„Делтасток” АД организира семинар на тема: „Как да печелим на форекс пазара”, който ще се проведе в Благоевград на 25.02.2012 г. в Американски университет- Централна сграда, етаж 4, Червена зала, пл. „Георги Измирлиев” №1.

Над 400 мениджъри и специалисти от HR индустрията представиха услуги и продукти за управление на човешките ресурси

Информация за всички събития може да намерите на: http://www.eventbox.bg/newsletter/10Feb2012.html

Петък, 10 Февруари 2012 г.

- Обучения Начало на Linux курсове (първо ниво) Петък, 10 Февруари 2012 г. Архитектура, настройки, скриптове, ядро, конфигуриране и мн. др. Групово, индивидуално, фирмено (на персонал) и попоръчка (бутиково) обучение. Фирмени, индивидуални обучения и консултации по договаряне в удобно за клиента време.

- Обучения Начало на Курс по CorelDRAW Петък, 10 Февруари 2012 г. Умения, които могат да бъдат прилагани без допълнително обучение. Групово, индивидуално, фирмено (на персонал) и по поръчка (бутиково) обучение. Фирмени, индивидуални обучения и консултации по договаряне в удобно за клиента време.

09:00 Общество Семинар: Generational change of the NGO leadership in Central and SouthEastern Europe Петък, 10 Февруари 2012 г. На 10 февруари 2012 г. Фондация "Чарлз Стюърт Мот" организира семинар по проект ViabilityNet, на който ще се обсъди промяната в лидерството на НПО в Централна и Югоизточна Европа.

09:00 Бизнес Семинар: "МЪРЧАНДАЙЗИНГ – в модерната и в традиционната търговия" Петък, 10 Февруари 2012 г. Еднодневен практически семинар на сп. "Регал" и "Профи мърчандайзинг" за мениджъри ключови клиенти и търговски директори.

09:30 Обучения Семинар: „Систематичен подход и логическо мислене" Петък, 10 Февруари 2012 г. Целта на семинара е затвърждаване и развитие на умения за логическо/систематично мислене и надграждане на знания за систематичния подход при при управление на организацията. Ще бъде направен преглед на инструменти за систематичен подход и анализ на тя

09:30 Бизнес Дискусионен форум: "Енергийната ефективност - основен приоритет за устойчивост на икономиката" Петък, 10 Февруари 2012 г. Основните акценти на дискусията ще бъдат фокусирани около възможностите, които дава законодателството за енергийната ефективност в България и ЕС за намаляване на вредните емисии, гарантиране на конкурентоспособността и устойчиво развитие на икономиката, и

14:30 Общество Международна конференция за Югоизточна Европа: "Диалог и сътрудничество в образованието" Петък-Неделя, 10-12 Февруари 2012 г. Философски факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" и Британското общество за насърчаване на критическата философия организират регионална международна конференция за Югоизточна Европа на тема: Диалог и сътрудничество в образованието.

Събота, 11 Февруари 2012 г.

10:00 Бизнес Форум: „Погледи към финансирането в сферата на изкуството и културата” Събота-Неделя, 11-12 Февруари 2012 г. Форум на тема: „Финансиране в сферата на изкуството и културата” се организира на 11-12 февруари 2012 г. в читалище „Николай Хайтов” (кино „Изток”), ул. "Юрий Гагарин" №7 (до хотел Плиска), София.

10:00 Бизнес Безплатен семинар на „Делтасток”: „Как да печелим на форекс пазара” Събота, 11 Февруари 2012 г. „Делтасток” АД организира семинар на тема: „Как да печелим на форекс пазара”, който ще се проведе в Пловдив на 11.02.2012 г. в хотел "Дедеман Тримонциум Принцес".

Понеделник, 13 Февруари 2012 г.

18:30 Обучения Начало на Курс по Английски език – с ваучери по програмата "Аз мога повече" Понеделник, 13 Февруари 2012 г. Курс по английски език – с ваучери по програмата "Аз мога повече" Курсът е изцяло финансиран от Европейската програма "Развитие на Човешките ресурси". В него могат да се включат работещи на трудов договор, които са одобрени за участие по програмата "Аз

Сряда, 15 Февруари 2012 г.

10:30 Бизнес Уебинар: "Персонал "под наем" – новата законова рамка" Сряда, 15 Февруари 2012 г. Служителите са основен фактор в една компания, независимо от спецификата на бизнеса и големината му. Управлението на човешкия ресурс е свързано с отговорности, които трябва да отговарят напълно на българското трудово право и Кодекса на труда. Все по-често

Четвъртък, 16 Февруари 2012 г.

09:30 Обучения Обучение: “Бюджетиране и възвръщаемост на инвестициите” Четвъртък, 16 Февруари 2012 г. Целта на обучението е да изгради у участниците знания и умения за: – Изграждане на система от метрики и ключови показатели на изпълнението – Изчисляване на възвръщаемостта на инвестициите в УЧР (ROI) – Бюджетиране на дейностите в УЧР – Бюджетиране в к

10:00 Бизнес Международна туристическа борса "Ваканция & СПА експо 2012" Четвъртък-Събота, 16-18 Февруари 2012 г. "Ваканция и Спа Експо" е място за среща на професионалистите от сферата на туризма, където те могат да установят полезни контакти и осъществят успешен бизнес.

11:00 Бизнес Българо-молдовски бизнес форум Четвъртък, 16 Февруари 2012 г. Събитието ще бъде открито официално от министър-председателите на България и Молдова. По време на форума ще бъдат представени възможности за инвестиции и бизнес сътрудничество с Република Молдова и ще се проведат двустранни бизнес срещи.

Петък, 17 Февруари 2012 г.

13:00 Бизнес Уъркшоп: "Потребителска мотивация" Петък, 17 Февруари 2012 г. Азбучна истина е, че хората сме първо емоционални, а след това рационални същества. Така и правим избор за своите покупки.

Събота, 18 Февруари 2012 г.

- Обучения Начало на Курсове по PHP програмиране – за Zend PHP 5 Certification Exam Събота, 18 Февруари 2012 г. Разработен за вземане на Zend PHP 5 Certification Exam и Zend Certified Engineer (ZCE). Групово, индивидуално, фирмено(на персонал) и по поръчка (бутиково) обучение. Съботно-неделно обучение: 18, 19, 25, 26 февруари в малки групи от 9:30 до 17:00 часа

EventBox.bg "Райко Алексиев" 26 1113 София, България Телефон: +359 888 889 811 Email: info@eventbox.bg

 

Представители на LLP Dynamics България, ERP Concept, Balkan Services, Тим ВИЖЪН България и ATOS представиха пред медиите предизвикателствата пред усвояването на европейско финансиране за внедряването на ERP системи

Human Capital I 10.02.2012

Колко са ПР специалистите в България и какъв е потенциалът за развитие в тази област, разказва председателят на Българско дружество за връзки с обществеността

Д-р Александър Христов е председател на Българско  дружество за връзки с обществеността за 2012, Акаунт директор  в ПР агенция Civitas Bulgaria и преподавател в УНСС. Той е член на Българско дружество за връзки с обществеността от 2003 и участва в ръководната дейност на организацията през последните шест години. Председател е на Комисията по етика на БДВО за периода 2006 – 2010. 

Александър Христов е бил директор в управление „Маркетинг, реклама и връзки с обществеността” в Корпоративна търговска банка. Професионалният му опит включва още PR позиция в БАЕЗ, журналист във в. „Банкер” и други. Александър Христов е доктор по комуникации и магистър по международни икономически отношения. Води курсове по „Връзки с обществеността” в университети и образователни центрове. 

С него се срещнахме, за да ни разкаже колко са ПР специалистите в България, колко са младите хора, които учебните заведения подготвят всяка година в сферата на комуникациите и какъв е потенциалът за развитие в областта на връзките с обществеността.

Г-н Христов, колко са специалистите по ПР в България? 
Ако трябва да отговаря направо, ще кажа, че или са прекалено много, или са прекалено малко. Зависи от това кого смятаме за ПР специалист или как работещите в областта се самоопределят. Има страхотен афоризъм, който често цитирам: „Ако на клетката на слона пише „Бивол”, не вярвай на очите си”. Това е, което се случва в ПР професията, при това не само в България. 

Има хора, които се определят като ПР специалисти, но това самоопределяне не ги прави автоматично такива. Затова казвам, че са или прекалено малко, или прекалено много, но и в двата случая не са толкова, колкото трябва. Тук е мястото да отбележа ролята на професионалните ПР организации като БДВО в тази област, чиято роля е именно такава – с авторитета на дадената организация и нейните членове  да имат възможността да кажат кой ПР специалист е наистина професионалист, съответно, ако се върнем към афоризма, кой е бивол. 

Вие сте председател на БДВО. Колко са вашите членове?
Бройката е динамична, тъй като членството е годишно. За 2012 не можем да кажем още, но за 2010 и 2011 индивидуалните членове на БДВО са около 300 души. ПР специалистите в страната обаче, с които поддържаме активни контакти, са много повече.

ПР професията стана доста „модерна” през последните години и е много привлекателна, особено за младите хора. 
Младите хора в ПР са много. Имаше изследване преди няколко години, което показа, че средната възраст на хората, работещи в ПР бранша, е 27-28 години. Динамиката на професията предполага такъв тип хора да навлизат в нея. 

Колко млади хора с образование по връзки с обществеността излизат годишно от университетите?
По груби изчисления, някъде около 250 и 300 души годишно. Част от тях не се реализират в областта, но, от друга страна, има много други ПР специалисти, които са влиятелни и успешни в България, но нямат образование по връзки с обществеността. Това е нормално, тъй като академичното образование  по ПР в страната стартира в началото на 90-те години.

В настоящата ситуация има ли потенциал за тези стотици млади хора, които излизат от университетите, за да се реализират успешно? В бранша работят много и добри специалисти вече. Компаниите разкриват ли нови позиции за специалисти по комуникации?
Да, има бъдеще, макар че процесът по откриване на нови работни мeста от компаниите в момента  не е толкова активен. И въпреки всичко – да, има перспектива. Инвестициите в комуникационни дейности и ПР са функция на икономическото състояние на страната, което в момента не се характеризира с високи показатели, но не мога да кажа, че няма перспектива. За хора, които са талантливи, способни и ентусиазирани, не се сещам за време, в което те не могат да се реализират професионално.  

Какво е типичното възнаграждение за стартовите позиции и как се променя то с развитието на специалиста във времето?
За стартовите позиции и в агенции, и в компании заплащането се движи между 700-800 до 1000 лева. Възнагражденията на специалистите на най-високите мениджърски позиции в областта може да стигне 2500 лева. Тук не включваме две групи специалисти. Тези, които са на свободна практика, както и управители на агенции и висше мениджърско ниво, които имат други функции.  Друго, което бих могъл да кажа, е, че както и в другите браншове, заплатите през последните години в областта на ПР са замразени.

Какви умения са необходими, за да бъдеш успешен ПР?
Първото и най-важно умение, което е необходимо, е умението да усещаш и разбираш какво искат да чуят и да разберат другите и да го кажеш по най-добрия начин. Може би това е причината, поради която професията е толкова феминизирана, защото жените като че ли са по-добри в това. Естествено са необходими много други умения, които аз бих казал, че по-скоро се учат, отколкото са вродени- например  комуникативността. Професията е изключително динамична, което е свързано с темперамента, който трябва да имат хората.

Иска се сърце, здрави нерви, възможност за бързо вземане на решения. Разбира се, е важно да умеем да пишем и да се изразяваме добре. Нещо, което остана на последно място, но не е, е умението да правим така, че в комуникацията и реализираните дейности всички страни да печелят.

От Ваша гледна точка, кое е най-хубавото на тази професия?
От моя гледна точка най-хубавото на тази професия е възможността да виждаш своите идеи реализирани на практика и възможността да увличаш по тях много хора. Да виждаш как те й се радват. Това е най-хубавото от моя гледна точка.

Най-трудното?
Най-голямата трудност е може би същата. Предизвикателството в професията е умението да реализираш кампания или проект, който да е полезен както за инициатора на този проект, така и за крайните публики. 

Каква е разликата да бъдеш ПР в компания и в агенция?
Аз съм бил и от двете страни и мога да кажа, че почти няма разлика, когато става въпрос за комуникация навън и реализация на кампании. Разликата е много повече вътре – в организацията на работата и взаимоотношенията. Разликата е и че в агенцията има и нещо, което наричаме „обслужване на клиента”. 
Звучи просто, но всъщност това означава много отделни дейности и умения, за да се постигне нещо, което е от полза за всички. 

Доколко мениджърите и компаниите се доверят на ПР практиците или по-скоро те самите имат идея, на която държат?
Зависи от типа мениджър и клиент. Колкото повече слушат, не казвам автоматично да приемат, а да се доверяват и изслушват, толкова по-добре. Винаги казвам, че когато става въпрос за такъв тип комуникации, изключително важно е да чуеш какво ще ти кажат хората, с които работиш. Най-малкото ще имаш още една гледна точка. Колкото повече гледни точки чуе мениджърът или клиентът за даден проблем или предложение, толкова по-информирано ще бъде неговото решение. 

Разкажете ни за ваш проект, който е бил труден, но въпреки всичко успешен?
Това, което най-трудно се постига, често не се вижда нито от мениджърите, нито от клиентите. 

Защо?
Защото има ужасно много логистика зад повечето събития, кампании и проекти, които реализираме. Не се вижда координацията, убеждаването на различни групи от хора – подизпълнители, медии, клиенти и т.н.

Важен въпрос, особено в настоящия момент, е как се измерва ефективността на даден проект във вашия бранш?
За съжаление към момента няма, дори в световен мащаб, абсолютно точен и надежден метод за измерване ефективността от комуникационните дейности. И наистина според мен Нобелова награда ще заслужи този, които измисли такъв. Но методите, които се използват в ПР практиката, са много.  Те са основно свързани с измерването на възможността дадено послание да достигне до определени целеви публики. Оттам нататък методите за измерването на това как посланието променя техните нагласи, действия и т.н. е по-скоро в полето на приблизителното заради недостатъчната разработеност на тази проблематика. Има обаче напредък. През миналата година на конференция в Барселона бяха формулирани т.нар. Барселонски принципи за измерване на ефективността в ПР и методиката с наименование Valid Metrics for PR Measurement. Те са достъпни онлайн. Всеки, който иска да ги види и да се запознае с тях, може да го направи. По мое мнение към момента това е най-доброто постижение като методика по отношение на ефективността в ПР.

Когато компания реши да се обърне към ПР експерт или агенция как да се ориентира – да провери дали членува в някоя от браншовите организации?
Да, професионалните ПР организации могат да дават референции на компаниите. Не е задължително съответният ПР специалист или ПР организация да е член на някоя от браншовите организации, но ние се познаваме, знаем кой как работи и можем да дадем професионални препоръки, независимо дали даден специалист или ПР агенция е член на някоя от браншовите организации.

Оригинална публикация  (и видео)

ROI Communication I 9.02.2012

Общата цел на Европейската комисия и SamKnows е да предоставят на Европа надеждна и точна статистика за ефективността на широколентовата връзка в Европа.

Проектът цели да създаде общност от потребители на широколентова връзка в цяла Европа, които да се присъединят към вече съществуващите големи общности в САЩ и Обединеното кралство. Всеки от тези доброволци ще постави в дома си устройството “Whitebox” на SamKnows, което ще проверява ефективността на интернет връзката. Доброволците също така ще имат достъп до данните, събрани чрез информационната система на SamKnows. Отделните участници ще имат възможността да проверяват своите интернет доставчици, а данните от общността ще бъдат използвани от Европейската комисия за оценяване на настоящата ефективност на интернет доставчиците в Европа, както и за откриване на примери за постигнати успехи и потенциални проблеми.
Нужни са 2500 доброволци от България, за да се осигури надеждна и точна статистика за ефективността на широколентовата връзка в Европа, която да послужи за основа на инвестициите в дигитализацията на страните в Европа.
Нели Крус, Еврокомисарят по Дигиталната политика на Европейската комисия (ЕК), подкрепя изследването, което е финансирано от Европейски фондове. Ще се оценява реалната скорост на широколентовата връзка, която достига до потребителите в 27 страни членки на ЕС, както и Исландия, Норвегия и Хърватия. Резултатите ще помогнат на ЕС да подобри ефективността на инвестициите във високоскоростен широколентов интернет в Европа и да се реализира европейската дигитална политика, както и ще предостави полезна информация за качеството на предлаганите услуги на потребителите.
“Всеки в ЕС трябва да може да се възползва от предимствата на отворения и законосъобразен интернет, без скрити ограничения или по-бавна скорост, отколкото е обещана от доставчиците”, споделя Заместник-председателят на Европейската комисия Нели Крус, отговаряща за цифровите технологии. “Нуждаем се от информация от първа ръка от потребителите в Европа за актуалното състояние на широколентовата връзка. С тези данни, можем лесно да видим в кои страни услугата е най-добра и в кои страни качеството изостава, което ще ни позволи да насочим подкрепата си и инвестициите там, където са нужни.”
Изследването ще измери скоростта на широколентовата връзка като предостави на доброволците устройство, което се свързва към тяхната широколентова връзка. Доброволците ще получат специално разработено устройство, оценяващо широколентовата връзка, което може да се включи в наличния модем/маршрутизатор. То се нарича “Whitebox“ (Бялата кутия) на SamKnows. За да бъде представително от статистическа гледна точка в изследването трябва да се включат 100 000 доброволци, като доброволците от България трябва да бъдат 2500. Доброволците ще получат подробни данни в реално време за качеството на тяхната връзка, включително скорост и надеждност.
Резултати от проведено от НСИ изследване за използването на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) от домакинствата и лицата за 2011 г. показва ръст от 11.9% спрямо предходната година в относителния дял на българските домакинства, които имат достъп до интернет в домовете си. С висок ръст се отличава и важният за ЕК показател за широколентовия достъп, при който се наблюдава увеличение от 13.8% в осигуряването на бърза и надеждна широколентова връзка на домакинствата в България спрямо предходната година.
Изследването на Европейската комисия се провежда от SamKnows, фирма, която е специализирана в изпитването на качеството на широколентовия интернет. “Надявам се в Европа да изградим силна потребителска общност, чрез която да изследваме доставките на интернет в дългосрочен план”, казва Алекс Салтър (Alex Salter) изпълнителен директор на SamKnows. “Възможността да се установят стандартите на широколентовия достъп, както и възможността да се привлекат значителни инвестиции за подобряване на инфраструктурата в отделните страни ще мотивират много хора да станат част от доброволците в България.”
Желаещите да се включат като доброволци от България просто трябва да се регистрират на http://www.samknows.eu/. След това ще получат малко устройство “Whitebox”, което да свържат към своята интернет връзка.

Бележка за редакторите:
Повече за подкрепата от страна на Еврокомисаря Нели Крус можете да прочетете на: http://blogs.ec.europa.eu/neelie-kroes/how-fast-is-your-broadband/

Повече за методологията на проекта и как да се включите в него можете да прочетете на: http://www.samknows.eu/

За Европейския проект
Държавите-членки, в които SamKnows набира доброволци, са: Австрия, Белгия, България, Кипър, Чешка Република, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Обединеното кралство, като още доброволци се набират и в Хърватия, Исландия и Норвегия. За повече информация за включване в проекта вижте: http://www.samknows.eu/

За контакти:

ROI Communication
info@roibg.com
+359 2/ 961 59 71

Готварското му шоу в мегамаркет Roda се превръща в традиция

Райфайзенбанк (България) ЕАД публикува месечния си анализ на макроикономическите данни, налични към края на януари 2012 г. Краткосрочните индикатори сочат сравнително слабо последно тримесечие на 2011 г.

M3 Communications Group I 9.02.2012

9 февруари 2012 г., Давос. „Светът е прозрачен, не може да има граници и ограничения върху прозрачността, защото тя води само до високи етични стандарти“, каза днес PR експертът Максим Бехар по време на откриването на Световния PR форум в Давос. Той участва в дебата „Правото на личен живот срещу публичността в ерата на прозрачност“ заедно с Алън Майер, партньор в най-голямата американска компания за комуникации в шоу бизнеса 42West, а модератор на дебата бе Даниел Хьолтген, директор по комуникациите в Съвета на Европа.

„Никой вече не може да ограничи прозрачността, защото тя се развива постоянно чрез социалните медии – те правят света неизмеримо по-добър, по-честен, по-морален и дават на милиони хора най-важното, от което имаме нужда сега – познание“, каза Бехар.

Това е неговото трето участие за трета поредна година на престижния форум в Давос. Преди две години той презентира позицията си към социалните медии, преди година бе модератор на встъпителния дебат между безспорните световни капацитети Пол Холмс и Маршал Спондър, тази година самият той бе участник в дебат.

Максим Бехар управлява водещата в България PR компания M3 Communications Group, Inc., част от веригата на световната корпорация Hill+Knowlton Strategies, a от януари 2012 е директор и на офиса на Hill+Knowlton Strategies в Прага.

Форумът Communication on Top има за цел да събере на едно място специалисти и иноватори в областта на комуникациите и да предостави платформа за обмяна на идеи и обсъждане на практики, тенденции и стратегии. Тази година във форума участват повече от 30 души от 20 страни. Предвидени са седем панелни дискусии, представяне на проучвания (case studies) и три дебата, които провокират обмяната на идеи по отношение на публичността в ерата на социалните медии и бъдещето на комуникациите.

Форумът, който се провежда за трета поредна година, стартира на 8 февруари. Освен темата за публичността срещу правото на личен живот програмата включва и теми като „Нови предизвикателства пред PR агенциите – глобално срещу локално", „Комуникации във виртуална икономика" и „Виртуална комуникация или комуникация лице в лице в маркетинга и PR".

Освен участник в дебата Public vs. Private, Максим Бехар ще модерира и заключителната церемония по връчването на наградите C4F (Communication for Future). Наградите се връчват за втори път тази година с тях се отличават личности, които положително са повлияли за развитието на комуникациите и са допринесли за налагането на нови тенденции в тази сфера.

Повече информация на: http://www.forumdavos.com/

За повече информация, моля, свържете се с M3 Communications Group, Inc.,
тел. 02/818 70 10 

в. Класа I Диана ЙОСИФОВА I 25.01.2012

Георги Крумов има повече от 15 години опит като мениджър в компании като „Кейбъл енд уайърлес“, „Бурма Кастрол“ и „Бритиш петролиум“. В момента е управляващ директор на GBK Invest, компания, която управлява инвестиции в различни сфери, както и член на надзорния съвет на Uniqa Insurance. Притежава и лично портфолио от недвижими имоти и инвестиции, в т.ч. най-голямата българска компания за военни технологии за комуникация „Електрон прогрес”.

- Г-н Крумов, вие работите с чуждестранни инвеститори. Какви са нагласите към България? Доколко тя е привлекателна за чуждите компании и с какво?
- Само преди дни говорих с инвеститори от Лондон за привличането им по различни проекти в България и за съжаление в момента не бих казал, че страната ни е привлекателна за каквито и да е инвестиции. Причините са обективни и свързани най-вече със световната криза. Ако преди това България беше във вътрешна криза, но Европа вървеше добре, това не беше пречка за чуждите инвеститори, защото залагаха на доброто развитие в бъдеще. Но днес самите европейски страни имат тежки проблеми и търсят така наречените „убежища”, където да държат парите си и изобщо не считат нашия регион за привлекателен. Фактор е и ситуацията с Гърция, тъй като инвеститорите по принцип предпочитат да взимат под внимание по-голям регион, не само една държава, и южната ни съседка изпъква с огромните си проблеми. Когато се говори за България, се знае, че голяма част – над една-трета – от банковата ни система се държи от гръцки банки – това също спира инвеститорите. Австрийските банки, които работят тук, също имат ограничения по отношение на кредитирането, наложено наскоро от Австрийската централна банка. Всичко това прави България изключително непривлекателна за инвестиции. Освен това до момента няма никакви специални преференции за големи инвеститори. Така че, ако изобщо можем да говорим за капиталовложения – те са насочени към производство на стоки и на услуги или към разширяване на вече съществуващи бизнеси. Това в известен смисъл е хубаво, т.е. ако видим стабилизиране на икономиката за в бъдеще, предполагам, че ще дойдат и по-качествените инвеститори.

- В тази връзка какво може да направи държавата?
- Твърде много. Например да избере приоритетите си като част от дългосрочна стратегия и да определи съответните финансови стимули – като започнем от данъчни преференции, както е навсякъде по света, та до предлагане на допълнителни ресурси на тези фирми, които отговарят на определени критерии. Формално стимулите ги има и сега, но или не работят на практика, или изобщо не са достатъчно. Например в IT сектора, за който постоянно се повтаря, че бил приоритетен, държавата не е направила особено много. А там трябва да се обхванат много по-голям кръг от дейности – още от образованието на съответните кадри. И затова виждаме следния парадокс: българите, които традиционно сме силни в науки като информатика и математика, завършват образованието си тук и след това заминават за чужбина.
Не бива стремежът да е насочен към едно или две предприятия, а да се развива целият бранш. Когато произвеждаш, трябва да можеш да разчиташ на доставка на твой колега, той пък на друг и така нататък – т.е. няма я инфраструктурата, няма я логистиката за високите технологии, няма ги доставчиците. При износ на подобни продукти може да се помисли за насърчаване с по-широк кръг от мерки, които съвсем целенасочено правителството да определи. Самият аз притежавам компания, която работи в областта на високите технологии, и бих казал, че не само че не виждаме стимули, а и точно обратното – пречки от всякакво естество от бюрокрация до неразбиране какво се прави в дадена компания. Тук не броим, разбира се, стимулите или програмите за Европейския съюз, които по същество не са инициативи на правителството.

- Ако трябва да обобщим, кои сектори според вас имат потенциал да придвижат икономиката ни напред?
- Приоритетните сектори, които правителството преди време обяви, бяха правилно формулирани. Сега обаче от тях трябва да се изберат три до пет бранша, в които много ясно да бъдат обявени политиките. Очевидно това са земеделие и селско стопанство, туризъм – добър или лош, масов или не – вече е добил такива размери, че е станал приоритетен сам за себе си без особени действия на правителството. Освен това – високи технологии и като цяло химико-фармацевтична промишленост.

- Работите и с чужди инвестиционни фондове – защо като че ли все още имиджът на подобни компании в България е леко негативен?
- Няма разбиране за ролята на тези фондове – отстрани изглежда, че просто идват в България, купуват и после препродават в рамките на 1-2 години. В много от фондовете наистина това е концепция и те именно затова се казват „инвестиционни“ – т.е. инжектират пари и поемат определен риск. Но това, което се изпуска от общественото внимание, е, че развиват дадения отрасъл или предприятие, за да могат да извлекат печалба от него. Например фондовете за дялови инвестиции очевидно влагат пари там, където смятат, че ще могат да им се върнат. Ако имаме предприятие от хранително-вкусовата промишленост и то е ориентирано само за производство за България – идеята на такава дялова инвестиция е да се увеличи капиталът на дружеството, за да може то да си позволи да излезе на други пазари. Първата задача на инвестиционния фонд е да го направи финансово по-стабилно и след това да разшири производството и пазарите си. Много често обаче се пропуска и „добавената стойност“, която носят фондовете – те са инвестирали в други подобни предприятия из Европа или света и носят най-добрите практики оттам как се развива даденият сектор. В този смисъл помагат на иначе местно гледащите собственици да развият визията си. И ако мога да обобщя: инвестиционните фондове правят три неща: първо, осигуряват необходимия на предприятията капитал, особено във времена на криза; второ – носят добавена стойност, целия си опит, който са взели от други страни, и трето – това са „първите птички“, които дават сигнал, че тези сектори са интересни не от гледна точка само на българската икономика, а въобще. В този смисъл те водят след себе си след това и така наречените стратегически инвеститори. Да, вярно е, че търсят и печалба, но все пак тя е като възнаграждение именно на риска, който са поели, когато са решили да инвестират пари в бранш или в държава, в които никой не е искал да навлезе до този момент. Т.е. фондовете са тези, които вървят пред другите и отварят пътеката, полето за всички останали дългосрочни инвеститори.

- Предприятия от кои сектори в момента се виждат любопитни за подобни фондове?
- В момента е интересно всичко, което е свързано с производството и експорта, като тази тенденция ще продължи и през 2012-а най-вече заради евтината и сравнително образована ръка у нас. Проблемът е обаче, че с годините тя става все по-малко, а човешкият ресурс се е превърнал в най-големия проблем за развитието въобще. Други интересни браншове са земеделието и туризмът, както и високите технологии – най-общо казано там, където има добавена стойност.

- А има ли пари в пазара на недвижими имоти?
- Според мен дори и там има пари, но абсолютно не на нивата отпреди кризата. Хората все още живеят с миналото, но трябва да е ясно, че бумът от 2007-2008 г. няма да се върне, каквото и да е желанието и на брокерите, и на собствениците. Този сектор ще прави нормални печалби, както се прави навсякъде по света, и то само ако доставя необходимото качество за необходимата цена.

- Името ви е в основата на създаването, развитието и продажбата на "Авто Юнион холдинг“, реализацията на първия мол в България "Сити център София" и инвестицията в най-голямата верига за домашна техника в страната "Техномаркет". В момента в кои сфери разработвате проекти?
- Това бяха инвестиции, които се свързваха преди всичко с фонда Equest, който аз напуснах още есента на 2008 година, и оттогава се съсредоточих в други проекти с други инвеститори. Част от тях бяха с Държавния фонд на правителството на Оман, други партньори, започнах и мои собствени инвестиции. Съсредоточих усилията си в компанията „Електрон прогрес“, която оперира в областта на високите технологии. Днес можем да се похвалим с патенти, златни медали от изложения в Брюксел. Компанията е единствената все още в България, сертифицирана за работа по проекти на НАТО не само у нас, но и в други държави. Участвахме с наши инженери в операции на НАТО като подизпълнители на големи американски фирми. Ще дам и пример: при системата за наблюдение на морските ни граници, която изгради фирма Lockheed Martin, „Електрон прогрес“ беше подизпълнител. Работим и с Министерство на отбраната, с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и по други големи граждански проекти. Правим собствени продукти, някои от които като „Комета“– антитерористично устройство, беше наградено с най-висока оценка в Брюксел.

- По какъв начин тежестта на кризата ще продължи да се усеща у нас?
- За съжаление според мен кризата ще се отрази тежко преди всичко по линия на доходите и потреблението на населението. Те категорично ще продължат да се свиват и тази година. Външните причини са свързани със случващото се в Европа и най-вече дълговата криза. Когато потреблението там се свива, това пряко се отразява на нашия износ, който основно е 80% за Европейския съюз. Ще намаляват и доходите на населението, нови работни места не се планира да се откриват заради липсата на чужди инвестиции. Безработицата, която виждаме, че се превърна в огромен проблем дори и за установени икономики като Франция и Англия, също ще ни се отрази. Преди дни излязоха данните за броя на хората без работа на Острова – най-високия процент, ако не се лъжа, от войната насам.
Слава Богу обаче се виждат и първи сигнали, че Гърция ще стигне до споразумение с частните си кредитори, така че може би няма да стигаме до второ дъно на кризата. Единственото хубаво за България е, че макроикономическите ни параметри са много стабилни и това е нещо, което поне в по-дългосрочен план със сигурност ще се отрази добре на страната.

- Еврото и еврозоната ще оцелеят ли?
- Лично според мен – категорично да, иначе последиците биха били изключително сериозни и няма човек, който да може да каже какво точно може да се случи. 

Оригинална публикация