сп. Мениджър | 11.07.2010

Собствениците на най-голямата българска продуцентска компания – СИА, за особеностите на мениджмънта в изкуството, за таланта да се намират таланти, идеи и пари, за държавата и хленченето в културата и за пробива на киното ни

Димитър Гочев: Хубаво е, когато правилата може рязко да се зачеркнат, за да се върви напред

- Господин Гочев, тримата съдружници в СИ А не се разделяте от 1993 г. – за разлика от много други компании, където партньорите не могат да си поделят успеха. Как работите – имате ли ясно разграничени функции и правомощия, или решавате заедно, някой има ли право на вето?

- Ако разсъждаваме само от финансовата страна на една компания, тогава е по-голяма вероятността тя да се разпадне. Стремежът на един от съдружниците да бъде финансово по-облагодетелстван от другите не съществува при нас в този вид, в който съществува сигурно в други компании. Аз, Росен и Митовски сме завършили заедно и
има някакъв сантимент, който в годините надделява и ни помага да побеждаваме възникналите проблеми много по-лесно. Заедно сме преживели както доста добри, така и много трудни периоди и съм сигурен, че всеки от нас в някакъв момент си е задавал въпроса дали не трябва да напусне тази компания и да направи нещо свое. Нямаме ясно разграничени функции – всеки прави неща, които му харесват, и си е в някакво собствено творческо пространство. Никой няма право на вето – животът е прекрасно приключение и да се занимаваме с такива неща е безсмислено. Ако трябва да си разграничаваме функциите категорично, ще бъде необходима много администрация, а по-благоприятно е да цари артистичността и да не бъдем фирма според представите за фирма… Творческото винаги е вземало превес в СИА и "Камера" и предстои да бъде доразвит този потенциал – в последните години се опитваме да се разгърнем и да завоюваме по-сериозни творчески успехи.

- Има ли особености мениджмънтът на творческа компания, или принципите са като във всеки друг бизнес? Кои са вашите най-важни мениджърски правила?

- Едва ли има такъв мениджмънт, какъвто прозира във въпроса ви – не бих могъл да дефинирам 5 или 10 правила, или въобще някакви правила, които винаги се спазват. По-скоро зависи от проекта и от екипа, с който работиш. Според мен е много хубаво, когато правилата може да бъдат рязко зачеркнати, за да се върви напред. Качеството е това, с което не правим компромис. Запазили сме го през годините и е общовалидно за всеки наш проект. Дори и когато не са ни достигали средства, не сме си позволявали да претупаме нещата. Ако трябва да формулирам някакъв съвет, който рано или късно води до успех, ще бъде точно такъв – да се работи безкомпромисно, независимо дали е в индивидуален или в професионален план. Не е необходимо да се мисли само за печалбата. Естествено, плод на много по-дълбоки разсъждения е къде е България,
къде сме ние, но така или иначе стремежът при тези условия и възможности да постигаме максимално качество винаги е бил нашата политика. Това е наистина мениджмънт.

- Казано максимално популярно, продуцентът е човек, който намира идеите и парите, за да ги осъществи. Какви качества са нужни за това? И идеите ли се намират по-трудно или парите?

- Първо да уточним, че има разлика между продуциране на реклами и продуциране на кино и телевизионни предавания. Когато говорим за реклами, това е много сложен процес между клиент, агенция и продуцентска компания, каквато се явяваме ние. Продуцентът трябва да постигне максимален production volume, да направи възможно най-качествения продукт, който да покрива най-високата летва за дадения пазар. Идеите са генерирани от рекламните агенции и са съобразени с изискванията на клиента и с пазара, а ние като последно звено ги изпълняваме. Смятам, че имаме потенциала да реализираме проектите си, както всички компании по света го правят.
Продуцирането на кино и тв програми – това е нещо съвсем различно и е свързано с вярата в идеи и проекти, в търсенето на сценарий. Аз много се потиснах, когато след 18 години работа осъзнах, че финансирахме филмите си само в България, смятахме, че единственият вариант да реализираш проектите си са националните фондове. Никой не поглеждаше навън, което е същността на професията продуцент – създаването на филми не е задължително да става само в пределите на страната ни. Това е процес, който се осъществява във всички точки на света. А ние не сме имали желание да разширим възможностите си. Димитър Митовски за първи път погледна по-широко и създаде българска мащабна продукция. Възможностите му позволиха да покани актьорите, които искаше да участват в "Мисия Лондон", и успя да пречупи онази бариера, която казваше, че всеки български филм е неуспешен, негледаем и нещата винаги ще си останат такива. За мен е много важно младите хора и хората въобще да разберат, че ако работиш във всички точки на света, това ще те направи по-добър професионалист. България изостава със законовата база, която помага на киното да се развие. Държавата трябва да подпомага културата със закони и финансови средства, филмовата индустрия в Европа е субсидирана и ние няма как да бъдем различни – трябва да вървим напред.
Продуцентът трябва да се научи да намира парите -това е неговата работа. Естествено, всеки в този бизнес се стреми да намира добри сценарии и да прави добри проекти – това е част от световната игра. Състезанието е кой ще направи по-добър филм, кой ще вземе "Златна палма",
кой ще вземе "Оскар" и т.н. България не трябва да бъ де разглеждана като отделна част от този свят. В последните години видяхме, че български филми доста сериозно се позиционираха на фестивали, "Мисия Лондон" сериозно се позиционира като зрителски интерес – той спечели повече зрители за две седмици, отколкото скъпоструваща продукция като "Аватар".

- Вашата компания е продуцент на едни от най-успешните телевизионни формати – "Биг Брадър", " Стани богат ", " Стъклен дом". Това късмет ли е или резултат от пазарни анализи? Как избирате с какво да се занимавате?

- Когато говорим за телевизия, едва ли е изцяло късмет. Започвайки със "Стани богат", рискувахме много, защото притежавахме правата на предаването много преди да ги продадем на телевизията. В крайна сметка си свършихме добре работата и това даде резултат – зрителите харесаха новите предавания. След нас започнаха и други продуцентски компании да реализират подобни формати – получи се състезание, в което може би се прояви нашият късмет. Преди година започнахме да разработваме идея за български сериал в романтичен план с надеждата, че ще можем да я осъществим. Тогава не вярвах, че телевизиите ще са склонни да реализират такива проекти. Спомням си, че четох статистика, според която в Англия най-гледаното телевизионно предаване от 20 години е някакъв сериал. Това може би провокира у мен желание да направя нещо, което наистина да се гледа, да е правено в България и да е приравнено към качеството на световни продукции. Тук е мястото да благодаря на bTV, че ни повярваха и ни дадоха възможност да осъществим "Стъклен дом". Аз съм сигурен, че с този сериал отворихме нова страница, защото много български продуцентски компании ще тръгнат по нелекия път и като че ли съревнованието с друг български сериал ще бъде видно – ще има конкуренция и нещата ще се развиват. Смятам, че засега това, което направихме, е равностойно на онова, което се прави по света, и е хубав повод да повярваме, че можем да правим конкурентоспособни продукции. В България в момента има доста сериозна група от млади хора, които имат знанията и амбицията да произведат качествени български продукции и това ще си проличи в следващите две-три години.
Практически няма как да избираме проектите си, ние от 18 години се занимаваме с производство на реклами, през произвеждане на игрално кино и създаване на телевизионни предавания. Понякога един проект може да се развие от един разговор, от купуването на една книга… Постоянно има много аналитичен избор, който много ми се е искало да е подчинен на подреденост и правила, но уви, не е. За съжаление ситуацията в България чисто финансово се влошава и не знам как ще рефлектира специално върху киното – надявам се да не бъдат лоши последствията, защото дълго време това изкуство излизаше от летаргия. Напоследък филмите ни бележат сериозни успехи и бавно стигнахме до 2009 г., когато се заговори за нас по света.

- За широката публика по-неизвестната част от вашия бизнес са рекламите – вие сте направили повече от 2000. С кои се гордеете и смятате за визитка на компанията?

- Да, започнахме така, със снимане на реклами. Имаше период, в който единственият начин да преживяваш в тази сфера беше рекламата. Тя не бива да бъде разделяна от киното, защото брилянтният разказ на една история в 30-секунден клип е висш пилотаж. Създаването на реклама изисква много сериозно познание – факт е, че едни от най-талантливите режисьори, като Робърт Олтман, Кустурица, плеяда големи имена, създават кратки шедьоври. Според мен тази индустрия ще поддържа младите хора в нашата сфера, които искат да се развиват в България.
Няма как да се гордея – за мен това е било работа. Смело мога да твърдя, че няма рекламен клип, в който да не сме вложили максимално количество професионализъм. Не се сещам в момента за такъв, който да не е визитка за компанията.

- За да бъдем максимално полезни на читателите на сп. "Мениджър", бихте ли казали какво трябва да знае един рекламодател, за да ви стане клиент? Например да не ви казва как да му снимате рекламата?

- Рекламата е процес между клиент, рекламна агенция и продуцентска компания, а стремежът на клиентите е да намерят талантливите хора, които да оформят идеи и да ги реализират. Всички ние искаме да създаваме продукти, които на нас ни харесват, а компаниите искат да бъде създаден продукт, който ще продава стоката им, и тук възниква сериозен конфликт. Ако рекламата е просто произведение на изкуството, а не продава, за клиента няма никакъв смисъл. В началото, когато тази индустрия започна да се развива, рекламодателите нямаха доверие в екипите на агенциите и продуцентските компании. Сега вече е изградена добра връзка и работата върви. Единственото, което клиентът трябва да направи, е да се довери на професионалистите, с които работи.

- "Мисия Лондон" има рекламна кампания, каквато не е правена за български филм. Доколко това имаше значение за пазарния успех и въобще това урок ли е за българския бизнес, че рекламата не трябва да се подценява?

- Аз много често си мисля какво е било преди 200 години, когато е имало само два сапуна… В наши дни продуктите по рафтовете на магазините са хиляди и не мога да си представя как без реклама някой ще разбере за нещо, което никога не е виждал.
"Мисия Лондон" следва международни правила за реализиране на такава кинопродукция. Ако не ги спазиш, ти ще загубиш. Ако не направиш добра реклама, за да стигнеш до максимален брой потенциални зрители, колкото и да е добър филмът ти, може залите да се окажат празни. Митовски реализира много добра маркетингова стратегия и успя да позиционира филма така, че резултатът да бъде пълни киносалони. Разбира се, от изключителна важност е и продукцията, която рекламираш, да е стойностна – в противен случай гледаемостта ще бъде засилена при релийза на филма, а след това рязко ще спадне. "Мисия Лондон" излезе в правилния момент – от много време се очакваше жанрово кино и съчетанието с добрата реклама донесе впечатляващия резултат от 337 503 зрители до момента (точната дата е 13 юни). По време на социализма имаше добри филми с по 1 млн. зрители и ако някой продуцент успее да вкара толкова хора в киносалон на българска продукция, това ще бъде сериозно постижение. Следващата стъпка в България ще бъде да се прескочи бариерата от 500 хил. зрители.

- Как се отнасяте към дежурното оправдание, че държавата е длъжник на българската култура и затова културата ни е в незавидно състояние? Това ли е цялата истина?

- Бих искал да кажа нещо много важно по този въпрос – държавата не бива да загърбва културата си, не е редно да се съкращават дори и малкото отпускани пари. Тази сфера изисква отглеждане и ако процесът се прекъсне, оставаме без култура, което ще бъде пагубно. В рекламната индустрия скъпият режисьор си остава търсен, но в киното, ако направиш нещо добро, това не означава, че ще те потърсят да направиш следващото. Може да минат години и никой да не ти обърне внимание. А професионалистите в тази област ще развият културата. В миналото проектите се създаваха на база лични контакти, но смятам, че сега се промениха нещата и държавата не трябва да абдикира точно в този момент. В противен случай всичко ще се превърне в консумация… Едно цяло поколение ще остане без световно присъствие – ако го има, тогава ставаш ценен като
държава на световната карта. Давам прост пример с Кустурица, който изведе сръбското кино в света и всички разбраха за тях. Културата се изнася най-мащабно от една държава и не бива парите да бъдат извеждани на първо място.

НАЙ-КАСОВИЯТ български игрален филм "Мисия Лондон", телевизионният сериал "Стъклен дом", прословутата реклама "0, Пепи" са хитове на Агенцията за филмиране на фантазии, собственост на Димитър Гочев, Димитър Митовски и Росен Цанков. Името на продуцентската компания СИА е съкращение на Screen Imagination Agency (SIA). Създадена през 1993 г. и допълнена през 2000 г. от дъщерната "Камера", тя произвежда игрални и документални филми, телевизионни предавания, рекламни и музикални клипове. Подписът й стои под повече от 2000 реклами на най-големите компании, под най-популярните риалити предавания – Big Brother и VIP Brother (първите издания), "Стани богат", "Сделка или не".

ДИМИТЪР ГОЧЕВ обича да се шегува с хората, които го бъркат с адаша му режисьор, че е ходил в Тибет и там се подмладил. Той е на 53 години и открай време е кинаджия – първо чиракува в Киноцентъра в Бояна, после следва операторско майсторство в НАТФИЗ. Снима и продуцира документални и игрални филми, телевизионни предавания и реклами. Оператор е на "Пазачът на мъртвите" -филма, спечелил "Златна роза" от кинофестивала във Варна.

Димитър Митовски: Импровизациите са за артистите, аз предпочитам термина "нестандартен подход" в бизнеса

ДИМИТЪР МИТОВСКИ е 4 в 1 – продуцент, режисьор, сценарист и художник. Завършил е гимназия по изящни изкуства и НАТФИЗ. Заедно с Камен Калев е режисьор на късометражните филми "Върнете заека" и "Лошият заек", номинирани в "Седмицата на критиката" на кинофестивала в Кан през 2005 и 2007 г. Режисьор е на "Мисия Лондон". От тримата собственици на СИА и "Камера" той е най-отвореният към медиите.

- Странно, господин Митовски, вие сте от малкото български артисти, които не се жалват от липса на пари и казват, че в крайна сметка за добрите идеи пари се намират.

- Навсякъде по света се намират пари за добрите идеи. Сега като се замисля, всичко в света се крепи на добрите идеи. Нещо като Рокфелер, ако не се беше сетил да излъска "ябълката", нямаше да може да я препродаде на цената за две и щеше да остане беден и неизвестен. Разбира се, когато става въпрос за изкуство, е доста по-различно, защото не всеки артист е добър търговец. Авторите, които не могат да продават сами идеите си, трябва да помислят за мениджър, импресарио, агент или нещо такова. Тази стъпка е особено трудна за нас, българите – ние, както знаем, разбираме и можем всичко.

- Тази ваша максима за парите изпитана ли е в практиката?

- Нашите продуцентски компании СИА и "Камера" и екипите, с които работим, доказаха тази максима особено с последните ни два много успешни проекта – "Мисия Лондон" и "Стъклен дом". Това са изключително трудни за реализиране проекти от финансова гледна точка, но ето че имаме най-гледаните и харесвани филм и сериал.

- СИА може ли да си позволи да прави само кино и да се откаже от рекламите например?

- Не виждам причина да се отказваме да снимаме реклами. Ние държим най-голям дял от пазара и това е съществен процент от приходите ни в компанията. Чрез снимането на реклама развиваме и много различни стратегии за развитието на продуцентския бизнес в България.

- Комерсиален и значим филм едновременно – това, изглежда, е пресечната точка между бизнеса и изкуството. Вие успявате ли да я намерите и как – по интуиция, със социалнопсихологически анализи на вкусовете на публиката, с (из)следване на чуждия опит?

- Наблюдавам, чета, търся, опитвам се да разбера съвременния свят, нуждите и душата на хората, инту ицията никога не е излишна, но трябва и малко талант.

- Разказвате, че навремето с ези-тура сте решили във ВИТИЗ ли да кандидатствате или в Художествената академия…

- Наистина това беше дилема, която нямах време да обмислям сериозно, и трябваше да взема решението бързо и спонтанно. Нека не забравяме, че във времето, в което се случи всичко това, всяко едно от решенията щеше да бъде печелившо. От нешна гледна точка езито ми "спечели" още две професии – режисьор и продуцент.

- Хазартен тип ли сте?

- По-скоро съм артист.

- Има ли във вашата компания мениджърски импровизации?

- Импровизациите са присъщи за артистите, но аз предпочитам термина "нестандартен подход", ако става въпрос за бизнес.

- Продуцент, режисьор, сценарист, художник – често сменяте ролите си. Значи ли това, че не се доверявате да оставите определена работа на друг и се заемате да я свършите сам?

- Тези роли са пряко свързани с изкуството и затова ще ви отговоря с култова реплика от български филм – "представяш ли си на Луис Армстронг чичо му да му надува тромпета".

- В "Мисия Лондон"разказвате история за политици, в "Стъклен дом" – за бизнесмени. Всъщност какво мислите за новия елит и защо според вас българите не го уважават – сменят политическите си фаворити на 4 години, а богатите просто мразят.

- За да уважаваш някого, първо трябва да уважаваш себе си. За да се уважаваш, трябва да постигнеш душевен мир. За да постигнеш душевен мир, трябва да опознаеш света около себе си и самия себе си. Това е тежък и сложен процес, особено за някои националности, явно ние попадаме сред тях. Докато мразим себе си, няма как да обичаме живота, а животът е прекрасен!

- Списание "Мениджър" събира идеи как може да се промени образът на България пред света. Според вас какво трябва да се прави?

- Да направим Пловдив Амстердам на Балканите. Ще прокопаем канали около Марица, ще се обръщаме към ромите с термина "хора с по-цветен цвят на кожата" и ще легализираме "Петричката зелена превъзходна".

Росен Цанков: И в изкуството пазарът отсява сам. Понякога по-бавно, но винаги се случва

- Господин Цанков, вие сте трето поколение човек на изкуството, но любопитното е, че сте и трето поколение мениджър – дядо ви Христо Цанков е бил директор на Народния театър, баща ви Вили Цанков също беше театрален директор. Известно е, че артистичният талант често се предава по наследство, но важи ли това и за мениджърските умения?

- Да, може би се предава. Но това не означава нищо – това са три различни времена. За дядо ми не знам как се е справял, но баща ми не беше добър мениджър – той не разбираше от пари, а от изкуство и беше много добър в това, което правеше. По негово време мениджърът беше държавата. Съвременната бизнес среда, в която аз работя, е много по-различна от времената на баща ми и дядо ми.

- Как избирате хората, с които работите? Можете ли да понесете талантлив, но недисциплиниран човек и как се справяте в такива случаи?

- Аз притежавам странния талант след едноминутен разговор с когото и да е да разбера този човек притежава ли определени качества и отговаря ли на дадените изисквания или не. А що се отнася до таланта и дисциплината – няма талант без дисциплина, а ако има, той много бързо се изгубва.

- Конкуренцията във вашия бранш почтена ли е – имам предвид главно телевизионните предавания и рекламите. На мен като на зрител ми се струва, че често се среща доста неинтелигентно копиране на печеливши образци.

- Вижте, не мога да кажа дали е почтена или не, но пазарът отсява сам, защото е като жив организъм – сам се контролира, свива се, отпуска се, изчиства се от паразити, от нелоялни хора, от спекула и т.н. Понякога този процес е по-бавен, но винаги се случва.

- Как се отнасяте към дежурното оправдание, че държавата е длъжник на българската култура и затова културата ни е в незавидно състояние? Това ли е цялата истина?

- Като ми зададат този въпрос, винаги имам чувството, че ние сме най-културният народ на света и как, видите ли, ние си губим културата. Какво имаме да пазим толкова -нямаме една Нобелова награда, нямаме един "Оскар", имаме едно "Грами", но то е за аранжимент на чужда песен… нямаме "Златен глобус" или "Златна палма". Какво пазим?
Никой не ни знае и не се интересува от нас. Преди всичко трябва да отделим внимание на личната си култура и след това да виним държавата. Лично аз виня държавата само за едно – че не забрани чалгата. Оттам изтича културата на България. Малко по-оптимистично съм настроен, след като видях стадион "Васил Левски" пълен на концерта на AC/DC. И си казах: "Мамка му, има светлина в тунела!". България не е люлката на световната култура – това са някакви националистически истерии, които трябва да спрат. Какво да кажат държави като Гърция и Италия – те със сигурност имат какво да пазят.

- Вашата компания е пионер в риалити форматите с "Биг Брадър". Вярно ли е, че има "опростачване на нацията", и вие имате ли заслуга за това?

- Не, форматът "Биг Брадър" не ме притеснява – това е бизнес. Безпокои ме фактът, че хората го гледат. По-горе казах, че пазарът сам се регулира – щом го гледат, това означава, че има потребност. Вие сами си направете изводите за нацията.

- След бума на риалити шоуто в българските телевизии дойде бумът на сериалите. Кой ще е следващият бум?

- Порно каналите.

РОСЕН ЦАНКОВ е трето поколение човек на изкуството – внук на писателя Христо Цанков-Дерижан, син на режисьора Вили Цанков, а майка му Мария е омъжена за актьора Стефан Данаилов. Завършва операторско майсторство в НАТФИЗ и започва кариерата си като оператор, но и пише – съсценарист е на филма "Върнете заека", номиниран в "Седмицата на критиката" на кинофестивала в Кан. Продуцент е на едни от най-гледаните телевизионни предавания и на сериала "Стъклен дом".

Стр. 66 – 67, 68 – 69, 70 – 71, 72 – 73

в. Република | Елена КОЛЕВА | 19.07.2010 

"Биг брадър" не е единствената алтернатива за задоволяване на интереса на обществото към това как живеят другите. За по-важна тема иде реч – как изборът на медиен шеф на обществената телевизия БНТ може да се титулува "медийно риалити". Доказа го "Канал 3", който излъчи директно изслушванията на петимата кандидати за генерален директор на БНТ (Александър Бешков също представи своята концепция, но автоматически отпадна от конкурса заради факта, че е бил сътрудник на ДС). Директното предаване бе особено важно на фона на централния въпрос кой ще направи така, че обществената телевизия да се превърне в " телевизията на зрителя". Изборът на Вяра Анкова бе решен единодушно от петимата членове на СЕМ.
Интересът към темата кой ще е новият шеф на БНТ беше симптоматичен. Защото медиите бяха въвлечени в политически сюжет още през месец май с намека на премиера " оказвам ли ви натиск". Оттогава медийният флирт със властта премина на " право куме в очи". Извън фолклорната стилистика, на медиите се падна задачата да отстояват честта и името си. Конкурсът за генерален директор на БНТ беше поредното необходимо изпитание.
Медиите му отделиха заслужено внимание. " Капитал" например предложи на читателите си информация ден по ден как се движи изборът. "24 часа" и " Стандарт" изнесоха на първите си страници новината, с фамилиарното обръщение към новия шеф: "Вяра шеф на БНТ, не иска честитки " и "Вяра хваща метлата в БНТ". А " Канал 3" даде властта на зрителя сам да прецени за най-добрата кандидатура.
Този конкурс мина през медиите, превърна се в част от дневния им ред, а чрез форумите в интернет – и в част от обществената дискусия. Защото изборът е важен, а заложници на отговорността оставаме всички. Голямото предимство за публиката е, че видя случването на избора за медиен шеф в риалитито на Сашо Диков. Митът, че конкурсът е невидим за аудиторията, беше успешно развенчан. Дано еталон за публичност останат подобни медийни риалита, а не "Биг Брадър".

Стр. 8

в. Гласове | Димитрина ЧЕРНЕВА I 2010-04-23 

Когато лицензирахме първата национална телевизия bTV, записахме в лицензията й куп обществени задължения, които ги няма в закона.Такива задължения не са вписани в лицензията на Нова телевизия. Познайте „Биг Брадър” и „Часът на истината” в коя телевизия се намират. И сега в новия закон пише: „Доставчиците на медийни услуги са обществени и търговски. Тези, които не са регистрирани като обществени, са търговски”. Това е страшен дефицит.За съжаление законите ги пишат хора, които са водени или от чисто търговски интереси, или от логиката на формалното мислене на правото. Това казва в интервю за glasove.com медийният експерт Иво Драганов.

Г-н Драганов, как коментирате последните изменения в Закона за радио и телевизия, действително ли подготвят финала на аналоговото медийно законодателство и прехода към цифрови медии?

Първо трябва да кажем какво предизвика тази промяна. Регулацията възниква като инструмент в САЩ през 1927 г. Там възприемат две неща – радиочестотният спектър е държавна собственост, а управлението на медиите става чрез регулация на независим регулаторен орган, който не се меси в съдържанието на програмите, но следи за базови принципи, например неприлична реч. Регулацията в Европа беше въведена с директивата „Телевизия без граници” през 1989 г. Тази директива премахна държавната телевизия. В моите очи тя постави края на Студената война. С нея европейските държави и правителства доброволно се оттеглиха, обявиха държавните медии за обществени, създадоха институцията национален обществен оператор, създадоха институцията регулаторни органи с цел да бъде прекъсната политическата връзка „държава – обществени медии” и естествено либерализираха медийното пространство. В очите на Европа националната обществена телевизия и частните обществени телевизии са задължителен елемент и инструмент на демокрацията. Ако приемем, че по-рано в 20,00 часа говореше държавата, а у нас – единствената партия, то сега вече говори обществото. В края на 2007 г. беше приета новата Директива за аудио-визуални медийни услуги, която влезе в сила две години по-късно. Този срок беше необходим, за да може всяка страна да хармонизира законодателството си. Ние, разбира се, не успяхме. Тази нова директива и цифровизацията превръщат вече зрителя от пасивен обект, който може да се обади, но може и да не се обади, в активен субект.

Как ще стане това?

При едно предаване на живо, например „Формула 1”, зрителят ще може да отваря на телевизора си 38 прозореца, по един прозорец от всяка камера, и един 39-и, който е аудио-визуалният продукт, излъчван от режисьора в апаратната. Тоест зрителят ще може да избира камерите, от които иска да гледа и да се намесва в монтажа, във финалния етап на подреждането на творческия продукт. С други думи, той става равнопоставен и може да гледа не онова, което показва режисьорът. Ако е концерт на живо, ще можем сами да избираме кого да следим. Ако е публицистично предаване – също. Например искам да гледам реакциите на един от гостите, тогава го изнасям в центъра, а другите оставям информативно встрани. Това вече е пълноценна намеса. Не на последно място зрителят ще може сам да композира и записва компилативни канали. Например излизам сутрин на работа и заявявам, че искам да си запиша и да гледам сутрешния блок на bTV от 7 до 7,30 часа, на Нова телевизия от 7,30 до 8,00 и на БНТ от 8 до 8,30 часа. И обърнете внимание на един изключително важен момент, който ще предизвика големи сътресения. В този компилативен канал аз ще мога да елиминирам рекламите и да гледам само чистото редакционно съдържание. Ето това урежда новата директива и тъй като процесът на цифровизация е задължителен от 1 януари 2012 година, няма как ние да не я приложим. Според мен обаче хората, които са работили по измененията в Закона за радио и телевизия, просто са сменили понятията и ни трябва чисто нов закон.

Искате да кажете, че няма как да спазим изискванията на тази директива с този закон?

Не само на тази, ние не сме спазили изискванията и на старата директива. В цяла Източна Европа, а аз не съм чул България да е щастливо изключение, превръщането на държавната телевизия в обществена е формално. Политическата зависимост на членовете на управителните съвети и на генералните директори е публично известна. Това не можахме да го изпълним 20 години. 20 години не изпълнихме препоръки на Съвета на Европа, които казват следното – регулаторните органи могат и са задължени да натоварят търговските оператори с обществени функции. Давам пример – когато лицензирахме първата национална телевизия bTV, записахме в лицензията й куп обществени задължения, които ги няма в закона. Такива задължения не са вписани в лицензията на Нова телевизия. Познайте „Биг Брадър” и „Часът на истината” в коя телевизия се намират. И сега в новия закон пише: „Доставчиците на медийни услуги са обществени и търговски. Тези, които не са регистрирани като обществени, са търговски”. Това е страшен дефицит. За съжаление законите ги пишат хора, които са водени или от чисто търговски интереси, или от логиката на формалното мислене на правото. Телевизията е най-мощният социокултурен институт, тя задава модели на поведение и културни стандарти. След като е така, трябва да има някакви критерии и принципи, на които тя да се базира. Те са измислени, измислени са от ББС, възприети са от всички директиви, но все още не са вменени като задължения в нашето законодателство. Това е първият голям дефицит. 

Нали не си представяте, че е възможно всички телевизии да се превърнат в обществени, а търговските или комерсиални, както ги наричаме, да изчезнат. Дори в Европа не е така.

Разбира се. Вижте, Световната търговска организация и Световната банка остро протестират срещу статута на националния обществен оператор. Те смятат това за скрита държавна подкрепа. Националният обществен оператор трябва много строго и отчетливо да се различава от търговските телевизии. Но търговските телевизии не могат да бълват само пошлост, защото пътеката, по която са поели, води до дъното.

Но нали тук е мястото на регулаторния орган?

Да, това зависи от регулаторния орган и от условията на лицензирането. Пак казвам, програмата на bTV се различава доста от програмата на Нова телевизия, защото в нейната лицензия има вписани задължения за 15 годишен период, каквито в другата лицензия не съществуват. Едните си правят, каквото си знаят, за да акумулират печалба, а другите изпълняват и обществени ангажименти. И нека да видим статистиката, рейтингът на bTV е около 39–42 %, а на Нова телевизия – около два пъти по-малко.

Как изглежда на този фон БНТ и как ще се отразят върху развитието й последните поправки в Закона за радио и телевизия?

В закона продължава да съществува един дискриминационен текст за избора на генерални директори на БНТ и на БНР, в който пише буквално следното: „За кандидатите за генерален директор на БНР и БНТ се изисква не по-малко от петгодишен трудов стаж в радио или в телевизия”. Навремето върху НСРТ имаше безпрецедентен натиск да махнем Лиляна Попова като генерален директор на БНТ. Не изпълнихме поръчката, смениха ни със СЕМ и първото нещо, което СЕМ направи, беше да смени Лиляна Попова. В новия закон беше въведено изискването за пет години трудов стаж. Тя го нямаше и по този начин беше елиминирана възможността да стане генерален директор. А защо махнаха Лиляна Попова, знаете ли – за да махнат Явор Дачков с предаването „Гласове”. Този текст е дискриминационен, защото някой, който е бил два мандата член на Управителния съвет, не може да стане генерален директор, но чистачката може. Това е разликата между професионален опит и трудов стаж. Това е рудимент от тоталитарното мислене, от времето на Леонид Илич Брежнев. Този текст изключва и потенциала на частните продуценти – нито Нико Тупарев, нито Халваджиян, които са флагманите на продуцентството у нас, могат да си помислят да станат или да кандидатстват за национални директори. Този текст е тъпанарски, защото, за да заемеш подобна длъжност в АРД, трябва да си доктор на науките, а не пет години да си дрямал в съответната телевизия. След всички политически чистки в телевизията и в радиото знаете какво е качеството на хората, които останаха там. Вторият много голям проблем, който дава възможност за корупция, безстопанственост и формално прилагане на директивата, е в начина, по който се утвърждават от регулаторния орган управителните съвети – а именно по предложение на генералния директор. Генералният директор по право е председател на УС, тоест той контролира себе си. Решенията на управителните тела по линия на ЗРТ се следят от СЕМ, а по линия на финансите – от Сметната палата и Държавния финансов контрол. Обаче по линия на целесъобразност те не се контролират от никого и по никакъв начин. Мога да дам купища примери, включително и в момента тече проверка в БНТ на едно такова решение за строително-монтажни работи на стойност 6 млн. лв. Генералният директор трябва да бъде различно лице от председателя на УС. Апелирам към премиера, защото се е заел да ликвидира корупцията и мошеничеството в България, да извика тези хора, за да поправят светкавично закона. Това е законосъобразно елиминиране на всякакъв опит за контрол. 

Ще трябва доста светкавично да го поправят, защото конкурсът за избор на генерален директор на БНР вече тече, а този в БНТ е само след няколко месеца. Но може би тук по-същественият въпрос е каква изобщо трябва да бъде съдбата на БНТ и на БНР. Напоследък бяха лансирани далеч по-радикални идеи – например за тяхната приватизация. Новият председател на СЕМ пък говори за сливането им по модела на Би Би Си.

Преди 18 години бях на специализация в Би Би Си. Посрещна ни програмният директор, който ни каза, че Би Би Си е най-добрата медия в Европа и в света, но принципите й не могат да бъдат пренесени другаде, защото се коренят в традициите и в манталитета на британския народ. Не знам дали съветниците на г-н Борисов са наясно с предимствата на тази система и с нейните недостатъци, които всъщност не са недостатъци, а се свеждат до това, че в България европейските приоритети се израждат в балкански привилегии. Знаете ли, че в БНТ има огромно разточителство, някакъв източноазиатски разкош – хора с автомобили, с мобифони, със секретарки. Безсмислено е, та членовете на УС идват един път в седмицата, защо не дойдат пеша? Колко персонални коли има генералният директор? Много сложни въпроси в една бедна страна. Но ако по линията на контрол двете медии се обединят и имат една обща шапка с контролиращи, а не толкова с управляващи функции, може би ще има ефект. И второ, трябва да си пренесат наръчника с ценности на Би Би Си, от които първата е равноотдалеченост от всички политически сили и невзимане на страна. Как ще стане това? 

А „лошата реминисценция с Комитета за радио и телевизия”? Дали това не е по-вероятната посока?

Малко хора у нас знаят, че през 1926 г. лично Уинстън Чърчил е искал да закрие Би Би Си, вследствие на което създават таксите, обществения статус и този управляващ борд, в който влиза Бърнард Шоу. Много острата полемика между Чърчил и Шоу е на базата на това, че Чърчил се е опитвал да се намесва. Шоу обаче му казва: „Не, драги, ти си дотук”. Всички се страхуваме от Комитета за радио и телевизия, нали така. Възможно е да се изроди в тази степен, много зависи от хората, които ще контролират, и от функциите, които ще имат. Ако тези хора изработват стратегия за развитие и ценностите и следят за тяхното спазване, не взимат пари, събират се един път месечно и са гарант за ненамеса на политиците във вътрешната работа на телевизията и радиото и същевременно за това, че тези медии няма да се притурят към политиката… Извинявайте, ама нито един журналист в историята на Би Би Си не е отишъл в парламента, за разлика от огромния поток, който се източи от БНТ към Народното събрание.

Твърдите, че приватизацията на БНТ и на БНР е невъзможна, защо?

Защото и двете европейски директиви, които споменах, задължават всяка държава да има национален обществен оператор – радио и телевизия. През 1996–1998 г. комисарят на Европейския съюз по телекомуникациите Мартин Бангеман поде много остра атака срещу националните обществени оператори и доказа, че частните търговски телевизии имат по-сериозен принос за развитието на гражданското общество. В крайна сметка обаче, като се стигна до гласуване и до определяне на политиките, този статус се запази.

Статусът на национален обществен оператор обаче е различен от този на държавните медии.

Нашият е формален. Техният е все пак съдържателен.

Тогава какъв път виждате за реформирането на тези медии и за превръщането им в национален обществен оператор?

Много бавен и много труден, свързано е с промяна на манталитетите.

Говорите и за независимия регулаторен орган. Що се отнася до СЕМ, това е нонсенс, тъй като неговите членове представляват две политически квоти – на Народното събрание и на президентството. Каква е практиката в европейските страни?

Ирландската изследователка Мери Кели различава три варианта на отношенията медии – власт. Властта извън медиите – среща се само в Англия, Швеция и Ирландия в чист вид. Властта в медиите, или т.нар. политически квоти – това беше законът на Клара Маринова, който функционира в Полша, Германия и Франция. Там е на квотен принцип – толкова за опозицията, толкова за мнозинството, толкова за президента и пр. И третият, най-лошият вариант е нашият – става дума за целия Източен блок барабар с Гърция и Италия. Става дума също за властта в медиите, само че мнозинството си избира всички или поне тези, които прецени, че трябва да избере. Масова констатация е, че дори издигнати от неправителствени организации членове на регулатора в Източния блок изобщо не крият политическите си пристрастия, напротив манифестират ги и всеки, който се опитва да налага модела на Би Би Си, както казва проф. Карл Якубович, се чувства като трезвеник в подпийнала компания. 

Тоест дори да сменим формулата, нещата няма да се променят.

Не, формулата е много важна. Тя може да покаже коя е добрата практика. Аз мисля, че ние влязохме в задънена улица предвид балканския си манталитет и не можем да стигнем Англия, Швеция и Ирландия. След като Франция, Полша и Германия не могат да ги стигнат, ние – съвсем. Въпросът е в това, че когато сме в тези квоти, би трябвало да имаме много висока култура и личностни качества, за да успеем да се обединим около интересите на обществото. Освен това, за да може тези хора да са независими, нали към това се стремим, нека видим как е в Америка – там, когато изберат някого за шест години, нито президентът, нито Върховният съд може да го смени. Освен ако е с доказано криминално престъпление. А тук всеки път, когато решат, че трябва да те сменят, кръщават НСРТ в СЕМ и хайде всички изчезват. 

Нека се върнем към промените в Закона за радио и телевизия, как коментирате същественото увеличаване на рекламата и отпадането на забраната собственици на рекламни агенции да притежават електронни медии?

Единственият източник на финансиране на една телевизия са рекламните постъпления, защото акциите са поименни и не могат да се търгуват на борсата. Ако акциите са на приносител и могат да се търгуват на борсата, вие ще можете да привличате дребни собственици, както беше случаят с радио „Тангра”. Навремето, когато го закриваха, имаше един национален поход на рокерите, които обичаха това радио и го бяха припознали като свое. Ако всеки от тях беше купил по десет акции, радиото щеше да придобие свеж капитал и да оцелее. Законът елиминира това. Значи остава един вход – реклама. Досега имаше изключителна забрана рекламни агенции да участват в собствеността на телевизията и аз съм бил против това, защото съм бил на управленски пост в малки телевизии. Ако една рекламна агенция участва в собствеността на една телевизия, тази телевизия няма да купува и продава рекламата през медиашоп. Знаете ли, че не само в България, но и в цяла Източна Европа 80% от рекламните приходи са разделени между трима-четирима основни играчи. Тогава жизненоважно за плурализма е рекламното влияние да е отчетливо заявено. Видимите неща са по-добри от невидимите. Това, което в момента се нарича ограничен ресурс – преносът на телевизионен сигнал по аналоговата система – през следващите години ще се превърне в неограничен ресурс. Ние имаме десет платформи, известни като мултиплекси, на които по технологията MPEG 2 могат да се качат пет-шест телевизии. Но тъй като сме закъснели ужасно, най-вероятно директно ще минем към технологията MPEG 4, която дава възможност на една платформа да се качат десет телевизии. Е, ние според Европейската аудиовизуална обсерватория имаме функциониращи 47 национални телевизии с 24-часова програма, а възможностите за качване са сто. Тоест ограниченият ресурс престава да функционира, престава да бъде фактор. Тогава следващото, което ще се появи като фактор, е откъде ще се вземат пари за тези телевизии. 

Цифровизацията няма ли да удари единствения вход, за който говорите – рекламодателите и постъпленията от реклама. След като ще можем да избираме какво да гледаме, най-вероятно повечето от нас ще предпочетат да си спестят рекламните блокове?

Точно така, ще удари рекламодателите, затова позиционирането на търговски съобщения или на реклами трябва да бъде изключително гъвкаво, за да не може зрителят да го елиминира. Изходът е да се мине към филмовия подход и филмовата практика за рекламиране на продукти и към американската практика, където няма ограничения за реклами. Давам ви като пример Джеймс Бонд с неговите коли Aston Martin и BMW. В светлината на това бъдещо развитие присъствието на рекламни агенции, колкото и сега да ни изглежда страшно това, е първата крачка към отваряне за финансови постъпления. И това ще се случи, след като сме взели регулацията от американците и сме казали „А”, значи въпрос на време е да кажем „Ф” и накрая „Я”. Ние сме в един луд пазар и не можем да се правим, че него го няма. Много малко островчета ще останат встрани от това скрито рекламно съдържание. Ако встрани останат новините, публицистичните предавания, детските предавания, религията и документалните филми, това ще е добре. Разговорът за рекламата би трябвало да прерасне в обществен дебат, в който да се изговорят „за” и „против”. Но критерият трябва да бъде следният – всичко да е известно.

Говорите за цифровизацията, само че 2012 г. е доста близо, а направеното е малко.

Направено е нищо или близко до нищото. През 2000 г., когато в Страсбург докладвахме кой докъде е стигнал, англичаните имаха вече изградена мрежа, а германците бяха на едно ниво с нас и имахме абсолютно еднакъв проект – изграждането на цифрови острови. В момента те вече имат изградени цели цифрови области, а ние още водим някакви безконечни, ужасяващи съдебни дела във Върховния административен съд, които разкриват само едно – българското законодателство и анонимните експерти, които пишат законите, са некадърни да разрешат ефективно проблемите.

Какъв е основният проблем, защо се бави толкова този процес?

Първо, процесът е много скъп технологически и финансово. И второ, у нас много балкански и примитивно мислещи хора си представят, че като вземат правото на мултиплекса, те ще определят еднолично, господарски, чорбаджийски, помешчически и по стария маниер на пашалъка кой ще се качи и кой няма да се качи. Няма да стане така, отсега искам да им кажа това. Няма да стане така, защото има европейски норми и защото, малко или много, сме част от ЕС. Ще бъда един от първите в неправителствени организации, които веднага ще сезират Европейската аудио-визуална обсерватория, Европейската комисия и дирекция „Култура и културни политики” на ЕК за подобни аномалии.

Иво Драганов е кинодраматург и медиен експерт. Завършил е „Кинознание” във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. Бил е изпълнителен директор на ТВ „Европа”, програмен директор на „Канал 1” и заместник-директор в БНТ, както и заместник-директор на Българската национална филмотека. В периода 1997–2001 г. е член и секретар на НСРТ. Преподавател е в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и в НБУ.

Стр. 12 – 13

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-03-20 

За втори път Олга Лозанова е програмен директор на Нова тв, като сега е поела тези функции и за каналите “Диема”.

Между 2001 и 2006 г. тя заема същата позиция в Нова тв, след което си тръгва оттам, за да направи пиар агенцията “ОТ-ДО Консулт”. Малко по-късно става директор “Корпоративни комуникации” в М-Тел. Две години са й напълно достатъчни, за да се върне след това пак в медия.

Завършила е българска филология в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Баща й е известният архитект Лозан Лозанов, майка й Олга Станева също е архитект. Затова пък всички познават брат й Георги Лозанов като медиен експерт.

Олга е омъжена за художника Кирил Якимов.

- Г-жо Лозанова, вие с вашето семейство бихте ли влезли, за да ви гледа цяла България?

- Моето шумно, безумно италианско семейство, което непрестанно живее на педал, сигурно би било любопитно за наблюдение. А пък за мен не е никакъв проблем кой ме гледа и с какво око. Но не бих могла да вляза в къщата по съвсем други причини – не мога да си представя повече от 5 минути без да говоря по телефон, повече от 5 дни без да превключвам с дистанционното различните програми и не мога да заспивам вечер, ако не чета роман или поне не го пиша.

- Как ви хрумна идеята да влязат цели семейства в новия сезон на “Биг Брадър”? Защо го правите?

- След бума на турските сериали като че ли знаем много повече за това какъв е моделът на едно турско семейство, отколкото как живеят Петрови от съседната улица. Затова решихме да посветим този сезон на “Биг Брадър” на семейството, защото то е ключ към това какво ни се случва и като общество.

“Биг Брадър фемили” е телевизионен хибрид между познатия формат и други жанрове като семейна сага, комедия на нравите, социална публицистика. В къщата ще живеят между 9 и 12 семейства, всяко от които представя различен модел на отношения и възглед за света. Кой от тях ще е най-успешен и кой най-провален? Кои са ценностите, които изграждат различните модели, ще оцелее ли традиционното българско семейство и какво изобщо се крие зад понятието традиция? Колко далече или близо е балканският модел до европейския? Това са само част от въпросите, чиито отговори ще се разиграват пред очите ни през водопад от сълзи, смях, любов, страст, отчуждение, сблъсъци и прегръдки.

Нова тв винаги е експериментирала и провокирала зрителите с неочаквани решения. По всичко личи, че и този сезон ще бъдем на гребена на вниманието, ако съдя по огромния интерес още преди началото на предаването.

- Има ли известни семейства?

- На 22 март в къщата ще влязат десетина абсолютно анонимни семейства, но прогнозирам, че най-късно след месец те вече ще са звезди от най-гледания български реален сериал.

- Колко деца ще влязат в къщата и в кое училище ще учат?

- Засега ще влязат 5 деца на възраст между 2 и 7 години, които през първите две седмици ще бъдат като на ваканция и ще стоят в къщата, без да ходят на училище. След това ще посещават престижно учебно заведение, където ще се обучават по лицензирана от министерството на образованието програма, обогатена с разнообразни извънкласни дейности, които да развиват техния творчески потенциал.

- Родителски и неправителствени организации се притесняват за психичното здраве на децата, които ще участват. Имат ли основание?

- Според нашия екип от психолози няма никаква реална опасност за психичното здраве на децата. Тяхното становище почива както на богатата им практика и опит при работа с подрастващи, така и на редица детайлни изследвания, правени върху децата, които вече са живели в къщата на “Биг Брадър” в предишните сезони.

Взети са всички възможни мерки, за да се чувстват децата комфортно и в безопасност – от обезопасяването на самата къща през разнообразяване на ежедневието им с извънучилищни занимания до факта, че те няма да участват в нито една от мисиите на “Биг Брадър”.

А най-голямото предимство за тях е, че ще имат възможност да прекарват много повече време от обикновено с родителите си – лукс, който малко хора извън къщата можем да си позволим.

- Има ли голямо разделение между различните семейства – какво е то и на какво се дължи?

Най-бедното семейство в къщата живее със 100 пъти по-малко средства от най-богатото.

Най-младото е с около 50 години по-малко от най-възрастното. Има семейство, което е прекарало 15 000 дни повече заедно от друго и пр. Тоест различия има и те са търсени, за да се постигне пълнота на палитрата. Но както във всеки сезон на “Биг Брадър”, и тук ние не целим представителна социологическа извадка, а подбираме семействата по други критерии – интересна история, типажи, възможност за взаимодействие вътре в къщата.

- Какви пари плащате на семействата?

- На семействата не се плащат хонорари за участието им, но те ще получават от “Биг Брадър” заплата, пропорционална на парите, които вземат в реалния живот. Така че в понеделник ще разберете кой с колко пари ще трябва да преживява в къщата.

- Какво ще ядат, кой ще им готви, какво ще се продава в магазина?

- В къщата ще има супермаркет и ресторант. В зависимост от възможностите и желанията си съквартирантите ще могат да си готвят или да се оставят в ръцете на професионалните готвачи.

След бума на турските сериали знаем за техните семейства, но не и как живеят съседите Петрови.

- Външните хора, които ще влизат в къщата, подписват ли някаква декларация да не говорят какво се случва вътре?

- С всички има сключени договори с клауза за конфиденциалност.

- Почти всички предавания на Нова тв ще бъдат ангажирани с “Биг Брадър”. Как ще се случва това?

- Тук не става въпрос за някакъв нарочен ангажимент, а за разглеждане на случващото се в къщата през различни ъгли. “Биг Брадър” е такъв тип предаване, което лесно се превръща в социален феномен, в нещо, което наред с футбола, политиката и светските клюки се обсъжда на следващата сутрин. Затова по естествен път влиза в дневния ред на останалите ни предавания.

- Участниците този сезон са различни, но реално шоуто е същото. Не омръзна ли на хората? Докога ще правите “Биг Брадър”?

- Докато хората искат да го гледат. Всеки сезон ние избираме различен фокус и всъщност правим различно предаване. “Биг Брадър” е единственото риалити, което се превърна само в жанр. Както продължават всеки сезон да се правят различни сериали, така и всеки сезон на “Биг Брадър” е като отделен сериал.

- Ще има ли “ВИП Брадър” за семейства или друг вариант?

- Както обичаше да казва царят, рано е да се каже.

- Би Ти Ви и ПРО.БГ снимат сериали, Нова тв спря “Забранена любов”. Ще го пускате ли пак, след като имате готови 100-ина серии? Ще продължите ли да го снимате?

- Първият сезон на “Забранена любов” беше успешен за Нова. Имаме заснет втори сезон, който ще излъчим и ако и той е така успешен като първия, ще снимаме и трети.

- Планирате ли нов български сериал?

- Да, дори наскоро приключи конкурс на Нова тв за сериал, в който за моя радост участваха почти всички големи продуценти, както и много млади хора. Но планирането и подготовката на такъв проект е дълъг процес, така че още сме в началото.

- Защо телевизиите се обърнаха към сериалите? Отива ли си модата на риалити форматите?

- Двата жанра не са взаимно изключващи се, а взаимно допълващи се. В България просто първо се разви риалити телевизията, а сериалите тепърва прохождат. Досега телевизиите бяха плахи и както обикновено Нова първа от частните медии експериментира. Смятам, че сега и останалите, окуражени от успехите на турските колеги, ще започнат по-смело да инвестират в производство на собствени сериали.

- Какво ще гледаме през тази и следващата година, когато според икономистите кризата все още ще я има? Как телевизиите планират да се спасяват в тежката икономическа ситуация?

- Телевизията в това отношение е много различна от другите типове бизнес, защото не можеш да “свиеш” производството заради кризата, тъй като денят продължава да има 24 часа и ти трябва да произвеждаш същото количество програма, независимо че приходите ти намаляват. Не можеш да си позволиш и рязко да снижиш качеството, защото кризата пък вдига гледаемостта на телевизиите като цяло, тъй като хората не могат да си позволяват много други забавления и си стоят повече вкъщи. Затова, ако сега разочароваш лоялната си аудитория, много трудно ще си я върнеш обратно, когато кризата отмине.

Така че става дума за един сложен баланс, в който най-малките рестрикции са за програмата. Все пак, ако има нещо, което ще се случи като тенденция, смятам, че телевизиите като цяло ще залагат на изпитаните формули и по-малко ще рискуват.

- Защо забавните предавания са все повече в ефира – за да преодолеят медиите по-бързо кризата или има притеснение да се правят сериозни и задълбочени разследвания примерно?

- Притеснение няма. Нова прави много и задълбочени разследвания, които все по-често водят до вземане на мерки от страна на институциите, и това е окуражаващо. Не съм забелязала и някакво рязко покачване на количеството на забавните предавания спрямо миналите години. По-скоро се случва нещо друго, което е естествен процес – все повече се размиват телевизионните жанрове и сериозното влиза във форматите на забавното, както и обратното. Това според мен е пътят на модерната телевизия поне за нашите географски ширини, където често пъти политиката е по-забавна от шоупрограма.

- Георги Лозанов, който освен медиен експерт ви е и брат, често критикува или хвали Нова тв. Как се чувствате в двата случая?

- В телевизионния занаят, който е сред най-публичните, е задължително да успяваш да отделяш частния си свят от професионалния. Аз се смятам за вряла и кипяла в това отношение, защото не само с Георги имам подобни отношения. София е малка, телевизионните среди са още по-малки и почти с всички, с които се налага да работиш, имаш и някакви лични отношения.

А иначе Георги е цар на това да те критикува, докато те хвали, и обратното, така че никога не му се връзвам напълно.

- Вие сте кума на Нико Тупарев – продуцента, който прави доста предавания за Нова тв. Влияе ли това на работата ви и как?

- Виж горното, с изключение на това, че Нико никога, ама никога не ме е хвалил извън майтапа, тъй като често се спекулира с нашето приятелство. А то е старо като слон и силно като бик. На мен поне само ми е помагало в работата, защото знам, че мога да разчитам отгоре на 100-те процента, които той така или иначе ще вложи в продукта. А също така имам комфорта да му кажа направо къде е сгрешил според мен и за какъв тип предавания не става като продуцент. Защото всеки си има стил и не може да прави всичко.

- Умишлен ли беше скандалът в “Шоуто на Иван и Андрей” с Дянков и президента?

- Иван и Андрей, както личи от заглавието на предаването им, правят шоупрограма, в която всичко в рамките на закона е позволено и възможно. Смисълът на подобни шоута е да провокират, забавляват, вадят смешното от сериозното и обратното. Оттам нататък всеки може да реагира както сметне за уместно и това е веселата страна на демокрацията.

А иначе съм уверена, че и в най-смелите си сънища не са се виждали в центъра на процедура по импийчмънт, но явно няма невъзможни неща, както те самите обичат да се изразяват.

- Преди време при подобна ситуация Иво Инджев си тръгна от Би Ти Ви. Каква ще е съдбата на двамата водещи?

- Не мога да коментирам при каква ситуация и защо Иво Инджев си е тръгвал от Би Ти Ви, но Иван и Андрей са добре дошли в Нова.

- Когато политиците се карат, медиите печелят ли?

- А вие как мислите?

- Преди време се бяхте откъснала от медиите и работехте за телекомуникациите. Защо се върнахте?

- Телевизията е голяма тръпка, но е толкова интензивна като преживяване, че трябва да се самоизключваш от време на време, да я огледаш отстрани и после пак да скачаш в месомелачката. При мен обаче, както всичко, и това беше повече плод на случайност – не бях планирала първото си напускане на Нова тв, а още по-малко съм мислила, че някога ще се завърна пак.

- Как коментират у вас постоянната ви заетост?

- Не я забелязват, защото за относително краткото време, което прекарвам вкъщи, успявам да наложа такъв шеметен ритъм, че им трябва време да си отдъхнат.

- Как се забавлявате в свободното си време, семейно ли?

- За мене най-голямата забава е общуването във всичките му проявления. А пък най-любимото ми общуване е със семейството и приятелите, които са се слели в едно, защото гледам на роднините си като на приятели и на приятелите си като на семейство.

- За какво си харчите парите?

- О-хо-хо – истински професионалист съм в този занаят. Вино, пътуване, ресторанти, покер, обувки, книги, списания… Това, за което не съм похарчила нито лев, е козметика и спорт, което все повече е видимо и с невъоръжено око. Но явно всяко нещо, дори и това, което не си купил, си има цена.

По нашите ширини политиката често е по-забавна от шоупрограма.

Стр. 12-13