сп. Тема | 2009-11-29
Интервю на Ирина Вагалинска с популярната психотерапевтка за кризите между двойките и във финансите, за влиянието на медиите върху децата, за политиката и за идеалистите, за лекуването с галене и за проблемите, които следват от липсата на целувки
Мадлен, как ви се отразява Dancing Stars? Ще потвърдите ли, че танцуването е полезно, както твърдят повечето ви колеги?
- Още по време на първото предаване обявих, че идвам на терапия в шоуто. Смееха ми се, но това е сериозно! Танцът променя вибрациите на клетъчно ниво, чисти токсини – и емоционални, и химически. Шаманите неслучайно винаги са се движели в ритъм, той може да предизвика транс, да измени състояния на съзнанието. Спомнете си и за дервишово-то въртене… Танцът е терапия, откакто свят светува.
А къде слагате натоварването от тренировките и амбицията за победа?
- Аз не съм дошла на състезание, а за забавление. Нито имам за цел да спечеля, нито претенции да съм добра в нещо, което не ми е професия. Преди години съм се качвала на сцена по други поводи, така че адреналинът ми е no-скоро дрога, отколкото притеснение. Колкото до денс терапията, която и аз използвам при работа с пациентите, тя действа независимо от това дали човек е пластичен и ритмичен. Не е важно изпълнението на определени движения, а начинът, по който се преживява музиката. Тя най-лесно достига до подсъзнанието, заобикаляйки рационалните зашити.
Видях във вашия сайт анкета "Как преживявате кризата". Не е ли по-добре да опитаме да намалим употребата на думата "криза"?
- Не. Наскоро в една от моите групи дадох задача на всеки участник да опише с 10 изречения своята криза – в партньорските отношения, с родители (деца) или пък финансова. А после помолих всички да заменят думата с "шанс" и да прочетат текста отново. Нали кризата е синоним на възможност!
Все пак не увеличава ли тя броя на пациентите ви?
- Не забелязвам особена промяна при депресивните състояния, страховите неврози и хранителните разстройства. Само покрай фамилната терапия виждам, че двойките се увеличават. Ясно е, че няма как кризата във външното да не се отрази на вътрешното и че най-лесно го отнася най-близкият човек. Свалям шапка на мъжете, които идват по такива въпроси при мен – те по принцип по-трудно от жените допускат мисълта, че някой ще им дава акъл. За тях признаването на нуждата от помощ е форма на слабост.
Напоследък излизат статистики за спад в броя на разводите, понеже хората не искат "да клатят лодката" в тежки времена. Успокоителна тенденция ли е това?
- Не е, защото дистанцирането в отношенията не следва непременно юридическото. Понякога хората дълго се мъчат взаимно, живеейки под един покрив. Но днес повече двойки се разпадат не само заради кризата. Времената са други, бракът не се фетишизира както преди. От една страна, това е хубаво, защото баба ми и дядо ми, дори да не са се разбирали, трудно са можели да допуснат мисълта за раздяла – заради хорското мнение. От друга, не е толкова добре, защото двойките сега са склонни да прибързват – о, не си пасваме, давай да си хващаме пътя… И не се опитват да преживеят проблема си като тест, като повод за каляване. Често мотивът за раздяла е незряло мислене. Бебешкото, егоистичното "на ти си куклите, дай си ми парцалките" не опира само до материалните неща. Двамата се впускат в състезание кой да е отгоре и изпускат идеята за третия – връзката, тяхното първо "дете". Ако го забравиш, вървиш срещу себе си.
Как факторът "безработица" може да усложни проблемите в семейството? Уволненият сигурно е по-податлив на депресии, влошава и сексуалния си живот?
- Един импотентен социално мъж може да стигне до проблеми със секса, което не значи, че има нещо на тялото му. Кризата и безработицата са само поводи да се отключат такива неприятности. Причините са назад, в детството.
В трудни периоди българинът обикновено реагира със затваряне на буркани и на живота си изобщо – седи си вкъщи, пред телевизора.
Какви ще са дългосрочните вреди от смяната на реалността с риалити?
- Да, във времена на криза е още по-важно какво ни "облъчва" от телевизора. Но когато има затваряне, винаги следва отваряне. Когато нещо умира, друго се ражда. Монета с една страна няма. Ако човек се изолира от външния свят, може пък да намери повече време за диалог със себе си, да пренареди вътрешния си пъзел.
Покрай трагедията с тийнейджърите, хвърлили се под влака край Брусарци, остана да виси въпросът защо "новите Ромео и Жулиета" са избрали да накажат родителите си така, вместо да избягат заедно? И дали някоя сапунка няма повече общо с решението им, отколкото Шекспир?
- Няма как да го знаем. Понякога в такива случаи става дума за патология, друг път за вид ограниченост, за подценяване на последиците. По принцип на децата днес им липсва внимание от страна на родителите и диалог със зрелите хора около тях. Когато компенсират с подражание на случайни образци, всичко може да се случи. Не е само телевизията, не знам някой сетил ли се е да направи статистика колко процента са негативните новини по вестниците? С просто око се вижда, че преобладават информациите за заклани, застреляни, обрани… Това създава усещане за норма.
А влиянието на интернет? Не прави ли от децата айсберги – и да искат, родителите не могат да видят онази част от живота им, скрита в компютъра.
- Някога хората са си пращали послания по пощенски гълъби, после са си писали писма в рубриките "запознайте се" по списанията, сега общуват по интернет. Няма лошо, но само ако това е прелюдия към живия контакт. Защото ние имаме не само очи, а и уши, нос, уста, кожа. Щом в някой от тези "входове" не влиза необходимото количество информация, получават се сериозни отклонения. Това важи особено много за докосването. Канадският психолог Журард публикува потресаващи резултати от 20-годишно изследване за "обезтелесяването" на съвременния човек. Илюстрира го със защриховани зони на докосването – от приятели, родители и партньори при различни възрастови групи в двата пола. Най-зле са момчетата: малко по косичката, малко по дланите и това е. А докосванията стопират стресовите механизми. Бебето спира да плаче, когато го гушнеш, защо го забравяме? За жалост се оказва, че за днешния човек става все no-стресово да го пипат! Той преживява прегръдката и целувката като навлизане в личното пространство. И от това следват много проблеми.
Спомням си един американски филм, в който откриха клуб за прегръщане. Има ли наистина такива терапии?
- В Италия има школа, която практикува терапия с галене. Тя малко трудно ще дойде при нас, защото българинът все е готов да види под вола теле и секс във всеки допир, но кой знае? А огромна част от кожните заболявания са психогенни или "на нервна почва", както сме свикнали да казваме. Псориазисът например буквализира отчуждаването – човек започва да си прави броня от струпеи.
Да очакваме ли у нас още убийства просто заради това, че някой е бил ядосан и е имал пистолет подръка?
- Това е голяма тема. Ще започна оттам, че съм против начина, по който се дават разрешенията за притежаване на оръжие. Не може просто да разчитаме на здравата естествена агресия – като тази на животното, което убива само за да се наяде или да се защити. При хората канализирането в правилната посока става рано. Ако родителят не умее да балансира между детското право на собствена територия и слободията, залага капан в бъдещето. Лошото е, че на Балканите сме свикнали да казваме на децата "не пипай, не казвай, не прави" това или онова… А бликналият садизъм при възрастните не е нищо друго, освен отложена във времето агресия.
Може ли жертвата на отвличане или изнасилване да се възстанови напълно?
- Да, нали затова са психотерапевтите! Вчера при мен дойде едно момиченце, което трябва днес да се яви на делото си за изнасилване. То се страхува да каже истината в съда, където ще присъства и изнасилвачът, токсикоза-висим човек. Като на повечето претърпели подобно нещо и на това момиче не са му се разминали нощните кошмари, страхът от женствеността, от всякакви контакти. Не смее да излезе, а и родителите се притесняват да го пускат. Но вече не е така зле, I както беше миналата година.
Сигурно е важно близките да помагат в такива случаи?
- Нали затова сме човеци, най-важна е нуждата ни от близост. Охлювът и червеят са си самодостатъчни, ние сме стадни същества. Мъчим се да заместим живите човеци с пари, коли, манджи, дрога, медали, алкохол и какво ли още не. Компенсирането на отсъствието с предмети е незадоволително, затова живеем във време на хиперконсумация.
Наложи ли се да станете терапевт и на съпруга ви Нидал Алгафари, когато извадиха името му в списъка със сътрудници на ДС? Имаше ли отдръпване на приятели?
- Не. Хората около нас знаят много добре каква е разликата между доносник и работещ за разузнаването човек. Той самият не говори публично за досието си, защото у нас колкото повече се оправдаваш, толкова повече засилваш махалото. За мен радостното в цялата ситуация е желанието му да се върне към киното. Нидал вече работи над сценарий за филм.
Окончателно ли загърбва политиката и БСП?
- Той никога не е бил член на партия. Като режисьор човек може да прави концерти на който го покани. Нали аз няма да върна пациент само защото е от БСП или от СДС? Но иначе страня от политиката, защото е доста мръсно занимание. Сигурно има идеалисти в нея, но те вероятно се чувстват глупаво.
Къде видяхте идеалисти сред нашите политици?
- Петър Слабаков беше такъв човек. Не го познавах отблизо, но си личеше, че е чиста душа, сигурно затова накрая се оттегли на село. Навсякъде по света изкуството е по-полезно за здравето от политиката. Само чакам края на танцовото ми приключение и ще организирам нещата около следващата ми книга. Казва се "Приказки за пораснали деца", в нея има юнаци, змейове, подземни царства, вълшебни пръчки и много други метафори. Ще има поне три пласта подтекст.
А ще има ли убити змейове? Защото пиарът на експрезидента Бил Клинтън каза пред "ТЕМА", че за да продължи народът да възприема Бойко Борисов като юнак, той ще трябва да покаже мъртъв дракон.
- По-добре да покаже няколко отрязани глави и непременно да остави една жива на врата. Драконите не трябва да се доубиват. Защото, ако няма лошо, няма да има и добро. В нашата вселена едното поражда другото. Баба казваше така: "Оно, ако не си мирисал лайно, отдека че знаиш, че розата мирише убаво!"
Стр. 32 – 33, 34 – 35
За втора поредна година M-Тeл взе приза за най-силна българска марка в класацията Superbrands, посветена на марките в сферата на потребителските стоки и услуги. Лидер сред глобалните брандове е Coca-Cola, която спечели и вота на потребителите, гласували в интернет. Каталогът проследява 50 от най-силните марки в България. 
Събитията под шапката Blog Masters имат за цел да покажат ПРАКТИЧЕСКИ как се използват новите технологии, медии и следващото поколение Уеб в различни сектори на бизнеса. Всеки от нас е присъствал на конференция, на която му се говорят неразбираеми неща за страшно много пари. Целта ни, със стартирането на тези събития е да направим ПОЛЕЗНИ конференции на достъпни цени и като бонус, знанията, които ще придобиете, веднага ще можете да използвате в практиката и да възвърнете бързо инвестицията си.
Миналата седмица съвсем закономерно от ефира си отиде ре:тв. Създадена с толкова обещания и помпозност, тази "новинарска" телевизия изчезна съвсем незабелязано, защото и малкото й зрители си бяха отишли далеч преди самата тя да затвори кепенците. Преди почти две години "Сега" предрече тъжния край на това начинание (http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2869§ionid=24&id=0001403). За целия период на съществуването си медията така и не се наложи като канал, който зрителите да търсят, когато искат да научат подробности за някоя новина, защото обикновено тя вървеше след събитията. Единственият й силен период бе краткото време, в което сутрешният блок се водеше от Явор Дачков. От екрана на ре:тв и в момента тече един надпис, в който се изреждат какви ли не причини за закриването й: световната криза, липсата на реклами, свития пазар и разни други. Но истинската въобще не е посочена. А тя е, че собствениците на телевизиите за новини у нас никога не създават просто медии, които да информират, а непременно искат да правят нещо повече от това. В крайна сметка се ражда едно голямо нищо, което или си отива след време, като ре:тв, или крета там някъде из многото канали, ненужно на никого.
Продуцентката на „Огледала“ Сашка Иванова (крайната вляво) официално потвърди пред bliasak.bg, че предаването пада от ефира на PRO.BG. Причината обаче не е нисък рейтинг, каквито слухове се носеха из медийното пространство.
15 преуспели български бизнес дами се събраха на третата по реда си неформална вечеря в ресторант SASA. Инициатор на "срещите след работно време", които се превръщат в традиция, е рекламна и ПР агенция A Team. Наречени са La Grande Dame of Business, а целта им е скъсяване на разстоянията между различни бизнеси. Гурме и фюжън кухня е етикетът на всяка вечеря, която ще се провежда веднъж на два месеца, а гостите ще идват по покана на символичен домакин.
Във Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ Св.Климент Охридски днес се открива четвъртия медиен панаир. В рамките на седмица във форума среща със студентите ще се изявят изявени български журналисти и медийни експерти и специалисти от чужбина. Те ще дискутират по темата – Преход в медиите и медиите в преход. За целта на медийния панаир и ползата от него разказва в репортажа си Георги Марков.
Побързайте! Все още може да си пожелаете нещо, защото една ярка медийна звезда падна от телевизионния небосклон.
Евтим Милошев е роден на 2 май 1968 г. в София. Завършва Строителния техникум, а след казармата и ВИАС, специалност геодезия. Още като студент се явява на конкурс за предаването "Ку-ку", където от 1991 г. започва като репортер. Следват "Каналето", "Хъшове" и "Шоуто на Слави", а през 2004-а става продуцент на играта "Вот на доверие". След напускането на екипа на Слави Трифонов основава заедно с Любо Нейков продуцентската компания Dream Team Productions. Определено води интересен живот, защото, както сам сподели, "една трета от последните 3 години съм прекарал някъде по тропиците", а и за никого не е тайна, че е имал връзки с едни от най-красивите манекенки и телевизионни водещи у нас.
