Burson-Marsteller поеха комуникациите около кризата с кораба Costa Concordia

www.prkernel.com | 16.01.2012

Холдинговата компания Carnival е наела PR агенцията Burson-Marsteller да управлява корпоративните и кризисните комуникации около катастрофата с кораба Costa Concordia, пише PR Week. Корабът Costa Concordia се обърна на една страна в петък вечерта след удар в скала. До този момент е потвърдена смъртта на поне шест души от общо 4,000 пасажери на борда.

Оригинална публикация

ПРОДУЦЕНТЪТ е изкупителната жертва на ниския РЕЙТИНГ

в. Седмичен Труд | Емилия ДИМОВА | 18.01.2012

Преди кризата беше по-лесно външна продукция да влезе в телевизия, смята Явор Попов от "Супернова Медия" 

Явор Попов е съпродуцент в "Супернова Медия" /заедно с режисьорката Милена Будинова/ и е във вече шестгодишно партньорство с bTV. Освен предаванията "Часът на мама" и "Денят е прекрасен", фирмата създаде документални поредици, някои от които пионерски за родния ефир като "Такъв е животът". Сега върви осмата част за геройството "Да бъдеш родител". Първият сезон на документалното риалити получи отличието в категория "Шоу с истински житейски ситуации на 12-ия медиен фестивал в Албена, а поредицата "Новите българи" е награждавана за най-добро тв предаване в категория "Риалити" и с Grand Prix за най-добро предаване в развлекателния жанр.
Продуцентската къща направи риалити поредицата "Опасно близо" за живота на Лили Иванова и "Нашите момичета: Футболни съпруги", както и предаването "Метрополис", което беше спряно скоро след излъчването му. Разговаряме с Явор Попов за правилата на сътрудничеството между външните изпълнители и телевизиите, които не винаги са еднакво изгодни за двете страни.

- По какви критерии телевизиите избират продуцентските къщи, с които да осъществят даден проект?

- Честно казано, нямам никаква представа! Има много интереси в този бизнес, а оттук произлизат и много намеси в работата. Все още си мисля, че ако имаш добра идея и ти повярват, че ще я направиш за немного пари – може и да стане.

- "Супернова Медия" беше сред пионерите на риалити форматите в нашия ефир /"Такъв е животът" е договарян още през 2005-а/. По-лесно ли беше тогава външна продукция да влезе в програмната схема на една телевизия?

- Условията оттогава до днес много се измениха. Преди кризата в България имаше бизнес, телевизиите разполагаха с големи бюджети и бяха склонни да пробват и рискуват повече. Сега е много по-сбито откъм бюджети, но като че ли може да се работи с повече телевизии.

- Но вие работите главно с bTV. Това ваше предпочитание ли е, или се ангажирате с някаква клауза да не работите и за конкуренцията?

- Не е предпочитание – така се случва. bTV до момента имат силна социална ангажираност и нашите проекти, макар и много трудно, намират почва там. Нямаме клаузи да не работим с конкуренти и много се надявам никога да нямаме.

- Присъствието на чужди продуцентски компании ще изостри ли конкуренцията в ефира?

- Това е вече факт. Откакто се появиха двете компании, гравитиращи около Нова телевизия и bTV/"Паприка Латино" и "МедиаПро Ентъртейнмънт" – бел.ред./, конкуренцията вече се изостри. Според мен по-лоши са последиците от свързаността между телевизия и продуцентска компания. Наблюдаваме няколко такива феномена на българския пазар. Категорично смятам, че от такива връзки зрителят не печели нищо, защото създадените в подобен съюз предавания са изградени на идеята за по-голяма печалба или печалба между близки лица и се произвеждат в неконкурентна среда.

- Миналата година започнахте "Метрополис" в Нова, но предаването падна. Помоему беше много интересно и различно, но зле позиционирано /в 20 ч.-бел. ред./. Възможно ли е продуцентът да предяви претенции за часа на излъчване или да защити проекта си срещу рейтингов срив поради неподходящо избрано време? Обратното би означавало, че той е заложник и изкупителна жертва на рейтинга.

- Наистина "Метрополис" е прекрасно предаване, което беше зле позиционирано. Това се доказа по време на повторенията през август /от 18 ч. в неделя/, когато на моменти имаше по-висок рейтинг и от bTV. Надявам се тази грешка да се избегне при следващите излъчвания на формата. Но каквито и претенции да имаш за часа на излъчване, в крайна сметка телевизията решава. А трудно можеш да защитиш проект, които тя вече е нарочила. Рейтингът е резултат на много фактори и един от най-важните е волята на медията за бъдещето на определено предаване.

- Външните продуценти получават ли пари от рекламните постъпления? Могат ли те да бъдат предмет на договора помежду ви или рекламите са изцяло за телевизията?

- Ако говорим за големите телевизии – това е утопия. Никой няма да те остави да му бъркаш в кацата с меда. Ами така де: дал си сума ти пари, за да създадеш телевизия, платил си на бая политици, за да вземеш лиценз и ще дадеш от каймака на някой продуцент?! Абсурд! Ако ти е роднина или е подставено лице – може и да става, не знам. Но нека да бъдем реалисти и да не си правим излишни илюзии.

- Вие сте сред членовете на Асоциацията на телевизионните продуценти. Каквотрябва да се промени, за да добавите и прилагателното "независими" в името на сдружението?

- Мисля, че няма как това да стане в близките години. Противоестествено е в зависима и слаба България всички продуценти да са независими. Трябва да сме апостоли, за да се противопоставим на апатията на цял един народ!

- След натрупания опит в документалните поредици има ли амбиции "Супернова Медия" да прави и игрален сериал?

- През годините много проекти ни минаха през ръцете. Едни се реализираха, други не. Имахме и проект за сериал по чужд формат, но нищо не стана. В близко бъдеще нямаме такива планове.

- А успя ли вашата фирма да се вреди до европейски пари по някоя от оперативните програми, за да купи ново оборудване и техника?

- Думата "вреди" не ми харесва. Кандидатствахме два пъти и втория успяхме. Но не защото някой ни уреди, а защото след първия неуспех наехме на работа във фирмата ни специалист по усвояване на пари от европейски програми. Още пари не сме видели, но договор за хубава камера подписахме.

- Кои са най-важните проекти, които ще осъществявате през 2012 г.?

- Към момента се излъчва "Такъв е животът: Да бъдеш родител" по bTV и предаването "Улисима" по UTILISIMA. Не мога да кажа за другите проекти, защото телевизиите преценяват кога да обявят новите си предавания. Мога да кажа, че тази година сме фокусирани върху нещата, в които сме добри – да създаваме позитивни и емоционални предавания.

Стр. 28

И ВTV, и НОВА ТВ в афери за милиони

в. Show | Надежда НЕНОВА | 18.01.2012

"Всички искат да продават, но никой не иска да купува", твърдят медийни експерти по повод оптимизирането на разходите при лидерите на българския тв пазар bTV и Нова тв, слуховете за евентуалната им продажба и намесването на нов играч на тв пазара.
Никой обаче не може да каже колко струват в момента българските телевизии. Сривът на рекламния пазар свали драстично цената им. Но докато собствениците на Нова тв MTG могат да хвърлят шапки от радост, ако вземат и половината от вло-женията си, то СМЕ биха могли да продадат българските си активи дори с печалба.
"Ако гледаме пазарния дял на bTV на българския рекламен пазар и размерите на този пазар, тогава цената на придобиването ми изглежда твърде висока", коментира финансовият анализатор в чешката "Комернични Банка" Йозеф Неми по повод сделката за bTV през 2010 г. Още no-нереална се видя на анализаторите цената от 620 млн. евро, която шведската медийна компания плати за Нова тв и 80 % от списание "Ева".
Йозеф Неми се оказа прав – рекламният пазар се сви като мушмула и дотук изглежда, че сякаш и американците, и шведите са хвърлили парите си на вятъра

Въпреки че bTV медия груп и "Нова броудкастинг груп" вече владеят почти 90 % от пазара.

От тях 2/3 се падат на bTV и прилежащите им кабелни канали, докато при Нова тв рекламните приходи са сринали с 15 %. Равновесието в MTG поддържат "Диемите" и продажбата на интернет реклама.
Изглежда синът на Ести Лаудер си е направил изключително добре сметката.
През 2010 г. неговата компания СМЕ купи 100% от bTV, bTV Comedy, bTV Cinema, 74 % от "Paдиокомпания Си Джей" и 23 % от Balkan Media Group (дружеството, което издава списанията "Жената днес", "По-здрави" и "Наш дом") за скромните 295 млн. евро. Две години по-рано той вече си беше напазарувал Pro BG, спортния канал Ring и радио ProFM за 98 млн. евро. Така за общо 393 млн. евро Лаудер създаде bTV Медия груп, която не слиза от водещата позиция на рекламния пазар въпреки срива в приходите си.
Под шапката на "Болкан нюз корпорейшън" през 2008 г. bTV декларира 154 млн. лева приход от реклама, което означава, че телевизията е превърнала в нетна печалба 40 % от всичките си рекламни постъпления. Печалбата след данъци пък е била 62 млн. лева. През 2009 г. печалбата след данъци вече е наполовина – 32 млн. лв. при продажби от 124 млн., а телевизията е превърнала в чиста печапба 25 % от всичките си рекламни постъпления. Вече като собственост на СМЕ през 2010-а продажбите са на стойност 111 млн. лева, печалбата е 28 млн., но процентите отново са 25.
Брутният рекламен пазар (без отстъпки и бонуси) през 2008 г. е бил 790 510 000 лв., през 2009 – 647 330 000, а през 2010 – 648170 000.
В същото време Нова тв, която е декларирала печалба от 16 164 000 млн. лева през 2008 г., следващата година вече е на загуба от 12 138 000.
Нова и "Диемите" са на минус с 9 882 000 лв. и през 2010-а
Приходите от реклама на Нова тв за 2008-а са 87 357 000, през 2009 – 63 085 000, а на цялата "Нова броудкастинг медия груп" през 2010 г. – 87 050 000 лв.
Според Неми българският тв пазар няма достатъчно пространство за растеж, тъй като делът на тв рекламата като процент от БВП е вече доста по-висок от този на другите пазари в Източна Европа. "Струва ми се, че растежът на този пазар няма да е топкова висока през следващите години, както е в страни като Румъния например", казва Йозеф Неми.
Нереално високите цени на придобиване и странните финансови отчети за последните три години показват, че и двете медийни групи правят шашми.
В bTV например са решили да плащат точно определен данък печалба. За целта разходите се натаманяват според приходите. Тъй като СМЕ държат да са лидери на пазара и съответно да показват печалба, то разходите се спестяват от основното перо – възнагражденията на служителите. По документи те взимат големи заплати, но реално получават едва половината от сумата, срещу която се разписват. Тъй като обаче телевизията плаща осигуровките върху големите възнаграждения, оплаквания до Инспекция по труда няма.
В "Нова" пък хитро си водят счетоводството по международните стандарти, което им дава възможност да си играят с цифрите в отчетите. Така телевизията изглежда почти пред фалит, но собствениците са доволни, тъй като не си плащат данъка върху печалбата в България
"Ако някой иска да купува в този момент, ще чака кризата да принуди собствениците на телевизиите да свалят цената до санитарния минимум. Тогава някой може да си напазарува наведнъж няколко медии. Медийните собственици обаче не вадят оферти и не демонстрират желание да прехвърлят инвестициите си в чужди ръце.

Те изчакват", твърдят медийни експерти.

Според тях през лятото ще има ново съживяване на рекламния пазар, което ще предизвика нова вълна в промяната на собствеността. Точно тогава пък от Нова тв трябва да предадат финансовия си отчет за 2011-а година, който най-вероятно ще бъде съобразен с вече ясната тенденция. Тогава и MTG ще обявят офертата си, която може да варира от 1 евро и изплащане на дълговете до 400 млн. евро.
За сметка на неясната оферта купувачът със сигурност ще бъде чужда компания, но с българско участие, тъй като кризата отказа основни компании от Италия и Франция.
До април 2012-а и купувачи, и продавачи няма да предприемат действия, категорични са анализатори. "Всички опитват почвата в момента. Все още никой не може ‘ да гарантира ръст на приходите от ‘ реклами, нито дори подобряване на финансовия климат в страната. Ако прогнозите за раздвижване на пазара обаче се окажат верни, ще , бъдат предизвикани нови сериозни промени в медийната среда", обясняват експертите.

Стр. 27 

Неприличният танц на властите с медиите

в. Новинар | Георги ПАПАКОЧЕВ, Дойче веле I 09.01.2012

Натискът на политиците над медии предизвиква шумни скандали в света, които нерядко завършват с оставки. В България пък – медиите ухажват своите политици почти интимно, а това се приема за нормално. Защо ли ?
Новата година не започна добре за германския президент Кристиян Вулф. Под натиска на пресата и общественото мнение той трябваше да признае от телевизионния екранче обаждането му до главния редактор на в."Билд" за предотвратяване на публикация за взет изгодно жилищен заем е било "груба грешка", за която трябваше да поднесе своите извинения.
По този повод шефът на борда на Международния прес институт /IPI/ във Виена Карл-Ойген Еберле в специална декларация по случая заяви: "Всеки, който се опитва чрез използването на личен контакт с главен редактор да дава насоки за работата на новинарите, заплашва безпристрастността и независимостта на журналистите. Един президент би трябвало да признава и уважава всичко това".
Още по-зле следпразнично тръгнаха нещата с новата унгарска конституция. Освен редицата недемократични промени в нея, министър-председателят Виктор Орбан и неговата управляваща партия Фидес наложиха и строг контрол над държавните медии, довел до масови уволнения, принудително пенсиониране на "непослушни" журналисти и затваряне на единственото останало опозиционно радио в страната. Това предизвика недоволство и масови протести сред унгарците.
Тежки упреци тези дни понесе и лондонската полиция. В доклад свързан с незаконните практики на вестникарската империя на Мърдок парламентарната експертка Елизабет Филкин посъветва британските "боби"-та да прекратят близките си отношения с медиите и ги предупреди да се пазят от "флиртуващи журналисти", които се опитвали да ги напиват, за да получат интересни истории. Филкин цитира и сведения за полицаи, които си позволявали да дават информация /представете си!/ на журналисти срещу заплащане, а други били просто "омаяни" от тръпката, че разговарят с репортер/к/и.
Всичко това изглежда като розов захарен памук на фона на медийната ситуация в България, където подобни събития отдавна предизвикват единствено иронична усмивка, докато повечето образни, ефирни и печатни представителки на "четвъртата власт" с изгарящо нетърпение очакват поредната покана за танц с най-влиятелните фигури от управлението.
Вече трета година конфликти или разногласия между двойките на публичния дансинг напълно липсват и всекидневно от телевизора, радиото или по страниците на печата се демонстрират синхронизираните окончателно стъпки на танцьорите и техните еротични чупки в кръста. Естествено има и по-слаби, обикновено млади, изпълнители или участници с несъвършено още чувство за ритъм, но те стават все по-малко и по-незначителни. Просто българската традиция е такава – на политическия дансинг управляващите винаги да се радват на сговорчиви и дащни медийни партньори.
Видно е, че неприличните танци между медии и власт обикновено са своеобразен вертикален израз на хоризонтално желание, а то рано или късно, не може да не създаде своите плодове. Още през 2006 година американският посланик в София Джон Байърли докладва на началниците си отвъд океана: "Борисов изгради PR машина, която му спечели подкрепа във всички възрастови и социални групи. Журналистите споделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи".
Три години по-късно, през 2009-та, неговата колежка Нанси Макълдауни, предава от София: "Българските медии са силно манипулирани и все повече концентрирани в ръцете на няколко души. Репортери и издатели приемат подкупи, за да пишат различни материали, да печатат пропаганда под формата на новини и съответно да не печатат информация, която спонсорите им не одобряват". Сегашният американски посланик Джеймс Уорлик от своя страна споделя публично почти на ухо: "Както един бивш високопоставен български служител ми каза, консолидирането на медиите в България е "мръсна симбиоза" между медиите, бизнес интересите и правителствения контрол над публичната информация".
В докладите на Държавния департамент на САЩ и на правозащитната организация "Репортери без граници" постоянно се говори за тревожната липса на пари и морал в българските медии, а директорът на европейския клон на организацията Оливие Базил отбеляза миналото лято в София:
"Каквито и да са политическите тенденции, като цяло отношението на управляващата класа към медиите все още носи отпечатъка на комунистическото минало. Много политици оказват натиск, заплахи и извършват дори манипулации спрямо медиите. В страната съществува и поръчкова журналистика, което е видно от скъпите автомобили, в които се возят някои нейни представители."
Което показва, че всъщност "купонът" просто продължава. И "мръсните" танци също! Както когато неотдавна централен български всекидневник задъхан от щастие информира в хрониката си: "Премиерът дойде на гости в редакцията на "Х" за да поздрави новата главна редакторка "Y". Той бе посрещнат от президента на Издателския борд "Z". В коридора премиерът видя своя фотография отпреди 10 години и възкликна: "Я, колко съм бил млад!".
След което вероятно e гръмнала музиката и долепените двойки отново влюбено са се понесли във вихъра на танца…
(Със съкращения)

Стр. 6 – 7

Борислав Иванов: В България PR-а лъха на евтино

www.goreshto.info I 31.08.2011
 
Продължава поредицата с интервюта на изявени български ПР-и. Тази седмица ви представяме Борислав Иванов, който в момента се занимава с Елица Тодорова, Криско, Никол, Снежина, Еми Стамболова и други.
 
- От колко години се занимаваш с ПР?
Аз лично започнах да се занимавам през 2007 година, преди това заедно с небезизвестния журналист Душко Петров правехме списание "Интрига".
 
- Кой са най-значимите ти проекти?
Един от най-значимите за мен проекти е "PLAZZA GRAND REVIEW", което направих през 2010г. Различното в това ревю беше, че се представя прически и скандални слънчеви очила. Вместо модели, използвахме фолк певици и се получи доста интересно и разбира се много хора се събраха на събитието, просто мина с невероятен успех. Другото което мога да нарека проект за мен, е изпълнителя Криско. Гордея се, че той е един от най-успешните изпълнители, с които аз работя, колкото и не скромно да звучи, цялата му кариера и това, което е сега, се дължи на мен, радвам се за което, но още повече се радвам, че с него смело мога да кажа, че сме истински приятели.
 
- На какво ниво е ПР-а в България?
На много ниско ниво е ПР-а в България, поне аз така смятам, много евтини ПР кампании се правят, не е трудно на българина да се досети, че всички циркове, които правят нашите родни звезди, са с цел реклама. Има още много хляб да ядем всичко, докато стигнем нивото, което е в чужбина. Там са светлинни години преди нас. За мен уникално добър ПР в световен мащам е ПР-а, който направиха на Бритни Спиърс, точно в момента, когато беше залязла, я изкараха наркоманка и незнам си още какво, ето сега тя отново е една от най-хитовите. Това за мен е  качествен ПР.
 
- Според теб има ли други добре подготвени за тази професия?
О, определено има, даже смело мога да кажа, че тя не само е подготвена, тя е спец в ПР-а. Много неща съм научил от нея, говоря за моята близка приятелка и много уважавана от мен колежка Светлана Терзиева – Сесил. За мен тя е една от най-добрите и смятам, че всички останали има какво да научим от нея.
 
- Нормално ли е хората да си правят ПР с най-различни неща – примерно, че са си купили бустан с дини?
В България е нормално, българските ПР-и са толкова скучни и изхабени вече, че не могат да измислят нищо, което да грабне хората и затова постоянно ни бълват тъпи заглавия като: "Луна има 400 чифта обувки". Какво ме грее колко обувки има, глупаво е, но за съжаление не може да измислим нещо качествено, което да се нарече истински ПР.
 
- Коя българска личност има най-добрата реклама и коя обратното?
Това е много трудно да се определи една българска личност, те са много, ето например много добра реклама имат Елица Тодорова, Андреа, Азис и други изпълнителите като Преслава, Цветелина Янева и всички хитови в момента, не ги слагам в тази категория, защото те успеха си го дължат най-вече на хитовете. За лоша реклама може да говорим много, ако не бяха хитовете на Ара мюзик, ако разчитаха на ПР милите, щяха да са умрели от глад, друго ядче стоят нещата в Диапазон и Пайнер – там се усеща, че имат качествени ПР-и.
 
- Трябва ли по някакъв законов начин да се ограничи появата на толкова много хора, които си мислят, че са ПР-и?
Разбира се, че трябва, не може всеки втори да казва “аз съм пиар”. Ето аз вече 5 години се доказвам, има и други, които са доста години в бранша, не може да се появи някаква еднодневка, която да твърди, че е ПР и да се предлага безплатно на популярните личности, само и само те да са им ПР-и. Твърде глупаво и абсурдно е и само ние губим от това.

Оригинална публикация

Патриция Кирилова: “Добър ПР е политическата кариера на Бойко”

www.goreshto.info I 10.10.2011

Патриция е на 40 г., от София. Завършила е руска филология в Софийския университет, после специализира журналистика към Свободния факултет на СУ. От 1995 г. работи като светски репортер към различни печатни и телевизионни медии. Известната журналистка е и една от основателките на Движението на неомъжените жени заедно с Ани Александрова и Нина Николова. С последната създават още модна агенция и две ПР агенции.
 
- От колко години се занимаваш с ПР?
Нашата ПР-агенция ВИП Комюникейшън  е създадена през май 2006 г. , а няколко месеца по-късно организирахме едно от най-мащабните събития у нас – първото луксозно яхтено изложение в Созопол, на което презентирахме едни от най-успешните впоследствие, вносители на яхти Яхтинг БГ. 
 
- Кой са най-значимите ти проекти?
Както вече казах още през 2006-та стартирахме ПР-дейност с луксозни яхтени изложения. С цел налагане на луксозния бранд у нас, към който има все по-голям интерес (не е тайна, че луксозните марки не губят своите клиенти по време на криза, дори напротив), през 2009г. организирахме и две луксозни строителни изложения, към които също имаше голям интерес. През миналата година, макар и кризисна, ние създавахме новини за нашите клиенти почти всеки ден, и в седмицата организирахме поне по едно събитие. В това число два благотворителни бала на Лайънс Клуб София Свети Йоан, презентация на лимитираната серия вина Роберто Кавали, откриване на два луксозни бутика от веригата Подиум, две луксозни сватбени изложения – в София и във Велико Търново, съдействахме също за популяризирането на годишните Еврпейски награди за предприемачество, съвместно с Министерството на икономиката и т.н. Като цяло подкрепяме всички благотворителни инициативи, както и идеите в подкрепа на бизнеса в България.
 
- На какво ниво е ПР-а в България?
Все още е в начален стадий на развитие, търпи своите грешки и това е съвсем нормално. Малцина все още имат ясна представа какво точно означава ПР, какви ангажименти трябва да поема една ПР-агенция или ПР-агент. Защото това не е просто дейност, свързана с разпращане на прессъобщения до медиите или до други публики. Връзки с обществеността е доста широко понятие – който наясно с американските специалисти, които са царе в тази област, ПР-ът освен с публикации, събития, новини, се ангажира и с лобиране за своите клиенти. С изграждане на имидж, репутация и т.н. Но заради модата днес всеки да е ПР, понякога се получават и недоразумения, в които вместо да се изгради добра репутация на дадена марка или име, се работи в обратната посока. Но това наистина са грешките на началния стадий в развитието на ПР-а.  
 
- Според теб има ли други добре подготвени за тази професия?
В България има много добри специалисти в този професия. Надявам се да стават все повече, защото тепърва ще се повишава необходимостта от добре подготвени кадри в тази дейност. Предстои все повече фирми и клиенти да търсят услугите на ПР-ите, тъй като при създалата се конкуренция всеки иска марката му да звучи по-убедително и името му да тежи все повече.
 
- Нормално ли е хората да си правят ПР с най-различни неща – примерно, че са си купили бустан с дини?
- ПР се прави с определена цел. Все пак всеки специалист може да дава съвети коя новина, би създала добър ефект за клиента и коя е лишена от смисъл и би изиграла, дори лоша услуга за дадена марка или име. 
 
- Коя българска личност има най-добрата реклама и коя обратното?
Трябва да се прави разлика, и то съществена, между ПР и реклама. Рекламата обикновено се използва за бързи продажби на стоки – храни, напитки, прах за пране и т.н. ПР-ът е градивен, той цели дълготраен ефект, а не моментен. Както е при рекламата – докато се рекламира една стока, тя се продава. Спре ли рекламата – спират и продажбите. ПР-ът пък цели устойчивост на името и на марката, добра и стабилна репутация и т.н. Един от примерите за добър ПР това е политическата кариера на Бойко Борисов – благодарение на връзката си с обществото, казано на ПР език, той успя да се задържи на властови позиции няколко мандата. Сега целта е да се запази това име и тази репутация, която той си създаде през годините.  
 
- Трябва ли по някакъв законов начин да се ограничи появата на толкова много хора, които си мислят, че са ПР-и?
Не е нужно със закон да се ограничава тази дейност. Неефективните и неспособните ПР-и отпадат с времето. Клиент, който веднъж е попаднал на такъв ПР, после внимава и проверява хората, с които работи. И това е съвсем нормално. 
 

Нужен ли е PR на бизнеса?

сп. Твоят Бизнес I Габриела БОШНАКОВА I 16.01.2007

Габриела Бошнакова, Маркетинг и ПР КИА Моторс България

Мисля, че като начало е добре да се формира дефиниция за това - какво е PR? Ще използвам определението, направено от London school of public relations:

“това е дисциплина, която се грижи за репутацията с цел постигане на съгласие и подкрепа, като оказва влияние върху мнението и поведението”

Основната роля на PR-а е да създава и поддържа взаимното разбирателство между дадена организация и нейната публика. PR-ът е сравнително нова за България професия -
появява се преди около 15 години и бързо се превръща в мечтана кариера за много млади хора. Според проучване, направено в началото на настоящата година, академично образованите PR-и са едва 300, докато броят на практиците у нас надхвърля 2000. Това показва, че абревиатурата PR вече не е просто непознатото съкращение от английското Public Relations, а неизменна част от живота на българските институции, политици, бизнесмени, шоу звезди…

Повечето български организации вече узряват за нуждата от цялостна PR стратегия. Работа на експерта по PR е да изгражда и развива авторитетa на организацията и нейните продукти. 
Когато преди 3 години постъпих в КИА Моторс България основното ми задължение бе изпращане на пресинформация до определен кръг от автомобилни журналисти. За съжаление обаче, това се оказа крайно недостатъчно за представянето на една сравнително нова и непозната на българския пазар автомобилна марка. Трябваше да съставя списък от всички издания с подходящи рубрики. Постарах се да осъществя повече контакти и да разширя базата данни, която получих при постъпването си в КИА. Правилният подход и добрата комуникация ми помогнаха да изградя и затвърдя дълготрайни отношения с много ценни хора, които представят автомобилните марки, новините свързани с тях и всички подробности от автомобилния свят. В последствие започнах да участвам в организацията на различни събития, презентации на нови модели, пресконференции, промоции, тестове 
на автомобили до различни дестинации в България. За мое щастие нещата потръгнаха в правилната посока и днес можете да научите повече за марката КИА от ежедневници, специализирани автомобилни издания, бизнес и лайфстайл списания, интернет сайтове…

Силният корпоративен имидж е условие за дълготраен успех на фирмата

Процесът на оформяне в съзнанието на потребителя е съвкупност от имиджа на организацията, неговото възприятие и оценка. Анализът включва имиджа на продукта, вътрешния имидж на организацията, на персонала, визуал-ния и бизнес имидж. Факторите, които обединяват тези компоненти, са функционалност на продукта, допълнителните услуги, които предлага компанията, стилът на живот на потребителя, компетентност и отношение на персонала, дизайн и архитектура на офиса, и др. За да бъдат всички тези елементи аранжирани в правилен ред, е необходим добър PR. 
Гамата автомобили на КИА включва 10 модела. Всеки един от тях е позициониран в различен автомобилен сегмент. Представянето им на българския пазар е свързано с предварително изградена стратегия според таргет групата и предимствата на конкретния модел. Когато информацията се поднесе в правилна форма към крайния потребител, положителният резултат е винаги налице. Ще ви разкажа малко повече за това как автомобилните потребители научават за новите модели на любимите си марки.

Практика за автомобилните компании по света е да организират тестове на новите си модели

Мероприятията са предназначени за журналисти и винаги предхождат представянето на автомобилите пред широка аудитория. Маршрутите са внимателно подбрани, така че участниците получават уникалната възможност първи да съберат и споделят впечатления с международните си колеги от новите попълнения в автомобилния свят. Програмата обикновено е съпроводена от пресконференции и официални вечери в красиви местности. Така че съзнанието на участниците да е ангажирано максимално и впечатленията комбинирано да бъдат най-добри.

Тази практика намери приложение и в България. Повечето вносители на автомобилни марки у нас започнаха да подготвят посещения до различни дестинации на територията на страната. В организацията на едно такова мероприятие главното действащо лице е именно PR-ът, като в повечето случаи той ползва услугите на туроператор и рекламна агенция. Най-важното условие за провеждане на един такъв test-drive е осигуряването на достатъчен брой автомобили, така че участниците да се чувстват комфортно и всеки един от тях да получи възможността да управлява предоставеното за целта превозно средство. Маршрутът трябва да бъде ясно зададен, прес-информацията и цялостната програма трябва да бъдат добре структурирани, интересни и подходящо поднесени, защото духът на хубавите впечатления и приятните емоции няма как да не намери отражение в публикуваните от журналистите материали. Разбира се, винаги има риск да се появят статии с негативно мнение за представения автомобил. Известно е обаче, че нито един продукт не е съвършен и е хубаво да бъдат изтъкнати както неговите положителни, така и отрицателни характеристики. Всъщност това е най-ценната информация за читателя, който е и крайният потребител. Погледнато обективно и негативните материали и статии са вид реклама…

За изграждането на цялостна PR стратегия някои компании предпочитат наемането на външни PR специалисти. Под въпрос е обаче доколко времето за навлизане в нова сфера от един консултант няма да е загубено за компанията.

Със своя опит и експертност, външният специалист в областта дава страничната гледна точка, и остава такъв за организацията независимо от времето, през което я обслужва
Неотдавна направихме конкурс между рекламните агенции за предстояща кампания по зададена от нас тема. Бях очарована от повечето идеи, но за съжаление периодът от време, който им отне да се запознаят с дадения автомобил се оказа доста дълъг – това доведе до забавяне старта на кампанията. Избрахме тази агенция, която максимално се бе доближила до нашите изисквания, бе “схванала” най-добре качествата на автомобила и бе предложила правилната формула за успешното му представяне. С други думи, агенцията създава криейтив и предлага каналите за реклама в рамките на зададения бюджет. Но тя се явява изпълнител на стратегията, предприета от вътрешните в компанията специалисти.

В структурите на други компании съществуват отдели, които обслужват PR стратегията на компанията

Разбира се, тя е свързана с дългосрочните цели на фирмата, както с маркетинговата и понякога рекламна политика. Вътрешният PR специалист носи много плюсове за организацията. На първо място, той успява да усети фирмения дух и да възприеме неписаните правила на вътрешния живот в организацията. Навлизайки в дълбочина, той може да улови малките детайли, които да повлияят върху цялостния имидж. И като цяло, при значим авторитет той може да влияе върху случващото се в компанията. Това, според мен, е най-правилният подход. Назначените в PR отдела специалисти заедно с маркетинг експертите са хората, които биха могли да споделят най-добрите идеи и предложения за представянето на всеки нов продукт.

PR-ът трябва да участва и в изготвянето на рекламните бюджети

Той добре познава изданията, тяхната насоченост, тираж и позиция на пазара, и е в състояние да предложи най-подходящите. Когато обаче отпуснатите средства за дадена кампания са недостатъчни, той би могъл да предприеме други мерки -
разпространение на новини до представители на медиите, свързани с дейността на фирмата, електронно разпращане на нюзлетъри с актуална информация до всички клиенти на компанията, срещи с журналисти, на които да презентира под някаква форма качествата на всеки нов продукт. Уверявам ви, че и по този начин се постига добра ефективност.

Ето защо PR-ът днес е изключително важна дейност за бизнеса и основен инструмент за неговия успех. Подобно на развития свят и в България дейностите, свързани с изграждането на позитивен образ на компании, започват да се превръщат в индустрия, а конкуренцията между различните участници става все по-ожесточена. Да привлечеш клиент, означава да употребиш всички възможни методи на убеждението. Ако избереш правилната PR стратегия и всичко бъде изработено безпогрешно, успехът на която и да било компания е гарантиран. А какво по-хубаво от това да спечелиш битката, още преди тя да е започнала?

Оригинална публикация

Марио Евстатиев: „Железопътен вестник” се роди от „Фейсбук”

СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 21.01.2012

С главния редактор на първото независимо издание за ЖП транспорт разговаря Андрей Велчев. 

Г-н Евстатиев, разкажете нещо интересно от житейския си път.
 
Увлеченията ми още от детска възраст бяха свързани с две неща – транспорта и медиите. Още живее спомена в мен, как като дете подражавах на говорителите от „По света и у нас” по Първа програма и как на 5-6 годишна възраст съм казал сложната за едно дете дума „конвенционални оръжия”.
 
Разбрахме, че преди години сте издавали собствен вестник?
 
През 1999 г., започнах на чиста авантюра да списвам малък таблоид за регионални новини. „Меридиан нюз” се казваше изданието, печатахме във Враца и беше голяма емоция пътуването с влака, дремането в печатницата и обратното връщане с наръч от 200 вестника, половината от които се изкупуваше още във влака. Излязоха 10 броя и спрях, защото започнах продължително хирургично лечение, а и пазара тогава бе пренаселен, нямаше място за малките медии. Но „Меридиан нюз” си бе моето първо отроче и като такова, още живее в спомените ми – онзи малък регионален вестник, в който нищех наболелите въпроси на регион Монтана…
 
Казвате, че транспортът е бил другата Ви страст, разбираме, че сте и дипломиран машинист?
 
Транспортът е страст на всяко едно момче в детските му години, но за мен, той се превърна и в професия. На 13 годишна възраст „хванах” релсите, така да се каже. Пътувах с влаковете, возех се в кабината и попивах от знанията на старите машинисти. На абитуриентска възраст знаех за електрическите локомотиви толкова, колкото млад машинист с 4-5 години стаж зад гърба си. Започнах в системата на БДЖ с навършване на пълнолетие и се гордея с железничарската си професия.
 
Споменахте, че сте и председател на железопътно дружество, какво е то и с какво се занимава?
 
Това е организация с нестопанска цел, насочена към популяризиране на железниците и запазване на историческото им наследство. Вече успяхме да спасим два редки локомотива с музейна стойност, борим се и за едни вагони, за които БДЖ нехае.
 
Да си дойдем на думата. Как се роди „ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ВЕСТНИК”?
 
Радвам се, че стигнахме и до тук.(смее се)  Той е следствие от писането на няколко статии на ЖП тематика, за големи национални медии, както и воденето на един новинарски блог за железници, който обаче не бе функционален и го спряхме.
Явната заявка за независимо ЖП издание обаче бе по време на стачките, когато всяка медия интерпретираше събитията по свой начин. С моя приятел и съдружник в „Български Локомотивен Форум” Павел Вълчев, превърнахме страницата на сдружението във „Фейсбук” в една „жива”, обновяваща се постоянно медия, дадохме и трибуната на нашите читатели, дежурихме, отразявахме… 

Нямаше независимо перо, а хората го искаха. И на 12-ти декември 2011 г. го получиха – на сървърите на сайта на нашия колега и впоследствие кореспондент за Габровска област Николай Колев, бе качен сигналният, малоформатен 1-ви брой на „ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ВЕСТНИК”.

Искате да кажете, че от „Фейсбук” е тръгнала цялата идея?
 
Да, точно така си беше. Вестникът, който мнозина четат в интернет и познават е отроче на една рубрика от страницата ни във „Фейсбук”.
 
А има ли голям интерес към изданието?
 
На седмица ни четат по над 700 души, което за специализирано издание, не е никак малка бройка.
 
Всяка медия си поставя цели и задачи, вашите какви са?
 
Да предоставяме на обществото информацията от света на железниците, такава, каквато е, да променим статуквото на зависими и официозни медии в сектора, да покажем проблемите в истинските им мащаби и светлина, да пресечем практиката, определени хора да променят мнението на хората и да ги принуждават да казват, че бялото е черно.

Срещате ли трудности в работата си и какви са те?
 
Срещаме трудности и е нормално. Като започнем от проблемите, които имаме с БДЖ при контактите си с техния пресцентър, преминем през малката численост на екипа ни – за сега, редколегията ни е само от пет души, работещи от ентусиазъм и за слава, и завършим с техническите проблеми.
 
Как ви приемат останалите в сектора?
 
Като напълно нормална медия, дори ни се възхищават. Тук искам да изкажа голямото си възхищение и от пресцентъра на НК „Железопътна инфраструктура”, те първи отвориха вратите си за независимото перо.
 
От прегледа на качените в интернет общо 6 броя на изданието, забелязвам, че то е направено изключително професионално. Как всъщност правите „ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ВЕСТНИК”?
 
Приятели ни предоставиха програмата за страниране и предпечат, другото е ентусиазъм и опита ми от „Меридиан нюз”. Редакцията ни представлява два компютъра – един настолен и един преносим.
 
Самата подготовка на броевете става чрез средствата за комуникация в интернет – използваме „Скайп” за планьорките, за корекцията. Работим в синхрон, но далеч един от друг. Но това не се вижда от читателя, той получава едно готово, издържано стилистически издание, приятно за четене.
 
По-горе споменахме за технически трудности, в какво се изразяват те?
 
Техническите трудности са основно в липсата на нормални средства за отразяване на събитията и провеждане на интервюта и репортажи. Може да е странно, но нямаме дори един диктофон, пише се на тефтери, в работа влизат МР3 плеъри, от чиито запис после нищо не се разбира.
А фотографската ни техника не искам да я коментирам… Но тъй като нямаме политически или корпоративен гръб, за друго средства няма.
 
Само електронно ли е разпространението на „ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ВЕСТНИК”?
 
За сега сме електронни, но днес, буквално часове преди да разговаряме с Вас, бях на тежки преговори с една печатница, която ще ни подаде ръка почти на 100% и може би от следващата седмица, нашите читатели ще имат изданието на хартия, черно на бяло, ще бъдем истински вестник.
 
Имате ли бъдещи планове около изданието?
 
Да. Да издадем брой 100, после 200 и така. И отново да разговаряме на тези „юбилеи”.
 
——————————————————————————————————————————
Марио Евстатиев е роден в София на 4 март 1985 г. Завършил е образованието си в Монтана, през 2011 г. придобива и професия „Машинист на релсови самоходни специализирани машини и дизелови локомотиви с малка мощност”. Абсолютен железопътен ентусиаст, председател на сдружение с нестопанска цел „Български Локомотивен Форум”, основател и главен редактор на първото независимо издание за железопътен транспорт – „Железопътен вестник”. Той е сред най-новите членове на „Клуба на младия журналист“ към СБЖ и мечтае да стане член на съюза.
 

 

Разговор с Деница Сачева, PR експерт

БНР, Преди всички | 19.01.2012 

Водещ:Националните телевизии вече показват в преки включвания последни приготовления преди президентът Росен Плевнелиев и вицепрезидентът Маргарита Попова да положат клетва като четвърти президент и вицепрезидент на България. Събитие, което ще коментираме сега в „Преди всички” с PR-експерта Деница Сачева. Здравейте! Сигурно се намирате в близост до парламента и можем да ви ползваме като репортер преди да чуем и нашия колега Даниел Инков какво става в парламента. Как изглежда София в очакване на това събитие, което за нас журналистите и за анализаторите е важно?
Деница Сачева:Аз се намирам наистина съвсем близо до сградата на парламента, вече започнаха да затварят улиците около официалния вход. Влизат различни официални лица в момента, ваши колеги журналисти. Всеки момент, разбира се, ще се очаква и…
Водещ:Героите на деня, както се казва.
Деница Сачева:Да.
Водещ:Всъщност позабравили сме тази церемония, 10 години минаха от последния път, когато имаше смяна на караула на Дондуков 2. Важни ли са детайлите?
Деница Сачева:Детайлите винаги са важни, зависи за кои детайли говорим.
Водещ:Детайлите, които са свързани с протокола, с промените на протокола, с поведението. Вече е ясно, няма какво да го коментираме, вицепрезидент Ангел Марин ням ада бъде в парламента, първата дама няма да бъде в парламента.
Деница Сачева:Детайлите винаги са важни, но разбира се не трябва да забравяме какво е основното. Защото много често според мен напоследък ние се фокусираме само върху детайлите и забравяме въобще какъв е смисълът на политиката и какъв е смисълът на този политически акт. А това според мене е изключително важно, тъй като само така ще можем да вървим напред. Ако продължаваме да говорим само за детайлите, ще живеем в дребнотемие, което няма да ни развива.
Водещ:Основното е, че имаме нов президент, който влиза с 55% подкрепа, който беше избран с по-малко от половината от гласовете на българските граждани и който идва в едно трудно икономическо и финансово време.
Деница Сачева:Когато става въпрос за проценти, аз съм доста скептично настроена да се коментират тези проценти и тези проценти да определят ежедневието ни. Защото публичната заигравка с рейтингите общо взето прилича като судоку за популисти. Рейтингите карат политиците да бъдат шоумени, а на нас ни трябват политици, които да бъдат държавници. Мисля, че и социологията трябва да се върне обратно в лоното на своята професия и да не бъде толкова много, с толкова голям акцент само върху публичното споделяне на цифрите, а по-скоро наистина да ни показва малко повече социалните правила и процеси, които ни свързват и ни разделят. А не толкова само кой колко, какъв рейтинг има.
Водещ:Видяхте вчера, бяха интересни от гл.т. на процесите, които могат да бъдат видени през тези рейтинги. Категорично огромната подкрепа, с която през 97-а година влезе Петър Стоянов на Дондуков 2 и начина, по който излезе след това.
Деница Сачева:Единственото, което може да се коментира категорично с тези рейтинги е, че наистина надеждата за демокрация на хората в момента според мен е доста по-обуздана. И в общи линии хората приемат с известен оптимизъм, но и с много голяма доза реализъм това, което ги очаква. Затова и вероятно рейтингите са такива високи и на Желю Желев 90-а година 82% и Петър Стоянов 86% 97-а.
Водещ:И така стремително сринали са на края на мандатите им. Но пък има едно укротяване на числата, което може да се види от Георги Първанов насам, което сигурно може да говори, има какво да бъде анализирано по него.
Деница Сачева:Ами аз не мисля, че президентът Първанов си отива с фундаментални инициативи, които могат да бъдат запомнени.
Водещ:Добре, аз ще си позволя да кажа така, той някак мисля, че и самият той беше изненадан от това, че стана президент преди 10 години, с 44% влиза тогава на Дондуков 2 и излиза с 45. Така че можем да кажем, че изненадата е била потвърдена.
Деница Сачева:Ами да, но аз пак ви казвам, че ако ние се фокусираме единствено и само върху тези цифри, да, нещата изглеждат успокоени, укротени. Но първо, за мене е много важно това, което вие току-що казахте, той влезе изненадан. Аз като избирател, не толкова като PR-специалист, наистина не бих искала да виждам повече изненадани политици в политиката. Искам да виждам хора, които съзнателно са избрали амплоато да бъдат политици и съзнателно са се подготвяли да бъдат политици.
Водещ:Добре, такъв ли е Росен Плевнелиев, ако следим как през последните 6 месеца той вървеше по тази пътека, която днес ще го отведе първо в парламента, а вдругиден и в Дондуков 2? Изявления на магистрали, че няма да става политик, че му харесва това, което прави, след което признание, че всъщност е приел да пробва, че още, ако си спомням едно негово интервю, което даде за Хоризонт, веднага след като беше избран, че е станал политик, когато е видял как се държи Ахмед Доган и когато е чул едни негови думи за фондовете и парите.
Деница Сачева:Росен Плевнелиев винаги е искал да изгражда себе си като публичен образ повече като експерт, отколкото като политик. Сега му се налага наистина да направи доста голям скок. Предстои му изключително сериозно изпитание. И това, което от днес нататък ще бъбде неговият живот, трябва да бъде много повече политика, отколкото експерт. Дали той ще успее да направи този скок, предстои да видим. Аз не бих искала да му отнемам възможността той да ни покаже дали наистина мисли и вярва в това, което говори.
Водещ:Добре де, но ако има промяна, защо трябва да искаме от него той да стане политик? Той не може би да бъде добър президент и като експерт?
Деница Сачева:Ами няма, експертът, президентът няма експертна роля. Президентът има съвсем друга роля и това се очаква от нега. Президентът не е церемониал-майстор, напротив, президентът е личността и фигурата, която обединява, която по някакъв начин отваря хоризонти. Той няма експертна работа.
Водещ:така ли беше досега, такива ли бяха президентите, за които говорим вече в минало време?
Деница Сачева:В определени исторически моменти всеки един от президентите е имал своята, макар и по различен начин противоречива на моменти роля, но имало е моменти, в които те наистина е трябвало да поемат такъв тип роля на обединители, на хора, които отварят хоризонти. Могат, разбира се могат много критики да бъдат отправени към всеки един от тях, могат да бъдат намерени вероятно и обективни причини техните решения да бъдат приемани. Що се отнася до личността на последния президент, който си отива, аз не мисля, че той отвори големи хоризонти на България, напротив, мисля, че в някои отношения хоризонтът на България беше стеснен.
Водещ:Като PR-експерт какво бихте посъветвала президента Плевнелиев да не прави?
Деница Сачева:Като PR-експерт аз бих съветвала всички политици да правят обратното на това, на което сме свидетели в момента. А именно първо да мислят, после да говорят и след това да действат. Защото дори и отсъствието днес на г-н Марин от церемонията е вследствие именно на това, което политиците практикуват през последните няколко години, а именно първо действат, след това започват да ни обясняват какво са направили и ние само се надяваме, че може би някога се замислят върху това.
Водещ:Смятате ли, последно ви питам, макар, казахте, че детайлите не са важни, важна е същината, смятате ли, че българинът, който си пада сам по себе си малко любопитен, малко така да може да влиза и по-навътре в личното пространство, отколкото му се полага, ще приеме решението на Росен Плевнелиев да не превръща семейството си, съпругата си, личния си живот в публичен такъв, а да го запази за себе си, включително и оставайки да живее в дома, в който е живял досега?
Деница Сачева:Мисля, че да.
Водещ:Аз ви питам, защото днес вече има заглавия в един от вестниците, няма да го цитирам: „Юлияна зарязала Плевнелиев”. Оставете фамилиарното отношение към жената му.
Деница Сачева:Четох това заглавие. Мисля, че по принцип вторачването в личния живот е отново това, за което говорих преди малко, стесняване на хоризонти. Ние трябва да очакваме от политиците не перфектен личен живот, а да очакваме от политиците да работят, така че за нас да има възможности и перспективи за развитие. И освен това считам, че хората, които са родени демократи, за каквато се смятам и аз, за тях свободната воля на личността трябва да води пред обществените очаквания и пред държавния протокол, така че лично аз приемам това решение.
Водещ:Благодаря ви за този коментар!         

Пиарката на ГЕРБ ходела на училище с кола за арестанти

в. 24 часа | Диана КЪНЧЕВА | 21.01.2012

Катаджии я глобили, докато говори по телефона с общия им шеф Цветан Цветанов

Тя може да прекара Нова година с Бойко Борисов, да има решаващата дума кой да оглави Столичния общински съвет и да цензурира интервю на всеки депутат от ГЕРБ. Не защото е на важен партиен пост или има някаква власт в държавата. Просто защото важните хора в ГЕРБ й имат безрезервно доверие.
Тя е Севи, както я наричат и политици, и журналисти. Севделина Арнаудова е шеф на пресцентъра на ГЕРБ. Същата Севи, за която говори на брифинг в 8 ч сутринта преди седмица вицепремиерът Цветан Цветанов. След като огласи, че шефът на Столичния общински съвет Андрей Иванов е подал оставка, вътрешният министър разказа как предната вечер се обадил на Севи и попитал кой трябва да наследи Иванов на ключовия пост. Без да се замисля, Арнаудова назовала Елен Герджиков, след което Цветанов информирал кмета Йорданка Фандъкова за избора.
Не беше точно така, уточнява Севделина. Тя напуснала заседанието на Изпълнителната комисия, за да организира пресконференцията сутринта. Като свършва сбирката, Цветанов й се обажда да пита дали всичко е наред. Пиарката му обяснила, че след като сутринта ще обявят оставката на Андрей Иванов, логично трябва да имат отговор на въпроса кой ще го смени в общината. А ти кого ще номинираш, попитал я Цветанов. Не познавам общинските съветници, но като анализирам ситуацията, намирам за подходящ Елен Герджиков, отговорила Севделина. Тогава ще е той, засмял се в слушалката Цветанов, без да й казва, че това е вече решено.
Макар сега да е на една ръка разстояние от властта, Севделина е започнала като всеки журналист с репортерстване. Попада в Нова телевизия като стажантка в първи курс на Факултета по журналистика.
От студентските си години е най-благодарна за срещата си с тогавашния ректор Веселин Димитров. Открили се случайно в кафето на университета. От него научила много неща – че журналистиката е занаят, че трябва много да мислиш, преди да напишеш нещо. Никога няма да забрави как я карал 10 минути да описва една химикалка, без да спира и да прави паузи.
Първото събитие, на което я пращат, е да отрази как вадят труп от езерото в Дружба Тогава работи с Люба Ризова, Ники Дойнов, Надя Обретенова и други утвърдени днес журналисти. Севи отива, но не й прилошава от гледката. Не че е от желязо, просто е калена в такива истории. Баща й е полицай, семейните им приятели били от неговия кръг и често слушала подобни разговори. Затова в телевизията й дали криминалния ресор.
Може да се каже, че от малки двете със сестра й израснали в Шесто районно. Майка й работела в хотел на смени, а баща й бил почти непрекъснато в полицията. Много често сутрин ги водел на училище с колите, с които после задържали престъпници. Колегите му идвали да го вземат за обиск, качвали момичетата за училище и оттам отивали да си вършат работата. Ако часът бил по-ранен, ги оставали в районното и като станело време за училище, пресичали улицата за първия час. Като се разболеели пък, от класната стая пак ги пращали в районното.
От Нова тв сегашната шефка на пресцентъра на БСП Жанет Пашалиева я кани в Би Би Ти. Там Севделина пак поема криминалната хроника. Точно по време на работа се запознава отблизо с Борисов и с Цветанов. Преди това се знаели и чували по телефона. Но тогавашният главен секретар на МВР я забелязва, когато на бул. "България" рухва сграда и двама работници умират. Севи си спомня, че това става на именния ден на баща й -Стефановден. Викат я от къщи и тя, докато се ориентира къде е мястото, слиза от таксито и минава под жълтите полицейски ленти. Изведнъж се озовава очи в очи с Борисов, който е озадачен от напоритостта й. Комуникацията с Борисов и Цветанов беше много лека – винаги вдигаха телефона и не отказваха информация, нито пък криеха, убедена е сегашната пиарка.
Най-потресена в журналистическата си работа остава от историята с ватмана убиец. Той бе набутал двата трупа в шахта в подлеза на НДК. Като наблюдавала ровенето в шахтата, за първи път й прилошало. На тези истории не гледам с емоция, слагам си бариерата и си казвам, че това ми е работа, споделя техниката си на оцеляване Севделина. Отразява и задържането на Антон Милтенов – Клюна. Тъй като отговаря и за армията, на нея се пада да посреща труповете на загиналите войници в Кербала.
По едно време става и парламентарен репортер. Това е първият й сблъсък с политиката. Но малко след това напуска, защото не издържа атмосферата по това време в телевизията.
Малко преди първите евроизбори през 2007 г. Борисов и номинираните за евродепутати на ГЕРБ пътували за Брюксел, за да ги представят на ЕНП. По пътя Бойко звъннал на Севделина, за да й каже за предстоящото събитие. Тя обаче го изненадва с новината, че е напуснала телевизията. Върнал се и я викнал в кметството на разговор.
"Искам ти да си човекът в ГЕРБ, който да работи с медиите, Цецо не може повече да прави структури и да информира", отправил оферта Борисов. Севи му признала, че никога не се е занимавала с пиар, но той й обяснил, че ще прави това, което и тя иска да получи като журналист.
Пратил я директно на 17-ия етаж в централата да започва работа. С времето и тя придобила маниерите му – той задава темпото и не можеш да изоставаш, обяснава Севделина. Сега й звъни по всяко време и знае, че ще му вдигне.
Макар и мъжко момиче, Севделина си има своите страхове -например от вода. В училище я учили да плува и след като едва оцеляла в 5-метровия басейн на "Славия", останала уплахата.
Но пък е скачала с бънджи и парашут На връщане от морето, като завършила училище, с група приятели скочили от Аспаруховия мост. Всичко ти трепери, много е хубаво, не знаеш къде се намираш един час след скока, спомня си пиарката.
Кола обаче кара по правилата. Спирали са я като всеки шофьор, и то най-често затова, че говори по телефона. Веднъж дори говорела с министър Цветанов и обяснила, че провежда важен разговор с шефа си. Като разбрал кой е шефът, катаджията доволен казал, че нейният шеф, който е и негов, им е казал да не правят компромиси. Платила си глобата без забележки.
Случвало й се да иска да напусне – особено по време на предизборна кампания, когато истерията е голяма. По време на парламентарните избори през 2009 г. отишла в Банкя, където Борисов лекувал счупен глезен, за да върне лаптопа и телефона, и обявила намерението си. Борисов й казал: "Айде сега си вземи лаптопа и се върни вкъщи да се наспиш и утре пак те чакам."
Депутатите не се съобразяват с мен, а с правилата и с шефа, обяснява строгата дисциплина сред мнозинството Арнаудова.
Върл противник е на депутатските тиймбилдинги. Защото там хората се отпускат и излизат най-компрометиращите снимки и новини. Журналистите са постоянно на работа, няма неформални срещи, убедена е Севделина и затова иска, ако депутатите правят семинар, да има и сериозна част за медиите.
Журналистите не са ни врагове, но това, че им помагате и изнасяте информация, не означава, че ще ви правят чадър, разкрива едно от правилата си пиарката.
Сигурна е обаче, че не иска да бъде депутат и да е от страната на политиците. Само за 3 месеца бе член на борда на скандалната фирма "Информационно обслужване" АД по настояване на шефовете си, но веднага след като влезли ревизорите, напуснала. Намира за нередно да заема други длъжности, докато е шеф на пресцентъра на ГЕРБ. И макар с времето да разбира от доста закони и да е навлязла в много сфери в детайли, Арнаудова си харесва работата и държи да остане на мястото си.

Стр. 24