в. Труд | 26.05.2012

- Г-н Тодоров, как ще коментирате идеята на премиера полицейски патрули да информират с мегафони хората при бедствие?

- Смятам, че има по-лесен и ефективен начин да се информират хората за ситуацията и мерките за сигурност при бедствие. Програма "Хоризонт" на БНР има 100% покритие на дълги вълни в цялата страна. Именно националната сигурност е причината за излъчването в този диапазон. В момента изграждаме и 100% покритие на "Хоризонт" на средни вълни. "Хоризонт" и "Христо Ботев" покриват между 80 и 90% от територията и населението на УКВ честоти, като достигат и до всички гранични райони. Имаме и 7 действащи регионални станции, които са с 24-часово излъчване, покриват по няколко области и са с дежурни новинари нонстоп.
Освен това във всички радиоточки из цялата страна са включени нашите програми. Те са и в мрежите на всички кабелни оператори. Излъчваме и в интернет, и в мобилната платформа на "М-Тел". Така на практика се гарантира не 100%, а 200% покритие и достъп на информацията до хората, независимо от това как и чрез какъв приемник слушат радио. Готови сме при бедствие от двете страни на границата веднага да създадем кризисен център в съответната наша регионална станция и в партньорско радио от другата държава.

- А как ще получавате информация?

- Имаме горещи телефони, свързани с пожарната, геофизичния институт и МВР. Освен това разполагаме и с подземен обект, който може да се включи и да излъчва при извънредни обстоятелства. Но най-важното е, че не са необходими нито допълнителни инвестиции и особено усилия. Просто трябва приоритетно да се подава информация към нас. Заради спецификата на радиоизлъчването ние можем на мига да включим всяка от тези служби в ефир, като свържем всички наши програми в обща мрежа.

- Не трябва ли всички медии да имат равен достъп до информация?

- Тук става дума за бедствия и национална сигурност, а не за реклама. Това е функцията на обществените медии – те са част от националната ни сигурност.

Стр. 7

сп. Тема | 26.05.2012

Американската компания Time Warner е отпуснала на фирмата собственик на bTV – Central European Media Enterprises (СМЕ), заем от 300 млн. долара, съобщи преди дни СМЕ на официалния си сайт. С парите притежателят на българската медия и на още няколко телевизии в Централна и Източна Европа – милиардерът Роналд Лаудер, ще обслужи дълговете по заемите си с падеж през 2013 г. и ще се опита да намали още оперативните загуби на корпорацията. В края на април СМЕ информира, че за първото тримесечие на годината отрицателният й резултат е паднал с 36% заради редуцираните разходи по дълговите лихви. "Подкрепата на нашите основни акционери в този момент показва увереността им за бъдещето на СМЕ", коментира на интернет страницата президентът на фирмата – румънецът Адриан Сарбу. Той посочи, че фирмата му спазва обещанието си да намалява задлъжнялостта си.
Освен да отпусне заем, съвместно с друга фирма на Лаудер – RSL Capital LLC, Time Warner се е съгласила да финансира СМЕ с други около 87 милиона долара. Срещу тези пари тя придобива 11 500 000 привилегировани акции от клас "А". Така делът на американския гигант в СМЕ се покачва до 40 на сто. Ако компанията на Лаудер, чиито акции се търгуват на фондовата борса в Прага, не върне 300-те милиона долара до август, Time Warner ще получи правото да вдигне акционерното си участие в СМЕ до 49.9 процента.
През май 2009 г. Time Warner придоби 31% от активите на СМЕ. През февруари 2010 г. СМЕ пък купи bTV от друг милиардер с американски паспорт – Рупърт Мърдок, за 400 милиона долара плюс печалбата за предходната година. След придобиванеmo на bTV Time Warner постепенно увеличи участието си в СМЕ дo 34.4 на сто преди анонса за поредното увеличение до 40 процента. В портфолиото на мегакорпорацията влизат новинарската телевизия CNN, филмовият канал ИВО, филмовите студиа New Line Cinema и Warner Bros, детските Cartoon Network, Boomerang и др. До 2009 г. Time Warner бе под една шапка и с щатските телекоми Time Warner Cable и AOL. След това обаче те се отделиха в независими компании.

Стр. 6

Тема: Свободата на словото
Гост: Наталия Геворкян, журналист

Водещ: Към поредната среща и тема в предаването днес. В студиото на Хоризонт и Събота 150 вече е руският журналист Наталия Геворкян. Тя е известна като човекът, накарал най-известния затворник в Русия Михаил Ходорковски да проговори пред широка публика чрез своята автобиографична книга, която предстои да бъде представена и в София в понеделник. Преди това обаче Наталия Геворкян ще участва в дискусия за свободата на словото и медиите. Г-жа Геворкян се свързва и с това, че е близка на убитата журналистка Анна Политковская. Разговорът ни с Наталия Геворкян ще водим със съдействието на колегата Петър Григориев. Добър ден и на двамата и добре дошли в нашето студио.
Наталия Геворкян: Добър ден.
Водещ: Г-жо Геворкян, нека да започнем нашия разговор от този въпрос – с какво Михаил Ходорковски предизвика вашия интерес?
Наталия Геворкян: Може би, защото той попадна в затвора. Ние се познаваме много добре с него, понеже аз се познавам с почти всичките руски олигарси, защото просто като професионалист… Всеки от тях представляваше някакъв интерес, но той специално ми направи едно много силно впечатление, и особено след като попадна зад решетките.
Водещ: А според вас на кого и с какво може да бъде полезна тази книга?
Наталия Геворкян: Честно да си призная, моята книга беше насочена към западната аудитория, защото аз чух и четох толкова глупости за него, че реших, че трябва да я насоча именно към тях. Това не е първата книга за Ходорковски, но тази именно се отличава с това, че той в нея говори сам. А в моите глави, което беше също много важно, говорят всичките акционери на компанията ЮКОС. И затова аз не казвам кой е добре, кой е зле и какво трябва да се прави, просто вие трябва да я прочетете, за да получите една представа за нещата. Именно ще видите как стоят нещата именно от тяхна гледна точка, от тези участници.
Водещ: А може ли да се каже, че Михаил Ходорковски е така да кажем жертвения агнец сред всички останали руски олигарси?
Наталия Геворкян: Бих казала, че за съжаление той се намира в затвора, за да изкупи греховете на всичките. И всъщност не за да изкупи, нали, своите грехове, разбра, а именно поради това, че същите обвинения могат да бъдат предявени към всеки олигарх. И те бяха обявени спрямо него и само той попадна в затвора. И аз не казвам дали той е виновен, дали има някаква вина, какви са доказателствата, какви са обвиненията и именно това ли са те, и именно това ли е вината. И бих казала, че това е един вид разчистване на сметки с всички олигарси. Но Путин направи така, че го извърши единствено с Ходорковски. Защото той беше по-добър от тях. Той изпъкваше измежду тях, той бе най-добрият във всички отношения. Неговата компания беше първа. И имам чувството, че има и доста силна логика в това отношение. Защото през 2003 година Путин все още не се чувстваше толкова стабилно. И той се много страхуваше, много се опасяваше от две неща, които можеха да повлияят хората и общественото мнение – това, разбира са, са медиите… И също така това бяха и богатите хора, които държаха три четвърти от капиталите в ръцете си и също бяха много опасни. И той затова просто отстрани най-силния от тях. Имайки предвид логиката на нещата, че другите ще дойдат и ще склонят глава пред него.
Водещ: А за какво, според вас, г-жо Геворкян, не успяха да се договорят Владимир Путин и Михаил Ходорковски?
Наталия Геворкян: Имам чувството, че те въобще не можаха да се разберат. Значи, Ходорковски просто неправилно прецени, неправилно оцени Путин, а Путин пък от своя страна действаше с методите, каквито знаете, че са били на тайните служби. Имаше среща между двамата, на която Ходорковски каза на Путин, че той има намерение да прави точно това, това и това относно компанията, в политиката и т.н. Путин тогава му каза, го помоли всъщност, Путин просто каза „Ако обичате, престанете да финансирате комунистите”. Ходорковски тогава престана да финансира комунистите, Путин каза, че той всъщност останалата част от програмата на Ходорковски му харесва, най-вече икономическите планове и Ходорковски му повярва.
Водещ: Освен да представите книгата, пак ще кажа на нашата аудитория, това ще се случи в понеделник вечерта, другият повод вие да бъдете в София е участие ваше в дискусия за свободата на словото и медиите. В тази връзка какво мислите да отправите като послание в понеделник пред колегите, въобще пред хората, които ще посетят тази дискусия?
Петър Григориев: Г-жа Геворкян знае малко български и разбра.
Водещ: Това беше важно за нашите слушатели.
Наталия Геворкян: Аз не мога да сравня точно ситуацията в българските медии и съответно в руските, защото слабо съм запозната с нещата в България.
Водещ: По принцип общо послание?
Наталия Геворкян: Бих казала, че тази разлика, тази донякъде и пропаст между реалността между действията на властта, между действията на протестиращите. И най-вече това, което става на улицата, това, което представят медиите. Мисля, че ще настъпи един преломен момент, защото именно улицата ще започне да чука на вратите на всичките медии – на радиото, на телевизията. И тогава те ще се окажат в такава ситуация, в която няма да бъдат така откъснати от тази реалност, защото и тази реалност всъщност съществува в интернет. Тоест това е един много сложен момент, защото на много журналисти им се налага да правят своя избор, особено тези, които работят в официални канали или в държавни телевизии. Бих дала един пример. Ние имаме опозиция, която знаете, че излиза на улицата, провежда митинги, протестира и т.н. Но ние имаме и един такъв канал – НТВ, огромен, голям канал, който се контролира от Газпром и един от приятелите на Путин. И на този канал му се възлага да направи филм – компромат за лидерите на опозицията. И вижте колко интересно, в този канал работи една жена, чийто бивш съпруг всъщност е сред опозиционерите на улицата. Те извикват нея и й възлагат да направи филм срещу бившия си съпруг. И тя тогава напуска. Затова не знаете пред тази дилема на хората, които са вътре в тези телевизии, в посочените, тя ще бъде много сложно решима, защото тези хора имат познати, роднини, близки, които са на улицата.
Водещ: Като говорим за улицата, като говорим за протестите в Русия, изкушавам се да ви попитам – вашето мнение, събужда ли се гражданското общество? Вземам повод от това, което става от месец декември насам.
Наталия Геворкян: Да. Хората се събуждат, опозицията също и защото всъщност властта масово не изпълнява своите задължения. Дори хората, които не излизат да манифестират или протестират, независимо от това, те започват да правят свои организации. Започват да помагат на бездомниците, да събират средства за други някакви неща, за операции на децата им. Например във Фейсбук се публикуват сметките на евентуално, на които се събират парите за някои … и с тези пари, хората превеждат парите и след това се публикуват отчетите, обаче дава се сметката – къде са, колко пари и от кого са събрани. Разбира се, това не е в цялата страна, това основно е в големите градове. Но тази разлика практически между обществото и управляващите вече се вижда.
Водещ: Още един акцент от тази седмица, свързан с Русия. Да ви помоля за вашия коментар – това е новото руско правителство, което беше сформирано през тази седмица. Казват руските медии и анализаторите, че три четвърти от лицата в него са нови. Така ли е, според вас? Въобще как смятате, че това ново руско правителство ще изпълнява задълженията си?
Наталия Геворкян: Много ми е сложно да предскажа какво ще стане. Защото те може и да са нови, на нови длъжности, но това са старите лица, които са били заместници на определени хора. И разбира се е много трудно да се каже как стоят нещата. Защото тези хора, които бяха в правителството след смяната на Путин с Медведев сега всъщност са в антуража на Путин и не се знае това дали не е основният ръководен орган или нещо като свое правителство. Аз не смятам, че Медведев е някаква сериозна политическа фигура. Аз съм убедена, че в продължение на 12 години той е бил фигурант. Путин е управлявал страната. Така че доколко това правителство на Медведев ще има самостоятелност, просто времето ще покаже.
Водещ: Така завършваме. Благодаря ви. Наталия Геворкян, руски журналист, съавтор на книгата, на биографичната книга за Михаил Ходорковски. Книгата ще бъде представена в понеделник вечер. Благодаря.          

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 26.05.2012

Водещ: Понякога се чудя какво и как прави мислите ни и думите ни виртуални. Виртуални, защото често са анонимни до степен, че самите ние се чудим какво общо имаме с тях. Дали отчайващо дългото време, в което личното мнение беше нещо недотам добро за хората, а сега ни избоя в нещо, за което всички са убедени, че е особено вредно пак само за хладилника? За радост българската журналистика не винаги мисли за хладилника и естествената граница между рейтинг и доверия за по-голяма част от публиката е все по-ясно очертана. След 80-то място по степен на свобода на словото на къде? Този въпрос беше зададен в Букурещ на 8-та световна среща на българските медии, която почти на живо отразихме. Чийто край почти на живо отразихме в миналия брой. Отговорите обаче трябва да продължим да търсим, защото е важно въпросите да бъдат задавани. Дали това 80-то място не е за някои по-особени правила? Не за журналистите. Редно е и този въпрос да си зададем, защото критериите за оценка са еднакви за всички. Няма как само тези за България да са различни от общите критерии или да са направени така, че ние да се изложим пред чужденците. Това са въпросите, които и в миналото издание си зададохме. Уверена съм, че трябва да продължим да ги задаваме. Вчера във facebook.com един цитат на Маргарет Тачър получи огромно количество харесвания. „За да живее свободно едно общество, трябва да притежава критична маса от индивиди, които знаят какво е свобода.” Що се отнася до медиите, някои успяха да се впишат в некритичната маса, като избраха рейтинга. Който пък от своя страна даде повод на Асоциацията на европейските журналисти в България да изразят възмущението си от непрофесионализма и липсата на елементарен морал на определени медии и журналисти, които използваха ситуацията след земетресението, за да привличат внимание като всяват паника сред хората. Публикации като тези, цитирам ви Асоциация на европейските журналисти, в сайта "Всекиден" със заглавие „7.5 по Рихтер удря Пловдив” и в novini.bg „БАН предупреждава ударни земетресения 7.5 по Рихтер” не само не отговарят на истината, но и противоречат на журналистическата етика. Освен това са и подсъдни публикации. Съгласно Наказателния кодекс на Република България. Твърдението, съдържащо се в тези публикации, е опровергано по категоричен начин от директора на Националния институт по геофизика, геодезия и география Николай Милошев. Недоумения на Асоциацията на европейските журналисти е предизвикало и челното заглавие от 23 май на вестник „24 часа” – „По-силен трус е възможен до две седмици”. Цитираните случаи в доста други водещо е желанието не да се информира коректно обществото, а единствено стремежът към по-високи тиражи. Земята отбеляза седмицата като нестабилна, а критиките към медиите започнаха малко след първия трус. Някои институции си признаха, цитирам, комуникационни неблагополучия, но форумите бяха пълни с критики към медиите. Истината е, че аз научих първо къде е епицентърът първо от Лондон, а магнитутът от САЩ. Разбира се после се появиха и българските източници. Каква е обаче отговорността да информираш, позовавайки се първо на чужди източници? Редно е и този въпрос да си задаваме, не само ние журналистите, но и вие – нашите слушатели, когато оценявате работата ни. Тази седмица с рекорди се похвалиха и организаторите на първия национален конкурс за българска пиеса на абсурда. Румен Леонидов след малко ще коментира кои са събитията на седмицата според него и как те се съотнасят към многото текстове за абсурд, които прочете. Дали пиесите на абсурда понякога не са един журналистически разказ за реалността с елементи на въображение? След 80-тото място накъде и чия е тази оценка – на журналистите или на така наречената редакционна политика на медиите? Темата ще коментираме с доцент Георги Лозанов – председател на СЕМ, който чу повечето дискусии на срещата на българските медии в Букурещ. Точно преди седмица за пореден път си припомнихме един важен феномен. Новините на младите ги няма в медиите, а новините, които те търсят ги няма в живота. А сега накъде? Балканите, освен в прегръдката на нервната Земя, продължават да са и територия на изборна дупка или поне в Гърция. Приликите и разликите на коментарите между българските и гръцките медии ще коментираме с колегата от програмата на радио „Хоризонт” Георги Марков. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Владимир Тошев, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във facebook.com „Клубът на журналистите” – БНР. Показваме например, но не даваме за пример, коментирайте как да има по-малко странни изображения на абитуриенти на facebook.com стената ни. А ние, както винаги в началото, започваме с коментар на музикално колебание – или "Като разлюля посред нощ във вторник, та така и до днес". Тези, които първи научиха подробностите, си казаха „без радио не мога”. Други запяха рекламен бирен мотив. Какво прави рекламата е почти ясно. Какво прави антирекламата, особено в медиите? Редно е да си отговорим и на този въпрос. Тази седмица с рекорди се похвали организаторите на първия национален конкурс за българска пиеса на абсурда. Добър ден на Румен Леонидов.
Румен Леонидов: Добър ден.
Водещ:Всъщност дали тези пиеси, които прочетохте, не са един журналистически разказ с елементи на разсъждение или са истински пиеси на абсурда? Позволете с тази шега да започнем, че много напрежение ни се струпа.
Румен Леонидов: Имаше и момент на преразказ. Най-различни теми, които са общо взето във фокуса на журналистическите ни търсения, намирания, открития и закрития. От медицинското обслужване до съда, лудницата, много алегории и факти имаше за човека като животно и за животното като човек. Истината е, че ние нямаме /…/ освен в чистия живот, в буквалния бит нямаме много открития в драма на абсурда и това явно…
Водещ:Предпочитаме на живо да я живеем?
Румен Леонидов:Ами то по тази логика много хора са участвали. Всяка пиеса от мистерия до комедия, до трагедия, до драма всичко това минава под формата на абсурд, защото е свързана с нашата действителност. Но беше доста трудно да се характеризират нещата. Избрахме две пиеси, които – едната е с подчертани елементи на абсурда. Една майка иска да се самоубие и обсъжда всичко това с двете си деца и мъжа си. Тъй като тя е обещала, когато са се женили, когато са били влюбени, че ако някой ден не постигнат това, което искат те, трябва да изтрият нещата. И тя казала „аз себе си ще изтрия.” И това е. Иначе самата пиеса не е песимистична, но е с елементи на абсурд, защото там цялото семейство обсъжда нейното желание да се самоубие и общо взето покрай това минава. Авторът е млад, Иван Димитров, който явно има вкус към подобни неща. Не съм чел други пиеси, но подобна пиеса с елементи на абсурд е спечелила в Америка и играна от американски актъори. И в /…/ е печелила награда тази пиеса. Така че… Другата пиеса е от една млада пак абсолютно, млада поетеса, както и Иван се оказа, че има стихосбирки и един роман. Оля Стоянова. Тя, нейната пиеса, е пак по-далечни абстракти към абсурда има. Там е в един старчески дом. Сестри, които си говорят. Оказва се, че новата сестра се познава с една от изоставените леко шашави вече пациенти, защото я е проклела навремето, че е отказала на сина си да живее с нея. Това е трудното. По-скоро е мистичното. Едно проклятие. В страниците, което най-много обърнах внимание, на тези пиеси като медиен партнъор, се получиха доста заядливи обаждания. Със сигурност 75 души, 73 са ядосани. Мисля, че са доста известни имена.
Водещ:Всъщност това са сюжети, като че ли взети от най-рейтинговите вестници. Аз съм сигурна, че ще надвикате чайките над Бургас, които са естествена холограма в нашия разговор, за да успеете да подредите пък вашите събития на седмицата. Излишно е може би да казвам, че земетресението е номер едно.
Румен Леонидов: Е, за мен не е номер 1. Най-много обсъждано е разбира се, защото отдавна не беше ни лашкало, а и много продължително. Но аз мисля, че когато няма жертви, когато няма кой знае колко умрели от страх и слава Богу, това е много полезно.
Водещ:А вашата класация?
Румен Леонидов:Хубаво е някой да ни хване за реверите и да ни разтърси силно, защото само в такива моменти излизаме заедно спонтанно на улицата и си говорим като познати. Иначе се разминаваме с точността на прилива, както казваше Константин Павлов.
Водещ: Вашата класация за събитията на седмицата? Изключихте земетресението. Благодаря ви, че го уволнихте. Това е хубаво.
Румен Леонидов: Каква класация? Я ми подскажете да видим каква е класацията, за да си избера едно.
Водещ:Ами вие я правите. Няма значение. Най-важното през седмицата за Вас.
Румен Леонидов:За мен, какво да ви кажа? Общо взето няма събития, които да се четат толкова много. Сега в момента това, което ме впечатли може би, защото все пак, е изявлението на външния министър, че повече няма да търпи беззъбото отношение към Македония, което силно ме изненада, приятно обаче, тъй като това е някакъв нов повей в нашата външна политика.
Водещ:Значи това са ваши стари приоритети.
Румен Леонидов:Не само това. Вярно е, че има какво да чувствам към тази част от нашата история, както се казва,но както преди това изявлението на нашия вицепрезидент, че Сърбия няма да влезе в ЕС, докато не реши проблема с населението в Западните покрайнини и за това явно и неявно желание да бъдат /…/. Това са едни свежи моменти, защото във вътрешната политика, тъй като във вътрешната политика /…/ Там не може да ни изненада нищо. Нито в, ето сега в Бургас, разбрах, че най-голямата църква „Кирил и Методий” е напукана и от години още от времето на предишния кмет една огромна дупка се изкопава за паркинг и най-голямата църква „Кирил и Методий” е пред разрушаване. „Тя е цялата напукана”. Какво говоря сега? Това безобразие отвън се въвежда. На площада ще бъде… И се палят свещи. Иначе това продължава и при днешния кмет, и при бившия му мандат. Няма нито един осъден, няма никакво разследване. Едно безобразие напукано пред лицето на света и пред цяла България, но това няма да изненада никой. Нито нашите слушатели, нито всеки редови българин.
Водещ:Това е вашата новина на седмицата. Благодаря на Румен Леонидов. Добър ден сега и на гостите ми в студиото. На доцент Георги Лозанов, председател на СЕМ. Здравейте!
Георги Лозанов: Здравейте!
Водещ: И на колегата ми Георги Марков от програма „Хоризонт”. Здравейте.
Георги Марков:Здравейте! Добър ден.
Водещ: Вашата класация на седмицата. И вие ли ще уволните земетресението?
Георги Марков: Аз искам да го уволня, ще го направя, но няма как. Трябва да го поставим на челно място, защото както каза и господин Леонидов, това може би е нещото, което ни прави единни и започваме и да се познаваме.
Водещ:Ще стигнем и до там кое е по-разтърсващо на Балканите – дали земетресението или нещо друго. Доцент Лозанов, вашата класация?
Георги Лозанов:Ами аз не мога много и аз да класирам събития. Но искам да кажа – 24 май все пак. В тази седмица се случи 24 май. Има нагласа като че ли да не му обръщаме достатъчно внимание. Аз не обичам патетизмите, но баш този празник е с, аз съм го чакал и съм го преживявал с мое лично радостно чувство. И не заради възможностите за някакъв колективизъм на националната емоция, а заради това, че сме единствената държава, култура, която има празник на езика си, защото в началото беше празник на словото. Много е важно това, тъй като езикът е дом на човешкото битие, както се казвали преди философия. Благодарение на това ние живеем в света на въображението си, на мислите си, поставяме си цели. Различни дори от часа на самото физическо обитаване на Земята, когато се тресе. Така че празнуваме езика и аз винаги ми се иска да се поклоним, а и нашият християнски Бог, Бог Слово, така че този празник е и религиозен. А и когато си близо до този катаклизъм, хубаво е тогава, особено става важно, погледът да е нагоре. Както и Румен каза – това разтърсване е добре да се превърне в мотив да сменим посоката на погледа за малко.
Водещ: До колко това разтърсване ни помогна в тази посока? Ще продължим да разсъждаваме след малко. Сега U2 и „Мистериозни пътища”. По мистериозни пътища ни се прииска да уволним, Георги Марков му се прииска да уволним земетресенията. Доцент Лозанов каза, че е хубаво такива разтърсващи събития да има, за да дойдем на себе си. Присъедини се от казаното малко по-рано от Румен Леонидов. Хайде сега да започнем с това кой как го свари земетресението. Георги Марков беше на работа.
Георги Марков:Да, аз бях на работа.
Водещ:Критиките срещу медиите бяха много. Хората бяха изнервени и е нормално, да.
Георги Марков:Донякъде е разбираемо, защото съдейки по това, което аз видях, моите преки впечатления от моите съседи буквално, самият аз веднага поисках да зная какво се случва и как се случва, но има така една технология, която все пак уважаемата аудитория е добре да знае, че медиите не са всемогъщи и това не може да стане в първата секунда след труса. Това го казвам не да защитавам колегите, а защото това наистина трябва да стане ясно. Лично аз, както всички останали, сме чели какви ли не небивалици и през социални мрежи и т.н. Значи лично мен ме свари в къщи, тръгвайки на път към БНР, когато започваше моето дежурство. Информационно дежурство в новините на радиото. Първоначално, нормално като всеки жив човек, аз изпитах съответния стрес, страх, след което мобилизация и т.н. Но това, което ми направи впечатление у хората, ти самата каза и в началото на нашата среща тук в студиото, че хората си търсеха радиото. Те си търсеха радиото наистина. И го казвам не защото аз работя тук и в момента се намирам в…
Водещ:И те казаха, че са научили от радиото. Сега ще ви помоля да си сложите слушалките. Добър ден казвам на PR специалиста Ани Алашка.
Ани Алашка:Здравейте.
Водещ:Много странно занимание имахте, след като ни разтърси първия път. Започнахте да четете Закона за радио и телевизия. Защо?
Ани Алашка:Да, може би отстрани звучи доста идиотско посред нощ да четеш Закона за радио и телевизия, но лично аз бях доста неприятно изненадана от факта, че по телевизиите, т.е. нито една национална телевизия не реагира адекватно и навреме с някаква информация по темата. Говоря за обстойна, подробна и изчерпателна информация, но поне да даде знак, че следи ситуацията, не е оставила на самотек нощните си блокове, които повтаряха турски сериали и всякакви други подобни предавания. Та, това ме провокира да се замисля какво се случва, какви са изискванията по закон поне към обществените телевизии. Не говоря за всички. То всъщност имаме една обществена, ако трябва да сме точни. И това ме провокира всъщност да отворя Закона за радио и телевизия, наистина в 3 посред нощ си направих труда да го чета. Бъдейки такъв ненормален час, едва ли съм успяла в детайли да изуча медийното законодателство, но това, което ми направи неприятно впечатление беше, че от този в количествено отношение да кажа, от 65 страници закони и, ако не греша, около 130 члена в него, оказа се, че има един единствен член – 51-ви, който конкретизира проблема с информираността на населението при бедствия и такива специални ситуации. При това този член 51 е невероятно пожелателен и той дори не толкова задължава медиите, колкото институциите. Естествено тяхната роля по никакъв начин не трябва да се пропуска и сега, когато говорим по темата. Та в член 51 е казано, че БНР и БНТ са задължените безвъзмездно ефира при поискване, забележете, от представители на държавни органи при бедствия, аварии. На мен ми се стори изключително неадекватно от законодателна гледна точка това да е единствения текст, който да гарантира навременното информиране на населението при подобни ситуации.
Водещ:Ето сега е моментът…
Ани Алашка:Аз не съм юрист, възможно е да има и други закони и нормативи, които го изискват, но някак не е нормално Закон за радио и телевизия да няма такава по-стабилна защита и по-стабилни изисквания към операторите. Така или иначе хората в съвременното ни общество разчитат на медиите.
Водещ:Нека чуем коментара на вашето среднощно занимание в лицето на доцент Георги Лозанов. Действително ли има вакуум законодателен и всъщност вакуумът ли е този, който ще гарантира това, че хората ще бъдат информирани за случващото се?
Георги Лозанов:Да, когато се случи нещо, ние винаги очакваме, отваряме закона, за да видим дали точно това вътре е описано. Имало е всякакви теми и проблеми и усещане за някакъв дефицит. Разбира се законът подлежи на осъвременяване. Може би и в това отношение. Аз даже бих казал, с уважение на мои по-стари идеи, че трябва да се разпише в закона ясна емисия на обществените медии, както има и в други законодателства, и там да присъстват по-категорични тези ангажименти. Макар че и така, както е написано, според мен е достатъчно основание и достатъчно, какво да кажа, нормативен стимул медиите да си свършват работата, а те даже не се нуждаят толкова от нормативен стимул. Мисля, че самата редакционна политика, границите на нейната независимост изисква този тип информация, защото има ясен член, който задължава медиите да информират населението, казвам малко на служебен език. Освен това е добре разбира се информацията да започва от институциите. Медиите не бива да намират информация сами по себе си в този случай. Те са посредници между институциите и обществото. И е нормално да изчакат именно институциите да са тези, които да съобщят, за да може това, което се съобщи да не е на нивото на слуха. Имаше такива подтици в тази нощ, хората да се самоинформират, както стана в мрежата. Вярно, това е една любителска информационна стратегия.
Водещ:А професионалните стандарти са нещо съвсем различно.
Георги Лозанов:Да, особено за обществените медии. Друг въпрос е това, че всичко това стана бавно. И аз видях най-напред информация от типа „София разтърсвана от голямо земетресение”. Ако не си в София вероятно това би било интересно, но хората в София, които най-много имаха нужда от информация в този момент, те именно, защото знаят, че са разтърсени, чакат информация, за да научат това, което вече знаят – това вече е много парадоксално.
Водещ: Госпожо Алашка?
Ани Алашка:Да.
Водещ:Вие как си представяте да бъдат задължени медиите да информират такива случаи?
Ани Алашка: Вижте, аз искам да подкрепя това, че медиите разбира се не трябва да подвеждат. Трябва да се позовават на институциите и наистина институциите изключително бавно реагираха според мен. Впрочем научих от колеги от медиите, че чак след 4 часа са успели да се свържат със Сеизмологичния институт.
Водещ:Те казаха, че са имали комуникационни проблеми.
Ани Алашка:Нали, темата с лошата комуникационна среда в самите институции е наистина много важна и също трябва да бъде дискутирана. По-скоро аз си мислех,че хората в такава ситуация стресова очакват да видят, че… Да почувстват, че държавата има хора, които следят, които във всеки един момент могат да ги информират и могат да разчитат на тези медии. А когато виждаш, че дори няма и следа от някакво проследяване на информацията. Аз не казвам, че в 3 и 10 трябваше веднага да напишат някакви странни информации, измислени, извадени от facebook.com или от неофициални източници, а по-скоро едно нормално съобщение би било, как да кажа, да се прочете един текст най-малкото. „Случи се земетресение. Следим ситуацията. Ще ви информираме” и т.н. Т.е. хората да видят, че има някой, който от другата страна е готов да реагира, а не да се само организираме във facebook.com да търсим информация. Всички специалисти, които се занимават с кризисна комуникация знаят, че когато има недостиг на информация, тогава се създават най-големите кризи. Кризите стават още по-големи. Т.е. дефицитите на информация генерират допълнителни кризи.
Георги Лозанов: Трябваше да има наистина усещане за извънредна ситуация. Да слязат, да се създадат такива студия, в които…
Водещ:Да де, но един недоспал водещ как щеше да подейства?
Георги Лозанов:Не може да стане много бързо. Само да кажа нещо, защото ние тук доста упреци стоварихме, обаче господин Милошев, директорът на Геофизичния институт, той има изключително трезво и според мен в полза на информираността и в цифри стабилността на аудиторията поведение. Което рядко виждам представител на институция. Много на мястото си. Сега, вярно, че малко късно я дадоха тази информация. Но като започнат да я дават, да я дават в една перспектива и то не така безгрижно, успокоявайки, а много с научен и премерен усет изясняваха ситуацията, така че в това отношение поне имахме…
Георги Марков:Само да добавя. Това, което госпожа Алашка каза за забавянето, новините на БНР в 3 часа емисията колегата Виктория Илиева, която беше дежурният новинар във въпросната нощ, съобщи на слушателите ни именно точно това. Че в този момент нещо се случва и че ще се следи.
Ани Алашка:Да, извинявайте, че се намесвам. Тук искам специални адмирации изказвам към „Хоризонт”, въобще към радио станциите. И Дарик кореспондираха също адекватно във времето. Т.е. може – не е невъзможно. „Хоризонт” е един пример, че могат да се случват нещата. Въпросът е какво правеха по това време останалите медии.
Водещ:Ами опитваха се да влязат, да настигнат кризата. Благодаря за този коментар на Ани Алашка. Доцент Лозанов, кое е по-лошото, което можем да направим ние като медии в такива случаи? Ясно е, имало е комуникационни неблагополучия в първия час. Трябваше ли да цитираме чужди източници и това нямаше ли да доведе до повече паника?
Георги Лозанов:Ами, всичко зависи от начина, по който се въвежда в комуникация едно или друго съобщение. Моите чужди източници са специално позоваване на източника, ако има съмнение. С известно съмнение и отстраняване в очакване на българската информация от мястото на събитието. Има много начини, освен това да, трябва да реагират по-бързо медиите. Телевизиите – към тях е основният упрек, но заедно с това нека да не забравяме, че това е извънредна ситуация и тези медии не са построили…
Водещ:Не правят сухи тренировки.
Георги Лозанов:Не са построили своето ежедневие, че само да чакат да се случи това.
Георги Марков:Плюс това телевизията е по-малко, по-тежка като технология.
Георги Лозанов: Естествено, въпрос е на зрителска и слушателска култура първо да включиш радиото, за да чуеш какво. Също се информирах главно от „Хоризонт” и от „Дарик”. Още повече аз бях сред тези, които напуснаха за малко домовете си. Така че така или иначе не можех да гледам телевизия в този момент. После се върнахме, защото нали винаги има очакване за следващ трус. В това отношение Господин Милошев обясни, че са започнали намаляващи трусове, което не със сигурност, но почти с много голяма вероятност значи, че почва да се успокоява. Аз някак си добих доверие в това, което…
Водещ:Всъщност може би страхът направи критиките към медиите толкова релефни, но поводът те да се чувстват виновни…
Георги Лозанов:Ние сме свикнали върху медиите да стоварваме вината и върху държавата. И в повечето случаи това има своето основание, но когато е природно явление, някак си хем искаме да е виновен, хем ням а как да е в кръга около нас.
Водещ:Имайки в предвид обаче направените изявления от страна на министър-председателя и последвалите дискусии в социалните мрежи за оповестяването чрез мегафони от страна на полицейските автомобили, може би в тази посока ще има някаква дискусия, що се отнася до промяната в правилата, регламентиращи дейността на медиите.
Георги Лозанов:Аз не съм виждам министър – председателя тази нощ. Попаднах на кмета, госпожа Фандъкова, която също доста бързо и адекватно, със загриженост се включи в ефир. Така да се каже аз не мисля, че голям проблем дойде от начина, по който реагирахме на земетресението, разбира се СЕМ ще направи мониторинг на поведението на медиите. Ако не някакви специални изводи за това, което се е случило, поне като база, върху която може да се разсъждава за поведението на медиите в бъдеще, като се надяваме, че това няма да има нужда.
Водещ:Може би е добре в този момент ние медиите да си даваме сметка и за заслугата на социалните мрежи, защото пускането на информация и в социалните мрежи от страна на …
Георги Лозанов:Това е и много важно, защото е свързано с единствения шанс, единствените възможни реакции позитивни при бедствие – солидарност. Те дават възможност за солидарност, което действително солидарността започва в разговорите пред входа на жилището, през социалните мрежи. Така да се каже, и вие споменахте, в бедствието утехата ни, че не е персонално твое наказание, а е обща участ.
Водещ:До колко ни трябва солидарност на нас журналистите извън земетресенията и не само у нас, а и на Балканите? Останете с нас, продължаваме след малко. Доцент Лозанов, Вие бяхте в Букурещ на срещата на медиите, на българските медии. До колко солидарността би могла да помогне по някакъв начин на журналистите? Един от дискутираните въпроси беше, че няма професионална организация, която да дава възможност на журналистите да си говорят важни неща. Защото има ясно очертана граница, нека да не се лъжем, между редакционната политика и това, което мислят самите журналисти и аз си мисля, че тези задни места в класиране по степен на свободата на словото, които дават няколко неправителствени организации на българските медии, не са толкова за журналистите, колкото за така наречените редакционни политики.
Георги Лозанов: Хайде сега не просто да си говорят, а ставаше дума за една активна организация за защита на правата на журналистите. Включително и по отношение на собствениците. Аз неотдавна бях на гости на френския СЕМ, но имах и други срещи, между които и една среща с техния профсъюз на журналистите. И бях впечатлен от един инструмент за защита на правата на журналистите, който там се практикува. Ако се измени собственика на едно издание или на медия, журналистите, които работят там могат да заявят, че не желаят да работят с новия собственик във връзка със собствените си разбирания, и тогава те получават обезщетение от новия си собственик и уволнение.
Водещ:Т.е. така наречената клауза на съвестта.
Георги Лозанов:Да, но в такава проява. Т.е. новият собственик, ако не иска да фалира преди още да започне да се занимава с тази медия, би трябвало да влезе в такива отношения с журналистите, че да може да гарантира техните права и да искат те да работят заедно с него. Като това е само един от механизмите за защита на журналистите. Разбира се не само по отношение на собствениците, а по отношение на какво ли не. На мен ми се струва, че в момента в България няма такава организация, то не ми се струва, то просто няма.
Водещ:То няма.
Георги Лозанов:Не толкова да си говорят, което и това е важно, колкото наистина на базата на вътрешна солидарност и стабилност, ценностна стабилност на гилдията, което белким започне да се укрепва, да може професията да се упражнява по един по-различен начин.
Водещ: Как реагират в такива кризи, колегите в Гърция, Жоро? Георги Марков.
Георги Марков:Колегите в Гърция в кризи, имаш в предвид кризата и природно бедствие или имаш предвид кризата – което наричаме последните години?
Водещ:Криза медийна. Хайде стига толкова.
Георги Марков:Да си говорим за криза. Икономическата криза в Гърция специално. Понеже, за добро или за лошо…
Водещ:Намаляващи бюджети на медии. Спомням си, че имаше доста медийни стачки. Защо не мога да си спомня в България такава?
Георги Марков:Също не мога да ти отговоря на този въпрос. Аз също не си спомням такава стачка медийна в България, но по отношение на реакцията…
Георги Лозанов:То няма. Тук беше проблемът с избора на…
Водещ:На Иван Бориславов, да. То преди това имаше и други.
Георги Марков:Аз не направих връзка с това, защото не говорим конкретно…
Водещ:За по-меките действия на обществото.
Георги Марков:Реагират, конкретно мога да кажа за реакция, каквато наблюдаваме по отношение на това, което те проследяват, това, което се случва в държавата. Ами не знам. Ако питаш буквално някой от Гърция, те ще ти кажат, че нещата са леко пренапрегнати чисто медийно. Аз от моя поглед от тук, от това, което имам като достъп до определени гръцки медии, изобщо може би трябва да кажем на слушателите, че малко по-тясно се занимавам поради спецификата, предаването, което водя по „Хоризонт” и международните новини специално. Не виждам нещо, което да е смущаващо. Т.е. те си вършат работата. Те подават тази информация, която мислят, че…
Водещ:Но има стачки, журналистически стачки.
Георги Марков:Е, да.
Водещ:Което е много важно.
Георги Марков:Гърците по принцип, не само журналистите, всички знаем, че гърците могат да стачкуват.
Водещ: Понеже споменахте, доцент Лозанов, стачката в радиото. Всъщност тогава много колеги ни подкрепиха. Аз пак да им благодаря. Разбира се много е важно, когато имаш някаква кауза пред себе си, да имаш и кой да те подкрепи. Днес това би ли могло да се случи?
Георги Лозанов: Ами доста се промениха нещата от тогава. Мисля, че има една обща гражданска умора, да кажа думата, или меланхолия по отношение въобще на медиите. Тя започна от някъде от 2007 година, защото тогава, като че ли пряко се постигнаха целите, свързани с евроинтеграцията ни на нивото на медиите. Влязохме в ЕС и вече се очакваше чисто процесът от себе си да възпроизвежда тези ценности без нуждата от граждански натиск. Това не е вярно обаче и заради това на мен ми се иска и то по предложение възникна Букурещ, да се търси създаването на такава организация. Сега разбира се това би могло да бъде и старият добре познат Съюз на журналистите, в който ние всички повече или по-малко членуваме. Разбира се така трансформиран, че да се отвори първо…
Водещ:Тези, които членуват, да поискат да членуват.
Георги Лозанов: Едно ново поколение. Второ – като инструментариум, присъствие, на включване в защитата на журналистическата професия. Да се превърне в правозащитна организация на професията на журналистите и техните права. За да може, вижте, професията журналист е ключова професия в модерния свят. Тя е подобно на лекаря, подобно на съдията. Ред професии такива, през които въобще става възможен модерният социум. И заради това към тях има специално уважение, за това те са професии толкова свързани с поминък и с препитание, толкова свързани с клетва. И със съвест. По-различен тип професия. Журналистиката в България за съжаление в момента не е в този списък. З съжаление. Много ми се иска това да се промени.
Водещ: Ами колко опита? Три опита – чрез закон и следващите какви да бъдат?
Георги Лозанов:Не.
Водещ:Чрез професионална организация.
Георги Лозанов:Чрез професионална организация, чрез дебат по темата. Впрочем дебатът за свободата на словото се върна най-после в дневния ред на българското общество. Беше отпаднал за дълго.
Водещ:Как ще коментирате редовните забележки, когато изпаднем пак в една не много добра компания, пак на долу по степен на свободата на словото? Как ще коментирате дежурните забележки, че не е ясна методиката? Нека си кажем искрено, че тази методика е една за всички и не е направена, така че ние да се изложим пред чужденците.
Георги Лозанов:Разбира се. Голяма част от методиката са анкети с хората, които работят в медиите. Т.е. поне половината е самооценка на резултата.
Водещ:И всъщност чия е тази оценка? Тази оценка е за журналистите и тяхната работа или по-скоро за така наречените редакционни политики, които са малко по-различни?
Георги Лозанов:Разбира се. Тя е свързана преди всичко със структурата на публичността, на медийната публичност. Как функционира, по какъв начин се финансира, по какъв начин финансирането влияе върху редакционната политика, по какъв начин редакционните политики налагат независимо от професионалната съвест едно или друго отклонение на журналистите си. Тези неща се хващат. Тези неща, които нямат пряка видимост, но през тези анкети. Те попадат и в сферите на оплакванията. Може би нашите колеги се оплакваме повече, отколкото реално чувстваме заплаха. Но това е в някакъв смисъл – тези класации са и индекс на оплакването на журналистите от собствената им съдба и професия.
Водещ:Да, но пък когато бяхте в качеството си на шеф на медийната лаборатория, на лабораторията „Медийна демокрация” преди да станете председател на СЕМ и да се оттеглите от там, Вие много ясно очертавахте преодолацията в медиите. Дори съвсем нагледно показвахте как дадени медии по отношение на редакционната си политика за една нощ взимат завоя.
Георги Лозанов:Да, но сега не се занимавам пряко. Разбира се, как да няма. Ами аз като казвам, че повече се оплакваме, има технически елемент, но той идва от нещо обективно. Той не е така просто, защото… Пред нас е застанал един анкетъор и дай да му кажа нещо, което не мисля и не преживявам. Напротив. Аз мисля, че тези анкети общо взето очертават картината. Ние сме я очертавали тогава в „Медийна демокрация” от друга гледна точка на базата на това, което се вижда. На страниците на вестниците, на екраните на телевизиите и в ефир. Но тя е подобна ситуация и ние сме говорили, че да почне това да се разплита, трябва разбира се законова промяна. Трябва промяна на мястото на професията.
Водещ:Оптимизмът го има. Политическата воля я няма все още…
Георги Лозанов:Ами политическата воля се беше формирала в началото на мандата. Сега вече е ясно, че до края на мандата няма да се случи.
Водещ:Тя е много неустойчиво понятие.
Георги Лозанов:Да. По отношение на отношенията между медиите и политиците – на любов и омраза така в най-високите, описани в най-високите образци. Сложно е, но аз се надявам началото на следващия мандат да е, живот и здраве, защото именно пък закони трудно се променят в началото на мандати. Отново да започне да се генерира такава воля. А и тези класации според мен са много добър стимул за това.
Водещ:Георги Марков каза за това, че е премоделирана и медийната реалност в Гърция. Там нещата са избори до дупка общо взето. Ако трябва да…
Георги Марков:Ами то точно в момента е една от най-важните новини за хората там.
Водещ:Критиките обаче на гръцкото общество са към медиите или към институциите, и
Георги Марков:Знаеш ли, а…
Водещ:Защото у нас медиите…
Георги Марков:Както каза доцент Лозанов преди малко, професията в другите държави и от абсолютно преки мои наблюдения точно в Гърция – как там един журналист в случая, аз чужденец, какво остава за тях. Но да не бягам от това, което казваш – към отговора на въпроса ти към критиките. Ако ме питаш мен, аз лично разделям нещата, че те са като че ли дозирани. Може би повечко в момента се обвиняват полиците и тези, които са довели страната до това нещо. Всички интервюта и анализи, които аз съм успял да проверя и хора, с които съм разговарял, и съм прочел съответни неща – сега като че ли вече нещата отиват на по-друга плоскост. Ако приемем, че на предишния кръг на изборите на 6 май, който всъщност сега живот и здраве ще го повтарят на 17 юни, защото така и така правителството там не се случи. Ако приемем това като един вид наказателен вот от страна на гърците – те отмъстиха на политиците, че нали Вие ни докарахте до това положение, сега ние така. Сега вече забелязвам от седмица насам, че нещата отиват към съвсем друг начин. Те наистина осъзнават, че няма накъде вече да се ходи – смисъл, че няма друг изход от това нещо, така че ако пак, за да обобщя – може би критиката е към този момент отива към политиците, не по-скоро към медиите. Да, днес имаше сутринта интервю, в което мой събеседник спомена, че медиите, да го цитирам точно, в Гърция тероризират общественото мнение, но както се казва, всеки има право на мнение. Не смятам, че една медия може да тероризира хората под каквато и да е форма. Нейната работа е да подава информацията, когато хората се нуждаят от нея. А пък всеки сам ще си прави извода дали е терор, дали е прекалено, дали е по-малко или в повече.
Водещ:И в този смисъл структурните промени в гръцкото радио и телевизия, които се предвиждат чрез един проектозакон, пък чиято цел е да гарантира независимо обществен оператор – това е отмъщението върху политиците на медиите или крачка в правилната посока?
Георги Марков: Това вече може би гръцките политици…
Водещ:Да, трябва да отговорят на този въпрос. Но ето как в съвсем нестабилна политическа ситуация може и такива неща да се внасят. Аз не знам как ще завърши това намерение, но е факт. У нас би ли могло, доцент Лозанов, подобно нещо да се случи?
Георги Лозанов:Не, аз не мисля. Доста е различна ситуацията в Гърция. Ние независимо от всички критики, които можем да отправим към закона, той в този вид дава достатъчно свобода, ако някой има нужда от нея.
Водещ:Между другото нека да Ви прочета съвсем дословно. „Най-важната част в проектозакона е тази, в която се предвижда създаването на ново административно звено наречено Надзорен орган, който да формулира дългосрочна стратегия за развитието на медията.” Новият проектозакон предвижда и създаването на комисия по етичните въпроси, в която да се разглеждат различни оплаквания, постъпили от слушатели, зрители.
Георги Лозанов:Ами сега, това нещо най-много да създадем, както и друг път се е случвало с вас, интрига. По някакъв начин да ни напомни идеята за това да се опитаме да съберем административното тяло на обществените медии в едно.
Водещ: Аз мисля, че Ви прекалено ясно казахте, че това би било една метафора, с цел…
Георги Лозанов:Ами тя метафора… В друго време и в друга ситуация.
Водещ:Повече дискусии.
Георги Лозанов:Да. Но като база на дискусия, но хората търсят начини разбира се, преструктурирайки, чрез някакви национални инструменти да гарантират свободата на словото. Аз не съм сигурен, че в Гърция точно това ще се случи.
Водещ:Или ще помогне.
Георги Лозанов:И ще помогне. Освен това наистина проблемите са различни, защото както колегата каза, в Гърция има съвсем друго отношение към журналистите. Даже прекалено той е бил винаги глезеник на гръцкото общество. Да. Тук не е така работата, така че според мен чрез укрепването на професията от една страна, което значи на нейната независимост. От друга страна разбира се през вкарване на по-модерни инструменти въобще за конструиране на медийни свят.
Водещ: Какви биха били тези по-модерни медийни инструменти и какво би направило професията ни по-уважавана? Останете с нас. Продължаваме след малко. Много често медийни експерти, които са давали някаква критична оценка на медийната среда у нас, са казвали, че у нас като че ли булосферата много се забавя в развитието си и че българските журналисти не използват възможностите на социалната мрежа. Доцент Лозанов, чисто не протоколно, ако от Вас зависи, бихте ли дали препоръка на медиите да използват по един малко по-човешки и по-динамичен начин възможностите, които им предлагат социалните медии?Ето, земетресението беше един такъв…
Георги Лозанов: Освен това не знам дали това трябва да се адресира към медиите, а не трябва да се адресира към хората. Защото много индивидуална е комуникацията чрез социалните мрежи и това е част от чара. Там сайтове и така, не е това силата. Не че няма и не че не се търси такъв тип контакт, но социалните мрежи хубаво е, че там си някой. Сега, колко си конструирал етичността си и колко си ти самият е отделен въпрос. Но някой, който през някаква заявена идентичност, име или по друг начин конструирана идентичност говори и отстоява своите позиции. Така че аз по-скоро смятам, че вече модерните хора, с които разбира се и журналистите, трудно могат да минат без присъствие в социалните мрежи. Но като препоръка. Аз си давах сметка в контекста на нашия разговор каква е ролята на този въпрос. Става дума за това, че и там има друг регламент на свобода. И така да се каже ти, като я усетиш тази свобода, ти няма как да не я пренасяш малко или повече в собствената си професия.
Водещ:Георги Марков?
Георги Марков:Аз също мисля, че трябва човек, как да кажа, да е по-отворен, колегите говоря специално, да са по-отворени.
Водещ:Смяташ ли, че предаванията трябва да си имат facebook.com страници? Ето, аз правя опити вече 3-ти месец и съм изумена от това, че маргинални групи, които са характерни със своята лека злоупотреба с децибелите, попадайки на тази страница, са доста по-обрани в реакциите си.
Георги Марков:Смятам, защото и предаването, с което аз се занимавам – с колегата ми Никола Миладинов, ние също имаме своето място в тази социална мрежа facebook.com. И мисля, че да. И то не е просто, как да кажа, до някаква степен за нас е важно.
Водещ:По-отворен е този диалог.
Георги Марков:По-отворен е. Разбира се. Някак си всеки има възможност да се вмъкне във всеки един момент, грубо казано да се вмъкне в твоето предаване. Да напише това, което иска, да сподели в този момент. Както самата ти каза, няма я вече тази комуникация ние да отворим телефоните, да изчакваме, колегите да подават сигнал, че има слушатели и т.н. Това просто може дори, вървейки по улицата, ти слушаш радио, решаваш и пишеш.
Георги Лозанов:Имаш усещането кой стои от другата страна на комуникационната верига, за да се осъществи реален контакт между реални хора. Това е смисълът.
Водещ:Какъв ще бъде резултатът от мониторинга, който смятате да проведете за земетресенията и до колко реакцията на медиите след земетресенията?
Георги Лозанов:Ами не знам какъв ще е. Видяхме… Ще има някакви дефицити вероятно тук таме. И на базата на това може да има предложения за поведение. Сега, дали ще се стигне чак до промени в закона – едва ли. Според мен тази тема…
Водещ:А трябва ли да продължи разговорът от Букурещ?
Георги Лозанов:Ами да, разбира се, че трябва. Особено разговорът за организацията. Много неща. Аз например си позволих на последната ни среща при приемането на отчета на БНТ да им предложа нещо, което ми се стори,ч е те приеха, макар че това е свободно предложение и зависи от тяхната воля. Това, което го няма в нашия закон, за което споменах, ми се иска на обществените медии и в случая на обществената телевизия с днешна дата какво е важно за българското общество да минава през медията, по какъв начин да се развива програмно т.н. Всичко това, което се включва в една емисия да я формулират сами, да я сложат, да я дадат на обсъждане, да направят диалог със СЕМ и да почне да функционира обществената медия на базата на една предварително приета от обществото, разбира се не консервативно, приемаща се мисия на тази медия. БНР също според мен има достатъчно потенциал в това отношение. Има достатъчно примери по света за това как се създават тези мисии, за да е ясно какви са очакваният към медията. Някак си това ще направи по-ефикасен диалога и с обществото.
Водещ:И някак си малко по-човешки по –достоверен. Аз започнах с една покана към нашите слушатели за един сайт – абитуриентско фото бунище. Никой не пожела да коментира. Като че ли такива неща се коментират в мрежата, но се коментират доста емоционално и премоделирано до сега. Май е изначална грешката. Някой излъга българските родители, че си пращат децата на училище, за да бъдат там научени и възпитани. Възпитанието е в къщи. Кой, ако не медиите трябва да го напомнят.
Георги Лозанов:Е, вкъщи разбира се. Училището също има роля. Не бива да…
Водещ:А и медиите са един вид училище за информация.
Георги Лозанов:И медиите, макар че те не бива да се изразяват с директни изрази. Но аз следя този дебат, да го наречем, във facebook.com няма никакво съмнение, че има някакъв дефект в поведението по време на абитуриентските балове. Пада в много ниските регистри на човешките отношения, а тези млади и красиви хора е хубаво да имат много красота в общуването. Но искам да кажа нещо, с което не съм съгласен. Това започва да се превръща в присъда към поколението. Няма такова нещо. А работя с… След малко ще дойдат първи курс студенти. И аз знам колко много потенциал носят, колко се интересуват и въобще не е така профанизиран образът на поколението. И не бива това ексцес с абитуриентските балове…
Водещ:Да се превръща в морална оценка за цяло поколение.
Георги Лозанов:Да, това е временна ситуация. Надявам се след изтрезняването от баловете да се върнем в един много по-симпатичен образ.
Водещ:Хубав, слънчев, ако е възможно следобед ви желаем Владимир Тошев, Снежа Спасова, Цвети Николова и аз Ирен Филева.          

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.05.2012

Водещ: Как Веселина Седларска разказа една история от интернет за изборни разплащания в Сливен? Най-често коментирана като скандал от седмицата, но използвана за други цели според нея. Ще чуем заедно след малко днес. Разпада в Синъо. Борсовите котировки за изборни длъжности в Червено, белязаха най-отчетливо отиващата си седмица. Богата обаче и на медийни новини. И в момента продължава работата си 8-мата световна среща на българските медии в Букурещ. След малко очаквам да чуем оценката на генералния директор на БТА Максим Минчев. Къде са българските медии между глобалното и регионалното? В момента се дискутира радиото в ерата на новите медии и технологии. Коментарите очаквам да обобщи генералният директор на БНР Валери Тодоров. На едно от най-големите събития на обществените радио организации в Европа, радио асамблеята в Стокхолм. БНР бе споменато сред водещите обществени радия в Европа. Защо? Ще чуем от директора на дирекция „Международно сътрудничество” Албена Миланова. През седмицата беше представено и изследването на колектив „Телевизията и радиото в условията на цифровия преход” Данните ще коментираме с професор Маргарита Пешева. Актуалните събития тази седмица ще се опитат да подредят и студенти, които учат за журналисти, радио и култура в Югозападния университет в Благоевград. Защо те не намират своите новини в медиите, а журналистите не намират техните новини в реалността? Трудният отговор ще опитаме да намерим с един от преподавателите им – Светлана Станкова. Тя се появи на сцената като кандит, призовавайки да бъде оптимисти. Скептиците я посрещнаха като Волтеровци с отровна ирония. В принципа беше права тя, във фактите те. Дали и така не може да бъде разказа историята за горещия картоф, подхвърлен в интернет за особената политическа търговия в Сливен? Оставаш с впечатлението, че всичко е разделено от тънка корица, където има дежурни критици, интереси и една непроходима сърцевина, която ни приема, ни предава. Хронично модернизиращата си медия от една страна е разклатила неподвижния свод на правилата, поне временно работата да ни стиска да сме храбри. От друга страна го няма оптимизмът или поне така твърдят тези, които учат журналистика. Сякаш някой го преоблече в негативизъм. Форма на социална връзка, бит, култура – любима тема на разговора стана как някой някъде страшно се е изложил. Виж Бай Ганъо и колко абсурдно е преписан в реални виртуални сюжети. Дали няма един ден да преминем от личните си удивления на чужденеца, попаднал в странна действителност, към някакво човешко общуване. Терапия на негативизма. Кой знае? Във facebook.com страницата на културология на Югозападния университет в Благоевград гласовете, чиито студенти ще чуете днес, новина за театрална постановка, номинирана за „Ескер” е харесана един път и толкова. И на facebook.com поставя борсови рекорди и следователите на най-авторитетната социална медия. Дали? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Марияна Димова, Никола Попов, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във facebook.com – „Клубът на журналистите” – БНР. Съвсем нарочно в началото спазваме традицията да се колебаем със Снежа Спасова за музиката. Да бъдем добри или джиджи-биджи? Точно след 15 минути в Букурещ ще чуят това, което аз сега очаквам да ни каже генералният директор на БТА Максим Минчев. Добър ден!
Максим Минчев:Добър ден!
Водещ:Високо вдигнахте летвата с изложбата. Разликите между журналистиката някога и журналистиката днес?
Максим Минчев: Ох, започвате отзад напред.
Водещ:Ами Вие започнахте така.
Максим Минчев:Всеки момент загиваме. В момента в Букурещ вали силен дъжд, значи ще ни върви и по вода. Закрива се осмата световна среща. И ние сме много доволни и като организатори и това е мнението на почти всички участници, които тази година са рекордно голям брой. Започва наистина с една уникална изложба, посветена на българските медии, по-точно на българските вестници, които са излизали в Румъния в средата на 19 век, които употребяват огромна, невероятно голяма роля за Освобождението на България със своя изключително голям дух, българщина и голям професионализъм. Това са вестите на Каравелов, на Христо Ботев, на Раковски, на Стефан Стамболов. Това са уникални издания, които надявам се ще станат достояние на много по-голяма и широк кръг публика, защото те са изключително интересни. Изложбата, в която ние показахме, а именно в Букурещ, ще тръгне из цялата страна. Защо не и там, където имаме големи български общности?
Водещ: Всъщност тя бешпе много цитирана в българските медии, разбира се.
Максим Минчев:Да, тя беше цитирана, защото е уникална, защото за 134 години никой не се е сетил да покаже, да събере заедно и то с помощта на визията, фотографията и текстовете една уникална, уникална – повярвайте ми, част от българската духовна история.
Водещ:Ами може би е новина, че се превърна в послание.
Максим Минчев: Да, надявам се. И от тук вече да се върна към Вашия въпрос – разликите в журналистиката. Разбира се, че има разлика. 150 години не са малко време, но не можем да отречем, че нашите предци, нашите учители по журналистика на чело с Ботев и Каравелов са блестящи публицисти. Голяма част от текстовете, които ние четем в „Дума на българските емигранти”, „Новинар”, „Тъпан”, „Свобода” и да не изреждам всички големи вестници, излизали в Букурещ, Браила – в същото време и във Виена, Белград – образци за журналисти, образци за публицисти. Някои от тези текстове спокойно могат да бъдат използвани и днес. Те са изключително актуални. И да Ви кажа и нещо друго, което е истински притеснително. Голяма част от тези текстове са писани на много добър български език, с много добро спазване на всички журналистически жанрове и ми се ще ние, съвременниците, да не отстъпваме от тези високи стандарти, които – повярвайте ми, нашите предци са ни завещали още от тогава.
Водещ:Всъщност един от най-важните отговори днес тук и сега за нас журналистите май е на къде след 80-тото място? Вие търсихте отговора. Намерихте ли го?
Максим Минчев:Не разбира се. Този отговор не може да се намери лесно, но вчера чрез интересните дебати. Те бяха многопосочни с участието на много хора, на ня1колко места влизахме в ожесточени сблъсъци словесни, но като че ли се обединихме около това, че мястото ни е едновременно заслужено и незаслужено, защото не са ясни критериите, по които ние сме попаднали там. Но достатъчно са много /…/ в нашия занаят и ние като че ли наистина се нуждаем – ние като гилдия, ние като представители на тази динамично променяща се професия, сме длъжни да си потърсим причините за този срив в доверието към българските медии и като че ли най-директният първи отговор беше това, че ние, обществените медии, включително БТА, БНР и БНТ сме готови да инициираме още през есента един голям публичен дебат с участието на всички медии – у нас и по света, за да можем ние като медии сами да потърсим до край отговорите на този изключително важен въпрос. Това е едно решение и ние мисля, че ще успеем да го изпълним в близките няколко месеца.
Водещ:Аз съм сигурна в това. В каква форма са българските медии по света? И това беше дискутирано.
Максим Минчев:Ами вижте, ако присъствате на техните дебати, тази сутрин имаше един такъв „Българските медии по света, пазари и институции” с участие на колеги от Гърция, Испания, Кипър, САЩ – остава човек със смесено впечатление, защото от една страна виждаме голяма част от проблемите на българските медии в България как се пренасят и на вън, опт друга страна виждаме, че всяка една от медиите е в контекста на кризата на собствената си страна, защото кризата е навсякъде всеобща. Как всички по някакъв начин се борят едни за оцеляване, други за увеличаване на своята популярност, аудитория, тиражи, реклами. Трети търсят нови форми за взаимоотношения с общностите, където са там. Много е… Но като българските медии са във форма. Те не продължават да намаляват. Напротив – те се увеличават. Появяват се в нови страни, защото уви – българската /…/ също не намалява. Тя е много голяма и тя се нуждае от тях.
Водещ:Какво ще пожелаете след 8 минути на колегите?
Максим Минчев:С колегите още веднъж ще направим един анализ на всичко това, което се случи през тези 3 дни, а то повярвайте ми се случиха много интересни неща. Дори в момента върви заключителният панел, който е посветен на радиото в ерата на новите медийни технологии, където участват колегите от Националното радио Валери Тодоров и /…/
Водещ:Чакаме го да свърши.
Максим Минчев:От радио Варна, от Канада, от много държави. Много бяха интересни темите. Много бяха. За мен лично беше изключително полезен дебата за българските медии по света като финансиране на аудитории, дебатът за настъплението на сериалите – българските в телевизиите. Също добре се справиха телевизионните продуценти. Говорихме за слабостта на регионалните медии – един въпрос, който някак си незаслужено беше оставен в страни през всичките тези години. За посланията, които медиите правят като национални инициативи, за образа на бизнеса в медиите, за промяна на регулацията, т.е. на закона. Много са интересните неща. Нека да направим един анализ, да видим къде има нужда от продължаване на този дебат.
Водещ: И разбира се ще очаквам да гостувате в студиото на „Клубът на журналистите”.
Максим Минчев:Разбира се.
Водещ:Много Ви благодаря.
Максим Минчев:Ще го направя с голямо удоволствие, но нека да свършим сега това, което започнахме.
Водещ:Много благодаря на генералния директор на БТА, който наистина след 7 минути трябва да закрие срещата. Ние се връщаме към традиционните си колебания със Снежа Спасова за музиката. Да бъдем добри или джиджи-биджи? Тази седмица най-горещият новинарски картоф, макар че е твърде относително споменаването на новинарски картоф, но бяха тайно изтеклите записи за преговори в Сливен. Как един политик ще се откаже от изборите в полза на друг политик. Всъщност това е скандален запис на разговора на двама функционери от БСП, проведен преди последните местни избори. На кратко записът е направен в заведение, на маса седят и разговарят Мартин Славов – председател на общинската организация на БСП и бивш кандидат за кмет от БСП на изборите през 2007, когато губи от Йордан Лечков, и Галин Кънчев – бизнесмен, настоящ общински съветник. На последните избори, не успял кандидат кмет, издигнат от Коалиция. Целта на разговора е Мартин Славов да бъде уговорен да се откаже от кметската надпревара от името на БСП, за да може Галин Кънчев да бъде издигнат от името на партията. Славов си обявява цената – 100 хиляди лева. И така. Веселина Седларска разказа тази история, която е в интернет 2 седмици за тези разплащания и разбира се най-често тази история беше коментирана като скандал от седмицата. Какво е всъщност тя според Веселина Седларска?
Веселина Седларска:Не е точно разследване. Не е и разкритие, както го наричат. Просто този разговор си беше в интернет и героите се само разкриват. Моят принцип е единствено в това, че дадох някаква публичност на нещо, което беше в интернет, но всички се правеха, че го няма – и прокуратурата, и БСП, и това беше дразнещото. Този запис е бил показан на изборната конференция на БСП, която се прави преди конгреса. Човекът, който го е показал, е предложил конференцията да изслуша този запис и тогава да си избере председател и делегати. Не му е било позволено. Очевидно след това някой е решил , че все пак записът трябва да бъде чут и той се появи в един сливенски сайт. Ако нямаше конгрес можеше и да не се извади въобще този запис.
Водещ: Как реагираха медиите?
Веселина Седларска: Колегите знаеха за записа. Бяха по някакъв начин съобщили в своите вестници за това. Прокуратурата и БСП бяха тези, които се правеха, че няма такъв запис. И едва, когато с епояви черно на бяла вече дешифриран разговорът, изведнъж решиха, че все пак има разговори и не могат да се правят повече, че го няма.
Водещ:С какво Ви изненада този запис, ако въобще Ви изненада?
Веселина Седларска:Изненада ме с инфантилният цинизъм, с който си говорят хора, от които зависи нашият живот, хора, които решават как да изглежда града, по какви улици да вървим. Изненада ме езикът, на който си говорят – демонстративно мутрински език. Очевидно това е модно. Да говориш така, като че ли си развит от главата надолу, а не от врата нагоре. Изненада ме с това, че в него нямаше и една дума за проблемите на града.
Водещ:Имаше ли политика в този разговор?
Веселина Седларска:Това си е далавераджийство. Никаква политика не е това. Политика значи да правиш нещо, което променя живота на хората.
Водещ:В Сливен изненадаха ли се?
Веселина Седларска:Отвратени са, погнусени. По-скоро ме изненадваше реакцията на хората – тяхната примиреност. Малко хора чуха целия запис. Всеки казваше, че 10 минути издържах – на 15-та вече повръщах. Хората просто не искаха и да слушат.
Водещ:Това ли е скандалът на седмицата според Вас?
Веселина Седларска:Идеята не беше да става скандал. Обществен интерес беше целта. Само че едно нещо, когато бъде написано, контролът се загубва. То тръгва, води своя живот, всеки започва да го употребява. Изведнъж ГЕРБ забеляза, че на картата на България има и град Сливен. Това не беше го забелязвал ГЕРБ, когато градът беше управляван от техен човек – Йордан Лечков, приятел, когато загубихме милионите от евро фондовете, когато съсипаха улиците на Сливен, разкопаха ги и те са в ужасно състояние и до днес. Изведнъж Сливен стана важен град. Аз съм писала толкова по-тежки и важни неща и никога не е било бръщано внимание. Когато с моят редактор в „Тема”, защото с него съм обсъждала дали да напишем – Калин Първанов, един и добър редактор, и човек, който е наясно със ситуацията в БСП, даже има такъв разговор. Знаем, че има такъв разговор в интернет, но мълчат – какво да правим. Той каза – поне да не мъчлим. Аз много не бях наясно и кога ще е конгресът на БСП, така че малко ми е неудобно да го кажа.
Водещ:Ако трябва да направим класация на събитията на отиващата си седмица?
Веселина Седларска:Номер едно е загубените 40 милиона евро от програмата за развитие на селските райони. Това е скандалът.
Водещ:Другите събития нататък в класацията?
Веселина Седларска:Другите събития са това, което се случва в Гърция и как то би ни засегнало, и какво отношение имаме към него, и дали не вървим към същото след като и левицата и десницата са в такова състояние. Дали и при нас няма да се появят подобни крайни изненади – леви и десни. На трето място поставям това, което се случи в Синята коалиция. По-скоро това, което не се случи.
Водещ:Това прилагате към борсовата информация.
Веселина Седларска:Всъщност разговорът не бива да го подценяваме, защото ако успеете да го изслушате, ако имате нервите два часа почти да слушате това, което си говорят двама мъже – там е цялата картинка на прехода. Всичките 22 години. Там се споменават неща за 90-те години, които сега научавам. Там се говори от Сливен до Лондонското сити какво правят българските пари. Разговорът е безкрайно интересен, но неговият истински смисъл се загубва в една шумотевица и в едно желание да бъде употребено от всеки, които се случва с всяко усилие в България.
Водещ:Тези, които сега учат за журналисти казват, че техните новини ги няма в медиите, но успоредно с това пък те посочват едни новини, които ги няма в действителността.
Веселина Седларска:Изходът е да проумеем, че обикновено новината е това, което се крие. Другото е реклама или пропаганда. Нашата журналистика стана прекалено протоколна. Тя отразява изявления и пресконференции.
Водещ:Веселина Седларска пред „Клубът на журналистите”. На facebook.com страницата ни ще качим линк към записите, защото наистина е важно да не подценяваме този разговор. Тези разговори между политици изобщо. Не слушайте разкази за разговорите, а самите разговори. Цветът е без значение. Вчера гостувах на студенти, които учат радио и култура в Югозападния университет с Благоевград и опитахме с тях да подредим техните новини. В началото разбира се да Ви припомня, че те казват, че техните новини ги няма в медиите, от една страна, но от друга страна пък техните новини ги няма в реалността. Ето, чуйте тяхната класация.
Студент: Има наченки за хората да не живеят в кочина. Съжалявам, че го казах, обаче…
Студент: Аз лично,което не харесвам в новините е това, че постоянно се говори за провал в България. Няма изгледи за нищо по-добро. И искам да чуя в новините, че идват и хубави дни за България. Че имаме бъдеще.
Студент: Предимно има нападки политически. Има един човек, доста забавен, който ходи по различните телевизии напоследък, оплюва Меглена Кунева – Яне Янев и повтаря едно и също. Тези политици искат да получат някаква изява от политиците. На хората вече им омръзна до някъде да слушат такива разговори и то на такъв език.
Студент: Моята класация – аз мога да Ви кажа кое не ми е интересно. Една от водещите новини – за премиера, къде е отишъл , какво е направил, как се е събудил сутринта, какво е пил. Ами не че е незначително, но просто понякога има и по-важни неща.
Студент: Главната новина – имаше интервю с Бойко Борисов по всички телевизии, дори и по радиото вечерта го казаха как той пак е разрешил проблема с нашия велик отбор. Бойко Борисов не трябваше да се намесва и в този спор, както и във футбола, както и навсякъде, защото той казва „Ние даваме парите”. Мен това лично ме дразни. Може би е добър премиер – не знам.
Студент: Избягвам вече да слушам новини, въпреки че уча такава специалност, защото много ме натоварват. Нашите новини днес на мен не ми харесват. Гледам други предавания, но специално новините ги избягвам – това е.
Студент: Аз по принцип съм непушач, но съм твърдо против., Някакъв вид дискриминация. Значи мога да Ви кажа един пример в моя роден град Монтана. Направиха едно такова заведение с един голям надпис – „До тук тютюневия дим” и то имаше само една маса с двама-трима човека на видимо по-голяма възраст.
Студент: Не съм била аз в Лондон, но много хора са ми казвали как пред заведението има място с въженца, оградено, там е за пушачи. Проблемът е не, че приемат такъв закон, и аз понякога се замислям като пушач, че човекът до мен не му е приятно, но това е негов проблем дали му се седи до мен или не. И дори като пушач на мен понякога не ми е приятно като влезна в заведение и да не мога да дишам. Ок няма да пуша на обществени места – ще излизам извън заведението – на мен това не ми пречи. По света това не им пречи на хората – на нас какво ни е? Проблемът не е това, че се въвежда такъв закон. Проблемът е, че повечето хора няма да го разберат. Защо в Лондон това не им пречи и си пушат отгоре на всичкото. Не е да кажеш да са ги ограничили изцяло цигарите. Макар че има и някои недомислици от сорта на това „ако си пушиш в къщи, съседът може да се оплаче”.
Водещ: Добър ден на преподавателя на тези студенти, които току що чухте – Светлана Станкова.
Светлана Станкова: Добър ден.
Водещ:От вчера май нямаме отговор на въпроса къде са техните новини?
Светлана Станкова: И аз останах доста, как да кажа, може би потисната не е точната дума, но разколебана в очакванията къде са техните новини. Къде са нашите новини? Кой определя дневният медиен ред? И мислейки върху това, в крайна сметка си дадох една ясна преценка, че всъщност нашият дневен ред го няма. Определянето на медийния дневен ред не е нещо, което да откриваме тепърва. То има теория, която разбира се в качествената журналистика се прилага и се използва съвсем кратко – четири стъпки са. Най-напред това са прессъобщения от всички институции, след това са големите телеграфни агенции, които пускат всички новини – след това е интернет дневния ред така, както се случи да речем като премятане на темата със скандала в Сливен от интернет във вестник „Преса”, но всъщност ядрото на медийния дневен ред, това, което го формира – всичките тези външни слоеве, както сполучливо нарича /…/ формирането на медийния дневен ред „белене на лук”, та стигайки до сърцевината на лука – ами това са журналистическите норми във всяка една страна, където те се предопределят от куп обстоятелства. И ако нашите журналистически норми, дали определените от собствеността на медиите, дали предопределени от автоцензурата, каквито са наблюденията на организацията „Репортери без граница” са това да отразяваме кой политик на кого какво е казал, т.е. нашите норми да бъдат политиците да се отразяват в медиите, както царицата в огледалото от приказката за Снежанка, къде да намерим тогава новините на студентите?
Водещ: Много или малко са 4 седмици за обелването на един лук – 4 седмици тези записи са били в интернет и за тези 4 седмици нищо не се е случило.
Светлана Станкова:Тъкмо са. Даже според теорията на Максуел /…/ точно толкова е необходимо, за да може една новина да влезе в обществения дневен ред. Реално посоката, функцията, която имат медиите като посредник, е тъкмо тази. Медиите да извадят новината – тя да влезе в обществения дневен ред и от там да влезе в политически дневен ред. При нас тук се къса веригата. Да, има такива неща на много места, те се случват, те се показват, обаче един висш кандидат президент излиза от президентската надпревара след такъв скандал – говоря за Доминик Строс Кан. А тук какво?
Водещ:Ами тук огорчението на Веселина Седларска за това, че някой използва по различен начин това, на което тя е дала гласност.
Светлана Станкова:И аз изпитвам огорчение, че, не знам дали е подходящо да го кажа в ефир, че еталонът за български журналист в моите представи е до такава степен – потресена и омерзена от блестящата работа, която е свършила.
Водещ:След малко отново ще се върнем към реалността, за да чуем обобщение на протичащата в момента дискусия „Радиото в ерата на новите медийни технологии”. Малко неравномерен излезе ритъмът в „Клуба на журналистите” днес, но това е, защото сме амбицирани почти в реално време да уловим първите коментари от 8-та среща на българските медии. Добър ден казвам сега на генералния директор на БНР Валерий Тодоров.
Валерий Тодоров:Добър ден.
Водещ:Радиото в ерата на новите медийни технологии – току що приключи тази дискусия, която водихте вие. Първите коментари.
Валерий Тодоров:Сега е заключителната част на 8-та световна среща.
Водещ:Чухме оценката на Максим Минчев. Сега да чуем и Вашата. От къде да започнем? От срещата или от радиото?
Валерий Тодоров:Нека да започнем все пак от по-голямата – от срещата. Тя събра колеги от цял свят, които работят в различни медии, които имат амбицията посланията им да стигат бързо, обективно до аудиторията, която живее в съответната страна. Разбира се те имат различни проблеми, свързани с финансирането, с достъпа до информация в смисъл, че търсят свои информационни източници, търсят съдействие от нас. Диалогът беше много интересен, тъй като колегите, които работят в чужбина имаха възможност от близо да се запознаят с проблемите, които занимават или изпитват българските медии. Те са свързани с въвеждането на нови програмни продукти и технологии, взаимоотношнието между медиите, конкуренцията, свободата на словото, отношенията с/…/., Важни теми, които по никакъв начин не могат да бъдат пренебрегвани и от колегите, които живеят в чужбина. Ние пък узнахме повече за колегите, които работят извън България, начина, по който те се финансират, начина, по който мислят, начина , по който търсят обратна връзка с аудиторията. Смятам, че всичко това е полезно, защото излизат конкретни проблеми. Ето, например един от проблемите, който днес се появи беше свързан с факта, че много често медиите се използват за недобросъвестни послания. Те подвеждат нашата аудитория, подвеждат българи, които търсят реализация в чужбина и за това ролята на медиите трябва да бъде изключително отговорна. И това е един процес, който е свързан със саморегулацията, т.е. самите ние да подбираме източниците си, начина си на работа. Да спазваме една етика, защото нашата отговорност като посредници в обществото между властите и хората е изключително голяма.
Водещ:Много е важна и ролята на националните медии. Максим Минчев вече каза за предстоящото събитие, което ще бъде организирано, за да продължим да търсим отговора на въпроса на къде след 80-то място?
Валерий Тодоров:Вижте, аз лично имам малко по-особено мнение за този род класации. Често пъти ние медиите сме подведени от собствената си критичност, преувеличавайки понякога проблеми. Те се преекспонират съответно в анализите и докладите и от тук се получава един затворен кръг. Често пъти информация се събира и от колеги от неправителствения сектор, които смятат, че политиката в една или друга област е недостатъчно енергична и по този начин свободата на словото и оценката на свободата на медиите у нас може да изглежда по различен начин. Проблемите на монополизацията или концентрацията, както искате я наречете – проблем е заради кризата, силно свития пазар, което дава възможност за не добри практики. Но трябва да кажем, че онова, което някога наблюдавахме във вид на пряка политическа намеса върху дейността на медиите – това вече е един изживян етап. По-скоро по-тревожна е възможността чрез икономически лостове да се прокарват влияния – било то политически или други. Това е един проблем, който излезе в условията на криза. Кризата сякаш и занижи критериите по отношение на свободата на словото, независимостта на медиите, някак си с по-леко сърце се приема, че щом е трудно, трябва да приемем, че нещата могат да се случат и така. Въпрос на самокритичност, на самоанализ, на саморегулация в медиите. Ако Вие самият нямате свободата да кажете нещо, то и най-свободната медия няма да Ви го осигури. Поне аз смятам така, защото не мисля, че радиото може да бъде упреквано, че не е свободна медия или че нечий глас може да бъде заглушен. В радиото, казвал съм го преди, между нас и аудиторията, между Вас и аудиторията има само един микрофон. Можете да кажете всичко. И мисля, че колегите са достатъчно силни, за да позволят Вие да пострадате от това, че сте казали всичко.
Водещ:За коя от медиите всъщност новите технологии са добър съюзник? Май радиото, като че ли и в това отношение е доста бързо?
Валерий Тодоров:Ами аз смятам, но слагам знак минус заради възможен субективизъм, че радиото е по-гъвкава медия и то по-бързо от телевизиите внедрява новите технологии. Ако в телевизиите ние виждаме по-скоро нови формати, но две трети от тях всъщност чужди формати, които са внедрени в България, то в радиото и в областта на програмите, техниката, технологиите ние виждаме една повишена енергичност и без да си правим излишен комплимент – смятам, че радиото в това отношение е водеща медия и водеща институция, защото ние сме и културна институция – това, което отбелязаха и колегите с факта, че ние създаваме дивиденти. Ние чрез онова, което записваме, подкрепяме, организираме, ние фактически създаваме културния дивидент, когото могат да ползват колегите. Същевременно чрез нашите музикални състави. Ние създаваме продукция, която предлагаме чрез световните музикални компании за излъчване в другите медии по същия начин чрез обмена в ЕС за радио и телевизия.
Водещ:Всъщност няма нужда да се притеснявате заради субективна оценка. Сега ще чуем напълно обективна оценка, която беше дадена на годишната среща на радио организациите, членове в ЕС за радио и телевизия. Между другото Вие също бяхте там. Ще чуем и последните данни, които излязоха през седмицата за проучването на…
Валерий Тодоров:Само, ако ми позволите, бих искал да кажа на аудиторията, че ние тук сега в заключителната част на срещата представихме един наш нов продукт – това е интернет радиото, който ще позволи вече активната аудитория от различни възрасти да улесни достъпът си до нашите форуми. Едновременно да види съчетаването на различни технологии, съчетаването на аудио и видео, на линейни и нелинейни цифрови възможности и интернет по какъв начин могат да отворят един нов свят, любопитен да се гледа, да се слуша. Което смятам, че ще бъде интересно за аудиторията от всички възрасти. Ето, силата на радиото, което гъвкаво и без огромни инвестиции може да предложи една нова версия като медии, като възприемане.
Водещ:Това е една широка тема. Разбира се разчитам да я коментираме и като се върнете в „Клубът на журналистите”. Благодаря на генералния директор на БНР господин Валерий Тодоров. Добър ден на професор Маргарита Пешева.
Маргарита Пешева: Добър ден.
Водещ:Това е едно много голямо изследване, много сериозно – защо трябва да има такива изследвания?
Маргарита Пешева:България се намира в навечерието на цифровия преход. Този преход трябва да приключи на 1 септември 2013 година. Над 30% от запитаните и участниците в изследването смятат, че след успешното въвеждането на цифровата ефирна телевизия, те ще се откажат от кабелна телевизия. Да се предпочита свободната телевизия през Multiplex, която дава по-добро качество на образа, картината и звука, която е безплатна. От тази гледна точка много е важно да се види какво е влиянието на новите медии, най-вече на интернет върху радиото и телевизията. Данните са особено интересни. В България телевизията се гледа от 3 и ннад 4 часа. Радиото се слуша в по-малки слушателски сесии – между 1 и 2 часа. Аз казвам – данните от това изследване. Разбира се, както знаете, жените са по-активни телевизионни зрителки. Мъжете слушат доста повече радио.
Водещ:Какво значи да се слуша телевизия?
Маргарита Пешева:Сутрешните телевизионни блокове много често се слушат, а не се гледат. Различни са вариантите на кросмедия. Но в самото кросмедийно производство заличава разликите между радио, телевизия, печат и интернет. Неслучайно БНР стартира младежка програма само online и това е много добро управленско решение и много модерно, иновативно само по себе си решение.
Водещ:Какво да кажем за медиите, които вече започнаха сериозно да използват и социалните мрежи? Ето, „Клубът на журналистите” има вече страница във facebook.com, където има изненадваща активност.
Маргарита Пешева:В рамките на този проект имахме едно интересно изследване, проведено от агенция „Медиана” – online поведение на младежката аудитория. 15-29 години. Разбира се данните са национално представителни. Социалните мрежи са изключително популярни. Facebook.com е най-популярната социална мрежа. В България все още блого сферата изостава. При печатните медии най-силните брандове имат и най-силни online страници. Всички изследвания, които до сега направихме, показват, че все още, включително и младежките групи, не са достатъчно добре запознати с видео заявка, с някои от най-новите медии. Над 75% от анкетираните не знаят нищо за цифрово радио, не знаят нищо за цифрова телевизия. Много важно е – ние правим едно второ изследване агенция „Медиана” по отношение какви програми потребителят иска да гледа през Multiplex. Дали той предпочита по… програми, дали предпочита специализирани телевизионни програми, какви специализирани, за да може изследвайки общественото мнение, Multiplex е много скъпа технология и това е един много голям бизнес, да си спомним, че първите Multiplex цифрови във Великобритания и Швеция фалираха. И те фалираха тъкмо по тази причина, тъй като не бяха направени серии от изследвания какво всъщност зрителят иска да гледа.
Водещ:Първоначалните данни какво сочат?
Маргарита Пешева:Няма никакв2о разместване в рейтинга на трите национални телевизионни програми. По отношение на радиото – също няма размествания. Безспорният лидер в Националната радио среда е програма „Хоризонт”. Бих искала да отбележа, че програма „Христо Ботев” е на много висока позиция. Тя имаше 25% рейтинг. Това е много добра позиция. И да обърна внимание, че по-скоро в това изследване се изследва популярността на марките, на медийните марки, а не на слушаемостта. Това показва, че може да не е най-слушаната радио програма „Христо Ботев”, но тя като медийна марка е много популярна и стои далеч преди някои особено слушани частни търговски радио станции.
Водещ:Предполагам, че това има пряка връзка и с доверието все пак.
Маргарита Пешева:Да, има пряка връзка с доверието, както БНР, така и БНТ традиционно през последните 20 години, откакто системно се прави бридж на социология и изследвания в България, се ползват 60 или 80% доверие.
Водещ:Прозира ли клишето „медиите не определят дневния ред на хората”? Това е едно доста дежурно станало към медиите обвинение от експертите?
Маргарита Пешева:В световен мащаб, включително и в България, се засилва корпоративната журналистика. Засилва се така нареченото пазарно ориентирана журналистика. Това са тенденции световни. Те са свързани и с глобализацията и създаването на огромни медийни холдинги, и с медийната концентрация, която е също последица от един от ефектите на глобализацията. Засилването на корпоративната журналистика се усеща у нас и от кризата на печатните медии, тъй като вестникът не е това, което е бил – вестникът не продава вече новини. Той продава реклама. Тази криза на вестника засили корпоративната журналистика, което не означава – аз винаги се опитвам да балансирам и да имам позитивна гледна точка, въпрос на културна политика е държавата да подпомага големите свои медийни марки като популярност, така, както Саркози не позволи на вестник „Le monde” да фалира.
Водещ:Да благодарят ли телевизиите на кризата?
Маргарита Пешева:Истината е, че кризата промени медийния дневен ред. Всяка вечер виждаме колко голямо внимание се отделя на случващото се в Гърция. Всички сме част от целия свят, но всички сме в своето глобално село и винаги си живеем на своята медийна улица. По-скоро телевизията трябва да има мъжеството да отрази кризата обективно и да не засилва страховете на хората. Аз забелязвам много често новините засилват страховете. Но това, което бих искала като финал да кажа, че българският слушател и зрител все още не е готов за цифровия преход.
Водещ: Поредната добра оценка за БНР беше дадена на годишната среща на радио организациите, членуващи в ЕС за радио и телевизия. Каква беше тя? Добър ден на Албена Миланова.
Албена Миланова: Добър ден. Нека първо обясним на слушателите какво е ЕС за радио и телевизия и действително до колко авторитетна и тежка е тази оценка за БНР, която беше дадена. ЕС за радио и телевизия е най-голямата професионална медийна организация в света. В нея членуват 85 радио и телевизионни организации, обществени, с обществен характер. От 56 страни в Европа и Северна Африка. Освен това в ЕС за радио и телевизия членуват и 37 асоциирани членки – Американското обществено радио, Японските радио и телевизия, членове от Китай, от Бразилия. Интересна информация, която получих вчера е, че бразилското радио „Култура” днес в 19 часа ще излъчи програма, вариации за пиано на Боян Воденичаров, която е предложена от БНР на членовете на ЕС за радио и телевизия. ЕС за радио и телевизия е създаден през 1950 година. Доста преди създаването на Европейската икономическа общност и след това ЕС. БНР и БНТ са пълноправни членове на тази асоциация от 1993 година. Така че двете обществени медии на България са тръгнали по своя европейски път доста отдавна. Всяка година директорите на радио организациите се събират, за да обсъдят как се развиват техните радио организации, какъв е общият ни път, какви са основните приоритети в нашето развитие и да обменят мнение за стратегиите, които са набелязали за своето развитие в най-близко време.
Водещ:Всъщност последните години, като че ли предизвикателството е цифровизацията.
Албена Миланова:Да, разбира се. Някои от радията вече са започнали излъчване на цифрови платформи. Основният приоритет е качеството на програмите, привличането на все повече слушатели, обществените радия като едни културни институции, защото първото място, което колегите от Шведското радио ни заведоха, беше тяхната концертна зала, с което те се гордеят. Ние също смятам, че имаме с какво да се гордеем, тъй като БНР има 6 музикални състави, един прекрасен симфоничен оркестър и хора, биг бенд, народен оркестър.
Водещ:И все пак вече нямаме само първо студио. Имаме и други студийни комплекси за записи, които предлагат много добри условия за работа на музикантите.
Албена Миланова:Така е. Създадени бяха и нови концертни студия в нашите регионални радио станции – в Пловдив, във Варна, в Благоевград. Това е още една възможност българската култура и българските изпълнители да бъдат популяризирани в цял свят. Годишно по линия на ЕС за радио и телевизия върви един много сериозен обмен на концерти и класическа музика, не само класическа музика – и джаз, и фолклор, и популярна музика.Миналата година на вълните на БНР и най-вече по програма „Христо Ботев” са излъчени около 600 концерта по линия на този музикален обмен. Ние сме предложили 69 концерта, което значи, че действително нашите музиканти са получили възможността да бъдат чути от една многомилионна аудитория в цял свят.
Водещ:Това ли е основният мотив за добрата оценка за работата на БНР?
Албена Миланова:Това е един от мотивите. Беше отбелязано нашето първенство и нашата лидерска позиция по отношение на радио аудиторията в България, тъй като не във всички страни обществените радия са водещи. При нас това е една трайна тенденция, която се засилва и при наличието на такава сериозна конкуренция колегите от ЕС за радио и телевизия не могат да не отчетат тази водеща позиция на БНР, която успяваме да осъществяваме през последните години.
Водещ: Каква е разликата между разгневи и окупирай? Вчера, докато дискутирахме с тяхната преподавателка госпожа Светлана Станкова и студентите от Югозападния университет в Благоевград, учещи за журналисти, се чудехме всъщност каква е разликата между разгневи и окупирай. Разгневете се, написа Стефан Кесел. Идеята зад Океана /…/ първо Уолстрийт, после други места. Госпожо Станкова?
Светлана Станкова:Продължихме наистина с тази дискусия и всъщност това, до което те достигнаха, беше, че когато разгневяваш, ти се опитваш да взривиш системата. Ти си извън нея – искаш да я сринеш, искаш да я премахнеш. А когато окупираш, ти искаш да я промениш тя да не е това, което е.
Водещ: Което е добро обещание за това, че те все пак ще си намерят новините и ще ги напишат, когато станат журналисти може би.
Светлана Станкова:Да, само че трябва от 3 годишни да ги възпитаваме, че са граждани, че са важни, че са значими и това, което те могат да кажат, има наистина смисъл да бъде изразено. Когато на децата казваме – „Ти си мълчи! Щом са ти се скарали, значи че си виновен!” не можем да очакваме след това, когато станат независими да са хора, които заявяват техния глас. Имам преки впечатления от студентите във Франция, които не гласуваха за Саркози, защото той е премахнал в лекарствения списък, а това е нещо, което те получават безплатно от аптеката, противозачатъчните им хапчета.
Водещ: И хората са имали позиция и са намерили начин да я изразят. Няма да бъде въвеждан нов изпит за кандидат студентите за журналисти. Няма да ги изпитват за гражданско поведение, но задължително трябва да бъдат граждани. И не само кандидатите за журналисти. Всеки един от нас! Хубав и слънчев съботен следобед Ви желаем и оставаме с Queen.  

 

Марвин Лиао, експерт с дългогодишен опит в Yahoo! и познания в медийния и технологичния бранш, участва в специалното издание на Клуб Investor.bg

Днес, 23.05.2012 г. на редовно заседание на Съвета на директорите на Обединена българска банка АД, г-н Стилиян Вътев беше избран за Председател на Съвета на директорите.

За пръв път се предвижда заметръс и то не какъв да е, а 9 по Рихтер! Това ще се случи – на връх 24 май, в 22ч. Епицентър - Planet Club Пловдив.

Сезонът на празниците продължава с изкушаващи плодови предложения, идеи за детско парти и любопитни придобивки от категорията нехрани на супер цена

Финансовите резултати на компанията са в съответствие с предварително поставените цели