www.trud.bg I Мария АЛЕКСИЕВА I 3.12.2011

Мария Иванова говори тихо, гледа съсредоточено, не обича да се изтъква, но с удоволствие разказва пред приятели весели истории за себе си.

В продължение на един мандат и половина тя бе правителствен репортер и обиколи света със Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. От 22 януари догодина обаче Мария ще се пресели от другата страна на жълтите павета – на “Дондуков” 2, за да стане прессекретар на президента Росен Плевнелиев. Като глас на държавния глава тя ще го придружава навсякъде, включително и по време на многобройните визити в чужбина. Затова Мария ще получи нов шанс да натрупа още интересни спомени от екзотични места.

“Най-интересният период от кариерата ми бе, когато бях правителствен репортер”, признава самата Мария, която досега бе пиарка на Плевнелиев като строителен министър, а в края на мандата на тройната коалиция се грижеше за имиджа на вицепремиерката Меглена Плугчиева. Макар да е обиколила нашир и надлъж европейските столици с официални делегации, най-интересните й приключения са от Балканите.

Преди Си Ен Ен и “Ал Джазира”

През февруари 2004 г. Мария Иванова и верният й оператор Венцизар Миленков потеглят с кола за Босна и Херцеговина. Имат задачата да отразят международна икономическа конференция в град Мостар. В друг автомобил пътуват репортери на “Труд” и “24 часа”. Тръгнали са на път, защото на събитието ще присъства българският премиер Симеон Сакскобургготски. Той, както и останалите държавници пристигат със самолет.

Събитието е скучно и журналистите са настроени за купон и туризъм. След изнурителен 12-часов път и кратка нощ в пансион конференцията в Мостар започва. Между две протяжни приветствия организаторите обявяват, че има технически проблем със самолета на македонския президент Борис Трайковски. Минути по-късно става ясно, че машината се е разбила при кацане на мостарското летище. Край на спокойствието! Залата жужи, македонските журналисти плачат. Единственият спокоен е Симеон Сакскобургготски. Мария и останалите български репортери се опитват да вземат коментар от него, защото БНТ има точен час, за да предаде картина към София. Той обаче отговаря с каменно лице: “Госпожо, ще дойда, когато свърши откриването!”

Едва след като Иванова настоятелно му обяснява, че БНТ ще плати огромна глоба, ако не предаде видеоматериала навреме, величеството склонява и казва няколко думи в памет за Трайковски, които отлитат към София.

Веднага след това двете коли с журналисти отпрашват из хълмовете на Мостар, където се е разбил президентският самолет. Закачват се за колона луксозни катафалки и така откриват лобното място на Трайковски. Минути след тях долита екип на Си Ен Ен и жълт фолксваген юго с екип на “Ал Джазира”. Мария вече не може да прати картина, но гордо насочва микрофона на БНТ към местния полицейски шеф и така логото на телевизията се появява по Си Ен Ен. На следващия ден журналистката предава информация от брифинг на СФОР от… тоалетната – единственото тихо място в сградата на миротворците в Мостар.

Безсъние в Подгорица заради съседски секс

Друга култова командировка на Мария е в черногорската столица Подгорица – отново със Симеон Сакскобургготски. Премиерът е пристигнал от Белград с военен самолет, а журналистите – с коли до сръбската столица и оттам с вътрешен полет на авиокомпания JAT – огромен стар боинг, в който пътниците влизат през малка врата под опашката.

Мария и операторът й са настанени в един от малкото частни хотели в Подгорица – на гарата. Досещате се, че мястото не е с много добра репутация. Журналистката не може да спи цяла нощ, защото в съседната стая правят бурен секс! Едва изкарва накрак следващия ден, но с това изненадите не свършват. На летището в Подгорица разбират, че полетът им за Белград е отменен заради стачка и трябва да преспят още една нощ в Черна гора. И хайде пак на централната гара! Този път Мария не може да спи, защото нейният съсед хърка като дъскорезница.

Освирканият цар

През 2003 г. Мария Иванова отразява среща на върха на Европейския съвет в Рим. Тя е пред Двореца на конгресите заедно с операторите, а охраната отказва да ги пусне за началото на срещата, защото един от лидерите закъснява. Само тя и нейният човек Венцизар знаят кой липсва – Симеон Сакскобургготски. Той влиза с 15 минути закъснение и получава дружни освирквания от всички оператори на световни телевизии, които са пропуснали кадрите си от залата. Въпреки че официозната БНТ не съобщава за това, благодарение на Мария пратениците на вестниците, които са вътре на срещата, научават за инцидента и информират читателите си.

Друг инфарктен момент от миналото на Мария е командировката й в Индия със Станишев. След посещението в Тадж Махал тя отива в местна тв станция, за да предаде картина в София. Платено е трасе от 5 минути, но от апаратната в БНТ й казват, че през първите три минути не е пристигнал никакъв образ. Индийците не могат да обяснят защо са се издънили, защото едва-едва говорят английски. Само един от тях я потупва по рамото: “Дис ис Индия, лейди! (Това е Индия, лейди!)”

Оригинална публикация 

Информация за всички събития може да намерите на: http://www.eventbox.bg/newsletter/20Jan2012.html

в. 168 часа | Евгени ДИМИТРОВ, управител на агенция БУЛФОТО | 20.01.2012

Гръцкият премиер бил дал интервю, в което наплюл българите, Умберто Еко казал, че разумните българи емигрират, а Джеймс Камерън направо ни бил сринал със земята, фейсбук се взривява от възмутени коментари, форуми, блогове – "ама чухте ли", ама разбрахте ли".
Виждам всичко това в профилите на приятелите си всеки ден. Първо го отминавах с пренебрежение, но все по-често съм бомбардиран от постове, които нищят издълбоко проблема, и реших да хвърля едно око на знаменитите интервюта.
Оказаха се част от сайт "Бъзикилийкс", в който освен няколко крадени снимки още на индексната страница пише: "Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността."
Постарах се да разясня на хората, чийто интелект уважавам, че интервютата са измислени и да не се палят толкова, но получих изненадващо еднотипни отговори от типа на "да бе, вярно, измислица е, ама как добре звучи".
Ей това всъщност стана голямата изненада за мен. Защо един човек, който е наясно със себе си и не обича да го връзват и налагат в латексов комбинизон, ще си причинява доброволно това унижение и ще се потопи с удоволствие в измисления свят, където всички световни сили му обясняват какъв недостоен боклук е той?
Откъде идва мрачното удоволствие на познатото заключение "така ни се пада"?
Посланията на този жанр интервюта, декорирани с някакви псевдоанархистични призиви, всъщност засилват робското усещане за обреченост и дават нов интернет канал на кръчмарското псуване в стил "всички са маскари", което освобождава за кратко напрежението, но не води до нищо конструктивно. В главата ми се въртят няколко варианта за произхода на "Бъзикилийкс".
Най-конспиративният е, че сайтът е продукт на "политическото инженерство", който да нагнетява и отпушва напрежение в големи групи интернет потребители, така че да не се захващат сериозно с обществени проблеми, а да си псуват кротко в мрежата
Най-прагматичният е, че така се генерира добър трафик, но пък сайтът не продава реклами. Най-идиотският е, че сайтът е създаден от човек, който се наслаждава на унижението си и по някакъв странен начин е намерил хиляди съмишленици, които харесват да се чувстват по същия начин.
Тогава вариантът с емиграцията май наистина ще дойде на дневен ред…

Стр. 37

Начало: Петък, 20 Януари 2012 г. – 11:00 часа
Край: Петък, 20 Януари 2012 г.
Място: София, Национален пресклуб БТА
Достъп: За медии
Организатор: JOBS.BG
Отворено за медии: Да

На 20.01 (петък) от 11.00 часа в пресклуба на БТА ще се проведе пресконференция на Jobs.bg на тема:

Какво е Jobs.bg и как функционира?

Какво се случи на пазара на труда в различните сектори през 2011 и какво предстои през 2012.

В пресконференцията ще вземат участие:

Пламен Вушев – Управител на Jobs.bg
Ани Димитрова – Директор „Корпоративни комуникации” в Jobs.bg
Бисер Кунчев – Директор „Бизнес развитие” в Jobs.bg

За допълнителна информация:

Ани Димитрова
Директор „Корпоративни комуникации” в Jobs.bg
Тел. 439 22 13
0888 442 179

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/2549 

в. Сега | Мария КОЙЧЕВА | 17.01.2012

Валери Тодоров завършва специалност "Радио" на Факултета по журналистика на Софийския университет "Климент Охридски" през 1981 г. От същата година започва работа в Главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на БНР. Бил е водещ на новини и обзорни предавания. След конкурс от януари 1993 до октомври 1997 г. е кореспондент на БНР и БТА в Москва. След края на кореспондентския му мандат става редактор и водещ на вечерното обзорно предаване "Нещо повече" на програма "Хоризонт", след това става директор на програма "Хоризонт". През януари 1999 г. се връща в Москва като кореспондент, този път на националната телевизия, а след това отново на БТА, където остава до април 2006 г. До избирането му за генерален директор на БНР е директор на дирекция "Радиоразпръскване" в радиото.

- Г-н Тодоров, с решение на Министерския съвет бюджетът на радиото за 2012 г. беше намален със 7 млн. лв. и ще бъде 42 млн. тази година. Как ще се справите с орязаната субсидия?

- Закрихме част от балканските си кореспондентски пунктове, преминаваме и към оптимизиране на някои от излъчванията. От 1 февруари предвиждаме да спрем предаването на къси вълни. Уведомили сме всички държавни и частни организации, които са свързани с този процес. Разбира се, предприемаме и вътрешноорганизационни мерки, промени в структурата и организацията на работа, които да ни позволят да покрием драстичното намаляване на бюджетната субсидия. Важно е да се отбележи, че през последните 4 г. предприехме драстични вътрешни реформи, които ни позволиха да запазим финансовата си стабилност и едновременно с това да излезем на позиции като програмен и технически лидер в областта на радиото. Така че реформите, които предстоят, не са започнати от днес и няма да спрат до утре.

- Какъв е броят на слушателите ви в чужбина?

- Не мога да ви дам конкретни цифри, но годишно получаваме над 20 000 писма от места в чужбина, където се приема нашият сигнал от радио "България" на различните езици. Създадохме в интернет 11 страници на 11 езика, тоест подготовката ни към новите технологии започна доста по-рано.

- Реален заместител ли е интернет?

- Въпросът е за съотношението между традиционната аудитория и хората, които ползват новите формати. Ние насърчаваме преминаването към слушането на по-добро качество, каквото е интернет. Ще визуализираме радиото и нашата продукция и ще осигурим достъп до най-интересните ни архиви в областта на музиката, театъра. 60% от аудиторията, която влиза в интернет и чете 11-те езикови страници, е публика, която или работи в България, или това са семейства на българи, които вече не ползват активно български език и ние искаме да улесним контакта им. Това е голяма възможност, но ще жертваме част от традиционната аудитория. Може феновете в Латинска, Северна и Южна Америка да се разсърдят, но пък компютърът вече е част от ежедневието на всеки. А и решението за бюджета ни притиска и трябва да направим тази промяна.

- За последните пет години какъв е интересът в съседните страни към радиото и очаквате ли огорчение от страна на слушателите?

- Слуша се много активно. Ще ви дам за пример Албания. Когато сме пътували там, се е случвало да ни разпознават само по гласа. Ние закрихме само присъствието на кореспондентите, но ще осигурим алтернативно присъствие чрез стрингери. Въпреки това е много важно да има присъствие, защото процесите и тенденциите се улавят по друг начин. Ще се постараем да не се накърни информационната картина от това, че няма да има кореспонденти. Не е фатално, защото ние имаме чудесни взаимоотношения с колегите от радиата от съседните страни. В една или друга степен би било важно да имаме присъствие, но след като кризата не ни позволява да поддържаме тези пунктове, търсим възможности за оптимизация. Те ще доведат до реорганизиране на нашите ресурси във всички области, в които работим, затова се надявам да успеем да овладеем проблема с бюджета.

- Може ли да се каже, че спирането на къси вълни по-скоро е преход към по-високи технологии?

- Може да се каже, че късите вълни вече са остарял технически ресурс. Досега не сме ги спрели, защото тяхното излъчване е по заявка на държавата. Това са излъчвания за балканските страни, Европа и Америка. Има публика от Латинска, Южна и Северна Америка, която приема нашите сигнали. Но ние трябва да преминем към нови технологии. Още през 2007 г. поставихме този въпрос, но не беше ясно дали държавата ще използва този ресурс за цифровизацията или не, затова той остана дълго време под наше управление.

- Значи не сте притиснати само от намаления бюджет?

- Щеше да се забави още малко, защото не е само наша воля. Диапазоните са собственост на държавата и тя решава по какъв начин да се използват. Свиването на бюджета ни принуждава да обърнем внимание и да поставим въпроса и да прекъснем излъчванията.

- Получихте ли отговор и аргументи от Министерския съвет за сериозното орязване на бюджета на радиото?

- Не, нямам отговор. За съжаление не получихме нито мотив, нито аргументация за съкращаването на нашия бюджет. Това създаде недоволство вътре в радиото заради една очевидна несправедливост. Досега сме изпълнявали стриктно всички указания по бюджетната дисциплина. Преди 2 години, когато пак съкратиха бюджета с 10 млн., се справихме без лев задължение. Но всичко това е благодарение на реформите, които предприехме с изпреварване на събитията с две-три години, което ни позволи в условията на криза да запазим стабилност, да развием програмите, да открием нови регионални станции, без да искаме допълнителна субсидия и без да създаваме допълнително напрежение. Трябва да се различава програмата на обществените оператори от тази на частните. Ние имаме задължението да осигурим достъп до всички области на информацията, културата, музиката. За разлика от другите, които избират само един формат.

- Ще приключите ли и тази година без задължения?

- На практика бюджетът е върнат 5 години назад. Обременяват ни и увеличаващите се плащания към други партньори и засилващата се претенция към нас, защото в наше лице партньорите виждат държавата. Ще извършим нова модернизация на съоръженията в други диапазони, за да можем да гарантираме плащанията и да повишим ефективността и покритието с прехвърлянето към новите медийни платформи, каквато е интернет.

- Може ли да се говори за криза в националното радио?

- Не бих казал. Криза би възникнала, ако не се справим със ситуацията. В момента готвим разчетите и се надявам да се справим. Тежко е, когато за 2 години бюджетът се намалява с близо 17 млн. И това въпреки международното признание, което радиото получава. Нашата политика е ценена, а мнението ни е важно в региона. Преди година и половина създадохме нова регионална организация. Много от колегите в съседните страни приемат нашия модел на управление и технология на работа. Заради създалото се напрежение и липсата на мотив и аргументация в радиото възникна напрежение. Профсъюзни организации, регионалните ни структури, колеги от отделните програми поискаха да се организират протести и призоваха към стачка. Като медия с обществени задължения трябва да сме отговорни в условията на криза. Трябва да излезем от фронтовото мислене и да търсим всички възможности в една нова ситуация. Обидата идва от това, че в разстояние на 4 години непрекъснато извършваме реформи, които оптимизират работата, организацията и разходите. В резултат на това заплатите не са увеличавани в последните 4 години. С един такъв ход излиза, че всичко, което сме направили досега, е анулирано и започваме от начало. Има обида, но по-добрият вариант е да се търсят позитивни решения и да се гледа напред.

Стр. 14

в. Класа | 17.01.2012 

С две от най-популярните световни шоу програми ще стартира на 28 януари най-новият канал в семейството на bTV Media Group – bTV Lady.
bTV Lady ще даде много на зрителките си – ще създаде техен собствен женски свят. "Това е като един телевизионен мол. Аз така го нарекох и всички много харесаха това определение, защото според изследванията зрителките искат да гледат много разнообразни програми, но не искат да ги търсят на различни канали – искат всичко да е събрано на едно място и bTV Lady предлага точно това", заяви лицето на новата телевизия – Елена Петрова, в интервю за сутрешния блок на bTV. "Изключително богато разнообразие от продукции -това са сериали с любими и обичани актьори, телевизионни новели, световноизвестни риалити формати, токшоу програми, най-популярните програми за здраве, грижа за кожата, красота, съвети за градината, американски сериали и, разбира се, българското токшоу, което трябва да очакват съвсем скоро", пояснява още актрисата и дава съвет на всички заети дами като нея: "Всяка жена, която смята, че не може да се справи с толкова много ангажименти, просто трябва да гледа bTV Lady, защото там ще научи, че това е възможно", категорична е тя.
Премиерните за България "Шоуто на д-р Оз" и "Шоуто на Нейт Бъркъс", които се превърнаха в истински телевизионни феномени, ще дават съвети на зрителите на дамския канал за това, как да живеят пълноценно и как да превърнат в по-добро и уютно място дома си.
"Шоуто на д-р Оз" се излъчва за първи път в САЩ и веднага се превръща в сензация. През 2010 г. е номинирано за престижните награди GLAAD Media Awards, а неговият водещ е носител на награда Emmy за водещ на дневно шоу. В предаването участват висококвалифицирани медицински лица и екип от най-утвърдените в своята област специалисти, които дават безценни съвети на зрителите в най-различни сфери – съвети за подмладяване без хирургическа намеса, методи за подсилване на умствената дейност, грижа за кожата през лятото, здравословно хранене при наличие на малък бюджет, хранителни съвети за деца, бременност без стрес, храни, които увеличават сексуалното удоволствие, съвети за по-добър сън и много други.
Основната задача на "Шоуто на д-р Оз" е да помогне на зрителите да живеят по-дълъг, по-щастлив и по-здравословен живот.
"Шоуто на Нейт Бъркъс" ще даде полезни съвети на зрителите и ще ги вдъхнови да направят промени в дома и ежедневието си. Нейт Бъркъс е дизайнер експерт, автор на бестселъри и редовен сътрудник на "Шоуто на Опра Уинфри".
Спокоен, непретенциозен и приятелски настроен, той ще споделя своята страст към дизайна и живота с оптимизъм по един забавен начин. В предаването зрителите ще черпят идеи от личния опит на Нейт и неговите гости, както и от предизвикателствата, които във всеки епизод той ще отправя към тях.
Всеки зрител ще открие нещо за себе си, което може да промени ежедневието му.

Стр. 15

сп. Твоят бизнес I Александър ХРИСТОВ I 6.12.2011

д-р Александър Христов, Акаунт директор, CIVITAS България, Председател на БДВО

ЗА

There is no such thing as bad publicity – казват по-невъзмутимите ПР специалисти, а много от студентите още от първи курс прихващат тази мантра и я повтарят достатъчно често след това. „По-добре в устата на хората, отколкото в краката им” – пишехме едно време в лексиконите. Във всички случаи това означава, че публичността, каквато и да е тя, е добре дошла.

Тези мисли и стоящите зад тях действия обаче имат някои съвсем конкретни практически основания. На първо място, според една теория, а и според наблюдения в практиката, медиите (вече и социалните) са много успешни да определят за какво да мислят и говорят хората, но не и какво да мислят и говорят. Блестящ е примерът с Клинтън, който покрай прословутата секс-афера събра колкото негативи, толкова и възхищение. На второ място, факт е, че скандалът лесно пробива, лесно хваща вниманието и лесно се загнездва в разговорите на хората. Така тази „лоша публичност” вече си е изиграла ролята, свързана със създаване на първоначален интерес, а оттам нататък работата по това тя да бъде превърната в позитив, тепърва предстои.

„Няма кой да те напсува”. Има и такъв израз и той се свързва с крайна самота и отчужденост. Понякога публичните личности (особено бившите звезди) изпадат в ситуация, в която са съгласни дори някой да ги „напсува”. Което ще означава, че никой не ги е забелязал. Гротескно, но факт.

ПРОТИВ

Разбира се, че има лоша публичност. Това е тази, която се отразява негативно на имиджа на организацията и би могла да доведе до спад в продажбите. Кому е нужна такава публичност, ако може да се постигне и друга? Затова от гледна точка на професионализма в комуникациите можем да кажем, че лошата публичност е резултат от лошо управление. А лошото управление на публичността не е нещо, заради което ПР специалистите заслужават парите, които получават.

Лошата публичност понякога има смисъл само тогава, когато преди това не е имало публичност въобще. И то само в определен контекст – скандал или провокация, колкото да се хване вниманието. Във всички останали случаи тя не просто вреди, а е сигнал за това, че не е била добре замислена и добре управлявана. Това, което пишехме в лексиконите, означаваше, че не се интересуваме от мнението на хората. А да мислиш така, когато работиш в сферата на ПР, означава пълен погром. Затова преди да повтаряме с религиозна упоритост разни твърдения, е добре да знаем, че една публичност сама по себе си не може да бъде лоша, а това, което я прави такава, са евентуалните ефекти от нея. Точно поради това трябва да сме наясно какво точно имаме предвид под „лоша публичност” – ако е нещо привличащо вниманието, може и да е добре, ако ни вкарва в приключения и обяснения – въобще не е. Затова засега е по-добре да забравим мантрата от първи курс. И повече да разсъждаваме.

Оригинална публикация 

www.bulgaren.org I 16.01.2012

Единственото българско списание в Австрия тръгва и с променен дизайн

ПРЕДИСТОРИЯ

Списание „Българите в Австрия“ излиза за пръв път в края на 2006 г. във Виена. Пет години по-късно съвсем естествено идва време за промяна. Новото му име – А4, и променената му графична концепция обаче не засягат основната идейно-тематична линия, следвана и в предшестващото го издание, а именно да бъде насочено основно към живота на българската общност в Австрия и в същото време да привлича и интереса на немскоезичната публика към нея.

За своите пет години на съществуване „Българите в Австрия“ се утвърди като независима и коректна медия, ползваща се с доверието на своите читатели.

Амбицията на екипа зад списание А4 е да предложи една модерна медия, съобразена с развитието на обществено-политическия живот в Европа. Промените в списанието са продиктувани и внимателно адаптирани към нуждите и изискванията на аудиторията му след детайлно проведена анкета с читателите през март 2011-а.

ОТ „БЪЛГАРИТЕ В АВСТРИЯ“ КЪМ А4

По-краткото и запомнящо се име дава възможност за различни асоциации и въпроси. А4 всъщност е една от автомагистралите, свързващи България и Австрия. Символиката е избрана целенасочено – пътят е символ на движението, обединява хората и развива комуникациите. Като динамична медия, осигуряваща актуална и полезна информация за българи, живеещи в Австрия, и за австрийци, интересуващи се от България, А4 цели да осигури още една здрава връзка между двете европейски държави.

ТЕМИТЕ

Промяната е в цялостното послание на списанието. А4 покрива по-широк спектър от теми, вълнуващи българската общност в Австрия, предоставя повече актуална информация и представя повече известни и интересни личности.

А4 е списание с позиция. Близо до хората, свежо и винаги актуално.

ЕКИПЪТ

За А4 пишат както студенти по журналистика, така и утвърдени имена от българската и австрийска преса: Пол Ивон, журналист с 35-годишен опит в австрийските издания „Ди Пресе“ и „Профил“, Маринела Липчева от Дойче веле, Петър Волгин от БНР, Мария Спасова от GRReporter.

Издател на списание А4 е сдружение „Българите в Австрия“. Главен редактор на изданието от самото му създаване е Елица Караенева-Дервня.

НОВИЯТ БРОЙ

http://www.bulgaren.org/A4.pdf

За Контакти:

Доника Цветанова
d.tzvetanova@bulgaren.org
verein@bulgaren.org
www.bulgaren.org
www.bulgaren.org/melangebulgaren

в. ComputerWorld | 14.01.2012

През април тази година ще започнат обучението си първите студенти по новата магистърска програма "Корпоративна социална отговорност (финансов мениджмънт)" във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), обяви на 10 януари на форума "Професия мениджър "Корпоративна социална отговорност" Детелина Смилкова, вицепрезидент на учебното заведение. Събитието бе организирано от ВУЗФ, Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, CSR България и Intertek Moody, по чиято инициатива е и магистратурата.
Освен "диплома по една от най-перспективните професии в света за следващите 5 до 20 години", както пише на началната уеб страница на програмата, обучаващите се ще получат и световно признат сертификат от Intertek Academy за одитор/оценител на системи за корпоративна социална отговорност и сертификат от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН.
Програмата включва подготовка за управление на КСО на ниво бизнес стратегия и процеси, специфични знания в области като екологично и социално счетоводство, управление на риска чрез корпоративна социална отговорност, корпоративно управление и КСО, работа в симулирана среда на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, решаване на реални казуси и участие в проекти на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН и CSR България. Опита си пред студентите ще споделят "водещи мениджъри от България", като също така ще има и гостуващи лектори от Европа. Записването се извършва в дирекция "Учебна дейност" на ВУЗФ от понеделник до събота, като крайният срок е 16 март.
"В България специалистите по социална отговорност са такива, които или са завършили образованието си в чужбина, или работят по метода "проба-грешка", а знаете колко скъпо е това, и са за първи път на такава позиция – коментира Детелина Смилкова. – Т. е. в България такива специалисти не се готвят. Затова според статистика на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси, броят на такива хора ще расте и ще има такава необходимост."
"През следващите години все повече и повече ще се търсят специалисти по корпоративна социална отговорност – заяви по-рано Светла Стоева, председател на Управителния съвет на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси (БАУРЧР). – Да бъдат отговорни е наболяло бизнес изискване към компаниите, а далеч не препоръчителна инициатива, както беше допреди няколко години. От добре подготвени експерти в тази област ще има нужда всяка компания, която се ориентира към управлението на социалната отговорност на ниво бизнес стратегия и бизнес процеси, а не само на ниво благотворителност или маркетинг."
Именно, че КСО далеч не се изчерпва с думата благотворителност бе сред акцентите на форума. Корпоративната социална отговорност е дългосрочен, многопластов процес, свързан с това как компаниите изкарват и инвестират парите си отговорно. В никакъв случай не е еднократна PR акция, маркетингов шум или пък начин, по който компанията да се похвали във връзка с годишнината си, изтъкна Лиляна Загорчева, управител на MB Communications, която отбеляза, че все пак КСО е тясно свързана с връзките с обществеността. Загорчева подчерта, че е необходимо компаниите в своите КСО практики да обръщат внимание на реалните обществени нужди, а не на това, което смятат за симпатично. КСО все по-често става задължение на висшето ръководство на фирмата, а не просто на отдел "Маркетинг" или "Връзки с обществеността". Освен това в КСО е добре да се включва и отдел "Човешки ресурси", защото обществената отговорност на бизнеса все повече определя неговата способност да привлича и задържа служители.

Стр. 12

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 14.01.2012 

За да спечелят по-голяма аудитория издателите трябва да помогнат да се изгради култура на абонамента

Ради е на 31 години. Добре образован. Баща на тригодишно момиченце. След като дълго време работи за различни компании, сега се опитва да развие собствен бизнес. Той е от хората, които си купуват вестници. "Ако не всеки ден, то поне няколко пъти в седмицата", уточнява той. На практика обаче чете основните всекидневници всяка сутрин в кварталното заведение, където обича да пие кафето си. Отскоро има и Kindle през който пък редовно преглежда западната преса и списания.
Признава, че български списания отдавна не си купувал, "случва ми се ако пътувам понякога, но не винаги", споделя Ради. Единственото издание, за което в момента е абониран, е Moncle и обича да си го чете вкъщи. Обяснява, че за вестник на този етап не би се абонирал, защото не вижда смисъл. "Вестниците много започнаха да се променят. Залитнаха към жълтото, което по-скоро ще ме откаже от тях. Дори да ги купувам", категоричен е Ради. (Тук, разбира се, ние от "Капитал" имаме аргументи против, но след като четете този текст едва ли имате нужда от тях.)

Всички хора в България имат различни причини да изберат да се абонират за списание или вестник. И съответно да не го направят.

Издателите обаче имат сериозни причини да се борят за всеки лоялен читател и абонат. С качествено съдържание и добре разработени абонаментни кампании. И с надеждата, че някой ден и в България ще се развие устойчива култура на абониране, така както е в Германия например, където близо 85% от тиража на вестниците се реализира през абонамент, докато за България делът е далеч по-малък и варира от 5 до 10%.
Според управляващия директор на медия агенция Initiative Media Club Катерина Буюклиева все пак "издателите почти никога не казват или не изтъкват абонаментите си, когато преговарят с потенциални рекламодатели, а това е силен инструмент и трябва да го правят. Защото абонатите всъщност са най-твърдата и лоялна аудитория на едно издание. А това е важно за компаниите, които рекламират в преса", коментира тя. Това твърдение обаче съвсем не важи за целия пазар.

Абонаментът като инструмент

Издателите, които "Капитал" потърси за мнение ("Медийна група България" – "Труд" и "24 часа", "Стандарт", "Sanoma – Блясък България", S Media Team и др.), са единодушни, че абонаментът им дава три основни възможности. Те могат да регулират брака (отпечатания, но непродаден тираж). Освен това им дава възможност да декларират гарантиран тираж пред рекламодателите. Доста важна възможност е, че през абонамента издателствата на вестници и списания предоставят възможност на рекламодателите да таргетират без брак целева група от лоялни читатели на изданието. Абонаментът е и един от инструментите за привличане на приходи към компаниите. Особено в началото на годината, когато рекламните инвестиции са много по-малко.
Търговският директор на "Икономедиа" (издател на "Капитал", "Капитал Daily" и др.) Станислава Атанасова коментира, че "абонаментът е ключовата база читатели, които осигуряват постоянната аудитория на изданията на "Икономедиа" – броят на тези читатели може да расте тъй като зависи от усилията на фирмата да продава", каза тя. Например абонаментът на "Капитал" е около 1/3 от тиража на вестника, абонаментът за "Капитал Daily" е 3/4, тъй-като има по-силен бизнес фокус и потреблението му е в офиса и в рамката на деловия ден. Специализираното b2b (от бизнеса за бизнеса) издание "Регал" се разпространява само през абонамент.
Изпълнителният директор на S Media Team (издател на Hello!, AutoBild, BBC GoodFood, BBC Knowledge и др.) Любомир Станиславов също споделя, че абонаментът "е важен гарантиран приход и лоялна аудитория". Според Станиславов по отношение на рекламните приходи "абонаментите помагат при доказване на тази аудитория", каза той.
Често абонаментът се използва за влагане на брошури със специални предложения, талони за отстъпки при различни промоции и други инструменти, с които рекламодателите проверяват ефективност на рекламата си. Подобни кампании винаги са много успешни и връщат доверието в печатните медии.

Как работи бизнесът

Едно от предизвикателствата през последните 2-3 години на пазара на абонаментни услуги е, че компаниите заявяват по-малки бройки абонаменти заради оптимизация на разходите. "Читателите ни не намаляват, макар да има спад в количествата. Затова ключова става ролята на директния маркетинг и персоналното отношение към клиента", обяснява Станислава Атанасова. Тя е категорична, че целта на "Икономедиа" е да влиза в контакт с всеки абонат и да се опита да предложи възможно най-подходящото решение за абонаментен план.
Голямата промяна за "Икономедиа" тази година е, че компанията започна да предлага дигитален абонамент. "Логиката, която следваме, е, че вестникът като продукт предлага услугата – селекция на информацията, обозримост, крайност и подредба на съдържанието. Това е ценно, защото информационният поток в интернет е безкраен, а активните хора имат ограничено време, съответно нужда от филтър, на който се доверяват", обяснява търговският директор на "Икономедиа". Станислава Атанасова обяснява, че от тази услуга се очаква читателите да платят, като им се предложи избор на начина, по който да искат да я потребяват. "За някои този начин е само интернет и там ние направихме платен достъп до pdf версиите на "Капитал" и "Капитал Daily". Всички абонати на изданията имат достъп до тези секции, а отделно предлагаме и само дигитален достъп до тях", коментира Атанасова.
От търговския отдел на в. "Стандарт", споделиха, че през последните години се налага компанията да бъде все по-гъвкава, за да задоволи интересите на всеки абонат. "Започнахме да предлагаме освен стандартния абонамент от понеделник до неделя и такъв без уикендите, от който много фирми и учреждения се възползваха", коментираха от "Стандарт". "Медийна група България" (издател на "Труд", "24 часа" и др.) също се стреми да използва всички възможни канали за разпространение на информацията. "Вече имаме pdf версии на основните ни издания. За читателите, които не са в България, това е много удобен вариант. Те са на по-ниска цена, защото реално се плаща само за съдържанието, като отстъпката идва от отпадането на разхода за дистрибуция", обясни ръководителят на сектор "Абонамент" в издателската група Силвия Кръчкова.
"Винаги сме разчитали на директния маркетинг по време на абонаментните си кампании и сме извършвали директен абонамент в редакцията", коментира директор "Издания" в "Sanoma – Блясък България" (Elle, Cosmopolitan, National Geographic, Story и др.) Николай Караджов. Той е категоричен, че Sanoma е издателството, което се стреми да предлага едни от най-разнообразните начини за сключване на абонамент на много различни точки. Вече четири години издателството си партнира с веригата магазини Office 1 Superstore, които имат директна онлайн връзка с абонаментната система на издателството и извършват абонаменти за списанията на Sanoma целогодишно и в реално време. "Работим и с различни вериги книжарници, като Ciela например, а също и с магазини за фототехника и консумативи като "Фотосинтезис". Същевременно, "Sanoma – Блясък България" засега е едно от малкото издателства в страната, което предлага предплатени карти за абонамент. "Тези карти придобиха водещо значение за абонамента на част от нашите издания. Предплатените карти позволяват и развитие на директен маркетинг под формата на кобрандирани b2b проекти с наши партньори", обясни Николай Караджов.
Изпълнителният директор на S Media Team Любомир Станиславов е на мнение, че "издателствата в България, залагащи и развиващи абонамента, в момента са много". Той е категоричен, че за издателството, което представлява, абонаментната кампания е неделима част от годишния маркетинг план, подкрепен с целенасочени реклами в телевизия, интернет, други печатни медии и външна реклама. "Абонаментните сайтове през последните няколко години от лукс се превърнаха в задължителен елемент от портфолиото на всяко издателство, тук ние също не правим изключение", коментира Станиславов.
Според него в момента разликата е, че ако допреди няколко години беше достатъчно да се привличат читателите да се абонират за конкретно издание с отстъпки в коричната му цена на годишна база, днес все повече се стимулират комбинирани оферти или с "добавена стойност" към абонамента. Например допълнителни приложения, книги и други.
Като сериозен инструмент в момента според някои издатели много по-важна е електронната форма на директния маркетинг, а именно социалните мрежи. "Те вече са неделима част от всяка абонаментна кампания", категоричен е Станиславов. Според него обаче при добре планирана и организирана абонаментна кампания, която обхваща повечето рекламни канали, директният маркетинг има по-скоро поддържаща, а не водеща роля.

Истината за пакета

За някои издатели и за "Икономедиа" абонаментът еволюира в пакетна услуга, защото предлагат достъп до няколко продукта през различни платформи. "Освен достъп до няколко продукта през различни платформи абонаментните пакети на "Икономедиа" включват набор от екстри – отстъпка за участие в събитията на "Капитал", бонус издания и реклама през текстови линкове в сайтовете на нашата издателска група за сумата на абонамента, което е стимул за компаниите да подкрепят продажбите си през промоции и друг тип комуникация, подходяща за този тип реклама", обяснява търговския директор Станислава Атанасова. "Икономедиа" е насочена основно към корпоративни абонаменти главно заради тематиката на медиите, а и заради липсата на абонаментна култура на домашния адрес. Съотношението корпоративни/индивидуални абонати в издателската група е 95/5%.
При списанията пакетните предложения дават възможност за допълнителни отстъпки и затова са все по-предпочитани от абонатите. "През абонаментната кампания 2012 "Sanoma – Блясък" предложи на читателите си пет пакетни оферти. Например National Geographic + NG KIDS, "Журнал за жената" + поредица романи "Световни бестселъри" и др.", каза Николай Караджов директор издания в групата. S Media също определят пакетните предложения като успешна търговска практика. "Все пак не мисля, че някой би се абонирал за допълнително издание само заради по-добрата цена. В случая с нашите издания водещият мотив са винаги качеството на съдържанието и интересът към съответната тема", убеден е Любомир Станиславов.
За списанията най-голямата част от абонатите на издателството са крайни потребители. Николай Караджов от Sanoma обяснява, че въпреки това по различни канали за директен маркетинг и посредством различни b2b проекти привличат и институционални клиенти.

Приходите

В света приходите на издателствата от абонамент и ръчна продажба са от 90 до 50% от общите. "В България това перо е далеч по малко, като причините за това са директно свързани с проблемите и особеностите на дистрибуцията на вестници и списания", обясни търговският директор на "Икономедиа" Станислава Атанасова. Има играчи на пазара, които смятат, че приходите на издателствата от абонамент са едва 5% от общите.
Според Любомир Станиславов от S Media Team "на Запад този процент понякога достига до 90% от приходите от продажба, но у нас подобни стойности са немислими. Все пак ние сме щастливи, че този процент се увеличава и при нас и в момента той вече надвишава 10%". Николай Караджов от Sanoma обяснява, че приходите зависят от изданията, а също и от броя абонати. "В нашата компания най-висок е делът при National Geographic, където през втората половина на 2011 г. имахме почти 10 500 платени абонаменти, което съставлява над 40% от общия брой продадени списания", уточни Караджов. Според него обаче зависи и от обема на рекламните приходи в конкретното издание. "В години на икономически подем делът на абонаментите намалява за сметка на приходите от реклама и обратно, в години на криза, когато рекламата намалява, приходите от абонаменти придобиват по-голяма тежест в общите приходи на изданието", каза Караджов.
Пазарът отчита тенденция на спад в цените на абонаментите за отделни издания, но тя е само за масовите издания. "При бизнес насочените издания, каквито са тези на "Икономедиа", няма спад в цените", обясни Атанасова. При специализираните, седмичните и месечните издания пазарът е по-стабилен.
Според Любомир Станиславов цената на абонамента е в пряка зависимост от броя на абонатите на дадено издателство, защото съществен компонент в нея е цената на доставката. "В този смисъл успехът ни в тази сфера през миналата година ни помогна да намалим цените за абонаментите за част от изданията ни в края на годината и за нас това е тенденция", уточни Станиславов.
Има издания, които не са променяли цените си за абонамент. Различни издатели на пазара твърдят пък, че не е полезно да се правят нови и нови отстъпки, защото те така или иначе бъркат в джоба на компаниите, защото услугите по доставка на вестници и списания не са евтини и се организират трудно като логистика.

Култура на абониране?!

Издателите са единодушни, че в България има много ограничена култура на абониране. "Между 90 и 95% от изданията се продават директно на крайната точка. Клиентите, които се абонират (почти изцяло офиси на фирми), имат устойчиви навици все пак. Но за разширяване на пазара към физически лица е трудно да се говори в момента по две причини", каза търговският директор на "Икономедиа" Станислава Атанасова. Според нея навикът за получаване на издания вкъщи като че ли е изчезнал, а и хората масово нямат надеждни пощенски кутии. "Второ, дистрибуторските фирми са на такова ниво, че няма достатъчно качествено предлагане на услугата "доставка по домовете", категорична е Атанасова.
Според директорът "Издания" в "Sanoma-Блясък" Николай Караджов за слабо развитата култура на абониране в България обективните причини са масовите проблемите с малки, счупени или направо липсващи пощенски кутии и цялостното ниво на пощенските услуги. Според него обаче културата на абониране и в доста от страните от Източна Европа е сходна. "Може би ние не правим изключение от общото правило в нашия регион", смята Караджов.
Изпълнителният директор на S Media Team Любомир Станиславов е по оптимистично настроен и се надява, че културата на абониране се завръща. "Спомням си, че през 80-те тази система работеше перфектно. За целта обаче ние, издателите, трябва да спечелим отново доверието на читателите. Основните пречки, за да осъществим по-бързо това, са две", твърди Станиславов. Първата е липсата на адекватна пощенска инфраструктура, а втората причина е лошата работа на пощите. Според него комбинацията от тези два фактора прави успеваемостта на класическите доставки под 50%. "Това е напълно неудовлетворително както за нас, така и за нашите читатели", коментира той.

Стр. 33, 34