметка.
Водещ: Коректният вестник, както сте написали над главата на вестник „Преса”, 40 страници всеки ден. Събота и неделя?
Валери Запрянов: Също.
Водещ: Също?
Валери Запрянов: В събота ще има едно приложение, което е 16 страници, за нещата от живота. Освен вестника, плюс едно голямо списание за телевизия.
Водещ: Успешна нова година ви пожелавам, от името и на нашия екип. Валери Запрянов ни беше на гости.
Валери Запрянов: Благодаря ви!
Водещ: Като казахте тема от живота, сега към една такава.         

• Фирмите ще могат бързо да усвояват до 10 млн. евро на по-ниски лихви благодарение на осигуреното обезпечение от Банк Аустрия, част от групата на УниКредит