сп. Хай клуб | Анна МЛАДЕНОВА | 2009-12-28 

За най-празничните зимни дни в годината поканихме лъчезарните половинки на Иван и Андрей Вихра и Даниела да ни разкажат как минава коледната приказка за тях и за семействата им и предпразнично доста се посмяхме. Дано се забавлявате и вие, докато четете разговора ни, озарен от духа на поредната бяла и красива зима.
Даниела започва развълнувано, напълно в стила си: "Ние празнуваме Коледа два пъти. Както знаете, в Сърбия тя е на 7 януари. Ще е хубаво всички страни да празнуват в един ден, но пък е страхотно да папкаме празнични гозби първо при майката на Андрей и после при моята майка. Все пак получавам подаръци само 3а една Коледа." Вихра на свой ред се включва не по-малко разпалено: "А ние сме една голяма италианска фамилия, даже и на море ходим с всички роднини, лели, чичовци, баби. Естествено, така празнуваме и тези дни – на 24 декември сме у майката на Иван, а на 25-и сме у леля му и с нас са моите родители. Голям смях е. Гозбите приготвят на Иван майка му, баба му, леля му, но не и аз. A3 готвя ужасно." Даниела, която пък обожава да приготвя вкуснотии, обяснява: "Семейството на Андрей има обичай или да са при леля му, или при майка му. A3 смятам да въведа още една традиция – третата година да са при нас, така че и аз ще им готвя." Вихра се намесва: "Е, може нас да поканиш", а приятелката й отвръща: "И това вече го бях решила, но 3а 26-и, 27-и. Беше изненада, но се провали, защото вече знаеш." Сръбската изгора на Андрей описва и какво се готви в родната й страна по Коледа, или както те я наричат Божич. "Там готвим малко по-различни неща и подправки много използваме освен черен пипер и сол, и вегета, и много магданоз, босилек и дафинов лист. На празника правим баница, на сръбски се казва гибаница, но не и сарми, Защото не ги ядем постни. Приготвяме риба, пиян шаран – прави се с бяло вино и много лук, готвим боба като македонците – тафче на графче, ако знаете."
В италианската фамилия на Вихра и Иван всичко си е традиционно българско – боб, сарми, баница. "В питката всяка година бабата на Иван слага само една монета.
Изкарваме си страхотно весело, цялата фамилия са толкова смешни. Всички – баба му, леля му, майка му и моите родители се обличат интересно, слагат си разни шалове, шапки, много е забавно. Иван се облича като Дядо Коледа и изненадва дъщеря ни Ава, която е на четири, но още не е разбрала, че това е баща й, дори когато възглавницата, която си слага за корем, се подава отстрани." Най-голямата радост 3а малката Ава е, че този Дядо Коледа й дава големия чувал и тя раздава подаръците по предназначение и "никога не й прави впечатление, че баща й в този момент го няма".
В сръбското семейство на Дани пък майка й измислила всяка година да прави не питка, а различно национално ястие, в което да слага пендарата… "Пита със сирене, с праз или проя, която се прави от царевично брашно, печено е и в него се слага много сирене." На Нова година, естествено, е по-различно. Даниела и Андрей ще празнуват в Белград с приятели. "А когато я посрещнем, Андрей каза, че три дни само ще спим и ще ядем", допълва щастливата чаровница.
На Вихра пък вече не й се празнува с шумни компании, а заради малката Ава последните години семейството е оставало вкъщи, "но сега ще бъдем на гости на наши приятели".
Това, което очакват да намерят под елхата 3а себе си двете водещи, е висок рейтинг и здраве, а подаръците 3а другите Вихра вече е напазарувала. "Тази година реших на всички да подаря козметика, неща 3а разкрасяване. А Ава написа писмо на Дядо Коледа и си пожела златна каска, кукла Бейби аморе и пони. Писмото й започна така: "A3 много съм слушала тази година, моля те да донесеш подаръци на всички деца." После изброи и нас с баща й и най-накрая себе си…" Даниела пък смята в дните преди Коледа да пазарува: "Видях една много красива кафе-машина и може би това ще купя 3а нас с Андрей. Той много обича да пие кафе." Питам ги дали гледат заедно с мъжете си "Шоуто на Иван и Андрей" вечер, а те казват, че в момента всички се вълнуват и не го пропускат. "Въпреки че Иван беше толкова изморен онази вечер, че като се прибра в девет, легна и захърка", споделя Вихра, която по принцип гледа много телевизия, 3а да е информирана. "Работата ни е свързана с това все пак. Чета и много списания. Иван си пада най-вече по научнопопулярните канали Discovery, History…" Даниела се включва, като казва, че предпочита да гледа сериали като "Д-р Хаус", "От местопрестъплението"… Когато гледам нещо брутално, преди да Заспя, имам хубави сънища, а иначе често сънувам кошмари." Вихра пък отново е точно обратното – тя обича "по-лигавите филмчета – "Грозната Бети", "Отчаяните съпруги", "Лас Вегас".

Стр. 1, 11, 12 – 13

в. Новинар | Иван ГАРЕЛОВ | 2009-12-28 

Цяло чудо е, че изкарахме празничните дни без новини. Първо, тези четири дни не излизаха вестниците. Второ, не се случваше нищо особено и емисиите на телевизиите се пълнеха с бабешки тълкувания на обреди и традиции. До втръсване се повтаряше въпросът "Какво ви донесе Дядо Коледа?".
Изключително порочна е тази истерия да се купуват непременно и на възрастните скъпи подаръци за Коледа. Обикновено не случват с подаръка – или остаряла мода, или е с по-малък номер, или пък нямат нужда от него. Всички са кисели. Забелязали ли сте, че обикновено по празници у нас хората, вместо да са по-весели, по-радостни, усмихнати и толерантни, те гледат злобно, блъскат се, всички са им виновни за нещо. Не стига, че тази година парите са по-малко, но и тези тълпи по магазините, дошли са и от провинцията, цените са скочили, а няма и избор.
А и децата не знаят какво искат. Вземеш им възможно най-скъпия подарък, а те само го погледнат и се хващат за най-старите си и прости играчки. За какво си се трепал, ако не доставяш радост на другите, само за вътрешно успокоение ли, че все пак си се включил в общата лудница? Колко по-просто е да се зарадват децата с това, което харесват, а на близките и любими хора да дариш добро настроение, да ги събереш на трапезата и да изпиете чаша вино за по-добри дни.
Но не, в тези епични времена, когато господства грубата сила и идеалът е да заграбиш колкото се може повече от другите, когато медиите превръщат новобогаташите с парвенюшкия им вкус в еталон за обличане и поведение, когато мутренският начин на живот е възпят от любимите на целия народ чалгаджии, когато парите са власт и сила, то тогава да си позволиш да изостанеш от съседите или от колегите, да нямаш с какво да се похвалиш, че си купил, не, това не може да се случи.
Това е истинският мотив на трескавите и нервни обиколки по магазини и молове. Не радостта на близките, а личното самочувствие, че ти си успял човек.
Както и да е, темата беше, че преживяхме няколко дни без новини. И това беше най-хубавото, което можеше да ни се случи. Защото, да не ме чуе дяволът, бяхме свикнали по време на големи празници да ни се случва някаква национална трагедия. Беше ни обзел вече някакъв фатализъм. С какво прегрешихме, че Господ ни наказва така жестоко?
Пресилено е да игнорираме елемента на чиста случайност, но не може да не се забележи, че при повечето от тези трагедии основната причина е човешката небрежност и безотговорност. Което отново означава, че възприемаме новите обществени отношения единствено като битка с другите около нас, като безкомпромисно и лишено от всякаква човещина и толерантност състезание.
В това състезание дори тези, чиято професия е да опазват живота и здравето на хората, пренебрегват основните си задължения. Да си загрижен за другите около теб днес изглежда като изостаналост, спомен от миналото, немодерно. Но защо трагедиите се случват все по време на празници? Ами защото именно тогава, както стана дума, сме най-изнервени и небрежни да не би да изостанем, да се изложим.
Така че нямаше нищо по-хубаво по тези празници от това, че нямаше новини, вестниците не излизаха, а от телевизиите вееше скука. Дали пък не сме започнали, дай Боже, да се променяме? Дали пък не разбрахме, че с ориенталски дяволъци няма да прилъжем европейците, че с повече ред и спазване на правилата ще направим живота си по-спокоен и уреден, че солидарността не е празен комунистически лозунг, а е важна ценност в общественото устройство на богатите и културни народи?
Много е възможно да е започнал този процес на истинското ни поевропейчване. Не съм съгласен с крайните песимисти, че ние сме си калпав народ и никога няма да се променим. Важното е да се започне, да усетиш, че държавата се грижи за теб и не ти е враг. Да усетиш, че когато си добър с другите хора, и те ще бъдат добри с теб. Да решиш, че от днес ще спазваш правилата на автомобилното движение и човешкото поведение.
Много пожелания се отправят тези дни по повод Коледа и настъпващата Нова година. Моето пожелание е да имаме по-малко лоши новини.

Стр. 8 – 9

Снимка: Actualno.com

в. 24 часа | 2009-12-28 

“Ами сега? Няма време" – анимирано човече с цип на устата изговаря тези реплики вече 30 години по БНТ. Това е една от запазените марки на “Минута е много" – единственото познавателно състезание в българския тв ефир, задържало се толкова дълго на екрана.
То навършва юбилея си през 2010 г.
За това време са зададени стотици въпроси в различните теми на познанието, а 4/5 от включените в предаването над 1500 зрителски загадки получават предметни и материални награди.
“Минута е много" е на трето място по рейтинг от тв продукциите в 50-годишната история на БНТ, показва проучване на МБМД. Писмата са хиляди, като зрителите, които ги пишат, са от 8- до 80-годишни.
В навечерието на новата година предаването събра своите 5-има трикратни победители през годината. Титлата “годишен победител за 2009 г." и плазмен телевизор отидоха при Петко Петков от Враца.
Най-впечатляващите мигове бяха запечатани на лента от храбрата фоторепортерка на в. “24 часа" Ренета Попова, която дни след записа на предаването оцеля в борба с ледената прегръдка на Пирин.

Стр. 30

в. Дневник, Компании & Финанси | Екатерина СТОИЛОВА | 2009-12-28

Empower United е нова неправителствена организация, ориентирана към хората с иновативни идеи и предприемачески потенциал. По инициатива на фондацията и с помощта на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма през януари 2010 г. стартира конкурс за изключителни млади предприемачи. Той е с фокус към иновациите и в него могат да участват предприемачи с идея за нов бизнес или компании, създадени преди не повече от година, които кандидатстват с бизнес план. За идеята на конкурса разговаряме с нейния автор Томас Хигинс.

- Какви са целите на фондация Empower United?

- Целта ни е да стимулираме хората с предприемачески дух и новаторско мислене да разгърнат своя потенциал. В този смисъл планираме да фокусираме нашите програми върху няколко основни приоритета, за които вярваме, че са изключително важни за страната. Те са в областта на предприемачеството, лидерството и професионалното развитие. Ще работим заедно с партньори от други водещи организации, защото духът на партньорство е ключов за успеха.

- Какво представлява наградата Empower и как стигнахте до идеята за конкурса?

- Наградата Empower е национален конкурс за млади предприемачи със специална насоченост към стартиращи компании. В конкурса могат да вземат участие предприемачи, които имат идея за нов бизнес или са стартирали компания преди не повече от една година. Условието е ръководителят на екипа да е най-много на 35 години. Идеята произлиза от наградата за най-добър млад предприемач на Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ), чието начало беше поставено през 1993 г. Докато работих за БАИФ, бях отговорен за наградата в продължение на 12 години. Тя имаше голям отзвук и успех сред предприемачите и привлече повече от 1500 бизнес плана. През годините бяха раздадени близо 80 награди на стойност над 300 хил.долара. За съжаление от няколко години програмата на БАИФ вече не се провежда, тъй като петнадесетгодишният мандат на фонда изтече.

- Защо решихте да стартирате наградата Empower точно сега?

- Винаги съм имал намерението да подновя конкурса. Реших, че нуждата от него е особено голяма именно сега, в периода на икономическа криза. Българите са много по-узрели за предприемачество в днешно време, младите хора имат много добри идеи и следят отблизо тенденциите за успешни бизнес модели в световен мащаб. Все още обаче има нужда от по-широка подкрепа, основно от инфраструктура за стартирането на нови компании, които имат потенциала за международен успех. Финансирането на идеи в зародиш е важна част от тази подкрепа, а достъпът до капитал е особено труден в последно време.

- Със сигурност много инициативни хора ще се включат в конкурса.

- Нашата основна цел е да насърчим предприемачеството и бизнес мисленето, както и да стимулираме развитието на икономиката. Наградата е със специален фокус върху иновациите. Целта е да поощрим стартирането на компании, които ще променят към по-добро българското общество, дори и света. Всяко голямо постижение в света е започнало като една идея. Нашето послание към хората е да се целят високо, но да имат куража да започнат с малко. Това е една от тайните на големия успех.

- Има ли ограничение за секторите, в които може да се кандидатства?

- Не, конкурсът е отворен за бизнес планове от всички сектори. Най-важното е идеята да е иновативна и да има потенциала да промени живота на хората.

- Каква е наградата за победителите?

- Благодарение на подкрепата на нашите партньори паричните награди за победителите са значителни. Първа награда ще бъде 100 хил. лв. – сума, която е достатъчна да подпомогне значително старта на един нов бизнес. С тази голяма награда целим да привлечем големи идеи и да им дадем шанс да се превърнат в печеливш бизнес. Ще има и допълнителни награди за класиралите се на второ и трето място, както и зелена награда. Размерът на тези награди ще зависи от спонсорската подкрепа, която ще успеем да осигурим.

- Ще предоставите ли насоки и консултиране на участниците?

- Да, ще организираме месечни срещи, които ще помогнат на участниците да структурират своите бизнес планове. Първата месечна среща ще се проведе в края на януари. Също така ще осигурим професионални консултации на победителите до една година след спечелване на наградата.

- Какви са етапите за разглеждане на проектите?

- Ще има три кръга на оценяване. През първия кръг двама различни оценяващи ще преглеждат всеки бизнес план. Най-добрите двадесет бизнес плана според тяхната оценка ще продължат към втори кръг и там отново ще бъдат прегледани от по двама съдии. Екипите, създали шестте най-добри бизнес плана, ще бъдат поканени да презентират лично пред журито. Сред тях журито ще определи първо, второ и трето място. Оценителите на проектите ще бъдат успели и уважавани предприемачи и професионалисти.

- По какви критерии ще оценявате проектите?

- Има шест основни критерия за оценка. Първият критерий е иновативност, вторият е полза за обществото, третият е практичност, четвъртият е оформление на документите за кандидатстване, петият е качество на екипа и шестият е дългосрочен ангажимент за развитие на бизнеса. Заедно с формуляра за кандидатстване, който ще публикуваме на нашата интернет страница в края на януари, ще има и подробно описание на всеки един от критериите.

- Как бизнесът посреща тази награда? Вече има ли обратна връзка?

- Работим с партньори, които подкрепят конкурса. Без подкрепата на бизнеса този конкурс нямаше да е възможен. Вече имаме потвърден интерес от няколко водещи компании, чиито имена ще обявим през януари. Надяваме се още социално отговорни компании да подкрепят нашата инициатива. Отправяме покана към всички, които вярват в силата на предприемачеството, да се присъединят към нас и нашите партньори.

- Кои са партньорите на наградата Empower?

- Партньорите на наградата Empower са JobTiger, Центърът за предприемачество и управленско развитие (CEED) и Асоциацията за подпомагане на академичната общност (АПАО). За реализирането на програмата разчитаме на съдействието на българското правителство, медии, бизнес асоциации, български и чуждестранни социално отговорни компании. За нас е особено важна и подкрепата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, както и на медийните ни партньори вестник "Дневник", Дневник.бг, Дир.бг и телевизия EBF.

Снимка: Асен Тонев, вестник "Дневник"

Стр. 6

в. Новините днес | Румен БОЯНОВ | 2009-12-28 

Парите за каузата намаляват наполовина всяка година

Само 1,5 млн. лв. събра тазгодишната благотворителна кампания "Българската Коледа" под патронажа на президента Георги Първанов. Миналата година даренията бяха в размер на 3 млн. лв., а през 2007 г. – 3,7 млн. лв. Няма данни от социологическо изследване, което да покаже какви са причините за отлива на дарители от благородната кауза да помогнем на болни български деца.
Запитване на НОВИНИТЕ ДНЕС до неколцина български бизнесмени показа, че хората с пари не са се отказали от благотворителност. Някои от тях вече са дарили модерна апаратура на болници, а други директно са помогнали на семейства за лечението на децата им. Бизнесмените признаха, че не желаят да участват в "Българската Коледа", чрез която президентът се правел личен PR.
В интернет форумите пък се появиха коментари, че няма ясен регламент за разпределяне на събраните средства. "Немалка част от хората имат съмнения в усвояването на парите, тъй като пълният регламент не е ясен. Появиха се и слухове, че медицинската апаратура се купува от фирми, близки до организаторите, които получават някакъв дял, както и съмнения, че медийните личности, рекламиращи кампанията, взимат тлъсти хонорари за това", съобщи сайтът razkritia.com.
Водеща новина в сайта на президентството от 22 декември е, че за първи път тази година Георги Първанов и съпругата му Зорка поканили 15 деца от "Българската Коледа" да гостуват на "Дондуков" 2 и да украсят елхата в Гербовата зала. В съобщението пише и че Първанов изразил надежда инициативата да продължи още дълги години. Според запознати, ако президентът продължава да се занимава с "Българската Коледа", тя е обречена.

Стр. 1, 2

в. Труд | Елена ПЕТКОВА | 2009-12-28

Слави и Софи Маринова или “Бони М"? Миро или Графа, Краси Радков или Жоро Мамалев? Тези популярни имена влизат в пряк сблъсък за зрителския интерес по двете най-големи частни телевизии по Нова година.
Двучасовото празнично издание на “Шоуто на Слави" ще бъде козът на Би Ти Ви на 31 декември. А “Царете на комедията" ще го конкурира по същото време по Нова тв.
На прага на 2010 г. Дългия ще “почука" на екрана по изключение в 20 ч. Изненадите обаче не спират дотук. Арената на събитието няма да е студиото в НДК, а сцената на “Денсинг старс 2" в Зимния дворец. Там професоналистите от танцовото шоу ще кършат тела под свирката на “Ку-ку бенд" и в компанията на сексапилните момичета от “Магаданс". За първи път на една сцена ще се надсвирват бендът на Слави и група “Акага". А кръшен глас ще извива самият водещ в дует със Софка, Графа и други.
И докато музикантите и танцьорите сменят тоалети зад кулисите, Краси Радков, Виктор Калев и Мариян Бачев ще ви спукват от смях. Някои от най-ефектните образи като Бойко Борисов, Доган, Рънърса и отец Нафърфорий ще отправят своя новогодишен поздрав, подплатен със солидна доза хумор.
В ефира на Нова тв актьорите от “Царете на комедията" Георги Мамалев, Катето Евро, Ники Урумов също ще разиграват свежарски скечове. За музикалното оформление освен споменатите “Бони М" ще се грижат Глория, Рени и Миро. Бившият глас на “Каризма" ще изпълни и “Моя страна, моя България" на Емил Димитров.

Стр. 24

в. Телеграф | 2009-12-28

69,6% от хората на възраст под 35 години предпочитат да прекарват свободното си време пред телевизора, показва изследването на "Медиана".
В сравнение с 2008 г. процентът на телеманиаците се е увеличил с 3,4 на сто. Купоните с приятели се нареждат едва на второ място в класацията как младите предпочитат да отпускат. 69,1% от участниците в анкетата са посочили този отговор. За сметка на това агенцията отбелязва рекорден бум на компютърните маниаци. Тийнейджърите отделят средно по 3 часа дневно за игри и чатове с приятели, а 81% от хората на възраст до 24 години имат персонален компютър и достъп до интернет. "В сферата на компютърните технологии България е направила колосална крачка", сочат авторите на изследването.

Стр. 4 – 5

Маркетинг буркан I Поли КОЗАРОВА I 2009-12-26

Кризата се настани сериозно и в България, въпреки оптимистичните твърдения на предишното правителство. Въпреки очакванията на работещи и бизнесмени, че ако отново се снишим (българският синдром на оцеляването), кризата някак ще ни подмине, някак си ще се оправим, без да се наложи сериозно да мислим как.

Кой е в депресия – ние или съседа? И докога?

В сила е вече шегата на един позабравен, но много успешен световен лидер – бившият американски президент Роналд Рейгън – рецесия има, когато съседът остане без работа; депресия – когато ти самият загубиш работата си. Ако изобщо можем да се шегуваме така днес.

Данните за икономиката през 2009 не са много оптимистични. Печалбите, където ги има, са драстично намалели – дори в банковия сектор с 50%. На почти същите нива в сравнение с 2008 година остават продажбите на храни и напитки, лекарствата отбелязват леко нарастване. Във всички останали сектори се наблюдава огромно намаление на оборотите от продажби и на поръчките. Само в сектора на недвижимостите продажбите са намалени 5 пъти!!! Банките предпочитат да примамват вложители с нереалистични лихви и авантюристи – кандидати за ипотечен жилищен кредит. Никой не кредитира бизнеса. Още повече – бизнес, страдащ от депресия. Държавните поръчки са почти спрени. Европейските фондове буксуват, стопирани от партньорско недоверие и бюрократско невежество… Натрупаните финансови резерви от най-предвидливите бизнесмени са на път да свършат. Всичко това не обещава бърз изход от кризата.

Бизнесът в България през отминаващата година

Какво направиха българските фирми, за да се справят с кризата?

Скъпи колеги, трябва със съжаление да кажа, че нашите реакции на кризата не са впечатляващи, нито окуражаващи. Какво имам предвид?

Драстично намалени са средствата за реклама и маркетинг
Панаирите се свиха наполовина или съвсем изчезнаха – Пловдивския технически панаир, Баит Експо…
Тези, които ги има, заприличват на битпазар или на социална служба, раздаваща безплатен обяд на бедните и пенсионерите – Винария, Месомания, Стройко…
Рекламите, които излизат, са в мнозинството си все така постни, стандартни и лишени от стойностно предложение за клиента
Българските стоки продължават да отстъпват по качество на техните западно-европейски конкуренти – за съжаление, почти всичко: храни, лекарства, дрехи, електро-уреди, индустриална техника…
Секторът на услугите продължава да гледа на клиента като на дойна крава – мобилните оператори заплашват, че ще се изтеглят от българския пазар, ако се наложи най-после да разговаряме по нормални тарифи…за да се отремонтира един асансьор в обикновен блок, е необходим месец… ескаваторът на нашата метро-спирка чака седем дни преди Коледа, докато някой му обърне внимание…
Българските мениджъри продължават да чакат някакви спасителни действия от държавата – искат инфраструктурни проекти, държавни поръчки, държавни помощи за служители, преминаващи на половин работен ден…
Поведението на бизнеса издава непознаване на икономическите закони и цикличността в икономиката. Изглежда, че не се познават правилата на пазарите, на свиващото се търсене, на стратегиите за изход в криза..

Не са подготвени сякаш и маркетьорите. В това число имам предвид и моята скромна персона.

А какво би трябвало да направим през 2010 година?

Ето пет много важни неща, които според мен трябва да се стремят да свършат маркетьорите през следващата година?

1. Да запазим настоящите си клиенти

В момента нашите клиенти са в същата ситуация, както нас. Това прави положението тежко. Огромна е междуфирмената задлъжнялост. И все пак, аз смятам, че не е днес времето да се прекратяват бизнес отношения. Трябва да намерим начин да запазим настоящите си клиенти, с цената на разумни отлагания във времето на дължимите плащания, на повече стойност на същата цена, с цената на всички възможни и разумни компромиси.

Ако ние отблъснем клиентите си днес, те веднага ще намерят по-евтини доставчици от нас, това е безспорно. Ние обаче няма да можем да ги заменим толкова бързо с нови клиенти, които да ни имат същото доверие!

2. Да подобрим стойността на нашето предложение към клиента

Огледайте внимателно какво се включва във вашия продукт или услуга. Не е ли възможно да добавите повече стойност на същата цена – така и вашите служители ще имат достатъчно работа, което ще им дава увереност, че вие се справяте както трябва в кризата, и вашите клиенти ще бъдат доволни.

В маркетинга няма нищо невъзможно! Намалете нивото на печалбата си за сметка на дългосрочното устойчиво развитие. Прибавете още малко стойност към вашето предложение:

Ако продавате книги, комбинирайте се с фирми за експресна доставка и започнете да правите доставки на бизнес литература по фирмите. Ще ви дадат добри оферти – и без това след Нова година ще останат почти без поръчки. И ще спечелите бизнес клиенти, които винаги правят по-големи покупки от индивидуалните.
Ако правите обучения, добавете в програмата специална тема, посветена на проблема за кризата и за възможните тактики за справяне с нея.
Ако продавате компютри, добавете към предложенията си поддръжка на техниката и стандартния софтуер на място в офиса на клиента. Малките фирми и без това нямат пари за техници и системни администратори.
Не е трудно да се измисли какво още да се предложи на клиентите – достатъчно е да ги попитате от какво имат нужда и те веднага ще ви подскажат възможното решение.

3. Да подобрим ефективността на нашия маркетинг

Ако още мислите, че можете да продължавате по старому, като харчите безотговорно пари за коледни подаръци и реклами, крайно време е да спрете. Вече нямате право на това, а и няма време. Днес друг маркетинг е на мода – ефективният маркетинг.

С малко средства вие трябва да постигате добри резултати:

Станете guerrillas – Използвайте всички техники на Интернет маркетинга, използвайте маркетинг от уста на уста, впрегнете целия състав на фирмата за делото на маркетинга
Вместо реклама, включете фирмата и продуктите си в социалните мрежи
Намерете допълнителни партньори за кръстосан маркетинг или нови енергични дистрибутори и риселъри
Анализирайте всяка маркетингова кампания и мислете как можете да се справяте все по-добре
Съветвайте се с ваши колеги и се учете от техния опит
Четете книги от успешни бизнесмени, които са успели да изправят фирмите си на крака в криза

4. Да направим опит да излезем на нови пазари

Все още може да имате шанс да се настаните на нови пазари, дори и в кризата:

Българските софтуерни компании, които се занимаваха с outsourcing, бяха убедени, че ще бъдат изхвърлени от бизнеса в началото на 2009 година. Ето, че съдбата им предоставя нов шанс.
Сърбия и Македония са съседки, които тепърва се учат да овладяват тайните на предприсъединителните фондове и наистина се нуждаят от качествени консултанти в тази насока.
Наситил се е пазара за сертификатори по ISO – защо не се обърнат към съседните страни?

5. Да започнем да предлагаме нови продукти

Българинът по принцип не е рисков играч, в кризата той още повече свива перки. Най-добрият начин да излезем от кризата победители е да започнем на пръв поглед най-рискованото – да мислим за създаване и промотиране на нови продукти!

Ако сте търговска фирма, в момента имате неограничен избор от доставчици. Можете да създадете нови партньорства много по-лесно и бързо отколкото преди кризата, без обичайните бариери, проучвания, изисквания и прочие. От България се изтеглиха много марки и доставчици и техните конкуренти, които досега не виждаха смисъл да идват тук, вече се оглеждат за местни партньори!

Ако самите вие създавате и продавате собствен продукт или услуга, днес имате възможност да използвате различно външно финансиране – държавни иновационни фондове, научно-изследователските програми на ЕС и у нас, бизнес ангели. Стига да имате визия какво пазарът може да поеме утре, стига да усещате какви технологии и продукти ще са успешни! И без това ангажираността на служителите ви е намаляла, приходите ви също – така че, разработването на нов продукт е може би най-разумното нещо, което трябва да направите.

Ще се радвам да споделите и вие вашето мнение и идеи!

Оригинална публикация

в. Класа | Инна ВАСИЛЕВА | 2009-12-28 | 00:01:01

Посредствеността е по-страшна от икономическата криза и бедността

ВИЗИТКА
Валентин Танев е завършил ВИТИЗ (сега НАТфИЗ) в класа на проф. Крикор Азарян. Участва в много постановки, сред които "Хъшове", "Дядо Коледа е боклук", "Вишнева градина" в Народния театър, "Лазарица", "Мармалад" и "Фенове" в театър "Сълза и смях", "Комедия на слугите" в театър "Българска армия" и др.
Румен Угрински е завършил актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Изявява се на сцената на Столичен куклен театър.
Танев и Угрински са познати на тв зрителите от ролите си в пародийното шоу "Пълна лудница" по bTV, а от тази седмица те се върнаха на екрана като водещи на предаването "Господари на ефира" по bTV.

Отново сте водещи на "Господари на ефира" и отново изобличавате чуждите гафове. На вас случват ли ви се често такива по време на снимки? Р.У.: Редовно, на мен почти винаги. Имам проблем, че не мога да видя точно коя камера свети в момента и как се сменят, трябва да следя лампите. Затова Вальо е до мен.

В.Т.: Винаги се случват гафове, само човек, който не работи, не греши. Някои са по-смешни, други са тъпи.
Имате ли персонажи от "Пълна лудница", които са ви любими? Р.У.: Много разнообразни неща правим, всички са ни любими. В началото имах един образ на възрастната Бриджит Бардо, а напоследък ми се удава добре и ми харесва да играя подполковник Егаси Костов. В.Т.: Не е важно дали на мен са ми любими персонажите, важно е да станат такива на публиката.
Р.У.: Много харесвам някои от неговите превъплъщения -прави от воле Христо Стоичков, напоследък има един образ – Плевенлиев, а най-големият му хит в момента е д-р Фалус.
Как се подготвяте, когато пародирате даден образ? Каква е тайната на добрата пародия? В.Т.: Наблюдаваме хората, гледаме видеа с тях. Р.У.: Не че има тайна… "Добрата пародия" звучи малко претенциозно, но това е много сложна материя. Трябва да не преиграваш, да направиш образа по-плътен и по-истински. В.Т.: Да му хванеш характера на мислене, това е най-важното.
Сърдят ли ви се хората, които пародирате в скечовете си?
Майор Костов май ви се беше обидил… В.Т.: Идеята на това шоу не е да се осмиват конкретните хора, а явленията в телевизията в нашия живот, няма какво да се обиждат. Р.У.: На Запад за всеки известен човек – независимо дали е актьор или работи в друга област, се смята за връх в кариерата, ако го имитират. На нас не ни се обаждат често да ни правят забележки, това се случва предимно на продуцента.
И двамата сте актьори, какво ви привлече в телевизията? В.Т.: Това е част от професията.
Р.У.: Много е различно, в театъра живата публика ти дава много, тук на мен ми е много по-трудно. Много искам "Господари на ефира" да се излъчва на живо с публика, ще се чувствам много по-добре и по-естествено ще се получават нещата. Ние се провокираме помежду си, но ако има и зрители на живо, те биха ни заредили допълнително за импровизации. Иначе съм като глътнал бастун от време навреме.
В "Пълна лудница" играете в пародията на турски сериал "Сакъз". На какво според вас се дължи голямата популярност на тези сериали? Р.У.: Сериалите винаги са били голям хит. Помните ли "Робинята Изаура"? По-възрастното поколение, а и децата, които стоят с бабите си, ги гледат. Почти всичко там е нереално, изкуствено, сладникаво, но това е начин да привлечеш зрителя към екрана. В.Т.: Аз не бих могъл да ги коментирам, защото не ги гледам. Но от това, което съм видял, от професионална гледна точка мога да кажа, че са снимани сравнително добре, актьорите играят нормално, сценариите са долу-горе добре свързани.
Р.У.: Основният зрител на сериалите е пенсионерът, а какво му се предлага на него? Чуди се как да свърже двата края, а това е единственият начин да избяга от реалността – сериал, който да те погълне и един час да не мислиш за проблемите си.
Кои са любимите ви актьори, на които се възхищавате и които ви вдъхновяват?
В.Т.: Имам един любим филм -"Кръстникът" – там са събрани изключителен режисьор, много добър сценарий и изключителни актьори – Робърт де Ниро, Марлон Брандо, Ал Пачино. Дъстин Хофман също ми е любим.
Р.У.: Вкусовите ни се припокриват, много ми е интересно и английското кино. А в комедиен план ни зареждат "Монти Пайтън".
В.Т.: Да, аз преди няколко дни гледах "Смисълът на живота според Монти Пайтън".
Имате скечове и с политическа сатира. Кой политик бихте искали да пародирате? В.Т.: Не мога да кажа име, бих се ангажирал по-скоро с явление. По-важно е да се изобличат не определени черти на поведението на някои политик,
а начинът му на мислене. Р.У.: И аз не мога да кажа конкретен политик, който бих искал да играя в скеч, но миналата седмица в парламента гледахме едни много неприятни подмятания между двама народни представители (Яне Янев и Волен Сидеров, бел. ред.), които бяха толкова по-шли, че даже ти е гадно да се занимаваш с такава материя. Там няма какво да се пародира – толкова бяха жалки и смешни… и това са хората, които ни управляват! Идеята на пародията е да се хиперболизира това, което е направил човекът, но те достигнаха дъното.
В.Т.: Да. Най-страшното не е икономическата криза, нито това, че сме бедна държава. Посредствеността е най-страшна на всяко ниво. Когато те управляват посредствени хора, това е жалко. А изборът ни да ги сложим на власт е бил продиктуван от нашата посредственост.
През последните години български филми получават много награди на международни фестивали. Какво според вас е бъдещето на българското кино? В.Т.: Киното потегли след една дългогодишна криза, която беше изкуствено създадена. Въпросът е да не се предизвика втора такава криза. Българското кино трябва да бъде подкрепяно, защото национална култура без национално кино не може да съществува -без театър, собствена драматургия. Най-тежко това може да се отрази на подрастващото поколение. Младите трябва да имат самочувствието, че живеят в наистина културна среда – да ползват постиженията на собствената си култура и да се зареждат от тях. Р.У.: Публиката в театрите се върна и е грехота някой да направи грешката да не стимулира този вид изкуство. За съжаление в киното все още нещата са зле, но основният проблем е, че няма пари. Държавата трябва да вземе това насериозно и да се даде шанс на младите хора – не се знае откъде ще излезе нещо добро.
В.Т.: За 20 години се смениха толкова правителства и аз не съм чувал нито едно реално да си постави като приоритет културата. Всички я изтикват в задния двор и казват, че има по-важни неща за решаване, а се смениха вече две поколения.
Пораженията са налице – насилие в училищата, настъпване на чалгата…
Не може да се прескачат културни пластове, да се оставя вакуум, това се отразява пагубно и действа като бумеранг. Ако вървим по същия начин, децата ни ще продължават да излизат в чужбина, защото там интелектуалната среда е различна и материалът ще става все по-кофти, ако перифразирам думите на един популярен българин.
А телевизиите каква роля
играят в този процес? В.Т.: Много противоречива. Голяма част от некачествените предавания и телевизии възпитават много лош вкус. Р.У.: Но това е най-силната медия. Много по-лесно е за хората да гледат предавания и филми, отколкото да седнат да прочетат някоя книга или да отидат на театър.
Оптимисти ли сте за отношението на новите управляващи към културата? В.Т.: Не съм чул ясна позиция по отношение на културната стратегия в момента. Р.У.: Не знам рано ли е, но наистина не са заявили какво ще правят в тази сфера. В.Т.: По време на предишното правителство имах възможност да разговарям с бившия премиер Сергей Станишев и го попитах дали ще може от руския газ да се отвори едно кранче за българската култура, а той каза, че още е рано. За културата винаги е рано, но се боя да не стане късно.
По време на блокадата на Ленинград Дмитрий Шостакович пише т.нар. Ленинградска симфония и тя се свири в обградения град – дори по време на обсадата културата е важна, защото тя е свързана с духа на един народ. В една критична ситуация в Народния театър един мой приятел, който работи в Израел, каза, че тази страна е във война, през деня убиват деца, но вечер завесата се вдига и се играят представления. Нашата професия е много важна и това трябва да го знаят и управляващите. Политиците идват и си заминават, но имената на хората на духа остават. Никой не може да се сети името на министъра на транспорта в правителството на Любен Беров например, но всеки знае коя е Татяна Лолова.

Стр. 20

в. Труд I Валентина ПЕТКОВА I 2009-09-18

Една елегантна жена слиза от автомобил и забързано тръгва по улиците въпреки високите си токове. Не бях виждала Дияна Дамянова от години и наистина съм впечатлена от прекрасния начин, по който изглежда. Не, няма ново гадже. Просто някогашната зам.-председателка на КНСБ за 20 г. извървя път, по който многократно е падала и ставала, но е успяла, както тя се изразява, “да стане човек”. Успешният й ход е пиар агенцията й, с която тя проправи пътя на т.нар. връзки с обществеността. Вторият й удар е работата й с “Лукойл”. Това лято се прочу като шеф на предизборния щаб на Вежди Рашидов. За пръв път от 12 г. в Кърджали, освен ДПС и ГЕРБ, успя да вземе депутатски мандат благодарение и на нея.

- Диана, участието ви в предизборната кампания означава ли, че връщате вкуса си към политиката?

- Не, просто помогнах на приятели в изборите. Вежди Рашидов е мой близък от 25 г. и аз му дължах това. Не беше политическа битка, просто трябваше в Кърджали да направим пробив. С гордост мога да кажа, че успяхме.

- Кое е онова, което коренно се е променило у вас?

- През тези 20 години преход узрявах и мога да кажа, че сега седя много вдясно. Слава Богу никой не ми дава управлението на държавата, защото бих я раздържавила. Абсолютно съм убедена, че бизнесът е този, който дава хляб на същия онзи пролетарият, когото много обичам.

- Вероятно, защото успяхте в частния бизнес. Случайно ли създадохте първата пиарска агенция у нас, или се получи, защото сте умна?

- Когато излязох от КНСБ, не знаех какво да правя. Лягах си вечер много омъчнена и се чудех каква ще е следващата ми стъпка. Докато бях в профсъюза, се оказа, че притежавам дарбата да бъда посредник в общуването между журналисти и институции. Установих, че има огромен трап между медиите и институциите, които говорят с терминология, която другите не разбират. Политиците все се оплакваха: “Аз това не съм го казал.” А на мен не беше ми се случвало да публикуват нещо, което не съм казала… Затова една сутрин се събудих с решението, че знам как да направя така, че да няма неразбиране между едните и другите.

- Хора, които ви познават отблизо, твърдят, че в онези години сте била доста необуздана?

- Оооо, аз бях много дива. Помня, че в деня , в който ме качиха на 11-ия етаж на КНСБ и влязох в кабинета на Петър Дюлгеров, бях обута с еспадрили и къси чорапки, везани от баба ми. С тези същите чорапки Кръстьо Петков ме заведе на конгрес на профсъюзите, на който, без много да съм наясно, бях избрана за зам.-председател по международната дейност, защото знам езици… По онова време често си позволявах да нахлувам в кабинета на Кръстьо Петков с ръце на кръста…

- Не сте се спирала пред нищо?

- Може да се каже. Няма да забравя как една вечер излизам от сградата на КНСБ съсипана от умора и някакви хора ме чакат, защотонепременно трябвало да говорят с мен. Опитах се да отложа срещата за другия ден. Те обаче заявиха, че е невъзможно, защото били от селскостопанската авиация, която на другия ден Министерският съвет искал да закрие. Изслушах ги и ги попитах имат ли самолети и могат ли на другия ден да кацнат на магистрала “Тракия” в Пловдив по време на заседанието на МС. Те викат – това е незаконно. Обещах им, че ще уредя въпроса. На другия ден няколко самолета кацнаха на магистралата и я блокираха. А министрите нямаше как да не ги забележат. За такова нещо днес биха вкарали някого в затвора… Сега не бих си позволила подобно действие, но по принцип съм страшен войник. Заловя ли се с някаква работа, захапвам и докато не я приключа, не се отказвам. Конкуренцията в нашия бранш стана голяма. Не знам по каква причина, но аз се профилирах в т.нар. кризисен пиар. В момента, в който някоя институция или фирма закъса, се обръща към мен. Оказа се, че умея да правя хубав имидж и в този смисъл “Лукойл” е едно от истинските ми достижения.

- Хъсът за работа, който притежавате, въпрос на характер ли е, или е нещо, което се учи?

- Семейната ми история е сложна. Бях осиновена от леля си, която беше режисьор в Народния театър. Така от 3 до 18-годишна възраст изиграх всички детски роли в театъра и израснах под прожекторите. Това беше моят огромен старт в живота ми. И когато през 1989 г. светнаха прожекторите и мнозина се оказаха под тях, имаше подготвени и неподготвени. Аз бях изключително подготвена, защото 18 години бях на сцената и нямах страх от камери. Напротив, публиката вдигаше адреналина ми.

- И сте щастлива, щом сте там, където ви е добре?

- Нищо подобно. Аз съм непрекъснато нещастна и с усещането за току-що произведен провал. Удовлетворението може да дойде, но едва на следващия ден, след като видя как е отразено във вестниците това, което правя. Имам изключително висока степен на критичност към себе си и висока степен на толерантност към това, което другите вършат. За тези 20 години не се е случвало да заспя, преди да съм прочела утрешните вестници, които излизат вечер. Така че това не е въпрос на характер, а е свръхпретенция, която ме принуждава непрекъснато да ръчкам. Навремето моят приятел Димитър Луджев казваше, че ако ме назначат за министър на войната, България веднага ще влезе в поне четири войни. Разбира се, с годините вече не правя глупости, някъде на 33 г. станах човек. Имам чувството, че на мен всичко ми се е случвало.

- И можете да намерите изход от всяка ситуация?

- Не, разбира се. Но имам дарбата не само да правя радикални предложения в кризисен момент, но и да ги отстоявам. И да поема целия риск. Всъщност, мястото си под слънцето извоювам не с гениалност, а с решителност. Поемам отговорност за нестандартни ходове, за които повечето хора казват – да питаме, да видим какво ще каже шефът и т.н. В това отношение съм джаста-праста. Но не предлагам безумни решения, а такива, за които знам, че са работещи.

- Тази решителност помага ли ви, или ви пречи в личния живот?

- Аз нямам много личен живот. От 16 години живеем с Джеки Стоев и ми е уютно на две места. Вкъщи, където се наслаждавам на тишина, и в планината с Ива Петрони.

- Откъде тази любов към планината?

- Родният ми баща беше планинар и вероятно това ми е предадено. Едно от нещата, които ненавиждам, са коктейлите. На такова място обаче се срещнахме с Ива и на следващия ден направихме първото си изкачване на Витоша. Това беше преди 11 години. Оттогава не сме се разделяли. В петък вечер започва да ни пари под краката, палим колата и се махаме от София. В момента, в който върховете застанат над мен и нямам мобилна връзка с никого, съм щастлива. Случвало се е да вървим по 6-7 часа, без да си кажем дума.

- Не е тайна, че печелите добре, но и че не сте “материално момиче”. И все пак в това отношение как се промени животът ви?

- Имам нулево отношение към парите. Това, което изкарвам, инвестирам в трите деца, за които нося отговорност – сина ми и племенниците ми.

- А къщи, имоти?

- Живеем в жилището на Джеки – хубав апартамент на пл. “Славейков”. Кооперацията е стара и занемарена и като влезеш в нея си казваш – какъв бардак. В нашето жилище обаче виждаш нещо съвсем друго, тъй като го направихме прилично за окото. Преди време на гости ни беше английски кинорежисьор и попита в такава обстановка ли живеят българските режисьори. Отговорих му – не, така живеят българските бизнес дами… Преди 15 години случайно открих убийствена къща от дърво и камък в Странджа над Царево, на 4 км от морето. Погледнах и казах – искам я. Тя е днес гнездото ни.

- Оказа се, че за изборите в Кърджали са ви помогнали над 200 ваши лични познати, това ли е приятелският ви кръг?

- Приятелският ни кръг е от 2-3 семейства – Иван Кръстев, Ива и Йово и Гого Лозанов. Това е кръгът, в който живеем, но и с тях все по- рядко се виждаме. Моята голяма мечта е да имам свободно време, да си седя в къщата в Странджа и да варя сладко от дюли с прекрасен аромат.

Оригинална публикация