сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-01-20 

Мария Стефанова е член на СЕМ от 2001 г. Завършила е руска и английска езикови гимназии в София и журналистика в СУ. Работи като водещ и репортер в програма "Хоризонт" на БНР, Канал 1 на БНТ, главен редактор на радио "Канал Ком". В последните няколко години е главен редактор "Новини" в телевизия "Канал 3"; водеща в радио "Експрес"; член на УС на БНР. Член на Съюза на българските журналисти. Мария Стефанова е президент при основаването на Международния дамски клуб "Зонта Интърнешънъл" – организация за изявени жени в професията, занимаваща се с подпомагане, благотворителност, усъвършенстване. От 2010 г. заема поста губернатор на клубовете "Зонта" в 8 европейски държави Годината отсега се очертава динамична за медииния регулатор. СЕМ трябва да бъде попълнен с двама души, избрани от парламента и с един от президента. Предложението за промяна на медииния закон, направено през декември от МС, въвежда европейската директива (ЕД) за аудиовизуални медийни услуги. Освен че терминологично ще говорим по друг начин за електронните медии и интернет, директивата дава по-широки граници по отношение на спонсорство и реклама, налага определени ограничения, регламентира частичното въвеждане на т.нар. product placement. Очаква се до една година да започне работа по нов Закон за радиото и телевизия, както и другите проекти, които касаят медийните регулатори – закона за публичното радиоразпръскване и за електронните съобщения. Тогава ще е и дискусията дали да се обединят СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията в структура, която да гарантира цифровата платформа на БНТ и БНР.

- Г-жо Стефанова, смятате ли, че е необходимо медийният регулатор да обхваща и онлайн съдържанието?

 - Факт е, че по цял свят има проблемно съдържание – такова, което застрашава децата или нарушава определени човешки права. Аз лично смятам, че услугите, които се предлагат в интернет пространството подлежат на частична регулация. Въпросът е изцяло в полето на обществените регулатори в съответните държави. ЕД за аудиовизуално съдържание предлага известно решение по този казус – ако в интернет се използват части от тв или радиосъдържание, то регулацията частично се пренася и там. Налагането на определени ограничения онлайн е въпрос на бъдеще. Дори да звучи стряскащо, редно е да мислим отрано за последствията от толкова разнообразно съдържание, предлагано свободно в интернет. Цялостна регулация на уебпространството обаче не е възможна и едва ли е правилно да се случва, би означавало животът ни като цяло да бъде регулиран.

- Какъв ще е ефектът върху медийния и рекламния пазар след синхронизиране на законодателството с Евродирективата? Въвеждането на т.нар. product placement ще даде ли възможност на български продуценти и телевизии да създават конкурентна тв продукция?

- Директивата би могла да се отрази само положително върху развитието на пазара. Не мисля обаче, че въвеждането на product placement-a има пряко отражение върху създаването на тв съдържание, макар че в известен смисъл сте права, доколкото увеличава обема на реклама. Повече трябва да разсъждаваме в посока колко процента ще бъдат заложени за производство на родна продукция, за да говорим за по-доброто качество и по-голям брой български медийни продукти. Според европейските изисквания и нашия медиен закон – 50% от продукцията трябва да бъде европейска. Сега се предлага едно разширение на този член, в което се казва, че 25% от тези 50% следва да бъде продукция, произведена от български външни продуценти. Съзирам позитивното намерение да дадем шанс на нашите продуценти да произвеждат повече и по-качествени продукти, но имам известни съмнения дали точно тази цифра (25%) ще бъде приета от народните представители.

- Страните членки на ЕС в различна степен възприемат и третират product placement-a. Някъде го разглеждат като възможност за нахлуване на вредно съдържание, други очакват, че ще даде конкурентно предимство на европейските продуценти и телевизии спрямо техните американски колеги, където рекламният режим е доста по-либерален.

- Не бих искала да се впускам в подобно сравнение, защото то е обречено на неуспех. Американският и европейският пазар са абсолютно различни и това трябва да се има предвид. Основите на европейската регулация са положени в различно време, различен е и извървеният път. Въпрос на много дълъг разговор, който обикновено започва оттам – защо в Америка правят реклами по време на новините, а в Европа е абсолютно забранено?!

- Необходим ли е нов закон за радио и телевизия?

- Определено да. Настоящият закон, който ще бъде променен с въвеждането на ЕД, работи от 1998г., много пъти е преправян, но си мисля, че поостаря, появиха се доста дупки в него. Работя с този закон вече 8 години, знам много добре къде са слабите му места. Промени се и терминологията, затова медийни експерти, юристи и всички, които ползват закона, заедно трябва да участват в разработването на новите текстове, които да го направят по-цялостен и съвършен.

- В кои посоки трябва да се работи?

- Грижата за децата от вредно съдържание, чистотата на българския език задължително трябва да бъдат покровителствани от закона, спонсорството и рекламата, начинът на лицензиране на медийните оператори, който ще е абсолютно различен с въвеждането на цифровизацията -всичко това се урежда частично с директивата, но не съвсем. Частта със санкциите е много важна. В България очевидно сме свикнали да се коригираме само когато ни бъркат в джоба. Санкциите трябва да са адекватни на съвременния начин на живот.

- Кои са акцентите в дейността на СЕМ през 2010-та? В каква посока ще се работи за усъвършенстване на регулаторната рамка?

 - Относно акцентите и посоките за усъвършенстване на регулаторната рамка, ще споделя личното си мнение, тъй като в края на годината обсъждаме приоритетите на съвета. Работи се активно по въвеждането и следвъвеждането на директивата, въпрос от особена важност, защото ни вменява много нови задължения – попълване на новите регистри на българските и чуждестранни оператори, внимателен мониторинг на радио и тв програми във връзка с новите изменения за product placement, спонсорство и реклама и т.н. И разбира се, най-важният приоритет – цифровизацията, как ще избираме програмите по вид и профил, както е записано в закона.

- За оптимизация на регулаторните режими се обяви политиката на новото правителство, но предвижданото съкращаване на членовете на СЕМ се отмени. Какво ще е бъдещето на регулаторния орган? Необходимо ли е създаването на конвергентен регулатор за гарантиране на цифровата платформа?

- Може да се каже, че би било полезно и за хода на цифровизацията. Трябва да се прецени кой успешно работещ модел на конвергентен регулатор ще работи в България, тъй като всяка европейска държава има и следва свой собствен опит в развитието на регулатора и на медиите. За цяла Европа развитието на търговските медии е нещо ново ( не повече от 20 години ). Аз лично смятам, че съдържанието е изключително важно и регулация под каквато и да е форма трябва да има, защото не сме дорасли още да няма регулация.

- Имаше доста критики относно дейността на СЕМ. Одитът на Сметната палата отчете слаб контрол на органа. Каква е вашата оценка за постигнатото дотук?

- Не смятам, че може да се премери толкова лесно и да се каже, че СЕМ не си е свършил работата. Първо, одитът на Сметната палата беше изключително и само върху надзора, а не върху цялостната дейност на съвета. Надзорната дейност е концентрирана най-вече в дирекция "Мониторинг". Да, имаме пропуски, но сме взели всички мерки, приели сме много правилници, следваме нови процедури. Количеството и качеството на актовете, които съставяме на медиите всъщност е най-добрата оценка за нашата работа.

- Какъв е пътят за превръщането на БНТ и БНР в обществени медии – дебат, който като че ли все още продължава?

- Мисля, че до голяма степен БНТ и БНР са се превърнали вече в обществени медии. Дали е завършил този процес – ако кажа да, винаги ще се намерят опоненти на подобно твърдение по простата причина, че парите на БНТ и БНР идват директно от държавата, което в очите на някои изглежда като директна зависимост. Смятам обаче, че не е правилно да се гледа на БНТ и БНР като на държавни медии.

- След съкращаването на бюджетите им, БНТ и БНР се борят за повече рекламно време. Трябва ли това да се допусне и според вас кой е най-добрият модел за финансирането на БНТ и БНР?

- Повече рекламно време едва ли, но трябва да се запази този смесен модел – да има реклама и да се дотира производството на обществени програми в двете медии. Това е най-добрият модел за България.

Стр. 4 – 5, 6

www.prkernel.com | 2010-01-19 

Една от водещите български PR агенции i2i Public Communications, част от групата на MAG Communications, вече е с подновен екип, нов офис и нов Управляващ Директор. В резултат на вътрешно преструктуриране на част от агенциите в комуникационната група, завършило в края на миналата година, към екипа на PR звеното се присъединиха няколко изключително опитни специалисти, a i2i Public Communications се премести в чисто нов офис, в непосредствена близост до останалите агенции в групата.
„Основното предимство на i2i Public Communications е това, че ние сме част от една голяма компания, специализирана изцяло в провеждането на интегрирани маркетингови комуникации. Сега повече от всякога е важно да оптимизираме ресурсите си и да предложим на клиентите ефективни решения. Ето защо преместването ни тук и разширяването на екипа със специалисти, с добри познания не само от PR бранша, но и от рекламата са важни фактори, които ни позволяват по-добре и по-успешно да планираме и реализираме кампаниите на нашите клиенти. Реклама, PR и медии вървят ръка за ръка, ние работим в екип с останалите агенции и по този начин предлагаме много гъвкави решения. Финансовото предимство, което получават клиентите в рамките на групата, е само едната страна на монетата и тя не е маловажна, но истински ценното решение за рекламодателите е обединеният ресурс и добрият интегриран план като ключови фактори за една успешна кампания”, коментира Жанета Дядовска, новият Директор на агенцията.
Жанета Дядовска има повече от 10 години опит в сферата на маркетинговите комуникации. Работи активно с национални и регионални медии по осъществяването на множество публични кампании, сред които парламентарни, президентски и местни избори за различни кандидатури, ръководител на отдел „Връзки с медиите” и пресаташе на парламентарна група в 39-тото Народно събрание. През годините добива опит при изготвянето на анализи, свързани с медийна активност, социологически и маркетингови проучвания, както и управление на кризисни ситуации. Преди да поеме ръководството на една от водещите български PR агенции, Жанета Дядовска e част от екипа на MAG Advertising се грижи за пълното рекламно и медийно обслужване на ключови клиенти на агенцията, стратегическо планиране, изготвяне на комуникационни стратегии и продуктови кампании, разработване и провеждане на множество BTL активности. През годините работи за клиенти като Петрол, Еврохолд, Евроинс, Итал Фууд Индъстри, Еврошанс и много други. Член на IPRA (International Public Relations Association).
i2i Public Communications e агенция предлагаща пълно обслужване в сферата на Public Relations, Public Affairs, корпоративни и вътрешни комуникации и връзки с институции. През изминалите седем години агенцията е осъществила многобройни корпоративни, имиджови, политически и вътрешни кампании за водещи български и международни компании в различни сфери на бизнеса. Екипът на i2i Public Communications се състои от специалисти с дългогодишен опит в сферата на Public Relations. Сред клиентите на агенцията са Петрол, Иморент България, Камор Ауто, Сигма Кепитъл, Moto Pfohe, Tommy Hilfiger, Mango, PUMA България, International Capital Group и други.
i2i Public Communications е част от MAG Communications – група от 7 компании, специализирани в сферата на интегрираните маркетингови и медийни комуникации, собственост на Красен Кралев.
Повече информация на: www.i2i-pr.com

Оригинална публикация

PRinBulgaria.com I 2010-01-18

PR Thursday стартира и през новата 2010 с пълна сила. Отпочинали, понапълнели, заредени с енергия за нови интересни срещи, този път ще си поговорим с нашите специални гости за свободата на словото и доколко то съществува като реален фактор в съвременното общество. Страхуват ли се медиите да изповядват Free speech на всяка цена, или това е тяхно основно верую? За това ще си поговорим с вас и нашите специални гости, които за момента ще запазим в тайна… Очакваме ви този четвъртък от 18,30 ч. в сградата на М3 College на ул. „20 април“ № 26, за да си побъбрим свободно на по чаша вино. А ако следите нашия сайт, скоро ще разкрием и самоличността на специалните ни гости.

M3 Communications College

Оригинална публикация

PRinBulgaria.com I 2010-01-14

Екипът на М3 College се гордее с курсистите си. Една от тях е Анета Недялкова. Анета е успешно реализирала се дама, намерила своето професионално поприще. Нейното CV е дълго. Пет години работи в „Алианс Франсез” във Варна, първо като член на управителния съвет, а после и като директор. През 2006 заема позицията директор маркетинг във френско-българската компания „Лагард“ ООД, а през 2007 основава собствена PR компания Anettevents в гр. Варна. През 2009 става член на световната асоциация на PR специалистите IPRA и подписва договор за партньорство с една от най-успешните PR агенции в България – М3 Communications Group, Inc. С нея разговаряхме за предизвикателството да управляваш собствен бизнес, за необходимите качества, за да се „случват нещата” точно на теб, за нуждата да не спираш да се образоваш и за впечатленията й на бивш курсист от M3 Communications College.

1. Кое е най-голямото предизвикателство като управител на собствена агенция?

Всекидневната работа в този вид бизнес е свързана с постоянни контакти с много хора – и от екипа, и с партньори и клиенти. Неслучайно ние правим „комуникация“. Координирането на много хора, мнения, идеи, изискванията на отделния човек в тази комуникация е голямо предизвикателство. Неговото успешно преодоляване всъщност носи успеха или го спира.

2. Кои са най-важните моменти от автобиографията Ви, които са указали най-силно влияние върху Вашето кариерно развитие?

Всеки един момент от професионалната ми биография е изключително ценен за мен. Важно е да подчертая, че невинаги лъскавата диплома, високият пост или сериозната обществена изява оказват нужното влияние. Често малки моменти от професионалното развитие могат да бъдат много по-ценни, много по-полезни и да доведат до сериозен успех. Но ако трябва да конкретизирам, един от най-полезните моменти беше четиригодишната ми работа като директор на „Алианс Франсез” – Варна. Срещите с представители на чужди компании, дипломати, провеждането на различен тип събития, често подчинени на сериозен протокол, ми помогнаха много.

3. Кaкво Ви даде обучението в M3 College?

Нашата професия изисква познания във всички области, постоянно усъвършенстване в множество посоки както професионално, така и лично. Необходимо е да разбираш много и различни хора, да умееш да ги опознаваш и да знаеш как да подходиш към всеки един от тях. Да бъдеш PR консултант, не е само обучение, а е сериозна практика в много насоки и за продължителен период от време. Всяка стъпка води към това да се усъвършенстваш и да предизвикваш себе си. Обучението в М3 College е една от важните стъпки на усъвършенстване, изключително полезна, която ми донесе както утвърждаване на знанията и модерно виждане за бизнеса, така и много нови идеи, познанства, впечатления.

4. Кое е най-силното Ви впечатление от обучението в първия лицензиран център за професионално обучение по PR?

Най-важното за мен бе контактът с професионалисти, докосването до различни примери от практиката, което е едно от най-важните неща във всяко обучение. Подбраният екип от лектории практици, изявени имена в съответната област, неформалната среда на обучение и колегите, с които се запознах, са наистина безценен момент в живота ми.

5. С какво Ви помагат придобитите знания по време на курса за изпълнението на работните Ви задължения в момента?

С много нови идеи, ценни приятелства, отворени врати за нови партньорства и бъдещи проекти. Разбира се, неоценими са и получените знания. В момента, в който пожелах да обогатя знанията си областта на PR и маркетинга, не се колебах и за миг кой колеж да избера. Просто влязох в сайта на M3 College и се обадих. Колежът има едно много голямо предимство – събира професионалисти на едно място, обогатява ги и създава приятелства, които не биха били същите на друго място. Колежът ни събира и е Нашата среда.

6. Разкажете ни малко повече за стъпката по подписване на договор за сътрудничество с М3 Communications Group, Inc.

За нашата агенция М3 Communications Group, Inc. винаги е била пример за безспорен професионализъм и за изключително успешно развитие на пазара. Когато от М3 се свързаха с нас, ние приехме това като висока оценка на нашата самостоятелна работа. За нас беше изключителна чест да посрещнем в офиса ни г-н Максим Бехар! Първата ни среща за мен бе изпълнена с много вълнение. Постепенно се опознахме, разбрахме, че можем да разчитаме един на друг, че можем да работим заедно, и аз с радост приех предложението за подписване на партньорски договор. Днес мога да кажа, че съчетаването на работата ни като самостоятелна агенция с възможността да бъдем партньори на регионално ниво с най-голямата PR агенция в България М3 Communications Group, Inc. е шанс и чест, които имат малцина.

7. Опишете ни какви качества търсите при набиране на нови членове на Вашия екип? Кои са най-решаващите моменти при вземането на решение дали да работите с един човек или не?

Без да звучи самохвално, но ние имаме поне по 4-5 кандидати за работа при нас на месец. Това може само да ни радва, защото също е оценка на работата ни. А и това държи „будни” всички настоящи членове на екипа, предизвиква ги да се усъвършенстват постоянно. Нови членове на екипа обаче избирам не толкова въз основа на притежавана диплома, колкото на това да видя, че очите им светят! Да бъдат такива, че да усещам как всеки ден се вълнуват, да бъдат търсещи хора, да им ври и кипи отвътре, да виждам, че приемат тази професия като своята съдба. И още: работя с млади хора, което пък е моето предизвикателство. А на фона на все по-изгубващия се в действителността ни морал в обществото, тези млади хора от екипа ми носят в себе си и една богата ценностна система, което за мен е от огромно значение.

8. Какви са предизвикателствата пред избора да създадеш PR агенция извън столицата?

Много често ми задават този въпрос. И отговорът е много лесен – трудно е. В България извън София има много малко PR агенции. Докато в столицата, за да развиеш успешно една PR компания, са необходими опит, професионализъм, контакти и т.н., тук се добавя и, аз го наричам, „образователен елемент”. Всеки ден се борим, за да обясним, да наложим, да демонстрираме предимствата и ползата да работиш с PR агенция. Все още на регионално ниво хората са свикнали да си правят сами доста от нещата, без да ценят времето си и без да разбират полезността да се довериш на професионалисти, което ще донесе в пъти по-сериозен резултат за бизнеса им.

9. Кои са най-силните страни на Аnettevents?

Една от силните страни на компанията е екипът, чиито членове са хора с много различен тип образование, интереси, опит, професионална реализация и т.н. Това дава възможност да разчитаме на различна, нестандартна креативност. Имайки пред вид, че пазарът за PR агенциите тук е труден, само много добрите или дори уникалните идеи и тяхната успешна реализация могат да привлекат клиенти и да дадат възможност да се преборим с конкуренцията и да се развиваме успешно. Страст за всички във фирмата е, което също оценявам като силна страна, създаването на различен тип събития. Много успешни сме и по отношение на лобирането за различни каузи и събития, които изискват широка обществена или корпоративна подкрепа.

Интервюто взе: Дарина Гарванова, М3 College

Оригинална публикация

M3 Communications College I 2010-01-18

Дарина Гарванова е новото попълнение в екипа на M3 College. Тя е човекът, който оттук нататък ще се занимава изцяло с поддръжката на съдържанието на нашия сайт. Което автоматично означава, че всички въпроси, свързани с една или друга новина, вече имат конкретен адресат! Освен че ще отразявa PR новини и ще популяризира лица от бранша на комуникациите, Дарина ще намира и публикува специално за приятелите на колежа всякакви качествени новини от световния PR. И нещо интересно за финал – всеки, който иска и неговата новина да попадне в селекцията на нашия Web Editor, моля, нека не се колебае да ни я изпрати на адрес: college@m3college.com.

Екипът на M3 College пожелава на Дарина попътен вятър в Мрежата!

Оригинална публикация
 

M3 Communications College I 2010-01-18

ВАЛЕРИЯ ПАЧЕВА е доктор по журналистика, главен асистент в катедра „Медии и обществени комуникации“ в Университета за национално и световно стопанство. Лектор по дисциплините „Кризисен пъблик рилейшънс“, „Комуникационен мениджмънт при криза“ и „Конфликтология“, води семинарни занятия по „Основи на комуникацията“. Асистент по „Теория на масовата комуникация“ и „Връзки с обществеността при криза“ във Факултета по журналистика и масова комуникация, СУ „Св. Климент Охридски“. Има участия в научни конференции и публикации в специализираните издания в областта на публичните комуникации. Автор е на книгата „Връзки с обществеността и бизнес комуникация“, в съавторство с проф. д-р Любомир Стойков (2005). Притежава опит в журналистиката и консултантската практика на връзките с обществеността. Преподавател в М3 College. Плод на научните й интереси е книгата „Кризата под контрол – корпоративна комуникация в кризисна ситуация“ – именно тя е и поводът за нашия разговор с Валерия днес.

След една „кризисна година“ като че ли всичко за кризите вече е казано. Кризите в бизнеса обаче често съществуват независимо дали има световна финансова криза или не. Какво остана неизказано за „кризата“ и как се промени възприемането на този термин през последната една година?

За „кризите“ никога не може да бъде казано всичко, защото те са повече, отколкото можем да си представим, а и винаги имат потенциал да ни изненадат. Такава е природата на тези явления – трудно предсказуема. Книгата „Кризата под контрол“ не си поставя за цел да даде универсална рецепта за корпоративно оцеляване в ситуация на криза. Тя е насочена към дефиниране на патологичните процеси, настъпващи при възникването на екстремни обстоятелства, маркира опорни точни за стратегически анализ, привежда възможни ефективни тактики и акцентира върху необходимостта от споделяне на опита като част от корпоративната социална отговорност при управлението на кризи.

Ще разочаровам вероятно любителите на енигми, но „Кризата под контрол“ не е някакво тайно знание и в този смисъл няма претенциите да съперничи на нашумелите напоследък писания за тайни кодове, символи, знаци, изгубени учения, реликви и пр. В книгата не става дума за някакъв вид алхимия на комуникацията, напротив: като изследовател съм се стремила да анализирам работещи комуникационни модели на базата на проучен опит – както чужд, така и български.

И ако можем да отнесем думата „криза“ към имиджа, каква е връзката между имидж и криза в бизнеса?

Въпросът е много интересен и отговорът му вероятно може да се разпростре на страниците на цяла самостоятелна книга, но в настоящата той е засегнат само схематично. Накратко казано, корпоративният имидж е един от стълбовете на комуникацията в кризисна ситуация. Акумулираният положителен имидж е стратегически ресурс за оцеляване на компанията при възникване на екстремни обстоятелства. Въпросът може да бъде разширен чрез включване на темата за програмите в сферата на корпоративната социална отговорност и тогава отношението репутация–организационна криза изглежда още по-интересно. Темата за корпоративния имидж е неизменно свързана с изграждането на доверие в новите условия на тотална технологична прозрачност, част от характеристиките на съвременното мрежово общество. Много често класическият PR инструментариум се оказва безполезен и „морално остарял“. Социалните мрежи набират сила и все по-трудно става сдобиването на модерните компании с жадуваната положителна обществена оценка. В тези динамични условия, в които конкуренцията за информация е жестока, а знанието е основна разменна монета, положителният корпоративен имидж се превръща в залог за устойчиво развитие и успех, особено в ситуации на криза.

В началото на миналата година много често се задаваше въпросът „Как можем да предвидим зараждането на една криза?”. Сега като че ли е по-актуален обратният му вариант: „Можем ли дa предвидим края на една криза и кога от PR гледна точка кризата е финализирана?“.

Най-лошото е да мислим, че сме застраховани, че разполагаме с някакъв псевдоимунитет срещу кризите и те ще ни подминат. Истината е, че подобно твърдение се споделя от много висок процент от мениджърите, както показва серия от проучвания от края на 90-те години на ХХ век в Съединените щати. От гледна точка на PR една криза никога не свършва – затихва, да, журналистите губят интерес към нея с появата на ново критично събитие, но от друга страна, годишнините от инцидента винаги са повод да се напомни на публиката за драматичните обстоятелства, а възникването на подобни събития в други компании често се използва от медиите за припомняне на преживените инциденти. Медиатизацията на дадено критично събитие, т.е. отразяването му в медиите, дефинира случилото се като криза. Или ако мога да перифразирам култовата констатация на автора на теорията за световното рисково общество Улрих Бек, съвременното пространство на кризите не е улицата, а телевизията.

Какви са отличителните знаци на кризата?

Въпросът е прекалено общ, тъй като всяка криза представлява уникално по своя характер събитие. Ще се позова на едно проучване, публикувано в PR Reporter, според което само 14% от кризите представляват наистина случайни и неочаквани събития. На базата на 50 000 новинарски съобщения изследователите от Institute of Crisis Management стигат до извода, че 86% са повече или по-малко предвидими кризисни ситуации, т.е. такива, които могат да бъдат прогнозирани.

Иначе симптомите на кризата са противоположни на усещането за „дежа вю“ – „вю жаде“. Възникването на критични обстоятелства винаги поражда дилема. Двойствеността и неизвестността на ситуацията затрудняват еднозначната оценка на събитията. През последната една година особена популярност придоби китайската интерпретация на понятието криза – „вейджи“, изписвано с двоен йероглиф, който означава едновременно ‘заплаха’, но и ‘възможност’. Следователно правилното разчитане на рисковия потенциал на ситуацията гарантира скъсяване на времето за рехабилитация на засегнатата компания, по-лесно преминаване през периода на адаптация и ускоряване на процесите на стабилизация и растеж на организацията.

Какъв е шансът дори при предвиждане на идващата криза тя да бъде избегната?

Предвиждането на кризите не се прави с цел кризата да бъде избегната – много често това е невъзможно. Има фактори, които могат да бъдат управлявани, но има и такива, които не могат. В този смисъл работата на PR специалистите е преди всичко стратегическа – наблюдение и прогноза с цел разработване на възможни сценарии за развитие и действие. По подобие на стратегическите игри – шах и японската го, първият ход има силата да програмира бъдещето. Управлението на кризите наподобява воденето на война. Често цитирам на студентите, на които преподавам кризисен PR, откъси от трактата „Изкуството на войната“ на китайския пълководец Сун-Дзъ. Намирам доста прилики и сходства между изготвянето на комуникационни стратегии и военното дело. Ето една любима моя мисъл: „Изкуството на войната учи да се осланяме не на възможността врагът да не се яви, а на собствената си готовност да го посрещнем; не на вероятността да не ни нападне, а на обстоятелството, че сме направили позициите си непревземаеми“. Не бива да се забравя обаче, че комуникацията не е панацея, тя сама по себе си не е решение за излизане от кризата, а средство – част от стратегическия корпоративен отговор при възникването на извънредни обстоятелства.

Какви мерки трябва да предприеме PR специалистът в ситуация на криза, за да минимализира щетите?

На първо място, да познава и отчита интересите на специфичните целеви публики – засегнатите и техните семейства, служителите, медиите, държавните институции и т.нар. експерти. Много често очакванията на заинтересованите биват пренебрегвани, а това впоследствие може да коства много усилия и средства. Всяка ситуация е специфична, затова няма готови рецепти и отговори, които механично да могат да се приложат към всички кризи. А и зависи какви са щетите: дали се касае за човешки жертви, за финансови щети, за морални щети, свързани с репутацията на компанията, и т.н. Действията на PR специалиста при криза са само част от адаптирания корпоративен отговор, т.е. част от целенасочените усилия за овладяване на кризата.

Има ли теорема за поведение по време на криза, или е винаги индивидуално?

Всеки случай е сам за себе си, но разбира се, има принципи, които, ако бъдат прилагани, част от грубите грешки биха били избегнати. Именно за това служи теорията – да описва, да класифицира, да търси зависимости и да прави прогнози на базата на откритите подобия и закономерности. Комуникацията при криза се обособява като отделно направление в комуникационния мениджмънт след класическия случай с медикамента тайленол в САЩ от 29 септември 1982 г. Тази криза фокусира научния интерес към управлението на кризите, което води до натрупването в днешно време на огромен масив от знания. Съединените щати и Франция са страните, които имат най-сериозни постижения в изследването на кризисни ситуации.

Кризисният комуникационен мениджмънт е приложна област на знанието. Неговите закони и теореми, както вие ги нарекохте, се раждат като резултат от натрупаните примери. Затова задача на съвременните специалисти в областта на комуникациите е споделянето на опита от преживяното изпитание. Няма магически заклинания, които да работят всеки път и да гарантират успех, но ето някои от принципите, които трябва да се спазват в комуникацията с медиите при възникването на екстремни обстоятелства: проактивност, социална отговорност, прозрачност, изпреварващо корпоративно съобщение, както и трансформиране на корпоративното говорене и стил в медиен език. И разбира се, не на последно място, знаменитата формула на Норман Оугустин: Tell the truth and tell it fast! („Кажете истината и я кажете бързо“). В кризисния PR златно правило е засегнатата организация първа да излезе с изявление в публичното пространство до един час от настъпването на критичното събитие. В противен случай ситуацията много бързо може да излезе извън контрол и негативните ефекти върху пострадалата компания да се задълбочат.

Кои организации оцеляват в ситуация на криза и може ли да се каже, че именно те са най-качествените?

Не знам откъде се прокрадва тази идея за „качествени организации“? Не мисля, че подобно твърдение е защитимо, тъй като кризите са уникални събития и мащабите и техните проявления са специфични за всяка сфера на дейност и за всяка компания поотделно. Една метафора ми се струва подходяща като сравнение: кризата действа на принципа на хвърления във водата камък, който поражда концентрични кръгове, които се разпространяват от центъра към периферията, разширявайки се прогресивно. По същия начин действа и кризата – особено големите, сериозни кризи, макар и възникващи в периферията на компанията, съдържат сериозен рисков потенциал, който може да засегне корпоративното ядро и да причини сериозни щети, да доведе до частично спиране на дейността, а в най-лошия случай и да предизвика ентропия – корпоративна смърт.

Ако трябва да отговоря конкретно кои организации оцеляват при криза – подготвените! Рано или късно всяка компания бива сполетяна от криза – това е част от живота и растежа на всяка съвременна фирма. Това показват изследванията. Потвърждение намирам в думите на специалистите – мениджъри, журналисти и PR експерти (Филип Алексиев, Нина Мирчева, Виктория Блажева, Милена Ванева, Красимир Първанов, Генка Шикерова и Соня Алексиева), които, споделяйки открито своя опит от преживените кризисни ситуации, направиха книгата „пълнокръвна“ и по-истинска, за което съм им изключително благодарна. Споделянето на опита е част от отговорността на всяка съвременна компания като корпоративен гражданин, то е и част от организационната саморефлексия, на която се градят социалното доверие и устойчивостта на обществения консенсус.

Кризите са неизбежни. Това обаче не означава, че мениджърите трябва да бъдат като щрауси, т.е. образно казано, да заровят глави в пясъка и да чакат бурята да отмине, напротив. Тайната е в превенцията, в следенето на бизнес средата за ранни кризисни сигнали, в стратегическия анализ и проактивните действия, в креативното мислене и богатата култура, съобразена с моралните и етични норми на съвременното общество.

Имаше ли според Вас фактори, които да подскажат задаването на световната финансова криза и съответно възможността тя да бъде овладяна?

Едва ли мога да дам категоричен отговор на толкова сложен въпрос, който година и половина след началото на световната финансова криза все още не е намерил еднозначен отговор от експертите. Със сигурност симптоми и признаци, т.е. ранни предварителни сигнали, е имало и те са били видни за професионалистите в сферата на финансите, икономиката, банковото дело, застраховането и т.н. В този смисъл тяхната отговорност, а вероятно и вина, е двойна. Професионалният етичен кодекс следва да покрива и такива области като споделянето на знания, а вероятно и огласяването на потенциални рискове, отвъд частните корпоративни интереси. А може би това е утопия и думите бизнес и морал са несъвместими в днешно време?

Проблемът е в споделената слепота, в общата вяра в добрия изход от ситуацията, или в бягството от отговорност, в илюзията за липса на еднолична вина, в инертността на финансовата система в световен мащаб. Някои казват, че алчността е довела нещата дотук. Не знам. Финансовата криза има лавинообразен ефект, който със сигурност постави под въпрос властващата в последните години идеология на глобализацията и нейните дълготрайни положителни ефекти спрямо локалните измерения на бизнеса. Така или иначе, още дълго на мениджърите и PR експертите от различни индустриални сектори ще им се налага да живеят в периферията на кризата и да се справят с нейните последици.

Интервюто взе: Дарина Гарванова, М3 College

Оригинална публикация

M3 Communications College I 2010-01-18

Най-значимата българска награда за постижения в PR се дава вече 10 години от Българското дружество за връзки с обществеността. Тази година юбилейното, 10-о издание ще се състои, както обикновено, през месец юни. Информация за конкурсната програма, участниците и регламента за това, наречено от специалистите „изключително издание”, все още няма. Ясно е обаче едно: тази година за първи път курсисти на M3 College ще имат възможност да се включат и сами да вземат участие в целия процес по организирането и провеждането на българските „PR Оскари”.

Как може да стане това? Всички курсисти, които искат да вземат участие в стажантската програма на M3 College, съвместно с БДВО, трябва да изпратят своите CV на имайл адреса на колежа: college@m3college.com не по-късно от 15 февруари 2010 г. Екипът на колежа си запазва правото да определи тримата курсисти, които ще вземат участие в подготовката и управлението на мащабното събитие.

Наред с всичко останало, курсистите, избрани да станат част от организацията на „PR Приз 2010”, ще имат възможност за едногодишно безплатно членство в БДВО.

Участието в конкурса е чудесен шанс да се потопите в най-дълбоките води на PR и да създадете ценни и запомнящи се контакти. Възползвайте се!

Оригинална публикация

Dnevnik.bg I Ана НАЧЕВА I 2010-01-18

Фондация "Роберт Бош" и Ройтерс канят професионални журналисти да участват в програмата "Политическо и икономическо репортерство от Югоизточна Европа".

Ежегодната програмата включва два десетдневни курса във Великобритания и Германия. Журналисти, работили за Ройтерс, водят семинарите, а темите, които се обхващат са писане за формиращи се пазарни икономики и отразяване на компании и репортажи за пазари. Участниците правят и практически упражнения на базата на актуални европейски теми.

За участие ще бъдат избрани 15 журналисти от Югоизточна Европа. Кандидатите трябва да говорят английски език и да са професионалисти, които работят за утвърдена медия поне от две години. Необходимо е те да имат опит в областта на икономическата журналистика или да демонстрират силен интерес към икономически и политически въпроси.

Крайният срок за подаване на документи за тазгодишната програма е 14 февруари 2010.

Повече подробности може да прочетете на уебсайта на фондация "Роберт Бош" или на страницата на Ройтерс.

—-

Снимката се разпространява под лиценза на Creative Commons.

Фотограф: World Economic Forum

Оригинална публикация

Dnevnik.bg I 2010-01-18

Вестник "Експрес" от днес излиза под името "Засада" и с мотото "Жълтият спортно-криминален-шоу всекидневник". Промяната, която беше рекламирана на страниците на изданието през последните няколко седмици, се е отразила и на цената на вестника, въпреки че преди това според рекламата цената трябваше да остане непроменена. Първият брой на "Засада" днес се продава срещу 40 ст., а предшественикът му "Експрес" през седмицата вървеше по 30 ст.

"Засада" е издание на "Експрес БГ" АД, което е от портфолиото фирми на "Нова българска медийна група", притежавана от бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Кръстева притежава още всекидневниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика".

Ниските продажни цени на "Телеграф" и "Експрес" станаха причина издателите на в."24 часа" – "168 часа" ЕООД, да подадат жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с искане да бъде направена проверка дали двата вестника на Кръстева се продават на дъмпингови цени. Отговорът на антимонополната комисия трябва да бъде обявен до два месеца.

Новата концепция за "Засада" нарежда изданието сред спортните всекидневници, каквито са още "7 дни спорт", "Меридиан мач", "Тема спорт" и "Топспорт".

Оригинална публикация

в. Пари | Александър ДУРЧЕВ, директор на агенция All Channels | 2010-01-19 

Безспорно възможността за позициониране на продукти ще се отрази положително както на медиите, така и на рекламодателите. Класическите рекламни послания през последната година загубиха от ефективността си основно поради развитието на интернет, което позволи на потребителите да общуват активно помежду си и да влияят върху компаниите и техните марки.
Пренасищането на ефира с рекламни послания наред с дистанционното управление на телевизора вече обезсмисля големите инвестиции в телевизионна реклама, ако те не включват и други комуникационни инструменти.
Позиционирането на марки в ефира извън рекламните блокове е тази нова възможност за рекламните послания да достигат фокусирано до консуматорите, без те да имат възможността да ги игнорират.
Съществува обаче сериозен риск да се прекали с този нов инструмент и той да има обратен ефект върху потребителите.
Тук е ролята на медиите да намерят баланса и да се саморегулират, а комуникационните агенции да търсят повече креативност при позиционирането на продукти.
Големият потърпевш ще бъдат потребителите, които ще бъдат "облъчвани" с рекламни послания вече дори когато гледат любимото си телевизионно шоу.

***

Що е то позициониране на продукти

 - Според директивата 3а аудиовизуални медийни услуги на Европейската комисия позиционирането на продукти урежда всяка форма на аудиовизуално търговско съобщение и се състои от включване или споменаване на продукт, услуга или тяхната търговска марка. Те се показват в предаване срещу заплащане или възнаграждение.
 - В цяла Европа позиционирането на продукти е допустимо при определени условия.
 - Забранено е позиционирането на алкохол, цигари и тютюневи изделия, лекарствени продукти и лечения, които се предоставят само по лекарско предписание.
 - Позиционирането на продукти не бива да се бърка със скритата реклама, защото тя е нещо съвсем различно. Тя е забранена от Европейската комисия, защото набляга на качествата на продукта и може да заблуди потребителите.

Стр. 20