в. Гласове | Димитрина ЧЕРНЕВА | 2010-02-19

Иван РАЧЕВ: Ако не разсекретят делото и съдебният процес не мине при открити врати, това ще е доказателство, че акция .Октопод" е театър.

Иван БАКАЛОВ: Делото срещу "октоподите" трябва да бъде открито.

Броени дни след ареста на Алексей Петров и операция "Октопод" версиите за случилото се продължават да набъбват лавинообразно. От парламента заваляха едновременно възторжени похвали, че държавата най-сетне е започнала война с мафията, и съмнения, че тази история е спектакъл с политически измерения. Всички политици обаче се оказаха еднакво невинни и недокоснати от пипалата на "Октопода". За борбата на МВР и правораздавателните органи срещу организираната престъпност преди и сега, както и за реакциите на българските политици и техните прикрити обвързаности с престъпния свят е разговорът тази седмица.

Смятате ли, че операция "Октопод" и арестът на Алексей Петров са вододел, който би довел до изясняване на истината за това кой кой е през последните 20 години? Г-н Рачев, вие казахте, че сте изненадан от факта, че властта е посегнала толкова нависоко.

Иван Рачев.: Бях изненадан дотолкова, доколкото хора от МВР посегнаха на Алексей Петров. Но според мен това изобщо не е първият такъв случай. Помните ли през 2003 г., когато Ваньо Танов беше шеф на РДВР в Русе, криминалистите погнаха т.нар. група на Илиян Пенев -Мацола. Става дума за 15-20 човека, които поне от 1994 г. държаха контрабандата, проституцията, дрогата – изобщо всичко в Русенския регион. Те бяха хора на Маджо, имаше събрани конкретни доказателства, в схемите участваха двама или трима съучредители и местни шефове на СДС плюс прясно подкараният към ареста Светослав Мичев от БСП. Имаше замесени хора от "Лукойл", имаше замесени хора от Плевен. Единия от тях – Людмил Конов – го застреляха с автомат. Конов беше съдружник на Васил Антонов, бивш депутат от БСП и много добър приятел на Румен Петков. Цялата тази разработка беше провалена от русенския окръжен прокурор Люлин Матев и от бившия шеф на Военна прокуратура Николай Ганчев. Ако правосъдието се беше разровило тогава, част от хвалбите днес нямаше да ги има. Вторият случай е наркоафера-та "Опицвет". Николай Велков, който сега е арестуван при операция "Октопод", беше собственик на пазарджишката финансово-брокерска къща "Юнона монета", която някак странно изпадна от делото. При обиска на тази финансова къща са намерени документи, които доказват, че част от инсталацията в "Опицвет" и таблетиращата машина са купени с пари на Кристиян Младенов. Младенов пък по това време е член на Управителния съвет на "Локомотив – София", чийто президент е Николай Гигов. Амфетамини-те е продавал ливанецът Адел Абдо Саркис, който по онова време, 1998-2000 г., не излизаше от президентството на Петър Стоянов. По-късно същият този Николай Велков влезе в надзора на Корпоративна банка, където са Цветан Василев и Ирена Кръстева, и стана юридически съветник на омбудсмана Гиньо Ганев. Така че изненада има, но мисля, че както тези два случая, така и случаят с Алексей Петров няма да бъде изяснен.

И двата случая, за които разказахте, впечатляват с преплитането на криминалния бизнес и политическата класа.

И.Р.: Естествено, нашата организирана престъпност е създадена от държавата. Няма как да не се преплитат. До 10 ноември 1989 г. нямаше социално-икономически, политически и обществени предпоставки за съществуване на организирана престъпна дейност в класическия смисъл на думата.

Ако това е така, каква е логиката политическата класа да допусне разплитане на обвързаностите между мафия и държава?

Иван Бакалов: Има логика, защото има политически борби и едните искат да разплетат далаверите на другите. Възможно е да излязат някои истински престъпления, някой да бъде компрометиран и евентуално вкаран в затвора. Алексей Петров сега е арестуван, но четох, че обвиненията са много слаби и вероятно съдът ще го пусне. Само че той вече е компрометиран. Говори се, че е завладял повечето публични домове в София. Завладял, обаче в какъв смисъл, как е организирано всичко това? Един публичен дом плаща на собственика си всеки месец. Той пък плаща на някакви служители, които пазят момичетата, плаща на някого в полицията и пр. Няма акция срещу проституцията, за която тези домове да не са информирани предварително. Ако има такава, тя е специално организирано изключение, като последната. Част от парите, които собствениците плащат, накрая отиват до един капо ди тути капи (бос на всички босове), който седи най-отгоре. Предполага се, че в някакъв момент, като човек силен в службите, Алексей Петров е станал такъв. Четох обвиненията за Митко Полицая, който плащал на Хамстера, а пък Хамстера на Алексей Петров. Въпросът е в това, че след като вече не е в ДАНС и е скаран с управлението на МВР, той вече не е силен и не може да бъде капо ди тути капи в този бизнес. Тъй като проституцията е нещо, което никой не може да изкорени, докато не бъде легализирана, на мястото на Алексей Петров ще дойде друг. Тези домове няма да бъдат затворени, тъй като там текат парични потоци. Тези парични потоци в бедна страна като България захранват и политиката. По закон партиите в България получават страшно малко пари от бюджета. И политиците, естествено, използват властта и влиянието си, за да взимат от тези парични потоци. Аз дадох пример с проституцията, но освен това има контрабанда на горива, има наркотици… Разбира се, тези пари минават през посредници, през зависимости. Те не стигат директно от дилъра до някой депутат например. От малките поточета се събира един по-голям поток, който отива нагоре. А там казват, че отнякъде някой давал.

Очаквате ли тази операция да изясни начина, по който се финансират българските партии? Самият Алексей Петров преди време обеща да проговори и да огласи някои от страшните тайни на прехода. Ще го направи ли според вас?

И.Р.: Ако започне да говори, ще обвини себе си. По наказателните закони той има право да не дава показания срещу себе си. Освен това, за да се разприказва, трябва да каже откъде има информацията, трябва да посочи източник. Поне засега източниците му са два – Николай Начев, бившият контраразузнавач, и Никола Филчев, бившият главен прокурор. И двамата не са нито следствени, нито обвиняеми.

Каква е истината за т.нар. частно МВР на Алексей Петров и за намерените папки с класифицирана информация в склада на басейн "Спартак", както твърди министър Цветанов? Смятате ли, че Алексей Петров е оставил тези папки там, след като е знаел за предстоящия арест няколко дни по-рано?

И.Р.: За да отговорим на този въпрос, би трябвало да знаем какво е имало там преди акцията и какво е намерено по време на акцията. Ако разсекретят делото и съдебният процес мине при открити врати, може да разберем нещо.

Заявихте, че обвиненията са много слаби и вероятно съдът ще пусне Алексей Петров. Министърът на правосъдието Маргарита Попова отправи упрек, че не може мярката "задържане под стража" да се използва, за да имат време разследващите да съберат доказателствата.

И.Р.: При дело за мярка за неотклонение не е необходимо да се прилагат кой знае какви доказателства. Мярката за неотклонение трябва да гарантира присъствието на следствения в България и евентуално да предотврати извършването на ново престъпление или укриване на доказателства. Много е важно да се разбере, че в момента полицията и прокуратурата трябва да съберат доказателства за това, че ако пуснат Алексей Петров, той ще извърши престъпление и ще попречи на разследването или ще избяга. А това нещо как ще го докажат? Тук разликата е много тънка. Той може да проседи така и две години в ареста и накрая да се окаже, че е невинен, и да му кажат: "Извинявай, станала е грешка". "Ние внасяме обвинения", казва Цветанов. Какви обвинения внасяш, ти внасяш данни, че той ще извърши ново престъпление и че ще попречи на разследването. Толкова. Нищо друго не се иска по мярката за неотклонение. Сега в момента има улики, те още не са доказателства. Те трябва да съберат доказателствата. Не може такова страшилище като Петров да бъде обвинено едновременно за рекет, контрабанда, проституция, пране на пари, търговия с влияние, отвличания и пр. Половината от Наказателния кодекс! Как ще ги докажат те? Та ако Алексей Петров беше такъв идиот, че да допусне срещу него да бъдат събрани улики за три дни, те щяха да го застрелят още през 1995 г. Не съществува такъв идиот в подземния свят, който да допусне да го арестуват след един месец работа.

И.Б.: Проблемът е, че цялата тази акция за октопода и неговите отрязани пипала е много пропагандна. Във вестниците човек научава за някакви лични интриги и взаимоотношения между Цветанов, Борисов и Петров. Има съмнения, че нещо не е наред и че се вдига шум за пред света, че водим голяма борба с мафията.

Откъде идват тези съмнения според вас?

ИБ.: Първо, липсата на достатъчно доказателства и второ, предисторията. Въпросният Петров лично занесе на Борисов някакъв доклад на ДАНС, на базата, на който той обвини бившия премиер Станишев, че е изгубил някакви доклади в Министерския съвет. Те имаха някакви контакти и нещо се сработваха, а сега изведнъж станаха врагове. Били са съдружници в някаква каратистка фирма, имали са някакви отношения в миналата си дейност като охранители. Съществуват факти, по които може да се съди, че има лични амбиции в акцията срещу Алексей Петров. При толкова оскъдни доказателства и при толкова много пропаганден шум започвам да мисля, че тези, които са истинската мафия и в по-голямата си част са незасегнати, сега седят доволно и се хилят – "Ето го мафиота, ние решихме проблема с престъпността и разковахме мафията".

Защо през 1999 г. Алексей Петров е бил внедрен като агент под прикритие в Националната служба за сигурност (НСС)? Как ще коментирате свадата около това кой точно е вербувал Петров в службите?

И.Р.: Ама той не е влизал в службите изобщо, разберете го! Да излезе някой и да каже: "Алексей Петров е влязъл в службите през 1999 г. и е направил това и това". Какво точно се е случило, след като той уж е влязъл в службите?

Нали се твърди, че е станал агент на НСС през последните дни на декемри 1999 г.?

И.Р.: Добре, той като агент на МВР ли прави предизборната кампания на Надежда Михайлова в Ловеч през 2001 г,? Него като агент на МВР ли го стреляха през 2002 г. или като мутра? Като агент на МВР ли е съдружник със Златко Баретата, който от една година е в ареста за контрабанда и трафик на наркотици? Освен това и Косьо Самоковеца беше нещатен сътрудник на НСС. Димата Руснака беше нещатен сътрудник на НСС. Две трети от убитите са сътрудничили.
И все пак неговият статут е по-различен от този на повечето герои с прозвища, които изредихте. Така или иначе, той е минал през най-малко четири български правителства. Партиите сега се замерват с компромати чий продукт е Алексей Петров.

И.Р.: Как четири правителства, той е в играта от 1993 г. В Асоциацията за гражданска самозащита, която е създадена през 1992 г., влизат Алексей Петров, Валентин Моллов, Петьо Блъсков. Това означава ли, че Алексей Петров тогава си е купил "24 часа" и "168 часа"? После неслучайно той става председател на Съюза за стопанска инициатива на гражданите (ССИ). Той си е вътре в киреча от самото начало на прехода. И преподава в УНСС. Ами ректорът на този университет сега е председател на ССИ.
Как коментирате реакциите на политиците във връзка с тази операция? Всички се разграничиха много категорично от Алексей Петров, включително Яне Янев, който каза, че никога не е имал нищо общо с делата на Петров и неговите партньори.

И.Р.: Никой няма да излезе и да каже "аз съм идиот". Същата е работата с тази нерегламентирана среща на Румен Петков. Ако някой прочете стенограмата от прословутото заседание на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност от април 2008 г., ще види, че там Ваньо Танов казва ясно – Румен Петков се оказва онзи посредник, който трябва да помирява братя Галеви, Алексей Петров и Златко Баретата. Той не е отишъл на среща с Галев, уредена от Алексей Петров, той е отишъл да ги помирява. Това още не е разследвано.

И.Б.: Ние имаме най-удивителното МВР може би в целия соцлагер. Двадесет години МВР прелива в престъпността и после се връща обратно. Пример са братя Галеви, които са бивши барети. Такива са Златко Баретата, Алексей Петров и много други. При това говорим за официалното преминаване от МВР в бизнеса и обратно. А неофициалното, тези, които са напуснали и плащат на останалите вътре свои колеги? Алексей Петров напуска отряда за борба с тероризма…

И.Р.: Само че във Варна, което е много важно. Оттам е топлата им дружба с другаря Филчев. Помните ли аферата "Амигос"? Двамата съдружници на Пепи Амигоса, братята Мирянови, са полицаи. Иво Карамански навремето какво беше? Христо Величков, шеф на националната полиция, и Иван Иванов, шеф на издирването в СДВР, са тартори на Карамански. Карамански работи за тях в казино "Севастопол". После Христо Величков даже стана депутат от "Атака".

И.Б.: Реакциите на политиците са интересни и дават още един повод да мислим, че при ареста на Алексей Петров има намесена политика. Волен Сиде-ров е доволен и веднага поиска главният прокурор да снеме имунитета на неговия конкурент Яне Янев и да го разследва за връзки с престъпността. След това Румен Петков изчурулика, че Станишев трябва да ей подаде оставката, защото назначил Алексей Петров. После Камен Костадинов от ДПС заяви многозначително, че не бил доволен от работата на ДАНС при предишния парламент, когато те били в управлението, но сега оценява положително тази акция. Срещу ДПС, което е в опозиция, имаше страшни предизборни и следизборни закани от страна на Борисов. Оказа се, че те сега се чувстват комфортно и адмирират като опозиция действията на властта.
Споменахте за топлата дружба между Алексей Петров и Никола Филчев. Кога започва тя?
И.Р.: Според мен от 1992 г. Крепи се на интерес и на някаква зависимост, филчев е бил съдия във Варна. Не знам откъде да започна – схватката за "Джони Уокър", сблъсъкът за "Токуда", ямболската адвокатка, скандалът с Николай Колев, лека му пръст… Много са нещата. След скандал Филко Славов от барета отиде и стана шеф на сигурността във Върховната касационна прокуратура (ВКП). Филчев и Славов имат къщи в един имот на "Левски Спартак" на "Черни връх". Те са им построени от Алексей Петров. В първата си книга "Лъжата: Жан, Иван и другите" Тошо Тошев има цяла глава, която се казва "Срещи под дулата на баретите". Тошев пише нещо в "Труд", Филчев започва да го рекетира и през Анна Заркова си уреждат среща на кортовете на "Левски", където от едната страна са мутрите, бившите барети на Алексей, а от другата – въоръжените барети на Филко Славов. И тези тримата си говорят там нещо. Това е шизофрения. Още с излизането на тази книга и филчев, и Алексей Петров трябваше да бъдат изпозатворени, вместо да ходят да поздравяват Тошев. Имам хипотеза, че цялата тази галиматия срещу Алексей Петров по стар народен обичай може да цели очистване, пране на биография през съд. Страшни обвинения, един обективен съд, един обективен процес, бум-бум, човекът е невинен, хайде довиждане и край. И цялата му бизнес империя си остава. Защо не?

Смятате, че това е театър?

И.Р.: Защо да не е театър? Всичките минаха оттам. Дилян Дорон мина оттам, Иван Кочев – Чомбе мина оттам, "Мултигруп" няколко пъти минаха през това, Софиянски мина оттам три пъти. Кой не е бил съден и оправдаван впоследствие или разследван и оневиняван. Някой знае ли в тези 350 хиляди прекратени поради изтичане на давност следствени дела какво има? Къде е първият фалит на
"Балкан", къде е "Кремиковци", къде е петролният заем?
Добре, но все пак каква е разликата между Алексей Петров и Бойко Борисов? И двамата тръгват от охранителен и застрахователен бизнес. По-късно, както отбеляза Антон Кутев, разликите следват от това, че Сакскобургготски покани Борисов да стане главен секретар на МВР.

И.Б.: Знаете ли на какво ми прилича това, то е като с чалгата. Излизат някакви певици, слагат си силиконови цици и всички започват да им подражават. Като влезе една мутра в политиката, и другите мутри започват да слагат силикон, да се червят и да стават политици. Алексей Петров обяви преди три месеца, че щял да бъде алтернатива на Бойко Борисов. Това е комплексът на мутрата, която иска да стигне своя събрат. Да, ама Борисов не е толкова просто явление. Той има харизма, умее да говори, има излъчване.

Чарът и харизмата достатъчно основание ли са някой да влезе в политиката?

И.Б.: Един автор продаде книга с огромен тираж – "Тайният проект Бойко Борисов". Хипотезата е, че има някакъв проект за издигането на Бойко Борисов и че има кукловоди, които са го дърпали от самото начало, за да стигне дотук.

Вие как гледате на тази хипотеза?

И.Б.: Започнах да си мисля, че има нещо такова, че зад Борисов има някакви хора. В един момент реших, че това е царят, защото той го направи главен секретар. Но хайде да се върнем назад и да помислим – може ли всеки да стане охранител на Тодор Живков. Някой очевидно го е препоръчал. След това царят също го избра за свой охранител. Явно пак някой го е посъветвал.

И.Р.: Добре, нека да пораздрусаме малко черешата. Преди малко изредих част от хората, свързани с Асоциацията за гражданска самозащита – Алексей Петров, Валентин Моллов, Иван Бояджиев от МВР, Петьо Блъсков. Там има и едно лице -Томо Цветанов Борисов, който също е охранител. При първото идване на царя през 1996 г. го охранява Томо Борисов. Тогава, кой знае защо, царят е настанен в хотел "Глория палас", откъдето, кой знае как, му изчезва чантичката с документите, с джиесемите, с кредитните карти. Става един много тих и много бурен скандал. Хотел "Глория палас" по онова време е на Илия Павлов, на Маджо, на Стойне Манолов и на Васил Божков – Черепа. Изведнъж се оказва, че нашето момче Бойко Борисов веднага намира чантичката с всички документи на царя, връща му я и му става охрана. Това е. Оттам тръгва възходът.

Ще бъдат ли извадени покрай "Октопод" файловете на прехода, както призова Стани-шев, за да се види как са формирани охранителните и застрахователните бизнеси?

И.Р.: Какво да излиза, то всичко е ясно. Има търговски регистри, там всичко си пише. Ето "Първа частна милиция". Тя е на тогавашния заместник-шеф по национална сигурност на РДВР – Стара Загора Оник Калустян и на Емил Райков от Бургас. Емил Райков по-късно става съдружник с Бойко Борисов и с Румен Николов – Пашата в незаконната бургаска цигарена фабрика. Това си го пише. Ако Борисов искаше да ръчка срещу Алексей Петров, защо не ръчка за онзи случай, когато през 2001 г., по времето, когато беше главен секретар на МВР, хванаха израелците и вървя разследване, при което ставаше дума за 3 млн. лв., а според мен ставаше дума за хазартен туризъм и за пране на пари.

Е, защо не е ръчкал Борисов?

И.Р.: Защо не ръчка, защото са ези и тура. Това е. Сега какво се случва между това "ези" и "тура", че единият все пак започва да ръчка?

И.Р.: Какво се случи, когато Алексей Петров бастиса братя Галеви? Нищо. Делото е секретно. И това дело ще бъде секретно. Ако го разсекретят и съдебният процес върви при открити врати, това ще е доказателство, че е на път да се случи нещо срещу организираната престъпност. Всички далавери в съдебната система стават на закрити заседания и при секретни дела.
Смятате ли, че в резултат на тази операция ще настъпят някакви размествания на политическите пластове? Сидеров вече обвини Костов, че е произвел Алексей Петров в офицер, а той от своя страна му е обещал да не разкрива далаверите по време на неговото управление.

И.Р.: Ами нека се фокусираме върху Волен Сидеров и "Атака". Първият шеф на "Атака" в "Надежда", Пело Стоев, е съосновател на ВИС-1. Любомир Бакърджиев, шофьор на Волен Сидеров при инцидента на магистрала "Тракия", е сикаджия от Перник и Радомир. Слави Бинев, евродепутат от "Атака" – каратист, Асоциация "Защита", Карамански и т.н. От друга страна – Костов, Славчо Христов, Маргините, кръгът "Олимп". Съюзът на бившите барети винаги е играл някаква буферна рола между СИК u ВИС, доколкото изобщо е имало нужда от такъв буфер. Не знам защо Иван Костов се радва толкова на тази акция, та дори твърди, че сме щели да учим имената на участниците в учебниците по история.

И.Б.: Възможно е да има размествания на пластовете, но не съм видял компрометиран политик, който да си е подвил опашката. Може би единственото изключение е Жан Виденов, който се скри. Другият, който постъпи по подобен начин, е Филип Димитров. И двамата си отидоха заради страшно недоволство на хората. А останалите? Вижте Румен Овчаров. Той беше министър в едно провалено правителство и вицепремиер във второ правителство, от което беше изхвърлен от самия премиер заради съмнения за корупция. И този човек надига глава – "няма, аз не излизам от политиката, ще променям БСП". Един политик е загубен, когато изгуби обществена подкрепа.

Ще се случи ли това и на Бойко Борисов, ако тази история бъде покрита и заровена?

И.Б.: Волен Сидеров сам се изложи в самолет на "Луфтханза". Човек каквото си направи сам, никой друг не може да му го направи. Като видя, че ще го съдят в Германия, отиде и се извини. Всички тези неща медиите ги цитират, а хората ги четат. В един момент неговото влияние ще се свие или ще се срине напълно и той ще остане извън парламента, както се случи със Сакскобургготски. Какъв е случаят при Борисов? Засега той е Тефлонов, каквото и да става, той е, няма алтернатива на хоризонта, не се вижда друг. Да, но и той натрупва негативи. Хората вече виждат, че много приказва, обръща си мнението на 180 градуса, днес каже едно, утре го отменя и т.н. Подобни показни и пропагандни акции няма да помогнат. Всъщност те неслучайно са такива. Хората са зажаднели да видят борба с престъпността и той им дава зрелище чрез медиите. Но освен зрелища ще трябва и хляб и ако няма икономическа промяна, настроенията към Бойко още през пролетта може да се окажат доста различни.

И.Р.: Ако от тази операция не излезе нищо, ще каже, че Цецо е виновен. Това е единствената политическа нестабилност, която очаквам да се случи. Възможно е Цветанов да се окаже грозно подведен от някои негови хора, подобно на бившия главен секретар на МВР Илия Илиев. Тази операция е като всички останали. Няма разлика дали са братя Галеви, дали е Алексей Петров. Освен това, ако искаха никой да не им пречи, щяха да вкарат в ареста и Николай Начев, който е бивш шеф на икономическото направление в НСС, изгонен оттам за чадъросване на Косьо Самоковеца, така изгонен, че става шеф на националната сигурност в РДВР – София, Филчев също щеше да е вътре, а и други хора от ВКП.

А какво се случва сега в ДАНС, там остана лобито, с което толкова си противоборстваше Алексей Петров? Как коментирате тезата, че операция "Октопод" е лична вендета?

И.Б.: Още един повод да кажа, че има нещо съмнително в тази акция. Неговият съперник Иван Драшков е зам.-председател на агенцията. Въпросният Драшков е сложна смесица между сталинизъм и съвременен ченгесарски бизнес. Синът му е на 26 години, но има комплекс от 80-100 апартамента, който струва милиони. Казват, че бил взел кредит. Смятам, че няма банка в България, която да даде такъв кредит, при това без ипотека, без нищо. Освен ако някой не е показал в банката една папка. Братът на Драшков пък продаде имот с фалшивия подпис на Бойко Борисов.

И.Р.: Е, да, ама кой го купи? Емил Димитров, който е депутат от ГЕРБ, и Славян Теофилов, който е сикаджията на Слънчев бряг и беше на трето място в бургаската листа на РЗС.

От ДСБ поискаха да бъде арестуван и разследван бившият главен прокурор Никола Филчев, който беше избран по време на управлението на сините. Всъщност как беше избран тогава той?

И.Р.: Ама как избран, той беше назначен. След скандала с Бойко Рашков и разсипването на следствието през 1998 г. имаше последен срок за попълване на новия Висш съдебен съвет (ВСС). Йордан Соколов предлага зад гърба на парламентарната група Евелина Попова, която по онова време е окръжен прокурор на Плевен. Заедно с Румен Петков и разни други хора тя е съучредителка на фондация "Кайлъка". Сините талибани на Йордан Соколов в парламента – Петър Рафаилов, Димитър Абаджиев, Иван Димов и още някои, избират Евелина Попова във ВСС, тя предлага Филчев и те го избират. По това време диагнозата на Филчев, която по-късно Иван Григоров размаха, се намира в Израел, където той ходи на лечение и процедури.

Иван Костов има ли някакво отношение към този избор?

И.Р.: Нали Костов назначи Филчев за заместник-министър на правосъдието. Мисля, че покрай диагнозата сините смятаха, че ще го контролират. По това време вече се знаеше за брата на филчев и контрабандата на антики, освен това имаше и едно смачкано дело за това, че Филчев е бил жена си в автобус на автогара "Юг". Плюс още няколко скандала посред нощ с катаджии, полицаи и т.н.
Ще се стигне ли дотам да бъде обвинен бившият главен прокурор? Това е едно от лицата на прехода, за които се твърди, че разполагат с информация и компромати за немалко политици.

И.Р.: Би трябвало да тръгне поне разследване. Първият сигнал е през май 2000 г., когато Филчев каза в парламента -"всички знаем кой ограби България, 20 млрд. лв. от приватизацията, какво се смеете вие там в лявата част". Година и половина по-късно извади оня списък с 42-ма души, бивши министри, началници и т.н., от които една трета бяха червени, а другите сини.

И.Б.: Случаят с Филчев за СДС е подобен на този с Татарчев. Два пъти последователно настъпиха мотиката. И двамата тежко некомпетентни, Филчев се заиграва с мутрите по същия начин, по който Татарчев се заиграваше с тях и купонясваше с Карамански.

И.Р.: ДАНС и МВР могат да свършат работа, ако докажат или опровергаят слуха, че Алексей Петров и дъщерни производни компании са получили обекти за строителство в Астана, новата столица на Казахстан, докато Филчев беше посланик там. Говори се, че имат и обща таксиметрова фирма в Астана.

Как коментирате разминаването в изказванията на вътрешния министър и на главния прокурор във връзка с акция "Октопод"?

И.Р.: Главният прокурор е предпазлив и е много прав да не говори нищо. Не е важно сега да приказват, важно е после да се види какво е събрано и ако се стигне до процес, той трябва да е открит. Ако не се стигне до процес, МВР и наблюдаващите прокурори трябва да излязат и да кажат: "Ние не успяхме в това и това, смятахме така, обаче истината се оказа друга", както е в САЩ и в Западна Европа. Там не ги е срам да си признаят, че не са успели да докажат нечие престъпление .

И.Б.: В българското общество нагласите са тоталитарни. Смята се, че е достатъчно да посочиш някого, да кажеш, че е бандит, и той моментално да бъде прибран. Хората са недоволни и се връзват на тази кукичка, дето я пуска Бойко Борисов – "ние ги хващаме, те ги пускат". Те ги пускат, защото няма доказателства. В САЩ знаят къде живее шефът на мафията, ФБР дава годишно по няколко милиона долара да го подслушва и следи. Той е на свобода и го дебнат, докато дойде моментът да го хванат за нещо и да го вкарат в затвора. Така, джастапраста като при Сталин, не може. Принцип от римското право е "по-добре десет виновни на свобода, отколкото един невинен в затвора". У нас нагласите са обратни. По-добре десет невинни в затвора, отколкото един виновен на свобода.

И.Р.: Не, по-добре десет някакви си в предварителния арест, а после кой откъде е.

Можете да прочете пълната версия на интервюто в glasove.com

Стр. 7, 8 – 9

btV, Новини в 22.00 часа | 2010-02-19

БТВ има нов собственик. News Corporation на медийния магнат Рупърт Мърдок обяви днес, че е постигнала споразумение с корпорацията Central European Media Enterprises (CME) за продажбата на националната частна телевизия bTV. CME са водеща медийна компания с 20 телевизии в Централна и Източна Европа. Споразумението предвижда CME да платят на News Corporation 400 млн. долара в брой за 100% от bTV. В цената влизат също каналите bTV Comedy и bTV Cinema, както и 74% от капитала на радиокомпания CJ.
В официално съобщение News Corporation посочва, че с тази сделка завършва програмата за излизането им от значителния за тях бизнес с излъчване на ефирна безплатна телевизия в Източна Европа. Продажбата на bTV и прилежащите канали подлежи на одобрение от българската Комисия за защита на конкуренцията (КЗК). News Corporation са били консултирани от инвестиционната банка J.P. Morgan, а CME от лондонския клон на Deutsche Bank.
СМЕ са създадени преди 16 години от магната Роналд Лаутер. В момента корпорацията притежава 20 телевизионни канала. Чешката „Нова телевизия” е най-успешния проект. Освен това СМЕ притежава канали в Словакия, Словения, Хърватия, Румъния и България. От лятото на 2008 корпорацията притежава у нас телевизиите „PRO.BG” и „Ринг”. Програмите достигат до 97 милиона зрители в региона.
 

сп. Maxim | 2010-02-17

Г-н Силвестър Силвестров, преди известен като театрален актьор, после брат Мангасарян, а сега – най-свежото попадение на телевизионната Пълна лудница! Време беше и за сериозно интервю в Maxim, стига само смешки

Вярно ли е, че като малък си гледал актьорите и си се срамувал вместо тях за публичната им излагация?

Абсолютно! Е толкова ли държеше да се излагаш, че стана актьор? Нали знаете, че когато нещо много те дразни, изведнъж се оказва, че трябва да се занимаваш точно с него. А моето семейство е много сериозно, родителите ми държаха да се занимавам с икономика, защото бях добър математик, късах ремъци просто! Но в един момент интересът ми угасна. Между другото, сега имам голямо влечение към квантовата физика, няма майтап! в един момент нищо чудно да стана физик -така или иначе, докато не станах сравнително известен, никой не вярваше в това, което правя
Т.е. В "мазохистичния ексхибиционизъм", както му вика Лорънс Оливие? Лорънс Оливие е пълен ненормалник!

Колко ненормално комплексиран трябва да бъде добрият актьор?

Много. Всъщност, за да бъдеш актьор, трябва да си изграден само от комплекси

Чел ли си какво пише в Уикипедия за теб? Че от всичко правиш главна роля. Коментирай

Чувал съм го няколко пъти от колеги. Да, дори да изляза на сцена само за две минути, искам всички да ме запомнят. Суета, не друго Защо Пълна лудница е сред най-успешните комедийни предавания? Много ясно – Пълна лудница трябва да се излъчва седем дни в седмицата по 24 часа, ако искаме да докоснем един процент от нещата, които заслужават пародиране

Кой от типажитс в предаването най ти е на сърце? Може би циганите, тях ги снимам най-бързо, от раз!

При циганите задачките са вътре в самия образ, има характерни особености – жестове на говорене, на тялото. Това улеснява нещата. Турският май също ми се получава (смее се) Не спираш да се лендзиш, а за комедийните актьори казват, че са тъжни хора Всеки, който иска да е тъжен, може да е тъжен, независимо с какво се занимава. Аз съм избрал да гледам по-нестандартно на нещата, но може би точно това трябва да е стандартът за мислене. Имам чувството, че хората просто не искат да бъдат щастливи – предпочитат да се оплакват, да гледат на нещата прекалено сериозно. И аз съм имал периоди, в които съм бил в разни дупки и депресии, и от там знам, че това състояние е лавинообразно. В момента, в който се разсърдиш, че някой те засича с колата, се появява друг, който прави нещо още no-дразнещо, и т.н. Въпросът е в твоята нагласа. Ако мислиш готино, ти се случват готини неща! Точно затова много ми харесва квантовата физика – защото във вселената абсолютно всичко е свързано. Аз, вие, столовете на които седим, кварталите ни, земята, планетите -всичко е едно. Струва ми се, че обществото ни страда от много тежко раково заболяване – всеки гледа сам за себе си. Ето, човекът си допушва цигарата и я мята на улицата, защото повече няма да мине оттук и не му пука. А трябва да се мисли мащабно. Животът е, да речем, 70, 80, или сто години, но не свършва с нас, ние сме просто част от натрупването на опит в общото цяло

Това малко ни измори. Кажи по-добре Мария (съпругата му Мария Силвестьр, позната с телевизионните си изяви и очите, сини като фланелките на Ман Сити – б.р.) успява ли да те надговори?

А, вкъщи е ужас. 1/1 двамата говорим едновременно, а синът ни, въпреки, че е само на три годинки, е другият говорител. Добре, че с Мария никога не става дума за работа, това по някакъв начин ни спасява. Защото в момента сме тотална конкуренция – различни продуцентски къщи, различни телевизии. Но пък имаме няколко интересни общи проекта, ориентирани към интернет – кратки филмчета от по 5-6 минути

А Братя Мангасариян няма ли да се завърнат с продължение на епичното "Теро-реро"?

В момента работим върху чисто ново парче. Казва се "Дъвка с вкус на чипс" и е посветено точно на това, за което стана дума преди малко – масовото затъпяване. Квартално парче, според мен е тотален хит, и то още преди да сме го пуснали. В момента впрочем Братята сме двама – без Сашо, който си има други проекти

Живял си в Перник – дай сега да разбием стереотипите за "пеунишкия" манталитет

Там са едни от най-свестните агенти, които познавам. Както навсякъде има красиви хора, така и в Перник има много ценни. Но пък, ако направиш кофти впечатление на някого, ще бъдеш изхвърлен завинаги. Иначе легендите и на мен са ми забавни. Най-вярното е, че в Перник прекалено много се пие

А къде пътят ти се пресече с този на Рачков, че и съквартиранти станахте?

В Сливен. Когато завърших ВИТИЗ, бях поканен в местния театър за няколко проекта. Заминах за три месеца, а останах девет. С Рачков реално живеехме в една гримьорна – имахме квартира, но никога не стигахме до нея. Каква е файдата за зарежеш купона и да излезеш от барчето на театъра в 4 сутринта, за да спиш три часа? После, като се преместихме в София, пак поживяхме заедно… Въобще, стабилно съжителство спретнахме

Ако трябва да си избереш изтезание, какво би предпочел – час с албумите на Веско Маринов или час турски сериал?

Турски сериал, това е идеалното изтезание {смее се)

Много тъпи въпроси ли ти зададохме?

Най-умните в живота ми

Добре, чакай да се поправим – защо Мечо Пух и Тигър са яки пичове?

Щото бабите им никога не са гласували за БСП! {смее се) Това е самата истина!

Още от Силбестър – на ziumbiulsilvestars.bloqspot.com

Стр. 38-39

в. 24 часа | Диана КЪНЧEВА | 2010-02-18 

Третият сезон на “Форт Бояр” стартира тази вечер в 20 ч и ще се излъчва всеки четвъртък по същото време. Общо 13 епизода ще могат да видят зрителите. Тази година на форта ще са само лица на Би Ти Ви. От медията строго пазят в тайна кои са участниците, но "24 часа" разкри, че май сред тях са Марияна Векилска и сутрешният репортер Антон Хекимян. Специално за старта на тазгодишното звездно състезание у нас вчера пристигна Мосю Рошел – на снимката вдясно. Името му е Филип Льоре и е роден близо до Бретан. По професия е оператор и има особен вкус към екстремното. Освен че всяка година опитва новите изпитания на “Форт Бояр”, той предприема и много пътешествия за снимките на различни документални филми. Преди години загадъчният господар на крепостта стига и до Лапландия с кучешки впряг. Продуцентът на играта Мартин Захариев разкрива в аванс за читателите на "24 часа" какви са новите моменти и как са протекли снимките. Захариев е също известен издател, собственик на медии и човек с активна обществена позиция.

- Стартира новият сезон на “Форт Бояр”, какво ще му е различното, че го рекламирате с мотото "Още нищо не сте гледали"?

-Третият сезон на "Форт Бояр" в България ще бъде само с лица, познати от ефира на Би Ти Ви, но поставени в комични или напрегнати ситуации. Много е забавно.

По повод 20-годишнината на френското издание участие са взели Ева Лонгория и съпругът й Тони Паркър. В Дания водещ е легендарния вратар на "Манчестър Юнайтед" Петер Шмайхел. За Латинска Америка предаването се продуцира от компанията на Рики Мартин. Това е – хората искат да гледат известните! Някои, защото ги харесват, други от любопитство, трети – за сеира!

- За първи път отборите са само български. Как успяхте да спечелите това доверие у френските продуценти?

- Продуцентите от френската компания ALP специално ни поздравиха още през 2008 г., когато снимахме втория сезон и безпрецедентно българите спечелихме 11 победи от 12 мача! Миналата година отново ни признаха, че с нас работят особено приятно и професионално. Доверието между нас – "Айвижън", като изпълнителни продуценти, и французите се е доказало в работата ни през годините. По повод на 20-ия рожден ден френските домакини направиха само с нас страхотен купон на самата крепост, почерпиха с шампанско и торта с формата на форта. Работата с тези хора е удоволствие. Прекарахме страхотно заедно и зрителите ще усетят настроението от екрана.

- Как подбрахте тази година участниците, ще има ли някакви интриги между тях?

- Вижте, "Форт Бояр" е единственият истински позитивен риалити формат. Целта на тази игра е да преодолееш себе си, фобиите си, комплексите си, да се състезаваш отборно. По-просто казано – да си докажеш, че още ставаш. Интриги, казвате… Невъзможно е да има при този кастинг, а кастинга направихме заедно с мениджмънта на телевизията. Искам специално да благодаря за това на Люба Ризова, Вики Бехар, Рени Викторова и другите отдели. Телевизията е отборен спорт.

- Като продуцент как коментирате 12-те процента квота за програми на български продуценти, която записаха в поправките на медийния закон?

- Като продуцент и юрист по образование считам, че България като държава-членка на ЕС не е транспонирала европейската директива за аудио-визуалните медийни услуги в нейната цялост. В противоречие с директивата чл. 19а от ЗРТ дава правото на излъчващите оператори да преценяват дали за тях е практически възможно да запазват минимален процент от програмното си време за европейски произведения и за български произведения на независими продуценти. Директивата дава право на държавите – членки на ЕС, и на техният законодател да преценят практическата приложимост на това изискване, но не и да предоставят тази преценка на самите телевизионни оператори, както се получава в българския случай. Практически отказът на държавата да насърчи създаването на оригинална българскапродукция не подпомага развитието и популяризирането на българската култура. Уважаваният председател на правната комисия в НС, г-жа Искра Фидосова пред депутатите обясни, че не може да се запише "българска продукция" в закона, защото било в противоречие с международните норми в ЕС и не може да има дискриминационни текстове на национална основа. Това не е ли абсурд според вас! Въобще между първо и второ четене на закона в медийната комисия се случиха много странни неща, присъствах и на двете заседания. Приемете обаче, тази страница за затворена.Засега! Ще очакваме новия ЗРТ през 2010 г., както обещаха "отговорните фактори".

- Нова се продаде, ТВ2,"Диема" – също, Би Ти Ви е пред сделка. Какво става – районът ни ли е непривлекателен за инвестиция, или кризата отнесе от БГ ефира медийните магнати?

- Най-вече ни липсва пазарът, защото сме малка държавичка с бедни хорица. Какво да правят големите тук? Гръцката "Антена" продаде Нова тв на MTG за 620 милиона евро, ама преди кризата, когато телевизията имаше 18% дял при групата 18-49-годишни. Нещо повече – пазарът на тв реклама тогава в България се водеше за най-бързо растящ в Източна Европа и Нова държеше 32% дял от 125 милиона евро нет за 2007 г. И какво стана 6 месеца по-късно в пика на кризата? През януари 2009 г. и двете водещи телевизии намалиха цените си с 1/4 и работата се закучи. Днес Би Ти Ви е пред продажба и с нетърпение очаквам публичната информация за параметрите на сделката, тъй като купувачът СМЕ е публична компания и е длъжна да я оповести. За СМЕ, след като купи "ПроБГ" и "Ринг" с такъв малък пазарен дял, няма друг полезен ход, освен да придобие и пазарния лидер Би Ти Ви. Иначе инвестицията им в България се обезсмисля! СМЕ все пак е 33% Warner.

От цялата история обаче разбрах едно – в търговията с медии най-важното е кога продаваш, а не какво.

- Вие сте издател, а списанията едва кретат след бума, който преживяха преди години. Има ли още хляб в този бизнес?

- Аз взех своето от издателския бизнес през последното десетилетие, но 2009 г . ми излезе през носа и добре, че е вече в историята. Хляб няма, има само трохи, и то ако имаш портфолио от списания, единичните играчи си отиват. Това беше година на глобална рецесия и беше богата на уроци за играчите в медийния бизнес. Печатът затъва, твърдят, че интернет разцъфтява, но не и в България. Докато от една страна вестниците харчат много пари, за да осигурят оригинални истории и информации, от друга, радиото и телевизията ги предлагат безплатно, та даже и на интернет страниците си. След това ги вземат и останалите интернет медии и ги предават на "посетителите си" чрез линкове или като копират цели текстове. Тези, които се стараят да стигнат до оригинални информации, поддържат сгради, редакции, и онези, които правят интернет изданията си на два компютъра вкъщи, се борят за едни и същи рекламодатели.

Е, кой кого ще надвие в тази работа? Анализаторите казват, че медийната индустрия бавно ще започне да излиза от рецесията през тази година.

Издателствата трябва да създадат портфолио от печатни и дигитални издания, предназначени за различни аудитории. Те може да бъдат групирани по пол, възраст, социално-икономически статус, интереси, етнос, важното е да познават и разбират аудиторията си. Новите технологии са важният съюзник за издателствата днес. Те са свързани с всички звена в печатната медия – чрез тях може да се повишат приходите от реклама, да се подпомогне разпространението, намаляване на разходите, подобряване на комуникацията и повишаване на качеството на продукта.

- Как ще се отрази на тв бизнеса отпадането на ограничението собственици на рекламни агенции да имат медии?

- Аз лично съм доволен от тази либерална поправка, която много ми пречеше, докато бях собственик на Ретро радио. Забранителната разпоредба оцеля цели 13 години и целта й беше да ограничи възможностите за монополизиране и влияние на едни и същи играчи на целия пазар. Но според мен не проработи, защото беше умело заобикаляна през годините.Никой не кара рекламистите насила да стават собственици в медии, но сега клиентите им вероятно ще получават по-добри цени в медиите, където агенциите имат участие.

- Били сте главен секретар на КРС, толкова ли са натоварени комисарите, че трябваше да се увеличи бройката им от 5 на 9, и приемате ли сегашната нагласа на правителството да свие състава на регулаторите?

- Не само че я приемам, ами я аплодирам! Предишното правителство, водено от БСП, искаше да опикае като свое и това борче! Да, ама не! КРС е много сериозно институция, но като колективен орган може спокойно да работи и с 5 членове, защото разполага със сериозен административен и експертен капацитет. По съвсем друг начин бих ви отговорил,ако от тази година управляващите решат с новия ЗРТ да закрият СЕМ и да направят регулаторния орган конвергентен.

Стр. 24

в. Дневник | 2010-02-18 

Издателят на "Стандарт" Тодор Батков и доайенът в журналистиката Петко Бочаров се оказаха агенти на бившата Държавна сигурност. Те бяха обявени вчера от Комисията по досиетата заедно с още 12 души след допълнителната проверка на работещите във вестниците.Батков е бил нещатен сътрудник на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване), привлечен през 1977 г. Вчера той не отговори на мобилния си телефон, но публикува официално изявление в сайта standartnews. "Малко хора знаят какво означава III управление на ДС.
Някои ще кажат където трето, там и 6-о управление. Но разликата е от небето до земята. Ако някои
са разбивали човешки съдби с политически доноси, Трето управление на ДС бе военното контраразузнаване. Всяка държава има ВКР. Аз съм горд, че имах възможността да работя за националната сигурност на България, изпълнявайки своя воински дълг. Не са ме питали дали искам да служа, нито къде да ме разпределят. През 1977 г., след като завърших с пълно отличие Школата за запасни офицери, бях изпратен да служа като старшина-школник във ВКР. Служих достойно и нямам нито един повод да се срамувам. От прекараната една година ми останаха добрите спомени. След като се уволних през октомври 1978 г., не съм имал и нямам отношения с никакви служби, управления, агенции и т.н.", обяснява Батков. Той твърди още, че комисията продължава да крие други сътрудници на ДС. 91-годишният Бочаров е бил вербуван през 1946 г. от Второ управление на ДС (контраразузнаването). "Не се чувствам засегнат от решението на комисията, тъй като още преди пет години сам обявих, че съм имал вземане-даване с ДС", заяви пред "Дневник" Бочаров. Той изрази несъгласие всички, които са били обвързани с ДС, да бъдат слагани под един знаменател.
Сред останалите обявени вчера са: Тодор Коруев (като зам. главен редактор на в. "Дума"), Евгений Станчев (като главен редактор на "Дума"), Петър Манджуков (бивш издател на "Дума", обявяван вече), Валери Найденов (бивш главен редактор на в. "24 часа" и "Класа", обявяван вече), Кеворк Кеворкян
(сега е обявен, защото е проверен като автор на "Труд"), Валентин Бояджиев (бивш отговорен редактор на в. "Уикенд"), Георги Готев (бивш зам. главен редактор на "Стандарт"). Сред собствениците на медии, "осветени" досега като агенти на ДС, са още Димитър Иванов (в. Земя"), Красимир Гергов (като собственик в "Класик ФМ радио"), Тошо Тошев ("Медия холдинг"), Радосвет Радев ("Дарик радио"), Красимир Узунов (агенция "Фокус"), Петър Пунчев и Константин Тилев (радио "ФМ+", "Мила ФМ", "Орфей медиа ФМ"), Георги Агафонов ("Вяра тв", "Хип хоп тв" и "Хот тв"). Следващата проверка ще е на работещите в списанията и регионалните вестници.
пълен списък на обявените агенти в медиите, изявлението на Батков
Тодор Батков
е издател на Вестник "Стандарт". Той контролира над 90% от акциите във футболен клуб "Левски" и е в надзорния съвет на "Мобилтел". Батков е юрист и ръководи адвокатската кантора "Батков и сие". Той беше адвокат на Майкъл Чорни, като представляваше неговите интереси и пое част от бизнесите му в България. Преди два дни Батков обясни пред "Дневник", че продължава да е консултант на Чорни, но по проекти в чужбина и по делото му срещу Олег Дерипаска в САЩ. През 2008 г. получи орден "Стара планина -първа степен" от президента Георги Първанов.
Петко Бочаров
91-годишният Петко Бочаров стана известен с фразата си "Да, ама не", произнесена през 1992 г. в предаване на БНТ Тои започва кариерата си в БТА през 1952 г., където достига до зам.-главен редактор. От 1981 г. до 1993 г. е коментатор във "Всяка неделя" води рубрики в радио "свободна Европа" и "Дойче веле" Член е на редакционния съвет на в. "Про&Анти".

Стр. 5

www.prkernel.com | 2010-02-18

От 20 февруари по телевизия PRO.BG стартира съботно-неделен сутрешен блок от 8 до 10 часа. Предаването ще е по-скоро Lifestyle, ще има новини за красота, здраве, известни личности, светски гости и любопитна информация от цял свят. Водещи на сутрешния блок ще са Вяра Деянова и Денислав Борисов. Вяра получи през 2007 г. голямата европейска медийна награда EuroMedia – Erasmus за продукцията "Шест месеца от живота", която проследява първите шест месеца от членството на България в ЕС. Денислав е бакалавър по журналистика и магистър по PR.

Оригинална публикация

www.e-vestnik.bg | Иван БАКАЛОВ | 2010-02-18

“Той и Бакалов си е от бившите служби. Скоро ще го разбереш”

“Бакалов, ченге гадно. Досието ти е пълно с доноси, в които клепаш колеги и приятели”

Това са два постинга от форума на e-vestnik в последните дни. Отнасят се за редактора, тоест за мен. За последните близо 3 години имаше доста такива.
Обвинението, че си ченге, е сериозен аргумент в споровете от 20 години насам. Ей, Богу, аз не съм. Ще трябва да ми измислят други етикети…
Но през годините ми се случи да ме заплашват, че имам досие. Не само анонимно, във форумите…
Вчера оповестиха за пореден път имената на журналисти и издатели на вестници, които са били агенти или са били обвързани по някакъв начин с ДС. Има нови имена (Тодор Батков, Георги Готев, Петко Бочаров), има и стари, проверявани по-рано заради други медии (Кеворк Кеворкян, Валери Найденов, Васил Станилов).
Моето име го проверяват за трети път. Този път ми казаха от в.” Галерия”, че пращат името ми в Комисията по досиетата, защото пиша при тях коментари всяка седмица. Не съм на щатна работа там, но са ми дали името на комисията като наблюдател на вестника.
Веднъж ме проверяваха заради в. „Новинар”, където бях зам.-главен редактор и член на т. нар. редакционен съвет. И веднъж – заради в. „24 часа”, където бях шеф на отдел. Впрочем за „24 часа” не знам нищо – никой не ме е уведомил. Но със сигурност името ми е пратено на комисията, защото не се съмнявам, че главната редакторка там няма да ме пропусне за такава проверка. Имам основания да съм сигурен…
И сега, след третата проверка, пак се оказа, че не съм агент. Макар да знам много добре какво съм правил преди 20-30 години и съвестта ми да е чиста, право да си кажа, изпитвах известен страх, че ще ме изкарат агент… Смятах, и досега смятам, че досиета се подправят. И при тоя калпав закон за досиетата… Историята с тях се оказа доста мръсна.
Кашата е голяма. За някои принадлежността към тези служби в миналото е гордост. За други – срам.
„Това момче ми се издигна в очите” – така неотдавна заяви сегашният министър на българите в чужбина Божидар Димитров, който е бил агент на ДС в културно-историческата област, по повод разкритията за общинския съветник Владимир Каролев, че е бил свързан със службите.
Не знам трудно ли е да носиш клеймото „агент”. Приятел съм с колеги, които са обявени за “агенти” и отношението ми към тях не се е променило, защото аз знам какви са те и съм сигурен, че не са извършили нищо недостойно.
Не знам и в какво точно се състои зависимостта на един бивш агент – дали още работи за някои свои бивши водещи и вербуващи офицери, които вече работят за някой друг, извън службите? Дали той още е убеден сътрудник на някакви структури, мотивиран с пари и или нещо друго? Или служи по навик и привързаност на довчерашните си водещи офицери? Предполагам, повечето т. нар. агенти се отнасят с отвращение към миналото си. Мнозина са били въвлечени в тая мръсотия против волята си, понякога съвсем случайно и не са направили нещо лошо никому. “Агент е временно състояние на личността”, каза веднъж в интервю пред мен бившият шеф на Шести отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов.
“А на другите, които биха се запитали защо съм се съгласил с любезната покана да сътруднича, ще им препоръчам да намерят някой дядо или баба, учили и завършили преди войната Американския колеж (като мен) и все още неизкуфели (като мен), и да ги питат какво е било у нас през 1952 г., например… Не съм бил агент – оцелявал съм през тези години, оцелявал съм…” – така казва доайенът Петко Бочаров за своето сътрудничество на ДС. Не всички случаи са като неговия, но си заслужава да се помисли…
И със сигурност върху такива бивши агенти е оказван натиск, че ще ги издадат, че имат досие и така са ги карали да изпълняват някакви поръчки. Да, преди години никой не смяташе, че ще дойде момент да отворят всички доисета. И сигурно лесно са шантажирали. Самите бивши хора от службите лъжеха някои от бившите си агенти, че са им унищожили делата. Както се оказа, има такива попрочистени дела. А дали има унищожени?
Но доносите от папките не са в един екземпляр – ако папката на някой фаворит на службите е прочистена, копия от неговите съчинения се намират в папките на неговите жертви. Понякога те са много. И няма как да проследиш и прочистиш всички папки, за да заличиш следите на агент Х. Тази драми на архивите не са толкова важни…
По-интересно е, че има опити да се шантажират хора с обвинения, че имат досие, без те да имат. Моят случай се оказа такъв.
За пръв път това се случи през 1997 г. По време на т. нар. Януарски събития написах няколко коментара в “24 часа”, където работех тогава, които не се харесаха в тогавашната конюнктура. Парламентът беше обсаден, разбит и потрошен, замерян с павета. Колите пред него бяха смачкани и подпалени. За мен това не беше революция или справедлив протест, а вандализъм. Тълпа чупи и пали. Ама сред тях имало съвсем искрени и честни хора, които протестирали… Да, имаше и мои приятели. Имаше ударени и набити от полицията съвсем почтени хора. Но това не ми попречи да не харесвам т. нар. революция и типове като Евгени Бекърджиев, станал по-късно министър. В тия акции нещо миришеше на пари и организация от мутри. Въпреки справедливото недоволство от тогавашното правителство на Виденов.
Както и да е. След някакъв подобен коментар ми звънна стар колега, за когото се знаеше, че е ченге, беше работил в милицията преди години. Не бях го чувал отдавна. Поразпита ме това-онова, каза нещо весело и по повод това, което пиша, ни в клин, ни в ръкав изтърси: “Ти имаш досие, аз съм го виждал”. Срязах го на секундата. Толкова нагло се опита да ме шантажира. Попитах го има ли какво друго да ми каже и му затворих. Тогава много не ми пукаше. Както се казва, преместих си го от единия крачол в другия. Но ми направи впечатление, че бившото ченге беше на страната на синята вълна и се опитваше да ме шантажира, защото пиша против “революцията”. Поне така беше разтълкувал той моите коментари – той или онези, които са го накарали да ми се обади.
Много добре знаех, че съм чист и няма за какво да се срамувам. Но след години един друг ми намекна нещо подобно. Тогава още нямаше Закон за досиетата, никой не знаеше какво е това агент и какво може да има в едно досие. След години законът беше приет. И като започна едно вадене на досиета… Излиза списък, в който примерно до генерал Бриго Аспарухов и други кадрови офицери от службите, са наредени разни нещастни агенти, зорлем вкарани в някакви списъци, картончета и т. н.
Агент “Алберт”, колегата журналист, автор на вдъхновени доноси срещу колегите си от университета (виж тук), беше в един списък с хора, които дори не са подозирали, че са агенти. Някой някъде в тъмното социалистическо минало ги вписал в документите, за да отчете дейност. Ходил някой в командировка в чужбина, върнал се, а при него се явил някакъв от службите – “Я ми напишете тук къде ходихте, с кого се срещахте, питаха ли ви нещо” и т. н. Човекът пише, къде ще ходи, няма да го пуснат повече. И – хоп, агент. И в един кюп, в общата каша влизаха полковници, офицери – дори следователи от следствието, заедно с мръсници-доносници и невинни жертви на шантажите на ДС по времето на Тато.
Чак тогава се замислих, че в тая каша можеш много лесно да попаднеш и да ти лепнат етикет “агент”. А аз имах “честта” да служа в казармата в …поделение на разузнавателно управление на МНО, както се казваше тогава. Не съм го избирал. Отидох войник след като завърших университета. Вместо да ме пратят в школата за запасни офицери в Плевен, както други колеги вишисти, ме пратиха в радиоразузнаването в с. Мусачево край София. Изкарах 6 месеца в учебна рота, колкото да науча каква щуротия беше това комунизма и неговите военни. Поделението беше прелюбопитно. Цялото поле наоколо беше накичено с грамадни антени по десетки метри на високи стълбове, по които кацаха враните. Такива антени бяха пръснати и другаде из Софийското поле. Работата беше проста – подслушваше се всичко в ефира на НАТО от Лондон до Кайро. 24-часови дежурства на старшини и сержанти първокласни радисти, които познаваха по “почерка” кой предава и по силата на сигнала и честотата се ориентираха откъде идва. Безкрайно писукане на морзовите сигнали, от което се изписваха цифри, цифри, цифри… Запълваха едни дълги редици с колонки от цифри, които се пращаха в някакъв друг отдел, някъде, който да ги разшифрова. Какво и дали нещо е било разшифровано от тия купища цифри, които бълваха дежурните в денонощието, не се знаеше. Други дежурни слушаха всякакви радиостанции на летища, военни, граждански. И новините от чуждите радиостанции. И когато засекат, че на летището в Кайро кацат американски транспортни самолети “Гелъкси”, това заминаваше някъде нагоре, където го съпоставяха с други новини и Бог знае какво още. И вероятно са пишели едни доклади, които са заминавали и за великия СССР.
Когато малко по-късно гледах филма “Бразилия” на Тери Гилиъм, кадрите с неговото Министерство на информацията нещо ми напомниха моето поделение в Мусачево. Но аз нямах честта да остана дълго там и да се насладя на цялата тази дейност. След учебната рота изкарах още един месец служба, който премина главно в палене на печките на офицерите сутрин, преди да дойдат на работа, ме преместиха във Военна киностудия като ценен кадър журналист и телевизионер (работил бях и в БНТ преди това). И там се оказа, че съм много ценен, защото имам най-висока степен “допуск за секретност” – идвах от разузнавателно управление. И ме пращаха на снимки на всичките им секретни филми. Обиколих почти всички полигони, видях всички чудеса на съветско-българската военна техника, към която сега изпитват носталгия разни мечтатели по социализма (голям боклук беше, много сте заблудени, да знаете), видях с очите си учения, в които се разиграваха сблъсъци на армии с “ядрен” и “безядрен” вариант и т. н. – неща, за които тогава въобще не се говореше. Класифицирана информация, както се казва сега. И покрай тия секретни филми имах много неприятности. Всяка видеокасета, всяка кутия филм, с която се снимаха тия щуротии, бяха секретни. И аз отговарях за тях. Имах не един случай да рискувам да изчезне нещо. Видях, че ме и топят, и по този повод взеха дори да ме следят, викаха ме веднъж да давам обяснения. Шпиономанията не беше празна приказка в онова време.
След години сe замислих дали по Закона за досиетата няма да ме накиснат като агент. И дали нечия глава в тия служби навремето не ме е посадила по някакъв начин в техните архиви и разчети. Като нищо можеше да го отнеса. Има много такива случаи – писали някого агент, в нарушение дори на тогавашните закони – без да е подписвал декларация за сътрудничество, без да е написал дори един донос. Но излиза в списъците като доносник. Както и да е.
Не знам сега да се радвам ли, че не съм агент? Или да съжалявам? Толкова известни хора се оказаха агенти, че това се превръща в някакъв шик.
По-странното е, че още веднъж, преди година и нещо, една мастита колежка индиректно се опита да ме шантажира. Бях написал статия за вестниците, засягаше основно “24 часа” и “Труд” (виж тук). И по този повод ми се обаждаха, опитваха се да ми оказват натиск да изтрия материала от сайта. И въпросната колежка съобщила на друг човек, с ясното съзнание, че ще стигне до мен – “Бакалов е агент, като отворят сега досиетата, всичко ще стане ясно”. Не знам откъде идва тази увереност у някои хора, откъде знаят? Или просто блъфират, за да окажат натиск.
Това са двата по-съществени случая, в които са се опитвали да ме шантажират с досие, каквото нямам. Но сега, като се замисля, това ми е повлияло.
Не знам какво ли е ставало с тия, дето имат досие и са писали доноси…

Оригинална публикация

www.cross-bg.net | 2010-02-18

Помня всичко, бях в съзнание до шокова зала и тогава съзнателно си взех довиждане, защото усетих, че се спуска тъмнина. Това разказа пред БТВ журналистът Огнян Стефанов, който описва преживяното в новата си книга „Кома". „Описани са неща, които изглеждат така, сякаш са писани последните два дни, но тя е писана година и половина", сподели авторът. „Всяка дума се изстрадва и те връща в този филм".
Факт е, че част от героите в книгата са и част от героите на операция „Октопод" – Алексей Петров, ДАНС и отношението на Стефанов с тях. „Постарал съм все да бъда пределно откровен – да представя нещата такива, каквито съм ги видял, разбира се, това е моята гледна точка", каза Огнян Стефанов. По думите му, и до днес той няма отговор на въпроса как един обикновен човек като него се превръща във враг на държавата.
Въпреки усещането за опасността, която е надвиснала над него месец преди побоя, журналистът казва: „Тези хора изпълняват присъди без колебание, защото живеят с усещането, че над тях е само Господ. Никой не е в състояние да ги спре, до онзи ден те бяха недосегаемите. Доста преди тази седмица, аз съм си мислил, че арестът на Петров трябва да се случи, мислил съм, че подобно нещо няма да ме изненада, ако се случи рано или късно. Не съм с тази убеденост, че да твърдя, че той стои зад опита за убийството, но той е една от възможните версии", споделя Огнян Стефанов.

Оригинална публикация

в. Марица, Пловдив | Евелина ЗДРАВКОВА | 2010-02-16

Принципът: не предложиш ли идея, на която да ти кажат "Евала", хвърчиш

Пловдивчанинът Радомир Чолаков е един от осемте студенти, на които на 3 януари 1990 г. БНТ възлага разработването на концепция за ново телевизионно предаване с работно заглавие "Студентски парламент". Другите са Радослав Гълъбов, Любен Дилов-син, Ясен Бориславов, Петър Курумбашев, Камен Воденичаров, Цветелина Борисова и Георги Георгиев. Отговорен редактор е нещатната сътрудничка на Националната телевизия Снежа Симеонова. На 27 януари е излъчен първият брой на създаденото от тях предаване, но с името "Ку-ку". Радомир Чолаков става отговорен редактор на студентската програма "Ку-ку" след Снежа Симеонова и ръководи екипа в периода септември 1990 г.-октомври 1991 г. Предава щафетата на Петър Курумбашев и заминава за Германия, за да специализира медийно право. През 1995 г. се връща по покана на Хачо Бояджиев, който го назначава за юрисконсулт в БНТ. През следващите години става последователно главен юрисконсулт, главен секретар и изпълнителен директор на медията. От 2001 г. е главен юрисконсулт на издателската група ВАЦ. Председател е на Комисията за журналистическа етика в печатните медии.

-  Г-н Чолаков, всички си спомнят, че имаше някога в телевизията една студентска програма "Ку-ку", но предисторията се губи в мъглата на прехода.

- "Ку-ку" беше уникален експеримент в телевизията, какъвто не ми е известно да е правен някъде по света, а у нас никой не смее да го повтори. Целта на партийните идеолози, лансирали след 10 ноември 1989 г. идеята за такова предаване, е била да създадат "клапан" за отпушване на напрежението сред студентите, като им дадат възможност да обсъждат проблемите си по телевизията. Първата група студенти бяхме подбрани на квотен принцип: четирима представители на комсомолската организация в Софийския университет и четирима от Федерацията на независимите студентски дружества, оглавявана тогава от Емил Кошлуков. За да имало в екипа политически баланс. Например, аз и Любен бяхме от страната на "червените", а Курумбашев и Камен – от"сините". След много години важни фактори в БНТ ми признаха, че никой не е очаквал, че ще направим предаване. Сивите кардинали са били убедени, че първо ще се изпокараме и после, понеже не сме професионалисти и нямаме понятие от телевизия, ще се издъним. Това е щяло да даде повод на номенклатурата да каже: "Видяхте ли, че студентите за нищо не стават?!" Изненадахме ги.

Истината е, че се карахме точно два месеца, колкото да се убедим, че всъщност нямаме различия. Че всички искаме по-справедливо общество. Което минава през промяна на системата. Първото "Ку-ку" започна с онзи исторически кадър на китайски студент, спиращ с тялото си танк на площад "Тянънмън". Избрахме го случайно, но се оказа пророчески. Старият режим, без да иска, ни беше пуснал директно в танка. Два-три месеца след старта се занимавахме действително със студентски проблеми – столове, общежития, битовизми. В резултат на което разбрахме, че няма такова нещо "студентски проблеми". Всички проблеми са функция на политиката. След което си плеснахме ръцете, обърнахме дебелия край на тоягата и почнахме само с актуална публицистика и политическа сатира.

Впрочем, "Ку-ку" се излъчваше едва два пъти в месеца. Телевизионните босове си имаха достатъчно главоболия около Великото народно събрание и никой не ни обръщаше внимание. Едва през август 1991 г. ни показаха секретно социологическо проучване, според което студентската програма "Ку-ку" е на шесто място по гледаемост и на четвърто място по обществено доверие сред всички предавания на БНТ, след "По света и у нас", "Всяка неделя" и "Панорама". Босовете бяха в шок. Някак, тихо-кротко, "Ку-ку" беше станало танк, със собствено задвижване.

-  В съзнанието на повечето хора обаче са останали само фрагменти: атомното предаване, скечове, няколко песни… Същевременно се оказва, че огромна част от известните лица във всички телевизии днес някога са минали през "Ку-ку". Как си обяснявате този феномен?

- Основният принцип, с който тръгна предаването, беше, че то се прави само от редовни студенти. Който завършеше следването, трябваше да напусне. Това гарантираше непрекъсната ротация на хората. Другият принцип, наложен желязно от Снежка Симеонова, беше, че си в екипа само ако допринасяш за успеха на предаването. Ако в два поредни броя не предложиш идея, на която останалите да кажат "Евала", изхвърчаш. Третият принцип беше, че предаването нямаше водещи. Лице на "Ку-ку" беше куклата. Тя беше главното действащо лице, пред нея всички в екипа бяхме равни, просто репортери. И четвъртият: предаването трябваше да бъде непрофесионално. Думата "професионализъм" свързвахме с комунистически клишета. Беше въпрос на чест да правиш нещата наопаки. Всяко издание беше сбор от хрумвания: анкета с шантав въпрос, скеч, интервю с някоя странна птица, самоделно клипче … На кого каквото му е дошло на ума, важното е да е оригинално. Беше сбор от проблясъци. Затова и в паметта на хората са останали фрагментите.

"Ку-ку" беше велико, защото в него всеки млад човек, който иска и има какво да каже на обществото, получаваше шанс. Равен шанс. Без привилегии за никого. Отговорният редактор беше там, за да гарантира спазването на принципите. Да дава шансовете. И Снежка, и аз, и Петър, мисля, не сме изневерявали на тези правила. Беше невъзможно някой да ни се обади и да каже: "Абе, тук едно наше дете, много е талантливо … Вижте там …". Всеки трябваше да се доказва в жестока конкуренция. В "Ку-ку" оцеляваха само най-талантливите. Най-силните характери. Затова всички, които са минали през месомелачката "Ку-ку", успяха после навсякъде в медиите. Впрочем "Ку-ку" е доказателството на какво са способни българите, ако получат шанс, бъдат поставени в равни условия, имат високи цели и не допускат компромиси. За съжаление това никога повече не се повтори. Телевизията "открехна" една пролука през 1990-1994 г., през нея влезе една мощна вълна амбициозни млади хора, след което вратата отново се затръшна.

Ако за нещо ме е яд, то е колко трудно нашето общество дава шансове. Сакън, да не дойде някой млад човек и да вземе хляба на по-стария. Най-важното е да се пази статуквото. Ама талантливите младежи развиват бизнеса, разширяват го, така се създава място за много повече хора. Вижте днес. С едно-две изключения зад всички най-значими предавания на всяка от телевизиите стои по някой кадър на "Ку-ку". Ако тогава не бяха лансирани, подкрепяни, калявани тези хора, откъде щяха да дойдат? От "С бъклица и дрян" ли? Сега те дават хляба на старите телевизионери. Дават шансове на следващите. Представяте ли си, ако във всеки бизнес беше имало по едно "Ку-ку"? По една такава фабрика за шансове?

-  Ефектът на "атомното "Ку-ку" беше поразителен. Със сигурност не сте го направили, за да спечелите власт.

- Към точно това предаване изпитвам смесени чувства. Идеята за него се зароди още през лятото на 1991-ва. Тогава още бях отговорен редактор и имах вътрешна съпротива да го правим. Не ми беше ясна целта, която искаме да постигнем. Да кажеш по единствената телевизия, че "Козлодуй" е гръмнал, да взривим атомна бомба, макар и виртуална…?

Е, бомбата гръмна на 22.12.1991 г. Маса хора се побъркаха от ужас, политиците започнаха да си плетат кошниците, а в чуждата преса за пръв път се появиха статии, в които се постави въпросът "Ами ако гръмне …?". И до днес предпочитам да мисля, че "атомното "Ку-ку" беше направено от суета, за да не мисля друго… Не знам какво се доказа с него, освен че ценностите са започнали да се разпадат, а властта е в кома. Вече бях понаучил кое-що за германските медии и казах на моите приятели, че за такова предаване на Запад всички те ще са в затвора, незабавно. А тук станаха мегазвезди. Дойде славата, с нея спонсорите, голямото шоу, турнетата, политическото влияние… .

-  Само не ни казвайте, че това не е било планирано…

- Не, не беше планирано, така се получи. Получи се обаче и затваряне на екипа. Звездите вече не искаха да делят славата. Спря ротацията. Куклата отстъпи пред лицата на актьорите. Нека повторя, че "Ку-ку" беше изградено като трансмисия, в която талантът се завърта, получава ускорение и отлита в друга орбита. Когато спря, се оказа, че мястото е тясно за толкова много таланти. Това нямаше как да не доведе до конфликти.

От друга страна, натрупаното през двете години зрителско доверие беше трансформирано в чист рейтинг, а рейтингът, за да се поддържа, трябваха все нови и нови шокове. Срещу добрия вкус, срещу ценностите, доколкото бяха останали. Образи на "проститутки", "Шат на патката главата …". Във втория си етап "Ку-ку" все повече ставаше глашатай на псевдоценностите на прехода. Уж иронизирайки ги. Парадоксално, колкото повече укрепваше рейтинга, толкова повече падаше доверието. Когато кривата на нарастващите вътрешни конфликти се пресече с кривата на падащото доверие, номенклатурата, вече трансформирана в олигархия, дръпна шалтера и спря предаването.

-  Какво тогава е наследството на "Ку-ку" в съвременната медийна история, според вас?

- Трансмисията беше спряна, но не и създадените от нея хора. Пак да кажа: много талантливи хора с много силни характери. Те, вече поединично или на малки групи, формират и в момента медийния пейзаж в България. В този бизнес да можеш да кажеш, че си бил в "Ку-ку", е като карта за членство в елитен клуб. Дори такива, които са се завъртели за по едно-две предавания, обичат да разправят на младите, че са му едва ли не създатели. Наличието на толкова бащи и майки вече е доказателство, че "Ку-ку" е било един грандиозен успех. Успехът, или наследството на "Ку-ку", се крие в базисната му идея: всеки има право на своя шанс!

Стр. 17

Снимка: www.vgb.bg

в. Класа | 2010-02-17 

17 на сто от анкетираните планират повече средства за реклама в печата
66% от включените в международно проучване компании са обявили, че планират да увеличат инвестициите си в дигитални маркетинг канали през 2010 г. Това сочат данни на Econsultancy и ExactTarget, цитирани от eTimes.bg. Проучването е осъществено в периода декември 2009 г. – януари 2010 г. и в него са участвали 1000 маркетинг професионалисти.
Данните показват още, че 46 на сто от компаниите планират да увеличат цялостните си маркетинг бюджети през настоящата година. Същевременно липсата на разбиране за дигиталния маркетинг и липсата на професионално подготвен и обучен персонал в сферата се посочват от компаниите и медия агенциите като фактор, ограничаващ възможността на бизнеса да се възползва от тези предимства. 42 на сто от анкетираните специалисти са обявили, че не планират промени в цялостните си маркетингови бюджети, а 30% не смятат да увеличават средствата за дигитални промоции. 13 на сто от респондентите пък планират намаляване на инвестициите в маркетинг. 70 на сто от анкетираните представители на компании планират повече средства за социални медии. 17 на сто ще увеличат бюджетите си за реклама в печатни медии, докато 41% са отговорили, че намаляват търговските послания в печата. Повече от половината от компаниите планират да инвестират по-големи бюджети в мобилен маркетинг (56%), имейл маркетинг (54%) и реклама в търсещи машини (51%).
Според проучването 28 на сто от маркетинг специалистите ще пренасочат част от бюджетите си от традиционните медии към дигитални канали, като една от причините за това е възможността за измерване на ефективността от рекламната кампания в интернет. Най-големи затруднения в измерването на възвръщаемостта на инвестициите специалистите изпитват при социални медии и мобилен маркетинг. Въпреки това бюджетите за двата канала са с най-голям прогнозиран ръст през настоящата година. Според анализаторите възвръщаемостта на инвестициите не е най-важният фактор, който влияе върху увеличението на разходите за даден канал.

Стр. 15