До медиите: Спрете да криете имената на фирмите, които правят добро

КЛУБ Z I 2.06.2016

Експерти по ПР с петиция срещу практиката да не се споменават търговски марки в ефир

Шестима експерти в областта ПР и комуникациите написаха отворено писмо до българските медии, с което призовават да се прекрати практиката да не се споменават търговските марки на компаниите, които организират социални кампании. Участниците в журито на „ПР приз 2016“ организираха и петиция, която набира подписи в интернет.

"Време е да бъде въведена и насърчена практиката за кампании с обществена значимост, иницирани или подкрепени от бизнеса, да бъдат споменавани имената на ангажираните с тях компании“, призовават инициаторите.

ФАЛШИВОТО СИРЕНЕ СИ ИМА МАРКА. ЗАЩО НЕ ВИ Я КАЗВАТ?

Автори на петицията са председателят на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) Радина Ралчева, председателят на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА) Деница Сачева (от миналия петък тя вече е зам.-министър на труда и социалната политика – б.р.), проф. Иванка Мавродиева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, журналистката от „България Он Ер“ Доника Ризова, д-р Мария Николова от УНСС и Иванка Шалапатова, изпълнителен директор на фондация „За нашите деца“.

"За съжаление, за пореден път се сблъскахме с една съществена и постоянстваща пречка пред развитието на корпоративната ангажираност и инвестициите в обществено значими каузи, а именно липсата на отразяване на името на компаниите, които иницират и подкрепят каузи, дори и в ясни случаи на напълно благотворителни, обществено значими дейности. Това се случва, въпреки допустимостта на споменаване на стоки, услуги, наименования, търговски марки или дейности на производител (под формата на говор или изображение), когато това има информационна цел".

В петицията се припомня, че споменаването не противоречи на Закона за радиото и телевизията и на европейските директиви, а СЕМ дори има приети методически указания във връзка със забранените скрити търговски съобщения и позиционирането на продукти като форма на търговско съобщение от май 2012 г.

"Преодолявайки тази изкуствено съществуваща пречка, вие, медиите, ще дадете ясен знак, че осъзнавате и разбирате обществената отговорност, с която сте натоварени и имате видим и постоянен ангажимент за стимулиране на добрите практики, които водят към развитие на обществото", се казва още в петицията.

 

Ето и пълния текст:

 

Уважаеми дами и господа от медиите,

Уважаеми представители на СЕМ,

Уважаеми представители на българските институции,

 

В рамките на тазгодишното издание на конкурса за постижения в ПР професията „ПР Приз 2016“ ние, членовете на журито, имахме удоволствието и честта да се запознаем с ПР проекти, които целят да въздействат върху нагласите и ангажираността на нашето общество, както към най-наболелите проблеми, така и към най-ценните предпоставки за просперитета на България.

Докоснахме се до проекти, свързани с много лични истории, до корпоративни и граждански инициативи, които оказват значимо положително влияние върху уязвими социални групи, върху хора с тежки или нелечими заболявания, върху околната среда и устойчивото развитие на отделни региони и на цялото общество, върху насърчаването на изгубените социални връзки на Българите у нас и в чужбина.

Подобни кампании водят до положителна и трайна промяна в живота на изоставени деца, подкрепят семейства в бедност или жени с ракови заболявания, изграждат навици и отношение към природата, предизвикват обществената солидарност и заздравяват скъсаните социални връзки – все неща, които са фундаментални за здравето на обществото, за развитието и бъдещето на страната ни и за принадлежността ни към споделените ценности на съвременния свят.

За съжаление, за пореден път се сблъскахме с една съществена и постоянстваща пречка пред развитието на корпоративната ангажираност и инвестициите в обществено значими каузи, а именно липсата на отразяване на името на компаниите, които иницират и подкрепят каузи, дори и в ясни случаи на напълно благотворителни, обществено значими дейности. Това се случва, въпреки допустимостта на споменаване на стоки, услуги, наименования, търговски марки или дейности на производител (под формата на говор или изображение), когато това има информационна цел.

Споменаването не противоречи на разпоредбата на Закона за радиото и телевизията и на европейските директиви и е нормална практика, ако не съдържа характеристиките на скрито търговско съобщение и при условие, че неспоменаването може да въведе потребителите в заблуда. В този смисъл са приети и МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ във връзка със забранените скрити търговски съобщения и позиционирането на продукти като форма на търговско съобщение на СЕМ от май 2012 г.

Въпреки тази съществена пречка, в поредното издание на конкурса „ПР Приз” виждаме повишаване на активността и ангажираността на граждански организации и на бизнеса към провеждането на разнообразни социално отговорни инициативи. Това е ясен знак за разбирането от страна на бизнеса и на неправителствения сектор за нуждата от подобни дейности, както и за продължаващата необходимост чрез тях да бъдат компенсирани важни обществени дефицити. За обществената енергия граници няма и в България се радваме на повишена осъзнатост на това, че инвестирането в хората, в разбирането и осведомеността ни и мобилизирането на нашите ресурси и енергия са най-верния път за развитието ни и интеграцията ни като общество.

В същото време считаме, че сега е моментът тази енергия да бъде умножена, показана и подпомогната и за това огромен принос имате вие, медиите и отговорните институции. Време е да бъде въведена и насърчена практиката за кампании с обществена значимост, иницирани или подкрепени от бизнеса, да бъдат споменавани имената на ангажираните с тях компании. Всички условия това да се случи са налице, включително и нормативната регулация, и се надяваме, че нашият апел ще има резултат. Убедени сме, че споменаването на името на търговски марки ще съдейства за трайно преодоляване на множество трудности и ще има силен положителен ефект върху дарителството и инвестициите на компаниите в основните сфери на благосъстояние.

И не само това – преодолявайки тази изкуствено съществуваща пречка, вие, медиите, ще дадете ясен знак, че осъзнавате и разбирате обществената отговорност, с която сте натоварени и имате видим и постоянен ангажимент за стимулиране на добрите практики, които водят към развитие на обществото.

Като професионалисти и членове на обществото, ние вярваме, че е възможна промяна в отношението към проблема и оставаме на разположение да дискутираме най-добрите начини това да се случи максимално бързо.

 

С уважение,

Радина Ралчeва, председател на БДВО и председател на журито на „ПР Приз 2016”

Деница Сачева, председател на БАПРА и член на журито на „ПР Приз 2016”

професор, д.ф.н., д-р Иванка Мавродиева, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” и член на журито на „ПР Приз 2016”

Доника Ризова, водещ на предаването „Медиите ON AIR“ и член на журито на „ПР Приз 2016”

Гергана Иванова, съсобственик и управител на рекламна агенция The Smarts и член на журито на „ПР Приз 2016”

Д-р Мария Николова, асистент в катедра „Медии и обществени комуникации“ на УНСС и член на журито на „ПР Приз 2016”

Иванка Шалапатова, изпълнителен директор на фондация „За Нашите Деца“ и член на журито на „ПР Приз 2016”

Оригинална публикация

Ден на PR студента

www.swu.bg I 28.11.2014г.

Към науката със забавление

На 27.11.2014 г. (четвъртък) се проведе „Ден на PR студента“ в Югозападен университет „Неофит Рилски“.
Студентите от специалност „Връзки с обществеността“ подходиха към науката със забавление. Денят започна със сериозна и дискусионна научна студентска сесия на тема „PR като изкуство“. След дълги дебати студентите стигнаха до извода, че PR-специалистът е своеобразен художник, който трябва да си представи картината, която е неговата организация, още преди да я е нарисувал. Всички елементи и щрихи се изпипват в детайли, така че по-най добрия начин да се представят пред публиката. Хората се нуждаят не толкова от реклама и публичност, а от полезно съдържание и от поети и изпълнени ангажименти.
Празникът продължи с интерактивен трeнинг „От теория към практика“, в който няколко екипа „изрисуваха“ работния профил и личностните качества на специалиста по връзки с обществеността. Бъдещите PR-специалисти използваха целия си творчески потенциал, за да изпълнят с различен подход задачата – включиха танцовото изкуство, театър и рисуване.
Заключителна дискусия „Пътят на PR студента след дипломирането “бе съчетана със скайп сесия, за да се чуят повече мнения относно практиката. Студентите получиха ценни съвети от своите колеги, завършили специалността, които работят в областта и в сходни направления. „Пътят от университета до офиса е дълъг, подводните камъни за успешната реализация не са малко, но при упоритост и настойчивост, се постигат и големи успехи“ – бе общото мнение на участниците. Част от порочните практики в професията я дискредитират и обществото не може да очертае пълно границите и възможностите на професията. Все още се шири неразбирането за пъблик рилейшънс и целия му потенциал.
През цялото време преподавателите стояха плътно до своите студенти и активно участваха във всички дискусии и тренинги. Студентите изразиха задоволство, че са постигнали целта на събитието, а именно сплотяване на екипа – преподаватели и студенти, скъсяване на дистанцията между тях и успешно прилагане на практика на усвоената теория.
Активно участие в планирането, организацията и протичане на инициативата взеха студенти четвърти курс специалност „Връзки с обществеността“, с подкрепата на своите преподаватели. Амбицията е това събитие да се превърне в традиция и да укрепва създалата се в университета общност.
Празник е свързан и със създаването на  специалност „Връзки с обществеността“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ преди седемнадесет години . Нейната мисия е теоретична и практическа подготовка на професионалисти, които ефективно да съдействат на организациите за осъществяване на краткосрочни и дългосрочни цели чрез интегриране на комуникационната политика и адаптиране на възможностите на променящата се среда.

Автор:
Катедра "Връзки с обществеността", ЮЗУ "Неофит Рилски"

Над 2400 потребители гласуваха за своите любими марки

ROI Communication I 2010-02-26

Над 2400 потребители определиха марките финалисти в класацията "ЛЮБИМИТЕ МАРКИ" – проект на месечното списание за икономика и мениджмънт "BGBusiness REVIEW".
Гласуването за третия финален етап ще започне на 9 март и ще продължи до 23 март 2010 г., когато на специална церемония в хотел Дедеман ще бъдат обявени марките победители. В този етап потребителите ще могат да гласуват за 1 от 3-те марки във всичките 21 категории. На церемонията ще бъдат обявени марките, според тяхното класиране в категорията им и ще бъдат наградени тези, които са събрали най-много от гласовете на потребителите. Те ще имат правото да се наричат „Любима марка в България” за категорията си. А марката, която е събрала най-много гласове ще получи титлата „Любима марка за 2009 г.”.
Ето и марките, които се класират за финала:

Високоалкохолни напитки
1. Absolut
2. Bushmills
3. Jack Daniel’s

Нисокоалкохолни напитки
1. Baileys
2. Загорка
3. Шуменско

Безалкохолни напитки
1. Девин
2. Cappy
3. Coca-Cola

Захарни и шоколадови изделия
1. Lindt
2. Milka
3. Победа

Хранителни продукти
1. Данон
2. Маджаров
3. Тандем

Парфюмерия и козметика
1. Boss
2. Bulgari
3. Nivea

Облекла и обувки
1. Adidas
2. Benetton
3. Puma

Спортни стоки
1. Adidas
2. Nike
3. Puma

Интериор и обзавеждане
1. IKEA
2. Martineli
3. Явор

Черна техника
1. Panasonic
2. Samsung
3. Sony

Бяла техника
1. Electrolux
2. Gorenje
3. Whirpool

Мобилни телефони
1. Apple
2. Nokia
3. Sony Ericsson

Автомобили
1. Audi
2. BMW
3. Mercedes-Benz

Заведения за обществено хранене
1. Happy
2. Mc Donald’s
3. Subway

Финансови институции
1. ОББ
2. ПИБ
3. Уникредит Булбанк

IT продукти
1. Apple
2. HP
3. Sony

Застрахователи
1. Алианц
2. Армеец
3. ДЗИ

БГ Сайт
1. www.abv.bg
2. www.dir.bg
3. www.dnes.bg

Електронни медии
1. bTV
2. Dir.bg
3. Нова ТВ

Печатни медии
1. Капитал
2. Труд
3. 24 часа

Телекомуникации
1. Globul
2. Mtel
3.Vivacom

*Марките са подредени по азбучен ред.

"BGBusiness REVIEW" е месечно списание, което се разпространява безплатно и достига поименно до 11 000 ръководители от водещи български и чуждестранни компании в страната, министерства, агенции, областни управи, кметства и други организации. Като специализирано издание, представят интересни за България практики в различни сфери на бизнеса, съобразявайки се с последните тенденции и новости на пазарите. Изданието обхваща и други теми в стила на живот, съобразени с интересите на ръководните кадри. "BGBusiness REVIEW" достига до хората, взимащи решенията. Това е изданието, което не можеш да си купиш!

Сайтът на бранда – “Свобода, гъвкавост и възможност за обрабтна връзка”

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Маринела ИНЧОВСКА | 2010-02-13

70% от хората се допитват до интернет преди да направят покупка, а 90% от сърфиранията започват в някоя търсачка. Ако Facebook беше държава, тя щеше да е трета по големина в света по население. В тези условия брандовият сайт е жизненоважен – какво е съдържанието в него, каква е посещаемостта му, достъпен ли е за търсачките, какъв тип социални групи привлича…
Всекидневието ни среща с три типа екрани, потенциални носители на нашето брандово послание- телевизия, компютър и телефон. Повечето хора гледат телевизия и погледите на рекламистите и рекламодателите са насочени предимно към 30-секундния телевизионен спот. Но телевизията се променя все no-бързо: хората вече могат да гледат и в интернет, да не забравяме и 3D средата. Уебсайтовете съдържат все повече видеоматериали, залага се на интерактивни елементи, например игрови, голяма част от съдържанието се качва от потребителите. Телефоните, използвани като нов медиен канал, откриват неподозирани възможности – текст, видео и звук могат да бъдат събрани в едно послание до потребителя и то да бъде навсякъде с него, защото хората не се разделят с телефоните си.
Много е важно сайтът на бранда да бъде леснодостъпен, а контентът да отговаря на потенциалните въпроси на клиентите. Сайтът трябва да се превърне в място за срещи на клиентите на бранда, където те обсъждат продуктите и общуват помежду си. Безценна е възможността за обратна връзка – хората говорят директно с компанията без посредничеството на медиите, питат, оплакват се, изказват удовлетворението си, говорят за нуждите си.
За попътния вятър и подводните течения, с които се среща брандовият сайт в огромното море на интернет, разговаряхме с Норм Джонстън.
Норм Джонстън е завършил Чикагския северозападен университет през 1988 г. В Accenture е бил начело на тим, развил един от най-ранните интерактивни магазини за американски търговец на дребно. След завършването на магистърска степен в Duke University, той. се присъединява към първата дигитална агенция – Modem Media, които революционизират рекламната индустрия, създавайки първия интернет банер. Работил е за клиенти като Unilever, General Motors и Citibank, създал е първата вирал кампания. Присъединява се към Mindshare през 2007 г. и води дигиталните им операции в Европа, отговорен е за дигиталните услуги по света. Наричан е евангелистът на дигиталната индустрия и често е лектор на интерактивни конференции.

- Какво съдържание трябва да има в брандовия сайт и как да се появява на топ местата в търсачките, за да бъде ангажиран потребителят?

- Не трябва да се мисли за това как да се разпространяват съдържанието, а за това как да се създаде нещо уникално и харесвано. Често се създава съдържание, което вече съществува някъде другаде, затова трябва да се има предвид, че създавайки съдържание, вие се състезавате от една страна с другите брандове и от друга – с потребителите, които също качват в мрежата. Нужно е първо да се види какво вече съществува, а след това да се създаде нещо, което клиентите няма да намерят никъде другаде. След това е нужно да се намери търсачка с добра видимост и да се добавят подходящите тагове. Най-накрая може да се мисли за реклами в съдържанието.

- По какъв начин може да се открои уникалността на бранда в безбрежното море от информация в интернет?

- Най-важното, от което се нуждае брандът, е таргет, особено ако работи за много хора. Виждал съм много брандове, които се грижат само за създаването на някакво съдържание, без да се замислят, дали то е конкурентно. Например в много сайтове се говори за бебета, бебешки диети и малки деца. Трябва да си зададем въпроса: Защо да разпространяваме още бебешко съдържание, след като има толкова сайтове, където то може да се намери? Друга възможност е да въвлечем виртуалните общности като качим нещо, свързано с техните интереси – забавления, игри, онлайн видео.

- Има много социални групи в интернет. Как да ги увлечем да говорят за даден бранд?

- Използват се два подхода към групите. Единият е да намерим общества, които вече съществуват, но под друга форма. Те могат да бъдат "преобразувани", за да се свържат с бранда. По-лесният подход е да намерим общности, които вече съществуват, и да "вмъкнем" бранда в тях по подходящ начин, а после да дадем възможност на общността да социализира нашето съдържание, като говори за него. Това обикновено се прави по доста непохватен начин, излъчват се всякакви скучни реклами, но не и съдържание, което касае самата общност.

- Можем ли и трябва ли да контролираме информацията, поствана за бранда в интернет?

- Контролът е много труден. Единственото, което можем да направим, е да следим постовете и да реагираме навреме – така че тези групи да разберат, че предприемаме нещо. Има много примери за различни реакции на компании: недоволен клиент изпраща мейл до американската компания Dell. Компанията игнорира оплакването. В резултат, клиентът качва компроментиращо видео в интернет. 10 милиона души са гледали клипа, това е донесло огромна вреда на този бранд. От другата страна са компании като Apple. Онлайн групи се оплаквали от краткото време на действие на батериите на iPod. Те са реагирали веднага – първо са дали да се разбере, че този въпрос засяга компанията, след това по най-бързия възможен начин са въвели на пазара нова версия на iPod с по-дълъг живот на батерията. Първоначалният критицизъм на тези хора се е стопил и те са станали фенове на бранда, защото са усетили, че той ги слуша и мисли за тях.

- Много се говори за сериала "Ugly Betty" в Китай, специално създаден от Unilever като алтернатива на 30-секундния телевизионен спот. В кратки епизоди той разказва забавни случки с грозничкото момиче Бети, а продуктите на Unilever попадат в кадър или са тема на разговор (Законът за Product placement наскоро бе приет и в България – б.р.). Според Вас успешен ли е този начин на комуникация за повишаване на продажбите?

- Важно е да се измерва влиянието на рекламите върху продажбите, т.е. дали рекламата работи. Клиентите харесват агенции, които са склонни да изнасят данни за това, върху което работят и дали то има ефект. Правят се също и социологически проучвания за това, дали рекламата води до промяна на възприемането на бранда и реакциите към него, както и дали води до покупка. Скоро интернет ще ускори развитието на измерванията за влиянието на рекламата, защото ефективността на дигиталните медии може да бъде много по-лесно оценена.

- Рекламирането в интернет има доста специфики, които го отличават от другите медийни канали. Какви са те? Какви грешки трябва да се избягват при създаването на този вид реклама?

- Често пъти в интернет се срещат послания, които са просто преработени телевизионни реклами. Винаги подтиквам хората да не забравят предимствата на онлайн комуникацията. Смисълът на рекламата там е да се използва свободата, гъвкавостта и възможността за обратна връзка с аудиторията по интерактивен начин.

Стр. 24, 25

 

Веселин Благоев, председател на борда на Superbrands Bulgaria, и Мила Бехар, мениджър на Superbrands Bulgaria: Българските марки имат своите лоялни клиенти

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2009-12-07

Superbrands - Кое ви провокира да включите специалното приложение – Responsible Superbrands?

Mила Бехар: Това е инициатива на нашия екип и аз се радвам, че тя бе възприета от мениджмънта на глобалната организация и успешно реализирана. Това е първото специално приложение към издание на Superbrands, посветено на корпоративната социална отговорност. Радостното е, че вече не само глобалните, но и редица български компании възприемат добрите практики на корпоративната социална отговорност не като единични, краткосрочни благотворителни акции с неясен PR ефект, а като част от стратегическото управление на своя бизнес.

Веселин Благоев: Корпоративната социална отговорност (CSR) се наложи като политика на много от водещите фирми в света. Голяма част от компаниите
с известни търговски марки я възприеха като съществен елемент от корпоративните и маркетинговите си стратегии. В този смисъл няма нищо по-естествено от това да представим на обществеността добри практики на част от фирмите.

- Какви тенденции се очертаха от резултатите от проучването?

M.Б.: Проучването на потребителския сегмент на нашия пазар бе проведено в началото на годината по методиката на Superbrands с партньорството на водещия институт за маркетингови изследвания GFK България. В продължение на един месец в него взеха участие 10 хил. потребители от цялата страна – от различни региони, възрастови групи и социални слоеве. Тъй като изследването се осъществи в интернет, съвсем естествено младите хора между 25 и 35 години бяха най-активни заедно с хората, които имат относително добър месечен доход. Решаващо влияние върху избора при покупка на стоки и услуги оказват мнението на приятелите, ползвали тази марка, конкурентните цени и маркетинговите активности – добрата рекламна кампания и положителният образ на марката в медиите.

В.Б.: Най-интересно е положителното развитие на българските марки в условията на силна конкуренция с глобалните марки. Имаме четири български
марки сред 20-те най-силно оценени, с нарастване на техния брой сред 50-те супермарки. Сред глобалните марки няма сериозни размествания в сравнение с първото изследване преди три години.

- Изненада ли ви изборът на хората?

M.Б.: Не бих казала, че изследването доведе до неочаквани изводи. България вече е част от единния европейски пазар и неизбежно нагласите и изискванията на потребителите все повече се доближават до тези на потребителите от развитите пазари.

В.Б.: Не ме изненада, макар че не бях сигурен колко български марки ще успеят да намерят място сред най-високо оценените.

- Показва ли това, че марките в България може да се радват на лоялни клиенти?

M.Б.: Добрите марки – да, определено. Изследването на Superbrands посочва, че повечето от потребителите са склонни да заплатят по-висока цена за любимата си марка. Почти всички участници в изследването (91%) асоциират марковата стока с високо качество. Половината от гласувалите смятат, че брандът разкрива в значителна степен тяхната индивидуалност, и заявяват лоялност към марките, които купуват. Сред гласувалите преобладават тези, които биха се доверили на известна марка, ако не са добре запознати със стоката или услугата, която купуват. Много са и тези, които търсят изгодна цена, но купуват стоката само ако харесват марката.

В.Б.: Да, марките в България имат своите лоялни клиенти. От едно маркетинг изследване, което току-що завърших, се вижда, че за различните стокови групи лоялните клиенти у нас се движат между 18 и 34% от потребителите.

- Как се създават и запазват лоялни клиенти по време на криза?

M.Б.: Мисля, че кризите в известен смисъл са здравословни. Те стимулират мениджърите и специалистите от маркетинговата индустрия да търсят нови, много често напълно нестандартни идеи, за да подкрепят и да развиват бранда в условията на нова икономическа среда. Експертите твърдят, че инвестициите в брандинга по време на криза са добър ход с дългосрочна перспектива, и съветват бюджетите за маркетинг и PR да се сложат на последно място в графата Оптимизиране на разходите. Защото кризите са временно явление, а освободените пазарни ниши много бързо се заемат от конкурентите.

В.Б.: Лоялни клиенти се създават с качество на стоката, отлично обслужване и специално отношение към клиента. При силна конкуренция, особено в условия на криза, друго решение няма.

- Как трябва да се променя (или да не се променя) една марка, за да задържи вниманието на клиентите си?

M.Б.: Тя трябва да бъде адекватна на потребностите и нагласите на потребителите. Брандът трябва да създава у потребителите си усещането, че именно те са движещата сила на марката.

В.Б.: Това е въпрос на маркетингова стратегия, която зависи от сегментирането и таргетирането на пазара. В зависимост от избора на целеви пазар (сегмент) се взема решението как ще се позиционира марката, оттам – дали ще се запази или променя и как.

***

Поводът

Superbrands 2009

Третото официално издание на Superbrands за България, посветено на марките в сферата на потребителските стоки и услуги, вече е факт.
Проектът е част от глобалната програма Superbrands, която оперира в над 80 страни. За първи път новото издание е придружено от специално приложение – Responsible Superbrands,
посветено на обществената значимост на социално отговорния бизнес.
Независимото проучване на потребителския сегмент на българския пазар, което бе проведено за втори път, посочи отново M-Тeл за най-силна българска марка. Лидер сред глобалните брандове е Coca-Cola, която спечели и вота на хилядите потребители, гласували в интернет. Вестник Пари получи награда Superbrands за трета поредна година.

***

Текст под снимка

Новите специални издания на Superbrands бяха представени миналата седмица

Стр. 20

Coca-Cola и М-Тел отново най-силните марки в България

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2009-12-01

В. Пари отличен като партньор на Superbrands

SuperbrandsЗа втора поредна година M-Тeл взе приза за най-силна българска марка в класацията Superbrands, посветена на марките в сферата на потребителските стоки и услуги. Лидер сред глобалните брандове е Coca-Cola, която спечели и вота на потребителите, гласували в интернет. Каталогът проследява 50 от най-силните марки в България.
В. Пари, който вече има присъден супербранд, тази година бе отличен като партньор на инициативата. Експертното жури на Superbrands се обновява всяка година и се формира от специалисти в маркетинговата индустрия, мениджъри на ключови компании и бизнес организации, както и водещи журналисти. В потребителското онлайн проучване са взели участие 10 хил. души от цялата страна. Решаващо влияние при избора на стоки и услуги оказват мнението на приятелите, ползвали тази марка, конкурентните цени и маркетинговите активности - добрата рекламна кампания и положителният образ на марката в медиите, казват специалистите. За първи път новото издание е придружено от специално приложение - Responsible Superbrands, посветено на обществената значимост на социално отговорния бизнес.

Стр. 6