Вестник СТАНДАРТ I 10.02.2017
В тази кампания ще чуем най-големите небивалици за целия ни преход
Професията описвам като солта във водата – на глед прозрачна, на вкус – солена, казва Велислава Кръстева
Велислава Кръстева е завършила СМУ "Панайот Пипков" в Плевен със специалност виолончело. Магистър по политология на Нов български университет и бакалавър по икономика и управление на социокултурните дейности на ЮЗУ "Неофит Рилски".
В 38-ото НС Велислава Кръстева е била главен съветник в Комисията по труда и социалната политика. В началото на 2004 г. е поканена да поеме връзката с медиите на ДПС. Като гост-лектор Велислава Кръстева изнася лекции на теми, свързани с политическата система и медиите, както и националната сигурност и медиите пред студенти от Нов български университет и от Академията на МВР. Кръстева е била член и говорител на ЦИК. В правителството на Пламен Орешарски заема поста заместник-министър на културата с ресор "Културно наследство, музеи и галерии". Като ресорен заместник-министър е председател на борда на директорите на НДК. През 1995 г. е била главен редактор на всекидневника за Северозападна България в. "Конкурент" . Преди това работи последователно във в. "Шанс Експрес" и Дарик радио. През 2000 г. създава политическото месечно списание "Политика". Като политически анализатор работи във вестниците "Стандарт" и "Монитор". Автор на редица публикации, анализи и интервюта.
- Г-жо Кръстева, работите като политически PR от много години, какво е за вас тази професия?
- Да си политически PR е начин на живот, въпреки, че аз самата не приемем това определение, макар, че е добило гражданственост и , доколкото е възможно, хората разбират за какво иде реч.
- Какво трябва да е определението за вашата професия?
- По начало този занаят американците, които са така да се каже бабата и дядото на управлението на комуникации, наричат spin doctorТs. Защото ние в политическите партии сме хем връзката с обществеността, хем сме прилежащи към целия образ и същност на партията. Защото няма PR сам по себе си. Винаги го казвам, макар, че в самата ни гилдия не е прието да се говори така, вероятно от професионална суета, но това няма значение.
Няма PR сам по себе си, той не е самостоятелно явление и нещо, което съществува извън политическата партия или какъвто и да е субект политически.. Няма сам по себе си успешен или неуспешен PR. Има успешни политики, успешни партии, които са добре комуникирани. Това смятам аз за правилно определение.
- Какво означава да работите точно в Движението за права и свободи?
- И това е начин на живот, тъй като още преди години, когато започнах работата си с ръководството на ДПС, никога не съм се изживявала като нещо самодостатъчно. Като нещо, което може да формира само по себе си образ или послания да речем.
Освен това аз се смятам за голям късметлия – да работя в екипа на д-р Ахмед Доган е повече от късмет. Учила съм се от него и до днес се уча. Ето затова говоря, че няма PR сам по себе си – лидерът прави и образа и решенията, и чертае посоката и задава посланията, визията за развитие като цяло. Той създава Колективното тяло, каквото е партията Движение за права и свободи.
За разлика от колегите в институциите или корпорациите, политическият PR трябва да споделя каузата, да е разпознал собствените си ценности в нея, за да е пълноценен. Когато собствените ти виждания се припокриват с тези, на този с когото работиш, тогава става химията. Или иначе казано – това е моето разбиране за професионални стандарти и професионална хигиена, ако щеш.
- А какво е различното на професията PR в България?
- В България това е необходима професия както в институциите, в бизнеса, така и в партиите, защото съвременните комуникации са супер важен аспект от цялостното позициониране, репутация, доверие и т.н. Специално в партиите тази професия означава да си изкушен от политиката въобще. Това означава да смяташ, че политиката е важна и интересна, да участваш в правенето на политики. Това е съвсем различно занимание поне по начина, по който аз го разбирам.
- Как приемате ударите под кръста в тази професия и как отговаряте?
- Тук, в тази професия ударите под кръста са по-силни отколкото ударите във всяка друга професия, знам го, защото съм в нея от 15 години. Преди години когато ми се искаше да теоретизирам професията разбрах, че добрия PR е като сол във водата – гледаш я прозрачна, вкусваш я – солена. Пределно абстрактно занимание е този занаят. И много удобно оправдание за общи неудачи. Както се шегуваме с колеги – ако нещо се издъни, виновен е PR-а, но ако нещата се получат добре – той няма отношение към този резултат. Това, естествено е шега и всяко съвпадение с лица и събития е случайно.
- Как се прави политическа кампания у нас?
- Поначало се намираме в етап, в който политика трудно се прави в България. Защото разбирането за политика много се промени през последните няколко години. Давам си ясна сметка за това нещо. През последните години политиката стана, общо казано, поле за реализация на случайно попаднали хора. На хора, които не идват от партии, които се спускат от някъде, хора, които не носят отговорност и най-вече – не е ясно откъде идват идеите им за политиките, които водят или заявяват, че искат да водят. Затова при утвърдените демокрации дори и в моменти когато е дошло време за пренареждане и на промяна, системните партии остават относително стабилни. Устойчивостта на партийните системи е предпоставка за устойчиви и добри практики при взимането на решения и правенето на политики като цяло, както и на ясни отговорности. И в този смисъл в търсене на устойчивост, но и на нови лица, ново начало и какво ли още не ново…. сега се оказваме в една ситуация, в която дейността е силно компрометирана, а хората са много объркани от фалшиви послания. Стигнали сме до една точка на безумни, безотговорни послания във всякакви посоки. В тази предизборна кампания ще чуем най-големите небивалици за целия ни преход и смятам, че не е пресилено това твърдение. Тук не става дума само за популисткото говорене, а за напълно безхаберното говорене.
- Как се правят послания?
- Много е трудно да се правят послания. Защото те трябва да носят в себе си отговорност и да бъдат реалистични, изпълними. Защото всеки здраво мислещ човек, още повече политиците, би трябвало да знае, че не може така да се хвърлят обещания. Въпреки, че хората… "хората" е израз който аз не харесвам и не защото не харесвам хората, а защото тази дума описва безотговорно отношение към обществото и държавата. Не може така фриволно да се използва израза "хората" – ми хората казаха това, ми хората искат онова. Кой и защо си позволява да говори така от името на народа?! Между другото има много ясен критерий как се измерва доверието на "хората" – с избори. В нормалния, демократичния свят така се мери – какво хората харесват се измерва с програмите на партиите и колко ги харесват – с гласа на Негово Величество Избирателя. Това е единственият легитимен измерител на доверие – с демократични избори. Чрез вота, освен това, се задават и моделите, по които трябва да се развива държавата. Та да се върнем на обещанията – гражданите сигурно искат високи заплати и пенсии и ако ги попитаме, те ще кажат "да, искаме". Но майсторлъка е откъде да се вземат тези по-големи пенсии и високи заплати, образно казано. Майсторлъкът е да знае една партия какво иска да постигне, как да го направи, с кои свои кадри да го направи и как да го каже. А не да се хвърлят фалшиви и лъжливи обещания преди избори и след това да се търсят виновните за това, че е пропиляно доверието. В ДПС много държим на това на избори да отидем при избирателите ни с програма, с която сме отговорили на всички техни желания, тревоги и предложения с ясни и точни ангажименти. И най-важното – само идеи и предложения, за които знаем как и можем да изпълним!
- Има ли ситуация, в която не сте знаела как да реагирате?
- Нито бих си признала без бой, но ако е имало такава ситуация, а сигурно е имало, съм се справила или просто не е трябвало да реагирам. Професионализмът изисква и това.
- Бихте ли станала отново PR, ако се наложи да избирате професия?
- Винаги и всеки път, ако трябва да избирам отново, защото както казах, това е начин на живот!
