Водещ: Помните ли стената? Тази, която падна в Берлин. Какви стени паднаха за 23 години у нас? Ако обърнем пирамидата, какво бихме казали за медийните следи от седмицата? Схемата на обърната пирамида най-просто представлява триъгълник, чиято основа сочи на горе, а върхът – нагоре. Основата на триъгълника е най-важното и интересното в информацията с едно две изречения. И разбира се отговаря на традиционните въпроси кой какво, къде и защо. Тази пирамида е с противоположна структура на класическия начин на писане на текст. Прилагането обаче на метода на обърната пирамида предоставя възможност на читателя да бъде максимално информиран, дори ако не прочете статията докрай. Не го интересуват подробностите. Няма точна информация кога е използвана на първи път обърната пирамида, но е популярно смятането, че се е развила по време на Гражданската война в САЩ. Особено популярна става във вестниците, тъй като е трябвало дължината на статията да може по-лесно да бъде подменяна, за да се събере в определеното и място. Обърната пирамида дава точно тази възможност като се премахва дадена информация отзад напред. Дали за нас не е полезен ориентир? Позагубихме ли се в подробностите? Не объркахме ли местата на подробностите и на главното? Чуйте версията на магистратите по международна журналистика – на д-р Светлана Станкова от факултета по журналистика, на хората около една вестникарска будка, коментарите на Росен Босев от в. „Капитал”, Петя Владимирова от сайта „Дневник”, Александър Пелев, от когото преди години научавахме телевизионните новини, а сега е адвокат, блогъра Борис Луканов в „Клубът на журналистите” – днес на 1 ноември. Няма да пропуснем разбира се и Вашите коментари, които ще напишете на стената ни във Фейсбук. Там може да видите и какво написахме на дъската във факултета по журналистите и да се опитате да отгатнете коментарите. Какви са медиите и какви им се позволява да бъдат на един уж свободен пазар, и какви могат да бъдат, ако има истинска конкуренция? Решаването на този въпрос ще ни доближи поне малко до класическия „да бъда или да не бъда”. Защото в момента май трудно може да бъде зададен точно този въпрос поради някои национални особености на медийната концентрация, защото в крайна сметка само с острови на свободното слово в някои медии не ни се получава различно от последното място по степен на свобода на словото. Нямаме много време за това веднага започваме с едно СРС. Своеобразна машина на времето. Тя ще ни върне назад в годините, когато нямаше социални мрежи, имаше острови на свободата за музика по радиото, която хората записваха и слушаха тайно заедно с придобитото незнайно как тайно отвън. Идеята е да подслушаме какво тайно слушахме, когато нямаше социални мрежи, обаче ще въртим копчето бързо, за да не ни чуе някой. Сега се отбиваме и до една вестникарска будка бързо. Стана традиция там да командироваме стажант – репортера Ивайло Пеев. Питаме хората за събитията и за следата им в медиите от седмицата.
Гражданин: Според мен, разбира се, преизбирането на Барак Обама е по-значимо събитие, а патриархът е свършил своите дела, защото все пак американската икономика оказва влияние и върху нас самите, както и върху целия свят.
Гражданин: Ами според мен избирането на Барак Обама безспорно.
Гражданин: Сутринта ли включих телевизора, видях Обама и бях много щастлива от това.
Гражданин: Аз не смятам, че за нас има чак толкова голямо значение кой от двамата трябваше да спечели. По-скоро въпрос за американците.
Гражданин: По никакъв начин България, по никакъв пряк начин. Начинът на живота на българите, които са в Америка – ще повлияе.
Гражданин: Да, но има значение и за нас, защото България има преки взаимоотношения със САЩ по различни въпроси.
Гражданин: Имам зелена карта и това прави нещата малко по-различни. Това, че Обама спечели, мен ме засягаше пряко.
Гражданин: Косвено ще повлияе, косвено.
Гражданин: Да, макар и косвено ни засяга, но не мисля, че ни засяга толкова. Прекалено много внимание.
Гражданин: Беше на всички първи страници на вестници.
Гражданин: Дори в България, страна далеч от Америка.
Гражданин: Дори това ще бъде събитието на годината, така че медиите не са прекалили в отразяването.
Гражданин: Това преекспониране според мен – два дни остават до изборите. Един ден остава до изборите. Все пак ние не гласуваме за български парламент.
Гражданин: Не вярвам, че при избора на канцлер в Германия ще отдели толкова много внимание.
Гражданин: Мисля, че масово българинът не се интересува от това кой ще управлява Америка.
Ивайло Пеев: Кое е другото събитие голямо тази седмица?
Гражданин: Бойко откри пречиствателна станция.
Гражданин: Но и смъртта на патриарх Максим не беше по-малко отразена в българските медии.
Гражданин: Нещата бяха много еднотипни. Дори имаше почти еднакви заглавия.
Гражданин: Влияние, както в живота на обикновения човек, така и между държавите. Това е важно събитие. Почти същото е като да умре държавен глава.
Гражданин: Както каза премиера „Давай, по-бързо.”
Гражданин: Все пак това е човек, който е направил доста за българската църква като развитие и не мисля, че това, че е бил член на ДС, не беше нужно.
Гражданин: Мисля, че това е събитието топ, което накара много хора да се върнат към религиозното.
Гражданин: Поне едно 80% от българите се сещаме за вярата ни само на Коледа или на Великден. Примерно.
Ивайло Пеев: Няма вярващи сред българите?
Гражданин: Ами да.
Гражданин: Аз съм вярваща.
Гражданин: Има вярващи, но са много малко.
Гражданин: А пише, че сме в някакъв национален траур и аз въобще се замислих поне 2 минути, докато се сетя в какъв траур сме.
Гражданин: По-добре беше отразена кончината на Патриарх Максим.
Водещ: Приликите и разликите на 10 ноември вчера коментирахме във факултета по журналистика и с магистратите на Светлана Станкова.
Гражданин: Аз съм Вероника Начева. Това са думи на мой близък, който на тази дата каза, влизайки в стаята „спете спокойно деца, идва новото време.” А дали новото време е дошло и как е дошло, вече всеки от нас може сам да прецени.
Гражданин: Казвам се Филип Манев. Може би много неща от тогава до ден днешен са се променили, но също може би толкова много неща може би са си останали същите.
Гражданин: Преди малко говорихме за случая с момчетата във Варна, който снима полицаите.
Гражданин: Аз се казвам Юлия Теофилова. Едно време, времето на Тодор Живков е било безпрецедентно. Хората са имали какво да ядат, имали са работа.
Гражданин: Казвам се Мария Цветкова. Аз смятам,ч е 23 години след прехода Българи се управлява от хора, които са свързани с олигархията. Медиите в България не са свободни. Това го доказва и фактът, че ние се намираме на 80-то място в света по свобода на медиите, което е последно в Европа. Именно това е нашата задача, някои като журналисти, други като бъдещи журналисти да променим това. Смятам, че моите спомени от онова време са само добри, защото съм била дете. Ходили сме всяко лято на море, по две-три седмици, всяко лято на Балкана по две-три седмици. Имаше работа за всички. Всички си имаха домове. Аз почти не познавах хора, които да живеят под наем. Но примерно, ако разкажеш виц за Тодор Живков, както сега има многобройни вицове за Бойко Борисов, тогава ще бъдеш примерно затворен в „Белене”. Всъщност отново виждаме по примера на политбюро на времето, се назначават хора. Това повтаря един вид историята. Но виждаме, че хората сега не са съгласни.
Гражданин: Казвам се Ирена Станева и основно дядо ми много пъти ми е казвал „преди никога не е имало изобщо такова нещо да видиш просяк” Сега просяците според мен са едни от най-богатите хора в света. Или по-скоро просяците, които работят за определена група хора. Такова нещо не е имало. Аз лично смятам, че нямаме общество, че имаме едно стадо, че сме едни такива хора с робско съзнание. Някой беше казал нещо много интересно, че няма нужда да възпитаваме децата си, защото децата в крайна сметка така или иначе ще приличат на нас. Важно е да възпитаваме всеки ден себе си.
Гражданин: Аз съм Деница Пеева. Медиите имат изключителна власт върху това какво ние мислим или посоката, в която ние можем да мислим и ако са малко по-целенасочени, изчерпателни, взаимствани от чужд опит, така наречените развити западни демокрации, могат да ни насочат към едно по-различно мислене.
Гражданин: Работя в телевизия „СКАТ” и ние сме известни с критичната си гледна точка. Примерно не ми харесва така наречената угодническа журналистика. Всичко се прави в услуга на премира – Слънце Бойко Борисов. Когато има някакъв проблем, той веднага трябва да го покани в студиото, за да изчистят нещата, за да потулят скандала, за да изчистят неговия имидж.
Гражданин: Ами днес медиите насочват вниманието и ни карат по някакъв начин като чуем траур един вид да скърбим за някого.
Гражданин: Смятам, че на Запад медиите не излъчват по този начин скръбта на хората, не само за патриарх Максим, ами по принцип. Не смятам, че журналистите на Запад навират по този начин микрофоните в лицата на хората, които са загубили близки. Докато ние имаме прайм тайм 40 минути, ако може да ги запълним само с това. Случва се нещо, ходи се по семействата.
Гражданин: Лично за мен скръбта си е наистина нещо лично и всеки сам по свой начин си го разбира. Едва ли медиите са хората, които ще покажат на другите как да скърбят.
Гражданин: Примерно президентът като минаваше през ковчега, то просто на мен… Аз с втрещих и ме хвана срам. То беше едно бързо кръстене, той се въртеше, не знаеше какво прави и като че ли искаше по-бързо да се измъкне оттам.
Гражданин: Трябваше всеки сам да помълчи със себе си без значение дали е вярващ, дали е атеист и т.н. И мисля, че медиите от смъртта на един човек започнаха да изваждат някакви съвсем други сензации.
Водещ: Сега се връщаме и към музикален мотив, пак в съпоставителен режим. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владимир Тошев, Стаматина Никова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Добър ден и на гостите ми в студиото. Нека от началото да проверим събитията, използвайки обърнатата пирамида. Петя Владимирова от сайта „Дневник”. Добър ден.
Петя Владимирова: Добър ден.
Водещ: Първо да кажа, че има известна разлика между магистрати и магистри. Но понеже магистратите са главни действащи лица в медиите напоследък, за това стигнаха до този смислен лапцус понякога. Какво да сложим, ако обърнем пирамидата, какво да сложим в нейната основа на 10 ноември. Това, че ходихме на море и на планина, или нещо друго? Магистратите казаха, че… Магистрите казаха, че е много важно това, че сме ходили тогава на море. Много е трудно в две изречения да подредим пирамидата, но си заслужава опита.
Петя Владимирова: Ами беше приятно. Въпросът е друг. Понякога можехме да кажем повече, отколкото думите и…
Водещ: Обратно към джунглата хубаво изречение ли е? На 10 ноември. Сега, ако приемем zamunda като нещо по-различно.
Петя Владимирова: Обратно към джунглата просто не може да бъде хубаво изречение. Ако трябва да бъда директна.
Водещ: Събитието на седмицата?
Петя Владимирова: Аз мисля, че цялото това объркване, то не е и объркване, всичко, което ни заобикаля – средата, аурата е толкова тъжно, че няма как хората млади, имам в предвид по-младите да си дават ясни отговори. Самата аз вече започвам да /…/ от толкова много влияния, лицемерие, лъжа, липса на каквито и да било стожери, стопери.
Водещ: Може ли да направим тогава друга подредба? Кой е Георги Тонев Колев? Основата на пирамидата, поставен за тази седмица. Добре, помисли.
Петя Владимирова: Георги Тонев Колев е метафора на абсолютния произвол от страна на овластени институции със сила и правомощия от една страна, и на абсолютната безскрупулност на властта в лицето на мнозинство, парламентарно.
Водещ: Но пък от друга страна той говори от името на много хора. Добър ден и на Росен Босев от в. „Капитал”. В крайна сметка Вие сте двамата, които писахте най-много за националните кадрови особености при назначенията за съдебната система. Твоето изречение, Росене, за пирамидата? И дали Георги Тонев Колев можем да го обявим за събитие на седмицата?
Росен Босев: Събитие на седмицата, две седмици.
Водещ: Да, и понеже и тази седмица започна да говори все по-често и по-често.
Росен Босев: Някак си ми се иска във всеки от нас да има по малко от Георги Тонев Колев.
Водещ: Който и да е той.
Росен Босев: Който и да е той, защото това, което се случи след този сигнал, който бепе получен от правната комисия, изключително важно и благодарение на този сигнал всички ние говорим за проблема, който все още може да се случи.
Водещ: Защото Европа говори за него или защото Георги Тонев Колев, както си смениха във Фейсбук много хора името и се нарекоха така, между другото той е харесал снимката, качена във Фейсбук – един от Георги Тонев Колевците.
Росен Босев: Да, стигна до ЕК, която много пъти се опита да обясни, че няма нищо конкретно личността на госпожа Ваня Марковска, а по-скоро това, че Парламентът е напълно спокоен да изпрати човек с толкова много съмнения на толкова важен и отговорен пост.
Водещ: Добър ден и на Александър Пелев, от когото научавахме преди телевизионни новини, а днес е адвокат. Вашето изречение? Кой е Георги Тонев Колев?
Александър Пелев: Ами в случая по моите скромни наблюдения Георги Тонев Колев, който е този човек, да направя едно уточнение, което си го казахме в предварителния разговор, че такъв човек поне в търговския регистър не фигурира, значи със сигурност не е бизнесмен. Да подпомогнем малко работата на органите по този начин. Та този човек, който може да е истински или просто така се е нарекъл, той просто се яви един човек с малко по-продължителна, по-трайна памет, защото Росен е скромен тук в случая и го разбирам, да посочи, че Георги Тонев Колев напомни на всички един материал, който Росен беше изготвил още преди 2 години, но тогава някак мина между другото. Точно за съдия Марковска. Още тогава имаше странни работи в това, което се беше случило. Но пък Георги Тонев Колев просто напомни на правната комисия в Народното събрание, че има такава информация още от преди 2 години. И аз понеже следя в интернет пространството, за съжаление мнозинството са анонимни форумисти и някой от тях справедливо беше казал, че адресът е в.”Капитал” на Георги Тонев Колев. Та за това така го тълкувам аз. А иначе съвсем случайно без връзка със случващото се в последните две седмици, си препрочитам една книга на нашия колега Иво Инджев за една случка, която на него му се случи прди години в БТВ. Там пък човекът, задал въпросите относно имущественото състояние на президента Георги Първанов, се беше нарекъл Агент 007 и Джеймс Бонд. Така че това едва ли е много успокоително 6 години по-късно отново хората да се притесняват да излизат с истинските си имена.
Водещ:Добър ден и на Борис Луканов. Съизмерваме разбира се гласовете в медиите и тези от мрежата. Борис Луканов, блогър и активист по отношение на цифровите права. Защо се оказа, че преди 2 вечери всички в католичен статус публикуваха писмото на Георги Тонев Колев, а пък от вчера голяма част от хората и така са се кръстили?
Борис Луканов: Ами крайно време да си призная, че всъщност аз съм Георги Тонев Колев. Така че, ако някой ме търси, в радиото съм. Иначе имам много хубава дата, в която сме се събрали – 10 ноември, защото ти каза какви стени сме съборили, какви стени са останали. Много стени съборихме, тази стена, която остана обаче – милиционерщината. И между другото 10 ноември аз направих една справка, се оказа, че в СССР се чества като ден на Народната милиция, освен това тогава е роден сержант Михаил Калашников. Като се има в предвид събитията, които се случиха в България последните години, идеално ни пасва тази дата 10 ноември. А пък целият този казус с Георги Тонев Колев просто е черешката на тортата, на пирамидата да речем.
Водещ: Крайно време е думата да ни вземе съвсем за мъничко музикален коментар и Цвети Бахариева. Съвсем дисциплинирано вдигаме очи и тъй като стана ясно, че в студиото е и Георги Тонев Колев, да кажа на тези, които го търсят, да минат отзад по уличката на съда, защото се асфалтира и няма да могат да стигнат тук. Шегата на страна разбира се. Ще ми се да цитирам написаното от Николай Пенчев на Фейсбук стената ни. Той учи журналистика в Германия. „Къде се намираме точно в момента – от Западната или от Източната страна на стената? Този въпрос е един от често задаваните от туристите, посещаващи Берлин. Но защо пък не и от самите немци дори и днес. А какво ще кажем ние между Югоизточните вътрешни дилеми и Западните маркетингови изборни дни?” Трябва ли наистина да си говорим повече на 10 ноември за Георги Тонев Колев? Росене?
Росен Босев: Ами явно се налага за си говорим. Това, което ме учудва от началото на тази история с госпожа Марковска е, че ще ми се много добре да осъзнават управляващите лица кое е нормално и кое ненормално, а не просто да се правят на ударени. Но това, което никой от тях не иска да каже, е дали според тях е редно човек, към когото има съмнения преди те да са изчистени, да отива на такъв пост. И явно се налага. Смисъл това е елементарен демократичен рефлекс, когато изпращаш някого в толкова важен орган, какъвто е Конституционния съд, не са много институциите, които присъстват в конституцията. Не са и много постовете в държавата, които в конституцията е изрично изписано какви качества трябва да притежават техните представители. И мисля, че е елементарен демократичен рефлекс да направиш всичко възможно хората, които отиват там, да няма никакви съмнения около тях. Явно 23 години по-късно ще трябва да си говорим за Георги Тонев Колев.
Водещ: Господин Пелев, как да защитим Георги Тонев Колев, който е в студиото?
Александър Пелев:Ами може би на него ще му потрябва съдействие от колегите, които са специалисти в наказателния процес. Аз не се смятам за компетентен в областта, най-малкото в момента се наблюдават смущаващи неща по простата причина, че този случай изважда на повърхността едно… Аз наистина честно казано съжалявам хората в Брюксел, на които се налага да разгадават нашата енигма, защото аз съм абсолютно убеден, ние така или иначе винаги в нашата част на Европейския континент сме били енигма за западноевропейците, но аз съм абсолютно убеден, че тези хора там изобщо не могат да разберат какво се случва тук. Те няма как да ни разберат, но от нашата си камбанарийка, това което аз лично виждам е, че в момента се наблюдава едно недопустимо от всяка една гл.т. смесване на взаимодействие между иначе разделените по закон власти. Народното събрание изслушва съдии. То как ги изслушва е отделен въпрос, но някак си хората в Парламента е за мен лично казано странно да изслушват хората, които трябва да бъдат в Конституционния съд, който след това да контролира техните действия. От друга страна с цялото ми уважение, министър –председателят се среща с колега, избрана за член на Конституционния съд и обсъжда с нея въпросите относно нейното кадрово развитие. А именно дали да си подаде оставката или не. Но те са се срещнали, за да обсъдят решения, влязло в сила в Народното събрание. Просто това са едни меко казано странни неща и не виждам как хората в Брюксел от разстояние особено, и от височината на погледа, който те имат, защото Брюксел събира централизирано цялата информация от целия ЕС – това са 27 държави и те нямат нашата възможност по нещастие да влизат в детайлите на това, което се случва. За тях…
Водещ: Очевидно обаче са влезли.
Александър Пелев: Ами то след като и във вестниците го пише, а пък има представителство на ЕК в София, в което работят със сигурност интелигентни хора, тъй че и тъпчат и предават информация. И не е нужно човек да прочете цялата преса в България, след като получи един кратък бюлетин какви хора са предложени за кандидати за нови членове на Конституционния съд и хората със сигурност там ги смущава. Аз не мога да разбера защо повечето хора в България това не ги вълнува. Анкетата одеве ни каза, че хората ги занимава повече Барак Обама. Чест и почитания. Но ние тук си имаме нашите неща за решаване, а пък Барак Обама…
Водещ: Господин Луканов, заговориха ли, в една тоналност ли са медиите и социалните мрежи?
Борис Луканов: Обикновено, ако правим това съпоставяне между социалните мрежи в тяхната медийна функция и така наречените традиционни медии, голяма част от които собственик или собствениците всички знаем кои са, бих казал, че не само са в хармония, ами са в тотална дисхармония. Всъщност истинските проблеми, истинските, както беше модерно да се казва „дневният ред” на деня на обществото всъщност излизат именно в социалните медии. Точно там бих казал, че се формира мнение от така, една степен по-интелигентно да го наречем, отколкото доминиращата жълта журналистика, която е направена така естествено с определена цел. Всъщност мисълта ми беше да продължа думите на Александър. Той започна с абсурдите. Това, което е най-елементарното, което аз не мога да си го представя дори, че един съдия, който има толкова години стаж, ще направи такава издънка. Някой човек е писал някакъв донус, както го нарича, срещу нея. Тя дори не си прави труда да заведе гражданско дело за клевета или нещо такова. И се обажда, и казва на прокуратурата, на Цветан Цветанов или на който е там – издирете ми го този човек. И те започват да го търсят. Това е абсурдно.
Петя Владимирова: Това е нечувано. Няма нито едно основание – законово или каквото и да било друго. Просто… И вътрешният министър казва „да, да, в кратки срокове”. Казва го в Брюксел.
Борис Луканов: Аз за това като Георги Тонев Колев бих и казал „мила ми Венето, хващай си партакешите и просто си заминавай – в пенсия или където искаш. Просто недей да се срамиш. И без това достатъчното посрамена съдебна система”.
Водещ: Добре какво ще се случи, ако бъде намерен Георги Тонев Колев? Макар, че те сега са много.
Александър Пелев: Може би ще бъде профилактиран. За да използваме терминологията. Ами аз за съжаление ми е малко трудно да се отделя от професионалните ми изкривявания и бих поразсъждавал чисто формално, юридически. Първото, което е, че е процесуално недопустимо особено пък за такъв високо квалифициран съдия с 36 години съдийски стаж, както самата колега Марковска посочи за себе си, да сезира министъра на вътрешните работи и главния прокурор. Няма такъв процесуален ред, който да предполага директно сезиране на министъра на вътрешните работи, тъй като той няма процесуални правомощия да възлага и да се извършва, както самият министър Цветанов се изрази „проверка”. Не е известно на какво основание се извършва проверка, защото органите на досъдебното производство в лицето на органите на МВР извършват проверка по съответните законни поводи. Или на база указание от прокуратурата. Нито едното, нито другото от тези неща не е на лице в този конкретен случай. Частното лице в случая Венета Марковска сезира най-висшите органи на правоохранителните органи, както е прието да се казва още от времето на Йосиф /…/ Да, наистина този термин „правоохранителни органи” ни е измислен по времето на Андрей Висвишински. Така че това първо. Второ, както тук се каза – какво ще произтече от това, ако Георги Тонев Колев, който стои срещу мен, бъде намерен?
Водещ: Както е написал изпълняващият длъжността главен прокурор каза, че няма да търси Георги Тонев Колев, но не каза дали ще разследва сигнала му.
Александър Пелев: Ами то не е сигнал, това е най-парадоксалното. Че това не е сигнал, а е една паметна бележка, както също беше модерно преди тази дата, преди 23 години да се нарича това нещо.
Водещ: Росене, знаеш ли какво е паметна бележка?
Росен Босев: Да.
Александър Пелев: Паметната бележка, която Георги Тонев Колев предаде… Тук се сещам друго, което четох, че някой от коментиращите членове на Народното събрание случая, каза, че Георги Тонев Колев е лице, много добре запознато с това как работи администрацията на Народното събрание, защото иначе би било учудващо как толкова бързо се оказа неговият сигнал във всички парламентарни групи, за да може Иван Костов да го вдигне в ръка и да каже „ето, има сигнал”> Сигналът е паметна бележка, напомняща наличието на журналистическа информация от преди 2 години в mediapool.com и в. „Капитал”. Но дори да съществува такъв човек, в какво процесуално качество ние ще го търсим? Това е абсурд, защото ако всеки един от нас, тук присъстващите и нашите слушатели, и хората, които пишат на стената на предаването във Фейсбук, има някаква нужда. Аз си задавам за себе си чисто човешки въпрос – ами след като на мен преди няколко години ми откраднаха гумите на колата, мога ли аз да адресирам до министъра на вътрешните работи да ми ги намери? Или да намери човекът, който ми ги открадна? Да, но горе долу случаят е този. Ние в случая, другото, което е парадоксалното, ние търсим автора на нещо, а пък до 10 ноември преди 23 години търсихме авторите. А не търсихме какво пише вътре.
Петя Владимирова: Ами, че те и сега не търсят какво пише вътре.
Александър Пелев: Да, точно това е парадоксалното, че ние търсим какво пише вътре.
Водещ: Как реагираш, когато чуеш новина за някой криминално проявен? Тук влизаме в дебрите на така наречените полицейски регистрации, които всъщност нямат никаква юридическа стойност, но когато нещата бъдат представени по този начин какво се случва с хората, които не са юристи?
Александър Пелев: Ще се хвана за термина „криминално проявен”. Отзад напред значи тук в случая се има в предвид някаква проява, но тази проява е криминална. Криминалната проява на езика на наказателния кодекс се нарича престъпление. След като има извършено престъпление, за престъпление се счита такова деяние, което е формулирано и по него съдът се е произнесъл с влязла в сила присъда, неподлежаща на обжалване. Т.е. не може да има просто някакъв човек, който е криминално проявен, освен ако той не е извършител на престъпление и този човек трябва да бъде осъден и да е получил своето наказание. Така че просто такова животно „криминално проявен” не може да има.
Водещ: В медиите има.
Александър Пелев: Първото нещо, което на мен всеки път, когато го чуя от различни представители на правоохранителните органи. Това е меко казано дразнещо. Някак си то се е получило като част от фона. Едно време наричахме такива думи „клишета”.
Водещ: Росене, трябва ли да редактираме цитатите, които пускаме с оглед криминално проявените например, но не само това?
Росен Босев: Някак неусетно от Венета Марковска към криминално проявен. Трябва ли да редактираме цитатите? Според мен не, ако са цитати не би трябвало да ги редактираме.
Борис Луканов: Особено, ако се намира на посланика на федерална република Германия си мисля аз.
Водещ: Ама той е цитирал Оруел. Само че за мен е по-изненадващо, че цитира „Животинската ферма”, а не „1984”. Връща ни по спирала едно ниво надолу.
Росен Босев: Проблемът е дали след това следва „1984”, защото солно се надявах, че сме минали.
Водещ: Петя, хубаво 10 ноември, няма да спорим върху това. Постигнахме консенсус, ама коя година е?
Петя Владимирова: Когато 23 години след 10 ноември ние говори за това какво се случва днес и стигаме до извода, това е моят извод – абсолютно погазено върховенство на закона. Това са вече някакви клишета, които тук не могат въобще да бъдат приложени. Ние говорим за това какво ще каже Брюксел, за това, което се случва с избора на Конституционни съдии. При положение, че имаме ясен конституционен текст, в който пише какъв човек, какъв юрист може да бъде избран за конституционен съдия. С високи професионални и нравствени качества. В същото време самият този избран, госпожа Марковска, се обръща към прокуратурата, която да кажела за нейната невинност. След като говорим за нравствени качества, а прокуратурата работи само с данни за престъпления. В същото време в закона за конституционния съд пък е казано колко време след избора се прави клетвата. Значи всичко това се е обърнало на едно кълбо от взаимно противоречащи си неща, които нямат нищо общо със закона. В същото време господин вътрешният министър, намирайки се в Брюксел, казва „твърдо няма да има доклад”.
Водещ: Ами ние миналата седмица поспорихме, защото докладът беше готов.
Петя Владимирова: Той бил говорил с господин Джоузев/…/ и с господин Антонио Лопес. Какво ще каже господин Джоузеф Доун или господин Антонио Лопес с огромното ми уважение към тях, няма, би трябвало… В нормалната държава няма абсолютно никакво значение, след като тази държава си има конституция и тя казва ясно, че съдия Венета Марковска при тези съмнения не може да бъде член на Конституционния съд. Това е преводът, нормалният превод на конституционното условие. Значи това е държава в момента, 23 години след 10 ноември, в която всичко е възможно – вътрешният министър може да заяви, че ще издирва някого без абсолютно никакво законово основание, ще издирва някого, а в същото време никой не проверява. Парламент има, който мълчи. Гласува за конституционния съдия с най-голямо мнозинство. Извинявай, това показва, че отдолу бушуват, зад всичко това, че България се управлява от ѝжестоки и страшни олигархично, политически интереси и задколисие, което не се заявява. Това е.
Водещ: Но зад тази кандидатура застанаха доста дружно доста партии. В самите партии обаче, като че ли няма единоначалие. Смисъл раздвоиха се в неформалните си коментари самите хора. Това каква новина е?
Петя Владимирова: Това не е новина. Това е само потвърждение на твърдението, което е и мое, вътрешно дълбоко убеждение, че задколисните интереси нямат цвят. Става дума вероятно за огромни услуги, правени от към съдебната власт, администрирани от Върховният административен съд от съдия Марковска до голяма степен и отплата от към политическата власт за правени нечисти услуги, правосъдни в кавички в много дебели кавички.
Водещ: За сега няма данни някой да издирва /…/ След малко ще продължим да разсъждаваме по една друга тема – дали многото информация всъщност не е цензура? Останете с нас, продължаваме след малко. Нашите министри и кметове са предимно млади хора, завършили навън, с няколко езика, много добри експерти са, заедно с мен знаем 2-3 езика. Край на цитата. Обърнатата пирамида днес на 10 ноември според Стоян Нешев, както е написал на страницата на „Клубът на журналистите”. Всъщност, хайде да се опитаме да направим една такава хипотеза. Много информация не е ли всъщност вид цезнура? Губим ли се в многото информация? Петя? Успяваме ли да кажем кое е новина, кое не е новина?
Петя Владимирова: Ами това е голямата отговорност на медиите, само че те са в държава ненормална като нашата. Те са обслужващи във всеки случай не общественото мнение. Работа на медиите е някак си да изчистят и да покажат без да спестяват информация. Нали казано по-грубо и да помогнат на масовия читател, колкото и да не са съгласни, тъй като има много други тези по този въпрос, че просто трябва да се поднася информацията.
Водещ: Ако приемем цитатите от медиите в социалната мрежа като един вид критика, господин Луканов, каква е оценката на хората за новините и до колко многото новини ги ориентират?
Борис Луканов: Ами аз не бих правил някакво обобщение така…
Водещ: То не може. Когато става дума за социалните мрежи, разбира се, че няма как да се правят обобщения. Говорим за тенденции.
Борис Луканов: Така наречената гражданската журналистика, блогърите са точно това, което е обратното на обективната журналистика, но не с негативен смисъл, докато самата журналистика по закона трябва да бъде обективна, доброто на това, което се случва в социалните медии и въобще в блогосферата в България, че нещата са абсолютно силно субективни и те са субективни на базата на човека, който е написал, казал и съответно е разпространил дадената информация. Т.е. там съществуват хора, които не крият своите пристрастия, не крият своите идеи, не крият своите позиции и те по този начин подлагат на един критически анализ всичко това, което се поства, да го наречем – като новини, като информация от традиционните медии или от други уеб медии. Като всеки един от социалните медии, съобразно собствените си пристрастия и идеи, е свободен напълно да коментира и съответно той да създаде свой аналитичен материал. И това разбира се дава възможността да се видят и другите гл.т., каквито липсват в традиционните медии.
Водещ: Свободен да коментира, господин Пелев? Свободни ли са на 10 ноември 2012 година медиите да коментират?
Александър Пелев: Очевидно не са. Всеки един от нас тук, а пък съм сигурен, че и нашата аудитория, по някакъв начин продължава, налага ни се 23 години по-късно да пречупваме информацията от гл.т. на това знаейки и с ясното съзнание кое да речем е официалният собственик на дадената медия. Това, за което става въпрос е, че в интернет свободните журналисти, така да ги наречем, не се подчиняват на редакционна политика. А за съжаление в България и това ни го казаха и няколко комисари от ЕК в последните две седмици, но това мина между капките, в България редакционната политика обслужва определени цели, които обикновено са целите на собственика на медията или пък когато се налага да се прокара някаква генерална линия, тя се прокарва чрез редакционното съдържание. За съжаление, 23 години по-късно, макар че формално нямаме определените постулати, които трябва задължително да се спазват, официално разписани, сега това нещо вече го има неофициално. Всеки един журналист с ръка на сърцето, който работи в която и да било от официалните медии, аз съм убеден, че в частен разговор със сигурност ще признае кой му се е обаждал – главният редактор какво му е казал да не пише, ако става въпрос за някой рекламодател – за него само хубаво. Каквито и дивотии да се извършват. За съжаление това е факт 23 години по-късно.
Водещ: Росене, имаме ли някакви скрити оръжия в това отношение и първо да те питам – какъв е броят на продадените издания на пример, образно казано – повече ли са продадените издания с твоето разследване или са повече цитираните в социалните мрежи? Малко трудно се брои, но…
Росен Босев: Спомням си, когато с mediapool.com преди 2 години направихме тази история, че интересът беше основно в магистратските среди, защото около личността на госпожа Марковска имаше /…/
Петя Владимирова: На мълчанието.
Росен Босев: Дстолетни съдии по коридорите цъкаха и някак си може би това даде повече кураж да говорят.
Водещ: Да, ама какво се получава, когато се напише едно такова нещо? После трябва да се възпроизвеждаш ли при липса на реакция?
Росен Босев: Ами написаното остава в крайна сметка и изключително неприятно ми стана, когато Народното събрание абсолютно нищо не ми пречеше, нямаше нужда с препоръчано писмо да изпращаме разпечатка на писмото до Комисията, за да видят, че това нещо съществува, защото това са известни факти в Министерството на господин Цветанов. Има цялата комуникация във връзка с този случай. Има неща, които са известни.
Водещ: А как точно се случи? Както точно се случи?
Росен Босев: Не, аз не знам ние какво повече трябваше да направим като журналисти, за да обърнем правната комисия.
Петя Владимирова: Аз не знам, че сте изпратили до…
Росен Босев: Не, аз реторично питам дали това е трябвало така…
Водещ: Росен има въпроси към Георги Тонев Колев.
Росен Босев: И всъщност аз това, което се случва последната 1 седмица не мога да повярвам, но явно е в част от характера на госпожа Марковска, която преди 2 години е поискала лична среща преди да пусне нейните близки, както тя ги е нарекла, преди те да пуснат официална жалба за това, което твърдя, че се е случило – че съм обект… Преди да е изчерпана нормалната процедура, която е валидна за абсолютно всеки човек, независимо дали е зам.председател на Върховен съд, тя търси втория начин, за да си уреди нещата и явно успява, защото делото мигновено след нейната намеса се превръща от дело срещу нейния приятел, дело срещу полицай. И сега две години по-късно тя прави абсолютно същото. Тя се обръща към господин Цветанов и към прокуратурата. Прокуратурата, слава Богу прояви разум и каза, че не се занимава с такива неща.
Водещ: Да, но предстоят избори там. Така че и това е без значение.
Росен Босев: И господин Цветанов всъщност разпореди спешни оперативно издирвателни мероприятия на този човек, бе да каже, без да провери данните, които са в сигнал;а, защото между другото в сигнала има данни, които биха представлявали интерес за отдела, който се занимава с Борба с корупцията и системата към ГДБОБ например.
Водещ: Между другото как трябва да реагират медиите, когато хора власт, независимо дали политическа, икономическа, изпълнителна или всякаква друга, се опитват да ги редактират, Петя?
Петя Владимирова: Ами ето така трябва да реагират. Сега ще чуете как. „Възразявам най-сериозно, категорично и отговорно на вътрешния министър, когато твърди, когато пита реторично „защо до сега се е мълчало за госпожа Марковска и не е имало сигнали? А сега избира я Парламента и всички заговарят?” Просто не е вярно, господин министър. Ето, до сега говорим за това от юни 2010 години има две сериозни публикации, в които, както каза Росен, той е много мек, много дипломатичен, защото той си е свършил работата тогава, могат да се погледнат. Значи не се мълчало. По-точно след тези публикации бяха възстановени полицаите, защото ако не бяха тези публикации, те ей така щяха да си заминат. Те бяха първоначално уволнени. За това бих възразило до някъде и на зам.министрите, които казват на МВР, които казват „Да, тя дойде по този повод, ама не е упражнявала натиск” когато се яви един зам.председател на Върховния административен съд, т.е.в съда, който контролира актовете на правителството, нали на зам.министрите, се яви пред двама зам. Министри. Той дори няма нужда да говори. Достатъчно е да каже за какво е дошъл и толкоз.
Водещ: От друга страна пък какво лошо…
Петя Владимирова: Че уволниха полицаите. Хем няма натиск, хем ги уволниха. И сега има дело, т.е. то отдавна го има, но е върнато на съда, защото не е обяснено коя от двете страни как е действала, нали.
Александър Пелев: Абсурдното в тази цялата работа е, че може би за пръв път след избора на Георги Марков в Конституционния съд, аз се сещам, може би ми бяга информацията, но за пръв път се сещам за такъв проблем около човек, избран за член на Конституционния съд. И по отношение на колегата Марков, доколкото си спомням, проблемът беше тогава за това, че му намериха разби картончета за принадлежност, за сътрудничество и т.н, които казаха неговия морален облик, но сега четейки целия поток информация си припомних и аз, че всъщност тогава включително е сезиран Конституционния съд…Логиката на това решение на Конституционния съд е правилна, тъй като не може Конституционният съд сам да преразглежда актовете, които касаят попълването на неговия състав. Това означава, че Конституционният съд сам ще кадрува за себе си. Това би било абсурд. Но сега това, което, както ти каза Ирен за многото информация дали не се превръща във вид цензура, не – много информация, колкото повече информация, толкова по-добре. Но въпросът е, че в някакъв момент тази много информация, тя залива същественото. И там вече се превръща в тази обърната пирамида. Това, което е най-важното, остава най-отдолу, а пък хората виждат това, което е на повърхността и се получава един миш маш. И на хората вече почва да им се губи същественото. А същественото е това, което и Петя каза, изискванията за високите морални качества на членовете на Конституционният съд, защото те в крайна сметка, този съд е последната опора на демокрацията в една демократична държава. Там свършват всички закони. Ако някой закон не е в съответствие с основния закон в България, там свършват всички закони.
Водещ: Излиза, че имаме проблем обаче с неписаните правила. Ето, примерно шефът на ЦРУ подаде оставка. Казват, заради любовни афери. У нас президентът каза, че конституционните съдии трябва да се закълнат, без Венета Марковска, но от това нищо не следва, като че ли.
Александър Пелев: Ами те, за да се закълнат, както и Петя каза, има едноседмичен срок след провеждане на избора по закон.
Петя Владимирова: То всичко е погазено. Просто всичко е погазено, защото става дума… Да, ти си прав – за нравствени качества. За онова решение на Конституционния съд от 94-та година, за което ти Сашо напомняш, аз помня, че то отказа да допусне искането за тълкуване, тъй като става дума за нравствени качества. Това е работа на Парламента. Значи нравствените качества – те не се формулират. Те произтичат, за да може да говорим за нравствени качества, трябва да има и нравствени критерии. Това е понятие на етиката. Аз си спомням и друг случай. Ти говориш за шефа на ЦРУ. Японски министър преди 2 години просто подаде оставка, защото се изразил и то не от трибуна на парламента, не в строго формална обстановка, че било много лесно да се явяваш на парламентарен контрол, достатъчно е да имаш две заучени фрази. И обида на техния парламент, и той просто подаде оставка.
Водещ: Това е много на изток обаче. Журналистите добре ли е, на 10 ноември 2012 година, да бъдат Георги Тонев Колев, Росене? Хубаво име си имаш, но не е лошо.
Росен Босев: Това е бедата.
Водещ: Но пък е и спасението обикновено. Така се получава.
Росен Босев: Тъжно е, когато се казва истината, да се търсят права.
Водещ: Господин Пелев? Добре ли е журналистите да са като Георги Тонев Колев?
Александър Пелев: Ами преди 23 години имаше Самиздат. Просто нямаше интернет – имаше Самиздат. Сега нещо ме кара да си мисля, че свободата на словото в интернет, където действително е. За хубаво или за лошо – всеки си пише, каквото си иска. Това пак следствие от това, че няма тези морални етични, опорни точки, за които говореше Петя, защото не можеш просто ей така, защото си се качил на високо или защото никой не те вижда, и ти да си пишеш, каквото си искаш. Но пък от друга страна, някак си 23 години по-късно не ми харесва да има отново Самиздат. Едно време по стечение на обстоятелствата съм малко запознат. Имаше комитет по печата. Комитетът по печата казваше какво да се издава в Народна Република България. Какви книги могат да четат гражданите. Някак си сега едно време наказваха с глоби и уволняваха журналистите за една сгрешена дума в ефир. Сега поне можем да си говорим. На мен ми е лесно, защото не съм журналист.
Водещ: Не знам до къде можем да си говорим.
Александър Пелев: Но не е добре. Ами след последните събития става малко интересно, защото във всеки един момент някой може да реши, че може да сезира министъра на вътрешните работи, да му търси лице, срещу което по принцип трябва да води наказателно дело от частен характер за обида или клевета.
Водещ: Господин Луканов, занимава ли се Георги Тонев Колев със самоорганизацията по случая „АКТА”? Сигурно си спомняте, премиерът тогава каза „да протестират, колкото искат, аз подписвам”, но после нещата се промениха.
Борис Луканов: Той винаги така прави. Не знам дали това не му е единственото положително качество, ако може така. Излиза с някаква теза, удря по масата, след това се вдига огромен шум, той съответно заема точно противоположното решение и казва „аз се вслушах в народа”. Това е негова много интересна тактика. Относно предния ти въпрос, веднага ми напомни, че в момента тече не знам си кой конгрес на китайската комунистическа партия и по този случай е отрязан всякакъв достъп до всички услуги на Google. Та там дори…
Водещ: За да може по телевизора да се види това, което е правилно.
Борис Луканов: По интернет, това е малко във връзка с въпроса ти за трябва ли журналистите да с казват Георги Тонев Колев. Аз мисля, че не. Не е вече толкова страшно. Интернет дава трибуна на всеки един да се чуе достатъчно силно гласа му. Аз дори много често съм говорил с колеги, които работят в традиционните медии. С Петя сме работили още на времето. Че не е толкова сложно те, ако бъдат по някакъв начин неудовлетворени от работата си в традиционните медии, да направят тази крачка към своя уеб медия, към свое лично пространство, където да защитават своите лични тези. И колеги като Иво Инджев, и Иван Бедров се справят много добре. Мисля, че трябва да се обърнем в тази посока. И да се отървем от думичката страх.
Водещ: И може би да… самите ние журналистите, защото това е също един.
Петя Владимирова: Аз след малко ще цитирам колежка. Понеже говорим за изход евентуален от този казус или как да го нарека, от тази задънена улица – сред цялата тази джунгла от мнения, над които доминира мнението на вътрешния министър, колежката Мирела Веселинова от „Правен свят” написа вчера много точна статия „Анализ на казуса”, в който дава изход. Сам парламентът, ако съдия Марковска изобщо е решила да упорства и въпреки всичко няма да се оттегли, парламентът е органът, който може просто да си преразгледа решение, просто защото взетото решение за съдия Марковска за член на Конституционния съд, не само че не отговаря, а пряко гази конституционното изискване за високи професионални и нравствени качества.
Водещ: Ами да пожелаем на Георги Тонев Колев да е свободен. Да пожелаем на себе си и ние да сме свободни. Така се разделяме. Владимир Тошев, Цвети Бахариева, Стаматина Никова и аз, Ирен Филева.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.05.2012

Водещ: Как Веселина Седларска разказа една история от интернет за изборни разплащания в Сливен? Най-често коментирана като скандал от седмицата, но използвана за други цели според нея. Ще чуем заедно след малко днес. Разпада в Синъо. Борсовите котировки за изборни длъжности в Червено, белязаха най-отчетливо отиващата си седмица. Богата обаче и на медийни новини. И в момента продължава работата си 8-мата световна среща на българските медии в Букурещ. След малко очаквам да чуем оценката на генералния директор на БТА Максим Минчев. Къде са българските медии между глобалното и регионалното? В момента се дискутира радиото в ерата на новите медии и технологии. Коментарите очаквам да обобщи генералният директор на БНР Валери Тодоров. На едно от най-големите събития на обществените радио организации в Европа, радио асамблеята в Стокхолм. БНР бе споменато сред водещите обществени радия в Европа. Защо? Ще чуем от директора на дирекция „Международно сътрудничество” Албена Миланова. През седмицата беше представено и изследването на колектив „Телевизията и радиото в условията на цифровия преход” Данните ще коментираме с професор Маргарита Пешева. Актуалните събития тази седмица ще се опитат да подредят и студенти, които учат за журналисти, радио и култура в Югозападния университет в Благоевград. Защо те не намират своите новини в медиите, а журналистите не намират техните новини в реалността? Трудният отговор ще опитаме да намерим с един от преподавателите им – Светлана Станкова. Тя се появи на сцената като кандит, призовавайки да бъде оптимисти. Скептиците я посрещнаха като Волтеровци с отровна ирония. В принципа беше права тя, във фактите те. Дали и така не може да бъде разказа историята за горещия картоф, подхвърлен в интернет за особената политическа търговия в Сливен? Оставаш с впечатлението, че всичко е разделено от тънка корица, където има дежурни критици, интереси и една непроходима сърцевина, която ни приема, ни предава. Хронично модернизиращата си медия от една страна е разклатила неподвижния свод на правилата, поне временно работата да ни стиска да сме храбри. От друга страна го няма оптимизмът или поне така твърдят тези, които учат журналистика. Сякаш някой го преоблече в негативизъм. Форма на социална връзка, бит, култура – любима тема на разговора стана как някой някъде страшно се е изложил. Виж Бай Ганъо и колко абсурдно е преписан в реални виртуални сюжети. Дали няма един ден да преминем от личните си удивления на чужденеца, попаднал в странна действителност, към някакво човешко общуване. Терапия на негативизма. Кой знае? Във facebook.com страницата на културология на Югозападния университет в Благоевград гласовете, чиито студенти ще чуете днес, новина за театрална постановка, номинирана за „Ескер” е харесана един път и толкова. И на facebook.com поставя борсови рекорди и следователите на най-авторитетната социална медия. Дали? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Марияна Димова, Никола Попов, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във facebook.com – „Клубът на журналистите” – БНР. Съвсем нарочно в началото спазваме традицията да се колебаем със Снежа Спасова за музиката. Да бъдем добри или джиджи-биджи? Точно след 15 минути в Букурещ ще чуят това, което аз сега очаквам да ни каже генералният директор на БТА Максим Минчев. Добър ден!
Максим Минчев:Добър ден!
Водещ:Високо вдигнахте летвата с изложбата. Разликите между журналистиката някога и журналистиката днес?
Максим Минчев: Ох, започвате отзад напред.
Водещ:Ами Вие започнахте така.
Максим Минчев:Всеки момент загиваме. В момента в Букурещ вали силен дъжд, значи ще ни върви и по вода. Закрива се осмата световна среща. И ние сме много доволни и като организатори и това е мнението на почти всички участници, които тази година са рекордно голям брой. Започва наистина с една уникална изложба, посветена на българските медии, по-точно на българските вестници, които са излизали в Румъния в средата на 19 век, които употребяват огромна, невероятно голяма роля за Освобождението на България със своя изключително голям дух, българщина и голям професионализъм. Това са вестите на Каравелов, на Христо Ботев, на Раковски, на Стефан Стамболов. Това са уникални издания, които надявам се ще станат достояние на много по-голяма и широк кръг публика, защото те са изключително интересни. Изложбата, в която ние показахме, а именно в Букурещ, ще тръгне из цялата страна. Защо не и там, където имаме големи български общности?
Водещ: Всъщност тя бешпе много цитирана в българските медии, разбира се.
Максим Минчев:Да, тя беше цитирана, защото е уникална, защото за 134 години никой не се е сетил да покаже, да събере заедно и то с помощта на визията, фотографията и текстовете една уникална, уникална – повярвайте ми, част от българската духовна история.
Водещ:Ами може би е новина, че се превърна в послание.
Максим Минчев: Да, надявам се. И от тук вече да се върна към Вашия въпрос – разликите в журналистиката. Разбира се, че има разлика. 150 години не са малко време, но не можем да отречем, че нашите предци, нашите учители по журналистика на чело с Ботев и Каравелов са блестящи публицисти. Голяма част от текстовете, които ние четем в „Дума на българските емигранти”, „Новинар”, „Тъпан”, „Свобода” и да не изреждам всички големи вестници, излизали в Букурещ, Браила – в същото време и във Виена, Белград – образци за журналисти, образци за публицисти. Някои от тези текстове спокойно могат да бъдат използвани и днес. Те са изключително актуални. И да Ви кажа и нещо друго, което е истински притеснително. Голяма част от тези текстове са писани на много добър български език, с много добро спазване на всички журналистически жанрове и ми се ще ние, съвременниците, да не отстъпваме от тези високи стандарти, които – повярвайте ми, нашите предци са ни завещали още от тогава.
Водещ:Всъщност един от най-важните отговори днес тук и сега за нас журналистите май е на къде след 80-тото място? Вие търсихте отговора. Намерихте ли го?
Максим Минчев:Не разбира се. Този отговор не може да се намери лесно, но вчера чрез интересните дебати. Те бяха многопосочни с участието на много хора, на ня1колко места влизахме в ожесточени сблъсъци словесни, но като че ли се обединихме около това, че мястото ни е едновременно заслужено и незаслужено, защото не са ясни критериите, по които ние сме попаднали там. Но достатъчно са много /…/ в нашия занаят и ние като че ли наистина се нуждаем – ние като гилдия, ние като представители на тази динамично променяща се професия, сме длъжни да си потърсим причините за този срив в доверието към българските медии и като че ли най-директният първи отговор беше това, че ние, обществените медии, включително БТА, БНР и БНТ сме готови да инициираме още през есента един голям публичен дебат с участието на всички медии – у нас и по света, за да можем ние като медии сами да потърсим до край отговорите на този изключително важен въпрос. Това е едно решение и ние мисля, че ще успеем да го изпълним в близките няколко месеца.
Водещ:Аз съм сигурна в това. В каква форма са българските медии по света? И това беше дискутирано.
Максим Минчев:Ами вижте, ако присъствате на техните дебати, тази сутрин имаше един такъв „Българските медии по света, пазари и институции” с участие на колеги от Гърция, Испания, Кипър, САЩ – остава човек със смесено впечатление, защото от една страна виждаме голяма част от проблемите на българските медии в България как се пренасят и на вън, опт друга страна виждаме, че всяка една от медиите е в контекста на кризата на собствената си страна, защото кризата е навсякъде всеобща. Как всички по някакъв начин се борят едни за оцеляване, други за увеличаване на своята популярност, аудитория, тиражи, реклами. Трети търсят нови форми за взаимоотношения с общностите, където са там. Много е… Но като българските медии са във форма. Те не продължават да намаляват. Напротив – те се увеличават. Появяват се в нови страни, защото уви – българската /…/ също не намалява. Тя е много голяма и тя се нуждае от тях.
Водещ:Какво ще пожелаете след 8 минути на колегите?
Максим Минчев:С колегите още веднъж ще направим един анализ на всичко това, което се случи през тези 3 дни, а то повярвайте ми се случиха много интересни неща. Дори в момента върви заключителният панел, който е посветен на радиото в ерата на новите медийни технологии, където участват колегите от Националното радио Валери Тодоров и /…/
Водещ:Чакаме го да свърши.
Максим Минчев:От радио Варна, от Канада, от много държави. Много бяха интересни темите. Много бяха. За мен лично беше изключително полезен дебата за българските медии по света като финансиране на аудитории, дебатът за настъплението на сериалите – българските в телевизиите. Също добре се справиха телевизионните продуценти. Говорихме за слабостта на регионалните медии – един въпрос, който някак си незаслужено беше оставен в страни през всичките тези години. За посланията, които медиите правят като национални инициативи, за образа на бизнеса в медиите, за промяна на регулацията, т.е. на закона. Много са интересните неща. Нека да направим един анализ, да видим къде има нужда от продължаване на този дебат.
Водещ: И разбира се ще очаквам да гостувате в студиото на „Клубът на журналистите”.
Максим Минчев:Разбира се.
Водещ:Много Ви благодаря.
Максим Минчев:Ще го направя с голямо удоволствие, но нека да свършим сега това, което започнахме.
Водещ:Много благодаря на генералния директор на БТА, който наистина след 7 минути трябва да закрие срещата. Ние се връщаме към традиционните си колебания със Снежа Спасова за музиката. Да бъдем добри или джиджи-биджи? Тази седмица най-горещият новинарски картоф, макар че е твърде относително споменаването на новинарски картоф, но бяха тайно изтеклите записи за преговори в Сливен. Как един политик ще се откаже от изборите в полза на друг политик. Всъщност това е скандален запис на разговора на двама функционери от БСП, проведен преди последните местни избори. На кратко записът е направен в заведение, на маса седят и разговарят Мартин Славов – председател на общинската организация на БСП и бивш кандидат за кмет от БСП на изборите през 2007, когато губи от Йордан Лечков, и Галин Кънчев – бизнесмен, настоящ общински съветник. На последните избори, не успял кандидат кмет, издигнат от Коалиция. Целта на разговора е Мартин Славов да бъде уговорен да се откаже от кметската надпревара от името на БСП, за да може Галин Кънчев да бъде издигнат от името на партията. Славов си обявява цената – 100 хиляди лева. И така. Веселина Седларска разказа тази история, която е в интернет 2 седмици за тези разплащания и разбира се най-често тази история беше коментирана като скандал от седмицата. Какво е всъщност тя според Веселина Седларска?
Веселина Седларска:Не е точно разследване. Не е и разкритие, както го наричат. Просто този разговор си беше в интернет и героите се само разкриват. Моят принцип е единствено в това, че дадох някаква публичност на нещо, което беше в интернет, но всички се правеха, че го няма – и прокуратурата, и БСП, и това беше дразнещото. Този запис е бил показан на изборната конференция на БСП, която се прави преди конгреса. Човекът, който го е показал, е предложил конференцията да изслуша този запис и тогава да си избере председател и делегати. Не му е било позволено. Очевидно след това някой е решил , че все пак записът трябва да бъде чут и той се появи в един сливенски сайт. Ако нямаше конгрес можеше и да не се извади въобще този запис.
Водещ: Как реагираха медиите?
Веселина Седларска: Колегите знаеха за записа. Бяха по някакъв начин съобщили в своите вестници за това. Прокуратурата и БСП бяха тези, които се правеха, че няма такъв запис. И едва, когато с епояви черно на бяла вече дешифриран разговорът, изведнъж решиха, че все пак има разговори и не могат да се правят повече, че го няма.
Водещ:С какво Ви изненада този запис, ако въобще Ви изненада?
Веселина Седларска:Изненада ме с инфантилният цинизъм, с който си говорят хора, от които зависи нашият живот, хора, които решават как да изглежда града, по какви улици да вървим. Изненада ме езикът, на който си говорят – демонстративно мутрински език. Очевидно това е модно. Да говориш така, като че ли си развит от главата надолу, а не от врата нагоре. Изненада ме с това, че в него нямаше и една дума за проблемите на града.
Водещ:Имаше ли политика в този разговор?
Веселина Седларска:Това си е далавераджийство. Никаква политика не е това. Политика значи да правиш нещо, което променя живота на хората.
Водещ:В Сливен изненадаха ли се?
Веселина Седларска:Отвратени са, погнусени. По-скоро ме изненадваше реакцията на хората – тяхната примиреност. Малко хора чуха целия запис. Всеки казваше, че 10 минути издържах – на 15-та вече повръщах. Хората просто не искаха и да слушат.
Водещ:Това ли е скандалът на седмицата според Вас?
Веселина Седларска:Идеята не беше да става скандал. Обществен интерес беше целта. Само че едно нещо, когато бъде написано, контролът се загубва. То тръгва, води своя живот, всеки започва да го употребява. Изведнъж ГЕРБ забеляза, че на картата на България има и град Сливен. Това не беше го забелязвал ГЕРБ, когато градът беше управляван от техен човек – Йордан Лечков, приятел, когато загубихме милионите от евро фондовете, когато съсипаха улиците на Сливен, разкопаха ги и те са в ужасно състояние и до днес. Изведнъж Сливен стана важен град. Аз съм писала толкова по-тежки и важни неща и никога не е било бръщано внимание. Когато с моят редактор в „Тема”, защото с него съм обсъждала дали да напишем – Калин Първанов, един и добър редактор, и човек, който е наясно със ситуацията в БСП, даже има такъв разговор. Знаем, че има такъв разговор в интернет, но мълчат – какво да правим. Той каза – поне да не мъчлим. Аз много не бях наясно и кога ще е конгресът на БСП, така че малко ми е неудобно да го кажа.
Водещ:Ако трябва да направим класация на събитията на отиващата си седмица?
Веселина Седларска:Номер едно е загубените 40 милиона евро от програмата за развитие на селските райони. Това е скандалът.
Водещ:Другите събития нататък в класацията?
Веселина Седларска:Другите събития са това, което се случва в Гърция и как то би ни засегнало, и какво отношение имаме към него, и дали не вървим към същото след като и левицата и десницата са в такова състояние. Дали и при нас няма да се появят подобни крайни изненади – леви и десни. На трето място поставям това, което се случи в Синята коалиция. По-скоро това, което не се случи.
Водещ:Това прилагате към борсовата информация.
Веселина Седларска:Всъщност разговорът не бива да го подценяваме, защото ако успеете да го изслушате, ако имате нервите два часа почти да слушате това, което си говорят двама мъже – там е цялата картинка на прехода. Всичките 22 години. Там се споменават неща за 90-те години, които сега научавам. Там се говори от Сливен до Лондонското сити какво правят българските пари. Разговорът е безкрайно интересен, но неговият истински смисъл се загубва в една шумотевица и в едно желание да бъде употребено от всеки, които се случва с всяко усилие в България.
Водещ:Тези, които сега учат за журналисти казват, че техните новини ги няма в медиите, но успоредно с това пък те посочват едни новини, които ги няма в действителността.
Веселина Седларска:Изходът е да проумеем, че обикновено новината е това, което се крие. Другото е реклама или пропаганда. Нашата журналистика стана прекалено протоколна. Тя отразява изявления и пресконференции.
Водещ:Веселина Седларска пред „Клубът на журналистите”. На facebook.com страницата ни ще качим линк към записите, защото наистина е важно да не подценяваме този разговор. Тези разговори между политици изобщо. Не слушайте разкази за разговорите, а самите разговори. Цветът е без значение. Вчера гостувах на студенти, които учат радио и култура в Югозападния университет с Благоевград и опитахме с тях да подредим техните новини. В началото разбира се да Ви припомня, че те казват, че техните новини ги няма в медиите, от една страна, но от друга страна пък техните новини ги няма в реалността. Ето, чуйте тяхната класация.
Студент: Има наченки за хората да не живеят в кочина. Съжалявам, че го казах, обаче…
Студент: Аз лично,което не харесвам в новините е това, че постоянно се говори за провал в България. Няма изгледи за нищо по-добро. И искам да чуя в новините, че идват и хубави дни за България. Че имаме бъдеще.
Студент: Предимно има нападки политически. Има един човек, доста забавен, който ходи по различните телевизии напоследък, оплюва Меглена Кунева – Яне Янев и повтаря едно и също. Тези политици искат да получат някаква изява от политиците. На хората вече им омръзна до някъде да слушат такива разговори и то на такъв език.
Студент: Моята класация – аз мога да Ви кажа кое не ми е интересно. Една от водещите новини – за премиера, къде е отишъл , какво е направил, как се е събудил сутринта, какво е пил. Ами не че е незначително, но просто понякога има и по-важни неща.
Студент: Главната новина – имаше интервю с Бойко Борисов по всички телевизии, дори и по радиото вечерта го казаха как той пак е разрешил проблема с нашия велик отбор. Бойко Борисов не трябваше да се намесва и в този спор, както и във футбола, както и навсякъде, защото той казва „Ние даваме парите”. Мен това лично ме дразни. Може би е добър премиер – не знам.
Студент: Избягвам вече да слушам новини, въпреки че уча такава специалност, защото много ме натоварват. Нашите новини днес на мен не ми харесват. Гледам други предавания, но специално новините ги избягвам – това е.
Студент: Аз по принцип съм непушач, но съм твърдо против., Някакъв вид дискриминация. Значи мога да Ви кажа един пример в моя роден град Монтана. Направиха едно такова заведение с един голям надпис – „До тук тютюневия дим” и то имаше само една маса с двама-трима човека на видимо по-голяма възраст.
Студент: Не съм била аз в Лондон, но много хора са ми казвали как пред заведението има място с въженца, оградено, там е за пушачи. Проблемът е не, че приемат такъв закон, и аз понякога се замислям като пушач, че човекът до мен не му е приятно, но това е негов проблем дали му се седи до мен или не. И дори като пушач на мен понякога не ми е приятно като влезна в заведение и да не мога да дишам. Ок няма да пуша на обществени места – ще излизам извън заведението – на мен това не ми пречи. По света това не им пречи на хората – на нас какво ни е? Проблемът не е това, че се въвежда такъв закон. Проблемът е, че повечето хора няма да го разберат. Защо в Лондон това не им пречи и си пушат отгоре на всичкото. Не е да кажеш да са ги ограничили изцяло цигарите. Макар че има и някои недомислици от сорта на това „ако си пушиш в къщи, съседът може да се оплаче”.
Водещ: Добър ден на преподавателя на тези студенти, които току що чухте – Светлана Станкова.
Светлана Станкова: Добър ден.
Водещ:От вчера май нямаме отговор на въпроса къде са техните новини?
Светлана Станкова: И аз останах доста, как да кажа, може би потисната не е точната дума, но разколебана в очакванията къде са техните новини. Къде са нашите новини? Кой определя дневният медиен ред? И мислейки върху това, в крайна сметка си дадох една ясна преценка, че всъщност нашият дневен ред го няма. Определянето на медийния дневен ред не е нещо, което да откриваме тепърва. То има теория, която разбира се в качествената журналистика се прилага и се използва съвсем кратко – четири стъпки са. Най-напред това са прессъобщения от всички институции, след това са големите телеграфни агенции, които пускат всички новини – след това е интернет дневния ред така, както се случи да речем като премятане на темата със скандала в Сливен от интернет във вестник „Преса”, но всъщност ядрото на медийния дневен ред, това, което го формира – всичките тези външни слоеве, както сполучливо нарича /…/ формирането на медийния дневен ред „белене на лук”, та стигайки до сърцевината на лука – ами това са журналистическите норми във всяка една страна, където те се предопределят от куп обстоятелства. И ако нашите журналистически норми, дали определените от собствеността на медиите, дали предопределени от автоцензурата, каквито са наблюденията на организацията „Репортери без граница” са това да отразяваме кой политик на кого какво е казал, т.е. нашите норми да бъдат политиците да се отразяват в медиите, както царицата в огледалото от приказката за Снежанка, къде да намерим тогава новините на студентите?
Водещ: Много или малко са 4 седмици за обелването на един лук – 4 седмици тези записи са били в интернет и за тези 4 седмици нищо не се е случило.
Светлана Станкова:Тъкмо са. Даже според теорията на Максуел /…/ точно толкова е необходимо, за да може една новина да влезе в обществения дневен ред. Реално посоката, функцията, която имат медиите като посредник, е тъкмо тази. Медиите да извадят новината – тя да влезе в обществения дневен ред и от там да влезе в политически дневен ред. При нас тук се къса веригата. Да, има такива неща на много места, те се случват, те се показват, обаче един висш кандидат президент излиза от президентската надпревара след такъв скандал – говоря за Доминик Строс Кан. А тук какво?
Водещ:Ами тук огорчението на Веселина Седларска за това, че някой използва по различен начин това, на което тя е дала гласност.
Светлана Станкова:И аз изпитвам огорчение, че, не знам дали е подходящо да го кажа в ефир, че еталонът за български журналист в моите представи е до такава степен – потресена и омерзена от блестящата работа, която е свършила.
Водещ:След малко отново ще се върнем към реалността, за да чуем обобщение на протичащата в момента дискусия „Радиото в ерата на новите медийни технологии”. Малко неравномерен излезе ритъмът в „Клуба на журналистите” днес, но това е, защото сме амбицирани почти в реално време да уловим първите коментари от 8-та среща на българските медии. Добър ден казвам сега на генералния директор на БНР Валерий Тодоров.
Валерий Тодоров:Добър ден.
Водещ:Радиото в ерата на новите медийни технологии – току що приключи тази дискусия, която водихте вие. Първите коментари.
Валерий Тодоров:Сега е заключителната част на 8-та световна среща.
Водещ:Чухме оценката на Максим Минчев. Сега да чуем и Вашата. От къде да започнем? От срещата или от радиото?
Валерий Тодоров:Нека да започнем все пак от по-голямата – от срещата. Тя събра колеги от цял свят, които работят в различни медии, които имат амбицията посланията им да стигат бързо, обективно до аудиторията, която живее в съответната страна. Разбира се те имат различни проблеми, свързани с финансирането, с достъпа до информация в смисъл, че търсят свои информационни източници, търсят съдействие от нас. Диалогът беше много интересен, тъй като колегите, които работят в чужбина имаха възможност от близо да се запознаят с проблемите, които занимават или изпитват българските медии. Те са свързани с въвеждането на нови програмни продукти и технологии, взаимоотношнието между медиите, конкуренцията, свободата на словото, отношенията с/…/., Важни теми, които по никакъв начин не могат да бъдат пренебрегвани и от колегите, които живеят в чужбина. Ние пък узнахме повече за колегите, които работят извън България, начина, по който те се финансират, начина, по който мислят, начина , по който търсят обратна връзка с аудиторията. Смятам, че всичко това е полезно, защото излизат конкретни проблеми. Ето, например един от проблемите, който днес се появи беше свързан с факта, че много често медиите се използват за недобросъвестни послания. Те подвеждат нашата аудитория, подвеждат българи, които търсят реализация в чужбина и за това ролята на медиите трябва да бъде изключително отговорна. И това е един процес, който е свързан със саморегулацията, т.е. самите ние да подбираме източниците си, начина си на работа. Да спазваме една етика, защото нашата отговорност като посредници в обществото между властите и хората е изключително голяма.
Водещ:Много е важна и ролята на националните медии. Максим Минчев вече каза за предстоящото събитие, което ще бъде организирано, за да продължим да търсим отговора на въпроса на къде след 80-то място?
Валерий Тодоров:Вижте, аз лично имам малко по-особено мнение за този род класации. Често пъти ние медиите сме подведени от собствената си критичност, преувеличавайки понякога проблеми. Те се преекспонират съответно в анализите и докладите и от тук се получава един затворен кръг. Често пъти информация се събира и от колеги от неправителствения сектор, които смятат, че политиката в една или друга област е недостатъчно енергична и по този начин свободата на словото и оценката на свободата на медиите у нас може да изглежда по различен начин. Проблемите на монополизацията или концентрацията, както искате я наречете – проблем е заради кризата, силно свития пазар, което дава възможност за не добри практики. Но трябва да кажем, че онова, което някога наблюдавахме във вид на пряка политическа намеса върху дейността на медиите – това вече е един изживян етап. По-скоро по-тревожна е възможността чрез икономически лостове да се прокарват влияния – било то политически или други. Това е един проблем, който излезе в условията на криза. Кризата сякаш и занижи критериите по отношение на свободата на словото, независимостта на медиите, някак си с по-леко сърце се приема, че щом е трудно, трябва да приемем, че нещата могат да се случат и така. Въпрос на самокритичност, на самоанализ, на саморегулация в медиите. Ако Вие самият нямате свободата да кажете нещо, то и най-свободната медия няма да Ви го осигури. Поне аз смятам така, защото не мисля, че радиото може да бъде упреквано, че не е свободна медия или че нечий глас може да бъде заглушен. В радиото, казвал съм го преди, между нас и аудиторията, между Вас и аудиторията има само един микрофон. Можете да кажете всичко. И мисля, че колегите са достатъчно силни, за да позволят Вие да пострадате от това, че сте казали всичко.
Водещ:За коя от медиите всъщност новите технологии са добър съюзник? Май радиото, като че ли и в това отношение е доста бързо?
Валерий Тодоров:Ами аз смятам, но слагам знак минус заради възможен субективизъм, че радиото е по-гъвкава медия и то по-бързо от телевизиите внедрява новите технологии. Ако в телевизиите ние виждаме по-скоро нови формати, но две трети от тях всъщност чужди формати, които са внедрени в България, то в радиото и в областта на програмите, техниката, технологиите ние виждаме една повишена енергичност и без да си правим излишен комплимент – смятам, че радиото в това отношение е водеща медия и водеща институция, защото ние сме и културна институция – това, което отбелязаха и колегите с факта, че ние създаваме дивиденти. Ние чрез онова, което записваме, подкрепяме, организираме, ние фактически създаваме културния дивидент, когото могат да ползват колегите. Същевременно чрез нашите музикални състави. Ние създаваме продукция, която предлагаме чрез световните музикални компании за излъчване в другите медии по същия начин чрез обмена в ЕС за радио и телевизия.
Водещ:Всъщност няма нужда да се притеснявате заради субективна оценка. Сега ще чуем напълно обективна оценка, която беше дадена на годишната среща на радио организациите, членове в ЕС за радио и телевизия. Между другото Вие също бяхте там. Ще чуем и последните данни, които излязоха през седмицата за проучването на…
Валерий Тодоров:Само, ако ми позволите, бих искал да кажа на аудиторията, че ние тук сега в заключителната част на срещата представихме един наш нов продукт – това е интернет радиото, който ще позволи вече активната аудитория от различни възрасти да улесни достъпът си до нашите форуми. Едновременно да види съчетаването на различни технологии, съчетаването на аудио и видео, на линейни и нелинейни цифрови възможности и интернет по какъв начин могат да отворят един нов свят, любопитен да се гледа, да се слуша. Което смятам, че ще бъде интересно за аудиторията от всички възрасти. Ето, силата на радиото, което гъвкаво и без огромни инвестиции може да предложи една нова версия като медии, като възприемане.
Водещ:Това е една широка тема. Разбира се разчитам да я коментираме и като се върнете в „Клубът на журналистите”. Благодаря на генералния директор на БНР господин Валерий Тодоров. Добър ден на професор Маргарита Пешева.
Маргарита Пешева: Добър ден.
Водещ:Това е едно много голямо изследване, много сериозно – защо трябва да има такива изследвания?
Маргарита Пешева:България се намира в навечерието на цифровия преход. Този преход трябва да приключи на 1 септември 2013 година. Над 30% от запитаните и участниците в изследването смятат, че след успешното въвеждането на цифровата ефирна телевизия, те ще се откажат от кабелна телевизия. Да се предпочита свободната телевизия през Multiplex, която дава по-добро качество на образа, картината и звука, която е безплатна. От тази гледна точка много е важно да се види какво е влиянието на новите медии, най-вече на интернет върху радиото и телевизията. Данните са особено интересни. В България телевизията се гледа от 3 и ннад 4 часа. Радиото се слуша в по-малки слушателски сесии – между 1 и 2 часа. Аз казвам – данните от това изследване. Разбира се, както знаете, жените са по-активни телевизионни зрителки. Мъжете слушат доста повече радио.
Водещ:Какво значи да се слуша телевизия?
Маргарита Пешева:Сутрешните телевизионни блокове много често се слушат, а не се гледат. Различни са вариантите на кросмедия. Но в самото кросмедийно производство заличава разликите между радио, телевизия, печат и интернет. Неслучайно БНР стартира младежка програма само online и това е много добро управленско решение и много модерно, иновативно само по себе си решение.
Водещ:Какво да кажем за медиите, които вече започнаха сериозно да използват и социалните мрежи? Ето, „Клубът на журналистите” има вече страница във facebook.com, където има изненадваща активност.
Маргарита Пешева:В рамките на този проект имахме едно интересно изследване, проведено от агенция „Медиана” – online поведение на младежката аудитория. 15-29 години. Разбира се данните са национално представителни. Социалните мрежи са изключително популярни. Facebook.com е най-популярната социална мрежа. В България все още блого сферата изостава. При печатните медии най-силните брандове имат и най-силни online страници. Всички изследвания, които до сега направихме, показват, че все още, включително и младежките групи, не са достатъчно добре запознати с видео заявка, с някои от най-новите медии. Над 75% от анкетираните не знаят нищо за цифрово радио, не знаят нищо за цифрова телевизия. Много важно е – ние правим едно второ изследване агенция „Медиана” по отношение какви програми потребителят иска да гледа през Multiplex. Дали той предпочита по… програми, дали предпочита специализирани телевизионни програми, какви специализирани, за да може изследвайки общественото мнение, Multiplex е много скъпа технология и това е един много голям бизнес, да си спомним, че първите Multiplex цифрови във Великобритания и Швеция фалираха. И те фалираха тъкмо по тази причина, тъй като не бяха направени серии от изследвания какво всъщност зрителят иска да гледа.
Водещ:Първоначалните данни какво сочат?
Маргарита Пешева:Няма никакв2о разместване в рейтинга на трите национални телевизионни програми. По отношение на радиото – също няма размествания. Безспорният лидер в Националната радио среда е програма „Хоризонт”. Бих искала да отбележа, че програма „Христо Ботев” е на много висока позиция. Тя имаше 25% рейтинг. Това е много добра позиция. И да обърна внимание, че по-скоро в това изследване се изследва популярността на марките, на медийните марки, а не на слушаемостта. Това показва, че може да не е най-слушаната радио програма „Христо Ботев”, но тя като медийна марка е много популярна и стои далеч преди някои особено слушани частни търговски радио станции.
Водещ:Предполагам, че това има пряка връзка и с доверието все пак.
Маргарита Пешева:Да, има пряка връзка с доверието, както БНР, така и БНТ традиционно през последните 20 години, откакто системно се прави бридж на социология и изследвания в България, се ползват 60 или 80% доверие.
Водещ:Прозира ли клишето „медиите не определят дневния ред на хората”? Това е едно доста дежурно станало към медиите обвинение от експертите?
Маргарита Пешева:В световен мащаб, включително и в България, се засилва корпоративната журналистика. Засилва се така нареченото пазарно ориентирана журналистика. Това са тенденции световни. Те са свързани и с глобализацията и създаването на огромни медийни холдинги, и с медийната концентрация, която е също последица от един от ефектите на глобализацията. Засилването на корпоративната журналистика се усеща у нас и от кризата на печатните медии, тъй като вестникът не е това, което е бил – вестникът не продава вече новини. Той продава реклама. Тази криза на вестника засили корпоративната журналистика, което не означава – аз винаги се опитвам да балансирам и да имам позитивна гледна точка, въпрос на културна политика е държавата да подпомага големите свои медийни марки като популярност, така, както Саркози не позволи на вестник „Le monde” да фалира.
Водещ:Да благодарят ли телевизиите на кризата?
Маргарита Пешева:Истината е, че кризата промени медийния дневен ред. Всяка вечер виждаме колко голямо внимание се отделя на случващото се в Гърция. Всички сме част от целия свят, но всички сме в своето глобално село и винаги си живеем на своята медийна улица. По-скоро телевизията трябва да има мъжеството да отрази кризата обективно и да не засилва страховете на хората. Аз забелязвам много често новините засилват страховете. Но това, което бих искала като финал да кажа, че българският слушател и зрител все още не е готов за цифровия преход.
Водещ: Поредната добра оценка за БНР беше дадена на годишната среща на радио организациите, членуващи в ЕС за радио и телевизия. Каква беше тя? Добър ден на Албена Миланова.
Албена Миланова: Добър ден. Нека първо обясним на слушателите какво е ЕС за радио и телевизия и действително до колко авторитетна и тежка е тази оценка за БНР, която беше дадена. ЕС за радио и телевизия е най-голямата професионална медийна организация в света. В нея членуват 85 радио и телевизионни организации, обществени, с обществен характер. От 56 страни в Европа и Северна Африка. Освен това в ЕС за радио и телевизия членуват и 37 асоциирани членки – Американското обществено радио, Японските радио и телевизия, членове от Китай, от Бразилия. Интересна информация, която получих вчера е, че бразилското радио „Култура” днес в 19 часа ще излъчи програма, вариации за пиано на Боян Воденичаров, която е предложена от БНР на членовете на ЕС за радио и телевизия. ЕС за радио и телевизия е създаден през 1950 година. Доста преди създаването на Европейската икономическа общност и след това ЕС. БНР и БНТ са пълноправни членове на тази асоциация от 1993 година. Така че двете обществени медии на България са тръгнали по своя европейски път доста отдавна. Всяка година директорите на радио организациите се събират, за да обсъдят как се развиват техните радио организации, какъв е общият ни път, какви са основните приоритети в нашето развитие и да обменят мнение за стратегиите, които са набелязали за своето развитие в най-близко време.
Водещ:Всъщност последните години, като че ли предизвикателството е цифровизацията.
Албена Миланова:Да, разбира се. Някои от радията вече са започнали излъчване на цифрови платформи. Основният приоритет е качеството на програмите, привличането на все повече слушатели, обществените радия като едни културни институции, защото първото място, което колегите от Шведското радио ни заведоха, беше тяхната концертна зала, с което те се гордеят. Ние също смятам, че имаме с какво да се гордеем, тъй като БНР има 6 музикални състави, един прекрасен симфоничен оркестър и хора, биг бенд, народен оркестър.
Водещ:И все пак вече нямаме само първо студио. Имаме и други студийни комплекси за записи, които предлагат много добри условия за работа на музикантите.
Албена Миланова:Така е. Създадени бяха и нови концертни студия в нашите регионални радио станции – в Пловдив, във Варна, в Благоевград. Това е още една възможност българската култура и българските изпълнители да бъдат популяризирани в цял свят. Годишно по линия на ЕС за радио и телевизия върви един много сериозен обмен на концерти и класическа музика, не само класическа музика – и джаз, и фолклор, и популярна музика.Миналата година на вълните на БНР и най-вече по програма „Христо Ботев” са излъчени около 600 концерта по линия на този музикален обмен. Ние сме предложили 69 концерта, което значи, че действително нашите музиканти са получили възможността да бъдат чути от една многомилионна аудитория в цял свят.
Водещ:Това ли е основният мотив за добрата оценка за работата на БНР?
Албена Миланова:Това е един от мотивите. Беше отбелязано нашето първенство и нашата лидерска позиция по отношение на радио аудиторията в България, тъй като не във всички страни обществените радия са водещи. При нас това е една трайна тенденция, която се засилва и при наличието на такава сериозна конкуренция колегите от ЕС за радио и телевизия не могат да не отчетат тази водеща позиция на БНР, която успяваме да осъществяваме през последните години.
Водещ: Каква е разликата между разгневи и окупирай? Вчера, докато дискутирахме с тяхната преподавателка госпожа Светлана Станкова и студентите от Югозападния университет в Благоевград, учещи за журналисти, се чудехме всъщност каква е разликата между разгневи и окупирай. Разгневете се, написа Стефан Кесел. Идеята зад Океана /…/ първо Уолстрийт, после други места. Госпожо Станкова?
Светлана Станкова:Продължихме наистина с тази дискусия и всъщност това, до което те достигнаха, беше, че когато разгневяваш, ти се опитваш да взривиш системата. Ти си извън нея – искаш да я сринеш, искаш да я премахнеш. А когато окупираш, ти искаш да я промениш тя да не е това, което е.
Водещ: Което е добро обещание за това, че те все пак ще си намерят новините и ще ги напишат, когато станат журналисти може би.
Светлана Станкова:Да, само че трябва от 3 годишни да ги възпитаваме, че са граждани, че са важни, че са значими и това, което те могат да кажат, има наистина смисъл да бъде изразено. Когато на децата казваме – „Ти си мълчи! Щом са ти се скарали, значи че си виновен!” не можем да очакваме след това, когато станат независими да са хора, които заявяват техния глас. Имам преки впечатления от студентите във Франция, които не гласуваха за Саркози, защото той е премахнал в лекарствения списък, а това е нещо, което те получават безплатно от аптеката, противозачатъчните им хапчета.
Водещ: И хората са имали позиция и са намерили начин да я изразят. Няма да бъде въвеждан нов изпит за кандидат студентите за журналисти. Няма да ги изпитват за гражданско поведение, но задължително трябва да бъдат граждани. И не само кандидатите за журналисти. Всеки един от нас! Хубав и слънчев съботен следобед Ви желаем и оставаме с Queen.  

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 8.10.2011

Водещ: Важна ли е работата на журналистите по време на избори и как работят журналистите по време на избори? Добър ден на събеседниците казвам сега. И разбира се, първо към г-жа Светлана Станкова, преподавател в Софийския университет.
Светлана Станкова: Добър ден!
Водещ: Здравейте!
Светлана Станкова: Здравейте!
Водещ: Предизвикателно е заглавието на книгата, която издадохте – „Пресата – политически посредник”. Това е присъда или хипотеза?
Светлана Станкова: Според мен, това е нещо, което вече не може да бъде нито присъда, нито хипотеза. То си е факт. Факт е, че политиката е силно медиатизирана. Факт е, че пресата е посредник между обществото и политическите елити.
Водещ: Всъщност, в това няма нищо лошо, защото медиите са точно това в крайна сметка.
Светлана Станкова: Това е тяхната работа.
Водещ: Въпросът е дали, според Вас и според вашите оценки и проучвания, които сте провели, стана дума за това, че медиите са услужливи към политиците?
Светлана Станкова: Като цяло, медиите наистина следват политическия елит. Разбира се,, това е най-общо казано. Във всеки конкретен случай е различно. Понякога, дори по израза на Тотка Модова, медиите проявяват слугински синдром.
Водещ: За слушателите само да припомня, те най-вероятно знаят, но тя е декан на журналистическия факултет към Софийския университет. Ами, сега да стъпим на терен, да стъпим на терен с Милена Минчева от в-к „Стандарт”. Здравейте!
Милена Минчева: Здравейте!
Водещ: Услужливо ли е, когато примерно цитираме политиците и това, което се случва по време на кампания? И дали това е услужливост или все пак е въпрос на информиране? Това са неща, които се случват все пак.
Милена Минчева: Според мен, по време на предизборна кампания няма как медиите да не са политически проводник. Това не е мръсна дума, според мен, защото все пак хората трябва да бъдат информирани за политическите платформи на политиците. Какво наблюдаваме обаче в България? Много често от политическите централи се опитват да диктуват на медиите дневния ред.
Водещ: С кого да говорят.
Милена Минчева: Да. И тук вече е ролята на журналиста и, бих казала, стандарта, който има в медиите. Това, медиите, мисля, че сме доживели до момента, в който медиите трябва да диктуват дневния ред на политиците, а не обратното. Тоест, ние да преценяваме това, което е важно за хората, съответно, като се съобразяваме, нали, с техните желания и ние да налагаме дневния ред на властта. Аз мисля, че в-к „Стандарт” се опитва, така, умело да го прави това и това е печелившата формула. Иначе какво се получава? Ако ние сме, така, прост медиатор на това, което ни подшушват от политическите централи, смятайте, че в днешната пазарна икономика, просто, медиите няма как да оцелеят. Защото всяка сутрин читателите гласуват със 70 ст, купувайки си в-к „Стандарт”, купувайки си и други вестници. Просто сме обречени на тотален крах, ако слушаме това, което ни се диктува от политическите централи.
Водещ: Добър ден и на Йордан Мичев от списание „Тема”. Как стоят нещата на седмична база?
Йордан Мичев: На седмична база…
Водещ: Ако изходим, така, от старата максима, че всяко чудо е за три дни, т. е. При Вас е малко по трудно да запазите срока на годност на политическите цитати.
Йордан Мичев: Точно така, точно така. Много правилно напипахте пулса на седмиците, на седмичниците. Но в интерес на истината на седмична база в България бълват всякакви булевардни вестници на седмична база и в тях трудно може да се ориентираш какъв е точно дневния ред на обществото. Виждаме обаче, че тяхното влияние нараства с всяка изминала година. Появяват се постоянно нови издания. Списание „Тема”, за щастие, в тези десет години, в които успява да просъществува и по някакъв начин да се запази на пазара, да запази специфична аудитория, която го търси и го чете, успя да се опази от този синдром. Ние сме опозиция на всяка власт.
Водещ: Всъщност, това е работа на журналистите – винаги да са опозиция на всяка власт…
Йордан Мичев: Да, именно.
Водещ: … защото хората, освен че избират политиците, все пак им плащат с данъците си, за да вършат те една добра работа.
Йордан Мичев: Точно така. Разбира се, има нюанси в различните периоди. Говоря от гледна точка на опозиционност. Има нюанси. Има един голям парадокс. Списание, което се чете предимно от избиратели с десни възгледи, десни разбирания – хайде не, да кажем не десни, ами…
Водещ: По-либерални, по-либерални.
Йордан Мичев: … да, по-либерални – се списва от предимно леви журналисти, което е изключителен парадокс, нали, в случая, но опитваме се да търсим някакво златно сечение, някаква златна среда. Какво ми прави впечатление в настоящия момент? Изключително трудно е за едно такова издание да намери истинския политически дебат в настоящата кампания. Такъв не съществува. Поне досега аз не съм видял истински дебат. Подхвърлят се разни PR-димки и в прекия и в преносния смисъл.
Водещ: Реални и в преки…
Йордан Мичев: Просто присъстваме на една изключително циркаджийска кампания. Що се отнася до моя принос към тая кампания, мога да кажа, че той започна още в края на май, началото на юни. Заедно с няколко съмишленици подехме кампанията срещу проучванията и добива на шистов газ в България. Въпрос, който се позиционира като ключов по време на самата предизборна кампания. Голяма част от политиците и от кандидатите за президенти по някакъв начин се определиха по тази тема. Други мълчат упорито, странят от нея. Но ето, медиите по някакъв начин, дори и чрез този пример, задават дневния ред на обществото.
Водещ: Нека сега да експериментираме със Светлана Станкова. Всъщност, нищо не се еслучило все още с този шистов газ, добива и разрешаването. И от тази гледна точка, един ежедневник не може всеки ден да пише за това. Обаче Вие имате и сайт, новинарски сайт. Какъв е интересът на хората? Защото когато липсва новина, какво се прави?
Милена Минчева: Ами, новинарският сайт на „Стандарт” е standartnews.com, където гледаме да информираме нашите читатели за събитията на деня.
Водещ: Но когато няма събитие, както в случая с шистовия газ?
Милена Минчева: Ами, нашата задача е да намерим различните гледни точки и по този начин да обясним на читателя кое е полезно за България и кое не е полезно.
Водещ: Г-жо Станкова, от гледна точка пък на медийния експерт, тази ситуация как бихте я коментирали?
Светлана Станкова: Аз мисля, че в случая ролята на журналистите би била да осигурят колкото се може повече данни за това какви са технологиите за добиване, доколко те са вредни за околната среда, доколко не са. В случая има дори един такъв почин към журналистика тип база данни. Не да предлагаме гледища, макар и те да бъдат плуралистични, макар и те да бъдат с всички възможни включени последствия. Да предлагаме възможност на читателя сам да се ориентира, като стигаме до дълбочина на информацията, защото това е което читателя сам не може да направи. Дори и тези базирани web2 технологии предлагат семиотични търсачки, които да изровят максимално максимална информация за това. Средният читател, той не може да се ориентира каква всъщност би била ползата и вредата от добива на шистов газ, ако не се зарови да прочете, че примерно там има някакви отлагания на въглероден окис и т. н. В такъв смисъл, не е нужно да има някакво събитие, да има нещо, свързано с това, че има протест против или че има някаква компания, заинтересувана. След като такава тема стои пред българското общество, премята се в публичността, нека ние получим колкото се може повече информация за нея без да ни се предпоставят гледните точки, т. е. според мен, бъдещето на една журналистика на данните, на повече информация, на повече данни и оставяне на читателите да се ориентират, да навигират през тях.
Милена Минчева: Сега, аз не съм съвсем съгласна с това леко подценяване на читателя, което Вие правите, защото тези данни читателят може да си ги намери и в Google. Въпросът е ние да му представим различните гледни точки, защото читателят в България все пак е интелигентен читател и разполага с достатъчно информация от интернет и въобще специализирана литература. |Въпросът е ние да дадем различните гледни точки на експертите, защото читателят не може да се обади на експерта X, който е специалист по шистов газ. Това е нашата задача. Просто да сблъскаме различни гледни точки.
Светлана Станкова: Аз мисля, че интелигентният читател ще се ориентира.
Милена Минчева: Базата данни…
Светлана Станкова: На него не му е нужно гледището. Да, би могло. Би могло да бъде попитан експерта X, експерта Y, но един човек в ежедневието си няма да тръгне да си отдели време и да рови по Google и да се интересува от шистов газ. Но всеки човек си купува вестник, отваря електронно издание, вижда списание.
Водещ: Чий интерес, чий интерес…
Йордан Мичев: Ето, виждате ли един конкретен проблем в какво може да се превърне по време на предизборна кампания? Един конкретен въпрос, като шистовият газ, нали. В един момент от чисто експертен въпрос, нали, свързан с технологии и т. н. В един момент този въпрос се превръща в политически, в което няма нищо лошо.
Водещ: Обаче кой, чий интерес възбуди повече – интересът на читателите или интересът на политиците да коментират темата?
Йордан Мичев: В интерес на истината аз се стремях да не прекалявам с тази тема в изданието, в което работя. Повече обърнах внимание на…
Водещ: Посланията в други платформи.
Йордан Мичев: … посланията в други платформи, на организирането на протестите. Аз лично съм ангажиран с тази кауза, защото съм родом от този район, в който ще се правят тези проучвания и добив, нали такива са намеренията на американската компания “Chevron”. Но ето, един конкретен въпрос просто предизвика страшно много поляризиращи мнения по време на кампанията. Да не говорим за останалите въпроси. Изключително много теми, по които в тази предизборна кампания медиите мълчат упорито, изключително много.
Водещ: И те са?
Йордан Мичев: Ами, значи давам конкретен пример. Президентът на републиката има изключително много правомощия от гледна точка на външната политика. Аз не съм чул досега от кандидатите за президенти примерно каква ще бъде политиката на България на Балканите, каква визия имат те. Има много спорни въпроси – членството на Турция в Европейския съюз, имотите на тракийските българи, прогонени от Одринска Тракия.
Водещ: Удивително дълъг срок на годност имат тези проблеми, защото ми се струва, че те бяха характерни и за, като изключим шистовия газ, и за кампанията 2006-2008, президентската.
Йордан Мичев: За 2009 дори бяха.
Милена Минчева: Характерно за българските предизборни кампании е,че, така, се набляга на
Водещ: Имат един фризер, в който се поставят едни теми и си ги съхраняват от кампания на кампания.
Милена Минчева: Да. И искат обществото и журналистите да тичат след тия кампании. Аз казах, ролята на журналистите е да насочват читателя и да показват дневния ред на политиците. Тоест, ние да преценяваме, ние да определяме дневния ред и да го даваме на самите политици, от това, което хората се интересуват. Вземете кризата, вземете бизнеса, който изнемогва в тази криза. „Стандарт” има няколко акции в последно време. Не знам дали сте запознати с тях. Например, направихме една поредица за чудесата на България, т. е. За културно-историческия туризъм. Това е една тема, която не се експлоатира много от вестниците, защото тя не вдига тиражи, не е толкова рейтингова и…
Водещ: Е, вдига тиражи, когато примерно финансовият министър се изкаже по този въпрос.
Йордан Мичев: Нека да се върнем на кампаниите.
Водещ: Да.
Йордан Мичев: Примерно, случаят в Катуница повдигна страшно много въпроси. Аз не видях, в интерес на истината не видях сериозен анализ…
Водещ: Политически.
Йордан Мичев: … политически нито в медиите, нито от страна на кандидатите за президенти. Каква им е визията за демографската политика? Неслучайно в президентството има такъв съвет по демографската политика. Този въпрос, който е фундаментален и е за десетилетия напред, би трябвало един кандидат-президент да има ясна визия за това нещо.
Водещ: И в крайна сметка зад стоят все пак и някакви цифри, някакви предвиждания. Нека продължим обаче за това след малко. Останете с нас.
Важна ли е работата на журналистите по време на предизборни кампании? Темата днес коментираме в „Клубът на журналистите”. И нека да се върнем отново към началото със Светлана Станкова. Кажете ни, моля, приликите и разликите, най-общо, между кандидат-президентските кампании в България и Чехия 2006-2008, които анализирате във вашата книга, какви са?
Светлана Станкова: Много е интересно това да се разгледа, защото от една страна в България вотът е мажоритарен и за местни и за президентски избори. Това би провокирало един сериозен политически дебат, тъй като това е вот, който всеки един от нас дава. Докато в Чехия президентските избори се провеждат в парламента. Съответно, са непреки и съответно, би могло да се предполага, че там тези политически дебати ще се провеждат на мястото, където се провеждат и изборите. Интересното е, че това са различни комуникативни казуси, но медийните рефлекси на пресата, и в България и в Чехия, по много показатели се схождат. Там имаше едни и същи наративи за кризата. Разбира се, в различен контекст. В България това беше кризата на десницата. Излъчването на кандидатурата на Неделчо Беронов след поредица от неудачни други предложения. Докато в Чехия това беше криза на процедурата как точно да се проведе избора за президент. И разбира се, това в кръга на шегата, но то си беше заглавие на чешко списание – „Вибори хоржна неш на Балкани”, което означава „Изборите бяха по-лоши, отколкото на Балканите”. Съвсем друга тема е защо Балканите имат негативна конотация в Европа. Разбира се, обаче заедно с тези пък сходни, чисто медийни похвати, за преизбиране на действащия президент. И в България и в Чехия, той е бивш председател на управляваща партия. Спечелва втория си мандат, съответно Вацлав Клаус и Георги Първанов, с внушенията за скрит риск на неговия основен опонент, в Чехия Ян Швейнар, в България – Волен Сидеров. Еднакви бяха тези внушения, тъй като и на двамата кандидати, независимо те колко са различни – Ян Швейнар е част от една много мощна, много добре организирана търговска банка в Чехия, американски Гражданин за дълго време, с много добро образование, с много публикации, но при всички случаи той беше идентифициран като чужденец, от когото не е ясно какво може да се очаква.
Водещ: И понеже страхът е най-древното човешко оръжие, да Ви попитам – кой я издигна тази кауза, по-скоро кой я направи популярна за страната – дали журналистите или политиците?
Светлана Станкова: Ами, вижте. Те са взаимно свързани нещата. Факт е, че изключително тънка и умела манипулация може да се прави със страха. Тя е печеливша тогава, когато се посочва изход от някаква заплаха. В България това беше клипчето на Волен Сидеров, който с топчето произвежда хаос и Бог знае още какво и съответно, това беше клип на социалдемократи и внушението „Изберете това, което би го предотвратило”.
Водещ: Имаше ли политически платформи в Чехия на тези избори, за които говорите, които да са били огласени от медиите?
Светлана Станкова: Да. Това, което е характерно там – че всяка една платформа, тя е изписана, кой я издига, кой я плаща.
Водещ: У нас тогава така ли беше или имаше разлика?
Светлана Станкова: Не. Включително, най фрапиращата разлика е в проучването на социологическите агенции. Нас ни заливат с проучвания кой какъв процент има, кой какви очаквания съответно би провокирал в нагласите на електората, но никъде, в нито една медия не се публикува кой е платил това изследване. В Чехия беше изключително забавно, тъй като се виждат съвсем противоположни резултати и съответно, под всяко едно изследване пише, че то е поръчано от еди коя си партия и съответно, противоположното – поръчано от опозиционната партия. Но там това е задължително да бъде огласено. В такъв смисъл, аз мисля, че в някакъв момент, когато медиите са проводници на конкретни политически интереси – да, посоката е тази – страхът, внушен от политиците през медиите за съответните електорални нагласи.
Водещ: Или може би става дума за нещо друго. Милена Минчева да попитам – от колко политици получихте платформи и от колко получихте?
Милена Минчева: Сега, интересното при българската кампания е, че наистина няма сблъсък на платформи, на идеи, на визия. Преди малко говорихме за демографския проблем, колегата от списание „Тема” го засегна. Този демографски проблем наистина с години не е решаван и политиците като че ли пасуват. Между другото, преди една-две седмици в „Стандарт” пуснахме интервю с Цонко Цонев, кмета на Каварна. Каварна, според мен, е един малък оазис на… в смисъл, там проблемите наистина се решават. Там няма напрежение между ромите. Какво разказа кметът на Каварна? Още в момента, в който е поел властта, като кмет, е направил, е поканил роми, които да съветват общинските съветници в кметството. Той казва следното: започваме да асфалтираме една улица в българския квартал, асфалтираме едновременно улица в ромския квартал, в турския квартал. Тоест, той не решава проблемите на парче. Мисли се и за ромите и за българите. По тоя начин се осигурява равен старт на различните етнически групи и според него, това е начинът, по който трябва да се процедира. Това не се наблюдава в други градове. Например, в Каварна им дават бонуси на ромите, които изпращат децата си на училище, тъй като знаете, че образованието, така, е стартова линия за решаване на много от етническите проблеми. Те ги стимулират с помощи за зимата, за дърва например за огрев. Включват ги в различни европейски програми, което, според мен, е много положително. И политиците трябва да се замислят наистина как, просто да имат една дългосрочна визия. А не случая с Катуница, казват си мненията, ако имат такива, обаче няма глобална визия за проблема.
Йордан Мичев: Това имах предвид като повдигнах въпроса за демографската политика. Говорихме, че всяко чудо е за три дни. Ето, нещата утихнаха. Протестите спряха. Цар Киро се движи някъде между…
Водещ: Така наричащият се.
Йордан Мичев: Да, така наричащият се цар Киро се движи някъде между арестите. Но глобалните проблеми, истински сериозните проблеми, които произтичат от този случай, ги няма.
Водещ: Някой дали отговори на въпроса защо той по-рано не посети тези заведения? Арестите имам предвид.
Йордан Мичев: Ами, според мен…
Водещ: Защото въпросът журналистите го зададоха много пъти. Въпросът е… От друга страна пък е хубаво и да има отговор на този въпрос.
Милена Минчева: Според мен, отговорът на въпроса е, че цар Киро толкова години е бил удобен на някой.
Йордан Мичев: Да.
Водещ: На някого, да.
Светлана Станкова: Ама трябва да има конкретна отговорност. Това е прокурорът X, това е следователят Y, които са пропуснали през тези години осемте или Бог знае колко жалби, подадени. Това е конкретният кмет. Това са конкретни имена и тези имена не се казват. Значи, аз бих се върнала, взимам повод от вашите думи и бих се върнала на паралелите между България и Чехия. Да, има сходни журналистически похвати, сходен е наративът. Но кое пък е различното? Провокираният дебат е изцяло различен. В Чехия също има купуване на гласове. Те са огласени от медиите. Дори са посочени предполагаемите суми. Дори са посочени, засипани…
Милена Минчева: В България медиите също пишат за това постоянно.
Светлана Станкова: Но какво?
Милена Минчева: Имаше колко скрити агенти-журналисти, които купуват гласове.
Светлана Станкова: Но какво произлезе от това? Чехите дори…
Водещ: Обвинения към журналистите произлязоха, че това са едни сценки, които ние разиграваме.
Светлана Станкова: Именно. Докато в Чехия това беше един призив на гражданското общество да се намеси. Чешките медии, всичките до една, имат електронни адреси, публикуват писма на читатели. Там има една обратна връзка и там има наистина издигане на един дневен ред отдолу нагоре. Стана ясно, че чешки депутати са получили в писмата си куршуми. Стана ясно кои са били подкупени. Започнаха дела и в медиите този граждански дебат е изцяло различен. Медията…
Водещ: Кое го прави различен? И защо той е различен?
Светлана Станкова: Ами, две са основните причини. Едната причина, аз трябва да се върна на приказката за краставичката може би на Мирча Кришан, но това наистина е собствеността. В Чехия още в началото медиите бяха изкупени, пазарът беше разпределен. Там бизнесът е специализиран, издателски и там има ясна прозрачност коя медия каква политика има, кой я притежава и съответно, кой говори, по израза на Георги Лозанов, с тези нейни акционери. В България и досега, и до днешна дата продължава прекупуването, препродаването, пълната неяснота по отношение на това кой какво притежава и колко притежава и стремежът тази яснота да не може да се появи. Защото в Чехия това е регламентирано – там има одит бюро по тиражите (овержование периоди) и там всеки един може да види примерно зад „Хосподарски новини” колко процента притежава Дау Джоунс, колко процента са дребни акционери. Тук няма такова нещо и не очаквам скоро да има.
Милена Минчева: Аз не съм съвсем съгласна с Вас, защото на „Стандарт” собствениците са прозрачни. Даже наскоро имаше смяна в…
Водещ: Собствеността.
Милена Минчева: Да, смяна в собствеността, която беше обявена съвсем категорично, с проценти иколко проценти са закупили.
Йордан Мичев: Интересно ми е…
Милена Минчева: Тук проблемът е следният – кога се купува вот? Вот се купува, когато се продава. Кой продава вота? Вотът го продават политиците. Ето, върху това, според мен, трябва да се съсредоточим, а не кои са собствениците на медиите.
Светлана Станкова: Аз мисля, че тук говорим защо няма ясен политически дебат и защо този дебат провокира обществеността и е деонтологически ангажиран от страна на медията към обществото.
Водещ: Нека направим решаването на тази задача още по-трудна, като попитам – губи ли се или се печели от обявяване на политически пристрастия, нека така го наречем? Вие казахте – леви журналисти пишат за десни…
Йордан Мичев: Либерално списание.
Водещ: … за либерално… хора, които предпочитат по-либерален поглед върху събитията. Печелите ли или губите от това обявяване?
Йордан Мичев: Ами, трудно ми е да преценя дали печелим или губим. Аз лично мога да кажа, че никога не съм криел политическите си пристрастия. Те са леви. Това са ми възгледите. Тук се повдигна въпроса за собствеността. На мен и до момента, понеже и в момента тече едно прегрупиране на пазара, на медийния пазар и на вестникарския пазар.
Водещ: Поредно прегрупиране.
Йордан Мичев: Поредно прегрупиране, окрупняване и т. н. Включително и списание „Тема” от един месеце в такъв процес на окрупняване и прегрупиране. Но ето, давам примера с колегите от „Стандарт”, които минаха по този път преди няколко месеца. На мен и до момента не ми стана ясно кой стои зад новия акционер президента на волейболния клуб Георги Георгиев. И до момента не ми е ясно.
Милена Минчева: Ами, стои той с парите си.
Йордан Мичев: Значи, човекът е…
Милена Минчева: Това, че има различни спекулации в различни медии…
Йордан Мичев: Да. Човекът е собственик на софтуерна компания, волейболен клуб. Безспорно голям волейболен клуб, който обаче беше доста закъсал финансово последната година, със сериозни дългове.
Милена Минчева: Не знам. Ние имахме среща с новите собственици, на която те най-прозрачно ни обясниха, че стоят с имената си и с техния се бизнес в тази сделка.
Светлана Станкова: Чисто издателски, чисто издателски бизнес. Да.
Йордан Мичев: Разбирате ли? Значи, сега каквото и да си говорим, и аз мога да застана пред колеги и да кажа – ето, аз съм, заставам с името си, с парите си и т. н. Но аз нямам никакъв бекграунд в този бизнес. Аз нямам никакъв бекграунд.
Светлана Станкова: Само… извинявам се. Само една скоба ще отворя. Понеже говорим за избори, кампанията на Ричард Никсън, в която той беше обвинен, че е корумпиран и той на другия ден застана пред медиите, показа си банковата книжка колко е празна и всички му повярваха, че той не е . Толкова е лесно това. Наистина, наистина не мисля, че когато някой застане и каже – аз съм. Ами аз не мога да знам дали и Иво Прокопиев от Сингапур движи нещо или не движи нещо.
Милена Минчева: Ами, вижте. Аз, като журналист в „Стандарт”, мога да Ви кажа, че никой не ми казва – напиши този материал за БСП или за ГЕРБ и ги погали с перце. Аз съм журналист с позиция и съвсем свободно си изразявам тази позиция. Наистина, честно Ви говоря. Естествено вестникът не може да няма позиция. Затова имаме съвещания, т. нар. планьорки, където, нали, решаваме какво, кое ще е на първа страница, кое ще е на последна страница, светски материал, каква инициатива да поемем и да застанем зад нея.
Светлана Станкова: Аз мисля, че от момента, в който кажете – „Стандарт”, ми казва какво да пиша, Вие няма да сте на работа в този вестник.
Йордан Мичев: В интерес на истината…
Светлана Станкова: Само за секундичка.
Йордан Мичев: Да.
Светлана Станкова: Понеже стана дума, печелим или губим от обявяването на…
Водещ: Пристрастията.
Светлана Станкова: … кой какви пристрастия има? Значи, аз мисля, че печелим, ако медията обяви – ние сме пролиберална медия, ние сме лява медия, ние сме центристка медия. Какви са журналистите, си е тяхна работа. Но те, когато медията е обявила една линия, са длъжни да се съобразяват с нея.
Милена Минчева: АВие защо смятате, че трябва да има само една линия?
Светлана Станкова: Напротив.
Милена Минчева: Тоест, примерно един вестник да е само ляв. Напротив. Той не може ли да обема целия спектър…
Светлана Станкова: Ами, защото… Ами, не може.
Милена Минчева: Аз не съм съгласна с Вас.
Светлана Станкова: Защото ако един вестник е заявен с позицията си, то ние очакваме от него да говори в този спектър. И тогава ние сме честни спрямо читателите, защото когато агитираме за това или онова – да, това са нашите ценности, ние ги прокламираме, ние сме такива. Така се прави. Така е на запад и така е по-честно. А инак кой ми говори? Кой ми говори с вашия глас? Аз не зная.
Йордан Мичев: Ще дам един конкретен пример. Нощта на парламентарните избори 2009 г. Много хора може би са забравили, но по време на пресконференцията Бойко Борисов хвърляше огън и жупел срещу представителите на една издателска група.
Водещ: Само че на следващия ден нещата се промениха.
Йордан Мичев: На следващия ден нещата се промениха. Тази издателска група, образно казано…
Водещ: Смени тона.
Йордан Мичев: … обърна палачинката и смени тона. И до момента продължава да върви в това русло.
Светлана Станкова: Дори много внимателно си избират снимките, тъй като се сещам за какво говорите.
Йордан Мичев: Значи, изключително е сложен този въпрос със собствеността, с различните интереси. Няма какво да се лъжем. Огромната част от собствениците на медии в България не печелят от медиите си и те се опитват да компенсират тези загуби по друг начин.
Водещ: Изключвате ли обаче възможността някои от тези издатели, за които Вие говорите, да са достатъчно интелигентни, за да си дават сметка, че показването на повече гледни точки ще е в по-голям интерес за тях?
Милена Минчева: Ами, ето – аз това се опитвам да Ви обясня.
Светлана Станкова: Не я изключваме, разбира се.
Милена Минчева: Вестникът не е нужно да се обяви като ляв или като десен или като центристки. Просто, печелившата формула е да се отразяват всички гледни точки, иначе читателят на другия ден няма да си купи вестника. Разбирате ли? Ние ще се бъдем изхвърлени от пазара от само себе си, от самите процеси, от…
Светлана Станкова: Аз мисля, че не ме разбрахте. Не става дума за пропартиен вестник, какъвто е, да речем, „Дума” или какъвто е "Атака", а за някакви ценности и нагласи, които се изповядват от редакционната политика на вестника. Това е нещо съвсем друго.
Йордан Мичев: Това имах предвид под израза „леви журналисти правят либерално списание”.
Водещ: Получавате ли обвинения за това?
Йордан Мичев: Разбира се, че получаваме. Аз лично много пъти съм бил обвиняван в какви ли не пристрастия.
Водещ: Като изключим това, че журналистите винаги са виновни.
Йордан Мичев: Разбира се. Просто, опитвам се да, пак Ви казвам, опитвам се да следвам някакво златно сечение, да, по някакъв начин моите политически възгледи да не влияят на работата ми.
Водещ: Кога в България ще има истински политически дебат на основа платформи, на основа политики, а не на основа PR примерно?
Светлана Станкова Дебатът е такъв, нивото на дебата е такова, каквото е нивото и на гражданското общество. Значи, ниското равнище на развитие на гражданското общество провокира и ниско равнище на дебат. Нито на политическо, нито на експертно ниво той може да бъде добър. Както казват съседите македонци, държавата се напуни с експерти. Но всъщност, какво имаме насреща? Аз тъкмо тук исках и да се върна и взимам повод от въпроса, защото причината не есамо в собствеността. Тя, разбира се, е основната. Развитието на гражданското общество. Разбира се, тук има една политическа метафора за липсата на 68-а, която е основополагаща в Чехия. Факт е, че там посоката на отпор, тя е отвътре навън. Там са едни външни забрани, които отвътре биват спирани. Докато ние от 89-а не можем да разберем какво всъщност се случва. Непрекъснатото връщане 20 години. Която и медия да отворите, 20 години ще го видите цитирано. Това означава, че ние имаме една неудовлетвореност от това какво сме направили, от това какво сме искали, къде сме. Нямаме експерти, които да предотвратяват и да прогнозират какво се случва. Но нямаме и това развито гражданско общество…
Водещ: Искам да Ви накарам да коментираме един много екзотичен пример.По повод 3. Март, националния празник, се появиха едни политически цитати, които по-късно, разбира се, влязоха и в забавните предавания, в шоу-програмите на телевизиите. Там една група, бих казала, от политици един след друг рецитираха как, цитирам, „България се е освободила преди 500 години от турско робство”. Аз дълго време мислих каква може да е причината за това, защото едва ли има човек в България, който да не знае, че не сме се освободили преди 500 години от турско робство. Мислите ли, че всъщност те са рецитирали един предварително подготвен текст, в който е имало грешка просто?
Йордан Мичев: Естествено, естествено. И няма защо да им крием имената. Първият човек, който го изрецитира този текст, беше депутатът от ГЕРБ Николай Коцев, врачанин, известен предприемач в региона. След него се изредиха още няколко негови колеги от същата парламентарна група. Тук става въпрос за хора, които очевидно не блестят с кой знае какви интелектуални възможности.
Водещ: Е, очевидно проблемът е бил в PR-а, в този, който е писал текста.
Йордан Мичев: Не, не. Едва ли. Не може всичко да си обясняваме с PR-а. Говорим за един милиционерски почин. Написва ти се нещо и трябва да го издекламираш от парламентарната трибуна.
Светлана Станкова: Аз мисля, че проблемът е и в мястото и ролята, която имат политиците. Значи, те се стремят да се огледат в медиите, както Снежанка в огледалото, и да се видят колко са красиви. Не да кажат нещо, не да помислят, не да се върнем към това, което казва Аристотел, че политиката е да работиш за благото на другите. Инак тя не е политика, тя е антиполитика. И в такъв смисъл, когато медиите служат за това един политик да казва на друг политик нещо, а не един политик да работи за това какво би било добре за всички, то тогава те са толкова замаяни да се видят в огледалото си, че те не виждат и не прозират в смисъла на това, което казват. Значи, целта е да има някакво изображение, някакво забавление, а не да има съдържание.
Водещ: Милена, имаше ли коментари, читателски, на този пример, или как да кажа?
Милена Минчева: Ами, аз за читателски коментари не мога да Ви кажа. Не съм се сблъсквала, защото не си спомням да е имало обратна реакция специално. Може би са се обаждали читатели в редакцията да си кажат мнението. Аз не съм засякла такива. Но действително в България има такива политици, които, които разгръщат вестниците и гледат колко пъти фигурира тяхното име във вестниците. И наистина тук е ролята на медиите да задават дневния ред на политиците. Аз пак, за пореден…
Водещ: Какъв би бил интереса към едни политически платформи, ако имате късмета да ги получите, след като сте ги искали?
Милена Минчева: Ами, най-вероятно би се получил някакъв истински дебат, наистина.
Йордан Мичев: Повечето кандидати са качили политическите си платформи на сайтовете си. Въпрос на майсторство е да ги представят на разбираем език. Въпрос на майсторство е да ги представят на разбираем език.
Водещ: Дали искат да ги представят?
Йордан Мичев: Според мен, не. Не си правят труда да ги представят на разбираем език и от там липсва и интерес към всякакви платформи, към всякакви . А точно по този начин може да осъществяваме граждански контрол към тези политици. След като те не си изпълняват платформите, не си изпълняват програмите, би трябвало да изпаднат от борда. Кога някоя партия през 2009 г. ни е обещавала, че в България ще се добива шистов газ? Някой обещавал ли ни е такова нещо? Никой не ни е обещавал такова нещо. И изведнъж две години по-късно аз съм изненадан с намеренията на управляващата партия в България да се добива шистов газ.
Водещ: Не, но всички дружно бяхме, как да кажа, предупредени да си скрием плакатите, щото иначе…
Милена Минчева: Аз искам да кажа нещо друго – че Facebook в България, за съжаление, може би и не за съжаление, избори не печели, защото общо взето това е социална мрежа, в която всеки може да влезе. Наблюдаваме, че, така, предизборната кампания се премести и във Facebook. Тоест, кандидатите обявяват някакви свои мнения там. Но те общо взето остават леко анонимни, защото когато някой им зададе въпрос във Facebook, те могат и да не отговорят, могат и да отговорят. Знаем, че има партийни централи, в които се плаща на студенти, за да пускат на час по една-две информации, по една-две идеи. Въпросът е този дебат да се пренесе…
Водещ: Т. нар. платени политически лузъри в крайна сметка.
Милена Минчева: Да, това исках да кажа. Въпросът е този дебат наистина да се пренесе в гражданското общество, за да има истински дебат, а не…
Водещ: Как в Чехия се получава и защо у нас не се получава?
Светлана Станкова: Ами, много е просто. Преди да се почне, поне така пише по учебниците, каквато и да е кампания, се прави социологическо допитване кои са най-важните въпроси в обществото. Не кои са най-важните въпроси за персоналния кандидат, а какво наистина вълнува обществото. И тогава, когато се тръгне от решаването на такива въпроси, то тези дебати биха били интересни и биха били следени. Примерно, за Чехия основният дебат беше, тъй като Ян Швейнар е проамерикански настроен и съответно, е привърженик на това Чехия да приеме еврото и съответно да бъде проактивна в тези си позиции, а пък Вацлав Клаус – точно наопаки, основният дебат беше за и против тази външна политика. Другият дебат беше във връзка със здравната и пенсионната реформа, който касае всички. Тъй като подобна една реформа беше изключително непопулярна, как тя би била проведена, с какви мерки, с какви ограничения? Тоест, дебатът беше върху неща, които вълнуват наистина хората. И там компроматите бяха за това дали единият или другият имат повече публикации и каква е стойността на техните публикации, тъй като те са много сериозни икономисти, и двамата, добре познати, с много научни статии. А не някакви дребни ситневини, жълтевини и да не казвам още какви.
Йордан Мичев: Ето, това вече е сериозна кампания, това са сериозни въпроси. Аз с удоволствие, като журналист, бих отразявал такава кампания. За съжаление…
Водещ: Стига тя да бъде реалност.
Йордан Мичев: За съжаление, не ни се предлага такава кампания.
Водещ: Доколко тези проблеми, които ги има не само у нас, а и в медиите в цяла Европа, са причина за спада ни по отношение на индекса на свобода на словото и доколко международни експерти вече правят проучвания на тази тема? Останете с нас. Продължаваме след малко.
Международен изследователски екип посети вчера Българското национално радио в рамките на международен проект, който ще изясни ролята на медиите в процеса на демократизация на десетте нови страни-членки на Европейския съюз. Какво представлява проекта, чуйте в началото от Хенрих Орнебринг, а после чуйте и какви въпроси им зададох, на него и на Тери Ратинен.
Хенрих Орнебринг: Проектът се нарича „Медиите и демокрацията в Централна и Източна Европа”. Той е четиригодишен. Обект на изследване са десетте държави, присъединили се към Европейския съюз. Разглеждаме различните аспекти в отношенията между медиите и демокрацията, медиите и властта от една страна, отношението медиите – политици. От друга страна взаимоотношенията медиите и парите и най-вече проблемите с концентрация върху собствеността. Разбира се, и влиянието на икономическата криза. В крайна сметка – как журналистиката съществува между политиката и пазара.
Първото ми впечатление е, че проблемите, с които се сблъсква Националното радио са много сходни с тези, които виждаме в другите държави. Влиянието на финансовата криза, разбира се. Винаги лошото финансиране, недостатъчното финансиране, придружено от факта, че и политиците и обществото имат големи очаквания. И установяваме това и в десетте държави, които изучаваме в момента. Хората възлагат големи надежди на обществените радиа и телевизии в тези държави, но не винаги има нужната политическа воля, за да се подкрепят тези надежди, които се възлагат.
Тери Ратинен: Моята специалност са новините. Ние посетихме няколко медии по време на нашите посещения в България и проблемите, които видяхме са основно свързани с това какво е бъдещето на вестниците и не само за бъдещето на вестниците, но и новините, като цяло. И това свързвам и с посещението в Националното радио също. Всеки иска да има новини. И правителството и обществото, бизнесмените, всеки. Но никой не есклонен да плаща за тези новини, за тяхното производство. И това не е проблем само тук. Това е проблем и в други държави също. Всички имаме нужда от новини, които можем да разчитаме на тях, достоверни новини, но имаме все по-малко и по-малко източници на новини, на които може наистина да разчитаме. Ако искате да има такива независими източници на новини, трябва да се заплати за тях, а не всеки има нужните пари, за да плаща за тях. Така пак стигаме до ролята на обществените оператори, защото това е една от основните институции, която трябва да достави тези достоверни новини на обществото. И тази функция на обществените оператори трябва да бъде подкрепяна навсякъде, не само тук в България. Но откъде да дойдат тези пари? Това е въпросът. А тези, които предлагат да дадат пари, те искат да имат контрол върху новините, върху тяхното съдържание и това е проблемът.
Водещ: Могат ли журналистите да накарат политиците да различават новина от коментар?
Тери Ратинен: Много е трудно. Идеята за новините е много сложна концепция, като цяло. Каква е разликата между информация и новина? Политиците вече са по-способни от преди да произвеждат свои собствени новини. Медийните компании дори искат от публиката, от обществото да им предоставят новините и по този начин журналистите приемат, че те не са единствените хора, които могат да правят новини, реално. Новините са навсякъде – онлайн, 24 часа в денонощието.. И как може тогава да се направи разграничение между новини, информация, лично мнение.
Хенрих Орнебринг: Много ми е трудно да си представя как ще изглежда един закон, посветен на тези въпроси.
Водещ: Чува ли се ив другите страни експертно мнение, че медиите подменят дневния ред на хората?
Хенрих Орнебринг: Чувал съм подобно мнение, но не съм сигурен, че съм съгласен с него. Въпреки че вестниците в региона имат нисък тираж обикновено, техният тираж все пак е достатъчно голям, че те да не могат да игнорират тяхната публика, читателите им. И хората все още гласуват с това, което виждат и чуват, което значи, че ако те видят нещо, което не харесват, те ще преминат към друга медия, ще почнат да купуват друг вестник примерно. Това не идеалният начин, по който трябва да се развива, но виждаме в някои държави, че наистина се случва така на практика.
Водещ: Как журналистите могат да влияят върху създаването на интерес към бюджета, а не към Дженифър Лопес?
Хенрих Орнебринг: Има и примери на вестници, които са много успешни, които представят сериозни политически новини. Най-добрият пример е в Полша – „Газета виборча”. И те постигат това, като се допитват до техните читатели, кои са важните за тях неща, какво искат те да видят на страниците. И ако питате хората кое наистина е важно за тях, те няма да кажат Дженифър Лопес. Те ще кажат добро образование, добро медицинско обслужване и тогава вестникът пише за това, което интересува хората. Те организират кампании, използват се социалните мрежи. И за тях това роботи добре.
Водещ: Има ли шансове сериозната журналистика пред популярната, да кажем?
Тери Ратинен: Смятам, че е възможно, но отнема доста време тази нова журналистика да се появи, да се развие. Повечето журналисти, те са научени да използват старите медии, традиционните медии. Но в тази обстановка трябва да можеш да използваш, както традиционните медии, така и новите медии. И вече няма този монопол, който беше характерен за миналото и само твоят глас да се чува от огромна аудитория. Трябва да се развиват нови умения и това е едно предизвикателство и за журналистите и за самата журналистика. И отново се връщам на това, което казах преди малко за бъдещето на вестниците. Ние не знаем дали вестниците ще оцелеят, като медия. Това е и предизвикателство, но в същото време и възможност.
Хенрих Орнебринг: Има и друг начин да се разгледа това противопоставяне между сериозната журналистика и забавленията. По времето на социализма новините бяха пропаганда в този регион, но в същото време бяха и много сериозни, прекалено сериозни. Там почти не можеше да се види почти никаква шега в някой вестник или в телевизионно предаване. От тази гледна точка, не е странно, че първите вестници, които бяха създадени след прехода през 89-а година, бяха именно в този развлекателен жанр. Важното е да има един плурализъм. Да има развлекателните медии, но да има и тези качествени медии, които нужната информация, и политическа, икономическа, всякаква. С тези примери в Полша с „Газета виборча” и в Латвия, те доказват, че може да съществува такъв успешен модел за сериозни медии. Затова не съм сигурен, че тези развлекателни медии винаги ще имат по-голяма популярност, отколкото сериозните. Ако погледнете философията на BBC или на някоя от другите големи обществени оператори, тяхната идея е, че ако предоставите добро развлечение на хората, те ще Ви слушат и другите предавания и програми. Така че отношението между сериозната журналистика и развлекателните предавания не е игра с нулева сума.
Водещ: И сега остава и ние да кажем, след като открихме, че проблемите са сходни, да направим една прогноза. Може ли да направим ние, журналистите, бюджета по интересен от светските новини по време на избори?
Милена Минчева: Ами, според мен, няма нищо лошо да се чете и за бюджета и за Дженифър Лопес.
Водещ: Още повече, че тя има прекрасно чувство за хумор.
Милена Минчева: Ако бюджетът е направен от кадърни политици и е добре вързан и е представен интересно на страниците на вестниците, аз с най-голям кеф бих прочела и за бюджета и за Дженифър Лопес.
Водещ: можем ли?
Светлана Станкова: Мисля, че можем. Ако в статията, коментара, интервюто или какъвто жанр там е избран, за да бъде отразен бюджета за следващата година, има една препратка – как това би се отразило върху вашите, моите и всички останали приходи, със сигурност ще бъде…
Водещ: Ако тези новини бъдат преведени, бъде обяснено на хората как ще се, какво влияние ще имат те върху джоба им, да кажем.ъ
Светлана Станкова: Именно.
Водещ: Можем ли да направим темата за бюджета по-интересна по време на избори?
Йордан Мичев: Идеалният вариант е, аз си го представям чисто графично, снимка на Дженифър Лопес, полегнала и върху тялото й са разграфени различните части от бюджета.
Милена Минчева: Полегнала на българското черноморие.
Йордан Мичев: Полегнала на…
Водещ: Защото една авиокомпания отказва да я върне в родната й страна. Разбира се, с тази, така, полусатирична нотка приключва днешното издание на „Клубът на журналистите”. Можете да слушате тези коментари и на интернет страницата ни www.bnr.bg