БАПРА I 16.02.2017

Специалисти от пет български професионални организации в сферата на комуникациите приеха декларация, с която се противопоставят на използването на платени или провокирани коментатори в интернет, познати като „интернет тролове”. Повод за това е предстоящият старт на предизборната кампания, период, в който обичайно тази практика се активизира.

Организациите, приели декларацията, са Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО), Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА), Дружество на ПР специалистите към СБЖ, Българска академична асоциация по комуникации (БААК) и Асоциация на специалистите по комуникации в общините (АСКО). Декларацията е отворена към всички специалисти в комуникациите да се присъединят към нея.

Професионалистите призовават всички политически партии да заявят ясно, че няма да ползват интернет тролове в своите предизборни кампании. Обръщат се също така към медиите и администраторите на страници и групи в социалните мрежи да модерират отговорно коментарите под материалите и да обявяват публично, когато има такива случаи.

„Практиката да се използват тролове е в пълно противоречие с етичните принципи в ПР и може да навреди сериозно не само на личностите, а и на гражданите. Това манипулира и ограничава свободата на избора – нещо, което трябва всячески да избягваме. Всички имаме нужда от честна и открита предизборна кампания, със сблъсък на идеи, а не на подмолни и вредни трикове“, казаха Мануела Тотева, Председател на УС на БДВО и Екатерина Димитрова, Председател на УС на БАПРА по повод съвместната декларация.

В декларацията ПР специалистите се противопоставят категорично и на практиката на създаване и разпространение на фалшиви новини (fake news) и подчертават, че тя влияе негативно върху информационната стойност и ползите за гражданите и може да доведе до сериозни обществени последствия.

ДЕКЛАРАЦИЯ

Ние, професионалистите в сферата на комуникациите, членуващи в ПР организациите Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО), Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА), Дружество на ПР специалистите към СБЖ, Българска академична асоциация по комуникации (БААК) и Асоциация на специалистите по комуникации в общините (АСКО), агенции и индивидуални специалисти в ПР,

Водени от намерението постоянно да работим за чиста информационна среда и за възможности за свободен избор и съобразявайки се с етичните принципи и ценности, приети в Етичен кодекс на ПР специалистите в България, декларираме следното:

Категорично обявяваме практиката за да се използват „платени или провокирани коментатори в социалните мрежи и онлайн медиите“, известни като „интернет тролове“ за неетична и вредна. Разграничаваме се от използването на платени или провокирани коментатори в социалните мрежи и онлайн медиите и още веднъж заявяваме, че няма да ги използваме в политически или други кампании.

Противопоставяме се на практиката на създаване и разпространение на фалшиви новини (fake news) и приемаме, че това влияе негативно върху информационната стойност и ползите за гражданите.

Всичко това е особено опасно в предизборна ситуация и може да повлияе негативно не само върху изкривяването на резултатите, а и върху отделни хора и техните репутации.

В тази връзка призоваваме:

- Всички политически партии ясно да декларират, че няма да използват платени или провокирани коментатори (интернет тролове) в своите кампании
- Всички комуникационни организации, сдружения и практикуващи специалисти да подкрепят настоящата декларация и също да се ангажират с това
- Всички медии да модерират отговорно коментарите под материалите и да изтриват тези, за които си личи, че са платени или провокирани и/или използват обидни и нецензурни думи
- Всички администратори на страници, групи или други форми на масова организация в социалните мрежи, да модерират коментарите под постовете.
- Всички професионалисти, представители на медии и администратори на страници да обявяват публично кои са интернет троловете

Вярваме, че тези действия ще допринесат за създаването на по-добра информационна среда и осъществяването на по-добре информиран избор.

За БДВО:                                       За БАПРА:
Мануела Дюлгерова-Тотева        Екатерина Димитрова

За Дружество на

ПР специалистите към СБЖ:       За БААК:
Любомир Блатски                          проф. Милко Петров

За АСКО:
Михаела Малеева 

Илюстрация: sitemedia.bg

www.investor.bg | Мариета Иванова | 15.01.2014

В противоборството между Първанов и Станишев се загърбва връзката с гражданите, коментира политологът

Около евроизборите през май ще доминира черният PR, прогнозира в ефира на Bulgaria On Air политологът Анна Кръстева. Тя допълни, че очаква и радикализация на говоренето в националистическия сектор. „Динамиката там е много интересна. Конкуренцията е много голяма. Всеки нов субект е все по- радикален. Чуваме по медиите да се говори за психиатричен проблем в редиците на „Атака“. Няма никакъв подобен проблем, има едно радикализирано говорене. Ще виждаме все по-голяма активност в тази посока, като това цяла партия да си даде имунитета. Това обаче не е брошка, която се дава и после се взема. Имунитет се дава, когато някой ти го иска“, коментира Кръстева. Според политолога промяната на политическия елит ще дойде постепенно чрез един постоянен натиск от страна на гражданското общество. „Не трябва да чакаме една радикална промяна,“ нито поява на нов политически субект, коментира Кръстева. По думи й промяната ще се появи, като бъдат формирани активни граждански кръгове и енергията им се катализира по различни проблеми. Тя подчерта още, че в противоборството помежду си партиите губят връзката с гражданите. „Никак не е важно дали се чуват Първанов и Станишев. Те се чуват и дори се слушат много добре. Важното е, че в това противоборство между тях се загърбва връзката с гражданите“, заяви политологът. „Не може една партия да се самобламира. Залогът е прекалено голям. Очаквам политическата енергия по тази линия да отиде на хаос, а тя трябва да е насочена към гражданите“, допълни още тя Гражданите на свой ред трябва да искат политики, а не PR, коментира Кръстева.

Оригинална публикация

e-vestnik.bg I Иван БАКАЛОВ I 17.10.2011

От около седмица т. нар. жълти вестници най-после престанаха да пишат за кандидатката за президент Меглена Кунева. В щаба на ГЕРБ се успокоиха от социологически проучвания, че тя остава на трета позиция в изборите. Последната оплювка срещу нея беше една проповед на Кошлуков по ТВ 7 (телевизия от групата на Делян Пеевски).

От лятото до неотдавна обаче, когато социолози предвиждаха, че Кунева е най-големият съперник на кандидата на ГЕРБ (той отначало още не беше обявен) и на втори тур ще има много малка разлика между двамата, щабът на ГЕРБ впрегна цялата мощ на т. нар. жълти вестници срещу нея. Така стана ясно на кого служат най-тиражните вестници у нас.

Случаят е показателен не толкова как Бойко Борисов е обсебил медиите, а за нивото на журналистиката и вестниците в България. Кампанията срещу Кунева може да се сравни само с кампанията срещу Алексей Петров, с когото свързваха всички престъпления в държавата и го обвиниха последователно, че е поръчал убийството на една дузина хора. Но той е бивша барета, мутра. Затова е поразителна атаката не срещу мутра като него, а срещу първия български еврокомисар, който има безспорен авторитет в чужбина. Точно в авторитета й видя заплаха ГЕРБ. Големите мъже се уплашиха от жена. Обслужващите ги вестници въобще не се закачаха с Ивайло Калфин. Кунева беше главната мишена.

Вестниците „Уикенд”, „Шоу”, „Телеграф”, „Торнадо”, „Монитор” публикуваха в почти всеки брой поредица от измислици и лансираха образ на Кунева като „снаха на Политбюро”, много богата, подкрепяна от групировки, католичка и т. н.

Някои вестници като “Торнадо” сякаш са пуснати на пазара само с цел да очернят със заглавия от будките, като любителски стенвестници от миналото.
Някои от лъжите не са нови. Нейният свекър Иван Пръмов е бил секретар на ЦК на БКП по селското стопанство, но не е бил член на Политбюро. Когато тя се омъжва за сина му, свекърът й вече е бил свален от поста си, което в комунистическо време е равносилно на прокажен. Тоест – не се е възползвала от някакви привилегии чрез свекър по върховете на властта.

Същевременно нейният баща е лежал в Белене, което вестниците спестяват, за да лансират образа й на „снаха на Политбюро”. Вестник „Шоу” я свърза с „Мултигруп” в няколко публикации. Няколко вестника и ТВ 7 (също на Пеевски) показваха снимка на Кунева с Илия Павлов на някакъв коктейл. Но това не беше тя. Намери се жената от снимката и каза – „Това не е Кунева, а съм аз”. Никой не й даде думата освен в. „Галерия”, добър или лош. Тоест – ставаше дума за откровена фалшификация.

Имаше още няколко откровени лъжи:

- Кунева има скъп апартамент в Брюксел – лъжа, но дори да е вярно, не е осъдително. Така обаче се експлоатира недоволството на бедния народ към богатите. Имала златни копчета на дрехата – четиво за лумпени.

Заглавията на снимката са от три различни вестника, но по нищо не могат да се различат.
- На Кунева й плаща френска банка над 200 000 евро на месец – измислица на в. „Торнадо”. С такива измислици вестникът открито се прицелва в най-нискообразования читател-лумпен, който ще повярва на такава глупост – това е заплата за шеф на банка.

- Срещу Кунева е православната църква, защото тя е католичка. В случая католичка се представя като нещо лошо, небългарско, сектантско едва ли не. Да се чудиш защо всяка година делегации на властта начело с президент, премиер, ходят при папата да му целуват ръка, а обслужващите ги вестници пишат за католичката Кунева като за сектантка. Истината е, че родът й е от района на гр. Раковски, пловдивско, където по традиция местното население са католици – там е най-големия католически анклав в България от повече от век назад (виж тук).

- Свързаха Кунева с наркоразпространението, защото имала племенник, който е наркозависим. Вестник „Уикенд” дори описа как двама араби наркодилъри били убити пред дома й (по времето на Бойко Борисов като главен секретар на МВР, впрочем). Като че ли това има нещо общо с нея.

- Писаха, че плаща огромни суми за пиар агенции, разполага с големи пари. Нищо такова не се видя при кампанията й. Напълно скромна, направо казано – бедна.

- Измисляха, че ходела на тайни срещи със Слави Трифонов, сякаш са заговорници, които ще свалят властта. Измисляха, че ще прави партия с Цветелина Бориславова и т. н.

Поредицата публикации обхващаха пълен спектър от измислици във всяка област, включително личен живот, придружени с папарашки снимки как ходи по улицата или как е седнала в ресторант с мъжа си. Тази пиар кампания показва дълбоко изродения български медиен пазар. Т. нар. жълти вестници не се целят в читателската аудитория, да печелят тиражи с реални клюки за известни хора, и техни снимки в реална ситуация и т. н., а основният им пазарен интерес е политически черен пиар. Тоест, обслужват силните на деня и не ги е грижа за медийна независимост и да печелят от продажби.

Но черните кампании не остават незабелязани от читателя. Вестници с подобни публикации никога няма да ги взимат насериозно (освен най-необразованата аудитория), няма да имат авторитет, подобен на английските жълти вестници, примерно. А българските им издатели имат дори претенции да са водещи фигури в журналистическата гилдия, да се изказват за професионален морал и т. н., което е комично.

Измислиците за Кунева са своеобразен връх в кампания срещу един човек, но иначе всяка седмица т. нар. жълти вестници измислят откровени лъжи за всякакви по-известни българи. На прицел са водещи от телевизията, актьори от театъра и киното. Звездите са обект на преследване от жълти вестници по цял свят. Но в България става дума за направо бедни актьори от театъра и киното, които едва свързват двата края. И те са обект на злонамерени измислици, просташки обвинения в изневери, секс в асансьора и т. н.

Оригинална публикация

Deutsche Welle I 9.09.2011

"Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов", казва Бисмарк. За предизборните лъжи в България сериозно допринасят и медиите – те, както знаем, обичат да продават услугите си. Без всякакви задръжки.

По избори българските медии с особен устрем поемат пиар-роли. И само наивниците биха допуснали, че това е случайност или пък някаква циклична принуда. Не, самите медии си го търсят. До такъв извод стигат авторите на изследването на Българския Хелзинкски комитет „Прозрачност във взаимоотношенията PR и медии”.

В пиар-костюмче

Как работи схемата? Ами много просто. Започва се с това, че кристално-чисти пиар-текстове се представят за журналистически материали. Тази уникална подмяна е особено характерна за по-малките издания, модните списания и потребителски ориентираните вестници. С остра критичност правозащитниците установяват, че журналистическата дейност все по-често се превръща в слугуване на нечий властнически темперамент или корпоративен интерес. И все по-малко се интересува от това да търси и отстоява истината.

На лъжата краката са къси

Всички анкетирани журналисти и пиар-експерти единодушно обясняват, че най-вече частните медии се поддават на подкупване. Грубите поръчкови текстове могат да се открият във всякакви медии – малки и големи, печатни и електронни. А усещането за корупция е най-интензивно, когато става дума за политика, когато "се продават" партии, кандидати и стратегии.

Нося ти подарък!

Хем логично, хем някак изненадващо: най-често "мръсните поръчки" се изпълняват от редакторите в икономическите отдели. Но, разбира се, и самите медийни шефове не са против агитацията, нещо повече: те поощряват подчинените си да правят скрита реклама. И журналисти, и хора от пиар-бранша говорят за "тарифи" за отразяване на "еднократна поръчка".

Разбира се, поръчителите раздават и индивидуални подаръци за добре изпълнени задачи. Като "награди" най-много се търсят мобилните телефони и задграничните командировки. А с всяка следваща поръчка продажният редактор се радва и на все повече приятни изненади. С други думи: вестниците, радиото и телевизията се превръщат в бозайниче на групи, чиито действия се определят предимно от лични вражди и изгоди, а не от каузи.

От жълто към черно

Когато става дума да се омаскари някой, България има славни, вековни традиции. (Справка – Алеко Константинов.) Правозащитниците от Хелзинкския комитет смятат, че омаскаряването функционира особено добре в днешния жълтеещ медиен бульон. Неетичните кампании, както много деликатно ги наричат авторите на анализа, вървят още по-лесно поради това, че в България рядко се знае кои са собствениците на една или друга медия.

Да ти се отще да четеш

Близо половината от разпитаните журналисти виждат тъкмо там корена на злото. Другата половина обаче смята, че дори когато се знае кой е собственикът, съответната "прозрачна" медия пак няма никакви проблеми да наднича под хорските юргани и да се самопредлага за употреба в политически скандали.

Според проучването общинските медии често действат като стопроцентови рекламни агенции в полза на местните силни хора. В тази комфортна среда въпросните властимащи на воля се отдават на полит-агитация. И хич не ги е грижа да помагат на слабите, на закъсалите, на така наречените "жертви на прехода". Нито пък да мобилизират силните, онези, които спечелиха от промените в страната.

Преди избори не само много се лъже. Преди избори и много се очерня, а на хората направо им причернява.

Оригинална публикация

БТВ, Отпечатъци | 24.07.2011

Водеща: Нова мода наблюдаваме от известно време в политическия пиар. Но истинският бум предстои около изборите наесен. Пиар агенциите предлагат, а партиите под сурдинка купуват нов продукт – платени хейтъри или преведено на български щатни оплювачи, които срещу определена сума пишат цял ден във форуми и социални мрежи срещу набелязани политически и други опоненти. 168 часа забеляза и описа в последния си брой явлението, за което неофициално се знае отдавна. Затова съм поканила днес авторката на материала Сима Владимирова. Заедно с нея ще ми гостува и главната редакторка на сайта Уебкафе Емилия Милчева, която също има сериозни наблюдения върху феномена. По-късно с гражданския кандидат за президент и първия български еврокомисар Меглена Кунева ще си говорим за изборите наесен. Електоралните очаквания, конкуренцията и други теми, свързани със злобата на деня. Ще видите и разказ от 1 л.ед.ч. на един от постоянните обитатели на Борисовата градина. Паркът привлече общественото внимание като опасно място, където убиват и умират жени. Но най-напред платените хейтъри и щатната анонимна пропаганда със Сима Владимирова и Еми Милчева. Здравейте. Заповядайте. Благодаря ви, че сте тук. Заповядайте. Сима беше човекът, който написа нещо абсолютно публична тайна. Това, че вече има така да се каже услуга в пиар агенциите и такъв пиарски продукт – писане във форуми, чатове, социални мрежи срещу пари с бой по определени хора, които са политически противници или корпоративни опоненти на дадена фирма и че това на изборите ще бележи големи, невиждани висоти може би. Така ли е, Сима? Какво представляваше твоята проверка?
Сима Владимирова: Моят материал беше базиран точно на тази тема, защото аз разговарях с представители на основните политически партии. Не мога да кажа, че съм говорила с всички 330 партии, но с основните партии в българския политически живот и всичките те под сурдинка, както ти каза признават…
Водеща: С намигване.
Сима Владимирова: Не. Не. Абсолютно. Без никакво намигване си признават, че има такава услуга, но когато се опитах да ги цитирам всичките казаха, че… отрекоха. Просто никой не иска да си признае. И даже първоначалната информация, която достигна до мен беше от представител на политическа партия, който каза, че няма да ми каже имената на фирмите, защото са няколко и иска да ги ползва за изборите наесен. И затова няма да признае пред мен имената на фирмите. Но аз след това направих проверки по всички партии. И стана ясно, че някои плащат по-малко, други плащат повече. Когато става въпрос за местни избори в провинцията стоят нещата малко по-различно…
Водеща: По-евтинко е там или обратното?
Сима Владимирова: По-евтино. Но там от 3 лаптопа един и същи човек върши работата, която иначе на централно ниво в София се… или във Варна, или в Пловдив, в големите градове се наемат повече хора.
Водеща: Какво точно представлява този пиар продукт?
Сима Владимирова: Партията задава теми, които за нея са важни и съществени. И искат да бъдат коментирани в интернет пространството. Например такава тема за ДСБ е да няма АЕЦ Белене. Такава тема за БСП е да има АЕЦ Белене. Сещате се. такива важни политически теми, които трябва да бъдат насаждани под формулата непринудено изказване…
Водеща: Уж непринудено, а всъщност напълно режисирано.
Сима Владимирова: Същевременно те си знаят никовете. Те знаят никовете на хората, които влизат и има 1 или 2 души, които следят дали тези никове влизат и коментират по дадената тема. И се контролира дали парите са дадени абсолютно…
Водеща: За каквото трябва. Еми, ти си главен редактор на сайта Уебкафе. Един доста според мен успешен и четен сайт най-вече защото в нещо има много провокативни текстове. Ярки авторски материали. Понякога доста оспорвани, понякога доста в защита на каузи, които са непопулярни. (…) много случаи на форуми и писания, които са част от тях съвсем не непринудени, а както казва Сима, направо режисирани. Какви са твоите наблюдения?
Емилия Милчева: Ние определено сме свикнали на (…), както я беше нарекъл един журналист доста успешно и от доста време бяхме обмислили дали да не направим някаква хигиена на коментарите като например хората да влизат да коментират с профилите си от Фейсбук директно. Сега има и такава възможност, но остана и възможността за хора, които са регистрирани също, без да имат Фейсбук профил да могат да коментират. Моите впечатления са, винаги съм казвала, че е адски лесно, когато си скрит зад анонимност да коментираш и да пишеш всичко, каквото ако се изправиш с лицето си не би казал никога или най-малкото дори да го кажеш, няма да го повториш. Но за мен е много странно как партиите са се навили да дават пари за един такъв продукт по простата причина, че темата, Сима даде много удачен пример с АЕЦ Белене, темата е безгранична. Това означава не просто един форумец, който да седи отдолу, да плюе и да казва – не, вие сте идиоти, трябва да имаме АЕЦ Белене и така. Ако ще се спори с такива аргументи, както много често се спори във форумите…
Водеща: Всъщност това направи форумите почти нечитаеми напоследък. Защото имаше време, по което имаше време, по което те бяха много интересни, но…
Емилия Милчева: …няма експертни аргументи. Тогава имаше хора, които коментираха абсолютно експертно и всяко четене във форума първо те предизвиква теб да обмениш мисли, идеи, да научиш нова информация.
Водеща: Аз си спомням времето, когато работех във в-к Сега форумът на в-к Сега беше наистина феномен.
Сима Владимирова: Ама вие (…) цели страници от този форум.
Водеща: И това беше явление, от което наистина можеше да чуеш народния глас много аргументирано. Понякога дори по-аргументирано отколкото пишещите. Факт е (…). Но дори там, дори този форум, който продължава да подържа някакво ниво вече не е което беше.
Емилия Милчева: Ами за съжаление ще кажа, че една голяма част от хората, които коментират в сайтовете и то главно тези, които са анонимни за мен смятам определено, че една част от тях са твърде фрустрирани, твърде гневни и недоволни, с някакви дефицити. Определено няма как иначе да изразят това, което мислят. Нещо ги угнетява нещо, ги тормози. А е най-лесно, защото пред клавиатурата на компютъра те се чувстват богове, малки богове. Там можеш да правиш каквото искаш, там си всесилен, всевластен, можеш да обиждаш, можеш да замерят безнаказано с камъни или да оплюваш. И всъщност това е някакъв вид отдушник, който обаче е грозен по простата причина, че не би свършил работа нито на партия, нито на корпорация дори. В смисъл ако трябва да се оплюва продукт корпоративен.
Водеща: Идват ми на ум две неща. Едното, четох и в Новинар тези дни една статия по повод на форумите. Хейтъри е имало винаги, има ги отдавна. Това, което е новото, че те стават щатни, платени оплювачи, така да се каже. В тях вече се инвестират съвсем сериозно пари от политици, от партии, от корпорации, от фирми. Това става професия. Една от новите професии в България.
Сима Владимирова: Аз не можах да установя колко струва тази услуга, защото се оказа, че тя варира, цената й варира. Защото…
Водеща: Ти пишеш нещо като 500 лв.
Сима Владимирова: 500 лв, това беше за една определена политическа партия ми казаха, че плаща на месец на един от тези 20 да речем, 30 души, които постоянно влизат по форумите и то определени форуми, които имат значение. Не някакви дребни сайтове. Но става въпрос, че не можах да открия истинската цена и явно тя варира, защото включително чух и за 1000 лв за един човек, който влиза от 3 различни лаптопа. Но като цяло тези рекламни агенции предлагат цялостен продукт, цялостно рекламно обслужване и затова не може да се каже коя част от парите, които партиите плащат на рекламните фирми, каква част отива за т.нар.хейтъри.
Водеща: Знам, че в твоя материал, затова казах, че ти си първата, която го пише официално, но в същото време аз самата познавам и хора, на които са предлагали пари, за да пишат определени неща срещу определени суми. За тяхна чест тези колеги са отказали. Ами и пиар агенции, които също предлагат тази услуга. Т.е.от личен… моето лично така… личен рисърч… лична проверка показа абсолютно същото, което казваш и ти макар в твоя материал да няма конкретно позоваване и цитати. Само че бих искала да те питам, Еми, не си ли личи, когато не се пише със страст поне, ако няма аргументи, за които си говорихме преди малко? Поне ако не се пише от сърце, със страст под някакъв материал защитаващ или противопоставящ се на определена кауза? То би трябвало да си личи в онлайн пространството, както и в на живо, в живия живот, че работи това.
Емилия Милчева: Така е. Повечето хора, които имат бекграунд по темата или са достатъчно умни, следят и т.н. да, със сигурност ще го забележат. Но хората, които получават и се информират предимно от интернет като източник на информация много често дори не четат материала. Те само скролват надолу, виждат (…) в коментарите и започват да коментират. Много често аз съм хващала хора, които коментират и примерно плюят или ни казват – абе вие как сте го написали този материал, а горе стои източник като е ясно, че източникът е отвън. Но аз се подсетих нещо, което, от думите на Сима, което каза. Имаше, тъй като до момента кампанията на Обама първата с счита за една от най-успешните в онлайн пространството. Все пак онлайн бяха събрани повече от 2/3 от парите в кампанията му – 560 млн.долара от общо 750 млн.дойдоха от онлайн кампанията. Та там човекът, който водеше щаба, гуруто му беше казал, че всъщност онлайн кампанията е само един елемент. Той трябва да е съвършено интегриран към останалите елементи. В смисъл там онлайн кампанията не се използва, за да бъде оплюван този или онзи, а за да бъде свързват примерно избирателят от Охайо с някой, който е по-далеч, за да влязат те в една онлайн общност, където да си коментират и да си обсъждат предизборните слогани и т.н.
Водеща: Искаш да кажеш, че във вихъра на това хейтърство всъщност ние, всички ние пропляскваме именно това толкова важно общуване между различните етажи, различните светове даже бих казала? Защото какво пречи един човек образован, но просто, който не живее в големия град да си общува с Меглена Кунева, която след малко ще бъде гост в студиото или Ивайло Калфин, който ще бъде следващата неделя по време на една кампания. Защото сигурно той има въпроси към тях.
Емилия Милчева: И това е най-лесният начин да си обменят информация. Било то с чат във Фейсбук, било следейки туитовете, макар че в България Туитър не е от най-следените мрежи. Сега разбира се… Постепенно навлиза, но не е мрежа, която много се следи. Но така или иначе онлайн разговорите с избиратели или потенциални гласоподаватели може би е най-добрият начин да се разбере, аз мисля, че тук всички сме наясно с една азбучна истина, че черният пиар не върши работа.
Водеща: Да, но в същото време политиците струва ми се, че последни ще го разберат. Защото ние, медиите, отдавна сме го разбрали, понеже например аз ще ви кажа – в момента, в който форумът на Сега стана прекалено нецензурно място, аз престанах да го чета. Когато жълтите вестници станаха общо взето нечитаеми като цяло просто престанах изобщо да им обръщам внимание. Но политиците продължават да мислят, че това е канал, през който могат да стигнат до хората. Много бъркат. Какво мислиш ти, Сима?
Сима Владимирова: По тази тема ли? Аз исках нещо друго да кажа във връзка с младежките организации на партиите. Те си измиват ръцете.
Водеща: Това беше интересното, че в твоя материал те казват ние не плащаме… партиите казват ние не плащаме на пиар агенции, защото имаме младежки организации, те на доброволен принцип го правят.
Сима Владимирова: Те го правят на доброволни начала. Наистина може да използват и младежките организации, но плащат и на фирми. И най-смешното е, че всички партии твърдят, че техните младежки организации са най-добре организирани, имат най-голям потенциал, най-концентрирано могат да въздействат включително и по този начин в интернет форумите. Но аз се натъкнах и на обратната информация, че ползват и професионални услуги. Като самите партии задават темата от централата. Темата, която е важна за деня, за седмицата, за кандидата, за съответния кандидат дали това сега ще бъдат хората, които ще са кандидати за президент, за кмет, какви качества има и съответно и за противника вероятно черен пиар. Аз така си представям.
Водеща: Но проблемът наистина, Еми, просто искам да те върна в тази тема, защото ми се струва, че това е много тъжно, че ние задръстваме разговора именно с тази отрицателна емоция вместо да извлечем максималното от този пряк канал, който дава интернет. Така ли се получава?
Емилия Милчева: Така се получава и за съжаление уроците на прехода не се оказаха… не знам защо, но никой не научи уроците на прехода. Всички негативни кампании през този преход не знам да са свършили особена работа. И това, хейтърството сега, което партиите започват да преоткриват като начин да правят бизнес или политика, ще се зачудя кое от двете, няма значение…
Водеща: Определено правят и двете заедно.
Емилия Милчева: Да. Това като някогашните опашки, където… но там имаше нещо друго. Помните, че на времето на опашките се пускаха слуховете. Понеже нямаше интернет примерно Костов е циганин или нещо такова. Но там се намираше един човек, който е лидер на мнение. Той заставаше в квартала на опашката от съответната партия, мисля, че всички се сещаме коя и обясняваше и пускаше такива неща.
Водеща: Е аз ще те върна още по-далеч. По времето на възраждането, когато на мегдана примерно или на седенките са текли всички слухове. Интернет са седенки в социалната мрежа.
Емилия Милчева: Точно така. Но това са неща, които са били казани от лидери на мнение все пак. Човекът, който го казва всички останали го познават. Можеш да му се довериш, той е някакъв фактор, неформален лидер.
Сима Владимирова: Форумците те също се познават по между си и даже си казват – ти защо беше изчезнал, ти къде се губиш, я кажи. Те също се познават. Аз не изключвам дори възможността една пиар агенция или рекламна агенция да работи едновременно за две партии и да осигурява две различни гледни точки по една и съща тема.
Водеща: Защото проблемът с никовете… аз това, разбира се, в кръга на шегата, но няма да се учудя ако започнат някои хора да въведат нова професия стари форумци истински, реални със стари никове, което да започнат да ги продават, да ги дават под наем.
Емилия Милчева: Това е много хитро. Някой ще ти плагиатства идеята, сигурна съм.
Водеща: Защото аз знам от старите форуми като бг мама да кажем, там всеки новопоявил се е подлаган на много голяма проверка и го гледат с много голяма подозрителност именно заради това. По една дума от вас за финал.
Сима Владимирова: Ами аз се надявам партиите все пак да използват някакви по-легитимни методи макар че през всичките години на преход се е оказвало, че те са неизчерпаеми източници на различни трикове. Така че не бих се учудила ако има и нови трикове, които използват.
Водеща: Еми, ти.
Емилия Милчева: Нека помнят, че негативният пиар се връща.
Водеща: Добре. Благодаря ви много за този разговор.

Още по темата: 500 лв. заплата за партийна пропаганда в онлайн форуми, в. 168 часа | 22.07.2011

в. Пари | Пламен ДИМИТРОВ | 16.05.2011

Според анализатори PR фиаското е знак за увеличаващата се вражда между двете компании

Представители на социалната мрежа Facebook признаха, че са наели компания за връзки с обществеността да вдига шум и да подбужда притеснения около практиките на интернет гиганта Google за боравене с лични данни. Операцията обаче се е обърнала срещу тях, когато агент на компанията се е опитал да "помогне" на известен американски блогър да напише критична статия за една от услугите на Google, съобщават разкрития на USA Today. Въпросната фирма е Burson-Marsteller, а името на блогъра е Крис Согоян. Агент на Burson се е свързал с него с предложение да напише статия за Social Circle, мрежата от социални връзки, които Google използва, за да предоставя таргетирани резултати от търсене. Служителят на фирмата се е обърнал и към други медии с подобни оферти, включително към USAToday, предлагайки дори да помогне със самото писане.
Неочакван провал
Схемата е пропаднала, когато Согоян е отказал и вместо това е решил да публикува някои от писмата от Burson. В едно от електронните писма агентът на PR фирмата директно напада Google, казвайки "Google, както знаете, има широко известна история от нарушения на правата на американските интернет потребители. Не е минала и година от основаването на компанията, в която тя да не е била във фокуса на новините заради фанатичния им подход към събирането на информация." По-нататък в писмото услугата на Google се описва като "поредният инструмент, направен за съставянето на досиета за милиони потребители". Когато Согоян се е поинтересувал кой плаща за тази антикампания, представителят на Burson е отказал да назове клиента си. Представители на Facebook обаче са признали пред сайта Daily Beast, че именно те са наели Burson-Marsteller. Една от причините за това е, че според тях Google извършва определени дейности в социалните мрежи, които повдигат притеснения за личната неприкосновеност. Другата и вероятно доста по-важна причина е, че Facebook не желае Google да използва техните данни за собствената си социална услуга.
Битката за социалната мрежа
Според Дан Лайънс, журналистът, измъкнал самопризнанието от Facebook, това PR фиаско разкрива увеличаващата се вражда между двете компании. Макар че има огромна преднина пред всичките си конкуренти в сферите на онлайн рекламата и интернет търсенето, Google разглежда Facebook като заплаха и отдавна се опитва да стартира собствено социално предложение -засега неуспешно. Миналия месец новият изпълнителен директор и съосновател на корпорацията Лари Пейдж изпрати съобщение до всички свои служители, в което определя социалните услуги като основен приоритет. Той дори обвързва 25% от бону-сите, които всеки работещ в компанията ще получи, с това доколко добро е нейното представяне на социалната арена.
Последствия
Social Circle е последната идея на корпорацията. Чрез тази услуга потребителите на Gmail могат да разглеждат информация не само за своите приятели, но и за приятелите на приятелите си. Google наричат това "вторични връзки". В своите разговори с журналисти хората от Burson казват, че американците трябва да са наясно, че Google каталогизира всяка минута от техния ден. Согоян обаче смята, че компанията за връзки с обществеността прави от мухата слон и че Social Circle не е опасен. Създалата се ситуация е проблематична както за социалната мрежа Facebook, която се опитва да докаже, че е благонадеждна, така и за Burson-Marsteller, огромна PR фирма, която е имала доста високопрофилни клиенти през своята 58-годишна история. Главният изпълнителен директор на компанията Марк Пен е бил политически консултант на Бил Клинтън и е най-известен като основния стратег на президентската кампания на Хилари Клинтън през 2008 г.
Притеснения
Всичко това обаче не означава, че Google също ще излязат сухи от този скандал. Той показва растящите страхове на различни потребителски организации и дори правителства от възможностите на компанията да научава информация. Наскоро офисите на Google в Южна Корея бяха претърсени от полицията и регулатори, а компанията се готви и за изслушване в Сената на САЩ за възможностите за следене на местоположението, които са скрити в телефоните с операционна система Android, разработена от Google. Остава неясно дали компанията от Маунтин Вю ще успее да разбие монопола на Facebook в сферата на социалните комуникации, но тази акция показва, че хората на Марк Цукърбърг може вече да са леко стреснати.
ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Фирмата Burson-Marsteller на Марк Пен била наета от социалната мрежа Facebook да прави черен PR на практиките на интернет гиганта Google за боравене с лични данни.
ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Вместо да приеме предложението на PR фирмата Burson-Marsteller, наета от Facebook, и да напише критична статия за една от услугите на Google, американският блогър Крис Согоян публикува част от имейлите и кореспонденцията си с нея.

Стр. 19

E-vestnik I Йордан МАТЕЕВ, Иван БАКАЛОВ I 8.03.2011

В България често се чуват мнения, че журналистите са корумпирани. (Точно както се чува и за представителите на всяка друга професия – съдии, митничари, политици, държавни служители, лекари, полицаи и т.н.). Оставям настрана проблема с генерализираните твърдения и се връщам на журналистите. Защо в условията на свободен медиен пазар обществото е недоволно от журналистиката, но въпреки това етичните стандарти на медиите продължават да са на относително ниско ниво спрямо медиите, с които обичаме да сравняваме – Guardian, Economist, New Work Times, Washington Post, Wall Street Journal?

Докато бях икономически редактор във в. “Капитал” често получавах запитвания от служители на PR компании за цената на една страница интервю във вестника, или за цената на т.нар. PR текст, тоест скрита за читателя реклама. Всеки път отговарях, че няма такава цена, защото не предлагаме такава услуга, ако искат реклама да се обадят на рекламния отдел, не на редакцията. PR специалистите оставаха много изненадани. Беше очевидно, че не са чували нещо подобно от други медии.

Преди няколко години когато бях главен редактор на българските издания на Economist от голяма PR компания ми се обадиха и поканиха журналист от медията на събитие на техен клиент в чужбина, който поема всички разходи за пътуването и престоя. Казаха, че канят общо 40 журналисти. Аз им обясних, че мога да приема поканата единствено ако те приемат, че нямам задължение да пиша статия, а ако пиша, нямам ангажимент да бъде положителна. Те отговориха, че ще ми се обадят допълнително. Когато се обадиха казаха, че за тяхно огромно съжаление местата вече са заети. Скоро след това в десетки медии имаше горе-долу една и съща позитивна статия за въпросния клиент, разбира се, без изрично да е посочено, че става дума за, на практика, платен текст.

Наскоро имах възможност да попитам какво правят във сп. Forbes (”Форбс”) при следния случай: банка кани журналист от медията на събитие в чужбина като покрива всички разходи; събитието е интересно и ще бъде полезно от журналистическа гледна точка. “Отхвърляме поканата”, каза без дори да се замисли Том Пост, един от двамата управляващи редактори на Forbes. Обясних му, че в България върхът на етиката е преди да се приеме поканата и двете страни да са наясно, че не се поемат никакви ангажименти за текста. Попитах го защо постъпват така и отговорът ме изненада още повече. Той не се позова на етичния им кодекс, нито каза, че така е морално, или че дължат това на читателите. Каза ми, че ако приемат поканата и това стане публична информация, читателите ще загубят доверието си в списанието, а в медиите доверието е най-важно, без доверие медията изчезва.

Тоест читателите на сп. Forbes биха наказали неетично поведение на медията и нейните журналисти. А сега да се замислим какъв ефект ще произведе излизането на подобна информация в България. Колко човека ще спрат да четат/гледат/слушат дадена медия, ако разберат за случай на неетично поведение? Според мен не много. Няма критична маса от българи, която да реагира и накаже неетичните медии. Дори напротив, много българи насърчават неетичната журналистика като четат/гледат/слушат медии, които са загърбили дори базисните етични стандарти, да не говорим за някакво световно ниво.

Това, което широката публика вероятно не знае е, че има журналисти, които от години се борят за повишаване на етичните стандарти в българската журналистиката, включително за отношенията между издателите и редакцията. Те са постигнали немалко успехи. Но тези журналисти не са много, защото каузата е много рискова – могат да останат без работа, или, най-малкото, да не получат повишение, защото са неудобни на шефовете и издателите. Трябва да си голям идеалист, много добър журналист и да си сигурен, че имаш добри алтернативи, ако си загубиш работата, за да поемеш този риск. При това с ясното съзнание, че може да се постигне само частичен успех и каузата е обречена на провал в общество, което не възнаграждава етичното поведение и не наказва корупцията. Затова повечето български журналисти и медии ще си останат корумпирани дотогава, докато обществото отхвърли корупцията в медиите не само на думи, но и чрез своето поведение.

Виж още текстове в блога на Йордан Матеев “Икономика на всичко”

Допълнение от редактора – Няма къде да мърдаш, освен да смениш професията

Иван Бакалов

Колегата Матеев малко е видял в практиката си, защото е работил в “по-цивилизовани” издания. В повечето вестници положението е далеч по-трагично. Корупцията е на всички нива – от главния редактор до последния репортер.

Новият издател на вестниците “Труд” и “24 часа” Любомир Павлов заяви неотдавна пред Нова телевизия:
“За мен категорично има корупция в медиите. Във ВАЦ-овата група аз не мога нищо конкретно да кажа, защото съм чувал слухове… Аз в никакъв случай не смятам, че в “24 часа” и “Труд” корупцията е повече отколкото в другите медии, даже напротив… Има я в минимална степен, но я има. Една от причините да купя тези медии е, че те се ползват с най-голямо доверие и при тях корупцията е най-малка. Плаща се например, ще ви дам пример, това е мое мнение, пиарите на някои известни чалга изпълнители плащат, за да се публикуват повече информации и факти за тях.
- А за някои известни чалга политици?
- Вероятно и за тях… Виновни са издателите, защото те трябва да гарантират свобода и добро заплащане, ако ги няма тях… журналистите започват… Всеки човек естествено се поддава на такова влияние, когато трябва да храни семейство и когато му правят неприлични предложения.”

Павлов се осмели да каже, че има корупция по отношение на чалга певиците (публикуване на пиар информации), но за политиците не се сети. А би трябвало да е наясно – от години е в политиката и медиите.

Всъщност най-големият проблем с медиите е точно политически. Те са най-ухажвани и притискани от политици, а не от чалга певици и музикални компании. Това, че банки, мобилни оператори, фирми правят покани за пътувания или поемат разноски за разни семинари по курорти, разни измислени събития с подаръци, не е нещо различно – има го и по света. Но в цивилизования свят има регламент – журналист, който пише за туризма, може да пътува на чужди разноски при ясни условия, журналист, който пише в еди каква си област може да приема подаръци до някаква минимална стойност, но не повече и без никакви ангажименти.

Тук няма регламент. Банки, фирми плащат на ръка да мине някое информе, или се спазаряват на високо ниво с главен редактор за някое интервю, за пиар публикации. Как се плаща това не е ясно. Цените са разтегливи. Може и да не е в брой. Преди години няколко главни редактори начело с Тошо Тошев ходиха в Лондон на мач на “Челси” по покана на един мобилен оператор. Без никакво смущение. Разбира се, за този мобилен оператор, галено наричан в интернет от потребителите Ментел, никой и лоша дума не написва във вестниците.

Но едно е да те покани туристическа фирма, друго е да те покани президентът или премиерът с правителствения самолет да летиш без пари до някоя далечна или близка страна “да отразиш” посещението. Пресаташето на Първанов например подбира внимателно журналистите и медиите за тикава посещения, според това кой как пише за президента. Когато Първанов отлетя на посещение за Южна Америка и се повреди самолета, се видя, че той е пълен с шефове от почти всички вестници и телевизии.
Пиар агенциите или пиар отделите на някои големи фирми дори не ухажват редакциите. Те просто се обаждат и казват – “Ще ви даваме по еди колко си лева на месец, на 5-о число плащаме, искаме по 1 страница пиар на месец. Ще си я разбием и на по-дребни новини.” И пращат едни скудоумни информации, в които, разбира се, са набъркани и фолкпевици и всякакви глупости, за да рекламират някакъв продукт. Уважаващо себе си издание не би пуснало. Ама те плащат. И понеже почти всички вестници са в недоимък, ги пускат. Лошото е, че такива глупости пускат и големи вестници, които не са опрели до такива дребни за тях пари. Една и съща идиотска новина обикаля всички вестници и дори списания – от жълтите, до тези с претенции за сериозност. Поне тези с претенциите да се постараят да измислят друг пиар, а не да пускат едно и също с останалите. Не. Карай, нали плащат.

Но най-страшен е черният пиар. В България разни бизнесмени, въобще икономическите среди, са се научили, че просто можеш да си платиш на един вестник, на еди коя си репортерка от телевизия, и той или тя ще ти реши проблема. Ще излезе изобличителна статия за някого, ще излъчат репортаж-разследване, ще пуснат очерняща новина. Преди години описах как се опитваха да ме корумпират, като бях зам.-главен редактор на в. “Новинар” (вижтук). Нищо не се е променило от тогава. Има вече случаи журналистки да си заработват по някое жилище с пиар публикации за някой политик, кмет. Любопитно четиво по темата е и интервюто с бившия зам.-главен редактор на в. “Труд” Николай Стефанов (виж тук - Николай Стефанов: Като откраднеш 10 милиона, 100 хил. ще дадеш на медиите да им запушиш устата).
Така в България се установи една плутокрация, която по-точно трябва да се нарече клептокрация. Крадат от обикновения човек (банки, мобилни оператори), или от държавата, или подкупват и взимат пари под масата (политици, хора от властта, чиновници), а медиите ги прикриват и обслужват. И всички крепят системата и си разпределят пари, а истината е стъпкана и окаляна, ако се опита някой да я каже, го изкарват корумпиран, лично заинтересован или просто луд. Да, има и луди, които постоянно съчиняват някакви конспиративни теории, и това е като допълнение в целия свински пейзаж.
Неотдавна гръмна скандалът с “Мадам В.”, която стана нарицателно. Много такива Мадам “В”, “Г”, “Д” и т. н. има в медиите. Няма и идея за някакво пречистване. Махането на двамата главни редактори на “Труд” и “24 часа” е своеобразно пускане на кръв, опит за промяна, но аз лично съм скептичен, че работата отива на по-добре.
Мадам В. се възпроизвежда. Духът вече е пуснат от бутилката. Утре на мястото на Мадам В. ще дойде друг журналист, некорумпиран. И при него ще се появи бизнесмен или някой политически брокер и ще каже – колко? Защото вече са научени да си плащат на някоя Мадам. И този, некорумпираният, ще се изкуши. Или ще изпадне в сложно положение, защото най-често такива “по-едри клиенти” на медиите идват с високи протекции – я от главния редактор, я от някой нависоко.

Корупцията в медиите е дълга приказка. Но не трябва да се обобщава. Медии и журналисти всякакви. Всеки си избира съдбата и как ще отговаря сам пред себе си.

Оригинална публикация

в. 24 часа | Капка ТОДОРОВА | 09.11.2010

Руските медии са истински експерти по използването на черен пиар, използван в политически кампании. Омаскаряването на противника процъфтя през 90-те години, а напоследък се възражда отново. Това смята шефът на руския офис на Международната асоциация по бизнескомуникация (IABC) Андрей Лапшов. "Черният пиар се появява непрекъснато по телевизията, в пресата и в интернет. Много медии в страната се борят за оцеляване и вземат пари, за да публикуват каквито и да са поръчки, без оглед на етика и морал. Поръчковите материали се плащат в брой и тези пари спасяват неведнъж закъсали медийни собственици. Според Лапшов повечето пиар агенции в Русия публикуват поръчкови материали и проучвания. Директорката на изследователското общество "Башкирова и партнер" Елена Башкирова също смята, че разликата между западните и руските стандарти при работата на пиар агенциите са космически. Руснаците дори и не правят проучвания, а просто вземат пари и публикуват. Западняците работят като по учебник и започват всяко свое изследване със социологическо проучване, обяснява тя. Ако искаш в пресата да излезе определен материал, в Русия трябва просто да платиш определена сума и той се появява с 99% сигурност. Докато на Запад това, че плащаш, не означава, че ще се появи точно този материал, който искаш. Агенциите се съобразяват с реалността.

Стр. 22

M3 Communications College I Наталия РУСЕНОВА I 2010-04-16

Вчерашният PR Thursday беше посветен на политическия PR. Специален гост на събитието беше каталунският експерт в тази област – Манел Риера. С духовитост и чаша вино в ръка бяха обсъдени интересни теми като черния и белия PR, разликите между PR в България и Испания и още интересни въпроси от българската и световната политика.
Манел Риера започна дискусията с думите: „80% от политическата кампания е PR, но PR не е само предизборната кампания, а цялото управление“. Според него използваната тактика на управление след избирането на нова партия е следната:
- Първата година след изборите се „чистят“ всички от старото правителство.
- Втората година започва да се обучава новоназначеният екип.
- Третата година започва същинската работа на правителството.
- Четвъртата година предстоят избори, така че управляващата партия се занимава най-вече с предизборната си кампания.
В тази връзка, ако правителството се сменя на 4 години, същинската му работа е 1 година и половина и това, което може да се направи, е само PR. „Трябва да има политическа стабилност, независимо от каква боя е“. В момента, за да бъде свършена добре една работа, са нужни между 8 и 12 години, защото една болница или магистрала не може да бъде построена за 4 години.
Манел Риера даде много добър пример за успешна PR кампания – тази на американския президент Барак Обама, защото „благодарение на нея PR порасна. Преди това хората говореха за реклама и маркетинг, но сега вече говорят за PR“. Друго нещо, което силно е впечатлило политическия експерт, е най-вече това, че тя е била положителна. Той се обяви твърдо против черния PR с думите: „Има криза на ценностите – в PR трябва да има принципи и ценности. Негативният PR прикрива несигурността на този, който го прави. Той съсипва хората, разрушава дори цели семейства и бракове“, с тези думи Риера твърдо се обяви против този вид PR. Като пример за такъв той посочи раздялата на френския президент Саркози и Карла Бруни.
По повод на PR и кризата Манел Риера коментира, че промяната от настоящата финансова криза „ще се преживее от няколко генерации и трябва да доведе до промяна на политиката“. Той допълни още: „Трябват ни политици по целия свят, които да обичат държавата си“, защото именно те са ключът към положителната промяна.
Разбира се, дискутира се и въпросът какво направи нашия премиер Бойко Борисов и неговата PR кампания толкова успешни. В отговор Манел Риера отговори, че Борисов умее да достига до обикновените хора на улицата. „Той е добър комуникатор, умее да общува добре“. Използването на личните качества на един кандидат е много опасно, но понякога помага. Политическият експерт допълни още: „Кампанията, която направи Бойко, едва ли ще му помогне да спечели отново, защото едно е да си в опозиция, съвсем друго в правителството. Аргументите им вече са свършили“. Той коментира начина на изразяване на премиера по следния начин: „Тази Аз-форма е индивидуализъм, политическа стратегия. Тя е само една фаза, като следващият етап е той да започне да говори за България като „ние”.
Манел Риера показа своето неодобрение на вътрешнополитическите скандали, разразили се напоследък в България. Случаят с Антония Първанова и Румяна Желева той определи като „непростим“, тъй като това „не трябва да става достояние на цяла Европа“. Назрелия преди няколко седмици конфликт между президента Георги Първанов и министъра на финансите Симеон Дянков политическият експерт коментира по следния начин: „Защо атакуват президента, след като той представлява държавата? Никога не бих посъветвал един политик да направи такова нещо, защото това е бумеранг. Президентът е институция. Не подкрепям отрицателните кампании“. Той продължи коментирането на политическата обстановка в България с думите: „Аз мисля, че имате добри политици. Няма да кажа нито че правителството е добро, нито че опозицията е лоша“. Според него България има нужда от политическа стабилност и повече хора с политическа воля.
С нотка на съжаление Манел Риера сподели, че в Испания град София не излиза на картата на Европа. Имено затова „България има нужда от PR в чужбина, а това може да се постигне само ако има политическа стабилност“.
Политическият експерт, който е от Каталуния, направи кратко сравнение между двете европейски страни – България и Испания. Той сподели, че там гледат на нас като на държава на мафията, и изрази своето възхищение колко образован народ е българският. „В Испания в момента хората на високи постове учат английски. Там основното образование свършва на 12 години, но каква представа имате за нас – като туристическа и икономическа сила. Това се дължи на дългогодишна PR кампания. България ще тръгне напред, когато започне да работи като екип“. Също така той допълни: „В България лобизъм към чужбина няма. Той също е PR. Някои от най-добрите ски курорти на Европа са в България, но вие не сте ги продали в чужбина. Трябва да привлечете чужди инвестиции и туристи. Македония вече го прави от една година насам“.

Оригинална публикация

в. Капитал | Димитър ПЕЕВ | 2010-03-20

Или как се печелят обществени поръчки с помощта на вестници

Даже и да няма нови акции на МВР, медиите ще ги измислят. В сряда например вестниците "Монитор" и "Телеграф" осъмнаха на първите си страници със заглавие "Октопод в енергетиката". Човек би си помислил, че вътре става дума за енергийната мафия, но още от първите редове става ясно, че мишена на двете публикации е застрахователната компания "Алианц". В статиите се твърди, че дъщерното дружество на германския застрахователен концерн и свързаната с нея компания ЗАД "Енергия" са "прилапали 200 млн. лева от застраховки". Това ставало чрез договори за застраховане на имущество, сключвани с държавни енергийни дружества без конкурси (което, оказва се, е било законно, тъй като НЕК и дъщерните й дружества притежават 50% от ЗАД "Енергия" – бел. ред.).
Всичко това щеше да изглежда като истинско журналистическо разследване, ако не бяха две важни обстоятелства. Първото е, че публикациите излязоха на 17 март – само ден преди да бъде решена поредната голяма поръчка – тази за застраховането на имуществото на ТЕЦ "Марица-изток 2". Става дума за 4-годишен договор, чиято стойност може да достигне 50 млн. лева. Битката е особено ожесточена, като на финалната права са три дружества – ЗАД "Алианц България", ЗАД "Булстрад" и ЗАД "Виктория". Последното е пряко свързано с Цветан Василев, който контролира и вестниците от пресгрупата "Монитор". Цветан Василев е собственик на Корпоративна търговска банка, която финансира изкупуването на вестниците през 2007 г. от предишния им собственик Петьо Блъсков, поради което акциите на "Нова българска медийна група" бяха заложени в нея. Де факто Василев е реалният собственик както на "Монитор" и "Телеграф", така и на останалите вестници от пресгрупата, въпреки че формално техен собственик е бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Като шеф на надзорния съвет на ЗАД "Виктория" Василев е пряко заинтересуван от спечелването на търга за застраховател на ТЕЦ "Марица-изток 2". Последното, разбира се, е спестено от статиите в "Монитор" и "Телеграф". Второто важно обстоятелство е, че на 31 март изтичат още два големи договора на ЗАД "Енергия" с НЕК и АЕЦ "Козлодуй". Кандидат да получи договори за тях е отново "Виктория" на същия Цветан Василев.
Изненадани от удара на своя конкурент, "Алианц" реагираха на другия ден с платено съобщение, публикувано в няколко всекидневника. В него се припомня, че Alianz AG е един от най-големите застрахователи в света с премиен приход за 2009 г. около 100 млрд. евро, с активи под управление над 1200 млрд. евро, 160 000 служители в над 70 страни по света и над 80 милиона клиенти. От "Алианц България холдинг" отказаха да коментират повече скандала, тъй като процедурата по избор на застраховател за ТЕЦ "Марица-изток 2" още не е приключила.
Тази случка съвсем не е прецедент за вестниците, управлявани от Ирена Кръстева. През август м.г. в "Монитор" излезе статия със заглавие "Щипна-ли милиони от БДЖ със застраховки", която подозрително съвпадна по време с друг апетитен търг – за застраховане на имуществото на Национална компания "Железопътна инфраструктура". Договорът е на стойност 2.529 млн. лева без ДДС, показва справка в регистъра на обществените поръчки. Той беше спечелен от "Виктория", след като конкурентът "Алианц България" беше дисквалифициран. Странно съвпадение.

Стр. 6