в. Галерия | 2010-02-04

Митко Цонев безспорно е най-мразеният човек в БНТ. Националната телевизия отдавна се е превърнала в арена на жестоки междуличностни конфликти и вътрешни боричкания. И все пак напоследък интригантите май са обединили сили срещу мустакатия водещ. Колегите му настръхнаха от упоритите слухове, че Цонев искал чувствително увеличение на заплатата си като водещ на доста неуспешното откъм рейтинг шоу "В неделя с…".
"Митко направо е полудял. Колегите разправят, че е искал да взема поне десет бона на месец
Ще бъде престъпление да му изпълнят условията. Сигурно и на Слави Трифонов би му станало неловко да иска толкова пари, за да води подобно безумно предаване. Според всички рейтинги шоуто на Цонев остава извън петдесетте най-гледани програми. Как не го досрамя да си иска още пари", възмущава се утвърдена журналистка в националната медия, която едва успява да си докара около хиляда лева месечно.
На Цонев явно хич не му пука от нездравия интерес към неговата особа. В телевизията се твърди, че той изнудвал шефовете на БНТ да му вдигнат заплатата или щели да си търсят друг водещ за неделното шоу.
Още със завръщането си в държавната медия синът на Коста Цонев и Анахид Тачева се похвали, че е зарязал голямата си заплата от любов към телевизията.
"В БТК вземах по седем хиляди лева месечно. Върнах се в БНТ с доста по-скромна заплата. Ще ви прозвучи изтъркано, но за мен парите не са най-важното нещо в живота. Гледам да имам достатъчно джобни и да мога да си плащам сметките за телефон. Искам отново да съм под светлината на прожекторите заявява по този повод Димитър Цонев. Той започва да прави своето шоу срещу уж двойно по-малко възнаграждение от това в БТК. В телевизията има доста хора, които се смеят от сърце на подобни
твърдения. Според тях Цонев се разписвал срещу не по-малко от пет хиляди лева на месец, а сега искал двойно увеличение на надницата.
"Това са пълни глупости. Страшно много хора завиждат на Митко. Той е професионалист и не обръща внимание на подмятанията зад гърба си. Сигурно дори не е чул слуховете, че моли шефовете си за още пари. В БНТ всеки говори нещо лошо за другия. Превърнали сме телевизията в гнездо на змии, които съскат една срещу друга. Няма оправия", защитава своя бос един от работещите във "В неделя с…". Май той е един от малкото верни воини в армията на Димитър Цонев.
Още със старта на шоуто му скандалите се зароиха един след друг. Сценаристи и оператори изреваха, че не са им платили заплатите, за които са се спазарили преди началото на проекта. Някои дори напуснаха с гръм и трясък предаването. Цонев елегантно се измъкна от ситуацията с мотива, че не е негова работа да определя заплатите на подчинените си.
Напусналите бунтари попитаха публично къде отиват трите милиона, които са предвидени за реализацията на неделното шоу.
"Няма никакви три милиона. Цялата реализация ни струва около 800 хил. лева. Не искам с трици да ловим маймуни. Подобно шоу се прави с много пари. Бил съм в Европа и съм гледал достатъчно техни неделни програми. Всичките до една са направени така, че да впечатлят зрителите с лукс и величие. Няма смисъл да правим някакви студентски програми, защото едва ли хората ще седнат да ни гледат", категоричен е водещият на шоуто. Неговият опит от екскурзиите му из Стария континент явно не дава необходимия резултат и шоуто му хич не върви
Това още повече изостря напрежението в телевизията. Всички се чудят защо се дават толкова пари за едно безперспективно предаване, а далеч по-идейни проекти са убивани още в зародиш.
"Не е лошо да си син на легендарна водеща от БНТ и на също толкова легендарен актьор и депутат в две Народни събрания. Всички врати са ти отворени. Всяка безумна твоя идея се аплодира от подлизурковците. Митко отдавна е свикнал да се държи като президент в телевизията. Ходи с високо вирната глава и поздравява само най-големите шефове. Винаги се хвали кой ресторант е посетил и колко стотици лева е похарчил за един обяд", злобничко подхвърлят работещи в държавната медия.
Цонев явно е следен на всяка крачка от завистливи очи. Няма как да скрие и факта, че успява
да уреди красивата си дъщеря като репортерка в собственото си шоу.
"БНТ винаги е била роднинска телевизия. Майки бутаха синовете си, бащи тикаха дъщерите. На Цонев хич не му пука, че става част от тази шуробаджанащина", ядосват се в БНТ. В интерес на истината дъщерята Деси успява да се справя доста прилично със своите задължения. За кратко тя напуска телевизията, за да роди детенцето си. Красивото момиче на татко е омъжено за сина на Янчо Таков, който носи неговото име. Бебето също се казва Янчо Таков. Митко Цонев се надявал, че детето ще бъде кръстено на него, но младите имат други планове.
"Не съм правил трагедия, че не кръстиха бебето на мен. С Янчо сме приятели. Зарадвахме се, че неговият син и моята дъщеря са се харесали. Добре е, че се събраха две известни български фамилии. Помагаме с каквото можем на децата. Те искат да са самостоятелни. Деси вече ползва услугите на бавачка, за да е пълноценна в работата си", обяснява Димитър Цонев. Той усилено търси реализация и за сина си Димитър Цонев-младши. Митко завърши миналата година Италианския лицей и сега търси своето място под слънцето. Баща му има и други грижи на сърцето си. Първата е свързана с болестта на баща му Коста Цонев. Актьорът претърпя няколко операции и в момента лежи у дома.
"Татко не успява да се възстанови след тежките операции. Гледам да го навестявам колкото е възможно по-често. Цялата рода се грижим за него и се молим по-бързо да се оправи", просълзява се Димитър Цонев.
От няколко месеца той е в доста тежък конфликт с бившия си шеф Симеон Сакскобургготски. Цонев беше говорител на царя, докато последният се изявяваше като премиер на България. Никой не знае каква е причината за скандала помежду им, но пред своите най-близки съратници Симеон категорично заявил, че не ще и да чуе за бившето си протеже.

Стр. 13

МОНД Дипломатик | Мари БЕНИЛД* | 2010-02-04 

Подобно на мечки, пазещи равновесие върху застрашен от топенето леден блок, издателите на периодични издания работят усилено за спасяване на индустрията си. Привлечени от интернет, те най-напред качиха статиите си онлайн за безплатно ползване, за да привлекат реклама. Безуспешно. Много от тях вече се насочват към платения модел. И всички се питат: как да се финансира информацията в цифровата ера?
ПРЕЗ 2006 г. един от гостите на Конгреса на Националната федерация на френските печатни медии в Страсбург, банкер от "БНП Париба", сензационно заяви, че журналистите са изпаднали в положението на металурзите през 70-те години на XX в.: писано им било да изчезнат, но… все още не го осъзнавали. Изглежда цифрите потвърждават думите му. С повече от 2300 закрити работни места на журналисти в края на 2009 г. Франция преживява криза, сравнима с тази на американските вестници, които през миналата година загубиха повече от 24 500 работни места, а работещите в сектора са едва 300 000 срещу 415 000 десет години по-рано (1). През 2009 г. Вашингтон пост трябваше да закрие офисите си извън столицата, а Лос Анджелис Таймс, както и Чикаго трибюн бяха принудени да потърсят защитата на закона за фалитите. Всички френски национални всекидневници, с изключение на Екип и Кроа, отчетоха загуби.
Подобен упадък вече не учудва никого. Според консултантската фирма "Бейн енд Къмпани" за последните десет години интернет се разрасна, като увеличи дела си в световните печалби на културните индустрии от 4 на 22% за сметка на печатните издания, чиито печалби по същото време спаднаха от 40% на 14%, докато останалите медии успяха да задържат и дори да увеличат общата си рентабилност (2). Често се обвинява пренасочването на бюджетите за реклама и на малките обяви от хартиените издания към Мрежата. За първи път от появата на масовите печатни издания в средата на XIX в., пише журналистът Бернар Пуле, рекламодателите нямат нужда от информационните медии, за да представят продуктите си на потребителите (3).
Но и публиката охладнява към платените източници на информация, обслужвани от журналистически елит, дискредитиран от своята пристрастност, безкритичност и… склонност да не зачита особено читателя, от когото обаче очаква възнаграждение. През 2009 г. издателите на вестници отхвърлиха идеята за създаване на съвет на печатните медии, който да осигурява връзка с читателите. Дайте на клиентите власт и те ще я вземат. Не давайте и ще ги загубите, пише известният американски блогър Джеф Джарвис в книгата си Методът "Гугъл " (4). Ето как върховенството на журналистите е поставено под въпрос от цифровата революция, при която, както подчертава директорът по стратегическото развитие на агенция "Франс прес", е налице общественополезно творчество (5). Тъй като, въпреки че кризата в пресата ограничава възможностите на вестниците за журналистически разследвания, тя все пак не води до упадък на демократичното слово.
Напротив, мрежата с активно участие на потребителите, наричана Web 2.0, подтиква огромен брой читатели да завладеят информацията и сами да правят снимки, видеоклипове, а също и коментари или анализи на актуалните събития. От цунамито в Азия до размириците в Иран, като се мине през атентатите в Лондон и Бомбай, събирането на разкази на очевидци, данни и мнения все повече се поделя между медиите, блоговете и социалните мрежи. Дори разпространяването на информацията вече не е изключително право на традиционните медии, принудени все повече да преценяват значимостта на събитията според отзвука им сред интернет потребителите. Мрежата в известна степен вече определя какво да отразяват медиите.
Но вместо да разпространяват оригинална информация, за да изпъкнат в Мрежата, вестниците залагат на вездесъщността и бързината. Трябва да си навсякъде, по всяко време и във всички платформи и да използваш всички възможни изразни средства: блогове, видеозаписи, снимки, справки в търсачките, присъствие в общностите "Фейсбук" и "Туитър"… Издателите на печатни издания залагат и на бързото развитие на интелигентните мобилни телефони (смартфоните), като Ай-Фон на " Епъл", който има вече над два милиона потребители във Франция. Целта е притежателите на мобилни телефони да започнат да плащат за сърфиране в мрежата там, където е много трудно да се получат пари от свикналия да получава всичко безплатно интернет потребител. Но защо да се плаща за използване на интерфейс, осигуряващ достъп до сайта на печатното издание през мобилен телефон, когато 90% от близо 100 000 подобни приложения могат да бъдат свалени безплатно?
Колкото до журналистите, от тях се иска да работят все повече и все по-добре, като в същото време стават… все по-малобройни. При тази парадоксална ситуация има риск да разпилеят усилията си в най-разнообразни мултимедийни задачи, като в същото време се отклоняват от онова, което би трябвало да е първата им грижа: търсенето на непубликувана информация и оригинални гледни точки. И в този случай става въпрос за приспособяване към цифровите методи, което доста се разминава с препоръките на Джеф Джарвис. Той съветва журналистите да се посветят преди всичко на производството на материали с висока добавена стойност, които привличат много читатели в Мрежата: Съсредоточете се върху онова, което правите най-добре, и го свържете с останалото (6).
Никога досега информацията не е била толкова достъпна и то на толкова различни носители, но и производството й никога не е било толкова застрашено. Кризата на платените издания води до намаляване броя на постоянните кореспонденти в чужбина, до ограничаване на репортажите и дългосрочните проучвания, до съкращаване на работни места на редактори и коректори… За да устоят, традиционните медии трябва да се обединят или да се превърнат във фабрики за евтина информация, като групата на Ален Вейл (Трибюн, RMC, BFM TV), където работят зле платени млади журналисти, нещо като информационни черноработници (7). Ами утре? Днешните вестници няма да имат друг избор, освен да се сдружат, тъй като съдържанието им е идентично, отбелязва Ален Менк, председател на "AM Conseil" (8). Накратко, след като беше насърчена известна форма на издателско банализиране, предназначено да привлича рекламодателите, сега се взима за претекст миметичното съперничество на съдържанието , както казва Филип Мерлан (9), за да се отправи призив за нов етап на концентрация. Тази логика ще доведе до пролетаризация на редакциите и до понижаване качеството на информацията, което само ще отблъсне още повече читателя и ще ускори упадъка на платените вестници.
Сблъсък, доминиран от "Гугъл"
Дали няма да последва и закриване на производства? Спирайки хартиения носител, издателите спестяват разходите за печат и за разпространение на вестниците и се надяват на значителни печалби в бъдеще. За момента обаче това е малко вероятно поради невъзможността да се амортизират разходите на една ориентирана изцяло към Мрежата редакция, като се има предвид обезценяването на онлайн аудиторията в един изобилстващ от реклами свят и посредничеството на технически разпространители. Ако искат да бъдат поддържани от " Епъл", онлайн изданията трябва да платят комисионна от 30%; ако изберат за партньор "Гугъл", трябва да дадат половината от приходите си от реклама; и 65%, ако искат да имат достъп до дигиталния четец " Киндъл" на " Амазон". Да не говорим за търсачките, които не дават на издателите на материалите и цент от приходите от търсенето по ключови думи. Онези, които се занимават с технологиите, буквално си присвоиха стойността на материалите ни] (10), оплаква се Натали Колен, съпредседател на дирекционния съвет на Либерасион.
Оказва се, че и дематериализацията си има цена. Но може ли да се избегне всичко това? Собственикът на Уолстрийт джърнъл, Таймс и Ню Йорк пост Рупърт Мърдок заплашва в средата на 2010 г. да блокира достъпа на "Гу-гъл" до всичките си издания, ако интернет гигантът не се съгласи да си разделят приходите. Нещо повече, той призовава да бъде основан консорциум на издателите, който да накара читателите в интернет да започнат да плащат. Но Мърдок няма да свали вестниците си, освен ако същото не направят и неговите конкуренти. Всички знаят, че цената на информацията с времето пада и не може да бъде ефективно защитена в Мрежата. " Гугъл" лесно се налага в този сблъсък, още повече че сайтовете на печатните издания са едва от 1,5% до 3% от резултатите в търсачките и приходите му от тях не са съществени за него.
Значи бъдещето е на платените източници на информация? Една от надеждите през 2010 г. е разработваната от " Епъл" мултимедийна платформа, която ще разпространява изданията, като заплащането ще бъде съобразено с количеството прочетени онлайн статии. Но никак не е сигурно, че покупката на вестници онлайн ще успее да се наложи. Според " Бостън Консълтинг Груп" 54% от французите биха платили за информацията в мрежата, особено за местната, но при условие че цената не надвишава 3 евро на месец. Крайно недостатъчно, ако се има предвид, че един платен сайт, като Mediapart, иска тройно повече, за да оцелее. Вятърът на безплатната информация духа прекалено дълго: много трудно е да се върнат нещата назад.
Отговорни за това положение в много по-голяма степен са издателите на вестници, отколкото действащите лица в мрежата. Именно те се поддадоха на баналните аспирации на рекламния пазар към изданията. Те заложиха на парите от рекламата, като направиха сайтовете си безплатни и се опитаха да примамят посетители с всякакви игри и томболи, без да потърсят смесени модели. Но отдръпването на рекламодателите има и добра страна: то може да накара директорите на вестниците отново да се обърнат към читателя, като се освободят от зависимостта си от рекламите. И да откаже собствениците, за които печатните издания са единствено източник на финансови изгоди.
Колкото до журналистите, те сами ще трябва да начертаят бъдещето си. Дали професията им ще се обвърже с онлайн читателите и експертите, които ще започнат да отменят професионалистите и ще станат " съавтори" на новините? Що се отнася до младите поколения, оценяващи информацията не по марките на медиите, а по мненията в мрежата си от приятели, изданията няма да могат да пренебрегват техните " общности", ако искат да привлекат потребителите към себе си.
Американците вече прекарват 17% от времето си в интернет в блоговете и социалните мрежи и само 0,56% – в сайтовете на онлайн вестници (11)…
Приказките за икономическия модел напомнят облога на Паскал. Опитът на новите информационни сайтове показва, че е важно да се разнообразят източниците на финансиране: плащащи читатели в Mediapart, реклами за образователни програми или предоставяне на платени услуги на местните общности в Rue89… Скоро дори ще бъде възможно клиент отчасти да плати за изследвания, които ще бъдат правени от общности от интернет потребители чрез асоциации с нестопанска цел или фондации като Pro Publica или Spot US в САЩ. Все повече привърженици има дори идеята за обществена служба за писмена информация. В идеята да се остави на пазара да контролира продуктите на пресата има нещо противоестествено, пише немският философ Юрген Хабермас (12).
Оправдано е покровителството на журналистически фирми, допринасящи за функционирането на демокрацията. В цифровото общество по-добрата информираност благоприятства свободата и допринася за борбата срещу формите на отхвърляне. При условие все пак, че индивидът умее да се ориентира в джунглата, наречена интернет. Заплахата идва от развитието на онлайн информация на две скорости. От една страна е прекалено обилната информация, " инфозатлъстяването", както се изразява Ерик Шерер, с океана от безплатни маловажни пикантерии, които непрекъснато заливат потребителите без систематизация и смисъл. От друга страна, в мрежата се предлага старателно подбрана информация на онези, които могат да платят добре за нея.
Бъдещето на подобно общо благо, ако наистина е полезно за обществото, няма да зависи от печалбите, които носи на собствениците на медиите, нито от изхода на дуела между Мърдок и "Гугъл". Разпространението на информацията, ценна със своята изключителност, е по същество непредвидимо. През 1845 г. основателят на Ню Йорк хералд Джеймс Гордън Бенет беше убеден, че телеграфът е " новият начин за разпространение на интелигентността", който ще се окаже фатален за вестниците (13)…
(1) Данни на Статистическата служба за трудова заетост (Bureau of Labor Statistics), цитирана от "Market Watch" на сайта на Wall Street Journal.
(2) Вж. изследване на "Bain & Company" за Forum d’Avignon, novembre 2009.
(3) Bernard Poulet, La Fin des journaux et l’avenir de l’information (Краят на вестниците и бъдещето на информацията), Gallimard, Paris, 2009, p.31.
(4) Jeff Jarvis, La Methode Google (Методът "Гугъл"), Telemaque, Paris, 2009.
(5) Eric Scherer, AFP-Media Watch, Observatoire mondial des medias, n°7, automne-hiver 2009-2010.
(6) La Methode Google,u,wn. съч.
(7) Вж. Марк Ендевелд, "Двайсет и четири часовите информационни канали, които мажат с паче перо", Монд дипломатик, юни 2007.
(8) Вж. Colloque "Nouveaux paysages audiovisuels" (Конференция "Нови аудиовизуални пейзажи"), Maison de la Chine, Paris, 22 octobre 2009.
(9) Philippe Merlant, Luc Chatel, Medias, la faillite d’un contre-pouvoir (Медии, фалитът на властта в сянка),
(10) Вж. дебата "Google, adversaire ou partenaire?" ("Гугъл", противник или партньор?), 4 decembre 2009, www. observatoiredesmedias.com
(11) Вж. Etude Nielsen, septembre 2009, и Nieman Journalism Lab, octobre 2009, цитирано от Eric Scherer, цит. съч.
(12) Jurgen Habermas, "Il faut sauver la presse de qualite" (Трябва да спасим качествената преса),
Le Monde, 22 mai 2007.
(13) "Networks Effects", The Economist, Londres, 17 decembre 2009.
*Журналистка. Автор на On achete bien les cerveaux (Мозъците наистина се купуват), Raisons d’Agir, Paris, 2007.
Fayard, 2009.

Le Monde diplomatique

Превод Марта Иванова

Стр. 16 – 17

в. Труд | 2010-02-04 

Две дами и двама господа поделиха наградите “Юрист на годината" (2009-а) на списание “Правен свят". Множествеността не е случайна – четиримата са отличени за различни заслуги. Обединява ги едно – те са безспорни авторитети в правната гилдия и публично познати лица. Наградите на “Правен свят" се раздават за трета поредна година.
Новата шефка на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова грабна приза на ресорните журналисти. Не само защото като наказателен съдия е перфектна, но и понеже никога не е премълчавала безобразията в системата. А под нейно ръководство Съюзът на съдиите би камбаната за непрозрачното кадруване в Темида и поиска ясни отговори по скандала “Красьо".
Конституционната съдийка Емилия Друмева е отличена от редакцията на сп. “Правен свят" като автор на значими разработки в областта на конституционното право и правата на човека. Запомни се позицията й в Конституционния съд срещу отпадането на 8%-ната изборна бариера за коалиции. С ясен мотив – партиите и коалициите не са едно и също и аршинът за тях може да е различен.
Рекордьорът по спечелени дела в Страсбург Михаил Екимджиев стана “Юрист на годината" заради дейността му в защита на човешките права. Освен с безбройните победи в Евросъда известният адвокат ще се запомни и като човека, който ребром постави въпроса дали българите са защитени срещу безразборно подслушване, следене и т.н. След делото “Екимджиев" в Страсбург у нас бе променен Законът за специалните разузнавателни средства.
И преизбраният шеф на нотариусите Димитър Танев бе отличен заради активна му дейност, довела до законов ремонт. Сред “активите" на нотариус Танев са промени, въвеждащи повече гаранции срещу имотните измами и изваждането на светло на имотните сделки. Танев и Екимджиев също са наградени от редакцията на “Правен свят".

Стр. 21

Инвестор.БГ АД I 2010-02-04

Стюарт Тил е новият изпълнителен директор на Инвестор.БГ АД, считано от 1 март 2010 г. Решението е взето единодушно на среща на Борда на директорите, проведена на 3 февруари.

Г-н Тил е един от основателите на компанията и член на Борда на директорите от създаването й през 2000 г. До избирането му на поста изпълнителен директор работи като консултант и мениджър финанси за Shell International в Хага, Холандия, където се занимава основно с финансово преструктуриране и управление на промяната.

Оригинална публикация

в. Класа | Инна ВАСИЛЕВА | 2010-02-03

Никос Асикис е основател и изпълнителен директор на бранд-маркетинг компанията ADV Prodigy, която от март 2009 година се листва на БФБ-София. Има повече от девет години опит в различни агенции, работил е с рекламодатели като Coca Cola, Marlboro, X-Box, Nivea, Jacobs Cafe и SonyEricsson в Гърция и в други европейски страни. Специализирал е финанси в Университета в Патра и има диплома по масови комуникации и масмедии от университета "Пантеон“ в Атина.

- Г-н Асикис, защо избрахте София за център на бизнеса си в региона?

- Много от клиентите ни в Гърция развиват бизнеса си и в България и трябваше да ги обслужваме и тук. Планираме също стъпване на пазарите в Кипър, Румъния и Македония и затова избрахме София за център на нашата дейност. Освен това пазарът в България предлага доста възможности.

- В някои от кампаниите си в Гърция използвате блутуут технологии. За какви рекламодатели са подходящи такива средства?

- Блутуут маркетингът е нов, иновативен начин за реклама. Всяка компания може да адаптира кампаниите си към такъв тип реклама. Трябва обаче не просто да се използва блутуут като инструмент, важна е правилната и креативна употреба на новите средства. Изпращането на съобщения и картинки до мобилните устройства на потребителите не е достатъчно, необходимо е повече, за да предизвика не само разпознаване на марката, а и продажби и лоялност. В Гърция например реализирахме кампания за Sony Erickson, в която комбинирахме външна реклама и блутуут. Инсталирахме 150 блутуут сървъра в автобусни спирки, на които постери приканват потребителите да активират блутуут устройствата на телефоните си. След това сървърът им изпраща уникален код, чрез който могат да участват в промоция, ако посетят магазин на клиента или неговия сайт. Тази кампания беше толкова успешна, че най-голямата телевизия в Гърция направи специален репортаж за инициативата.
В друга иновативна кампания, по която в момента работим в Гърция, ще поставим в цялата страна над 300 сървъра в магазините на клиента и ще изпращаме различни съобщения на потребителите във всеки град и магазин.

- Клиентите ви в България проявяват ли интерес към подобни кампании?

- Да, в момента обсъждаме такива кампании в България, но не мога да съобщя имената на клиентите. Стратегията ни включва не просто разпознаване на марката, а увеличаване на продажбите и лоялността. В този смисъл създадохме и уникален маркетингов инструмент – ©Barcode Game™. Това е запазена търговска марка на ADV Prodigy. Принципът на играта е да се разпространяват сред потребителите карти за участие, всяка от които има уникален баркод. Всички карти носят награда, а за да разбере потребителят каква е тя и да я получи, трябва да отиде в магазин на клиента. Най-голямата награда в кампанията ни за Vodafone например бе 42-инчов телевизор, а повечето печелят отстъпка в магазина. Обикновено участието на потребители в промоции е 7% от всички, до които е стигнало рекламното послание. Резултатът, който постигнахме с нашия клиент чрез ©Barcode Game™, е 73% участие. Ръстовете в продажбите, които отчита клиентът чрез тази игра за последните две години, е 25% по време на промоциите. А най-добрите ни резултати са 61,2% ръст в продажбите. При последната такава промоция за магазини Germanos в Гърция разпространихме 500 хиляди карти за участие, 210 хиляди нови клиенти посетиха магазините за един месец. Дори най-мащабната тв кампания не може да постигне такъв резултат. Затова и не сме тежко засегнати от кризата. Рекламният сектор в България и Гърция регистрира спад от 30-40% за 2009 г., но това засяга повече ATL сектора (медия базирана реклама – тв, преса, аутдоор, радио – бел. ред.). Има известен спад и в BTL (реклама чрез директна комуникация – писма, промоции – бел. ред.), но компаниите предпочитат да инвестират повече в BTL услуги, защото ефективността е по-висока и е по-лесна за измерване.

- Ще изместят ли новите технологии традиционните канали за реклама?

- Не мисля, но ще бъде мъдро, ако рекламната индустрия се опита да бъде по-креативна и отворена към нови възможности и технологии и съчетава технологиите с традиционните средства за реклама. Както например направихме ние в блутуут кампанията. Чрез външна реклама може да се постигне най-много 10% ръст в разпознаването на бранда и това е всичко. Но ако се съчетае с други, модерни технологични средства, резултатите могат да бъдат смайващи.

- До какви промени в поведението на потребителите и в посланията доведе икономическата криза?

- Потребителите вече очакват от бранда нещо повече от удовлетворението, че ползват популярна марка – искат отстъпки. Тази промяна влияе и на рекламните послания. Компаниите, които в миналото инвестираха големи суми в изграждането на имиджа си, сега търсят креативни начини да предлагат промоции. Марка скъпо уиски не може да даде отстъпка, това би навредило на имиджа й. Но чрез ©Barcode Game™ например не се предлага намаление, а потребителят го печели в игра наред с други възможни награди.

- Има ли разлика между българските и гръцките потребители в това отношение?

- Всички потребители, независимо дали са в Гърция, България или дори САЩ, изискват по-ниски цени и отстъпки. Повечето гръцки потребители все още са лоялни към определени марки, но те започват да изискват повече от тях. Тук, в България, а и може би в цяла Европа намаленията се оказват решаващи за покупка.

- Каква е вашата прогноза за развитието на рекламния пазар в нашия регион през следващите години?

- Като се има предвид, че за 2009 г. наблюдавахме 30 до 40% спад на разходите за реклама, смятам, че вече дъното е достигнато и инвестициите в реклама няма да намаляват повече и през тази година ще се запазят на нивата от миналата. В сектора на промоциите през 2010 г. очаквам увеличение на инвестициите и ръст от поне 5%. През 2011 г. ще наблюдаваме още по-голям ръст на разходите за промоции и плавно увеличаване на рекламните разходи.

- А как стоят нещата в интернет сектора?

- Повечето рекламодатели се страхуват от интернет рекламата. В Холандия например 100% от рекламните кампании включват интернет. В Гърция цифрата е 5%, а в България резултатите са по-добри, защото интернет пенетрацията е по-добра. Трябва още много неща да се случат, за да достигнат онлайн кампаниите пазарния дял, който им се полага.

Стр. 15

Снимка: com.investor.bg

в. Show | Лили ТОДОРОВА | 2010-02-03 

Малко след като от ръководството на Нова телевизия обявиха, че свалят Милен Цветков от сутрешния блок заради "програмно решение" и предстоящи "промени в сутрешната програма на канала", той даде първото си интервю пред агенция "БЛИЦ", след което, съвсем не в негов стил, замлъкна. Ето какво каза устатият водещ, преди да се скрие на Банско, където кара ски и не вдига телефона си на никого:

- Какво се случи г-н Цветков?

- Подписахме споразумение с Нова телевизия за прекратяване на моя договор.

- Това ни е известно. Търсим причината – дали е заради това, че държавници биват свободно коментирани и критикувани, както предположиха част от читателите ни изразили мнение във форума?

- Нямам коментар, различен от официалното съобщение на Нова телевизия.

- Кога ви съобщиха, че ви свалят от екран?

- Днес в 12 часа (28 януари – бел. ред.).

- Вчера следобед и днес сутринта не знаехте, така ли?

- Нямам друг коментар.

- Имате ли някакво решение за следващите си действия?

- Още не. Засега нищо не мога да ви кажа.

- Вас изненада ли ви това, което ви съобщиха на обяд?

- Не.

- Какво смятате, че ще се променя оттук нататък в сутрешния блок?

- Нямам коментар, различен от този на Нова телевизия.

- Ваши колеги казаха днес пред "БЛИЦ", че едно по-остро изказване по адрес на президента преди време е причина за това решение на шефовете ви. но по-късно се появи и друго твърдение – че по някакъв начин са били засегнати премиерът и членове на правителството. Каква е истината?

- Е, това не е въпрос към мен.

- Човек обикновено усеща такива неща?

- Не съм усетил.

- Т.е. официални забележки не са ви правени?

- Не.

- Защото по същия начин си тръгна и предшественикът ви в това предаване…

- Нещата са коренно различни.

- Твърдите, че не е имало политически натиск-да ви казват "Това прави, онова не прави"?

- Не, не е имало.

- Опитваме се да помогнем на хората да се ориентират за какво става въпрос. Но не искате да излезе от вас, така ли?

- Нямам какво да ви кажа повече.

- Последен въпрос – от Нова тв казаха днес: "Не е изключено Милен Цветков да се появи в ново предаване". За възстановяване на "Часът на Милен Цветков" ли става дума?

- Има такава вероятност. Може би.

Стр. 1, 10 – 11

Снимка: standartnews.com

в. Show | Валерия КАЛЧЕВА | 2010-02-03

Кольо Парамов е роден през 1954 г. в Стара Загора. Завършил е икономическа география и философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски", и Международни икономически отношения в УНСС. Вил е кмет на промишленото селище "Ерма река" и зам. -директор на Горубсо" – Златоград. Народен представител от БСП в 36-то Народно събрание. Главен ревизор на БНБ до 1998 г. Един от учредителите на гражданско сдружение "Глас" с председател проф. Димитър Иванов, който е съветник по време на първия мандат на президента Първанов по международни икономически отношения. В момента е Финансов консултант.

- Премиерът ви назначи за икономически съветник, работихте една седмица, сега подавате оставка. Какво се случва г-н Парамов?

- С премиера Бойко Борисов работим повече от три години, не работя от ден-два, работили сме с него по много други задачи, имаме си взаимно доверие. Всичко между нас е било много
почтено и много точно. Аз трябваше да вляза в екипа малко по-рано, но отложих това за след Нова година, след като привърша другите си проекти и ангажименти. Не съм очаквал такава антагонистична реакция. Преценявам, че в момента мога да бъда използван от опонентите на Бойко Борисов против него и затова си подадох оставката.
Придворните икономисти Георги Ганев, Георги Прохаски, Георги Ангелов и Иво Прокопиев от кръга "Капитал" при всички досегашни правителства говорят това, което им е изгодно в момента. Едно говореха при Иван Костов, друго говореха при царя, трето – при Станишев. Сега аз съм една много сериозна спънка в техните намерения. В един момент аз можех да разкрия същността на някои от основните им намерения и залитания. Затова кръгът "Капитал" са най-големите ми опоненти. В изданията им в. "Дневник" и в. "Капитал" беше изграден негативен мой образ, за да бъда сринат. Резултатът в мача между кръга "Капитал" и Парамов е 1:0 за тях.

- Какво точно работихте през последните три години заедно с Бойко Борисов?

- Стремели сме се да направим коренно различен модел за реализация на политическата класа.

- Участвали ли сте в изграждането на партия ГЕРБ?

- В идеята, в реализацията на ГЕРБ, в стартирането на ГЕРБ…

- А в икономическата платформа на ГЕРБ?

- Не, там не съм участвал.

- Какво е вашето отношение към валутния борд, бяхте представен като негов противник?

- Никога не съм казвал, че съм против борда, напротив. Дори смятам, че ако сега бордът бъде поставен под съмнение, България ще се доближи до гражданска Война, защото няма да може да се удържи положението. Всички измислици, които кръгът "Капитал" тиражира, са част от медийната кампания срещу мен. Който говори, че аз съм против борда, е просто един лъжец.

- Чие мнение натежа за вашето неприемане като съветник на премиера – на икономистите или политическото – на Костов и Мартин Димитров?

- И двете неща. Костов трябва малко да се укроти, защото той планира много сериозна атака през май-юни, ще провокира много тежко правителството.

- Вие казахте ли на премиера Борисов тези ваши очаквания за плана на Иван Костов?

- Много работи съм му казал, не само това. Това е най-малкото, което мога да му кажа.

- Какво ви е мнението ви за Мартин Димитров като икономист?

- Мартин Димитров е на годините на дъщеря ми трудно мога да го обсъждам него а – и като Политик, като икономист. Едно е да работиш като икономист, друго е да си политическо плямпало. Това са две различни неща. Когато човек желае да бъде икономист работи с реалните цифри и числа, е едно, а когато желае да се изявява като политическо "плямпало, стига до други резултати – в най-добрия случай е усъвършенства и става едно добро политическо плямпало. В момента точно това прави Мартин Димитров.

- Вашето агентурно минало по-злия ли да не бъдете приет като съветник на премиера?

- Не, пред премиера не… Но з общата атака беше използвано. Аз не се срамувам от моето минало. Никога не съм злоупотребил с никого. Нито със съвестта си.

- Ще продължите ли да работите за премиера Борисов, макар и извънщатно, както предишните три години?

- Категорично. И то безвъзмездно. Не се отказвам. Ще работя активно за коренна промяна ча политическата класа у нас. Трябва да се търсят хора за изграждане на нова политическа класа: Сегашната политическа класа в България трябва да бъде сменена.

Кольо Парамов /в средата/ миналата година бе сред гостите на 14-ия бал на руската аристокрация в Лондон

Стр. 22

Снимка: infobulgaria.info

в. Седем | Рени НЕШКОВА | 2010-02-03

Отговорът на този въпрос може да се окаже по-сериозен, отколкото изглежда на пръв поглед.

Вярно, Милен Цветков не бе твърде любезен към своите събеседници, да не казваме, че понякога бе невъздържан и гневен до арогантност.
Но никой не вярва, че това е причината да го махнат. Напротив, добрият стил е бич и анатема, той е противопоказен за нашите телевизии. Шефовете им нямаше да имат нищо против зрителите да се бият с пръчки, ако това води до повишаване на зрителския интерес. Ама рейтингът на "Здравей, България" бил паднал. Но и в това малцина вярват. Защото един от собствениците на конкурентна телевизия мери същите рейтинги и нищо чудно да държи повече на своята телевизия, нежели на чуждата.
Тогава защо?
Милен Цветков дразнеше с нахакания си тон, всезнайковщина и началническа категоричност. Обаче той със сигурност не е посредствен човек. Притежава едно изключително рядко качество – обича истината. Опитваше да я изравя, изчопля и изчегъртва на всяка цена, та понякога се натъкваше на неприязън и дори обикновени псувни от зрители рано сутрин. Имаше хоби да изяснява проблеми. Да не ги оставя да се изнизват леко и мазно от студиото, каквато е масовата практика в българските ефирни и печатни издания. Веднъж успяваше, друг път – не. Но го правеше страстно, с хъс и по тази причина държеше зрителите будни. А нали това е целта.
Тогава защо го отстраниха?
Новият мозаечен формат на сутрешния блок обаче комай не бе твърде успешен. С малки изключения той разчиташе на плоски забавления или вчерашни сайтове, преразказани без въображение от сладкия Мон Дьо. Милен прояви, меко казано, лош вкус с избора и на яростно каканижещия професор Юлиян Вучков. Но лошият вкус, както виждаме, не се наказва, а дори се поощрява и налага с всички сили.
Тогава каква е причината? Не формалната, а същинската.
Като се позамисли човек, Милен Цветков прояви май изключителна недалновидност, което всъщност му изяде главата. Не рейтингът. При това той вече бе гърмян заек, човек с опит в телевизионните работи.
Една заран, както си крещеше на воля, всеядният учен Вучков се увлече и нападна президента Георги Първанов. Съобразителни зрители моментално реагираха в интернет форумите и прогнозираха, че дните на професора в телевизията са преброени. Дори предположиха, че ще има уж "промяна на схемата", та да могат да го шитнат по-елегантно.
Други потребители на интернет бяха още по-далновидни. Според тях самият Милен щял да си изпати заради гнева на културолога. Защото на държавния глава му било малко неловко да се разправя с опонентите си така директно и прозрачно, както направи по време на първия си мандат с журналиста Иво Инджев. Влизали сме били в негативни класации заради разправа със свободомислещи. Неудобно някак си се получавало за демокрацията.
Тази причина за отстраняването на водещия изглежда по-вероятна. Защото поне за журналистическата гилдия не е тайна кои вестници, телевизии и радиа контролира президентът. Кажи-речи, всичките.
Но има и още едно предположение за падането на Милен Цветков от екран, обсъждано в интернет. За да опровергае мнението, че управлението на ГЕРБ тъне в медиен комфорт, премиерът Бойко Борисов спомена съвсем наскоро, че това никак не е вярно. "Като ме почне сутрин Милен, та ме довършва вечер Слави", рече той на шега. Възможно ли е, разсъждават предимно форумците, премиерът да си е разчистил площадката в "Здравей, България" за едно по-сговорчиво и удобно за властта предаване? И са доста склонни да отговорят положително. Или тази работа все пак е свършена от президента, като с един куршум е отстрелял два заека – един за Първанов и един за Бойко като подарък.
Кой знае? Но би било много, много недалновидно от страна на министър-председателя. Защото напоследък той показа чувствителност към мнението на обществото по един или друг въпрос, което рядко се е случвало по тези ширини. И съответно получи одобрение от места, откъдето най-малко трябваше да очаква.
Милен може да е обвиняван във всичко, но не и в използване на своята популярност за лични облаги. За разлика от един свой колега никога не е демонстрирал парвенюшки лукс и поведение на куртизанка на властта. Такъв-онакъв, но Цветков е непреднамерен и естествен, което също е нещо като бяла лястовичка из нашите медии. За Борисов би било много по-добре да има искрен опонент, отколкото подлога, готова да услужи всекиму според интереса си (не става дума за Коритаров, защото той поне е журналист и тъкмо заради това бе уволнен, а не заради изтъкваните причини, все едно дали отговарят на истината или не).
Или пък да не би шефовете на "Нова телевизия" да са се престарали в тълкуването на височайши сигнали? Там лицензи, рекламни схеми, това-онова, ние си знаем, така сме си свикнали открай време.
Посредствеността тук, както е очевидно, винаги оцелява, тя е любимото дете, дундуркано от властта. Просто такава е логиката на нещата. Медиите и властта са в естествена опозиция и всякакви опити генно да се модифицира този организъм водят до тежки обществени увреждания. А това не е добре и за самите власти маши. Но те това го разбират после, когато вече не са властимащи.

Стр. 3