APRA Porter Novelli I 3.04.2012 г.

APRA Porter Novelli бе избрана за ПР агенция на Майкрософт България. Агенцията ще се грижи за създаването и реализацията на цялостна комуникационна стратегия на технологичния гигант, като поема връзките с медиите и реализацията на проекти в рамките на „Citizenship” програмата на компанията.

„За нас е чест да работим със световен лидер като Майкрософт и заедно да посрещнем предизвикателствата, промените и динамиката на съвременните медии. Вярвам, че съвместните ни усилия ще затвърдят водещите позиции на компанията на българския пазар и ще запазят и продължат да развиват репутацията и доброто й име и в бъдеще,“ заяви управителят на APRA Porter Novelli Томислав Цолов.

Основана през 1994 г., днес APRA Porter Novelli е сред водещите комуникационни агенции в България. Сред клиентите на компанията са Нестле България, Coca-Cola, HP, Санома Блясък България, АстраЗенека, Сименс, Браун-Форман България, Байерсдорф България, Ромпетрол България и много други.

За Майкрософт

Учредена през 1975 година, Microsoft (NASDAQ “MSFT”) е световен лидер в областта на софтуера, услугите и Интернет технологиите за компютърно управление на бизнеса и човешките ресурси. Фирмата предлага широк спектър от продукти и услуги за бизнес и частни потребители, като всеки продукт е създаден, за да даде сила на потребителя навсякъде, по всяко време и на всякакъв вид устройство. През 1999 г. Microsoft откри свой офис в България.

Оригинална публикация

MyPR.bg I 2.04.2012

Четвъртото издание на събитието ще се проведе в Интер Експо Център, София, а лектори са: Борил Богоев (Управител на Webface Consult), Иво Илиев (мениджмънт на маркетингови кампании в Интернет), Юлиян Бориславов (Управител на ICN.Bg), Огнян Младенов (Собственик на Агенция SEOM) и Александър Ненов (Управител на Реноватор ООД). Петте теми на семинара ще представят част от основните и най-важни елементи на всяка успешна онлайн кампания. Всеки от тях може да бъде реализиран с минимални средства и от хора, които не са специалисти в областта.
„Интернет маркетинг с нулев бюджет“ 4 ще започне с темата “Тайната книга на Маите: Вербални и невербални техники на модерните Маи за въздействие и контрол на ума”. Това е една презентация на Борил Богоев с вплетени стихове, истинска история от Мексико и илюстриране на ключови техники от копирайтинга и вербалния контрол.

Втората лекция на семинара ще бъде “Идеи за безплатен link building –
Няколко интересни метода за осигуряване на качествени връзки към вашия сайт без да платите и стотинка”. Тук Огнян Младенов ще разкрие някои от най-важните неща за SEO оптимизацията за търсачки.

След него Иво Илиев ще представи: “Предизвикателства в Ерата на вниманието: Как социалните медии промениха комуникацията и бизнесът? Защо и как да бъдем част от новата "Икономика на харесването"(likeonomy)?”
Финалът е за вирусните кампании в Интернет и Александър Ненов, но преди това е темата: “ДДС – Добрата Добавена Стойност! Или как да реализираме приход, създавайки добри партньорски отношения”.
Четвъртото издание на семинар „Интенет маркетинг с нулев бюджет“ ще ви убеди, че онлайн има безкрайни възможности за реализиране на маркетинг кампании. Интернет дава среда, в която вече можем да се съревноваваме с големите компании.

За повече информация и регистрация, моля, посетете сайта на събитието – www.zero-marketing.com

Организатор на събитието е фирма Web and Events Ltd.

Оригинална публикация 

MyPR.bg I 2.04.2012

В края на март 2012 г. Action Global Communications, независима консултантска компания за връзки с обществеността, откри своя либийски клон в Триполи. Action Либия ще предлага пълен набор от PR и комуникационни услуги. Клонът ще бъде ръководен от Радван Гариани, професионалист с над 12 години опит в сферата на комуникациите. Той ще бъде подпомогнат от 3-членен екип от специалисти.
“С нашия либийски офис ние поставяме основите на професионалните PR услуги в страната. Разширявайки нашата мрежа в страни, където други се страхуват да навлязат, ние налагаме професионални практики и международни стандарти в развиващите се пазари”, отбеляза създателят и генерален директор на Action Group Тони Кристодолу.
Action Group е консултантска компания, която вече повече от 40 години гради положителна репутация за своите клиенти. Сред тях са световни марки и водещи институции като Amadeus, OMV Group, Boehringer Ingelheim, BP, Aston Martin, Microsoft, Nabucco и Siemens. Компанията съветва правителства и правителствени организации и работи по програми на Европейския съюз.
С новия офис в Либия, мрежата на Action вече се разпростира в целия северноафрикански регион, а общият брой на агенциите на Action нарасна до 44.

Оригинална публикация 

Мобилтел I 3.04.2012

Церемонията по награждаване на победителите в журналистическата надпревара и лекцията на специалния гост ще бъдат излъчвани он-лайн

Всеки, който иска да стане част от първата среща с българска публика на най-обичаната турска писателка в момента Елиф Шафак, може да гледа нейното участие в M-Tel Media Masters на живо в интернет: http://www.mtel.bg/mtel-media-masters

Звездата на съвременната литература е специален гост на церемонията по награждаване на победителите в журналистическата надпревара, която ще се състои на 5 април в „Сердика офиси“. В рамките на събитието Елиф Шафак ще говори за „Творческата сила и културата в ерата на телекомуникациите“.

Церемонията ще бъде открита в 20 часа на 5 април с провокативно изпълнение на световнозивестната група за сценични изкуства Post Theater. След Ню Йорк, Берлин и Токио, те идват за първи път в София. Веднага след тях гостите на събитието и зрителите в интернет ще могат да видят лекцията на авторката на световните бестселъри „Любов“ и „Копелето на Истанбул“, която идва за първи път в България по покана на Мобилтел и нейните български издатели „Егмонт“.

Преди да бъдат обявени победителите в третото издание на журналистическата надпревара, на сцената ще се появи и турски музикант – перкусионистът Окай Темиз, който заедно с Ачо Заберски и неговата Брас асоциация ще изненадат публиката на M-Tel Media Masters.

Във втората част на събитието ще бъдат отличени най-добрите журналистически постижения по теми, свързани с телеком сектора или с други области от нашия живот, върху които новите технологии оказват влияние. За трета поредна година М-Тел инициира журналистическата напревара, за да бъде фокусирано общественото внимание върху значимостта на иновациите за развитието на икономиката и обществото.

Организатор на конкурса е Центърът за развитие на медиите, а имената на победителите определи жури, в чийто състав са топ журналистът Елена Йончева, специалистът по он-лайн медии и дигатален маркетинг Пламен Русев, преподавателят в Нов български университет и ПР експерт Десислава Бошнакова, почетният председател на Центъра за развитие на медиите Огнян Златев, писателката Ваня Щерева, американката Маргарет Съливан, която има дългогодишна журналистическа практика, богат опит като специалист по връзки с медиите, бивш прессекретар в администрацията на президента Джордж Буш и изпълнителен директор на Американската национална комисия за ЮНЕСКО.

Оригинална публикация 

Комуникационна агенция PRoWay I 3.04.2012

Имотите са със значителен инвестиционен потенциал и атрактивни начални цени

София, 3 април 2012 г. Четири непроизводствени актива, собственост на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, ще бъдат предложени за продажба на открит инвестиционен търг от GVA Sollers Solutions, обяви днес на пресконференция Стефан Цинцарски, ръководител на отдел „Управление на имущество“ в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Имотите, които се намират в гр. Бургас и региона, са балнеоцентър с хотелска част във вилна зона "Минерални бани", инвестиционен обект – жилищна сграда в гр. Бургас, почивна станция в с. Тополица, и жилищна сграда – къща в гр. Черноморец. Търгът ще се проведе на 7 юни 2012 година.

„Избрахме GVA Sollers Solutions за продавач на активите ни и сключихме договор с компанията заради солидния международен опит и позиции, както и заради подготвения в първата фаза от проекта анализ и оценяване на портфейла. Обектите, които ще бъдат предложени на инвестиционния търг, не са част от основния бизнес на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и за да ги управляваме успешно, сме принудени да отделяме важен ресурс. Искаме да се съсредоточим върху основните си дейности и сме уверени, че сделките ще бъдат от полза както за нас, така и за бъдещите купувачи”, каза Стефан Цинцарски, ръководител на отдел „Управление на имущество“ в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.

„Процедурата на откритите частни търгове все още е слабо популярна в България, но по света е много разпространена, а и е най-подходящата, когато става въпрос за големи инвестиционни обекти. Три от четирите имота на „Лукойл Нефтохим Бургас“, които ще бъдат предложени на търга, имат огромен инвестиционен потенциал. Разчитаме чрез подходящата процедура да стигнем до потенциалните инвеститори, а и оценките на обектите са справедливи с оглед развитието на пазара”, коментира Добромир Ганев, управител на GVA Sollers Solutions. „GVA Sollers Solutions ще развива все повече нови подходи за управление и реализиране на портфейли, залагайки на иновативни методи за продажба като инвестиционните търгове”, допълни още той.

Първият от обектите – балнеоцентър-профилакториум, се намира във вилна зона „Минерални бани” край Бургас, известна с отличните си условия за балнео и калолечение. Парцелът е УПИ с площ 20 833 кв. м. Сградата е с масивна железобетонна конструкция, на 5 етажа, с обща разгърната застроена площ (РЗП) почти 20 000 кв. м, построена през 1981 г. Към днешна дата разполага със 178 легла, разпределени в 94 стаи, всички със самостоятелни санитарни възли, телевизори и вътрешни телефони. В периода 2001-2003 г. към основната сграда е пристроено ново ВИП-крило. Лечебната част на балнеоцентъра е напълно оборудвана за провеждането на различни по вид оздравителни и рехабилитационни процедури. В двора на комплекса са изградени спортни площадки и тенис корт, има и паркинг. Прилежащият терен е облагороден, оформени са зелени площи, цветни градини, алеи за разходка. Комплексът разполага и със самостоятелна пречиствателна станция. Въпреки необходимостта от осъвременяване на по-старата част, предимствата на обекта са много доброто му общо състояние и голямата леглова база. Фактът, че рехабилитационният център е разработен и добре познат, с добра транспортна достъпност и утвърдено качество на услугите, го прави идеална възможност за превръщане в модерен SPA център или за преустройство в хотелски комплекс или болнично заведение. Сградата е оценена на 3 550 000 евро.

Жилищната сграда в гр. Бургас е разположена в един от най-големите жилищни райони на града – ж. к. „Изгрев”. Тя е на 17 етажа, като 15 от тях са жилищни, подземен етаж с избени помещения и партерен – преустроен в медицински център и клинична лаборатория. Строежът е тип ЕПК, а общата РЗП на обекта – 5 831 кв. м. Поради факта, че сградата е била проектирана като общежитие, всички апартаменти са еднотипни и се състоят от две стаи, коридор, баня и тоалетна. Всяко жилище разполага с тераса. Предимство на сградата е размерът на инвестиционната възможност, който тя предлага като икономии от мащаба и обем на очакваните приходи, както и оставащият й дълъг експлоатационен срок. Допълнителен плюс представляват инфраструктурата, топлофицираността на обекта, местоположението му и близостта до училища, търговски обекти и др. Районът, в който се намира обектът, е изключително комуникативен, с много добри транспортни връзки, в него са разположени магазини на различни търговски вериги, както и първият МОЛ в Бургас. Сградата е отличен инвестиционен проект с възможност за преотдаване на площите при запазване на текущата употреба, както и за обособяване и реализиране на отделни жилищни единици при атрактивни пазарни нива и минимални инвестиционни разходи. Обектът е оценен на 1 210 000 евро.

Третият обект, който ще бъде предложен на открит търг от GVA Sollers Solutions, е почивна станция в с. Тополица, община Айтос, в полите на южния клон на Източна Стара планина. Станцията представлява масивна 5-етажна сграда с РЗП 2650 кв.м, разположена върху 12000 кв. м парцел. Разполага с 60 легла, разпределени в 25 стаи, и туристическа спалня с 20 легла, която в момента не се използва. Има също така оборудвано кухненско помещение, зала за хранене с камина. Сградата е масивна, със стоманобетонна конструкция и тухлени зидове. Отоплява се със самостоятелна парна инсталация, а водоснабдяването е обезпечено от собствен каптиран автономен водоизточник. Обзавеждането на стаите в момента не отговаря на изискванията на съвременните туристически услуги, но обектът има потенциал за обновяване и развитие, както и за предлагане на много нови допълнителни атракции. Изключително предимство е районът, в който се намира почивната станция – живописен, залесен с широколистна и иглолистна растителност, предлагащ добри условия за екотуризъм, лов и спортни занимания сред природата. Не на последно място, сградата може да се ползва целогодишно. Оценена е на 275 000 евро.

Четвъртият обект за участие в търга е жилищна сграда – къща в гр. Черноморец, на 24 км югоизточно от Бургас. Имотът е разположен в близост до крайбрежната улица и центъра на града. Състои се от дворно място с площ от 426 кв. м, масивна жилищна сграда с обща застроена площ от 300 кв. м по нотариален акт, на 3 нива, с общо 4 спални и 1 стая за гости, кухня, трапезария, дневна, 3 бани с WC и още 2 WC, помещение за сауна и др. Има изградена и лятна кухня с барбекю, гараж с площ 35 кв. м и басейн. Конструкцията е масивна, стоманобетонна, с тухлени зидове. Връзката между етажите се осъществява чрез масивна вътрешна вита стълба с дървена обшивка. Теренът около постройката е настлан с плочи, оформени са зелени площи с паркова растителност, монтирано е градинско осветление. Сградата е в много добро общо състояние, със съвременни довършителни работи, има локална отоплителна водна инсталация на ток, климатици, вградени кухненски мебели и оборудване, пълно обзавеждане, сауна, агрегат за аварийно електрозахранване. Предлага спокойна среда за живеене и може да се ползва както като основен, така и като ваканционен имот. Жилищната сграда е оценена на 208 000 евро.

„Очакваме инвестиционният търг, който ще проведе GVA Sollers Solutions, да даде не само представа за състоянието на пазара на имоти в момента, но и да очертае позитивите на тази процедура и потенциала й в бъдеще”, посочи още Добромир Ганев.

За допълнителна информация:

Мирослава Митева
PR Manager
PRoWay Communications Agency
моб.тел.: + 359 (879) 930 080
е-mail: m.miteva@proway.bg

PRESS.dir.bg I 29.03.2012

Business Woman Magazine подкрепи инициативата на Българския Сити Клуб и посолството ни в Лондон за поставяне на българска чешма в един от най-обичаните кралски паркове Кенсингтън Гардънс. Събитието ще е под патронажа на Н. В. княз Кирил Преславски и г-н Димитър Бербатов, които лично ще участват в церемонията. Повече за инициативата, посветена на Олимпиадата "Лондон 2012" и за това как да се включите, ще прочетете в новия брой на BWM.

На корицата е г-жа Светла Манчева – административен диретор на „Риск Инженеринг”.

За работата на Европейския парламент и мисиите си в Африка разказва г-жа Мария Неделчева – евродепутат от ГЕРБ.

Журналистката Бойка Атанасова коментира от Атина „Митологията на гръцката криза”.

В традиционната ни вече рубрика в партньорство с Българския Сити Клуб-Лондон представяме г-н Зарко Янков – съдружник в международната юридическа кантора „Salans”. BWM подкрепя инициатива на Сити Клуба за поставяне на българска чешмичка в Кенсингтън парк. Как да се включите, ще прочетете в броя.

Какви търгове предстоят по ОП „Конкурентноспособност” в сферата на зелената енергия, ще научите от експертите от „Елана”.

За бизнес ще си говорим с Диана Митева – ДСК, Петя Димитрова – Пощенска банка, Борислав Стефанов – БАИ и др.

Очаквайте ексклузивно интервю с оперната дива Александрина Пендачанска. И много други интересни и полезни материали.

За Контакти:

Катерина Станкова
monada.corporation@mail.bg

Оригинална публикация

в. Банкер | 31.03.2012

Медийният закон в сегашния му вид (от 1998 г.) се превърна в старо индианско одеяло – под 27-те му кръпки вече не личи закърпеното. Всички промени го лишиха от основната цел. Така преди години шефът на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов оприличи Закона за радиото и телевизията. Метафората, на която управляващите в началото се подхилкваха, се роди на поредната дискусия за нов медиен норматив. Оттогава "индианското одеяло" преживя още поне две зими, сдоби се с още неопределено количество дупки и толкова изтнъня на някои места, че можеш да прочетеш утрешния вестник под него. Очакваната технологична трансформация – цифровизацията, също не търпи развитие и буксува. На медиите обаче като че ли им харесва да стоят на течение – не се интересуват от обещаното. Вече никой не говори за срокове, нито за изпълнение. Независимо че цялата гилдия се обедини и заяви на висок глас, че има нужда, при това спешна, от ново медийно законодателство. Какво стана? Защо законопроектът потъна в някое министерско чекмедже, а вместо него се прокарват опити за нов, различен законопроект, който да регламентира съдържанието, но не само на електронните, а и на печатните медии?
Веднага щом дойде на власт, правителството на ГЕРБ обеща, че ще направи

нов норматив за медиите

В бързината дори се пообърка , като заяви, че в неговите параметри ще влезе и БТА. След това се поправи и прие отделен документ за държавната информационна агенция. В началото основната дискусия, породена от неясните намерения на властта, се въртеше около сливането на БНТ и БНР. Премиерът Бойко Борисов даде тон за песен, а след това в продължение на месеци хористите се упражняваха по темата. За да стане намерението действителност, трябваше да се пренапише законът. Но след това дойде ново упражнение – да се зареже старият и да се пише нов. Подлъганата гилдия се втурна на юруш да прави дискусии какво да пише в него. По заповед на премиер-министъра се събра работна група, оглавявана от доц. Георги Лозанов, която да изработи документа. В нея влизаха още юристът Радомир Чолаков, телевизионерът Хачо Бояджиев, продуцентът Нико Тупарев и още една дузина близки до управляващите чиновници. Борисов им даде срок да са готови до края на октомври 2010-а. Само че, както повеляват традициите, този път оправдателно, заради забавянето на цифровизацията срокът претъпя няколко актуализации. За да бъде тотално забравен.
Работната група е разпусната преди повече от година, като преди това е дала своето предложение в Министерския съвет. Но

тази новина не намери място

за отразяване в медиите по предполагаеми причини. Телевизиите и радиата, а и пресата демонстрираха упорита глухота, когато останаха за пореден път да се топлят с опърпаното индианско одеяло. А новият закон трябваше да регламентира жизненоважни елементи от живота на съвременните медии като продуктовото позициониране например или пък прозрачността на капиталите, вливани в средствата за масово осведомяване. Още при обсъждането представители на големи медийни компании се обявиха против специалните текстове, които ограничават възможността за концентрация на медийната собственост (ако например имаш няколко вестника, можеш ли да притежаваш и телевизия). Разгоряха се спорове и за регулацията и саморегулацията, за начините на финансиране на държавните медии, за това дали членовете на СЕМ да се избират с квалифицирано мнозинство от парламента, дали новините с обществена значимост е необходимо да се отразяват коректно с имената на фирми и компании и т.н.
Всичко това вече е минало. От няколко години да се говори и пише сериозно и аналитично за българската журналистика е

проява на ексцентричност

разчитана дори и като лош вкус, който единици могат си позволяват. Отдавна, с малки изключения, да се пише по страниците на вестниците за медии означава да се представя какво са давали предната вечер по телевизията. Или как са облечени героите от сериалите. На медийни експерти се дава право на изява само ако стане нещо изключително. А такива събития вече няма, защото важното се премълчава – за него се шушука само "оф дъ рекорд". Някои медийни мозъци така са свикнали с прокъсаното индианско одеяло, че на тях изобщо не им правят впечатление гилдийните проблеми, нито минусовите температури от липсата на адекватно медийно законодателство. Управляващите се чувстват комфортно в тази обстановка, а явно и на днешните български медии им е комфортно така. Иначе щяха да протестират, да дискутират, да се бунтуват, да изразяват несъгласие, недоволство…
На властта откровено не й е до медиен закон и такъв едва ли ще има до края на мандата на кабинета "Борисов". При все това преди дни се подхвърли нова идея. Това стана на поредната дискусия за бъдещето на медийното законодателство у нас, организирана този път от фондация "Конрад Аденауер". На нея шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов изстреля, че на гилдията й е необходим общ закон, който да обхваща всички видове средства за информация, включително и печата и онлайн изданията. "Днес ми се струва, че пазарът не се доказва като достатъчна гаранция за защита на ценностите, включително и на свободата на словото, особено на информацията. Пазарът се интересува повече от стоката, а трябват допълнителни механизми, които да гарантират правото на информация", заяви Лозанов. Според него е необходимо

да се мисли за някаква регулация

която да обхваща цялото медийно пространство и да е изключително облекчена, по-скоро близка до саморегулацията. "Ако говорим за общ закон за медиите, то той трябва да е с участието и организацията на държавата – подчертава доцентът – но съществената работа да се върши върху основата на саморегулацията ."
Очаквано представители на някои печатни издания не бяха очаровани от идеята за общ закон, опасявайки се, че той би ограничил свободата на словото. По-добрият вариант за тях е вестниците да продължат да се регулират на базата на приетите етични стандарти. Още повече че намесата на какъвто и да било регулаторен орган ще е своего рода цензура и с нищо няма да подобри качеството на българската журналистика.
"В момента не става въпрос за закон за печата, не се възпроизвежда онзи разговор отпреди 10 години. Става въпрос за закон за медийното съдържание – то вече трудно може да се раздели на отделни видове медии. Такава е практиката в европейските страни, в които медиите се конвергират", коментира за "БАНКЕРЪ" медийният експерт, доктор по европейско право проф. Нели Огнянова. Преподавателката в СУ "Св. Климент Охридски" смята, че това е логично, след като вестниците вече са все повече и в блогосферата, радиата и в ефира, и онлайн. Нормално е, когато медиите се развиват, да се развива и законодателството. "Въпросът е колко от стандартите да бъдат в закон, колко от тях да са обект на саморегулацията", допълни Огнянова. Но със сигурност според нея ще има движение в двете посоки – например за предпазването на децата, на потребителите, на търговското право. Регулацията на политическата реклама например по-скоро трябва да е регламентирана в медиен закон, защото става дума за съдържание, а не за продажба на рекламно време. Причината – изтъкна Нели Огнянова – е, че много трудно вече се прави разграничаване между политически пиар и

политическа журналистика

Тя напомни и какво показва европейският опит по отношение на телевизията – Европейският съюз разшири директивата "Телевизия без граници", като включи онлайн медийни услуги, които не са телевизия. По същия начин би могло да се подходи и към печатните медии.
"Вече е много късно за подобна инициатива при този бум на медиите в интернет", твърди обаче издателят Мартин Захариев. Няма спор, че има необходимост от нов медиен закон, както и че той трябва да е модерен и адекватен на нуждите на медиите и на техните потребители. Само че повечето от медийните анализатори у нас са категорични, че няма политическа воля за неговото създаване. Не само защото сегашните управляващи са се поучили от грешките на предшествениците си и са осъзнали, че който се захване с медиите, бързо пада от върха.

На днешния кабинет не му е интересно

да се занимава с този казус, създал си е удобна медийна среда и няма нужда да си причинява неприятности. Във всички случаи наличието на ново медийно законодателство ще наруши хармонията между собствениците на медии и политическата върхушка, тъй като все ще има засегнати. "Браншът" пък е загубил рефлекса към собствените си нужди. Затова най-вероятно индианското одеяло ще продължи да се протърква, а медиите да се правят, че големите му дупки им изнасят. През това време политици, експерти, неправителствени организации и журналисти ще отбиват номера, като продължат дискусиите, кръглите маси и т.нар. обществени обсъждания. Все начинания, от които в България няма никаква реална полза. Освен ако не се появи нареждане от по-високо.

Стр. 35 

в. Сега | Елена Кодинова | 31.03.2012

Приетата през 2010 година регулация на медиите в Унгария ни дава възможност да надникнем в това, което ни предлага Георги Лозанов 

При откриването на Шестата световната среща на българските медии през май 2010 година във Виена премиерът Бойко Борисов направи запомнящо се изказване – че работна група готви Закон за печата. Всички подскочиха и се зачудиха: дали министър-председателят направи една от онези негови очарователни в невежеството си грешки (O, sancta simplicitas!), или опипа почвата за нещо, което в най-новата история на страната се смята за абсолютно табу? Но веднага след това гафът бе замазан от правителствената пресслужба, която поясни, че не бил Закон за печата, а поправки в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. И наистина, в края на 2010-а тези поправки бяха прокарани. Става въпрос за добавяне на изискване издателите, които депозират печатни издания в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", да вписват задължително собственика на капитала и неговото седалище. Това трябваше да доведе до повече прозрачност по въпроса кой притежава вестниците и списанията и какви интереси прокарва чрез тях. Но не доведе. И нямаше никакви последствия.
През 2002 година още по-дръзко сондиране на настроенията
по въпроса опита и тогавашният зам.-председател на ДПС и зам.-шеф на парламентарната медийна комисия Емел Етем. "Може би е време да помислим за закон за печата и ред други нормативни актове, които да внесат правила в изграждането на гражданското общество", заяви тя ей така, между другото, на среща в Русе. Последваха бурни реакции и само ден по-късно уточни, че подобно нещо не стои на дневен ред. Още по-отдавна, през 90-те години на ХХ век, подобно предложение направи и Стоян Райчевски, председател на тогавашната медийна комисия в НС.
И само преди дни шефът на СЕМ Георги Лозанов заговори отново за почти забравената идея на семинар, организиран от неправителствени организации. Допусна да няма отделен нормативен документ, а Законът за радио и телевизия да прерасне в закон за всички медии, независимо от носителя им. Този път обаче, за разлика от предишните, мълчанието е пълно, няма никакво възмущение. Тук-там някой самотен глас.
Разговорите за Закон за печата звучат доста зловещо на фона на последните събития в някои посткомунистически държави. Най-опасни по признанието на всички в ЕС са процесите, които текат в Унгария. Там през 2010 година управляващата партия ФИДЕС успя да направи доста законови промени, определени от европейската общност като застрашаващи демокрацията. Част от тях бяха и в регулацията на медиите.
Какво на практика означава един закон за печата – можем да разберем по случващото се в Унгария, описано в доклад на унгарския писател и журналист Миклош Харасти, който в момента преподава медийно право в университета "Къламбия" в Ню Йорк, а до 2010 отговаря за свободата на словото в ОССЕ. На първо място беше променен член 61-ви от Конституцията, с което се премахна задължението на държавата да "не допуска информационни монополи". На негово място бе добавен текст, който казва, че "гражданите имат право на правилна и адекватна информация за публичния живот." Според Харасти тази замяна звучи "зловещо", защото предполага, че има "правилна" информация. Тя унищожава и възможността за плурализъм, чието опазване преди това бе вменено на държавата.
Със специален закон, приет през ноември 2010 г.,

се създаде регулатор, подчинен изцяло на изпълнителната власт

Неговото влияние се простира освен върху електронните медии и върху печата, който до този момент подлежеше на санкция само от съдебната система. Директорката Анна-Мария Салай е назначена от премиера, а тя от своя страна еднолично назначава своите подчинени. Така на практика се създава едно безпрецедентно Министерство на информацията, каквото засега има само в Беларус. То трябва да следи колко "правилни" са новините и има право да поиска промяна в текстове, репортажи, снимки. Може и да налага наказания, които не подлежат на обжалване в съда по същество, а само процедурно. Въвежда се задължителен лицензионен режим за всички оператори (включително печатни и интернет издания). Регулаторът получава право да блокира без обяснения сайтове. Може да иска информация от всякакви издания по всяко време, включително и такива, касаещи търговска тайна. Журналистите губят правото да не издават източниците си.
В Полша в момента също се обсъжда евентуален нов Закон за печата и задължаването на журналистите да посочват източниците си. Предложението е подложено на ожесточени критики. На този фон изпуснати реплики за подобна регулация от нас звучат опасно. А още по-опасно е мълчанието по въпроса.
На проведения миналата седмица семинар на фондациите "Медийна демокрация" и "Конрад Аденауер", където бе лансирана идеята, специално бе доведен и професорът по медийно право Йоханес Веберлин от Франкфурт, който е и председател на германската Асоциация на издателствата. Той трябваше да ни успокои, че Закон за печата не е мракобесен проект, защото всяка провинция в страната му си има такъв. Вярно е, но това са по-скоро правила за институциите, даващи информация на журналистите, макар да се наричат "регионални закони за печата". В тях например има разпоредби, че властите са длъжни да осведомяват всички медии по едно и също и време, а не само избрани от тях. Никъде няма изисквания за съдържание, нито разпореждания за създаване на органи, които да следят медиите.

Пък и Германия не се оказва много добър пример за медийно законодателство.

Нейният Наказателен кодекс предвижда до 5 години затвор за клевета и обида. България е много по-напред, защото ефективната присъда по това обвинение бе премахната през 1999 година под натиска на журналистическата колегия. Европейският съюз и досега ни призова изобщо да извадим клеветата и обидата от Наказателния кодекс. В момента се предвижда глоба до 15 хил. лв., но присъждането й се отразява върху свидетелството за съдимост.
Оправданието: "Защо да няма закон за печата, щом има за радиото и телевизията?" – е абсолютно несъстоятелно и безвъзвратно остаряло. Особено през ХХI век, когато започва сливане на всички формати върху интернет платформи. Човечеството още помни каква паника могат да създават електронните медии, след като през 1938 година една радиодраматизация на "Войната на световете" успя да подплаши цяла Америка, че я нападат марсианци. Затова държавите са решили да сложат някакви правила за информациите, които пристигат по въздуха напълно безплатно, едновременно до всички потребители и веднага след публикуването им. Електронните медии са важни и във време на бедствия, защото понякога се оказват единственият начин за предаване на животоспасяваща информация. А някои от тях са и публични, с изцяло държавна собственост и издръжка. Така че тук регулацията е все още обяснима.
Но пресата е частна, тя е най-важният компонент на традиционния плурализъм на мнения, макар бързо тази й роля да се отнема от интернет. Опит за регулация върху него и световната мрежа е категорично опит за разрушаване на този плурализъм. А за медии, които не се държат професионално – има конституция, Наказателен кодекс, търговски закон, данъчни и куп още нормативни актове, които дават възможност за санкции.

Закон за печата означава и още нещо – орган, който да следи спазването му.

В най-лошия случай – ново Министерство на истината като в Унгария. В най-добрия – нов Съвет за печатни медии. Той ще дава вид, че се състои от хора, защитаващи гражданския интерес, но пак ще отразява политическия паритет в страната и ще действа в интерес на управляващите, както винаги е било от създаването на СЕМ.
Аргументът, че Закон за печата ще пази интереса на журналистите, също е несъстоятелен, защото не сме видели как Законът за радио и телевизия пази репортерите в електронните медии. А възможността да се създаде повече прозрачност за собствеността на вестниците и списанията може да се постигне през други закони. И сега не е трудно да провериш кой е издателят, но след като се разходиш през целия Търговски регистър на свързани фирми, които се притежават една друга, обикновено стигаш до безименна офшорка в Кипър или на Сейшелските острови и спираш дотам.
Нямаме нужда от Закон за печата, а от задействане на наличните, ако искаме плурализъм и прозрачност в общественото пространство.

Стр. 7, 8

goodmusicwalker.wordpress.com I 24.02.2012

Петък е! Значи e време за малко хубава музика с моя петъчен музикален автопортрет на готини и интересни хора.

На ред е един от малкото доктори, които познавам. Но не по медицина, а по връзки с обществеността. Или с други думи: PR (чете се пи ар, хората, които се занимават с това, казват, че било заради двете основни дейности, които извършват: ПИе и АРчи)

Представям на вашето внимание д-р Александър Христов, председател на Българското дружество за връзки с обществеността, който тотално опроверга гадния мит, че пи-арите у нас са люти фенове на чалгата.

Всъщност, да ви кажа честно, от тези PR хора, които аз познавам (а те не са никак малко), май само двама харесват чалга… И двамата не струват като PR практици. Така че митът е разбит и ето фактите: за да си добър PR, трябва да слушаш добра музика, защото тя изгражда добри ценности, които са много важни за добрата комуникация. Точка!

А сега сериозно – това с “д-р” навсякъде пред името на Сашо е абсолютна закачка с неговата светла личност. Всъщност той е едно от най-усмихнатите и easy-going същества, които познавам. А също така е и един от хората, които най-добре в България знаят каква е цената на изграждането на публичен образ, особено когато стане въпрос за банки и финансови институции.

Изобщо – готин персонаж, в чиято музикална физиономия си струва да надзърнете.

Представям ви

Александър Христов
Иска ми се музиката да има повече място в моя живот. И съм категоричен, че тя не само доставя удоволствие, а е и ключов елемент в общуването между хората.

Ето моите фаворити:

едно

Любимата ми група е The Doors, а една от любимите ми техни песни е Alabama Song (Whisky Bar). Причината: ритмична, увличаща, позитивна, съдържа в себе си емоцията един познат на всички начин на живот.

две

Една не по-малко любима песен, особено интензивно я слушах преди години – Smells Like Teen Spirit на Nirvana. Сега разбирам, че заглавието й по фантастичен начин символизира точно този период от живота ми.

три

Great Balls of Fire – колкото и да бях продължил да свиря на пиано, едва ли щях са успея да го правя като Jerry Lee Lewis. Със сигурност четирите години, в които се учих, бяха крайно недостатъчни за тази цел, но изключително полезни за отношението ми към музиката въобще.

четири

Вероятно най-любопитната и точна музикална експресия на ПР професията (с каквото се занимавам в момента) е We Made You на Eminem. Телефонът ми звъни с тази песен

пет

Тъй като руската музика е съставлява сериозна част от моя музикален живот, няма как да не включа едно парче на този език. И тъй като няма как да включа две, само ще спомена другия си фаворит – „Позови меня тихо по имени” на Любэ. От Мишо: Абе има как, нали ние си го правим за кеф – ето видеото към Любэ:

А за мен Висоцки е този, който успява чрез музиката си да изрази всичко това, което не може да бъде комуникирано по друг начин. И, казано по-актуално, да отправи ясни послания. Блестящ пример за това е „Белое безмолвие”, а един цитат от нея е симптоматичен: „наградой за ночи отчаяния будет вечный полярный день”
—

Очаквайте следващия петък музикалния автопортрет на един изключително интересен български музикант, който живее и работи в чужбина и как разбрахме, че сме си взаимни фенове…

Оригинална публикация

All Channels I PR I 28.03.2012

Александър Дурчев, главен изпълнителен директор на All Channels Communication Group, ще оценява PR проекти от Европа, Близкия Изток и Африка в четири категории

За първи път в историята на международния PR конкурс SABRE Awards български експерт е част от журито. На 29 и 30 март в Лондон Александър Дурчев, главен изпълнителен директор на All Channels Communication Group и председател на Българската Асоциация на PR агенциите (БАПРА), ще оценява кандидатурите в четирите категории: „Корпоративна социална отговорност”, „Управление на проблеми”, „Управление при криза” и „Публични политики”. 36-членното жури, съставено от PR и комуникационни професионалисти от цял свят, ще селектират най-добрите проекти на агенции от Европа, Близкия Изток и Африка. Традиционно, победителите в SABRE Awards ще бъдат обявени на официална церемония в Брюксел през месец май.
„За мен е истинска чест да бъда част от SABRE Awards като един от съдиите в конкурса, избрани сред най-утвърдените PR експерти от цял свят. Една от основните ми цели в Лондон ще бъде да представя достойно България като страна, в която работят безупречни професионалисти в сферата на PR и комуникациите”, сподели Александър Дурчев.
All Channels Communication Group e единствената българска агенция, носител на 10 международни награди и над 17 номинации от международни конкурси. Само в PR конкурса SABRE Awards агенцията има 6 отличия, като успоредно с това е носител и на 3 награди от международния бизнес конкурс Stevie Awards, както и на едно отличие от конкурса Golden Drum.

Пoвече инфомрация за EMEA SABRE Awards 2012 можете да откриете на http://www.holmesreport.com/uploadedfiles/news/2012EMEASABREENTRYFORM.pdf

All Channels Communication е създадена през 2001 година като класическа PR агенция, която през годините се развива до комуникационна група, обхващаща пълния спектър на комуникационни услуги. В момента групата има няколко обособени комуникационни звена – All Channels | PR, All Channels | Advertising, All Channels | Interaction, All Channels | Activation и Symmetric Communications Consultancy
С над 10-годишна история EMEA SABRE Awards са водещ форум в областта на PR и комуникациите. Наградите SABRE Awards се присъждат от Групата Холмс (Holmes Group) – световен лидер в областта на PR проучванията, експертизата и анализ на световните тенденциите в сферата на връзките с обществеността.